ДОКЛАД за оценка на Евратом 50 години европейска политика за атомна енергия

4.4.2007 - (2006/2230(INI))

Комисия по промишленост, изследвания и енергетика
Докладчик: Eugenijus Maldeikis

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно оценка на Евратом 50 години европейска политика за атомна енергия

(2006/2230(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, подписан в Рим на 25 март 1957 г. ("договора за Евратом),

– като взе предвид преамбюла на Договора за Евратом, като припомня първоначалната му цел за създаване на Европейска общност за атомна енергия (Евратом) "създаваща условия, необходими за развитието на мощна ядрена енергетика, която ще осигури обширни енергийни ресурси, ще доведе до модернизация на технологичните процеси и ще допринесе чрез многостранното й прилагане за благосъстоянието на народите",

– като взе предвид съдебната практика на Съда на Европейските общности и по-специално решение на Съда от 14 ноември 1978 г.[1], решение от 22 април 1999 г.[2] , и решение от 10 декември 2002 г.[3],

– като взе предвид съобщението на Комисията от 10 януари 2007 г. "Енергийна политика за Европа" (COM(2007)0001),

– като взе предвид съобщението на Комисията: "Указателна ядрена програма, представена до Икономическия и социален комитет за становище на основание член 40 от договора за Евратом" (COM(2006)0844),

– като взе предвид резолюцията си от 14 декември 2006 г. за европейска стратегия за безопасна, конкурентна и устойчива енергия - зелена книга[4],

– като взе предвид резолюцията си от 23 март 2006 г. за сигурността на енергийните доставки в Европейския съюз[5],

– като взе предвид позицията си от 14 декември 2006 г. по предложението за регламент на Съвета за създаване на инструмент за подпомагане на ядрената безопасност и сигурност[6],

– като взе предвид позицията си от 5 юли 2006 г. по предложението за директива на Съвета относно надзора и контрола върху експедицията на радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво[7],

– като взе предвид позицията си от 15 юни 2006 г. по предложението за решение на Съвета относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за атомна енергия (Евратом) за дейности във връзка с ядрени изследвания и обучение (2007–2011 г.)[8],

– като взе предвид позицията си от 30 ноември 2006 г. по предложението за регламент на Съвета (Евратом) за определяне на правила за участие на предприятията, изследователски центрове и университетите в осъществяването на Седмата рамкова програма на Европейската общност за атомна енергия и за определяне на правила за разпространение на резултатите от изследванията (2007–2011 г.)[9],

– като взе предвид позицията си от 30 ноември 2006 г. по предложението за решение на Съвета относно специфичната програма за осъществяване на Седмата рамкова програма (2007–2011 г.) на Европейската общност за атомна енергия (Евратом) за дейности във връзка с ядрени изследвания и обучение[10],

– като взе предвид позицията си от 30 ноември 2006 г. по предложението за решение на Съвета относно специфичната програма за осъществяване чрез преки действия на Съвместния изследователски център на основание Седмата рамкова програма (2007–2011 г.) на Европейската общност за атомна енергия за дейности във връзка с ядрени изследвания и обучение [11],

– като взе предвид позицията си от 16 ноември 2005 г. по предложението за регламент на Съвета относно прилагането на протокол № 9, приложен към Акта относно условията на присъединяване към Европейския съюз на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия във връзка с атомната централа в Бохунице VI в Словакия[12],

– като взе предвид резолюцията си от 16 ноември 2005 г. за използване на финансовите ресурси, предназначени за закриване на атомни електроцентрали[13],

– като взе предвид решението от публичното изслушване, организирано от комисията по промишленост, изследвания и енергетика по този въпрос от 1 февруари 2007 г.,

– като взе предвид член 45 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на комисията по конституционни въпроси (A6‑0129/2007);

А.   като има предвид, че договорите за ЕС нееднократно бяха подлагани на цялостна ревизия, за да отговарят на новите потребности и предизвикателства, докато Договорът за Евратом претърпя една единствена промяна[14] в своята 50-годишна история, като въпреки това запази първоначалната си форма по своята същност и основни разпоредби,

Б.    като има предвид, че въпреки, че Договорът за Евратом претърпя само незначителни промени през последните 50 години, през същия период той стана първоизточник на значителен обем вторично законодателство и обект на множество съдебни решения, произнесени от Съда на Европейските общности, които, например, до голяма степен разшириха първоначалния обхват на Договора за Евратом,

В.    като има предвид, че Договорът за Евратом въвежда строги стандарти за безопасност при работа с радиоактивни горива и отпадъци в Европейския съюз, установява единни стандарти за безопасност за защита на общественото здраве и здравето на работниците, както и процедури за прилагане на тези стандарти, и се противопоставя на всеки опит за разпространение на ядрени материали за военни цели,

Г.    като има предвид, че Договорът за Евратом предлага цялостна и последователна правна рамка за използване на ядрена енергия в Европа при безопасни условия за благото на всички държави-членки,

Д.   като има предвид, че няколко държави-членки никога не са използвали възможността за развиване на ядрена енергетика, други провеждат активна политика на поетапното й преустановяване, а трети продължават да подкрепят отрасъла си за производство на атомна енергия

Е.    като има предвид, че Конвентът в своя Проект на договор за създаване на Конституция за Европа (Договор за Конституцията) предложи отделянето на Договора за Евратом от правната структура на бъдещата Конституция; като има предвид, че Конвентът, в процеса на своята работа относно бъдещето на Европейския съюз и подписването на Договора за Конституцията, запази разпоредбите на Договора за Евратом в настоящия им вид под формата на приложен протокол,

Ж.   като има предвид, че Германия, Ирландия, Австрия, Унгария и Швеция приложиха към Договора за Конституцията декларация, според която основните разпоредби на Договора за Евратом трябва да бъдат актуализирани и във връзка с това трябва „възможно най-скоро“ да бъде свикана конференция за ревизия,

