Диалог с църквите, религиозните сдружения или общности и философските и неконфесионалните организации 

В днешната многообразна Европа много различни църкви, религии и философски организации оказват ценен принос за обществото. Институциите на Европейския съюз провеждат открит диалог с тези религиозни и неконфесионални организации и Европейският парламент си сътрудничи активно с тях във връзка с политиките на ЕС.

Контекст

С член 17 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), въведен от Договора от Лисабон за първи път се установява правно основание за открит, прозрачен и редовен диалог между институциите на ЕС и църквите, религиозните сдружения, както и философските и неконфесионалните организации. Той постановява следното:

  1. „Съюзът зачита и не засяга статута, от който се ползват църквите и религиозните сдружения или общности в държавите членки съгласно националното законодателство.
  2. Съюзът зачита също така статута, от който се ползват съгласно национално законодателство философските и неконфесионалните организации.
  3. Като признава тяхната идентичност и техния специфичен принос, Съюзът поддържа открит, прозрачен и редовен диалог с тези църкви и организации.“

Докато първите два параграфа от този член предвиждат запазване съгласно националното право на специалния статут на църквите и религиозните сдружения или общности, както и на философските и неконфесионалните организации, ползващи се с подобен статут, параграф 3 призовава институциите на ЕС да поддържат открит, прозрачен и редовен диалог с тези църкви и организации.

След като Марейд Макгинес беше назначена за член на Европейската комисия, Давид Мария Сасоли възложи на заместник-председателя Роберта Мецола отговорността за прилагането на диалога по член 17. При изпълнението на тази задача заместник-председателят се подпомага от секретариата на Бюрото и от други компетентни служби на Парламента. Всяка година Парламентът е домакин на няколко конференции на високо равнище, отворени за всички партньори в диалога по актуални и значими теми, свързани с текущата парламентарна дейност и дебати.

Диалогът на Европейския парламент с църквите и философските организации е много важен елемент за поддържането на близостта между Парламента и гражданите, които ни избират. Ето защо за мен е огромна чест, че председателят на Парламента Давид Сасоли ми повери да отговарям за този диалог.

Европейският проект трябва да остане здраво вкоренен в реалността, за да успее да се справя с бъдещите предизвикателства и да помага на гражданите в ежедневния им живот. В цяла Европа църквите, религиозните групи и философските организации са до голяма степен част от ежедневната действителност за много граждани, както и част от самата тъкан на европейските общности в големите и малките градове, селата и селските райони на 27-те държави – членки на ЕС.

Диалогът на ЕС с тях е съвсем съзнателно предвиден в член 17 от Договора от Лисабон. Това показва ясно, че ЕС е нещо много повече от икономическа организация; става въпрос основно за хората, за човешкото достойнство и за общото благо. В днешния свят, в който политическите и социалните въпроси имат все по-технически вид, не трябва никога да забравяме своите ценности, своя дух.

Диалогът с религиозните и философските организации е от съществено значение, за да се запази този дух. Ето защо смятам, че заедно можем да допринесем за това ценностите да служат за основа за дебатите за европейските политики.