ДОКЛАД за ролята на местните власти и сътрудничеството за развитиe

1.3.2007 - (2006/2235(INI))

Комисия по развитие
Докладчик: Pierre Schapira

Процедура : 2006/2235(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A6-0039/2007
Внесени текстове :
A6-0039/2007
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно ролята на местните власти и сътрудничеството за развитиe

(2006/2235(INI))

Европейският парламент,

 като взе предвид член 179 от Договора за ЕО,

 като взе предвид съвместното изявление на Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки, които заседават в рамките на Съвета, Европейския парламент и Комисията относно политиката на развитие на Европейския съюз: „Европейският консенсус”[1] от 20 декември 2005 г., с което приспособяването и партньорството се определя като основен общ принцип, поема се ангажимент за подкрепа на децентрализацията и доброто управление и се насърчава „по-голямо участие на местните власти”,

 като взе предвид Регламент (ЕО) №.. на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно определянето на финансов инструмент за сътрудничество за развитие и икономическо сътрудничество (2004/0220(COD))[2],

 като взе предвид Споразумението за партньорство, подписано в Котону на 23 юни 2000 г.[3] между членовете на групата на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга, и изменено със Споразумението за изменение на Споразумението за партньорство, подписано в Люксембург на 25 юни 2005 г.[4] („Споразумението от Котону”), и по-специално членове 4, 28, 30, параграф 2, 43, параграф 4 и 58, параграф 2 от него,

 като взе предвид Хартата на Конгреса на местните и регионалните власти в Европа (CLRAE), приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 14 януари 1994 г. на 506-то заседание на заместник-министрите,

 като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 25 януари 2006 г., озаглавено „Тематична програма „Недържавните субекти и местните власти в развитието”, което потвърждава, че местните власти са пълноправни участници в развитието и предлага да бъдат привлечени „в процеса на развитие, включително чрез диалог и финансова подкрепа” (COM(2006)0019),

 като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент и Европейския икономически и социален комитет от 12 октомври 2005 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за Африка: към евро-африкански пакт за ускоряване на развитието на Африка”, приета от Европейския съвет на 15-16 декември 2005 г., в която Комисията се ангажира да подкрепи децентрализацията и да развие капацитета на местните власти, като подчертава стратегическото значение на партньорството и съвместните проекти между европейските и африканските градове и общини, с цел да подкрепи постигането на Целите на хилядолетието за развитие и да допринесе за необходимите за постигането им условия (COM(2005)0489),

 като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент и Европейския икономически и социален комитет от 20 октомври 2003 г. относно управлението и развитието, което определя доброто управление като приоритетна област на европейското сътрудничество (COM(2003)0615),

 като взе предвид уводната бележка на Комисията до службите на Генерална дирекция „Развитие” и делегациите на държавите от АКТБ-Азия и Латинска Америка (ALA) - Близкия изток и южното Средиземноморие (MED) и държавите от Централна и Източна Европа от 23 декември 1999 г. (DEV/1424/2000), която препоръчва „(децентрализираните) участници да бъдат включени по-нагоре по вертикалната ос на формулирането на политиките и програмирането” и предлага Оперативно ръководство за делегациите във всички развиващи се страни,

 като взе предвид Регламент (ЕО) № 1659/98 на Съвета от 17 юли 1998 г. относно децентрализираното сътрудничество[5], изменен с Регламенти (ЕО) № 955/2002[6] и (ЕО) № 625/2004[7],

 като взе предвид бюджетната линия B76002, озаглавена „децентрализирано сътрудничество”, предназначена да насърчава този подход във всички развиващи се страни,

 като взе предвид становището на Комитета на регионите от 16 ноември 2005 г. относно „Децентрализираното сътрудничество в реформата на политиката за развитие на ЕС” (CdR 224/2005),

 като взе предвид заключителната декларация на държавните и правителствени глави за Целите на хилядолетието за развитие на шестдесетата сесия на Генералната асамблея на ООН през септември 2005 г., в която се подчертава „важната роля на местните власти за постигането на [...] Целите на хилядолетието за развитие”,

 като взе предвид доклад A/59/354 на Генералния секретар на Организацията на обединените нации, представен на 59-ата сесия на Генералната асамблея на ООН на 13 септември 2004 г., в който се признава ролята на местните власти и глобалните мрежи на местните власти, най-вече на Обединените градове и местни власти като един от основните партньори на ООН в развитието и хуманитарните въпроси на местно равнище,

 като взе предвид заключителната декларация на министрите и представителите на правителствата на четвъртия Световен форум за водата (Мексико, 16-22 март 2006 г.), която отчита, че ефективното сътрудничество с местните власти е ключов фактор за приемане на предизвикателствата, свързани с водата и постигане на Целите на хилядолетието за развитие,

