ДОКЛАД относно предложението за решение на Съвета относно приемането на еврото от България на 1 януари 2026 г.

25.6.2025 - (COM(2025)0304 – C10‑0110/2025 – 2025/0158(NLE)) - *

Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик: Ева Майдел

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предложението за решение на Съвета относно приемането на еврото от България на 1 януари 2026 г.

(COM(2025)0304 – C10‑0110/2025 – 2025/0158(NLE))

(Консултация)

Европейският парламент,

– като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2025)0304),

– като взе предвид член 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C10‑0110/2025),

–  като взе предвид доклада на Комисията за конвергенцията от 2025 г. и доклада на Европейската централна банка за конвергенцията от юни 2025 г.,

– като взе предвид член 108 от своя Правилник за дейността,

– като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A10-0113/2025),

1. одобрява предложението на Комисията;

2. приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

3. призовава Съвета отново да се консултира с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента;

4. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, Комисията, Европейската централна банка, Еврогрупата и правителствата на държавите членки.

 

 

 

 

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Присъединяването на България към еврозоната изпраща силен политически и икономически сигнал за доверие в трайната жизнеспособност и привлекателност на единната валута на Европейския съюз. Повече от две десетилетия след въвеждането на еврото готовността на България да приеме еврото на 1 януари 2026 г. потвърждава сближаването в Съюза и ролята на еврото като световен символ на стабилност и единство. България постигна значителен напредък по пътя към пълна икономическа конвергенция, което я постави в добра позиция да стане двадесет и първият член на еврозоната.

България въведе уредбата за валутния си борд на 1 юли 1997 г., като обвърза българския лев с германската марка, а впоследствие и с еврото. От присъединяването си към ЕС през 2007 г. насам България има статут на „държава членка с дерогация“, която е предмет на редовни оценки в областта на конвергенцията от страна на Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ).

На равнището на Европейския парламент с решение на координаторите на комисията по икономически и парични въпроси от 18 ноември 2019 г. беше създадена работната група относно държавите, които са в процес на присъединяване към еврозоната. Тя продължи да извършва дейност през целия девети парламентарен мандат, като следеше готовността на България да се присъедини към еврозоната и проведе четири специални заседания с експерти, както и със заместник министър-председатели и министри на финансите на България. 

На 25 февруари 2025 г. България представи официално искане за оценка на конвергенцията. Докладите на ЕЦБ и на Комисията от 4 юни 2025 г. включват преглед на съвместимостта на националното законодателство на България, и по-конкретно устава на националната централна банка, с членове 130 и 131 от Договора и с устава на ЕСЦБ и ЕЦБ. В докладите също така се анализира въпросът дали е постигната висока степен на устойчива конвергенция по отношение на изпълнението на критериите за конвергенция и се отчитат няколко други фактора, посочени в член 140, параграф 1, последна алинея от Договора.

Въз основа на собствения си доклад за конвергенцията и на доклада на ЕЦБ за конвергенията Комисията предложи България да приеме еврото от 1 януари 2026 г. В съответствие с член 140, параграф 2 от ДФЕС Съветът решава с квалифицирано мнозинство и по предложение на Комисията кои държави членки с дерогация отговарят на необходимите условия за приемане на еврото, както е определено в член 140, параграф 1 от ДФЕС. Това решение трябва да бъде взето след консултация с Европейския парламент и въз основа на докладите на Комисията и ЕЦБ. Поради това се провеждат консултации с Парламента относно законодателното предложение за решение на Съвета, с което да се позволи на България да приеме еврото на 1 януари 2026 г.

По отношение на критериите за конвергенция съгласно член 140, параграф 1 от ДФЕС докладчикът отбелязва следното:

1. Съгласуваност на националното законодателство с членове 130 и 131 от ДФЕС и с Устава на ЕЦБ

Националното законодателство на България, включително Законът за Българската народна банка, е изцяло приведено в съответствие с изискванията на ЕС. Законът гарантира независимостта на националната централна банка и на членовете на нейните органи за вземане на решения, както и забраната за парично финансиране и привилегирован достъп, и гарантира спазването на целите на ЕСЦБ, формулирани в член 127 от Договора.

