ДОКЛАД относно създаването на евро-средиземноморска зона за свободна търговия

20.12.2006 - (2006/2173(INI))

Комисия по международна търговия
Докладчик: Kader Arif

Поправки/Допълнения

• ERR01 (PDF - 113 KB)
• ERR01 (DOC - 43 KB)

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно създаването на евро-средиземноморска зона за свободна търговия (2006/2173(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид Барселонската декларация от 28 ноември 1995 г., която полага основата на партньорството между Европейския съюз (ЕС) и южните и източни средиземноморски страни (ЮИСС), както и работната програма, приета на тази конференция,

–   като взе предвид своята резолюция от 27 октомври 2006 г. относно прегледа на Барселонския процес[1],

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент, озаглавено „Десета годишнина на евро-средиземноморското партньорство: Работна програма за посрещане предизвикателствата на следващите пет години“ (COM(2005)0139) и съответните приложения (SEC(2005)0482 и SEC(2005)0483) от 14 април 2005 г.,

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент от 11 март 2003 г., озаглавено „Разширена Европа – съседни страни: Нова рамка на отношенията с нашите източни и северни съседи“ (COM(2003)0104), стратегическия доклад за Европейската политика на добросъседство (ЕПД) (COM(2004)0373), предложението за Инструмент за европейско добросъседство и партньорство (ENPI) (COM(2004)0628), съобщението до Съвета от 9 декември 2004 г. относно предложенията за планове за действие съгласно ЕПД (COM(2004)0795), както и плановете за действие по отношение на Израел, Йордания, Мароко, Палестинската автономия, Тунис и Ливан,

–   като взе предвид заключенията на евро-средиземноморските министерски конференции и секторните министерски конференции, проведени след стартирането на Барселонския процес, и по-специално заключенията на Седмата евро-средиземноморска конференция на министрите на външните работи, проведена в Люксембург на 30-31 май 2005 г.,

–   като взе предвид евро-средиземноморските споразумения за асоцииране между Общността и нейните държави-членки, от една страна, и Тунис[2], Израел[3], Мароко[4], Йордания[5], Египет[6], Ливан[7] и Алжир[8], от друга страна, и Евро-средиземноморското временно споразумение за асоцииране в областта на търговията и сътрудничеството между Общността и ООП (в полза на Палестинската автономия)[9]; като взе предвид Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране ЕО-Турция от 22 декември 1995 г. за осъществяване на последната фаза на митническия съюз (96/142/EО)[10],

–   като взе предвид споразумението за свободна търговия, известно като „Споразумение от Агадир“, подписано от Йордания, Египет, Тунис и Мароко на 25 февруари 2004 г.,

–   като взе предвид стратегическото партньорство със Средиземноморието и Близкия Изток, прието от Европейския съвет през юни 2004 г.,

–   като взе предвид регионалния стратегически доклад за 2002-2006 г. и регионалната индикативна програма за 2005-2006 г. относно евро-средиземноморско партньорство 2002-2006 г.(MEDA) ,

–   като взе предвид оценката на въздействието на устойчивостта на евро-средиземноморската зона за свободна търговия (ЗСТ), изготвена от Института за политика и управление на развитието към Манчестърския университет,

–   като взе предвид своята резолюция от 17 ноември 1995 г. относно икономическите и търговските отношения между ЕС и страните от Средиземноморския басейн[11],

–   като взе предвид своята резолюция от 30 март 2000 г. относно средиземноморската политика на ЕС[12],

–   като взе предвид заключенията и препоръките (включително изготвената от Комисията петгодишна работна програма) на срещата на върха в Барселона на 27 и 28 ноември 2005 г.,

–   като взе предвид резолюцията от 11 май 2006 г. на Комисията по икономически и, финансови въпроси, социални дейности и образование към Евро-средиземноморската парламентарна асамблея (EMPA) относно условията за трансформиране на Механизма за евро-средиземноморски инвестиции и партньорство (FEMIP) в Евро-средиземноморската банка за развитие,

–   като взе предвид работата на EMPA,

–   като взе предвид своята позиция от 14 декември 2004 г. по проекта за регламент на Съвета относно финансовите и технически мерки, придружаващи (MEDA) реформата на икономическите и социалните структури в рамките на евро-средиземноморското партньорство (Кодифициран вариант)[13],

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и становищата на комисията по външни работи и комисията по земеделие и развитие на селските райони (А6-0468/2006),

А. като има предвид, че Конференцията от Барселона от 27 и 28 ноември 1995 г. лансира един много амбициозен и уникален по рода си проект, именно създаване на нови и по-тесни политически, икономически, социални и културни връзки между северните и южните брегове на Средиземно море; като има предвид, че този проект позволи да се постигне голям напредък в региона, но все още е далече от приключване,

Б.  като има предвид, че политическите условя („Споразумения от Осло“), които улесниха стартирането на Барселонския процес, междувременно радикално се измениха, и като има предвид, че мирното уреждане на положението в Близкия Изток е по-несигурно от всякога,

В.  като има предвид, че е в интерес на ЕС и държавите-членки Средиземноморският регион да се развива в рамките на взаимноизгодна, интегрирана икономическа и социална среда,

Г.  като има предвид, че силният демографски ръст в южните и източните средиземноморски страни се нуждае от въвеждане на икономически и социални политики и мерки, които повече не може да се отлагат,

Д. като има предвид, че от общ интерес на ЮИСС и ЕС е намаляването на ръста на безработицата в региона и осигуряване на съответното население, и по-специално на младите хора и селското население, на достойни перспективи, при положение че между 2000 и 2015 г. трябва да бъдат създадени 35 милиона нови работни места за задържане на безработицата на сегашните й нива,

Е.   като има предвид, че икономиките на ЮИСС са в силна зависимост от външната търговия и като има предвид, че общият обем на вноса и износа представлява две трети от БВП; като има предвид, че значителна част от търговските потоци са към ЕС, макар да съставляват само 4% от външната търговия на ЕС и като има предвид че структурата на износа на ЮИСС е много слабо диверсифицирана и тези страни остават специализирани в сектори, които слабо допринасят за растежа,

Ж. като има предвид, че в сравнение с други икономически зони, и по-специално страните от Югоизточна Азия, ЮИСС са изгубили важни позиции по отношение на конкурентоспособност, индустриално развитие и перспективи за социално развитие, а и делът им в световната търговия съществено е намалял от 1980 г. насам въпреки сравнително постоянния икономически растеж; като има предвид, че едно подобно развитие трябва да бъде предмет на загриженост за ЕС и неговата политика на добросъседство, по-специално с оглед на последиците за социалната и политическа стабилност по неговите граници,

З.  като има предвид, че по отношение на търговията структурата на търговията между ЕС и ЮИСС много малко се е променила от старта на Барселонския процес, и като има предвид, че подписването на споразуменията за асоцииране все още не е довело до очакваните резултати,

И.  като има предвид необходимостта от зона за свободна търговия (ЗСТ), целяща изкореняване на бедността, осигуряване на пълна заетост, заздравяване на демокрацията и насърчаване на устойчиво развитие; като има предвид, че тази ЗСТ трябва да се основава на балансирани и правилно насочени правила, които са от първостепенно значение за по-доброто интегриране на ЮИСС в международната търговия, за осигуряване на икономическата им диверсификация, за оказване на помощ при посрещане на предизвикателствата на глобализацията и за осигуряване на справедливо разпределение на ползите от нея; ;

Й.  като има предвид, че засиленото икономическо сътрудничество в Средиземноморския регион предлага положителни перспективи и за икономиките на южноевропейските държави-членки и, следователно, задълбочаване на тяхната интеграция в единния пазар на ЕС;

K. като има предвид, че двата бряга на Средиземно море продължават да представляват поразително несиметрична картина по отношение на икономика, социални и демографски фактори, и като има предвид значителните разлики между ЮИСС по отношение на развитието им;

Л.  като има предвид, че постоянното политическо и икономическо фрагментиране на ЮИСС и липсата на действителен интеграционен процес могат да имат много вредни ефекти върху Барселонската програма, и по-специално върху създаването на ЗСТ, чрез влошаване на ефектите на концентрацията на търговията, като това води до зависимост на определени ЮИСС от пазара на ЕС;

M. като има предвид, че създаването на ЗСТ може да има ефекти, които са като цяло положителни в дългосрочен план, но и отрицателни в кратко- и средносрочен план в средиземноморските държави-членки на ЕС и в ЮИСС;

Н.  като има предвид, че въвеждането на ефективни съпътстващи мерки за намаляване и уравновесяване на развиващи се отрицателни ефекти на либерализацията за всички региони и държави е от общ интерес;

O.  като има предвид, че поради повишаващата се скорост на промените в нашите общества, основаващи се на информационни технологии, ЮИСС трябва да увеличат в количествен и качествен аспект усилията си в сферата на научнотехническите изследвания, с оглед стесняване на технологичната пропаст, която ги отделя от по-високо развитите страни в тази сфера, като това евентуално ще позволи по-продължителен и устойчив икономически растеж;

П.  като има предвид, че ЮИСС постигнаха забележителен напредък в началното образование, намалявайки в голяма степен нивото на неграмотност, което въпреки това остава високо в някои страни в региона; като има предвид, че достъпът до висше и университетско образование е ограничен само до малък относителен дял от населението, а училищната система все още няма капацитет да обучава професионален и технически персонал от високо ниво, за да създава действителен баланс между предлагането и търсенето на пазара на труда;

Р.   като има предвид, че успоредно с процеса, предназначен да създаде зона за свободна търговия между ЕС и ЮИСС, от първостепенно значение е ЮИСС да премахнат съществуващите политически и икономически пречки, които забавят интеграционния процес в целия регион, за да постигнат по-ползотворно сътрудничество помежду си;

Възобновяване на Барселонския процес

1.  Изказва съжаление във връзка с факта, че трите главни цели от Барселона (създаване на обща зона на мир и стабилност; създаване на зона на споделено благополучие чрез икономическо партньорство и създаване на ЗСТ; сътрудничество в социалните, културни и човешки дейности с цел насърчаване на диалога между културите в региона) далеч не са постигнати;

