ДОКЛАД относно съблюдаването на Хартата на основните права на ЕС в законодателните предложения на Комисията: подход за системен и строг контрол
12.2.2007 - (2005/2169(INI))
Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
Докладчик: Johannes Voggenhuber
ПРОЕКТОРЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно съблюдаването на Хартата на основните права на ЕС в законодателните предложения на Комисията: подход за системен и строг контрол
Европейският парламент,
– като взе предвид съобщението на Комисията относно съблюдаването на Хартата на основните права в законодателните предложения на Комисията (СOM(2005)0172),
– като взе предвид членове 6 и 7 от Договора за Европейски съюз,
– като взе предвид провъзгласената на 7 декември 2000 г. в Ница Харта на основните права на Европейския съюз[1],
– като взе предвид подписания на 29 октомври 2004 г. в Рим Договор за създаване на конституция за Европа, който съдържа разпоредбите на Хартата на основите права, което ги прави правнообвързващи,
– като взе предвид резолюцията си от 20 април 2004 г. за съобщението на Комисията относно член 7 от Договора за Европейски съюз: опазване и насърчаване на основните ценности на Европейския съюз[2],
– като взе предвид резолюцията си от 26 май 2005 г. за насърчаване и закрила на основните права: ролята на националните и европейските институции, включително и на Агенцията по основните права на ЕС[3],
– като взе предвид изготвения от мрежата от независими експерти на Европейския съюз годишен доклад за 2005 г. относно състоянието на основните права в Европейския съюз,
– като взе предвид предложението за Регламент на Съвета за създаване на Агенция по основните права на Европейския съюз (СOM(2005)0280 - 2005/0124(CNS)) и предложението за Решение на Съвета за оправомощаване на Агенцията по основните права на Европейския съюз за осъществяване на дейности в областите от Дял VI от Договора за Европейски съюз (СOM(2005)0280 - 2005/0125(CNS)),
– като взе предвид речта на José Manuel Barroso в качеството му на председател на Европейската комисия по време на пленарното заседание на Европейския парламент на 17 ноември 2004 г.,
– като взе предвид членове 45, 34 и 91 от правилника за дейността си,
– като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, както и становището на комисията по конституционни въпроси (A6-0034/2007),
А. като има предвид, че Съюзът се основава на принципите на свободата, демокрацията, зачитането на правата на човека и основните свободи и на принципа на правовата държава, които са общи принципи за държавите-членки (Член 6 от Договора за Европейски съюз).
Б. като има предвид, че на Парламента като на пряко избран представител на гражданите на Съюза се пада особена отговорност при реализирането на тези принципи,
В. като има предвид, че тази отговорност е още по-голяма, тъй като при сегашното положение на договорите
- правото на всяко лице на директно обръщане към даден европейски съд остава ограничено [4],
- колективните действия не са възможни,
- в много области дори сферата на правомощия на Съда на Европейските общности е ограничена (виж Дял IV на Договора за ЕС и член 35 от Договора за ЕС) или дори не съществува (втори стълб – Дял V от Договора за ЕС [5]),
Г. като има предвид, че процедурата за проверка на съгласуваността на всички законодателни предложения с Хартата на основните права е едно от последствията, които се налагат с признаването на Хартата от Парламента, Съвета и Комисията и от всички държави-членки, както и от нейното тържествено провъзгласяване пред всички граждани на Съюза на 7 декември 2000 г. в Ница,
Д. като припомня, че същинският обсег на действие на основните права, както той произтича от прилагането на член 6, параграф 2 от Договора за ЕС, понастоящем е преди всичко предмет на съдебно тълкуване, и че европейското законодателство все пак трябва да внесе яснота как точно трябва да бъдат тълкувани тези права.
Е. като припомня, че при оповестяването на Хартата на основните права Парламентът, Съветът и Комисията са се споразумели относно определенията на правата, и че от явни съображения за съгласуваност и добросъвестност занапред при изработването на правни разпоредби на Съюза ще трябва да ги вземат под внимание (виж горепосоченото съобщение на Комисията) (СOM(2005)0172)),
Ж. като има предвид, че залегналите в Хартата права ще придобият обвързващ характер веднага щом бъдат включени в правните разпоредби на Съюза, основани на тях.