2. Постигане на висока степен на ценова стабилност

През 12-месечния период до април 2025 г. България отбелязва среден темп на инфлация от 2,7%, което е под референтната стойност от 2,8%. Анализът на широк набор от показатели не показва наличието на повод за опасения относно устойчивостта на ценовата стабилност. Референтната стойност се изчислява като средния процент на инфлация на трите държави – членки на ЕС, които имат най-добри резултати по отношение на ценовата стабилност, плюс 1,5 процентни пункта. За периода от май 2024 г. до април 2025 г. референтната стойност от 2,8% се основава на темповете на инфлация в Ирландия (1,2%), Финландия (1,3%) и Италия (1,4%). Нито една държава членка не беше счетена за статистически отклоняваща се при това изчисление, тъй като нито една от тях не показва отклонения в инфлацията значително над средната стойност за еврозоната поради специфични за отделните държави фактори.

3. Устойчивост на публичните финанси

Към момента България не е предмет на решение на Съвета относно наличието на прекомерен дефицит. Дефицитът по нейния консолидиран държавен бюджет възлиза на 3,0% от БВП за 2024 г., т.е. е на равнището на референтната стойност от 3%, а съотношението между консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ и брутния вътрешен продукт (БВП) е 24,1%, т.е. доста под референтната стойност от 60% от 2007 г. насам. 

4. Спазване на нормалните граници на отклонение съгласно валутния механизъм (ERM II) на Европейската парична система най-малко през последните две години

Българският лев участва в ERM II през двегодишния референтен период от 20 май 2023 г. до 19 май 2025 г. През референтния период левът не е показал никакво отклонение от централния валутен курс. България е изпълнила почти всички свои ангажименти по ERM II след присъединяването на страната. Необходими са допълнителни усилия във връзка с мерките за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

5. Трайност на конвергенцията, която намира отражение в равнището на дългосрочните лихвени проценти

През 12-месечния период до април 2025 г. средното равнище на дългосрочния лихвен процент в България е 3,9%, което е под референтната стойност от 5,1%. Референтната стойност за април 2025 г. се изчислява като средноаритметичната стойност на средните дългосрочни лихвени проценти в Ирландия (2,8%), Финландия (2,9%) и Италия (3,7%) плюс 2 процентни пункта, което се равнява на референтна стойност от 5,1%.

6. Икономическа интеграция и конвергенция (член 140, параграф 1, втора алинея от ДФЕС) 

В съответствие с член 140 от ДФЕС в оценката на Комисията трябва да се вземат предвид и допълнителни фактори, свързани с икономическата интеграция и конвергенция, тъй като те дават представа за способността на дадена държава членка да се присъедини към еврозоната без значителни затруднения. Те включват развитието на платежния баланс и интеграцията на продуктовия, трудовия и финансовия пазар.

В този контекст външната позиция на България се е подобрила, като общата ѝ текуща и капиталова сметка е почти балансирана за 2024 г. Страната е добре интегрирана в еврозоната чрез търговия и инвестиции, като извлича ползи от засилената банкова и финансова интеграция и от достъпа до по-широкия пазар на еврозоната. България продължава да отбелязва напредък, но са необходими допълнителни действия за решаване на проблемите в области като принципите на правовата държава, усилията за борба с корупцията и качеството на нормативната уредба. 

Въпреки че финансовият сектор е малък и е доминиран от банките, той е добре интегриран в еврозоната, за което допринася и участието на България в банковия съюз от 2020 г. насам. Пазарното финансиране остава недостатъчно развито, но потенциалните рискове за финансовата стабилност се смекчават от консервативната макропруденциална политика на Българската народна банка и стабилността на банковата система. В доклада на Комисията за механизма за предупреждение за 2025 г. се констатира, че няма нужда от задълбочен преглед на дисбалансите, но се подчертава, че е важно да се следи отблизо развитието на конкурентоспособността, жилищния пазар и растежа на кредитите.

Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на България, подкрепен с безвъзмездни средства от ЕС в размер на 5,7 милиарда евро (2021 – 2026 г.), е насочен към структурни реформи, конкурентоспособност и намаляване на регионалните неравенства. През април 2025 г. беше представен преразгледан ПВУ с цел ускоряване на изпълнението, особено в областта на декарбонизацията, управлението и бизнес средата. Със средства по политиката на сближаване (10,7 милиарда евро за периода 2021 – 2027 г.) се подкрепят допълнително конкурентоспособността, екологичният преход, социалното приобщаване и образованието, а изпълнението напредва като цяло въпреки някои все още нерешени проблеми.

7. Забележка относно консултацията с Европейския парламент

В съответствие с член 108 от Правилника за дейността, когато се провеждат консултации с Парламента съгласно член 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, компетентната комисия представя на Парламента доклад, с който се предлага приемането или отхвърлянето на предложения акт и въз основа на който Парламентът провежда разисквания. Парламентът провежда единно гласуване относно предложения акт, към който не се допуска да бъдат внасяни изменения, като същото правило се прилага и за гласуването в комисия. На 19 март 2025 г. координаторите на комисията по икономически и парични въпроси (ECON) постигнаха съгласие досието да бъде разгледано бързо, като се проведе гласуване в пленарна зала през юли, и възможно най-скоро да се възложи изготвянето на доклада по това досие.

Въз основа на горепосоченото докладчикът препоръчва дерогацията да бъде отменена и България да приеме еврото на 1 януари 2026 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ: СУБЕКТИ ИЛИ ЛИЦА, ПРЕДОСТАВИЛИ ИНФОРМАЦИЯ НА ДОКЛАДЧИКА

В съответствие с член 8 от приложение I към Правилника за дейността докладчикът декларира, че в хода на изготвяне на проекта на доклад до приемането му в комисия е получена информация от следните субекти или лица:

 

Субект и/или лице

Commissioner for Economy and Productivity; Implementation and Simplification

Minister of Finance of the Republic of Bulgaria

Permanent Representation of the Republic of Bulgaria to the European Union

Chair of the Committee on Budget and Finance in the National Assembly of the Republic of Bulgaria

Association of Banks in Bulgaria

Governor of the Bulgarian National Bank

Prime Minister of the Republic of Bulgaria

Bulgarian Commission for Consumer Protection

 

Списъкът по-горе е изготвен в рамките на изключителната отговорност на докладчика.

 

Когато физически лица са идентифицирани в списъка по име, по функция или и по двете, докладчикът декларира, че на съответните физически лица е представено Съобщение за защита на данните № 484 на Европейския парламент (https://www.europarl.europa.eu/data-protect/index.do), в което се определят приложимите условия за обработването на техните лични данни и правата, свързани с това обработване.

 

 

 

 

ПОЗИЦИЯ НА МАЛЦИНСТВОТО

Рада Лайкова, член на ЕП

Позиция на малцинството съгласно член 56, параграф 4 от Правилника за дейността

Предложение за решение на Съвета относно приемането на еврото от България на 1 януари 2026 г.

Предполага се, че задачата на ЕП е да извършва контрол по отношение на оценката на Комисията от името на гражданите, тъй като те ще платят цената за пренебрегването на критериите от Маастрихт – математически правила, които имат за цел да се гарантира, че еврото няма да се превърне в пирамидална схема.

Какво направи обаче той?

• Пренебрегна несъответствието между констатациите в доклада на Комисията и нейната окончателна оценка, което дава солидни основания да се предположи, че става дума за политическо решение, с което се пренебрегват критериите от Маастрихт и математическите правила в ущърб на гражданите;

• пренебрегна подозрителните данни за българския бюджет, изпратени на Комисията, съдържащи абсурдни прогнози за приходите и прикрити разходи;

• пренебрегна потискането на искането за референдум в България;

• замени контрола с тържествено изявление, с което приветства присъединяването на България към „Евротаник“, като пренебрегва очевидното състояние на еврото, което показва някои класически и необратими признаци на валута без реално покритие. Кратко изявление от типа на „споделената мъка е половин мъка“ щеше да е по-откровена реакция в тази ситуация.

