Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2018/2158(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0073/2019

Внесени текстове :

A8-0073/2019

Разисквания :

PV 11/03/2019 - 23
CRE 11/03/2019 - 23

Гласувания :

PV 12/03/2019 - 9.23
CRE 12/03/2019 - 9.23

Приети текстове :

P8_TA(2019)0157

Приети текстове
PDF 654k
вторник, 12 март 2019 г. - Страсбург Неокончателна версия
Състояние на политическите отношения между ЕС и Русия
P8_TA-PROV(2019)0157A8-0073/2019

Резолюция на Европейския парламент от 12 март 2019 г. относно състоянието на политическите отношения между ЕС и Русия (2018/2158(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид своята резолюция от 10 юни 2015 г. относно състоянието на отношенията между ЕС и Русия(1) ,

—  като взе предвид споразуменията, постигнати в Минск на 5 и 19 септември 2014 г. и на 12 февруари 2015 г.(2) ,

—  като взе предвид своите предходни резолюции, и по-специално резолюцията от 14 юни 2018 г. относно окупираните територии в Грузия десет години след руската инвазия(3) , както и от 4 февруари 2016 г. относно положението с правата на човека в Крим, по-конкретно това на кримските татари(4) ,

—  като взе предвид своята препоръка до Съвета от 2 април 2014 г. относно установяването на общи визови ограничения за руски длъжностни лица, замесени в случая със Сергей Магнитски(5) ,

—  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Русия от 14 март 2016 г.,

—  като взе предвид наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта за 2018 г., присъдена на украинския кинорежисьор Олег Сенцов,

—  като взе предвид своята резолюция от 14 юни 2018 г. относно Русия, по-специално относно случая на украинския политически затворник Олег Сенцов(6) ,

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2018 г. относно положението в Азовско море(7) ,

—  като взе предвид окончателния доклад на ОССЕ/Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ) относно президентските избори в Руската федерация на 18 март 2018 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0073/2019),

A.  като има предвид, че ЕС е общност, основана на ключов набор от общи ценности, които включват мира, свободата, демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на основните права и правата на човека;

Б.  като има предвид, че той признава, че принципите, залегнали в Устава на ООН, Заключителния акт от Хелзинки от 1975 г. и Парижката харта на ОССЕ от 1990 г., представляват крайъгълните камъни на една мирна Европа;

В.  като има предвид, че тези ценности са в основата на отношенията на ЕС с трети страни;

Г.  като има предвид, че отношенията на ЕС с Русия трябва да се основават на принципите на международното право, зачитането на правата на човека, демокрацията и мирното разрешаване на конфликти и че поради незачитането от страна на Русия на тези принципи отношенията на ЕС с Русия понастоящем се основават на сътрудничество в избрани области от общ интерес, определени в заключенията на Съвета по външни работи от 14 март 2016 г., и на надеждно възпиране;

Д.  като има предвид, че ЕС остава отворен за засилени отношения и за диалог, водещ към тях, и желае да се възстановят отношенията на сътрудничество с Русия, след като руските органи изпълнят своите международни и правни задължения и докажат действителната ангажираност от страна на Русия да възстанови нарушеното доверие; като има предвид, че конструктивните и предвидими отношения биха били от взаимна полза и в идеалния случай — в интерес и на двете страни;

Е.  като има предвид, че Руската федерация, като пълноправен член на Съвета на Европа и на ОССЕ, се е ангажирала да спазва принципите на демокрацията, правовата държава и зачитането на правата на човека; като има предвид, че продължаващите сериозни нарушения на принципите на правовата държава и приемането на рестриктивни закони през последните години все повече поставят под въпрос спазването от страна на Русия на нейните международни и национални задължения; като има предвид, че Русия не е изпълнила над хиляда решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ);

Ж.  като има предвид, че редица правителствени доклади показват рязко нарастване на враждебната шпионска дейност от страна на Русия през последните години, достигаща най-високите си нива от Студената война насам;

З.  като има предвид, че прилагането на споразуменията от Минск и по-широкото зачитане на международното право остават ключови предпоставки за по-тясно сътрудничество с Русия; като има предвид, че в отговор на незаконното анексиране на Крим и хибридната война на Русия срещу Украйна, ЕС прие редица ограничителни мерки, които следва да продължат да се прилагат до изпълнението на споразуменията от Минск;

