ДОКЛАД за положението на жените с увреждания в Европейския съюз

29.3.2007 - (2006/2277(INI))

Комисия по правата на жените и равенството между половете
Докладчик: Esther Herranz García

Процедура : 2006/2277(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A6-0075/2007
Внесени текстове :
A6-0075/2007
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно положението на жените с увреждания в Европейския съюз

(2006/2277(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид Конвенцията за правата на хората с увреждания, приета от Генералната асамблея на Организацията на обединените нации на 13 декември 2006 г.,

–   като взе предвид манифеста на жените с увреждания в Европа, приет на 22 февруари 1997 г. в рамките на Европейския форум на хората с увреждания,

–   като взе предвид Хартата за основните права на Европейския съюз[1],

–   като взе предвид Европейската година на равните възможности за всички (2007),

–   като взе предвид член 13 от Договора за Европейски съюз,

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Равни възможности за хората с увреждания: европейски план за действие“ (COM(2003)0650),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по правата на жените и равенството между половете (A6 0075/2007),

А. като има предвид, че в Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на лицата с увреждания се отчита факта, че жените и момичетата с увреждания често са изложени на по-голям риск, в и извън своя дом, от насилие, телесни повреди или злоупотреба, небрежно или нехайно отношение, малтретиране или експлоатация,

Б.  като има предвид, че в Конвенцията на ООН за правата на лицата с увреждания също се подчертава необходимостта от включване на принципа за равенство между половете във всички усилия за насърчаване на пълното ползване на правата на човека и основните свободи от страна на лицата с увреждания,

В.  като има предвид, че Конвенцията на ООН за правата на лицата с увреждания признава правото на брак и на деца от брака за всички лица с увреждания, които са на възраст, на която могат да сключат брак,

Г.  като има предвид, че почти 80% от жените с увреждания са жертва на психологическо и физическо насилие и като има предвид, че рискът от сексуално насилие е по-висок за тях, отколкото за други жени; като има предвид, че насилието не само често е част от живота на жените с увреждания, но понякога е и самата причина за тяхното увреждане,

Д. като има предвид, че хората с увреждания представляват многообразна група от населението и че действията, предназначени, за да им се окаже подкрепа, трябва да вземат предвид както тяхното многообразие, така и факта, че някои групи като жените с увреждания са изправени пред допълнителни трудности и различни видове дискриминация,

Е.  като има предвид, че според изследванията, проведени от държавите-членки, най-вече майките са тези, които предприемат стъпки (в областта на медицината, образованието, администрацията и др.), с цел да се осведомят за увреждането на детето си и да намерят най-добрите решения и подход към него,

Ж. като има предвид, че отговорността за хората с увреждания и зависимите лица най-често се поема от жени и че това означава, че в някои случаи, в които няма подходящи условия за прием, те трябва да напуснат работния пазар,

З.  като има предвид, че както европейските институции, така и националните и регионални власти следва да насърчават действия с цел равенството между хората да се превърне в действителност и да бъде ефективно и като има предвид, че Годината на равните възможности за всички следва да служи за катализатор за това,

И. като има предвид, че жените с увреждания са жертва на различни видове дискриминация на основания, свързани с техния пол, расова принадлежност и увреждания, и че те са изложени на по-висок риск от бедност и социално изключване,

Й. като има предвид, че равното третиране на жените с увреждания и майките на деца с увреждания е едно от основните права, както и етично задължение,

1.  Призовава Комисията и държавите-членки да положат усилия за премахване на съществуващите препятствия и прегради, включително архитектурните прегради, с цел да се улесни участието на жените и момичетата в семейния, политически, културен, социален и трудов живот, както и да се увеличи броят на участващите, чрез по-добро прилагане на законодателството на Общността в областта на борбата срещу дискриминацията и равенството между половете и по-добро използване на възможностите, предоставени от съответните програми на Общността и Европейския социален фонд;

