ДОКЛАД за младежката престъпност - ролята на жените, семейството и обществото
7.6.2007 - (2007/2011(INI))
Комисия по правата на жените и равенството между половете
Докладчик: Katerina Batzeli
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно младежката престъпност - ролята на жените, семейството и обществото
Европейският парламент,
– като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето от 20 ноември 1989 г., и по-конкретно членове 37 и 40 от нея,
– като взе предвид Правилата на ООН относно минималните стандарти за администриране на правосъдието по отношение на ненавършили пълнолетие лица, или „Пекинските правила” от 1985 г., приети с Резолюция на Общото събрание 40/33 от 29 ноември 1985 г.,
– като взе предвид Правилата на ООН за превенция на противообществените прояви на ненавършилите пълнолетие лица, или „Насоки от Рияд” от 1990 г., приети с Резолюция на Общото събрание 45/112 от 14 декември 1990 г.,
– като взе предвид Правилата на ООН за закрила на ненавършилите пълнолетие лица, лишени от свобода, приети с Резолюция на Общото събрание 45/113 от 14 декември 1990 г.,
– като взе предвид Европейския договор за защита на правата на Съвета на Европа от 25 януари 1996 г., и по-конкретно членове 1 и членове от 3 до 9 от него,
– като взе предвид Препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа към държавите-членки относно нови начини за справяне с младежката престъпност и ролята на правосъдието по отношение на ненавършили пълнолетие лица, (Rec (2003) 20) от 24 септември 2003 г.,
– като взе предвид Препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно социалните реакции на младежката престъпност, (Rec (87) 20) от 17 септември 1987 г.,
– като взе предвид Препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно социалните реакции на младежката престъпност в семействата на мигранти, (Rec (88) 6) от 18 април 1988 г.,
– като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-конкретно член 6 и клаузите в Дял VI, отнасящ се до полицейското и съдебното сътрудничество по отношение на криминалните прояви,
– като взе предвид Договора за създаване на Европейска общност, и по-конкретно Дял XI, относно социалната политика, образованието, професионалната квалификация и младежта, и особено член 137 от него,
– като взе предвид Рамковата програма относно полицейското и съдебно сътрудничество по наказателно правни въпроси (AGIS), чието действие изтече на 31 декември 2006 г., и Регламента на Съвета № 168/2007 от 15 февруари 2007 г. относно създаване на Агенция по основните права на Европейския съюз[1],
– като взе предвид своята позиция от 30 ноември 2006 г. относно предложението за решение на Съвета, даващо право на Агенцията по основни права на Европейския съюз да упражнява дейностите си в областите, визирани в Дял VІ на Договора за Европейския съюз[2],
– като взе предвид общата позиция, приета от Съвета на 5 март 2007 г. по въпроса за приемането на решение на Европейския парламент и на Съвета, която създава специфична програма от 2007 до 2013 г. за превенция и борба с насилието над деца, млади хора и жени и за защита на рисковите жертви и групи, (Програма DAPHNE III) като част от общата програма „Основни права и справедливост”,
- като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Към европейска стратегия за правата на детето (COM(2006)0367 )”,
– като взе предвид своята Резолюция от 8 юли 1992 г. относно Европейската харта за правата на детето[3], и по-конкретно параграфи 8.22 и 8.23 от нея,
– като взе предвид Решение 2001/427/ на Съвета от 28 май 2001 г.[4] от 28 май 2001 г., за създаване на Европейска мрежа за предотвратяване на престъпността,
– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 15 март 2006 г. относно „Превенция на младежката престъпност, начини за справяне с младежката престъпност и ролята на съдебната система в Европейския съюз по отношение на ненавършили пълнолетие лица”[5],
– като взе предвид заключенията на конференцията, проведена в Глазгоу между 5 и 7 септември 2005 г. в рамките на председателството на Великобритания в Съвета, на тема: „Младите хора и престъпността: европейска перспектива”,
- като взе предвид годишните доклади на Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании
– като взе предвид член 45 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете (A6‑0212/2007),
А. като има предвид, че престъпното поведение на непълнолетните по същество е много по-опасно от това сред навършилите пълнолетие, тъй като засяга една особено уязвима част от населението по време на изграждането на личността, излагайки на много ранен стадий младежите на риск от социално изключване и заклеймяване,
Б. като има предвид, че националните, европейските и международните проучвания показват, че съществува тревожно нарастване на младежката престъпност през последните две десетилетия,
В. като има предвид, че младежката престъпност буди тревога поради широкото й разпространение в наши дни и поради проявите на престъпно поведение във все по-ранна възраст, увеличаването на престъпленията, извършвани от деца под 13-годишна възраст и факта, че действията им се характеризират с все по-голяма жестокост,
Г. като има предвид, че сегашните статистически методи и данни за младежката престъпност не отговарят на реалните нужди и на актуалните условия, което допълнително налага да се изготвят надеждни статистически данни на национално равнище,
Д. като има предвид, че е неуместно да се абсолютизират по категории причините, които подбуждат престъпно поведение у един младеж, дотолкова, доколкото ежедневието му го кара да възприема социално поведение извън нормите, преминаващо в престъпно поведение, тъй като във всеки отделен случай обстоятелствата са различни и специфични и са свързани с живота му и с основните оси, около които се развива едно дете и един юноша, а именно семейство, училище, приятелска среда и в по-общ план социалната и икономическа среда, в която то живее.
