ДОКЛАД за осъвременяване на трудовото законодателство с цел посрещане на предизвикателствата на 21-ви век

25.6.2007 - (2007/2023(INI))

Комисия по заетост и социални въпроси
Докладчик: Jacek Protasiewicz

Процедура : 2007/2023(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A6-0247/2007
Внесени текстове :
A6-0247/2007
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно осъвременяване на трудовото законодателство с цел посрещане на предизвикателствата на 21-ви век

(2007/2023(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид Конвенция C87 на МОТ относно свободата на сдружаване и защита на правото на организиране от 1948 г., Конвенция С98 на МОТ относно правото на организиране и колективно договаряне от 1979 г. и Препоръка R198 на МОТ от 2006 г. във връзка с трудовите правоотношения

    като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите[1],

–   като взе предвид своята резолюция от 6 септември 2006 г. относно бъдещия европейски социален модел, в която отново се утвърждават общите ценности на Европейския съюз за равенство, солидарност, недискриминация и преразпределение[2],

   като взе предвид членове 136 до 145 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид членове 15, 20 и 27 до 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз[3], по-специално правата на закрила в случай на необосновано уволнение на честни и справедливи условия на труд,

–   като взе предвид Европейската социална харта,

–   като взе предвид доклада на Групата на високо равнище относно бъдещето на социалната политика в разширения Европейски съюз от м. май 2004 г.,

–   като взе предвид Лисабонската програма на Общността, изготвена от Комисията, и нейното изпълнение през 2006 г. (SEC(2006)1379),

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно Социалната програма (COM(2005)0033),

–   като взе предвид националните програми за реформи в рамките на Лисабонската стратегия, представени от държавите-членки,

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Глобална Европа: конкурент на световната сцена“(COM(2006)0567),

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно интегрираните насоки за растеж и работни места (2005-2008 г.) (COM(2005)0141),

–   като взе предвид заключенията на Европейския съвет от м. март 2000 г., м. март 2001 г., м. март и м. октомври 2005 г. и м. март 2006 г.,

–    като взе предвид Директива 1999/70/EО от 28 юни 1999 г. относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP)[4],

–   като взе предвид своята резолюция от 23 март 2006 г. относно демографските предизвикателства и солидарността между поколенията [5],

  като взе предвид Директива 96/71/EО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги[6],

–   като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2006 г. относно прилагането на Директива 96/71/EО относно командироването на работници [7],

–   като взе предвид Конвенцията за работниците мигранти (допълнителни разпоредби) от 1975 г. на Международната организация на труда (МОТ),

–   като взе предвид Препоръката за трудовите правоотношения на МОТ от 2006 г.,

–   като взе предвид Конвенцията на МОТ относно частните бюра (агенции) по труда от 1997 г.,

–-  като взе предвид програмата на МОТ за достоен труд,

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно насърчаване на достоен труд за всички и приносът на ЕС за прилагане на програмата за достоен труд по света (COM(2006)0249),

–   като взе предвид Директива 75/117/EИО на Съвета от 10 февруари 1975 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените [8],

–   като взе предвид Директива 76/207/EИО на Съвета от 9 февруари 1976 г. относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие, и условията на труд[9],

–   като взе предвид Директива 92/85/EИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички-родилки или кърмачки (десета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО)[10],

–   като взе предвид Директива 94/33/EО на Съвета от 22 юни 1994 г. за закрила на младите хора на работното място[11],

   като взе предвид Директива 94/45/EО на Съвета от 22 септември 1994 г. за създаване на Европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение[12],

  като взе предвид Директива 2002/73/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. за изменение на Директива 76/207/EИО на Съвета относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие, и условията на труд[13],

  като взе предвид Директива 97/81/EО на Съвета от 15 декември 1997 г. относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) - Приложение : Рамково споразумение за работа при непълно работно време[14],

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по икономически и парични въпроси, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по правата на жените и равенството между половете (A6‑0247/2007),

A. като има предвид, че в епохата на глобализация, бърз технологичен прогрес, демографски изменения и значителен растеж в сектора на услугите осъвременяването на трудовото законодателство, в случаите, когато е необходимо, е един от елементите, които гарантират успешното адаптиране на предприятията и работниците, като по този начин се утвърждават ценностите на европейския социален модел,

Б.  като има предвид, че икономическият растеж е една от основните предпоставките за устойчив растеж на заетостта и като има предвид, че на социалните политики, когато са подходящо разработени, не трябва да се гледа като на разход, а вместо това като на положителен фактор за икономическия растеж на Европейския съюз в съответствие с изпълнението на Лисабонската програма,

В.  като има предвид, че Европейският съюз е не само свободно търговско пространство, но и общност със споделени ценности, вследствие на което трудовото законодателство следва да отразява тези ценности; като има предвид, че остават валидни основните принципи на трудовото право, разработени в Европа през последните 200 години; като има предвид, че трудовото законодателство предоставя правна сигурност и защита за работниците и работодателите чрез законодателни мерки или колективни договори, или съчетание на двата варианта, както и че по този начин се възстановява равновесието на силите между работника и работодателя, и като има предвид, че успехът на всеки процес, свързан с въвеждане на промени, ще бъде по-голям, ако работниците се чувстват по-сигурни, и като има предвид, че тази сигурност зависи повече от това колко лесно е да се намери нова работа,

Г.  като има предвид, че в днешно време, на европейския пазар на труда са все по-разпространени новите видове нестандартни договори и гъвкави стандартни договори (например договори за работа на непълно работно време, срочни договори, временни договори, сключени с посредничеството на бюра по труда, периодично подновявани договори със самостоятелно заети лица, както и договори за изпълнение на конкретни проекти), някои от които по същество не предоставят сигурност ;

Д. като има предвид, че такива видове договорни правоотношения, ако са придружени от необходимите гаранции за сигурност на наетото лице, могат да допринесат за приспособимостта на предприятията, която се изисква в новата международна обстановка, и същевременно да отговарят на специфичните потребности на наетите лица за различно равновесие между личния и семейния живот, и професионалното обучение,

Е.  като има предвид, че работните места на непълно работно време представляват около 60% от новосъздадените работни места в Европейския съюз от 2000 г. насам , и като отчита, че 68% от работниците на непълно работно време са удовлетворени от своето работно време, и като има предвид, при все това, че тази степен на удовлетвореност е тясно свързана с равнището на закрила, която получават работниците на непълно работно време от страна на трудовото законодателство и социалното осигуряване,

Ж.  като има предвид, че работата на непълно работно време e характерна предимно за труда, полаган от жени, тъй като жените често използват компромисна стратегия поради липсата на достъпни услуги за полагане на грижи за деца и лица, нуждаещи се от грижи,

З.  като има предвид, че съществуващото законодателство на Европейската общност, което насърчава равенството между половете, не е постигнало до днешна дата целите си и разликата в заплащането между половете и липсата на разпоредби за съвместяване на работата и семейния живот и обществените услуги за полагане на грижи за деца продължават да бъдат основни проблеми за европейските работници,

И. като има предвид, че работните места на временни трудови договори са нараснали по-бързо в страните, в които са въведени промени в съответните разпоредби с оглед насърчаване на временната заетост и като има предвид, че нестандартната заетост може да има благотворен ефект, ако съответства на положението на работниците и е доброволна; като се има предвид при все това, че понастоящем голям дял от нестандартната заетост не е желана и много работници попадат извън обхвата на основни трудови и социални права, като така се подкопава принципът на равно третиране,

Й.  като има предвид, че само 60% от лицата, работещи по нестандартни договори през 1997 г., са имали стандартни договори през 2003 г., което показва, че 40% от лицата, работещи по нестандартни договори, все още не се ползват с трудов статус на пълно работно време след период от 6 години, което по-специално се отнася до младите хора, които все по-често започват работа посредством алтернативни форми нa заетост с по-несигурни условия на труд и социални условия от средните и за които рискът да останат в периферията на трудовия пазар е все по-голям,

К. като има предвид, че неотдавнашното увеличаване на броя на нетипичните договори доведе до различия в условията на труд по отношение на здравето и безопасността, което може да се изрази във влошени условия на труд и повишен процент злополуки,

Л.  като има предвид, че неравенствата пораждат преки и непреки икономически разходи, а равнопоставеността създава предимства по отношение на конкурентоспособността, постигането на равнопоставеност представлява важен стратегически залог за икономическото и социалното развитие; като има предвид, освен това, че Европейският съюз не може да си позволи да се лиши от енергията и продуктивните възможности на жените, които представляват половината от населението,

