Встъпително слово на председателя на Европейския парламент Martin Schulz

Уважаеми дами и господа,

скъпи колеги,Благодаря Ви за този впечатляващ резултат.

За мнозинството от Вас до момента на този избор бяхпредседателят на една от политическите групи в Парламента.Голямото доверие, с което при все това ме удостоихте днес, ечест за мен. С всички сили ще работя за това, да оправдаяВашето доверие и да дам на нашия Парламент силен глас! Бихискал да упражнявам мандата си като председател наПарламента така, че тези, които днес ме избраха, да могатуверено да защитават своя избор, а тези, които не ме избраха,да бъдат положително изненадани.

Аз ще бъда председателят на всички членове на Парламента ище защитавам правата Ви!

Признателен съм Ви, г-н председател Бузек. Вие бяхте първиятпредседател на институция на ЕС, който идва в резултат отдвиженията за свобода в Източна Европа и по този начинсимволизира триумфа на демокрацията!

Встъпвам в длъжност днес със смирение. Европа преживявабурни времена. За много хора в Европа времената са тежки.Родителите ми бяха част от поколение, чието верую гласеше:„Децата ни трябва да живеят по-добре от нас." И ние живеем по-добре! Но вече нямаме тази увереност, че нашите деца щеживеят така добре, както живеем ние самите. Вследствие наикономическата криза в много държави бедността нарасна, абезработицата придоби драматични измерения точно средмладите хора. Те протестират по улиците на Европа срещу еднаикономическа система, в която дадено малцинство трупа1печалбите, а със загубите се обременява обществото; еднасистема, в която се налага впечатлението, че анонимни агенцииза кредитен рейтинг в Ню Йорк са по-силни от демократичноизбрани правителства и парламенти. Тази криза на доверието поотношение на политиката и нейните институции застрашава ивярата в европейския проект. Мнозина следят работата ни сподозрение. Те не знаят дали всичко това, което се върши тук, еправилно. Трябва да сме наясно с това, че хората в Европа сеинтересуват по-малко от институционални дебати - в много по-голяма степен те са загрижени за бъдещето на децата си, заработните си места, за пенсиите си, за социалнатасправедливост. За тях са важни здравословните хранителнипродукти и чистата околна среда - ние искаме да се вслушвамепо-добре в тях!

Защото това е мястото, където се защитават интересите нахората. Тук заседават представителите на европейския народ.Затова казвам: гражданите, които са изразили доверието си в насв преки избори, очакват от нас да се борим за тяхната кауза. Знаяи съм горд с това, че всички колеги тук в Парламента виждат всебе си защитници на хората. За това благодаря на всички Вас.

За първи път от създаването на Европейския съюз неговиятпровал изглежда реалистичен сценарий. Вече месеци Съюзътпрепуска от една към друга среща на високо равнище зарешаване на кризи. Решения, които засягат всички нас, севземат от правителствените глави при затворени врата. За ментова е връщане към състояние на европейската политика, закоето се считаше, че отдавна е преодоляно, а именно това отвремето на Виенския конгрес през 19-и век. По онова времемаксимата беше следната: твърдо налагане на националнитеинтереси, без демократичен контрол.

Противно на това, следвоенна Европа се основава на трезвоторазбиране, че нашите интереси вече не могат да се отделят оттези на нашите съседи; основава се на възгледа, че ЕС не е видигра, в която един трябва да загуби, за да спечели друг. Точнообратното: Или губим всички ние, или печелим всички ние.Елементарното правило за това е Общностният метод. Тойне е техническо понятие, а душата на Европейския съюз!

Какво точно означава това? Това означава конфликтите да серешават чрез диалог и консенсус. На мястото на правото на по-силния да се наложат солидарност и демокрация. Да се постигнебалансът на интереси между малките и големите държави,между Севера и Юга, Изтока и Запада; и благото на всички да сепостави над частни интереси.

Този проект на Общност, който много десетилетия наред бешесъщо толкова естествен, колкото и успешен, пострада.

През изминалите две години се промени не само измерението напроблемите, но и методът на тяхното посрещане. Тъй катосрещите на високо равнище, инфлацията на срещите направителствените глави и фиксирането върху тях,изключват в значителна степен единствения пряко избранорган на Общността, Европейския парламент, от процеса навземане на решения. Всъщност ролята на националнитенародни представители се свежда до това да асистират. Те могатсамо да одобряват правителствените уговорки, направени призакрити врата в Брюксел.

Резултатът от недостатъчно парламентарно легитимиранатаполитика се приема от гражданите като диктат от Брюксел.Цената за това плаща ЕС като цяло: това е хранителна средаза антиевропейски настроения.

Но Европейският парламент няма да бъде пасивеннаблюдател!

На тези, които вярват, че може да се постигне повече Европас по-малко парламентаризъм, тук и сега обявявам битка!

Междудържавното споразумение за нов фискален съюз епървият тест. При преговорите представителите на нашияПарламент, с изискването си за съчетаване на бюджетнатадисциплина с растеж и заетост, първоначално нямаха изгледи зауспех. При все това, точно този разумен баланс очакватгражданите! И затова трябва да присъстваме на срещите нависоко равнище за еврото!