 като взе предвид декларацията от Световната среща на върха по въпросите на устойчивото развитие, проведена в Йоханесбург (26 август – 4 септември 2002 г.), която отчита, че ролята и капацитетът на местните власти трябва да бъдат засилени, за да се гарантира устойчивото развитие,

 като взе предвид заключителната декларация на световната среща „Хабитат ІІ”, проведена в Истанбул (юни 1996 г.), която признава, че местните власти са най-близките партньори на държавите при изпълнението на Плана на ООН за заселването на хора,

 като взе предвид декларацията от втората Среща за Земята, проведена в Рио де Жанейро (13-14 юни 1992 г.), която подчертава ключовата роля на местните власти за изпълнението на Дневен ред 21,

 като взе предвид декларацията на Учредителния конгрес на Обединените градове и местни власти (Париж, май 2004 г.), на която 3000 кмета и избрани представители на местните власти от целия свят се ангажираха да осъществяват Целите на хилядолетието за развитие на местно равнище, както и да работят за укрепването на местната автономия и местната демокрация и за сътрудничеството между градовете за насърчаване на развитието,

 като взе предвид заключителната декларация на Генералната асамблея на европейските общини и региони, проведена в Инсбрук на 12 май 2006 г., и главата, озаглавена „От местното към глобалното”, която подчертава ролята на Европа и местните власти в света,

 като взе предвид член 45 от своя правилник,

 като взе предвид доклада на Комисията по развитие (A6‑0039/2007),

Експертизата и добавената стойност на местните власти в сътрудничеството за развитие

A. като има предвид, че постигането на Целите на хилядолетието за развитие е приоритет на Европейския съюз и като има предвид, че ключовата роля на местните власти за осъществяването на тези цели е била призната от Организацията на обединените нации, и по-специално от Генералния секретар на ООН, който заяви на Срещата на върха на хилядолетието през 2005 г.: „Как можем да очакваме да постигнем Целите на хилядолетието за развитие [...] без да отбележим напредък в области като образованието, глада, здравеопазването, водата, хигиената и равенството на половете? Градовете и местните власти могат да играят ключова роля във всички тези области. [...] Въпреки че целите ни са глобални, най-ефективно те могат да бъдат постигнати на местно равнище”,

Б.  като има предвид, че с настоящия темп постигането на Целите на хилядолетието за развитие, заложени за 2015 г., би отнело 110 години, и като има предвид, че опитът на местните власти в множество области на развитието, като управлението на водата, борбата със СПИН, политиката за половете, управлението на отпадъците, социалното сближаване и местното икономическо развитие, следва да бъдат признати от ЕС като необходим принос за постигането на Целите на хилядолетието за развитие,

В.  като има предвид, че всяко дете има право да бъде официално регистрирано при раждането си, и като взе предвид съществената роля на местните власти в този смисъл, както и пряката връзка между тази практика и прилагането на съответните стандарти за правата на човека, осигуряващи закрила на децата от трудова експлоатация,

Г.  като има предвид, че доброто управление е една от приоритетните цели на ЕС и като има предвид, че демокрацията на местно равнище и децентрализацията са в основата на демократичното управление съгласно гореспоменатия Европейски консенсус за развитие,

Д. като има предвид, че след 20 години 60% от световното население ще живее в градовете и следователно те ще играят основна роля за подобряването на условията за живот на най-бедната част от населението,

Е. като има предвид, че местните власти в света придобиват опит чрез:

 проекти на местни власти-местни власти, финансирани или насърчавани от самите европейски местни власти, в партньорство с южните местни власти от повече от 30 години,

 проекти на местни власти-местни власти, финансирани от ЕС в рамките на URB-AL (Латинска Америка), Asia URBS, и в по-малка степен програмите MEDA (южното Средиземноморие), ACCESS (Централна и Източна Европа), TACIS (Източна Европа и Централна Азия) и CARDS (Балканите) и Многогодишни програми за микропроекти (МПМ) в държавите от АКТБ,

 национални и регионални програми за сътрудничество в подкрепа на децентрализацията или на местното развитие, в които местните власти и техни асоциации участват като оператори, с подкрепата на ЕС и други донори (Организацията на обединените нации, двустранни агенции, Световната банка или регионални банки за развитие, и др.),

Ж.  като има предвид, че местните власти имат необходимата политическа легитимност, ноу-хау и опита за управление на местните въпроси, както и възможността да мобилизират другите местни участници около тях,

З.   като има предвид, че въпреки че значението на участието на местните власти в процеса за сътрудничество, е признато в Споразумението от Котону и Европейския консенсус за развитие, не е бил въведен постоянен механизъм, с който да се гарантира участието им в диалога с Комисията в Европа и в развиващите се страни; като има предвид обаче, че такъв механизъм не съществува и за недържавните субекти,