M. като има предвид, че днес жените са изправени пред тройно предизвикателство, т.е., да увеличат участието си на пазара на труда, да родят повече деца и да се справят с нарастващите грижи и отговорности в семейството; кат има предвид, че в почти всички случаи жените са тези, от които се изисква да правят компромиси, за да съвместяват работата и семейството, и които са подложени на високи нива на стрес и безпокойство в резултат на съчетаването на професионалните и семейните задължения,

Н.  като има предвид, че стотици хиляди жени приемат нерегламентирани условия на труд поради липса на избор, тъй като са домашни работнички извън своя дом или полагат грижи за възрастни членове на семейство,

О.  като има предвид, че работниците по нестандартни трудови договори често са изложени на по-голям риск от своите колеги, работещи при други форми на трудови правоотношения, поради липсата на обучение и факта, че не осъзнават рисковете и не са запознати с правата си,

П.  като има предвид, че всички работници трябва да се ползват с достатъчна сигурност и закрила на работното място, независимо от техните договори,

Р.  като има предвид, че в много държави-членки колективното преговаряне спомага за постигане на гъвкавост на трудовия пазар и е ключов елемент на трудовото законодателство, както и важен инструмент за регулиране; като има предвид, че трябва да се спазват условията във връзка с индустриалните отношения, а традициите в областта на индустриалните отношения и синдикалната членска маса варират в различните страни; като има предвид, че ,държавите-членки трябва да насърчават социалния диалог между социалните партньори на всички равнища, защото това е по-ефективната методология за осъществяване на подходяща реформа на трудовото законодателство,

С. като има предвид, че действията на равнището на ЕС трябва да отчитат компетенциите на държавите-членки в сферата на трудовото право и принципите на субсидиарност и пропорционалност, като същевременно Европейският парламент очаква от Комисията да предложи законодателни инициативи, когато това се окаже необходимо, за да се гарантира развитието на европейското трудово законодателство чрез система от минимални социални стандарти, приложими в целия Европейски съюз въз основа на достиженията на правото на Общността,

Т.  като има предвид, че за да се справи с настоящите икономически предизвикателства, Европейският съюз трябва да вложи всичко, за да осигури стабилност на пазарите на труда в държавите-членки, да реагира на масовото съкращение на работни места в определени сектори и да предостави на своите граждани здравословни и безопасни условия на труд на по-високо отколкото преди, което е важно за поддържане на условията на живот в съзвучие с човешкото достойнство и основните европейски ценности,

1.  приветства нов подход към трудовото законодателство, който има за цел да обхване всички работници без оглед на договорните правоотношения, по които са страна;

2.  приветства разискванията относно необходимостта от осъвременяване и засилване на трудовото законодателство с цел посрещане на предизвикателствата на 21-ви век, и по-специално необходимостта от намаляване на несигурността, свързана в някои случаи с нестандартните трудови договори, както и от засилване на закрилата за уязвимите работници с цел създаване на по-добри работни места и по-голямо социално сближаване, чрез което да се спомогне за постигане на целите на Лисабонската стратегия; счита, че подобряването на трудовото законодателство следва да съответства на принципите на Хартата на основните права, и по-специално на Глава ІV от Хартата и трябва да спазва и защитава ценностите на европейския социален модел и установените социални права;

3.   отбелязва с голяма загриженост, че макар Зелената книга на Комисията да признава, че настоящите условия на пазара на труда пораждат неравенство, т.е., създават разлики в заплащането на труда по полов признак, както и сегрегация на работното място и по сектори, тя напълно пренебрегва задълженията и отговорностите, произтичащи от съобщението на Комисията относно Пътната карта за равенство между мъжете и жените (COM(2006)0092);

4.   отбелязва отново с голяма загриженост, че Зелената книга, въпреки че признава, че жените са изправени пред липса на равновесие между професионалния и личния си живот, пренебрегва спешната необходимост от действия за намиране на баланс между професионалния и личния живот и демографските предизвикателства, както е заложено в Европейския пакт за равенство между половете и Съобщението на Комисията относно демографското бъдеще на Европа (COM(2006)0571);

5.  счита, че приоритетите на програмата за реформиране на трудовото законодателство са: a) разширяване на закрилата, с цел тя да обхваща и работници по нестандартни трудови правоотношения, б) изясняване на положението в областта на заетостта посредством подчинени трудовоправни отношения и неясните граници между самостоятелна заетост и наетите лица в подчинено трудовоправни отношения, в) предприемане на действия срещу недекларирания труд, и г) улесняване на прехода между различни ситуации на заетост и безработица;

6.  подчертава, че европейската икономика се нуждае от повече икономически активни лица, за да бъде конкурентоспособна на световния пазар и за да изпълни ангажиментите за социална сигурност,

7.  изразява съжаление при все това, че не са проведени консултации със социалните партньори, както е предвидено в член 138 от Договора за създаване на Европейската общност, като се има предвид, че Зелената книга определено има важни последици в сферата на социалната политика;

8.  счита, че за да може трудовото законодателство да посрещне предизвикателствата на 21-ви век, то трябва да се насочи до голяма степен към сигурността на трудовата заетост през целия трудов живот на работниците, а не към защитата на определени работни места, като по този начин ще улесни както навлизането, така и оставането на трудовия пазар, а също и преминаването от безработица към заетост и от едно работно място на друго, чрез използване на активни политики в областта на труда, насочени едновременно към развитие на човешкия капитал и подходящ бизнес климат, както и към подобряване качеството на работните места;

9.  счита, че трудовите правоотношения, които характеризират заетостта на гражданите и професионалната им дейност, са претърпели сериозни промени през последното десетилетие; отбелязва, че постоянният договор на пълно работно време представлява стандартната форма на трудови правоотношения и като такъв трябва да се превърне в отправна точка за последователно прилагане на принципа на недискриминация; ето защо счита, че европейското трудово законодателство трябва да утвърди безсрочните трудови договори като основна форма на трудови правоотношения, която осигурява подходяща социална и здравна защита и спазване на основните права;

10. признава, в тази връзка, необходимостта от наличието на достатъчно гъвкави разпоредби за работното време, за да се отговори на нуждите на работодателите и работниците, и да се предостави възможност на хората за постигане на равновесие между професионалния и семейния живот, както и за да се запази конкурентноспособността и подобри заетостта в Европа, без да се пренебрегва здравето на наетите лица;

11. изразява решително несъгласие с аналитичната рамка, представена в Зелената книга, в която се твърди, че стандартният безсрочен договор на пълно работно време е остаряла форма на трудови правоотношения, повишаваща разпокъсването на трудовия пазар и пропастта между „вътрешни“ и „външни“ наети лица и затова трябва да се разглежда като пречка пред растежа на заетостта и подобрения икономически динамизъм;

12. подчертава, че трудовото законодателство е ефективно, справедливо и силно само в случай, че бъде въведено от всички държави-членки, прилага се еднакво към всички участници на пазара и се контролира редовно и ефективно; изисква в рамките на инициативата за по-добро законотворчество Комисията да укрепи ролята си на пазител на договора по отношение на прилагането на социалното и трудово законодателство; изразява критично отношение към Комисията във връзка с нейната намеса в правото на държавите-членки да контролират прилагането на правото на Общността по отношение на командироването на работници;

13. изтъква, че последните проучвания на ОИСР, както и други проучвания сочат, че не съществуват доказателства за твърдението, че намаляването на защитата срещу уволнение и отслабването на стандартните трудови договори улесняват растежа на заетостта; изтъква, че примерът на скандинавските държави ясно сочи, че високото равнище на защита срещу уволнение и стандарти за наемане на работа е напълно съвместимо с висок растеж на заетостта;

14. отбелязва, че някои форми на нетипични договори, в зависимост от това доколко добре са включени в трудовото и социалноосигурително законодателство, както и предоставянето на възможности за обучение, включително и обучение през целия живот, могат да допринесат за повишаване на икономическите показатели в ЕС, както и за удовлетворяване на различните потребности на работниците, като се имат предвид етапът, в който се намират, и техните перспективи за трудова реализация; същевременно признава, че нестандартни форми на труд трябва да вървят ръка за ръка с подкрепата за онези работници, които са в положение на преход от едно работно място към друго или от един вид трудова заетост към друг; отбелязва също така, че с цел този преход да бъде бърз и устойчив е необходимо вниманието да се съсредоточи върху активна намеса, която да позволява на работниците, които се завръщат на трудовия пазар, да имат право да получат известна помощ по отношение на доходите през периода, който им е стриктно необходим за повишаване на възможностите им да бъдат наети посредством обучение или преквалификация;

15. подчертава, че вниманието в Зелената книга трябва да бъде съсредоточено върху самото трудово законодателство;

