ДОКЛАД относно политика в областта на финансовите услуги (2005–2010 г.) – Бяла книга

25.6.2007 - (2006/2270(INI))

Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик: Ieke van den Burg

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно политика в областта на финансовите услуги (2005-2010 г.) – Бяла книга

(2006/2270(INI))

Европейският Парламент,

–   като взе предвид Бялата книга на Комисията относно политиката в областта на финансовите услуги 2005-2010 г. (COM(2005)0629) (Бяла книга на Комисията),

–   като взе предвид изпълнението на Плана за действие относно финансовите услуги (FSAP) (COM(1999)0232), приет от Комисията, и по-конкретно Директива 2003/6/EО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба)[1], Директива 2004/39/EО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно пазарите на финансови инструменти [2], Директива 2004/109/EО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 година относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар[3], директивите за капиталовите изисквания (CRD) (Директива 2006/48/EО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (преработена)[4] и Директива 2006/49/EО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции (преработена)[5]) и предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно упражняване на правата на глас от страна на акционери на дружества, чието седалище се намира в държава-членка и чиито акции са допуснати за търгуване на регулиран пазар (COM(2005)0685),

–   като взе предвид работния документ на екипа на Комисията – Доклад за напредъка на общия пазар на финансовите услуги за 2006 година,

–   като взе предвид Европейския кодекс за поведение за клиринг и сетълмент[6] от 7 ноември 2006 година и предложението на Евросистемата за разработване на система за сетълмент на сделки с ценни книжа с централнобанкови пари (Target 2 Securities) (Кодекс за поведение),

–   като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 92/49/ЕИО и Директиви 2002/83/ЕО, 2004/39/ЕО, 2005/68/ЕО и 2006/48/ЕО на Съвета относно процедурните правила и оценъчните критерии за благоразумна оценка на придобивания и увеличаване на дяловите участия във финансовия сектор (COM(2006)0507),

–   като взе предвид доклада на Комитета по финансови услуги (FSC) относно финансовия надзор от февруари 2006 година (доклад Francq), публикуван на 23 февруари 2006 г.,

–   като взе предвид Втория междинен доклад на междуинституционалната група за надзор (МГН) на процеса „Lamfalussy“, издаден на 26 януари 2007 г.,

–   като взе предвид доклада на Комитета на европейските регулаторни органи на пазари на ценни книжа (CESR) относно „надзорни инструменти за пазарите на ценни книжа на ЕС“, (доклад „Himalaya“), публикуван на 25 октомври 2004 г.,

–   като взе предвид своите резолюции от 15 януари 2004 г. относно бъдещето на хеджиращите фондове и деривативните инструменти[7], от 28 април 2005 г. относно настоящия етап на интеграция на финансовите пазари на ЕС[8] и от 4 юли 2006 година относно консолидацията на индустрията за финансови услуги[9],

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по икономически и парични въпроси и становището на Комисията по правни въпроси (A6‑0248/2007),

1.  поздравява Комисията за приноса на Плана за действие в областта на финансовите услуги за създаването на европейски капиталов пазар, който е водещ в световен мащаб, не на последно място благодарение на качеството и стабилността на финансовото си регулиране; приветства приоритетите от икономическо естество, които се съдържат в Бялата книга на Комисията, по-специално: консолидирането на финансовия европейски пазар, премахването на пречките за свободно движение на капитали, подобряване на надзора над финансовите услуги;

2.  приканва държавите-членки да осигурят своевременното и последователно прилагане на Плана за действие в областта на финансовите услуги; призовава Комисията да наблюдава изпълнението му, а комисиите на трето ниво - да подобряват непрекъснато последователността на прилагането му;

3.  изразява загриженост относно факта, че процентът на транспониране на общностното законодателство от държавите-членки в определения срок е все още нисък и приканва към увеличаване на сътрудничеството между надзорните органи на държавите-членки;

4.   приветства ангажимента на Комисията в подкрепа на последователното тълкуване на терминологията в различните държави-членки; приканва настойчиво Комисията да следи за съгласуването на новите изготвени предложения със съществуващата терминология, както на европейско, така и на световно ниво;

