Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2018/2003(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0249/2018

Внесени текстове :

A8-0249/2018

Разисквания :

PV 10/09/2018 - 28
CRE 10/09/2018 - 28

Гласувания :

PV 11/09/2018 - 6.16
CRE 11/09/2018 - 6.16

Приети текстове :

P8_TA(2018)0333

Приети текстове
PDF 748k
вторник, 11 септември 2018 г. - Страсбург Неокончателна версия
Прозрачно и отговорно управление на природните ресурси в развиващите се страни: случаят с горите
P8_TA-PROV(2018)0333A8-0249/2018

Резолюция на Европейския парламент от 11 септември 2018 г. относно прозрачното и отговорно управление на природните ресурси в развиващите се страни: случаят с горите (2018/2003(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Плана за действие на ЕС за прилагане на законодателството в областта на горите, управление и търговия (FLEGT) (септември 2001 г.) и на споразуменията за доброволно партньорство за FLEGT с трети държави,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и член 208 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. за определяне на задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал(1) (Регламента за дървения материал),

—  като взе предвид Партньорството от Пусан за ефективно сътрудничество за развитие от 2011 г.,

—  като взе предвид Целите за устойчиво развитие на ООН за периода 2015—2030 г.,

—  като взе предвид Парижкото споразумение, постигнато на 21-вата сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP21),

—  като взе предвид окончателния доклад от проучването на Комисията, озаглавен „Въздействието на потреблението на ЕС върху обезлесяването: Всеобхватен анализ на въздействието на потреблението на ЕС върху обезлесяването“ (2013 г.),

—  като взе предвид проекта на доклад относно проучването за осъществимост на възможностите за ускоряване на дейностите от страна на ЕС за борба с обезлесяването, възложен от Генерална дирекция „Околна среда“ на Комисията (2017 г.);

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 17 октомври 2008 г., озаглавено „Справяне с предизвикателствата, свързани с обезлесяването и деградацията на горите, за разрешаване на проблема с промяната в климата и загубата на биологичното разнообразие“ (COM(2008)0645),

—  като взе предвид Форума за потребителските стоки (Consumer Good Forum) от 2010 г., мрежа на глобалната промишленост с участието на търговци на дребно, производители и доставчици на услуги, който прие цел за постигане на нулево нетно обезлесяване във веригите за доставка на своите членове до 2020 г.,

—  като взе предвид инициативата „Предизвикателството от Бон“ от 2011 г., която е глобално усилие за възстановяването на 150 милиона хектара обезлесени земи и земи с влошено качество в целия свят до 2020 г., и 350 милиона хектара такива земи до 2030 г.,

—  като взе предвид инициативата „Алианс за тропическите гори“ (Tropical Forest Alliance) 2020 г.,

—  като взе предвид Декларацията от Ню Йорк за горите и плана за действие от 2014 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 2016 г. относно прилагането на законодателството в областта на горите, управлението и търговията,

—  като взе предвид Декларацията от Амстердам „Към премахване на обезлесяването от селскостопанските продуктови вериги в европейските държави“ от декември 2015 г.,

—  като взе предвид стратегията на Комисията „Търговията — за всички“ (2015 г.),

—  като взе предвид Програмата на ООН за намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация на горите (REDD +),

—  като взе предвид стратегическия план на ООН за горите за периода 2017—2030 г. (UNSPF), в който се определят шест глобални цели за горите и 26 свързани с тях цели, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, приета на 17 юни 1994 г.,

—  като взе предвид развитието на националните стратегии за устойчиви стокови платформи въз основа на Програмата на ООН за развитие (ПРООН),

—  като взе предвид механизма за двустранно сътрудничество за прилагане на законодателството в областта на горите и управление (BCM-FLEG) с Китай (2009 г.),

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за икономически, социални и културни права от 1966 г.,

—  като взе предвид Американската конвенция за правата на човека от 1969 г.,

—  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите от 1987 г.,

—  като взе предвид Конвенция № 169 на МОТ относно коренното население и племенните народи от 1989 г.,

—  като взе предвид Декларацията на ООН за правата на коренното население (UNDRIP) от 2007 г.,

—  като взе предвид Доброволните насоки на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) за отговорно управление на собствеността на земя от 2012 г.,

—  като взе предвид Принципите на ФАО от 2014 г. за отговорни инвестиции в селскостопанските и продоволствените системи,

—  като взе предвид последния доклад „Граници на планетата“,

—  като взе предвид Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) от 1973 г.,

—  като взе предвид Конвенцията за биологичното разнообразие от 1992 г. и свързания с нея Протокол от Картахена по биологична безопасност от 2000 г., както и Протокола от Нагоя от 2010 г. за достъп до генетични ресурси и справедливо и равноправно разпределение на ползите, произтичащи от тяхното използване,

—  като взе предвид окончателния доклад на Експертната група на високо равнище относно устойчивите финанси;

—  като взе предвид Ръководните принципи относно стопанската дейност и правата на човека, одобрени от Съвета на ООН по правата на човека през 2011 г., както и Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия, актуализирани през 2011 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 4 април 2017 г. относно палмовото масло и обезлесяването на тропическите гори(2) ,

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г. относно корпоративната отговорност при сериозни нарушения на правата на човека в трети държави(3) ,

—  като взе предвид декларацията на представителите на гражданското общество относно ролята на ЕС в опазването на горите и правата от април 2018 г.,

—  като взе предвид глобалната програма на Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC) за борба с престъпленията срещу дивата флора и фауна и горите,

—  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2017 г. относно въздействието на международната търговия и търговските политики на ЕС върху световните вериги за създаване на стойност(4) ,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по развитие и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на комисията по международна търговия (A8-0249/2018),

А.  като има предвид, че горите допринасят значително за смекчаване на последиците от промяната в климата и адаптирането към нея и за запазване на биологичното разнообразие;

Б.  като има предвид, че 300 милиона души живеят в гори и 1,6 милиарда души разчитат директно на горите за своето препитание, включително над 2 000 групи коренно население; като има предвид, че горите играят ключова роля в развитието на местните икономики; като има предвид, че горите са дом за около 80% от всички сухоземни видове и поради това представляват важен резервоар на биологичното разнообразие; като има предвид, че според ФАО всяка година се губят около 13 милиона хектара гори;

В.  като има предвид, че обезлесяването и деградацията на горите са налице в по-голямата си част в южното полукълбо и тропическите гори;

Г.  като има предвид, че горите предотвратяват влошаването на състоянието на земите и опустиняването и по този начин намаляват риска от наводнения, свлачища и суша;

Д.  като има предвид, че горите са жизненоважни за устойчивото селско стопанство и подобряват продоволствената сигурност и изхранването;

Е.  като има предвид, че горите също така осигуряват основни услуги от екосистемите, подпомагащи устойчивото селско стопанство чрез регулиране на водните потоци, стабилизиране на почвите, поддържане на почвеното плодородие, регулиране на климата и осигуряване на жизнеспособно местообитание за дивите опрашители и хищници на селскостопанските вредители;

Ж.  като има предвид, че горските продукти представляват 1% от световния БВП;

З.  като има предвид, че възстановяването на горите е от решаващо значение за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса; като има предвид, че всички правителства следва да поемат своята отговорност и да предприемат мерки за намаляване на разходите за емисии на парникови газове в своите страни;

И.  като има предвид, че обезлесяването и деградацията на горите е втората основна причина, предизвикана от поведението на човека, за въглеродните емисии и са отговорни за около 20% от емисиите на парникови газове в световен мащаб;

