Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2014 г., озаглавено „Към просперираща икономика, основана на данни“ (COM(2014)0442),

—  като взе предвид въпроса към Комисията, озаглавен „Към просперираща икономика, основана на данни“ (O-000021/2016 – B8‑0116/2016),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по промишленост, изследвания и енергетика,

—  като взе предвид член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 16 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид своята резолюция от 10 декември 2013 г. относно оползотворяване на потенциала на изчисленията в облак в Европа(1),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 май 2015 г., озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192),

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че темпът на растеж на пазара на големите информационни масиви до 2017 г. ще бъде шест пъти по-бърз от този на общия пазар на ИКТ и ще достигне обща стойност от 50 милиарда евро според прогнозата за технологиите и услугите в областта на големите информационни масиви в света за периода 2013 – 2017 г., изготвена от Транснационалната корпорация за данни, което може да доведе до 3,75 милиона нови работни места до 2017 г. според публично-частното партньорство в областта на стойността на големите информационни масиви;

Б.  като има предвид, че обемът на данните нараства с безпрецедентна скорост, така че ще възлиза на 16 трилиона гигабайта данни до 2020 г., което съответства на годишен темп на растеж на генерирането на данни от 236%;

В.  като има предвид, че решенията, основани на знания, произхождащи от големите информационни масиви, могат да доведат до значително увеличение на производителността и конкурентоспособността, и като има предвид, че ползите от основаната на данни икономика ще доведе до допълнителен ръст на БВП от 1,9% до 2020 г.;

Г.  като има предвид, че развитието на големите информационни масиви е неразделна част от един нов цифров пазар и следва да гарантира разработването на иновативни и конкурентни бизнес модели, като се придържа към рамката на ЕС за защита на данните, тъй като големите информационни масиви могат да са свързани със значителни рискове и предизвикателства, особено за основните права (включително неприкосновеността на личния живот и защитата на данните);

Д.  като има предвид, че една бъдеща просперираща икономика може да предостави възможност за растеж и заетост, включително чрез даване на възможност за нови бизнес модели и услуги и подобряване на производителността; като има предвид, че трябва да се постигне добър баланс, за да се създаде правилната рамка за икономически растеж, така че да се запази доверието, като същевременно се гарантират и защитават правата на потребителите чрез ефективен мониторинг, оценка и подходящи ответни действия и при необходимост чрез законодателни средства;

Е.  като има предвид, че големите информационни масиви предоставят също възможности за потребителите (напр. удобство, ефикасност и икономии), за предприятията („Индустрия 4.0“) и за управлението (електронно управление), както и по отношение на жилищното настаняване (интелигентни градове), науката, медицината (мобилно здравеопазване), реакцията при бедствия и борбата с престъпността;

Ролята на основаната на данни икономика в рамките на цифровата стратегия на Съюза

1.  Очаква ползите от основаната на данни икономика на национално и европейско равнище да окажат въздействие върху обществото и всички видове предприятия във веригата за създаване на стойност; счита, че създаването на основана на данни икономика е в основата на стратегията за цифровия единен пазар, и оценява потенциала ѝ да помогне на Европа да си възвърне конкурентоспособността във високотехнологичните сектори и да ускори икономическото възстановяване на Европа, инвестициите в растежа и иновациите във всички сектори, което може да се постигне само ако съществуват подходяща среда за стопанска дейност и средства за задействане на цифровото преобразуване и ако тези технологии са в съответствие с правната рамка на ЕС относно защитата на данните, така че да бъдат преодолени свързаните с тях рискове и предизвикателства, особено по отношение на основните права, и по-специално правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на данните;

2.  Подчертава, че основаната на данни икономика изисква експертни умения и от нея се очаква да създаде значителен брой нови работни места в Европа през следващите години;

3.  Признава социалните и икономическите ползи, свързани с интегрираното използване на данни във всички сектори на европейската икономика и във всички области на европейските научни изследвания, и подчертава значението на прозрачността по отношение на стойността и използването на събраните данни, правилата за управление и начините, по които данните се събират и обработват; подчертава, че физическите лица следва да разполагат със съвременни, значими права за достъп до информация във връзка с обработването на данни; подчертава в този контекст необходимостта от това да се събират точни статистически данни за степента на осведоменост сред гражданите, предприятията и публичната администрация; подчертава, че цифровизацията на икономиката е важна движеща сила на развитието в областта на големите информационни масиви, и поради тази причина изисква хоризонтален подход с цел растеж на основаната на данни икономика;