Е. като има предвид, че сред основните фактори за младежката престъпност са липсата на отправни точки, на комуникация и подходящи модели в семейството, в следствие най-вече на отсъствието на родителите, психопатологични проблеми, свързани с лошо отношение или сексуални злоупотреби от страна на хора от семейната среда, неспособност на образователните системи да възпитат социални ценности, бедност, безработица, социално изключване и расизъм; като подчертава, че сред тези решаващи фактори присъства също така изразената склонност на младите хора да подражават на етапа на изграждане на личността, личностни разстройства, свързани с консумацията на алкохол и наркотици, показваните в медиите, в някои интернет сайтове и видеоигри модели на безсмислено, прекалено и неоправдано насилие,
Ж. като има предвид, че девиантното поведение на младежите не се корени неизменно в семейната обстановка,
З. като има предвид, че нарастващата употреба на канабис и други наркотични средства и/или алкохол от юношите трябва да се свързва с увеличаването на младежката престъпност,
И. като има предвид, че мигрантите, и по-специално младежите, в много по-голяма степен са подложени на социален контрол, което може да създаде впечатлението, че проблемите на младежката престъпност засягат основно средите на мигрантите, а не цялото общество, което представлява не само погрешен, но и социално опасен подход,
Й. като има предвид, че двете „модерни” форми на младежка престъпност се състоят в създаването на „младежки банди”, както и в нарастването на насилието в училищната среда - явления, които придобиват особени размери в някои държави-членки и чието изследване и преодоляване се оказват доста сложни,
К. като има предвид, че размерът на явления като създаването на младежки банди е довел до затягане на наказателното законодателство за младежите в някои държави-членки и до връщане на традиционните наказания за изпращане в изправителни заведения,
Л. като има предвид, че в някои държави-членки околностите и дори дворовете на училищата, включително в облагодетелстваните квартали, са се превърнали в зони на беззаконие (предлагане на наркотици, насилие, при което понякога се използва хладно оръжие, различни видове изнудване и опасни игри – напр. явлението „happy slapping” с качване на интернет сайтове на снимки със сцени на насилие, заснети с мобилни телефони),
М. като има предвид, че през последните години се наблюдава плавна реформа на националното наказателно законодателство засягащо непълнолетните, която следва да бъде насочена към мерки за превъзпитание, както и към възстановяване на терапията, а не само към задържането в затвора, което, ако се налага, трябва да се прилага като последна мярка; въпреки това е уместно да се изтъкне, че прилагането на тези мерки често е възпрепятствано от липсата на съвременна и приспособена материална и техническа инфраструктура, както и на специално обучен персонал, на ограниченото участие на обществото и недостатъчно финансиране,
Н. като има предвид, че тенденцията в националните законодателства е да се наказват действията и поведението на непълнолетните, въпреки че не се считат за престъпни, каквито биха били, ако са извършени от възрастни, което засилва наказателния и социален контрол за сметка на непълнолетните, но води също така до неправилно онеправдаване на бедността, социалното изключване и обстоятелствените трудности, свързани със социалната интеграция на младите хора;
О. като има предвид, че многобройните сцени на брутално насилие и порнографски материали, разпространявани чрез средствата за комуникация и аудиовизуалните средства като игрите, телевизията и интернет, както и използването от медиите на снимки на н престъпници и жертви, често засягат и нарушават основните права на детето и допринасят за разпространението на насилието,
П. като има предвид, че в рамките на Европейската мрежа за превенция на престъпността (ЕМПП), основана през 2001 г., бе създадена специфична работна група с цел борба с младежката престъпност, която започна изготвянето на задълбочено сравнително проучване в 27-те държави-членки, което ще служи като основа за бъдещото развитие на политиката на Съюза в тази област,
1. Подчертава, че ако съществува желание за преодоляване на явлението младежка престъпност, е важно да се прилага интегрирана стратегия на национално и на европейско равнище, която да комбинира мерки, обвързани със следните три водещи линии: превенция, социална интеграция на всички млади хора и законодателни управленски мерки;
Национални политики
2. Подчертава, че при изготвянето и прилагането на интегрирана национална стратегия, е от решаващо значение прякото социално участие на всички действащи лица от обществото т.е. държавата като централен управляващ орган, регионалните и местни общности, ръководните училищни кадри, семейството, неправителствените организации (НПО) и особено НПО, чиято дейност е насочена към младежите, гражданското общество и всеки отделен човек; поддържа мнението, че са крайно необходими съответни финансови ресурси, за да могат да бъдат приложени ефективни мерки в борбата с младежката престъпност;
3. Подчертава, че ако съществува желание за съществено преодоляване на младежката престъпност, е необходимо да се приложи интегрирана и ефективна политика в училищен, социален, семеен и образователен план, която да допринася за възпитаването на социалните и граждански ценности и за ранната социализация на младежите; от друга страна счита, че е необходимо да се определи политика, насочена към по-добро икономическо и социално единство с цел борба със социалното изключване и бедността, като се обръща особено внимание на бедността на децата;
4. Счита, че превенцията в областта на младежката престъпност трябва да се разглежда на три различни основни равнища, а именно: първична превенция, насочена към всички граждани, вторична превенция, насочена към случайните или потенциални малолетни и на последно място, трета превенция, насочена към малолетните с продължаващо престъпно поведение, чиято цел е да се справи с този проблем;
5. Счита, че е необходимо се състави поредица от конкретни ограничения и отправни точки, които семействата, възпитателите и обществото трябва да предават на младите хора от най-ранна възраст;
6. Счита, че превенцията на младежката престъпност изисква също така държавни политики и в други области, включително по отношение на жилищата, заетостта, професионалното обучение, забавленията и обмена за младежи;
7. Припомня, че семействата, но също така училищата и обществото като цяло, трябва да си сътрудничат в борбата с нарастващото насилие сред младежите;
