Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2012/0193(COD)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0251/2014

Внесени текстове :

A7-0251/2014

Разисквания :

Гласувания :

PV 16/04/2014 - 7.32
CRE 16/04/2014 - 7.32

Приети текстове :

P7_TA(2014)0427

Приети текстове
PDF 541kWORD 137k
Сряда, 16 Април 2014 г. - Страсбург Окончателна версия
Борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред ***I
P7_TA(2014)0427A7-0251/2014
Резолюция
 Консолидиран текст

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 16 април 2014 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (COM(2012)0363 – C7-0192/2012 – 2012/0193(COD)) (Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2012)0363),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 325, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7–0192/2012),

–  като взе предвид становището на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид мотивираното становище, изпратено от Риксдага на Кралство Швеция в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в което се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

–  като взе предвид становището на Сметната палата от 15 ноември 2012 г.(1) ,

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 10 октомври 2012 г.(2) ,

–  като взе предвид членове 55 и 37 от своя правилник,

–  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по бюджетен контрол и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи съгласно член 51 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по правни въпроси (A7-0251/2014),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) ОВ С 383, 12.12.2012 г., стр. 1.
(2) ОВ С 391, 18.12.2012 г., стр. 134.


Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 16 април 2014 г. с оглед приемането на Директива 2014/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред
P7_TC1-COD(2012)0193

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 325, параграф 4 член 83, параграф 2 от него, [Изм. 1]

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската сметна палата(1) ,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(2) ,

в съответствие с обикновената законодателна процедура(3) ,

като имат предвид, че:

(1)  Защитата на финансовите интереси на Съюза не се отнася само до управлението на бюджетните кредити, а обхваща и всички мерки, които се отразяват неблагоприятно или има риск да се отразят неблагоприятно върху активите на Съюза и върху тези на държавите членки, доколкото тяхното предназначение е подпомагането или стабилизирането на икономиките или публичните финанси на държавите членки, свързани с политиките на Съюза.

(2)  С цел осигуряването на ефективна, пропорционална и възпираща защита срещу най-тежките деяния, свързани с измама, и гарантирането на най-добра защита на финансовите интереси на Съюза, мерките, приети в рамките на административното и гражданското право, следва да се допълват от разпоредби на наказателното право в държавите членки следва да продължи да допълва защитата по административноправен и гражданскоправен ред в тази област по отношение на най-тежките деяния, свързани с измама, като същевременно се избягват несъответствията, както в рамките на тези области на правото, така и помежду им. [Изм. 2]

(3)  Защитата на финансовите интереси на Съюза налага изготвянето на общо определение за понятието „измама“, което да обхваща измамното поведение – както спрямо разходите, така и спрямо приходите , активите и пасивите за сметка на бюджета на ЕС Съюза, включително дейностите по получаване и отпускане на заеми . [Изм. 3]

(4)  Измамите, свързани с данъка върху добавената стойност (ДДС), намаляват данъчните приходи на държавите членки, и съответно прихода от прилагането на унифицирана ставка към основата за изчисляване на ДДС на държавите членки. Както се потвърждава и от съдебната практика на Съда на Европейския съюз(4) , съществува пряка връзка между събирането на приходите от ДДС в съответствие с приложимото право на Съюза и предоставянето на разположение на бюджета на Съюза на съответните ресурси от ДДС, тъй като всеки пропуск при събирането на първите е възможно да доведе до намаляване на вторите. Следователно в приложното поле на настоящата директива се включват приходите от постъпленията от ДДС в държавите членки.

(5)  Преценката на същественото отражение върху финансовите интереси на ЕС на незаконното намаляване на собствения ресурс, основан на ДДС, и прилагането на праговете, съдържащи се в настоящата директива, следва да се извършват в съответствие с принципа на пропорционалност, като се имат предвид специфичният характер и методика, използвани за изчисляването на този собствен ресурс, включително диференцираното третиране на държавите членки.

