Процедура : 2007/2103(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A6-0220/2007

Внесени текстове :

A6-0220/2007

Разисквания :

PV 19/06/2007 - 13
CRE 19/06/2007 - 13

Гласувания :

PV 20/06/2007 - 5.9
CRE 20/06/2007 - 5.9
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2007)0274

ДОКЛАД     
PDF 245kWORD 248k
11.6.2007
PE 388.523v02-00 A6-0220/2007

относно целите на Хилядолетието за развитие – междинна равносметка

(2007/NNNN(INI))

Комисия по развитие

Докладчик: Glenys Kinnock

ПОПРАВКИ/ ДОПЪЛНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 ПРОЦЕДУРА

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно целите на Хилядолетието за развитие – междинна равносметка

(2007/2103(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид Декларацията на Хилядолетието от 8 септември 2000 г., която поставя целите на Хилядолетието за развитие (ЦХР) като критерии, съвместно определени от международната общност за премахване на бедността,

–   като взе предвид последващите доклади за човешкото развитие, изготвени в рамките на Програмата за развитие на ООН (ПРООН),

–   като взе предвид своята резолюция от 12 април 2005 г. относно ролята на Европейския съюз за постигането на Целите на Хилядолетието за развитие (ЦХР)(1),

–   като взе предвид Римската декларация за хармонизация, приета на 25 февруари 2003 г. след Форума на високо равнище за хармонизиране и Парижката декларация за ефективността на помощите, приета на 2 март 2005 г. след Форума на високо равнище за прилагане, съгласуване и резултати („Парижката декларация”),

–   като взе предвид Съвместната декларация на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Европейския парламент и Комисията относно политиката за развитие на Европейския съюз: „Европейският консенсус” („Европейският консенсус за развитие”), подписана на 20 декември 2005 г.(2)

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия на ЕС за Африка: към евро-африкански пакт за ускоряване на развитието на Африка” (COM(2005)0489),

–   като взе предвид своята резолюция от 17 ноември 2005 г. относно стратегията за развитие на Африка(3),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно създаването на финансов инструмент за сътрудничество за развитие („Инструмент за сътрудничество за развитие” (ИСР))(4),

–   като взе предвид годишните доклади на генералния секретар на ООН за изпълнението на Декларацията на Хилядолетието на ООН, последният от които е от м. юли 2006 г.,

–   като взе предвид доклада на работната група по Проекта на Хилядолетието на ООН, оглавявана от професор Jeffrey Sachs „Инвестиране в развитието: Практически план за постигане на целите на Хилядолетието за развитие”,

–   като взе предвид доклада от Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД) – „Най-слабо развитите страни през 2002 г.: как да избегнем капана на бедността“,

–   като взе предвид годишните доклади на УНИЦЕФ относно състоянието на децата по света и Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г.,

–   като взе предвид доклада на Европейската комисия относно „Целите на Хилядолетието за развитие 2000-2004 г.” (SEC(2004)1379),

–   като взе предвид последния световен годишен доклад за мониторинг на Световната банка, публикуван през м. април 2007 г.,

–   като взе предвид доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за сътрудничеството за развитие за 2006 г., чиято последна версия бе публикувана през м. март 2007 г.(5),

–   като взе предвид окончателните декларации и заключения от международни конференции, по-специално Международната конференция за финансиране на развитието (Монтерей, 2002 г.), Срещата на високо равнище 2005 (Ню Йорк, 2005 г.), Световната среща на върха по въпросите на устойчивото развитие (Йоханесбург, 2002 г.), третата Конференция на ООН за най-слабо развитите страни (Брюксел, 2001 г.), Четвъртата конференция на министрите в рамките на Световната търговска организация (Доха, 2001 г.), Международната конференция за населението и развитието (МКНР) (Кайро, 1994 г.), специалната сесия на Общото събрание на ООН през 1999 г. за преглед на напредъка към постигане на целите от МКНР („Кайро + 5”), и Световния форум за образованието (Дакар, 2000 г.),

–   като взе предвид резервите, изразени от някои държави-членки на ЕС в окончателните декларации и заключения на гореспоменатите конференции,

–   като взе предвид поетите от ЕС ангажименти на срещата на високо равнище в Барселона през м. март 2002 г. преди Конференцията в Монтерей,

 като взе предвид ангажиментите, поети на срещата на Г-8 в Гленийгълс, относно обема на помощта, помощта за страните от подсахарна Африка, както и относно качеството на помощта,

 като взе предвид Четвъртия оценъчен доклад на Работна група II към Междуправителствената група по промяната на климата, озаглавен „Промяна на климата 2007: Въздействия, приспособяване и уязвимост”(„Четвърти оценъчен доклад за промяната на климата),

   като взе предвид окончателния доклад на Stern относно Икономиката на промяната на климата,

 като взе предвид заключенията на ПРООН, Проекта на ООН за Хилядолетието и Световната банка в техния доклад за 2006 г. относно енергетиката и ЦХР,

–   като взе предвид членове 177-181 от Договора за създаване на Европейската общност ,

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Помощта на ЕС: Повече, по-добри и по-бързи резултати“ (COM(2006)0087),

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент, озаглавено „Увеличаване на въздействието от помощта на ЕС: обща рамка за изготвяне на стратегически документи за страните и съвместна многогодишна програма“ (COM(2006)0088),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Ускоряване на напредъка за постигане на целите на Хилядолетието за развитие – финансиране за развитие и ефективност на помощите” (COM(2005)0133),

–   като взе предвид заключенията от заседанието на Съвета по общи въпроси и външни отношения, проведено на 10 и 11 април 2006 г., относно финансирането за развитие и ефективността на европейската помощ,

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Кодекс за поведение на ЕС относно разпределението на усилията при сътрудничеството за развитие”(COM(2007)0072),

–   като взе предвид своята резолюция от 6 април 2006 г. относно ефективността на помощите и корупцията в развиващите се страни(6),

–   като взе предвид своята резолюция от 15 февруари 2007 г. относно бюджетната помощ за развиващите се страни(7),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по развитие (A6-0220/2007),

A. констатира, че 2007 година отбелязва средата на периода, определен за осъществяването на ЦХР до 2015 г., което предлага изключителната възможност да се направи равносметка на това, което остава да бъде свършено,

Б.  като има предвид, че много от страните от подсахарна Африка не се доближават към постигане на която и да било от ЦХР, както и че в много страни със средни доходи има райони и етнически групи, състоящи се от милиони хора, които не отбелязват достатъчен напредък,

В.  като има предвид, че Съветът на ЕС зададе дневния ред на срещата на високо равнище на Г-8 в Гленийгълс през м. юли 2005 г., с постигнатото от него през м. май 2005 г. споразумение 0,7% от брутния национален доход (БНД) да бъде даряван като официална помощ за развитие (ОПР) до 2015 г. и че това увеличение на помощта е основната предпоставка за постигане на ЦХР,

Г.  като има предвид, че Комитетът за подпомагане на развитието (КПР) към ОИСР позволява облекчаването на дълговете да се признава за вноски по официална помощ за развитие на страните-донори, въпреки че то не представлява прехвърляне на нови средства от страните-донори към страните-получатели,

Д. като има предвид, че облекчаването на дълговете е една от целите в рамките на ЦХР 8, насочена по-конкретно към „комплексно решаване на проблемите на развиващите се страни по отношение на задлъжнялостта чрез мерки на национално и международно равнище за постигане на устойчив размер на дълга в дългосрочен план”,

Е.  като отбелязва, че 24 страни, сред които 18 африкански, вече се ползват от анулиране на дългове, но въпреки това е необходимо допълнително голямо облекчаване на дълговете,

Ж.  като има предвид, че годишно са необходими 6,9 млрд. евро от ОПР за постигането на ЦХР по отношение на основното образование, и като има предвид, че понастоящем ОПР, предназначена за основно образование, е около 1,6 млрд. евро, от които 0,8 млрд. се предоставят от ЕС,