5.   би приветствала по-задълбочено изследване на икономическите ефекти на мерките, предвидени в Плана за действие в областта на финансовите услуги, с оглед на Лисабонската стратегия и финансовите нужди на действителната икономика; изисква Комисията да възлага такива проучвания заедно с годишните си доклади за напредъка и надзора върху изпълнението, и препоръчва да се обърне специално внимание на въздействието от прилагането на мерките по Плана за действие в областта на финансовите услуги, особено върху страните, ползващи се от прилагането на този план, и върху размера на ползите за страните бенефициери, извлечени от консолидирането на финансовия пазар;

Пазарна концентрация

6.  отбелязва висока пазарна консолидация във върховия сегмент от финансови услуги за големи компании, регистрирани на фондовия пазар, най-вече одиторски фирми, агенции за кредитен рейтинг (CRA) и инвестиционни банки; приканва Комисията и националните органи в областта на конкуренцията да прилагат внимателно правилата на Общността за конкуренцията спрямо тези пазарни участници и да бъдат бдителни за всеки риск от неправомерна пазарна концентрация в предоставянето на услуги на големи регистрирани компании; подчертава необходимостта от достъпни процедури за жалби и компенсации; и изисква Комисията да отчете надлежно гледната точка на потребителите; подчертава необходимостта от премахване на пречките за навлизащите на пазара участници, както и от премахване на законодателството, което облагодетелства традиционните оператори и текущите пазарни структури, при които конкуренцията е ограничена;

7.  изразява задоволство от одобрението неотдавна на предложената директива относно реформата на член 19 от преработената Банкова директива посредством бъдещата директива относно пруденциалната оценка на придобиванията и увеличенията на дяловото участие във финансовия сектор[10] и настоятелно призовава Комисията да продължи със своите действия, целящи премахването на пречките за трансгранични сливания и придобивания, както бе установено в Работния документ на Комисията относно трансграничното консолидиране на финансовия сектор на ЕС (SEC(2005)1398) и резолюцията на Парламента от 4 юли 2006 г. година относно консолидацията на индустрията за финансови услуги[11], и насърчава по-широкото използване на съвременни софтуерни решения, чрез насърчаване на неопосредстван и пряк достъп до пазара от страна на крайния инвеститор;

8.  настоятелно подчертава необходимостта за агенциите за кредитен рейтинг от прозрачност на цените и отделяне на рейтинговите от помощните дейности, както и от изясняване на критериите за оценка и бизнес моделите; подчертава, че агенциите за кредитен рейтинг играят обществена роля, например в Директивата за капиталовите изисквания (CRD), и следователно трябва да отговарят на същите високи стандарти за достъпност, прозрачност, качество и надеждност, изисквани от регулираните икономически субекти като банките; настоятелно призовава Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO) и Комитета на европейските регулатори на ценни книжа (CESR) да продължават да контролират внимателно съобразността на агенциите за кредитен рейтинг с кодекса за поведение на IOSCO и да дадат съвет дали са необходими допълнителни регулаторни мерки; приканва заинтересованите европейски страни да обмислят възможността да подкрепят появата на специален европейски субект в областта на агенциите за кредитен рейтинг;

9.  след въвеждането на Директива 2004/39/EО[12] относно пазарите на финансови инструменти (MiFID), очаква засилена конкуренция между платформите за търговия и финансовите посредници, но също така и повишена консолидация на фондови борси; вярва в необходимостта от засилено трансатлантическо сближаване на правилата на финансовите пазари и надзорните практики, без при това да се омаловажава подходът, основаващ се на принципи, и като се избегне налагането на извънтериториални правила; подчертава, че доброто управление е задължително и че влиянието на потребителите не трябва да се подкопава чрез промени в собствеността;

10. приканва Комисията да проучи кои мерки са най-подходящи за насърчаване на лоялността на акционерите и на дяловото участие на служителите, с оглед балансиране на интересите на различните заинтересовани страни;

11. въпреки че призовава за напредък при отстраняването на останалите пречки, установени в доклада на група „Giovannini“относно трансграничните клирингови и сетълмент споразумения в Европейския съюз от ноември 2001 г., настоятелно подчертава необходимостта от подобряване на следпазарната инфраструктура, както с оглед на прозрачността на цените и конкуренцията, така и с оглед на обществения интерес в сигурността на сетълмента; приветства напредъка в прилагането на Кодекса за поведение, който ще обслужва тези цели и също така ще поддържа член 34 от MiFID в изискването фондовите борси да предоставят на всички свои клиенти възможността да избират системата за сетълмент, посредством която искат да уреждат своите операции в случай на трансгранични операции с акции; възнамерява да изследва внимателно развитието на събитията, свързани с Кодекса за поведение, както и проекта TARGET2-Securities в този контекст, като подчертава необходимостта от управление и надзор за превъзмогването на конфликти на интереси; призовава Съвета и Комисията да стартират незабавно инициативите, необходими за пълното премахване на пречките под контрола на публичния сектор и свързани с правните и данъчни пречки, установени в доклада на група „Giovannini“, и в областите, които не са обхванати от Кодекса за поведение;