(6)  Финансовите интереси на Съюза могат да бъдат неблагоприятно засегнати когато отделните оференти предоставят на органите, отговарящи за възлагането на обществени поръчки или за предоставянето на безвъзмездни средства, сведения, които се основават на информация, получена неправомерно незаконно – пряко или косвено – от органа, провеждащ търга, с цел да се заобиколят или изопачат нарушат разпоредбите, приложими към процедурата за възлагане на обществени поръчки или за предоставяне на безвъзмездни средства. Такова поведение е много сходно с измамата, но не е задължително да представлява демонстрира всички характеристики на съставомерно деяние „измама“ от страна на оферента, тъй като е възможно подадената оферта да отговаря на всички изисквания необходими критерии . В отношенията между оферентите поведение, което е свързано с манипулирането на търгове, нарушава правната уредба на Съюза в областта на конкуренцията, както и съответните национални нормативни разпоредби. То е предмет на действия по правоприлагане и на санкции от страна на органите на публична власт в целия Съюз, поради което то трябва да остане извън приложното поле на настоящата директива. [Изм. 4]

(7)  Законодателството на Съюза по отношение на изпирането на пари се прилага изцяло и по отношение на придобитото чрез престъпленията, уредени в настоящата директива. Позоваването на въпросното законодателство следва да гарантира, че наказателният режим, който се въвежда с настоящата директива, се прилага спрямо всички престъпления срещу финансовите интереси на Съюза.

(8)  Корупцията представлява особено сериозна заплаха за финансовите интереси на Съюза, която в много случаи може да бъде свързана и с измамно поведение. Затова по отношение на нея е необходим специален състав на престъпление. Трябва да се гарантира, че съответните престъпления са обхванати от определението, независимо от това дали поведението е в нарушение на служебни задължения или не. Що се отнася до престъпленията „пасивна корупция“ и „присвояване“, за понятието „публични служители“ трябва да се въведе определение, което да обхваща всички категории служители, независимо от това дали са назначени, избрани или наети въз основа на договор, или заемат официална длъжност в Съюза, в държавите членки или са в трети държави. В управлението на средствата от Съюза все повече участват частни лица, . С оглед на адекватната защита на средствата на Съюза от корупция и присвояване , определението „публичен служител“ трябва да включва и лица, които изпълняват функции по предоставяне на услуги от името на държавата и на други публични органи на гражданите или в обществен интерес като цяло, без да не заемат официална длъжност, но на които въпреки това е възложена и упражняват по подобен начин функция за предоставяне на обществени услуги във връзка със средства на Съюза, като например изпълнители, участващи в управлението на такива средства на ЕС . [Изм. 5]

(9)  Определени видове поведение на публичен служител, които имат за цел отклоняване на средства или активи противно на тяхното предназначение и с намерение да се навреди на финансовите интереси на Съюза, могат да се отразят неблагоприятно на финансовите интереси на Съюза. Затова е необходимо да се въведе точно и еднозначно определение на престъпленията, което да обхваща такова поведение. [Изм. 6]

(9а)  По отношение на престъпленията, извършени от физически лица, както е определено в настоящата директива, е необходимо да се установи умисъл по отношение на всички елементи от състава на тези престъпления. Извършените от физически лица престъпления, които не изискват умисъл, не са обхванати от настоящата директива. [Изм. 7]

(10)  Някои престъпления срещу финансовите интереси на Съюза на практика често са свързани с престъпленията, попадащи в обхвата на член 83, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и на законодателството на Съюза, което се основава на този член. Ето защо при формулирането на съответните разпоредби е необходимо да се следи за съгласуваността с това законодателство.

(11)  Доколкото финансовите интереси на Съюза могат да бъдат увредени или застрашени от поведение, което може да се отдаде на юридически лица, последните трябва да носят отговорност за престъпленията, уредени в настоящата директива, извършени от тяхно име.

(12)  С цел финансовите интереси на Съюза да бъдат защитени по равностоен начин чрез мерки, които да окажат възпиращо действие в целия Съюз, държавите членки трябва допълнително да предвидят определени минимални видове и размери на наказанията за извършените престъпления, уредени в настоящата директива. Размерът на наказанията не следва да бъде диспропорционален спрямо престъпленията и затова е необходимо въвеждането на определен паричен праг, под който не се налага инкриминиране.