З.  като има предвид, че според разчетите необходимите финансови средства за изпълнение на ЦХР по отношение на здравеопазването възлизат на 21 млрд. евро годишно, а настоящото финансиране удовлетворява само 36% от тези нужди, и като има предвид, че въпреки очакваното увеличение на ОПР, отпускана от ЕС до 2010 г., наличните средства ще покрият едва 41% от необходимите 21 млрд. евро, което означава недостиг от 11,9 млрд. евро годишно,

И. като има предвид, че всекидневно 77 милиона деца в начална училищна възраст не посещават училище и целта за решаването на въпроса с липсата на пропорционалност между половете в началните училища до 2005 г. не е реализирана, макар и през последните няколко години да бе постигнат значителен напредък в посока всеобщо начално образование,

Й. като има предвид, че трите ЦХР в сферата на здравеопазването (детската и майчината смъртност и борбата срещу ХИВ/СПИН, туберкулозата и маларията) са тези, които е най-малко вероятно да бъдат постигнати до 2015 г.,

К. като има предвид, че според Доклада на ООН за 2006 г. относно целите на Хилядолетието, въпреки успеха в някои страни, темпът на заразяване с ХИВ/СПИН продължава да нараства, като броят на заразените се е увеличил от 36,2 милиона през 2003 г. до 38,6 милиона през 2005 г. (половината от които са жени), и като има предвид, че броят на смъртните случаи, които могат да се дължат на СПИН, също е нараснал през 2005 г., въпреки повишения достъп до антиретровирусно лечение,

Л. като изразява съжаление, че понастоящем над 90% от финансирането за изследвания в сферата на здравеопазването са насочени към болести, засягащи едва 10% от световното население, и като има предвид, че патентните системи са можели да стимулират научноизследователската и развойна дейност в развитите страни, но това не се е случило по отношение на някои пренебрегвани заболявания, засягащи бедните,

М. като има предвид, че според някои оценки в развиващите се страни има недостиг на около два милиона учители и на над четири милиона здравни работници, като в повечето случаи не са разработени никакви стратегии за обучаване и набиране на специалисти,

Н. като отчита с безпокойство факта, че напредъкът в преодоляването на недохранването е толкова бавен и че 27% от децата са недохранени и 53% от смъртните случаи сред децата на възраст под пет години са свързани с недохранване,

О. като има предвид, че според ПРООН най-малко 19 държави са извършили оценки на потребностите по отношение на ЦХР, а други 55 са в процес на съставянето им, но към настоящия момент нито една бедна африканска държава не прилага тези стратегии,

П. като изразява съжаление, че предприетото през 2006 г. проучване за събиране на начална информация относно изпълнението на Парижката декларация установи незадоволителни резултати в изпълнението на ангажиментите по отношение на хармонизация, съгласуване и принадлежност,

Р.  като признава, че Европейската общност, Обединеното кралство, Нидерландия, Швеция, Ирландия, Дания и Германия увеличават дела на помощта, разпределяна чрез Общата бюджетна подкрепа,

С. като има предвид, че качеството на помощта за развитие е не по-малко важно от нейния размер, вземайки под внимание капацитета за усвояване на страните,

Т.  като има предвид, че напредъкът към постигане на ЦХР изисква предприемането на радикални действия за преодоляване на структурните фактори за бедността, включително и на необходимостта от справедливи и равноправни търговски системи, основани на правила, които са насочени към насърчаване на търговията и коригиране на неравновесията в световната търговия, особено що се отнася до Африка,

У. като има предвид, че в своята резолюция от 6 юли 2006 г. относно Справедлива търговия и развитие(8) Европейският парламент признава ролята на справедливата търговия за подобряване на благосъстоянието на дребните селски стопани и производители в развиващите се страни, като обезпечава устойчива производствена схема с гарантирана възвръщаемост за производителите,

Ф. като има предвид, че увеличената подкрепа за частния сектор, и по-специално за малките и средни предприятия, е основен фактор за развитието и откриването на нови пазари, както и за създаването на нови работни места,

Х. като има предвид, че постигането на ЦХР е приоритет на ЕС и като има предвид, че ключовата роля на местните власти за изпълнението на тези цели е призната от ООН,

Ц. като има предвид, че два милиарда души по света, според оценки, нямат достъп до модерни енергоносители и като има предвид, че нито една страна не е успяла да намали значително равнището на бедност, без да увеличи силно своето енергопотребление;

Ч.  като има предвид, че Докладът на Stern относно Икономиката на промяната на климата и Четвъртият оценъчен доклад за промяната на климата доказват недвусмислено, че промяната на климата оказва най-голямо влияние върху развиващите се страни, а за много от най-уязвимите общности в света промяната на климата е вече факт,

Ш. като има предвид, че предварителните прогнози на Световната банка сочат, че 10–40 милиарда щатски долара ще са необходими годишно за обезпечаване на развитието на най-бедните страни, което да не води до промяна в климата; и вземайки под внимание, че вноските във фондове за приспособяване в рамките на конвенцията за климата не надвишават 150–300 милиона щатски долара годишно,

Щ. като има предвид, че засегнатите от конфликти нестабилни държави съставляват 9% от населението на развиващите се страни, но на тях се падат 27% от крайно бедните, близо една трета от всички случаи на детска смъртност и 29% от 12-годишните деца, които не са завършили начално училище през 2005 г.,

Ю. заявява, че доброто управление и подобреният институционален капацитет са от ключово значение за осигуряването на основни социални услуги, на инфраструктура и на сигурност за гражданите,

Я. като признава, че постигането на ЦХР не само ще представлява огромен напредък в намаляването на бедността и страданието в световен мащаб, но също така би послужило и като доказателство за способността на международната система да поставя и реализира практически цели за глобално партньорство,

УВЕЛИЧАВАНЕ НА ПОМОЩТА

1.  подчертава, че водещата цел на сътрудничеството в областта на развитието е и трябва да бъде борбата срещу бедността; въпреки това, изтъква, че тази борба не се ограничава до материалния растеж, поради което централните теми на подобно сътрудничество трябва да бъдат изграждането на демокрацията, утвърждаването на основните права на човека, правовата държава, принципите на законност, справедливост, прозрачност и отчетност;

2.  припомня поетия от страните от Г-8 ангажимент в Гленийгълс през 2005 г. да се удвои помощта за страните от подсахарна Африка до 2010 г. и с разочарование отбелязва, че според ОИСР, ако се изключи облекчаването от дълговете, ОПР за страните от подсахарна Африка „е останала непроменена през 2006 г.”;

3.  подчертава, че за да изпълнят финансовите си ангажименти по отношение на Африка, е необходимо до 2010 г. всеки един от донорите от Г-8 да осигури за Африка допълнително по 15 млрд. евро повече, в сравнение с нивата от 2004 г., но че понастоящем те са далеч от тази цел;

4.  приветства предприетите от много от страните на ЕС действия за отписване на дълговете на развиващите се страни; въпреки това, изразява загриженост, че подобно отписване на дългове изкуствено е повишило стойността на помощите от ЕС с почти 30% през 2006 г., което означава, че миналата година държавите-членки действително са отделили 0,31% от БНД за помощи, с което не са изпълнили общата междинна цел от 0,33%;

5.  призовава ЕС и държавите от Г-8 да изключат анулирането на дълговете и разходите по облекчаване на дълговете от отчетите за помощите, в съответствие с Консенсуса от Монтерей от 2002 г. и заключенията на Съвета от м. април 2006 г.;

6.  изразява съжаление, че по средата на периода на осъществяване на ЦХР официалната помощ за развитие (ОПР) от ЕС-15 намалява като дял от БНД - от 0,44% ОПР/БНД през 2005 г. на 0,43% ОПР/ БНД през 2006 г.;

7.  приветства факта, че предоставената от Комисията помощ е нараснала с 5,7% до 7,5 милиарда евро през 2006 г., което е отражение на повишения капацитет за отпускане на средства при увеличено ниво на задълженията, поети през последните години;