12. посочва нарастващото влияние на гласуващите като пълномощници посредници и финансовите посредници, опериращи с имущество на потребителите посредством системи за непряко участие; моли Комисията да извърши оценка на възможните рискове от пазарно доминиране, пазарна злоупотреба и конфликти на интереси на такива посредници и да наблюдава внимателно ефектите от предстоящата директива относно упражняване на правата на глас от страна на акционери на дружества;

13. изразява загриженост от високия дял на компаниите за финансови услуги в новите държави-членки, които са изцяло или частично чуждестранна собственост, което от една страна затруднява ефективния надзор и контрол от надзорните органи в тези страни, а от друга - интересите и потребностите на икономиките на новите държави-членки играят често незначителна роля в стратегиите на намиращите се в чужбина главни управления на компаниите майки;

14. иска от Комисията да извърши оценка на данните относно функционирането на върховия сегмент на пазара на големи операции по сливане и придобиване и сделки с частен капитал и съпътстващите дейности по поемане на емисии и отпускане на заеми; категорично приветства завишената бдителност на надзорниците при ясни случаи на манипулиране на пазара, търговия с вътрешна информация или изпреварващи действия („front-running“); приканва Комисията да си сътрудничи с регулаторните органи на САЩ с цел да се провери дали необходимите предпазни мерки, като вътрешните кодекси за поведение и „китайските стени“, са достатъчни за постигането на подходящо ниво на корпоративно управление и пазарна прозрачност и за управлението на конфликти на интереси;

15. подчертава необходимостта да се осигури независимост на финансовите анализатори и на лицата, които осигуряват данни за финансовия пазар, чрез прозрачни структури за финансиране; настоятелно призовава Комисията да предприеме действия спрямо въпросите, нерешени от Директива 2004/72/ЕО на Комисията (Директивата относно пазарната злоупотреба)[13] и Директивата относно пазарите на финансови инструменти, по отношение на разликата между „финансов анализ” и „друга информация”;

Алтернативни инвестиционни средства

16. е напълно запознат с рязкото покачване на алтернативните инвестиционни средства (фондове за хеджиране и инвестиционни фондове с частен капитал); признава, че те осигуряват ликвидност и диверсификация на пазара и създават възможност за подобряване на ефикасността на корпоративното управление, но също така споделя загрижеността на някои централни банки и надзорници, че те също така може да предизвикат системен риск и високи нива на експозиция на други финансови институции;

17. призовава Комисията да открие дебат за фондовете за хеджиране, за да е подготвена за международните и европейски дискусии;

18. приветства скорошните проучвания на Комисията относно фондовете за хеджиране и инвестиционните фондове с частен капитал, но изразява съжаление, че те са били съсредоточени единствено върху пречките за растежа на такива фондове, приканва Комисията да наблюдава всички евентуални празноти в политиката; изтъква необходимостта от работа в конкретните сектори от страна на регулаторите на такива фондове, в т.ч. Комитета на европейските регулатори на ценни книжа (CESR) и Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO) и на компетентните органи на пазари, където такива фондове са широко разпространени, като това се разглежда като част от диалога между ЕС и САЩ; иска по-широкообхватен и по-критичен подход към пазарната злоупотреба; приканва Комисията да прегледа различията между режимите на държавите-членки за достъп на крайните потребители до алтернативни инвестиции и по-конкретно да определи подходящите квалификации за дистрибутори на такива продукти до инвеститори крайни потребители;

19. приканва Комисията да извърши оценка на качеството на надзора в офшорните зони и да засили сътрудничеството с надзорниците в територии под тяхна юрисдикция; възнамерява да обедини усилията си с тези на Комисията по финансовите услуги на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ за проучване, наред с другото, на данъчни мерки за отговор на нежеланото изтичане на капитал към места, считани за данъчен рай;