(13)  Настоящата директива не засяга правилното и ефективното налагане на дисциплинарни мерки. В отделни случаи санкциите, които не могат да бъдат приравнени на наказателноправни санкции, могат да бъдат взети предвид, в съответствие с националното законодателство, при определянето на наказанието на лице за някое от престъпленията, уредени в настоящата директива. За други санкции следва стриктно да се спазва принципът ne bis in idem . С настоящата директива не се инкриминира поведение, което не е същевременно предмет и на дисциплинарни санкции или на други мерки, свързани с нарушаване на служебните задължения, в случаите, когато такива дисциплинарни санкции или други мерки могат да бъдат приложени спрямо въпросните лица.

(14)  При по-тежки престъпления наказанията за физически лица следва да включват лишаване от свобода за определен срок. Престъпният състав на тежките престъпления следва да се определи чрез посочване на определена минимална обща вреда, в парично изражение, която е била причинена на Съюза и, евентуално, на друг бюджет чрез престъпното поведение. Въвеждането на минимални и максимални срокове на лишаване от свобода е необходимо, за да се гарантира, че на финансовите интереси на Съюза се предоставя равностойна защита в цяла Европа. Минималното наказание от шест месеца гарантира, че за престъпните деяния, изброени в член 2 от Рамковото решение относно европейската заповед за арест, може да бъде издадена и изпълнена европейска заповед за арест, като по този начин се осигурява максимална ефикасност на съдебното сътрудничество и сътрудничеството в областта на правоприлагането. Наказанията ще окажат също така силно възпиращо действие върху потенциалните извършители на престъпления, с отражение в цяла Европа. За случаите, когато престъплението е било извършено в рамките на престъпна организация по смисъла на Рамково решение 2008/841/ПВР на Съвета(5) , следва да се предвидят по-тежки наказания.

(15)  Като се имат предвид по-специално мобилността на извършителите на престъпления и на придобитото чрез незаконните дейности за сметка на финансовите интереси на Съюза, както и сложността на свързаните с това трансгранични разследвания, всички държави членки трябва да регламентират своята компетентност и да предвидят разпоредби относно давностните срокове, които са им необходими, за да могат да противодействат на тези дейности.

(16)  С цел осигуряване на съгласуваност на правото на Съюза и спазване на принципа, че никой не може да бъде наказан два пъти за едно и също деяние, е необходимо да се изясни връзката между наказанията по настоящата директива и другите релевантни административни мерки по силата на законодателството на Съюза. Директивата не следва да засяга прилагането на специфични административни мерки, наказания и глоби съгласно законодателството на Съюза.

(17)  Без да се засягат другите задължения по силата на законодателството на Съюза, е необходимо да се предвиди подходяща разпоредба за сътрудничеството между държавите членки и Комисията с цел гарантиране на ефективни действия срещу престъпленията, уредени в настоящата директива, които засягат финансовите интереси на Съюза, включително извършването на обмен на информация между държавите членки, Евроюст и Комисията. [Изм. 10]

(18)  Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности от 26 юли 1995 г.(6) и протоколите към нея от 27 септември 1996 г.(7) и 29 ноември 1996 г.(8) следва да бъдат отменени и заменени с настоящата директива.

(19)  Правилното прилагане на настоящата директива от държавите членки налага обработване на лични данни от компетентните национални органи, обмен на такива данни между държавите членки, от една страна, и между компетентните органи на Съюза, от друга страна. Обработването на лични данни на национално равнище между националните компетентни органи следва да бъде регламентирано в националното законодателство при спазване на Конвенцията на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни от 28 януари 1981 г. и допълнителния протокол към нея (ETS № 181). Обменът на лични данни между държавите членки следва да отговаря на изискванията на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета(9) . Доколкото личните данни се обработват от институции, органи, агенции и служби на Съюза, това следва да става в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета(10) и с приложимите правила относно поверителността на съдебните разследвания.

(20)  Възпиращото действие, което се цели с прилагането на наказателноправни санкции изисква особена предпазливост по отношение на основните права. Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати в частност от Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално правото на свобода и сигурност, защитата на личните данни, свободата при избора на професия и правото на труд, свободата на стопанската инициатива, правото на собственост, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, презумпцията за невиновност и правото на защита, принципите на законност и пропорционалност на престъпленията и наказанията, както и забрана на това някой да бъде съден или наказван два пъти по наказателноправен ред за едно и също престъпление. Настоящата директива има за цел да осигури пълното спазване на тези права и принципи и трябва да бъде прилагана в съответствие с тях.

