Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2012/2130(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0229/2013

Внесени текстове :

A7-0229/2013

Разисквания :

PV 02/07/2013 - 13

Гласувания :

PV 03/07/2013 - 8.8

Приети текстове :

P7_TA(2013)0315

Приети текстове
PDF 627kWORD 98k
Сряда, 3 Юли 2013 г. - Страсбург Окончателна версия
Положението с основните права: стандарти и практики в Унгария
P7_TA(2013)0315A7-0229/2013

Резолюция на Европейския парламент от 3 юли 2013 г.относно положението с основните права: стандарти и практики в Унгария (съгласно резолюцията на ЕП от 16 февруари 2012 г.) (2012/2130(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), в който се определят ценностите, на които се основава Съюзът,

–  като взе предвид членове 3, 4, 6 и 7 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), членове 49, 56, 114, 167 и 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2012 г.относно неотдавнашните политически развития в Унгария(1) , в която той възложи на комисията си по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, в сътрудничество с Европейската комисия, Съвета на Европа и Венецианската комисия, да проследи дали и как са приложени препоръките, съдържащи се в същата резолюция, и да представи своите заключения в доклад,

–  като взе предвид своите резолюции от 10 март 2011 г.относно закона за медиите в Унгария(2) и от 5 юли 2011 г.относно преработената Конституция на Унгария(3) ,

–  като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2010 г.относно състоянието на основните права в ЕС (2009 г.) – действително прилагане след влизането в сила на Договора от Лисабон(4) ,

–  като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2012 г.относно положението на основните права в Европейския съюз (2010—2011 г.)(5) ,

–  като взе предвид съобщението на Комисията относно член 7 от Договора за Европейския съюз — „Зачитане и насърчаване на ценностите, на които се основава Съюзът“ (COM(2003)0606),

–  като взе предвид изявленията на Съвета и Комисията по време на разискването в пленарната зала на Европейския парламент на 18 януари 2012 г.относно неотдавнашните политически събития в Унгария,

–  като взе предвид изявленията на унгарския министър-председател Виктор Орбан пред Европейския парламент по време на разискването в пленарната зала на 18 януари 2012 г.относно неотдавнашните политически събития в Унгария,

–  като взе предвид изслушването, проведено на 9 февруари 2012 г.от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

–  като взе предвид доклада на делегацията от членове на Европейския парламент, посетила Будапеща в периода 24—26 септември 2012 г.,

–  като взе предвид работните документи относно положението с основните права: стандарти и практики в Унгария (в съответствие с резолюцията на Европейския парламент от 16 февруари 2012 г.), включващи работен документ № 1 „Независимост на съдебната система“, работен документ № 2 „Основни принципи и основни права“, работен документ № 3 „Медийно законодателство“, работен документ № 4 „Принципи на демокрацията и на правовата държава“ и работен документ № 5 „Заключителни бележки от докладчика“, обсъдени на заседанията на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на 10 юли 2012 г., 20 септември 2012 г., 22 януари 2013 г., 7 март 2013 г.и 8 април 2013 г.съответно, както и бележките на унгарското правителство по тях,

–  като взе предвид Конституцията на Унгария, приета на 18 април 2011 г.от Народното събрание на Република Унгария и влязла в сила на 1 януари 2012 г.(наричана по-долу „Конституцията“), и преходните разпоредби на Конституцията на Унгария, приети на 30 декември 2011 г.от Народното събрание и влезли в сила на 1 януари 2012 г.(наричани по-долу „преходните разпоредби“),

–  като взе предвид първата поправка на Конституцията, внесена от министъра на икономиката на 17 април 2012 г.и приета от унгарския парламент на 4 юни 2012 г., с която се определя, че преходните разпоредби са част от Конституцията,

–  като взе предвид втората поправка на Конституцията, внесена на 18 септември 2012 г.под формата на законопроект, внесен от отделен член на парламента, и приета от унгарския парламент на 29 октомври 2012 г., с която в преходните разпоредби се въвежда изискване за регистриране на гласоподавателите,

–  като взе предвид третата поправка на Конституцията, внесена на 7 декември 2012 г.и приета от унгарския парламент на 21 декември 2012 г., с която се определя, че ограниченията и условията за придобиване на собственост и използване на обработваема земя и гори и правилата относно интегрираната организация на селскостопанското производство трябва да се уреждат с основен закон,

–  като взе предвид четвъртата поправка на Конституцията, внесена на 8 февруари 2013 г.под формата на законопроект, внесен от отделен член на парламента, и приета от унгарския парламент на 11 март 2013 г., с която, наред с другото, в текста на Конституцията се включват преходните разпоредби (с няколко изключения, включително разпоредбата, изискваща регистрация на гласоподавателите) и която беше отменена от Конституционния съд на Унгария на 28 декември 2012 г.по процесуални причини (Решение № 45/2012), както и останалите разпоредби с действително преходен характер в документа,

–  като взе предвид Закон CXI от 2012 г.за изменение на Закон CLXI от 2011 г.относно организацията и управлението на съдилищата в Унгария и Закон CLXII от 2011 г.относно правния статус и възнаграждението на съдиите в Унгария,

–  като взе предвид Закон ХХ от 2013 г.за законодателна поправка във връзка с възрастовите ограничения, приложими при някои правоотношения в съдебната власт,

–  като взе предвид Закон CCVI от 2011 г.относно правото на свобода на съвестта и религията и правния статус на църквите, вероизповеданията и религиозните общности в Унгария (Закон за църквите), приет на 30 декември 2011 г.и влязъл в сила на 1 януари 2012 г.,

–  като взе предвид становища CDL(2011)016, CDL(2011)001, CDL-AD(2012)001, CDL-AD(2012)009, CDL-AD(2012)020 и CDL-AD(2012)004 на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианска комисия) относно новата унгарска Конституция, относно трите правни въпроса, възникващи в процеса на изготвяне на новата унгарска Конституция, относно Закон CLXII от 2011 г.относно правния статус и възнаграждението на съдиите в Унгария и Закон CLXI от 2011 г.относно организацията и управлението на съдилищата в Унгария, относно Закон CLI от 2011 г.относно Конституционния съд на Унгария, относно основните закони за съдебната система, изменени след приемането на становище CDL-AD(2012)001 относно Унгария, и относно Закон CCVI от 2011 г.относно правото на свобода на съвестта и религията и правния статус на църквите, вероизповеданията и религиозните общности в Унгария,

–  като взе предвид съвместно становище № CDL-AD(2012)012 на Венецианската комисия и ОССЕ/БДИПЧ относно Закона за изборите за членове на Парламента на Унгария,

–  като взе предвид бележките на унгарското правителство, представени с документи № CDL(2012)072, № CDL(2012)046 и № CDL(2012)045, относно проектостановището на Венецианската комисия относно основните закони за съдебната система, изменени след приемането на становище CDL-AD(2012)001 относно съвместното проектостановище по Закона за изборите за членове на Парламента на Унгария и проектостановището по Закон CLI от 2011 г.относно Конституционния съд на Унгария,

–  като взе предвид инициативите на генералния секретар на Съвета на Европа Торбьорн Ягланд, включително препоръките относно съдебната система, изложени в неговото писмо до унгарския заместник министър-председател Тибор Наврачич от 24 април 2012 г.,

–  като взе предвид отговорите на г-н Наврачич, съдържащи се в писмата му от 10 май 2012 г. и 7 юни 2012 г., в които се заявява намерението на унгарските органи да предприемат мерки във връзка с препоръките на г-н Ягланд,

–  като взе предвид писмото от 6 март 2013 г.от генералния секретар на Съвета на Европа г-н Ягланд до г-н Наврачич, в което се изразява загриженост относно предложението за четвърта поправка на Конституцията и се призовава за отлагане на окончателното гласуване, както и писмото на г-н Наврачич, съдържащо неговия отговор от 7 март 2013 г.,

–  като взе предвид писмото, изпратено на 6 март 2013 г.от министрите на външните работи на Германия, Нидерландия, Дания и Финландия до председателя на Комисията Жозе Мануел Барозу, в което се призовава за създаване на механизъм за насърчаване на спазването на основните ценности в държавите членки,

–  като взе предвид писмото от 8 март 2013 г.от унгарския министър на външните работи Янош Мартони до неговите колеги във всички държави членки на ЕС, в което се обяснява целта на четвъртата поправка,

–  като взе предвид писмото, изпратено от г-н Барозу до г-н Орбан на 8 март 2013 г.относно опасенията на Европейската комисия във връзка с четвъртата поправка на Конституцията, и отговора на г-н Орбан до председателя на Комисията, копия от които бяха изпратени и на председателя на Европейския съвет Херман Ван Ромпьой и на председателя на Европейския парламент Мартин Шулц,

–  като взе предвид съвместното изявление на председателя Барозу и генералния секретар Ягланд от 11 март 2013 г., в което те припомнят опасенията си във връзка с четвъртата поправка на Конституцията по отношение на принципа на правовата държава, и като взе предвид, че в своето писмо от 8 март 2013 г., адресирано до председателя Барозу, министър-председателят Орбан потвърждава пълния ангажимент на унгарското правителство и парламент към европейските норми и ценности,

–  като взе предвид допитването до Венецианската комисия относно четвъртата поправка на унгарската Конституция, препратено от г-н Мартони на г-н Ягланд на 13 март 2013 г.,

–  като взе предвид изявленията на Съвета и Комисията относно положението с унгарската Конституция, представени на разискването в пленарната зала на Европейския парламент на 17 април 2013 г.,

–  като взе предвид писмото от 16 декември 2011 г.от комисаря по правата на човека на Съвета на Европа Томас Хамарберг до г-н Мартони, в което се изразява загриженост относно новия унгарски Закон относно правото на свобода на съвестта и религията и правния статус на църквите, вероизповеданията и религиозните общности в Унгария, и като взе предвид отговора на г-н Мартони от 12 януари 2012 г.,

–  като взе предвид становище № CommDH(2011)10 от 25 февруари 2011 г.на комисаря по правата на човека относно медийния закон на Унгария с оглед на стандартите на Съвета на Европа за свобода на медиите, както и бележките по това становище на унгарския държавен министър на правителствената комуникация от 30 май 2011 г.,

–  като взе предвид становищата на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека (СВКПЧ) от 15 февруари 2012 г.и от 11 декември 2012 г., в които Унгария се призовава съответно да преразгледа законодателството, предоставящо възможност на местните органи да наказват бездомността, и да подкрепи решението на Конституционния съд, с което се декриминализира бездомността,

–  като взе предвид изявленията на службата на върховния комисар на ООН за правата на човека от 15 март 2013 г., в които се изразяват опасения във връзка с приемането на четвъртата поправка на Конституцията,

–  като взе предвид текущото производство за установяване на неизпълнение на задължения по Дело C-288/12, заведено от Европейската комисия срещу Унгария във връзка със законността на прекратяването на мандата на бившия комисар по защитата на данните, чието разглеждане от Съда на Европейския съюз все още предстои,

–  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 6 ноември 2012 г.относно радикалното понижаване на пенсионната възраст на унгарските съдии и като взе предвид последвалото приемане на Закон № ХХ от 2013 г.за изменение на Закон CLXII от 2011 г., приет от унгарския парламент на 11 март 2013 г.след решението на Съда на Европейския съюз,

–  като взе предвид решенията на Конституционния съд на Унгария от 16 юли 2012 г.(№ 33/2012) относно понижаването на пенсионната възраст на унгарските съдии, от 28 декември 2012 г.(№ 45/2012) относно преходните разпоредби на Конституцията, от 4 януари 2013 г.(№ 1/2013) относно Закона за избирателната процедура и от 26 февруари 2013 г.(№ 6/2013) относно Закона за свободата на религията и правния статус на църквите,

–  като взе предвид доклада на Комитета за мониторинг на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа,

–  като взе предвид Закон LXXII от 2013 г. за създаване на нови правила и регламенти във връзка с надзора на националната сигурност; като взе предвид писмото от 27 май 2013 г. от д-р Андраш Ж. Варга до д-р Андраш Чер-Палкович, председател на комисията по конституционни, правни и процедурни въпроси на унгарския парламент, в което се изразяват опасения по повод приетото законодателство за създаване на нови правила и регламенти във връзка с надзора на националната сигурност;

–  като взе предвид предстоящата оценка на четвъртата поправка на Конституцията, която ще извърши Европейската комисия,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (А7-0229/2013),

І — Контекст и главни разглеждани въпроси<BR> Общи европейски ценности

A.  като има предвид, че Европейският съюз се основава на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, принципите на правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства, като ценности, посочени в член 2 от ДЕС, и на недвусмисленото зачитане на основните права и свободи, заложени в Хартата на основните права и в ЕКПЧ, и на признаването на правната стойност на горепосочените права, свободи и принципи, което допълнително се доказва от предстоящото присъединяване на ЕС към ЕКПЧ съгласно член 6, параграф 2 от ДЕС;

