Резолюция на Европейския парламент от 12 април 2016 г. относно ролята на ЕС в рамките на международните финансови, парични и регулаторни институции и органи (2015/2060(INI))
Европейският парламент,
— като взе предвид принципа на лоялно сътрудничество между Съюза и държавите членки, посочен в член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),
— като взе предвид член 121 и член 138 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),
— като взе предвид протокол № 14 към ДФЕС относно Еврогрупата,
— като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2010 г., съдържаща препоръки към Комисията относно подобряването на рамката на ЕС за икономическо управление и за стабилност, по-специално в Еврозоната(1),
— като взе предвид своята резолюция от 11 май 2011 г. относно ЕС като глобален фактор: неговата роля в многостранни организации(2),
— като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно управление на икономиката в световен мащаб(3),
— като взе предвид своята резолюция от 24 юни 2015 г. относно преразглеждане на рамката за икономическо управление: преглед и предизвикателства(4),
— като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно изграждането на съюз на капиталовите пазари(5),
— като взе предвид доклада от 25 февруари 2009 г. на групата на високо равнище относно финансовия надзор в Европейския съюз (доклад „Ларозиер“),
— като взе предвид доклада на петимата председатели от юни 2015 г., в който се призовава за консолидиране на външното представителство на еврото,
— като взе предвид член 52 от своя правилник,
— като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по конституционни въпроси (A8-0027/2016),
A. като има предвид, че стабилността на финансовата система, която е от ключово значение за ефективното разпределение на ресурсите за постигане на растеж и заетост, е световно колективно благо;
Б. като има предвид, че нарастващата взаимозависимост между икономиките в света прави необходимо преминаването към все по-глобални форми на управление;
В. като има предвид, че ако ЕС не е в състояние да представи единна позиция пред международни институции/органи, то всички европейски позиции следва да бъдат координирани така, че да моделират световното управление с оглед на целите и ценностите на договорите на ЕС;
Г. като има предвид, че ЕС следва да допринася за създаването на демократична рамка, за да се справя с глобалните предизвикателства;
Д. като има предвид, че сътрудничеството в световен мащаб може да доведе до размиване на отговорностите и липса на отчетност за сметка на демокрацията; като има предвид, че ролята на националните парламенти и на Европейския парламент не следва да се свежда до тази на органи, които само автоматично одобряват, а те трябва да бъдат активно и изцяло включени в целия процес на вземане на решения;
Е. като има предвид, че исторически погледнато, съществуващите международни институции/органи със своите ясно определени структури на управление и правомощия за действие са създадени в отговор на конкретна ситуация; като има предвид, че това е довело до сложност и понякога до дублиране на задачите, както и до система, която може да е непрозрачна и лишена от координация;
Ж. като има предвид, че член 42 от Хартата на основните права и Регламент (ЕО) № 1049/2001(6), съгласно които гражданите на Съюза имат право на достъп до документи, следва да се прилагат за институции и агенции на Съюза, участващи в международни организации/органи;
З. като има предвид, че съгласно Договорите всеки гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава в държава членка или има там седалище според устройствения му акт, има право на достъп до документите на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза независимо от вида на техния носител (член 42 от Хартата на основните права); като има предвид, че същото равнище на прозрачност следва да е приложимо за институциите и агенциите на Съюза, участващи в международни организации и форуми особено когато се определят правила, които засягат гражданите на ЕС;