(21)  Настоящата директива ще се прилага, без да засяга разпоредбите относно отнемането на имунитета, съдържащи се в ДФЕС, Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, Статута на Съда на Европейския съюз и текстовете за тяхното прилагане, или подобни разпоредби, включени в националното законодателство.

(22)  С настоящата директива не се засягат общите разпоредби и принципи на националното наказателно право относно налагането и изпълнението на присъди в съответствие с конкретните фактически обстоятелства на всеки отделен случай.

(23)  Доколкото целта на настоящата директива не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членкиа, а поради мащаба и последиците от действието могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Дял I:

Предмет и определение

Член 1

Предмет

Настоящата директива определя необходимите мерки в областта на предотвратяването и на борбата с измамите и с всяка друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза, чрез определянето на престъпления и наказания, с цел да осигури ефективна и равностойна защита в държавите членки, както и в институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, и да засили доверието в институциите и инициативите на Съюза . [Изм. 11]

Член 2

Определение на понятието „финансови интереси на Съюза“

За целите на настоящата директива „финансови интереси на Съюза“ означава всички активи и пасиви, управлявани от или от името на Съюза и неговите институции, органи и агенции; и всички негови финансови операции, включително дейности по получаване и отпускане на заеми, както и по-специално всички приходи и разходи, включени в, придобити чрез или дължими на: [Изм. 12]

а)  бюджета на Съюза;

б)  бюджетите на институциите, органите, службите и агенциите, създадени по силата на съгласно Договорите, или бюджетите, пряко или косвено управлявани и контролирани от тях. [Изм. 13]

Дял II:

Престъпления в областта на предотвратяването и на борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза

Член 3

Измама, засягаща финансовите интереси на Съюза

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че следното деяние, когато е извършено умишлено, се наказва като престъпление:

а)  по отношение на разходите ― всяко действие или бездействие, което се отнася до:

i)  използването или представянето на фалшиви, неверни или непълни декларации или документи, в резултат на което се присвояват или неправомерно се задържат средства от бюджета на Съюза или бюджетите, управлявани от Съюза или от негово име,

ii)  неоповестяването на информация в нарушение на конкретно задължение, което води до същия резултат, или

iii)  неправилното използване на пасиви или разходи за цели, различни от тези, за които те са били предоставени;

б)  по отношение на приходите ― всяко действие или бездействие, което се отнася до:

i)  използването или представянето на фалшиви, неверни или непълни декларации или документи, в резултат на което незаконно се намаляват ресурсите в бюджета на Съюза или бюджетите, управлявани от Съюза или от негово име,

ii)  неоповестяването на информация в нарушение на конкретно задължение, което води до същия резултат, или

iii)  неправилното използване на законно предоставени ползи, което води до същия резултат.

Член 4

Свързани с измама престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза

1.  Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всяко предоставяне на информация или непредоставянето на такава на възлагащите или предоставящите органи или образувания по процедура за възлагане на обществени поръчки или за предоставяне на безвъзмездни средства, касаеща финансовите интереси на Съюза, от кандидатите или оферентите, или от лицата, отговарящи за или участващи в изготвянето на отговорите на покани за участие в търгове или на заявления за кандидатстване за безвъзмездни средства от страна на такива участници, когато е извършено умишлено и с цел заобикаляне или изопачаване на прилагането на критериите за допустимост, изключване, подбор или възлагане или с цел нарушаване или премахване на естествената конкуренция между участниците в търга , се наказва като престъпление. [Изм. 14]

2.  Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че изпирането на пари, както е определено в член 1, параграф 2 от Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(11) , което се отнася за имущество, придобито или доходи, придобити чрез престъпленията, попадащи в приложното поле на настоящата директива, се наказва като престъпление. [Изм. 15]

3.  Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че следното деяние пасивната и активната корупция , когато е извършено са извършени умишлено, се наказва наказват като престъпление престъпления.

