Европейският парламент,

–  като взе предвид резолюцията на Съвета от 3 декември 2001 г. относно предприемането на последващи мерки във връзка със Зелената книга относно корпоративната социална отговорност(1),

–  като взе предвид резолюцията на Съвета от 6 февруари 2003 г. относно корпоративната социална отговорност(2),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Модернизиране на дружественото право и насърчаване на корпоративното управление в Европейския съюз – План за постигане на напредък“ (COM(2003)0284) (план за действие относно корпоративното управление),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Пакет “Отговорни предприятия„ (COM(2011)0685),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Инициатива за социалното предприемачество – Създаване на благоприятна среда за насърчаване на социалните предприятия като основни участници в икономиката и социалната иновативност“ (COM(2011)0682),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид своята резолюция от 30 май 2002 г. относно Зелената книга на Комисията за насърчаване създаването на европейска рамка за корпоративната социална отговорност(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 май 2003 г. относно съобщението на Комисията във връзка с корпоративната социална отговорност: принос на предприятията за устойчивото развитие(4),

–  като взе предвид своята резолюцията от 13 март 2007 г. относно корпоративната социална отговорност: ново партньорство(5),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 24 май 2012 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011–2014 г. за корпоративната социална отговорност“(6),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011–2014 г. за корпоративната социална отговорност“ (COM(2011)0681),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по заетост и социални въпроси, комисията по външни работи, комисията по развитие, комисията по международна търговия и комисията по култура и образование (A7-0017/2013),

Към едно съвременно разбиране за корпоративна социална отговорност (КСО): предварителни бележки

1.  Подчертава, че предприятията не могат да поемат функциите на публичните органи по отношение на насърчаването, прилагането и мониторинга на социалните и свързаните с околната среда стандарти;

2.  Подчертава, че настоящата световна икономическа криза възникна поради съществени грешки по отношение на прозрачността, отчетността, отговорността и поради възприетата краткосрочна перспектива, както и че е дълг на ЕС да гарантира, че поуките от тези уроци ще бъдат извлечени от всички; приветства намерението на Комисията да извърши проучвания в рамките на Евробарометър относно доверието в бизнеса; призовава резултатите от тези проучвания да бъдат обсъдени цялостно и всички заинтересовани страни да предприемат действия във връзка с тях; категорично се застъпва за корпоративната социална отговорност (КСО) и счита, че КСО – ако бъде осъществявана правилно и се прилага на практика от всички предприятия, а не само от големите фирми – може да има значителен принос за възстановяването на загубеното доверие, което е необходимо за устойчивото икономическо възстановяване, и може да смекчи социалните последици от икономическата криза; посочва, че когато бизнесът поема отговорност за обществото, околната среда и служителите, се създава положение, при което всички печелят и което служи за разширяване на основата на доверието, необходимо за икономически успех; счита, че превръщането на КСО в част от устойчива бизнес стратегия е в интерес на бизнеса и на обществото като цяло; посочва, че много предприятия – по-специално малките и средните предприятия (МСП) – представляват отличен пример в тази област;

3.  Счита, че предприятията могат да допринесат за развитието на социалната пазарна икономика и за постигането на целите на стратегия „Европа 2020“, като гарантират работни места и улесняват икономическото възстановяване;

4.  Счита, че е необходимо дебатът за КСО да се постави в един по-широк контекст, който, макар и да запазва предимно доброволната насоченост на КСО, да позволява при необходимост диалог относно регулаторни мерки;

5.  Изразява съгласие с новото определение на КСО, предложено от Комисията, което премахва противопоставянето между доброволни и задължителни подходи;

6.  Счита, че корпоративното управление е основен елемент на корпоративната социална отговорност, по-специално по отношение на връзката с публичните органи и с работниците и представляващите ги сдружения, както и по отношение на политиката на предприятията във връзка с бонусите, обезщетенията и възнагражденията; изразява убеждението си, че особено в случаите, когато предприятието е изправено пред трудности, прекалено високите бонуси, обезщетения и възнаграждения на мениджърите са несъвместими със социално отговорното поведение;

7.  Счита, че фискалната политика на дадено предприятие следва да се счита за част от КСО и че съответно стратегиите за избягване на данъци или използване на данъчни убежища са неприемливи от гледна точка на социално отговорното поведение;