2.  Изтъква, че тези три стълба трябва непременно да развиват успоредно, за да се осигури успехът на процеса на евро-средиземноморска интеграция и да се намалят различията в развитието между двата бряга на Средиземно море;

3.   Подчертава, че укрепването на Барселонския процес спомага за разпространението на европейските ценности и европейския икономически и социален модел; припомня, че този процес предшества други, по-скорошни регионални инициативи и е придобил институционален характер; набляга на важността на тази инициатива като фактор за стабилност и на насърчаването на диалога;

4.   Подчертава, че успехът на Барселонския процес и на ЗСТ, в частност, изисква постоянно и конвергентно усилие от всички страни и по-голямо участие на гражданското общество и народите от двете страни на Средиземно море;

5.  Подчертава необходимостта от по-ясно определяне на целите на ЕПД, която, без да пренебрегва държавите от Източна Европа, не трябва нито да отслабва Барселонския процес, нито да облагодетелства двустранни подходи за сметка на многостранния регионален подход; счита, че по-ефективното приложение на ENPI към регионални проекти би създало възможност за подобряване на положението, с оглед насърчаване на действително интегрирана регионална икономическа зона; счита, че докато се застъпват за по-тясно сътрудничество с най-напредналите партньори и с надлежно отчитане на техните специфични политически, културни, религиозни и социални характеристики, ЮИСС трябва да продължат да се разглеждат като отделен субект;

6.  Вярва че, като продължава да проявява добра воля, предвид натрупаните закъснения и срещнатите затруднения, датата 2010 г. за създаването на ЗСТ вероятно ще трябва да бъде преразгледана, така че да се отчетат множеството структурни промени в световната икономика от 1995 г. насам и необходимостта от по-предпазлив подход към свободната търговия между неравностойни партньори; приканва Комисията, държавите-членки на ЕС и ЮИСС да подновят Барселонския процес, като дадат приоритет на създаването на истинско социално-икономическо евро-средиземноморско пространство, което ще включва в още по-голяма степен социалните и екологичните аспекти в икономическата страна на партньорството;

7.  Призовава ЮИСС да не пропускат възможността за устойчиво развитие, която ще им позволи да отговорят по по-добър начин на нарастващите потребности на гражданите си за по-ефективно посрещане на предизвикателствата на глобализацията;

8.  Изразява съжаление, че оказваната от ЕС техническа и финансова помощ, макар и по никакъв начин да не за пренебрегване, не е съобразена с целите и амбициите на Барселонския процес, по-специално по отношение на социално-културните глави на Барселонската декларация и подпомагането на местните икономики;

9.  Счита, че ЗСТ ще може да предложи действителна възможност за растеж на ЮИСС само ако е планирана на единодушна, постепенна основа в контекста на рационално, предсказуемо партньорство, отразяващо социално-икономическите реалности на ЮИСС, насърчаващо икономическото развитие и задълбочаващо регионалната интеграция; набляга на значението на по-голямото участие на държавите-партньорки и стимулите, които дава партньорството; припомня, че притежанието на целите на партньорството се отнася и за двата бряга на Средиземно море; подчертава необходимостта да се даде на ЮИСС правото да контролират темпа, с който отварят търговията си и националните си стратегии за икономическо и социално развитие;

10. Счита, че създаването на по-тесни институционални връзки между ЕС и ЮИСС е важен фактор за гарантиране успеха на Барселонския процес; застъпва се за значително увеличаване на броя на официалните и неофициални срещи между институциите и органите на Общността, държавите-членки, ЮИСС и компетентните местни органи; изразява надежда, че ЮИСС ще участват като наблюдатели в работата на специализираните европейски агенции и програми, към които проявяват интерес;

11. Подчертава важността на регионалната интеграция на ЮИСС и засилването на търговията юг-юг; приветства споразумението за свободна търговия от Агадир, сключено на 25 февруари 2004 г. между Мароко, Тунис, Египет и Йордания; разглежда тази инициатива като необходима за създаването на истинска ЗСТ и приканва другите страни от региона да се присъединят към нея; същевременно смята за особено важно процесът на икономическа интеграция да бъде задълбочен и препятствията пред търговията между тези страни да бъдат бързо премахнати, за да могат да се използват изцяло възможностите за развитие на търговията юг-юг;

12. Призовава ЕС да увеличи наличните ресурси за техническа и финансова помощ за ЮИСС в съответствие с амбициозните цели от Барселона и пропорционално на действителния напредък, който забележимо се постига в ЮИСС по отношение на зачитане на правата на човека, защита на работниците, опазване на околната среда, регионална интеграция и подобряване на качеството на местните обществени, образователни и културни услуги;

13. Изтъква, че създаването на икономическа и търговска свободна зона в Средиземноморието не може да се разглежда отделно от политическите усилия, насочени към осигуряване на мир, демократизация, зачитане на правата на човека, равенство между половете и насърчаване на диалога между културите и религиите, и постоянно усилие за осигуряване на политически диалог и доверие между партньорите, които да играят действителна роля за установяване на демокрация в региона;

Търговска и митническа политика

14. Подчертава, че митата все още представляват значителен дял от данъчните постъпления на ЮИСС; следователно счита, че е необходимо да се изготви график за последващи намаления, който да отчита икономическия напредък на ЮИСС и времето, необходимо за внедряване на справедливи данъчни реформи, предназначени да уравновесят намалението на постъпленията от мита;

15. Призовава Комисията да вземе под внимание възможната ерозия на тарифните преференции, от които се ползват ЮИСС, предизвикана от подписването на споразумения за свободна търговия между Общността и някои трети страни, усъвършенстването на системата за общи преференции (СОП) в полза на развиващите се страни и предоставянето на системата на кумулиране на произход на някои азиатски страни, които са сериозни конкуренти на промишлеността на ЮИСС;

16. Призовава Комисията да изготви процедура за компенсации в контекста на Барселонския процес и зачитаща стандартите на СТО, с оглед намаляване на отрицателното въздействие, което такава ерозия на тарифите може да има върху ЮИСС и, за в бъдеще, върху създаването на ЗСТ;

17. Призовава Комисията да се въздържа от отправяне на искания към партньорските страни, които излизат извън изискванията на СТО, и да не влияе на преговорите за присъединяване към СТО на някои средиземноморски партньорски страни, като отправя прекомерни изисквания в преговорите относно ЗСТ;

18. Приветства напредъка по отношение на търговските облекчения, по-специално в митническата сфера с хармонизирането и опростяването на митническите процедури, автоматизирането и ускоряването на процедурите по подобряването на прозрачността, използването на електронни информационни и платежни системи и премахването на определени нетарифни бариери, които вече имат тенденция да изместват традиционните тарифни бариери, по-специално в сферата на стандартизацията и сертификацията;

19. Отново заявява, че с оглед на интензификацията на международната конкуренция е необходимо засилване на политическата воля за изработване на по-съществен икономически и социален дневен ред, който ще подобри конкурентоспособността на основаващата се на познания икономика, ще стимулира растежа, обучението, иновациите и изследванията, ще създаде нови работни места и ще стимулира благоденствието с оглед на съвместното развитие;

20. Призовава ЮИСС да изготвят схема за засилено сътрудничество и двустранно сближаване с оглед подпомагане на реформите в административната и стопанска среда в съответствие с принципа на доброто управление;

21. Подчертава необходимостта митническите проверки да станат по-чести и по-строги с оглед борбата с контрабандата, подправянето и пиратството на стоки, практики, които, наред със загубата на постъпления, представляват сериозна заплаха за здравето на населението на въпросните региони;

Оценка на въздействието на устойчивостта на евро-средиземноморската ЗСТ

22. Приветства публикуването на втората фаза на упоменатата по-горе оценка на въздействието на устойчивостта на ЗСТ, изготвена от Манчестърския университет; изразява изключителна загриженост за констатациите в тази оценка по отношение на очакваните отрицателни ефекти на ЗСТ в кратко- и средносрочен план; настойчиво призовава Комисията да включи препоръките на този доклад в бъдещите дискусии относно реализирането на ЗСТ, но, също така, да пренасочи преговорите към социалното сближаване и устойчивото развитие, за които това проучване се застъпва;

23. Подчертава освен това значението на изготвянето на ръководна схема за партньорство, която да оценява проведените мерки за по-нататъшно развитие на целите; подобно ръководство може да се състои от изработване на инструмент за анализ и оценка за региона на Средиземноморието;

24. Настоятелно призовава всички участници в евро-средиземноморското партньорство да обсъдят на министерско ниво констатациите на упоменатата по-горе оценка на въздействието на устойчивостта на ЗСТ и да очертаят какви биха били последиците за текущите преговори за ЗСТ;

Финансова и техническа помощ

MEDA и ENPI

25. Изказва съжаление от факта, че ЕС не е успял да осигури съизмеримо с целите на Барселонския процес финансиране и това е една причините за натрупаното забавяне на създаването на ЗСТ;

26. Отбелязва доброто изпълнение на програма MEDA II през периода 2004-2006 г. в сравнение с MEDA I, по-специално по отношение на увеличения абсорбционен капацитет, показан от страните бенефициенти, и гъвкавостта в програмирането и реализацията на проекти от 2000 г. насам;

27. Приветства с интерес създаването на ENPI – нов инструмент за покриване финансовите аспекти на ЕПД и предложението на Комисията за увеличаване финансирането на 14 930 000 000 евро, за да покрие по-задоволително нуждите на отговарящите на критериите страни, при условие че той стане действителен конвергенционен инструмент и включва помощ за компенсиране на загубите от митнически приходи на средиземноморските партньорски страни и други загуби, свързани с либерализиращите се пазари;

28. Счита сумата от 11 181 000 000 евро, одобрена от Съвета на 17 октомври 2006 г., за недостатъчна; изисква, когато се извършва междинен преглед на финансовите перспективи през 2008-2009 г., да се осигурят по-големи суми, които да позволят процесът на интеграция да постигне целите си;