И. като има предвид, че разнообразието на правните структури, както и на условията на финансиране и на функциониране на международните икономически организации/органи(7) , затруднява извършването на цялостен мониторинг, въпреки че последователността при финансовите и оперативните процедури е ключова за осигуряването на еднакви условия на конкуренция на международно равнище; като има предвид, че Международният валутен фонд (МВФ) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) са истински международни организации, създадени с конвенции, с широк състав и правомощия, докато Г-20, Съветът за финансова стабилност (FSB) и Базелският комитет, например, са сред неофициалните публични органи, в които членството е ограничено, като значението на някои от тях нарасна заради кризата, а Международната организация на комисиите за ценни книжа (IOSCO), Международната асоциация на застрахователните надзорни органи (IAIS), Международната организация на пенсионните надзорни органи (IOPs) и Съветът по международни счетоводни стандарти (СМСС) са частни специализирани сдружения с отраслов характер, в които в по-голяма или по-малка степен участват съответните сектори;
Й. като има предвид, че между Европейския парламент и някои от тези организации/органи вече съществуват неофициални контакти, които обаче нямат системен характер;
К. като има предвид, че прозрачността е важна за демокрацията, като същевременно трябва надлежно да се взема предвид защитата на информацията, която е чувствителна от гледна точка на пазара;
Л. като има предвид, че кризата накара Г-20 да създаде глобална програма, съсредоточена върху ефикасен набор от специфични реформи, като същевременно в дългосрочен план за легитимността на тази програма от ключово значение е истинската многостранна и демократична рамка;
М. като има предвид, че в различните държави ролята на банките и пазарите при финансирането на икономиката варира;
Н. като има предвид, че икономическата и финансова криза, която започна през 2008 г., разкри поразяваща липса на икономическо и финансово управление в световен мащаб; като има предвид, че редица макроикономически въпроси изискват по-голяма координация, особено във връзка с данъчните въпроси; като има предвид, следователно, че общата цел на всички заинтересовани страни следва да бъде изготвянето на всеобхватна рамка, осигуряваща финансова стабилност, както и гарантирането на съгласуваност на световно и местно равнище;
О. като има предвид, че създаването на нови надзорни органи на ЕС не следва автоматично да предполага увеличаване на броя на представителите на ЕС, което може да има недемократични последствия, като например по-голяма вероятност от блокиращи малцинства и опасения сред партньорите на ЕС;
П. като има предвид, че МВФ реши да включи китайския ренминби юан в кошницата с валути, които участват в специалните права на тираж на МВФ; като има предвид, че това доведе до намаляване на тежестта както на еврото, така и на британската лира, но не и до промяна в тежестта на щатския долар; като има предвид, че това подчертава необходимостта от по-силна европейска позиция;
1. Подчертава необходимостта от по-голямо международно регулаторно сътрудничество със силното участие на ЕП;
2. Изразява загриженост във връзка с липсата на съгласуваност, породена от раздробеността и многообразието на различните организации/органи, и във връзка със закъсненията при прилагането на правилата и насоките, договорени на международно равнище;
3. Призовава да се изяснят сферите на компетентност на всяка организация/орган и начините им на работа и на финансиране, включително доброволни вноски, подаръци и дарения, за да се гарантира отсъствието на запазени интереси и законността на решенията;
4. Призовава за по-добра съгласуваност на политиките и координация между световните институции чрез въвеждането на всеобхватни стандарти за демократична легитимност, прозрачност, отчетност и почтеност; счита, че това, наред с другото, следва да се отнася до:
—
отношения с обществеността (например публичен достъп до документи, открит диалог с различни заинтересовани страни, създаването на задължителни регистри за прозрачност и правила за прозрачност на срещите с лобисти);
—
вътрешни правила (например човешки ресурси на базата на умения, разумно финансово управление, предотвратяване на конфликт на интереси);
5. Счита, че недостатъчното представителство на най-слабо развитите държави в повечето международни финансови, парични и регулаторни институции и органи създава неравновесие и че вследствие на това съществува опасност да не се предприемат необходимите мерки по отношение на въпроси, свързани с неравенствата или финансирането за най-бедните държави ;
6. Счита, че освен географската неравнопоставеност в представителството има и някои сектори – а именно гражданското общество, МСП, представителите на потребителите и представителите на служителите и работниците – чието участие в процеса на консултации в рамките на международни дискусии относно финансови, парични и регулаторни органи може да бъде подобрено; счита за задължение на тези органи и сектори да работят за подобряване на положението;