4.  Счита, че данните представляват ценен актив за дружествата, чиято стойност би могла да се увеличи значително посредством разработването на иновативни и интелигентни начини, които да позволяват интегрирането на притежаваните от дружествата данни със свободно достъпни данни; изисква предприемането на инициативи за повишаване на осведомеността на МСП относно стойността на техните данни и начините, по които те могат да се използват, за да се разработят нови бизнес модели с цел стимулиране на растежа и превръщане на МСП в основен участник в областта на големите информационни масиви;

5.  Подчертава, че обработването на някои видове данни, по-конкретно личните данни, попада в обхвата на законодателството на ЕС за защита на данните; във връзка с това настоятелно призовава за бързото приемане на пакета за защитата на данните;

6.  Посочва, че защитата на данните и възможностите, произтичащи от интегрираното използване на данни, не се изключват взаимно, тъй като интелигентното използване на възможности може да гарантира съвместимост със защитата на данните; счита, че гарантирането на доверие в тези технологии следва да бъде в центъра както на публичната политика, така и на бизнес моделите, тъй като липсата на доверие може да нанесе съществени вреди на растежа и на иновациите в сектора на цифровите технологии; счита, че е налице съществена необходимост от създаване на съобразена с бъдещето и единна правна рамка за защита на данните с цел да се насърчат растежът и иновациите, и отбелязва отворения и глобален характер на интернет; признава, че законодателството относно защита на данните е технологично неутрално и вече се прилага в пълна степен за дейности с големи информационни масиви, осъществявани в ЕС, и поради това трябва да бъде спазвано изцяло; настоятелно призовава за това публичната политика да включва защитата на личния живот още при проектирането и неприкосновеността на личния живот по подразбиране в цикъла на генериране и анализ на данни, като в същото време използва всички възможности за насърчаване на разработването на потенциала на големите информационни масиви;

7.  Счита, че е изключително важно да се разработи регулаторна рамка за справяне с икономическите, технологичните, социалните и културните предизвикателства на основаната на данни икономика, като например достъп до, контрол върху и собственост на данните, и по-специално публичните данни; счита, че сигурността и защитата на данните са фундаментална основа за растежа на промишлеността, основана на данни; подчертава, че намирането на полезни взаимодействия между големите информационни масиви, защитата на данните, сигурността на данните и свободно достъпните данни е основата за нов цифров старт в Европа; изисква да се обърне внимание на следните предизвикателства: собственост на данните, притежаване, управление, достъп и сигурност, оперативна съвместимост, ограничаване и съхранение на данните, ограничения за използването и повторното използване на данни в цяла Европа, пречки за иновациите в областта на интелектуалния капитал, достъпност и инфраструктура, прозрачни правила за транспортиране, трансгранични механизми, и когато е приложимо, създаване и разпространение на свободно достъпните данни и достъп до тях, както и тяхната достъпност за публичните администрации и доставчиците на услуги;

Инвестиране в икономика, основана на данните (инфраструктура и научноизследователска и развойна дейност)

8.  Отбелязва, че основаната на данни икономика зависи от по-широка екосистема на ИКТ, включително от „интернет на предметите“, за снабдяване с данни, от високоскоростни широколентови мрежи за тяхното транспортиране и от компютърни услуги „в облак“ за тяхното обработване, както и от опитни служители, достъп до данни и оперативна съвместимост; изтъква, че този сектор изисква огромни инвестиции в развитието на компютърните услуги „в облак“, компютърната свръхмощност и високоскоростния широколентов достъп, които са предпоставка за успешна цифрова икономика; призовава за по-добра регулаторна рамка и за среда, които са насочени както към частния, така и към публичния сектор; припомня, че инвестициите на частния сектор в мрежовата инфраструктура следва да останат от първостепенно значение; насърчава във връзка с това Комисията и държавите членки да стимулират инвестициите в мрежовата инфраструктура чрез позитивна регулаторна рамка и да продължат да подкрепят широколентовата инфраструктура чрез съществуващите програми, като например Механизма за свързване на Европа, Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и Кохезионния фонд, но само в областите с установени пазарни неуспехи;