И.  като има предвид, че от 2015 г. насам възникнаха нови области на напрежение между ЕС и Русия, включително: интервенция на Русия в Сирия и намеса в държави като Либия и Централноафриканската република; мащабни военни учения („Запад 2017“); вмешателство на Русия, целящо оказване на влияние върху изборите и референдумите и подклаждане на напрежението в европейските общества; подкрепа от страна на Кремъл за партиите, настроени против ЕС, и крайно десните движения; ограничения на основните свободи и масови нарушения на правата на човека в Русия, разпространяване на настроения срещу ЛГБТИ; репресии срещу политическата опозиция; систематично атакуване на защитници на правата на човека, журналисти и гражданското общество в Русия, включително произволното задържане на Оюб Титиев, ръководител на офиса на Центъра за права на човека „Мемориал“ (ЦПЧ „Мемориал“) в Чечения, или случаят с Юри Дмитриев от клона на „Мемориал“ в Карелия; стигматизиране на активисти от гражданското общество чрез класифицирането им като „чуждестранни агенти“; груби нарушения на правата на човека в Северен Кавказ, по-специално в Чеченската република (отвличания, изтезания, извънсъдебни екзекуции, фабрикуване на наказателни дела и др.); дискриминация срещу местното татарско малцинство в окупирания Крим и политически мотивирано преследване на Алексей Навални и много други, а така също и убийства, като най-значими са случаите с Борис Немцов и Сергей Магнитски; кибератаки и хибридни атаки и убийства на европейска територия, извършени от руски агенти на разузнавателните служби с използването на химическо оръжие; сплашване, задържане и лишаване от свобода на чуждестранни граждани в Русия в нарушение на международното право, в т.ч. носителя на наградата „Сахаров“ за 2018 г. Олег Сенцов и много други; организиране на незаконни и нелегитимни избори в Донбас; провеждане на недемократични президентски избори без какъвто и да реален избор и с ограничения на основните свободи; дезинформационни кампании, незаконно изграждане на моста през Керченския пролив; мащабна милитаризация на незаконно окупирания и анексиран Крим, както и на части от Черно море и Азовско море; ограничения на международното корабоплаване в Азовско море и през Керченския пролив, включително на кораби, плаващи под флагове на държави — членки на ЕС; незаконно нападение и завземане на украински военни кораби и задържане на украински военнослужещи в Керченския пролив; нарушаване на споразуменията за контрол над въоръженията; потискаща атмосфера за журналисти и независими медии с продължаващо задържане на журналисти и блогъри; класиране на Русия в Световния индекс за свобода на медиите на 148-мо място от общо 180 от гледна точка на свобода на медиите през 2018 г.;

Й.  като има предвид, че към 1 март 2018 г. ЦПЧ „Мемориал“ е регистрирал 143 случая на политически затворници, включително 97, които са били преследвани по религиозни причини; като има предвид, че анализ на списъка на ЦПЧ „Мемориал“ на политическите затворници показва, че през 2017 г. е имало 23 случая на преследване на хора за престъпления, свързани с публични събития (масови размирици, насилствени действия срещу публичен орган), и 21 случая, свързани основно с публикации в интернет, при които съдебното преследване е инициирано съгласно членове от наказателния кодекс за „борба с екстремизма”;

К.  като има предвид, че Русия – пряко или непряко — е страна по редица продължителни конфликти в общите съседни държави — в Приднестровието, Южна Осетия, Абхазия, Донбас и Нагорни Карабах — което представлява сериозна пречка за развитието и стабилността на засегнатите съседни държави, подкопава тяхната независимост и ограничава свободния им суверенен избор;

Л.  като има предвид, че конфликтът в Източна Украйна продължава вече над четири години и е причинил смъртта на над 10000 души, почти една трета от които цивилни, и хиляди ранени цивилни в резултат на конфликта;

М.  като има предвид, че настоящото продължаващо напрежение и конфронтацията между ЕС и Русия не са в интерес на никоя от двете страни; като има предвид, че каналите за комуникация следва да останат отворени въпреки разочароващите резултати; като има предвид, че новото разделение на континента застрашава сигурността както на ЕС, така и на Русия;

Н.  като има предвид, че понастоящем Русия е най-важният външен доставчик на природен газ в ЕС; като има предвид, че енергетиката продължава да играе централна и стратегическа роля в отношенията между ЕС и Русия; като има предвид, че Русия използва енергетиката като средство за защита и насърчаване на своите външнополитически интереси; като има предвид, че зависимостта на ЕС от доставки на руски газ се е увеличила от 2015 г. насам; като има предвид, че устойчивостта на ЕС на външен натиск може да бъде изградена чрез диверсификация на доставките на енергия и намаляване на зависимостта от Русия; като има предвид, че ЕС трябва да заеме единна позиция и да прояви силна вътрешна солидарност, когато става въпрос за енергийната му сигурност; като има предвид, че силната зависимост на ЕС от изкопаеми горива подкопава развитието на балансиран, последователен и основан на ценности европейски подход спрямо Русия; като има предвид, че е необходима по-надеждна и стратегическа енергийна инфраструктура в ЕС, държавите членки и държавите от източното партньорство, за да се подобри устойчивостта спрямо хибридната дейност на Русия;