В Европа

И.  като има предвид, че местните власти вече са компетентни и активни участници с дългогодишен опит относно помощта за развитие: те са експерти във всички области на развитието на градовете и селата от повече от 30 години и постоянно разширяват и разнообразяват дейностите си, като по този начин образуват мрежа на солидарност, която обхваща целия свят; като има предвид, че много от тези дейности в момента се подкрепят и финансират от различните държави,

Й.  като има предвид, че националните и регионалните асоциации на местните власти в Европа играят все по-важна роля по отношение на информирането, на изграждането на капацитета и на диалога, и следователно могат да станат „ключови канали” на ЕС и другите партньори в развитието за приобщаването на местните власти в диалога с Комисията в Европа,

К.  като има предвид, че местните власти в Европа и техните асоциации играят ключова роля при информирането, мобилизирането и изострянето на чувствителността на общественото мнение в ЕС на местно равнище чрез директно привличане на граждани; като има предвид, че това допринася за насърчаването на ценностите на солидарността и помощта за развитие, както показва „Кампания за градовете на Хилядолетието”, която започна през юли 2005 г. по инициатива на Обединените градове и местни власти с подкрепата на ООН; като има предвид, че в този контекст, европейската секция на Обединените градове и местни власти, Съветът на европейските общини и региони, мобилизират европейските градове от април 2006 г. за насърчаването и изпълнението на Целите на хилядолетието за развитие,

Л.  като има предвид, че все повече общини и региони не ограничават плановете и програмите си за повишаване на осведомеността за развитието до извънредни действия, а изготвят цялостна програма за обучение и информиране за местното население,

М.  като има предвид, че местните властите играят ключова роля в областта на развитието, като динамизират и координират икономическите и социални участници на местно равнище,

Н.  като има предвид, че връзките за побратимяване на европейските и южните градове в момента не получават подкрепа от ЕС, въпреки нарастващия брой на инициативите за сътрудничество на европейските градове спрямо техните партньори в южните страни,

O.  като има предвид важната роля на имигрантите в Европа в сътрудничеството за развитие, тяхната добавена стойност по отношение на потенциалния им принос, уменията им и близостта им до страните им на произход; като има предвид в този смисъл, че децентрализираното сътрудничество е ключова и подходяща област за участие на организациите за международна солидарност на имигрантските общности, по отношение както на дейностите в страните им на произход, така и на разработването на образователни проекти и проекти за повишаване на осведомеността в приемната страна,

В развиващите се страни

П.  като има предвид, че „децентрализираното сътрудничество”, както е определено от ЕС в Конвенцията от Ломе IV, отразява желанието решенията за предоставяне на помощ на развиващите се страни да не се вземат само със засегнатите трети страни, но да се включат и местните власти в политическите решения и в изпълнението на помощта, с цел повече ефективност и целенасоченост; като има предвид, че целта е да се осъществи дългосрочна промяна в процедурите за европейското сътрудничество, според очакванията на населението, така че проектите да отговарят по-добре на нуждите им,

Р.   като има предвид, че участието в и приспособяването на политиките за развитие, които са приоритетни принципи за ЕС, трябва да включва участието на местните власти, тъй като фактът, че са разпределени на цялата територия, им дава възможност да провеждат политика на сближаване и да наблюдават очакванията на населението всекидневно, и по-специално в най-отдалечените региони,

С.  като има предвид, че във всички развиващи се страни местните власти са придобили практически опит в най-различни области, като хигиената, образованието, здравеопазването, жилищата, насърчаването на правата на жените в местните органи за вземане на решения, информационните системи по въпроси, свързани с наркотиците, управлението на туризма, защитата на градското историческо наследство, развитието на местните здравни услуги, управлението на водата и обществения транспорт,

Т.   като има предвид, че текущите процеси на децентрализация и реформи на държавите в повечето региони в света, са довели до утвърждаването на местните власти едновременно като отделна и като представителна сфера на управление, с нови отговорности в най-различни сектори на политическото действие, които са от съществено значение за борбата с бедността и постигането на Целите на хилядолетието за развитие, като първична здравна помощ, вода, хигиена, достъп до образование, опазване на околната среда, местно икономическо развитие, превенция на HIV/СПИН и равенство на половете,

У.  като има предвид, че включването на местните власти може да допринесе за укрепването на местната демокрация и на демократизирането на управлението на помощта на местно равнище, предвид ролята, която националните асоциации на местните власти могат да играят в южните държави,

Ф.  като има предвид, че на местата, където местните власти имат електорална легитимност, стратегическото им място между националното правителство и гражданското общество ги прави идеален посредник за насърчаване на съгласуването между различните партньори в процеса на развитие, което е необходимо, за да бъде помощта ефективна и координирана,