9.  Изразява загриженост, че цифровото разделение, недостатъчните инвестиции и липсата на техническа стандартизация и съобразено с бъдещето законодателство относно защита на данните биха могли да доведат до икономическо и технологично изоставане на Европа в развитието на основана на данни икономика;

10.  Признава значението на оперативната съвместимост и на стандартите за засилване на конкурентоспособността в сектора на ИКТ и значението на проактивната роля на Комисията при възлагането на мандати на стандартизиращи органи; изисква от Комисията да разработи стратегия за стандарти за големите информационни масиви с цел установяването на пропуски в стандартите в европейската промишленост за големи информационни масиви, включително по отношение на МСП и ключови европейски сектори; подкрепя разработването на пазарно ориентирани, доброволни, технологично неутрални, прозрачни, международно съвместими и съобразени с пазара стандарти;

11.  Счита, че Програмата за решения за оперативна съвместимост за европейските публични администрации (ISA2) предлага възможност за разработване на стандарти за оперативна съвместимост за управление на големи информационни масиви в рамките на публичните администрации и при работата им с предприятия и граждани;

12.  Приветства предложението на Комисията за разработване на инициатива относно свободното движение на данни; приветства обявяването на европейска инициатива за „свободното движение на данни“, която трябва да премахне съществуващите пречки пред единния пазар за данни; призовава Комисията да направи широк и прозрачен преглед на създаването на основана на данни икономика с цел предвиждане на потребностите по отношение на необходимите технологии и премахване на пречките пред иновациите в Европа; изисква тази инициатива да даде отговор на следните предизвикателства: сигурност на данните, оперативна съвместимост, собственост, ограничаване и съхранение на данните, ограничения за използването и повторното използване на данни в цяла Европа, прозрачни правила за транспортиране, трансгранични механизми и обмен на свободно достъпни данни между администрациите, предприятията и гражданското общество;

13.  Отбелязва, че успехът на големите информационни масиви зависи от по-широка екосистема на ИКТ, включително „интернет на предметите“, за снабдяване с данни, от високоскоростни широколентови мрежи за тяхното транспортиране и от компютърни услуги „в облак“ за тяхното обработване;

14.  Счита, че ЕС трябва да улесни процедурите за отпускане на безвъзмездни средства и да увеличи финансирането за научноизследователската дейност и иновациите, свързани с интегрираното използване на данни, цифровите иновации и развитието на пазара в области, за които е установено, че носят добавена стойност за гражданите, обществото и икономиката и ефективно насърчават навлизането на пазара на иновативни продукти и услуги; счита във връзка с това, че трябва да бъде изготвена обща европейска пътна карта за държавите членки и за ЕС със средносрочна и дългосрочна перспектива и тя да бъде съчетана със стабилна финансова рамка, която да позволява напредък в областта на електронната научноизследователска дейност; счита, че свободния софтуер може да играе важна роля за постигане на тези цели;

15.  Отбелязва инициативите на Комисията за създаване на публично-частни партньорства (ПЧП) въз основа на развитието на основаната на данни икономика, тъй като сътрудничеството между публичния и частния сектор е изключително важно за откриване на пречките пред развитието на необходимите технологии; признава, че Комисията и европейската промишленост в областта на данните поеха ангажимент да инвестират 2,5 милиарда евро в ПЧП с цел укрепване на сектора на данните и извеждане на Европа на челни позиции в световната надпревара по отношение на данните чрез увеличаване в максимална степен на потенциала на цифровата икономика; посочва, че достъпът до портали за данни със свободен достъп и научноизследователски електронни инфраструктури е един от възможните начини за намаляване на възможните недостатъци за изследователите и МСП в отдалечените региони;

16.  Приветства създаването на иновационни пространства – зони, в които вече има концентрация на стопанска дейност и умения, които могат да бъдат увеличени, което да позволи експериментиране със свързани с данни технологии в рамките на иновационни клъстери, които създават екосистеми и междусекторни проекти за индустриални платформи с цел изграждане на мрежи между реалната и цифровата икономика; подчертава, че тези пространства следва да служат като бизнес инкубатори, които да обучават предприятията как използването на данни може да се превърне във възможности за стопанска дейност и да насърчават растежа и интернационализацията на МСП и на иновативните стартиращи предприятия; призовава да бъдат създадени по-тесни партньорства между предприятията и университетите и научноизследователските центрове с цел насърчаване на иновациите в областта на големите информационни масиви; във връзка с това изтъква, че се инвестира в инициативи, като например „Широка коалиция за работни места в сферата на цифровите технологии“ и „Европейска седмица на електронните умения“;