Б.  като има предвид, че общите ценности, залегнали в член 2 от ДЕС, представляват ядрото на правата на лицата, които живеят на територията на ЕС, и по-специално на неговите граждани, независимо от тяхната националност и културна или религиозна принадлежност, и като има предвид, че хората могат да упражняват пълноценно тези свои права само ако се спазват основните ценности и принципи на Европейския съюз;

В.  като има предвид, че политическият и правният дебат относно ценностите, залегнали в член 2 от ДЕС, неотменно стои в основата на нашето демократично общество и че поради това всички институции на ЕС, както и държавите членки, трябва да декларират своя ангажимент към тях ясно и недвусмислено;

Г.  като има предвид, че спазването и насърчаването на такива общи ценности не е само съществен елемент на идентичността на Европейския съюз, но също и изрично задължение, произтичащо от член 3, параграфи 1 и 5 от ДЕС, и следователно е задължително условие за членство в ЕС, както и за пълното запазване на прерогативите на членството;

Д.  като има предвид, че по силата на член 2 от ДЕС и на принципа на лоялното сътрудничество задълженията, произтичащи за страните кандидатки от критериите от Копенхаген, продължават да се прилагат и за държавите членки, след като се присъединят към ЕС, и като има предвид, че следователно всички държави членки следва да подлежат на редовна оценка, с цел да се провери доколко те продължават да спазват общите ценности на ЕС;

Е.  като има предвид, че член 6, параграф 3 от ДЕС подчертава факта, че основните права, гарантирани от ЕКПЧ и произтичащи от общите за държавите членки конституционни традиции, представляват общи принципи на правото на Съюза, и като има предвид, че тези права са общо наследство и сила на демократичните европейски държави;

Ж.  като има предвид, че с влизането в сила на Договора от Лисабон и съобразно член 6 от ДЕС Хартата има същата правна стойност като Договорите, като по този начин ценностите и принципите се превръщат в реални и приложими права;

З.  като има предвид, че член 7, параграф 1 от ДЕС предоставя, съгласно конкретна процедура, на институциите на ЕС правомощието да преценяват наличието на очевиден риск от тежко нарушение от страна на държава членка на общите ценности, посочени в член 2, както и да се ангажират политически със съответната държава, за да предотвратят и поправят нарушения; като има предвид, че преди да направи такава констатация, Съветът изслушва въпросната държава членка, като действа съгласно същата процедура;

И.  като има предвид, че обхватът на член 2 от ДЕС не е ограничен от разпоредбите на член 51, параграф 1 от Хартата и обхватът на член 7 от ДЕС не е ограничен до областите на политиката, които са предмет на правото на ЕС, и като има предвид, че вследствие на това ЕС може също да предприема действие в случай на нарушение или риск от нарушение на общите ценности в области, попадащи в обхвата на компетентността на държавите членки;

Й.  като има предвид, че съгласно принципа на лоялното сътрудничество, определен в член 4, параграф 3 от ДЕС, държавите членки улесняват изпълнението на задачите на Съюза и се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да изложат на опасност постигането на целите на Съюза, включително целта за спазване и насърчаване на общите ценности на Съюза;

К.  като има предвид, че тези общи ценности вървят ръка за ръка с ангажимента на ЕС по отношение на многообразието, който намира израз в задължението на Съюза да зачита „равенството на държавите членки пред Договорите, както и националната им идентичност, присъща на техните основни политически и конституционни структури“, както е посочено в член 4, параграф 2 от ДЕС; като има предвид, че основните ценности, определени в член 2 от ДЕС, произтичат от общите конституционни традиции на държавите членки и във връзка с това не могат да бъдат противопоставяни на предвиденото в член 4 от ДЕС задължение, а напротив — съставляват основната рамка, в която държавите членки могат да запазят и развиват своята национална идентичност;

Л.  като има предвид, че в рамките на Договорите зачитането на „националната идентичност“ (член 4, параграф 2 от ДЕС) и на „различните правни системи и традиции на държавите членки“ (член 67 от ДФЕС) е неразривно свързано с принципите на лоялното сътрудничество (член 4, параграф 3 от ДЕС), взаимното признаване (членове 81 и 82 от ДФЕС) и следователно с взаимното доверие, също както и със зачитането на културното и езиковото многообразие (член 3, параграф 3 от ДЕС);

М.  като има предвид, че едно нарушение на принципите и общите ценности на Съюза от страна на държава членка не може да се оправдае нито с националните традиции, нито с изразяване на национална идентичност, когато такова нарушение води до уронване на принципите, които се намират в сърцевината на европейската интеграция, като например демократичните ценности, правовата държава или принципа на взаимното признаване, вследствие на което позоваване на член 4, параграф 2 от ДЕС е приложимо само ако държавата членка зачита ценностите, залегнали в член 2 от ДЕС;

Н.  като има предвид, че целта на Съюза за поддържане и насърчаване на неговите ценности в отношенията с останалия свят, както е определена в член 3, параграф 4 от ДЕС, е допълнително засилена от специалното задължение действията на Съюза на международната сцена да се ръководят от принципите, вдъхновили неговото създаване, развитие и разширяване, а именно: демокрация, правова държава и универсалност и неделимост на правата на човека и основните свободи (член 21, параграф 1 от ДЕС);

О.  като има предвид, че следователно не само доверието в ЕС и неговите държави членки на международната сцена, но също и целите на Съюза във външната му дейност биха били уронени, ако държавите членки не са в състояние или нямат желание да бъдат на висотата на стандартите, за които са се договорили и с които са се обвързали чрез Договорите;

П.  като има предвид, че спазването на единен набор от основни ценности от страна на всички държави членки е неотменно условие за гарантиране на взаимно доверие и следователно за правилното функциониране на взаимното признаване, което е в сърцевината на създаването и развитието на вътрешния пазар, както и на европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие, и като има предвид, че затова всеки опит за незачитане или отслабване на общите ценности се отразява неблагоприятно на целия европейски проект за икономическа, социална и политическа интеграция;

Р.  като има предвид, че общите ценности, определени в член 2 от ДЕС, провъзгласени в преамбюлите на Договорите и Хартата на основните права и посочени в преамбюла на ЕКПЧ и в член 3 от Статута на Съвета на Европа, изискват разделение на властта между независими институции въз основата на правилно функционираща система на взаимен контрол и уравновесяване на правомощията, и като има предвид, че основните елементи на тези принципи включват: съблюдаване на законността, включващо прозрачен, отговорен и демократичен процес по прилагане на закона; правна сигурност; устойчива система на представителна демокрация, основаваща се на свободни избори и зачитане на правата на опозицията; ефективен контрол на съответствието на законодателството с Конституцията; ефективни, прозрачни, ориентирани към широко участие и отговорни правителство и администрация; независима и безпристрастна съдебна система; независими медии и спазване на основните права;

С.  като има предвид, че съгласно член 17 от Договора за Европейския съюз, Комисията следи за прилагането на Договорите и на правото на Съюза, под контрола на Съда на Европейския съюз;

Реформите в Унгария

Т.  като има предвид, че Унгария беше първата бивша комунистическа страна, която се присъедини към ЕКПЧ и като държава членка на ЕС, беше първата, която ратифицира Договора от Лисабон на 17 декември 2007 г., и като има предвид, че Унгария изигра активна роля в работата на конвента и междуправителствената конференция през 2003 и 2004 г., наред с другото, в изготвянето на текста на член 2 от ДЕС, и пое инициативата, която доведе до включването на правата на лицата, принадлежащи към малцинства;

У.  като има предвид, че в многовековната история на Унгария мирното съжителство на различни националности и етнически групи е оказало положително въздействие върху културното богатство и благоденствието на нацията, и като има предвид, че Унгария следва да се призове да продължи и занапред тази традиция и да противодейства решително на всички стремежи, които биха могли да дискриминират отделни групи;

Ф.  като има предвид, че Унгария е също страна по Международния пакт за граждански и политически права, както и по други международни правни инструменти, които я задължават да спазва и прилага международните демократични принципи;

Х.  като има предвид, че след общите избори през 2010 г.в Унгария управляващото мнозинство спечели повече от две трети от местата в парламента, което му позволява да инициира бързо интензивни законодателни действия за промяна на целия конституционен ред на страната (предишната Конституция беше изменена дванадесет пъти, а новата — до момента има четири поправки), което съществено променя институционалната и законодателната рамка, както и редица основополагащи аспекти не само от обществения, но и от личния живот;

Ц.  като има предвид, че всяка държава — членка на Европейския съюз, е абсолютно свободна да преразглежда своята Конституция и самото значение на демократичната смяна на властта е да се даде възможност на новото правителство да въвежда законодателство, което отразява волята на народа, неговите ценности и политически ангажименти, при условие че не се нарушават ценностите и принципите на демокрацията и правовата държава, които преобладават в Европейския съюз; като има предвид, че във всички държави членки съществуват специални конституционни процедури, които правят измененията на конституцията по-трудни в сравнение с процедурите за приемане на обикновено законодателство, по-конкретно чрез използване на квалифицирано мнозинство, допълнителни процедури за вземане на решения, удължени срокове и референдуми;

Ч.  като има предвид, че историята на демократичните традиции в Европа показва, че реформирането на конституцията изисква безкрайно внимание и надлежно отчитане на процедурите и гаранциите, целящи съхраняването, наред с другото, на принципите на правовата държава, разделението на властите и йерархията на правните норми, на върха на която е конституцията като върховен закон на страната;

Ш.  като има предвид, че мащабът на всеобхватните и системни конституционни и институционални реформи, извършени от новото унгарско правителство в изключително кратък период от време, е безпрецедентен и изяснява защо толкова много европейски институции и организации (Европейският съюз, Съветът на Европа, ОССЕ) счетоха за необходимо да извършат оценка на въздействието на някои от реформите; като има предвид, че не следва да се прилагат двойни стандарти в отношението към държавите членки и че положението в други държави членки също следва да бъде наблюдавано, при спазване на принципа на равенство на държавите членки пред Договорите;

Щ.  като има предвид, че диалогът въз основата на откритост, приобщаване, солидарност и взаимно уважение между европейските институции и унгарските органи е необходим в рамките на горепосочената общност на демократични ценности;

AA.  като има предвид, че при изпълняването на своята отговорност да съблюдава за прилагането на правото на ЕС, Комисията трябва да действа с компетентност от най-високо равнище, с дължимата грижа и при зачитане на независимостта, незабавно и много бързо, най-вече когато става въпрос за справяне със случаи на възможно тежко нарушение на ценностите на Съюза от страна на държава членка;

Конституцията и нейните преходни разпоредби

AБ.  като има предвид, че приемането на Конституцията на Унгария, която беше гласувана на 18 април 2011 г.изключително с гласовете на членовете на управляващата коалиция и въз основата на текст, изготвен от представителите на управляващата коалиция, се извърши в краткия срок от 35 календарни дни, считано от представянето на предложението (Т/2627) на парламента, което ограничи възможностите за изчерпателно и съществено разискване с опозиционните партии и гражданското общество по текста на проекта;

AВ.  като има предвид, че проектът за Конституция, представен на унгарския парламент на 14 март 2011 г.беше този, подготвен от представителите, избрани от коалицията Унгарски граждански съюз–Християндемократическа народна партия, а не работният документ, изготвен въз основа на проведените обсъждания в специалната парламентарна комисия, въпреки че тя беше съставена изрично за изготвянето на новата Конституция, допринасяйки по този начин за липсата на консултации с опозицията.