З.    като има предвид, че неотдавнашните разширявания допринесоха за увеличаване на многообразието в Европейския съюз в областта на ядрената енергетика и нуждата от действие на Общността в ядрената област,

И.   като има предвид, че петдесетата годишнина на Договора за Евратом предоставя на Европейския парламент възможност да обмисли съдържанието и значението му и изразява загриженост, че основните разпоредби на Договора за Евратом не са изменяни от влизането му в сила преди 50 години,

Й.   като има предвид, че размислите за трайността на Договора за Евратом са неразривно свързани със следваните от Комисията цели за европейска политика за по-безопасна, устойчива и конкурентоспособна енергия, която да подпомага борбата с климатичните промени, както бе изложено неотдавна в цитираното по-горе съобщение на Комисията от 10 януари 2007 г.,

Равносметка за 50 години договор Евратом

1. Подчертава, че от 1957 г. и подписването на Договора за Евратом, Европейският съюз е световен лидер в ядрената индустрия и едно от главните действащи лица в областта на контролираното термоядрено разпадане и синтез; отбелязва, че европейската индустрия присъства в целия цикъл на ядрените горива и успя да развие свои технологии, като някои от тях, като обогатяването чрез ултрацентрофугиране, са резултат от партньорство на европейско равнище;

2. Отбелязва, че почти пълното овладяване от европейската ядрена промишленост на ядрения горивен цикъл предлага на Европейския съюз, в настоящия момент на дебат относно енергийната зависимост, гаранции за промишлена и технологична независимост, особено по отношение на обогатяване на горива;

3. Припомня, че благодарение по-специално на Договора за Евратом, към края на 2006 г. ядрената енергетика произвежда от 152 реактора, разположени в 15 държави-членки, 32 % от електричеството в Европа, което представлява най-значимата част от невъглеродното производство на електроенергия в Европейския съюз и една от най-конкурентоспособните и съдействаща за целите на енергийна политика на Европа, определени в цитираното по-горе съобщение на Комисията от 10 януари 2007 г.;

4. Изтъква, че по отношение на борбата срещу промяната на климата, Комисията, в своята Зелена книга, озаглавена “По пътя към европейска стратегия за сигурност на енергийните доставки”(COM/2000/769), оценява, че ядрената енергия би спестила повече от 300 милиона тона емисии на CO₂ през 2010г., “равняващи се на емисиите на въглероден двуокис от около 100 милиона автомобила”; припомня, че в приложение І към съобщението си от 10 януари 2007 г. Комисията е преценила, че, след крайбрежните вятърни и малките водноелектрически централи, ядрената енергия е енергийният източник, който произвежда най-малко въглерод;

5. Отбелязва, че страните – учредителки на Европейската общност за атомна енергия са включили редица разпоредби, разпределени в десет глави, целящи да създадат строга рамка за развитието на ядрената енергетика в Общността, и че тези разпоредби все още се прилагат и непрекъснато се обогатяват с приемането на законодателство въз основа на Договора за Евратом и имат важен принос за безопасната експлоатация на атомните централи в Европа;

6. Отбелязва, че консенсусът от 1957 г. относно атомната енергия вече не съществува сред държавите-членки;

7. Отбелязва, че изразените преди пет десетилетия в Договора за Евратом очаквания по отношение на ядрената енергия се промениха; отбелязва, че тези очаквания сега се отнасят повече до необходимостта от наличие, под формата на Договора за Евратом, на стабилна правна рамка за контрол на използването на ядрената енергия в Европейския съюз и за осигуряване на рамка за интегриране в Европейския съюз на страните, които използват ядрена енергия, чрез транспониране на общностното право (acquis) в областта на Евратом; признава, че някои съществени глави в Дял II от Договора за Евратом дават възможност за защита на обществеността, работниците и околната среда от йонизиращата радиация (Глава 3), за развитие на изследвания в областта на управлението на отпадъците и сигурността на електроцентралите (Глава 1) и за прилагане на предпазни клаузи по отношение на делящи се материали в Европа (Глава 7);

8. Припомня, че първите изследователски дейности на Общността бяха развити най-напред в рамките на договора за Евратом (глава І) и че този договор постави началото на Съвместния изследователски център – първата изследователска институция на ЕС; настоятелно призовава за включване на програмите за атомни изследвания и развитие в общия бюджет на рамковата програма за изследвания, обект на същия контрол и задължение за публична отчетност, както всички други програми за изследвания;

9. Счита, че разработеното законодателство в рамките на глава ІІІ от Договора за Евратом (здравеопазване) трябва да остане отговорност на Европейския съюз, за да се гарантира, че основните стандарти за защита на работниците и на широката общественост се прилагат и разширяват, за да се включи и околната среда, и че се отчитат по еволюционен начин резултатите от международни научни изследвания;

10. Подчертава, че обхватът на това законодателство не се ограничава до регионите, в които се експлоатират атомни централи, а включва и защитата на съседните държави-членки и третите страни за Европейския съюз, благодарение на постоянния контрол, прилаган относно изхвърлянето и изтичането на радиоактивни отпадъци и на приемането на разпоредби за превозване на отработено ядрено гориво и на радиоактивни отпадъци, за защита на хранителната верига и за кризисните радиологични ситуации;

11. отбелязва, че глава IV от Договора за Евратом (инвестиции) има за цел получаване на подробна информация, на общностно равнище, относно инвестиционните проекти на държавите-членки;

12.  Въпреки това, отбелязва, че при публикуването на своите Указателни ядрени програми (PINCs), Комисията не е оценила в действителност нуждите от инвестиции в ядрената област, по-специално по отношение на проблемите, свързани със сигурността на енергийните доставки, борбата срещу промяната на климата и конкурентноспособността на Европейския съюз в контекста на световния подем на ядрената промишленост;

13.  Въпреки това, приветства включването на задължение в Договора за Евратом за обвяване на ново инвестиране в ядрената област в Европа, като по този начин се допуска създаване на цялостна картография на ядрените дейности в Европейския съюз, задължение присъщо на европейската ядрена промишленост;

