Европейският парламент ,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето, приета от Общото събрание на ООН на 20 ноември 1989 г., и по-специално член 21 от нея,

–  като взе предвид Европейската конвенция за осиновяването на деца, подписана през 1967 г.,

–  като взе предвид Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване (подписана в Хага на 29 май 1993 г.) и Европейската конвенция от 25 януари 1996 г. за упражняване на правата на детето (ETS № 160),

–  като взе предвид член 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 3, параграфи 3 и 5 от Договора за ЕС,

–  като взе предвид своята резолюция от 12 декември 1996 г. относно подобряване на законодателството и сътрудничеството между държавите-членки относно осиновяването на малолетни и непълнолетни лица(1) ,

–  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2008 г.: „Към европейска стратегия за правата на детето“(2) ,

–  като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че хуманното отношение към всяко едно дете и защитата на висшите интереси на децата са от изключително значение и че защитата на правата на децата е цел, която Европейският съюз си е поставил,

Б.  като има предвид, че в сферата на осиновяването компетентността се упражнява от държавите-членки, които прилагат съответните процедури с оглед висшите интереси на детето,

В.  като има предвид, че съществуват конвенции в сила, които разглеждат въпросите за закрилата на детето и родителската отговорност, по-специално Европейската конвенция за осиновяването на деца от 1967 г., която се стреми към сближаване на законодателствата на държавите-членки в случаи, при които осиновяването налага преместването на детето от една държава в друга, както и Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване (Хагската конвенция),

Г.  като има предвид, че всички държави-членки на ЕС са подписали Хагската конвенция,

Д.  като има предвид, че в резултат на Хагската конвенция е постигнат значителен напредък,

Е.  като има предвид, че Конвенцията на ООН за правата на детето и Хагската конвенция описват семейството като основна група в обществото, като естествената среда, в която трябва да израсне детето и в която трябва да се полагат грижи за благоденствието на децата в по-голямата част от случаите, и като първостепенен избор що се отнася до грижите, които следва да се полагат за децата,

Ж.  като има предвид, че ако не е налице първичната грижа за децата от страна на семейството, осиновяването следва да бъде една от естествените вторични възможности за избор, като настаняването на детето в специализирани институции за полагане на грижи следва да бъде наистина последната възможност,

З.  като има предвид, че в Европа проблемът с несигурното положение на децата и по-специално това на изоставените деца и на децата, настанени в специализирани институции, е значителен и към него следва да се подходи изключително сериозно,

И.  като има предвид, че нарушаването на правата на децата, насилието срещу тях и трафика на деца с цел осиновяване, проституция, полагане на незаконен труд, насилствени бракове и просене по улиците или за всякакви други цели продължава да представлява проблем в ЕС,

Й.  като има предвид, че е важно да се защитава правото на детето да живее в семейна среда и да се гарантира, че децата не са принудени да живеят продължително в домове за сираци,

К.  като има предвид, че с влизането в сила на Договора от Лисабон, Европейската харта за основните права е вече придобива задължителен характер; като има също така предвид, че съгласно член 24 от Хартата „Децата имат право да получават закрила и грижите, необходими за благоденствието им“ и че освен това член 2 от Договора от Лисабон гласи, че „защитата на правата на детето“ е цел на ЕС,

1.  Призовава да се разгледа възможността за координиране на европейско равнище и при спазване на международните конвенции на стратегиите относно инструмента за международно осиновяване, така че да се подобри подпомагането в областите на информационните услуги, на подготовката на международните осиновявания, на обработката на заявленията за международно осиновяване и на услугите след осиновяването, като се има предвид, че всички международни конвенции относно защитата на правата на детето признават правото на семейство и на закрила на сираците или на изоставените деца;

2.  Призовава Комисията да разгледа функционирането на националните системи на европейско равнище;

3.  Счита, че следва да се даде предимство, когато това е възможно и отговаря на висшия интерес на детето, на осиновяването в страната на произход на детето, като възможни алтернативи са грижите в семейна среда, примерно в приемни семейства или в интернати, или намирането на семейство чрез международно осиновяване съобразно съответното национално законодателство и международните конвенции, както и че настаняването в пригодени заведения следва да се използва единствено като временно решение;

4.  Подчертава, че когато става дума за дългосрочната защита на правата на детето трябва да се прилага националното законодателство на страната на произход на семейството, търсещо дете за международно осиновяване;

5.  Призовава настоятелно държавите-членки и Комисията, в сътрудничество с Хагската конференция, Съвета на Европа и организации за защита на правата на детето, да изготвят рамка за гарантиране на прозрачна и ефективна оценка на тенденциите по отношение на изоставените и осиновените деца, включително тези, които са били обект на международно осиновяване, както и да координират своите действия в опитите за предотвратяване на трафика на деца за осиновяване;

6.  Призовава институциите на ЕС да играят по-активна роля в Хагската конференция, за да окажат натиск върху Конференцията да подобри, рационализира и улесни процедурите за международно осиновяване и за да премахне ненужната бюрокрация, като същевременно се ангажират със защитата на правата на детето в трети страни;

7.  Призовава компетентните национални органи периодично да докладват на държавата-членка на произход във връзка с развитието на дете, което е било обект на международно осиновяване;

8.  Призовава настоятелно държавите-членки да признаят психологичните, емоционалните, телесните и социалните/образователни последствия, които възникват при откъсването на едно дете от мястото му на произход, и да предоставят подходяща помощ на осиновителите и осиновеното дете;

9.  Призовава настоятелно държавите-членки да обърнат особено внимание на деца със специални нужди, като например изискващите медицински грижи или страдащите от увреждания;

10.  Признава, че процедурните гаранции и подходящият контрол на всички документи във връзка с осиновяванията, включително рождените свидетелства, спомагат за предпазването на децата от нарушаване на техните права, произхождащо от съмнения във връзка с възрастта или самоличността; вярва, че благонадеждна система на регистриране на ражданията може да предотврати трафика на деца с цел осиновяване и призовава за разглеждането на правни решения за улесняването на взаимното признаване на документите, необходими при осиновяване;

11.  Призовава институциите на ЕС и държавите-членки да участват активно в борбата с трафика на деца с цел осиновяване;

12.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския Съвет, на Съвета, на Комисията, на Хагската конференция и на парламентите и правителствата на държавите-членки.

(1) ОВ С 20, 20.1.1997 г., стр. 176. (2) ОВ C 41 E, 19.2.2009 г., стр. 24.