Й.  като има предвид, че дървесните горива все още са най-важният горски продукт в развиващите се страни и най-важният енергиен източник в много африкански и азиатски държави; като има предвид, че в Африка на юг от Сахара четири от всеки пет души все още използват дървесина за готвене;

К.  като има предвид, че девствените гори са богати на биологично разнообразие и съхраняват 30—70% повече въглерод от изсечените или деградиралите гори;

Л.  като има предвид, че ясната, последователна и актуална информация за горската покривка е от решаващо значение за ефективния мониторинг и правоприлагането;

М.  като има предвид, че макар споразуменията за доброволно партньорство (СДП) за FLEGT да се оказаха много полезни за подобряване на управлението на горите, те все още имат много недостатъци;

Н.  като има предвид, че в СДП за FLEGT се обръща специално внимание на промишления дърводобив, докато по-голямата част от незаконната сеч произтича от непромишления дърводобив и дървения материал от земеделските стопанства;

О.  като има предвид, че СДП за FLEGT имат твърде тясно определение за „законност“, като в някои случаи се игнорират съществени въпроси, свързани със собствеността на земя и правата на местното население;

П.  като има предвид, че СДП за FLEGT, REDD + и сертифицирането останаха отделни инициативи, които следва да продължат да бъдат координирани;

Р.  като има предвид, че изпълнението на целите на FLEGT зависи до голяма степен от основните страни, произвеждащи, преработващи и търгуващи с дървен материал, като Китай, Русия, Индия, Южна Корея и Япония, и тяхната ангажираност в борбата срещу незаконното изсичане и търговия с продукти от незаконен дървен материал, и като има предвид, че двустранните политически диалози с тези партньори доведоха до ограничени резултати до този момент;

С.  като има предвид, че целта на Регламента за дървения материал е да се гарантира, че на пазара на ЕС няма да бъде пуснат незаконен дървен материал; като има предвид, че при прегледа на Регламента за дървения материал през 2016 г. се стигна до заключението, че прилагането и изпълнението на регламента са били непълни; като има предвид, че в началото на тази година бе дадено началото на обществена консултация относно възможните промени в обхвата на Регламента за дървения материал;

Т.  като има предвид, че защитените зони следва да бъдат в основата на всеки стратегически подход към опазването на дивата флора и фауна; като има предвид, че те следва да действат като полюси на сигурно и приобщаващо икономическо развитие, основани на устойчиво земеделие, енергетика, култура и туризъм, и да доведат до развитие на добро управление;

У.  като има предвид, че публично-частните партньорства играят важна роля за устойчивото развитие на паркове в Африка на юг от Сахара, като се зачитат правата на горските общности;

Ф.  като има предвид, че корупцията и слабите институции представляват основни пречки пред защитата и опазването на горите; като има предвид констатациите в съвместния доклад за 2016 г. на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) и Интерпол(5) , че горските престъпления са сред петте най-основни предизвикателства пред постигането на Целите за устойчиво развитие; и че незаконното изсичане представлява 15—30% от законната търговия в целия свят; като има предвид, че според Световната банка засегнатите страни губят около 15 милиарда щатски долара годишно от незаконно изсичане и търговия с дървен материал;

Х.  като има предвид, че престъпленията спрямо горите могат да приемат няколко форми, а именно незаконна експлоатация на застрашени дървесни видове с висока стойност (включени в списък по CITES); незаконно изсичане на дървен материал за строителни материали и мебели; незаконно изсичане и „изпиране на дървесина“ чрез насаждения и селскостопански дружества, за да се доставя целулоза за хартиената промишленост, и използване на търговията с дървесни горива и въглища, която е много слабо регламентирана, за да се скрие незаконното изсичане в защитените зони и извън тях;

Ц.  като има предвид, че урбанизацията, неправилното управление, широкомащабното обезлесяване за цели на селското стопанство, минното дело и развитието на инфраструктурата причиняват тежки нарушения на правата на човека с опустошителни последици за живеещите в горите хора и местните общности, като например заграбването на земя, принудителното изселване, полицейския тормоз, произволното задържане и криминализирането на ръководителите на общностите, защитниците на правата на човека и гражданските активисти;

Ч.  като има предвид, че Програмата 2030 г. на ООН определя целта за спиране и обръщане на процеса на обезлесяване и деградация на горите до 2020 г.; като има предвид, че този ангажимент е повторен в Парижкото споразумение относно изменението на климата и не бива да се отлага;

Ш.  като има предвид, че в Целта за устойчиво развитие № 15 изрично се споменава необходимостта от добро управление на горите, докато горите могат да играят роля за постигането на много от останалите цели за устойчиво развитие;

Щ.  като има предвид, че REDD + е донесла екологични и социални ползи в много развиващи се страни, от опазването на биологичното разнообразие до развитието на селските райони и подобряването на управлението на горите; като има предвид, че REDD+ е широко критикуван за оказване на натиск върху горските общности;

АА.  като има предвид нарастващия брой доказателства за това, че гарантирането на правата на общностите на собственост върху земя води до намаляване на обезлесяването и по-устойчиво управление на горите;

АБ.  като има предвид, че селското стопанство е причина за 80% от обезлесяването в световен мащаб; като има предвид, че животновъдството и големите промишлено организирани производители на соя и палмово масло са основни двигатели на обезлесяването, особено в тропическите държави, поради нарастващото търсене на тези продукти в развитите страни и страните с бързо развиваща се икономика и разширяването на индустриалното селско стопанство в световен мащаб; като има предвид, че изследване на Комисията от 2013 г. установи, че ЕС‑27 е бил най-големият нетен вносител на продукти, произведени в резултат на обезлесяване (между 1990 и 2008 г.); като има предвид, че поради това ЕС има решаваща роля в борбата срещу обезлесяването и деградацията на горите, особено по отношение на търсенето и изискванията за надлежна проверка на селскостопанските стоки;

АВ.  като има предвид, че разширяването на добивите на соя е довело до социални и екологични проблеми, като ерозия на почвата, изчерпване на водите, замърсяване с пестициди и принудително разселване на населението; като има предвид, че местните общности на коренното население са сред най-засегнатите;

АГ.  като има предвид, че разрастването на насажденията от палмово масло е довело до масово унищожение на горите и до социални конфликти между предприятията за производство на продукта, от една страна, и коренното население и местните общности, от друга;

АД.  като има предвид, че през последните години частният сектор показа нарастващ ангажимент за опазване на горите и като има предвид, че над 400 дружества са се ангажирали да елиминират обезлесяването от своите продукти и вериги на доставки в съответствие с Декларацията от Ню Йорк за горите, като се съсредоточат по-специално върху стоки като палмово масло, соя, говеждо месо и дървесина; като има предвид, че публичните мерки, насочени към селскостопанските продукти, все пак остават относително редки;

1.  припомня, че Програмата 2030 г. отчита критичната роля на горите с биологично разнообразие за устойчивото развитие и за Парижкото споразумение; отново заявява, че устойчивото и приобщаващо управление на горите и отговорното използване на горските продукти представляват най-ефективната и най-евтината естествена система за улавяне и съхранение на въглерод;

2.  призовава ЕС да подкрепи интегрирането на целите за управление на горите и земята в национално определени приноси на залесените развиващи се страни;

3.  припомня, че Парижкото споразумение изисква всички страни да вземат участие в запазването и увеличаването на способността, включително на горите, за поглъщане;

