ДОКЛАД по предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 92/84/ЕИО относно сближаването на акцизните ставки за алкохол и алкохолни напитки

18.4.2007 - (COM(2006)0486 – C6‑0319/2006 – 2006/0165(CNS)) - *

Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик: Astrid Lulling

ЗАКОНОДАТЕЛНА ПРОЕКТОРЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

за предложението за директива на Съвета относно за изменение на Директива 92/84/ЕИО относно сближаването на акцизните ставки за алкохол и алкохолни напитки

(COM(2006)0486 – C6‑0319/2006 – 2006/0165(CNS))

(Процедура на консултация)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2006)0486)[1],

–   като взе предвид член 93 от Договора за ЕО, съгласно който Съветът се е допитал до него (C6‑0319/2006),

–   като взе предвид член 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисия по икономически и парични въпроси (A6‑0148/2007),

1.  одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  приканва Комисията да внесе съответните промени в предложението си, съгласно член 250, параграф 2, от Договора за ЕО;

3.  приканва Съвета, в случай че възнамерява да се разграничи от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

4.  призовава Съвета да се допита отново до него, в случай че възнамерява да внесе съществени промени по предложението на Комисията;

5.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента на Съвета и на Комисията.

Текст, предложен от Комисията	Изменения, внесени от Парламента
Изменение 1 СЪОБРАЖЕНИЕ 4
(4) В резултат на тези консултации на 26 май 2004 г. беше представен втори доклад на Комисията. Докладът заключи, че е необходимо по-голямо сближаване на акцизните ставки в различните държави-членки, така че да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар, и по-специално що се отнася до възможностите за нарушаване на конкуренцията и измами.	заличава се
Изменение 2 СЪОБРАЖЕНИЕ 4 А (ново)
	(4а) Най-ефективният начин за постигане на сближаване на акцизните ставки за алкохолни напитки е чрез данъчна конкуренция, която на свой ред може да се насърчи най-добре чрез свободното, неограничено и дори облекчено движение на такива продукти през вътрешните граници на Европейския съюз, като данъци се налагат само в точката на закупуване.
Обосновка
La concurrence fiscale est une bonne chose pour le consommateur et pour l'économie de l'Union européenne: elle ne peut être réalité que si le marché unique est en mesure d'agir pleinement et librement, conformément à la volonté des traités fondateurs. C'est là un des droits fondamentaux que nos citoyens attendent.
Изменение 3 СЪОБРАЖЕНИЕ 5
(5) В това отношение е необходимо да се компенсира спада в действителната стойност на минималните акцизни ставки в Общността за алкохола и алкохолните напитки. Следователно минималните ставки трябва да се увеличат в съответствие с инфлацията.	заличава се
Изменение 4 СЪОБРАЖЕНИЕ 6
(6) С цел смекчаване на трудностите, които могат да срещнат тези държави-членки, които трябва да увеличат значително националните си ставки, така че да отговарят на новите минимуми, би било уместно да се предвиди един преходен период.	заличава се
Изменение 5 СЪОБРАЖЕНИЕ 7
(7) Също така е необходимо редовната процедура на преразглеждане да се направи по-гъвкава и по-малко обременителна и да се регулира честотата на прилагането й. Настоящият двугодишен период е прекалено кратък за правилното оценяване на промените в законодателството на държавите-членки. Преразглежданията следва да се извършват на всеки четири години.	заличава се
Изменение 6 СЪОБРАЖЕНИЕ 7А (ново)
	(7а) Определянето на минималните акцизни ставки за алкохол и алкохолни напитки от Директива 92/84/ЕИО не доведе до сближаване на размера им между държавите-членки.
Изменение 7 СЪОБРАЖЕНИЕ 7Б (ново)
	(7б) Подобно сближаване не би могло да бъде постигнато без едновременното фиксиране както на минималните ставки, така и на максималните, посредством установяването на кодекс на поведение, който осигурява на държавите-членки насоки за сближаване на техните акцизни ставки, съгласно принципа на субсидиарност.
Обосновка
On s'accorde pour affirmer que l'on n'est pas parvenu, en quinze ans, à la convergence des taux d'accises répercutés dans les prix à la consommation. La raison, ce n'est pas la revalorisation des taux minimaux, mais le niveau extrêmement élevé de la taxation, en augmentation même, dans divers États membres. Pour réaliser l'objectif de convergence des taux de taxation et pour parvenir à une distorsion concomitante relativement faible dans le marché intérieur, un accord général est indispensable pour demander aux États membres qui taxent lourdement de baisser leurs taux d'accises.
Изменение 8 СЪОБРАЖЕНИЕ 7В (ново)
	(7в) Държавите-членки, които желаят да увеличат размера на минималните ставки, например, за да се отчете инфлацията, са свободни да го направят.
Изменение 9 СЪОБРАЖЕНИЕ 7Г (ново)
	(7г) Някои държави-членки, са определили размера на акцизните ставки за алкохола и алкохолните напитки на равнища до десет пъти по-високи от минималните ставки, въпреки, че последните са били адаптирани към инфлацията.
Изменение 10 СЪОБРАЖЕНИЕ 7Д (ново)