а)  За целите на настоящата директива пасивната корупция се състои от действията на публичен служител, който пряко или чрез посредник поиска или получи приеме предварително облаги, или обещание за такава облага, независимо от естеството им, за себе си или за трето лице, или приеме обещание за такава облага, за да извърши, забави или да се въздържи от извършването на действия в съответствие със своите служебни задължения или при изпълнението на своите функции, независимо дали е в нарушение на служебните му задължения или не, по начин, който вреди или има вероятност да навреди на финансовите интереси на Съюза (пасивна корупция) ;

б) За целите на настоящата директива активната корупция се състои от действията на всяко лице, което пряко или чрез посредник обещае, предложи или предостави облаги, независимо от естеството им, на публичен служител за него или за трето лице, с оглед извършване, забавяне или въздържане от извършване на действия от служителя в съответствие със служебните му задължения или при изпълнението на неговите функции по начин, който вреди или има вероятност да навреди на финансовите интереси на Съюза (активна корупция) , или за извършването на тези деяния в миналото . [Изм. 16]

4.  Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всяко присвояването, когато е извършено умишлено, се наказва като престъпление.

За целите на настоящата директива присвояването се състои от действие на публичен служител с цел ангажиране или изразходване на средства, или присвояване или използване на активи в противоречие с целите, за които същите са били предназначени, и с намерение да навреди и което вреди на финансовите интереси на Съюза, се наказва като престъпление (присвояване) . [Изм. 17]

5.  За целите на настоящия член „публичен служител“ означава:

а)  всяко лице, което изпълнява функции по предоставяне на обществени услуги за сметка на Съюза или в държавите членки, или в трети страни, като заема законодателна, административна или съдебна длъжност; всеки служител на Съюза или на националната администрация, включително всеки служител на националната администрация на друга държава членка и на националната администрация на трета държава.

Понятието „служител на Съюза“ означава:

i)  всяко лице, което е длъжностно лице или друг договорно нает служител по смисъла на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и Условията за работа на другите служители на Европейския съюз („Правилника за длъжностните лица“),

ii)  всяко лице, което е командировано в институция, орган, служба или агенция на Съюза от държава членка или от публичен или частен орган, и което изпълнява функции, съответстващи на функциите, изпълнявани от длъжностните лица или другите служители на Съюза.

Членовете на органи, служби или агенции, създадени в съответствие с Договорите, и персоналът на тези органи, служби или агенции се считат за служители на Съюза, доколкото Правилникът за длъжностните лица не се прилага за тях;

Понятието „служител на националната администрация“ се тълкува като позоваване на определението за „длъжностно лице“ или „публичен служител“ в националното право на държавата членка или на третата държава, в която въпросното лице изпълнява тази функция.

Въпреки това при производство, насочено срещу длъжностно лице на държава членка или служител на националната администрация на трета държава, което е образувано от друга държава членка, последната не е длъжна да прилага определението за „служител на националната администрация“, освен доколкото това определение е съвместимо с нейното национално право;

б)  всяко друго лице, на което са възложени и изпълнява функции по предоставяне на обществени услуги за сметка на Съюза или в държавите членки, или в трети страни, което не заема такава длъжност, но което участва в , които включват управлението на финансовите интереси на Съюза в държавите членки или в трети държави или във вземането на решения, засягащи тези интереси. [Изм. 18]

Дял III

Общи разпоредби, отнасящи се до престъпленията в областта на предотвратяването и на борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза

Член 5

Подбудителство, помагачество и опит

1.  Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че подбуждането, подпомагането или съучастието в извършването на някое от престъпните деяния, посочени в дял II членове 3 и 4 , се наказва като престъпление. [Изм. 19]

2.  Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че опитът за извършване на някое от престъпните деяния, посочени в член 3 или и в член 4, параграф 4, се наказва като престъпление. [Изм. 20]

Член 6

Отговорност на юридическите лица

1.  Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че юридическите лица могат да бъдат подведени под отговорност за престъпленията, посочени в дял II, членове 3, 4 и 5, извършени в тяхна полза от лице, което действа самостоятелно или като член на орган на юридическото лице и което заема ръководна длъжност в това юридическо лице, въз основа на: [Изм. 21]

а)  правомощие да представлява юридическото лице;

б)  правомощие да взема решения от името на юридическото лице, или

в)  правомощие да упражнява контрол в рамките на юридическото лице.