8.  поздравява онези държави-членки, които са достигнали или надвишили целта от 0,7% ОПР/БНД и които повишават нивото на действителните си помощи, но изразява съжаление, че някои държави от ЕС-15 остават далеч от междинната цел от 0,33% през 2006 г.;

9.  отбелязва, че една голяма страна от Г-8 като Италия е останала много далеч от целта от 0,33%, като отпуснатата от нея помощ през 2006 г. е била едва 0,2% от националния й доход след 30% спад в действителните нива на помощите;

10. отбелязва, че Португалия, която е на ред е да бъде домакин на срещата на високо равнище ЕС-Африка по време на своето председателство, е достигнала едва 0,21% ОПР/БНД през 2006 г.;

11. отбелязва, че страните, които най-силно са завишили изкуствено размера на своите помощи, са Австрия (57%), Франция (52%), Италия (44%), Германия (53%) и Великобритания (28%), след което отбелязва, че Германия, която в момента председателства както ЕС, така и Г-8, не би достигнала целта от 0,33% ОПР/БНД, без изкуствено да завиши помощта си;

12. призовава всички неизрядни държави-членки да спазят поетите в Барселона, Гленийгълс и Монтерей обещания, както и спешно да се ангажират с постепенното увеличаване на действителните помощи през 2007 г. и призовава Комисията да окаже подкрепа на тези държави-членки за внимателното планиране на финансовите и организационни аспекти на предстоящото увеличение на помощите, за да постигнат междинната цел на ЕС за 2010 г. - 0,56% от брутния национален доход;   

13. защитава позицията, че преразглеждането на бюджета, което започва в началото на 2008 г., следва да отчете все по-важната роля на ЕС в света и да даде възможност за увеличаване на разходите за развитие, в този контекст ЕС би могъл да реши да въведе нови форми на финансиране на ЦХР, например чрез Европейската инвестиционна банка (ЕИБ);

14. призовава Комисията да предвиди очертаващата се възможност 10-ят Европейски фонд за развитие да не бъде ратифициран от всички 27 държави-членки преди 2010 г., поради което ще трябва спешно да осигури необходимите средства по време на преходния период (2008–2010 г.);

15. настоятелно призовава Комисията да продължи да разкрива иновационни източници на финансиране като алтернативни начини за осигуряване на финансиране на програми за развитие, но подчертава, че това трябва да е в допълнение към задължението за постигане на изискването 0,7% от брутния национален доход да бъдат заделяни за Официална помощ за развитие;

16. настоятелно призовава държавите-членки на ЕС да извършват редовна оценка на напредъка по отношение на целите на Официалната помощ за развитие и приветства предложението на Комисията държавите-членки на ЕС да разработят национални графици, за да успеят да постигнат договорените цели относно Официалната помощ за развитие по страни до 2010/2015 г., както и да усъвършенстват дългосрочната прогнозируемост на отпусканите от тях помощи;

17. настоятелно призовава ЕС и Г-8 да отчетат нарастващото значение на нови донори, и в частност на Китай, и да привлекат тези нови донори за диалог по отношение на подходите и стандартите за външна помощ, включително на значението за прилагането на международните правила и стандарти за осъществяване на помощта;

18. призовава страните от Г-8 да не обвързват помощите с националните си икономически интереси, отбелязвайки, че като обединение понастоящем Г-8 насочва 29% от своите помощи за развиващите се страни, спрямо общ среден дял на финансово донорство в размер на 24%;

ОБЛЕКЧАВАНЕ НА ДЪЛГОВЕТЕ

19. подчертава, че вероятно трябва да бъдат анулирани дълговете на цели 60 страни, за да имат някаква възможност да постигнат ЦХР, както и, че има и други страни, които се нуждаят от допълнително облекчаване на дълговете, включително и определен брой страни с „огромна задлъжнялост”, като например дълговете, договорени по време на бившия режим на апартейд в Южна Африка;

20. приветства заключението на Световната банка, че в периода 1999-2005 г. държавите, чиито дългове са били облекчени по силата на Инициативата за бедните държави с висока задлъжнялост (HIPC), са увеличили над два пъти своите разходи за реализиране на плановете за намаляване на бедността;

21. призовава страните да спазят задълженията си да използват по прозрачен и отговорен начин средствата, освободени от облекчаването и анулирането на дългове, и в допълнение към това заявява, че облекчаване на дълговете трябва да се отказва единствено при наличието на общо съгласие сред членовете на парламентите и организациите на гражданското общество, че стандартите за прозрачност и отчетност не се спазват;

22. подчертава, че устойчивите равнища на дълговете в дългосрочен план ще зависят от отговорните кредитни политики, осигуряването на подходящо финансиране, поддържането на разумни икономически политики, стабилизираното управление на дълговете и стабилната публична и парламентарна отчетност при договарянето на заеми, както и от износа и особено от неговата диверсификация;

23. призовава онези държави-членки, които обвързват облекчаването на дълга с неблагоприятни структурни условия, като например приватизация, секторно преструктуриране, търговска и финансова либерализация и връзки с макроикономическите цели на Международния валутен фонд (МВФ), да прекратят тази практика;

24. призовава всички донори и кредитори да осигурят безпрепятствен достъп до всякаква информация относно заеми и отписани дългове в страните партньори, както и да настояват за такава прозрачност от страна на търговските кредитори;

25. призовава държавите-членки да играят активна роля по отношение на борбата с корупцията, като разследват, дават под съд и включват в „черни списъци” даващите подкупи, както и да защитават бедните страни от т.нар. „хищнически фондове”;

26. призовава Световната банка да разшири осигуряването на привилегировано финансиране на страните, които се стремят да постигнат ЦХР;

ФИНАНСИРАНЕ НА ЧОВЕШКОТО И СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

27.  настоятелно призовава ЕС да увеличи помощта, отпускана за образование в рамките на своята Официална помощ за развитие, за да попълни недостига от 5,3 млрд. евро, и предвид това, че най-голямото предизвикателство пред инициативата за ускорена реализация „Образование за всички”, е липсата на външно финансиране, изразява своето задоволство от факта, че Комисията е започнала да полага усилия за увеличаване на донорските заявки, но изразява съжаление, че макар поетите ангажименти по време на Конференцията на донорите, състояла се в Брюксел на 2 май 2007 г., би следвало да дадат възможност на още 1 милион деца да ходят на училище, все още 76 милиона деца остават без образование;

28.  призовава ЕС да увеличи дела си в глобалната здравна Официална помощ за развитие от настоящите 6,6%, с цел да попълни недостига от 11,9 млрд. евро годишно от общо очакваните 21 млрд. евро годишно, необходими за покриване на глобалните здравни разходи и призовава за непрекъсната и по-голяма, прогнозируема подкрепа на Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария;

29.  призовава Африканския съюз да продължава да подкрепя Декларацията от Абуджа от 2001 г., която потвърждава, че страните следва да заделят поне 15% от националния си бюджет за здравеопазване, но изразява съжаление, че само две африкански държави са изпълнили това обещание;

30.  подчертава, че правителствата на развиващите се страни през последното десетилетие са отбелязали значителен напредък по отношение на увеличаването на инвестициите за здравеопазване и образование, но в някои случаи обещанията не са били спазени и призовава тези правителства да приемат график за постигане на целеви минимум 20% от държавните бюджети да бъдат инвестирани в образование и 15% от тях – в здравеопазване;

31.  призовава Сметната палата през 2008 г. да извърши одит на задължението, поето по Инструмента за сътрудничество за развитие, според което до 2009 г. 20% от всички Официални помощи за развитие на Европейската общност трябва да са разпределени за първично здравеопазване и за основно и средно образование;

ПРИОРИТЕТИ В ЧОВЕШКОТО И СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

32.  подчертава, че е от приоритетно значение „трудно достъпните“ деца – тези от засегнати от конфликти нестабилни държави, с увреждания, от отдалечени региони, от хронично бедни семейства или тези, които са били изключени по етнически причини – да се възползват от полагащото им се право на основно образование;