О.  като има предвид, че безотговорните действия на руските реактивни изтребители в близост до въздушното пространство на държавите – членки на ЕС и НАТО застрашават безопасността на гражданските полети и биха могли да бъдат заплаха за сигурността на европейското въздушно пространство; като има предвид, че Русия е провела провокативни мащабни военни маневри в непосредствена близост до ЕС;

П.  като има предвид, че Русия продължава да пренебрегва решенията на ЕСПЧ, както и обвързващите решения на Постоянния арбитражен съд, като например по делото „Нафтогаз“, което подкопава международните механизми за уреждане на търговски спорове;

Р.  като има предвид, че полицентричната визия на Русия по отношение на съсредоточаването на силите противоречи на вярата на ЕС в многостранното сътрудничество и основания на правила международен ред; като има предвид, че спазването и подкрепата от страна на Русия на многостранния ред, основан на правила, би създало условия за по-близки отношения с ЕС;

С.  като има предвид, че руските органи продължават да третират незаконно окупираните региони като вътрешна част от руската територия, като позволяват участието на представители на тези територии в законодателните и изпълнителните органи на Руската федерация, което е в нарушение на международното право;

Т.  като има предвид, че на 21 декември 2018 г., като оцени прилагането на споразуменията от Минск, Съветът удължи икономическите санкции срещу определени сектори на руската икономика до 31 юли 2019 г.;

У.  като има предвид, че действията на Русия са в нарушение на международното право, международните ангажименти и добросъседските отношения;

Ф.  като има предвид, че в стратегическите документи на Руската федерация ЕС и НАТО се представят като основни противници на Русия;

Предизвикателства и споделени интереси

1.  подчертава, че незаконната окупация и анексирането от Русия на Крим, регион на Украйна, прякото и непрякото участие на Русия във въоръжени конфликти в източната част на Украйна и продължаващото нарушаване на териториалната цялост на Грузия и Молдова представляват преднамерено нарушаване на международното право, демократичните принципи и основните ценности; решително осъжда нарушенията на правата на човека, извършени от руски представители в окупираните територии;

2.  подчертава, че ЕС не може да си представи постепенно завръщане към предишните отношения, докато Русия не изпълни изцяло споразумението от Минск и не възстанови териториалната цялост на Украйна; във връзка с това призовава за критична цялостна преоценка от страна на ЕС на отношенията му с Руската федерация;

3.  подчертава, че при сегашните обстоятелства Русия не може повече да бъде считана за „стратегически партньор“; счита, че принципите на член 2 от Споразумението за партньорство и сътрудничество (СПС) вече не се спазват и че поради това СПС следва да бъде преразгледано; счита, че всяка рамка за отношенията между ЕС и Русия следва да се основава на пълното спазване на международното право, принципите на ОССЕ от Хелзинки, демократичните принципи, правата на човека и принципите на правовата държава и да дава възможност за диалог относно справянето с глобалните предизвикателства, укрепването на глобалното управление и обезпечаването на прилагането на международните правила, особено с оглед на гарантирането на европейския мир и сигурността в съседните на ЕС държави и Западните Балкани;

4.  счита, че изпълнението на споразуменията от Минск би демонстрирало добра воля от страна на Русия за приноса ѝ за разрешаването на конфликта в Източна Украйна и способността ѝ да гарантира сигурността в Европа; подчертава необходимостта от провеждане на консултации в рамките на нормандския формат, със засилена роля на ЕС; отново заявява своята подкрепа за суверенитета и териториалната цялост на Украйна;

5.  счита, че е важно да се намали сегашното напрежение и да започнат консултации с Русия за намаляване на риска от недоразумения и неправилно тълкуване; при все това признава, че ЕС трябва да прояви твърдост в очакванията си относно Русия; подчертава важността на сътрудничеството между ЕС и Русия в международния основан на правила ред и положителната ангажираност в международните и многостранните организации, в които Русия членува, особено в рамката на ОССЕ по отношение на спорни въпроси и кризи;

