ДОКЛАД по препоръките към Комисията за "Насърчаване на здравословното хранене и физическата активност: Европейско измерение за превенцията на наднорменото тегло, затлъстяването и хроничните заболявания"
6.12.2006 - ((2006/2231)(INI))
Комисия по околната среда, здравеопазването и безопасността на храните
Докладчик: Frédérique Ries
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
за препоръките към Комисията за "Насърчаване на здравословното хранене и физическата активност: Европейско измерение за превенцията на наднорменото тегло, затлъстяването и хроничните заболявания"
((2006/2231)(INI))
Европейският парламент,
– като взе предвид Зелената книга на Комисията, озаглавена "Насърчаване на здравословното хранене и физическата активност: Европейско измерение за превенцията на наднорменото тегло, затлъстяването и хроничните заболявания" (COM(2005)0637),
– като взе предвид приемането на Световната стратегия по отношение на храненето, физическата активност и здравето (през м. май 2004 г. на 57-ата Световна здравна асамблея),
– като взе предвид Резолюция на Съвета от 14 декември 2000 г. относно здравето и храненето (2001/C 20 23.01),
– като взе предвид заключенията на Съвета по заетостта, социалната политика, здравеопазването и защитата на потребителите от 3 юни 2005 г. относно затлъстяването, храненето и физическата активност,
– като взе предвид неофициалната среща на министрите на спорта от ЕС, състояла се на 19-20 септември 2005 г., на която британското председателство предложи създаването на работна група за спорт и здраве,
– като взе предвид призивът на учените на 10-тия Международен конгрес по проблемите на затлъстяването (ICO 2006), който се проведе в Сидни от 3 до 8 септември 2006 г.,
– като взе предвид заключенията от Конференцията на високо равнище на финландското председателство, озаглавена "Здраве във всички политики",
– като взе предвид член 45 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по околната среда, здравеопазването и безопасността на храните и становището на комисията по правата на жените и равенството между половете (A6-0450/2006),
A. като има предвид, че броят на хората, страдащи от пълнота в рамките на Европейския съюз, зрелищно е нараснал през последните 30 години; като има предвид, че темпът на растеж на това явление е същият, както в САЩ в началото на 90-те години и като има предвид, че почти 27% от мъжете и 38% от жените в Европа се разглеждат в наши дни като хора с наднормено тегло или със затлъстяване,
Б. като има предвид, че преобладаващото затлъстяване, особено при децата, не се ограничава до ЕС и другите богати страни, а нараства драматично в няколко развиващи се страни,
B. като има предвид, че затлъстяването също така засяга над пет милиона деца в ЕС 25 и като има предвид, че темпът на нарастване е тревожен, с близо 300 000 нови случаи годишно,
Г. като има предвид, че проучванията показаха, че хората с увреждания са изложени на по-голям риск от затлъстяване, причинено от редица фактори, включително патолого-физиологични мутации на енергийния метаболизъм и телосложението, мускулна атрофия и липса на физическа активност;
Д. като има предвид, че енергийният прием сред широки групи от населението е стабилен от 50-те години насам; като има предвид, че промените в стила на живот, обаче, доведоха до намаляване както на физическата активност, така и на физическата работа и по този начин намаля необходимостта от енергия, което предизвиква дисбаланс между енергийните потребности и енергийните доставки,
Е. като има предвид, че редица проекти и проучвания потвърдиха, че началото на затлъстяването се характеризира с ранни несъответствия, свързани със социално-икономическата среда и че състоянието е по-често срещано при семействата с ниски доходи и ниско ниво на образованост;
Ж. като има предвид, че при създаването на план за действие на ЕС за насърчаване на здравословния начин на живот следва да се отдаде дължимото на различните хранителни навици и модели на консумиране, съществуващи в държавите-членки,
З. като има предвид, че докладът на Световната здравна организация (СЗО) за 2005 г. относно здравето в Европа демонстрира (аналитично), че голям брой смъртни случаи и болести са причинени от седем основни рискови фактора, шест от които (хипертензия, холестерол, индекс на телесната маса, недостатъчна консумация на плодове и зеленчуци, липса на физическа активност и прекомерна консумация на алкохол) са свързани с храненето и физическите упражнения, и като има предвид, че на тези определящи здравето фактори трябва да бъде отдаван еднакъв приоритет, с оглед предотвратяването на съществен брой смъртни случаи и болести,
И. като има предвид, че за здравословно хранене трябва да се счита хранене с определени количествени и качествени характеристики като енергийното съдържание, което трябва да е в съответствие с индивидуалните потребности и винаги в съответствие с диетичните принципи,
Й. като има предвид, че, въпреки че по силата на правомощията, предоставени му от Договорите, ЕС играе важна роля в областта на защитата на потребителите посредством насърчаване на здравословното хранене и консумацията на плодове и зеленчуци, мерките на Общността за насърчаване на спорта и физическата активност трябва по необходимост да допълнят мерките, предприети от държавите-членки, региони и градове на Европа,
К. като има предвид социално-икономическото въздействие на заболяванията, свързани с проблемите на наднорменото тегло (които вече начисляват между 4 и 7% от общите разходи за здравеопазване на държавите-членки); като има предвид, че общият размер на разходите, свързани със затлъстяването (като се има предвид повишената склонност към безработица, прекратяване на трудова дейност и инвалидност) не са били обект на точна научна оценка,
Л. като има предвид, че повечето от държавите-членки въведоха политики, предназначени да се борят с проблемите на затлъстяването и да повдигнат здравното ниво на тяхното население, като някои правителства въведоха забрани, а други предпочетоха стимули,