4.  отбелязва, че спирането на обезлесяването и на влошаването на състоянието на горите и даването на възможност за тяхното възстановяване ще осигури най-малко 30% от всички действия за смекчаване, необходими за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C(6) ;

5.  отбелязва, че обезлесяването допринася за 11% от глобалните антропогенни емисии на парникови газове, което е повече от всички леки автомобили взети заедно;

6.  потвърждава значението на вида на управлението на горите за въглеродния баланс в тропическия пояс, както се подчертава в последните публикации(7) , в които беше показано, че по-леките форми на влошаване на състоянието на горите, а не само масовото обезлесяване, както беше установено при предишните проучвания, изглежда представляват огромен източник на въглеродни емисии, възлизащи на над половината от емисиите;

7.  отбелязва, че повторното залесяване, възстановяването на съществуващите увредени гори и увеличаването на залесяването върху селскостопанския ландшафт чрез агролесовъдство са единствените налични източници на отрицателни емисии със значителен потенциал да допринесат за постигане на целите на Парижкото споразумение;

8.  припомня инициативата „Предизвикателството от Бон“(8) , чиято цел е възстановяването на 350 милиона хектара увредена и обезлесена земя до 2030 г., което би могло да доведе до генериране на нетна печалба от около 170 милиарда щатски долара годишно от защита на речни басейни, подобряване на добивите от култури и горски продукти, както и до поглъщане на до 1,7 гигатона еквивалент на въглероден двуокис годишно;

9.  призовава Комисията да спазва международните ангажименти на ЕС, в частност на поетите в рамките на 21-вата сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 21), Форума на ООН по горите (UNFF), Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие (UNCBD), Нюйоркската декларация за горите и Целта за устойчиво развитие № 15 и особено цел 5.2, която е насочена към „насърчаване на прилагането на устойчиво управление на всички видове гори, спиране на обезлесяването, възстановяване на увредените гори и значително увеличаване на залесяването и повторното залесяване в световен мащаб до 2020 г.“;

10.  припомня по-специално, че Съюзът е поел ангажимент към целите от Аичи на Конвенцията за биологичното разнообразие, където се изисква запазване на 17% от всички местообитания, възстановяване на 15% от увредените екосистеми и свеждане до нула на загубата на гори или поне до намаляването ѝ наполовина до 2020 г.;

11.  отбелязва, че авиационната промишленост разчита в голяма степен на компенсационните замени на въглерод, включително горите; подчертава при все това, че компенсационните замени на горите са обект на сериозни критики, тъй като те са трудни за измерване и е невъзможно да бъдат гарантирани; счита, че Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) следва да изключи горите от обхвата на схемата за компенсиране и намаляване на емисиите на парникови газове за международното въздухоплаване (CORSIA);

12.  подчертава, че движещите сили на обезлесяването излизат извън рамките на самия горски сектор и се отнасят до широк кръг от въпроси, като например правото на собственост върху земя, защитата на правата на коренното население, селскостопанските политики и изменението на климата; призовава Комисията да увеличи усилията си по отношение на пълното и ефективно прилагане на СДП за FLEGT и да се справи с обезлесяването чрез цялостна рамка на политиката, т.е. чрез осигуряване на ефективно признаване и спазване на правата на собственост върху земя на зависимите от горите общности, особено в случай на финансиране от ЕС за развитие, както и в процеса на проучване на СДП за FLEGT и по такъв начин, че да се осигури прехраната на местното горско стопанство, като същевременно се гарантира опазването на екосистемите;

13.  призовава Комисията да изготвя доклад на всеки две години за напредъка на плана за действие FLEGT; подчертава, че това следва да включва оценка на прилагането на СДП, планираните крайни срокове, всички срещнати трудности и предприетите или планираните мерки;

14.  отбелязва, че прилагането на СДП ще има повече шансове за успех, ако се предвижда по-целенасочена подкрепа за уязвимите групи, участващи в управлението на ресурсите от дървесина (дребни производители, микро-, малки и средни предприятия, независими оператори в „неформалния“ сектор); подчертава значението на това да се гарантира, че процесите на сертифициране зачитат интересите на най-уязвимите групи, участващи в управлението на горите;

15.  подчертава значението на борбата с незаконната търговия с дървен материал от тропическите гори; предлага на Комисията при бъдещите преговори по FLEGT лицензите за износ на проверен законен дървен материал за ЕС да се взема под внимание опитът от индонезийската система, която се прилага от ноември 2016 г.; отправя искане към Комисията да извърши отделна оценка на въздействието от прилагането на индонезийската система за удостоверяване на законността на дървения материал, която следва да бъде представена в рамките на подходящ период от време;

16.  призовава Комисията и държавите членки да се справят с риска от появата на дървен материал от зони на конфликт, за да се гарантира, че той се определя като незаконен по процедурата за СДП; счита, че определението за законност на системата за осигуряване на законността на дървения материал (СОЗД) следва да бъде разширено, така че да включва правата на човека, и по-специално правата на общностите на собственост върху земя, във всички СДП;

17.  призовава Комисията и държавите членки да използват предложения „структуриран диалог за FLEGT“ за извършване на правилна оценка на корупционните рискове в сектора на горското стопанство и за разработване на мерки за засилване на участието, прозрачността, отчетността и почтеността като елементи на стратегията за борба с корупцията;

18.  призовава ЕС да разработи политика за възлагане на обществени поръчки за „зелена“ дървесина в подкрепа на опазването и възстановяването на горските екосистеми по света;

19.  отбелязва със загриженост, че горският сектор е особено уязвим към лошо управление, включително корупция, измами и организирана престъпност, която се ползва в значителна степен с безнаказаност; изразява съжаление относно факта, че дори в държавите с добро законодателство в областта на горите изпълнението е слабо;

20.  признава, че престъпленията спрямо горите, като например незаконният дърводобив, бяха изчислени на стойност 50–152 милиарда щатски долара през 2016 г. спрямо 30–100 милиарда долара през 2014 г., и се нареждат на първо място по приходи измежду всички екологични престъпления в световен мащаб; отбелязва, че престъпленията спрямо горите играят значителна роля във финансирането на организираната престъпност и че причиняват значително отслабване на правителствата, държавите и местните общности, дължащо се на несъбраните приходи(9) ;

21.  Обезпокоен е от това, че са се засилили нарушенията на правата на човека, заграбването на земя и изземването на земя от коренното население, дължащи се на разширяването на инфраструктурата, на монокултурните насаждения за производство на храни, горива и влакна, на дърводобива и на действията за намаляване на въглеродните емисии, като например развитието в производството на биогорива, природен газ или на големи водноелектрически централи;

22.  отбелязва със загриженост, че около 300 000 обитатели (наричани също „пигмеи“ или „батвас“) на централноафриканските тропически гори са изправени пред безпрецедентен натиск върху техните земи, горски ресурси и общества, тъй като горите се регистрират, разчистват за селскостопански цели или се превръщат в изключителни зони за опазване на дивата флора и фауна;

23.  настоятелно призовава Комисията да предприеме последващи действия във връзка с точките, изложени в резолюцията на Парламента от 25 октомври 2016 г. относно корпоративната отговорност за сериозни нарушения на правата на човека в трети държави(10) , включително по отношение на дружествата, които извършват дейност в тази област; настоятелно призовава Комисията по-специално да приведе в действие мерките, за които се призовава в настоящата резолюция, за да определи и санкционира отговорните лица, когато тези действия могат да бъдат пряко или непряко свързани с многонационални корпорации, които извършват дейност в рамките на юрисдикцията на дадена държава членка;