8. Привлича вниманието на държавите-членки по отношение на специфичната роля на семейството на всеки един етап от борбата с младежката престъпност и изисква от тях да приложат подходяща подкрепа за родителите;
9. Насърчава държавите-членки да предвидят в националните си политики едногодишен родителски отпуск, предоставящ възможност на желаещите семейства да обърнат особено внимание на началното образование, което е от първостепенно значение за емоционалното развитие на децата;
10. Приканва държавите-членки да предоставят конкретна помощ на семействата, изправени пред икономически и социални проблеми; подчертава, че приемането на мерки, насочени към обхващане на основните нужди, свързани с жилището и изхранването, към гарантиране на достъп за всички членове на семейството, като се започне от децата, до началното образование и здравните грижи, както и действията за гарантиране на справедлив достъп на тези семейства до пазара на труда и до социалния, икономическия и политическия живот, ще допринесат за гарантиране на стабилна семейна среда за развитието и първоначалното социализиране на децата;
11. Приканва държавите-членки да предоставят необходимите ресурси за разширяване на ефективната помощ в областта на психологическите и социални съвети, включваща допирни точки за семействата, засегнати от младежката престъпност;
12. Подчертава особената роля, която имат училището и училищната общност при изграждането на личността на децата и юношите; подчертава, че две от основните характеристики на съвременното училище, и по-специално културното разнообразие и засилването на различията в социалните класи, биха могли, при липса на структури, които се налагат в образователната система по отношение на намесата, подкрепата и подхода към учениците, да доведат до прояви на насилие в училище и до създаване на враждебна среда сред агресивните ученици, които приемат ролята на мъчителя, и учениците, които стават жертви;
13. В тази връзка приканва държавите-членки да изготвят насоки за училищните власти, които да се прилагат заедно със съвременна процедура за уреждане на конфликти в училище чрез посреднически инстанции, в които да бъдат включени ученици, родители, преподаватели и компетентни служби на местните власти;
14. Счита, че е абсолютно необходимо да се предложи подходящо обучение на преподавателите, за да могат да управляват класове от разнообразен характер, да прилагат педагогически подходи, които не са моралистични, а превантивни и основани на солидарността, и да предотвратяват заклеймяването и изолирането както на малолетните престъпници, така и на съучениците им, които стават техни жертви;
15. Освен това изисква от държавите-членки да включат в образователната си политика предоставяне на психологическа подкрепа и съвети, насочени най-вече към децата, изправени пред проблема на социализация, възможност за предоставяне на медицински грижи във всяко учебно заведение, назначаване на социален работник, който да отговаря за ограничен брой учебни заведения, социолог-криминолог, детски психиатър и експерти по детската престъпност, стриктен контрол на употребата на алкохол и наркотични средства от учениците, борба с всякакви прояви на дискриминация спрямо членовете на училищната общност, назначаването на общностен посредник, който да осигурява връзката между училището и общността, както и сътрудничество между отделните училища за изготвяне и прилагане на програми за борба с насилието;
16. Изисква от държавите-членки и компетентните регулаторни органи на национално и регионално равнище да следят за стриктното спазване на общностното и национално законодателство, свързано с подаване на сигнали за телевизионни предавания и други програми, които биха могли да съдържат особено брутални сцени, или които не се препоръчват за гледане от непълнолетни; освен това изисква от държавите-членки да съставят, заедно с ръководните лица от медиите, „пътен лист” за защита на правата на детето, и по-специално правата на непълнолетните престъпници по отношение на забраната да се разпространяват сцени на насилие в определени часове на деня, и да разкриват самоличността на непълнолетните, участвали в тези престъпни действия;
17. Препоръчва на държавите-членки да повишат ролята и качеството на младежките центрове, считани за място за обмен между младите хора, и подчертава, че приобщаването на младежите престъпници към тях ще допринесе за социализацията им и ще засили чувството им за принадлежност към една нормална категория на обществото;
18. Подчертава, че медиите могат да имат важна роля в превенцията на младежката престъпност, като предприемат инициативи, свързани с информиране и привличане на обществения интерес, чрез разпространение на висококачествени програми, които подчертават положителния принос на младежите към обществото, и същевременно, чрез контрол на разпространението на брутални и порнографски сцени и сцени, показващи употребата на наркотични средства, въз основа на споразумения, включени в „пътната карта" за защита на правата на децата;
19. Изисква от държавите-членки да модернизират съдебните и законодателни мерки, касаещи управление на престъпността на непълнолетните, по отношение на декриминализацията, снемането на наказателна и съдебна отговорност, както и деинституционализирането; в тази връзка препоръчва да се минимизират мерките, свързани с лишаването от свобода и цялостно или частично задържане в затвора на въпросното непълнолетно лице, като се заместят с алтернативни мерки с педагогически характер, които националните съдилища лесно могат да приложат: извършване на общественополезни дейности, рехабилитация и посредничество с жертвите, курсове за професионално обучение и курсове за поведение, стажове, предназначени специално за зависимите от наркотици и алкохол;
20. Приканва държавите-членки да приемат новаторски мерки за предоставяне на съдебен отговор на проблемите като например пряко участие на родителите и попечителите на непълнолетните в наказателната процедура – от момента на завеждане на дело до момента на прилагане на мерките – заедно с превъзпитание и засилена психологическа помощ, избор на приемно семейство, по целесъобразност, обучение и подкрепа на непълнолетното лице, съвети и информация за родителите, преподавателите и учениците, в случаите на проява на брутално насилие от непълнолетния в училищната среда;
21. Припомня, че по отношение на младежката престъпност протичането и продължителността на съдебната процедура, изборът на мярката, която ще се прилага, както и последващото й изпълнение, трябва да се ръководят от принципа на върховния интерес на детето и спазването на процесуалното право; в това отношение подчертава, че всяка мярка, свързана със задържане в затвор, трябва да се прилага само в крайни случаи и да се изпълнява в инфраструктура, пригодена за непълнолетни престъпници;