	(7д) Съществуващите минимални равнища на акцизните ставки представляват важен стимул за неформалната икономика, особено в двете най-нови държави-членки, България и Румъния.
Обосновка
Le PIB par tête est très variable dans l'Union européenne. Il en résulte que les niveaux minimaux d'accises ont des incidences différentes dans différents États membres et font peser un fardeau beaucoup plus lourd sur les consommateurs de pays comme la Bulgarie et la Roumanie: l'augmentation de l'activité économique souterraine en est la conséquence logique.
Изменение 11 СЪОБРАЖЕНИЕ 7Е (ново)
	(7е) Държавите-членки, които се боят от нарушаване на условията на конкуренцията в единния пазар, в следствие на засилване на трансграничната търговия между тяхната държава и съседната държава-членка, която прилага много по-ниски ставки, са свободни да намалят размера на техните ставки.
Изменение 12 СЪОБРАЖЕНИЕ 7Ж (ново)
	(7ж) Задължение на държавите-членки е да определят размера на техните акцизни ставки и е несъстоятелно да бъдат предвидени минимални акцизни ставки, при отсъствие на максимални.
Изменение 13 СЪОБРАЖЕНИЕ 8
(8) Следователно в Директива 92/84/ЕИО следва да се внесат съответните изменения.	(8) Следователно Директива 92/84/ЕИО следва да бъде отменена изцяло.
Изменение 14 ЧЛЕН 1 Член 1, член 3, параграф 1, алинея първа, и членове 4, 6 и 8 (Директива 92/84/ЕИО)
Директива 92/84/ЕИО се изменя, както следва:	Член 1, член 3, параграф 1, алинея първа и членове 4, 6, 7а и 8 от Директива 92/84/ЕИО се отменят.
(1) Член 1 се заменя със следния текст:
„Член 1
Не по-късно от 1 януари 2008 г. държавите-членки прилагат минимални акцизни ставки в съответствие с правилата, установени в настоящата директива.“
2) В член 3, параграф 1, алинея първа се заменя със следния текст:
“Считано от 1 януари 2008 г. минималната акцизна ставка за алкохола и алкохола, съдържащ се в напитки, различни от тези, упоменати в членове 4, 5 и 6, се определя на 720 EUR за хектолитър чист алкохол.“
(3) Член 4 се заменя със следния текст:
„Член 4
Считано от 1 януари 2008 г. минималната акцизна ставка за междинните продукти се определя на 59 EUR за хектолитър продукт.“
(4) Член 6 се заменя със следния текст:
„Член 6
Считано от 1 януари 2008 г., минималната акцизна ставка за бирата се определя като една от следните ставки, в зависимост от крайния продукт:
a) 0,98 EUR за хектолитър/градус Плато;
б) 2,45 EUR за хектолитър/алкохолен градус.“
5) Добавя се следният член 7а:
„Член 7а
Чрез дерогация от член 1 държавите-членки, които към 31 декември 2007 г. прилагат акцизна ставка, при която за достигане на минималните ставки, определени в членове 3, 4 и 6, е необходимо увеличение с 10% или повече, могат да отложат въвеждането на минималните акцизни ставки до 1 януари 2009 г. В случаите, когато е необходимо увеличение с 20% или повече, въвеждането на минималните акцизни ставки може да се отложи до 1 януари 2010 г.“
6) Член 8 се заменя със следния текст:
„Член 8
На всеки четири години, като първият път е не по-късно от 31 декември 2010 г., Комисията разглежда акцизните ставки, определени в настоящата Директива. Когато е целесъобразно, тя приема доклад или предложение. Съветът, в съответствие с член 93 от Договора, приема необходимите мерки.“
Обосновка
Les États membres à niveau moins élevé de taux d'accises exprimés en EUR ne font qu'un avec les États dont le PIB par tête est inférieur au PIB moyen et où le niveau des salaires est à la traîne. De surcroît, il y a lieu de faire remarquer que ces pays en phase de rattrapage sont obligés de rejoindre la zone euro dès qu'ils sont déclarés aptes. L'accession à la zone euro imposant la longue persistance d'un taux d'inflation peu élevé, toute hausse des droits d'accises doit être effectuée sans empêcher la politique anti-inflationniste de maintenir la tendance à la baisse de l'IPC.
Изменение 15 ЧЛЕН 1А (нов)
	Член 1а
	Кодекс на поведение
	Не по-късно от 31 декември 2009 г. държавите-членки, по предложение на Комисията, установяват кодекс на поведение, съгласно който държавите-членки, облагащи с акцизни ставки над средните за ЕС, предприемат мерки с оглед замразяване и постепенно намаляване на своите акцизни ставки, в зависимост от развитието на икономическите си цикли.
	Държавите-членки, облагащи с акцизни ставки под средните за ЕС, следва да не понижават своите акцизни ставки въз основа на мерките от 1 януари 2007 г., а да обмислят повишаването им в подходящ размер, в зависимост от развитието на икономическите си цикли.
	Прилагането на кодекса на поведение се разглежда за пръв път през четвъртата година след неговото приемане.
Обосновка
Voir celle de l'amendement 14.
Изменение 16 ЧЛЕН 2
Член 2 Транспониране   1. Държавите-членки въвеждат в действие необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива не по-късно от 31 декември 2007 г. Те незабавно предоставят на Комисията текста на тези разпоредби и прилагат таблица за съответствие между тези разпоредби и настоящата директива.   Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.	заличава се
Държавите-членки предоставят на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, предмет на настоящата директива.