33.  призовава ЕС спешно да обърне внимание на проблемите на образованието в засегнатите от конфликти нестабилни държави, които понастоящем получават по-малко от една пета от глобалната помощ за образование, въпреки че в тях живеят повече от половината деца по света без образование, и по-специално призовава Отдела по хуманитарните помощи към Комисията (ECHO) да разработи ясни насоки за оказване от негова страна на подкрепа за решаване на спешните проблеми на образованието;

34.  призовава ЕС да окаже съдействие на страните в изграждането на национален капацитет за проследяване на резултатите от образователните програми с цел да се гарантира, че разширеният достъп до образование води също така и до повишаване на качеството на образованието;

35.  изразява неодобрението си от факта, че на практика нито една африканска страна не е на път да постигне ЦХР по отношение на майчиното и детското здравеопазване;

36.  отбелязва, че изпълнението на мерките по отношение на детската смъртност изостава спрямо другите ЦХР въпреки наличието на недотам сложни и скъпи средства за предотвратяване на смъртта на милиони деца всяка година и подчертава, че терапията с перорална рехидратация, използването на мрежи срещу насекоми над леглата, кърменето и традиционните антибиотици за респираторни заболявания могат да предотвратят около 63% от случаите на детска смъртност;

37.  счита, че инфраструктурата в здравеопазването заслужава стабилна и дългосрочна финансова подкрепа от страна на националните бюджети, както и международна подкрепа за постигане на ЦХР в сферата на здравеопазването, като например намаляване на детската смъртност чрез увеличаване на броя на имунизираните, намаляване на майчината смъртност чрез увеличаване на достъпа до услугите на квалифицирани специалисти, оказване на подкрепа на изследванията, разработките и достъпността на нови диагностични методи и терапии, осигуряване на чиста питейна вода и санитарен контрол и значително активизиране за постигане на целта за всеобщ достъп до превенция, лечение, грижа и подкрепа при ХИВ/СПИН, малария, туберкулоза и други заболявания до 2010 г., ; включително и за маргинализирани групи от населението и за най-податливите на инфекциозни заболявания;

38.  призовава международната общност на донорите да подпомогне развиващите се страни в разработването и прилагането на обширни програми за действие в сферата на здравеопазването, решавайки въпроси като необходимостта от осигуряване на устойчиво финансиране за здравна инфраструктура и заплати, увеличаване на инвестициите за обучение и предотвратяване на прекомерното „изтичане на мозъци” посредством миграцията на висококвалифицирани медицински служители;

39.  приветства Декларацията от Йоханесбург на Третата редовна сесия на Конференцията на министрите на здравеопазването на страните от Африканския съюз от 9-13 април 2007 г. относно укрепването на здравните системи за справедливост и развитие като важна инициатива за постигане на ЦХР в областта на здравеопазването; призовава ЕС да подкрепя държавите-членки на Африканския съюз в изпълнението на програмите, базирани на тази декларация;

40.  настоятелно призовава ЕС да запази водещата си роля в усилията за подкрепа на правото на полово и репродуктивно здраве, като запази равнищата на финансиране, за изпълнението на Оперативната програма на Международната конференция за населението и развитието (МКНР) и изразява съжаление, че докато в подсахарна Африка се наблюдава най-висок коефициент на майчина смъртност, там се регистрира и най-ниският коефициент на използване на противозачатъчни средства в света (19%) и 30% от всички случаи на майчина смъртност на континента се дължат на извършването на рисковани аборти;

41.  подчертава, че ООН планира да приеме нова цел към ЦХР 5 за Всеобщ достъп до полово и репродуктивно здравеопазване, поради което отбелязва Оперативния план Мапуто за привеждане в действие на континенталната политическа рамка за полово и репродуктивно здраве и права 2007–2010 г., приет на специалното заседание на Конференцията на министрите на здравеопазването на страните от Африканския съюз от 18-22.09.2006 г. („Оперативен план Мапуто”);

42.  подчертава спешната необходимост от преодоляване на насилието, основаващо се на пола във всичките му форми, защото то се отразява на достъпа на момичетата до образование и здравеопазване и е един от основните фактори за пандемията ХИВ и поради това е ключова пречка за постигане на по-голямо равенство на половете в развиващите се страни;

43. призовава Комисията да засили своята ангажираност в борбата срещу разпространението на ХИВ/СПИН в развиващите се страни, както и да осигури на най-засегнатите все по-широк достъп, на разумни цени, до превантивни средства и мерки, до антиретровирусни медикаменти и здравни услуги (инфраструктура, персонал и медикаменти), които да могат да задоволят нарастващото търсене;

44. отбелязва, че всички ЦХР са до голяма степен зависими от прекратяването на разпространението на СПИН и се обръща към Комисията с искане да постави възможно най-висок приоритет на преодоляването на тази глобална пандемия, подкрепяйки засилени и всеобхватни мерки; подчертава, че действията трябва да осигурят всеобщ достъп до съществуващите методи за превенция и лечение, както и достатъчни инвестиции за разработването и осигуряването на всеобщ достъп до широк кръг от методи за превенция, включително микробициди и ваксини; и призовава ЕС да насърчава разширеното участие на индустрията, по-тясно съгласуваните научни инициативи, политики и програми за ускоряване на тестванията на нови ваксини и микробициди;

45. призовава ЕС да увеличи финансирането, за да се гарантира, че напредъкът в общите науки и биомедицината ще доведе до нови и достъпни лекарства, ваксини и методи за диагностика на някои пренебрегвани заболявания; да се подкрепят етапите на развитие на научноизследователската и развойна дейност; да се осигури използването на нови продукти от пренебрегваните общности;

46. призовава ЕС да подкрепи цялостното прилагане на Декларацията от Доха за Споразумението за Търговските аспекти на правата върху интелектуалната собственост (TRIPS) и общественото здраве на Конференцията на министрите на Световната търговска организация от 9-14 ноември 2001 г., както и да гарантира, че лекарствата ще бъдат достъпни за онези развиващи се страни, които действително прилагат мерки в съответствие с Декларацията, и в допълнение към това призовава ЕС да осигури техническа подкрепа на развиващите се страни при въвеждането на благоприятни за общественото здравеопазване мерки в патентното право;

47. подчертава необходимостта от обстоен преглед на онези системи, които не успяват да решат проблема с достъпа до лекарства, което включва изпращане на препоръки до Световната търговска организация за изменение на нейните правила за износа на лекарства със задължителен лиценз, известни като Решението от 30 август;

48. подчертава, че според някои оценки два милиона учители и над четири милиона здравни служители трябва да бъдат наети, за да може всеки да има достъп до образование и здравни услуги, както и 10 милиарда евро трябва да бъдат инвестирани ежегодно за обучение и за заплати на квалифицирани учители и медици;

49. призовава правителствата на бедните страни да въведат достойно заплащане на наличните здравни служители и учители в сътрудничество с техните професионални съюзи;

50. призовава правителствата на бедните страни да осигурят парламентарно и гражданско представителство и надзорни права по отношение на контрола върху обществените услуги, както и да улеснят участието на гражданското общество и местните власти в местното и национално планиране и бюджетирането, включително за сключването на договори и споразумения с донори;

51. подчертава, че в някои страни равнището на недохранване се увеличава и за Африка като цяло около 3,7 милиона повече деца ще бъдат недохранени през 2015 г. в сравнение с настоящия момент и призовава ЕС да анализира и прецени дали неговите непреки инвестиции се справят успешно с проблема с недохранването;

52. призовава донорите от ЕС незабавно да започнат да оповестяват информация, на базата на международно приети показатели за изхранване, за напредъка в сферата на безопасността на храните, схемите за сигурност в изхранването и за социалната защита, управлението, водите, санитарния контрол и здравеопазването;

