Европейският парламент ,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и Хартата на основните права на ЕС,

–  като взе предвид своите предходни резолюции относно Съвета на ООН по правата на човека и по-специално резолюцията си от 25 февруари 2010 г. относно 13-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека(1) и от 14 януари 2009 г. относно развитието на Съвета на ООН по правата на човека, включително ролята на ЕС(2) , както и резолюциите си от 16 март 2006 г. относно резултатите от преговорите относно Съвета по правата на човека и 62-рата сесия на Комисията на ООН по правата на човека(3) , от 29 януари 2004 г. относно отношенията между Европейския съюз и ООН(4) , от 9 юни 2005 г. относно реформата на ООН(5) , от 29 септември 2005 г. относно резултатите от световната среща на високо равнище на ООН от 14–16 септември 2005 г.(6) и от 16 декември 2010 г. относно Годишния доклад за 2009 г. относно правата на човека по света и политиката на ЕС в тази област(7) ,

–  като взе предвид своите резолюции, приети при спешни случаи, относно правата на човека и демокрацията,

–  като взе предвид резолюция A/RES/60/251 на Общото събрание на ООН за създаване на Съвет по правата на човека,

–  като взе предвид предходните редовни и извънредни сесии на Съвета на ООН по правата на човека, както и предишните кръгове на общия периодичен преглед (ОПП),

–  като взе предвид 16-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека и 11-ия кръг на ОПП, който ще се състои от 2 до 13 май 2011 г.,

–  като взе предвид прегледа на Съвета на ООН по правата на човека през 2011 г.,

–  като взе предвид институционалните промени, настъпили след влизането в сила на Договора от Лисабон, по-специално създаването на Европейската служба за външна дейност и на поста върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност,

–  като взе предвид член 2, член 3, параграф 5 и членове 18, 21, 27 и 47 от Договора за Европейски съюз във вида, в който е изменен с Договора от Лисабон,

–  като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че зачитането, насърчаването и защитата на универсалния характер на правата на човека са част от достиженията на правото и етиката на Европейския съюз и представляват крайъгълен камък на европейското единство и цялост(8) ,

Б.  като има предвид, че Европейският съюз и неговите държави-членки следва да гарантират зачитането на правата на човека в собствените си политики, за да укрепват позицията на Европейския съюз в Съвета на ООН по правата на човека и да я направят заслужаваща доверие,

В.  като има предвид, че Съветът на ООН по правата на човека е единствена по рода си платформа, специализирана по въпросите на всеобщите права на човека, и специфичен форум, който разглежда правата на човека в рамките на системата на ООН; като има предвид, че на него е възложена важната задача и отговорност за укрепване на насърчаването, защитата и зачитането на правата на човека по света,

Г.  като има предвид, че прегледът на Съвета на ООН по правата на човека следва две линии – статута на организацията, който се обсъжда в Ню Йорк, и процедурите – в Женева; като има предвид, че същевременно всички международни участници трябва да полагат усилия за премахване на двойните стандарти и избягване на селективността и политизацията при разглеждане на въпросите, свързани с правата на човека,

Д.  като има предвид, че съображенията, свързани със суверенитета и вътрешната юрисдикция, не може да бъдат използвани и занапред от държавите, за да се избягва надзор върху положението в областта на правата на човека,

Е.  като има предвид, че Европейският съюз следва да действа като фактор от световно значение в контекста на ООН като цяло и по-специално в рамките на Съвета на ООН по правата на човека, както и че един нов подход, въплътен в новата Европейска служба за външна дейност (ЕСВД), следва да играе важна роля в подкрепа на усилията на Съюза за по-ефективни и по-видими действия, за да се отговори на световните предизвикателства и да се предприемат действия спрямо тях по един съгласуван, последователен и ефикасен начин,

Ж.  като има предвид, че в рамките на ЕСВД беше създадена дирекция по въпросите на правата на човека и демокрацията,

З.  като има предвид, че по време на 16-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека ще бъде изпратена делегация на подкомисията по правата на човека на Европейския парламент до Женева , каквато беше практиката и в предишните години за сесиите на Съвета на ООН по правата на човека, а преди това и за сесиите на неговия предшественик – Комисията на ООН по правата на човека,

