„Лечение без граници“ за доброволчеството, дейността по време на пандемия и как да се справим със социалната изолация

Юлия Кошаревска и Марта Антонова са основател и координатор пациенти на „Лечение без граници“ – българският претендент за Европейската младежка награда „Карл Велики“ за 2020 г. Прочетете какво казаха те за създаването на доброволческа организацията в областта на здравеопазването и дейността по време на криза.

Какво е да си доброволец и лесно ли се създава доброволческа организация?

Юлия Кошаревска: Да си доброволец е прекрасното чувство да можеш да дариш от времето и умението си на каузи, с които се чувстваш свързан. А рецептата за създаване на доброволческа организация започва с важна мисия, която да обедини много и различни хора. Трудността се състои в това да намерите решения на проблема, който искате да решите, да се уверите, че различните решения, които предлагате, се допълват взаимно и да изградите процеси, които да ги направят възможни и ефикасни. Процесите всъщност се оказаха изключително важни - от най-ефективния начин за набиране на доброволци, до това как може да помогнем на възможно най-много пациенти. Ние разработихме всичко това почти от нула (доколкото ни е известно, няма друга подобна организация, от която бихме могли да заимстваме добри практики), докато екипът ни е пръснат из целия свят.

Но всичко това остава на заден план, когато намериш прекрасни хора, каквито са нашите доброволци, които са готови да дадат и малкото си свободно време, за да помогнат на някой в нужда.

Марта Антонова: Първата част на този въпрос има толкова различни отговора, колкото доброволци има. За мен, да си доброволец е да дадеш, без да очакваш нищо в замяна, а същевременно да получиш невероятно много: щастие и удовлетворение, когато видиш, че си помогнал на някого в тежък момент; предизвикателства, които изграждат цял куп умения; възможността да си част от вдъхновяващ екип… Не, всъщност не просто екип – семейство.

Как се мотивират млади хора да бъдат доброволци, особено в „тежки“ сфери като здравеопазване?

Марта: Младите хора са пълни с енергия и идеи, а и със здравословна доза идеализъм. Младите хора в чужбина добавят и желанието да продължат да са свързани с България и да използват опита си, за да улеснят сънародници, които за пръв път са в непознатата среда. Мотивирането да се включат в организации като „Лечение без граници“ не е трудна задача. Трудно става, когато желанието да си доброволец се сблъска с реалността на натоварения график, пълен с други отговорности. Затова за нас е важно екипът ни да не спира да расте, а сериозността на работата ни в това отношение е плюс – никой  не подхожда лекомислено към задачите си.

Юлия: А що се отнася до „тежкостта“ на здравеопазването като сфера за доброволчество - мисля, че точно това е едно от нещата, които правят мисията ни привлекателна за толкова много хора. Всеки един от нас в даден момент се е сблъсквал пряко или косвено със здравната ни система. Това, което обединява екипа ни, е желанието да сме част от решението на съществуващите проблеми. Искаме да покажем чрез действията си, че съществува и друг начин нещата да се случват; че всеки има правото на висококачествено лечение, независимо от това къде е роден или къде живее в момента.

Как се отрази на проекта ви настоящата пандемия? Можете ли да помагате на пациенти от дистанция?

Марта: С цел забавяне на разпространението на вируса и опазване на здравето както на доброволците ни, така и на пациентите и всички около тях,  за съжаление не можем да помагаме с превод на място в болнични заведения до нормализиране на обстановката. Това обаче далеч не означава, че сме прекратили работата си до преминаване на пандемията. Много от доброволците ни, работещи от домовете си, са на разположение за устен превод по телефона в случай на нужда. Така, макар и да не можем да сме лично до пациентите, все пак можем да ги подкрепим. Болничните ни разговорници също са на разположение на всеки, който има нужда от тях.