AГ.  като има предвид, че „националното допитване“ относно изготвянето на Конституцията се състоеше само в списък от дванадесет въпроса по много конкретни теми, изготвен от управляващата партия по начин, който би могъл да доведе до подразбиращи се от само себе си отговори и че преди всичко допитването не включваше текста на проекта на Конституцията;

AД.  като има предвид, че на 28 декември 2012 г., след конституционна жалба от унгарския комисар по основните права, Конституционният съд на Унгария (с решение № 45/2012) отмени повече от две трети от преходните разпоредби на основание на техния непреходен характер;

AЕ.  като има предвид, че четвъртата поправка на Конституцията, приета на 11 март 2013 г., включи в текста на Конституцията повечето преходни разпоредби, отменени от Конституционния съд, както и други разпоредби, които по-рано бяха счетени за противоконституционни;

Широка употреба на основни закони

AЖ.  като има предвид, че Конституцията на Унгария посочва 26 области, които се уреждат с основни закони (т.е. закони, чието приемане изисква мнозинство от две трети), чийто предмет е широк спектър от въпроси, свързани с институционалната система на Унгария, упражняването на основните права и важни договорености в обществото;

AЗ.  като има предвид, че от приемането на Конституцията насам парламентът е приел 49 основни закона(6) (за година и половина);

AИ.  като има предвид, че много въпроси, като например специфични аспекти на семейното право и данъчната и пенсионната система, които обичайно попадат в обхвата на обикновените правомощия за вземане на решения на законодателния орган, се уреждат с основни закони;

Ускорените законодателни процедури, практиката със законопроектите, внесени от отделни членове на парламента, парламентарните дебати

AЙ.  като има предвид, че важни законодателни актове, включително Конституцията, втората и четвърта поправки към нея, преходните ѝ разпоредби и многобройни основни закони, са приети въз основа на законопроекти, внесени от отделни членове на парламента, за които не се прилагат правилата, определени в Закон CXXXI от 2010 г.относно участието на гражданското общество в изготвянето на законодателство и в Указ 24/2011 на министъра на публичната администрация и правосъдието относно предварителната и последващата оценка на въздействието, вследствие на което приетото по тази ускорена процедура законодателство е предмет на ограничено обществено разискване;

AK.  като има предвид, че приемането на голям брой основни закони за много кратко време, включително на законите за правния статус и възнаграждението на съдиите в Унгария и за организацията и управлението на съдилищата в Унгария, както и законите за свободата на религията или убежденията и за Унгарската национална банка, неизбежно ограничиха възможностите за адекватна консултация с опозиционните партии и гражданското общество, включително, по целесъобразност, организациите на работодатели, профсъюзите и заинтересованите групи;

AЛ.  като има предвид, че Закон XXXVI от 2012 г.относно Народното събрание предостави на председателя на парламента разширено дискреционно правомощие да ограничава свободното изразяване на народните представители в парламента;

Отслабване на взаимния контрол и уравновесяването на правомощията: Конституционен съд, Парламент, Орган за защита на данните

AM.  като има предвид, че съгласно Конституцията беше въведена възможността за два нови типа конституционни жалби до Конституционния съд, докато actio popularis за последващ контрол беше премахнат;

АН.  като има предвид, че Закон LXXII от 2013 г. за създаване на нови правила и регламенти във връзка с надзора на националната сигурност беше публикуван на 3 юни 2013 г.; като има предвид, че този закон предизвика опасения, изразени по-конкретно от заместник главния прокурор на Унгария, по отношение на принципа на разделението на властите, независимостта на съдебната система, зачитането на личния и семейния живот и правото на ефективна правна защита;

AО.  като има предвид, че съгласно Конституцията правомощията на Конституционния съд за последващ контрол на конституциосъобразността на законите, свързани с бюджета, от материалноправна гледна точка бяха значително ограничени до нарушения от изчерпателен списък с права, което възпрепятства проверката на конституциосъобразността в случаи на нарушаване на други основни права, като например правото на собственост, правото на справедлив процес и правото на недискриминация;

AП.  като има предвид, че четвъртата поправка на Конституцията остави незасегнато вече съществуващото право на Конституционния съд да преразглежда изменения на Конституцията по процесуални причини, и като има предвид, че то изключва в бъдеще този съд да може да преразглежда изменения на Конституцията по същество;

AР.  като има предвид, че Конституционният съд в горепосоченото си Решение 45/2012 отсъди, че „Конституциосъобразността няма само процесуални, формални и публичноправни изисквания за действителност, но също и изисквания по същество . Конституционните критерии на една демократична държава съгласно принципите на правовата държава са в същото време конституционните ценности и принципи, както и основните демократични свободи, залегнали в международните договори и приети и признати от общностите на демократичните държави, съгласно принципите на правовата държава, както и в ius cogens (императивните норми), което е отчасти същото като гореизложеното. При необходимост Конституционният съд може дори да разгледа свободното прилагане и конституционализирането на съществените изисквания, гаранциите и ценностите на демократичните държави съгласно принципите на правовата държава“ (точка ІV.7 от решението);

AС.  като има предвид, че четвъртата поправка на Конституцията определя още, че решенията на Конституционния съд, приети преди влизането в сила на Конституцията, се отменят, и с това изрично противоречи на Решение № 22/2012 на Конституционния съд, в което същият потвърди, че изразените от него становища относно основните ценности, правата на човека и свободите и относно конституционните институции, които не са съществено изменени от Конституцията, продължават да имат правна сила; като има предвид, че четвъртата поправка въведе повторно в Конституцията редица разпоредби, обявени по-рано за противоконституционни от Конституционния съд;

AТ.  като има предвид, че на Бюджетния съвет — извънпарламентарен орган с ограничена демократична легитимност, е дадено право да налага вето на приемането на общия бюджет, като по този начин се ограничават възможностите за действие на демократично избрания законодателен орган и се позволява на президента на републиката да разпуска парламента;

AУ.  като има предвид, че новият Закон за свободата на информацията, приет през юли 2011 г., премахна институцията на комисаря за защита на данните и свобода на информацията, като по този начин преждевременно прекрати неговия шестгодишен мандат и прехвърли правомощията му на новосъздадения Национален орган за защита на данните; като има предвид, че тези промени понастоящем са в процес на контрол от страна на Съда на Европейския съюз;

AФ.  като има предвид, че на 8 юни 2012 г.Комисията започна производства срещу Унгария за установяване на неизпълнение на задължения по Директива 95/46/ЕО заради отстраняването от длъжност на комисаря по защита на данните преди края на неговия мандат и съответното излагане на риск на независимостта на неговата служба;

Независимост на съдебната власт

AХ.  като има предвид, че в съответствие с Конституцията и нейните преходни разпоредби шестгодишният мандат на бившия председател на Върховния съд (преименуван на „Kúria“) беше преждевременно прекратен след две години;

AЦ.  като има предвид, че на 2 юли 2012 г.Унгария измени основните закони за съдебната система (Закон CLXI от 2011 г.относно организацията и администрацията на съдилищата и Закон CLXII от 2011 г.относно правния статус и възнаграждението на съдиите), като частично изпълни препоръките на Венецианската комисия;

AЧ.  като има предвид, че ключови предпазни механизми за независимостта на съдебната власт, като например несменяемост, гарантиран мандат, структура и състав на управителните органи, не са регламентирани от Конституцията, а — заедно с подробните правила относно организацията и администрацията на съдебната система — са предвидени в изменените основни закони;

AШ.  като има предвид, че независимостта нито на Конституционния съд, нито на администрацията на съдебната система не е заложена в Конституцията на Унгария;

AЩ.  като има предвид, че изменението на основните закони за съдебната система по отношение на правомощията на председателя на Националната съдебна служба за прехвърляне на дела от един съд на друг, за да се гарантира решаването на делата в разумен срок, не успява да определи обективни нормативни критерии за подбора на делата, които да се прехвърлят;

БА.  като има предвид, че след влизането в сила на Конституцията и нейните преходни разпоредби и на основния Закон CLXII от 2011 г.относно правния статус и възнаграждението на съдиите задължителната пенсионна възраст за съдиите се намалява от 70 на 62 години;

ББ.  като има предвид, че в решението на Съда на Европейския съюз, прието на 6 ноември 2012 г., се посочва, че радикалното намаляване на възрастта за пенсиониране на унгарските съдии, както и на прокурорите и нотариусите, от 70 на 62 години представлява необоснована дискриминация, основана на възраст, и като има предвид, че на 20 юни 2012 г.две групи от унгарски съдии внесоха две жалби пред ЕСПЧ с молба за решение, постановяващо, че законодателството на Унгария за намаляване на пенсионната възраст на съдиите нарушава ЕКПЧ;

БВ.  като има предвид, че на 11 март 2013 г.унгарският парламент прие Закон XX от 2013 г.за изменение на горните възрастови граници с оглед на частичното изпълнение на решенията на унгарския Конституционен съд от 16 юли 2012 г.и на Съда на Европейския съюз от 6 ноември 2012 г.;

Избирателна реформа

БГ.  като има предвид, че управляващото мнозинство в парламента едностранно реформира избирателната система, без да потърси консенсус с опозицията;

БД.  като има предвид, че като част от неотдавнашната избирателна реформа на 26 ноември 2012 г.въз основа на законопроект, внесен от отделен член на парламента, унгарският парламент прие Закон за избирателната процедура, който цели да замени предишното автоматично регистриране за гласоподаватели на всички граждани, пребиваващи в Унгария, със система за доброволно регистриране като условие за упражняване на правото на глас на лицето;

БЕ.  като има предвид, че втората поправка на Конституцията, която съдържа изискването за регистрация на гласоподавателите, беше внесена като законопроект, внесен от отделен член на парламента, в същия ден, в който беше внесен проектът на Закон за избирателната процедура, а именно — на 18 септември 2012 г., и беше приета на 29 октомври 2012 г.;

БЖ.  като има предвид, че Венецианската комисия и ОССЕ/БДИПЧ изготвиха съвместно становище относно Закона за изборите за членове на парламента на Унгария на 15 и 16 юни 2012 г.;

БЗ.  като има предвид, че вследствие на петиция от страна на президента на републиката от 6 декември 2012 г.Конституционният съд постанови, че изискването за регистрация представлява неоправдано ограничение на правото на глас на унгарските граждани и следователно е противоконституционно;

БИ.  като има предвид, че докато Конституционният съд счита за основателно регистрирането за гласоподаватели на гражданите, живеещи в чужбина, в своето решение от 4 януари 2013 г.Конституционният съд постановява освен това, че изключването на възможността за лична регистрация на избирателите без адрес, живеещи в Унгария, представлява дискриминация и че разпоредбите, позволяващи публикуването на политически реклами само в обществените медии по време на предизборната кампания, както и правилата за забрана на публикуването на проучвания на общественото мнение за срок от шест дни преди изборите, ограничават непропорционално свободата на изразяване и свободата на печата;

Медийно законодателство

БЙ.  като има предвид, че Европейският съюз се основава на ценностите на демокрацията и принципите на правовата държава и следователно гарантира и насърчава свободата на изразяване и информация, както е предвидено в член 11 от Хартата и член 10 от ЕКПЧ, и като има предвид, че тези права включват свободата на изразяване на мнения и свободата на получаване и предаване на информация без контрол, намеса или натиск от страна на публичните органи;

БК.  като има предвид, че ЕСПЧ постанови, че съществува положително задължение за държавите членки да гарантират плурализма на медиите, произтичащо от член 10 от ЕКПЧ, и като има предвид, че разпоредбите на Конвенцията са подобни на съдържащите се в член 11 от Хартата като част от достиженията на правото на ЕС;

БЛ.  като има предвид, че една самостоятелна и силна обществена сфера, основана на независими и плуралистични медии, представлява необходимата среда, в която може да се упражняват свободно колективните свободи на гражданското общество — като правото на събрания и на сдружаване, както и личните свободи, като например правото на свобода на изразяване и правото на достъп до информация, и като има предвид, че журналистите следва да не са засегнати от натиск от страна на собственици, управители и правителства, както и от финансови заплахи;

БМ.  като има предвид, че Съветът на Европа и ОССЕ посредством декларации, резолюции, препоръки, становища и доклади по въпросите на свободата, плурализма и концентрацията на медиите са създали значителен набор от общи паневропейски минимални стандарти в тази област;

БН.  като има предвид, че държавите членки са длъжни постоянно да насърчават и защитават свободата на мнение, изразяване, информация и медии, и като има предвид, че ако тези свободи са изложени на сериозен риск или се нарушават в някоя държава членка, Съюзът е длъжен да се намеси своевременно и по ефективен начин, въз основа на своите правомощия, заложени в Договорите и в Хартата, за да защити европейския демократичен и плуралистичен ред и основните права;

БО.  като има предвид, че Парламентът многократно е изразявал своята загриженост относно свободата, плурализма и концентрацията на медиите в ЕС и в неговите държави членки;

БП.  като има предвид, че Парламентът и Комисията, представителят на ОССЕ по въпросите на свободата на медиите, комисарят на Съвета на Европа по правата на човека, генералният секретар на Съвета на Европа, специалният докладчик на ООН относно насърчаването на правото на свобода на мнение и изразяване, както и голям брой международни и национални организации на журналисти, редактори и издатели, неправителствени организации, работещи в областта на правата на човека и гражданските свободи, и държавите членки отправиха критики спрямо редица от разпоредбите на унгарското медийно законодателство;

БР.  като има предвид, че отправените критики са свързани главно с приемането на законодателството съгласно парламентарната процедура за законопроекти, внесени от отделни членове на парламента, както и със силно йерархичната структура на медийния надзор, управленските правомощия на председателя на регулаторния орган, липсата на разпоредби, гарантиращи независимостта на органа, широките надзорни правомощия и правомощия за налагане на санкции на органа, значителното въздействие на определени разпоредби относно съдържанието на програмите, липсата на специфични за отделните медии разпоредби, липсата на прозрачност на тръжната процедура за издаване на лицензи и неяснотата на нормите, която потенциално би могла да доведе до произволно прилагане и изпълнение;