2.  Държавите членки предприемат и необходимите мерки, за да гарантират, че юридическите лица могат да бъдат подведени под отговорност, когато липсата на надзор или контрол от страна на лице, посочено в параграф 1, е направила възможно извършването от негово подчинено лице на някое от престъпленията, посочени в дял II, членове 3, 4 и 5, в полза на това юридическо лице. [Изм. 22]

3.  Отговорността на юридическо лице по параграфи 1 и 2 не изключва образуването на наказателно производство срещу физическите лица, извършили престъпленията, посочени в дял II, членове 3 и 4, или които носят наказателна отговорност съгласно член 5. [Изм. 23]

4.  За целите на настоящата директива „юридическо лице“ означава всяко образувание, което има правосубектност съгласно приложимото право, с изключение на държавите или публичните органи при упражняването на държавната власт, и с изключение на публичните международни организации.

Член 7

Наказания за физически лица

1.  Що се отнася до физическите лица, държавите членки гарантират, че престъпните деяния, посочени в дял II, членове 3, 4 и 5, се наказват с ефективни, пропорционални и възпиращи наказателноправни санкции, включително глоби и лишаване от свобода, както е посочено в член 8. [Изм. 24]

2.  За леки престъпления, свързани с вреди на стойност под 10 000 EUR 5 000 EUR и облаги на стойност под 10 000 EUR 5 000 EUR , и при които няма особено утежняващи обстоятелства, държавите членки могат да предвидят вместо това налагането на други наказателноправни санкции, различни от наказания . [Изм. 25]

3.  Параграф 1 от настоящия член не засяга упражняването на дисциплинарни правомощия от страна на компетентните органи срещу публични служители, както е посочено в член 4, параграф 5 . [Изм. 26]

4.  Държавите членки гарантират, че санкциите от друго естество, които не могат да бъдат приравнени на наказателноправни санкции, и които вече са наложените на същото лице за същото деяние, могат да бъдат взети предвид при определянето на наказание на лицето за престъпление, посочено в дял II.

Член 8

Прагове на наказанието лишаване от свобода

1.  Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че за престъпленията, посочени в член 3 и член 4, параграфи 1 и 4, при които е налице облага или вреда на стойност най-малко 100 000 EUR 50 000 EUR , се предвиждат следните наказания: [Изм. 43]

а)  минимално наказание от най-малко 6 месеца лишаване от свобода; [Изм. 27]

б)  максимално наказание от най-малко 5 години лишаване от свобода.

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че за престъпленията, посочени в член 4, параграфи 2 и 3, при които е налице облага или вреда на стойност най-малко 30 000 EUR, се предвиждат следните наказания:

а)  минимално наказание от най-малко 6 месеца лишаване от свобода; [Изм. 28]

б)  максимално наказание от най-малко 5 години лишаване от свобода.

2.  Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че за престъпленията, посочени в дял II, членове 3, 4 и 5, се предвижда максимално наказание от най-малко 10 години лишаване от свобода, когато деянието е извършено в рамките на престъпна организация по смисъла на Рамково решение 2008/841/ПВР. [Изм. 30]

Член 8а

Утежняващи вината обстоятелства

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато е установено извършването на някое от престъпленията, посочени в членове 3, 4 и 5, в рамките на престъпна организация по смисъла на Рамково решение 2008/841/ПВР, този факт се счита за утежняващо вината обстоятелства за целите на определяне на наказанието. [Изм. 31]

Член 9

Видове минимални наказания за юридически лица

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всяко юридическо лице, подведено под отговорност съгласно член 6, подлежи на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, които включват наказателноправни или друг вид глоби и може да включват други санкции като:

а)  лишаване от право да се ползва от държавно подпомагане или помощи;

aa)  временно или постоянно изключване от тръжните процедури на Съюза; [Изм. 32]

б)  временно или постоянно лишаване от право да упражнява търговска дейност;

в)  поставяне под съдебен надзор;

г)  съдебна ликвидация;

д)  временно или постоянно затваряне на предприятия, използвани за извършването на престъплението.

Член 9a

Принципът ne bis in idem

Държавите членки прилагат в националното си наказателно право принципа за избягване на двойната отговорност ne bis in idem, съгласно който лице, срещу което съдебното производство е приключено в дадена държава членка, не може да бъде съдебно преследвано в друга държава членка във връзка със същите факти, при условие че му е било наложено наказание, последното е било изтърпяно или е в процес на изтърпяване, или вече не може да бъде изтърпяно съгласно законите на държавата, постановила присъдата. [Изм. 33]

Член 10

Обезпечаване и конфискация

Държавите членки гарантират обезпечаването и конфискацията на полученото чрез престъпна дейност и на средствата за извършване на престъпленията, посочени в дял II, в съответствие с Директива 2014/42/ЕС(12) .