20. приветства актуализирания доклад на Форума за финансова стабилност от 19 май 2007 г. относно индустрията с фондове за хеджиране; приветства, по-конкретно, препоръките в доклада, целящи справяне със системния риск и с оперативните рискове, свързани с дейността на фондовете за хеджиране; призовава към засилено сътрудничество и обмен на информация между надзорниците на финансови институции с цел прилагане на тези препоръки и разпространение на добри практики, така че да се подобри устойчивостта на системни шокове; също така приканва настоятелно кредитори, инвеститори и органи на властта да останат бдителни и да преценяват по подходящ начин възможните рискове, които представляват фондовете за хеджиране за контрагента;

Достъп до финанси в сегмента търговия на дребно

21. отбелязва, че трансграничната интеграция на финансовите пазари, свързани с търговията на дребно на ЕС, е по-слаба, отколкото търговията на едро; отбелязва, че потребителите все още използват физически присъстващите институции повече, отколкото виртуалните такива, и отбелязва преобладаващо вътрешната финансова структура; предупреждава за опасността от просто “ремонтиране” на националните традиции за защита на потребителите и на правните системи чрез прилагане на универсално (на принципа „един размер за всички“) хармонизиране; споделя становището, че националните традиции за защита на потребителите не трябва да бъдат тълкувани по начин, който способства новите конкуренти да бъдат възпрепятствани на вътрешния пазар; подчертава необходимостта от добре функциониращ вътрешен пазар за финансови услуги; отбелязва важността на посредниците за осигуряване на конкуренция на вътрешните европейски пазари; изтъква ползата от открити и плуралистични структури на европейския банков пазар, които да посрещнат разнообразните и еволюиращи нужди на потребителите;

22. предпочита по-съсредоточен подход, насочен към конкретните пречки, пред които са изправени мобилните трансгранични потребители; насърчава финансовата индустрия да разработи пилотни общоевропейски финансови продукти като пенсии, ипотеки, застрахователни продукти или потребителски кредит, и приканва Комисията да предприеме подготовка на подходяща и реалистична рамка за регулиране и надзор, що се отнася до договорното право, данъчното облагане, потребителските кредити и защита на потребителите, така че тези продукти, които да позволяват пренос и да са взаимно признати в Европейския съюз, да създават още по-добри условия за трансгранична трудова мобилност на един интегриран общ пазар;

23. подчертава необходимостта от еднакво обезпечение за еднакви рискове на общия европейски пазар на финансови продукти и от съответно формулиране на изискванията за собствен капитал; посочва, че с цел прозрачността и защитата на потребителите трябва да се възпрепятства конкуренция между държавите-членки по отношение на най-ниския стандарт за надзор и обезпечение;

24. споделя загрижеността, изразена в точка 1.2.3 от приложения към Зелената книга на Комисията общ документ относно разширяване на Европейската рамка за инвестиционни фондове (SEC(2005)0947), по отношение на възникването в някои държави-членки на гаранционни фондове без подходящи изисквания за капиталова адекватност, тъй като в тази област защитата на потребителите е недостатъчна; следователно, призовава Комисията в интерес на ефективната защита на потребителите да отстрани европейските регулаторни празноти в областта на гаранционните фондове чрез определяне на подходящи изисквания за капиталова адекватност на гаранционните фондове, като в същото време спазва принципа за равностойност на изискванията в областта на надзора - както в качествено отношение, във връзка със стандартите за управление на риска, така и в количествено, във връзка с изискванията за собствен капитал („same risk, same capital“);

25. отбелязва секторното разследване на свързаното с търговията на дребно банкиране и системите за картово разплащане, което показва няколко области, в които се наблюдава подобрение; приветства бъдещата директива за платежните услуги, от която се очаква да донесе по-добри условия за конкуренция в тези области; но предупреждава, че отварянето на съществуващите несъвършени системи не трябва да води до ситуация, в която високото ниво на пазарна консолидация би могло да създаде нови несъвършенства и ценови ограничения, които биха навредили на общата структура на финансовата система на европейската икономика, на качеството на местните услуги и на възможностите за МСП да получат финансиране, съобразено с техните нужди; взел е под внимание необходимостта от открит достъп до кредитните регистри и платежни системи и иска по-нататъшно изясняване на конкретните следващи мерки, които ще се предприемат в това отношение;

26. приканва Комисията, като взема предвид и текущото положение по отношение на системата SWIFT, да разгледа възможността Европейският съюз да създаде своя собствена система на банкови карти;