14.  Счита, че съвместните предприятия (глава V от Договора за Евратом) биха били ценен инструмент за осъществяване на социалните политики, по-специално в областта на изследванията, в която този правен инструмент е бил използван многократно, по-специално с основаването през 1978 година на Общоевропейския торус в Кулъм и в по-близко време – създаването на Европейския правен субект за осъществяване на проекта за Международен термоядрен експериментален реактор (ITER);

15.  Счита, че Договорът за Евратом, със създаването на агенция (глава VI), която да следи за доставките на потребителите в рамките на Съюза съгласно принципа за равен достъп до материалите, разполага с много важен инструмент във времето на особена загриженост за сигурността на енергийните доставки;

16.  Счита, че контрола върху безопасността (глава VII) представлява един от главните успехи в прилагането на Договора за Евратом и предоставя на Комисията средства да се запознае съвсем точно с наличните запаси и движението на ядрени материали в Европейския съюз;

17.  Отбелязва, че контролът върху безопасността дава също така реална гаранция на страните – доставчици на ядрени материали по отношение на използването на тези материали в допълнение към контрола за неразпространение, упражняван от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ);

18.   Констатира, че на основание глава X от Договора за Евратом (външни отношения), присъединяването на Евратом към няколко международни конвенции, по-специално Конвенцията за ядрена безопасност и Единната конвенция за безопасност при управление на отработено гориво и за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци, е позволило на Общността да вземе участие в международните усилия по тези въпроси и да насърчава постигнатия значителен напредък в Европейския съюз;

19.   Отбелязва също, че на основание глава X от договора за Евратом, Евратом е сключила множество споразумения за сътрудничество в областта на изследванията, участвала е в международни проекти като Международния форум за реактори от 4-то поколение относно бъдещи ядрени реактори, и ръководи международните преговори по проекта Международен термоядрен експериментален реактор (ITER);

Институционални разисквания

20.    Отбелязва, че основните разпоредби на Договора за Евратом не са изменяни от влизането му в сила на 1 януари 1958 г.;

21.    Потвърждава, че според принципа на субсидиарност всяка държава-членка трябва сама да реши дали да разчита или не на ядрената енергия;

22.   Отбелязва, освен това, че от някои държави-членки, които открито се противопоставят на ядрената енергетика, и които са се присъединили към Общностите (Европейската общност и Евратом), никога не се е изисквало по какъвто и да е начин да развиват ядрена енергетика на територията си; съответно, отбелязва, че в продължение на много години се приемаше, че Договорът за Евратом, с който се насърчава развиването на ядрена енергетика, не налага задължение на никого, но че установената с него нормативна уредба съществува, за да се ползва от всички;

23.   Подчертава, че съществуването на Договора за Евратом не представлява пречка за развитието на вътрешен пазар на електроенергия и, още по-малко, за свободното движение на стоки, хора и капитали; изтъква в тази връзка, че обичайното законодателство, установено от Договора за създаване на Европейската общност (Договор за ЕО), се прилага за дейностите в областта на ядрената енергетика и отбелязва, като пример, че движението на ядрени материали, оборудване и технологии в и извън Европейския съюз е уредено от правила относно надзора на стоки с „възможна двойна употреба“, приети въз основа на търговската политика, установена в Договора за ЕО; допълва, че законодателството в областта на Евратом е подчинено на нормативните разпоредби за конкуренцията и държавните помощи, определени в Дял VI от Договора за ЕО; следователно заключава, че Договорът за Евратом в никакъв случай не представлява протекционистка рамка за ядрената енергетика;

24.   Отбелязва, че Договорът за Евратом предлага на страните, които са избрали ядрената енергетика, инструменти за нейното развитие (съвместни предприятия, подкрепа в научните изследвания и в развитието, заеми Евратом), но обвързва тези инструменти в подробна правна рамка (здравеопазване, ядрена безопасност и доставки) от такъв характер, че да се създадат гаранции за държавите-членки, които не са избрали този вид енергетика;

25.   Отбелязва, че правната рамка на Евратом се прилага също, за благото на Общността, и спрямо държави-членки, които не произвеждат ядрена енергия, но притежават на своя територия реактори за изследователски цели, и предлага на тези държави-членки инструменти (например рамкови програми за изследвания и развитие Евратом), позволяващи им да се възползват от финансиране, например в областта на медицинските изследвания;

26.   Счита, че, въпреки наличието на различни позиции относно ядрената енергетика, разпоредбите на Договора за Евратом, които спомогнаха да се предотврати разпространението на ядрени материали и тези, които засягат здравето, безопасността и предотвратяването на радиологично замърсяване, са извънредно полезни и следва внимателно да се координират с разпоредбите на Договора за ЕО относно здравето и безопасността;

Празноти, които трябва да се запълнят

27.    Изразява съжаление, че развитието в правомощията на Европейския парламент, и по-специално тяхното разширяване в посока обхващане на по-голямата част от европейското законодателство от процедурата на съвместно вземане на решение, не бе предвидено в Договора за Евратом; счита, че въпреки техническия характер на Договора за Евратом, Европейският парламент има право на официално участие в изготвянето на текстове, чието правно основание е Договорът за Евратом;

28.    Счита за доказателство за неприемлив демократичен дефицит факта, че Парламентът е почти напълно изключен от законодателния процес в областта на Евратом и че е консултиран само по една от десетте глави на Договора за Евратом;

29.      Въпреки това отбелязва, че по силата на междуинституционално споразумение, Парламентът е приобщен към преговорите относно рамковата програма на Евратом за ядрени изследвания и обучение (2007 г. до 2011 г.) (рамкова програма на Евратом); отбелязва също, че въз основа на последно обсъжданите документи в комисията по промишленост, изследвания и енергетика на Европейския парламент (рамкова програма на Евратом, директива относно наблюдението на трансгранични превози на радиоактивни отпадъци и отработено гориво[15], инструмента за ядрено сътрудничество и т.н.), въпреки че процедурата предвижда само допитване до Парламента, измененията в текстовете за Евратом, предложени от Парламента, редовно се вземат под внимание от Съвета, изцяло или отчасти; въпреки това, не смята, че това може да се счита за достатъчно;