Х. като има предвид, че местните власти, тъй като са по-близо до местните условия от централното управление и от международните донори, допринасят специфична добавена стойност и могат по-добре да оценят местното въздействие на националните и международните стратегии за развитие и следователно да предоставят по-добре адаптирана помощ, според спецификата на териториите, които управляват,

Ц.  като има предвид, че с подходящи ресурси, местните власти биха могли да се превърнат в стабилна рамка, чрез която новите участници да изразят себе си, да се организират и да се приспособяват към изискванията на европейското партньорство,

Ч.   като има предвид, че благодарение на специфичните им познания за територията, която управляват, местните власти са ключов лост в борбата с бедността и неравенството,

Ш. като има предвид например, че в латиноамериканския регион, поради бързото развитие на урбанизацията, политиките на градоустройството излизат на първи план сред въпросите, свързани с развитието, и градовете и градските агломерации се превръщат в основни партньори на правителствата за преодоляването на основните социални проблеми (миграция, младеж, бедност и заетост),

Щ. като има предвид също така необходимостта да се насърчава диалогът между местните власти и недържавните субекти за изготвянето и изпълнението на проекти за местно развитие, финансирани от ЕО,

AA като има предвид, че за участието на местните власти в развиващите се страни е необходим процес на приспособяване на стратегиите на сътрудничеството за развитие, които изискват, освен всичко друго, подобрение на достъпа им до информация, на организационните им ресурси и механизми за представителство, както и на възможностите им за диалог и инициатива за политиките на сътрудничество, и участието на национални, регионални и международни органи за диалог и консултации,

AБ като има предвид ролята, която може да играят Обединените градове и местни власти за преструктурирането и представянето на нуждите на местните власти в развиващите се страни,

АВ като има предвид, че въпреки тази експертиза за развитието, ролята на местните власти в развитието досега е подценявана и недостатъчно използвана,

Предоставяне на местните власти на необходимите им ресурси за изпълнение на тяхната роля за постигането на Целите на хилядолетието за развитие

1.  припомня, че Комисията отдавна се е ангажирала да предостави на местните власти роля на пълноправен партньор в помощта за развитие, като последните й ангажименти са: за държавите от АКТБ, Споразумението от Котону; за всички развиващите се страни, моралната основа на Европейския консенсус за развитие 2005;

2.  признава, че участието на местните власти в политиките за развитие е жизненоважно за постигането на Целите на хилядолетието за развитие и осигуряването на добро управление; вярва, че приспособяването на политиките за развитие е важна стъпка към прозрачност и демократизация на помощта за развитие, чрез което въз основа на реалните нужди на бенефициерите могат да се изработят по-ефективни и действащи проекти и програми;

3.  подчертава важността на партньорствата север-юг и юг-юг между местните власти и представителните им асоциации за укрепването на доброто управление и постигането на Целите на хилядолетието за развитие;

4.  призовава Комисията да подкрепи и засили прякото сътрудничество на местните власти в Европа с международните им партньори; приканва, по-специално, към предприемане на стъпки, за да се гарантира последователността, включително и финансова, на мрежите за солидарност, създадени от URB-AL, Asia URBS и други програми, които приключват най-късно през 2007 година, и които са и ангажименти към населението;

5.  подчертава, че принципите на приспособяване, участие и добро управление изискват подход за множество участници, в който отделните партньори в развитието - трети страни, местни власти или недържавни субекти, да действат така че да се допълват и да бъдат последователни;

6.  подчертава, че местното самоуправление следва да мобилизира други местни участници (университети, социални субекти, неправителствени организации за развитие, компании, и др.) и да стимулира участието на гражданите в обществения живот;

7.  призовава местните участници да работят съвместно с международни организации за осъществяване на мониторинг на промишлеността и селското стопанство, с цел да предотвратяват детския труд и да си сътрудничат за строителството и поддръжката на подходящи училищни съоръжения с обучени преподаватели и безплатен транспорт и храна, така че всички деца да могат посещават училище;

8.  счита, че е важно обаче да се направи ясно разграничение между специфичната роля на местните власти и ролята на „недържавните субекти” по отношение на сферата им на компетентност, легитимността и демократичния контрол, опита в управлението на местните въпроси и ангажимента при изпълнението на държавните политики;

9.  приветства политическото признание и конкретните средства, отпуснати на местните власти чрез гореспоменатия Инструмент за сътрудничество за развитие: a) местните власти са включени по-нагоре по вертикалната ос при определянето на стратегиите за сътрудничество на развиващите се страни, изготвянето на географски и тематични програми, както и изпълнението и оценяването им; б) до 15% от тематичната програма „Недържавни субекти и местни власти” могат да бъдат предоставени директно на местните власти; в) местните власти в Европа ще бъдат интегрирани в структурен политически диалог с европейските институции и другите участници в развитието в северните държави;