8.  Счита, че при оценяването на социалната отговорност на дадено предприятие е необходимо да се взема под внимание поведението на предприятията, участващи в неговата верига на доставки, и евентуалните му подизпълнители;

Засилване на връзките между КСО, гражданите, конкурентоспособността и иновациите

9.  Призовава Комисията и националните органи да насърчават иновативните стопански модели, насочени към създаване на по-тесни връзки между предприятията и социалната среда, в която те извършват своята дейност;

10.  Призовава Комисията да разгледа текущите обсъждания по отношение на прегледа на Директивите за отчетността и прозрачността, така че новопредложената стратегия за КСО да допълни преразгледаната директива;

11.  Подчертава значението на подкрепата за иновативни решения, за да се даде възможност на предприятията да се справят със социалните и свързаните с околната среда предизвикателства, като например въвеждането на системи за интелигентен транспорт и екологично ефективните и достъпни продукти, проектирани за всички;

12.  Насърчава предприетите от Комисията инициативи, насочени към повишаване на видимостта на КСО и разпространение на добрите практики, и изразява решителна подкрепа за въвеждане на европейска схема за награждаване на предприятия и партньорства в областта на КСО; във връзка с това призовава Комисията наред с другите действия да обмисли за тази цел възможността за въвеждане на европейски социален знак;

13.  Приветства създаването на многостранни платформи по въпросите на КСО и изразява съгласие с избрания секторен подход;

14.  Признава значението и потенциала на инициативата на „КСО Европа“ „Предприемачество 2020“, която може да играе значителна роля за укрепването на връзката между КСО и конкурентоспособността чрез насърчаване разпространението на най-добри практики; призовава Комисията и държавите членки да работят за постигане на по-голямо взаимодействие по отношение на целите за развитие на политики и инициативи за насърчаване на социалните иновации и създаването на работни места; настоятелно призовава Комисията да подкрепя усилията, положени от мрежата „КСО Европа“, с първостепенната цел да се укрепва сътрудничеството между бизнеса и държавите членки, така че да се създаде основата за национални планове за действие и разпространение на най-добри практики;

15.  Подкрепя предложението на Комисията за провеждане на периодични проучвания на публичното доверие и публичните нагласи спрямо стратегиите на предприятията в областта на КСО; препоръчва съдържанието на тези проучвания да бъде свързано с прегледа на плана на действие за устойчиво потребление и производство, за да бъдат установени препятствията пред по-отговорното потребление;

Подобряване на прозрачността и ефективността на политиките в областта на КСО

16.  Настоятелно призовава Комисията да изготви специални мерки за борба с подвеждащата и невярна информация по отношение на ангажиментите за корпоративна социална отговорност и във връзка с екологичното и социалното въздействие на продуктите и услугите, които да надхвърлят рамките на директивата срещу нелоялните търговски практики, като по-специално се вземат под внимание въпросите за внасяне и разглеждане на жалби на основата на открита и ясна процедура и за започване на разследвания; счита, че заблуждаващата информация за екологосъобразност не само е форма на измама, подвеждаща потребителите, публичните органи и инвеститорите, но също така намалява доверието в КСО като ефективно средство за насърчаване на устойчив и приобщаващ растеж;

17.  Изразява съгласието си, че при обществените поръчки следва в по-голяма степен да се отчитат социалните и свързаните с околната среда аспекти; във връзка с това призовава най-ниската цена да отпадне като критерий за възлагане, както и за повече отговорност по веригата от подизпълнители;

18.  Призовава Комисията да предприеме допълнителни инициативи за отключване и засилване на потенциала на КСО в борбата с изменението на климата (чрез обвързването й с ресурсната и енергийната ефективност), например в процесите на закупуване на суровини от дружествата;

19.  Подчертава, че помощта от ЕС за правителствата на трети държави при прилагането на социални и екологични разпоредби и ефективните режими на инспекция са необходимо допълнение за постигането на напредък по отношение на КСО на европейските предприятия в световен мащаб;

20.  Подчертава, че социално отговорните инвестиции (СОИ) са част от процеса на прилагане на КСО в инвестиционните решения; отбелязва, че макар понастоящем да не съществува общоприето определение за СОИ, те обикновено съчетават финансовите цели на инвеститорите с техните опасения относно социалните, екологичните и етичните въпроси и въпросите, свързани с корпоративното управление;