17.  Насърчава Комисията и държавите членки да въведат модерна и съобразена с бъдещето регулаторна рамка, която да стимулира и насърчава инвестициите в мрежовата инфраструктура, необходима за бъдещите изисквания на свързаната цифрова икономика, както и да приемат политики, които да позволят на „интернет на предметите“ да процъфтява и да осигурят достатъчни капацитети и скорости на данните, като разширят мобилните технологии и насърчат разгръщането на IPv6;

18.  Подчертава, че е необходима по-добра координация с цел постигане на отвореност по отношение на стандартите и оперативна съвместимост на системите и платформите за сътрудничество;

19.  Изисква от Комисията да приеме политики за отстраняване на прекомерни пречки пред иновативните сектори, да стимулира инвестициите в научноизследователската и развойната дейност и европейската стандартизация и да разреши настоящия проблем, свързан с нарушаване на патентите от ключово значение за стандартите; счита, че е необходимо постигането на подходящ баланс между лицата, инвестиращи в научноизследователска дейност и иновации с цел разработване на подобни ключови патенти, и лицата, които извличат ползи от наличието на тези патенти; подчертава, че патентите от ключово значение за стандартите са важен елемент от стандартизацията и част от бизнес модела на значителен брой европейски предприятия в областта на ИКТ; призовава за мерки за запазване на висококачествена система за стандартизация, която може да привлече най-добрия технологичен принос, да осигури оперативно съвместими и иновативни цифрови услуги и приложения и да предостави възможност за сключването на споразумения за лицензиране на патенти при справедливи, разумни и недискриминационни условия; при все това счита, че е необходимо да се положат допълнителни усилия за улесняване на достъпа и премахване на цифровите пречки пред хората с увреждания;

20.  Счита, че за да се извлекат най-много ползи от иновациите в областта на големите информационни масиви, принципът на „Хоризонт 2020“ за „отговорни иновации“ следва да ръководи откриването на възможности за ускоряване на навлизането на пазара, особено за МСП;

21.  Изисква от Комисията да осигури инвестиции в инфраструктурата и в съобразено с бъдещето развитие на компютърните услуги „в облак“ в Европа, като повиши правната сигурност относно задълженията и отговорностите на всяка страна, гарантира изпълнението на мерките за обща сигурност и защита на данните, позволи на данните да преминават границите и насърчи подходяща бизнес среда за развитие на ефикасен, отворен и глобален пазар;

Създаване на основана на данни икономика за пазара на Съюза

22.  Счита, че големите информационни масиви имат потенциала да дадат тласък на икономическата производителност и да подобрят услугите за потребителите и за правителствата; признава, че големите информационни масиви могат да доведат до повече бизнес възможности и до по-голяма наличност на знания и капитали, при условие че правителствата и заинтересованите лица работят съвместно по конструктивен начин; при все това подчертава, че настоящият фрагментиран единен пазар подкопава развитието на икономиката, основана на данни, големите информационни масиви, компютърните услуги „в облак“, „интернет на предметите“ и други технологии, основани на данни;

23.  Счита, че основните технологични пречки пред развитието на икономиката, основана на данни, включват липсата на оперативна съвместимост и на обща рамка за интерфейс, която да улеснява комуникацията между сензорите и машините, както и между виртуалния и физическия свят, недостатъчната наличност на свободно достъпни данни и липсата на пазарни условия, които да дадат възможност на предприемачите да създават иновации и да се разрастват; изисква от Комисията да стимулира съвместни научни изследвания, за да се намери отговор на тези въпроси;

24.  Изисква от Комисията да стимулира и да насърчава съвместните научни изследвания за създаването на обща рамка за интерфейс, за да се намалят двойните стандарти и да се осигури техническа и семантична оперативна съвместимост с оглед на прилагане на процес за определяне на стандарти въз основа на потребностите на потребителите и на предприятията;