29. Изразява надежда, че този финансов инструмент ще стане по-ефективен чрез съсредоточаване върху изготвяне на по-значими и целеви програми и върху участието („собствеността“) на партньорите и гражданското общество на всички етапи на цикъла на управление на проектите; призовава правителствата на ЮИСС да предприемат всички необходими действия за подобряване оползотворяването на фондовете на ЕС, и по-специално фондовете за научноизследователска дейност, професионално обучение, укрепване на местната инфраструктура и обществените услуги и реорганизацията на промишлените и земеделските производствени системи; призовава Комисията и държавите-членки да се стараят да поддържат баланс между нашите съседи на изток и тези на юг и да отдават приоритет на финансирането на регионални проекти (особено проекти „юг-юг“);

30. Категорично повтаря, че при създаването на ЗСТ и особено за успеха на Барселонския процес ЕПД не трябва да опровергава основателните очаквания на ЮИСС, по-специално по отношение на географското разпределение на европейската финансова помощ и споразуменията за плащанията;

FEMIP

31. Приветства добрите резултати, постигнати от Механизма за евро-средиземноморски инвестиции и партньорство (FEMIP) от неговото начало и счита, че подобряването му ще бъде от много важно значение за успеха на Барселонския процес; желае да го види трансформиран в реална Евро-средиземноморска банка за инвестиции и развитие;

32. Отбелязва, че дейностите по програмите MEDA и FEMIP широко се допълват; призовава Комисията и ЕИБ да изготвят процедура за засилено сътрудничество и координация за стимулиране на ефективността на действията на ЕС както на стратегическо ниво, така и по управлението на специфични проекти;

33. Счита, че до момента на постигане на консенсус между държавите-членки на ЕС предложената Евро-средиземноморска банка за развитие може да бъде създадена с участието в началната фаза на заинтересувани в проекта европейски и южно-средиземноморски държави;

Преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ)

34. Отбелязва, че липсата на финансова атрактивност е една от главните спирачки за ПЧИ в ЮИСС, което се отразява отрицателно на икономическия растеж в региона;

35. Припомня, че инвестициите[14] имат много важно значение за сключването на договори с подизпълнители, предаването на ноу-хау и посрещане нуждите на обучението в региона, който като цяло е незадоволително развит в индустриално отношение, както и по отношение на създаването на нови работни места;

36. Счита за необходимо тези страни да се ангажират с търговска политика, която може да насърчи използването на местни частни инвестиции, по-специално чрез модернизиране на финансовите и банковите системи и улесняване достъпа на колкото е възможно повече хора до кредити;

37.  Подчертава значението на диалога между стопанските предприятия от двата бряга на Средиземно море за стимулиране на търговията и инвестициите;

Правила за произход и кумулиране на произход

38. Приветства разпростирането на паневропейската система за кумулиране на произход върху всички ЮИСС; вярва, че това може да осигури на ЮИСС достъп до разширеното икономическо пространство, обхващащо евро-средиземноморския регион, както и страните от ЕФТА и страните от Централна и Източна Европа; изисква пълно съобразяване с призива на Палестинската автономия стоките, произведени в Окупираните територии, да могат да се идентифицират в рамките на правилата за произход;

39. Следователно призовава ЮИСС да приемат във възможно най-кратък срок пан-евро-средиземноморските протоколи за произход в контекста на съответните им споразумения с ЕС и други пан-евро-средиземноморски партньори с оглед на постигане на най-добрия кумулативен паневропейски ефект чрез прилагането му в целия регион;

40. Призовава ЮИСС бързо да организират програми за обучение, информация и разширяване на знанията относно правилата за произход и да гарантират подходящо обучение на икономическите оператори и митническите служители;

41. Призовава Комисията, в съответствие с критериите, изложени в нейното съобщение от 16 март 2005 г. относно правилата за произход в споразуменията за преференциална търговия, и в светлината на двете проучвания, проведени по поръчка на ГД „Търговия“ и ГД „Развитие“ след публикуването на Зелена книга 2005, да обсъди внимателно реформиране на тези правила (опростяване и повишена гъвкавост) и необходимостта да се упражнява по-ефективен контрол на приложението им с оглед избягване злоупотребата с преференции; изразява по-специално надежда, че новите регламенти ще гарантират съответствие с тези правила и зачитане на поетите в евро-средиземноморската зона ангажименти;

Селско стопанство

42. Смята, че отварянето на селскостопанските пазари трябва да бъде дефинирано съвместно и приложено по постепенен и асиметричен начин, като бъде включена възможността за отпускане на определен брой дерогации и графици и като се държи сметка едновременно за перспективите на сектора, общи за ЕС и за ЮИСС, и различията и индивидуалните характеристики на селскостопанския сектор в различните страни; подчертава също така икономическата и социална значимост на този сектор за страните от ЮИСС и необходимостта да се избягва обедняването на селското население, което е фактор за изселване и концентриране във вече пренаселени градове, и по-специално крайморските;

43. Призовава Комисията и правителствата на ЮИСС да отдадат приоритет на всички инициативи, насочени към модернизацията и устойчивото развитие на средиземноморския първичен сектор с оглед подобряване на условията за живот и създаване на нови селскостопански и неселскостопански работни места в провинцията;

44. Призовава за въвеждане на интегрирана схема за техническа помощ и обучение на човешките ресурси; подчертава, че мерките на ЕС за селското стопанство в региона трябва да спомагат за определяне на надеждна програма за водите, опазване околната среда и биологичното разнообразие, защита на почвата и плодородността, гарантиране на хранителния суверенитет и придаване на нова стойност на типични регионални продукти; отново заявява подкрепата си за прилаганите от ЮИСС политики за диверсифициране на националното им селскостопанско производство;

45. Счита, че насърчаването на адаптирано към местните условия, главно дребно земеделие, което представлява подобряване на околната среда и следователно на финансовото положение и здравето на населението в селските райони, не може да се постигне единствено чрез просто либерализиране на пазарния достъп за селскостопански продукти;

46. Счита, следователно, че всяко отваряне на пазарите между Европейския съюз и ЮИСС трябва да бъде постепенно, ориентирано към качеството, премерено и отчитащо структурите на стопанствата, селскостопанските политики и следваните реформи от всяка страна на Средиземно море; подчертава също така факта, че преговорите за достъп до пазара не може при никакви обстоятелства да се водят глобално, а по-скоро за всеки отделен случай и продукт по продукт, и трябва да отчитат необходимостта от защита на „чувствителни“ продукти, които следва да бъдат изключени от пълна либерализация, за да се предпазят местните производители от непоправими щети;

47. Подчертава, че много средиземноморски страни са изразили желание да запазят своите търговски преференции спрямо общностния пазар; счита, че запазването на подобна преференциална и асиметрична система е несъвместимо с общата либерализация на селското стопанство; освен това подчертава факта, че ще бъде в общ интерес на всички средиземноморски страни да запазят някои механизми, чрез които да управляват доставките на своите пазари;

48. Призовава всички социално-професионални участници в евро-средиземноморския селскостопански сектор да създават благоприятни условия за сътрудничество в допълващи се сектори чрез насърчаване на допълващи се продукти както между северния и южния бряг на Средиземно море, така и, по възможност, между ЮИСС по оста юг-юг; придава, например, особено значение на случая с винарската промишленост или сектора плодове и зеленчуци, в които производството от двете страни на Средиземно море би могло да спомогне за развитие на по-изчерпателно и привлекателно снабдяване на потребителите;

49. Подчертава в същата насока ползата от съвместно разработване на обща евро-средиземноморска политика на етикетиране въз онова на регистрирани наименования за произход, политика, която трябва да е съвместима в достатъчна степен с приложимите правила на ЕС, основани на регистрирани наименования за произход и органична сертификация и осигуряващи възможност за проследяване и прозрачност на производствените методи;

50. Изразява убеждение, че либерализацията на пазарите на ЮИСС би облагодетелствала на първо място големите механизирани стопанства, които вече са напълно облагодетелствани от системата за компенсаторно финансиране; призовава институционалните участници от евро-средиземноморското партньорство да подобрят достъпа на малките производители до заеми и да разработят система за помощ под формата на надбавки за малките производители, които представляват преобладаващото мнозинство от фермерското население в тези страни и които ще пострадат първи от конкуренцията с Европейския съюз, и в дългосрочен план да заменят старата система на компенсации и помощи с нова система на подпомагане на устойчивите стопанства и инвестиции в малки преработватели на храни, за да подсилят конкурентоспособността на селските икономики чрез диверсификация, местен маркетинг и производство на продукти със специфично качество;

51. Призовава да се помисли за изработване не селскостопанска политика, която действително да интегрира и двата бряга на Средиземно море, като дава приоритет на повишената сигурност на храните в ЮИСС пред търговските съображения, и да координира риболова и водоснабдяването;

Технически регламенти и стандарти, интелектуална собственост, конкуренция

52. Счита, че един хармонизиран регулаторен контекст ЕС-ЮИСС би дал възможност за разширяване и консолидиране на търговията на ясна база не само чрез насърчаване на по-голяма прозрачност и честна конкуренция; смята, че хармонизацията или поне една последователна рамка по отношение на стандартите също вероятно ще насърчи развитието на търговията юг-юг;

53. Подчертава значението на въвеждането на подходящи икономически стимули и техническа помощ за МСП, които изпитват трудности да поемат върху себе си разходите, произтичащи от хармонизацията на стандартите, предложени от споразуменията за асоцииране;

54. Призовава ЮИСС да изготвят и прилагат законодателство за интелектуалната собственост, което отговаря на международните стандарти, насърчава иновациите и е достатъчно гъвкаво да отговори на изискванията и специфичните характеристики на въпросните страни; призовава Комисията да не изисква от ЮИСС да поемат задължения по отношение на интелектуалната собственост, които се простират отвъд ангажиментите, изисквани от действащите TRIPs споразумения;

