ДОКЛАД относно политиката за жилищно настаняване и регионалната политика

28.3.2007 - (2006/2108(INI))

Комисия по регионално развитие
Докладчик: Alfonso Andria

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно политиката за жилищно настаняване и регионалната политика

(2006/2108(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид правилата, отнасящи се за Структурните фондове за периода 2007-2013 г.;

– като взе предвид своята резолюция от 26 септември 2006 г. относно Тематичната стратегия за урбанизираната среда;[1]

– като взе предвид своята резолюция от 13 октомври 2005 г. относно размерите на урбанизацията в контекста на разширяването;[2]

– като взе предвид резолюцията на Съвета от 12 февруари 2001 г. относно архитектурното качество в градска и селска среда[3]

– като взе предвид съобщението на Комисията относно "Кохезионната политика и градовете": приносът на градовете и населените места в сферата на растежа и заетостта в регионите" (COM(2006)0385);

– като взе предвид съобщение на Комисията относно "Тематичната стратегия за урбанизираната среда" (COM(2005)0718);

– като взе предвид Зелената книга на Комисията от 22 юни 2005 г. относно "Енергийната ефективност - или как да консумираме по-добре с по-малко" (COM(2005)0265);

– като взе предвид Бристолското споразумение от 7 декември 2005 г., в което се споменават наред с осемте характеристики за един устойчив град, добре планираната и добре изградена висококачествена градска околна среда,

– като взе предвид Социалната харта на Съвета на Европа - преработена версия (STE 163), подписана в Страсбург на 3 май 1996 г.;

– като взе предвид Европейската харта за жилищно настаняване, приета на 26 април 2006 г.от Междуведомствената група към Европейския парламент по жилищно настаняване в градовете,

– като взе предвид Ванкувърската декларация относно установяването на лицата, която бе публикувана по време на конференцията на Обединените нации за осигуряването на прилично (Жилище I), проведена от 31 май до 11 юни 1976 г. във Ванкувър,

– като взе предвид становището на Комитета на регионите (345/2006) и на Европейския икономически и социален комитет (407/2007), консултирани в съответствие с членове 117 и 118 на своя правилник,

– като взе предвид член 45 от своя Правилник;

– като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие (A6 0090/2007);

A.  като има предвид, че липсата на прилични жилища на достъпни цени, влияе директно върху живота на гражданите, ограничавайки възможностите им за социална интеграция и мобилност, както в градските, така и в селските зони;

Б.   като има предвид, че много европейски градове имат затруднения с осигуряването на жилища: прекалено голямо или недостатъчно предлагане в зависимост от страната или региона, проблема с бездомните хора, увеличаването на продажните цени и цените за поддръжка, лошото състояние на жилищните сгради; като има предвид, че лошата поддръжка води до разрушаване на жилищата, което може да доведе до създаването на нови неравенства в урбанистичното планиране при липсата на интегрирана стратегия на благоустройство;

В.   като има предвид, че въпросът за жилищното настаняване в градовете се вписва в по-широк контекст на планиране на градовете и следователно се свързва с проблеми като масово обедняване на отделни квартали, разрушаване на околната среда (замърсяване на въздуха и водата, шум, отпадъци, задръствания и други), неправилно функциониране на обществените служби, достъпност, сигурност и други;

Г.   като има предвид, че трудностите, свързани с достъпа до жилища са в основата на социалната сегрегация и образуването на гета;

Д.  като има предвид, че демографските тенденции и масовото преселване в градовете могат да доведат в някои региони до намаляване на търсенето на жилища, до наличието на незаети жилища и изчезването по-специално на културна инфраструктура, като това ще има последствия за качеството на живот в засегнатите райони, а те ще продължават да се обитават основно от социални категории в неравностойно положение;

Е.   като има предвид, че съчетанието от ниски доходи, високи цени на енергия, неадекватни отоплителни системи и системи за изолация води до енергийна бедност и енергийно изключване,