М. като има предвид, че определени държави-членки, например, решиха да регламентират, или дори да забранят, наличието на автомати за продажба на храни и напитки в училищата поради ограничения набор от предлагани продукти и недостатъчното зареждане с напитки с ниско съдържание на захар, плодове и зеленчуци, както и "диетични" продукти,
Н. като разглежда с интерес, в тяхната начална фаза, доброволните начинания, предприети наскоро от една страна от европейските производители на безалкохолни напитки в посока ограничаване на продажбата на този вид напитки на деца под 12 години, като същевременно предоставят достъп до по-разнообразни напитки в училищата, и от друга страна от двама "гиганти" от сектора за бързо хранене, които отпечатват символи относно хранителната питателност върху опаковките на хамбургери и на хартиените пликове, в които се продава чипс,
О. приветства различните инициативи, целящи насърчаването на здравословното хранене, които много европейски търговци на дребно изпробват, включително развитие на разнообразни здравословни продукти, обстойно и лесно за разбиране етикетиране на информация за храненето и партньорство с правителства, училища и неправителствени организации, с цел да се подобри осведомеността относно ползите от здравословното хранене и редовните физически упражнения,
П. като има предвид, че обмисляната Зелена книга е част от общата инициатива на ЕС, предназначена да се бори с факторите, които са най-вредни за здравето (включително лошите хранителни навици и липсата на физическа активност) и които, заедно с пушенето и прекомерната консумация на алкохол, са в основата на сърдечносъдовите заболявания (които са първопричина за смъртността сред мъжете и жените в Европейския съюз), определени видове рак, респираторни заболявания, остеопороза и диабет тип 2, които увеличават нуждите на националните системи за здравеопазване,
Р. като взе предвид презентацията на Комисията на 11 септември 2006 г. относно резултата от общественото допитване при създаването на Зелената книга - резултат, който предизвиква призив за действие от страна на ЕС, което да включва различни общностни политики и отделя специално внимание на децата и младите хора,
C. като взе предвид активната роля, която Общността е призована да изиграе (във връзка със съвместните политики или като допълнение на дейностите, осъществявани от 25 държави-членки) по отношение на кампаниите, които да информират потребителите и да ги правят по-осведомени относно проблема със затлъстяването, да възстановят консумацията на плодове и зеленчуци в рамките на Общата селскостопанска политика, да финансират изследвания, образователни и спортни проекти и да приемат ново или допълнено законодателство, което да има истинско въздействие върху хранителното здраве на европейците.
Затлъстяването: политически приоритет?
1. Приветства поетия от Комисията ангажимент по отношение на здравословното хранене (в количествени и качествени измерения) и физическата активност, и борбата срещу затлъстяването и основните заболявания, свързани с храненето; призовава отсега нататък това да бъде разглеждано като приоритет на Европейския съюз и неговите държави-членки;
2. Признава, че затлъстяването е резултат от много фактори и като такова изисква цялостен подход, включващ множество различни области на политики;
3. Горчиво съжалява, че въпреки действията, предприети от редица държави-членки, затлъстяването засяга постоянно нарастващ дял от населението и ако тази тенденция продължи последиците по отношение на общественото здраве, които могат да бъдат предотвратени посредством подходящи мерки, ще станат неизброими;
4. Съветва всички държави-членки официално да признаят затлъстяването като хронично заболяване, с цел предпазване на затлъстелите хора от заклеймяване и всякакъв вид дискриминация; и да гарантират, че те имат достъп до подходящо лечение в рамките на тяхната система за здравеопазване;
5. Приветства приемането на Европейската министерска конференция на СЗО (Истанбул, 15-17 ноември 2006 г.) на Харта за противодействие на затлъстяването, подчертава създаването на амбициозна рамка за действие, с цел поставяне на епидемията под контрол и призовава Комисията и държавите-членки да създадат график за изпълнение и отдаване на приоритет на интервенциите в тази рамка;
6. Подкрепя безрезервно стартирането през март 2005 г. на Платформа за действие на ЕС относно храненето, физическата активност и здравето ("Платформата") и приветства метода, приет от Генерална дирекция “Здравеопазване и защита на потребителите”: постоянен диалог с различните промишлени сектори, органите на държавите-членки и неправителствените организации;
7. Приветства вече предложеното доброволно ангажиране от страна на участниците в Платформата; подчертава нуждата от гарантиране, че ангажиментите поети по отношение на Платформата са ефективно контролирани и призовава Комисията да създаде ясни критерии за оценка; отбелязва, че достоверната оценка е от основно значение, за да се гарантира, че напредъкът може да бъде измерен в достатъчна степен и да се даде възможност за по-нататъшни действия на ЕС или за разглеждане на законодателни предложения, когато това е необходимо; призовава Комисията ежегодно да докладва на Европейския парламент относно постигнатото от Платформата;
8. Призовава Комисията да направи оценки на въздействието на съответните предложения относно политиките, да определи тяхното въздействие върху общественото здраве, затлъстяването и целите на храненето; препоръчва тази "проверка: здраве или затлъстяване" да заеме място, по-специално в общата земеделска политика, изследователските програми, енергийната политика, рекламата и политиката по отношение на храните;
9. Отбелязва, че макар и голям брой участници понастоящем да са заети с Платформата, те са склонни да се концентрират върху едната част от проблема със затлъстяването - "приемът на енергия"; затова призовава участниците, свързани с другата страна на проблема - "изразходването на енергия" - като производителите на компютърни игри, спортните асоциации и разпространителите на радио и телевизионни програми, да се ангажират повече в дебата и да обмислят поемането на подобни ангажименти;