10. призовава Комисията в бъдещите си финансови инструменти за сътрудничество за развитие и бъдещите законодателни текстове, да се позовава на местните власти и представителните им асоциации като на „политически партньори” и да гарантира, че те участват във всички фази на процеса на сътрудничество и имат пряк достъп до европейските финансови средства;

11. призовава Комисията да посочва в документите за стратегията на държавата процедурите и механизмите за по-тясно приобщаване на местните власти, представителните им организации и партньорите на гражданското общество във всички фази на процеса на сътрудничество (диалог и формулиране на документите за стратегиите, програмиране, изпълнение, прегледи, оценки), като едновременно с това делегациите на ЕС да бъдат информирани за същите, така че да се гарантира изпълнението им;

12. призовава Комисията и Съвета да признаят асоциациите на местните власти от южните страни като ефективни връзки между местните власти от една страна, и правителствата на държавите-членки и ЕС, от друга страна, при определянето на стратегиите и изпълнението на политиките за развитие;

13. изразява съжалението си, че до този момент местните власти в развиващите се страни са били включени само в изпълнението на проектите, но не и в изготвянето на политиките за развитие, включително държавите от АКТБ, въпреки изменението на Споразумението от Котону, което поставя политическия диалог с местните власти в центъра на партньорството; следователно ангажира се да извърши подробно политическо проследяване заедно с асоциации на избрани представители за прилагането на Инструмента за сътрудничество за развитие, както в ЕС, така и в развиващите се страни, по-специално като прегледа документите за стратегията на държавата, и да информира местните власти за новите възможности за тях, и при практически трудности на местните власти да препрати информацията до Комисията;

14. подчертава в тази връзка, че в гореспоменатата уводна бележка на Комисията от 23 декември 1999 г. е било предложено Оперативно ръководство за делегациите за всички развиващи се страни, в което ясно се обяснява как местните власти и недържавните субекти да бъдат включени във всяка една фаза от процеса на сътрудничество, и в което се дават препоръки как децентрализираните участници да бъдат „включени по-нагоре по вертикалната ос на формулирането на политиките и програмирането”, и което продължава да бъде полезно ръководство при изпълнението на новите инструменти за развитие;

15. приветства факта, че в гореспоменатото съобщение от 25 януари 2006 г., Комисията потвърждава, че местните власти са пълноправни участници в развитието и предлага „да бъдат привлечени недържавни субекти и местни власти в процеса на развитие, включително чрез диалог и финансова подкрепа”; подчертава, че в съответствие с новите разпоредби на Инструмента за сътрудничество за развитие, това ще означава те да бъдат включени при изготвянето на националните стратегии и географски програми, тъй като точно в тях са определени насоките за европейското сътрудничество; изразява съжаление, че в същото съобщение Комисията ограничава възможността за участие на местните власти и го счита за вторично, в съответствие с принципа на субсидиарността, във връзка с географските програми; счита като следствие от това, че сътрудничеството между местните власти и централното управление ще допринесе за по-ефективно използване на помощта за развитие, както и че ще даде възможност помощта да достигне до тези, които най-много се нуждаят от нея;

16. подчертава необходимостта да се установи постоянен диалог и консултации между ЕС и местните власти и представителните им асоциации на всички нива – национално, регионално и глобално – по-специално като бъдат включени като наблюдатели във форумите за диалог между ЕС и партньорските държави, като Съвместната парламентарна асамблея и Съвета на министрите на АКТБ-ЕС, по същия начин както представителите на недържавните субекти;

17. призовава местните власти и представителните им асоциации да могат да се ползват от директно и подходящо финансиране: a) в рамките на Инструмента за сътрудничество за развитие на географски програми, предвид ролята им в местното управление и значението на участието им за постигането на Целите на хилядолетието за развитие; б) в тематичната програма „Недържавни субекти и местни власти”, предвид укрепването на възможността им за диалог и участие в процеса на сътрудничество (организация и представителство, установяване на консултации, диалог и механизми за лобиране) в Европа и развиващите се страни, които се нуждаят от финансова подкрепа, която да съответства по-добре на новите им отговорности;

18. призовава в резултат на това Комисията да преразгледа предстоящите инструменти за развитие за 2008/2009 г., с цел:

•  да гарантира, че децентрализацията и действието на местно равнище ще бъдат във фокуса на европейската помощ в развиващите се страни;

•  значителен процент от бюджетната помощ на ЕС за географските програми за развиващите се страни да се предоставя на местните власти, в консултация с централното правителство, за да се подобри управлението на помощта в развиващите се страни, да се засили местната демокрация и да се подобри достъпа на населението до европейските фондове, в съответствие със заложените принципи в Европейския консенсус за развитие,