25.  Приветства обявяването на европейска инициатива за „свободното движение на данни“, която трябва да премахне съществуващите пречки пред единния пазар за данни;

26.  Призовава за съобразена с бъдещето регулаторна среда, която да се приспособява към променящия се характер на пазара, да е технологично неутрална, да насърчава създаването на стартиращи предприятия и навлизането на пазара на нови оператори, да създава еднакви условия на конкуренция и лоялна конкуренция, като същевременно избягва прекомерната регулаторна тежест, и да гарантира пълно съответствие със стандартите за защита на данните и неприкосновеността на личния живот; във връзка с това приветства плановете на Комисията за преглед на Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации; отбелязва, че регулаторните действия следва да се направляват от нуждите на пазара; счита, че еднаквите условия на конкуренция следва да бъдат средата, в която всички субекти, малки и големи, могат да инвестират, да създават иновации и да се конкурират в полза на европейските крайни потребители по отношение на избора и на приемливите цени;

27.  Отбелязва значението на свободно достъпните данни като висококачествена суровина за развитието на информационни услуги и продукти с добавена стойност; подчертава, че данните, генерирани от публичните институции и европейските научноизследователски програми, използващи публични средства по програми, като например „Коперник“ и „Галилео“, следва да бъдат достъпни за европейските граждани посредством модел на отворен достъп и да бъдат достъпни за публичните администрации и частните предприятия, така че те да могат да подобрят качеството на услугите си, като същевременно зачитат действащите права на интелектуална собственост;

28.  Отбелязва, че следва да бъдат налични повече данни с оглед на постигане на по-конкурентоспособна и иновативна основана на данни икономика и че следователно интернет платформите следва да бъдат насърчавани да освобождават своите набори от данни като свободно достъпни данни в анонимен и обобщен вид в съответствие с правилата за защита на данните;

29.  Счита, че са необходими повече усилия по отношение на анонимизирането и псевдонимизирането на данните като предпоставка за творчески иновации в областта на данните и важна стъпка за намаляване на пречките за навлизане на пазара пред стартиращи предприятия и МСП; счита, че внедряването на технологии, включително извличане на текст и данни, ще бъде важен фактор за получаване на добавена стойност от свободно достъпните набори от данни; посочва обаче, че трябва да се прави ясно разграничение между обработването на лични данни и друг вид данни и че трябва да бъдат разработени технологичните решения, които да засилват защитата на личния живот още при проектирането;

30.  Подчертава, че всички принципи, предвидени в законодателството на ЕС за защита на личните данни, като справедливост и законност, ограничаване в рамките на целта, правно основание за обработване на данните, съгласие, пропорционалност, точност и ограничени периоди на запазване на данни, трябва да бъдат спазвани от доставчиците на големи информационни масиви при обработването на лични данни; в този контекст припомня становището на Европейския надзорен орган по защита на данните относно правото на неприкосновеност на личния живот и конкурентоспособността в ерата на големите информационни масиви;

Насърчаване на стартиращи предприятия и на МСП в основаната на данни икономика

31.  Признава необходимостта от разработване на солидна база доставчици на услуги, от насърчаване на ползите и предимствата на интегрираното използване на данни за икономиката и обществото и от укрепване на доверието на МСП в технологиите, свързани с големите информационни масиви; признава необходимостта от подкрепа на широкото прилагане на услуги в областта на големите информационни масиви с цел подобряване на ефективността в различни икономически сектори и от подкрепа на доставчиците на нови услуги; изисква да се създаде „обслужване на едно гише“, за да се помогне на МСП да използват по-добре своите собствени данни и публичните данни, като същевременно спазват законите на ЕС за защита на данните;

32.  Изразява съжаление във връзка с факта, че много идеи и възможности се губят или се осъществяват извън Европа поради въпроси, свързани с мащаба, произтичащи от пречки, като например административна тежест и достъп до финансиране, всички от които имат отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на Европа; изисква придобиването от частен капитал да се улесни чрез предоставянето на подходящи стимули, включително усилия за справяне с предизвикателствата, произтичащи от различните национални административни, регулаторни и данъчни правила; призовава за стимулиране на разработването на екосистеми, които да сближават публичните и частите институции, като предоставят технологии и инфраструктура на стартиращи предприятия, които предоставят идеи за прилагане;