10. Разглежда като стъпка в правилната посока преобладаващата в момента, в различни сектори на европейската хранително-вкусова промишленост, тенденция за практически действия, имащи за цел да насочат отново вниманието върху пускането на пазара на продукти за деца и въвеждането на етикетиране за питателност върху напитките и хранителните продукти за деца;
11. Насърчава държавите-членки да намерят разходно ефективни възможности за осъществяване на партньорство между техните здравни служби и промишлеността по начин, по който се подобрява разбирането и контролът на пациента върху неговото хранене и същевременно се облекчава икономическата тежест от затлъстяването; счита, че трябва да се обърне специално внимание на схемите, насочени към нуждите на хора от общности в неравностойно социално и икономическо положение;
12. Очаква практическите мерки в най-близко бъдеще да бъдат представени от Комисията в Бяла книга, с оглед не по-късно от 2015 г. да се регистрира намаляване на броя на хората с наднормено тегло и на затлъстели хора;
Информиране на потребителите още от детските години
13. счита, че всяка политика, имаща за цел да предотврати и контролира затлъстяването, следва да обхваща целия живот на хората - от утробния период до старостта; също така счита, че особено внимание следва да се отдели на детството - този етап в живота, през който се възприемат много хранителни навици;
14. Насърчава държавите-членки да признаят факта, че образоването относно храненето и здравето, започващо от много ранна възраст, е изключително важно за предотвратяване на наднорменото тегло и затлъстяването;
15. Счита, че здравните специалисти играят важна роля за популяризирането на ползите за здравето от добре балансирана диета и редовни физически занимания и за откриването на всеки риск, особено при хора с излишък от коремни тлъстини, за които съществува по-голям риск от развитие на диабет тип 2, сърдечносъдово заболяване и други медицински състояния;
16. Изтъква, че училището е мястото, където децата прекарват по-голяма част от времето си, и че следователно училищната среда, особено училищните столове, трябва да насърчават децата към развитие на вкусовете им и да популяризират редовните физически занимания и здравословния начин на живот, особено с цел оказване на противодействие на намаляващото време, предназначено за физическо възпитание в училищата в ЕС; поради това призовава Комисията да развие механизми за насърчаване на най-добрите практики в училищата, които отчитат най-ефективните инициативи за образоване на децата относно здравословното хранене и за осигуряване на храни въз основа на високи хранителни стандарти;
17. призовава държавите-членки да осигурят достатъчно финансови средства за снабдяване на училищата с храни, за да им дадат възможност да предлагат прясно приготвени ястия, за предпочитане от органични или местни селскостопански продукти, и да насърчават здравословни хранителни навици от ранна възраст;
18. Счита, че държавите-членки следва да бъдат насърчавани да гарантират наличието на достатъчно съоръжения за спортове и физически занимания за децата в училище; насърчава държавите-членки и техните местни власти да обърнат внимание на популяризирането на здравословен и активен начин на живот, когато планират месторазположението на училища, за да ги доближат до общностите, които обслужват, като по този начин дадат възможност на децата да вървят или карат велосипед до училище, вместо да седят в автомобил или в автобус;
19. Призовава производителите на безалкохолни напитки в ЕС да изпълнят незабавно ангажиментите, установени от тях на 20 декември 2005 г. в Кодекса им с практически правила, в частност ангажимента за ограничаване на търговските дейности в основните училища;
20. Счита, че наличието (там, където е позволено) на автомати за продажба на храни и напитки в средните училища следва да бъде съобразено с правилата за здравословно хранене;
21. Осъжда честотата и интензивността на телевизионни кампании, целящи да рекламират и популяризират хранителни продукти, предназначени изключително за деца, и подчертава, че такива търговски практики не насърчават здравословни хранителни навици и следователно трябва да се управляват на равнище на ЕС посредством ревизия на Директивата "Телевизия без граници"; призовава за контролни мерки в целия ЕС за ограничаване на телевизионните реклами на храни с високо съдържание на мазнини, захар и сол за деца във време, когато масово гледат телевизия; освен това подчертава, че съществуват убедителни доказателства, че телевизионните реклами въздействат върху краткосрочни хранителни навици на деца на възраст между 2 и 11 години, но при все това счита, че индивидуалната отговорност на родителите играе важна роля, тъй като окончателното решение за покупка се взема от тях; въпреки това, отбелязва, че проучвания показват, че голяма част от родителите искат ясни ограничения относно популяризирането сред деца на нездравословни храни;
22. Призовава Комисията да установи, в рамките на Платформата, доброволни ангажименти или ангажименти за осъществяване на самоконтрол с оглед спиране на популяризирането сред деца на храни с високо съдържание на мазнини, захар и сол, но настоятелно призовава Комисията да излезе със законодателни предложения, в случай че саморегулирането не доведе до промяна;
23. Изтъква, че нови форми на насочена към децата реклама, сред които са изпращане на съобщения по мобилни телефони, интернет игри и спонсорство на игрища, следва да не бъдат изключени от такива съображения;
24. Счита, че между Комисията и европейските медийни индустрии рано или късно трябва да бъде сключено "джентълменско споразумение", включващо изискване относно това детски продукти с различен медиен формат (телевизия, кино, интернет и видеоигри) да съдържат информация за здраве и отмора, целяща да насочи вниманието на младите хора в Европа към важността на практикуването на спорт и консумирането на плодове и зеленчуци с оглед запазване на доброто здраве;