30.      Подчертава значението на чл. 203 от Договора за Евратом в смисъл, че предлага гъвкавост, както в случая със създаването на инструмента за ядрено сътрудничество, за предприемане на законодателни инициативи, които не са били първоначално предвидени в Договора за Евратом; счита, че е необходимо да се проучи как биха могли да се използват разпоредбите на чл. 203 за разработване на нови инициативи и, по възможност, за внасяне на корекции в Договора за Евратом;

31.      Изразява съжаление от липсата на законодателен сборник на хармонизирани стандарти с реална добавена стойност, по-конкретно в сравнение със съществуващата международна рамка, в областта на ядрената безопасност, управлението на радиоактивни отпадъци и извеждането от експлоатация на атомни електроцентрали;

32.      Приканва Комисията да вземе пример от опита в прилагането на конвенциите, регулирани от МААЕ (Конвенция за ядрена безопасност и Единна конвенция за безопасност при управление на отработено ядрено гориво и за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци), и да вземе предвид оценките на най-напредналите национални практики в областта на управлението на радиоактивните отпадъци, ръководени от Агенцията за ядрена енергетика към ОИСР (NEA); отбелязва, че съгласуваните инициативи, например проведените от Асоциацията на западноевропейските ядрени регулаторни органи (WENRA), целящи да развият съвместен подход към ядрената безопасност, могат да способстват за създаване на основа за законодателство;

33.     Отбелязва, че, както бе потвърдено от гореспоменатото решение на Съда на Европейските общности по Дело С-29/99 Комисията срещу Парламента, Комисията има правомощия в областта на ядрената безопасност съгласно Договора за Евратом и е оправомощена да прави предложения в тази област;

Насоки за бъдещето

34.      Счита, че Договорът за Евратом, въпреки своите несъвършенства, остава за момента абсолютно необходима правна рамка, както за държавите-членки, желаещи да развиват ядрена енергетика, така и за държавите-членки, които просто желаят да се ползват от защитен правен арсенал за себе си, за своето население и за своята околна среда;

35.      Изтъква, че разпоредбите на Договора за Евратом са в основата на дебата по въпроси на промишлеността, във връзка с Лисабонската стратегия, и въпроси на енергетиката от гледна точка по-специално на доставките, в момент, когато Европейският съюз се стреми да определи европейски нисковъглероден енергиен комплекс, който да е конкурентоспособен и, доколкото е възможно, "домашно отгледан";

36.      В тази връзка отново подчертава, че понастоящем ядрената енергетика покрива 32% от енергийните нужди на Европейския съюз и е разглеждана от Комисията, в нейното съобщение от 10 януари 2007 г., като един от главните източници на енергия в Европа, които не съдържат CO_2, и третият най-евтин енергиен източник в Европа, без да се включват разходите, свързани с CO₂; поради което счита, че Европейският съюз трябва да защитава, зачитайки Договора за Евратом, водещата си позиция в промишлеността и технологиите по отношение на другите енергийни фактори, чувствително засилващи ядрената си дейност (Русия, САЩ) и появата на нови фактори в световната ядрена енергетика (Китай и Индия), бъдещи конкуренти на Европейския съюз в средносрочен план;

37.      Счита, че липсата на правната рамка, осигурена от Договора за Евратом би довела до повторна национализация на ядрената политика в Европа, което би било отстъпление от достиженията на правото на Общността и би породила опасност от правна несигурност за всички 27 държави-членки;

38.      Призовава да се спазват принципите на лоялна конкуренция и равнопоставеност на различните енергийни източници;

39.      Счита, че заличаването на една или повече глави от Договора за Евратом или прехвърлянето на някои разпоредби в Договора за ЕО би нарушило баланса на Договора за Евратом като цяло, като отслаби надзора на ползването на атомна енергия в Европа; добавя, че липсата на последователна правна рамка би усложнила неимоверно възприемането на достиженията на Евратом от бъдещи държави-членки;

40.      Счита, че наблюдението над използването на атомната енергия в Европа, с оглед на много специфичните характеристики на този енергиен източник, изисква запазване на предназначената за него законова рамка, каквато е Договорът за Евратом, който в продължение на 50 години доказва ползата от всичките си разпоредби; добавя, че неговото частично включване в една хипотетична глава "Енергия" в Договора за ЕО би отслабило законовия надзор над ядрената енергетика като цяло в Европа и би отстранило процедурите за специфичен контрол над ядрената енергетика, които днес се съдържат в Договора за Евратом;  

41.      Въпреки това, счита, че Договорът за Евратом се нуждае от известно реформиране;

42.      Счита, че независимо от възможността да се извършат краткосрочни приспособявания, е необходимо всеобхватно преразглеждане на Договора за Евратом, за да се компенсира демократичният дефицит и да се поставят общите въпроси за сигурността и безопасността в центъра на ядрените дейности на Съюза и неговите държави-членки;

43.      Призовава за осъвременяване на процедурите по вземане на решения, включени в договора за Евратом, което би позволило прякото приобщаване на Европейския парламент към законодателната дейност в ядрената област и би му позволило постигането на по-голяма прозрачност и пълно приобщаване на жителите на Съюза; затова призовава Съвета и Комисията да разгледат проблема с демократичния дефицит в Договора за Евратом и да разширят обхвата на процедурата на съвместно вземане на решение спрямо законодателство, прието въз основа на Договора;

44.      Счита, че тези промени могат да бъдат извършени на основание чл. 203 от Договора за Евратом, без това да наруши общата структура и съдържание на Договора; приканва Съвета да проучи тази възможност;