Юлия: Често се шегуваме, че целта на организацията ни е в дългосрочен план да няма нужда от нас, защото всеки ще може бързо и лесно да получи висококачественото лечение, от което се нуждае. Моментът е изключително подходящ да помислим и по какви други начини може да подкрепяме пациентите, които ни търсят за помощ, без физически да сме до тях. Болничните ни разговорници със сигурност са първата крачка за това и работим над това те да са достъпни на повече езици. Използваме времето и за разработване на цял набор от нови полезни ресурси и информативни статии, които скоро ще са на разположение на уебсайта ни. Това също е задача, в която се включват доброволци от всички краища на Европа.

Вашите доброволци са пръснати в различни европейски страни. Обменят ли информация помежду си? Има ли сред тях хора, които са се включили в граждански инициативи, свързани с пандемията?

Марта: За комуникация с екипа използваме затворена платформа, в която всички доброволци могат да публикуват идеи, предложения и всичко, което намират за полезно. Фактът, че сме далеч един от друг, е както печеливш за проекта - по този начин може да помагаме на повече пациенти, така и понякога пречка за общуването. Всяка онлайн среща се уговаря задължително в три часови зони - българска, немска и английска, подготвят се графици, активни файлове във всички цветове на дъгата и безкрайни списъци с идеи. До голяма степен можем да кажем, че настоящият модел на работа от разстояние е наше ежедневие от почти седем години.

За щастие всяка зима се отваря възможност да се запознаем (или доопознаем) на живо на по питие на коледната ни среща в София. Надяваме се 2020 г. да не е различна в това отношение.

Юлия: Някои от нашите доброволци всъщност са и лекари, медицински сестри или студенти по медицина. В момента те са на първа линия в борбата с Covid-19. Други участват в организирането на различни инициативи, например дарителски кампании, празнуване на онлайн-Великден и със сигурност безброй други малки, локални прояви на добро.

Какви съвети бихте дали на хората, за да преодолеят по-лесно социалната изолация в момента?

Марта: Не се притеснявайте, ако не използвате „допълнителното“ време толкова продуктивно, колкото сте си представяли или ви се иска. Живеем в странни, интересни, но и плашещи времена. Отделете време да се погрижите за себе си. Чак след като се адаптираме към това ново ежедневие можем да се възползваме от положителните му страни, а адаптацията рядко се получава под стрес.

Юлия: Консумирайте медийно съдържание съзнателно. Едно от най-важните неща в момента е да запазим спокойствие и да се опитаме да гледаме позитивно на ситуацията, доколкото това е възможно, разбира се. Наличието на точна информация може да ни даде чувство на сигурност. Но прекаляването с консумацията на медийно съдържание, особено когато то се състои от непроверени факти или сензационни заглавия, със сигурност би имало обратния ефект – кара ни да се чувстваме по-отдалечени един от друг и по-склонни да възприемем ситуацията като по-тревожна отколкото е, или точно обратното – да не оценим сериозността на положението и колко е важно да вземем нужните мерки, за да предпазим себе си и нашите близки от зараза.

Юлия Кошаревска е част от „Лечение без граници“ от самото създаване на организацията, и даже от преди това, както предполага ролята ѝ на основател. Сега тя живее в Бристол, Великобритания, заема позицията на Координатор проекти и използва своя опит при реализирането на различните идеи и инициативи, които са неразделна част от работата на организацията. Юлия е човекът, към когото трябва да се обърнете, за да чуете как няколко ентусиасти успяват да обединят българи от цяла Европа, които помагат по време на лечението на свои сънародници.

Марта Антонова живее в южна Германия от 2014 г., от края на 2015 г. е доброволка на „Лечение без граници“, а от пролетта на 2017 г. е и част от ръководния екип на организацията, в ролята на Координатор пациенти. Тя е връзката между пациентите и доброволците и отговаря за координирането на отделните случаи. Това включва отговарянето на запитванията на пациенти, имащи нужда от информация, намирането на подходящ доброволец за превод на всеки пациент, разрешаването на всякакви възникнали в течение на случая проблемни ситуации, а също и идентифицирането на често срещани въпроси, отговорите на които биха били от полза на по-широка аудитория.