З. като има предвид, че систематичният характер, пълнотата, обективността, откритостта и прозрачността на процедурата на зачитане на основните права в законодателните предложения придобиват още по-голямо значение поради факта, че за съжаление Хартата на основните права все още няма правнообвързващ характер; при все това, като посочва, че с течение на годините Хартата на основните права се превърна в референтен документ за европейските съдилища, за Първоинстанционния съд, Съда на европейските общности[6], Европейския съд по правата на човека в Страсбург, както и за много конституционни съдилища,
И. като има предвид, че при предварителната оценка на въздействието на новите европейски правни разпоредби върху основните права, европейското законодателство трябва да вземе предвид както националното законодателство, така и гражданското общество, академичните кръгове и компетентността на други международни организации, като Съвета на Европа и Организацията на обединените нации; като посочва, че по този начин европейското законодателство ще спомогне за изграждането на една все по-разпространена култура на основните права, както това вече стана факт при изработването на няколко правни акта в областта на закрилата на личната сфера, на семейното право и на правото на прозрачност,
Й. като има предвид, че предложението на Комисията за задълбочаване и по-добра осведоменост на обществото относно процедурата за зачитане на основните права в нейните законодателни предложения, която е в сила от 2001 г., представлява ясен напредък с оглед на намерението й да разгърне една реална „култура на основните права” в Европейския съюз,
К. като има предвид, че тази процедура показва един твърде вътрешен характер, критериите са твърде ограничаващи, ролята на Европейския парламент е недостатъчно изразена, и че предложенията за включване на парламентите на държавите-членки, като например британската Камара на лордовете[7], не бяха взети предвид, също както и необходимият постоянен диалог между европейските институции и привличането на независими организации с оглед засилване на обективността,
Л. като има предвид, че една истинска „култура на основните права” на Съюза налага развитието на една всеобща система за контрол по отношение на основните права, която да включва Съвета и решенията в областта на междуправителственото сътрудничество,
М. като има предвид, че една истинска „култура на основните права” не се състои само в пасивното спазване на разпоредбите, а и в активното насърчаване на основните права и намеса в случаите на нарушения или недостатъчна закрила на основните права от страна на държавите-членки,
Н. като има предвид, че всеобщата система за контрол по отношение на основните права трябва да предвиди годишно разискване, което включва участието на трите институции и на националните парламенти, особено когато Европейският парламент прави равносметка относно напредъка и проблемите при развитието на Европейския съюз като зона на свобода, сигурност и правосъдие,
О. като има предвид, че по повод на разискването би могло да се провери същевременно и следното:
– годишният доклад на бъдещата Агенция по основните права
– специфичен доклад на Комисията в рамките на нейния общ доклад за прилагането на правото на Общността,
– доклад на Съвета за аспектите, които той счита за значими през изтеклата година по отношение на зачитането на основните права в Съюза и от държавите-членки.