16. изразява съжаление, че вниманието на Комисията е съсредоточено върху трудовото законодателство, отнасящо се до индивидуалните трудови правоотношения, и настоятелно призовава Комисията да обърне внимание и да насърчава трудовото законодателство, отнасящо се до колективните трудови договори, като средство за увеличаване както на гъвкавостта, така и на сигурността за работниците и работодателите;

17. твърдо вярва, че всяка форма на заетост, нестандартна или друга, да бъде съпроводена от набор основни права, независимо от конкретния трудов статус, който трябва да включва: равнопоставеност, здравеопазване и безопасност на работниците, разпоредби относно времето за труд и отдих, право на сдружаване и представителство, право на колективни преговори и колективни действия, както и достъп до обучение; същевременно подчертава, че тези въпроси трябва да бъдат приведени в действие по подходящ начин на равнище държави-членки, като се имат предвид различните традиции и социално-икономически условия във всяка държава; подчертава, че европейското законодателство не противоречи на националното законодателство, а следва да се разглежда като допълващо;

18. отбелязва, че основна част от трудовото законодателство в много държави-членки и както е залегнало в Договора, е правото да се предприемат колективни действия и че Комисията е съобщила в публикациите пред Съда на Европейските общности, че специфичната форма на колективни действия в някои северни страни е в съответствие с Договора за ЕО и изисква Комисията да спазва колективните договори като специфична част от трудовото право, признато от Съда на Европейските общности;

19. изисква всички работници да имат достъп до еднакво ниво на защита и определени групи да не бъдат изключени по подразбиране от най-високата степен на защита, както понастоящем често се случва с моряците, работниците на плавателни съдове и офшорните работници, както и с тези в областта на пътния транспорт; изисква да се прилага ефикасно законодателство за всички лица, независимо от мястото, където работят;

20. счита, че прекалената административната тежест може да възпре работодателите да наемат нови работници дори в момент на икономически растеж, като по този начин влошава перспективите за работа и възпрепятства работниците да се включат в пазара на труда. Подчертава, че създаването на работни места е основна европейска цел съгласно решенията, взети от Съвета през 2000 г. в Лисабон;

21. отчита нарастващия дял на неофициална икономика и по-специално трудовата експлоатация на работници без документи и счита, че най-добрият начин за борба с това явление се състои в съсредоточаване на вниманието върху инструменти и механизми за справяне с експлоатацията, в т.ч. по-голямо и по-добро прилагане на трудовото право и трудовите норми, както и на основните човешки права на работниците; призовава държавите-членки да предложат законодателство с цел предотвратяване на експлоатацията на уязвими работници от страна на недобросъвестни работодатели и да подпишат и ратифицират Конвенцията на ООН за защита на правата на всички мигриращи работници и членовете на техните семейства, и да подпишат и ратифицират Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора;

22. приветства голямото разнообразие от трудови традиции, договорни форми и модели на работа на пазарите на труда;

23. призовава за създаването на гъвкави и сигурни договорни споразумения в контекста на съвременните работни организации;

24. изтъква, че малките и средни предприятия (МСП) са признати като главен фактор за създаване и увеличаване на работните места в Европа, както и за подпомагане на социалното и регионално развитие; следователно вярва, че е от съществено значение да се засили ролята на МСП при модернизирането и укрепването на трудовото право;

25. счита, че по-ефективното прилагане на европейското право изисква укрепване на системата от връзки със социалните партньори и адекватна реакция спрямо липсата на представителство на служителите в някои сектори, където икономическата дейност се упражнява основно от МПС с по-малко от 10 служители (тази липса на представителство е особено ясно изразена в новите държави-членки);

26.одобрява стремежа на Съвета да мобилизира всички целесъобразни национални и общностни ресурси с цел да осигури квалифицирана, обучена и приспособима работна сила и пазари на труда, които отговарят на предизвикателствата, възникнали в резултат на общото въздействие на глобализацията и застаряването на европейските общества;

27. отбелязва, че вследствие на сегментацията на пазара на труда, при която сигурността на работните места е малка, а заетостта - нестабилна, при редица нестандартни договори достъпът до образование и обучение, професионални пенсии и професионално развитие е ограничен и като цяло не се правят достатъчно инвестиции в човешкия капитал; подчертава, че това засилва икономическата несигурност и поражда съпротивление спрямо промените и глобализацията като цяло;

28. отбелязва, че поради липсата на подходящо социално осигуряване в много държави-членки получаването на пенсия по втория стълб е невъзможно, което допълнително усилва натиска спрямо пенсиите за старост в първия стълб;

29. вярва, че съчетанието от индивидуалната мотивация, подкрепата от страна на работодателите, достъпността и наличието на възможности са най-важните фактори по отношение на участието в процеса на учене през целия живот и призовава за развитие на образователен сектор и училища, които отговарят на изискванията на трудовия пазар и на индивидуалните очаквания на работниците и работодателите; подчертава необходимостта от установяване на необходимата връзка между професионалната кариера и учебните планове;

30. посочва неотложната необходимост да се подобри образователното равнище на населението в ЕС и призовава Комисията, държавите-членки и социалните партньори да разглеждат ученето през целия живот като надеждна инвестиция в развитието на човешкия капитал и най-ефективно средство за преодоляване на дългосрочната безработица, като в тази връзка развиването на умения и придобиването на квалификации е от общ интерес, както подчертават съвместно европейските социални партньори в Рамката за действие за развиване на компетенции и квалификации през целия живот;

31. изразява становището, че реформите в трудовото законодателство следва да облекчават инвестирането на компаниите в уменията на техните работници, да стимулират работниците да усъвършенстват собствените си умения и да гарантират участието на социалноосигурителните системи при осъществяването на такъв подход;

32. подчертава, че е от значение да се постигне определено ниво на съгласуваност в областта на трудовото право посредством директиви, колективни споразумения и отворения метод на координация; призовава Комисията да вземе предвид значителните различия между трудовите пазари в отделните държави-членки, както и тяхната компетенция в тази област; при все това припомня, че целта е да се изгради конкурентноспособна, новаторска и всеобхватна Европа, както и да се създадат повече и по-добри работни места;

33.  отбелязва липсата на правилно изпълнение и прилагане на съществуващото европейско законодателство и призовава Комисията да координира националното трудово законодателство и социалните инспекторати; подчертава необходимостта новите държави-членки да приведат своето законодателство в областта на здравеопазването и безопасността в съответствие с европейското законодателство;

34. смята, че правата на трансграничните работници биха могли да бъдат защитени по подходящ начин от съответното законодателство, ако то се приложи ефективно, а целта, свързана с приемането на една обща дефиниция за работник и за самостоятелно заето лице съгласно законодателството на Общността е изключително сложна, с оглед на твърде големите различия между социално-икономическата действителност и традиции на отделните държави-членки. Същевременно е необходима инициатива за постигане на известно равнище на сближаване, необходимо за гарантиране на последователно и по-ефективно прилагане на достиженията на правото на Общността; това сближаване следва да зачита правата на държавите-членки да определят наличието на трудовоправно отношение;

35. призовава Комисията да гарантира, че такова разграничение се прави в съответствие с насоките, определени от Съда на Европейските общности; приканва Комисията да започне неотложни преговори с държавите-членки за установяване на прозрачни и последователни критерии за определяне на статута на работник и статута на самостоятелно заето лице в трудовото законодателство; още веднъж изразява категорично позицията на Парламента, че всяко определение за работник трябва да се основава на фактическата ситуация във времето и мястото на работа;

36. призовава държавите-членки незабавно да приложат Препоръката на Международната организация на труда (МОТ) от 2006 г. относно обхвата на трудовото правоотношение;

37. призовава държавите-членки да отбележат в препоръката на Международната организация на труда, че трудовото законодателство не трябва да навлиза в областта на действително търговските по своята същност отношения;

38. призовава откритият метод на координация да бъде използван в политиката в областта на заетостта и социалната политика като полезен инструмент за обмен на най-добри практики с цел да бъдат посрещнати общите предизвикателства по един гъвкав и прозрачен начин, както и за да бъдат отчетени разнообразните условия, които са от изключително значение за трудовите пазари на отделните държави-членки;

39. препоръчва на държавите-членки, на Съвета и на Комисията да обменят най-добри практики в рамките на Открития метод за координация по отношение на гъвкавата организация на работно време и да вземат предвид иновативни начини за организацията на работните часове, осигуряващи уравновесеност между работата и семейния живот;