6.  решително осъжда участието на Русия в случая Скрипал, както и в кампании за дезинформация и кибератаки, извършвани от руските разузнавателни служби, насочени към дестабилизиране на публичната и частната комуникационна инфраструктура и към увеличаване на напрежението в ЕС и неговите държави членки;

7.  изразява дълбока загриженост относно връзките между руското правителство и крайно десните и популистките националистически партии и правителства в ЕС, които представляват заплаха за основните ценности на Съюза, залегнали в член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и отразени в Хартата на основните права на Европейския съюз, включително зачитане на демокрацията, равенството, принципите на правовата държава и правата на човека;

8.  изразява съжаление също така във връзка с усилията на Русия да дестабилизира държавите кандидатки за членство в ЕС, например подкрепата, предоставена от Москва на организациите и политическите сили, които се противопоставят на споразумението от Преспа, което следва да постави край на продължителния спор относно името между бившата югославска Република Македония и Гърция;

9.  счита, че руски държавни участници са се намесили в кампанията за референдума за Брексит, използвайки явни и скрити средства, включително социалните медии и потенциално незаконна финансова подкрепа, която понастоящем се разследва от органите на Обединеното кралство;

10.  подчертава, че увеличаването на двустранната прозрачност при дейностите на военните и граничните служители е важно, за да се избегне по-нататъшно напрежение; категорично осъжда нарушаването от Русия на въздушното пространство на държавите — членки на ЕС; призовава за ясен кодекс за поведение относно въздушното пространство, използвано от военни и граждански въздухоплавателни средства; категорично осъжда в този контекст многократните нарушения от страна на Русия на териториалните води и въздушното пространство на държавите от региона на Балтийско море; осъжда Руската федерация за отговорността ѝ за свалянето на полет MH17 над Източна Украйна през 2014 г., както беше доказано от международен екип от следователи, и призовава отговорните лица да бъдат изправени пред правосъдието;

11.  изразява съжаление относно значителното влошаване на положението с правата на човека, широкоразпространените и ненужни ограничения на правата на свобода на изразяване на мнение, сдружаване и мирни събрания в Русия и изразява дълбоката си загриженост относно продължаващите репресии, тормоз и преследване на защитници на правата на човека, активисти, участващи в протести, и други критици;

12.  изразява дълбока загриженост, че Русия така явно демонстрира своята военна сила, изразява заплахи за други държави и показва готовността си да използва военна сила срещу други нации в реални действия, включително съвременни ядрени оръжия, както президентът Путин повтори на няколко пъти през 2018 г.;

13.  осъжда продължаващите репресии от страна на правителството срещу несъгласието и свободата на медиите, както и репресиите на активисти, политически опоненти и лица, които открито изразяват несъгласие с правителството;

14.  изразява своята загриженост във връзка със съобщенията за произволно задържане и изтезаване на мъже, считани за хомосексуални, в Република Чечения и осъжда изявленията на чеченското правителство, отричащи съществуването на хомосексуалисти в тяхната държава и подтикващи към насилие срещу ЛГБТИ лицата;

15.  подчертава, че глобалните предизвикателства, свързани с изменението на климата, околната среда, енергийната сигурност, цифровизацията заедно с алгоритмичното вземане на решения и изкуствения интелект, въпросите на външните работи и сигурността, неразпространението на оръжия за масово унищожение и борбата срещу тероризма и организираната престъпност, както и развитието в чувствителната околна среда в Арктика, изискват селективно сътрудничество с Русия;

16.  изразява загриженост относно вероятността стотици милиарди евро да се изпират чрез ЕС всяка година от руски дружества и физически лица, целящи да узаконят приходи от корупция, и призовава за разследване на такива престъпления;

17.  подчертава, че изпирането на пари и организираната престъпна финансова дейност на Русия се използват за подривни политически цели и представляват заплаха за европейската сигурност и стабилност; счита изпирането на пари в толкова голяма степен като част от враждебните дейности, предназначени да подкопават, дезинформират и дестабилизират, като в същото време поддържат престъпни дейности и корупция; отбелязва, че руските дейности по изпиране на пари в рамките на ЕС представляват заплаха за суверенитета и принципите на правовата държава във всички държави членки, в които Русия извършва такива дейности; заявява, че това е заплаха за европейската сигурност и стабилност и сериозно предизвикателство за общата външна политика и политика на сигурност на Европейския съюз;

18.  осъжда дейностите по изпиране на пари, незаконните финансови дейности и другите средства за икономическа война, използвани от Русия; призовава компетентните финансови органи в ЕС да засилят сътрудничеството помежду си и със съответните служби за разузнаване и сигурност с цел борба с руските дейности по изпиране на пари;