П. като припомня, че органите, участващи в тези годишни разисквания, трябва да проверят целесъобразността на преработването на правните разпоредби, които е възможно да са ограничавали упражняването на свободите от съображения за обществена сигурност,
Р. като има предвид, че съществуването на тайни затвори и осъществените от ЦРУ в рамките на борбата срещу тероризма отвличания, бавното разследване и липсата на сътрудничество от страна на много правителства, както и предаването на личните данни на самолетни пътници или данни от банкови сметки чрез SWIFT–системата без правно основание за това, само могат да разклатят доверието на гражданите на Съюза в способността и волята на европейските институции да защитават основните права и да преследват нарушенията,
1. насочва вниманието към историческата задача за това при „изграждането на един все по-тесен съюз” (член 1 от Договора за ЕС), заедно със създаването на инструменти на сигурността и правото, на икономическия и социалния напредък, да се създадат и инструменти за свобода;
2. подчертава необходимостта от преодоляване на кризата в конституционния процес, запазване на основните постижения в Конституцията и утвърждаване на Хартата на основните права като правнообвързваща;
3. приветства предложенията на Комисията за задълбочаване и постигане на по-добра нагледност в процедурата по зачитане на основните права в нейните законодателни предложения и вижда в това първите положителни резултати от обявените на 17 ноември 2004 г. от председателя на Комисията José Manuel Barroso и сформираната от него работна група амбициозни мерки за защита на основните права;
4. приканва Комисията да направи мониторинговия процес по-прозрачен и да се консултира със съответните участници от гражданското общество, особено с онези, които потенциално биха били засегнати от съответното предложение на Комисията;
5. подчертава, че предложеният от комисията „системен” контрол изисква непременно всяко законодателно предложение да бъде проверено, а резултатът да бъде обоснован;
6. приканва Комисията не само да проверява дали законодателните предложения са в съответствие с Хартата за основните права, но също така дали зачитат всички европейски и международни правни инструменти, които засягат основните права и правата, произтичащи от конституционните традиции, които са общи за държавите-членки като общи принципи на европейското право;
7. подчертава, че едно наистина системно и строго наблюдение на основните права изисква повече от контрол на възможните правни грешки при оценката на свободата на индивида спрямо изискванията на общия интерес, а именно то се нуждае от постоянен политически анализ, за да се идентифицират измежду различните правилни оценъчни решения онези, които представляват най-правилното съотношение между определянето на целите и ограниченията на основните права (политическо оптимизиране на основните права);
8. счита за разумно наблюдението да се концентрира върху специфично засегнатите основни права и счита за неотложно същите да бъдат назовани поотделно и изрично в съображенията;
9. изразява надежда, че методичният подход, който Комисията възнамерява да онагледи с оглед на зачитането на Хартата на основните права в нейните законодателни предложения, ще бъде също така прилаган и в конкретния случай;
10. счита за извънредно важно системният вътрешен контрол по спазването на основните права да бъде предмет на отделен доклад по време на изработването на законодателни предложения, в който да бъде изложено как следва да се обоснове юридически спазването на тези права;
11. приканва Комисията да преосмисли своето решение за разпределяне на съображенията относно основните права в три основни категории в рамките на оценката на въздействието – икономическо, социално и въздействие върху околната среда - както е понастоящем, и да помисли върху създаването на една специфична категория „Въздействия върху основните права”, тъй като само така може да бъде гарантирано, че всички аспекти на основните права са взети предвид;
12. подчертава правото на Комисията да може да оттегли, във всеки един момент от законодателната процедура преди приемането от Съвета, свое предложение във връзка с промени, с които се нарушава дадено основно право;
13. отхвърля правото, което си запазва Комисията, за започване на процедура на анулиране „след политическа проверка на случая” и категорично подчертава безусловното предимство на защитата на основните права и правото на свобода пред каквото и да е политическо съображение;