24.  подчертава, че незаконното изсичане води до загуба на данъчни приходи за развиващите се страни; изразява съжаление особено във връзка с факта, че офшорните данъчни убежища и схемите за избягване на данъци се използват за финансиране на фиктивни дружества и дъщерни дружества на големи предприятия от целулозната, дърводобивната и минната промишленост, чиято дейност са свързва с обезлесяването, в ситуация, в която ефектите от нерегулираните глобални финансови пазари може да засегнат негативно устойчивостта на опазването на горите и околната среда, както се потвърждава от „Досиетата от Панама“ и „Досиетата от рая“; настоятелно призовава още веднъж ЕС да покаже силна политическа воля и решителност в борбата срещу избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане както на национално равнище, така и в отношенията с трети държави;

25.  приветства публикуването на дългоочакваното проучване на осъществимостта относно възможностите за ускоряване на дейностите от страна на ЕС за борба с обезлесяването(11) , възложено от Генерална дирекция „Околна среда“ на Европейската комисия; отбелязва, че това проучване е съсредоточено основно върху седем продукта, които създават риск за горите, а именно палмово масло, соя, каучук, говеждо месо, царевица, какао и кафе, и признава, че „ЕС очевидно е част от проблема на глобалното обезлесяване“;

26.  настоятелно призовава Комисията да започне незабавно обстойна оценка на въздействието и действителни консултации със заинтересованите страни, като по-специално привлече местни жители и жените, с цел изготвянето на сериозен план за действие на ЕС относно обезлесяването и влошаването на състоянието на горите, включващ конкретни и съгласувани регулаторни мерки, включително механизъм за мониторинг, за да се гарантира, че свързаните с ЕС вериги на доставка и финансови операции не причиняват обезлесяване, влошаване на състоянието на горите или нарушаване на правата на човека; призовава към това този план за действие да насърчава засилена финансова и техническа помощ за държавите производителки със специфичната цел за защита, опазване и възстановяване на горите и критичните екосистеми, както и за подобряване на поминъка на зависимите от гората общности;

27.  припомня, че жените от коренното население и жените земеделски производители играят централна роля в опазването на горските екосистеми; отбелязва обаче със загриженост липсата на приобщаване и оправомощаване на жените в процеса на управление на природните ресурси; изразява съжаление за липсата на образование в областта на горското стопанство; счита, че равенството между половете в системата на образованието в областта на горското образование е ключов момент в устойчивото управление на горите, което следва да намери отражение в Плана за действие на ЕС;

28.  отбелязва началото на публичните консултации относно обхвата на продуктите в Регламента за дървения материал; счита, че не е обосновано във въпросника да бъде включена възможност за избор относно стесняване на обхвата на посочения регламент, тъй като незаконната търговия процъфтява и при настоящия обхват на регламента; освен това отбелязва позицията на Европейската конфедерация на дървопреработвателите, която е за разширяване на обхвата на Регламента относно дървения материал, така че той да обхваща всички продукти от дървесина;

29.  отбелязва, че в прегледа на Регламента за дървения материал през 2016 г. (SWD(2016)0034) не е било възможно да се прецени дали санкциите, предвидени от държавите членки, са ефективни, пропорционални и възпиращи, тъй като броят на наложените санкции до момента е много малък; поставя под въпрос прилагането от страна на някои държави членки на критерия „национални икономически условия“, за да се налагат санкции, като се има предвид международният аспект на престъпленията спрямо гората и фактът, че те се класират на първо място сред престъпленията против околната среда в света;

30.  призовава Комисията и държавите членки за цялостно изпълнение и прилагане на Регламента за дървения материал, както и обхватът на същия регламент да включва всички продукти, които са или могат да бъдат изработени от дървесина или съдържат или могат да съдържат дървесина; подчертава изискването за извършване на подходящи и ефективни проверки, в т.ч. на сложни вериги на доставка и на вноса от преработващи държави, и призовава за строги и възпиращи санкции за всички икономически субекти, като се има предвид, че това е международна престъпност, която генерира най-големите приходи сред престъпленията против околната среда;

31.  отбелязва направената констатация, че разрешителните за износ по линия на Плана за действие на ЕС за прилагане на законодателството в областта на горите, управление и търговия (FLEGT) позволяват смесването на незаконно добита дървесина със законен дървен материал и така потенциално този материал да бъде изнесен за ЕС като съответстващ на Регламента за дървения материал(12) ;

32.  призовава Комисията да актуализира насоките за прилагането на Регламента за дървения материал, за да се намери решение на проблема във връзка с дървения материал от зони на конфликт, както и да отправи препоръка за предприемане на по-задълбочени мерки за намаляване на риска с цел укрепване на прилагането, включително изискване за разширена надлежна проверка от операторите, извършващи внос от конфликтни или високорискови райони, както и за въвеждане на условия срещу подкупите при договорите с доставчиците, прилагане на разпоредбите за борба с корупцията, заверка на финансовите отчети и извършване на одити, свързани с борбата с корупцията;

Управление на горите и земите

33.  признава важната работа, извършена от Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ/ООН) и Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), с оглед на глобално устойчиво управление на горите, което играе ключова роля в устойчивата търговия с горски продукти;

34.  призовава ЕС да установи засилено сътрудничество и ефективни партньорства с държавите, които са големи потребители на дървен материал, и заинтересованите страни на международно равнище, като ООН и по-специално ФАО, Международния център за изследване на горите (CIFOR) и Програмата на Световната банка за горите (PROFOR), с оглед по-ефективно намаляване на търговията с незаконно изсечен дървен материал в световен мащаб и по-добро управление на горите като цяло;

35.  подчертава, че вторичните гори, които се възстановяват до голяма степен чрез естествени процеси след значителни смущения, причинени от човека, или естествени смущения на девствените гори, осигуряват също така, наред с девствените гори, важни екосистемни услуги, препитание за местното население, както и дървен материал; счита, че тъй като оцеляването на горите е застрашено и от незаконния дърводобив, всяко действие, свързано с прозрачността и отчетността на управлението на горите, следва да е насочено също и към вторичните, а не само към девствените гори;

36.  подчертава необходимостта да се насърчава активното управление на горите, основано на участието и на общностите, чрез засилване на участието на гражданското общество в планирането и изпълнението на политики и проекти за управление на горите, като се повишава осведомеността и се гарантира, че местните общности споделят ползите от горските ресурси;

37.  отбелязва със загриженост, че несигурността по отношение на правата на горските общности на собственост върху земя представлява основна пречка за борбата срещу обезлесяването;

38.  поради това подчертава, че отговорното управление на правото на собственост на земята и горите е от съществено значение, за да се гарантира социална стабилност, устойчиво развитие на околната среда и отговорни инвестиции за устойчиво развитие;

39.  отбелязва съществуването на модели на общностно горско стопанство/колективна собственост върху земя по силата на обичайното право, което може да носи редица ползи(13) , включително увеличаване на горската територия и на наличните водни ресурси, намаляване на незаконния дърводобив чрез установяване на ясни правила относно достъпа до дървен материал, както и на силна система за мониторинг на горите; предлага да се провеждат повече научни изследвания и да се предоставя подкрепа с цел подпомагане на разработването на правни рамки за общностно горско стопанство;

