Диалог с църквите, религиозните сдружения или общности и философските и неконфесионалните организации
В днешната многообразна Европа много различни църкви, религии и философски организации оказват ценен принос за обществото. Институциите на Европейския съюз провеждат открит диалог с тези религиозни и неконфесионални организации и Европейският парламент си сътрудничи активно с тях във връзка с политиките на ЕС.
Контекст
С член 17 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), въведен от Договора от Лисабон за първи път се установява правно основание за открит, прозрачен и редовен диалог между институциите на ЕС и църквите, религиозните сдружения, както и философските и неконфесионалните организации. Той постановява следното:
- „Съюзът зачита и не засяга статута, от който се ползват църквите и религиозните сдружения или общности в държавите членки съгласно националното законодателство.
- Съюзът зачита също така статута, от който се ползват съгласно национално законодателство философските и неконфесионалните организации.
- Като признава тяхната идентичност и техния специфичен принос, Съюзът поддържа открит, прозрачен и редовен диалог с тези църкви и организации.“
Докато първите два параграфа от този член предвиждат запазване съгласно националното право на специалния статут на църквите и религиозните сдружения или общности, както и на философските и неконфесионалните организации, ползващи се с подобен статут, параграф 3 призовава институциите на ЕС да поддържат открит, прозрачен и редовен диалог с тези църкви и организации.
Европейският парламент е привел в действие разпоредбите на Договора чрез назначаването от своя председател на заместник-председател, отговарящ за провеждането на диалога.