14. счита за необходимо процедурата за съблюдаване на Хартата на основните права да се разпростре върху целия законодателен процес, а също и върху комитологията, да се засили позицията на Парламента, да се уточни ролята на бъдещата Агенция по основните права и да се прибягва по-активно към нейната подкрепа;
15. в тази връзка възнамерява да измени член 34 от правилника за дейността си, за да повери на Комисията по граждански свободи проверката на въздействието на свързани с основните права законодателни предложения, мерки и разпоредби, и също така да измени член 91 и член 115 от правилника си по такъв начин, че резолюциите на Парламента да могат да се отнасят до въпроси в държавите-членки, което ще му позволи да поеме в ранен етап своите отговорности в рамките на член 6 и член 7 от Договора за ЕС;
16. въпреки наличието на общи механизми за консултация, счита за важно по-голямото участие на независими и външни организации и учреждения, които да се занимават специално с проблемите във връзка с основните права; приканва в този смисъл Комисията да предвиди специфичен механизъм за консултиране с тези организации и учреждения при изработването на законодателните предложения, които имат въздействие върху основните права;
17. приканва Съвета да засили системния контрол на основните права и в областите на междуправителствено сътрудничество, да оповестява резултатите от него и да си осигури подкрепата на Агенцията по основните права;
18. потвърждава, че Парламентът и другите органи на Европейския съюз биха могли да спечелят, в рамките на законодателните процедури, при необходимост и на доброволна основа, от компетентността на Агенцията по основните права в областта на основните права, както и в областта на полицейското и съдебно сътрудничество;
19. припомня, че нито договорите, нито предложението за Регламент на Съвета за създаване на Агенция по основните права на Европейския съюз не изключват възможността Парламентът да помоли за подкрепа Агенцията при прилагането на член 7 от Договора за ЕС; очаква, че Комисията и бъдещата Агенция по основните права - в многогодишната рамка, а също и в годишната си работна програма - ще предвидят необходимите финансови и човешки ресурси, за да може Агенцията да бъде в състояние да откликва адекватно на искания на Парламента при упражняване на неговите правомощия съгласно член 7 от Договора за ЕС;
20. счита за извънредно важно на разположение да има подходящи средства, чрез които гражданите на Съюза и европейските институции да бъдат подробно информирани за вътрешния контрол по спазването на основните права, между другото и чрез изготвянето на редовни доклади в тази връзка;
21. отправя молба към парламентите на държавите-членки да проверяват, преди всичко в областта на полицейското и съдебно сътрудничество и общата външна политика и политиката на сигурност, всички решения и мерки по отношение на тяхната съгласуваност с Хартата на основните права, за да може да бъде съхранена неделимостта на основните права и да бъде гарантиран системен и пълен контрол на спазването на основните права във всички политики на Съюза;
22. приканва Съвета и Комисията, съгласно член 4 от Договора за ЕС, съответно съгласно членове 200 и 212 от Договора, да представят на Европейския парламент и на националните парламенти годишен доклад относно политиката на основните права на Съюза и да бъдат участници в един систематичен, открит и постоянен диалог относно спазването на основните права на Съюза;
23. приканва Комисията и Съвета да информират Парламента за последваща работа върху докладите от страна на мрежата от национални експерти;
24. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки, на присъединяващите се страни и на страните-кандидатки.
- [1] ОВ C 364 от 18.12.2000 г., стр. 1.
- [2] ОВ C 104 E от 30.4.2004 г., стр. 408.
- [3] ОВ C 117 E от 18.5.2006 г., стр. 242.
- [4] Решение на Съда на Европейските общности от 25 юли 2002 г. по дело C-50/00 P, Unión de Pequeños Agricultores срещу Съвета на Европейския съюз, Rec. 2002, I-6677.
- [5] Решение на Първоинстанционния съд от 7 юни 2004 г. по дело T-338/02, Сеги и други срещу Съвета на Европейския съюз, Rec. 2004, II-1647.
- [6] Решение на Съда на Европейските общности от 27 юни 2006 г. по дело С-540/03, Европейски парламент срещу Съвета на Европейския съюз относно правото на събиране на семейството на малолетни деца на граждани на трети страни (Директива 2003/86/ЕО).
- [7] Британска Камара на лордовете, Комисия за ЕС, доклад от 16-ото заседание 2005-2006 г., "Human Rights proofing EU Legislation", 29 ноември 2005 г., параграф 149.