40.  настоятелно призовава партньорските държави да признават и защитават правото на местните общности, зависими от горите, и на коренното население, и по-специално на местните жени, на обичайната ангажираност и контрол върху своите земи, територии и природни ресурси, определени в международни инструменти за правата на човека, като Международния пакт за икономически, социални и културни права, UNDIP и Конвенция № 169 на МОТ; призовава ЕС да оказва подкрепа на държавите партньори в тази връзка при стриктно прилагане на принципа на свободно, предварително и информирано съгласие за широкомащабно придобиване на земя;

41.  отхвърля стесняването на пространството и нарастващия брой посегателства срещу свободата на словото на гражданското общество и местните общности по отношение на управлението на горите;

42.  призовава Комисията да направи Доброволните насоки на ФАОО задължителни за Плана за външни инвестиции; подчертава, че спазването на Доброволните насоки изисква наличието на ефективен и независим мониторинг и правоприлагане, включително подходящ механизъм за разрешаване на спорове и механизми за подаване на жалби; настоява стандартите за собственост върху земя да бъдат включени в проекта, мониторинга и годишното докладване и да стават задължителни за всички външни дейности на ЕС, финансирани чрез официална помощ за развитие (ОПР);

43.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки незабавно да създадат ефективен административен механизъм за подаване на жалби от жертви на нарушения на правата на човека и на други вредни въздействия, причинени от финансирани чрез ОПР дейности, с оглед започване на разследване и помирителни процедури; подчертава, че този механизъм следва да разполага със стандартизирани процедури, да бъде от административен характер и по този начин да допълва съдебните механизми, като делегациите на ЕС биха могли да действат като входни точки;

44.  призовава ЕС да приеме правило за задължително разкриване на информация относно обезлесяването, с което да се документират финансовите инвестиции, свързани с производството или преработката на стоки, които създават риск за горите;

45.  припомня, че докладът на Комисията относно функционирането на Директива 2013/50/ЕС за прозрачността, която въвежда изискване за оповестяване на плащанията, извършвани към правителства от публични и от големи непублични дружества с дейност в добивната промишленост или в дърводобива от девствени (естествени и полуестествени) гори, следва да бъде представен до 27 ноември 2018 г. на Европейския парламент и на Съвета; освен това отбелязва, че този доклад следва да бъде придружен от законодателно предложение; с оглед на евентуалното преразглеждане призовава Комисията да обмисли разширяване на задължението и за други стопански сектори, засягащи горите, както и за гори, различни от девствените;

46.  изразява съжаление относно факта, че недостатъчното участие на местно равнище и липсата на споразумения за горска общност в областта на определянето на зони за ползване на земя и за предоставяне на концесия са общи за много държави; счита, че СОЗД следва да включва процесуални гаранции, които оправомощават общностите, с цел да се намали вероятността от корупция или несправедливо разпределение или прехвърляне на земя;

47.  подчертава, че прозрачността на данните, по-доброто картографиране, независимият мониторинг, инструментите за одитиране и споделянето на информация са от съществено значение за подобряването на управлението, международното сътрудничество и улесняването на спазването на ангажиментите за нулево обезлесяване; призовава ЕС да подкрепи финансовата и техническата подкрепа за държавите партньорки за постигането на тези цели и да им помогне да разработят експертен опит, необходим за подобряване на местните структури за управление на горите и отчетността;

Отговорни вериги на доставка и отговорно финансиране

48.  отбелязва, че вносът на дървен материал и изделия от дървен материал следва да бъде подлаган на по-сериозна проверка по границите на ЕС, за да се гарантира, че внесените продукти действително съответстват на критериите, необходими за влизане в ЕС;

49.  отбелязва, че половината от продуктите, произвеждани и изнасяни на световния пазар, са продукти от незаконно обезлесяване; изтъква, като взема предвид свързаните със селското стопанство продукти, чието производство създава риск за горите, че по оценки 65% от износа на бразилско говеждо месо, 9% от износа на аржентинско говеждо месо, 41% от износа на Бразилия на соя, 5% от износа на Аржентина на соя и 30% от износа на Парагвай на соя вероятно са свързани с незаконно обезлесяване; освен това отбелязва, че производителите от ЕС внасят значителни количества фураж и протеини от развиващите се страни(14) ;

50.  подчертава ключовата роля на частния сектор за постигането на международните цели за горите, включително за възстановяване на горите; при все това подчертава необходимостта да се гарантира, че глобалните вериги на доставка и финансови потоци подкрепят устойчивото производство, което не води до обезлесяване и до нарушения на правата на човека;

51.  приветства факта, че основните участници от частния сектор (които често са от ЕС) поеха ангажимента да премахнат обезлесяването от своите вериги на доставки и инвестиции; освен това отбелязва, че ЕС трябва да отговори на предизвикателството и да повиши усилията на частния сектор чрез политики и подходящи мерки, като създаде общи базови изисквания за всички дружества и осигури еднакви условия за конкуренция; счита, че това ще насърчи изпълнението на обещанията, ще създаде доверие и ще направи дружествата по-отговорни към поетите ангажименти;

52.  припомня, че трябва да бъдат зачитани ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека; подкрепя текущите преговори за създаване на обвързващ инструмент на ООН за зачитане на правата на човека от страна на транснационалните корпорации и другите стопански предприятия, и подчертава значението на едно активно участие на ЕС в този процес;

53.  насърчава предприятията да предприемат действия за предотвратяване на корупцията в своите стопански практики, особено що се отнася до разпределянето на правата на собственост върху земя, и да разширяват външните си системи за мониторинг на трудовите стандарти, за да обхванат по-широки ангажименти по борбата с обезлесяването;

54.  призовава ЕС да въведе задължителни изисквания за финансовия сектор да предприема задълбочена надлежна проверка, когато се оценяват финансовите и нефинансовите екологични, социални и управленски рискове; също така призовава за публично оповестяване на процеса на надлежна проверка чрез минимално изискване за ежегодно отчитане на инвеститорите;

55.  призовава ЕС да се заеме с проблема на глобалното обезлесяване чрез регулиране на европейската търговия и потреблението на стоки, които създават риск за горите, например соята, палмовото масло, продуктите от евкалипт, говеждото месо, кожите и какаото, въз основа на извлечените поуки от прилагането на Плана за действие за FLEGT, Регламента за дървения материал, Регламента за полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони, Директивата относно оповестяването на нефинансова информация, законодателството в областта на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов и други инициативи на ЕС за регулиране на веригите на доставка;

56.  счита, че тази регулаторна рамка следва да:

   а) установява задължителни критерии за устойчиви продукти, които не водят до обезлесяване;
   б) наложи задължения за извършване на надлежна проверка за операторите както нагоре, така и надолу по веригата на доставки на стоки, които създават риск за горите;
   в) засили проследяемостта на стоките и прозрачността по цялата верига на доставки;
   г) изисква от компетентните органи на държавите членки да разследват и преследват граждани на ЕС и дружества със седалище в ЕС, които извличат полза от незаконното превръщане на горите в земеделска земя в държавите производителки;
   д) е в съответствие с международното право в областта на правата на човека, да зачита обичайните права, посочени в Доброволните насоки на ФАО, и да гарантира свободното, предварително и информирано съгласие на всички потенциално засегнати общности през целия жизнен цикъл на продукта;

57.  призовава ЕС да гарантира, че въведените мерки и регулаторната рамка не създават ненужна тежест за малките и средните производители, нито възпрепятстват достъпа им до пазарите и международната търговия;