25. Признава ролята на Европейската агенция за безопасност на храните като източник на съвети и препоръки относно режима на хранене;
26. Вярва, че медиите (телевизия, радио и интернет) сега повече от всякога представляват важно средство за обучение относно хранителното здраве, както и средство, което следва да предлага практически съвети на потребителите, за да им позволи да установят правилния баланс между дневния прием на калории и разхода на енергия и, в края на краищата, да им даде право на избор;
27. Счита, че предстоящият регламент относно хранителни и здравни претенции относно храни дава ясен сигнал и най-сетне ще даде на потребителите откровена, надеждна и последователна информация за хранителните характеристики на хранителни продукти, по-специално на тези, които съдържат големи количества захар, сол и определени мазнини; отбелязва, че прилагането на такъв регламент следва да се осъществява по начин, който все пак насърчава компаниите за храни и напитки да обновяват и подобряват продуктите си; поради това счита, че в контекста на този регламент установяването на профили на хранителните съставки от страна на Европейската агенция за безопасност на храните трябва да придобие първостепенно значение, като при това се вземат предвид последните налични данни, и трябва да се осъществи в тясно сътрудничество с неправителствени потребителски организации и оператори на хранителни продукти, включително търговци на дребно;
28. Отбелязва нарастваща обществена и научна загриженост относно въздействието на изкуствени трансмазнини върху човешкото здраве и отбелязва конкретни действия от определени национални (Канада, Дания) и регионални (гр. Ню Йорк) органи за отстраняване на трансмазнините от човешката хранителна диета; призовава за действия на ЕС за намаляване на приема на трансмазнини;
29. Счита, че е необходимо Директива 90/496/EО на Съвета от 24 септември 1990 г. относно етикетирането за питателност на храните[1] да бъде преразгледана незабавно, така че да включи, като минимум, изискване за обозначаване на наличието и количеството на хранителни вещества и на характера на мазнините, като се следват целите за опростяване и хармонизиране на европейското законодателство и препоръките, направени от представителите на промишлените отрасли и потребителските асоциации;
30. Проявява силен интерес към системите за указване, касаещи храни, и въведени в няколко държави-членки от компании за храни, търговци на дребно или държавни органи с цел опростяване на информацията относно питателността; признава ценността на такива системи, както и на логота за здравословен избор, когато се приемат добре от потребителите и са лесни за употреба; припомня, че научните изследвания потвърждават, че схеми, които показват равнището на хранителните вещества посредством интерпретативен елемент помагат най-много на потребителите при избора на по-здравословни продукти; призовава Комисията да се възползва от този опит и научните изследвания, за да развие и въведе в рамките на целия ЕС схема за етикетиране за питателност на храните върху предната част на опаковката, и изтъква, че едно последователно послание към потребителите изисква определена степен на хармонизация в тази област и че подобни послания трябва да са научно обосновани;
31. Отбелязва, че най-доброто средство е обучението на потребителите, което не може да се замести с прекалено опростени системи (ефектът от които може дори да противоречи на преследваната цел);
Включване на храненето и физическата дейност в други политики на Общността
32. Вярва, че преформулирането на продуктите е силно средство за намаляване на приема на мазнини, захар и сол в нашата диета и приветства мерките, предприети от някои производители и търговци на дребно в тази насока; отбелязва, че до този момент само 5 % от всички доброволно поети в рамките на Платформата ангажименти са свързани с развитието на продукти; призовава Комисията, държавите-членки, производителите, търговците на дребно и доставчиците на храни да засилят усилията за гарантиране, че производители, търговци на дребно и доставчици намаляват съдържанието на мазнини, захар и сол в храните; призовава производителите да използват преформулирането на продукти не просто за да лансират нови, понякога по-скъпи марки, а за да дадат приоритет на намаляването на мазнините, захарта и солта в съществуващи всекидневно използвани марки;
33. Подчертава колко е важно да се даде възможност на всеки да прави избор въз основа на информираност относно продуктите, което консумира, и количеството на физическите упражнения, които прави;
34. Счита, че популяризирането на здравословния начин на хранене и физическата активност трябва да бъде политически приоритет не само за Генерална дирекция “Здравеопазване и защита на потребителите”, но също и за генералните дирекции на Комисията, отговарящи за земеделието, транспорта, заетостта, научните изследвания, образованието и спорта, които прилагат политики на Общността или програми с въздействие върху хранителното здраве; изисква от Комисията да проведе оценки на въздействието на предложения за свързани с тази област политики, с цел определяне на въздействието им върху общественото здраве и хранителни цели - в частност на Общата земеделска политика;
35. Приветства факта, че настоящата програма на Общността за действие в областта на общественото здраве (2003-2008) осигурява финансиране за редица проекти, свързани със затлъстяването, и счита, че трябва да има достъп до дългосрочно финансиране и че във втората програма (2007-2013) трябва да се акцентува върху популяризирането на здравословен начин на живот сред децата, младите хора и хората с увреждания;
36. Подчертава, че информационните кампании не са най-доброто средство за достигане до социално-икономически групи в неравностойно положение; счита, че е необходимо действията да се адаптират към местните потребности и да имат за основа самите общности, и че е необходимо да се установят преки контакти и да се осъществява тясно сътрудничество между местните училища, детските градини, всички общопрактикуващи лекари, педиатри и местни здравни служби; изтъква, че оценяването на такива дейности е изключително важно за постигането на разбиране дали оказват желаното въздействие;