Услуги

55. Вярва, че всяка либерализация на услугите във връзка със създаването на ЗСТ може да се извърши само въз основа на съгласуване с ЮИСС и чрез предоставяне на ЮИСС на правото постепенно да въвеждат и да контролират отварянето на чувствителни, уязвими сектори на икономиката си;

56. Счита сектора на услугите като най-важен за успеха на евро-средиземноморската зона за свободна търговия; отбелязва, че той има критично значение за икономиките на ЮИСС и представлява около 50% от БВП на Египет, Мароко и Сирия, 60% от БВП на Тунис и над 70% от БВП на Йордания и Ливан;

57. Отбелязва официалното откриване на преговорите между ЕС и някои ЮИСС по либерализацията на търговията с услуги и инвестиции на Петата евро-средиземноморска конференция на министрите по търговията през м. март 2006 г.;

58. Отправя искане към Комисията да се въздържа от оказване на натиск върху ЮИСС да отворят пазарите си на услуги извън съгласуваните рамки по линия на Общото споразумение за търговията с услуги на СТО и да отговарят на положителни оферти чрез разширяване на обхвата на разпоредбите на ЕС относно подобрените възможности за свободно движение на работници в сферата на услугите (Раздел IV от ГАТС);

59. Счита, че трябва да се прави разграничение между търговски услуги и обществени услуги; подчертава необходимостта обществените услуги да остават извън рамката на преговорите, особено тези, които се отнасят до основни човешки нужди, и тези, които им позволяват достъп до основни общественозначими блага като здравеопазване, образование, питейна вода и енергетика, както и такива, които играят водеща роля за културната идентичност като аудиовизуалните услуги;

Транспорт

60. Смята, че развитието на евро-средиземноморската транспортна мрежа, основана на съвременни взаимовръзки и подготовката на обща стратегия за по-добро сътрудничество, координация и развитие, съставляват предпоставка за успеха на ЗСТ; разглежда евро-средиземноморската транспортна мрежа като жизненоважна за ЮИСС, за да могат да те се ползват от по-тясна оперативна съвместимост с трансевропейските транспортни мрежи и да участват при вземането на решения и изпълнението на бъдещи приоритетни проекти; в този контекст отправя искане да бъде отделено внимание на възможността за осъвременяване на морските транспортни пътища като приоритетен въпрос и намаляване на разходите, свързани с морските товарни услуги;

61. Призовава Комисията и ЮИСС да заделят достатъчно разполагаеми финансови средства за модернизация на инфраструктурата, като това по-специално важи за сектора логистика, и да проведат необходимите реформи, за да направят сектора по-конкурентоспособен и динамичен, отчитайки специфичните географски характеристики на региона, който е естествена транзитна точка за търговията със стоки между Европа и Азия (включително Китай и Индия в частност);

62. Призовава ЮИСС, съвместно с Комисията, да направят секторите пътища и пристанища по-ефективни, за да се намалят много високите логистични и транспортни разходи, които правят регионалното промишлено и селскостопанско производство по-неконкурентоспособно; призовава, също така, да се помисли за сектора въздушен транспорт, с особено внимание към въздушните товарни услуги;

63. Отбелязва с интерес предстоящото приемане от Съвета на съобщение относно разширяването на главни трансевропейските пътища до средиземноморските страни, като отчита необходимостта от действия за преориентиране на транспортните потоци в полза на този регион;

Енергетика

64. Отбелязва, че повечето държави от Барселонския процес зависят във все по-голяма степен от външни енергийни доставки, и по-специално на петрол и газ, и че нарасналото търсене ще упражни допълнителен натиск върху съществуващите канали за доставка; на този фон важно ще бъде да се установи ефективно сътрудничество между средиземноморските страни в областта на енергийните доставки;

65. Призовава изграждането на реален евро-средиземноморски енергиен пазар да стане въпрос от централно значение; в светлината на неотдавнашното повишение на цените на петрола и газта счита за жизненоважно за ЕС и тези ЮИСС, които не притежават енергийни ресурси, да положат координирани усилия за възобновяване на диалога с произвеждащите енергия страни, като се избягва, доколкото е възможно, сключването на двустранни споразумения, които вредят на интересите на ЕС и ЮИСС; отбелязва с интерес желанието на Комисията, изразено на конференцията по външната енергийна политиката, проведена на 20 и 21 ноември 2006 г., за съгласуване на важната роля на Северна Африка и Близкия Изток във външната енергийна политика и призовава тези декларации да бъдат подкрепени с конкретни действия;

66. Приветства въвеждането на практика на енергийно сътрудничество в Средиземноморския район под егидата на Римската евро-средиземноморска енергийна платформа (РЕСЕП); счита, че тази платформа може да осигури обща начална точка за заздравяване на сътрудничеството между ЕС и ЮИСС посредством създаване на възможности за провеждане на важни регионални инициативи и въз основа на други действия от общ интерес, за които може да се вземе решение;

67. Приветства стартирането на важни субрегионални проекти като прогресивната интеграция на енергийния пазар на страните от Магреб в този на ЕС, интегрирането на пазарите на газ в региона на Машрек и строежа на газовите тръбопроводи Медгаз и Араб газ;

68. Призовава Комисията, държавите-членки на ЕС и ЮИСС да проучат нови форми на двустранно и многостранно сътрудничество в енергийния сектор, по-специално във връзка с въвеждане на мерки за подобряване на енергийната ефективност; призовава, също така, ЮИСС да въвеждат в действие политики за насърчаване на разработването на възобновяеми енергийни източници и опазване на околната среда (дейността на петролните рафинерии и рисковете, свързани с транспортирането на въглеводороди през Средиземно море);

69. Разглежда като жизненоважно участието на ЕС и на тези ЮИСС, които не разполагат с енергийни ресурси, в стратегически диалог относно възможността за поощряване на широкомащабното производство на възобновяеми енергийни източници и предоставянето на ЮИСС на правото на участие в програми на ЕС, свързани с научните изследвания и разработки в сферата на възобновяемите енергийни източници;

70. Подчертава ролята, която биогоривата от първо поколение може да играят като алтернативна форма на енергия, както и повишената им конкурентоспособност на енергийните пазари;

Околна среда и устойчиво развитие

71. Приветства инициативата „Хоризонт 2020“, лансирана на срещата на върха в Барселона през 2005 г., която е насочена към намаляване нивата на замърсяване на околната среда в региона чрез идентифициране на и справяне с най-значимите източници на замърсяване от настоящия момент до 2020 г.; набляга на факта, че тази инициатива вероятно ще допълни и лансира отново Стратегията за устойчиво развитие на Средиземноморието, одобрена през 1995 г.;

72. Призовава Комисията и ЮИСС да се съсредоточат върху основната цел по отношение на околната среда да се преустанови замърсяването на Средиземно море (по-специално чрез намаляване на емисиите от промишлеността и градските отпадъци), като същевременно въведат по-добра форма на политическо и финансово сътрудничество с по-голямо участие на регионални и местни органи и представители на гражданското общество и частния сектор; призовава, също така, Комисията да провежда редовни оценки на постигнатия в тази област напредък;

73. Призовава Комисията да се съсредоточи върху пълното прилагане на Протокола от Барселона относно базираните на сушата източници на замърсяване на морето от всички средиземноморски страни, особено чрез увеличено финансиране на Програмата за средиземноморска техническа помощ в областта на околната среда (METAP);

74. Счита, че тази инициатива заслужава да бъде популяризирана доколкото е възможно и да получи пълна и категорична подкрепа от Европейския парламент с оглед на нейното важно значение не само за устойчивото развитие на региона (туризъм, риболов, земеделие, достъп до вода), но и за стандарта на живот на съседните региони;

Промишленост

75. Отбелязва със загриженост, че ЮИСС са развили отрасли на промишлеността с ниски технологии и продукти с ниска добавена стойност, което ги прави по-уязвими пред външната конкуренция; поддържа становището, че за успеха на ЗСТ е необходима по-голяма конкурентоспособност на промишлеността на ЮИСС и призовава ЮИСС да приемат преки мерки за подпомагане на повишаването на конкурентоспособността на компании по отношение на европейските и азиатските производители;

76. Призовава графикът за либерализация на промишления сектор да бъде адаптиран спрямо преобладаващите икономическите и социалните условия (включително нивото на безработица) във всяка ЮИСС и съответно въздействието върху околната среда;

77. Призовава ЮИСС да изготвят регионални политики в сферата на промишлеността, които да доведат до по-добри перспективи за икономии от мащаба и по-добра стратегия за развитие на микро-, малките и средни предприятия (ММСП) в региона; призовава Комисията и ЮИСС да насърчават ММСП чрез разработване на ефективни финансови услуги и предоставяне на техническа и административна помощ, която да им позволи да подобрят конкурентоспособността си;

78. Призовава, също така, Комисията и ЮИСС да се ангажират със съвместни действия, насочени към: а) опростяване на административните процедури; б) осигуряване на по-автентично представителство на професионалните, стопански и синдикални асоциации; в) предоставяне на възможности за достъп до търговска информация; г) осигуряване на техническа помощ и подпомагащи услуги и д) осигуряване на обучение през целия живот;

Текстилен сектор

79. Потвърждава своята загриженост от последиците, настъпили след изтичането на Споразумението за текстила и облеклото на 1 януари 2005 г. и премахването на квотите за изпълнението в сектора на текстила и облеклото за ЮИСС и ЕС; подчертава, че този сектор играе ключова роля в икономиките на много ЮИСС и някои европейски страни; изтъква, че би било от полза да се приложи програма с подкрепата на Комисията с цел да се подобри конкурентоспособността на сектора;

80. Счита, че основните трудности в текстилния сектор биха могли да доведат до необратими неблагоприятни последствия върху икономиката на страните от ЕС и ЮИСС и косвено върху създаването на ЗСТ; счита, че след като ЕС формулира новата си търговска и инвестиционна стратегия спрямо Китай, и като цяло европейската търговска политика спрямо Азия, следва да се отчете какво въздействие биха оказали те върху ЮИСС и страните от ЕС;