40. призовава Комисията да продължи да събира и анализира информацията от националните пазари на труда с цел да се гарантира, че обменът на най-добри практики, свързани с политиките в областта на заетостта и прилагани в отделните държави-членки, се основава на надеждни данни, и по-специално на еднородни и съпоставими статистически данни;

41. призовава държавите-членки да преразгледат и приспособят системите си за социално осигуряване, както и да допълнят активните политики в рамките на трудовия пазар и по-специално в областта на обучението и обучението през целия живот, с оглед новите трудови реалности, улесняване на преминаването от една работа на друга и завръщането на пазара на труда, като по този начин се предотврати изпадането в ненужна зависимост от социалните помощи и работата в неофициалния сектор ;

42. строго осъжда неправомерното заменяне на регламентирана заетост с други видове заетост без каквато и да е наложителна икономическа необходимост, до което се прибягва често по-специално в европейските предприятия в областта на средствата за масово осведомяване, с цел да се увеличат максимално в краткосрочен план печалбите в степен, много по-голяма от обичайната, за сметка на обществеността, наетите лица и конкурентите; подчертава, че подобни действия нарушават европейския социален модел, тъй като трайно заличават консенсуса, справедливостта и доверието между работодателите и наетите лица; настоятелно приканва държавите-членки и социалните партньори да предприемат мерки в това отношение, с цел да сложат край на безотговорните неправомерни действия;

43. напомня, че моделът на гъвкавосигурността се определя като съчетаване на гъвкавостта и сигурността на трудовия пазар по начин, който допринася за увеличаване както на производителността, така и на качеството на работните места, чрез гарантиране на сигурност и равновесие между семейния живот и трудовата дейност за отделните работници, като същевременно се предоставя на предприятията необходимата гъвкавост, за да продължават да разкриват нови работни места в отговор на променящите се потребности на пазара; счита, че изискванията за гъвкавост и сигурност не си противоречат и взаимно се допълват;

44. подчертава, че гъвкавосигурността може да бъде постигната само чрез ефективно и съвременно трудово законодателство, което отразява променящата се действителност на трудовия пазар; отбелязва, че колективното преговаряне и социалните партньори са важен елемент от подхода, основаващ се на гъвкавосигурността; счита, при все това, че съществуват различни модели гъвкавосигурност. Отбелязва, че общият подход следва да се основава на съчетаването на способността на предприятията и работниците да се приспособяват при високо равнище на социална закрила, социално осигуряване и обезщетения при безработица, активни политики в областта на трудовия пазар, възможности за обучение, включително обучение през целия живот; счита, че широкообхватните разпоредби за социални грижи и универсалния достъп до услуги, свързани с грижи за деца или зависими лица, допринасят положително за постигането на тези цели;

45. счита, че определението за гъвкавоссигурност в Зелената книга на Комисията е прекалено тясно; отбелязва, въпреки това, че Комисията ще публикува съобщение относно гъвкавосигурността;

46. Счита, че по-възрастните работници следва да могат да останат в рамките на работната сила на доброволна и гъвкава основа, като им се оказва подкрепа чрез подходящо обучение и здравни грижи на работното място; изтъква неотложната необходимост от утвърдителни действия, с цел да се насърчат по-възрастните работници да се включат отново в трудовия пазар, както и необходимостта от по-голяма гъвкавост при избор на видове пенсии и пенсионни схеми;

47. призовава Комисията и държавите-членки да признаят, че трудовото право има огромно влияние върху поведението на предприятията и че тяхното доверие в устойчивите, ясни и надеждни разпоредби има ключово значение в рамките на процеса на вземане на решения за разкриване на повече и по-добри работни места и поради това призовава държавите-членки да приложат и следят за надеждното изпълнение на цялото съществуващо законодателство на ЕС, засягащо трудовите пазари;

48. Призовава държавите-членки и Комисията да засилят правата, свързани с отпуска по майчинство или бащинство, и разпоредбите в областта на грижите за децата, на национално и европейско равнище както за мъжете, така и за жените;

49. приветства изложената стратегията за борба срещу недекларирания труд и сивата икономика, които, въпреки че се наблюдават в различна степен в отделните държави-членки, нарушават производствената система, са в ущърб на потребителите, водят до намаление на приходите от данъци и нелоялна конкуренция между предприятията; споделя подхода на Комисията за борба с недекларирания труд чрез силна координация между държавните правоприлагащи органи, инспекциите по труда и/или синдикатите, администрациите на-осигурителните органи и данъчните органи и призовава държавите-членки да използват новаторски методи, основаващи се на специфични за различните стопански сектори показатели и стандарти, с цел да се води борба срещу намаляването на данъчните постъпления;

50. призовава Комисията да предприеме информационна кампания, насочена към работодателите и работниците и имаща за цел да привлече вниманието към приложимите минимални правила и актове на ЕС, както и към неблагоприятния ефект на скритата заетост върху националните системи за социално осигуряване, публичните финанси, лоялната конкуренция, икономическите показатели и върху самите работници;

51. призовава да се обърне специално внимание на младите работници, които в най-голяма степен извършват труд по срочни трудови договори, с цел да се гарантира, че тяхната липса на опит на работното място няма да доведе до трудови злополуки; насърчава държавите-членки да обменят добри практики в това отношение и призовава агенциите за временна трудова заетост, да повишат осведомеността сред работодателите и самите млади работници;

52. подчертава ролята на социалните партньори при информирането и предоставянето на обучение на работниците и работодателите относно техните права и задължения в рамките на трудовите правоотношения и прилагането на съществуващото законодателство в тази област и поради това призовава Комисията да насърчава предоставянето на техническа подкрепа на социалните партньори, както и да поощри обмена на познания и опит между тях с цел подобряване условията на труд;

53. изтъква ценната роля, изпълнявана от социалните партньори, които вече са постигнали известен успех по отношение на реформирането на трудовите пазари, а именно чрез сключване на договори относно отпуска по майчинство/бащинство, работа на непълно работно време и срочни трудови договори, както и работата от разстояние и обучението през целия живот;

54. счита, че държавите-членки трябва да проявят дух на откритост в рамките на диалога със социалните партньори по въпроса за осъвременяване на трудовото право и приспособяването му към предизвикателствата на 21ви век, да вземат предвид доводите на социалните партньори и да отговорят на проблемите, които ги интересуват;

55. посочва положителната роля, която колективното преговаряне на национално и отраслово равнище и на равнището на отделните предприятия може да играе в трудовите правоотношения, като повишава производителността на предприятията и по този начин насърчава растежа на заетостта, и изтъква възможността за промени в договореностите с оглед засилване на ролята на колективното преговаряне и намиране чрез подобен вид преговаряне на решения на равнище предприятия, които са в полза на работодателите и работниците;

56. призовава Комисията и държавите-членки непрекъснато да си сътрудничат, в рамките на програмата, насочена към подобряване на законотворческия процес, със социалните партньори и съответните представителни организации на гражданското общество относно всеки законодателен акт в областта на трудовото право или социалната политика, с оглед да се опростят административните процедури, бюрокрацията и административните пречки, с които се сблъскват малките и средни предприятия и по-специално новите фирми, за да се облекчи тяхното финансово положение с цел повишаване на конкурентноспоспобността им и създаване на възможности за разкриване на работни места;

57. призовава Комисията да регламентира солидарна и индивидуална отговорност за общите или основни предприятия, с цел избягване на злоупотребите при сключване на договори за подизпълнение и командироване на работници и за установяване на прозрачен и конкурентен пазар за всички компании въз основа на равнопоставена конкурентна среда по отношение на спазването на нормите и условията на труд, по специално призовава Комисията и държавите-членки да определят ясно на европейско равнище върху кого пада отговорността за зачитане на трудовото законодателство и за изплащане на съответните възнаграждения, вноски за социално осигуряване и данъци във веригата от подизпълнители;

58. изразява дълбокото си убеждение, че създаването на несигурни, ниско платени работни места не е подходящ отговор на тенденцията за изнасяне на производството, обхващаща все повече и повече отрасли; счита че, напротив, инвестициите в научните изследвания, развитието, обучението, включително и обучението през целия живот, ще могат да подпомогнат развитието на отраслите, които понастоящем страдат от липса на конкурентноспособност;

59. призовава Комисията да спомогне за установяване на механизъм за уреждане на спорове, с цел да позволи на европейските споразумения между социалните партньори да се развият в ефективен и гъвкав инструмент, който може да насърчава по-ефективен регулаторен подход на европейско равнище;

60. призовава държавите-членки да премахнат ограниченията върху достъпа до своите трудови пазари, за да се подобри мобилността на работната ръка в ЕС и да се осъществят целите на единния пазар и Лисабонската стратегия в по-кратки срокове;

61. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията както и на парламентите на държавите-членки и страните кандидатки..