•  да увеличи бюджетната линия на тематичната програма „Недържавни субекти и местни власти”, предвид всеобхватната им роля за постигането на Целите на хилядолетието за развитие, по-специално ролята на местните власти за осигуряването на публичните услуги на местно равнище,

•  да ускори подкрепата за изграждане на капацитет на местното самоуправление на АКТБ и обмена на информация в рамките на Споразумението от Котону, основно чрез платформа за местните власти на АКТБ и членството им, включително бързото задействане на начинанието за финансиране, одобрено от Комитета на посланиците на АКТБ през октомври 2003 г.;

•  в случаите, в които децентрализацията не е фокусна точка, да подкрепи действието на местните власти чрез предоставяне на помощ за политиката за децентрализация по отношение на капацитета, наличността на финансовите средства, бюджетната подкрепа, законодателната подкрепа или други видове подкрепа;

•  да създаде механизми за разпределението на помощта на териториална основа, с цел да се гарантира, че местните власти изпълняват предоставените им функции съгласно законите за децентрализация, тъй като местните власти имат добавена стойност по отношение на изпълнението на секторните програми, по-специално по отношение на здравеопазването, образованието и основните публични услуги, но понастоящем са изключени от този процес;

19. подчертава значението на структуриран диалог между европейските местни власти и институциите на Общността, както е определен от Инструмента за сътрудничество за развитие, така че местните власти в Европа да разполагат с рамка, чрез която да си сътрудничат ефективно и да водят диалог с другите институции за развитие и с другите участници;

20. приканва Комисията да установи партньорство посредством платформа от асоциации, представляващи местните власти, активни в областта на сътрудничеството, по примера на Конкорд (европейска неправителствена организация - Конфедерация за подпомагане и развитие) за неправителствените организации, да улесни диалога и сътрудничеството с европейските институции, да координира сътрудничеството между местните власти и да съдейства на местните власти да изпълняват политиките си за развитие, и по-специално да засилят капацитета на членовете си;

21. призовава Комисията да създаде международен център за наблюдение на местната демокрация и децентрализация, в партньорство с организациите на местните власти, с цел:

•   да следи участието на местните власти в процеса на сътрудничество с ЕС (политически диалог, формулиране на стратегиите за развитие, програмиране, изпълнение и оценка) и да сигнализира на институциите за практическите трудности, на които се е натъква,

•    да изготви световна карта на местното управление със списък на проекти, участници и отпуснат бюджет на местните власти в целия свят, с цел да се гарантира координирането, последователността и взаимодействието между отделните партньори на местното самоуправление,

•   да създаде инструменти за информиране и подкрепа на участието на местните власти в европейския процес на сътрудничество, като актуализиране на информацията за новите възможности за местните власти след реформата на помощта, техническа помощ, с цел да отговори на покани за търгове или покани за подаване на предложения и др.;

•  да следи и анализира съответствието със стандартите, свързани с демокрацията и човешките права, а именно тези, които конкретно се отнасят до местната демокрация и доброто управление, заложени в съответните стандарти на EC и в други международно признати стандарти на ООН, Африканския съюз, или Общността на нациите и др.;

22. призовава Комисията да насърчава структурните мерки, насочени към стимулирането и подкрепата на децентрализацията и изграждането на капацитет на местно равнище в партньорските държави, както и на по-широка демокрация и гражданско участие;

23. предлага да се използват механизми за преразглеждане на стратегиите за сътрудничество, включително на тези от Споразумението от Котону, за да следи постигнатия напредък относно участието на местните власти в процеса на сътрудничество, както и да следи за премахването на законовите, политическите и организационните трудности, които възпрепятстват участието на местните власти в процеса на сътрудничество;

0

0 0

24. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на парламентите и правителствата на държавите-членки.

  • [1]  OВ C 46, 24.2.2006 стр. 1.
  • [2]  ОВ
  • [3]  ОВ L 317, 15.12.2000, стр. 3.
  • [4]  ОВ L 209, 11.8.2005, стр. 27.
  • [5]  ОВ L 213, 30.7.1998, стр. 6.
  • [6]  ОВ L 148, 6.6.2002, стр. 1.
  • [7]  ОВ L 99, 3.4.2004, стр. 1.

EXPLANATORY STATEMENT

Local authorities have been experts in all areas of urban development for more than thirty years. Their cooperation activities around the world have produced excellent results, their budgets have steadily increased and they have been diversifying and constantly increasing their activities. They represent an exceptional solidarity network extending around the whole world. However, more importantly, their added value is that they provide assistance which is better geared to the expectations of local communities because local authorities are closer to the ground than central government or international donors, which enables them to be aware of the local impact of national and international development strategies. Unless account is taken of the beneficiaries and their needs, aid cannot be effective and viable.