37. Призовава структурните фондове да се използват за региони, които са в неравностойно социално-икономическо положение, като се инвестира в инфраструктура, която улеснява физическата дейност и безопасния транспорт (като алеи за велосипедисти) и насърчава игрите навън, при безопасна заобикаляща среда; същевременно, насърчава държавите-членки да инвестират в такива цели;
38. призовава Комисията (в партньорство със съответните министерства в държавите-членки или регионите) да допринесе за програми "спорт в училище" в заведения за провеждане на експерименти и изследвания;
39. Насърчава Комисията да направи оценка на степента, до която недохранването и липсата на подвижност са проблем сред по-възрастните и да помисли върху това какви по-нататъшни мерки е необходимо да се предприемат с цел оказване на помощ на тази важна, но понякога пренебрегвана в това отношение група в рамките на общността;
40. Призовава държавите-членки и работодателите да стимулират служителите си за участие в дейности за поддържане на добра физическа форма, особено жени, заети с монотонна работа, която може да доведе до хронични заболявания;
41. Отчита ролята на работодателите за насърчаване на здравословен начин на живот сред техните служители; изтъква, че здравето и, следователно, продуктивността на работната сила следва да бъдат част от стратегията на предприятията за корпоративна социална отговорност; очаква наскоро създадения Европейски алианс за корпоративна социална отговорност да насърчи обмена на добри практики в тази сфера;
42. Приветства призива, отправен от научната общност по време на Десетия международен конгрес по проблемите на затлъстяването за засилване на научните изследвания с оглед на постигане на по-добро разбиране относно начина, по който генетичните фактори и начинът на живот взаимодействат и предизвикват болести;
43. Приветства, в тази връзка, финансирането от Общността, осигурено за девет проекта, включени в тематичния приоритет "Качество и безопасност на храните" в рамките на Шестата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие - проекти, които търсят нови начини на противодействие на затлъстяването чрез съсредоточаване върху (например) специфична възрастова група или чрез изучаване на взаимодействието между генетични и поведенчески фактори и състояние на насищане;
44. Призовава, във връзка със Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие, за това действията срещу затлъстяването да продължат не само да жънат ползите от транснационалното сътрудничество между научни изследователи в областта на начина на хранене, земеделието и биотехнологиите, но също и да бъдат считани за изследователска тема от общ интерес за редица дисциплини;
45. Подчертава важността на наличието на сравним набор от показатели относно здравния статус (включително данни относно приема на храни, физическите занимания и затлъстяването), особено по възрастова група и социално-икономическа класа;
46. Изразява голяма загриженост от намалялата консумация на плодове и зеленчуци в Европа, която основно засяга европейски домакинства с ниски доходи поради факта, че такива продукти са скъпи и се предоставя твърде малко информация относно истинското им значение за режима на хранене;
47. Призовава Комисията да предложи политическа и регулаторна рамка, която поставя на разположение най-добрите източници на хранителни вещества и други полезни хранителни съставки и дава на европейските потребители избор относно начина, по който да постигнат и поддържат оптималния прием на хранителни вещества, съответстващ в най-голяма степен на техния индивидуален начин на живот и здраве;
48. Изразява загриженост относно доклади, гласящи че хранителното съдържание на произвеждани в Европа плодове и зеленчуци е намаляло през последните десетилетия и призовава Комисията и Съвета да предприемат необходимите мерки в прегледа на Общата земеделска политика за 2008 г., за да отчетат питателността на храните като важен критерий и да насърчат производството на качествени храни и стимулите за здравословно хранене в рамките на политиките за развитие на селските райони;
49. Призовава за по-голямо съгласуване на Общата земеделска политика и здравните политики, подети от Европейския съюз, и призовава Комисията да се увери напълно, че субсидии от ЕС, отпуснати на определени промишлени отрасли, в никакъв случай не се използват за финансиране на рекламни кампании, които представят в благоприятна светлина висококалорични продукти;
50. Призовава Комисията да гарантира, че субсидии на Общността за определени промишлени отрасли не служат за финансиране на рекламни кампании на висококалорични продукти;
51. Счита за необходима реформа на общата организация на пазарите на плодове и зеленчуци, една от целите на която би било съживяването на потреблението на този вид изключително питателни хранителни продукти; убеден е, освен това, че една политика на стимулиране (включваща намаляване на цените, по-ниски данъци и други видове субсидии) е за предпочитане пред система, основана върху повишаване на данъците върху висококалоричните продукти ("блажен данък"), което в края на краищата би представлявало тежест в частност за разполагащите с най-малко средства европейски домакинства;
52. Приканва Световната здравна организация да представи пред Европейския парламент настоящите си възгледи по въпросите на затлъстяването;
53. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията, на парламентите на държавите-членки и страните кандидатки, както и на СЗО.
- [1] OВ L 276, 6.10.1990 г., стр. 40. Директивата, последно изменена с Директива 2003/120/EО на Комисията (OВ L 333, 20.12.2003 г., стр. 51).
EXPLANATORY STATEMENT
‘Good eating habits are like a savings book: you have to invest long before you earn any interest.’