  • [1]  OВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16.
  • [2]  OВ C 305 E, 14.12.2006 г., стр. 141.
  • [3]  OВ C 364, 18.12.2000 г., стр. 1
  • [4]  OВ L 175, 10.7.1999 г., стр. 43.
  • [5]  ОВ C 292 E, 1.12.2006 г., стр. 131.
  • [6]  OВ L 18, 21.1.1997 г., стр. 1.
  • [7]  Приети текстове, P6_TA(2006)0436.
  • [8]  OВ L 45, 19.2.1975 г., стр. 19
  • [9]  ОВ L 039 , 14.2.1976 г., стр. 40.
  • [10]  OВ L 348, 28.11.1992 г., стр. 1
  • [11]  ОВ L 216, 20.8.1994 г., стр. 12.
  • [12]  ОВ L 254, 30.9.1994 г., стр. 64.
  • [13]  ОВ L 269, 5.10.2002 г., стр. 15.
  • [14]  ОВ L 14, 20.1.1998 г., стр. 9.

EXPLANATORY STATEMENT

The aim of the Commission's Green Paper on 'Modernising labour law to meet the challenges of the 21st century' is to launch a public debate in the EU on how labour law can be modernised to meet the main challenges deriving above all from globalisation and the ageing of European societies. Moving labour law in this direction seems to be vital if the two most important aims of the Lisbon Strategy - making the EU the world's most competitive economy by 2010 and creating high levels of employment - are to be achieved.

Since growth in employment is possible only in combination with economic growth, modernisation of labour law must take into account the expectations of both workers and employers. In fact, these are not completely divergent in the European Union, where a culture of conflict - the philosophical basis of labour law, which was originally intended to protect the weaker party in the employment relationship - is gradually being replaced by a culture of cooperation. At present, the shared aim of workers and employers is to be able to adapt to changing conditions stemming from rapid technological development, increased competitiveness - a consequence of both globalisation and changing consumer demand - and also from the very swift development of the services sector. At the Hampton Court Summit in October 2005, taking these factors into account, the European Council adopted, a Commission communication on European values in a globalised world, which called on the Member States to apply active labour market policies and promote flexibility and adaptability designed 'to protect people rather than jobs'. The communication also pointed to the need to improve the regulatory environment at EU and national level, so as to 'free businesses and citizens from unnecessary costs and red tape'.

The Green Paper appears to be a continuation of the line of thinking which holds that the creation of a more flexible labour law framework is essential. This does not mean a radical retreat from compulsory standards of employment security, but may require changes in the quality of those standards reflected in a change from the concept of 'job security' to that of 'employment security' and from the notion of 'security with a job' to that of 'security of a job'. Labour law geared essentially to protecting workers employed under standard labour relations based on permanent labour contracts will not deter those not in conventional employment from responding flexibly to market needs. Over-strict regulation of the labour market has adverse effects on economic growth and growth in employment, deterring employers from offering legal work and encouraging both employers and workers to resort to the black market.

Lack of flexibility in labour law also results in the development of alternative forms of employment which, as statistical data show, increase job opportunities for persons beginning their working life, as well as those of retirement age or wishing to return to work after a break. These also provide young students or parents bringing up children with an easy way of combining work with study or family life. Given the growing popularity of such forms of employment, as well as their favourable effects as regards making it easier to enter and stay in the labour market, labour law must respect them, while at the same time protecting the workers concerned from discrimination and ensuring the maintenance of certain minimum rights, to be determined according to the traditions and social and economic conditions of each Member State. However, there is no need to seek to eliminate the differences between traditional and alternative forms of employment. Establishing common minimum employment standards for all forms of employment would not only be very difficult, but could lead to the erection of further barriers to access to the legal labour market for many social groups, including those most vulnerable to marginalisation.

The creation of new uniform standards and definitions at Union level should be approached with particular restraint. The differences between Member States are so great that introducing such uniform measures could have the effect of reducing economic efficiency and thus adversely affecting employment levels. The European Union has an impressive array of regulations governing the labour market and there is no need to introduce new ones. However, there is a need for a routine review of existing legislation to gauge its impact on the operation of enterprises, particularly SMEs and on employment levels in the Union.

In this connection, it would undoubtedly be useful for the Member States to adopt a bolder policy aimed at completing the single market, with particular reference to the free movement of workers and services. The efforts undertaken by the Community institutions should result in the removal of barriers and difficulties arising at supranational level, since these continue to be a major factor hampering the growth of mobility for European citizens, which is crucial to economic growth and hence to employment. The open method of coordination should serve as a framework for more dynamic exchanges of positive experience by Member States in the field of active labour market policies.

The Commission, in its report on Employment in Europe 2006, deals with flexibility and security in EU labour markets and explicitly points out that, from a long-term prospective, providing competent training for people without work has a much greater positive influence in helping them cope in the labour market. Hence greater emphasis must be placed on the availability and quality of training both for workers and the unemployed. However, because individual motivation is of key importance to the success of any learning process, appropriate courses, such as entrepreneurial studies and personal career management, should be a permanent feature of school syllabuses.


The Lisbon strategy goals relating to professional activity have been attained in four EU countries, which considerably differ from others by virtue of the numerical strength and level of activity of their trade unions. However, social dialogue on questions crucial to economic development, and thus to increased employment, is needed everywhere. In addition to dialogue at European and national level, emphasis should also be placed on the value of dialogue at industry level, which provides a better framework for responding to changing market conditions. A healthy social dialogue makes it possible to overcome tensions and build trust between workers and employers. The social partners could make a positive contribution by encouraging those outside the labour market to take advantage of alternative forms of employment in situations where traditional contracts are not available. Such alternatives are better than unemployment. The Commission and the Member States' governments should support the development of strong social partners and, in the context of labour law, encourage cooperation and exchange of positive experiences between organisations, as well as promoting training and information campaigns aimed at workers and employers concerning workers' rights and the adverse effects of failure to comply with labour law requirements.

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ВЪТРЕШНИЯ ПАЗАР И ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ (6.6.2007)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно осъвременяване на трудовото законодателство с цел посрещане на предизвикателствата на 21-ви век
2007/2023 (INI))

Докладчик: Mia De Vits

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  Потвърждава, че трудовото право е преди всичко отговорност на държавите-членки и на социалните партньори и съществено се различава в отделните държави; въпреки това подчертава, че макар Европейският съюз да има ограничени правомощия в тази област, той трябва да насочи своите мерки към осъществяването на целите на Лисабонската стратегия за осигуряване на повече и по-качествени работни места;

2.  Подчертава, че трудовото право е законодателство за социална закрила с цел защита на работниците;

3.  Счита социалния диалог за подходящата рамка на ниво ЕС и държави-членки (в съответствие с член 137 от Договора за ЕО) за създаване на регулаторна рамка за трудовите правоотношения; съответно счита, че социалният диалог трябва официално да бъде включен като част от този дискусионен процес; счита, че общото заздравяване на социалните партньори и засиленото транснационално сътрудничество ще допринесат съществено за целите на прилагането на принципа за равнопоставеност;

4.  Изразява становището, че трябва да се цели реално гарантиране на работните места на служителите, за да има възможност за бързо преназначаване в случай на загуба на работа; в тази връзка подчертава особената важност на обучението през целия живот;

5.  Изразява становището, че прекомерните трудовоправни защитни разпоредби могат да доведат до намаляване на наемането на служители от страна на предприятията; съгласява се с Комисията, че гъвкавите рамкови условия в трудовото право увеличават приспособимостта на трудовите пазари и насърчават заетостта; в допълнение изразява становището, че не трябва да се създават допълнителни бюрократични пречки за предприятията, като административните разходи трябва да се намалят, особено по отношение на малкия бизнес; одобрява становището на Европейския съвет от 9 март 2007 г. с оглед на целта за намаляване на административната тежест с 25% до 2012 г.;

6.  Насочва вниманието към директивата за командироване на работници, регламента относно социално-осигурителните системи и други регламенти на ниво ЕС, които предоставят цялостна защита на правата на служителите; изразява становището, че не съществува необходимост от дефиниране на понятията "нает" и "самонает" на европейско ниво; обявява се в подкрепа на изграждането на европейски пазар на труда, както и за свободното движение на доставчиците на услуги в Съюза; случаите на конфликт между националното трудово право и правилата на вътрешния пазар трябва да се овладеят чрез даване на предимство на разпоредбите на националното трудово право;