81. Призовава Комисията, в тясно сътрудничество с държавите-членки и частния сектор, да въведе ad hoc програми за предоставяне на помощ, за да се подобри конкурентоспособността на текстилните индустрии на тези страни и да се затвърдят традиционните им връзки с общностните производители;

82. Счита, че настоящите трудности могат да бъдат преодолени чрез реорганизиране на сектора, така че той да се възползва от географската си близост с европейските пазари, като се концентрира върху производството от средно и високо ниво на качеството с кратки срокове на доставка (и на попълване на запасите) на конкуренти цени;

83. Подкрепя установяването на евро-средиземноморска зона на производство като единствено средство не само южното, но и северното Средиземноморие да отговори на предизвикателството на конкурентните регионални блокове и да се гарантира запазването на индустриалното производство и заетост; счита, че е необходимо да се отпуснат целеви европейски фондове, за да се подпомогнат програми за изследвания, иновации или сътрудничество с тази цел;

84. Подкрепя евро-средиземноморското партньорство, което насърчава сътрудничеството и конкурентоспособността в сектора чрез проактивна политика на решително подпомагащо обучение, изследвания и развитие, технологични иновации, разпространение на добри практики и обмяна на пазарни данни; препоръчва въвеждането на евро-средиземноморска мрежа от училища, институции за обучение и специализирани технически центрове на индустрията на текстила/облеклото, за да се насърчават партньорството в областта на техниката и изследователските програми;

85. Отбелязва, че трудният достъп до финансиране и неподходящият характер на някои финансови инструменти все още са сериозни за преодоляване трудности от малките и средни предприятия от сектора; призовава Комисията да предложи начини за преодоляване на тези недостатъци, както и стимули за запазване на част от производствената верига в страните от евро-средиземноморската зона;

Наука и технологии

86. Изразява загриженост относно бавния напредък на повечето ЮИСС в областта на образованието и научните изследвания; въпреки безспорното увеличение на процента деца, които посещават училище, отбелязва продължаващата липса на взаимодействие между пазара на труда и образователната система, което сериозно се отразява върху производителността, трудовите умения, и бъдещото развитие на региона като цяло,

87. Призовава Комисията и ЮИСС да предприемат мерки с цел подобряване на образователната система като цяло, да се обърне повече внимание на ролята на младите хора и да се насърчи по-честият обмен между университети, както и да се улесни навлизането на жените на пазара на труда чрез конкретни програми за обучение; изтъква, че увеличаването на броя на жените на пазара на труда е ключов фактор за икономическото развитие; приветства предприетите инициативи от евро-средиземноморската фондация за междукултурен диалог„Анна Линд“ относно училищата на Евромед, екипите от млади научни изследователи на Евромед, университетските летни училища и програми за обмен, с които членовете на евро-средиземноморското партньорство разширяват диалога и сътрудничеството помежду си;

88. Настоятелно призовава ЮИСС да отдадат приоритетно значение на изготвянето на модел за развитие, основан на икономиката на знанието, и значително да увеличат процента от БВП, който се отпуска за научни изследвания; приканва Комисията да предостави финансова и техническа помощ;

89. Призовава Комисията да подкрепи междууниверситетската мрежа Евромеско, да спомогне за гарантиране на утвърждаването на институционално ниво на партньорството между университети, изследователски центрове, лаборатории и медицински академии, както и да насърчи мобилността на изследователите, преподавателите и студентите в следдипломно обучение от тези институции, и утвърждаването на съвместните изследователски програми;

90. Призовава Комисията да направи оценка на съществуващите споразумения за отпускане на средства и за развиване на програми, с цел насърчаването на съвместни проекти между ЕС и ЮИСС, и да даде възможност на тези страни да участват по-активно в общностните изследователски рамкови програми;

91. Подчертава значението на професионалното обучение, което играе ключова роля в развитието на фирмите; счита, че значението на професионалното обучение трябва да се утвърди чрез въвеждането на програми, насочени към разрешаването на проблемите и нуждите на фирмите, набелязани от самите тях;

Търговия и развитие

92. Подчертава, че търговската политика на ЕС не трябва да в разрез с целите на неговите политиките за развитие и намаляване на бедността, а трябва да ги допълва; подчертава, че повече от 30% от населението на ЮИСС преживява с по-малко от 2 американски долара дневно; призовава ЕС да инвестира в конкретен план за действие за преодоляване на абсолютната и относителна бедност в Средиземноморието, т.е. средиземноморски вариант на Целите за развитие на хилядолетието и да се постигне развитие чрез търговия, средиземноморски вариант на „Подпомагане на търговията”, като едновременно с това развива схеми за намаляване на бедността;

93. Подчертава, че микрокредитирането, най-вече на дребните земевладелци в селскостопанския сектор, е основен начин за преодоляване на бедността и постигане на устойчиво социално и икономическо развитие, заедно с Целите на хилядолетието, както и мощно средство за еманципиране, особено на жените; счита, че този нов микроикономически подход следва да заеме своето място в рамките на зоната за свободна търговия и като цяло в Европейската политика на добросъседство и Барселонския процес; призовава Съвета и Комисията още повече да подкрепят инициативите, които насърчават микрофинансирането в ЮИСС, значително да засилят съществуващите програми и да развият и насърчат нови системи, улесняващи достъпа до кредити за възможно най-голям брой хора;

94. Подчертава значението на основни стандарти за заетост и достойни работни места за развитието на ЗСТ; отбелязва, че освен да подпомага развитието и да служи за намаляване на бедността, търговията трябва да увеличава социалния напредък и да гарантира достойни условия на работа; отбелязва, че търговските правила не трябва да погазват социалното законодателство и Рамковата конвенция на Международната организация на труда (МОТ); отбелязва, че борбата с всички видове експлоатация на работното място и зачитането на свободите на синдикалните организации са от съществено значение за честната търговия, която да е в полза на всички; настойчиво призовава Комисията да работи за постигането на тази цел в тясно сътрудничество с МОТ, и по-конкретно с цел въвеждането на планове за действие на Европейската политика на добросъседство;

95. Призовава Комисията да вземе предвид нетърговски критерии в бъдещите преговори, така че търговията да не се развива в ущърб на условията на труд на местните хора; би желал въпросът със зоната за свободна търговия да бъде включен в програма за приемлив труд, посветена на ЮИСС, както и ЕС да се ангажира с предоставянето на цялото необходимо съдействие за прилагането на подобна програма;

96. Подчертава необходимостта от кодекси за поведение, които бяха договорени с многонационалните компании, които следва да включват целите за осигуряване на достойни работни места; препоръчва предприятията, които са със седалище в Европа и имат дъщерни предприятия в ЮИСС, редовно да проверяват дали дъщерните предприятия спазват кодексите за поведение; призовава всяко едно новосъздадено предприятие да приеме кодексите за поведение и да оповести факта, че е направило това;

Заключителни съображения

97. Обръща внимание на решението от срещата на върха в Барселона през 2005 г. за създаване на зона за взаимно сътрудничество по отношение на миграцията, социалната интеграция, правосъдието и сигурността; счита, че установяването на такава зона ще е важна естествена последица от установяването на реална евро-средиземноморска ЗСТ;

98. Застъпва становището, независимо че условията все още не са налице, че зоната за свободна търговия трябва да бъде допълнена с постепенното и обвързано с условия разрешаване на свободно движение на работници, като същевременно взема предвид положението на европейския пазар на труда и настоящото становище на международната общност относно връзките между миграция и развитие; подчертава важността на необходимото намаляване на разходите за парични преводи, извършвани от мигрантите, с цел максималното им включване в местната икономика; смята, че е наложително да бъдат създадени правни и административни процедури, които могат да улеснят издаването на визи, по-специално за участниците в евро-средиземноморското партньорство, студентите, университетските преподаватели и социално-икономическите участници;

99. Продължава да бъде обезпокоен от липсата на ясно определение на средиземноморската политика на ЕС и на дългосрочна стратегия за регионално развитие и стабилизиране; подчертава, че е необходимо процесът на евро-средиземноморското интегриране отново да заеме приоритетно място в дневния ред на ЕС;

100.Изразява съжаление във връзка със систематичното разрушаване на икономическата система и инфраструктурата на Ливан по време на скорошния конфликт с Израел, което ще забави развитието на страната и установяването на зоната за свободна търговия; призовава ЕС официално да се ангажира да предостави адекватна финансова помощ за икономическото и социално възстановяване на страната в контекста на настоящия процес на омиротворяване; изразява силното си безпокойство от положението в палестинските територии, като призовава Съвета и Комисията, в сътрудничество с международната общност, да предоставят на палестинското население значителна хуманитарна помощ и приканва израелското правителство да възстанови плащането на палестински такси и мита, които в момента са замразени; настоятелно призовава Комисията да изисква спазване на клаузите, свързани с Барселонския процес, и по-специално клаузата за правата на човека, включена в споразуменията за асоцииране и други планове за действие, с цел установяването на зона на свобода и сигурност в региона;

101.Счита, че, като се имат предвид преди всичко наскоро предприетите мерки в рамките на Европейската политика за съседство, както и новото присъствие на Китай в Африка, целта на външната политика на ЕС в Средиземноморието е да подкрепя и насърчава политическите, демократичните и социално-икономическите реформи в партньорските страни, за да създадат заедно зона на споделено благополучие;

102.Подчертава ролята на Евро-средиземноморската парламентарна асамблея в партньорството като демократичен орган, съставен от членове на парламентите на страните от двата бряга на Средиземно море около трите стълба на Барселонския процес; накрая, призовава към засилване на икономическото сътрудничество между Евро-средиземноморската парламентарна асамблея, Комисията и Съвета на Европейския съюз;

o

o       o

103.Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, държавните и правителствени ръководители и парламентите на държавите-членки, ЮИСС и Евро-средиземноморската парламентарна асамблея.