Ж.  като има предвид, че жилищният проблем не се свежда само до построяването на жилища, а обхваща също така и социалната инфраструктура (културни центрове, библиотеки, стадиони, места за срещи и др.), които представляват важен фактор за социалното приобщаване, като имат принос в борбата с отчуждението, което е особено разпространено в големите градски агломерации,

З. като има предвид, че социалното изключване противоречи на европейския социален модел,

И.  като има предвид, че е необходимо да се запази жизнеността на градските центрове и квартали, както и характера на сградите, обявени за исторически паметници,

Й.  като има предвид, че разширяването на градовете води до многобройни социални и икономически проблеми, които засягат транспорта (претовареност на обществения транспорт, зависимост от частните автомобили), опазването на околната среда (нарастваща консумация на енергия, замърсяване) и достъпа до услуги,

К.  като има предвид значението на възстановяването и повторното използване на изоставени промишлени сгради и опазването на незастроените площи,

Л.  като има предвид, че финансовите инструменти на политиката за сближаване допринасят за възраждането на градските райони, като насърчават преустрояването на публичните места, въвеждат мерки за подобряване на сигурността и предотвратяване на престъпността, развиват дейности в полза на правилната употреба на вода и енергия, подкрепят социалната интеграция и други;

М.  като има предвид специфичните проблеми относно големите жилищни сгради, построени с готови сглобяеми елементи, свързани както с качеството на живот, така и с трудностите по възстановяването на инфраструктурата (финансиране на ремонтни работи и дейности по поддръжката, търсене на подходящи техники и технологии);

Н.  като има предвид, че новият регламент на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) допуска финансиране на разходи за жилищно строителство в новите държави-членки при определени условия,[4]

О.  като има предвид проблемите, свързани със собствеността върху жилищата и най-вече проблемите, дължащи се на нецелесъобразно регулиране както на наемите, така и на прехвърляне на собственост в някои държави-членки;

П.  като има предвид Седмата рамкова програма на Европейските общности за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности[5];

Р. като има предвид финансовите инициативи JEREMIE[6] (Съвместни европейски ресурси за финансиране на микро, малки и средни предприятия) и JESSICA[7] (Съвместна европейска помощ за устойчиви инвестиции в градската среда), създадени в сътрудничество с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ);

С. като има предвид, че жилищният сектор представлява важен източник за създаване на работни места не само в строителството, но и във възстановителните дейности и благоустройство на местни и финансови служби;

Т. като има предвид, че Съветът на министрите по социалните въпроси издигна въпроса за бездомните хора и изключването от обществото, свързано с липсата на жилища, до степен на приоритет в рамките на европейската стратегия за социално приобщаване и социална защита;

У. като има предвид, че инвестициите в социални жилища играят и ще продължават да играят основна роля в осигуряването на достъп до пазара на жилища за голям брой хора, които в противен случай биха били изключени от този пазар,

1.  Счита, че правото на прилично жилище на достъпна цена е основно право на всеки гражданин на Европейския съюз, признато от повечето международни харти и конституции на държавите-членки;

2.  Счита, че обновяването на жилища със социални цели и за постигане на енергийна ефективност не е само проблем на градовете и, че следва да се отдели необходимото внимание на редица жилищни трудности, с които се сблъскват селските райони, по-специално в новите страни, участващи в политиката на сближаване;

3.  Призовава за установяването на европейско равнище на набор от качествени показатели, определящи понятието „подходящо жилище”;

4.  Подчертава значението за ЕС от приемането на Европейска харта за жилищно настаняване, в следствие работата на Междуведомствената комисия по жилищно настаняване в градовете към Европейския парламент и на базата на хартата, одобрена от представените политически групи;

5.  Настоява за необходимостта да се дадат, в контекста на Лисабонската стратегия, повече права в подпомагането при жилищното настаняване, както и на всички социални права, за да се направи мобилността на трудещите се реална;

6.  Изразява надежда, че националните и местни ръководители ще приемат мерки, с които да се улесни достъпа на младите хора за настаняване в първо жилище;