Член 11

Компетентност

1.  Държавите членки предприемат необходимите мерки за регламентиране на своята компетентност по отношение на престъпленията, посочени в дял II, членове 3, 4 и 5, когато:

а)  престъплението е извършено изцяло или отчасти на тяхна територия; или

б)  извършителят е техен собствен гражданин или пребивава на тяхна територия; или;

в)  спрямо извършителя се прилага Правилникът за длъжностните лица или Правилникът се е прилагал спрямо него към монета на извършване на престъпното деяние. [Изм. 34]

2.  В случая, посочен в параграф 1, буква б), държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че тяхната компетентност не е подчинена на условието наказателното преследване да може да бъде образувано единствено вследствие на жалба от страна на пострадалия, подадена на мястото, където е извършено престъплението, или вследствие на съобщаване от страна на държавата, в която е извършено престъплението.

3.  Държавите членки гарантират, че тяхната компетентност обхваща и случаи, когато престъплението е извършено посредством информационни и комуникационни технологии, достъпът до които е осъществен от тяхна територия.

Член 12

Погасителна давност за престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза

1.  Държавите членки гарантират наличието на давностен срок от най-малко пет години от датата, на която е извършено престъплението, в който остава възможно провеждането на разследване, наказателно преследване и процес и постановяването на съдебно решение за престъпленията, посочени в дял II и член 5.

2.  Държавите членки гарантират, че давностният срок се прекъсва и започва да тече отново след всяко действие от страна на компетентен национален орган, включително действителното започване на разследването или наказателното преследване, до изтичането най-малко на десет години от датата, на която е извършено престъплението.

3.  Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да се даде възможност наказанието, наложено с окончателна присъда за престъпление, посочено в дял II и член 5, да бъде изпълнено в рамките на достатъчен период от време, който не може да бъде по-кратък от 10 години от датата на окончателната присъда.

Член 13

Възстановяване

Настоящата директива не засяга възстановяването на недължимо платените платени суми в контекста на извършването на престъпленията, посочени в дял II членове 3, 4 и 5 .

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират бързото възстановяване на тези суми и тяхното прехвърляне в бюджета на Съюза, без да се засягат съответните специфични за отделните сектори правила на Съюза за финансовите корекции и възстановяването на неправомерно изразходвани средства. Държавите членки също водят и редовен регистър на възстановените суми и уведомяват съответните институции или органи на Съюза за тези суми или, в случаите когато сумите не са възстановени, за причините, довели до това. [Изм. 35]

Член 14

Взаимодействие с други приложими правни актове на Съюза

Прилагането на административните мерки, наказания и глоби, предвидени в правото на Съюза, по-специално тези по смисъла на членове 4 и 5 от Регламент № 2988/95 на Съвета(13) или в националното законодателство, прието в съответствие с конкретно задължение предвидено от правото на Съюза, не засяга разпоредбите на настоящата директива. Държавите членки гарантират, че наказателните производства, образувани въз основа на национални разпоредби по прилагане на настоящата директива, не засягат правилното и ефективното прилагане на административните мерки, наказания и глоби, които не могат да се приравнят на наказателни производства, установени в правото на Съюза или в националните разпоредби по прилагане.

Дял IV

Заключителни разпоредби

Член 15

Сътрудничество между държавите членки и Европейската комисия (Европейска служба за борба с измамите) [Изм. 36]

1.  Без да се засягат правилата относно трансграничното сътрудничество и правната взаимопомощ по наказателноправни въпроси, държавите членки, Евроюст и Комисията си сътрудничат, в рамките на съответната им компетентност, в борбата срещу престъпленията, посочени в дял II членове 3, 4 и 5 . За тази цел Комисията предоставя и по целесъобразност Евроюст предоставят необходимата техническа и оперативна помощ на компетентните национални органи, за да се улесни координирането на техните разследвания. [Изм. 37]

