ДОКЛАД с препоръки към Комисията относно давностните срокове при трансгранични спорове, свързани с телесни повреди и злополуки с летален изход

23.11.2006 - (2006/2014(INI))

Комисия по правни въпроси
Докладчик: Diana Wallis
(Инициатива - член 39 от правилника)

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

с препоръки към Комисията относно давностните срокове при трансгранични спорове, свързани с телесни повреди и злополуки с летален изход

(2006/2014(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 192, алинея втора от Договора за ЕО,

–   като взе предвид членове 39 и 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисия по правни въпроси (A6‑0405/2006),

А.  като има предвид, че в Европа съществуват различия по отношение на давностните срокове, както и по отношение на момента, от който започва да тече срокът, датата на узнаване, възможността за прекъсване или спиране на срока, доказателствата, които следва да се представят, и предявяването на възражения от защитата за изтекъл давностен срок,

Б.  като има предвид, че степента на тези различия може да породи нежелани последици за пострадалите при злополуки в трансгранични съдебни спорове, като се създават пречки за пострадалите физически лица да упражняват правата си в държави-членки, различни от държавата, чиито граждани са, а в някои случаи дори и в собствената им държава, и които лица са принудени да разчитат на чуждестранно законодателство,

В. като има предвид, че по-конкретно възникват следните въпроси във връзка с транснационалните злополуки: в някои страни непълнолетните лица и инвалидите не се ползват със специална защита по отношение на изтичането на давностните срокове, поради което същите могат да изгубят правата си да предявяват искове за обезщетение, които иначе биха имали, когато са пострадали в държава-членка, различна от държавата, чиято граждани са; в някои страни единственият начин да се спре изтичането на давностен срок е да се образува съдебно производство или да се връчи призовка за образувано съдебно производство: при трансгранични съдебни спорове такъв подход може да породи проблеми, тъй като воденето на преговори за постигане на извънсъдебно споразумение по необходимост ще отнема по-дълго време и невъзможността да се спре изтичането на давността може да постави пострадалия в неблагоприятното положение да бъде принуден да понесе значителни разноски на ранен етап за образуване на съдебно производство или за връчване на призовка за образувано производство, преди да бъде възможно да се сключи извънсъдебно споразумение,

Г.  като има предвид, че поради различията по отношение на давностните срокове при транснационални дела за телесни повреди, би било целесъобразно да се определят някои принципи по същество,

Д. като има предвид, че е надлежно спазено условието по член 39, параграф 2 от правилника за отсъствие на предложение в процес на изготвяне,

1.  Приканва Комисията да извърши проучване на последиците от съществуването на различни давностни срокове на вътрешния пазар, и по-конкретно последиците за гражданите, упражняващи свободите си съгласно Договора. По-конкретно, чрез проучването следва да се направи опит за количествено определяне на броя на делата за телесна повреда с трансграничен елемент и оценка на евентуалните трудности и/или неудобства, причинени на пострадалите страни вследствие на различието в давностните срокове, като се вземат предвид въпросите, посочени в съображение Б;

2.  Приканва Комисията да изготви, въз основа на резултатите от проучването, доклад относно давностните срокове, в който по-конкретно да се посочват различните възможности: от ограничено хармонизиране на давностните срокове до използването на колизионна норма при противоречие на закони;

3.  Отправя искане към Комисията, по целесъобразност, въз основа на извършеното проучване по параграф 1 и след допитване до Парламента, да представи на Парламента, съгласно член 65, буква в) и член 67, параграф 5, второ тире от Договора за ЕО, законодателно предложение относно давностните срокове по отношение на искове, свързани с телесни повреди и злополуки с летален изход, при трансгранични съдебни спорове, като следва изложените по-долу препоръки;

4.  Потвърждава, че препоръките зачитат принципа на субсидиарност и основните права на гражданите; приканва Комисията внимателно да провери строгото прилагане на принципа на субсидиарност и на съображенията за пропорционалност; следва да се обърне особено внимание на предоставянето на гаранции, че се избира най-малко натрапчивата форма на законодателство и да се провери, например, дали проблемът би могъл да се реши чрез въвеждането на принципа на страна на произход;

5.  Счита, че поисканото предложение не трябва да има финансови последици;

6.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и приложените към нея подробни препоръки на Комисията, Съвета и на парламентите и правителствата на държавите-членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ:

ПОДРОБНИ ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ПОИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Препоръка 1 (относно формата и приложното поле на подлежащия на приемане акт)

Парламентът счита, че следва да се определят, в подходяща форма и доколкото Общността притежава законодателна компетентност в тази област, принципите, на които се подчиняват давностните срокове при искове за вреди:

–   причинени или произтичащи от телесна повреда,

–   предявени от наследници на пострадалия, или

–   предявени от друго лице, когато пострадалият е претърпял телесни повреди или злополука с летален изход,

когато в съдебното производство участват страни с местопребиваване или местоживеене в различни държави-членки, или страна с местопребиваване или местоживеене в държава, която не членува в Общността, или когато съдебното производство предполага избор между законите на различни държави.