СЪТРУДНИЧЕСТВО ЗА РАЗВИТИЕ С АКЦЕНТ ВЪРХУ КАЧЕСТВОТО НА ПОМОЩТА И БЕДНОСТТА

53. настоява Комисията и държавите-членки да използват Кодекса за поведение при координиране на донорите с цел да осигурят гаранции за по-добра координация на изразходването на средствата и на здравните и образователни програми, както и да обезпечат насочването на по-голямо внимание към страните, които са били пренебрегнати при разпределянето на помощите, включително и страните в криза или нестабилните държави;

54. настоятелно приканва всички държави-членки изцяло да приложат договорената Парижка декларация за повишаване на ефективността на помощта и подчертава, че ЕС трябва да положи повече усилия по отношение на взаимната отчетност, отговорността на страните партньори и реформирането на техническата подкрепа, тъй като държавите-членки на Комитета за подпомагане на развитието са постигнали незадоволителни резултати в тези три насоки според наскоро проведеното проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за събиране на начална информация относно изпълнението на Парижката декларация;

55. призовава ЕС да подкрепи партньорите в изграждането на национален капацитет за провеждане на съгласувана политика за управление на развитието, тъй като това е от ключово значение за обезпечаване на закономерното право на страните да ръководят и отговарят за своите собствени процеси на развитие;

56. изразява убеденост, че микрофинансирането е един от ключовите инструменти в борбата срещу бедността, тъй като то дава възможност на самите бедни активно да участват в тази борба;

57. счита, че някои специфични приоритети на половете и правата на детето следва отново да бъдат формулирани в политиката за развитие на Общността като основни права и като част от управленските критерии, прилагани съгласно Споразумението от Котону(9) и други текстове;

58. приветства наскоро започналото Партньорство на ЕО за равнопоставеност на половете за развитие и мир, чиято цел е проблемите, свързани с половете, да не бъдат изолирани от изпълнението и прегледа на Парижката декларация;

59. счита, че документите за Стратегията за намаляване на бедността и документите за национална стратегия могат да се превърнат във важни инструменти за постигане на ЦХР, но те трябва да бъдат разработени, реализирани, контролирани и оценени в консултация с парламентите в страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и държавите-членки, Парламента, гражданското общество и местните власти и да се съсредоточат върху изпълнението на ЦХР;

60. изразява загриженост относно липсата на гъвкавост в програмите на ЕС, които залагат ограничен кръг от приоритети в началото на цикъла на разработване на програмите, след което не позволяват разглеждането на други въпроси, дори и при изрична молба за това от правителствата партньори;

61. подчертава, че дългосрочната цел на сътрудничеството за развитие е създаването на условия за устойчиво развитие в сферата на икономиката, социалните въпроси и опазването на околната среда; и в този контекст подчертава необходимостта от насърчаване на публично-частните партньорства за инициативи за растеж, включително и от оказването на подкрепа на малките и средни предприятия за повишаване на производителността и заетостта;

62. подчертава високия потенциал на чуждестранните преки инвестиции за подпомагане на развитието, устойчивия икономически растеж, трансфера на ноу-хау, предприемачеството, технологиите и създаването на нови работни места; в този контекст подчертава ключовата необходимост от изграждането на прозрачен, прогнозируем и благоприятен инвестиционен климат, от намаляването на бюрокрацията в бизнес сектора, от зачитането на правата на собственост, насърчаването на конкуренцията и стремежа към установяване на стабилна макроикономическа политика;

63. призовава донорите и получателите да поддържат по-пълни данни по отношение на изпълнението и мониторинга на ЦХР;

64. призовава Комисията да осигури гаранции, че при финансирането на инфраструктурни проекти намаляването на бедността остава ключов приоритет за всички проекти;

65. признава, че фондовете и инструментите на ЕС, като например инструмента ‘Инфраструктура’, инструмента ‘Води’ и инструмента ‘Енергия’, са насочени към ключови проблеми, но поставя под въпрос дали, заедно или поотделно, те допринасят съществено за постигането на ЦХР;

66. призовава ЕС да засили своите партньорства с развиващите се страни по начин, който да насърчава взаимната отчетност и задължения, чрез установяване на предвидими критерии и срокове за увеличаване на ОПР, с цел страните получателки да бъдат улеснени в планирането на увеличаване на публичните инвестиции;

67. подчертава, че трябва да се използват всички възможни средства за постигане на ЦХР, както и че това изисква възможно най-широко партньорство на участниците в проекта, особено от страна на националните парламенти на развиващите се страни, гражданското общество, местните власти и частните партньори;

68. изразява доверие, че по време на разработването на Общата стратегия на Африка и ЕС ще бъде постигнато споразумение относно ключовото значение на постигането на ЦХР до 2015 г.;

ОБЩА БЮДЖЕТНА ПОДКРЕПА

69. настоява ЕС и правителствата партньори да осигурят гаранции, че бюджетната подкрепа винаги се осъществява под формата на специфична за дадения сектор бюджетна помощ, която насочва средства в даден сектор, в който трябва да бъде изразходвано финансирането, да използват цели, свързани с проблемите на бедността, които пряко да измерват постигнатите резултати от прилагането на политиката, вместо да се отчитат бюджетните приходи и разходи, да разработят механизми и инструменти за контрол, за да се гарантира, че достатъчна част от Общата бюджетна подкрепа покрива основните потребности, особено що се отнася до здравеопазването и образованието; подчертава, че тези мерки трябва да се придружават от подкрепа за изграждане на капацитет и подчертава, че 0,5% от предоставената бюджетна подкрепа трябва да бъде предназначена изключително за контролни органи на гражданското общество;

70. призовава ЕС да подкрепя съгласуваното управление на ЦХР по отношение на Общата бюджетна подкрепа от различни звена на изпълнителната и законодателната власт, както и да осигури подкрепа на парламентарното гражданско общество и на контрола върху бюджетната подкрепа от местните власти, за да се осигури здравата и видима връзка между бюджетната подкрепа и постигането на ЦХР;

71. призовава националните парламенти и гражданското общество да участват в ефективен бюджетен контрол под формата на изследвания относно проследяването на държавните разходи (PETS), които представят подробно сравнение между ‘приходи’ и ‘резултати’ на базата на критериите на Комитета за подпомагане на развитието към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие;

72. призовава ЕС да увеличи дела на помощта, предоставена по линия на пряката бюджетна подкрепа, в полза на онези страни, които демонстрират добри управленски практики и зачитане на правата на човека и демократичните принципи;

73. подчертава, че бюджетната подкрепа в своята стандартна форма е по същество едно друго краткосрочно споразумение между донорите и правителствата, като малък брой от споразуменията са със срок, по-голям от три години, и призовава донорите да увеличат сроковете на поеманите от тях ангажименти, по възможност съгласно схемите, предложени от Европейската общност за ‘Договорите за ЦХР’, предвиждащи шестгодишни ангажименти и ясни споразумения и условия за сроковете и начините за прекратяване на такава подкрепа;

74. призовава страните да насочат вниманието си върху последиците от Общата бюджетна подкрепа за равнопоставеността на жените и отношенията между половете, тъй като общото увеличаване на финансирането не води задължително до преодоляване на неравния достъп и статут на маргинализираните групи, включително на жените и на хората с увреждания;

УПРАВЛЕНИЕ

75. припомня, че Споразумението от Котону очертава рамка за диалог между ЕС и страните от АКТБ относно въпроси, свързани с управлението, и призовава ЕС да затвърди тази рамка, вместо да предприема други инициативи, стратегии и политики;

76. изразява съжаление, че инструментът на Европейската общност за управление, представен като насърчителна квота за бюджетна подкрепа, свежда ЦХР единствено до един от двадесет и три показателя, при наличието на други показатели, например търговската либерализация, противодействието срещу тероризма и миграцията, които нямат отношение към постигането на ЦХР, и изразява своята убеденост, че инструментът за управление трябва да бъде насочен към ангажирането на страната партньор с реализацията на ЦХР;

77. настоятелно приканва Европейската общност да се възползва от възможността, предоставена от Прегледа на управленския подход през 2008 г., за да вземе под внимание становищата на парламентите на европейските и на африканските държави и на организациите на гражданското общество, както и на държавите-членки и африканските правителства, и да приспособи своя управленски подход съобразно тях;