21.  Признава значението на разпространението на информация, свързана с устойчивостта, като социални и екологични фактори, от страна на предприятията с цел разпознаване на рисковете за устойчивостта и увеличаване на доверието на инвеститори и потребители; посочва постигнатия значим напредък в това отношение и призовава Комисията да подкрепи целта на Съвета по международно интегрирано отчитане (IIRC) международното отчитане да се превърне в световна норма до края на следващото десетилетие;

22.  Подчертава, че строгото зачитане на правата на човека, дължимата грижа и прозрачността трябва да бъдат поддържани с цел гарантиране на КСО по цялата верига на доставка, измерване на характеристиките на европейския бизнес от гледна точка на устойчивостта и борбата с избягването на данъци и незаконни парични потоци;

23.  Подчертава, че корпоративната отговорност не трябва да бъде свеждана до маркетингов инструмент и че единственият начин КСО да бъде развита в пълна степен е тя да бъде заложена в цялостната бизнес стратегия на дружеството и да бъде прилагана и превръщана в реалност в ежедневната дейност и финансовата стратегия; би приветствал създаването на връзка между добрата корпоративна отговорност и доброто корпоративно управление; счита, че Комисията следва да насърчава дружествата да вземат решения по стратегията за КСО на равнище управителен съвет; призовава Комисията и държавите членки да въведат кодекси за корпоративно управление, които да отразяват важността на отговорността за всички в дружеството и да установяват силна връзка между показателите на дружеството от гледна точка на околна среда, права на човека и от социална гледна точка и неговите финансови резултати;

24.  Подчертава, че за инвеститорите и потребителите следва да е лесно да идентифицират предприятията, които са се ангажирали с КСО, за да бъдат насърчени те в усилията им;

25.  Подчертава, че социално отговорните инвестиции (СОИ) като част от процеса на прилагане на КСО в решенията за инвестиране съчетават финансовите и икономическите цели на инвеститорите със социалните, екологичните, етичните, културните и образователните съображения;

26.  С интерес следи продължаващата дискусия във връзка със законодателното предложение относно прозрачността и предоставяната от дружествата информация в сферата на социалните въпроси и околната среда; обявява се за приемането на законодателно предложение, което да позволява висока степен на гъвкавост на действията, за да се отчете фактът, че КСР има много измерения и политиките за КСР, прилагани от предприятията, са много разнообразни, така че да се предвиди достатъчна степен на сравнимост, която да отговаря на потребностите на инвеститорите и другите заинтересовани страни, както и на потребността от предоставяне на лесен достъп на потребителите до информация относно влиянието на бизнеса върху обществото, включително аспектите, свързани с управлението и методологията за оценка на разходите за целия жизнения цикъл; счита, че тази информация относно устойчивостта следва да обхваща също така, по целесъобразност, подизпълнителската верига и веригата на доставки и да се основава на общоприети методологии като тези на Глобалната инициатива за отчитане или Съвета по международно интегрирано отчитане; призовава освен това да се въведе изключение или опростена рамка за МСП;

27.  Призовава да се увеличи и направи по-приобщаващо и прозрачно наблюдението на спазването на принципите на КСО в търговската политика на ЕС, с ясни критерии за измерване на подобренията, така че да се повиши доверието в системата;

28.  Насърчава ЕС, както и държавите членки, да предоставят конкретна информация, както и образование и обучение относно КСО, за да могат предприятията да се възползват напълно от КСО и да я прилагат в своята организационна култура;

29.  Насърчава медийните предприятия да включат стандарти за прозрачна журналистика в своите политики за КСО, включително гаранции за защита на източниците и лицата, които подават сигнали за нередности;

30.  Призовава Комисията да обмисли допълнителни обвързващи и необвързващи мерки, които имат за цел да улеснят признаването и насърчаването на усилията, положени от предприятията по отношение на прозрачността и оповестяването на нефинансова информация;

31.  Решително отхвърля въвеждането на специални параметри като показатели за резултатите на равнище ЕС, които биха могли да създадат ненужна бюрокрация и да доведат до неефикасни оперативни структури; вместо това призовава Комисията да предостави на дружествата международно приети методологии като тези на Глобалната инициатива за отчитане или Съвета по международно интегрирано отчитане и да насърчава тяхната употреба;

32.  Счита обаче, че е от съществено значение възможно най-бързо Комисията да разработи обявената обща методология за измерване на резултатите в сферата на околната среда, основаваща се на разходите за целия жизнен цикъл; счита, че тази методология би била полезна както по отношение на прозрачността на предоставяната от предприятията информация, така и за целите на оценяването от страна на публичните органи на постигнатите от предприятията резултати в сферата на околната среда;