22. Изисква от държавите-членки да предвидят, в рамките на интегриран подход към престъпността на непълнолетните, отпускане на специфични и независими бюджетни кредити за приемането на превантивни мерки срещу младежката престъпност, увеличаване на предоставяните кредити по програми за социално и професионално включване на младежите и повишаване на ресурсите за преоценяване и модернизация на приемните структури за непълнолетни престъпници на централно и регионално равнище, както и за специализирано и за продължаващо обучение на всички заинтересовани експерти и отговорни лица;
Към Европейска стратегия
23. Препоръчва на държавите-членки в сътрудничество с Комисията да пристъпят незабавно към съставяне и приемане на определен брой общи за всички държави-членки минимални стандарти и ръководни принципи по отношение на младежката престъпност, насочени към четирите основни стълба – превенцията, рехабилитация, интеграция и социално включване, и съдебни и извън съдебни мерки, въз основа на международно установените принципи - Пекинските правила и Насоките от Рияд, Конвенцията на ООН за правата на детето, както и други международни конвенции в тази област;
24. Счита, че целта на общия европейски подход трябва да се състои в определяне на модели за намеса с цел справяне и контрол над престъпността на непълнолетните, като прибягването до мерки и наказания, свързани със задържане, става само в краен случай, и когато бъде преценено, че е това е абсолютно наложително;
25. Счита, че е необходимо включване и участие на младежи във всички засягащи ги въпроси и решения, за да се определят общи успешни решения; счита, че поради тази причина е уместно, при намесата на съдебни помощници за децата, те да имат опит не само в областта на образованието на младите хора, но и да са преминали обучение по проблемите на насилието и на младежите;
26. Призовава Комисията да формулира специфичен критерий за всички държави-членки за изготвяне на национални статистически данни с цел да бъде гарантирано, че те ще бъдат съвместими и следователно ще могат да бъдат използвани при планирането на мерки в европейски мащаб; призовава държавите-членки да вземат активно участие в работата на Комисията, като разпространяват и доставят информация от всички компетентни национални, регионални и местни органи, асоциации, неправителствени организации и други организации на гражданското общество, работещи в тази сфера;
27. Приканва Комисията и националните и местни органи на държавите-членки да почерпят опит от най-добрите практики, прилагани в момента в страните от Съюза, които активизират цялото общество и включват положително въздействие и намеса от страна на асоциации на родителите в училища и на съседски начала и които правят равносметка на опита на държавите-членки по отношение на споразумения за сътрудничество между полицейските органи, учебните заведения, местните органи и социалните служби на местно ниво при зачитане на споделената тайна, заедно с национални стратегии и национални програми за младежта; приканва държавите-членки да почерпят опит от най-добрите практики в борбата с тревожното нарастване на употребата на наркотици от младежите и с увеличаването на престъпността, които са взаимосвързани, както и от най-добрите решения на тези проблеми, особено що се отнася до медицинските грижи;
28. Приветства националните инициативи, които включват положителни мерки за интеграция, подобно на „извънучилищния ръководител”, който вече е въведен в някои области, като например Ла Риоха;
29. Изисква от Комисията и държавите-членки да извличат полза от съществуващите европейски средства и програми, като включат действия, насочени към борбата с младежката престъпност и предотвратяване на това явление, както и да гарантират нормална реинтеграция в обществото на престъпниците и жертвите; в тази връзка обръща особено внимание на:
- специфичната програма „Превенция и борба с престъпността” (2007-2013), насочена главно към превенцията на престъпността и закрилата на жертвите,
- специфичната програма „Наказателно правосъдие” (2007-1013), която цели насърчаване на съдебното сътрудничество по наказателните въпроси въз основа на взаимно признаване и доверие, на засилване на контактите и обмена на информация между компетентните национални власти,
- програмата DAPHNE III за борбата с насилието над децата и младите хора,
- програмата „Младежи в действие” (2007-2013), на която една от основните задачи е да подкрепя младежите с по-малки възможности или произхождащи от среда в по-неравностойно положение,
- действията на Европейския социален фонд и на програма Equal за засилване на социалната интеграция и на борбата с дискриминацията и за улесняване на достъпа до пазара на труда на лицата в по-неравностойно положение,
- инициативната програма Urbact, подкрепяна от Съюза, насочена към обмена на най-добрите практики между европейските градове за създаване на по-надеждна околна среда за жителите и включваща действия за създаване на по-сигурна градска околна среда за младежите, както и действия за социално включване за младежите в неравностойно положение, насочени към тяхната социализация и участие;
- междудържавни инициативни програми, като например „Да създадем безопасна мрежа за деца и младежи в риск”, насочени към приемане на мерки в полза на децата и младежите в риск или живеещи в условия на социална изолация, в които могат и трябва да участват партньори от възможно най-голям брой държави-членки,
- проследяване в европейски мащаб на изчезнали деца, сред които има жертви на младежката престъпност;
30. Подчертава, че един от елементите на превенцията и борбата с младежката престъпност е създаването на комуникационна политика, която позволява привличане на общественото мнение към тези проблеми, изкореняването на насилието от медиите и подкрепата за аудиовизуалните медии, чиято програмна схема не е насочена изключително към предавания, включващи сцени на насилие; поради това изисква да се определят европейски стандарти за ограничаване на разпространяването на насилие както в аудиовизуалните, така и в печатните медии;
31. Подчертава, че Директива № 89/522/ЕИО, наречена „Телевизия без граници”[6] определя конкретните граници за излъчване на насилствени сцени, и по-общо на сцени, които не се препоръчват за превъзпитание на деца, което представлява адекватна мярка за превенция на насилието, извършвано от младежи и във вреда на младежите; изисква от Комисията да предприеме допълнителни действия в тази посока, като разшири задълженията в сектора на мобилната телефония и интернет - действия, които би трябвало да представляват основни политически приоритети в рамките на горепосоченото съобщение на Комисията относно правата на детето;