• [1]  Все още непубликувано в ОВ.

EXPOSÉ DES MOTIFS

1. Le contexte législatif

Le 8 septembre 2006 la Commission européenne a adopté une proposition de directive pour modifier la Directive 92/84/CEE concernant le rapprochement des taux d’accises sur l’alcool et les boissons alcoolisées[1].

Cette proposition a pour but un relèvement des taux minimaux soi-disant pour tenir compte de l'inflation et pour éviter une diminution de la valeur réelle des taux en maintenant le niveau décidé par le Conseil en 1992. Ayant pour base les statistiques de l’Eurostat concernant le taux annuel de variation des IPCH (indices des prix à la consommation harmonisés), la Commission a calculé que le taux d’inflation totale entre 1993 et 2006 était de l´ordre de 31%.

Produit	Taux exprimé en	Taux minimum actuel	Taux minimum proposé
Vin	Hl	0 €	0 €
Bière	Hl degré Plato ou Hl degré alcool	0,748 € ou 1,87 €	0,98 € ou 2,45 €
Produits intermédiaires	Hl	45 €	59 €
Alcool	Hl d’alcool pur	550 €	720 €

Cette augmentation des taux minimaux de la bière, des alcools purs et des produits intermédiaires concernerait 9 des 27 Etats membres qui devraient augmenter leurs taux d'accises respectifs. Les Etats membres concernés sont la Lettonie, Malte, la République Tchèque, l'Allemagne, le Luxembourg, la Lituanie, l'Espagne, la Roumanie et la Bulgarie. Les autres Etats membres appliquent déjà des taux qui se trouvent au-dessus des taux minimaux.

Certains Etats membres, comme le Royaume Uni, l'Irlande, la Finlande et la Suède appliquent des taux nettement supérieurs aux taux minimaux. En ce qui concerne la bière par exemple, les taux appliqués se situent au-delà des 15€ par hectolitre par degré d'alcool du produit fini comparé au taux minimal de 1,87€ qui passerait à 2,45€ suite à la proposition de la Commission.