27. подчертава, че двата изграждащи компонента на Единната европейска платежна зона (SEPA), а именно кредитни трансфери и директни дебити, ще влязат в сила през 2010 г.; отбелязва, че Третият стълб, рамката на картите, ще влезе в сила след 2008 г.; отбелязва, че бъдещата Директивата за платежните услуги се очаква да доведе до навлизане на нови доставчици на услуги, като например субекти на пазара на дребно, субекти, извършващи парични преводи и мобилни оператори, в тази стопанска област; отбелязва, че вследствие на това разходите по трансгранични разплащателни операции на дребно вероятно ще спаднат значително;

28. изразява загриженост от факта, че изборът на потребителя често е ограничен до продукти на дребно на финансовите групи, които работят на вътрешния пазар; подчертава важността да се разделят различните услуги, предоставяни на потребителите и призовава на клиентите да се разкрива верижната стойност на разходите, с цел въвеждане на повече прозрачност и осигуряване на равностойни условия на конкуренция;

29. при тези обстоятелства, настоятелно призовава Комисията да поднови инициативата, целяща да придаде на взаимоспомагателните дружества европейски статут в съответствие с резолюцията си от 16 май 2006 г. относно оценката на законодателните предложения, които са в процес на разглеждане от Законодателя[14];

30. признава предизвикателството във връзка със застаряването на населението; подчертава положителните страни на колективните професионални пенсии от втория стълб като допълнение към съответните пенсионни схеми на принципа на солидарността от първия стълб и одобрява Директива 2003/41/EC[15] относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване като специфична регулаторна рамка за пенсионни фондове; приканва Комисията да проучи възможността, в рамките на по-доброто регулиране и с цел да се насърчи надзорното сближаване в целия Европейски съюз и да се предотврати неравното третиране на участници на пазара и нарушаването на конкуренцията, да допълни гореспоменатата директива с хармонизирана рамка за платежоспособността на пенсионните фондове, съобразена с подхода на режима Solvency ІІ, за да се предвидят усъвършенствани техники за управление на риска, както и възпиращи регулаторния арбитраж фактори, посредством определяне на еднакви надзорни изисквания, както от гледна точка на качеството, т.е. на стандартите за управление на риска, така и на количеството, т.е. на капиталовите изисквания („same risk, same capital“), при отчитане на специфичните елементи на професионалното пенсионно осигуряване; отново изтъква, че такава законодателна рамка трябва да бъде подкрепяна с координирано данъчно облагане, особено по отношение на данъчната основа;

31. отбелязва, че твърде много граждани на ЕС са изключени от основни финансови услуги; стига до извода, че добре функциониращите основни финансови услуги следва да останат на разположението на всеки гражданин на ЕС и достъпни за него; моли Комисията да извърши проучване относно достъпността на услуги, като например банкови сметки, банкомати, разплащателни карти и кредити на ниска цена и да насърчава най-добрите практики и опита, изградени от финансовите институции за предоставяне на такива основни услуги;

32. подкрепя резултатите от секторното проучване в областта на банкирането на дребно, че споделянето на данни за кредити има по-скоро положителни икономически ефекти, като увеличава конкуренцията и облагодетелства новите участници на пазара чрез намаляване на информационната асиметрия между банката и потребителя, действа като способ за налагане на дисциплина на кредитополучателите, намалява проблемите на неблагоприятния подбор и стимулира мобилността на потребителите; счита, че предоставянето на достъп както до положителните, така и до отрицателните кредитни данни може да играе ключова роля в подпомагането на потребителите да получат достъп до кредит и да се борят с финансовото изключване;

33. съобщава за появата на фирми, предлагащи специфични финансови услуги за мигрантски групи, които осъществяват техните финансови преводи и развиват банковата система, по-специално ислямската такава; настоява изискванията, прилагани спрямо операторите в тази нова ниша, да бъдат строги, без това да доведе до преминаването на последните (заличава се) в сивата икономика, където не би могъл да бъде осъществен никакъв контрол; приканва Европейския съюз, специално в отношенията си със страните, от които произхождат работници мигранти, да сътрудничи с компетентните местни икономически и парични органи;

34. приветства засилващото се внимание към осигуряването на микрокредитиране като принос в областта на самонаемането и учредяването на нови фирми, например дейностите на Генерална дирекция „Регионална политика” и програма „JEREMIE” на Европейската инвестиционна банка; изисква правилата от Базел да бъдат адаптирани за целите на микрокредитните портфейли и да бъдат ограничени често прекомерните разходи по малките заеми; настоятелно призовава Комисията, заедно с различните й генерални дирекции, да изготви план за действие в областта на микрофинансирането, да координира различните мерки на политика и да използва оптимално най-добрите практики в и извън Европейския съюз;