32. Приветства влизането в сила на европейската рамка за саморегулация на европейските компании за по-безопасно използване на мобилните телефони от децата и юношите и подчертава, че информирането и осведомяването, свързани с безопасното използване на интернет и на мобилните телефони, трябва да бъдат включени от Комисията в конкретни и обвързващи предложения на европейско равнище;
33. Изисква от Комисията незабавно да създаде Европейска обсерватория за младежката престъпност, чиято цел ще бъде събиране и изработване на сравнителна оценка на статистическите данни от всички държави-членки, обмен на опит и добри практики, изработване и поощряване на новаторски инициативи и програми на междудържавно, междурегионално и общностно равнище, осигуряване на консултативна подкрепа, организиране на семинари с участието на националните органи, и на последно място, организиране на техническо и научно сътрудничество по въпроси, засягащи обучението на персонала и обмена на професионалисти; подчертава, че ефективната дейност на тази Европейска обсерватория зависи от ефективното активизиране и действия на националните обсерватории със съответните отговорности;
34. Изисква от Комисията да насърчи създаването на безплатна гореща телефонна линия за деца и юноши с проблеми за цяла Европа , тъй като тези безплатни номера могат да допринесат за превенцията на младежката престъпност;
35. Призовава Комисията, след като приключат необходимите проучвания на европейско равнище, да предложи цялостна рамкова програма на Общността с общностни превантивни мерки, подкрепа на инициативите на неправителствените организации и за транснационално сътрудничество, както и финансирането на пилотни програми на регионално и на местно равнище, основаващи се на най-добрите национални практики, които да се опитат да разпространят на европейско равнище, като същевременно отговарят на изискванията по отношение на социална и педагогическа инфраструктура;
36. Изтъква, че на равнище общностни действия, основните политики, които трябва да се вземат под внимание възможно най-скоро, са две:
- включване на действията за финансиране по отношение на превенцията в съществуващи програми на Общността и създаването на нова бюджетна група за цялостни действия и мрежи за борба с младежката престъпност,
- публикуването на проучване и впоследствие на съобщение на Комисията по въпроса за мащаба на проблема в Европа и подходяща подготовка чрез мрежа от национални експерти за създаването на проект за цялостна рамкова програма за борба с младежката престъпност;
37. В този контекст призовава Комисията да състави програма, която ще бъде допълнена от съвместно финансирани мерки и ще включва:
- търсене на най-добрите практики за превенция, и по-конкретно на формите на сътрудничество между частните и обществените органи,
- оценяване и анализиране на дългосрочната ефективност от неотдавна разработени системи за процедиране с престъпниците, ненавършили пълнолетие, каквато е "възстановителното правосъдие",
- обмен на най-добри практики на международно, национално и на местно равнище, като се отчита положителният опит, натрупан в рамките на програмата Daphné срещу насилието, която може да бъде посочена като образец за „най-добри практики” поради различните й многобройни и ефективни проекти срещу насилието;
- гаранции, че тези служби и практики са насочени приоритетно върху защитата на правата на децата и юношите, както и към подходяща подкрепа за родителите;
- разработване на европейски модел за закрила на младите хора, чиято основна цел не е да прилага санкции, а който е насочен главно към социалната далновидност и възпитание в полза на младите хора, както и към насърчаване на ценностите на уважение и равенство, както и върху правата и задълженията на всички;
- съставяне на образователни и професионални програми за обучение на непълнолетните с цел улесняване на социалната им интеграция и създаване за реално равенство на възможностите чрез обучение през целия живот на всички; обучение, което незабавно дава резултати за всички и за осъществяване на целите от Барселона, които представляват предварително условие за всякакъв вид ефективна превенция на насилието; подкрепа на съществуващите проведени инициативи в този контекст от страна на младежки организации;
- организиране на координирана програма за непрекъснато обучение на национални посредници, на полицейски сили и членове на органите за съдопроизводство, компетентни национални органи и надзорни органи;
- свързване в мрежа на отговорните служби на местните и регионалните общности, на младежките организации и на образователната общност;
38. Препоръчва на Комисията, в рамките на предварителните работи по подготвяне на пътя за Европейската обсерватория за младежка престъпност и на свързаната с нея рамкова програма, да предложи незабавно следните мерки за популяризиране и разпространяване на опит и умения:
- съвместно проучване и разпространяване на резултатите от национални политики,
- организирането на конференции и форуми с участието на национални експерти,
- популяризиране на комуникацията и на обмена на информация между компетентните органи и отговорните действащи лица от обществото чрез интернет и чрез създаването на специализирана уебстраница по тези въпроси,
- създаването на международен център за научни изследвания;
13. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Икономическия и социален комитет и на Комитета на регионите.
EXPOSÉ DES MOTIFS
L'idée selon laquelle la délinquance des mineurs accuse une hausse continue et revêt un caractère de plus en plus dangereux est aujourd'hui largement répandue dans la plupart des sociétés européennes, ce que confirment d'ailleurs les données statistiques nationales et les enquêtes et études internationales.
Approche explicative de la délinquance juvénile moderne
Il est particulièrement difficile de définir les causes du comportement délinquant d'un mineur, parce que celui-ci agit précisément dans le cadre d'un processus complexe de socialisation et de contrôle social. Cependant, il est possible de constater avec certitude deux faits: premièrement, le mineur délinquant n'est, en aucun cas, un "malade social", dont le comportement serait imputable à des anomalies physiques, mentales ou psychiques. Deuxièmement, nous devrons, pour analyser le comportement des mineurs, délinquants ou non, nous baser sur l'environnement familial, scolaire, amical et social dans lequel ils grandissent.