2.  Призовава държавите-членки да включат потребностите на хората с увреждания и специфичните потребности на жените във всички политики на национално, регионално и местно равнище, особено в политиките в областта на градското планиране, образованието, заетостта, жилищното настаняване, транспорта, здравеопазването и социалните услуги;

3.  Призовава Комисията и държавите-членки да стимулират навлизането на жените с увреждания в онези области на социалния и трудов живот, културата и политиката, в които тяхното присъствие е все още недостатъчно;

4.  Призовава националните и регионални правителства да насърчават и финансират с подходящи средства иновационни политики и услуги във връзка с половата принадлежност и уврежданията, по-специално по отношение на лични грижи, подвижност, здравеопазване, образование, обучение, обучение през целия живот, заетост, независим живот и социално осигуряване;

5.  Призовава Комисията и държавите-членки да въведат насочени към жените и децата ефективни политики и законодателство, които ще гарантират, че случаите на експлоатация, насилие и сексуални злоупотреби, свързани с лица с увреждания - в и извън тяхното местожителство - се разкриват, разследват и по целесъобразност по тях се завеждат съдебни дела; предлага в този контекст да се отделя специално внимание на жените с увреждания, чиито увреждания не им позволяват да представляват себе си, да се проучат възможните превантивни мерки с цел да се избегне разминаване в мненията относно правото на жените върху собствените им тела и сексуалност, независимо дали имат увреждания или не;

6.  Е поразен във връзка с факта, че вероятността жените с увреждания да бъдат жертва на насилие е три пъти по-голяма, отколкото при жените без увреждания, и поради това призовава програмата Дафне да се използва и за борба с този вид насилие;

7.  Изтъква важността на активната борба срещу сегрегацията на лицата с увреждания от ранната им възраст;

8.  Призовава Комисията и държавите-членки да насърчат пилотни програми и изпитани процедури за интеграционни заведения, от детската градина, училището и местата за обучение до професионалната реализация;

9.  Подчертава необходимостта от това Европейският съюз да предприеме всички възможни стъпки, включително законодателни действия, за да рационализира системата за помощи и да предостави допълнително финансиране за жените и децата с увреждания;

10. Призовава държавите-членки да разрешат липсата на подходящи здравни грижи за жените с увреждания чрез предоставяне на специализиран медицински персонал и подходящи инфраструктури;

11. Призовава Комисията да проучи съвместно с компетентните национални органи свързаните със здравеопазването и медицинските грижи специфични проблеми на жените с увреждания, като вниманието се съсредоточи върху предоставянето на грижи и информация;

12. Счита, че съществува връзка между наличието на увреждане и по-ниското ниво на образование, която впоследствие се отразява върху нивата на трудова заетост сред хората с увреждания;

13. Изразява своята загриженост във връзка с факта, че именно жените с увреждания достигат по-ниски нива на образование, поради което те срещат по-големи трудности при получаване на достъп до трудовия пазар, запазване на работното място и получаване на повишения; счита, че хората с увреждания трябва да получат същите възможности за учене и че трябва да имат право на достъп до трудовия пазар, за да могат да се издържат; счита, че жените и момичетата с увреждания следва също да бъдат поощрявани да търсят образование и работа въз основа на своите възможности и интереси, а не въз основа на своите увреждания;

14. Призовава Комисията и държавите-членки да подпомагат прилагането на принципа за всеобщ достъп в рамките на обществото и по отношение на стоките и услугите, за да могат жените с увреждания да разполагат с възможно най-голяма самостоятелност;

15. Призовава Комисията и държавите-членки, с оглед на това, че в много случаи информационните технологии и съобщенията са основен инструмент за интеграция на хората с увреждания, да изготвят подходящи мерки за премахване на „цифровата пропаст“ между двата пола, за да могат жените с увреждания да получават достъп до информационните технологии и съобщенията и да се възползват от тях при равни условия с мъжете;