БС.  като има предвид, че в своята резолюция от 10 март 2011 г.относно Закона за медиите в Унгария Парламентът подчерта, че унгарският Закон за медиите следва незабавно да се отложи и преразгледа въз основа на бележките и предложенията на Комисията, ОССЕ и Съвета на Европа, и като има предвид, че Парламентът призова Комисията да продължи да наблюдава отблизо и да оценява съответствието на изменения закон за медиите в Унгария с европейското законодателство, и по-специално с Хартата;

БТ.  като има предвид, че комисарят по правата на човека на Съвета на Европа подчерта необходимостта от изменение на законодателството, с цел справяне с посегателствата върху свободата на медиите, като например предписанията относно това каква информация и с какво отразяване на събитията трябва да излъчват всички доставчици на медийни услуги, налагането на санкции на медиите, превантивните ограничения върху свободата на печата под формата на изисквания за регистрация и изключенията по отношение на защитата на журналистическите източници, и като има предвид, че по отношение на независимостта и плурализма на медиите комисарят по правата на човека на Съвета на Европа изрази необходимостта от разрешаване на въпроси, като например отслабените конституционни гаранции за плурализъм, липсата на независимост в медийните регулаторни органи, липсата на гаранции за независимостта на обществените медии и липсата на ефективно вътрешноправно средство за защита, предназначено за медиите, които са обект на решения на Медийния съвет;

БУ.  като има предвид, че Комисията изрази безпокойство във връзка със съответствието на унгарския Закон за медиите с Директивата за аудио-визуалните медийни услуги и с достиженията на правото на ЕС като цяло, по-специално във връзка със задължението за предлагане на балансирано отразяване, приложимо за всички доставчици на аудио-визуални медийни услуги, и също така постави под съмнение съответствието на този закон с принципа на пропорционалност и зачитането на основното право на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация, заложени в член 11 от Хартата на основните права, с принципа на държавата на произход и изискванията за регистрация; и като има предвид, че през март 2011 г.след преговори с Комисията унгарското правителство измени закона така, че да разреши повдигнатите от Комисията въпроси;

БФ.  като има предвид, че ОССЕ изрази сериозни резерви по отношение на материалния и териториалния обхват на унгарското законодателство, политически хомогенния състав на Медийния орган и Медийния съвет, налаганите несъразмерни санкции, липсата на автоматична процедура за спиране на санкциите в случай на обжалване пред съда на решение на Медийния орган, нарушаването на принципа на поверителност на журналистическите източници и закрилата на семейните ценности;

БХ.  като има предвид, че препоръките на ОССЕ(7) включват заличаване в законите на правните изисквания относно балансираното отразяване на събитията и на други предписания относно съдържанието; защита на редакционната независимост; гарантиране, че различните видове медии — печатните, радио и телевизионните и онлайн медиите — се уреждат с различни правила; заличаване на някои изисквания за регистрация, които се считат за прекомерни; гарантиране, че регулаторният орган е независим и компетентен; гарантиране на обективността и плурализма на процеса на назначаване на органи, регулиращи медийния сектор; въздържане от поставяне на печатните медии под юрисдикцията на регулаторния орган, както и ефективно насърчаване на саморегулирането;

БЦ.  като има предвид, че въпреки факта, че законите бяха изменени през 2011 г.след преговори с Европейската комисия и през май 2012 г.вследствие на решението на Конституционния съд от декември 2011 г., с което няколко разпоредби бяха отменени като противоконституционни по отношение на регулирането на съдържанието на печатните издания, защитата на източниците на журналистите източници, изискванията за предоставяне на данни и институцията на комисаря по медиите и комуникациите, представителят на ОССЕ по въпросите на свободата на медиите изрази съжаление от факта, че няколко изменения са въведени и приети в кратък срок без консултиране със заинтересованите лица и че основните елементи в законодателството не са подобрени, по-конкретно назначаването на председателя и на членовете на Медийния орган и на Медийния съвет, техните правомощия относно съдържанието в радио-телевизионните медии, налагането на високи глоби и липсата на гаранции за финансовата и редакционната независимост на обществените медии;

БЧ.  като има предвид, че при все че приветства промените в медийното законодателство, прието през март 2011 г., специалният докладчик на ООН относно насърчаването и защитата на правото на свобода на мнение и на изразяване подчерта необходимостта да бъдат преодолени оставащите опасения, свързани с регулирането на медийното съдържание, недостатъчните гаранции за независимостта и безпристрастността на Медийния орган, прекомерните глоби и другите административни санкции, приложимостта на медийното законодателство за всички видове медии, включително печата и интернет, изискванията за регистрация, както и липсата на достатъчна защита на журналистическите източници;

БШ.  като има предвид, че анализът на експертите на Съвета на Европа(8) (който оценява съответствието на законите за медиите така, както са предложени за изменение през 2012 г.с документите на Съвета на Европа за определяне на стандарти в областта на медиите и свободата на изразяване) препоръча конкретните разпоредби относно регистрацията и прозрачността, регулирането на съдържанието, задълженията за отразяване на новини, защитата на източниците, обществените медии и регулаторните органи да бъдат изцяло преработени, изяснени или в някои случаи премахнати;

БЩ.  като има предвид, че вследствие на диалога, проведен с ЕС и генералния секретар на Съвета на Европа чрез размяна на писма и срещи на експерти, през февруари 2013 г.бяха внесени допълнителни правни изменения с цел укрепване и гарантиране на независимостта на медийните регулаторни органи, по-специално по отношение на правилата, свързани с условията за назначаване и избор на председател на Националния орган за медии и информационни комуникации и на Медийния съвет и съответно по отношение на процедурата за номиниране, назначаващото лице и повторното назначаване;

ВА.  като има предвид, че унгарските органи заявиха намерението си да направят преглед на правилата относно ограниченията на политическата реклама по време на предизборни кампании; като има предвид, че унгарското правителство провежда консултации с Европейската комисия относно въпроса за политическата реклама; като има предвид обаче, че четвъртата поправка предвижда една широка и потенциално неясна забрана върху словото, целяща потъпкване на достойнството на определени групи, включително на унгарската нация, която може да се използва за произволна намеса в свободата на изразяване и може да има възпиращо въздействие върху журналисти, както и върху артисти и други;

ВБ.  като има предвид, че Националният орган за медии и информационни комуникации и Медийният съвет не са провели оценки на въздействието на законодателство в областта на качеството на журналистиката, степента на редакционна свобода и качеството на условията на труд на журналистите;

Зачитане на правата на лицата, които принадлежат към малцинства

ВВ.  като има предвид, че зачитането на правата на лицата, принадлежащи към малцинства, е изрично признато сред ценностите, посочени в член 2 от ДЕС, и като има предвид, че Европейският съюз е поел ангажимент да насърчава тези ценности и да се бори със социалното изключване, расизма, антисемитизма и дискриминацията;

ВГ.  като има предвид, че недискриминацията представлява основно право, предвидено в член 21 от Хартата;

ВД.  като има предвид, че държавите членки носят отговорност да гарантират, че се спазват основните права на всички лица, независимо от тяхната етническа принадлежност или убеждения, и че тази отговорност обхваща всички равнища на публичната администрация, както и на правоприлагащите органи, и че тя също така предполага активно насърчаване на толерантността и категорично осъждане на явления като расово насилие, антисемитски и антиромски изказвания, проповядващи омраза, особено когато са изразени на официални или обществени форуми, включително и в унгарския парламент;

ВЕ.  като има предвид, че липсата на реакция от страна на правоприлагащите органи в случаи на престъпления на расова основа(9) е довела до загуба на доверие в полицейските сили;

ВЖ.  като има предвид, че заслужава да се отбележи, че унгарският парламент прие законодателство в наказателната и гражданската област за борба с подбуждането към расова нетърпимост и изказванията, проповядващи омраза;

ВЗ.  като има предвид, че въпреки че нетолерантността спрямо членовете на ромската и еврейската общности не е проблем единствено в Унгария, и като има предвид, че и други държави членки са изправени пред същия проблем, последните събития породиха безпокойство поради увеличаването в Унгария на антиромските и антисемитските изказвания, проповядващи омраза;

ВИ.  като има предвид, че в резултат на прилагането на законодателство с обратно действие в областта на данъчното облагане и пенсионната система се е стигнало до значително нарастване на социалната несигурност и бедност, което не само води до голямо безпокойство сред населението, но представлява и нарушение на частното право на собственост и подкопава основни граждански свободи;

Свобода на религията или убежденията и признаване на църквите

ВЙ.  като има предвид, че свободата на мисълта, съвестта и религията, предвидени в член 9 от ЕКПЧ и член 10 от Хартата, е една от основите на демократичното общество, и като има предвид, че ролята на държавата в тази област следва да бъде на неутрален и безпристрастен гарант на правото на упражняване на различни религии, вярвания и убеждения;

ВК.  като има предвид, че Законът за църквите създаде нов правен режим за регулиране на религиозните сдружения и църквите в Унгария, който наложи набор от изисквания за признаването на църкви и обуслови това признаване с предварителното одобрение на парламента с мнозинство от две трети;

ВЛ.  като има предвид, че определеното в Закона за църквите задължение за получаване на признаване от страна на парламента като условие за създаване на църквата, беше счетено от Венецианската комисия(10) за ограничаване на свободата на религията;

ВМ.  като има предвид, че в резултат на влизането в сила с обратно действие на разпоредбите на Закона за църквите повече от 300 регистрирани църкви загубиха правния си статус на църкви;

ВН.  като има предвид, че по искане на няколко религиозни общности и на унгарския комисар по основните права Конституционният съд извърши проверка на конституциосъобразността на разпоредбите на Закона за църквите и в своето Решение 6/2013 от 26 февруари 2013 г.обяви някои от тях за противоконституционни и ги отмени с обратно действие;

ВО.  като има предвид, че в това решение Конституционният съд, макар и да не поставя под въпрос правото на парламента да определя съществените условия за признаване на църквите, счита, че признаването на статус на църква чрез гласуване в парламента може да доведе до политически пристрастни решения, и като има предвид, че Конституционният съд обяви, че законът не съдържа задължение за представяне на подробна обосновка на решение, което отказва признаване на статус на църква, че не са посочени срокове за действията на Парламента и че законът не осигурява възможност за ефективна правна защита в случаи на отказ или неприемане на решение;

ВП.  като има предвид, че четвъртата поправка на Конституцията, приета две седмици след решението на Конституционния съд, измени член VII от Конституцията и издигна до конституционно равнище правомощието на парламента да гласува основни закони, с цел признаване за църкви на някои организации, ангажирани в религиозни дейности, като с това пренебрегна решението на Конституционния съд;

II — Оценка

Конституцията на Унгария и нейното прилагане

1.  Припомня, че спазването на законността, включително един прозрачен, отчетен и демократичен процес на постановяване на закони, включително при приемане на Конституция, както и наличието на силна система на представителната демокрация, основаваща се на свободни избори и зачитаща правата на опозицията, са ключови елементи на идеите за демокрация и принципите на правовата държава, предвидени в член 2 от ДЕС, съгласно който „Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете“, и провъзгласени в преамбюла както на Договора за Европейския съюз, така и на Хартата; изразява съжаление, че в миналото институциите на ЕС не винаги можеха да бъдат на висотата на собствените си изисквания по отношение на защитата на европейските основни ценности; подчертава поради това тяхната отговорност да се ангажират със зачитането на европейските основни права по смисъла на член 2 от ДЕС на равнището на Съюза и в държавите членки;

2.  Категорично заявява повторно, че въпреки че изготвянето и приемането на нова Конституция попада в обхвата на компетентността на държавите членки, държавите членки и ЕС носят отговорност за гарантиране на това, че конституционните процеси и съдържанието на конституциите съответстват на ангажиментите, поети от държавата членка в договора й за присъединяване към Европейския съюз, т.е. на общите ценности на Европейския съюз, на Хартата и на ЕКПЧ;

3.  Изразява съжаление от факта, че в процеса на изготвянето и приемането на Конституцията на Унгария липсваха необходимата прозрачност, откритост, всеобхватност и в крайна сметка консенсусът, които биха могли да се очакват от един модерен демократичен конституционен процес, като по този начин намаля легитимността на самата Конституция;

4.  Отбелязва горепосоченото решение на Конституционния съд от 28 декември 2012 г., в което се обявява, че с приемането на редица постоянни и общи правила в преходните разпоредби към Конституцията унгарският парламент е превишил законодателните си правомощия, наред с другото, че „задача и отговорност на органа с конституционни правомощия е да изясни ситуацията след частичната отмяна. Парламентът създава разбираема и ясна правна среда“, като се добавя изискването, че това не означава автоматично добавяне на отменените разпоредби в Конституцията, без да се прави разлика, защото парламентът трябва да „преразгледа регулаторните въпроси на отменените преходни разпоредби и да вземе решение за това, кои се нуждаят от повторно уреждане и на какво ниво на източниците на правото. Също така задължение на Парламента е да избере разпоредбите – които подлежат на многократно регулиране – и които следователно трябва да бъдат включени в Конституцията, и тези, които се нуждаят от регулиране в акт на парламента.“;