19.  отново заявява, че въпреки че позицията на ЕС е твърда, последователна и съгласувана по отношение на санкциите на ЕС спрямо Русия, които ще бъдат продължени, докато продължават нарушенията от страна на Русия на международното законодателство, е необходима допълнителна координация и съгласуваност в неговия подход в областта на външната политика и политиката на сигурност спрямо Русия; във връзка с това призовава държавите членки да сложат край на програмите за „златна виза/златен паспорт“, от които се възползват руски олигархи, често подкрепящи Кремъл, и които могат да подкопаят ефективността на международните санкции; повтаря предишните си призиви за европейски закон „Магнитски“ (глобален режим на ЕС за санкции за нарушения на правата на човека) и призовава Съвета да продължи работата си по този въпрос без забавяне; призовава държавите членки към пълно сътрудничество на европейско равнище във връзка с тяхната политика спрямо Русия;

20.  подчертава, че ограничителните целеви мерки, свързани с Източна Украйна и окупирания Крим, не са насочени срещу руския народ, а срещу определени лица и предприятия, свързани с руските ръководители;

21.  подчертава във връзка с това, че съгласуваността между неговите вътрешни и външни политики и по-добрата им координация са ключът към по-съгласувана, ефективна и успешна външна политика и политика на сигурност на ЕС, включително спрямо Русия; подчертава, че това се отнася особено за области на политиката като Европейския съюз за отбрана, Европейския енергиен съюз, инструментите за киберотбрана и стратегическа комуникация;

22.  осъжда нарушаването от Русия на териториалната цялост на съседни държави, включително посредством незаконното отвличане на граждани на тези държави с цел те да могат да бъдат изправени пред руски съд; освен това осъжда злоупотребата на Русия с Интерпол чрез издаването на „съобщения за издирвани лица“ — т.нар. „червени известия“ — с цел преследване на политически опоненти;

23.  осъжда действията на Русия в Азовско море, доколкото те представляват нарушение на международното морско право и международните ангажименти на Русия, както и изграждането на моста през Керченския пролив и полагането на подводни кабели към незаконно анексирания Кримски полуостров без съгласието на Украйна; продължава да бъде дълбоко загрижен относно руската милитаризация на Азовско море, Черноморския регион и Калининградската област, както и относно повтарящия се модел на нарушаване на териториалните води на европейските държави в Балтийско море;

24.  потвърждава отново своята категорична подкрепа за суверенитета и териториалната цялост на Грузия; изисква от Руската федерация да прекрати окупацията си на грузинските територии Абхазия и региона Цхинвали/Южна Осетия и да зачита изцяло суверенитета и териториалната цялост на Грузия; подчертава необходимостта Руската федерация да изпълни безусловно всички разпоредби на споразумението за прекратяване на огъня от 12 август 2008 г., по-специално ангажимента за изтегляне на всички свои военни сили от територията на Грузия;

25.  подчертава, че пренебрегването от страна на Русия на международните правила – в този случай свободата на моретата, двустранните споразумения и незаконното анексиране на Крим — представлява заплаха за съседите на Русия във всички части на Европа, не само в региона на Черно море, но и в региона на Балтийско море и Средиземноморието; подчертава значението на разработването на строга политика спрямо Русия по всички тези аспекти;

26.  отбелязва, че изборите за президент на 18 март 2018 г. бяха наблюдавани от международната мисия за наблюдение на изборите на БДИПЧ и Парламентарната асамблея на ОССЕ (ПА на ОССЕ); отбелязва, че в окончателния доклад на мисията за наблюдение на изборите на БДИПЧ се твърди, че изборите са били проведени в прекомерно контролирана правна и политическа среда, характеризираща се с непрекъснат натиск върху критичните гласове и ограничения на основните свободи на събрания, сдружаване и изразяване на мнение, както и на регистрацията на кандидати, и следователно не е имало реална конкуренция;

27.  изразява загриженост относно постоянната подкрепа от страна на Русия на авторитарни режими и държави като Северна Корея, Иран, Венецуела, Сирия, Куба, Никарагуа и други и продължаващата ѝ практика на блокиране на всички международни действия чрез използване на правото ѝ на вето в Съвета за сигурност на ООН;