16. Вярва, че с оглед на подобряване на достъпа на хората с увреждания до трудовия пазар и с цел да им се предостави възможност да бъдат по-активни и да развиват своите способности, следва да се използват всички възможни стимули, включително данъчни облекчения, за да се поощрят работодателите да наемат хора с увреждания и да приспособят работното време към потребностите на майките, отглеждащи деца с увреждания;

17. Призовава Комисията и държавите-членки при полагане на усилия за повишаване на заетостта сред жените с увреждания да предотвратят дискриминацията от страна на работодателите във връзка с назначаването на работа на жени с увреждания;

18. Призовава Комисията и държавите-членки да въведат концепцията за „гъвкавост“ в темите, свързани с уврежданията, с оглед на това, че всеки случай е различен, за да може в общност на гражданите, основаваща се на многообразието, помощта да се приспособи към всеки отделен случай;

19. Счита, че създадените мерки следва да бъдат насочени към по-силна интеграция;

20. Посочва, че в повечето случаи именно жените са тези, които се грижат за хората с увреждания, и поради това счита, че е необходимо да се разработят мерки за повишаване на обществената осведоменост, с цел да се гарантира, че мъжете също участват в тази задача;

21. Призовава Комисията и държавите-членки да положат усилия, за да могат грижите за хората с увреждания и тяхното участие да бъдат отговорност на обществото като цяло, а не само на семействата на съответните лица, да имат предвид особената всеотдайност на жените, носещи отговорност за лица с увреждания, и положението на онези хора - често роднини - които поемат отговорността за хората с увреждания, при разработването на политики и определянето на помощи; счита, че е важно да се подчертае фактът, че тази дейност се извършва предимно от жени и че поради това жените са особено засегнати при съкращения на услугите, свързани с обществените грижи, както в качеството си на платен обслужващ персонал, така и в качеството си на роднини;

22. Призовава Комисията и държавите-членки да изготвят необходимите мерки, за да подпомогнат работата на семействата и организациите, които подкрепят както хората с увреждания, така и техните семейства;

23. Счита, че следва да се представят предложения относно начините за установяване на различни мерки за оказване на подкрепа, за да могат както хората с увреждания, така и техните семейства да живеят нормално при същите условия като хората без увреждания и техните семейства, както и да се предложат мерки за подкрепа на онези хора - често роднини - поемащи икономическа и социална отговорност за хората с увреждания на които, често изолирайки се, те посвещават цялото си време, както тяхната задача в много случаи изисква подкрепа на много равнища; отбелязва, че понастоящем жените носят голяма част от тези отговорности, както срещу, така и без заплащане; счита, че е очевидно, че това не е задача предимно за един от половете и че следва да се води активна борба срещу мнението, че това е отговорност на жените;

24. Предлага държавите-членки да хармонизират правилата на общинско равнище относно паркирането за лицата с увреждания и да разгледат възможността за намаляване на таксите за транспорт за придружителите на лица с увреждания;

25. Счита, че една от основните цели, които Европейският съюз следва да си постави, е подобряване на качеството на живот на хората с увреждания и техните семейства и гарантиране на тяхната пълна интеграция в обществото;

26. Подчертава необходимостта от повишаване на видимостта и подобряване на образа на жените с увреждания в средствата за масово осведомяване, което ще спомогне широката общественост да добие по-добра представа за тяхното ежедневие и ще им предостави по-добри възможности за самоизразяване и участие в социалния и политически живот;

27. Подчертава значението на това държавите-членки да признаят очевидното право на жените с увреждания на собствена сексуалност и правото им на деца;

28. Призовава Комисията и държавите-членки да въведат законодателство, гарантиращо независим начин на живот за жените и мъжете с увреждания, като се признава факта, че това е основно право, което трябва да се зачита;

29. Призовава Комисията и държавите-членки да предоставят на децата, младежите и възрастните хора с увреждания предпоставките за независимост и самоопределяне, като същевременно отделят специално внимание на въпросите, свързани с равенството;

30. Признава, че дори по отношение на съществуващите услуги във връзка с независимия начин на живот и здравните услуги жените с увреждания се сблъскват с дискриминация при достъпа до тях;

