Европейският парламент,

—  като взе предвид своите многобройни предишни и неотдавнашни резолюции относно положението във Венецуела, и по-специално резолюциите от 27 февруари 2014 г. относно положението във Венецуела(1), от 18 декември 2014 г. относно преследването на демократичната опозиция във Венецуела(2) и от 12 март 2015 г. относно положението във Венецуела(3),

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, по който Венецуела е страна,

—  като взе предвид Междуамериканската демократична харта, приета на 11 септември 2001 г.,

—  като взе предвид Конституцията на Венецуела, и по-специално членове 72 и 233 от нея,

—  като взе предвид изявлението на върховния комисар на ООН за правата на човека от 20 октомври 2014 г. относно задържането на демонстранти и политици във Венецуела,

—  като взе предвид изявленията от 7 декември 2015 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председател/върховен представител) Федерика Могерини относно изборите във Венецуела,

—  като взе предвид изявлението от 5 януари 2016 г. на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) относно началото на мандата на новото Национално събрание на Венецуела,

—  като взе предвид изявлението от 12 април 2016 г. от говорителя на Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН Равина Шамдасани,

—  като взе предвид изявлението от 10 май 2016 г. на заместник-председателя/върховен представител относно положението във Венецуела,

—  като взе предвид писмото на организацията „Хюман райтс уоч“ до генералния секретар на Организацията на американските държави Луис Алмагро от 16 май 2016 г. относно Венецуела(4),

—  като взе предвид изявлението на Постоянния съвет на Организацията на американските държави от 18 май 2016 г.,

—  като взе предвид официалните съобщения на генералния секретар на Съюза на южноамериканските нации (UNASUR), публикувани на 23 май(5) и 28 май(6) 2016 г., относно проучвателните срещи с цел стартиране на национален диалог между представителите на правителството на Венецуела и опозиционната коалиция MUD,

—  като взе предвид декларацията на лидерите на Г-7 от Исе-Шима от 26 и 27 май 2016 г.(7),

—  като взе предвид изявлението на държавния секретар на САЩ Джон Кери от 27 май 2016 г. относно телефонния му разговор с бившия испански министър‑председател Хосе Луис Родригес Сапатеро(8),

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че опозиционната коалиция на Венецуела MUD спечели 112 места в 167-местното еднокамарно Национално събрание, което представлява мнозинство от две трети, срещу 55 места за PSUV; като има предвид, че Върховният съд впоследствие блокира встъпването в длъжност на четирима новоизбрани представители в Националното събрание, трима от които бяха от MUD, което лиши опозицията от мнозинството ѝ от две трети;

Б.  като има предвид, че в рамките на петте месеца на законодателна активност на новото Национално събрание, в което демократичната опозиция е в мнозинство, Върховният съд постанови 13 политически мотивирани съдебни решения в полза на изпълнителната власт, като всички те поставят под заплаха баланса на силите, който се изисква в една държава, ръководена от принципите на правовата държава;

В.  като има предвид, че решения като тези за издаване и потвърждаване на Указа за извънредно положение и извънредно икономическо положение, премахване на правомощията на Националното събрание за контрол на политиката, отказ да се признае правомощието, предоставено на Националното събрание от Конституцията, да отменя назначаването на съдии във Върховния съд, обявяване на реформата на Закона за Централната банка на Венецуела за противоконституционна и суспендиране на членовете от Вътрешния правилник за дебати на Националното събрание бяха взети, наред с другото, в нарушение на законодателните правомощия на Националното събрание и без да се зачита балансът на силите, който е от съществено значение в една държава, ръководена от принципите на правовата държава;

Г.  като има предвид, че около 2000 души са в затвор, под домашен арест или на пробация по политически причини, включително важни политически лидери като Леополдо Лопес, Антонио Ледесма и Даниел Себальос; като има предвид, че на 30 март 2016 г. Националното събрание на Венецуела прие закон, който би дал амнистия на горепосочените затворници, като така прокара пътя за диалог, насочен към национално помирение; като има предвид, че този закон е в съответствие с член 29 от Конституцията на Венецуела въпреки декларацията за противоконституционност, издадена от Върховния съд; като има предвид, че Зеид Раад Ал Хюсеин, върховният комисар по правата на човека на ООН, заяви публично, че Законът за амнистия и национално помирение съответства на международното право, и изрази разочарование от отхвърлянето му;

Д.  като има предвид, че принципите на правовата държава и принципът на разделение на властите не се зачитат надлежно във Венецуела; като има предвид, че актуалните факти свидетелстват за правителствено влияние и контрол над съдебната власт и Националния избирателен съвет, което наврежда на законодателната власт и опозиционните сили — крайъгълен камък на всяка демократична система — в явно нарушение на принципа на независимост и разделение на властите, характерен за демократичните държави, ръководени от принципите на правовата държава;