Simone Lemiux, of the Institute of Nutrition and Functional Foodstuffs at the Université Laval-Québec, speaking in 2005.
The obesity and excess-weight epidemic affecting the people of Europe prompts us to press the alarm button. Highly revealing figures may be quoted from the extremely useful own-initiative opinion drawn up in 2005 by the European Economic and Social Committee on the basis of reports issued by the World Health Organisation and the International Task Force on Obesity:
- within the 25-Member EU, 14 million children are overweight and 3 million are obese;
- in a number of EU countries, over half the adult population is overweight and between 20 and 30% of adults are deemed to be obese;
- the number of European children who are overweight or obese increases by over 400 000 cases per year and this problem affects almost one child in four over the 25-Member EU as a whole;
- between 10 and 20% of children in northern Europe are overweight, whereas in southern Europe, the UK and Ireland the proportion is between 20 and 35%.
Obesity is therefore a reality which leads us to observe as we turn a street corner that an increasing number of the people queuing for the cinema are manifestly overweight. This fact is all the more striking in view of the fact that it affects more and more of Europe’s children and teenagers.
Of course, there will always be those who speak out against what in their eyes is only an obsession linked to new aesthetic values and not a genuine 21st-century ‘disease of civilisation’. The fact of the matter is that obesity (which is not to be confused with being overweight or carrying a few extra kilos) - and anorexia (which should not be mistaken for merely being slim or slightly too thin) - are both major physical-health problems.
Nuances apart, the greater prevalence of obesity in all sections of the population implies a greater risk of death from associated conditions such as type-2 diabetes, high blood pressure and heart disease.
We should, therefore, welcome the debate launched by the Commission by means of the Green Paper drawn up in December 2005, the purpose of which is to make us think about the best ways of combating obesity by promoting a healthy diet and regular physical activity.
This initiative follows on from the launch in March 2005 of the EU Platform for Action on Diet, Physical Activity and Health, which regularly brings together representatives from various industries, the Member States’ authorities and NGOs under the aegis of DG SANCO.
The rapporteur welcomes this new method of open and innovative consultation which (she hopes) will enable the main framework for future joint activities at EU level to be set up.
As regards 'physical activity', which is half of the equation and hence of the solution (the famous 30 minutes of daily physical activity suggested by many medical practitioners), the rapporteur would like to point out straightaway that education and sport are matters for which the Member States or the regions have prime responsibility.
Although it is true that the educational value of sport was acknowledged at the December 2000 Nice European Council and that 2004 was designated the European Year of Education through sport, it is nonetheless true that the EU has comparatively little scope for action.
A number of avenues should of course be explored: campaigns using various media to raise public awareness of physical activity, theme-based partnerships with the 25 Ministries of Education and the EUPEA (European Physical Education Teacher Association) and in particular the incorporation of sport into regional policy.
It is just as important that we should point out that the public authorities responded only belatedly to what is a disease of the modern era. Contrary to what many people think, obesity affects not only industrialised countries but other populations too: in Asia and Oceania (with record rates amongst Melanesians and Micronesians) and in the Mediterranean countries.
The Commission financed its initial project to combat obesity in 1998 in partnership with the University of Crete. Amongst the Member States, France was the first to launch (in 2000) a national nutrition and health plan. In that same year the Council adopted its first resolution on health and nutrition.
Since then, most of the Member States have taken action designed to promote health eating and regular physical activity from childhood onwards.
As regards diet the Member States have adopted legislation, implemented an action plan or followed both courses of action. They have also acquired resources and can now wield a whole battery of incentives, regulations and prohibitions.
These apply to areas as varied as:
- nutritional labelling of certain food products (the ‘food signposting’ systems introduced in the UK, Finland and Sweden),
- the presence or the withdrawal of food and drink vending machines in the case of certain schools (France and the UK),
- direct advertising to children under the age of 12 (regulated in all 25 EU Member States and banned solely in Sweden),
- foodstuffs and additives used in the preparation of meals in school canteens (decision taken by the Latvian Government and applicable with effect from 1 November 2006 to ban the consumption by children of food and drink containing artificial additives, colorants or caffeine),
- products made from hydrogenated vegetable fats or margarine and containing a high concentration of trans fatty acids (in 2003, Denmark passed a law designed to reduce exposure to trans fatty acids).
The rapporteur has deliberately chosen the option of quoting examples of action taken by the Member States, much of which is based on prevention and prohibition. This deliberate choice enables the rapporteur to highlight a current trend on the part of lawmakers to 'strike hard' in the fight against obesity, either by banning certain ingredients or by warning consumers against high-calorie products.
The rapporteur thinks that it is too early to make any kind of interim or final judgment concerning the various policies pursued by the Member States, most of which have only recently been launched.
This is the first reason why the rapporteur has not proposed simply extending the five initiatives mentioned above to the EU as a whole. The other reason is her preference for open, affirmative proposals, which do not sit comfortably with a 'prohibition' approach. (Such an approach in any case has little effect amongst children, who are strongly inclined to challenge any kind of ban.)
Hence the philosophy underlying the report is one of incentives rather than the outlawing of certain food products.
The rapporteur also recognises that there is no room any more for the kind of political correctness which results in inaction: can anyone really believe these days that there are no foodstuffs which are either 'good' or 'bad' from a nutritional point of view?