7.  Призовава Европейската комисия да включи въпроса за жилищното настаняване в дебата за градовете и устойчивото развитие на регионите, както и в работната програма на междуведомствената група, създадена, за да координира политиките, отнасящи се до размерите на урбанизацията;

8.  поставя акцента върху значението на въпросите по сигурността:

· относно престъпността най-вече в необлагодетелстваните квартали;

· относно сградите (строителни стандарти и стандарти за ползване);

· относно електрическите и газови инфраструктури, водните структури, канализационните мрежи и отоплителни системи (сигурност на съществуващите системи и на обновяване на технологиите и подменяне на остарелите тръби);

 · 

9.  Изразява увереност също в значението на последователен подход за постигането на различните измерения на устойчивото развитие (солидарност, околна среда и енергия), достъпност, здравеопазване, сигурност и качество на използването и увереност, че тежестта от подобренията на жилищата съответства на средствата на домакинствата;

10.  Подчертава значението на културните центрове, на диалога между културите и съвместните проекти, които включват няколко области, като се насърчава интегрирането на различните общности, живущи в градовете, предградията и в близост до селските райони;

11.  Подчертава необходимостта от отчитане на специфичните проблеми на жилищното настаняване в селска среда, в полза на балансираната политика за селищно планиране, която се противопоставя на сегрегацията и на обезлюдяването на селските райони, особено като се отчитат многобройните недостатъци в тези райони, като например ниските доходи, разпокъсаните и порутени жилища и липсата на социални, отдавани под наем и други жилища;

12.  Подчертава също спецификата на проблемите, свързани с жилищното настаняване в малките градове и счита, че те привличат селското население не само заради работните места, които предлагат, но също така защото позволяват да се получи по-високо ниво на образование и квалификация и отговарят на нуждите за здравеопазване или култура; подчертава необходимостта от подкрепа на развитието на тази роля на малките градове, тъй като е тясно свързана с преустройството на селските райони, по-специално по отношение на услугите за здравеопазване, средно образование, развитието на МСП, туризма, балнеолечението и т.н.;

13.  Счита, че е необходимо в селската среда да се предложат мерки за поощряване на придобиване на собственост, за реставриране и обновяване на старите сгради, за подкрепа на публичните и частните органи, които осигуряват консултации и индивидуални насоки за установяването на частни лица и лица, занимаващи се с търговска дейност и мерки за подобряване на предлагането на обществени и частни, нови и обновени социални жилища;

14.  Насърчава Комисията да започне проучване за цените и търсенето на жилища и като цяло на пазара за недвижимо имущество и приканва държавите-членки да подобрят събирането на данните в тези области, като се има предвид разнородността на заеманите жилища, промяната на традиционните семейни структури и специфичното положение на младите хора, както и остаряването и намаляването на населението; освен това приканва държавите-членки да вземат предвид достъпа и процента на използване на техническите, социални, културни и транспортни инфраструктури при планирането и преустройството на проекти за жилищно настаняване и събирането на данни;

15. Подчертава, че като се има предвид принципът на субсидиарност, проблемите за жилищното настаняване, в качеството им на национален въпрос, следва да бъдат разглеждани основно на местно ниво и в тази връзка е уместно да се подпомогнат общините;

16.  Счита, че изправени пред сложността на факторите, които влияят върху жилищното настаняване, е необходимо да се приеме интегриран подход, – който се вписва в принципите на субсидиарност и на близост и, който би осигурил едновременното осъществяване на различни елементи, позволяващи да се подобри качеството на живот на всички смесените поколения и привлекателността както на градските, така и на селските райони;

17.  Подчертава, че тъй като по-голяма част от социалните жилища се намират в не особено благоприятна среда за здравето и качеството им не позволява да се гарантират добри условия за живот, от това следва не само да се насърчава жилищното настаняване чрез дейности на развитие, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие, но също така да се подобрява здравето и средата на живущите в социални жилища и следователно, качеството им на живот;