Области от общ интерес

28.  отново изразява подкрепата си за петте принципа, ръководещи политиката на ЕС по отношение на Русия, и призовава за по-нататъшно определяне на принципа на селективна ангажираност; препоръчва да се постави акцент върху въпросите, свързани с региона на Близкия изток и Северна Африка и Северния и Арктическия регион, тероризма, насилствения екстремизъм, неразпространението на оръжия, контрола над въоръженията, стратегическата стабилност в областта на киберпространството, организираната престъпност, миграцията и изменението на климата, включително съвместните усилия за защита на подкрепяния от Съвета за сигурност на ООН Съвместен всеобхватен план за действие (СВПД) с Иран и прекратяването на войната в Сирия; отново заявява, че въпреки че консултациите между ЕС и Русия относно кибертероризма и организираната престъпност трябва да продължат, систематичните хибридни заплахи на Русия изискват силно възпиране; в този контекст призовава за диалог между ЕС, Русия, Китай и Централна Азия относно свързаността;

29.  подчертава, че понастоящем ЕС е най-големият търговски партньор на Русия и ще запази позицията си на ключов икономически партньор в обозримо бъдеще, но че проектът „Северен поток 2“ засилва зависимостта на ЕС от доставките на газ от Русия, застрашава вътрешния пазар на ЕС и не съответства на енергийната политика на ЕС или на неговите стратегически интереси и следователно трябва да бъде преустановен; подчертава, че ЕС остава ангажиран със завършването на Европейския енергиен съюз и диверсифицирането на своите енергийни ресурси; подчертава, че никакви нови проекти не следва да бъдат изпълнявани без предварителна правна оценка на правното им съответствие със законодателството на ЕС и с договорените политически приоритети; изразява съжаление относно политиката на Русия да използва своите енергийни ресурси като политически инструмент за упражняване, поддържане и увеличаване на политическото си влияние и натиск върху своята предполагаема сфера на влияние и крайните потребители;

30.  подчертава, че програмите за трансгранично сътрудничество между ЕС и Русия и конструктивното сътрудничество в рамките на партньорствата по Северното измерение и Евро-арктическия съвет за региона на Баренцово море носят осезаеми ползи за гражданите в трансграничните райони и подкрепят устойчивото развитие на тези райони; препоръчва в този контекст всички тези положителни области на конструктивно сътрудничество да продължат да бъдат насърчавани;

31.  отбелязва значението на междуличностните контакти, например чрез образованието и културата;

32.  призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и държавите членки да увеличат усилията си за разрешаване на т.нар. „замразени конфликти“ в държавите от източното съседство с цел да се гарантира повече сигурност и стабилност за източните партньори на ЕС;

Препоръки

33.  подчертава значението на продължаващата политическа и финансова подкрепа за междуличностните контакти като цяло и по-специално за активистите на гражданското общество, защитниците на правата на човека, блогърите, независимите медии, разследващите журналисти, изразяващите мнението си представители на академичните среди и публични личности, както и за неправителствените организации; призовава Комисията да програмира по-амбициозна и дългосрочна финансова и институционална подкрепа и подкрепа за изграждане на капацитет за руското гражданско общество в рамките на съществуващите външни финансови инструменти и призовава държавите членки да допринесат допълнително за тази подкрепа; насърчава държавите членки активно да прилагат насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, като осигуряват ефективна и своевременна подкрепа и закрила на защитници на правата на човека, журналисти и други активисти; по-конкретно насърчава държавите членки да издават дългосрочни визи за защитниците на правата на човека, изложени на риск, и за членовете на техните семейства; подкрепя увеличаването на финансирането за обучение и обмен на журналисти с европейски журналисти и за инструменти, които укрепват правата на човека и демокрацията, като например Европейския инструмент за демокрация и правата на човека (ЕИДПЧ) и Европейския фонд за демокрация (ЕФД);

34.  призовава за повече междуличностни контакти с фокус върху младите хора, засилването на диалога и сътрудничеството между европейски и руски експерти, научни изследователи, граждански общества и местни органи, и за засилване на обмена на студенти, стажанти на професионално обучение и младежи, по-специално в рамките на „Еразъм+“; в тази връзка подкрепя увеличеното финансиране за новите програми „Еразъм+“ за периода 2021—2027 г.; отбелязва, че ЕС предоставя на Русия най-големия брой възможности за академична мобилност в сравнение с други международни партньорски държави;

35.  призовава за безусловно освобождаване на всички защитници на правата на човека и други лица, задържани заради мирното упражняване на своите права на свобода на изразяване на мнение, сдружаване и събрания, включително директора на ЦПЧ „Мемориал“ в Чеченската република Оюб Титиев, който е изправен пред съд въз основа на измислени обвинения за притежание на наркотици; настоятелно призовава руските органи да гарантират пълното зачитане на техните права на човека и законови права, включително достъп до адвокат и медицински грижи, зачитане на физическата неприкосновеност и достойнството и защита от съдебен тормоз, инкриминиране и произволни арести;