58.  също така призовава ЕС да насърчава подобна обвързваща регулаторна рамка на международно равнище и да интегрира горската дипломация в своята политика в областта на климата, с цел да насърчава държавите, които преработват и/или внасят значителни количества тропически дървен материал, като Китай и Виетнам, да приемат ефективно законодателство за забрана на вноса на незаконно добит дървен материал и да изискват от операторите да извършват надлежна проверка (подобно на Регламента за дървения материал); за тази цел призовава Комисията да подобри прозрачността във връзка с обсъжданията и действията, предприети по линия на BCM-FLEGT с Китай;

59.  изразява съжаление по отношение на предизвикателството пред Демократична република Конго (ДРК) във връзка с мораториума върху предоставянето на нови лицензи на две китайски дружества за дърводобив в тропическите гори на ДРК; призовава мораториумът да бъде запазен, докато дружествата за дърводобив, правителството и местните общности, зависещи от горското стопанство, постигнат споразумение относно протоколите, с които се гарантира задоволително управление на околната среда и на обществото;

60.  призовава ЕС да въведе критерии за кръстосано спазване по отношение на фуражите за животни в рамките на реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) с цел да се гарантира, че публичните субсидии се предоставят за устойчиви хранителни продукти, които не са произведени в резултат на обезлесяване, за намаляване на вноса на протеинови фуражни култури и добитък, като в същото време се постигне диверсификация и подобряване на вътрешното производство на протеинови култури, както и с цел вносът на продукти, чието производство създава риск за горите (например соя, царевица), да бъде изваден от обхвата на пряка или непряка подкрепа в бъдещата политика на ЕС в областта на храните и селското стопанство;

61.  подчертава, че новата ОСП ще трябва да бъде приведена в съответствие с международните ангажименти на ЕС, включително по Програма 2030 г. за устойчиво развитие и Парижкото споразумение относно изменението на климата;

62.  призовава показателите във връзка с целите за устойчиво развитие да бъдат използвани за оценка на външните въздействия на ОСП, както е предложено от ОИСР;

63.  припомня, че Малайзия и Индонезия са основните производители на палмово масло, като на тях се падат около 85 – 90% от световното производство, и че нарастващото търсене на този продукт води до обезлесяване, поставя под натиск земеползването и има значително въздействие върху местните общности, здравето и изменението на климата; подчертава във връзка с това, че преговорите за търговски споразумения с Индонезия и Малайзия следва да се използват за подобряване на положението на място;

64.  във връзка с палмовото масло признава положителния принос на съществуващите схеми за сертифициране, но със съжаление отбелязва, че Round Table on Sustainable Palm Oil (Кръглата маса за устойчиво производство на палмово масло) (RSPO), Indonesian Sustainable Palm Oil (Устойчиво производство на палмово масло в Индонезия) (ISPO), Malaysia Sustainable Palm Oil (Устойчиво производство на палмово масло в Малайзия) (MSPO) и всички други признати основни схеми за сертифициране не забраняват ефективно на своите членове да преобразуват тропически гори или торфища в насаждения с маслодайни палми; следователно счита, че тези основни схеми за сертифициране не успяват ефективно да намалят емисиите на парникови газове в процеса на създаване и експлоатация на насажденията и вследствие на това не успяват да предотвратят мащабните пожари в тропическите гори и торфищата; призовава Комисията да осигури извършването на независим одит и наблюдение на тези схеми за сертифициране, така че да се гарантира, че палмовото масло, пускано на пазара на ЕС, е в съответствие с всички необходими стандарти и е с устойчив произход; отбелязва, че въпросът за устойчивостта в сектора на производство на палмово масло не може да бъде разрешен само чрез доброволни мерки и политики, а че дружествата, произвеждащи палмово масло, също следва да бъдат обвързани със задължителни правила и задължителна схема за сертифициране;

65.  подчертава необходимостта от повишаване на надеждността на схемите за доброволно сертифициране, като се въведе етикетиране с цел да се гарантира, че на пазара на ЕС влиза само палмово масло, което не е произведено в условия на обезлесяване, деградация на горите, незаконно присвояване на земя и на други нарушения на правата на човека, в съответствие с резолюцията на Парламента от 25 октомври 2016 г. относно корпоративната отговорност при сериозни нарушения на правата на човека в трети държави(15) , и че схеми като RSPO включват всички крайни ползватели на палмово масло; освен това подчертава, че потребителите трябва да бъдат по-добре информирани за вредните последици от неустойчивото производство на палмово масло върху околната среда, като крайната цел е значително да се намали потреблението на палмово масло;

66.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки, които все още не са сторили това, да работят за поемането на ангажимент на равнището на целия ЕС за снабдяване само палмово масло със сертифицирано устойчиво производство до 2020 г., наред с друго чрез подписване и прилагане на Декларацията от Амстердам „Към премахване на обезлесяването от селскостопанските продуктови вериги в европейските държави“, както и да работят за поемането на ангажимент към сектора, наред с друго чрез подписване и прилагане на Декларацията от Амстердам „В подкрепа на напълно устойчива верига на доставки на палмово масло до 2020 г.“;

Съгласуваност на политиката в областта на сътрудничеството за развитие

67.  припомня, че Целите за устойчиво развитие могат да бъдат постигнати само ако веригите на доставки станат устойчиви и са създадени синергии между политиките; е обезпокоен от това, че силната зависимост на ЕС от вноса на фуражи под формата на соеви зърна причинява обезлесяване в чужбина; изразява загриженост относно въздействието върху околната среда от увеличаването на вноса на биомаса и нарастващото търсене на дървесина в Европа, по-специално с цел постигане на целите на ЕС в областта на енергията от възобновяеми източници; призовава ЕС да спазва принципа на съгласуваност на политиката в областта на сътрудничеството за развитие, залегнал в член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз, тъй като този принцип представлява основен елемент в приноса на ЕС към изпълнението на „Програма 2030“, Парижкото споразумение и Европейския консенсус за развитие; следователно призовава ЕС да гарантира съгласуваност между политиките си в областта на сътрудничеството за развитие, търговията, селското стопанство, енергетиката и климата;

68.  призовава Комисията да рационализира и координира усилията си в борбата с незаконните изсичания в рамките на различните политики и служби на ЕС, участващи в политиките; призовава Комисията да договори стандарти за внос на дървен материал в бъдещите двустранни или многостранни споразумения в областта на търговията, за да не се подкопават успехите, постигнати чрез Плана за действие за FLEGT с държавите — производителки на дървен материал;

69.  припомня, че 80% от горите в световен мащаб са традиционни земи и територии на коренното население и местните общности; отбелязва със загриженост, че специалният докладчик на ООН по правата на коренното население е съобщил за все по-голям брой постъпващи твърдения във връзка със случаи, при които правата на коренното население са засегнати неблагоприятно от проекти за смекчаване на последиците от изменението на климата, и особено проекти за енергия от възобновяеми източници, като производството на биогорива и на язовири като част от водноелектрически централи; подчертава необходимостта от гарантиране на правата на собственост върху земя за местните горски общности, включително правата по силата на обичайното право; подчертава, че плащанията, основани на резултатите, и REDD + са възможност за подобряване на управлението на горите, правата на собственост върху земя и средствата за препитание;

70.  подчертава жизненоважната роля на коренното население за устойчивото управление на природните ресурси и опазването на биологичното разнообразие; припомня, че Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) приканва държавите страни по нея да зачитат знанията и правата на коренното население като гаранти при прилагане на програмата REDD +; настоятелно призовава държавите партньорки да приемат мерки за ефективно включване на коренното население в мерките за адаптиране към изменението на климата и смекчаване на неговите последици;