18.  Счита също така, че такъв подход има повече шансове за успех ако е осъществен от местните власти, които могат да осигурят обобщена концепция, оптимална координация на политиките и на осъществените инициативи в населените места и дългосрочно виждане за развитието им; следователно поощрява държавите-членки, в съответствие с член 11 на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. относно общите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, за Европейския социален фонд и за Кохезионния фонд, да присъединят градовете към програмирането и управлението на структурните фондове, предназначени за съвместно финансиране на избираемите градски дейности в рамките на действащите програми, като им делегират тяхното осъществяване;

19.  Приканва държавите-членки, както и/или местните власти да следят за това местните общности да пристъпят, на основание на препоръката на финландското председателство, озаглавено „здравето във всички политики”, към оценка на въздействието върху здравето, която да позволи осъществяването на здравословна среда за хората в социално неравностойно положение, при изготвянето на програми в полза на жилищното настаняване, които се ползват от общностните субсидии;

20.  Настоява за необходимост от диалог и съгласуване между различните нива на местните, регионалните и правителствените власти, за да се гарантира последователността на обществената намеса, така че тя да бъде социално отговорна благодарение на хоризонталната координация (между всички общностни политики относно жилищното настаняване), вертикална (между участниците на различни нива - европейско, национално, местно, -които се занимават с жилищно настаняване) и смесена (между публичните власти, социално-икономическите участници и гражданското общество); изразява също пожелание за сериозно участие на живущите, за да се стигне до общ избор по отношение на дейностите за съживяване; възстановяване, управление и опазване на градската среда;

21.  Насърчава по-голямата координация на финансовите потоци и на политиките, които влияят върху жилищното настаняване, по-специално като се съблюдава допълняемостта на дейностите, подпомагани от ЕФРР, от финансовите инструменти JESSICA и JEREMIE, както и от Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности и другите общностни, национални, регионални и местни инициативи в областта на жилищното настаняване и градското обновяване, по-специално за модернизирането и обновяването на жилищните сгради в историческите квартали на градовете;

22.  Изразява надежда, че в контекста на преразглеждането на регламентите, които уреждат кохезионната политика, предвидено за 2009 г., ще бъде открита отново дискусията за енергоспестяване и опазване на околната среда, за увеличаване на достъпа на всички държави-членки до общностните фондове във връзка с обновяването на социалните жилища, което понастоящем е предвидено само в някои страни, като се има предвид, че нуждата от жилища е сериозна за цяла Европа, изисква ЕИБ и Комисията да приложат инициативата JESSICA при еднакви условия във всички страни, включително на жилищното настаняване в рамките на интегриран подход на развитие;

23.  Насърчава заинтересованите държавите-членки да използват изцяло фондовете, които им се предоставят чрез ЕФРР в областта на жилищното настаняване;

24.  Изисква Комисията, при извършване на контрол на интервенциите на структурните фондове да следи да бъде напълно приложено съображение 6 на Регламент (ЕО) № 1080/2006 в рамките на финансирането на жилищно строителство от европейските структурни фондове и за това, жилищното строителство, което се субсидира от социални и фиксирани наеми, съгласно принципа за публична помощ, да позволи да бъдат предоставени адекватни жилища на социални категории в неравностойно социално положение;

25.  Потвърждава подкрепата си за засилване на партньорството между публичните власти, социално-икономическите участници и гражданското общество и подчертава значението, което биха могли да имат обществено-частните партньорства в модернизирането на жилищни сгради с готови конструкции и възстановяването на изоставените заводски сгради;

26.  Подкрепя лансираната кампания от Комисията в полза на устойчивата енергия, която има за цел да запознае европейските граждани с намаляването на потреблението й от домакинствата; насърчава също Комисията да води широка информационна кампания в рамките на плана за действие за енергийна ефективност;

27.  Изисква Комисията да подпомага разпространението на новите технологии и на по-ефикасни строителни продукти, които консумират по-малко енергия ;

28.  Насърчава Комисията да даде ефективен ход на пилотната дейност в областта на социалните жилищни условия в рамките на програмата SAVE[8], за да се съдейства за разпространението на избрани образцови проекти в областта на енергийната ефективност;