33.  Припомня, че само 1,7% от дружествата използват в пълна степен напреднали цифрови технологии въпреки предимствата, до които цифровите инструменти могат да доведат, във всички икономически сектори; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да създадат стратегия за цифрово предприемачество;

34.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да създадат европейски центрове за цифрова икономика, които да включват използване на големи информационни масиви и други технологии, свързани с данни, от страна на предприемачи, МСП и иновационни дружества и да обхващат научните изследователи и икономиката като цяло; призовава Комисията и държавите членки да насърчат създаването на иновационни пространства и клъстери с цел подпомагане на развиването на умения, създаването на конкурентно предимство в областта на интелектуалния капитал и по-доброто разбиране на перспективите и ограниченията на технологиите, използващи големи информационни масиви;

35.  Изисква от ЕС и неговите държави членки да подобрят своите координирани усилия в рамките на училищата и учебните заведения, за да превърнат ИКТ в привлекателна професионална област, по-специално за жените и момичетата, и счита, че тези усилия следва да включват мерки за насърчаване на по-предприемчиви нагласи и за улесняване на навлизането в предприемачеството, свързано с големи информационни масиви, чрез основаването на нови стартиращи предприятия в тази област, като по този начин се създадат повече възможности за заетост; подчертава, че е важно да бъде възприет мултидисциплинарен подход към обучението на специалистите и изграждането на екип;

36.  Изисква предприемането на инициативи и препоръчването на модели за финансиране, които да насърчават ученето през целия живот и мерките, приспособени към потребностите на всички, включително на възрастните хора, и които да улесняват достъпа до образование, за да дадат възможност на специалистите да разширят уменията си в областта на ИКТ и на обработването на данни с цел да се увеличи броят на специалистите с умения, свързани с цифровите технологии; призовава за това да се придаде по-голямо значение на цифровото преобразуване на предприятия в програмите за продължаващото обучение и да бъдат изготвени програми за електронно лидерство; подчертава необходимостта от улесняване на движението на квалифицираните работници в целия ЕС и от мерки за преодоляване на недостига на умения, включително конкретни мерки за привличане на таланти;

37.  Подкрепя инициативи за включване на кодирането и учебни предмети, свързани с обработването на данни, в националните учебни програми; подчертава многобройните предимства на свободния софтуер в областта на образованието и призовава за отделяне на по-специално внимание върху гарантирането, че тези нови учебни програми мотивират децата да открият своите таланти и да участват в науката в областта на данните и кодирането на данните;

38.  Счита, че ЕС и неговите държави членки следва да увеличат усилията си за предотвратяване на изтичането на мозъци на високообразовани и квалифицирани експерти в други региони извън Европа;

39.  Призовава за подкрепа на развитието на инструменти за интерфейс, за да се даде възможност на обикновените крайни потребители в МСП да разработват бизнес модели, основани на данни;

Включване на обществеността

40.  Призовава за насърчаване на инициативи за повишаване на осведомеността и за насърчаване на публичен дебат в държавите членки и на европейско и международно равнище относно ползите и стойността, особено по отношение на тези групи, които все още нямат достъп до цифрови технологии или не ги познават достатъчно; призовава за инициативи, които да дадат възможност на гражданите да използват и ценят данните си, по-специално по отношение на разработването на нови иновативни услуги, и да повишат осведомеността относно ползите и стойността на големите информационни масиви за обществото;

41.  Изтъква, че големите информационни масиви имат потенциала да ускорят значително развитието на иновативните публични услуги въз основа на използването на свободно достъпни правителствени данни и повторната употреба на информация от публичния сектор; поради това приветства възможностите, които цифровата инфраструктура и интегрираното използване на данни предлагат, за увеличаване на общественото участие и ангажираност посредством различни форми на електронно управление и електронна демокрация;

42.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да ускорят действията за разработване на електронно управление; признава по-специално стойността на „интернет на предметите“ и призовава Комисията да координира рамката за цифров единен пазар със съществуващите цели на „Европа 2020“; подчертава необходимостта от това да се използват също така изцяло предимствата на икономиката на съвместната употреба и на всеобхватно участие на гражданското общество и гражданите;

o
o   o

43.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0535.