45.      Изтъква, че в контекста на необходима адаптация на европейската енергийна политика и удължаване на живота на централите е неотложно изработването, в общностен план, на силно законодателство в областите на ядрената безопасност, управлението на радиоактивните отпадъци и закриването на ядрени съоръжения, както и да се предприемат мерки, гарантиращи възможно най-голямо внимание и подкрепа за изследователската и развойна дейност, която допринася за безопасното използване на атомната енергия; приканва Комисията да преразгледа своите законодателни предложения и да представи нови предложения за директиви относно безопасност на ядрени съоръжения, управление на отпадъци и затваряне и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения, като се вземе предвид принципът “замърсителят плаща";

46.      Настоятелно призовава Комисията и Съвета да проучат бързо този въпрос и да работят по него в тясно сътрудничество с Европейския парламент;

47.      Приканва да се разработят програми за инструктаж и обучение в ядрената област на европейско ниво и да се осигури финансиране на амбициозни програми за изследвания, позволяващи да се даде отговор на предизвикателствата в областите на ядрения разпад (безопасност, управление на отпадъците, бъдещи реактори) и на радиационната защита и да се гарантира необходимата поддръжка на съответните човешки умения и ресурси с цел да се запази открита съществуваща ядрена възможност, въз основа на устойчива и конкурентоспособна европейска промишленост;

48.    Призовава за европейски координационен механизъм на най-добрите национални практики за предпазване на работниците и обществеността от радиация, за да се допълни вече постигнатата от Договора за Евратом хармонизация в този сектор;

49.    Насърчава настойчиво Комисията да изработва редовно, както е предвидено в Договора за Евратом, указателни ядрени програми за инвестиции за производствени и инвестиционни цели в ядрената област, в контекста на засилващата се в световен мащаб конкуренция в този сектор, които да вземат под внимание и целите за намаляване на емисиите на парникови газове; в тази връзка отбелязва, че употребата на всички други енергийни източници също е въпрос от компетенцията на национално равнище, но все пак са определени цели (понякога дори задължителни) и на общностно равнище, какъвто е случаят с възобновяемите енергийни източници;

50.    Приканва Съвета, като има предвид целите за сигурност на доставките и намаляване на емисиите на CO₂, да определи съгласувана политика, която да насърчава инвестициите в пълно съответствие с изискванията за безопасност, като има за цел удължаването на живота и подобряването на работата на съществуващите реактори, както и инвестирането в нови мощности;

51.    Отбелязва инициативата на Съвета, предвиждаща създаване на Европейска група на високо равнище за ядрената сигурност и безопасност и управлението на отпадъците;

52.    Приветства инициативата за учредяване на Европейски атомен форум с цел улесняване на дебат на високо равнище, с участието на политици, представители на промишлеността и гражданското общество;

53.    Призовава за възобновяване на ролята на Агенцията за доставки на Евратом и да използва в пълен обем широките правомощия, предоставени от Договора за Евратом; счита, че тази роля трябва да бъде разглеждана не толкова от гледна точка на липсата на уран, отколкото от гледната точка на конкурентоспособността и сигурността на доставките, включително доставката на обогатено ядрено гориво; счита, че разпоредбите на Договора за Евратом му предоставят възможността да бъде истински наблюдател на енергетиката в ядрената област, и насърчава, в този смисъл, размисъла за подобряване на статута на Агенцията за доставки на Евратом;

54.    Приканва към продължаване на интензивно международно сътрудничество, на което Договорът за Евратом постави основите, и призовава към непрекъснато укрепване на сътрудничеството с МААЕ за избягване на излишното повтаряне на съответните действия на Агенцията и на Евратом, както и за осигуряване на по-висока степен на защита в областите на радиационна защита, безопасност и неразпространение на ядреното оръжие;

55.    Приканва към продължаване на високо равнище на международното сътрудничество в областта на изследователските и развойни дейности, като например по проекта за международен термоядрен експериментален реактор (ITER) или на Международния форум за реактори от 4-то поколение;

56.    Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията.

• [1]  Решение по дело 1/78, Сборник 1978, стр. 2151.
• [2]  Дело C-161/97, Kernkraftwerke Lippe-Ems Gmbh срещу Комисията на Европейските общности, Сборник 1999, стр. I-02057.
• [3]  Дело C-29/99, Комисия на Европейските общности срещу Съвета на Европейския съюз, Сборник 2002, стр. I-11221.
• [4]  Приети текстове, P6_TA(2006)0603.
• [5]  ОВ C 292 E, 01.12.06, стр. 112.
• [6]  Приети текстове, P6_TA(2006)0599.
• [7]  Приети текстове, P6_TA(2006)0300.
• [8]  Приети текстове, P6_TA (2006)0266.
• [9]  Приети текстове, P6_TA(2006)0517.
• [10]  Приети текстове, P6_TA(2006)0524.
• [11]  Приети текстове, P6_TA(2006)0523.
• [12]  ОВ C 280 E, 18.11.2006, стр. 108.
• [13]  ОВ C 280 E, 18.11.2006, стр. 117.
• [14]  Посредством Договора за Европейски съюз, подписан в Маастрихт на 7 февруари 1992 г.
• [15]             Директива 2006/0117/Евратом на Съвета от 20 ноември 2006 г. относно наблюдението и контрола на превози на радиоактивни отпадъци и отработено гориво (OВ L 337, 5.12.2006 г., стр. 21).

EXPLANATORY STATEMENT

After 50 years of application of the Treaty establishing the European Atomic Energy Community (‘the Treaty’), and now that reflection is under way on defining a European energy policy, the rapporteur is called upon to consider whether the Treaty is today suited to the present situation of nuclear energy in the European Union and whether it provides the tools needed to meet the energy challenges of the future.

At first sight the Euratom framework would seem to be outmoded in form, as its institutional organisation has not kept up with the evolving European Union. Designed originally as an instrument for ‘operational integration’, it may to some extent seem equally outmoded in content, as some of its provisions have fallen into disuse or have not been applied in accordance with the Treaty’s original intentions.