STELLUNGNAHME DES AUSSCHUSSES FÜR KONSTITUTIONELLE FRAGEN (23.11.2006)
für den Ausschuss für bürgerliche Freiheiten, Justiz und Inneres
über die Achtung der Grundrechte-Charta in den Legislativvorschlâgen der Kommission : Vorgehensweise für eine systematische und rigorose Überwachung
Verfasser der Stellungnahme: Riccardo Ventre
VORSCHLÄGE
Der Ausschuss für konstitutionelle Fragen ersucht den federführenden Ausschuss für bürgerliche Freiheiten, Justiz und Inneres, folgende Vorschläge in seinen Entschließungsantrag zu übernehmen:
1. begrüßt den neuen Ansatz der Kommission im Bereich der Achtung der Grundrechte, der einen optimalen Ausgangspunkt darstellt, um einen besseren Schutz und größere Sichtbarkeit der Grundrechte in der Europäische Union zu gewährleisten;
2. hofft, dass das methodische Vorgehen, das die Kommission zur Berücksichtigung der Charta der Grundrechte der Europäischen Union bei ihren Rechtsetzungsvorschlägen an den Tag legen will, auch tatsächlich im konkreten Fall praktiziert wird;
3. hält es für begrüßenswert, dass die Kommission den Schutz der Grundrechte im Verlauf des gesamten Rechtsetzungsverfahrens beachten will; hebt jedoch hervor, dass die Beteiligung des Europäischen Parlaments als demokratisches Organ par excellence an den Verfahren zur Prüfung der Vereinbarkeit der Rechtsetzungsvorschläge mit den in der Charta verbürgten Rechten zu stärken ist;
4. hält eine größere Beteiligung seiner Ausschüsse an der Kontrolle der Vereinbarkeit der Rechtsetzungsvorschläge mit den Grundrechten für notwendig; schlägt insbesondere eine Änderung seiner Geschäftsordnung wie folgt vor,
- damit der für den Schutz der Grundrechte zuständige Ausschuss eine Abschätzung der Folgen aller Rechtsetzungsvorschläge der Kommission vornehmen kann, die geeignet sind, die in der Charta verankerten Rechte zu berühren;
- damit jedes Mal, wenn das Europäische Parlament bzw. einer seiner Ausschüsse im Laufe eines Legislativverfahrens ein Problem im Zusammenhang mit dem Schutz der Grundrechte zur Sprache bringt, diese Angelegenheit zur Überprüfung an den jeweils zuständigen Ausschuss überwiesen wird, wobei die hierzu erforderliche Koordinierung gewährleistet sein muss;
5. hält trotz des Vorhandenseins allgemeiner Konsultationsmechanismen eine größere Beteiligung der unabhängigen und externen Organisationen und Einrichtungen, die sich eigens mit Problemen im Zusammenhang mit den Grundrechten befassen, für wichtig; fordert daher die Kommission auf, einen spezifischen Mechanismus zur Konsultation dieser Einrichtungen bei der Ausarbeitung von Rechtsetzungsvorschlägen, die sich auf die Grundrechte auswirken, vorzusehen;
6. hält es für notwendig, dass die künftige Agentur für Grundrechte der Europäischen Union auf Antrag der betreffenden Einrichtungen damit befasst werden kann, Gutachten zu Fragen, die die Grundrechte betreffen und die bei der Ausarbeitung eines Rechtsetzungsvorschlags oder eines konkreten Rechtsetzungsverfahrens aufgeworfen werden, abzugeben;
7. hält es für überaus wichtig, dass die systematische interne Kontrolle der Achtung der Grundrechte in der Phase der Ausarbeitung von Legislativvorschlägen Gegenstand eines eigenen Berichts ist, in dem dargelegt wird, wie die Achtung dieser Rechte juristisch zu begründen ist;
8. hält es für außerordentlich wichtig, dass angemessene Modalitäten zur Verfügung stehen, mit denen die Bürger und die europäischen Institutionen über die interne Kontrolle der Achtung der Grundrechte informiert und aufgeklärt werden, u. a. durch regelmäßige diesbezügliche Berichte.