5.  Отправя сериозни критики срещу разпоредбите на четвъртата поправка на Конституцията, които нарушават върховенството на Конституцията чрез повторно въвеждане в нейния текст на редица правила, които по-рано са били обявени от Конституционния съд за противоконституционни — т.е. за несъвместими с Конституцията поради процесуални съображения или по същество;

6.  Припомня, че в гореспоменатото си решение от 28 декември 2012 г.Конституционният съд се произнесе ясно относно стандартите за конституциосъобразност, като заяви, че „в демократичните държави, съгласно принципите на правовата държава, конституциите имат постоянни съществени и процесуални стандарти и изисквания. Съществените и процесуалните конституционни изисквания не могат да бъдат по-ниски по времето на новата Конституция, отколкото са били по времето на предшестващия конституционен закон. Изискванията на конституционната държава съгласно принципите на правовата държава продължават да бъдат постоянно налагани изисквания в настоящето и представляват програма за бъдещето. Конституционната държава, съгласно принципите на правовата държава, е система от постоянни ценности, принципи и гаранции“; счита, че това ясно и достойно изявление е приложимо за Европейския съюз и за всички негови държави членки;

7.  Припомня, че общите ценности на Съюза за демокрация и принципи на правовата държава изискват силна система на представителна демокрация, основаваща се на свободни избори и зачитаща правата на опозицията, и че съгласно член 3 от Протокол № 1 към ЕКПЧ изборите следва да гарантират „изразяване на мнението на народа при избора на законодателя“;

8.  Счита, че макар използването на основни закони, приети с мнозинство от две трети, да е срещано в други държави членки и да е отличителна черта на унгарската конституционна и правна уредба от 1989 г.насам, широкото използване на основни закони за определянето на много специфични и подробни правила подкопава принципите на демокрацията и правовата държава чрез предоставянето на възможност на настоящото правителство, което се радва на подкрепата на квалифицирано мнозинство, да утвърди политически избори, в резултат на които за всяко ново бъдещо правителство, което разполага само с обикновено мнозинство в парламента, ще бъде по-трудно да отговори на социалните промени, като по този начин значението на бъдещите избори потенциално намалява; счита, че това използване следва да се преразгледа, с цел да се гарантира, че бъдещите правителства и парламентарни мнозинства ще имат възможност да приемат законодателни актове по съдържателен и изчерпателен начин;

9.  Счита, че използването на процедурата за законопроекти, внесени от отделни членове на парламента, за прилагане на конституцията (чрез основни закони) не представлява прозрачен, отговорен и демократичен законодателен процес, тъй като в нея липсват гаранции за съдържателни социални разисквания и консултации, а също би могло да противоречи на самата Конституция — което прави задължение на правителството (а не отделни членове) да представи на парламента законопроектите, необходими за прилагането на Конституцията;

10.  Изтъква становището на Венецианската комисия (№ CDL-AD(2011)016), което „приветства факта, че тази нова Конституция установява конституционен ред, основаващ се на принципите на демокрацията, правовата държава и защитата на основните права“. освен това изтъква становището на Венецианската комисия (№ CDL-AD(2012)012), според което приемането на голям брой законодателни актове в един много кратък период от време може да обясни защо някои от новите разпоредби не отговарят на европейските стандарти; освен това изтъква становището на Венецианската комисия относно четвъртата поправка на унгарската Конституция (№ CDL-AD(2013)012), в което се посочва, че „самата четвърта поправка води до недостатъци в конституционната система на Унгария или затвърждава тези недостатъци“;

11.  Приветства факта, че Конституцията на Унгария повтаря и утвърждава членовете от Хартата на основните права на Европейския съюз и че Унгария признава в член З унгарския жестомимичен език като пълноправен език и го защитава като част от унгарската култура, с което става четвъртата държава в ЕС с подобно признаване;

12.  Приветства факта, че член XV от Конституцията на Унгария забранява изрично дискриминацията, основана на раса, цвят на кожата, пол, увреждане, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, финансово състояние, рождение или каквито и да било други обстоятелства, и предвижда, Унгария ще приеме специални мерки за закрила на децата, жените, възрастните хора и лицата с увреждания в съответствие с членове 20–26 от Хартата за основните права на Европейския съюз;

Демократична система на взаимен контрол и уравновесяване на правомощията

13.  Припомня, че демокрацията и принципите на правовата държава изискват разделение на правомощията между независими институции въз основа на правилно функционираща система на взаимен контрол и уравновесяване на правомощията и ефективен контрол на съответствието на законодателството с конституцията;

14.  Припомня, че конституционното мнозинство увеличи броя на конституционните съдии от 11 на 15 и премахна изискването за постигане на споразумение с опозицията относно избора на конституционни съдии; изразява загриженост, че в резултат на тези мерки осем от настоящите 15 конституционни съдии са избрани с мнозинство от две трети (с едно изключение), включително и двама нови членове, които бяха назначени пряко от позицията им на членове на парламента;

15.  Приветства въвеждането на възможност за два нови вида конституционни жалби пред Конституционния съд и изразява разбиране, че една демократична система, основана на принципите на правовата държава, не се нуждае непременно от конституционен съд, за да функционира правилно; припомня обаче Становище № CDL-AD(2011)016 на Венецианската комисия, което посочва, че в държавите, избрали конституционен съд, този съд следва да има правото да оценява съответствието на всички закони с правата на човека, гарантирани в конституцията; счита следователно, че ограничаването на конституционното правораздаване във връзка със законите за държавния бюджет и данъците отслабва институционалните и процесуалните гаранции за защита на редица конституционни права и за контрол върху правомощията на парламента и на правителството в областта на бюджета;

16.  Припомня, че Конституционният съд в горепосоченото си Решение № 45/2012 отсъди, че „Конституциосъобразността няма само процесуални, формални и публичноправни изисквания за действителност, но също и изисквания по същество [...]. При необходимост Конституционният съд може дори да разгледа свободното прилагане и конституционализирането на изискванията по същество, гаранциите и ценностите на демократичните държави съгласно принципите на правовата държава.“

17.  Счита, че в светлината на систематичните изменения на Конституцията по политическа воля Конституционният съд не може повече да изпълнява ролята си на върховен орган на конституционна защита, особено след като четвъртата поправка изрично забранява Конституционният съд да разглежда конституционни изменения, които противоречат на други конституционни изисквания и принципи;

18.  Като се има предвид правото на даден демократично избран парламент да приеме закон в съответствие с основните права, при зачитане на политическите малцинства и в рамките на демократично адекватна и прозрачна процедура, както и правото на съдилищата, както обикновени, така и конституционни, да гарантират съвместимостта на законите с конституцията, подчертава значението на принципа на разделение на властите и правилно функционираща система на взаимен контрол и уравновесяване на правомощията; във връзка с това изразява загриженост от прехвърлянето на правомощията по конституционни въпроси в полза на парламента и за сметка на Конституционния съд, което подкопава значително принципа на разделение на властите и правилно функциониращата система на взаимен контрол и уравновесяване на правомощията, които са важни следствия от принципите на правовата държава; приветства във връзка с това съвместната декларация на председателите на унгарския и румънския Конституционен съд — Петер Пацзолай и Августин Зегреан, изготвена на 16 май 2013 г.в Егер, в която се подчертава специалната отговорност на конституционните съдилища в държавите, управлявани с мнозинство от две трети;

19.  Изразява също така изключителна загриженост във връзка с разпоредбите на четвъртата поправка, които отменят 20-годишна конституционна съдебна практика, съдържаща цялата система от основополагащи принципи и конституционни изисквания, включително всяка евентуална съдебна практика относно прилагането на правото на ЕС и на европейското право в областта на правата на човека; отбелязва, че Конституционният вече е използвал предишни свои решения като източник на тълкуване; изразява загриженост обаче от факта, че други съдилища могат да не са в състояние да основат решенията си на предходната съдебна практика на Конституционния съд;

20.  Изразява загриженост и относно съответствието на четвъртата поправка със законодателството на ЕС, която дава възможност на унгарското правителство да наложи специален данък с цел изпълнение на решения на Съда на ЕС, водещи до задължения за плащане, в случай че държавният бюджет не разполага с достатъчно финансиране и когато публичният дълг надвишава половината от брутния вътрешен продукт; отбелязва текущия диалог между унгарското правителство и Европейската комисия по този въпрос;

21.  Отправя критика към ускорения процес на приемане на важни закони, тъй като той подкопава правата на опозиционните партии да участват ефективно в законодателния процес, като по този начин се ограничават техните контролни правомощия върху действията на мнозинството и на правителството и в крайна сметка се отразява отрицателно на системата на взаимен контрол и уравновесяване на правомощията;

22.  Изразява загриженост по повод на някои разпоредби на Закон LXXII от 2013 г. за създаване на нови правила и регламенти във връзка с надзора на националната сигурност, тъй като потенциално те биха могли да имат отрицателни последици за разделението на властите, независимостта на съдебната система, зачитането на личния и семейния живот и правото на ефективна правна защита;

23.  Припомня, че независимостта на органите за защита на данните е гарантирана по силата на член 16 от ДФЕС и член 8 от Хартата на основните права на ЕС;

24.  Подчертава, че съгласно правото на ЕС защитата срещу отстраняването от длъжност по време на мандата е съществен елемент от изискването за независимост на националните органи за защита на данните;

25.  Отбелязва, че Комисията е започнала производство за установяване на неизпълнение на задължения срещу Унгария във връзка със законността на прекратяването на мандата на бившия комисар по защита на данните, по отношение на адекватната независимост на такъв орган, като понастоящем делото е висящо в Съда на Европейския съюз;

26.  Изразява съжаление от факта, че горепосочените институционални промени доведоха до ясно отслабване на системите на взаимен контрол и уравновесяване на правомощията, изисквани от принципите на правовата държава и демократичния принцип на разделение на властите;

Независимост на съдебната власт

27.  Припомня, че независимостта на съдебната власт се изисква съгласно член 47 от Хартата на основните права и член 6 от Европейската конвенция за правата на човека и е основно изискване на демократичния принцип на разделение на властите, определен в член 2 от Договора за ЕС;

28.  Припомня, че Конституционният съд в гореспоменатото си Решение № 33/2012 определи независимостта на съдебната система и съдиите като постижение на историческата конституция на Унгария, като обяви, че „принципът на независимост на съдебната власт, с всички негови елементи, е постижение извън всякакво съмнение. Във връзка с това Конституционният съд постановява, че независимостта на съдебната власт и свързаният с нея принцип на несменяемост са не само нормативно правило на конституцията, но и постижение на историческата конституция. В този смисъл въз основа на разпоредбите на Конституцията независимостта на съдебната власт е задължителен за всички тълкувателен принцип, който следва да се прилага също и в хода на проучването на друго евентуално съдържание на Конституцията“(11) ;

29.  Подчертава, че ефективната защита на независимостта на съдебната власт е в основата на демокрацията в Европа и е предпоставка за укрепване на взаимното доверие между съдебните органи на различните държави членки и следователно за гладко трансгранично сътрудничество в общото пространство на правосъдие въз основа на принципа на взаимно признаване, както се посочва в член 81 от ДФЕС (гражданскоправни въпроси) и член 82 от ДФЕС (наказателноправни въпроси);

30.  Изказва съжаление от факта, че предприетите многобройни мерки – както и някои текущи реформи – не предоставят достатъчно сигурност за конституционни гаранции по отношение на независимостта на съдебната власт и независимостта на Конституционния съд на Унгария;

31.  Счита, че преждевременното прекратяване на мандата на председателя на Върховния съд представлява нарушение на гарантираната несменяемост, която е основен елемент на независимостта на съдебната власт;

32.  Приветства горепосоченото Решение № 33/2012 на Конституционния съд, с което задължителното освобождаване от длъжност на съдии, навършили 62 години, се обявява за противоконституционно, както и горепосоченото решение на Съда на ЕС от 6 ноември 2012 г., в което се постановява, че радикалното намаляване на пенсионната възраст на съдиите в Унгария представлява основана на възраст неоправдана дискриминация и следователно нарушава разпоредбите на Директива 2000/78/ЕО на Съвета;

33.  Приветства измененията към Закон CLXI от 2011 г.относно организацията и управлението на съдилищата в Унгария и Закон CLXII от 2011 г.относно правния статус и възнаграждението на съдиите в Унгария, приети от унгарския парламент на 2 юли 2012 г., с които се преодоляват голяма част от опасенията, изразени в резолюцията на Европейския парламент от 16 февруари 2012 г.и в становището на Венецианската комисия;

34.  Изразява обаче съжаление от това, че не всички препоръки на Венецианската комисия са изпълнени, преди всичко тези от тях, които се отнасят до необходимостта да се ограничат дискреционните правомощия на председателя на Националната съдебна служба по отношение на прехвърлянето на дела, което евентуално може да има отражение върху правото на справедлив съдебен процес и правото на законен съдия; отбелязва изразеното намерение на унгарското правителство да преразгледа системата за прехвърляне на дела; счита, че препоръките на Венецианската комисия във връзка с това следва да се изпълнят;