2. Les arguments de la Commission européenne

Un des arguments principaux avancés par le Conseil et la Commission pour l'augmentation des taux minimaux d'accises sur l'alcool et les boissons alcoolisées est la réduction des distorsions de concurrence et la promotion du marché unique. Or, l'impact d'une telle augmentation des taux minimaux serait minime car les divergences entre Etats membres resteraient conséquentes.

Un autre argument avancé est la lutte contre les distorsions de concurrence, liées directement aux taux divergents entre Etats membres voisins. L'impact d'une augmentation des taux minimaux n'y changerait rien. Par exemple, le niveau du commerce transfrontalier entre le Royaume-Uni et la France, entre la Finlande et l'Estonie ne sera pas affecté par une hausse des taux minimaux, étant donné que ces pays ne sont pas concernés.

L'augmentation des taux minimaux pourrait avoir un impact sur le commerce transfrontalier entre l'Allemagne et la Suède d'un côté et le Danemark de l'autre, mais cet impact serait lui-aussi minime, étant donné que même après augmentation des taux en Allemagne, les taux suédois seraient toujours sept fois supérieurs et les taux danois seraient trois fois supérieurs aux taux allemands.

3. La position du Rapporteur

Force est de constater que la Directive 92/84/CEE qui a fixé des taux minimaux n'a pas abouti en 15 ans au rapprochement des taux d'accises sur l'alcool et les boissons alcooliques, bien au contraire.

Ainsi, l'accise pour un litre de bière à 5% vol. est de 0,09€ en République tchèque et à Malte et de 1,43€ en Finlande. Pour 70cl de vin tranquille à 15% vol. max. il faut payer 0,02€ en France et 1,91€ en Irlande. Pour 70cl de vin mousseux à 15% vol. max. l'accise est de 0,06€ en France et de 3,82€ en Irlande. Pour 70cl d'un produit intermédiaire à 22% vol. max. il faut payer 0,31€ en Grèce et 4,94€ en Finlande. Enfin pour 70cl de spiritueux à 40% vol. Chypre taxe 1,68€ et la Suède 15,41€.

Si les Etats membres qui appliquent encore maintenant les taux minimaux fixés en 1992 avaient voulu les relever, soit pour éviter une diminution de la valeur réelle de ces taux, soit pour augmenter leurs recettes fiscales, ils auraient pu le faire, et ils sont toujours libres de le faire.

Si tel n'a pas été le cas pour certains Etats membres, il faut en conclure que les Etats membres en question, dont trois anciens et six nouveaux, ont des raisons valables pour agir ainsi, qu'il y a lieu de respecter.

Les Etats membres qui ont fixé les taux d'accises en question à des niveaux nettement supérieurs aux taux minimaux et qui se plaignent d'un commerce transfrontalier grandissant ne devraient pas ignorer que l'augmentation du commerce transfrontalier par la libre circulation des marchandises est un des objectifs du marché unique. La concurrence fiscale est parfaitement légitime dans le marché unique.

Il n'y a pas lieu de conclure à une distorsion de concurrence résultant des taux différents dans la mesure où les Etats membres sont libres de fixer le niveau de ces taux.

Les taux minimaux fixés en 1992 et pratiqués par une minorité des Etats membres actuels n'ont pas empêché les autres Etats membres de creuser par des augmentations répétées de leurs taux le fossé entre les taux actuellement pratiqués par les 27 Etats membres.

Fixer des taux minimaux n'a donc plus de raison d'être. Il faut abolir la législation communautaire en la matière.

Dans cet ordre d'idées il y a lieu de relever que les recettes provenant des accises et des taxes à la consommation représentent en moyenne 2,7% du PIB dans l'UE des 25. Les accises sur les produits pétroliers et le tabac et, dans certains Etats membres, sur l'énergie constituent la plus grande partie de ce pourcentage. Dans les Etats membres qui appliquent des taux d'accises sur les boissons alcoolisées aux alentours des taux minimaux, le revenu fiscal généré ne constitue qu'une infime partie de ce pourcentage.