At this point she would like to state clearly that as far as she is concerned there are healthy foodstuffs which are highly nutritious and 'junk foods' with a high calorie content. It is the former (in particular fruit and vegetables, the consumption of which has been in free fall for over a decade and of which the importance in health terms is well known) which should be the subject of EU incentive policies.
As regards the common agricultural policy, the rapporteur agrees with the many criticisms which have been made regarding its lack of effectiveness. In its current form the CAP has had its day; a radical reform needs to be undertaken and the concerns of producers in the various sectors and also of consumers seeking a healthy, varied diet which meets nutritional targets should be addressed.
With regard to the common organisation of the markets in fruit and vegetables, the rapporteur advocates a new EU policy, one of the main objectives of which would be to restore consumption of this category of foodstuffs, which are highly nutritious. She also believes that a policy of incentives (price reductions, lower taxation and other forms of subsidy) is preferable to a scheme based on increased taxation levied on high-calorie products (a 'fat tax'), which ultimately penalises the poorest European households in particular.
Acting in this way on a number of Community policies by creating synergies amongst them is in the rapporteur's view the most direct way (and possibly also the most difficult, in view of the number of parties involved) for Europe to contribute its added value in the struggle to change eating habits and lifestyle in general.
This multi-sector approach is in strict accordance with the message issued by the Council in its resolution of 14 December 200, in paragraph 12 of which it emphasises 'that many Community policies, particularly in the fields of public health, agriculture, fisheries, research, transport, consumer protection and the internal market, have such an impact that those national nutritional policies can have full effect only if aspects relating to nutritional health are taken into account in the drafting and implementation of the Community policies concerned.'
It is for this reason that a number of specific proposals have been brought forward, which relate to various policies under which the EU may act. For example:
- under the 7th RDFP, funding must be made available in the traditional areas of food, agriculture and biotechnology, but research into other factors must also be encouraged and joint multidisciplinary projects (socio-economic topics, health) must therefore be financed;
- as regards audiovisual policy and consumer protection: the rapporteur proposes the conclusion of a 'gentlemen's agreement' between the Commission and the European media industries, involving the requirement for children's products in different media formats (television, cinema, Internet and video games) to carry health and recreation information intended to make Europe's youngsters aware of the importance of practising sport and of eating fruit and vegetables in order to remain healthy;
- in the field of education and sport: the Commission has the means (in partnership with the relevant ministries in the Member States or the regions) to launch 'sport at school' programmes in 'guinea pig' establishments and at the start of the year to give the pupils at each school selected an EU-branded sports bag containing basic equipment (footwear, shorts and a tee-shirt);
- in connection with the Structural Funds: social and economic cohesion within the EU is a major European-integration objective. In view of the prevalence of obesity in the most disadvantaged sections of the population, the promotion of healthy lifestyles for both the urban and the rural population must be incorporated into the European Social Fund (ESF) and the European Regional Development Fund (ERDF) as set for the new 2007-2013 period.
In conclusion, the fight against obesity is only just beginning and it must be made a political priority for all the Member States and also (and especially) for the EU. The EU has a key role to play in bringing Community policies into line with ordinary people's everyday concerns regarding health and the quality of life in general.
A good diet must be recognised as a habit which is as important as taking physical exercise and refraining from smoking as a way of improving health.
OPINION OF THE COMMITTEE ON WOMEN'S RIGHTS AND GENDER EQUALITY (15.11.2006)
for the Committee on the Environment, Public Health and Food Safety
on promoting healthy diets and physical activity: a European dimension for the prevention of overweight, obesity and chronic diseases
Draftswoman: Anna Hedh
SUGGESTIONS
The Committee on Women's Rights and Gender Equality calls on the Committee on the Environment, Public Health and Food Safety, as the committee responsible, to incorporate the following suggestions in its motion for a resolution:
A. whereas young girls have a tendency to be more dissatisfied than boys with their own physical appearance, which can lead to eating disorders such as anorexia and bulimia,
B. whereas a multitude of factors such as professional demands and household responsibilities make it increasingly difficult to integrate physical activity into a daily schedule,
C. whereas sport is an important element in the natural process of socialisation and whereas, on account of its educational role, it promotes positive values and personal development,
D. whereas pregnancy and menopause are two critical stages in the development of excess weight in women and whereas these important milestones in a woman's life are given inadequate consideration by the national health services, in particular in nutrition counselling,
E. whereas obesity-related mortality is lower among women, whereas the incidence of morbidity and health-related quality-of-life problems is several times higher among women and whereas, therefore, women suffer more from the consequences of obesity and have a lower tolerance than men, both physically and emotionally, of physical impairments resulting from obesity,
F. whereas for many groups of women, especially those experiencing poverty, adopting a healthier lifestyle is a complex issue,
1. Encourages the Commission to develop further its gender-based approach as regards obesity and weight-related conditions, diet and physical activity, in particular in terms of data collection, best practice dissemination and devising Community-wide communication strategies;
2. Points out that schools are settings that can be used to influence children and young people's behaviour in a positive way; underlines that serving freshly produced meals, preferably from organic or regional agriculture, in school canteens should be encouraged;
3. Calls on the Member States to include the nutrition and physical activity as compulsory daily subjects in primary education programmes and home economics in secondary education programmes; calls on the Commission to promote the exchange of best practices in those fields within the European education programmes;
4. Underlines the fact that schools play an important role in influencing the lifestyles of children and young adults; recommends that consumer education, nutrition and physical activity be introduced in school curricula and that all students take part in these activities;
5. Calls on the Member States to promote awareness-raising campaigns to encourage, motivate and enable individuals to lose weight through better nutrition and physical activity;
6. Recommends that, when developing their national health strategies, the Member States take into consideration the possibility of promoting the prescription of physical activity to patients as a preventive measure to help combat the health problems associated with obesity, as a weight maintenance measure or as a weight loss measure; calls on the Commission to promote the exchange of best practices in this field among the Member States;
7. Calls on the Member States, regional and local authorities and sports associations to stimulate, support and provide physical exercise and sports activities that are accessible by all and to ensure that girls and women have equal provision and access with men to sports infrastructures and activities, taking into account the different preferences of women and men;
8. Calls on the Member States and employers to stimulate their employees to participate in keep-fit and physical activities, especially women employed to do monotonous tasks which can lead to chronic diseases;
9. Calls on the Member States to further raise awareness amongst health-care professionals of weight-related diseases and conditions, including their psychological and/or physiological causes, in order to improve the quality of the treatment provided to patients;
10. Encourages the Member States and the Commission to raise public awareness of the benefits of a healthy diet and regular physical activity and the potential health dangers of a sedentary lifestyle;
11. Stresses the role played by the media in conveying eating habits; encourages Member States to cooperate with them in promoting a healthier nutrition;
12. Encourages social partners and employers to create a working environment which would enable the practice of a physical activity, thereby increasing the level of productivity;
13. Calls on all sectors of the food and nutrition industry - 'from farm to fork' - to participate in the ongoing debate and assume their responsibilities in the implementation of the decisions deriving from such debate, in particular as regards gender-based health research and development and nutritional information.