But the rapporteur believes that the Treaty’s limitations should not hide the fact that some of its provisions are more relevant than ever, and have led to the adoption of an abundant body of derived regulation. Far from being a ‘promotional’ treaty, it is a set of rules that constrains the operation of the nuclear industry. So this report will examine how far the Treaty remains a suitable legal framework for tightening up the rules in areas that are still neglected – such as the adoption of common standards for safety and radioactive waste management – and whether it can contribute to Europe’s economic competitiveness, its energy independence and its security of supply.

I – The Treaty is a proven and balanced framework for developing a competitive nuclear industry.

· 50 years of initiatives and ambitious achievements prove the Treaty’s balance and effectiveness.

– The Treaty has enabled nuclear energy to become a major component in Europe’s energy mix, and is also recognised today as a way of avoiding some 312 million tonnes of CO₂ per year (7 % of the EU’s total greenhouse gas emissions).

With energy production of nuclear origin of more than 920 TWh in 2005, the EU represents a third of the world’s electronuclear capacity, estimated at 2470 TWh. The Community average amounts to 32 % of electricity of nuclear origin and covers a wide variety of situations: 15 Member States have nuclear power stations, which for some of them are their main source of electricity. The European industry covers all of the fuel cycle, with the development of local technologies (for fuel enrichment, reactor design, and the recycling and processing of spent fuel). In the rapporteur’s view this is a conspicuous aspect of the European nuclear landscape, particularly in the context of the current international debate on the cycle’s ‘multilateral approaches’.

– In the area of research, the incentive effect of the six Euratom JPRD has maintained European research as a world leader, particularly in the field of controlled fusion.

· Many of the Treaty’s provisions are proof of its vitality and adaptability.

– A health protection concern that has become a priority

The Treaty states that the EAEC should ‘establish uniform safety standards to protect the health of workers and of the general public and ensure that they are applied’. This chapter has given rise to an abundant body of derived legislation forming the framework for the Member States’ national rules on radiological protection: the adoption of common ‘basic standards’, fixing maximum permissible levels of radioactive contamination for foodstuffs, arrangements for exchanging information and radiological emergency situations, monitoring radioactivity in the environment and the disposal of radioactive waste from nuclear plants, and the protection of aircrews in civil aviation.

– Monitoring the safety of nuclear materials to complement action by the International Atomic Energy Agency (IAEA)

Chapter VII sets up a comprehensive system of controls to ensure that ores and special fissile materials are not diverted from their intended uses as declared by the users.

This security control, which is based on a system for declaring the accounts for materials held by the operators, is run in conjunction with the Safeguards scheme applied by the IAEA under tripartite agreements concluded with the Member States and the Euratom Community. As part of the tightening-up of the non-proliferation scheme with the conclusion in 1998 of Additional Protocols to these safeguard agreements, Euratom regularly sends the IAEA accounting records for nuclear materials held by the Member States. The rapporteur considers that these two systems have proved their complementary nature, and that if improvements need to be sought they should be sought in a practical way in the sharing of methods for investigation and the conduct of inspections, to avoid any duplication of effort.

– An intense external policy that has in a pragmatic way compensated for the Treaty’s shortcomings

Euratom has, within the framework of its powers, developed a substantial network of international agreements:

– with international organisations: Euratom has acceded to most of the conventions adopted under the aegis of the IAEA. This complementary approach is due to the fact the recommendations, treaties and agreements that the IAEA draws up concur with the corresponding policies of Euratom, whose observer status with the IAEA has resulted in establishing relations informed by an active partnership.

– on a bilateral basis: historically, Euratom’s relations have concentrated on agreements with its three main suppliers of nuclear materials and technologies: Canada, Australia and the United States, and these agreements have subsequently been extended to include the fields of safety and nuclear research. They are today more properly reciprocal cooperation agreements (with Japan, Argentina, Kazakhstan and Ukraine) in the fields of safety, control of nuclear materials, combating their trafficking, and research into controlled nuclear fusion (under the ITER legal framework). It is also as a result of the chapter on external relations that Euratom has played a very active role in the successive stages of enlargement (in the PHARE Programme).

The rapporteur considers that this is one of the major aspects of the Euratom system and by its very vitality is proof that the Treaty is still up to date.

II – But inadequate legal adaptation and some shortcomings are behind Euratom’s evident weaknesses.

– The democratic deficit

The institutional imbalance must be restored in favour of Parliament, which should be accorded a codecision power on matters under the Treaty. The rapporteur underlines the by no means negligible importance of Parliament’s contribution. Even if it is only consulted, its intervention in the debates has proved to be decisive on repeated occasions, whether dealing with stalemates such as over the adoption of the Seventh Euratom R&D Framework Programme, or in the negotiations on the Transfers Directive or through its amendments to the Nuclear Cooperation Instrument.

– Adoption of common safety standards throughout the EU, management of radioactive waste and securing the funding of long-term costs

In 2003 a regulation was proposed to define the organisational principles for proper safety management and mobilise sufficient financial resources for the operation and decommissioning of plants. In the absence of a consensus, in 2004 the Council adopted a convergence process for an Action Plan up to 2006, based on an ad hoc formation, the Working Party on Nuclear Safety (WPNS).

The rapporteur notes that the Working Party’s recommendations endorse those of the PINC Project announced on 10 January 2007 and considers that, at the very least, the idea of setting up a High-Level Group on Nuclear Safety should be supported. To legislate in these areas does not require an in-depth revision of the Treaty, as Article 203 provides a sufficient legal basis for adopting new measures.

III – The Treaty must enable us to meet the energy challenges of the future

If the tools intended to safeguard the development of nuclear energy have not worked as the Treaty’s founders expected, the rapporteur considers that the Treaty’s future is not in doubt and the need is now to give full effect to its existing provisions.