29.  Подчертава значението на обмена на добрите практики в областта на политиката на жилищно настаняване и насърчава Комисията да развива тематични мрежи за жилищно настаняване, подобни на тези, които са осъществени в рамките на програмата URBACT; в този контекст приема с интерес инициативата на Комисията „Областите - участници в икономическата промяна” (COM(2006)0675) и очаква представянето на начините за осъществяване на тази инициатива;

30.  Насърчава Комисията да създаде интернет страница, която да бъде форум за сътрудничество и обмен на информация и на добри практики, по подобие на европейската мрежа за опознаване на градските политики ( EUKN – Европейска мрежа за градско познание);

31.  Изисква Комисията да подготви проучване, което да представи разпределението на компетенциите и на отговорностите на национално, регионално и местно ниво, както и правната рамка на жилищното настаняване във всички държави-членки; вярва, че то би позволило да се вземат съзнателни решения, както и да се определят възможните полета на действие на ЕС в полза на жилищното настаняване, за да се осигури една истинска добавена стойност на общностните мерки по отношение на националните, регионални и местни дейности;

32.  Поддържа силно идеята за опростяване на бюрокрацията на всички нива, за да стане по-ефективно териториалното планиране и управление;

33.  Подчертава значимостта на подготовка на местни оператори със специфична подготовка в областта на градското планиране, строителството, възстановяването, управлението и запазването на съществуващите сгради и приветства финансирането на дейностите на обучение в рамките на Европейския социален фонд (ЕСФ);

34.  Подчертава колко е важно да се вземе под внимание въпроса за достъпа на хората с увреждания до жилищното настаняване, обществените услуги и градския транспорт, по време на определянето на политиките за териториално благоустройство и планиране на политиките, от органите за териториално управление, които следва също да предвидят площадки за игри и отдих за децата и младите хора;

35.  Насърчава ЕИБ и Комисията да осъществят , в рамките на JEREMIE и при взаимодействие с инициативата JESSICA, стратегия за стимулиране на възход на строителния сектор, най-вече в новите държави-членки, като това ще бъде структурна помощ за развитието на жилищното настаняване чрез мобилизиране на местните и регионални ресурси около градските проекти;

36.  Насърчава националните и местни власти да определят многообразието на положението в градовете и териториите в държавите-членки и да съставят и преразгледат политиката си за жилищно настаняване в съответствие с принципа за устойчивост;

37.  Изисква от националните, регионални и местни власти да се заемат незабавно с една от приоритетните цели в политиката за жилищно настаняване, а именно да се справят с проблема на хората без подслон;

38.  Възлага на своя председател да изпрати настоящата резолюция на Съвета, Комисията, на правителствата на държавите-членки, на Комитета на регионите и на Европейския икономическия и социален комитет.

• [1]  Приети текстове, P6_TA(2006)0367.
• [2]  ОВ С 233 Е от 28.9.2006 г., стр. 127.
• [3]  ОВ С 73 от 6.3.2001 г., стр. 6.
• [4]  Регламент № 1080/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно Европейския фонд за регионално развитие: Член 7, параграф 2 и съображения 5 и 6
• [5]  Седмата рамкова програма на Европейските общности за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007-2013)
• [6]  Съвместни европейски ресурси за финансиране на микро и средни предприятия
• [7]  Съвместна европейска помощ за устойчиви инвестиции в градска среда
• [8]  SAVE – многогодишна програма, която има за цел да насърчава енергийната ефективност

EXPOSÉ DES MOTIFS

Bien que le Traité n´attribue pas à l´Union européenne de compétences spécifiques en matière de logement, un grand nombre de politiques communautaires (notamment en matière d´environnement, d'énergie, de transport, de politique sociale ou encore de mesures en faveur du marché commun) ont des implications directes ou indirectes sur la condition du logement dans les différents États membres de l´UE.

Néanmoins, le règlement du FEDER pour la période 2007-2013 a rendu éligible le logement dans les nouveaux Etats-membres dans une série de cas indiqué par l’article 7, point 2 + considérant 5 et 6, ce qui transfert à l´UE une partie de la responsabilité en la matière.