МИР И СИГУРНОСТ

78. припомня, че мирът и сигурността са ключови фактори за постигането на ЦХР, поради което настоява ЕС да осигури гаранции, че неговата политика за развитие оказва положително влияние върху укрепването на мира;

79. припомня ангажимента за отчитането на конфликтните фактори във всички политики и инструменти на ЕС, както се препоръчва от Програма 2001 от Гьотеборг за предотвратяване на насилствените конфликти, и призовава ЕС да използва последно приетите инструменти за предотвратяване на конфликти, като Стратегията на ЕС за малки оръжия и леко въоръжение, Политическата рамка на ЕС за реформи в сектора на сигурността и Съвместната концепция на ЕС за разоръжаването, демобилизацията и реинтеграцията (DDR);

80. приветства факта, че предложението за Договор за търговията с оръжие вече има подкрепата на 80% от правителствата на всички страни по света и настоятелно приканва ЕС да изиграе своята роля за осигуряването на гаранции за приемането на международен правнообвързващ договор;

ТЪРГОВИЯ

81. приканва ЕС да постигне съгласуваност между своите политики в областта на търговията, рибното стопанство, сътрудничеството за развитие и общата селскостопанска политика, за да се избегнат преките или косвените отрицателни ефекти върху икономиките на развиващите се страни;

82. подчертава, че отварянето на пазара може да е едно от най-ефективните средства за насърчаване на икономическия растеж, но то трябва да бъде допълнено от национални политики на преразпределяне и от социални мерки за намаляване на бедността;

83. подчертава обещанието, дадено от Кръга от Доха за развитие и необходимостта от честни и справедливи системи за международна търговия, основани на правила и предназначени да коригират дисбалансите в световната търговия, особено по отношение на Африка, и призовава ЕС да положи максимални усилия за преодоляване на безизходицата в преговорите в рамките на Световната търговска организация;

84. отбелязва, че според председателя на попадналия в безизходица Кръг от преговори от Доха, за да се подпомогне постигането на споразумение в полза на развитието, ЕС трябва да предвиди намаляване с около 70% на своите субсидии за износ на селскостопанска продукция, които предизвикват нарушения на търговията, както и че трябва да бъде постигнато споразумение за намаление на субсидиите и тарифите, за да бъдат приключени преговорите до края на 2007 г.;

85. изразява убеденост, че „Справедлива търговия” е важен инструмент за изграждане на стабилни търговски отношения, при които производителите от развиващия се свят да получават справедливи възнаграждения; призовава Комисията да отговори на резолюцията на Европейския парламент относно справедливата търговия и развитие с препоръка за оказване на подкрепа на справедливата търговия, както е посочено в параграфи 1 и 2 от резолюцията;

86. приканва Комисията да гарантира, че нейните търговски споразумения допринасят, а не възпрепятстват постигането на ЦХР; по-специално тя трябва да гарантира, че Споразуменията за икономическо партньорство представляват инструменти за развитие на страните от АКТБ и за премахване на бедността;

87. изразява убеденост, че клаузите за интелектуалната собственост трябва да бъдат изключени от преговорите за Споразуменията за икономическо партньорство и от Споразуменията за справедлива търговия, особено допълнителните Търговски аспекти на правата върху интелектуалната собственост, които излизат извън рамките на Споразумението за Търговските аспекти на правата върху интелектуалната собственост, като например клаузите за непредставяне на информация и ограниченията на базата на задължителните лицензи;

88. изразява убеденост, че всички страни от АКТБ трябва да се ползват с изрично право на избор дали да разширят преговорите извън търговията със стоки; призовава Комисията да гарантира, че правата върху интелектуална собственост и темите от Сингапур (политика в областта на конкуренцията, обществени поръчки и инвестиции) няма да бъдат поставени на масата за преговори, ако страните от АКТБ не желаят да преговарят по тези въпроси;

89. отбелязва проведените наскоро изследвания от Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД) и други, които показват, че прекомерната търговска либерализация в най-слабо развитите страни (LDCs) е оказала минимално въздействие върху мерките за трайно и значително намаляване на бедността и е допринесла за влошаването на външнотърговския баланс на развиващите се страни, особено на африканските страни, и призовава ЕС да започне последователна и открита кампания за действително увеличаване на експортния потенциал на тези най-слабо развити страни, насърчавайки техническата подкрепа за допълнителни фитосанитарни стандарти, имуществено право, развиване на бизнес умения и програми за добавена стойност;

90. призовава Комисията да приспособи своите политики по отношение на сътрудничеството и търговията, доколкото е възможно, за да подпомогне правителствата на развиващите се страни да поддържат и развиват комплекс от обществени услуги, особени такива, които гарантират достъп на населението като цяло до питейна вода, здравни услуги, образование и транспорт;

91. настоятелно приканва да бъде отчетен в неговата цялост фактът, че страните от АКТБ често са силно зависими от основни суровини, които са особено податливи на ценови колебания и повишение на тарифите, и подчертава ключовото значение на диверсификацията, развитието на преработвателните отрасли и на сектора на малките и средни предприятия в тези държави;

92. подчертава ключовото значение на изграждането на търговски капацитет и на необходимостта от допълнителни ресурси от страна на ЕС за увеличаване на възможността на страните от АКТБ да идентифицират своите потребности и стратегии и да преговарят и да подкрепят регионалната интеграция, за диверсификация и подготовка за либерализация чрез засилване на производството, снабдяването и търговския капацитет и за компенсиране на разходите за икономическо развитие, както и за увеличаване на тяхната способност за привличане на инвестиции;

93. призовава Комисията да увеличи своята подкрепа за търговията, за да подпомогне изграждането на капацитет, което е от ключово значение за възможността най-бедните страни да се справят с нарасналата конкуренция в резултат на пазарната либерализация;

94. настоява ресурсите за покриване на помощите за търговия да са допълнение към предоставените по силата на 10-ия Европейски фонд за развитие в съответствие с изискванията на страните от АКТБ корекциите по Споразуменията за икономическо партньорство да бъдат финансирани отделно от и в допълнение към 10-ия Европейски фонд за развитие;

ПРОМЯНА НА КЛИМАТА

95. настоятелно приканва ЕС да продължи да играе водеща роля в насърчаването на по-безвредни за околната среда и по-ефективни методи за устойчиво и нисковъглеродно технологично развитие;

96. подчертава, че бедните общности в развиващите се страни са допринесли най-малко за климатичните промени, но за сметка на това ще понесат последиците най-тежко и призовава ЕС да предостави значителни финансови средства, за да даде възможност на развиващите се страни да се приспособят към покачването на морското равнище и увеличените мащаби и честота на крайни метеорологични явления като сушата, опустошителните бури, наводненията и т.н., както и към възникващите в резултат на това здравословни проблеми и проблеми с обезпечаването на храна и вода, което би възпрепятствало развитието и може да доведе до масова миграция и заплахи за сигурността;

97. призовава ЕС да осигури значително финансиране, което да помогне на бедните държави да се приспособят към промяната на климата и подчертава, че тези средства не могат просто да бъдат отпуснати от съществуващите бюджети за разпределяне на помощи и че плащанията трябва да бъдат под формата на допълнителни средства и компенсации, и изразява своята убеденост, че значителна част от приходите, реализирани от търговете за разпределяне на квоти в рамките на Европейската схема за търговия и от данъчното облагане на въглерода, трябва да бъде използвана за финансиране на екологично чисто развитие на развиващите се страни;

98. подчертава, че на процеса на приспособяване не трябва да се гледа само като на хуманитарен въпрос или като на приоритет единствено в контекста на конвенцията за климата; изтъква, че мерките за намаляване на риска и за ‘устойчивост на климата’ трябва да се интегрират във водещия план за развитие, включително и в документите за Стратегията за намаляване на бедността и документите за национална стратегия;