71.  призовава ЕС и неговите държави членки да засилят полезните взаимодействия между FLEGT и REDD +;

72.  изразява дълбока загриженост във връзка с все по-мащабното използване на горите по промишлен начин за енергийни цели чрез отглеждане на монокултури, което ускорява глобалната загуба на биологично разнообразие и влошаването на екосистемните услуги;

73.  припомня, че политиката на ЕС относно биогоривата следва да бъде в съответствие с Целите за устойчиво развитие и с принципа на съгласуваност на политиката в областта на сътрудничеството за развитие; отново заявява, че най-късно до 2030 г. ЕС следва да премахне всички политически стимули за аграрните горива;

74.  изразява съжаление, че с текущото преразглеждане на Директивата за енергията от възобновяеми източници (RED II) не се въвеждат критерии за социална устойчивост и други непреки последици за земеползването, като се отчитат рисковете от заграбване на земя; припомня, че Директивата следва да бъде в съответствие с международните стандарти за правата на собственост върху земя, т.е. Конвенция № 169 на МОТ и Доброволните насоки на ФАО) за отговорно управление на собствеността на земя и принципите на отговорни инвестиции в аграрни и продоволствени системи; подчертава също така необходимостта от въвеждане на по-строги критерии по отношение на горската биомаса, за да се избегне насърчаването на използването на биомаса, което причинява обезлесяване в чужбина;

75.  отбелязва безспорно доказания факт, че превръщането на тропическите гори в обработваеми площи, насаждения и земя за друго ползване води до значителна загуба на биологични видове и по-конкретно на характерните горските видове; подчертава необходимостта от възстановяване на естествените гори с биологично разнообразие като средство за борба с изменението на климата и за опазване на биологичното разнообразие в съответствие с целите на „Програма 2030“, и по-специално цел 15; счита, че програмите за възстановяване на горите следва да зачитат местните обичайни права върху земята, да бъдат приобщаващи, да са съобразени с местните условия и да насърчават природосъобразни решения, като възстановяване на ландшафта на горите, за да се създаде баланс между различните видове земеползване, включително защитени територии, агролесовъдство, селскостопански системи, малки насаждения и населени места за хората; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че въздействието на потреблението на ЕС върху обезлесяването в чужбина е разгледано в светлината на целите, определени в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.;

76.  призовава ЕС да подкрепя инициативите на развиващи се държави, богати на гори, насочени към компенсиране на неограниченото разрастване на селскостопански практики и миннодобивни дейности, които оказват неблагоприятно въздействие върху управлението на горите и поминъка и културната цялост на коренното население и водят до пагубни последствия за социалната стабилност и независимостта на земеделските производители на храни;

77.  припомня, че устойчивите вериги за създаване на стойност във връзка с дървесината от устойчиво управлявани гори, включително устойчиви горски насаждения и семейно отглеждане на насаждения от дървета, могат да допринесат значително за постигането на Целите за устойчиво развитие и ангажиментите във връзка с изменението на климата; настоява, като се има предвид, че деградацията и нарушаването на баланса на горите причиняват 68,9 процента от общите загуби на въглерод в тропическите екосистеми(16) , че не следва да се използва публично финансиране, произтичащо от финансирането в областта на климата и сътрудничеството за развитие, за да се подкрепят разширяването на селското стопанство, индустриално организираният дърводобив, минното дело, извличането на ресурси или развитието на инфраструктура в невредими горски масиви, и същевременно публичното финансиране като цяло следва да бъде обвързано с надеждни критерии за устойчивост; освен това призовава ЕС и държавите членки да координират политиките си на донорство в това отношение(17) ;

78.  счита, че усилията за спиране на обезлесяването трябва да включват помощ и подкрепа за най-ефективно използване на обработваемите земи, което да се прилага в съчетание с подход за интелигентните села; признава, че агроекологичните практики имат силен потенциал за максимално увеличаване на екосистемните функции и на устойчивостта чрез смесени и многообразни техники на засаждане, агролесовъдство и пермакултура, които са от значение и за култури като палмово масло, какао или каучук, и също така предоставят повече ползи по отношение на социалните резултати, диверсификацията на производството и производителността, без да се прибягва до допълнително преобразуване на гори;

Престъпления спрямо горите

79.  отбелязва, че съгласно UNEP (Програмата на ООН за околната среда) и Интерпол незаконните изсичания и свързаната с тях търговия с дървен материал са една от петте най-важни форми на престъпления против околната среда, като все по-голяма роля играят международни организирани престъпни групи;

80.  подчертава, че борбата с незаконната международна търговия изисква съгласувани и приобщаващи действия за спиране на унищожаването, обезлесяването и незаконното изсичане, борба с измамите и клането на животни, както и намаляване на търсенето на горски продукти и диви животни;

81.  подчертава, че престъпленията спрямо горите, от нерегламентираното или незаконното изгаряне на дървени въглища до големи корпоративни престъпления, имащи за предмет дървен материал, хартия и целулоза, оказват значително въздействие върху глобалните климатични емисии, резервите от вода, опустиняването и моделите на валежите;

82.  отбелязва със загриженост, че според UNEP и Интерпол действащото законодателство, отнасящо се до престъпленията против околната среда, се счита за неподходящо в много държави, което се дължи, наред с другото, на липса на експертен опит и персонал, ниски глоби или липса на санкции и т.н., които фактори представляват пречка пред ефективната борба с тези престъпления;

83.  подчертава значението на въвеждането на действително възпиращи и ефективни санкции в страните производителки, с цел борба с незаконното изсичане и с търговията с дървен материал;

84.  призовава Комисията да разшири обхвата на Директива 2008/99/ЕО относно защитата на околната среда чрез наказателно право(18) , така че да включи и незаконното изсичане на дървен материал;

85.  насърчава ЕС да оказва помощ за засилване на наблюдението на обезлесяването и на незаконните дейности;

86.  подчертава необходимостта да се обърне внимание на първопричините за престъпленията против околната среда, като например бедността, корупцията и лошото управление, чрез интегриран и цялостен подход, насърчаване на трансграничното финансово сътрудничество и използване на всички съответни инструменти за борба с международната организирана престъпност, включително изземване и конфискация на активи от престъпна дейност, както и действия срещу изпирането на пари;

87.  подчертава необходимостта от укрепване на националните правни рамки, подкрепа за създаването на национални правоприлагащи мрежи и подобряване на изпълнението и прилагането на международното право, имащо отношение към насърчаването на прозрачно и отговорно управление на горите, наред с другото чрез обмен на най-добри практики, оповестяване на информация, подчиняващо се на строги правила, надеждни оценки на въздействието върху устойчивостта и системи за мониторинг и докладване, като се отчита необходимостта от защита на горските служители; призовава за засилено междусекторно и междуведомствено сътрудничество както на национално, така и на международно равнище, особено с Интерпол и Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН), включително чрез обмен на разузнавателни данни и съдебно сътрудничество, както и чрез разширяване на обхвата на компетентността на Международния наказателен съд (МНС) за борба с престъпленията против околната среда;

88.  припомня, че по-голям достъп до митническите данни за вноса в ЕС би увеличил прозрачността и отчетността на глобалната верига за създаване на стойност; призовава Комисията да разшири обхвата на изискванията за митнически данни и да включи износителя и производителя като задължителни елементи на митническите данни, като по този начин се повиши прозрачността и проследимостта на световните вериги за създаване на стойност;