Европа е общност на ценностите. От страните кандидати зачленство изискваме стриктно спазване на Критериите отКопенхаген. Парламентът трябва да се застъпи за това, също и вдържавите-членки да се зачитат и прилагат съвсем естественодемокрацията, основните права и свободи. Онези, коитонакърняват ценностите от нашата Харта на основните права,ще срещнат нашата съпротива. Тя е наш общ дълг катоПарламент.

Задачата ми като председател на Парламента, като председателна една от трите централни институции на ЕС, виждам в това, дасе изправя срещу тази трайна тенденция на фиксиране върхусрещи на високо равнище и ренационализиране. Искам дадопринеса за това, Парламентът – като място на демокрация ина спорния дебат относно посоката на политиката в ЕС, дапридобие по-ясна визия и по-силен глас. Трябва да придадемпо-голяма тежест на думите си.

Особено важно ще бъде това, да се водят преговори със Съвета наравна нога: независимо дали става въпрос за Финансоватаперспектива, за реформата на селскостопанската, регионалнатаполитика или политиката в областта на рибното стопанство, заборбата срещу изменението на климата, за законодателството вобластта на финансовите пазари, за правосъдието и вътрешнитеработи или търговската политика.

От две години е в сила Договорът от Лисабон, като ние катопредставители на народите си далеч не сме изчерпаливъзможностите на този договор. Ползата от нашитедействителни правомощия – в случай на нужда и при конфликт –трябва да е наша обща цел. С цел засилване на видимостта наПарламента е задължително и критично разглеждане наспоразуменията на първо четене.

Всичко това може да функционира само ако поддържаме ред всобствения си дом. С подкрепата на нашата администрация ще сепогрижа за това, парламентарните органи и всички членове наЕП да намерят рамката, която е необходима за оптималнотоизпълнение на нашите задачи като законодатели.

Аз няма да бъда търсещ удобството си председател. Ще бъдапредседател, който, когато е необходимо, ще извоювауважението на изпълнителните органи пред Парламента, койтоще се ангажира, когато интересите на гражданите са в опасност.Председател, който представлява силни членове наПарламента, които се застъпват за исканията на гражданите!Председател, който ще даде всичко, за да спечели отновозагубеното доверие на хората в европейския процес наобединяване и за да събуди отново вдъхновение за Европа!

Уважаеми членове на Парламента,

Много хора рискуваха живота си, твърде много хора загубихаживота си, за да бъдат извоювани парламентарни права ипарламентаризъм. Първият свободно избран председател наконституционното събрание на Тунис, Mustapha Ben Jaffa, заедносъс своите колеги, които сега започват да събиратпарламентарен опит, са отправили поглед към парламентите вЕвропа и към Европейския парламент. В Либия, където деспотводи война срещу собствения си народ, ЕС първи открипосолство и така даде на хората надежда в една тежка ситуация.При връчването на наградата „Сахаров” със своетовъодушевление по отношение на европейските ценности нитрогнаха една смела млада авторка на блог и един доблестенпротивник на Gaddafi. В Близкия Изток продължават да питатвсички нас, как в Европа е постигнато това, враговете да станатприятели, и как сме успели да преодолеем национални,религиозни и свързани с мирогледа различия по пътя къмединна Европа. Колкото повече се отдалечи човек от Европа,толкова по-добри думи чува за нея.

Нека работим заедно за това, въодушевлението заевропейското обединително дело да се върне отново вЕвропа!

Европа е една вдъхновяваща идея. Една идея, възникнала катоотговор на втората половина на 20-ия век спрямо първата муполовина. Как изглеждаше първата половина? Омраза, политикана големите сили, подстрекаване срещу другите, презрениеспрямо хората, стрелковите окопи на Първата световна война иГулаг на Сталин. Газовите камери на Аушвиц като най-нискататочка в историята на цивилизацията. През втората половина на20-ия век европейското обединение и общите институции на6Европа донесоха най-дългия период на благоденствие и мир висторията на континента. През 1989 г. падна Желязната завеса.Германия се обедини отново. През 2004 г. и 2007 г. някогашнитедържави от Варшавския договор станаха държави-членки на ЕСи по този начин възстановиха културното и политическо единствона континента, изкуствено разделен в продължение на 40години. Колко успешен проект! Защо забравихме да се гордеем снего? Защо допускаме това, за това изключително по рода сиисторическо постижение да се говори лошо?

Дами и господа,

Моят дядо участва в Първата световна война. 20 години по-къснобаща ми беше въвлечен във война, с която престъпният режим наХитлер възпламени света. Израснах в град, граничещ с две държави,където хората трябваше да чакат на дълги опашки на границата,когато искаха да посетят съседите си в Белгия и Холандия.

Преодоляхме войната и глада. Отворихме границите, заклеймихмерасизма и омразата към чужденците. Днес живеем в една свободна, ведна отворена Европа. В една Европа, която може да се гордее скултурното си многообразие.

Нека сега въоръжим тази Европа за 21-ия век. За да бъде тя и замладото поколение отново обещание за икономически силна,социално справедлива, свободна и демократична европейска родина.

Благодаря Ви за вниманието.