Le logement s´inscrit en outre dans une réflexion plus vaste sur l´attractivité des villes et le renforcement de leur potentiel de croissance et de création d´emplois et concerne donc également leur contribution à la mise en œuvre de l´agenda de Lisbonne. La contribution des villes à la croissance et à l´emploi est également mise en valeur dans les Orientations stratégiques communautaires en matière de cohésion.

Le Parlement européen s´est prononcé à ce sujet dans plusieurs résolutions[1] en faveur de mesures concrètes pour stimuler le développement de l´environnement urbain et une plus grande responsabilisation des décideurs locaux à qui il reviendrait d’établir des plans de gestion et de transport urbains pour améliorer le quotidien de leurs villes.

En outre, la Charte Européenne du Logement, adoptée par l'Intergroupe «URBAN-Logement» du Parlement Européen le 26 avril 2006, définit le logement comme un bien de première nécessité, un droit social fondamental à la base du modèle social européen et un élément de la dignité humaine.

Dans ce contexte, il est important d´identifier les facteurs qui exercent un impact sur le logement afin de mettre en œuvre une politique « socialement responsable » et de rendre le logement accessible à tous. Il s´agit de remédier aux phénomènes de ségrégation spatiale et de « ghettoïsation », ainsi que de répondre aux défis socio-économiques liés au vieillissement de la population, tout en plaçant le logement dans une perspective plus vaste de développement durable des villes.

Le présent rapport se propose de concentrer la réflexion sur le logement autour de trois axes clés:

1.    la dimension sociale

2.    la dimension environnementale et énergétique

3.    la dimension de coordination

       1. Dimension sociale

Le manque de logements décents à prix abordable, alors que celui-ci est considéré comme un droit fondamental par la Charte Européenne du Logement, influence de manière directe la vie des citoyens, limitant leur possibilité d´insertion sociale ainsi que leur choix en matière d´étude, de formation et de développement professionnel.

Ceci à son tour exerce un impact sur la compétitivité, l´emploi et le développement économique en général. Les prix du logement ont connu – dans la dernière décennie – une augmentation constante dans presque tous les pays de l’UE. Cette hausse a entrainé une réduction de la capacité des ménages à consommer d’autres biens, ce qui constitue à long terme un frein à la croissance durable.

En particulier, les problèmes d´accessibilité du logement et de sa qualité engendrent des problèmes de ségrégation sociale : les plus démunis restent et continuent à affluer vers les zones à problèmes, alors que les plus aisés partent vers d´autres quartiers. C´est dans ce cadre que s´inscrivent également la question du sans-abrisme et les problèmes d´insertion sociale des migrants venus aussi bien d´autres régions de l´Union européenne que de pays tiers, ainsi que le problème des banlieues qui se manifeste à travers les successives flambées de violences dans les villes de plusieurs États membres.

Dans ce contexte, la culture peut représenter un instrument précieux pour favoriser l´intégration des diverses communautés qui composent les villes et leurs banlieues. La création de centres culturels ou la réalisation de projets de coopération entre quartiers peut ainsi permettre la mise en place d´un dialogue interculturel, notamment dans les villes et banlieues à forte concentration d´immigrés et où les problèmes d´intégration sont les plus marqués. Il est donc important d´inclure les activités culturelles dans une approche intégrée de la planification et de la régénération urbaine.

L’exclusion sociale est contraire au modèle social européen, censé offrir des perspectives d’avenir à chaque citoyen. Il est donc nécessaire de garantir une plus grande cohésion sociale et de favoriser tout particulièrement l´insertion des jeunes et des personnes âgées. Ceci s´inscrit dans le cadre d´une revalorisation des relations entre centre historique et périphérique, entre quartiers aisés et quartiers défavorisés, entre territoire urbain et arrière-pays.

Il faut également noter que le secteur du logement représente en soi une source importante d´emplois, aussi bien dans le domaine de la construction même, que dans les domaines de la rénovation, de l´aménagement, des services de proximité et des services financiers.