7.  Счита, че директивата за командироване на работници, която предвижда минимум от основни норми за защита на работниците, е необходим инструмент за гарантиране на справедливо отношение към различните работници при временни трудови трансгранични отношения; въпреки това счита, че са необходими ефективни инструменти за контрол с цел противопоставяне на злоупотребите; въпреки това отбелязва в тази насока, че според съществуващата съдебна практика на Съда на Европейските общности приемащата държавата-членка трябва да е упълномощена единствено да изисква документи, в съответствие с принципа на пропорционалност; в допълнение приканва Комисията да работи по-активно с държавите-членки за подобряване на трансграничното сътрудничество между инспектиращите органи;

8.  В тази връзка се позовава на решението по случая Wolff & Müller на Съда на Европейските общности, което признава принципа на отговорност по веригата между главния изпълнител и фирмата-подизпълнител; приканва Комисията да насърчава и улеснява засиленото сътрудничество и споделянето на най-добри практики между властите на държавите-членки; приканва за предотвратяване на всякакви допълнителни бюрократични или финансови пречки пред главния изпълнител;

ПРОЦЕДУРА

Заглавие

Осъвременяване на трудовото законодателство с цел посрещане на предизвикателствата на 21-ви век

Номер на процедура

2007/2023 (INI)

Водеща комисия

EMPL

Становище, изказано от  

Дата на обявяване в заседание

IMCO
15.2.2007

Докладчик по становище               

Дата на назначаване

Mia De Vits
1.3.2007

Разглеждане в комисия

12.4.2007

8.5.2007

4.6.2007

 

 

Дата на приемане

5.6.2007

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

18

16

1

Членове на ЕП, присъстващи на окончателното гласуване

Daniela Buruiană-Aprodu, Charlotte Cederschiöld, Gabriela Creţu, Mia De Vits, Rosa Díez González, Janelly Fourtou, Evelyne Gebhardt, Małgorzata Handzlik, Malcolm Harbour, Edit Herczog, Pierre Jonckheer, Alexander Lambsdorff, Kurt Lechner, Lasse Lehtinen, Toine Manders, Arlene McCarthy, Béatrice Patrie, Zita Pleštinská, Guido Podestà, Giovanni Rivera, Zuzana Roithová, Luisa Fernanda Rudi Ubeda, Heide Rühle, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Alexander Stubb, Eva-Britt Svensson, Marianne Thyssen, Horia-Victor Toma, Jacques Toubon, Barbara Weiler

Заместник(ци), присъстващ(и) на окончателното гласуване

Wolfgang Bulfon, André Brie, Manuel Medina Ortega, Anja Weisgerber

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъстващ(и) на окончателното гласуване

Cristobal Montoro Romero, Paul Rübig

Забележки (данни, на разположение само на един език)

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКИ И ПАРИЧНИ ВЪПРОСИ (5.6.2007)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно осъвременяване на трудовото законодателство с цел посрещане на предизвикателствата на 21-ви век
2007/2023 (INI))

Докладчик: Donata Gottardi

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по икономически и парични въпроси приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава необходимостта от предлагане на социални, икономически и законодателни нововъведения , които да спазват и насърчават достиженията на общностното право, като в тях се ангажират социалните партньори, въз основа на колективни споразумения, както се изисква на институционално равнище, и счита, че е необходимо да се промени начина на организиране на работата и да се върви към работеща култура, основаваща се на доверие, достойнство, отговорност, сигурност и гъвкавост;

2.  подчертава социалното и икономическо значение на наемането на все повече хора, подчертава, че високата безработица в Европа днес подкопава благосъстоянието и бъдещото благоденствие, както и европейската конкурентоспособност, и дори в по-голяма степен създава социално разделение и деление между заетите и незаетите и несъмнено води до изолиране , зависимост и занижено самочувствие при незаетите лица;

3.  подчертава, че европейската икономика има нужда от работещи хора, за да бъде конкурентоспособна на световния пазар и за да изпълни обещанията за социална сигурност;

4.  подчертава, че високата безработица в Европа е недостатък, който изисква действия за улесняване на достъпа на повече хора до пазара на труда, за повишаване на мобилността на пазара на труда и за улесняване на индивида при смяна на работата, без да се губи сигурността;

5.  призовава към реформи, които да дадат приоритет на оставането на пазара на труда, като ограничат риска от обедняване и разделение;

6.  определя цел за създаване на повече и по-добри работни места, с цел да се използват растежа и конкурентоспособността за подобряване на условията на живот и труд и продължаване на развитието, при съответно спазване на принципите за социално сближаване и устойчивост в полза на бъдещото поколение, промените, възникнали вследствие на глобализацията, демографските предизвикателства, новите технологии и „икономиката на услугите”; подчертава, че ефективният пазар на труда е предпоставка за постигане на тези цели; приканва за създаване на гъвкава работна среда като предпоставка за постигане на растеж и конкурентоспособност;

7.  подчертава значението на това да се гарантира съгласуваност между напредъка в областта на трудовото законодателство и хармонизацията на равнище ЕС чрез директиви и колективни споразумения, и отворения метод за координация, като се обърне особено внимание на новите държави-членки, и настоятелно призовава Комисията да вземе предвид различията, които продължават да съществуват между националните пазари на труда, с оглед засилване на проекта за създаване на конкурентоспособна, новаторска и включваща Европа;

8.  приветства подходът към недекларираната работа и сивата икономика, които също така присъстват в различна степен в отделните държави-членки, нарушават производствената система, са в ущърб на потребителите, ограничават приходите от данъци и водят до несправедлива конкуренция между фирмите; счита, че Европейският съюз трябва да изпълнява важна роля за справянето с проблема с трафика на работници, както и за гарантирането на недискриминация на гражданите на ЕС в трудовото законодателство във всички държави-членки; призовава за засилване на проверките, целящи разкриването на недекларирана работа;

9.  споделя стратегията на Комисията за борба с недекларираната работа чрез засилена координация между правителствените изпълнителни агенции, трудовите инспекторати, социалноосигурителните институции и данъчните органи и призовава държавите-членки да използват новаторски методи, основани на показатели и параметри, специфични за конкретните бизнес сектори, с цел борба срещу недекларираната работа и уронването на данъчната система;

10. счита, че е необходимо да се постигне справедлив баланс между гъвкавост и сигурност като се вземат предвид изискванията и състоянието на фирмите и служителите и отбелязва, че и фирмите и служителите изискват гъвкавост и сигурност едни от други; отново подчертава необходимостта от преследване на гъвкавост, било то по отношение на видовите заетост или работното време като така се създават усилия работниците да достигнат до пазара на труда и да останат там; изтъква необходимостта от разглеждане на възможността за преразпределение на ролите и съвместяване на професионалните, семейните и личните ангажименти; счита, че е необходимо да се вземат предвид всички форми на заетост, в това число професиите, свързани с обгрижването на хора и доброволния труд;

11. подчертава, че активните политики на пазара на труда могат да бъдат по-ефективен начин за защита на работниците срещу рисковете на пазара на труда и ,че за да се постигне баланс между гъвкавост и сигурност следователно има нужда от адекватни ресурси – по отношение на размера и продължителността - ресурси за помощите при безработица и съвместното опериране на мрежа от видове помощи и улеснения за обучение и преквалификация на работната сила; призовава държавите-членки да предприемат конкретни мерки и действия за улесняване на професионалния преход чрез комбиниране на активни трудови политики и обучение през целия живот и чрез насърчаване на поделянето на отговорността между работодателите и служителите при разпределянето и преразпределянето на ресурсите и разходите;

12. обръща внимание на необходимостта да се отделят средства по-скоро за приспособяване на предпазните клаузи, отколкото за разширяване или ограничаване на техния обхват, и изразява загриженост за рисковете, които могат да възникнат при прехвърлянето на тежестта върху държавния бюджет, както и възможните въздействия върху пакта за стабилност и растеж;

13. подчертава, че разпоредбите относно защитата на заетостта и активните политики по заетостта следва да целят подобряване на перспективите за осигуряване на заетост за тези, които са в неизгодна позиция и имат проблеми с намиране на място на пазара на труда, като младите хора, децата и старите работници;

14. въпреки това отбелязва, че по-малките работодатели често изтъкват липсата на гъвкавост на трудовото законодателство като спирачка за разширяването и набирането на нови служители, както и че разходите и трудностите при прекратяване на трудовоправните взаимоотношения по основателни причини, понякога води до погрешни позовавания, като се има предвид потенциалното бъдеще на работодатели или задържането на неподходящи служители и, че тези фактори могат да окажат икономическо въздействие върху конкурентоспособността, което има своите последствия върху обществото като цяло;

15. отбелязва необходимостта от преследване на политики за активна заетост, основаващи се по-скоро на обучението през целия живот отколкото на обучаването на служителите единствено при кризисни ситуации, следвайки убеждението, че пригодността за наемане на работа и адаптивността на работната сила създава сигурност както за фирмите, така и за работниците и са от съществено значение за конкурентоспособността на икономика, основаваща се на знанието; отбелязва, че развиването на уменията и придобиването на квалификация с интерес на фирмите и служителите; отбелязва, че социалните партньори са се произнесли по този въпрос в „Рамковата програма за действие” през 2006 г.