1.  Подчертава важността на 16-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека и по-специално на прегледа на Съвета на ООН по правата на човека, който предоставя единствена по рода си възможност да се направи оценка на начина, по който Съветът е изпълнил своя мандат, както и възможност за Съвета да подобри своите методи на работа с цел по-ефективна и систематична реакция по отношение на случаите на нарушаване на правата на човека; приветства факта, че при прегледа на Съвета по правата на човека бяха определени двама посредници за този процес, които да действат съвместно – Мароко и Лихтенщайн;

2.  Приветства факта, че в програмата на 16-ата редовна сесия, наред с другото, са докладите относно „Правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства“ и относно „Насърчаване и защита на правата на човека и основните свободи в процеса на противодействие на тероризма“, както и пространни заседания относно правата на детето;

3.  Приветства предложените през тази година специални докладчици по тези ключови въпроси и отбелязва докладите, които ще бъдат представени от специалните докладчици относно изтезанията и други видове жестоко нехуманно или унизително отношение или наказания, относно свободата на вероизповеданията и убежденията, както и относно положението на защитниците на правата на човека; призовава държавите-членки на ЕС да дадат своя активен принос към тези разисквания;

4.  Приветства новата дирекция по въпросите на правата на човека и демокрацията и подкрепя създаването на базирана в Брюксел работната група на Съвета „Права на човека“ (COHOM), която ще включва експерти по въпросите на правата на човека от всичките 27 държави-членки на ЕС, тъй като разположението на Брюксел е по-удобно за наблюдение на политиките на ЕС, и която ще помогне за организирането на многостранно сътрудничество във връзка с двустранното сътрудничество;

5.  Подкрепя назначаването на специален представител на ЕС на високо равнище за правата на човека и отново подчертава необходимостта от национални стратегии за права на човека и демокрация;

6.  Подчертава важността на това ЕС да отстоява общи позиции по въпросите, които ще бъдат обсъждани по време на 16-ата сесия, и приканва държавите-членки на ЕС да укрепят практиката на ЕС за изпращане на „едно послание, но с много гласове“, която даде добри резултати през последните години, например в инициативите на ЕС срещу смъртното наказание;

Работата на Съвета по правата на човека

7.  Отново призовава държавите-членки на ЕС активно да се противопоставят на всеки опит за подкопаване на принципите за универсалност, неделимост и взаимозависимост на правата на човека и да насърчават Съвета на ООН по правата на човека да обръща еднакво внимание на дискриминацията на всякаква основа, включително въз основа на пол, увреждания, раса или етнически произход, възраст, сексуална ориентация, религия или убеждения;

8.  Припомня важността на взаимозависимостта на гражданско-политическите и икономическите, социалните и културните права; изисква водата и санитарните условия да се считат за основно право за подобряване на условията на живот на хората;

9.  Изразява загриженост относно факта, че най-сериозната пречка за по-ефективно изпълнение на мандата от страна на Съвета на ООН по правата но човека е „политиката на блоковете“, която често доминира, и нейното въздействие върху избора на държави и ситуации, към които да се насочи вниманието на Съвета на ООН по правата на човека; отново изразява становището, че способността на Съвета на ООН по правата на човека да предприема ефективни, своевременни и подходящи действия по отношение на положението в отделни държави е от основно значение за неговия авторитет и доверието в него;

10.  Счита, че Съветът по правата но човека трябва да разполага с по-добри средства, за да предприема действия във връзка с хронични и изискващи спешна намеса ситуации, евентуално чрез разширяване на „набора от инструменти“ в областта на правата на човека, като използва експертни групи не само по време на сесиите, но и между тяхното провеждане, и като организира сесиите си и на други места освен в Женева; изразява съжаление, че в няколко случая Съветът на ООН по правата на човека не можа да предприеме спешно и навременно действия във връзка със сериозни ситуации на проблеми с правата на човека поради липсата на подходящи инструменти и подкрепя идеята за независими механизми за реагиране; активно настоява за създаването на специален механизъм на Съвета на ООН по правата на човека, за да се отговаря незабавно на кризи с правата на човека като тези в Близкия изток и Северна Африка, Иран и Беларус;