– The common illustrative nuclear programmes (PINCs)

Several PINCs have been published by the Commission, in 1966, 1972, 1984, 1990 and 1997. The rapporteur deplores the fact that the voluntary and programming character of the PINC has disappeared and that the programme has not played its expected role.

The rapporteur notes that the latest PINC project does not seem any closer to setting up a forward-looking view for adapting nuclear industrial capacity to the aims of the Community’s energy policy, or for the investment needed in R&D structures in the fields of nuclear safety and the management of radioactive waste. If need be, the rapporteur recommends that this forward-looking assessment should also envisage the tools required to carry it out (notably by means of Euratom loans).

– The Supply Agency’s powers must be revived in a context of market liberalisation

Euratom’s purpose is to ensure the regular and equitable supply of ores and nuclear fuels to all Community users (Euratom has the exclusive right to conclude contracts for the supply of nuclear materials, a right of option on fissile minerals and materials produced on the territory of the Member States, and organisation of the Supply Agency on a commercial basis).

As things stand, the Agency’s powers have been reduced in the case of its exclusive right to conclude agreements, and some Member States have set up simplified procedures with the Agency, with the result that it is today confined to a recording role. The Agency’s purpose must be revived, with the aim of securing energy supplies.

As with several other chapters in the Treaty, its updating is made possible in a practical way since it includes its own revision mechanism. The rapporteur sees this as an opportunity to turn it into a nuclear energy observatory, on the lines of the Commission’s recommendation for the European energy policy.

Conclusions on the institutional debate and the Treaty’s future

For all of the above reasons, the rapporteur concludes that:

Ø the Treaty needs to be consolidated, primarily because it has proved its effectiveness and there is a need to take account in the various energy scenarios of nuclear energy’s contribution to security of supply and the fight against climate change;

Ø the Euratom institutional apparatus should put Parliament back at the centre of negotiations;

Ø there is an urgent need for implementation of the Treaty to cover new fields of activity, and the foundations for adjustments of this kind are already present in the Treaty;

Ø the Treaty should provide the conditions required to fund R&D in the fields of safety, radioactive waste management and future generations of reactors, and to develop teaching and training programmes, which will guarantee nuclear energy’s place in the energy mix;

Ø the Treaty should help to define a coordinated policy and one that will encourage investment: it has the appropriate tools for ensuring that the market is monitored, and for recommending maintenance of the necessary conditions for fulfilment of the EU’s energy policy.

OPINION of the Committee on Constitutional Affairs (23.3.2007)

for the Committee on Industry, Research and Energy

on Assessing Euratom – 50 years of European nuclear energy policy

(2006/2230(INI))

Draftsman: Johannes Voggenhuber

SUGGESTIONS

The Committee on Constitutional Affairs calls on the Committee on Industry, Research and Energy, as the committee responsible, to incorporate the following suggestions in its motion for a resolution:

A. whereas, although the EU Treaties have repeatedly undergone thorough revision in the light of new needs and challenges, the Euratom Treaty has been amended only once[1] in its 50-year history and, in that time, its core provisions and substance have remained unchanged,

B.  whereas, although the Euratom Treaty has been modified only slightly in the last 50 years, it has given rise to a substantial volume of secondary legislation over the same period and has been the subject of a considerable number of judgments handed down by the Court of Justice of the European Communities which have, for example, substantially broadened the original scope of the Treaty,

C. whereas the recent round of enlargement has increased the diversity of the European Union’s landscape in the area of nuclear energy and the need for Community action in the nuclear domain; whereas 11 of the 27 Member States have never had a nuclear power station on their territory; and whereas Italy has abandoned electricity generation using nuclear energy, and Belgium, Germany, the Netherlands and Sweden have decided to take a similar step,

D. whereas, as long ago as 18 June 1998, in its resolution entitled 'Resolution on the Commission communication: Energy for the future: renewable sources of energy - White Paper for a Community Strategy and Action Plan', Parliament called on the Council ‘during a future review of the EU Treaty, to incorporate in the Treaty a chapter devoted to energy, with appropriate account being taken of the promotion of renewable energy sources in order to ensure that a permanent and environmentally sound energy policy will be pursued at European level’[2],

E.  whereas, in its draft Treaty establishing a Constitution for Europe (the Constitutional Treaty), the Convention proposed that the Euratom Treaty should be separated from the legal structure of the future Constitution; whereas the Convention, in its work on the future of the European Union and the signing of the Constitutional Treaty, has maintained the provisions of the Euratom Treaty in their present state in the form of an annexed protocol,

F.  whereas Parliament, in its resolution of 24 September 2003 entitled 'European Parliament resolution on the draft Treaty establishing a Constitution for Europe and the European Parliament's opinion on the convening of the Intergovernmental Conference (IGC)', welcomed this separation and urged the Intergovernmental Conference ‘to convene a Treaty revision conference in order to repeal the obsolete and outdated provisions of [the Euratom] Treaty, especially those relating to the promotion of nuclear energy and the lack of democratic decision-making procedures’[3],

G. whereas Germany, Ireland, Austria, Hungary and Sweden have annexed to the Constitutional Treaty a declaration noting that the core provisions of the Euratom Treaty need to be brought up to date and calling for a revision conference to be convened ‘as soon as possible’,

H. whereas the Euratom Treaty introduced stringent safety standards for the handling of radioactive fuel elements and waste in the European Union, lays down uniform safety standards for protecting the health of workers and of the public as well as procedures for the implementation of those standards, and opposes any proliferation of nuclear material for military purposes,

1.  Notes that expectations with regard to nuclear energy, to which the Euratom Treaty gave expression five decades ago, have changed; notes that those expectations now relate more to the need to have, in the form of the Euratom Treaty, a sound legal framework to govern the supervision of the use of nuclear energy in the European Union and to provide a framework for the integration into the European Union of countries which use nuclear power, through the transposition of the Euratom acquis communautaire; acknowledges that significant chapters in Title II of the Euratom Treaty have made it possible to protect the public, workers and the environment against ionising radiation (Chapter 3), to develop research in the areas of waste management and plant safety (Chapter 1) and to implement safeguards in respect of fissile materials in Europe (Chapter 7);