36.  отбелязва, че организациите на гражданското общество често са прекалено слаби, за да окажат значително въздействие върху борбата срещу корупцията в Русия, а неправителствените организации систематично са възпирани от активно ангажиране с каквито и да е антикорупционни усилия или насърчаване на почтеност в публичната сфера; подчертава, че е необходимо гражданското общество да бъде включено в независимото наблюдение на ефективността на антикорупционните политики; призовава Русия да прилага правилно международните стандарти за борба с корупцията, формулирани например в Конвенцията на ООН срещу корупцията и Конвенцията на ОИСР за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки (Конвенцията за борба с подкупването);

37.  подчертава, че насърчаването на правата на човека и принципите на правовата държава трябва да бъде съществен елемент от отношенията на ЕС с Русия; поради това призовава ЕС и държавите членки да продължават да повдигат въпросите за правата на човека във всички контакти с руски длъжностни лица; насърчава ЕС постоянно да призовава Русия да отмени или измени всички закони и разпоредби, които са несъвместими с международните стандарти за правата на човека, включително разпоредбите, ограничаващи правото на свобода на изразяване на мнение, сдружаване и събрания;

38.  изразява убеждението си, че членството на Русия в Съвета на Европа е важен елемент от настоящата картина на институционалните отношения в Европа; изразява надежда, че могат да бъдат намерени начини Русия да бъде убедена да не се отказва от членството си в Съвета на Европа;

39.  осъжда опитите на руското правителство да блокира услуги и уебсайтове за интернет съобщения; настоятелно призовава руското правителство да зачита основните права на свобода на изразяване на мнение и неприкосновеност на личния живот — онлайн и офлайн;

40.  призовава институциите на ЕС и държавите членки да положат повече усилия за изграждане на устойчивост, особено в киберпространството и медиите, включително механизми за откриване и борба с намесата в изборите; призовава за повишаване на устойчивостта спрямо кибератаките; изразява дълбока загриженост от факта, че реакцията и отговорът на ЕС на руската пропагандна кампания и масивните преки дезинформационни атаки бяха недостатъчни и следва да бъдат допълнително засилени, по-специално преди предстоящите европейски избори през май 2019 г.; в тази връзка подчертава, че финансирането и човешките ресурси на ЕС за Оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация с източното съседство (East StratCom) трябва да бъдат значително увеличени; призовава за подкрепа в целия ЕС за европейската промишленост в областта на киберсигурността, за функциониращ вътрешен цифров пазар и за засилен ангажимент в областта на научните изследвания; в този контекст насърчава популяризирането на европейските ценности на руски език от East StratCom; приветства приемането на план за действие на ЕС срещу дезинформацията и призовава държавите членки и всички съответни участници от ЕС да приложат неговите действия и мерки, по-специално с оглед на предстоящите европейски избори през май 2019 г.;

41.  призовава ЕС да обмисли разработването на обвързваща правна рамка на равнището на ЕС и на международно равнище за борба с хибридната война, която би позволила решителни действия от страна на Съюза в отговор на кампании, застрашаващи демокрацията или правовата държава, включително целенасочени санкции срещу отговорните за организирането и провеждането на тези кампании;

42.  счита, че смисленият диалог изисква по-твърдо единствено между държавите членки и по-ясно определяне на червени линии от страна на ЕС; поради това подчертава, че ЕС следва да има готовност да приеме допълнителни санкции, включително целенасочени санкции срещу отделни лица, и ограничаване на достъпа до финансиране и технологии, ако Русия продължава да нарушава международното право; подчертава обаче, че подобни мерки не са насочени срещу руския народ, а срещу определени лица; призовава Съвета да извърши задълбочен анализ на ефикасността и строгостта на въведения режим на санкции; приветства решението на Съвета да наложи ограничителни мерки на европейските дружества, участващи в незаконното изграждане на моста през Керченския пролив; отново изразява загрижеността си относно участието на тези дружества, които чрез това участие съзнателно или несъзнателно са подкопали режима на санкции на ЕС; призовава Комисията в този контекст да направи оценка и проверка на действащите ограничителни мерки на ЕС и призовава държавите членки да обменят информация относно всички национални митнически или наказателно-процесуални разследвания на потенциални нарушения;

43.  призовава за механизъм за целия ЕС, позволяващ проверка на финансирането на политическите партии, и за прилагане на последващи мерки с цел да се предотврати използването на някои партии и движения за дестабилизиране на европейския проект отвътре;