C'est pourquoi il convient de rechercher les causes ou facteurs à l'origine du comportement délinquant d'un mineur en gardant à l'esprit ces deux constatations. Toutefois, répétons-le, il convient de se pencher tout particulièrement sur les causes réelles d'un tel comportement: ainsi, ce n'est pas forcément parce que ses parents sont souvent absents ou parce qu'il vit dans une famille monoparentale qu'un mineur est délinquant, mais parce que les parents sont purement et simplement incapables de faire face à aux obligations qui leur incombent en matière de garde de leurs enfants ou parce qu'il n'existe pas de relations saines et de qualité entre les parents et les enfants ou entre les parents eux-mêmes, en raison de problèmes financiers, sociaux et/ou interpersonnels. Ce n'est pas l'échec de l'élève lui-même qui le stigmatise et le marginalise, mais l'incapacité du système scolaire à éviter que cela ne se produise. Enfin, ce n'est pas l'identité du migrant, mais sa marginalisation, qui contribue à en faire un délinquant.
Pourtant, il existe également, particulièrement à notre époque, des facteurs extérieurs relatifs à l'environnement du mineur, tels que l'incursion des médias, de la technologie et notamment d'internet dans sa vie, qui font qu'il se trouve brutalement propulsé dans le monde des adultes, ce qui est souvent à l'origine de sa réaction violente.
Modèles de gestion de la délinquance des mineurs
En règle générale, des évolutions considérables ont été constatées au niveau de la gestion de la délinquance des mineurs et de son contrôle social: on est ainsi parti du modèle protecteur, où les adultes déterminaient les droits du mineur délinquant et les façons d'"améliorer" son comportement, pour passer ensuite au modèle de la responsabilité, conférant au mineur, à priori, des droits précis et reconnus; dans ce dernier cas, les mesures adoptées pour faire face à son comportement délinquant étaient axées sur l'"éducation par le biais de la responsabilité". Aujourd'hui, on tente d'intégrer cette gestion au modèle de responsabilité proposé par la "justice réparatrice", qui vise à faire participer la victime elle-même à la procédure et à la réconciliation des parties au moyen de l'indemnisation du dommage.
Une question particulièrement grave n'en demeure pas moins posée quant à la gestion de la délinquance des mineurs et aux modèles actuels. En général, le mineur se trouve dans une position inconfortable dans le système officiel de contrôle social, car il est plus vulnérable à ce contrôle de par son âge et le développement limité de sa personnalité aussi bien que de par son incapacité à s'assumer financièrement.
On observe cependant, particulièrement dans le domaine de la gestion pénale, une hyperpénalisation de tout ce qui a trait au comportement des mineurs, de telle sorte que l'indiscipline sociale du mineur, qui ne revêt pourtant pas un caractère criminel, mais aussi des phénomènes sociaux comme la pauvreté et l'exclusion sociale, quand elles caractérisent les actes de mineurs, sont qualifiés de délinquance, alors que ce n'est pas le cas pour les adultes. De plus, même des actes dénotant un comportement enclin à la délinquance et/ou des situations qui risquent simplement d'y mener (comme la fugue de la maison et la recherche d'autonomie) sont assimilés, sans raison, à un comportement délinquant.
La législation et les mesures de gestion applicables aux mineurs doivent être libérales, tout en étant les plus compréhensives et les plus tolérantes possible envers le mineur et ses problèmes, sans imputer ceux-ci à des situations propres à créer une pathogénie sociale et dont il est victime ou qui taxent de "délinquance" toutes les tentatives qu'il fait pour se forger sa propre personnalité et se gérer lui-même.
Il faut également que le modèle moderne de gestion continue d'évoluer après le remplacement graduel des mesures de réclusion par des mesures alternatives (désinstitutionalisation et "déjuridictionnalisation"), pour pouvoir passer à une décriminalisation et à une dépénalisation des actes des mineurs. Dans ce cas, des peines ne doivent plus être appliquées dans la majorité des cas et, dans le même temps, les organismes de socialisation doivent être renforcés et des mesures de prévention pure prises.
Ce ne sont pas les lois ni certaines dispositions pénales qui sont responsables de l'évolution des mœurs et des comportements; ce sont l'éducation des jeunes "dans la liberté" et la participation sociale la plus large possible, qui renforceront les relations de confiance entre les générations, la famille, la communauté scolaire, l'État, le quartier, les amis et la société dans son ensemble.
Le triptyque: prévention, réinsertion sociale et mesures législatives de gestion
a. Mécanismes de prévention
La prévention doit constituer l'objectif premier, essentiel, de toute stratégie visant à lutter contre la délinquance des mineurs. Si la "répression" a prévalu par le passé, alors qu'à ce jour, c'est le traitement pénal qui a le plus de poids, c'est d'une part parce que les politiques de prévention sont des politiques à long terme et que leurs résultats ne sont pas directement perceptibles, privant ainsi les gouvernements et les personnages politiques de bénéfices politiques directs, et d'autre part parce que les politiques de prévention ont un coût particulièrement élevé. Il est évidemment beaucoup plus coûteux de mobiliser l'État providence en temps opportun, avant l'apparition d'un comportement délinquant, pour soutenir la famille et le mineur, que d'infliger une peine ou dispenser une éducation civique. Mais c'est encore bien plus coûteux lorsque la stratégie de prévention doit être mise en œuvre à un niveau intersectoriel, les organismes impliqués étant dans ce cas coresponsables et participant socialement à cette stratégie, de manière directe et indirecte.
Dans ce contexte, l'adoption de codes de prévention et de solidarité sociales en faveur des mineurs (auteurs et victimes d'actes de délinquance), dissociés des systèmes de justice pénale, constituerait une avancée importante pour la société, mais aussi pour l'État, tant au niveau national qu'au niveau communautaire.
b. Mécanismes de réinsertion sociale
Si les études sont principalement centrées, aujourd'hui, sur les raisons qui poussent à la délinquance et sur les façons dont on devient délinquant, il n'est pas moins important de s'intéresser à ce qui permet de s'en sortir.