2.  Sees as evidence of an unacceptable democratic deficit the fact that Parliament is almost completely excluded from the Euratom legislative process and that it is consulted, and no more, on only one of the ten chapters of the Euratom Treaty;

3.  Points out that, in spite of the promotional tone of its preamble, the Euratom Treaty does not require any Member State to develop the nuclear option on its own territory, thus respecting Member States’ sovereign right to develop their own energy mix;

4.  Draws attention to the Treaty of Amsterdam of May 1999, which guarantees Parliament’s right of codecision; regrets that the extension of Parliament’s powers, and particularly their extension to include the powers of codecision in the majority of Community legislation procedures, has not been taken into account in the Euratom Treaty; considers that, despite the Treaty’s technical nature, Parliament should be formally involved in texts whose legal basis is the Euratom Treaty;

5.  Emphasises that the Euratom Treaty does not hinder the development of an internal electricity market and, is even less of an obstacle to the free movement of goods, persons and capital; points out, in that connection, that the ordinary law laid down by the Treaty establishing the European Community (EC Treaty) applies to nuclear activities and notes, by way of example, that movement of nuclear materials, equipment and technologies within and outside the European Union is covered by rules on the supervision of dual-use goods, adopted on the basis of the commercial policy laid down in the EC Treaty; adds that Euratom legislation is subject to competition law and regulations on State aid, as specified in Title VI of the EC Treaty; concludes, therefore, that the Euratom Treaty in no way represents a protectionist framework for nuclear energy;

6.  Reiterates its call for an intergovernmental conference to be convened to carry out a comprehensive revision of the Euratom Treaty, to repeal the outdated provisions of that Treaty, to maintain the regulatory regime of the nuclear industry at EU level, to revise the remaining provisions in the light of a modern and sustainable energy policy and to incorporate them into the Treaty establishing a Constitution for Europe in a separate energy chapter;

7.  Considers that, irrespective of the diversity of views on nuclear energy, the provisions of the Euratom Treaty that have helped avoid proliferation of nuclear materials, and those which address health, safety and prevention of radiological contamination, have been highly beneficial and should be carefully co-ordinated with the health and safety provisions of the EC Treaty.

PROCEDURE

Title	Assessing Euratom – 50 years of European nuclear energy policy
Procedure number	2006/2230(INI)
Committee responsible	ITRE
Opinion by   Date announced in plenary	AFCO 12.10.2006
Enhanced cooperation – date announced in plenary
Drafts(wo)man   Date appointed	Johannes Voggenhuber 4.10.2006
Previous drafts(wo)man
Discussed in committee	22.1.2007		1.3.2007
Date adopted	19.3.2007
Result of final vote	+: –: 0:	17 0 2
Members present for the final vote	Philip Dimitrov Dimitrov, Andrew Duff, Maria da Assunção Esteves, Bronisław Geremek, Anneli Jäätteenmäki, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Jo Leinen, Íñigo Méndez de Vigo, Rihards Pīks, Johannes Voggenhuber
Substitute(s) present for the final vote	Pervenche Berès, Georgi Bliznashki, Elmar Brok, Carlos Carnero González, Gérard Onesta, Georgios Papastamkos, Bogdan Pęk, György Schöpflin, Alexander Stubb
Substitute(s) under Rule 178(2) present for the final vote
Comments (available in one language only)

PROCEDURE

Title	Assessing Euratom - 50 years of European nuclear energy policy
Procedure number	2006/2230 (INI)
Committee responsible   Date authorisation announced in plenary	ITRE 28.9.2006
Committee(s) asked for opinion(s)   Date announced in plenary	AFCO 12.10.2006
Not delivering opinion(s)   Date of decision
Enhanced cooperation   Date announced in plenary
Rapporteur(s)   Date appointed	Eugenijus Maldeikis 12.9.2006
Previous rapporteur(s)
Discussed in committee	19.12.2006		30.1.2007			26.2.2007		26.3.2007
Date adopted	27.3.2007
Result of final vote	+ - 0	41 4 4
Members present for the final vote	John Attard-Montalto, Jan Březina, Philippe Busquin, Jerzy Buzek, Giles Chichester, Jorgo Chatzimarkakis, Silvia Ciornei, Pilar del Castillo Vera, Den Dover, Lena Ek, Nicole Fontaine, Adam Gierek, Norbert Glante, András Gyürk, Fiona Hall, Rebecca Harms, Erna Hennicot-Schoepges, Ján Hudacký, Mary Honeyball, Anne Laperrouze, Romana Jordan Cizelj, Eugenijus Maldeikis, Angelika Niebler, Reino Paasilinna, Atanas Paparizov, Francisca Pleguezuelos Aguilar, Miloslav Ransdorf, Vladimír Remek, Herbert Reul, Mechtild Rothe, Paul Rübig, Andres Tarand, Britta Thomsen, Radu Ţîrle, Patrizia Toia, Catherine Trautmann, Claude Turmes, Nikolaos Vakalis, Alejo Vidal-Quadras
Substitute(s) present for the final vote	Alexander Alvaro, Konstantin Dimitrov, Avril Doyle, Robert Goebbels, Satu Hassi, Edit Herczog, Eija-Riitta Korhola, Esko Seppänen, Hannes Swoboda, Lambert van Nistelrooij
Substitute(s) under Rule 178(2) present for the final vote	Gintaras Didžiokas
Date tabled	4.4.2007
Comments (available in one language only)

• [1]  By means of the Treaty on European Union signed in Maastricht on 7 February 1992.
• [2]  OJ C 210, 6.7.1998, p. 215, paragraph 39.
• [3]  OJ C 77 E, 26.3.2004, p. 255, paragraph 14.