11.  Приветства опитите в рамките на Съвета на ООН по правата на човека да създаде междурегионална работна група във връзка с положението в Беларус; настоятелно призовава Съвета на ООН по правата на човека да направи изявление, с което категорично да осъди грубите нарушения на правата на човека в тази страна и потискането на демократичната опозиция и обикновените граждани след президентските избори от 19 декември 2010 г., както и да приеме резолюция по въпроса;

12.  Приветства инициативата на САЩ да представи резолюция относно Иран; призовава държавите-членки на ЕС да подкрепят решително създаването на специален механизъм по отношение на Иран; призовава върховния представител и ЕСВД да координират сътрудничеството между ЕС и САЩ по въпросите на правата на човека, които са от общ интерес, като същевременно ЕС следва да действа напълно независимо с цел постигане на ефективност и доверие;

13.  Приветства изпращането на мисия на ООН по правата на човека на високо равнище в Тунис от 27 януари до 2 февруари 2011 г. и решително насърчава цялостното изпълнение на нейните препоръки; отново призовава за създаването на независима международна анкетна комисия, която да разследва всички предполагаеми нарушения на правата на човека, свързани със събитията след 17 декември 2010 г.;

14.  Подкрепя изпращането на мисия на Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека в Египет за оценка на цялостното положение с правата на човека след промяната в ръководството на страната;

15.  Приветства единодушното приемане на резолюцията относно положението на правата на човека в Либия по време на 15-ата специална сесия от 25 февруари 2011 г., с която се осъждат грубите и системни нарушения на правата на човека, извършвани в Либия, като се посочва, че някои от тях вероятно могат да бъдат квалифицирани като престъпления срещу човечеството; призовава за изпращане на независима международна анкетна комисия в Либия, която да разследва всички предполагаеми нарушения на международното право в областта на правата на човека в страната, и решително подкрепя нейната препоръка за временно прекратяване на членството на Либия в Съвета на ООН по правата на човека; във връзка с това приветства решението на Общото събрание от 1 март 2011 г. за временно прекратяване на членството на Либия в Съвета на ООН по правата на човека;

16.  Подкрепя откриването на регионално бюро на Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека в Средиземноморския регион;

17.  Приветства провеждането, по инициатива на Нигерия и Съединените щати, на 14-та извънредна сесия относно положението с правата на човека в Кот д'Ивоар във връзка с приключването на президентските избори през 2010 г., която осъди нарушенията на правата на човека и призова всички заинтересовани страни да зачитат напълно правата на човека и основните свободи, както и принципите на правовата държава; отново изразява своята подкрепа за резултатите от изборите, признати от ООН, и призовава всички участници да признаят правомощията на Alassane Ouattara като избран президент; подкрепя решението на Африканския съюз за създаването на експертна група от държавни ръководители за намирането на мирно и постигнато в резултат на преговори решение за уреждане на следизборната криза в Кот д'Ивоар;

18.  С оглед на докладите на специалните докладчици относно положението с правата на човека в Корейска народнодемократична република (КНДР) и относно положението с правата на човека в Мианмар/Бирма отново призовава ЕС публично да подкрепи създаването на анкетни комисии на ООН за оценка на нарушенията на правата на човека в тези държави и за оценка на степента, в която тези нарушения представляват престъпления срещу човечеството; изразява съжаление относно липсата на сътрудничество от страна на КНДР със специалния докладчик и отправя искане за удължаване на мандата на специалния докладчик за Мианмар/Бирма;

19.  Настоятелно призовава ЕС проактивно да допринася и подкрепя, на предстоящата сесия на Съвета по правата на човека, приемането на резолюция във връзка с доклада за последващите действия на комисията от независими експерти до международната информационна мисия за конфликта в Газа, за да се гарантира отговорност за нарушенията на международното право и да се подкрепи сезирането на ОС и механизмите на международното правосъдие, в случай че Израел и Палестина не са изпълнили задължението си да проведат разследвания в съответствие с международните стандарти; призовава също така върховния представител активно да следи за спазването на констатациите на „Последващи действия след доклада на международната информационна мисия относно инцидента с хуманитарната флотилия“, като осигурява спазването за принципите на отчетност и отговорност; във връзка с това подчертава, че аспектите, свързани с правата на човека, трябва първо да бъдат обсъдени в рамките на Съвета за асоцииране ЕС–Израел; изразява особена загриженост поради факта, че заключенията на Съвета за асоцииране ЕС–Израел от 21 февруари 2011 г. не отразяват позицията на ЕС по този въпрос;