Comme cela a déjà été signalé, dans le meilleur des cas, la procédure pénale (ne serait-ce que sous sa forme pédagogique) ne suffit pas. Dans le pire des cas, elle n'est pas jugée appropriée pour assurer la réinsertion et la réintégration normale du délinquant mineur dans le corps social de la famille, de l'école ou de l'environnement, ensemble que le mineur, par son comportement, a essayé de rejeter.
Rétablir la confiance du mineur dans son environnement social direct et plus large, et lui permettre d'avoir à nouveau le sentiment qu'il appartient à cet environnement, constitue le meilleur moyen de le sortir de la délinquance. Et ce ne sont pas des peines et des mesures disciplinaires qui permettront d'atteindre cet objectif, mais en intégrant le mineur à toutes les facettes de son entourage social et à tous les actes que ce dernier accomplit pour garantir son éducation, permettre son entrée normale sur le marché du travail, protéger son droit d'expression et lui permettre de participer activement à des processus de prise de décision aux niveaux local et national, en lui donnant la possibilité de participer à des activités créatives et d'avoir des loisirs.
c. Mesures législatives de gestion
Comme cela a été mentionné plus haut, l'approche législative la mieux adaptée pour aborder le problème passe par la promotion de quatre concepts:
- décriminalisation: les actes tels que les comportements délinquants ou les délits de moindre importance ne sont plus considérés comme des crimes,
- dépénalisation: des peines cessent d'être appliquées pour la majorité des crimes et sont remplacées par des mesures d'éducation et de réinsertion,
- "déjuridictionnalisation": ce ne sont plus les tribunaux qui rendent la justice mais des médiateurs sociaux qui peuvent, en fonction du type de comportement délinquant, être des commissions scolaires (professeurs, élèves et parents), des associations locales ou de quartier (médiateur municipal, par exemple), des assistants sociaux, etc.,
- désinstitutionalisation: éviter les condamnations à des peines de réclusion dans des maisons de correction ou des centres de redressement.
Le rôle de la famille
- La famille en tant que facteur et cause: l'influence des conditions familiales extérieures (relatives à la composition de la famille) et intérieures (relatives à son fonctionnement) est décisive. Le manque de surveillance et de contrôle de la part des parents, mais aussi le comportement délinquant des parents eux-mêmes, sont considérés comme des facteurs particulièrement aggravants.
- La famille dans le cadre des politiques de prévention: la famille, considérée comme agent de socialisation, contribue, de son côté, à apprendre à obéir aux lois et à les respecter.
- La famille pendant le processus de réinsertion sociale: l'effort de réinsertion débute principalement par l'intégration dans l'ensemble familial et par le rétablissement des relations avec les parents et les autres membres de la famille. Ensuite, la fourniture, à ce stade, d'un soutien financier, social et psychologique au mineur joue un rôle déterminant dans la réussite de son effort.
- La famille au stade de la procédure pénale: il est particulièrement important que l'enfant demeure en contact avec les membres de sa famille dans le cas d'une réclusion dans un centre éducatif, alors qu'il est indispensable que les parents surveillent et gardent le mineur dans le cas de mesures alternatives. De plus, il est nécessaire, aussi bien au cours de la procédure d'audition des témoins que lors de l'accomplissement de la peine, non seulement que les parents assurent une présence active, mais qu'ils reçoivent aussi une formation et des informations qui leur permettront de soutenir l'enfant de manière appropriée.
Le rôle de l'école
- L'école comme lieu d'expression du comportement délinquant: la violence scolaire constitue une forme particulière de délinquance des mineurs qui permet à ces derniers soit d'exprimer des hostilités engendrées d'emblée dans l'environnement scolaire, soit de transférer dans cet environnement des problèmes qui se produisent ou au niveau de la famille ou du quartier à une plus vaste échelle ou encore de la communauté.
- L'école comme catalyseur: l'école moderne est largement multiculturelle et marquée par les différences de classes. Quand les professeurs et les parents échouent à mettre en lumière les différences entre les camarades de classe et à enseigner la tolérance et le respect de l'"autre", de l'"étranger", les élèves incapables d'intégrer ces concepts dans leur culture réagissent et se comportent violemment, en endossant, selon les circonstances, le rôle du bourreau ou celui de la victime.
- L'école comme vecteur de lutte contre ce phénomène: l'école et ses employés doivent intervenir de manière corrective et stimulante, sans considérer un mineur comme un cas irrécupérable, ce qui conduit à sa marginalisation. Le professeur doit replacer l'agressivité de ses élèves dans un contexte social, en insistant sur les côtés positifs des élèves agressifs. De plus, l'école constitue le premier lieu de mise en œuvre de plans innovants pour lutter contre la délinquance des mineurs: voir le système scolaire de règlement des conflits (dans lequel les élèves sont eux-mêmes médiateurs), la justice réparatrice (dans laquelle l'élève assume la réparation des dommages qu'il a causés), ou la coopération entre écoles dans des programmes de lutte contre la violence.
- L'école comme agent de prévention: l'école crée des structures de soutien qui évitent la stigmatisation et permettent aux élèves de se sentir acceptés; elle fonctionne également comme un "lieu de dialogue" et doit se montrer lucide, disponible et réceptive.
- La participation sociale à la lutte contre la violence à l'école: les actions de lutte contre la violence à l'école constituent un exemple caractéristique de participation sociale à grande échelle, impliquant de nombreux acteurs sociaux (professeurs, psychologues, associations de parents, médiateurs municipaux et autorités), qui, tous, se partagent les responsabilités et travaillent de concert.