Е.  като има предвид, че демократичната опозиция даде начало на конституционно признат процес, който дава възможност държавни служители да бъдат отстранявани от длъжност чрез референдум за отстраняване, след като прослужат 50% от своя мандат; като има предвид, че Националният избирателен съвет получи от MUD 1,8 милиона подписа на венецуелски граждани в подкрепа на този процес, много над първоначално изискваните 198 000, необходими, за да може процесът да бъде законосъобразен и приет съгласно конституцията;

Ж.  като има предвид, че Венецуела е изправена пред сериозна хуманитарна криза, причинена от недостига на храна и лекарства; като има предвид, че Националното събрание обяви „хуманитарна здравна и продоволствена криза“ с оглед на общата липса на лекарства, медицински изделия и консумативи и поиска от Световната здравна организация (СЗО) хуманитарна помощ и техническо посещение, за да бъдат удостоверени условията, описани по-горе;

З.  като има предвид, че въпреки липсата на официални данни според ENCOVI (Encuesta de Condiciones de Vida) равнището на бедността във Венецуела се е удвоило от 30% през 2013 г. до 60% през 2016 г.; като има предвид, че 75% от лекарствата, които се считат за основни от Световната здравна организация, не са налични във Венецуела;

И.  като има предвид, че правителството възпрепятства внасянето на хуманитарна помощ в страната и бойкотира различните международни инициативи за подпомагане на гражданското общество, както се случи с „Каритас“ и други НПО;

Й.  като има предвид, че според прогноза на Международния валутен фонд (МВФ) икономиката на Венецуела ще се свие с 8% през 2016 г. след свиване с 5,7% през 2015 г.; като има предвид, че въпреки увеличението на минималната работна заплата с 30%, темпът на инфлацията от 180,9% възпрепятства всяка перспектива основните стоки да бъдат на достъпни цени за гражданите на Венецуела; като има предвид, че МВФ прогнозира среден темп на инфлация от 700% до края на 2016 г. и 2200% през 2017 г.;

К.  като има предвид, че липсата на предвидливост по отношение на основната инфраструктура и неефективното управление доведоха до сериозна икономическа и социална криза, което е видно от продължителния недостиг на ресурси, суровини, материали, основни хранителни продукти и основни лекарства при нулево производство, и като има предвид, че страната е на ръба на големи социални сътресения и хуманитарна криза с непредвидими последици;

Л.  като има предвид, че много високите нива на престъпност и пълната безнаказаност във Венецуела превърнаха тази страна в една от най-опасните в света, като Каракас отчита най-високия процент на тежка престъпност в света, с над 119,87 убийства на 100 000 души;

М.  като има предвид, че битките за контрол над незаконните мини са често явление в богатия на минерали район в близост до границите с Гвиана и Бразилия; като има предвид, че на 4 март 2016 г. в Тумеремо в щата Боливар беше извършено масово убийство, при което изчезнаха и впоследствие бяха убити 28 миньори; като има предвид, че все още няма задоволителен отговор от страна на властите и че журналистката Лусия Суарес, която наскоро беше разследвала случая, беше застреляна на 28 април 2016 г. в дома си в Тумеремо;

Н.  като има предвид, че на 27 май 2016 г. държавите от Г-7 дадоха изявление, с което призовават Венецуела „да създаде условия за диалог между правителството и гражданите за разрешаване на все по-сериозната икономическа и политическа криза“, и като има предвид, че на 1 юни 2016 г. Постоянният съвет на Организацията на американските държави даде изявление относно положението във Венецуела;

О.  като има предвид, че в рамките на UNASUR наскоро бяха проведени проучвателни срещи в Доминиканската република под ръководството на бившия министър-председател на Испания Хосе Луис Родригес Сапатеро, бившия президент на Доминиканската република Леонел Фернандес и бившия президент на Панама Мартин Торихос с цел започване на национален диалог с представители на правителството на Боливарска република Венецуела и на опозиционните партии, представлявани от MUD;

П.  като има предвид, че решение на кризата може да бъде намерено единствено чрез диалог с всички равнища на управлението, демократичната опозиция и обществото;

1.  Изразява дълбока загриженост относно сериозното влошаване на положението с демокрацията, правата на човека и социално-икономическата ситуация във Венецуела в атмосфера на увеличаваща се политическа и социална нестабилност;