PROCEDURE
|
Title |
Promoting healthy diets and physical activity: a European dimension for the prevention of overweight, obesity and chronic diseases |
||||||
|
Procedure number |
|||||||
|
Committee responsible |
ENVI |
||||||
|
Opinion by |
FEMM |
||||||
|
Drafts(wo)man |
Anna Hedh |
||||||
|
Previous drafts(wo)man |
|
||||||
|
Discussed in committee |
19.10.2006 |
13.11.2006 |
|
|
|
||
|
Date adopted |
13.11.2006 |
||||||
|
Result of final vote |
+: –: 0: |
23 - - |
|||||
|
Members present for the final vote |
Edit Bauer, Hiltrud Breyer, Maria Carlshamre, Ilda Figueiredo, Věra Flasarová, Lívia Járóka, Piia-Noora Kauppi, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Siiri Oviir, Marie Panayotopoulos-Cassiotou, Marie-Line Reynaud, Teresa Riera Madurell, Raül Romeva i Rueda, Amalia Sartori, Eva-Britt Svensson, Anne Van Lancker, Corien Wortmann-Kool, Anna Záborská |
||||||
|
Substitute(s) present for the final vote |
Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Anna Hedh,, Zita Pleštinská. |
||||||
|
Substitute(s) under Rule 178(2) present for the final vote |
Albert Deß, Viktória Mohácsi |
||||||
|
Comments (available in one language only) |
... |
||||||
PROCEDURE
|
Title |
Promoting healthy diets and physical activity: a European dimension for the prevention of overweight, obesity and chronic diseases |
|||||||||||
|
Procedure number |
||||||||||||
|
Committee responsible |
ENVI |
|||||||||||
|
Committees asked for opinions Date announced in plenary |
EMPL |
IMCO |
FEMM 12.10.2006 |
|
|
|||||||
|
Not delivering opinions |
EMPL |
IMCO 4.10.2006 |
|
|
|
|||||||
|
Enhanced cooperation |
|
|
|
|
|
|||||||
|
Rapporteur |
Frédérique Ries 29.11.2005 |
|
||||||||||
|
Previous rapporteur(s) |
|
|
||||||||||
|
Discussed in committee |
3.10.2006 |
27.11.2006 |
|
|
|
|||||||
|
Date adopted |
27.11.2006 |
|||||||||||
|
Result of final vote |
+ - 0 |
42 5 0 |
||||||||||
|
Members present for the final vote |
Adamos Adamou, Georgs Andrejevs, Irena Belohorská, Johannes Blokland, John Bowis, Frieda Brepoels, Martin Callanan, Dorette Corbey, Chris Davies, Mojca Drčar Murko, Edite Estrela, Jill Evans, Anne Ferreira, Karl-Heinz Florenz, Matthias Groote, Françoise Grossetête, Cristina Gutiérrez-Cortines, Satu Hassi, Gyula Hegyi, Jens Holm, Dan Jørgensen, Christa Klaß, Marie-Noëlle Lienemann, Jules Maaten, Linda McAvan, Roberto Musacchio, Riitta Myller, Péter Olajos, Miroslav Ouzký, Vittorio Prodi, Frédérique Ries, Guido Sacconi, Karin Scheele, Richard Seeber, Kathy Sinnott, Bogusław Sonik, Antonios Trakatellis, Marcello Vernola, Anja Weisgerber |
|||||||||||
|
Substitutes present for the final vote |
Margrete Auken, Pilar Ayuso, Philip Bushill-Matthews, Christofer Fjellner, Kartika Tamara Liotard, Miroslav Mikolášik, Ria Oomen-Ruijten, Alojz Peterle |
|||||||||||
|
Substitute(s) under Rule 178(2) present for the final vote |
|
|||||||||||
|
Date tabled |
6.12.2006 |
|||||||||||
|
Comments |
|
|||||||||||