99. призовава ЕС да въведе спешни мерки, които да позволят на развиващите се страни да разработват патентовани технологии за екологично чисто развитие за преодоляване на енергийния недостиг и предотвратяване на бързото увеличаване на емисиите в бедните страни вследствие на реализирания от тях растеж;

100. подчертава, че макар проблемите на енергетиката да не са изрично включени в Декларацията на Хилядолетието, предоставянето на модерни енергийни услуги на бедните е ключова предпоставка за постигането на ЦХР; посочва, че в повечето развиващи се страни съществуват отлични условия за разработване на технологии за възобновяема енергия, което осигурява ефективни начини за преодоляване на нарастващите цени на петрола и задоволяване на енергийните потребности, без да се оказва допълнително вредно влияние върху климата; изразява съжаление, че ЕС не е отделил достатъчно финансови ресурси за решаване на проблемите с енергийния недостиг; за тази цел изтъква необходимостта от увеличаване на отпусканите помощи, както и от повишено насърчаване на частните инвестиции в технологии за производство на възобновяема енергия;

ПРОГРАМА ЗА ПЕРИОДА СЛЕД ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ НА ХИЛЯДОЛЕТИЕТО ЗА РАЗВИТИЕ

101. подчертава, че ако ЦХР бъдат постигнати, делът на бедните хора ще намалее наполовина за десет години, но даже и при едно такова положение, стотици милиони сред най-бедните и най-уязвимите хора ще останат в капана на хроничната бедност;

102. призовава ЕС да насрочи дата за постигане на споразумение относно Стратегия за премахване на бедността след 2015 г.;

103. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки и страните кандидатки, Междупарламентарния съюз, ООН и Комитета за подпомагане на развитието към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие;

(1)

ОВ C 33 E, 9.2.2006 г., стр. 311.

(2)

ОВ C 46, 24.2.2006 г., стр. 1

(3)

Приети текстове на тази дата , Р6_ТА(2005)0445

(4)

ОВ L 378, 27.12.2006 г., стр. 41

(5)

Публикуван през м. март 2007 г., ISBN 9789264031050.

(6)

Приети текстове на тази дата, P6_TA(2006)0141.

(7)

Приети текстове на тази дата, P6_TA(2006)0043.

(8)

Приети текстове, P6_TA(2006)0320.

(9)

Споразумение за партньорство между членовете на Групата на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), от една страна, а от друга – Общността и нейните държави-членки, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. (ОВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3), изменено със Споразумението за изменение на Споразумението за партньорство, подписано в Люксембург на 25 юни 2005 г. (ОВ L 209, 11.8.2005 г., стр. 27)


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

INTRODUCTION

The Millennium Development Goals (MDGs) are time-bound, measurable targets for global partnership. Yet whereas many parts of the world have made significant progress towards meeting the MDGs, Sub-Saharan Africa remains seriously off track and is the poorest region in the world.

AID

In 2005 the EU-15 pledged to reach 0.7% of Gross National Income (GNI) as Official Development Assistance (ODA) by 2015, with an interim target of 0.56% by 2010. At least half of the planned increase from €26.5bn to €50bn is to go to Africa. The European Commission (EC) has already, in its assessment of the EU Strategy for Africa, stated that these targets will be met.

We should note however, that ODA was exceptionally high in 2005 due to large Paris Club debt relief operations. Bilateral aid to Sub-Saharan Africa rose by 23% in real terms to €21bn in 2006, however, if we exclude debt relief to Nigeria, bilateral aid to the region rose by only 2%. The counting conventions used by the OECD do actually allow donors to add in the nominal value of debt write off as aid but the reality is that debt relief does not represent a transfer of any new resources for development. In line with the Monterrey Consensus, debt relief should be taken out of all figures intended to give a clear picture of levels of actual aid to Africa.

Clearly the MDGs will not be reached unless the poorest developing countries receive increased and improved aid to complement their own domestic resource mobilisation. The UN, AU, G8 and EU must be galvanised to deal with the current estimates which show that donors should be budgeting for the provision of increases of roughly €3.7bn a year so that the objective of reaching the level of €18.7bn in real resources for Africa can be achieved by 2010.

We also need to see a greater commitment to meeting the Paris Declaration Agreement on Aid Effectiveness, which would guarantee essential, long-term predictable funding.

Another factor that needs to be understood is that there are an increasing number of non-DAC donors, including Russia, China and non-DAC EU Member States. Their involvement should be taken into account, particularly the influence of some on governance, economic policy and transparency.

MORE RESOURCES FOR DEVELOPMENT

Development spending must be adequately taken into account when the fundamental review of EC expenditure takes place, starting in 2008.

Innovative sources of finance should also be explored as alternative sources of funding in addition to ODA. International Finance Facility for Immunisation bonds have raised €0.75bn for immunisation through the Global Alliance for Vaccines and Immunisation. The French air ticket levy is expected to raise €187mn a year. Eight African and four developed countries have taken initial steps to introduce an aviation levy.

With both the EU Budget and EDF 10 now set until 2013 and showing only marginal increases, a rise in funding will probably have to be channelled through Member States' bilateral aid packages, which implies a proportional reduction in the amount of EU aid relative to the aid supplied to individual EU Member States. Member States should develop strategies that will enable them to channel more money through the Commission. One suggestion has been the creation of a special MDG fund focused on poverty-reducing activities in all poor countries and governed in a transparent and accountable way.

DEBT RELIEF

The promise to deliver 100% debt relief to HIPC countries at Gleneagles has been met. Sierra Leone was the seventeenth country to reach the HIPC completion point at the end of 2006. Eight countries are currently at decision point and a further eight are at pre-decision point. Debt relief has enabled €420mn to be redirected to social spending in Africa, such as the abolition of school fees in a number of countries.

TRADE

The AU has called upon the international community to establish 'fair and equitable trading systems and to facilitate access to their markets'. With the EU negotiating the Doha Round as a single trading bloc, it is clearly an area where Europe has the greatest capacity to affect change.

At the international level and at the level of the EPA negotiations, conditions for market access, technical barriers to trade and restrictive Rules of Origin need to be addressed, as do serious capacity constraints.

CLIMATE CHANGE

The UN Intergovernmental Panel on Climate Change has stressed that while the worlds poorest countries have contributed the least the problem of climate change, they are the worst hit by the phenomenon.

The EU has already made a commitment to reduce greenhouse gas emissions by 20% by the year 2020 and by 30% if there is similar support from other industrialized nations. Donors have also increased their funding to environmental programmes between 2000 and 2005 but this needs to be scaled up to enable poor, vulnerable countries to adapt to sea level rises, deprivation, increased drought and more extreme weather. The EU should also work with developing countries to develop mitigation efforts, by supporting clean, energy-saving and efficient technologies transfer and carbon-proofing investments.

ACCESS TO EDUCATION

Progress towards meeting the universal education MDG is encouraging according the World Bank, but we still need 50 million African children to be enrolled in school if we are to hit the target by 2010. The first MDG target on gender equality- closing the educational gender gap - was set for 2006 and has already been missed.

Both UNESCO and the World Bank Fast Track Initiative (FTI) note that strategies must ensure that 'hard to reach' children can access their right to basic education - this includes children with disabilities, or from remote regions, chronically poor families or those excluded on the grounds of ethnicity.

There needs to be improvement in the quality of education and UNESCO has warned that the number of primary teachers in sub-Saharan Africa will need to grow from 2.4 million to 4 million by 2015 to ensure universal primary education of quality. Internationally supported efforts are also needed to help countries build national capacity to track and monitor learning outcomes.

International partners must now work towards closing the current global financing gap which stands at around €5.3bn per year. We should congratulate the EC in bringing EU donors together in May 2007 in order that pledges for basic education can be made.

ACCESS TO BASIC HEALTHCARE AND COMBATTING DISEASE

The provision of treatment for specific diseases is increasing but health systems are so weak that progress on efforts to reduce childhood disease and child, infant and maternal mortality is desperately slow. Millions of children are dying despite the availability of simple, low cost, preventative interventions. Equally, millions of women are dying in childbirth or from pregnancy-related causes. In Africa, the risk of maternal mortality is a shocking 1 in 6.