ПРОЦЕДУРА

Заглавие

Осъвременяване на трудовото законодателство с цел посрещане на предизвикателствата на 21-ви век

Номер на процедура

2007/2023(INI)

Водеща комисия

EMPL

Становище, изказано от  

        Дата на обявяване в заседание

ECON
15.2.2007

Засилено сътрудничество - дата на обявяване в заседание

 

Докладчик по становище               

        Дата на назначаване

Gottardi Donata
13.3.2007

Заместен докладчик по становище

 

Разглеждане в комисия

8.5.2007

4.6.2007

 

 

 

Дата на приемане

5.6.2007

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

37

0

3

Членове на ЕП, присъстващи на окончателното гласуване

Gabriele Albertini, Zsolt László Becsey, David Casa, Christian Ehler, Jonathan Evans, José Manuel García-Margallo y Marfil, Jean-Paul Gauzès, Karsten Friedrich Hoppenstedt, Piia-Noora Kauppi, Astrid Lulling, Cristobal Montoro Romero, Joop Post, John Purvis, Alexander Radwan, Ivo Strejček, Pervenche Berès, Udo Bullmann, Ieke van den Burg, Donata Gottardi, Joseph Muscat, Dariusz Rosati, Antolín Sánchez Presedo, Manuel António dos Santos, Sharon Bowles, Sophia in 't Veld, Andrea Losco, Margarita Starkevičiūtė, Dariusz Maciej Grabowski, Guntars Krasts, Eoin Ryan, Heide Rühle, Sahra Wagenknecht, Cristian Stănescu.

Заместник(ци), присъстващ(и) на окончателното гласуване

Ján Hudacký, Werner Langen, Maria Petre, Andreas Schwab, Katerina Batzeli, Harald Ettl, Gianni Pittella.

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъстващ(и) на окончателното гласуване

 

Забележки (данни, на разположение само на един език)

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВАТА НА ЖЕНИТЕ И РАВЕНСТВОТО МЕЖДУ ПОЛОВЕТЕ (8.5.2007)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно осъвременяване на трудовото законодателство с цел посрещане на предизвикателствата на 21-ви век
2007/2023 (INI))

Докладчик: Kartika Tamara Liotard

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.. като има предвид, че според проучванията в новата икономика съществува и ще се засилва социалното неравенство и особено неравенството между половете, предимно в онези сектори, в които професионалните съюзи са слаби и няма колективни трудови споразумения,

Б.   като има предвид, че основните права на жените да работят или да получават социална закрила биха могли да бъдат значително намалени, което ще доведе до несигурност относно трудовите им перспективи в бъдеще и ще повлияе върху техни жизненоважни решения, като планиране на семейство,

В.   като има предвид, че жените са в неравностойно положение на трудовия пазар, както и че са непропорционално представени в сферата на почасовата заетост и в новите, често несигурни, форми на трудови правоотношения, а достъпът им до пълни социални права и придобивки, както и до еднакво заплащане на труда и до възможности за професионална кариера, е затруднен,

Г.   като има предвид дискриминацията, на която са подложени жените по отношение на достъпа до пазара на труда, която се изразява в по-висок риск за бедност, по-специално в постоянните разлики в заплащането, въпреки еднаквото или по-високо ниво на образование и обучение спрямо мъжете,

Д.  като има предвид, че поради неравностойното си положение на пазара на труда, жените получават по-ниска заплата спрямо мъжете средно с 15%, въпреки че равенството на заплащане за мъже и жени е заложено в законодателството на Европейския съюз от самото му създаване,

Е.   като има предвид, че неравенствата създават пряка и непряка икономическа себестойност, а равнопоставеността създава предимства за конкурентоспособност, осъществяването й съответно представлява важен и стратегически залог за икономическото и социалното развитие, и от друга страна като има предвид, че Европейският съюз не може да си позволи да се лиши от енергията и продуктивните възможности на жените, които представляват половината от населението,

Ж.  като има предвид, че днес жените са изправени пред едно тройно предизвикателство, т.е., да увеличат участието си на пазара на труда, да родят повече деца и да се справят с нарастващите грижи и отговорности в семейството, тъй като в почти всички случаи жените са тези, от които се изисква да правят компромиси, за да съвместяват работата и семейството, и които са подложени на високи нива на стрес и безпокойство в резултат на съчетаването на професионалните и семейните задължения,

З.   като има предвид, че жените често напускат пазара на труда за продължителни периоди от време, за да полагат грижи за децата или за семейството, а възможностите им за повторно интегриране на пазара на труда са намалени,

И.  като има предвид, че стотици хиляди жени приемат нерегламентирани условия на труд поради липса на избор, при които те са домашни работнички извън своя дом или полагат грижи за възрастни членове на семейство,

1.   посочва, че приемането на мерки за увеличаване на правата на социално осигуряване и на обезщетения на лицата, заети с почасов труд или сключили гъвкави или нестандартни трудови договори, както и приемането на мерки, гарантиращи трансформирането на недекларирани трудови дейности в законна работа, са от изключително значение по отношение на равенството между половете предвид факта, че мнозинството от тези работници са жени; призовава държавите-членки да съблюдават за спазване на трудовото право, в частност в рамките на новата социална действителност и на новото развитие на трудовите взаимоотношения,

2.   призовава Комисията и държавите-членки да гарантират правото на социална защита и на минимален доход, позволяващ сигурност на съществуване, която не трябва да бъде обвързана с трудовия стаж и с вида на трудовите договори, а да бъде гарантирана на всички лица като основно право;

3.   подчертава, че трябва да съществува законово изискване за преобразуване на срочните договори, подновявани повече от веднъж, в безсрочни; призовава за по-ефикасен контрол върху използването на временни трудови договори;

4.   изтъква, че състоянието на заетостта в Европа не отговаря на основните цели на Европейския съюз, т.е., да се подобряват условията за живот и труд на населението на Съюза, нито на Лисабонската стратегия, насочена към създаването на повече и по-добри работни места, към пълна заетост, социално интегриране и процент на заетост на жените от 60% до 2010 г.; призовава Комисията спешно да обърне внимание на тези аспекти;

5.   призовава Комисията да прилага ефективно интегрирания подход за равно третиране на мъжете и жените (gender mainstreaming) в своя процес на консултиране; изтъква, че Зелената книга на Комисията (COM(2006)0708) не се съсредоточава върху различните последици, които предложените промени ще имат за двата пола;

6.   призовава държавите-членки и работодателите да осигуряват нови възможности чрез гъвкаво работно време и да насърчават заетостта на непълен работен ден, както и самонаемането, като същевременно гарантират социална закрила и пенсионни права, с цел увеличаване на участието на жените, младите и възрастните хора в трудовия процес;

7.   подчертава, че конкурентният натиск допринася за задълбочаването на икономическото неравенство и за увеличаването на исканията за гъвкавост на труда, което въздейства отрицателно на разликата в заплащането, перспективите за икономическа независимост и социалната защита на жените, и води до тяхната професионална и секторна изолация;

8.   подчертава, че в основата на трудовото законодателство трябва да бъде заложено равното заплащане на труда на лица от различни полове; вярва, че разликите в трудовото заплащане в различните сектори отразяват липсата на уважение към работата, извършена от жените;

9.   подчертава необходимостта от въвеждане на точна система за оценка на работата на жените и на мъжете с цел да се прилага принципът на еднакво заплащане за еднакъв труд, който в много случаи не се прилага;

10. посочва, че съществува силно разделение по полов и по възрастов признак, което може да отслаби позициите им на пазара на труда, тъй като жените, по-възрастните и по-младите работещи, които често са наети чрез нестандартни договори, имат по-малки шансове да подобряват своите позиции на трудовия пазар;

11. изтъква, че по-доброто признаване на правото за съвместяване на личния, професионалния и семейния живот (както от гледна точка на кариерата, така и на правото на социална защита и на пенсия), засилването на защитата на бременните и кърмещите жени, по-доброто разпределение на семейните отговорности и задължения между мъжете и жените, достатъчното предлагане на гъвкави услуги за гледане на деца или роднини в зависимо положение, както и въвеждането на отпуск по бащинство, независим от този по майчинство, са важни условия за гарантиране на равни права и възможности на жените и мъжете на работното място;