I- Local authorities: the forgotten players in the development process

Despite all this, local authorities are faced with a paradox: their expertise in development is rarely exploited or even known. Their role, midway between central government and civil society, is not very well understood. The Commission has always had an extremely ambiguous attitude to the role of local authorities in its development policy: partly in order to maintain good diplomatic relations with the central governments of third countries, and partly to speed up the payment of its funds, as consultation is time-consuming.

However municipalities have been able to establish themselves over the years as an essential partner in development:

1945: French municipalities began to cooperate with German municipalities

1960s: Increasing exchanges between Western and Eastern European towns

1970: Municipalities became involved in solidarity campaigns with African towns and villages

1975: The Commission funded microprojects based on the initiative of local communities in ACP countries

1989: The Lomé IV Convention with ACP countries introduced an innovative approach, namely decentralised cooperation. The aim was to introduce a different type of cooperation: the state maintained a key role, but local authorities and civil society were to be involved in policy decisions and the implementation of aid, thereby becoming full political partners and not merely beneficiaries. This was true at least on paper, given that in reality they were soon confined to their traditional role as beneficiaries of aid and project managers.

1992: The Commission created a decentralised cooperation budget line in order to apply the decentralised cooperation approach to all developing countries

1994: Adoption of the Charter of the Congress of European Local and Regional Authorities by the Committee of Ministers

1995: Launch of the URBAL programme to finance projects between European and Latin American towns (€54 million for the period 1995-2004), the Asia URBS programme (€ 43 million for the period 1995-2004) and the MED-URBS programme

1998: Parliament provided decentralised cooperation with a legal basis through the decentralised cooperation regulation

2000: Launch of ACCESS and CARDS programmes to restore infrastructure damaged by wars in the countries of Central and Eastern Europe

June 2000: The Cotonou Agreement established political dialogue with non-State actors in beneficiary countries as a central element of the partnership, providing for their involvement at each stage of cooperation

2005: The revised Cotonou Agreement explicitly recognised local authorities as full partners (and not merely beneficiaries)

November 2005: The European Consensus confirmed this trend by establishing ownership and participation as key principles of the EU and encouraging the active involvement of local authorities.

2007: The new development instrument was a major step forward for local authorities: they were recognised as Southern political partners and were the subject of a thematic programme.

II- The impact of the reform of development aid

2007: The new development instrument is a major step forward for local authorities:

1.  They are recognised as political partners: in the South, they are involved from the political dialogue phase in the elaboration of Country Strategy Papers and thematic programmes but also in their implementation and evaluation.

2.  They are the subject of a thematic programme aimed at strengthening their capacity in the South to organise themselves and cooperate with other development players and, in Europe, to establish a structured dialogue with European institutions.

3    Up to 15% of this thematic programme will be directly allocated to local authorities if they so request, i.e. EUR 35 million for the period 2007-2013.

Like the UN in 2005, the EU now recognises local authorities as a key player in the development cooperation process, at least in theory. This report seeks to analyse this new partnership relationship and to ensure that this progress actually takes place on the ground.

III- Why local authorities are an essential partner with a view to appropriate, effective and viable aid

- A means of dialogue between central government and local communities: local authority representatives are generally elected by the population over the whole territory and are thus in a good position to represent civil society. Being closer to the population, they can express their demands. With suitable resources, local authorities could ensure the application of a proximity policy, reflect the day-to-day expectations of populations and bridge the gap separating them from central government, especially those living in more remote regions.

- Essential expertise in the urban sector: While the central government has a national and, therefore, more general approach to issues, local authorities can make use of their knowledge of the urban problems specific to the area under their administration. Local authorities are already an essential lever in combating poverty and inequalities. Wherever they have been given an opportunity to be involved, they have shown their crucial added value on local development issues.

- A counterweight: Local authorities represent a challenge to good political relations on the ground between the Commission delegation and the government, which is reluctant to see its prerogatives limited for the benefit of elected representatives who do not necessarily form part of its supporters. In Europe, we firmly believe that political parties provide a guarantee of democracy. However, in third countries, the Union only negotiates with central governments. Involving local authorities can contribute to more democracy in the management of development aid at local level.

IV- Action to be taken by the Commission

The hearing of 3 October 2006 on the role of local authorities in development provided a rich variety of political proposals. Below is a summary of the five main partnership approaches put forward by participants and MEPs.