31. Изтъква ролята на образованието на децата от двата пола при изграждане на бъдещото общество и подчертава че следва да се положат усилия, за да се насочи образованието към гарантиране на това, че уврежданията не са пречка за тяхното участие в обществото при наличието на еднакви възможности и права, за да се съдейства за създаване на атмосфера на сътрудничество и социална интеграция и за повишаване на осведомеността в училищата относно уврежданията, което е крайно необходим инструмент за постигане на тази цел;

32. Подчертава важната роля на неправителствените организации, работещи с жени с увреждания, и призовава Комисията и държавите-членки да им оказват подкрепа;

33. Подчертава необходимостта от събиране на нови данни в разбивки по полова принадлежност по отношение на лицата с увреждания, както и от провеждане на изследвания, като се използват показатели, свързани с половата принадлежност, с цел да се установи действителното положение на жените и момичетата с увреждания;

34. Подчертава необходимостта от гарантиране на грижи за репродуктивното здраве на жените с увреждания, като се отделя внимание на аспекти като семейното планиране, здравните услуги и информацията относно майчинството, за да могат тези жени да установяват отношения, които са равноправни, отговорни и удовлетворяващи;

35. Заема становището, че политиката на ЕС следва да поощри допълнително организациите на работодателите, синдикатите и неправителствените организации за разработване на по-ефективни средства за оказване на помощ на лицата с увреждания;

36. Призовава Комисията да улесни създаването на мрежа за жените с увреждания в целия ЕС и в страните - кандидатки за членство в ЕС, предвиждаща обмен на добра практика, изграждане на капацитет и мерки за овластяване;

37. Изтъква необходимостта жените с увреждания да се ползват с пълен достъп до новите аудиовизуални медии;

38. Припомня на Комисията, че единствено въз основа на задълбочени познания в тази област, основаващи се на социалния модел на уврежданията, който насочва вниманието към пречките в обществото, противно на медицинския модел на уврежданията, който се отнася само до медицинския аспект на уврежданията, могат да се предоставят решения, услуги и подкрепа, да се разработват политики, да се разпределят средства и измерва въздействието на политиките върху подобряването на положението на лицата с увреждания;

39. Напомня на държавите-членки, че тяхното съдействие за подобряване и постигане на напредък в положението на жените и момичетата, които имат какъвто и да е вид увреждане, е от основно значение;

40. Призовава държавите-членки да насърчават гражданските инициативи, насочени към оказване на подкрепа на хората с увреждания;

41. Напомня за значението на социалните участници, предприятията и гражданското общество, по-специално на организациите на жени и на родители на деца с увреждания, при оказването на подкрепа и поощряването на равните възможности и достъпа до работни места и обучение през целия живот за хората с увреждания, като се отделя дължимото внимание на техните специфични потребности;

42. Отдава признание на дейността на родителските асоциации, обикновено създадени и ръководени от майките на деца с увреждания, които чрез своите организации и интернет сайтове събират информация (относно специализирани медицински центрове и нормативната уредба относно образованието, социалното осигуряване и др.), като по този начин помагат на други родители и повишават осведомеността на обществените органи;

43. Призовава държавите-членки да докладват на Комисията и Европейския парламент относно положението на жените и момичетата с увреждания в своите национални доклади и относно мерките, които са предприети за изпълнение на Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените;

44. Счита, че уврежданията следва да се разглеждат като естествено явление, което е част от ежедневието, а не като анормален придатък към него; отбелязва, че винаги ще има граждани с увреждания и че поради това е очевидно, че уврежданията са неразделна част от обществото;

45. Счита, че трябва самият той да насърчава допълнителното развитие и използване на технологиите и възможностите за премахване на възпрепятстващата среда; счита, че дейността по това развитие следва да се основава на факта, че мъжете и жените понякога имат различни потребности;

46. Призовава Комисията и държавите-членки да насърчават равните жизнени условия за момичетата, момчетата, жените и мъжете с увреждания;

47. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на Съвета на Европа и на Генералния секретар на ООН.