35.  Приветства приемането на Закон XX от 2013 г.за законодателно изменение на възрастовите ограничения, приложими при някои правоотношения в съдебната власт, който определя, че пенсионната възраст на съдиите е 65 години в края на преходен период от 10 години, и предвижда мерки за възстановяване на работа на съдии, които са били уволнени незаконно;

36.  Изразява обаче съжаление, че в случая със съдиите, председателстващи съдебни състави, Закон XX от 2013 г.предвижда възстановяването им на работа на първоначалните им ръководни длъжности само ако тези постове са все още свободни, вследствие на което само на определен брой незаконно уволнени съдии може да се гарантира, че ще бъдат върнати на точно същата длъжност, която са заемали преди да бъдат уволнени, със същите задължения и отговорности;

37.  Приветства предложението на Комисията за постоянен сравнителен анализ в областта на правосъдието във всички 27 държави членки на ЕС, в съответствие с предложението на заместник-председателя Рединг, което показва, че гарантирането на независимостта на съдебната власт е обща грижа на ЕС; подчертава факта, че тези въпроси биха могли да породят сериозни опасения в някои държави членки; призовава за разширяване на сравнителния анализ в областта на правосъдието и обхващане също на наказателното правосъдие, основните права, принципите на правовата държава и демокрацията, както вече беше поискано;

38.  Признава професионализма и ангажираността на унгарската съдебна общност, както и поетото от нея задължение за спазване на принципите на правовата държава, и припомня, че от началото на демократичния процес в Унгария Конституционният съд е признат в Европа и в целия свят за изключителен конституционен орган;

Избирателна реформа

39.  Припомня, че преначертаването на избирателни райони, приемането на Закона за избор на членове на парламента на Унгария и на Закона за избирателните процедури значително променят правната и институционалната рамка за следващите избори през 2014 г., и следователно изразява съжаление, че тези закони са били приети едностранно от управляващите партии без провеждане на широки консултации с опозицията;

40.  Изразява загриженост, че в сегашната политическа среда настоящите разпоредби на процедурата за номиниране на членовете на Националната избирателна комисия не гарантират в достатъчна степен балансираното представителство и независимостта на комисията;

41.  Приветства факта, че унгарските органи са поискали становището на Венецианската комисия относно Закона за избор на членове на парламента на Унгария на 20 януари 2012 г.; счита обаче, че за оценката на съществено променената изборна картина е необходим всеобхватен анализ;

42.  Приветства факта, че Закон XXXVI от 2013 г.за избирателната процедура в Унгария, по-специално член 42, предвижда, че при заявено желание хората с увреждания получават инструкции на Брайловата азбука, съответна информация в лесен за четене формат, образец за гласуване на Брайлова азбука в избирателните секции, пълен достъп до избирателните секции, включително специално внимание на нуждите на лицата, използващи инвалидни колички; освен това, въз основа на член 50 от гореспоменатия закон, гласоподавателите с увреждания могат да поискат да бъдат регистрирани за гласуване в други по-лесно достъпни избирателни секции в дадения избирателен район в съответствие със задължението по член 81 за създаване на най-малко една напълно достъпна избирателна секция във всеки избирателен район;

Медиен плурализъм

43.  Признава положените от унгарските органи усилия, довели до изменения на законодателството, с които се цели премахването на редица установени недостатъци с оглед подобряването на медийното законодателство и привеждането му в съответствие със стандартите на ЕС и на Съвета на Европа;

44.  Приветства продължаващия конструктивен диалог с международно участие и подчертава, че сътрудничеството между Съвета на Европа и унгарското правителство е довело до осезаеми резултати, отразени в Закон XXXIII от 2013 г., с който се преодоляват някои от опасенията, подчертани първоначално в правните оценки на медийното законодателство, по-конкретно по отношение на назначаването и процедурите за избор на председателите на Медийния орган и на Медийния съвет; припомня обаче, че все още съществуват опасения относно независимостта на Медийния орган;

45.  Изразява опасенията си във връзка с последиците от разпоредбата на четвъртата поправка на Конституцията, с която се забранява политическата реклама в търговските медии, тъй като тя застрашава предоставянето на балансирана информация, макар и целта, която се преследва с тази разпоредба, да е намаляването на разходите за политически кампании и създаването на равни възможности за отделните партии; отбелязва, че унгарското правителство провежда консултации с Европейската комисия относно правилата за политическа реклама; отбелязва, че ограничения съществуват и в други европейски държави; изтъква становището на Венецианската комисия относно четвъртата поправка на унгарската Конституция (№ CDL-AD(2013)012), в което се посочва, че „ограниченията за политическата реклама трябва да се разглеждат в правния контекст на съответната държава членка“ и че „забраната на политическа реклама в търговските медии, които в Унгария се използват по-широко, отколкото обществените медии, ще лиши опозицията от важната възможност да споделя възгледите си ефективно и по този начин да уравновесява господстващата позиция на правителството по отношение на медийното отразяване“;

46.  Отново призовава унгарските органи да предприемат мерки, които да позволяват провеждането или възлагането на редовни проактивни оценки на въздействието на законодателството върху медийната среда (влошаване на качеството на журналистиката, случаи на автоцензура, ограничаване на свободата на редакционната политика и влошаване на качеството на условията на труд и на сигурността на работните места на журналистите);

47.  Изразява съжаление по повод на факта, че създаването на Унгарската телеграфна агенция (МТИ), собственост на държавата, като единствен доставчик на новини за публичните радио- и телевизионни оператори, означава, че новосъздадената информационна агенция притежава виртуален монопол на пазара, тъй като достъпът до по-голямата част от съобщенията й е свободен, докато от всички по-важни частни излъчващи оператори се изисква да разполагат със собствени информационни услуги; припомня препоръката на Съвета на Европа за премахване на задължението за публичните радио- и телевизионни оператори да използват националната информационна агенция, тъй като това представлява неразумно и несправедливо ограничаване на плурализма при предоставянето на новини;

48.  Отбелязва, че националният орган по въпросите на конкуренцията трябва да извършва редовно оценка на медийната среда и медийните пазари, като подчертава потенциалните заплахи за плурализма;

49.  Подчертава, че не трябва да се злоупотребява с мерките за регулиране на достъпа на медиите до пазара чрез лицензиране на излъчването и въвеждане на разрешителни процедури, правила за защита на държавната, националната и военната сигурност и обществения ред и правила за защита на обществения морал с цел налагане на политически или пристрастен контрол, или на цензура върху медиите, и подчертава факта, че в това отношение трябва да се осигури подходящ баланс;

50.  Изразява загрижеността си по повод на факта, че публичното радиоразпръскване се контролира от изключително централизирана институционална система, в рамките на която се вземат действителните оперативни решения без контрол от страна на обществеността; подчертава, че пристрастните и непрозрачни тръжни практики и предоставянето на тенденциозна информация от страна на публичното радиоразпръскване, която достига до широка публика, водят до изкривяване на медийния пазар; подчертава факта, че в съответствие с Протокол № 29 към Договора от Лисабон (за системата на публичното радиоразпръскване в държавите членки) системата на публичното радиоразпръскване в държавите членки е пряко свързана с демократичните, социалните и културните потребности на всяко общество и с необходимостта от запазването на плурализма в медиите;

51.  Припомня, че разпоредбите по отношение на съдържанието следва да бъдат еднозначни, така че да позволяват на гражданите и на медийните дружества да предвиждат в кои случаи ще действат в нарушение на закона, както и да определят правните последствия от евентуални нарушения; отбелязва със загриженост, че въпреки тези подробни разпоредби относно съдържанието, неотдавнашните антиромски публични изявления останаха до този момент ненаказани от унгарския медиен орган и призовава за балансирано прилагане на правото;

Права на лицата, принадлежащи към малцинства

52.  Отбелязва, че унгарският парламент е приел законодателство в областта на наказателното и гражданското право за борба с подбуждането към расова нетърпимост и с изказвания, проповядващи вражда и омраза; счита, че законодателните мерки са важна отправна точка за постигане на целта за създаване в цяла Европа на общество, свободно от нетърпимост и дискриминация, тъй като конкретните мерки могат да се градят само върху стриктно законодателство; изтъква обаче, че законодателството трябва да се прилага активно;

53.  Подчертава факта, че органите във всички държави членки имат положителното задължение да предприемат действия с цел избягване на нарушаването на правата на лица, принадлежащи към малцинства, не може да останат неутрални и следва да вземат необходимите правни, образователни и политически мерки, когато са изправени пред подобни нарушения; отбелязва изменението на Наказателния кодекс от 2011 г.с цел предотвратяване на кампании на екстремистки групировки за сплашване на ромските общности, в което се предвижда наказание лишаване от свобода до три години за „провокативното несоциално поведение“, предизвикващо страх в даден член на национална, етническа, расова или религиозна общност; признава ролята на унгарското правителство за създаване на Европейска рамка за национални стратегии за приобщаване на ромите по време на неговото председателство на ЕС през 2011 г.;

54.  Отбелязва със загриженост многократните изменения на правния ред, ограничаващи правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните (ЛГБТ) лица, например с цел да се изключат еднополовите двойки и техните деца, както и други различни семейни структури, от определението за „семейство“ в Конституцията; подчертава, че това противоречи на скорошната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека и поражда климат на нетърпимост спрямо ЛГБТ лицата;

55.   Приветства въвеждането на разпоредби в Конституцията на Унгария чрез четвъртата поправка, които гласят, че „Унгария се стреми да осигури на всеки човек достойно жилище и достъп до обществени услуги“ и че „държавата и местните органи на управление трябва също да допринасят за създаването на условия за достойно жилище, като се стремят да осигуряват настаняване за всички бездомни хора“; изразява обаче опасенията си по повод на факта, че „с цел защита на обществения ред, обществената сигурност, общественото здраве и културните ценности, със закон на парламента или с местно постановление може да се обяви за незаконен престоят в определена част от общественото пространство като постоянно място за живеене“, което може да доведе до попадането на бездомността в обсега на наказателното право; припомня, че унгарският Конституционен съд е постановил, че подобни мерки, съдържащи се в Закона за леките правонарушения, са противоконституционни, тъй като противоречат на човешкото достойнство;

Свобода на религията или убежденията и признаване на църквите

56.  Отбелязва с безпокойство, че измененията, въведени в Конституцията чрез четвъртата й поправка, предоставят на парламента правомощието да признава определени организации, заети с религиозна дейност, като например църкви, посредством основни закони, и не налагат конституционно задължение за представяне на обосновка на решение, с което се отказва признаването – факт, който може да се отрази отрицателно на задължението на държавата да запазва неутралност и безпристрастност в отношенията си с различните религии и убеждения;

Заключение

57.  Отново потвърждава, че придава голямо значение на спазването на принципа на равенство между всички държави членки и отказва да прилага двойни стандарти в отношението към държавите членки; подчертава, че сходни ситуации или правни рамки и разпоредби следва да бъдат оценявани по един и същи начин; счита, че самият факт, че се променят и приемат закони, не може да се счита за несъвместим с ценностите на Договорите; призовава Комисията да установява случаите на несъвместимост с правото на ЕС, а Съда на Европейския съюз — да се произнася относно такива случаи;

58.  Въз основа на изложените по-горе причини стига до заключението, че систематичната и обща тенденция за многократно изменение на конституционната и правната рамка в много кратък период от време, както и съдържанието на тези изменения, са несъвместими с ценностите, посочени в член 2 от ДЕС, член 3, параграф 1 и член 6 от ДЕС, и се отклоняват от принципите, посочени в член 4, параграф 3 от ДЕС; счита, че ако не бъде коригирана навреме и по подходящ начин, тази тенденция ще доведе до явна опасност от сериозно нарушение на ценностите, посочени в член 2 от ДЕС;

III — Препоръки

Преамбюл

59.  Потвърждава, че настоящата резолюция се отнася не само до Унгария, а засяга неминуемо Европейския съюз като цяло, демократичното му възстановяване и развитие след падането на тоталитарните режими на ХХ век; тя засяга европейското семейство, неговите общи ценности и стандарти, неговата всеобхватност и способността му за участие в диалог; тя засяга необходимостта от прилагане на Договорите, към които всички държави членки са се присъединили доброволно; тя засяга взаимната помощ и взаимното доверие, които Съюзът, неговите граждани и държави членки трябва да имат, за да бъдат тези Договори не само думи на хартия, а правното основание за една истинска, справедлива и открита Европа, в която се зачитат основните права;

60.  Споделя мисълта, че Съюзът не е само „съюз на демокрациите“, а „демократичен съюз“, основаващ се на плуралистични общества, в които определящи са зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава;