Препоръка 2 (относно минималното съдържание на подлежащия на приемане акт)

Продължителност, изчисляване, начална дата, спиране и прекъсване на давностния срок

–   Общият давностен срок следва да бъде четири години, независимо от характера на задължението, основанието на делото или самоличността на ответника, освен когато приложимото право предвижда по-дълъг срок, в който случай тежестта за доказване на наличието на такъв по-дълъг срок следва да пада върху ищеца. Давностният срок за предявяване на иск за вреди, чиято основателност е установена с окончателно съдебно или арбитражно решение, следва да бъде 10 години. Не следва да има давност за вреди, произтичащи от терористични актове, изтезания или робство.

–   Давностният срок следва да изтича в края на двадесет и четвъртия час на последния ден от срока; той следва да се изчислява в съответствие с официалния календар в държавата-членка, в която ищецът образува съдебното производство, и денят, в който възниква основанието за дело, не следва да се брои. При продължаване на давностен срок, новият давностен срок следва да се изчислява от датата на изтичане на предходния давностен срок.

–   Давностният срок следва да започва да тече:

(1)     от датата на възникване на основанието за дело за телесна повреда или от датата (действителна или презюмирана) на узнаване (ако е по-късна) на пострадалото лице;

(2)     в случай на искове, предявени от наследници, от датата на смъртта или от датата (действителна или презюмирана) на узнаване (ако е по-късна) от наследниците;

(3)     в случай на искове, предявени от второстепенни пострадали лица,

–   Давностният срок следва да спира да тече, когато ответникът умишлено, непочтено, неоснователно или по грешка е укрил факти или обстоятелства, пораждащи неговата отговорност. Той следва да спира да тече и по време на свързани с исковете за вреди наказателни производства/разследвания или при наличие на неудовлетворено искане/претенция съгласно Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 май 2000 г. относно сближаването на законите на държавите-членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства (четвърта директива за автомобилното застраховане)[1],

–   Давностният срок следва да се прекъсва от: започването на съдебно производство;

     всеки доведен до знанието на ответника акт на ищеца, с който се цели започване на извънсъдебно производство; всеки доведен до знанието на ответника акт на ищеца, с който се цели започване на преговори; или всеки друг доведен до знанието на ответника акт на ищеца, с който ответникът се информира за предявения от ищеца иск за вреди.

Следва да се включат подходящи разпоредби относно позоваването на изтичане на исковата давност, оперативната самостоятелност на съдилищата при прилагането на давностен срок, последиците от успешно позоваване на изтичането на давностен срок и множество ищци/ответници.

Освен това, държавите-членки следва да се задължат да създадат национални информационни центрове, в които да се води регистър на всички наказателни производства или висящи дела, в които участват чуждестранни пострадали лица, и които да предоставят писмени отговори на основателни искания за получаване на сведения, отправени от или от името на чуждестранни пострадали лица.

PROCEDURE

Title

Report with recommendations to the Commission on limitation periods in cross-border disputes involving injuries and fatal accidents

Procedure number

2006/2014(INI)

Committee responsible

JURI

Date authorisation announced in plenary (Rule 45)

19.1.2006

Date authorisation announced in plenary (Rule 39)

19.1.2006

Committee(s) asked for opinion(s)   Date announced in plenary

Not delivering opinion(s)   Date of decision

Enhanced cooperation   Date announced in plenary

Rapporteur(s)   Date appointed

Diana Wallis 12.12.2005

Previous rapporteur(s)

Discussed in committee

23.2.2006

21.3.2006

3.5.2006

30.5.2006

21.11.2006

Date adopted

21.11.2006

Result of final vote

+: –: 0:

20 0 0

Members present for the final vote

Maria Berger, Carlo Casini, Rosa Díez González, Giuseppe Gargani, Klaus-Heiner Lehne, Antonio López-Istúriz White, Achille Occhetto, Aloyzas Sakalas, Gabriele Stauner, Diana Wallis, Jaroslav Zvěřina

Substitute(s) present for the final vote

Nicole Fontaine, Jean-Paul Gauzès, Othmar Karas, Eva Lichtenberger, Arlene McCarthy, Manuel Medina Ortega

Substitute(s) under Rule 178(2) present for the final vote

Sharon Bowles, Albert Deß, Ewa Klamt

Date tabled

23.11.2006

Comments (available in one language only)

...

• [1]      ОВ L 181, 20.07.2000 г., стр. 65. Директива, последно изменена с Директива 2005/14/EО (OВ L 149, 11.06.2005 г., стр. 14).