Търговски въпроси

89.  подчертава, че търговските преговори на Съюза трябва да са в съответствие с ангажиментите му за предприемане на действия за намаляване на обезлесяването и на влошаването на състоянието на горите, както и за увеличаване на въглеродните запази на горите в развиващите се страни;

90.  подчертава необходимостта от разширяване и засилване на механизмите за предотвратяване, мониторинг и контрол на въздействието на двустранните и многостранните споразумения на ЕС за свободна търговия и инвестиции върху околната среда и правата на човека, включително чрез проверими показатели и независими местни инициативи за мониторинг и докладване;

91.  настоятелно призовава ЕС винаги да включва в главите относно търговията и устойчивото развитие задължителни и изпълними с принудителни средства разпоредби за спиране на незаконното изсичане, обезлесяването, влошаването на състоянието на горите, заграбването на земя и на други нарушения на правата на човека, по отношение на които да действат подходящи и ефективни механизми за уреждане на спорове, и да вземе под внимание различни методи за правоприлагане, механизъм за налагането на санкции и на разпоредби за гарантиране на правото на собственост, предварително консултиране и информирано съгласие; призовава Комисията да включи такива разпоредби във вече сключените споразумения за свободна търговия и инвестиции чрез прилагане на клаузата за преразглеждане, по-специално ангажимента за ефективно изпълнение на Парижкото споразумение относно изменението на климата; подчертава значението на наблюдението върху спазването на тези разпоредби и на необходимостта да се започнат без забавяне процедури за консултации с правителствата в случаите, в които търговските партньори не зачитат тези правила, както и да се задействат съществуващите механизми за правоприлагане, като например механизмите за решаване на спорове, установени в рамките на главите относно търговията и устойчивото развитие;

92.  призовава Комисията да включи амбициозни специфични за горите разпоредби във всички търговски и инвестиционни споразумения на ЕС; подчертава, че тези разпоредби следва да бъдат задължителни и да подлежат на принудително изпълнение посредством ефективни механизми за мониторинг и санкции, които позволяват на лицата и общностите, намиращи се извън или в рамките на ЕС, да търсят правна защита;

93.  подчертава, че на корупцията, свързана с незаконното изсичане, следва да се противодейства със средствата на търговската политика на ЕС; настоятелно призовава Комисията да включва в своите споразумения за свободна търговия и инвестиции разпоредби за борба с корупцията, свързана с незаконното изсичане, които да бъдат изпълними с принудителни средства и които трябва да бъдат прилагани ефективно и в пълна степен;

94.  настоятелно призовава Комисията да включи незаконните практики в горското стопанство, като например определянето на занижени цени на дървения материал при отдаването на концесия, събирането на защитени дървета от търговски предприятия, контрабандата на горски продукти през границите, незаконния дърводобив и преработването на горски суровини без лиценз, в обхвата на разпоредбите за борба с корупцията, изпълними с принудителни средства, в споразуменията за свободна търговия и инвестиции;

95.  отбелязва, че Регламентът за общата схема от преференции (ОСП) все още има ограничен обхват по отношение на защитата и отговорното управление на горските ресурси; призовава Комисията да гарантира правилното наблюдение върху прилагането на конвенциите, които са от значение за горите и са обхванати от схемите за ОСП и ОСП+, включително и от страна на организациите на гражданското общество, така че да се гарантира защитата на горите в държавите партньорки, включително възможността за създаване на механизъм за подаване на жалби, за да се гарантира, че жалбите на заинтересованите страни ще бъдат надлежно взети под внимание; подчертава, че тази система следва да отдава специално внимание на правата на коренните народи и на зависимите от гората общности и на правата, предоставени с Конвенция № 169 на МОТ относно коренното население и племенните народи, когато е приложимо;

96.  припомня значението на адекватен достъп до правосъдие, средства за правна защита и ефективна защита за лицата, подаващи сигнали за нередности в държавите износителки на природни ресурси, с цел да се гарантира ефикасността на всякакво законодателство или инициатива;

o
o   o

97.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 295, 12.11.2010 г., стр. 23.
(2) Приети текстове, P8_TA(2017)0098.
(3) OВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 125.
(4) Приети текстове, P8_TA(2017)0330.
(5) Nellemann, C. (главен редактор); Henriksen, R., Kreilhuber, A., Stewart, D., Kotsovou, M., Raxter, P., Mrema, E., and Barrat, S. (Eds),, The Rise of Environmental Crime – A Growing Threat to Natural Resources, Peace, Development And Security, A UNEP-INTERPOL Rapid Response Assessment , United Nations Environment Programme and RHIPTO Rapid Response, Norwegian Centre for Global Analyses, www.rhipto.org, 2016 г.
(6) Goodman, R.C. and Herold, M., Why Maintaining Tropical Forests is Essential and Urgent for Maintaining a Stable Climate , Working Paper 385, Centre for Global Development, Washington DC, 2014 г.; McKinsey & Company, „Pathways to a Low-Carbon Economy“, 2009 г.; McKinsey & Company, Pathways to a Low‑Carbon Economy: Version 2 of the Global Greenhouse Gas Abatement Cost Curve , 2013 г.
(7) Baccini, A. et al., ‘Tropical forests are a net carbon source based on aboveground measurements of gain and loss’, Science , Vol. 358, Issue 6360, 2017 г., стр. 230-234.
(8) Вж. https://www.iucn.org/theme/forests/our-work/forest-landscape-restoration/bonn-challenge
(9) Nellemann, C. (главен редактор); Henriksen, R., Kreilhuber, A., Stewart, D., Kotsovou, M., Raxter, P., Mrema, E., and Barrat, S. (Eds),, The Rise of Environmental Crime – A Growing Threat to Natural Resources, Peace, Development And Security, A UNEP-INTERPOL Rapid Response Assessment , United Nations Environment Programme and RHIPTO Rapid Response, Norwegian Centre for Global Analyses, www.rhipto.org, 2016 г.
(10) OВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 125.
(11) http://ec.europa.eu/environment/forests/pdf/feasibility_study_deforestation_kh0418199enn_main_report.pdf
(12) В доклада относно допускането на престъпления (Permitting Crime report) за 2014 г. на Агенцията за разследвания в областта на околната среда и Индонезийската мрежа за мониторинг на горите (Jaringan Pemantau Independen Kehutanan/JPIK) беше установено, че някои лицензирани по СОЗД дружества участват в „изпиране на дървен материал“, като смесват незаконно добита дървесина със законен дървен материал. Днес тази дървесина може потенциално да бъде изнесена за ЕС като лицензиран по FLEGT дървен материал. Публикацията е на разположение на адрес: http://www.wri.org/blog/2018/01/indonesia-has-carrot-end-illegal-logging-now-it-needs-stick; първичен източник: https://eia-international.org/wp-content/uploads/Permitting-Crime.pdf
(13) Пример от Непал, представен от ClientEarth, на адрес: https://www.clientearth.org/what-can-we-learn-from-community-forests-in-nepal/
(14) Forest Trends Report Series: Consumer Goods and Deforestation: An Analysis of the Extent and Nature of Illegality in Forest Conversion for Agriculture and Timber Plantations , 2014 г.
(15) OВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 125.
(16) Baccini, A. et al., ‘Tropical forests are a net carbon source based on aboveground measurements of gain and loss’, Science , Vol. 358, Issue 6360, 2017 г., стр. 230-234, http://science.sciencemag.org/content/early/2017/09/27/science.aam5962
(17) Baccini, A. et al., цит. съч.
(18) OВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 28.

Последно осъвременяване: 1 октомври 2018 г.Правна информация