61.  потвърждава, че във време на икономическа и социална криза е лесно поддаването на изкушението за пренебрегване на конституционалните принципи, но че доверието в конституционните институции и тяхната стабилност играят водеща роля за подкрепата на икономическите, данъчните и социалните политики, както и за социалното сближаване;

Призив към всички държави членки

62.  Призовава държавите членки към незабавно спазване на произтичащите от Договора задължения, а именно да зачитат, гарантират, защитават и насърчават общите ценности на Съюза, тъй като това представлява необходимо условие за зачитане на демокрацията и следователно на същината на гражданството на Съюза и за изграждане на култура на взаимно доверие, която да позволява ефективно трансгранично сътрудничество и изграждането на истинско пространство на свобода, сигурност и правосъдие;

63.  Счита за морално и правно задължение на всички държави членки, а така също и на институциите на Съюза да защитават европейските ценности, залегнали в Договорите и Хартата на основните права, както и Европейската конвенция за правата на човека, която всяка държава членка е подписала и към която ЕС скоро ще се присъедини;

64.  Призовава националните парламенти да укрепят ролята си при наблюдението на спазването на основните ценности и да разкриват всяка опасност от уронване на тези ценности, която може да се появи в границите на ЕС, с цел запазване на доверието, с което трети държави се отнасят към Съюза, което се основава на сериозното отношение на Съюза и неговите държави членки към ценностите, които сами са избрали за свой фундамент;

65.  Очаква от всички държави членки да предприемат необходимите стъпки, преди всичко в рамките на Съвета на Европейския съюз, за лоялен принос към популяризирането на ценностите на Съюза и за сътрудничество с Парламента и Комисията при наблюдаване на съблюдаването им, особено в рамките на „тристранната процедура за прилагането на член 2“, посочена в параграф 85;

Призив към Европейския съвет

66.  Припомня отговорностите на Европейския съвет в рамките на пространството на свобода, независимост, сигурност и правосъдие;

67.  Отбелязва с разочарование, че Европейският съвет е единствената политическа институция на ЕС, въздържала се от изказване на становище, докато Комисията, Парламентът, Съветът на Европа, ОССЕ и дори правителството на САЩ са дали израз на безпокойството си относно положението в Унгария;

68.  Счита, че Европейският съвет не може да остане бездеен в случаите, в които държава членка нарушава основни права или извършва промени, които може да се отразят отрицателно на принципите на правовата държава в тази страна и следователно на принципите на правовата държава в Европейския съюз като цяло, особено когато е застрашено взаимното доверие в правната система и в съдебното сътрудничество, тъй като това оказва отрицателно въздействие върху самия Съюз;

69.  Приканва председателя на Европейския съвет да осведоми Парламента за своята оценка на положението;

Препоръки към Комисията

70.  Призовава Комисията в качеството й на пазител на Договорите и като орган, следящ за прилагането на правото на Съюза под контрола на Съда на Европейския съюз:

   да осведоми Парламента за своята оценка на четвъртата поправка на Конституцията и последиците от него за сътрудничеството в рамките на ЕС;
   да се застъпва решително за гарантиране на пълното спазване на общите основни ценности и права, посочени в член 2 от ДЕС, тъй като нарушаването им подкопава самия фундамент на Съюза и взаимното доверие сред държавите членки;
   да започва обективно разследване и да открива процедури за нарушение всеки път когато счита, че дадена държава членка не изпълнява задължение, произтичащо от Договорите, и особено ако се нарушават правата, заложени в Хартата на основните права на ЕС;
   да избягва прилагането на двойни стандарти в отношението си към държавите членки, като следи за това, всички държави членки да бъдат третирани в сходни ситуации по сходен начин, като по този начин се зачита напълно принципът на равенство на държавите членки пред Договорите;
   да се съсредоточи не само върху специфични нарушения на правото на ЕС, които може да бъдат отстранени с прилагане на член 258 от ДФЕС, но да реагира подходящо на систематичното изменение на конституционната и правната система и практика на държава членка, в която многократни и повтарящи се нарушения за съжаление водят до състояние на правна несигурност, която вече не отговаря на изискванията на член 2 от ДЕС;
   да възприеме по-всеобхватен подход за отстраняване на ранен етап на всички потенциални опасности от сериозно нарушаване на основните ценности в дадена държава членка и незабавно да започне структуриран политически диалог със съответната държава членка и други институции на ЕС; този структуриран политически диалог следва да се съгласува на най-високото политическо равнище на Комисията и да има ясно въздействие върху пълния спектър от преговори между Комисията и съответната държава членка в различните области на ЕС;
   да създаде — щом бъде установена опасност от нарушаване на член 2 от ДЕС — „план за неотложни действия във връзка с член 2 от ДЕС“, който да се следи от Комисията като изключителен приоритет и въпрос от голяма неотложност, да се съгласува на най-високото политическо равнище и да се взема напълно предвид в различните секторни политики на ЕС до възстановяването на пълното спазване на член 2 от ДЕС и до отстраняването на всяка опасност от нарушаването му, както е предвидено и в писмото на министрите на външните работи на четири държави членки, които повдигат пред председателя на Комисията въпроса за необходимостта от разработване на нов и по-ефективен метод за гарантиране на основните ценности, за да се наблегне в по-голяма степен на насърчаването на култура на зачитане на принципите на правовата държава, взето предвид в заключенията на Съвета относно основните права и принципите на правовата държава и относно доклада на Комисията за 2012 г.относно прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз от 6 и 7 юни 2013 г.;
   да провежда заседания на техническо равнище със съответните служби на държавите членки, но да не приключва преговори в области на политиката, различни от свързаните с член 2 от ДЕС, до осигуряване на пълното съответствие с член 2 от ДЕС;
   да приложи хоризонтален подход, включващ всички съответни служби на Комисията, за да осигури спазването на принципите на правовата държава във всички области, включително в областта на икономиката и в социалната област;
   да прилага и при необходимост да актуализира съобщението си от 2003 г.относно член 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз (COM(2003)0606) и да състави подробно предложение за механизъм за бързо и независимо наблюдение и система за ранно предупреждение;
   редовно да наблюдава правилното функциониране на европейското пространство на правосъдие и да предприема действия, когато независимостта на съдебната система в която и да е държава членка е изложена на опасност, с цел да се избегне отслабването на взаимното доверие сред националните съдебни органи, което неизбежно би създало пречки пред правилното прилагане на правните инструменти на ЕС в областта на взаимното признаване и трансграничното сътрудничество;
   да гарантира, че държавите членки осигуряват правилно прилагане на Хартата на основните права по отношение на медийния плурализъм и равния достъп до информация;
   да наблюдава ефективното прилагане на правилата, които осигуряват прозрачни и справедливи процедури за финансиране на медиите, държавната реклама и за разпределяне на средствата от спонсорство, така че да се гарантира, че чрез тях начин не се оказва въздействие върху свободата на информацията и изразяването, плурализма или редакционната политика, следвана от медиите;
   да предприема подходящи, навременни, пропорционални и поетапни мерки, когато е налице повод за тревога във връзка със свободата на изразяване, на информация, на медиите и плурализма в ЕС и държавите членки въз основа на подробен и внимателен анализ на положението, на проблемите, които следва да бъдат преодолени, и на най-добрите начини за решаването им;
   да разгледа тези въпроси в рамките на прилагането на директивата за аудио-визуалните медийни услуги с цел подобряване на сътрудничеството между регулаторните органи на държавите членки и Комисията, като възможно най-скоро представи преразглеждане и изменение на директивата, и по-специално на членове 29 и 30 от нея;
   да продължи диалога с унгарското правителство относно съответствието с правото на ЕС на новата разпоредба от четвъртата поправка, която позволява на унгарското правителство да въведе специален данък за целите на изпълнението на решенията на Съда на Европейския съюз, които налагат задължения за плащане, когато държавният бюджет не разполага с достатъчно налични средства и когато държавният дълг надвишава половината от брутния вътрешен продукт, и да предложи подходящи мерки за предотвратяването на евентуални нарушения на принципа на лоялното сътрудничество, заложен в член 4, параграф 3 от ДЕС;

71.  Припомня на Комисията, че Хартата на основните права на Европейския съюз, както и предстоящото присъединяване на Европейския съюз към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи утвърждават една нова архитектура в правото на Европейския съюз, поставяща повече от всякога правата на човека в центъра на неговата конструкция, което отрежда на Комисията, в качеството й на пазител на Договорите, нарастващи отговорности в тази област;

Препоръки към унгарските органи

72.  Настоятелно призовава унгарските органи да приложат възможно най-бързо всички мерки, които Европейската комисия, в качеството си на пазител на Договорите, счита за необходими с цел пълно спазване на законодателството на ЕС, да спазват изцяло решенията на унгарския Конституционен съд и да изпълняват във възможно най-кратък срок следните препоръки, съответстващи на препоръките на Венецианската комисия, Съвета на Европа и други международни органи за защита на принципите на правовата държава и основните права, с цел пълно спазване на принципите на правовата държава и нейните основни изисквания относно конституционната уредба, системата на взаимен контрол и уравновесяване на правомощията и независимостта на съдебната система, както и относно стриктната защита на основните права, включително свободата на изразяване, на медиите и религията или убежденията, закрилата на малцинствата, борбата срещу дискриминацията, а така също и правото на собственост:

Относно конституцията:

–  изцяло да възстановят върховенството на Конституцията, като премахнат от нея онези разпоредби, които преди това бяха обявени от Конституционния съд за неконституционосъобразни ;

   да намалят периодичното използване на основни закони, за да се оставят области на политиката като семейната, социалната, фискалната и бюджетната политика да бъдат уреждани чрез обикновените законодателни процедури, изискващи обикновено мнозинство;
   да изпълняват препоръките на Венецианската комисия и по-конкретно да преразгледат списъка на областите на политиката, които изискват квалифицирано мнозинство с цел да се гарантира провеждането на честни избори в бъдеще;
   да осигурят оживена парламентарна система, която да зачита и опозиционните сили, като предоставя разумно време за истински дебат между мнозинството и опозицията, както и възможност за участие на широката общественост в процеса на законотворчеството;
   да осигурят възможно най-широко участие на всички парламентарни партии в конституционния процес, въпреки че съответното специално мнозинство се държи самостоятелно от управляващата коалиция;

Относно взаимния контрол и уравновесяването на правомощията:

–  изцяло да възстановят правомощията на Конституционния съд като върховен орган за конституционна защита, и оттам — на върховенството на Конституцията, като от нейния текст се премахнат ограниченията на правомощията на Конституционния съд за контрол на конституциосъобразността на измененията на Конституцията, както и отмяната на две десетилетия съдебна практика; да възстановят правото на Конституционния съд да проверява цялото законодателство без изключение, с цел да се балансират действията на парламентарната и изпълнителната власт и да се осигурява всеобхватен съдебен контрол; един такъв съдебен и конституционен контрол може да се упражнява по различен начин в различните държави членки в зависимост от особеностите на всяка една национална конституционна история, но веднъж създаден, конституционен съд като унгарския, който след падането на комунистическия режим си създаде бързо добро име сред върховните съдилища в Европа, не би трябвало да бъде обект на мерки, насочени към намаляване на правомощията му и съответно подкопаване на принципите на правовата държава;

   да възстановят възможността съдебната система да се позовава на съдебната практика отпреди влизането в сила на Конституцията, по-конкретно в областта на основните права(12) ;
   да се стремят към постигане на консенсус при избора на членове на Конституционния съд с изразително участие на опозицията и да гарантират, че над членовете на Съда не се упражнява политическо влияние;
   да възстановят правомощията на парламента в бюджетната област и по този начин да осигурят цялостна демократична легитимност на бюджетните решения, като се премахне ограничаването на правомощията на парламента от страна на извънпарламентарния Бюджетен съвет;
   да си сътрудничат с европейските институции с цел да се гарантира, че разпоредбите на новия закон за националната сигурност са съобразени с основополагащите принципи за разделение на властите, независимост на съдебната система, зачитане на личния и семейния живот и право на ефективна правна защита;
   да предоставят разяснения относно начина, по който възнамеряват да отменят предсрочното прекратяване на мандата на висши служители, с цел да се осигури институционална независимост на органа за защита на личните данни;

Относно независимостта на съдебната система:

–  изцяло да гарантират независимостта на съдебната система, като гарантират, че принципът на несменяемост и гарантиран мандат за съдиите, правилата, уреждащи структурата и състава на ръководните органи на съдебната система, както и гаранциите за независимост на Конституционния съд, са утвърдени в Конституцията;

   да приложат навременно и правилно горепосочените решения на Съда на Европейския съюз от 6 ноември 2012 г.и на Конституционния съд на Унгария, като позволят на уволнените съдии, ако желаят, да бъдат възстановени на предишните си длъжности, като това се отнася и за съдиите, председателстващи съдебни състави, чиито предишни постове не са вече свободни;
   да установят обективни критерии за подбор или да възложат определянето на тези критерии на Националния съдебен съвет, така че да се гарантира, че правилата относно прехвърлянето на съдебни дела зачитат правото на справедлив съдебен процес и принципа за установен чрез закон съдия;
   да приложат останалите препоръки, съдържащи се в становището на Венецианската комисия № CDL-AD(2012)020 относно основните закони за съдебната система, изменени след приемането на становище CDL-AD(2012)001;