7. Счита, че ЕС следва да рационализира и кодифицира своето представителство в многостранни организации/органи, за да се увеличи прозрачността, почтеността и отчетността на участието на Съюза в тези органи, както и неговото влияние и популяризирането на законодателството, прието от Съюза чрез демократичен процес; освен това счита, че ЕС следва да стане по-активен участник на световната сцена при гарантирането на бъдещите ангажименти на Г-20, като например преобразуването на паралелната банкова система, прилагането на реформите в областта на извънборсовите деривативни инструменти, вземане на мерки по отношение на системните рискове и гарантирането на включването на нововъзникващите рискове за световната икономика в дневния ред на съответната световна институция;
8. Призовава европейските участници да обърнат засилено внимание на конкурентоспособността на финансовите сектори на ЕС в международен план, когато изготвят политиката на европейско и международно равнище;
9. Припомня, че ЕС следва да се стреми към пълноправно членство в международни икономически и финансови институции, на които все още не е член, когато това е целесъобразно (например в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и в Международния валутен фонд); призовава съответните международни икономически и финансови институции да извършат всички необходими законови промени, за да направят възможно пълноправното участие на ЕС;
10. Счита, че за Съюза са вредни ситуациите, при които представители на държава членка или на национален орган отстояват пред международни организации/органи позиции, противоречащи на европейските законодателни или регулаторни решения, демократично взети с мнозинство; съответно призовава координацията между тези представители да бъде засилена и нейната ефикасност да бъде увеличена, например чрез механизми, които са в по-голяма степен обвързващи;
11. Подчертава необходимостта Комисията да бъде в по-голяма степен пряко отговорна пред гражданите, когато представлява целия Съюз в международен орган или организация или когато извършва мониторинг на частен орган с технически характер; подчертава значението на ролята на Парламента в този процес;
12. Счита, че приоритетите на организациите и на съответните работни групи следва да бъдат изяснени и официално определени; счита, че системното прибягване до консенсус създава не само риск от забавяне на разискванията, но и от разводняване на съдържанието на препоръките, и че съставът на организациите трябва да отразява тяхното многообразие във финансово, икономическо и надзорно отношение;
13. Подчертава необходимостта от извършване на предварителни оценки, когато на международно равнище се разработват регулаторни, надзорни и други политики в областта на финансовия сектор; счита, че тези оценки не следва да засягат политическите прерогативи на съзаконодателите;
14. Счита, че прилагането на препоръките от страна на различните участващи държави продължава да е недостатъчно, за да се допринесе за създаването на еднакви условия на конкуренция на световно равнище;
15. Отбелязва, че в момента FSB поема ангажимент за разработването на стандарти в сектора на застраховането; признава, че Международната асоциация на застрахователните надзорни органи (IAIS) играе важна роля в световната политика в областта на застраховането, но подчертава че участието на Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) ще спомогне да се укрепи приносът на европейския специфичен застрахователен експертен опит и ще гарантира, че разработените на световно равнище стандарти не противоречат на логиката, развита първо от ЕС;
16. Приветства работата на ОИСР по данъчните въпроси, по-специално проекта на ОИСР/Г-20 „Намаляване на данъчната основа и прехвърляне на печалби“; счита, че мониторингът на изпълнението ще е новото предизвикателство занапред; подчертава, че координацията между Комисията и държавите членки, които участват в Специалната група за финансови действия (FATF), следва да бъде подобрена, така че да се придаде тежест на позицията на ЕС;
17. Оценява положително готовността на председателя на ЕЦБ да продължи да си сътрудничи с Парламента по отношение на ролята на ЕЦБ в областта на банковите въпроси, по специално в рамката на органите, определящи глобалните стандарти, като Съвета за финансова стабилност;
18. Приветства организационните договорености между държавите от еврозоната, които са членове на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции, да има един-единствен член на Управителния съвет, представляващ тези членове на еврозоната;