20.  Приветства изявленията на върховния комисар на ООН по правата на човека по време на нейното първо посещение в окупираните палестински територии и Израел, и по-специално категоричното й послание, отправено с нейните критики към заселническата политика на Израел, и че „международните закони за правата на човека и международното хуманитарно право не подлежат на преговори“; подчертава значението на мирната демократизация на Близкия изток;

21.  Изразява съжаление, че въпреки че критериите за членство в Съвета на ООН по правата на човека, определени с Резолюция 60/251 на Общото събрание, предполагат пълно сътрудничество с този орган, текущата практика на доброволни ангажименти е довела до много разнородни и незадоволителни резултати; по тази причина отново заявява, че всички членове следва да разполагат с ефективни постоянни покани за участие в специалните процедури, което да бъде минималното изискване за членство, в допълнение към солидната им репутация на участници, ангажирани с правата на човека; подчертава значението на една действително конкурентна среда в изборния процес; призовава за премахването на възможността регионалните групи да представят предварително изготвен списък на кандидати за членство в Съвета на ООН по правата на човека;

22.  Призовава държавите-членки на ЕС и ЕСВД да се ангажират активно в прегледа през 2011 г. на Съвета на ООН по правата на човека, за да се укрепи спазването на неговия мандат; подчертава, че Съветът на ООН по правата на човека следва да бъде по-скоро превантивен механизъм за ранно предупреждение и че за тази цел следва да се използва опитът от специалните процедури; подчертава отново необходимостта от прозрачен и всеобхватен преглед, като се вземат предвид становищата на НПО, гражданското общество и всички други заинтересовани лица; призовава ЕСВД да информира подкомисията по правата на човека на Европейския парламент за състоянието на прегледа;

23.  Отново изразява своята позиция, че прегледът следва да запази независимостта на Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека, и се противопоставя на всякакви опити за промяна на статута на службата, тъй като това може да повлияе отрицателно на финансирането и съответно на нейната независимост; приветства неотдавнашното назначаване на помощник генерален секретар на ООН по правата на човека, който ще ръководи офиса на Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека в Ню Йорк; счита, че тази нова длъжност ще спомогне за укрепване на контактите, диалога и прозрачността между Общото събрание на ООН и другите органи на ООТ, включително Съвета за сигурност на ООН и Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека; подчертава необходимостта да се осигури достатъчно финансиране за издръжката на регионалните и местните офиси на Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека, така че те да бъдат в състояние да продължат работата си по места;

24.  Настоява за съхраняването и укрепването на специалните процедури, както и за гарантирането на възможността на Съвета на ООН по правата на човека да разглежда конкретни случаи на нарушения на правата на човека чрез резолюции и мандати по държави; подчертава значението на неделимостта на правата на човека, било то социални, икономически, културни, граждански или политически; отбелязва със загриженост относително ниската ефективност на механизма за внасяне на жалби, който е уникален универсален механизъм, ориентиран към потърпевшите, в сравнение с големия брой получени жалби; подчертава необходимостта да се разгледа този въпрос в рамките на прегледа на Съвета на ООН по правата на човека;

Всеобщ периодичен преглед (ВПП)

25.  Признава добавената стойност на ВПП като споделен опит за всички правителства, при който всички държави членки на ООН се третират и контролират еднакво, независимо от факта, че трябва доброволно да приемат да бъдат подложени на прегледа и да предприемат последващи действия съобразно препоръките; посочва, че до декември 2011 г. всички държави членки на ООН ще са били подложени на преглед в рамките на този механизъм;

26.  Настоява, че е от съществено значение да се поддържа пространство за гражданското общество в Съвета по правата на човека с цел засилване на участието на гражданското общество в диалога, като се разкриват нови възможности за неправителствените организации (НПО) за влизане в диалог в рамките на определени държави;

27.  Подкрепя по-широкото участие на НПО във ВПП, като се допусне представянето на писмени препоръки за обсъждане от работната група и участие в нейните разисквания;

28.  Отбелязва възможността, която ВПП предлага на държавите, да се ангажират с изпълнението на своите задължения в областта на правата на човека и за последващи действия съобразно заключенията на структурите по договорите и специалните процедури;