Относно избирателната реформа:

–  да приканят Венецианската комисия и ОССЕ/БДИПЧ да извършат съвместен анализ на цялостно променената правна и институционална рамка на изборите и да приканят БДИПЧ да проведе мисия за оценка на нуждите и дългосрочно и краткосрочно наблюдение на изборите;

   да гарантират балансирано представителство в рамките на Националната избирателна комисия;

Относно медиите и плурализма:

–  да изпълнят ангажимента за продължаване на дискусиите на експертно равнище относно дейностите по сътрудничество в по-дългосрочна перспектива в областта на свободата на медиите, като се основават на останалите най-важни препоръки от правната оценка на Съвета на Европа от 2012 г.;

   да гарантират навременно и активно участие на всички заинтересовани лица, включително специалисти в областта на медиите, опозиционни партии и гражданското общество, във всяко следващо преразглеждане на това законодателство, което урежда основен аспект от функционирането на демократичното общество, както и в процеса на прилагане;
   да спазват положителното задължение, породено от съдебната практика на Европейския съд по правата на човека във връзка с член 10 от ЕКПЧ за закрила на свободата на изразяване като една от предпоставките за работеща демокрация;
   да зачитат, гарантират, спазват и насърчават основното право на свобода на изразяване и информация, както и свободата на медиите и плурализма, и да се въздържат от разработване и подкрепа на механизми, които представляват заплаха за свободата на медиите и журналистическата и редакционната независимост;
   да гарантират, че са въведени обективни, правно обвързващи процедури и механизми за подбор и назначаване на ръководители на публични медии, управителни съвети, медийни съвети и регулаторни органи, в съответствие с принципите на независимост, етичност, опит и професионализъм, представителство на целия политически и социален спектър, правна сигурност и приемственост;
   да предоставят законови гаранции по отношение на пълното зачитане на принципа за поверителност на източниците и стриктно да прилагат относимата съдебна практика на Европейския съд по правата на човека;
   да гарантират, че правилата, отнасящи се до политическа информация, приложими за целия сектор на аудио-визуалните медии, гарантират справедлив достъп на различни политически опоненти, мнения и гледни точки, по-конкретно при избори или референдуми, така че да позволят на гражданите да си съставят собствено мнение без да са подложени на недопустимото влияние от страна на една сила, доминираща формирането на общественото мнение;

Относно основните права, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства:

–  да предприемат и продължават да предприемат положителни действия и ефективни мерки, за да гарантират, че се зачитат основните права на всички хора, включително на лица, които принадлежат към малцинства, както и на бездомни лица, и да гарантират прилагането им от страна на всички компетентни публични органи; при преразглеждането на определението на понятието „семейство“ да вземат предвид законодателната тенденция в Европа за разширяване на обхвата на определението на „семейство“ и отрицателните последствия от тясното определение на „семейство“ по отношение на основните права на хората, които ще бъдат изключени вследствие на новото и по-ограничено определение;

   да следват различен подход, за да поемат най-накрая своите отговорности по отношение на бездомните – и по тази причина уязвими – лица, както е предвидено в международните договори за правата на човека, които Унгария е подписала, като например Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и Хартата на основните права на Европейския съюз, и по този начин да насърчават основните права, а не да ги нарушават посредством въвеждане в Конституцията на Унгария на разпоредби за инкриминиране на бездомните лица;
   призовава унгарското правителство да направи всичко, което е по силите му, за да укрепи механизма за социален диалог и всеобхватни консултации и да гарантира свързаните с това права;
   призовава унгарското правителство да увеличи своите усилия за интегриране на ромите и да определи целенасочени мерки за гарантиране на тяхната защита; расистките заплахи, насочени към ромите, трябва да бъдат недвусмислено и категорично отстранени;

Относно свободата на религията или убежденията и признаване на църквите:

–  да установят ясни, неутрални и безпристрастни изисквания и институционални процедури за признаването на религиозни организации като църкви, така че да се зачита задължението на държавата да остане неутрална и безпристрастна в отношенията си с различните религии и вярвания, и да предоставят ефективни средства за защита в случай на непризнаване или липса на решение в съответствие с конституционните изисквания, определени в цитираното по-горе Решение 6/2013 на Конституционния съд;

Препоръки към институциите на ЕС относно определянето на нов механизъм за ефективно прилагане на член 2 от ДЕС

73.  Потвърждава неотложната необходимост от разрешаване на така наречената „дилема от Копенхаген“, по силата на която ЕС остава много стриктен по отношение на спазването на общите ценности и стандарти от страна на страните кандидатки, но е лишен от инструменти за ефективно наблюдение и санкциониране след присъединяването им към ЕС;

74.  Твърдо изисква държавите членки да бъдат редовно оценявани във връзка с продължаващото зачитане на основните ценности на Съюза и изискванията за зачитане на демокрацията и принципите на правовата държава, като се избягва прилагането на двойни стандарти и се има предвид, че такава оценка трябва да се основава на общоприето европейско разбиране на конституционните и правните стандарти; освен това категорично изисква сходните ситуации в държавите членки да бъдат наблюдавани по един и същи начин, тъй като в противен случай не се зачита принципът на равенството на държавите членки пред Договорите;

75.  Призовава за по-тясно сътрудничество между институциите на Съюза и други международни организации, по-конкретно Съвета на Европа и Венецианската комисия, както и за използването на техния опит в утвърждаването на принципите на демокрацията, правата на човека и принципите на правовата държава;

76.  Признава и приветства предприетите инициативи, извършените анализи и направените препоръки от Съвета на Европа, по-конкретно от неговия генерален секретар, парламентарната асамблея и комисаря по правата на човека, и от Венецианската комисия;

77.  Призовава институциите на ЕС да поставят началото на съвместен размисъл и дебат, както това беше поискано и от министрите на външните работи на Германия, Нидерландия, Дания и Финландия в цитираното им по-горе писмо до председателя на Комисията, относно начина за снабдяване на Съюза с необходимите инструменти за изпълнение на задълженията му съгласно Договора по отношение на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, като се избягва всяка опасност от прилагане на двойни стандарти между различните държави членки;

78.  Счита, че при бъдещо преразглеждане на Договорите следва да се постигне по-добро разграничаване между първоначалната фаза, целяща да се оцени всеки риск от тежко нарушение на ценностите, посочени в член 2 от ДЕС, и по-ефикасна процедура в следващата фаза, при която може да се наложи предприемането на действия при наличие на констатирано тежко и продължаващо нарушение на тези ценности;

79.  Предвид действащия институционален механизъм, установен в член 7 от ДЕС, потвърждава призивите, отправени в резолюцията му от 12 декември 2012 г.относно положението на основните права в Европейския съюз (2010—2011 г.), за установяване на нов механизъм, за да се гарантира спазването на заложените в член 2 от ДЕС общи ценности от страна на всички държави членки и приемствеността на критериите от Копенхаген; този механизъм би могъл да придобие формата на „Комисия от Копенхаген“ или група на високо равнище, „група на мъдреците“ или оценка на член 70 от ДФЕС и да се гради върху реформата и укрепването на мандата на Агенцията на Европейския съюз за основните права, както и върху рамката за засилен диалог между Комисията, Съвета, Европейския парламент и държавите членки относно мерките, които трябва да бъдат взети;

80.  Потвърждава, че установяването на посочения механизъм би могло да доведе до преосмисляне на мандата на Агенцията на Европейския съюз за основните права, който би следвало да бъде укрепен, така че да включва редовно наблюдение на спазването от страна на държавите членки на член 2 от ДЕС; препоръчва една такава „група на високо равнище от Копенхаген“ или такъв механизъм да се градят върху съществуващите механизми и структури и да си сътрудничат с тях; припомня ролята на Агенцията на Европейския съюз за основните права, която би могла да обедини изключително ценната работа на различните съществуващи органи за наблюдение на Съвета на Европа и собствените данни и анализи на агенцията, с оглед извършване на независими, сравнителни и редовни оценки на спазването от страна на държавите – членки на ЕС, на член 2 от ДЕС;

81.  Препоръчва посоченият механизъм:

   да бъде политически независим, каквито трябва да бъдат всички механизми на Европейския съюз, отнасящи се до наблюдение на държавите членки, както и да бъде бърз и ефективен;
   да си сътрудничи изцяло с други международни органи по отношение на защитата на основните права и принципите на правовата държава;
   редовно наблюдение на спазването на основните права, състоянието на демокрацията и принципите на правовата държава във всички държави членки при пълно зачитане на националните конституционни традиции;
   да провежда посоченото наблюдение еднообразно във всички държави членки с цел да се избегне опасност от прилагането на двойни стандарти сред държавите членки;
   да предупреждава на ранен етап ЕС относно евентуален риск от накърняване на ценностите, установени в член 2 от ДЕС;
   да отправя препоръки към институциите на ЕС и към държавите членки относно начина за реагиране и преодоляване на евентуално накърняване на ценностите, заложени в член 2 от ДЕС;

82.  Възлага на комисията си, компетентна по въпросите за спазването на гражданските права, правата на човека и основните права на територията на Съюза, както и за определянето на явна опасност от тежко нарушение на общите принципи от страна на държава членка, да внесе подробно предложение под формата на доклад за разглеждане на заседание на Председателския съвет и в пленарната зала;

83.  Възлага на комисията си, компетентна по въпросите за спазването на гражданските права, правата на човека и основните права на територията на Съюза, а така също и за определянето на явна опасност от тежко нарушение от страна на държава членка на общите принципи, както и на комисията си, компетентна за установяването на наличието на тежко и продължаващо нарушение от страна на държава членка на общите за държавите членки принципи, да следят развитието на положението в Унгария;

84.  Възнамерява преди края на 2013 г.да свика конференция по тази тема, която да обедини представители на държавите членки, европейските институции, Съвета на Европа, националните конституционни и върховни съдилища, Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека;

ІV — Последващи действия

85.  Призовава унгарските органи да информират Парламента, Комисията, председателството на Европейския съвет и Съвета на Европа относно изпълнението на мерките, които се изискват съгласно параграф 72;

86.  Приканва Комисията и Съвета да определят по един представител, който съвместно с докладчика на Парламента и докладчиците в сянка („Тристранна процедура за прилагането на член 2“) да извършва оценка на информацията, изпратена от унгарските органи относно изпълнението на съдържащите се в параграф 72 препоръки, както и проследяване на евентуални бъдещи изменения, за да се гарантира тяхното съответствие с член 2;

87.  Изисква от Председателския съвет да извърши оценка на уместността на използването на предвидените в Договора механизми, включително в член 7, параграф 1 от ДЕС , в случай че предоставените от унгарските органи отговори на горепосочените препоръки не отговарят на изискванията на член 2 от ДЕС;

o
o   o

88.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на парламента, президента и правителството на Унгария, на председателите на Конституционния съд и на Върховния съд (Kúria), на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки и на страните кандидатки, на Агенцията на Европейския съюз за основните права, на Съвета на Европа и на ОССЕ.

(1) Приети текстове, P7_TA(2012)0053.
(2) OВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 154.
(3) OВ C 33 E, 5.2.2013 г., стр. 17.
(4) OВ C 169 E, 15.6.2012 г., стр. 49.
(5) Приети текстове, P7_TA(2012)0500.
(6) Тези закони включват основни закони, в които всички разпоредби изискват мнозинство от две трети, основни закони, чиито специфични разпоредби трябва да се приемат с обикновено мнозинство, и закони, чиито специфични разпоредби изискват мнозинство от две трети от присъстващите членове на парламента.
(7)Вж. Правен анализ, изпратен на унгарското правителство на 28 февруари 2011 г. http://www.osce.org/fom/75990.също анализа и оценката от септември 2010 г.: .
(8) Експертна оценка на унгарското медийно законодателство, извършена от експерти от Съвета на Европа: ЗАКОН CIV от 2010 г.относно свободата на печата и основните правила за медийното съдържание и ЗАКОН CLXXXV от 2010 г.относно медийните услуги и средствата за масово осведомяване, 11 май 2012 г.
(9) Доклад на Специалния докладчик на ООН относно съвременните форми на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и подобна нетърпимост (A/HRC/20/33/Add. 1)
(10) Становище 664/2012 от 19 март 2012 г.на Венецианската комисия относно Закон CCVI от 2011 г.относно правото на свобода на съвестта и религията и правния статус на църквите, вероизповеданията и религиозните общности в Унгария (CDL-AD(2012)004).
(11) Точка 80 от решението.
(12) Вж работен документ № 5.

Последно осъвременяване: 21 Декември 2015 г.Правна информация