44.  осъжда увеличаващия се обхват и брой на руските военни учения, при които руските войски упражняват сценарии на атака с използване на ядрени оръжия;

45.  призовава настоятелно Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да подготвят незабавно законодателно предложение за общоевропейски закон „Магнитски“, който би позволил налагане на забрани за издаване на визи и целенасочени санкции като блокиране на собственост и интереси за придобиване на собственост под юрисдикцията на ЕС срещу отделни длъжностни лица или лица, действащи в качеството си на длъжностни лица, които са отговорни за корупция или сериозни нарушения на правата на човека; подчертава значението на изготвянето на списък с незабавни санкции, за да се гарантира ефективното прилагане на европейски закон „Магнитски“;

46.  призовава ЕС да проверява прилагането на действащите ограничителни мерки на ЕС, както и споделянето на информация между държавите членки, с цел да се гарантира, че режимът на санкции на ЕС срещу действията на Русия не се подкопава, а се прилага пропорционално на заплахите, породени от Русия; подчертава опасността от отслабване на санкциите, без Русия да демонстрира с ясни действия, а не само на думи, че зачита границите на Европа и суверенитета на своите съседи и други нации, както и международните правила и споразумения; отново заявява, че завръщането към предишните отношения може да бъде възможно само когато Русия започне да зачита правилата и се ограничи да действа по мирен начин;

47.  отново заявява, че Русия няма право на вето над евроатлантическите стремежи на европейските нации;

48.  призовава Комисията да наблюдава отблизо последиците от руските ответни санкции за икономическите участници и ако е необходимо, да обмисли прилагането на компенсаторни мерки;

49.  подчертава, че може да има само политически решения на конфликта в Източна Украйна; насърчава мерки за изграждане на доверие в региона на Донбас; подкрепя мандат за разполагане на мироопазваща сила на ООН в този регион на Източна Украйна; отново призовава за назначаването на специален пратеник на ЕС за Крим и региона на Донбас;

50.  осъжда произволната мярка за забрана на достъп до руска територия за политици от ЕС, сред които настоящи и бивши членове на Европейския парламент, и за длъжностни лица на ЕС; призовава за незабавна и безусловна отмяна на тази забрана;

51.  призовава Русия незабавно да освободи политическите затворници, включително чуждестранни граждани и журналисти;

52.  призовава Русия за пълно сътрудничество във връзка с международното разследване на свалянето на полет MH17, което евентуално би могло да представлява военно престъпление; осъжда всеки опит или решение за предоставяне на амнистия или забавяне на наказателното преследване на лицата, идентифицирани като отговорни, тъй като извършителите следва да бъдат подведени под отговорност;

53.  призовава руското правителство да се въздържа от блокиране на резолюции на Съвета за сигурност на ООН относно положението в Сирия, имащи за цел да прекратят продължаващото насилие срещу цивилни лица, включително употребата на химически оръжия, грубите нарушения на Женевските конвенции и нарушенията на всеобщите права на човека;

54.  подкрепя бързото завършване на един интегриран европейски енергиен съюз, който в бъдеще би включил източните партньори; подчертава ролята, която може да играе в това отношение една амбициозна политика за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници; решително осъжда руския натиск върху Беларус с цел страната по същество да се отрече от независимостта си; подчертава, че независимо от прилагането на стратегия за отношенията между ЕС и Русия, ЕС трябва да засили своя ангажимент и подкрепата си за източните партньори и да подкрепя реформите за укрепване на сигурността и стабилността, демократичното управление и принципите на правовата държава;

55.  подкрепя увеличаване на финансирането за Европейския фонд за демокрация (ЕФД), Обмена на новини на руски език (RLNE) и други инструменти за укрепване на демокрацията и правата на човека в Русия и на други места;

56.  призовава руските органи да осъдят комунизма и съветския режим и да накажат извършителите на престъпления и нарушения, извършени по време на този режим;

o
o   o

57.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

(1) ОВ C 407, 4.11.2016 г., стр. 35.
(2) Протокол относно резултатите от консултациите на тристранната контактна група, подписан на 5 септември 2014 г., и Пакет от мерки за прилагане на договореностите от Минск, приет на 12 февруари 2015 г.
(3) Приети текстове, P8_TA(2018)0266.
(4) ОВ C 35, 31.1.2018 г., стр. 38.
(5) ОВ C 408, 6.12.2017 г., стр. 43.
(6) Приети текстове, P8_TA(2018)0259.
(7) Приети текстове, P8_TA(2018)0435.

Последно осъвременяване: 20 март 2019 г.Правна информация