Approach No 1      How to involve local authorities in political dialogue on the allocation of EU aid in Southern countries

The Commission reaffirmed the need to involve local authorities from the political dialogue stage both in the implementation and in the evaluation of EU aid. Given that Parliament now has a supervisory role in respect of Country Strategy Papers, which establish the Commission's development policy in each Southern country, the Committee on Development undertook to inform the international association - the UCLG - and the European Association - the CEMR - of the European policy agenda. For its part, the UCLG has undertaken to monitor the situation on the ground in order to ascertain whether local authorities are involved in consultation, as proposed by the Commission. Should this not be the case, it can report to the Committee on Development, which will refer the matter to the Commission.

Approach No 2        Making decentralisation a focus of European aid in developing countries

This is the key political question to emerge from the hearing. All the speakers, including the Commission itself, the representatives of local authorities and the MEPs present at the hearing, approved the idea. The report therefore calls for:

1.  decentralisation and the action of local authorities to be made a focus of European aid in developing countries;

2.  a significant proportion of EU budgetary aid to developing countries to be directly allocated to local authorities in order to ensure that central governments are not responsible for managing all European funds. This would allow improved governance of aid in developing countries, greater local democracy and improved access for populations to European funds, in accordance with the principles laid down in the European Consensus on Development. 15% of the thematic programme cannot be sufficient for local authorities in developing countries to provide public services to populations at local level.

3.  support to be given, where decentralisation is not a focal sector, to the action of local authorities through support for the country's decentralisation policy, in terms of capacity, fund availability, budgetary support, legislative support and other forms of support.

4.  mechanisms to be set up in order to ensure that sectoral aid is allocated on a territorial basis so that local authorities can play the role conferred on them by decentralisation laws: local authorities have an added value as regards the implementation of sectoral programmes, in particular with regard to health, education and essential public services, but are currently often excluded from the process.

Approach No 3           In Europe: a structured dialogue with European institutions

European local authorities need an enhanced dialogue with European institutions. There should be a clear definition of whom the European institutions can dialogue with: the CEMR for European institutional dialogue, the UCLG to inform Parliament of developments at local level and to informal local authorities in the South.

Approach No 4           Aid to payment of the 15% allocated to local authorities

This a strategic question since the 15% figure is a maximum granted to local authorities if they are able to spend the amount. The UCLG could provide technical aid for local authorities to respond to such calls for proposals.

Approach No 5           European recognition of the role of local authorities in the achievement of the MDGs

At the present rate of implementation of the MDGs, it will take 110 years to attain the targets set for 2015. Lobbying is therefore required to ensure that the EU recognises the essential role of local authorities in the achievement of the MDGs.

To achieve these objectives the report calls on the Commission to set up a world monitoring centre on local governance in order to

(a) monitor the involvement of local authorities in the process of cooperation with the EU (political dialogue, formulation of development strategies, programming, implementation, evaluation) and alert the institutions of problems encountered on the ground,

(b) draw up a world map of local governance, listing projects, stakeholders and the budgets available to local authorities around the world in order to facilitate coordination, coherence and synergy between the various local governance partners,

(c) create tools for the purpose of providing information and supporting the involvement of local authorities in the European cooperation process, such as updated information on new opportunities open to local authorities since the reform of aid, technical aid to respond to calls for tenders and calls for proposals, etc.

PROCEDURE

Title

Local authorities and development cooperation

Procedure number

2006/2235(INI)

Committee responsible
  Date authorisation announced in plenary

DEVE
28.9.2006

Committee(s) asked for opinion(s)
  Date announced in plenary

 

 

 

 

 

Not delivering opinion(s)
  Date of decision

 

 

 

 

 

Enhanced cooperation
  Date announced in plenary

 

 

 

 

 

Rapporteur(s)
  Date appointed

Pierre Schapira
30.5.2006

 

Previous rapporteur(s)

 

 

Discussed in committee

19.12.2006

 

 

 

 

Date adopted

28.2.2007

Result of final vote

+

-

0

30

0

1

Members present for the final vote

Margrietus van den Berg, Josep Borrell Fontelles, Danutė Budreikaitė, Marie-Arlette Carlotti, Corina Creţu, Nirj Deva, Koenraad Dillen, Hélène Goudin, Filip Kaczmarek, Glenys Kinnock, Maria Martens, Luisa Morgantini, José Javier Pomés Ruiz, Miguel Portas, Horst Posdorf, Toomas Savi, Pierre Schapira, Frithjof Schmidt, Jürgen Schröder, Feleknas Uca, Luis Yañez-Barnuevo García, Anna Záborská

Substitute(s) present for the final vote

Fiona Hall, Alain Hutchinson, Jan Jerzy Kułakowski, Miguel Angel Martínez Martínez, Manolis Mavrommatis, Atanas Paparizov, Elena Valenciano Martínez-Orozco, Anne Van Lancker, Ralf Walter

Substitute(s) under Rule 178(2) present for the final vote

 

Date tabled

1.3.2007

Comments
(available in one language only)