2.  Изразява своята загриженост също така относно безизходицата с настоящата институционална блокада и относно използването от изпълнителната власт на държавните правомощия за контрол над Върховния съд и Националния избирателен съвет, с което се цели да се възпрепятства прилагането на приетите от Националното събрание закони и инициативи; призовава правителството на Венецуела да зачита принципите на правовата държава и принципа на разделение на властите; припомня, че разделението и ненамесата между еднакво легитимни власти е основен принцип на демократичните държави, ръководени от принципите на правовата държава;

3.  Призовава правителството на Венецуела да възприеме конструктивна позиция, за да се преодолее настоящото критично положение във Венецуела чрез конституционно, мирно и демократично решение, основано на диалог;

4.  Приветства положените по покана на UNASUR усилия за посредничество с цел стартиране на процес на национален диалог между изпълнителната власт и опозицията, представлявана от компонентите с мнозинство в MUD;

5.  Отбелязва декларацията на лидерите на Г-7 относно Венецуела; отправя искане към Европейския съвет през юни да направи политическо изявление относно положението в страната и да подкрепи започнатите неотдавна усилия за посредничество, за да се даде възможност за договаряне на демократични и политически решения за Венецуела;

6.  Настоятелно призовава правителството на Венецуела да освободи незабавно всички политически затворници; припомня, че освобождаването на политическите затворници е предварително условие, поставено от опозицията за започване на преговорите, и призовава двете страни да договорят компромисно решение, което цели да подкрепи полаганите понастоящем усилия за посредничество; призовава ЕС и върховния представител/заместник-председател да призоват настоятелно за освобождаване на политическите затворници и лицата, задържани произволно, в съответствие с исканията, отправени от редица органи на ООН и от международни организации, и със Закона за амнистия и национално помирение;

7.  Отправя искане към органите да зачитат и гарантират конституционното право на мирни демонстрации; призовава също така лидерите на опозицията да упражняват своите правомощия отговорно; призовава венецуелските органи да гарантират сигурността и свободното упражняване на правата на всички граждани, и по-специално на защитниците на правата на човека, журналистите, политическите активисти и членовете на независимите неправителствени организации;

8.  Призовава президента Николас Мадуро и неговото правителство да предприемат спешни икономически реформи в сътрудничество с Националното събрание, за да се намери конструктивно решение на икономическата и енергийната криза, и по-специално на недостига на храни и лекарства;

9.  Изразява дълбока загриженост относно все по-нарастващото социално напрежение, причинено от недостига на основни стоки, като храни и лекарства; призовава върховния представител/заместник-председател да предложи план за подпомагане на страната и настоятелно да призове органите на Венецуела да допуснат хуманитарната помощ в страната и да предоставят достъп на международните организации, които желаят да подпомогнат най-засегнатите прослойки от обществото, за да се удовлетворят най-неотложните и основни нужди на населението;

10.  Настоятелно призовава правителството и публичните органи на Венецуела да спазват Конституцията, включително правните и признати механизми и процедури за задействане на процеса, предвиден в Конституцията на Венецуела, за отстраняване от длъжност на президента преди края на 2016 г.;

11.  Настоятелно призовава заместник-председателя/върховен представител да си сътрудничи с латиноамериканските държави и с регионалните и международните организации, за да осигури въвеждане на механизми за диалог, национално помирение и посредничество във Венецуела, така че да се подкрепи мирно, демократично и конституционно решение на кризата, пред която страната е изправена в момента;

12.  Счита за абсолютен приоритет намаляването на съществуващите високи нива на безнаказаност, които повишават и насърчават нарастващото насилие и несигурност в страната, както и гарантирането на зачитане на съществуващата правна система, съгласно която се изисква справедливост за жертвите на отвличания, убийства и други престъпления, извършвани ежедневно, и за техните семейства;

13.  Призовава венецуелските органи да разследват масовото убийство в Тумеремо, при което бяха убити 28 миньори, за да изправят пред съда извършителите и подбудителите, включително лицата, отговорни за неотдавнашното убийство на журналистката Лусия Суарес, което беше извършено на същото място и за което съществуват подозрения, че е свързано;

14.  Отново отправя своето искане да бъде изпратена делегация на Европейския парламент във Венецуела и да се проведе диалог с всички сектори, участващи в конфликта, възможно най-скоро;

15.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката за сигурност, на правителството и Националното събрание на Боливарска република Венецуела, на Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея и на генералния секретар на Организацията на американските държави.

(1) Приети текстове, P7_TA(2014)0176. (2) Приети текстове, P8_TA(2014)0106. (3) Приети текстове, P8_TA(2015)0080. (4) https://www.hrw.org/news/2016/05/16/letter-human-rights-watch-secretary-general-almagro-about-venezuela (5) http://www.unasursg.org/es/node/719 (6) http://www.unasursg.org/es/node/779 (7) http://www.mofa.go.jp/files/000160266.pdf (8) http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2016/05/257789.htm