The migration of African health professionals adds to these problems. Oxfam calculates that in 12 countries in Sub Saharan Africa, only 10 per cent of the population is being covered by health workers.

Total health spending increased from 4.1% to 5.6% of GDP between 1990 and 2002, but in some countries domestic spending stagnated or even reversed. There remains a large shortfall relative to financing needs to reach the health MDGs, conservatively estimated by the World Bank at between €18.7 billion and € 37.5 billion annually. Again the Global Fund needs the promise of substantial, predictable long term funding.

At present, over 90% of health research resources are spent on diseases that affect just ten per cent of the world’s population. Patent systems may have been working as an incentive for R&D in developed countries but this has not been the cases for neglected diseases affecting the poor.

At Abuja in 2000-2001, African governments pledged to spend at least 15% of their budgets on healthcare targets. Since then only a few African countries have addressed health systems in their central development frameworks and only two, Botswana and The Gambia have met the Abuja Commitments.

A RIGHTS BASED APPROACH TO ACHIEVING THE MDGS

The 2006 World Development Report on equity and development refers to gender inequality as the 'archetypal inequality trap'. This inequality is reflected in the poorer performance by women and girls across many of the MDGs. Entrenched discrimination against women continues to provide a major impediment to the kind of progress which will make the realisation of the MDGs possible.

The African Union has signed a Charter on the Rights of Women in Africa. The EU has committed itself to promoting gender equality in all their actions, including in their development cooperation. The EU has also signed the Beijing Declaration and all Member States are party to the Convention on the Elimination of all Forms of Discrimination against Women (CEDAW).

Saving women's lives means ensuring that they have universal to access to sexual reproductive health care and family planning as well as pre and post-natal care. The EU must honour the commitments made at the International Conference on Population and Development in Cairo and should continue to lead the way on sexual and reproductive health rights by maintaining levels of funding for the full range of SRHR services.

Just as gender rights are a cross cutting issue, so are the rights of children and people with disabilities and should be taken into account in all policies and programmes.

PEACE AND SECURITY

Many countries are not making progress on meeting the MDGs and they are generally those that are in crisis or post-conflict. Improving the coordination of security, stabilisation efforts, humanitarian policies and operations with long-term development efforts is essential as is the need for mechanisms to prevent conflict.

The EU needs to support peace building but also to take urgent action on small arms, including support for the International Arms Trade Treaty.

GOVERNANCE

The AU adopted a Charter on Democracy, Elections and Governance at its Summit in January 2007 and has in place an African Peer Review Mechanism. There is still more which has to be done but Ghana and Rwanda for instance, have reacted to their review and are taking action There needs to be support for civil and parliamentary participation as well as for the political involvement of women. Corruption and bribery remain a concern and we should note that the Extractive Industries Transparency Initiative represents a major step forward.

The EU will support a number of governance programmes under the EU-Africa Strategy and the Cotonou Partnership agreement makes governance a shared responsibility.

BUDGET SUPPORT

While budget aid to ACP countries counted for almost one quarter of EC aid in recent years, the Commission intends to increase this share to more than 50% under the 10th EDF. It is therefore important that mechanisms and monitoring tools are in place to ensure that funds going to the general budget directly support efforts to meet the MDGs.

Developing countries need support to build their own capacity to produce a coherent development management process. A key issue, particularly in Africa, is related to absorption capacity - it is important to acknowledge the centrality of capacity to the achievement of the MDGs.

Donors should also fund the building of parliamentary capacity to scrutinise their government's budgets and policies. There also needs to be increased oversight by the JPA, as its' work covers the legally binding and contractual relationship between parliamentarians from the European Parliament and from the ACP.

NATIONAL STRATEGIES DESIGNED TO MEET THE MDGS

According to the UNDP, at least 19 countries have completed MDG needs assessments, and another 55 are in the process of drawing them up. But, to date, not one low income country in Africa has yet received the promised support from the international community to implement these strategies.

The EU, UN and Financial Institutions must support governments in aligning their existing development strategies, such as the PRSPs, with the MDGs through broad based participatory processes and must meet commitments to support scaling up as part of national development strategies.

THE POVERTY FOCUS OF EC DEVELOPMENT COOPERATION

The European Consensus on Development, Article 19 of the Cotonou Agreement and the DCI all place poverty reduction and eradication as the primary objective of EC cooperation with developing countries. It is of some concern to the European Parliament that in 2005, EC aid to transport and other infrastructure projects amounted to around €817mn, while spending on education and health stood at €185mn and €239mn respectively - although analysis of actual spending on these sectors in the context of budget support is difficult. It is important that EC support to the transport sector should have a clear and explicit link to poverty reduction.

There are concerns that, while the criterion for EC support includes human rights and democracy, there are also elements that bring European economic and geopolitical interests into the programming process. National and regional development policies must be democratically set by populations themselves and their respective governments should be accountable to them through democratic institutions and not by conditionality geared to donors own strategic interests.

The European Parliament wants to see a more flexible and adaptable EDF, especially in light of the fact that the MDGs themselves are not immutable.

DONOR COORDINATION

The EU Code of Conduct on The Division of Labour in Development Cooperation is timely and has the potential to improve coordination between the Commission and Member States. It remains uncertain, however, how successful a voluntary code can actually be.

THE POST-MDG AGENDA

Even if the MDG obligations are met there will still be millions of chronically poor people who will not have been reached. A global strategy for poverty eradication takes time to evolve so, by 2010, the EU should have a strategy in place geared to tackling that problem.

CONCLUSION

We have seen a groundbreaking 100% cancellation of multilateral debts but on aid we need to see a change of gear because when we strip out debt, Europe's aid is not growing enough to meet the Gleneagles pledges. On trade progress is disappointing, especially since changes in trade rules would benefit the poor more than a quintupling of aid.

In 2005 thousands of our citizens marched under the banner of Make Poverty History. and Oxfam has declared that we are already seeing 'a real improvement in the lives of some of the world's poorest people'. It is time to acknowledge that there has been social and political change and a growing understanding that we should not be calling for charity but rather calling for justice.


ПРОЦЕДУРА

Title

The Millennium Development Goals – the midway point

Procedure number

2007/2103(INI)

Committee responsible
  Date authorisation announced in plenary

DEVE
6.6.2007

Committee(s) asked for opinion(s)
  Date announced in plenary

FEMM

6.6.2007

INTA

6.6.2007

 

 

 

Not delivering opinion(s)
  Date of decision

FEMM
8.5.2007

INTA
7.5.2007

 

 

 

Enhanced cooperation
  Date announced in plenary

 

 

 

 

 

Rapporteur(s)
  Date appointed

Glenys Kinnock
28.2.2007

 

Previous rapporteur(s)

 

 

Discussed in committee

11.4.2007

2.5.2007

4.6.2007

5.6.2007

 

Date adopted

5.6.2007

Result of final vote

+

-

0

18

10

0

Members present for the final vote

Margrete Auken, Margrietus van den Berg, Josep Borrell Fontelles, Danutė Budreikaitė, Corina Creţu, Nirj Deva, Alexandra Dobolyi, Fernando Fernández Martín, Filip Kaczmarek, Glenys Kinnock, Maria Martens, Luisa Morgantini, José Javier Pomés Ruiz, Miguel Portas, Horst Posdorf, José Ribeiro e Castro, Toomas Savi, Frithjof Schmidt, Jürgen Schröder, Feleknas Uca, Johan Van Hecke, Luis Yañez-Barnuevo García, Anna Záborská

Substitute(s) present for the final vote

Miguel Angel Martínez Martínez, Manolis Mavrommatis, Pasqualina Napoletano, Anne Van Lancker, Ralf Walter

Substitute(s) under Rule 178(2) present for the final vote

 

Date tabled

11.6.2007

Comments
(available in one language only)

 

Правна информация - Политика за поверителност