VERFAHREN
|
Titel |
Die Achtung der Grundrechte-Charta in den Legislativvorschlägen der Kommission : Vorgehensweise für eine systematische und rigorose Überwachung |
||||||
|
Verfahrensnummer |
|||||||
|
Federführender Ausschuss |
LIBE |
||||||
|
Stellungnahme von |
AFCO |
||||||
|
Verstärkte Zusammenarbeit – Datum der Bekanntgabe im Plenum |
|
||||||
|
Verfasser(in) der Stellungnahme |
Riccardo Ventre |
||||||
|
Ersetzte(r) Verfasser(in) der Stellungnahme: |
|
||||||
|
Prüfung im Ausschuss |
21.2.2006 |
20.3.2006 |
11.7.2006 |
22.11.2006 |
|
||
|
Datum der Annahme |
23.11.2006 |
||||||
|
Ergebnis der Schlussabstimmung |
+: –: 0: |
11 2 0 |
|||||
|
Zum Zeitpunkt der Schlussabstimmung anwesende Mitglieder |
Richard Corbett, Panayiotis Demetriou, Andrew Duff, Maria da Assunção Esteves, Ingo Friedrich, Daniel Hannan, Jo Leinen, Íñigo Méndez de Vigo, Marie-Line Reynaud, Alexander Stubb |
||||||
|
Zum Zeitpunkt der Schlussabstimmung anwesende Stellvertreter(innen) |
Ashley Mote, Gérard Onesta, Georgios Papastamkos |
||||||
|
Zum Zeitpunkt der Schlussabstimmung anwesende Stellv. (Art. 178 Abs. 2) |
|
||||||
|
Anmerkungen (Angaben nur in einer Sprache verfügbar) |
... |
||||||
VERFAHREN
|
Titel |
Die Achtung der Grundrechte-Charta in den Legislativvorschlägen der Kommission: Vorgehensweise für eine systematische und rigorose Überwachung |
|||||||||||
|
Verfahrensnummer |
||||||||||||
|
Federführender Ausschuss |
LIBE 29.9.2005 |
|||||||||||
|
Mitberatende(r) Ausschuss/Ausschüsse |
AFCO 29.9.2005 |
|
|
|
|
|||||||
|
Nicht abgegebene Stellungnahme(n) |
|
|
|
|
|
|||||||
|
Verstärkte Zusammenarbeit |
|
|
|
|
|
|||||||
|
Berichterstatter(in/innen) |
Johannes Voggenhuber 12.7.2005 |
|
||||||||||
|
Ersetzte(r) Berichterstatter(in/innen) |
|
|
||||||||||
|
Prüfung im Ausschuss |
4.10.2005 |
24.1.2006 |
22.2.2006 |
1.6.2006 |
22.11.2006 |
|||||||
|
Datum der Annahme |
1.2.2007 |
|||||||||||
|
Ergebnis der Schlussabstimmung |
+: –: 0: |
37 6 0 |
||||||||||
|
Zum Zeitpunkt der Schlussabstimmung anwesende Mitglieder |
Alexander Alvaro, Alfredo Antoniozzi, Edit Bauer, Mario Borghezio, Philip Bradbourn, Mihael Brejc, Michael Cashman, Mladen Petrov Chervenyakov, Carlos Coelho, Fausto Correia, Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Konstantin Dimitrov, Kinga Gál, Patrick Gaubert, Adeline Hazan, Jeanine Hennis-Plasschaert, Ewa Klamt, Roger Knapman, Magda Kósáné Kovács, Barbara Kudrycka, Henrik Lax, Kartika Tamara Liotard, Sarah Ludford, Dan Mihalache, Javier Moreno Sánchez, Martine Roure, Søren Bo Søndergaard, Inger Segelström, Károly Ferenc Szabó, Adina-Ioana Vălean, Ioannis Varvitsiotis, Manfred Weber, Stefano Zappalà, Tatjana Ždanoka |
|||||||||||
|
Zum Zeitpunkt der Schlussabstimmung anwesende(r) Stellvertreter(in/innen) |
Simon Busuttil, Giuseppe Castiglione, Genowefa Grabowska, Sophia in 't Veld, Tchetin Kazak, Marian-Jean Marinescu, Radu Podgorean, Eva-Britt Svensson, Johannes Voggenhuber |
|||||||||||
|
Zum Zeitpunkt der Schlussabstimmung anwesende(r) Stellv. (Art. 178 Abs. 2) |
|
|||||||||||
|
Datum der Einreichung |
12.2.2007 |
|||||||||||
|
Anmerkungen (Angaben nur in einer Sprache verfügbar) |
|
|||||||||||