La dimension européenne
Le principal argument avancé contre le déploiement d'efforts visant, au niveau de l'UE, à élaborer des normes et des méthodes communes pour lutter contre la délinquance des mineurs a trait à la divergence des réglementations pénales nationales dans ce domaine, surtout lorsqu'il s'agit de définir à quel âge un enfant est considéré comme mineur et quels actes constituent un comportement délinquant.
D'un autre côté, les études réalisées au niveau national concernant les causes, la recrudescence de certaines formes de comportement délinquant et le recul d'autres formes de délinquance, mais aussi le fait que des sanctions alternatives soient désormais préférées aux systèmes pénaux (réclusion des mineurs dans des maisons de correction, par exemple), présentent des similitudes particulièrement frappantes.
Ces similitudes nous conduisent à deux conclusions. D'une part, les modèles conventionnels et traditionnels de gestion pénale, qui ne permettent plus de faire face aux défis qui se posent actuellement dans la plupart des États membres, ont désormais atteint leurs limites. D'autre part, ces défis, mais aussi les méthodes retenues par les États membres pour y faire face, accusent de fortes similitudes d'un État membre à l'autre.
Ce sont certainement ces similitudes qui, aujourd'hui, rendent possibles et justifient la création d'un projet et la mise en œuvre de mesures au niveau européen. Qui plus est, compte tenu de la possibilité offerte aux jeunes de circuler librement à l'intérieur de l'UE et de l'utilisation étendue d'internet, ainsi que des nouvelles technologies et des nouvelles formes de communication qui élargissent significativement la notion de localisation d'un délit, l'approche européenne n'apparaît plus seulement comme possible et justifiée, mais comme indispensable.
Quant aux meilleures pratiques nationales, les traditions et les expériences dans ce domaine sont d'ores et déjà considérables. Citons, entre autres:
- l'exemple des régions des Asturies et de la Rioja en Espagne, et plus particulièrement celui du programme "Mediador Escolar" destiné à la communauté scolaire, les programmes du service communautaire "Servicio de Atencion a la Familia" (SAF) qui bénéficient d'un financement communautaire et visent à former des professionnels compétents, le programme d'orientation, de formation et d'emploi mis en œuvre par la maison de correction de Sogradio;
- les procédés d'analyse des personnes et des régions à haut risque, basés sur un système électronique d'enregistrement en Bavière (liste "PROPER"), qui pose cependant un certain problème concernant le rôle de la police et une violation éventuelle des droits des mineurs;
- l'organisation d'une "journée de la sécurité à l'école" en Lettonie, durant laquelle des policiers se rendent dans des écoles pour informer les élèves;
- l'organisation d'excursions regroupant élèves et délinquants mineurs, qui peuvent ainsi se sentir plus proches dans un environnement social convivial et organisé;
- l'élaboration, par des commissions spécifiques dont le siège se situe dans des communes ou des communautés d'Irlande, de programmes d'agrément, pour permettre aux jeunes de renoncer à des comportements antisociaux ou délinquants ("Garda Youth Diversion Projects");
- l'instauration du "Children's Reporter" et d'accords volontaires entres les familles, les mineurs et les autorités locales, connus sous le nom de "Acceptable Behaviour Contracts" (ABCs) en Écosse; et
- le protocole d'accord passé entre le ministère grec de la santé et les ONG concernant un partage des compétences entre les autorités officielles et les ONG et le rôle de chacune d'entre elles.
L'UE doit coordonner et promouvoir des politiques de réforme, qui ne viseront pas seulement à l'adoption immédiate de mesures de lutte contre la délinquance des mineurs, mais aussi, et surtout, à des mesures et politiques complémentaires axées sur l'instauration d'un équilibre entre la politique familiale, la politique de socialisation de l'éducation, la lutte – essentielle – contre la pauvreté et l'exclusion sociale, l'intégration sociale totale et normale des migrants et la création de principes culturels communs.
Les enfants "méchants" ne sont que trop souvent des enfants "tristes". C'est à nous de leur faire retrouver le sourire.
ПРОЦЕДУРА
|
Titre |
La délinquance juvénile: le rôle des femmes, de la famille et de la société |
|||||||||||
|
Numéro de procédure |
||||||||||||
|
Commission compétente au fond |
FEMM |
|||||||||||
|
Commission(s) saisie(s) pour avis |
|
|
|
|
|
|||||||
|
Avis non émis |
|
|
|
|
|
|||||||
|
Coopération renforcée |
|
|
|
|
|
|||||||
|
Rapporteur(s) |
Katerina Batzeli |
|
||||||||||
|
Rapporteur(s) remplacé(s) |
|
|
||||||||||
|
Examen en commission |
2.5.2007 |
5.6.2007 |
|
|
|
|||||||
|
Date de l'adoption |
5.6.2007 |
|||||||||||
|
Résultat du vote final |
+: –: 0: |
15 0 3 |
||||||||||
|
Membres présents au moment du vote final |
Katerina Batzeli, Edite Estrela, Věra Flasarová, Lissy Gröner, Zita Gurmai, Esther Herranz García, Lívia Járóka, Astrid Lulling, Marie Panayotopoulos-Cassiotou, Christa Prets, Karin Resetarits, Teresa Riera Madurell, Eva-Britt Svensson, Anna Záborská |
|||||||||||
|
Suppléant(s) présent(s) au moment du vote final |
Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Mary Honeyball, Maria Petre |
|||||||||||
|
Suppléant(s) (art. 178, par. 2) présent(s) au moment du vote final |
Evangelia Tzampazi |
|||||||||||
|
Date du dépôt |
7.6.2007 |
|||||||||||
|
Observations (données disponibles dans une seule langue) |
... |
|||||||||||