• [1]  Приети текстове, P6_TA(2005)0412.
• [2]  OВ L 97, 30.3.1998 г., стp. 2.
• [3]  OВ L 147, 21.6.2000 г., стp. 3.
• [4]  OВ L 70, 18.3.2000 г., стp. 2.
• [5]  OВ L 129, 15.5.2002 г., стp. 3.
• [6]  OВ L 304, 30.9.2004 г., стp. 39.
• [7]  OВ L 143, 30.5.2006 г., стp. 2.
• [8]  OВ L 265, 10.10.2005 г., стp. 2.
• [9]  OВ L 187, 16.7.1997 г., стp. 3.
• [10]  OВ L 35, 13.2.1996 г., стp. 1.
• [11]  OВ C 323, 4.12.1995 г., стp. 5
• [12]  OВ C 378, 29.12.2000 г., стp. 71.
• [13]  OВ C 226E, 15.9.2005 г., стp. 42.
• [14]  Особено тези, известни като инвестиции "greenfield" или инвестиции"на зелено".

EXPLANATORY STATEMENT

In 1995 the Barcelona Summit, encompassing the EU Member States and the SEMCs, led to the creation of a new and very ambitious framework for cooperation between the two shores of the Mediterranean.

This report analyses the economic results of more than 10 years' cooperation aimed at the effective achievement of the objectives of the Barcelona Declaration, and puts forward several suggestions concerning the creation of a mutually beneficial Euro-Mediterranean FTA.

Political and institutional introduction

The Barcelona Declaration set out three main objectives: the establishment of a common area of peace and stability by enhancing the political and security dialogue, the creation of an area of shared prosperity, inter alia through an economic and financial partnership and the gradual establishment of a FTA, and finally cooperation in social, cultural and human affairs, to promote the dialogue of cultures in the region.

Ten years later the results are mixed, at best, and the very concept of a privileged Euro-Mediterranean partnership and the integration of the SEMCs into the European economic and social area no longer appears to be a priority.

The absence of most of the SEMCs' Heads of State and Government from the Barcelona anniversary summit in 2005 speaks volumes about the malaise which currently surrounds Euro-Mediterranean relations. The difficult political context, characterised by the war in Lebanon and the absence of any prospect of a peace settlement between Israel and the Arab countries, is the cause of a degree of instability which has frozen the process.

While it is true that the partnership launched in 1995 has enabled a common area for dialogue to emerge, the establishment of a clear, integrated political framework nonetheless calls for more sustained and convergent efforts by the partners on both sides. This determination to advance the Barcelona Process is all the more necessary because some SEMCs are finding it difficult to implement the association agreements concluded with the EU, not all of which have been finalised.

In addition to these considerations, there is the anxiety that the ENP arouses among some SEMCs. While this is being presented by the EU as a complementary bilateral instrument to strengthen the multilateral Barcelona Process, some SEMCs regard the method of country differentiation introduced by this new instrument as a potential source of divergence, and no longer of convergence between Mediterranean partners; in other words, a dilution of the Barcelona philosophy.

Economic, trade and social progress report

Despite the efforts that have been made, poverty remains a major factor in the SEMCs (more than 30% of the population lives on less than US$ 2 a day), as does unemployment, which affects young people, in particular. These two factors, combined with the strong demographic growth which characterises these countries, are increasing migratory pressure at the Union's borders. The partners on both shores of the Mediterranean must tackle this major challenge together.

Where the economy is concerned, the stated aim of trade serving development, and thus helping to reduce the development gap between the EU and the SEMCs, is still far from being achieved. The wealth ratio is 1 to 10, in fact, and even among the SEMCs it fluctuates substantially from one country to another.

This glaring asymmetry is being entrenched by changes in trade patterns which have failed to slow down the marginalisation of the SEMCs in international trade. For instance, despite growing relatively steadily, the SEMCs' share of the EU's total external trade increased from 4.9% in 1995 to only 5.9% in 2003, and their share of global trade has declined appreciably since 1980. In addition, trade within the Euro-Mediterranean region still exhibits a strong North-South bias.

The desire to strengthen South-South cooperation, expressed by the signing of the Agadir Agreement in 2004, is a positive development in this connection. However, the current impasse in this plan for a FTA between Morocco, Tunisia, Jordan and Egypt, which is attributable primarily to distance and to the limited trade among these countries, calls for determination and decisive measures to make a success of this integration process.

Moreover, the measures taken to date have not enabled the SEMCs either to diversify their exports or to specialise in high-added-value products, which contribute more in terms of growth and employment; these two factors are, after all, vital when it comes to enhancing their competitiveness and establishing them successfully on the world market. This is seen, in particular, in the textile sector, where the SEMCs, which previously benefited from their geographical proximity to the EU and from the Multifibre Arrangement, have been unable to cope with the increased competition, at very low prices, of countries such as China and India since textile quotas were abolished.

Similar developments can be seen in the agricultural sector, which has not modernised and diversified enough to cope with global competition.

Finally, the lack of infrastructure, the limited size of markets, the complexity of bureaucratic rules and the lack of political stability in the region remain a disincentive to most investors and are a stumbling-block for the hoped-for expansion of FDI.

Proposals and prospects

In this politically unstable and institutionally muddled context, the thinking about a FTA in this troubled part of the world calls, above all, for an essentially political approach. Consequently, we cannot focus exclusively on the trade aspects of Euro-Mediterranean relations, because we know that the three Barcelona pillars are closely connected and must necessarily move forward together in order to ensure the success of the integration process. The goal of establishing a FTA must not mean forgetting that trade liberalisation is not an end in itself.

The FTA will be able to offer a genuine opportunity for growth for the SEMCs only if it is planned on a concerted, gradual basis in the context of a rational, predictable partnership. In this connection it has to be acknowledged that the delays, in some cases substantial, in implementing the economic and political reforms which are essential for the establishment of a genuine Euro-Mediterranean market mean that the date of 2010 for the FTA's entry into force has to be reconsidered.

These countries' specific economic and social characteristics entitle them to protect their most vulnerable economic sectors, such as agriculture and infant industries, but also essential public services, including those meeting people's essential needs (health, education, water, energy, transport, culture, etc.), which must therefore be kept under public control.

In order to ensure that trade does not expand at the expense of local people, it is also essential for non-commercial criteria to be taken into account. Consequently, close attention must be paid to the issues of acceptable work, the environment and the fight against poverty. Programmes for improving the education system and integrating women into the world of work must also be set up.

Euro-Mediterranean cooperation must be envisaged in the light of its contribution to development, including the achievement of the MDGs. With this in mind, a specific action plan to combat absolute and relative poverty in the Mediterranean, i.e. a Mediterranean version of the MDGs, must be implemented.

The impact that the FTA is expected to have on customs receipts, which account for a very significant share of the SEMCs' resources (e.g. 20% of GDP in Algeria), must be taken into account in future negotiations; these must encompass the economic progress made by the SEMCs and the time needed to implement equitable tax reforms designed to offset the reduction in customs revenues. These considerations are all the more important because an appreciable reduction in the SEMCs' budgets would, above all, affect social policies (health, education, etc.), which are vital for the development of these countries.

The negotiations will therefore have to take into account the need to adjust the speed and scale of the process of opening up markets by means of speedy economic integration of the SEMCs beforehand; this should include, in particular, the construction of regional infrastructure networks and Euro-Mediterranean transport networks.

It is essential to proceed with this gradualist approach to the liberalisation process in line with the reforms being pursued, to respect the SEMCs' right to control their national strategies for economic and social development, to maintain an asymmetrical system based on trade preferences, to retain the instruments for managing supply and to support moves towards partnership and modernisation of the structures for industrial and agricultural production. With this in mind, we need to give thought to a form of integrated agricultural policy for the Mediterranean.

The results of the sustainability impact assessment of the FTA commissioned from Manchester University by the Commission, which reproduces the points set out above, must be used to redirect the current negotiating process. Appropriate backing for the SEMCs in this reform process must also be provided in the form of suitable technical and financial support.

In addition, the implementation of the ENPI, the financial instrument which will replace the MEDA programmes in 2007, will have to be monitored closely, especially with regard to the breakdown of financial aid between neighbours to the East and those to the South. The cooperation between the ENPI and the FEMIP will also need to be stepped up, so as to make EU measures more effective. The transformation of the FEMIP into a genuine Euro-Mediterranean investment and development bank would be in tune with this, and must be encouraged. It would also make it possible to improve the region's institutional framework.

In another sphere, although the conditions for this are not yet in place, in the long term the FTA should be complemented by free movement for workers. There is thus an urgent need to establish the legal and administrative procedures likely to facilitate the granting of visas, in particular.

Concluding remarks

A revival of political determination among all the partners and the re-establishment of Euro-Mediterranean cooperation as one of the EU's priorities are crucial for the relaunch and success of the Barcelona Process and for a mutually beneficial FTA which will help to reduce the development gap between the two shores of the Mediterranean.

Increased regional integration, which is the only way to combat this region's political and economic fragmentation, is therefore an essential precursor of the creation of the FTA. It must be flanked by an improved institutional framework for the region and by EU financial support which is commensurate with the ambitious goals of Euro-Mediterranean cooperation.

It is therefore worrying that the objectives of the ENP, unlike those of Barcelona, are unclear. For instance, the aim of 'gradual participation in the single market', without the prospect of accession and excluding free movement for workers, cries out for clarification, as does the articulation between the Barcelona Process and the ENP, so as to allay the SEMCs' legitimate concerns.

Given the prospect of the creation of a FTA, which would be precipitate if it came into force in 2010, the aim of trade serving development must remain the guiding light of the negotiations. The vulnerability of some economic sectors in the SEMCs must be taken into account at each stage of the process of trade liberalisation, which must not take place at the expense of people's well-being. Without this, the FTA is likely to become a symbol of Euro-Mediterranean misunderstanding.

The lack of a clear definition of the EU's Mediterranean policy and of a long-term strategic vision for the region's development and stabilisation is unquestionably the main stumbling-block for the Euro-Mediterranean partnership, and the primary source of the impasse affecting it. Our goal must be to respond to this shortcoming, and this must drive our future actions.