       2. Dimension environnementale et énergétique

La stratégie de développement du logement urbain s´inscrit dans le contexte plus vaste d'une stratégie générale de développement urbain. Les problèmes de logement ne se limitent pas à des questions de construction et d´aménagement du territoire proprement dites, mais sont également hautement influencés par une mauvaise planification urbaine qui fait que certains quartiers, affectés par une dégradation de l´environnement (pollution de l´air et de l´eau, bruit, déchets, encombrements, etc.) et des dysfonctionnements au niveau des services publiques, de l´accessibilité, de la sécurité, etc., deviennent de moins en moins attractifs et sombrent dans la paupérisation.

Cette paupérisation est souvent accrue par les problèmes énergétiques. Les prix croissants de l´énergie entraînent certes la rationalisation de l´exploitation (mise en place de mesures et de technologies en faveur de l´économie d´énergie et de l´introduction de l´énergie durable, développement de nouvelles sources d´énergie, etc.), mais la combinaison de revenus faibles, de prix d´énergie élevés et de systèmes de chauffage et d´isolation inadéquats aboutit à des phénomènes de « pauvreté énergétique »[2] et d´exclusion énergétique. Il est important de considérer que le plus gros potentiel d’économie d’énergie se trouve dans le secteur du logement où le potentiel est estimé à 27% de l’énergie utilisée, comme le souligne la Commission européenne dans son plan d’action sur l’énergie.

Il faut également noter l´impact de l’étalement urbain sur la condition des villes. L´abandon des centres villes et la périurbanisation génèrent de nombreux problèmes organisationnels en affectant notamment le transport (congestion des transports en commun, dépendance par rapport aux voitures privées), la protection de l´environnement (consommation d´énergie accrue, pollution générée par les voitures individuelles) et l´accessibilité aux services, ce qui a une incidence sur la situation sociale et économique de la ville et de ses habitants.

L´attractivité des logements suppose l´existence de moyens de transport efficaces, peu coûteux et fonctionnels permettant de relier les lieux d´habitation aux lieux de travail. Il est donc nécessaire d´offrir à l´ensemble de la population des moyens de transport qui remplacent la voiture particulière.

Par ailleurs, la bonne accessibilité des logements aux services (notamment dans les domaines sociaux et de santé, de la formation, des commerces et de l´administration publique) est fondamentale. A cet égard, il convient de porter une attention particulière aux quartiers défavorisés qui sont souvent faiblement dotés en services de proximité et mal reliés aux services plus éloignés.

La sécurité urbaine joue également un rôle important pour l´attractivité des villes européennes. C´est pourquoi il est important d´élaborer des politiques de lutte contre la criminalité, notamment auprès des quartiers défavorisés. La rénovation des espaces publics peut par exemple permettre de prévenir la délinquance et de garantir une meilleure sécurité. Pour mettre en œuvre de telles politiques, il est nécessaire d´être à disposition d´informations et statistiques de qualité permettant de cibler davantage les politiques à mener.

Il faut également souligner l´importance de la sécurité des infrastructures de distribution d´électricité et de gaz, mais aussi d´eau et d´égouts, tant en matière d´accès même que de sécurité des systèmes existants et des technologies de réhabilitation utilisées. Cela s´impose surtout dans les nouveaux Etats membres d´Europe centrale et orientale, où le bâti nécessite dans la plupart des cas une remise en état conforme aux normes de sécurité en vigueur.

       3. Dimension de coordination

Dans ce contexte, où les différents problèmes s´entrecroisent et s´interpénètrent, il est nécessaire d´adopter une approche intégrée - profondément ancrée dans les principes de subsidiarité et de proximité - qui assurerait la mise en place simultanée de différents éléments déterminant pour assurer la qualité de vie et l´attractivité des milieux urbains, en suivant une méthodologie commune et participative qui s'inscrit dans le cadre de l'Agenda de Lisbonne et de Göteborg.

Une telle approche peut être mieux réalisée par les autorités locales qui peuvent assurer une vision d´ensemble, une coordination optimale des politiques et des initiatives mises en œuvre dans l´agglomération et une vision à long terme du développement de la ville.