  • [1]  ОВ C 364 от 18.12.2000 г., стр. 1.

EXPOSÉ DES MOTIFS

L'Union européenne compte un grand nombre de personnes handicapées qui se heurtent au quotidien à des difficultés diverses et qui ne peuvent pas toujours exercer pleinement leurs droits.

Par conséquent, il est de la plus haute importance que la société soit sensibilisée aux difficultés que rencontrent les femmes handicapées, mais aussi que des mesures soient prises pour améliorer l'intégration des personnes handicapées dans la société et que des moyens supplémentaires soient mis en œuvre pour lever les barrières physiques et sociales et supprimer toute discrimination à l'égard des personnes handicapées dans le monde professionnel.

Le présent rapport vise à soutenir sans réserve les aspirations et les demandes des personnes souffrant d'un handicap et de leurs familles et à souligner le rôle indispensable que jouent les associations de personnes handicapées en vue d'améliorer la qualité de vie de ces personnes.

Le présent rapport est destiné à attirer l'attention sur l'importance de l'intégration sociale et éducative, dès l'enfance, des personnes handicapées.

Au travers du présent rapport, la commission de la femme souhaite sensibiliser l'opinion publique européenne au droit des personnes handicapées d'être protégées contre la discrimination et de jouir pleinement et équitablement de leurs droits. Elle entend également susciter une réflexion et un débat sur les mesures nécessaires pour promouvoir l'égalité et l'échange d'expérience, renforcer la coopération entre toutes les parties prenantes, améliorer la communication sur le handicap et promouvoir une image positive des personnes handicapées. Elle compte en outre sensibiliser l'opinion publique à l'hétérogénéité des formes de handicap et de discrimination et mettre l'accent sur la sensibilisation au droit des enfants et des jeunes handicapés à l'égalité en matière d'enseignement afin de favoriser et de soutenir leur pleine intégration dans la société et d'encourager la mise en place d'une coopération européenne entre les professionnels de l'enseignement destiné aux enfants et aux jeunes handicapés en vue d'améliorer l'intégration des élèves et des étudiants ayant des besoins spécifiques dans les centres traditionnels ou spécialisés, ainsi que leur participation aux programmes d'échange nationaux et européens.

ПРОЦЕДУРА

Заглавие

Положението на жените с увреждания в Европейския съюз

Номер на процедура

2006/2277(INI)

Водеща комисия     

      Дата на обявяване в заседание на разрешението

FEMM

29.11.2006 г.

Подпомагаща(и) комисия(и),

      Дата на обявяване в заседание

EMPL

29.11.2006 г.

[DEVE]
0.0.0000 г.

 

 

 

Неизказано становище      

      Дата на решението

EMPL

13.12.2006 г.

 

 

 

 

Засилено сътрудничество 

      Дата на обявяване в заседание

[JURI]
0.0.0000 г.

 

 

 

 

Докладчик(ци)        

      Дата на назначаване

Esther Herranz García

20.12.2006 г.

 

Заместен(и) докладчик(ци)

[Britta Thomsen]

 

Разглеждане в комисия

23.1.2007 г.

27.2.2007 г.

19.3.2007 г.

 

 

Дата на приемане

19.3.2007 г.

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

[14]
[0]
[1]

Членове на ЕП, присъстващи на окончателното гласуване

Edit Bauer, Emine Bozkurt, Lissy Gröner, Esther Herranz García, Urszula Krupa, Siiri Oviir, Zita Pleštinská, Amalia Sartori, Eva-Britt Svensson, Anna Záborská

Заместник(ци), присъстващ(и) на окончателното гласуване

Gabriela Creţu, Anna Hedh, Christa Klaß, Marusya Ivanova Lyubcheva

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъстващ(и) на окончателното гласуване

Panayiotis Demetriou

Дата на внасяне

23.3.2007 г.

Забележки (данни, на разположение само на един език)

...