OPINION of the Committee on Foreign Affairs (29.11.2006)

for the Committee on International Trade

on the construction of the Euro-Mediterranean free trade zone

(2006/2173(INI))

Draftsman: Antonio Tajani

SUGGESTIONS

The Committee on Foreign Affairs calls on the Committee on International Trade, as the committee responsible, to incorporate the following suggestions in its motion for a resolution:

1.  Points out that the creation of an economic and commercial free trade zone in the Mediterranean cannot be dissociated from political efforts aimed at ensuring peace, democratisation, respect for human rights, gender equality and the promotion of
inter-cultural and inter-religious dialogue, and a sustained effort to ensure that the political dialogue and trust between the partners plays a genuine role in establishing democracy in the region;

2.  Points out the urgent need to work towards lasting security and stability in the region, including the acceptance by all of Lebanon's full sovereignty, and also of the peaceful coexistence of the State of Israel and the Palestinian State; in this context, notes the damage caused in the region by the war in the Middle East in the summer of 2006; calls for a formal undertaking from the EU, in the context of the peace process currently under way, to grant adequate financial support for the economic and social reconstruction of the countries in the region; urges the Commission to insist on compliance with the clauses relating to the Barcelona Process, in particular the human rights clause included in the Association Agreements and the various action plans, in order to achieve a true area of freedom and security in the region;

3.  Stresses that the free trade area was the first step in establishing the European Union, which has been essential for maintaining peace in Europe for over 60 years, after centuries of wars, and that it is logical to expect the establishment of the Euro-Mediterranean free trade area to be the first step towards the cessation of war and terrorism in the Middle East;

4.  Believes that, bearing in mind, in particular, the recent steps taken under the European neighbourhood policy and also the new presence of China in Africa, the objective of EU foreign policy in the Mediterranean is to support and encourage political, democratic and socioeconomic reforms in the partner countries so as to create together an area of shared prosperity;

5.  Is convinced, in this connection, that more than ever there is a need to transform FEMIP into a genuine autonomous Euro-Mediterranean subsidiary of the EIB, because only in this form will it be capable of responding, continuously and consistently, to the increasing demand for loans and financing from the partner countries; this should be done in the spirit of a Marshall Plan for the region, including activities linked to reconstruction;

6.  Reaffirms its support for countries which are a source of migration, and believes that there is a need for a concerted policy to combat illegal immigration and trafficking in human beings, so as to put a stop to all migratory flows linked to organised crime; stresses the need for the strengthening of Frontex, which can constitute the framework of solidarity and cooperation for combating illegal immigration in the Mediterranean; stresses, in particular, the substantial impact of economic difficulties on migration, and emphasises the urgent need to work together with all our Mediterranean partner countries (especially those in North Africa) on a genuine cross-border policy on immigration.

PROCEDURE

Title	Construction of the Euro-Mediterranean free trade zone
Procedure number	2006/2173(INI)]
Committee responsible	INTA
Opinion by   Date announced in plenary	AFET 6.7.2006
Enhanced cooperation – date announced in plenary	0.0.0000
Draftsman   Date appointed	Antonio Tajani 21.6.2006
Previous drafts(wo)man
Discussed in committee	23.11.2006			28.11.2006
Date adopted	28.11.2006
Result of final vote	+: –: 0:	29 2 0
Members present for the final vote	Angelika Beer, Panagiotis Beglitis, Elmar Brok, Véronique De Keyser, Giorgos Dimitrakopoulos, Camiel Eurlings, Bronisław Geremek, Klaus Hänsch, Helmut Kuhne, Vytautas Landsbergis, Francisco José Millán Mon, Annemie Neyts-Uyttebroeck, Baroness Nicholson of Winterbourne, Alojz Peterle, Libor Rouček, György Schöpflin, Gitte Seeberg, Marek Siwiec, István Szent-Iványi, Antonio Tajani, Charles Tannock, Luis Yañez-Barnuevo García, Josef Zieleniec
Substitute(s) present for the final vote	Alexandra Dobolyi, Árpád Duka-Zólyomi, Tunne Kelam, Jaromír Kohlíček, Alexander Lambsdorff, Miguel Angel Martínez Martínez, Miguel Portas, Aloyzas Sakalas
Substitute(s) under Rule 178(2) present for the final vote
Comments (available in one language only)	...

OPINION of the Committee on Agriculture and Rural Development (23.11.2006)

for the Committee on International Trade

on the construction of the Euro-Mediterranean free trade zone

(2006/2173(INI))

Draftsman: Jean-Claude Fruteau

SUGGESTIONS

The Committee on Agriculture and Rural Development calls on the Committee on International Trade, as the committee responsible, to incorporate the following suggestions in its motion for a resolution:

Nature of the opening-up of agricultural markets

1.  Considers that a framework for agricultural cooperation between the EU countries and the South and East Mediterranean countries (SEMC) must be established on the basis of respect for the diversity and the specific nature of farming in the two regions and for the purpose of promoting the development of local and regional markets and traditional products of a particular quality and of creating conditions for the development of a socially fair income for farmers (commensurate with the work done) which will encourage the rural population to remain on the land;

2.  Expresses concern at the low level of South-South economic integration within the Mediterranean area, despite the significant progress made with the signing of the Agadir Accord in 2004; considers that the creation of a regional trade zone between the SEMC might enable their dependence on the major agricultural powers to be reduced; is convinced that this would help to stimulate investment and modernise agricultural production structures in order to facilitate their integration into world trade;

3.  Considers that an improvement in access to the Community market might enable the SEMC to optimise part of their agricultural production via an increase in exports; points out, however, that the agriculture sector in the SEMC employs a substantial proportion of the working population and is based principally on small farms (of under 5 ha) typified by low productivity levels; stresses the fact that a sudden and generalised opening-up of agricultural trade with the European Union threatens the survival of these small farms and producers of food crops and is liable to exacerbate regional imbalances (acceleration of the rural exodus towards urban and coastal areas) and to sacrifice a multifunctional agriculture sector for the sake of cash crops that are often unsuited to the land and water resources in those countries;

4.  Considers that promotion of locally adapted farming mainly on a small scale, an improvement for the environment and therefore for the economic and health situation of the rural population, could not be reached by a simply liberalised market access for agricultural products, but could be reached by an improved and qualified market access scheme; within this scheme, farm products would have easier access to EU markets if they are produced according to EU environmental rules and taking into account food security concerns; imports of products that do not fit into these rules would be sanctioned with a charge at the EU borders; the fund consisting of these charges would be used to support projects promoting rural development in the exporting countries;

5.  Points to the significant efforts made by farmers in the European Union at the time of past CAP reforms; also points out that these farmers have faced, are facing and will have to face further changes which are designed to reduce the artificiality of the market structure and of prices in the agricultural sector, which relate to the reform of the various common organisations of the market (not least in the wine and fruit and vegetable sectors) and which will influence social and economic balances in rural areas, especially in European countries situated in the Mediterranean basin; points out that in recent years the wine and fruit and vegetable sectors have invested large (albeit in certain cases not yet adequate) sums of money in order to increase the added value of products through the certification of product quality and origin, with particular reference to the certification of organic produce and certification based on Regulation 510/2006;

6.  Considers, consequently, that any opening-up of the markets between the European Union and the SEMC must be gradual, quality-orientated and measured and take into account the farm structures, agriculture policies and reforms pursued on either side of the Mediterranean; stresses the fact, moreover, that negotiations on access to markets cannot under any circumstances be conducted globally, but rather on a case-by-case and product-by-product basis, and must take account of the need for protection in the case of 'sensitive' products, which should be excluded from any full liberalisation in order to prevent local producers from suffering irreparable damage;

7.  Considers that the European Union should be able to apply special safeguard clauses (SSG) as a basic instrument for countering any threats from excessive and unduly cheap imports;

8.  Points out that many Mediterranean countries have expressed the wish to preserve their trade preferences vis-à-vis the Community market; considers that maintaining this preferential and asymmetric system is incompatible with a general liberalisation of the agriculture sector; emphasises, furthermore, that it is in the mutual interest of all Mediterranean countries to preserve certain tools with which to manage supply on their respective markets; calls accordingly on the Commission and the representatives of the SEMC to seek in the course of the multilateral trade negotiations being conducted within the World Trade Organisation (WTO) any possible means (including the classification of milk, fruit and vegetables as sensitive products) of limiting market imbalances and also any possible asymmetry and distortion of competition between the agricultural markets in the SEMC and those in the EU which might cause farmers in either group of countries to suffer loss;

Developing closer partnerships

9.  Expresses its concern, against the backdrop of standstill in the Doha round of multilateral WTO negotiations, at the upturn in bilateral trade relations in the agriculture sector, like the recently signed agreements between the United States and Morocco; considers that it is in the shared interest of all the Mediterranean countries to strengthen their partnership in order to construct together an area of cooperation and trade with the goal of ensuring mutual economic prosperity;

10. Urges the SEMC to improve the quality of the products they export and to comply with the quality and phytosanitary standards required by the EU;

11. Calls upon the Euro Med partners to implement a system of heightened cooperation and twinnings in order to accelerate reform of the administrative and business environment, in tandem with the measures initiated in the context of the sectoral adjustment facilities already in existence, which, in the field of agriculture policy, would mean mainly veterinary measures and measures to strengthen rural economies according to the principles of the EAFRD programme;

12. Urges the SEMC to take the necessary measures to encourage investment by private-sector Euro-Mediterranean players, including socio-professional organisations; considers that the gradual and regulated opening-up of markets will make for a first step forward in Mediterranean and Euro-Mediterranean socio-economic development; expresses concern, however, at the fact that bureaucratic rules continue to constrain such investment and Community incentives for that investment; calls, therefore, on the SEMC and the Commission to work towards overcoming the obstacles to the reciprocal development of investment and the harmonised spread of support instruments designed to facilitate market and production integration;