Afin de supporter cette approche, il est nécessaire de mettre en œuvre une coordination horizontale (entre toutes les politiques communautaires qui concernent le logement), verticale (entre les acteurs qui à différents niveaux - européen, national, local - s'occupent de logement) et mixte (entre les autorités publiques, les acteurs socio-économiques et la société civile).

En outre, les villes, les régions et les États membres doivent disposer d’un mécanisme d’échange d’expériences et de « bonnes pratiques » en matière de politiques de logement, sur les enseignements tirés du programme URBACT, qui comprend aujourd’hui 17 réseaux thématiques et plusieurs groupes de travail.

En particulier, il faut valoriser et diffuser les meilleures pratiques misent en œuvre par les autorités nationales, régionales et locales afin de développer concrètement la stratégie susmentionnée en tenant compte des différents contextes de référence. Ce mécanisme permettra d’instaurer un cycle d’apprentissage continu et représente l’une des sources fondamentales de valeur ajoutée au niveau européen.

Cependant, vu la complexité de la matière et le besoin de planifier et de réaliser une approche intégrée à niveau local, la valeur ajoutée de la contribution communautaire par rapport aux compétences nationales, régionales et locales consisterait non pas à entreprendre des actions législatives qui ne pourraient pas répondre à la diversité des besoins et situations des villes, mais à mettre en place un système de soutien à l´échange et au transfert de bonnes pratiques entre les États membres.

ПРОЦЕДУРА

Заглавие	Жилищно настаняване и регионална политика
Номер на процедура	2006/2108(INI)
Водеща комисия                        Дата на обявяване в заседание на разрешението	REGI 18.5.2006
Подпомагаща(и) комисия(и),         Дата на обявяване в заседание	EMPL 16.11.2006
Неизказано становище             Дата на решението	EMPL 23.1.2007
Докладчик(ци)            Дата на назначаване	Alfonso Andria 2.5.2006
Разглеждане в комисия	22.11.2006		22.1.2007
Дата на приемане	20.3.2007
Резултат от окончателното гласуване	+: 45 –: 3 0: 1
Членове на ЕП, присъстващи на окончателното гласуване	Alfonso Andria, Stavros Arnaoutakis, Elspeth Attwooll, Tiberiu Bărbuleţiu, Jean Marie Beaupuy, Rolf Berend, Jana Bobošíková, Antonio De Blasio, Vasile Dîncu, Gerardo Galeote, Iratxe García Pérez, Eugenijus Gentvilas, Pedro Guerreiro, Gábor Harangozó, Marian Harkin, Alain Hutchinson, Mieczysław Edmund Janowski, Gisela Kallenbach, Tunne Kelam, Evgeni Kirilov, Sérgio Marques, Miguel Angel Martínez Martínez, Yiannakis Matsis, Miroslav Mikolášik, Jan Olbrycht, Maria Petre, Markus Pieper, Wojciech Roszkowski, Elisabeth Schroedter, Stefan Sofianski, Grażyna Staniszewska, Catherine Stihler, Kyriacos Triantaphyllides, Oldřich Vlasák, Vladimír Železný
Заместник(ци), присъстващ(и) на окончателното гласуване	Alfredo Antoniozzi, Jan Březina, Brigitte Douay, Den Dover, Emanuel Jardim Fernandes, Ljudmila Novak, Mirosław Mariusz Piotrowski, Zita Pleštinská, Christa Prets, Toomas Savi, László Surján, Károly Ferenc Szabó, Nikolaos Vakalis
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъстващ(и) на окончателното гласуване	Věra Flasarová
Дата на внасяне	28.3.2007

• [1]  Résolution du Parlement européen sur une stratégie thématique pour l´environnement urbain (2006/2061(INI)) et Résolution du Parlement européen sur la dimension urbaine dans le contexte de l'élargissement (2004/2258(INI)).
• [2]  On parle de « pauvreté énergétique » quand plus de 10% des revenus est consacré au payement des factures d´énergie.