19. В съответствие с това отправя следните предложения:
—
призовава Европейската комисия да използва за основа съществуващите най-добри практики на европейско и национално равнище, за да изготви европейски кодекс на поведение относно прозрачността, лоялността и отчетността, с цел да се дадат насоки за действията на представителите на ЕС в международните организации; призовава Парламентът да бъде тясно включен в процеса на изготвяне;
—
подчертава по-специално своите притеснения във връзка със статута, финансирането и функционирането на тези организации/органи, взаимодействието им с органите на властта, заинтересованите страни и общественото мнение, комуникацията им и достъпа до документите им; подчертава необходимостта от гарантиране на справедлив баланс на интересите, включително неправителствени организации с подходящ технически експертен опит и финансови средства, за да се укрепи гласът на гражданското общество;
—
призовава европейските институции и агенции, както и държавите членки да насърчават отчетността на всеки европейски представител пред демократично избраните органи;
—
призовава за приемането на междуинституционално споразумение, с цел да се придаде официален характер на „диалог по финансови въпроси“, който да се организира с Европейския парламент с цел установяване на насоки по отношение на приемането и съгласуваността на европейските позиции в навечерието на големи световни преговори, осигуряване на предварителното запознаване с тези позиции и на обсъждането им и осигуряване на последващи действия, като Комисията докладва редовно относно прилагането на тези насоки и контрол; предлага да бъдат поканени да присъстват компетентните европейски институции, държавите членки и по целесъобразност – ръководителите на съответните международни организации; счита, че периодичността и формáта на този диалог (публичен или при закрити врата) ще бъдат определяни по прагматичен начин; счита, че активното участие на националните парламенти на съответното им равнище чрез контролиране на позициите, заемани от представителите на държавите членки е също така необходимо;
—
счита, че тези по-подробни насоки могат да бъдат допълнени с проактивни даващи ориентири резолюции, приемани от Парламента с подходяща честота, в които да се посочва становището му относно общата политическа ориентация;
—
в случаите, в които Европейският парламент е съзаконодател със Съвета, диалогът ще служи за определяне на техния мандат за преговори, като се обединяват европейските позиции около законодателните решения, приети с мнозинство на гласовете, или се избягват несъответствия със законодателство, което е в процес на приемане;
—
призовава европейските представители да обърнат особено внимание в международните преговори на съгласуваността и последователността между международните изисквания/стандарти и приетото обвързващо законодателство на ЕС, както и на изпълнението с цел да се създадат еднакви условия на конкуренция на международно равнище;
—
призовава за повишаване на отчетността на Комисията пред Европейския парламент чрез рационализиране на процеса за определяне на позициите на ЕС на срещите на Г-20 по отношение на областите на политиката, свързани със заетостта, енергетиката, търговията, развитието и борбата с корупцията;
—
настоятелно призовава държавите членки да изпълняват без забавяне разпоредбите относно лоялното сътрудничество;
—
призовава държавите членки да приемат представителството на банковия съюз в рамките на Базелския комитет по банков надзор чрез единния надзорен механизъм;
—
призовава Комисията да включи в работната си програма външното измерение на икономическото и финансовото регулиране, т.е. работата, която се предвижда бъде извършена в международните финансови институции, и с оглед на повишаването на съгласуваността на вътрешните политики да създаде работна група по въпросите на световното икономическо управление и световните финансови институции;
—
отбелязва инициативата на Комисията за поетапно преминаване към единно представителство на еврозоната в рамките на МВФ; счита, че това трябва да се осъществи, без да се засяга в дългосрочен план възможността за обща група на Европейския съюз;
—