33.  Приветства намерението на Комисията да стартира „Общност за обмяна на практики“ за КСО и социални дейности от страна на бизнеса; счита, че това трябва да е в допълнение към кодекса за добри практики за съвместно регулиране и саморегулиране, позволяващ на всички заинтересовани страни да се включат в общ процес на обучение, с цел да подобрят и засилят ефективността и отчетността на дейностите, в които участват по повече от една заинтересовани страни;

34.  Призовава за пълни и активни консултации и участие на представителни организации, включително синдикати, в разработването, прилагането и наблюдението на процедурите и структурите на предприятията по отношение на КСО, в които служителите участват в рамките на действително партньорски подход;

35.  Призовава Комисията да гарантира, че задължението за систематично докладване на ключовата информация относно устойчивостта не е в прекомерна тежест на дружествата, тъй като всяка нова стратегия за КСО трябва да бъде добре приета от тях; призовава Комисията да разреши преходен период преди влизането в сила на редовното нефинансово отчитане за дружествата, тъй като това ще им предостави възможност първо да приложат правилно КСО вътрешно, въвеждайки точна и подробна политика за КСО като част от своите вътрешни системи на управление;

36.  Подкрепя предложението на Комисията от всички инвестиционни фондове и финансови институции да се изисква да информират всички свои клиенти (граждани, предприятия, публични органи и др.) за всички прилагани от тях критерии за етично или отговорно инвестиране, както и за всички стандарти и кодекси, към които се присъединяват;

37.  Одобрява директивата на Комисията относно минималните стандарти за жертвите; призовава политиките за КСО на дружествата от съответните сектори (като пътуване, застраховане, настаняване и телекомуникации) да включват положителни и практически стратегии и структури за подкрепа на жертвите на престъпления и на техните семейства във време на криза и да изготвят специални политики за всеки служител, който стане жертва на престъпление, било то на работното място или не;

38.  Признава значимата стойност и потенциал на инструментите за саморегулиране и съвместно регулиране като секторните кодекси за поведение; съответно приветства желанието на Комисията да подобри съществуващите инструменти посредством етичен кодекс в тази област; въпреки това е против въвеждането на общ подход, който не взема предвид особеностите на отделните сектори и специфичните изисквания на предприятията;

КСО и МСП: от теорията към практиката

39.  Напомня специфичните особености на МСП, които са активни преди всичко на местно и регионално равнище и в специфични сектори; поради това счита за изключително важно политиките на Съюза в областта на КСО, включително и националните планове за действие в областта на КСО, да зачитат специфичните изисквания на МСП и да съответстват на принципа „Мисли първо за малките“, както и да признават неформалния и интуитивен подход на МСП към КСО;

40.  Посочва важността на включването на малките и средните предприятия в КСО и признаването на техните постижения в тази област;

41.  Признава, че редица МСП в Европа вече предприемат политики за КСО като местна заетост, ангажиране в обществото, прилагане на добри политики на управление спрямо своята верига на доставки и др.; изтъква обаче, че повечето от тези МСП не знаят, че всъщност прилагат практики на устойчивост, КСО и добро корпоративно управление; поради това призовава Комисията първо да разгледа сегашните практики на МСП, преди да обсъжда стратегии за КСО, разработени специално за МСП;

42.  Противопоставя се на всякакви мерки, които биха могли да доведат до допълнителни административни или финансови ограничения за МСП; поддържа обаче мерки, които дават възможност на МСП да извършват съвместни действия;

43.  Призовава държавите членки и регионалните органи да използват интелигентно финансирането от политиката на сближаване с цел да подкрепят ролята на посредническите организации на МСП в насърчаването на КСО, като използват за основа примери като този на основната немска програма, съфинансирана от Европейския социален фонд;

44.  Призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки, посредническите организации на МСП и други заинтересовани страни, да идентифицира стратегии и мерки за насърчаване на обмена на добри практики в областта на КСО сред МСП, като например база данни за събиране на информация относно политиките за КСО, прилагани от МСП, с подробности за проектите, провеждани в различните държави;