Dans le cas de l'Allemagne, le revenu fiscal de l’accise sur la bière en 2002 était de €808,99 millions, le revenu fiscal de l’accise sur les cigarettes était de €13346,42 millions, à savoir de plus de €13 milliards. Le revenu fiscal généré par l’accise sur l'essence sans plomb était de €22,7 milliards. Donc, les accises sur les produits alcoolisés rapportent relativement peu au fisc quand on les compare aux revenus fiscaux générés par les accises sur le tabac et les produits pétroliers.

Enfin, lorsqu'on tient en compte les coûts bureaucratiques et administratifs associés à la collecte des accises, les revenus générés par les accises sur les alcools permettent dans la plupart des cas tout juste de couvrir ces coûts et le revenu net est minime, voir inexistant dans les Etats membres qui pratiquent les taux minimaux. Pourquoi leur imposer des taux minimaux alors qu'ils sont libres de fixer des taux plus élevés selon leurs nécessités budgétaires?

4. Les conclusions

L'existence des taux minimaux n'a eu en 15 ans aucun effet sur le rapprochement des taux d'accises sur l'alcool et les boissons alcoolisées et ne contribue en rien à une solution de soi-disant distorsions de concurrence. L'augmentation du commerce transfrontalier ne résulte pas des taux minimaux mais des taux excessifs des Etats membres nordiques.

La Commission met en avant l'effet minimum de sa proposition d'augmentation des taux minimaux d'accises sur les boissons alcoolisées sur les prix finaux. Elle oublie que toute augmentation des taux minimaux se répercutera sur les prix finaux par les effets multiplicateurs (TVA et marges de profit) et aurait donc un effet inflationniste, surtout dans les nouveaux Etats membres, qui à juste titre s'y opposent.

Ni le consommateur, ni les producteurs ne tireront aucun profit d'une telle mesure. Les choses étant ce qu'elles sont, les taux minimaux d'accises sur l'alcool et les boissons alcoolisées ont perdu leur raison d'être. On peut donc les abolir, ce qui n'empêchera pas les Etats membres de maintenir les taux actuels ou même de les augmenter sous leur propre responsabilité.

• [1]  COM(2006)0486, 8.9.2006.

ПРОЦЕДУРА

Заглавие	Сближаване на акцизните ставки за алкохол и алкохолни напитки
Позовавания	COM(2006)0486 - C6-0319/2006 - 2006/0165(CNS)
Дата на допитване до ЕП	26.9.2006 г.
Водеща комисия        Дата на обявяване в заседание	ECON 28.9.2006 г.
Комисия(и), сезирана(и) за становище        Дата на обявяване в заседание	ENVI 28.9.2006 г.		AGRI 28.9.2006 г.
Неизказано становище        Дата на решението	ENVI 3.10.2006 г.		AGRI 3.10.2006 г.
Докладчик(ци)        Дата на назначаване	Astrid Lulling 25.9.2006 г.
Разглеждане в комисия	24.1.2007 г.		28.2.2007 г.		27.3.2007 г.
Дата на приемане	11.4.2007 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	19 15 2
Депутати, присъстващи на окончателното гласуване	Zsolt László Becsey, Pervenche Berès, Udo Bullmann, David Casa, Manuel António dos Santos, Jonathan Evans, Elisa Ferreira, José Manuel García-Margallo y Marfil, Jean-Paul Gauzès, Robert Goebbels, Donata Gottardi, Gunnar Hökmark, Karsten Friedrich Hoppenstedt, Sophia in ‘t Veld, Othmar Karas, Christoph Konrad, Astrid Lulling, Gay Mitchell, Cristobal Montoro Romero, Lapo Pistelli, Joop Post, John Purvis, Alexander Radwan, Dariusz Rosati, Heide Rühle, Antolín Sánchez Presedo, Olle Schmidt, Lydia Shouleva, Peter Skinner, Margarita Starkevičiūtė, Ivo Strejček, Ieke van den Burg
Заместник(ци), присъстващ(и) на окончателното гласуване	Jorgo Chatzimarkakis, Pilar del Castillo Vera, Harald Ettl, Zbigniew Krzysztof Kuźmiuk, Thomas Mann, Maria Petre, Gianni Pittella
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъстващ(и) на окончателното гласуване	Gianluca Susta, Martin Dimitrov