посочва, че в съответствие с протокол № 14 към ДФЕС по-тясната координация между държавите членки от еврозоната е отговорност на Еврогрупата, която има временен и неофициален характер до момента, в който еврото стане парична единица на всички държави — членки на Съюза; счита, че прозрачността и отчетността на Еврогрупата могат да бъдат подобрени; застъпва мнение, че в духа на резолюцията на Европейския парламент от 20 ноември 2012 г.(8), в която се формулират допълнителни препоръки за банков, икономически, фискален и политически съюз, следва да се намери по-официално и дълготрайно решение; като има предвид, че е необходимо да се засили независимостта на ролята на члена на Европейската комисия, отговарящ за икономическите и паричните въпроси, и да се съчетае със силни механизми за отчетност пред Европейския парламент и Съвета;
—
счита, че като се изключи случая на МВФ, през следващите няколко години следва да се извърши постепенно рационализиране на представителството на ЕС, първо, чрез засилена координация, а след оценка – чрез уеднаквяване на броя на представителите; счита, че членството в тези организации и органи следва да се определя съгласно съответните правомощия на институциите на ЕС и Европейските надзорни органи, Съвета/Еврогрупата и националните органи; счита, че успоредно с това ЕС следва да работи върху функционирането на тези организации и органи с цел да преминат от системата за постигане на консенсус към система за гласуване с претеглено мнозинство;
—
подчертава, че е задължение на Комисията, Съвета или — по целесъобразност — на Еврогрупата да засилят координацията посредством подготвителни заседания; счита, че при необходимост следва да бъдат създадени нови специални работни групи на Съвета по подобие на Икономическия и финансов комитет (ИФК), Работната група по въпросите на МВФ, Работната група за Еврогрупата и Комитета за икономическа политика;
—
призовава за задълбочена оценка на двете отделни места, разпределени понастоящем за председателите на Европейския съвет и на Комисията на срещите на Г-20, за да се установи до каква степен тази договореност уронва доверието към ЕС, особено предвид съществуването на единен пазар на финансови услуги; счита, че за да се насърчи сближаването на държавите членки, представени самостоятелно, следва да се предвидят различни подобрения, които следва да спомогнат за постигането на ефективна координация в навечерието на срещите, както и за насърчаването на силен европейски глас на самите срещи;
—
призовава институциите на ЕС и държавите членки да насърчават създаването на пътна карта за създаването на световна финансова организация, основаваща се на договор, като се следват насоките, предложени в доклада „Ларозиер“, с широки правомощия за отправяне на препоръки, водене на преговори за минимални задължителни стандарти, многостранни механизми за уреждане на спорове и по целесъобразност — санкции; счита, че натрупаният опит, по-специално чрез СТО в сектора на търговията, би могъл да се използва за създаване на посочените по-горе многостранни механизми за уреждане на спорове; подчертава, че предложената организация следва да отговаря на най-високите стандарти за прозрачност и отчетност;
—
счита, че Комисията следва да получи ясен мандат да насърчава нов импулс за поощряване на многостранния характер на финансовото, паричното и регулаторното международно сътрудничество;
—
призовава Комисията да гарантира, че всички финансови законодателни предложения на ЕС допълват действия, предприемани на световно равнище;
20. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.
Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (OВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43).
Банката за международни разплащания, Специалната група за финансови действия (FATF) и Световната търговска организация (СТО) също изпълняват функция, свързана с определянето на правила; Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD) играе важна роля в световното икономическо управление; Африканската банка за развитие (ADB), Азиатската банка за развитие (ADB), Карибската банка за развитие (CDB), Западноафриканската банка за развитие (WADB), Интерамериканската банка за развитие (IDB), Интерамериканската инвестиционна корпорация (IIC), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Банката за развитие към Съвета на Европа (БРСЕ), Групата на Световната банка, Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР), Международната асоциация за развитие (IDA), Международната финансова корпорация (IFC) и Многостранната агенция за гарантиране на инвестициите (MIGA) подпомагат финансирането на сътрудничеството за развитие;
Резолюция на Европейския парламент от 20 ноември 2012 г., съдържаща препоръки към Комисията относно доклада на председателите на Европейския съвет, на Европейската комисия, на Европейската централна банка и на Еврогрупата „Към постигане на действителен Икономически и паричен съюз“ (OВ C 419, 16.12.2015 г., стр. 48).