Липсата на надлежна проверка може да има сериозни и широкообхватни последици за гражданите в еврозоната или в България, тъй като в момента са налице определени прилики с присъединяването на Гърция към еврото.

В този случай девизът на ЕС „демокрацията в действие“ се превърна в „демокрация само на думи“ – и както е видно от миналото, цената за това ще бъде платена от гражданите.

 

 

 

ПРОЦЕДУРА НА ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Заглавие	Приемането на еврото от България на 1 януари 2026 г.
Позовавания	COM(2025)0304 – C10-0110/2025 – 2025/0158(NLE)
Дата на консултацията или на искането за одобрение	5.6.2025
Водеща комисия	ECON
Докладчици  Дата на назначаване	Eva Maydell 15.5.2025
Дата на приемане	24.6.2025
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	46 3 5
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Georgios Aftias, Rasmus Andresen, Francisco Assis, Stephen Nikola Bartulica, Isabel Benjumea Benjumea, Damian Boeselager, Gilles Boyer, Giovanni Crosetto, Siegbert Frank Droese, Engin Eroglu, Marco Falcone, Markus Ferber, Jonás Fernández, Claire Fita, Enikő Győri, Michalis Hadjipantela, Eero Heinäluoma, Billy Kelleher, Kinga Kollár, Aurore Lalucq, Rada Laykova, Marlena Maląg, Jorge Martín Frías, Fulvio Martusciello, Siegfried Mureşan, Fernando Navarrete Rojas, Denis Nesci, Luděk Niedermayer, Ľudovít Ódor, Nikos Papandreou, Lídia Pereira, Kira Marie Peter-Hansen, Pierre Pimpie, Jaroslava Pokorná Jermanová, Evelyn Regner, Paulius Saudargas, Martin Schirdewan, Ralf Seekatz, Irene Tinagli, Marie Toussaint, Anouk Van Brug, Lara Wolters, Auke Zijlstra
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Regina Doherty, Gerben-Jan Gerbrandy, Fernand Kartheiser, Catarina Martins, Eva Maydell, Andreas Schwab, Mariateresa Vivaldini, Jan-Peter Warnke
Членове на ЕП, присъствали на окончателното гласуване по силата на чл. 216, пар. 7 от Правилника за дейността	Jaroslav Bžoch, Damien Carême, Matjaž Nemec, Lara Wolters
Дата на внасяне	25.6.2025

 

 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

46	+
ECR	Stephen Nikola Bartulica, Giovanni Crosetto, Marlena Maląg, Denis Nesci, Mariateresa Vivaldini
NI	Fernand Kartheiser
PPE	Georgios Aftias, Isabel Benjumea Benjumea, Regina Doherty, Marco Falcone, Markus Ferber, Michalis Hadjipantela, Kinga Kollár, Fulvio Martusciello, Eva Maydell, Siegfried Mureşan, Fernando Navarrete Rojas, Luděk Niedermayer, Lídia Pereira, Paulius Saudargas, Andreas Schwab, Ralf Seekatz
PfE	Jaroslav Bžoch, Enikő Győri, Jorge Martín Frías, Jaroslava Pokorná Jermanová
Renew	Gilles Boyer, Engin Eroglu, Gerben-Jan Gerbrandy, Billy Kelleher, Ľudovít Ódor, Anouk Van Brug
S&D	Francisco Assis, Jonás Fernández, Claire Fita, Eero Heinäluoma, Aurore Lalucq, Matjaž Nemec, Nikos Papandreou, Evelyn Regner, Irene Tinagli, Lara Wolters
Verts/ALE	Rasmus Andresen, Damian Boeselager, Kira Marie Peter-Hansen, Marie Toussaint

 

3	-
ESN	Siegbert Frank Droese, Rada Laykova
NI	Jan-Peter Warnke

 

5	0
PfE	Pierre Pimpie, Auke Zijlstra
The Left	Damien Carême, Catarina Martins, Martin Schirdewan

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“