12. призовава Комисията, по време на консултациите и дебатите във връзка с предмета на Зелената книга, насочена към балансирано съчетаване на гъвкавост и сигурност, да се съобразява с потребностите както на работниците, така и на фирмите;

13. призовава държавите-членки и социалните партньори да осигурят възможности за родителски отпуск и по-голяма гъвкавост на работните условия, по-специално чрез използване на нови технологии с цел подобряване на равновесието между професионалния, семейния и личния живот;

14. препоръчва на държавите-членки, на Съвета и на Комисията да обменят най-добри практики в рамките на Открития метод за координация по отношение на гъвкавата организация на работно време и да вземат предвид иновативни начини за организацията на работните часове, осигуряващи уравновесеност между работата и семейния живот;

15. посочва, че съвременното трудово законодателство трябва да гарантира пълното прилагане на европейското и националното законодателство, като насърчава липсата на дискриминация на пазара на труда; освен това отбелязва, че трудовото законодателство трябва да подкрепя ефективни механизми, гарантиращи равните възможности за всички работещи, т.е., недискриминация при наемане на работа, достъп до повишение и обучение, и подходяща защита срещу преследване, когато хората предявяват своите права;

16. приканва държавите-членки да насърчават приемането на средства в полза на равенството в предприятията, за премахване на дискриминацията на работното място, на сексуалния тормоз, на употребата на сексистки език в наименуването на работните постове и при въвеждането на работното време, и да се осигури балансиран състав от мъже и жени в управителните съвети;

17. приканва държавите-членки да гарантират, че през целия си живот, дори ако намалят или прекъснат професионалната си дейност, за да се посветят на отглеждането на деца, мъжете и жените ще се ползват непрекъснато от социално-осигурителната система, за да гарантират правото си на пенсия след приключване на активния си живот; подчертава необходимостта да се осигури нужното обучение за работниците през целия им живот с цел да бъде успешен преходът им от един вид заетост към друг;

18. призовава Комисията да разгледа трудовата експлоатация на мигриращи работници (без документи) и особено на мигриращи жени, като се съсредоточи върху инструментите и механизмите за превенция и борба с експлоатацията на мигриращите работници, включително и за признаването и прилагането на основните права на човека и трудовите права на такива работници без законно право на работа, вместо да се разчита на репресии и депортиране;

19. отбелязва с голяма загриженост, че макар Зелената книга на Комисията да признава, че настоящите условия на пазара на труда пораждат неравенство, т.е., създават разлики в заплащането на труда по полов признак, както и сегрегация на работното място и по сектори, тя напълно пренебрегва задълженията и отговорностите, произтичащи от Пътната карта за равенство между мъжете и жените;

20. отново с голяма загриженост отбелязва, че Зелената книга, въпреки че признава, че жените са изправени пред липса на равновесие между професионалния и личния си живот, пренебрегва спешната необходимост от действия за намиране на баланс между професионалния и личния живот и демографските предизвикателства, както е заложено в Европейския пакт за равенство между половете и Съобщението на Комисията относно демографското бъдеще на Европа;

21. посочва, че неравенството между цялостното трудово натоварване на жените и мъжете допълнително ще се засили, ако насърчаването на трудовата заетост сред жените продължи, без да се отчитат грижите и домакинските задължения на жените;

22. подчертава необходимостта от ефективни гаранции за трудовите права на работниците, действащи в транснационална среда, в цялата Общност, независимо от държавите-членки, където работят, като се има предвид фактът, че много от тези работници са жени;

23. посочва, че терминът „гъвкавосигурност“ сам по себе си е подвеждащ: той предполага повече гъвкавост и сигурност за служителите, докато в действителност съществува по-голяма гъвкавост за работодателя и повече несигурност за служителя, доколкото настоящите условия на пазара на труда не гарантират социалните права на всички работещи и не предоставят на работниците начини за участието им при определяне на работното време и адаптирането му към техните потребности;

24. подчертава необходимостта от изясняване на понятието „работник“ в цялата Общност и на общите права, които работниците имат независимо от техния трудовоправен статус;

25. приканва държавите-членки да продължават да подкрепят развитието на тристранния диалог между обществените власти, работодателите и синдикалните организации, с цел да се вземат предвид особеностите на социалната реалност и новите нужди, които възникват в рамките на трудовите отношения и да намерят равновесие между отговорностите и интересите на всяка страна;

26. подчертава, че икономическият растеж не трябва да се осъществява в ущърб на социалните права на работещите, в частност що се касае до жените и уязвимите групи като малцинствата;

27. изисква от Комисията, в координация с държавите-членки, да осъществява периодична оценка на ефекта от предприетите действия, с цел да се вземат необходимите мерки за коригиране на аспектите, по които не е осъществен голям напредък в областта на равнопоставеността на мъжете и жените.

ПРОЦЕДУРА

Заглавие

Осъвременяване на трудовото законодателство с цел посрещане на предизвикателствата на 21-ви век

Номер на процедура

2007/2023(INI)

Водеща комисия

EMPL

Становище, изказано от  

        Дата на обявяване в заседание

FEMM
15.2.2007

Засилено сътрудничество - дата на обявяване в заседание

 

Докладчик по становище               

        Дата на назначаване

Kartika Tamara Liotard
24.1.2007

Заместен докладчик по становище

 

Разглеждане в комисия

11.4.2007

2.5.2007

 

 

 

Дата на приемане

2.5.2007

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

12

1

6

Членове на ЕП, присъстващи на окончателното гласуване

Katerina Batzeli, Edit Bauer, Ilda Figueiredo, Věra Flasarová, Anneli Jäätteenmäki, Lívia Járóka, Urszula Krupa, Pia Elda Locatelli, Astrid Lulling, Siiri Oviir, Marie Panayotopoulos-Cassiotou, Christa Prets, Amalia Sartori, Eva-Britt Svensson, Anna Záborská

Заместник(ци), присъстващ(и) на окончателното гласуване

Anna Hedh, Kartika Tamara Liotard, Marusya Ivanova Lyubcheva, Heide Rühle

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъстващ(и) на окончателното гласуване

Daciana Octavia Sârbu

Забележки (данни, на разположение само на един език)

...

ПРОЦЕДУРА

Заглавие

Осъвременяване на трудовото законодателство с цел посрещане на предизвикателствата на 21-ви век

Номер на процедура

2007/2023(INI)

Водеща комисия               

        Дата на обявяване в заседание на разрешението

EMPL
15.2.2007

Подпомагаща(и) комисия(и),

        Дата на обявяване в заседание

IMCO
15.2.2007

ECON
15.2.2007

FEMM

15.2.2007

 

 

Неизказано становище    

        Дата на решението

ITRE
12.4.2007

 

 

 

 

Засилено сътрудничество              

        Дата на обявяване в заседание

NO

 

 

 

 

Докладчик(ци)   

        Дата на назначаване

Jacek Protasiewicz
13.12.2006

 

Заместен(и) докладчик(ци)

José Albino Silva Peneda

 

Разглеждане в комисия

8.5.2007

15.5.2007

 

 

 

Дата на приемане

18.6.2007

Резултат от окончателното гласуване

+

-

0

40

1

5

Членове на ЕП, присъстващи на окончателното гласуване

Jan Andersson, Alexandru Athanasiu, Edit Bauer, Emine Bozkurt, Iles Braghetto, Philip Bushill-Matthews, Milan Cabrnoch, Alejandro Cercas, Ole Christensen, Luigi Cocilovo, Jean Louis Cottigny, Proinsias De Rossa, Harlem Désir, Harald Ettl, Richard Falbr, Ilda Figueiredo, Stephen Hughes, Karin Jöns, Ona Juknevičienė, Jean Lambert, Raymond Langendries, Bernard Lehideux, Elizabeth Lynne, Thomas Mann, Jiří Maštálka, Ana Mato Adrover, Maria Matsouka, Mary Lou McDonald, Elisabeth Morin, Csaba Őry, Jacek Protasiewicz, Bilyana Ilieva Raeva, Elisabeth Schroedter, José Albino Silva Peneda, Kathy Sinnott, Gabriele Stauner

Заместник(ци), присъстващ(и) на окончателното гласуване

Françoise Castex, Marian Harkin, Anna Ibrisagic, Claude Moraes, Roberto Musacchio, Ria Oomen-Ruijten, Anja Weisgerber, Glenis Willmott

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъстващ(и) на окончателното гласуване

Alfonso Andria, Tatjana Ždanoka

Дата на внасяне

 

Забележки (данни, на разположение само на един език)