29.  Потвърждава факта, че препоръките следва да бъдат ориентирани в по-голяма степен към резултатите, и призовава за по-голямо участие на независими експерти и национални институции по правата на човека във ВПП, за да се гарантира, че това е ефективен механизъм за последващи действия; счита, че в процеса на ВПП може да бъде внесен независим експертен опит чрез наблюдението от страна на експерти на процеса на прегледа и представянето на обобщение и анализ на ВПП при приемането на окончателния доклад;

30.  Изразява съжаление, че първият цикъл от прегледа на някои държави не оправда очакванията за прозрачен, неселективен и неконфронтационен процес; признава в това отношение ролята на държавите-членки на ЕС в опитите да се преодолее „блоковия манталитет“; насърчава държавите-членки на ЕС да предоставят техническа помощ за подпомагане на изпълнението на препоръките;

31.  Призовава държавите-членки на ЕС да продължат да участват в прегледа на Съвета на ООН по правата на човека, за да гарантират, че няма разминаване между първия и втория цикъл на ВПП, както и че вторият цикъл е съсредоточен върху изпълнението и проследяването на препоръките; подкрепя становището, че държавите, подложени на ВПП, следва да предоставят ясни отговори на всяка препоръка и срокове за изпълнението на препоръките на работната група; отбелязва, че представянето на междинен доклад за състоянието на изпълнението може да допринесе за този процес;

Специални процедури

32.  Отново заявява, че специалните процедури са залегнали в основата на механизмите на ООН относно правата на човека, както и че надеждността и ефективността на Съвета на ООН по правата на човека в областта на защитата на правата на човека се основава на сътрудничество със специалните процедури и тяхното пълно прилагане; подчертава във връзка с това, че укрепването на независимостта и взаимодействието на специалните процедури със Съвета е от основно значение;

33.  Осъжда опитите да се подкопае независимостта на специалните процедури чрез подчиняването им на контрол от страна на правителствата; подчертава, че всякакъв контрол би политизирал и понижил ефективността на системата;

34.  Отново заявява, че специалните процедури относно положението по държави са основен инструмент за подобряване на правата на човека по места; подчертава, че поради ключови елементи като тяхната периодичност и опита, на който се основават, мандатите по държави не могат да бъдат заменени от ВПП;

35.  Призовава държавите-членки на ЕС да защитават целостта и отчетността на Съвета на ООН по правата на човека в прегледа, като подкрепят създаването на механизъм за проследяване на изпълнението на препоръките от специалните процедури в допълнение към приемането на критерии за подбор и по-прозрачен процес на назначения, основаващ се на подготовката, уменията, квалификацията и опита на кандидатите; подкрепя предложението на НПО за укрепване на капацитета за ранно предупреждение на специалните процедури чрез механизъм, който им дава възможност да задействат автоматично разглеждане на дадено положение от страна на Съвета на ООН по правата на човека;

Участие на ЕС

36.  Приветства участието на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност в 16-та сесия на Съвета на ООН по правата на човека;

37.  Настоява ЕСВД, и по-конкретно делегациите на ЕС в Женева и Ню Йорк, да повишат съгласуваността, видимостта и доверието в действията на ЕС в рамките на Съвета на ООН по правата на човека чрез по-нататъшно развитие на трансрегионалните контакти и сътрудничество и по-специално за лобиране сред умерените държави във всички групи;

38.  Във връзка с това отново изразява своята позиция по отношение на концепцията за „оклеветяване на религии“ и въпреки че признава необходимостта от цялостно решение на проблема с дискриминацията срещу религиозните малцинства, счита за нецелесъобразно включването на тази концепция в Протокола за допълващи стандарти относно расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и всички форми на дискриминация; приветства допълнителната проява, организирана от делегацията на ЕС в чест на 25-годишнината от създаването на мандата на специалния докладчик за свободата на религиозна принадлежност или убеждения; изисква от ЕС да работи съвместно с основните поддръжници на резолюцията относно оклеветяването, която ще бъде представена, и други заинтересовани страни, за да се предложи алтернатива на тази резолюция;

39.  Подкрепя междурегионалната декларация относно правата на лесбийки, гейове, бисексуални или транссексуални лица (ЛГБТЛ), която предстои да бъде представена;