13. Calls upon all the socio-professional players in the Euro-Mediterranean agriculture sector to foster cooperation in complementary sectors by promoting the complementarity of products both between the northern and southern shores of the Mediterranean and (where possible) between the SEMCs' South-South shores; emphasises, by way of example, the case of the wine industry or the fruit and vegetable sector, where production from both sides of the Mediterranean could help develop a more comprehensive and attractive commercial supply for consumers;

14. Emphasises, in the same vein, the value of jointly developing a common Euro-Mediterranean labelling policy on the basis of registered designations of origin - a policy which must be sufficiently compatible with the EU's current rules based on registered designations of origin and organic certification, and of ensuring traceability and transparency of production methods;

15. Insists upon the need for partnership agreements to be encouraged and for decentralised cooperation networks to be developed between regional territories and systems with a view to promoting research, the exchange of best experience, training and the development of food technologies and European know-how in respect of food safety in the case of operators active within the various sectors in both the SEMC and the EU countries;

16. Urges the Euro-Mediterranean partners to focus on technical progress aimed at economically and ecologically sustainable farming methods in order to enable small-scale farmers to increase yields in the cereals sector and in the primary-goods sector and to process and market their harvests locally, in order to provide an urgent response to the problem of food security in the SEMC;

Fostering rural development

17. Welcomes the interest expressed by the Mediterranean countries with regard to rural development; calls on the European Union to support the development of civil society networks in order to contribute to a strategic rural development plan for the south of the Mediterranean centring on the diversification of activities, enhancement of infrastructure for better access to information, vocational training, processing and marketing, reconnection of urban and rural areas and conservation of the environment (particularly in the context of the responsible management of natural resources around suitable methods of production); calls upon European Union to develop that strategic plan in association with the transnational, interregional, cross-border and neighbourhood partnership initiatives which are currently being devised on the basis of operational intervention programmes; emphasises the need to promote - in this connection - the establishment of networks and of structured cooperation for the purpose of disseminating LEADER experience and the experience gained in the integrated enhancement of rural areas;

18. Calls upon the Euro-Mediterranean partners to develop and implement a quality policy based on stringent product monitoring and monitored traceability procedures, including in the light of the technical rules and the related restrictions laid down in respect of Community agricultural and agri-food products;

Flanking measures

19. Calls on the Commission, in the field of rural development as in those of trading standards and the state of technical advancement of production structures, to harness the future European Neighbourhood and Partnership Instrument as a genuine tool for convergence and sustainable development, not simply as a means of compensating for liberalisation of the markets; calls on the Commission consistently to apply a conditionality clause which makes the granting of financial aid dependent on closer convergence between the Mediterranean countries with respect to the Barcelona objectives, particularly as regards regional integration;

20. Is convinced that liberalisation of the markets in the SEMC would primarily benefit large mechanised farms, which already benefit in full from the compensation fund system; calls on the institutional players of the Euro-Mediterranean partnership to improve access to loans for small-scale producers and to develop a system for weighting aid towards small farmers, who constitute the overwhelming majority of the farming population of these countries and who will be the first to suffer from competition with the European Union and, in the long run, to replace the old system of compensation and aid with a new system of support for sustainable farming and small-scale food processing industry investments in order to strengthen the competitiveness of rural economies through diversification, local marketing and the production of specific qualities.

EXPLANATORY STATEMENT

The aim of the Euro-Mediterranean partnership, which was launched in Barcelona in 1995, is to establish an area of peace and stability, contribute to better mutual understanding between the peoples of the region and construct an area of shared prosperity through increased cooperation and regulated liberalisation of trade within the Mediterranean region.

Ten years later, the plan to establish a Euro-Mediterranean free trade area by 2010, limited initially to the manufacturing sector, was extended to include the agriculture sector. Subsequently, in negotiations launched between the EU and the SEMC, discussions have mainly focused on the method and pace of this process.

Issues and limits of a sudden opening-up of the markets

For the SEMC

In a context of demographic explosion, the issue of food security calls for an urgent solution to be found to the problem of agricultural productivity, and also links in with being able to procure commodities at low cost. Many view the opening-up of markets as an appropriate way to address this twin prospect, through speeding up the provisioning of the SEMC on the world market, encouraging the modernisation of their production systems and enabling them to capitalise on their comparative advantages in respect of a number of products (e.g.: fruit and vegetables).

However, this economic approach is at odds with the social and environmental aspects of the issue. In social terms, it has become clear that a sudden opening-up of the markets is sure to threaten that little bit more the survival of family-run farms, which have particularly low productivity levels and make up the overwhelming majority of the agriculture sector in the SEMC.

In environmental terms, the disintegration of this family farm fabric would trigger serious regional imbalances by exacerbating an already-devastating rural exodus towards overpopulated large urban centres and, more broadly, towards the coast. This is because integration into the world market encourages increasingly intensive methods of production that are oriented towards cash crops and do not necessarily fit agricultural rationale in the country concerned; it would lead to non-rational use of water, whose crucial and strategic role is already a source of tension, and to the abandonment of traditional food crops, which are not only essential for feeding local communities but also still in tune with the nature and potentials of the land in the SEMC.

For the European Union

While the opening-up of markets offers genuine export possibilities for European producers, not least as regards a number of products for which there is a production deficit in the SEMC (milk and sugar, etc.), the traditional arguments in favour of regulating trade are still common currency, given wage levels in the SEMC, the absence of any environmental contributions in those countries and, more generally, the absence of harmonised standards between European and the SEMC. The issue of the competition generated by these circumstances assumes even greater importance in that it often concerns the same types of production (particularly fruit and vegetables) on either side of the Mediterranean.

Even so, if the European Union were to remain outside the process of the entry of the SEMC into world trade, other trading powers are sure to step into the breach in the form of large-scale private investment, the outcome of which is liable to be even more prejudicial to the Mediterranean EU Member States: trade competition from the SEMC without any benefits in exchange; hitting of WTO buffers in the field of trade policy, etc.

Prospects for an efficient economic partnership

It is therefore essential – both for the SEMC and for the European Union – to swiftly reopen discussions on implementing a genuine partnership based on a gradual and controlled opening-up of the markets that suits the social and economic realities of the Mediterranean basin.

With this in mind, your rapporteur would make four main suggestions for achieving the desired objectives:

1 - Adjust the rhythm and intensity of the process of the opening-up of agricultural markets. This means providing support for the rapid prior economic integration of the SEMC; gradual liberalisation based on the agricultural and rural reforms and policies pursued on either side of the Mediterranean; maintaining an asymmetric system based on trade preferences and continued use of supply-side management tools.

2 - Develop closer partnerships and twinnings in order to support reform of the administrative environment and thereby bolster investment; heighten cooperation between professional organisations in the Mediterranean in complementary sectors; promote the development of a system of registered designations of origin.

3 - Focus on rural development in order to help develop in the SEMC multifunctional agriculture which is environment- and natural resource-friendly, and which will allow high-quality foodstuffs to be produced while also contributing to balanced regional development. More generally, shared realisation of the importance of rural development issues should enable a set of common values to be established and production standards to be harmonised on both sides of the Mediterranean.

4 - Flanking measures. The European Union must harness the financial instruments at its disposal (and especially the future European neighbourhood instrument), not least to support the modernisation of SEMC production structures and sectoral partnership approaches. Your rapporteur also advocates the European Union pressing institutionally and financially for the introduction of a system for weighting aid towards small family farms in the SEMC, which will be the ones most exposed to competition in the agricultural sphere.

PROCEDURE

Title	Construction of the Euro-Mediterranean free trade zone
Procedure number	2006/2173(INI)
Committee responsible	INTA
Opinion by         Date announced in plenary	AGRI 6.7.2006
Drafts(wo)man         Date appointed	Jean-Claude Fruteau 21.6.2006
Considered in committee	2.10.2006		22.11.2006
Date adopted	22.11.2006
Result of final vote	+: –: 0:	26 2 0
Members present for the final vote	Vincenzo Aita, Thijs Berman, Giuseppe Castiglione, Joseph Daul, Albert Deß, Gintaras Didžiokas, Michl Ebner, Carmen Fraga Estévez, Jean-Claude Fruteau, Friedrich-Wilhelm Graefe zu Baringdorf, Ioannis Gklavakis, Lutz Goepel, Bogdan Golik, Esther Herranz García, Heinz Kindermann, Albert Jan Maat, Diamanto Manolakou, Mairead McGuinness, Rosa Miguélez Ramos, María Isabel Salinas García, Brian Simpson, Kyösti Virrankoski, Andrzej Tomasz Zapałowski
Substitute(s) present for the final vote	Pilar Ayuso, Bernadette Bourzai, Ilda Figueiredo, Wiesław Stefan Kuc, Jan Mulder
Comments (available in one language only)	...

PROCEDURE

Title	Construction of the Euro-Mediterranean free-trade zone
Procedure number	2006/2173(INI)
Committee responsible   Date authorisation announced in plenary	INTA 6.7.2006
Committee(s) asked for opinion(s)   Date announced in plenary	AFET 6.7.2006			AGRI 6.7.2006
Not delivering opinion(s)   Date of decision
Enhanced cooperation   Date announced in plenary
Rapporteur(s)   Date appointed	Kader Arif 23.11.2005
Previous rapporteur(s)
Discussed in committee	3.10.2006		21.11.2006
Date adopted	18.12.2006
Result of final vote	+ - 0	22 0 2
Members present for the final vote	Kader Arif, Jean-Pierre Audy, Enrique Barón Crespo, Daniel Caspary, Françoise Castex, Christofer Fjellner, Béla Glattfelder, Alain Lipietz, Caroline Lucas, Erika Mann, Helmuth Markov, David Martin, Georgios Papastamkos, Tokia Saïfi, Robert Sturdy, Gianluca Susta, Johan Van Hecke, Zbigniew Zaleski
Substitute(s) present for the final vote	Panagiotis Beglitis, Harlem Désir, Elisa Ferreira, Małgorzata Handzlik, Jens Holm, Jörg Leichtfried
Substitute(s) under Rule 178(2) present for the final vote
Date tabled
Comments (available in one language only)