2.  Компетентните органи в държавите членки могат, в рамките на съответната им компетентност, да обменят информация с Комисията и с Евроюст с цел улесняване на установяването на фактите и гарантиране на ефективността на действията срещу престъпленията, посочени в дял II членове 3, 4 и 5 . Във всеки конкретен случай Комисията, Евроюст и компетентните национални органи се съобразяват с член 6 от Договора за Европейския съюз, с Хартата на основните права на Европейския съюз и с приложимото законодателство на Съюза в областта на защитата на лични данни, и вземат предвид изискванията за следствена тайна и защита на данните . За тази цел при предаването на информация на Комисията и Евроюст дадена държава членка може да постави специални условия относно използването на тази информация, независимо дали от Комисията, Евроюст или от друга държава членка, на която може да бъде предадена тази информация. [Изм. 38]

2a.  Сметната палата, националните одитни институции (например при извършване на одит съгласно договорености за споделено управление) и одиторите, които извършват одит на бюджетите на институциите, органите и агенциите, създадени по силата на Договорите, или на бюджетите, които институциите управляват и одитират, разкриват на Европейската служба за борба с измамите всички престъпления, за които са узнали по време на своята мисия. [Изм. 39]

2б.  Служителите на Съюза разкриват на Европейската служба за борба с измамите всички престъпления, за които са узнали по време на своята мисия. [Изм. 40]

Член 16

Отмяна на наказателноправните конвенции за защита на финансовите интереси на Европейските общности

Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности от 26 юли 1995 г., включително протоколите към нея от 27 септември 1996 г., 29 ноември 1996 г. и 19 юни 1997 г., се отменят, считано от [деня, от който започва прилагането в съответствие с член 17, параграф 1, втора алинея].

Член 17

Транспониране

1.  Държавите членки приемат и публикуват не по-късно от … г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Те прилагат тези разпоредби от ... .

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.  Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 17a

Докладване, статистика и оценка

1.  До [24 месеца след крайния срок за изпълнение на настоящата директива] и след това ежегодно, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад с оценка на степента, в която държавите членки са предприели необходимите мерки за спазване на настоящата директива и с оценка на ефективността, с която настоящата директива постига своите цели.

Посочените доклади се отнасят до информацията, предоставена от държавите членки в съответствие с параграф 2.

2.  Държавите членки редовно събират и поддържат с посредничеството на компетентните органи всеобхватни статистически данни с цел да контролират ефективността на системите си, установени с цел защита от тяхна страна на финансовите интереси на Съюза. Събраните статистически данни се изпращат на Комисията ежегодно и съдържат:

а)  броя на образуваните производства, разбит по брой на прекратените наказателни производства, на тези, приключени с оправдателна присъда и на тези, приключени с осъдителна присъда, както и броя на висящите производства,

б)  възстановените и невъзстановените суми по реда на наказателното производство,

в)  брой на исканията за оказване на помощ, получени от други държави членки, разбит по брой на одобрените и на отхвърлените искания.

3.  До [60 месеца след крайния срок за изпълнение на настоящата директива], Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета цялостна оценка на настоящата директива въз основа на придобития опит, и по-конкретно въз основа на докладите и статическите данни, предоставени в съответствие с параграфи 1 и 2. По целесъобразност Комисията внася едновременно с това предложение за изменение на настоящата директива, като надлежно отчита резултата от оценката. [Изм. 41]

Член 18

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз .

Член 19

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в ...,

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1)OВ C 383, 12.12.2012 г., стр. 1.
(2) ОВ С 391, 18.12.2012 г., стр. 134.
(3) Позиция на Европейския парламент от 16 април 2014 г.
(4)Решение на Съда от 15 ноември 2011 г. по дело C-539/09 Комисията срещу Германия (Сборник 2011 г. стр. I-11235).
(5)Рамково решение 2008/841/ПВР на Съвета от 24 октомври 2008 г. относно борбата с организираната престъпност (ОВ L 300, 11.11.2008 г., стр. 42).
(6)ОВ С 316, 27.11.1995 г., стр. 48.
(7)ОВ С 313, 23.10.1996 г., стр. 1.
(8)ОВ С 151, 20.5.1997 г., стр. 1.
(9)Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (ОВ L 350, 30.12.2008 г., стр. 60).
(10)Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).
(11)Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм (ОВ L 309, 25.11.2005 г., стр. 15).
(12)Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз (ОВ L 127, 29.4.2014 г., стр. 39).
(13)Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ L 312, 23.12.1995 г., стр. 1).

Последно осъвременяване: 13 Юли 2018 г.Правна информация