45.  Препоръчва изготвянето на ръководства и наръчници относно КСО, предназначени за МСП; в тази връзка подчертава спешната необходимост от повече научни изследвания относно методите за подобряване на приемането на КСО от страна на МСП и относно икономическото, социално и свързаното с околната среда въздействие на политиките за КСО на местно и регионално равнище;

46.  Счита, че за да окаже реално въздействие върху намаляването на бедността, програмата за КСО трябва да постави акцент също върху МСП, тъй като тяхното кумулативно социално и екологично въздействие е значително;

47.  Призовава Комисията и държавите членки да идентифицират стратегии за развитие и подкрепа с цел популяризирането на КСО сред МСП; препоръчва по-специално разработването на специфични мерки за малките предприятия и микропредприятията;

Законосъобразност и лоялност, отношения с трети държави

48.  Подчертава, че след влизането в сила на Договора от Лисабон Парламентът следва да получава пълна информация относно това, по какъв начин заключенията от оценките на въздействието на споразуменията върху устойчивостта се вземат предвид при преговорите преди сключването на въпросните споразумения и кои глави от тези споразумения са изменени с цел да се избегне евентуалното отрицателно въздействие, посочено в оценките на въздействието върху устойчивостта;

49.  Подчертава, че бъдещите двустранни инвестиционни договори, подписвани от ЕС, трябва да гарантират постигането на справедливо равновесие между необходимостта от защита на инвеститорите и необходимостта да се осигури държавна намеса, особено по отношение на социалните и здравните норми и нормите в областта на околната среда;

50.  Призовава за популяризиране на идеята за спонсорството сред работодателите;

51.  Припомня, че вече съществуват способи както за съдебно решаване на спорове, така и за алтернативно решаване на търговски спорове и/или за претендиране на обезщетения за отрицателни вторични ефекти, произтичащи от безотговорна или незаконна стопанска дейност; в този смисъл призовава Комисията да положи повече усилия за подобряване на осведомеността на стопанската общност и широката общественост за тези два варианта; припомня, че Международната търговска камара (МТК) предлага услуги за разрешаване на спорове за лица, предприятия, държави, държавни организации и международни организации, търсещи алтернативи на съдебните дела, които могат да допринесат за подобряване на достъпа до правосъдие на засегнатите лица в случаите на нарушения на практиките на отговорна стопанска дейност, които са предизвикали икономически, социални и екологични вреди в ЕС и/или извън него;

52.  Подчертава, че задачата на Комисията да подобрява осведомеността относно важността на КСО и последствията от неспазването на тези принципи на корпоративно равнище трябва да се придружава от съответни мерки за осведомяване и изграждане на капацитет от страна на правителствата на държавите, в които се извършва стопанската дейност, за да се гарантира ефективно прилагането на правата в областта на КСО и правото на достъп до правосъдие;

53.  Счита, че Комисията и държавите членки следва да насърчават дружествата от ЕС да предприемат инициативи, насочени към насърчаване на КСО, и обмена на добри практики с партньорите им в други държави;

Заключение

54.  Подчертава необходимостта от евентуалното разработване на регулаторни мерки в рамките на стабилна правна рамка и в съответствие с международните стандарти с цел да се избегнат различни национални тълкувания, както и рисковете, свързани с конкурентни предимства или недостатъци на регионално, национално или макрорегионално равнище;

55.  Насърчава усилията на Комисията в отношенията й с други страни и региони по света за поощряване на КСО; във връзка с това призовава за повече усилия за утвърждаване на принципа на реципрочност в търговията;

56.  Отново заявява, че развитието на КСО следва да се извършва чрез подход, обхващащ всички заинтересовани страни, в който главна роля имат предприятията, които трябва да имат възможност да изградят подходящ за тяхната ситуация подход; подчертава необходимостта от специални мерки и подходи за развитие на КСО сред МСП;

57.  Отбелязва, че настоящата стратегия на Комисията за КСО включва периода от 2011 до 2014 г.; призовава Комисията да гарантира, че ще бъде своевременно приета амбициозна стратегия за периода след 2014 г.;

o
o   o

58.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) OВ C 86, 10.4.2002 г., стр. 3. (2) OВ C 39, 18.2.2003 г., стр. 3. (3) OВ C 187, 7.8.2003 г., стр. 180. (4) OВ C 67 E, 17.3.2004 г., стр. 73. (5) OВ C 301 E, 13.12.2007 г., стр. 45. (6) OВ C 229, 31.7.2012 г., стр. 77.