40.  Отново изразява подкрепата си за активното участие на ЕС в работата на Съвета на ООН по правата на човека от неговото създаване досега, и по-точно чрез подкрепа, самостоятелно или съвместно с други участници, на резолюции, оповестяване на изявления и участие в интерактивни диалози и дебати; признава ангажиментите, поети от ЕС за справяне с положението в отделни държави в рамките на Съвета на ООН по правата на човека, и подчертава, че е важно тези ангажименти да бъдат неотклонно изпълнявани;

41.  Подкрепя съвместната инициатива на ЕС и групата на държавите от Латинска Америка и Карибския басейн (GRULAC) за резолюция относно децата, живеещи и работещи на улицата;

42.  Призовава държавите-членки на ЕС да направят всичко възможно за запазването на мандатите за всички специални процедури и призовава по-специално за подновяване на мандата на специалния докладчик на ООН за положението на защитниците на правата на човека;

43.  Изразява съжаление, че като страничен ефект от усилията на ЕС за постигане на консенсус, често пъти се създава впечатлението, че Съюзът занижава своите амбиции, и счита, че ЕС следва много по-смело да предлага и/или подкрепя резолюциите по държави;

44.  Отбелязва със загриженост, че ЕС не беше в състояние да въздейства ефективно в рамките на цялостната система на ООН; подчертава необходимостта ЕС да даде приоритет на Съвета по правата на човека и да координира по-добре действията между държавите-членки и призовава Съвета да приеме насоки за улесняване на координацията и вземането на решения в този контекст, както и да се стреми към изграждането на коалиции/съюзи с основните регионални партньори и всички умерени държави в стремежа за преодоляване на логиката на разделяне на блокове в рамките на Съвета по правата на човека;

45.  Обръща внимание, че е важно от практическа гледна точка делегациите на ЕС в Женева и Ню Йорк да са по-големи и по-добре обезпечени; подчертава, че това, което се случва в Женева и Ню Йорк, трябва да бъде неразделна част от външната политика на ЕС, с акцент върху подобряването на вътрешната координация, и подчертава също така необходимостта от добро взаимодействие между действията на двустранно и многостранно равнище;

46.  Изразява съжаление поради факта, че резолюцията, внесена от ЕС на Общото събрание на ООН през септември 2010 г. с цел укрепване на неговия „статут“, така че да съответства на новите институционални разпоредби вследствие на Договора от Лисабон, беше отложена; посочва, че този укрепен статут ще даде на ЕС възможност да има постоянен представител (председателя на Европейския съвет и/или върховния представител), да изразява единна позиция и ще повиши видимостта и влиянието на ЕС като фактор от световно значение; настоява, че е необходимо да се продължат усилията, полагани от „специалната работна група“ на ЕСВД в тясно сътрудничество с държавите-членки на ЕС за насърчаване на приемането на резолюцията;

47.  Възлага на своята делегация на 16-та сесия на Съвета на ООН по правата на човека да изрази безпокойството, изразено в настоящата резолюция; призовава делегацията да докладва на подкомисията по правата на човека относно своето посещение и счита, че е задължително да продължи да изпраща делегация на Европейския парламент на съответните сесии на Съвета на ООН по правата на човека;

48.  Отново призовава държавите-членки на ЕС да гарантират спазването на правата на човека в собствената си вътрешна политика, за да се избегнат двойните стандарти и с оглед на текущия процес на присъединяване на ЕС към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, тъй като един евентуален провал в това отношение може да отслаби позицията на ЕС в Съвета на ООН по правата на човека;

o
o   o

49.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, Съвета за сигурност на ООН, генералния секретар на ООН, председателя на 64-тото Общо събрание, председателя на Съвета на ООН по правата на човека, върховния комисар на ООН по правата на човека, както и на работната група на ЕС и ООН, създадена от комисията по външни работи.

(1) ОВ C 348 E, 21.12.2010 г., стр. 6. (2) ОВ C 46 E, 24.2.2010 г., стр. 71. (3) ОВ C 291 E, 30.11.2006 г., стр. 409. (4) ОВ C 96 E, 21.4.2004 г., стр. 79. (5) ОВ C 124 E, 25.5.2006 г., стр. 549. (6) ОВ C 227 E, 21.9.2006 г., стр. 582. (7) Приети текстове, P7_TA(2010)0489. (8) Член 2, член 3, параграф 5 и член 6 от Договора за Европейския съюз.