Финансова грамотност и принос на потребителите за изграждането на политиката

35. вярва, че за създаването на европейски интегриран финансов пазар не е достатъчно само да се предостави на потребителите по-голям избор; подчертава, че финансовата грамотност трябва да бъде по-активно насърчавана и достъпът до подходяща информация и обективни инвестиционни съвети е от съществена важност; на мнение е, че принципи като гарантирането на най-добро изпълнение и провеждането на изпитания за съответствие при предоставяне на инвестиционни услуги следва да представляват основата за регулиране на доставчиците на услуги в тази област;

36. подкрепя силно инициативите на Комисията за подобряване на способностите в боравенето с финансови услуги и приканва Комисията и държавите-членки да засилят усилията си за създаване на специфични програми и уеб-сайтове, при което трябва да бъдат включени засегнатите предприятия; настоятелно призовава също така да превърнат това в неразделна част от основното образование;

37. приветства създаването на Потребителска група по финансови услуги и опитите да се привлекат представители на потребителите в експертни групи и консултации; отбелязва, че въпреки това гласът на ползвателите и крайните потребители, като например малки и средни предприятия, остава далеч след този на финансовата индустрия; препоръчва създаването на европейски бюджетен ред за финансиране на придобиването на експертни познания в областта на финансовите пазари от потребители и организации на малки и средни предприятия, за да се поддържат процесите на консултации на Плана за действие в областта на финансовите услуги;

38. призовава предприятията да дадат своя принос към защитата на потребителите чрез разбираеми, лесни за боравене продукти, както и стегнати и удобни за потребителите информации;

По-добро регулиране

39. изразява ангажираност към целите на по-доброто регулиране, основаващо се на внимателни, независими и професионално извършвани оценки на въздействието, и подчертава, че такива оценки и основаващите се на тях политически решения не трябва да се вземат само въз основа на финансовите аспекти, но следва надлежно да отчитат съответно социални, обществени, екологични, културни и други аспекти на обществения интерес;

40. отбелязва, че един от приоритетите на по-доброто регулиране се отнася до правния аспект, а именно до „реализиране, зачитане и последователна оценка на съществуващата законодателна рамка и стриктно прилагане на принципите на подхода "по-добро законотворчество" във всяка бъдеща инициатива”;

41. счита, че консултациите на страните участници – по-специално относно финансовите услуги на МГН – следва да продължават да играят ключова роля и подчертава, че трябва да бъдат достатъчно организирани в посока на процеса за вземане на решения, така че становищата да бъдат взети ефективно под внимание; изисква от Комисията да продължи да публикува отговорите на консултациите им така, че да гарантира прозрачност на процеса;

42. отбелязва, че съгласно споразумението относно „по-добро законотворчество”, всяко ново предложение на Комисията следва да предизвика анализ за въздействието върху важните въпроси; изразява съжаление, че до момента този ангажимент не е осъществен по задоволителен начин и подчертава, че анализите за въздействие не следва да имат като последица парализирането на законодателната дейност; потвърждава отново ангажимента си за по-добро законотворчество и за извършване на анализи за последиците, когато са внесени съществени изменения към законодателното предложение;

43. припомня, че изборът на адекватен инструмент, по-специално на директива или регламент не е безразличен; изисква да започне обсъждане при работата на МГН;

44. приветства неотдавнашното споразумение за комитология и изцяло се ангажира с адаптирането на съответните инструменти в областта на финансовите услуги; препоръчва подобна промяна на инструментите преди „Lamfalussy”; настоятелно призовава Парламентът да има право на наблюдатели в комитетите от ниво 2; отбелязва необходимостта да се създадат добре установени междуинституционални работни методи чрез практика в по-голяма степен, отколкото чрез писмени правила или официални споразумения; и че в това отношение, усъвършенстването на изпълнителните мерки от ниво 2 за Директивата относно пазарите на финансови инструменти (MiFID) биха послужили като полезен пример;

45. подкрепя, когато е възможно, бързи законодателни процедури, чиято пригодност се е доказала в практиката; но предупреждава, че стремежът за постигане на съгласие на първо четене не би трябвало да е за сметка на качеството на вземане на решения, нито да нарушава демократичния процес; предлага оценка на тези процеси и изработване на процедурни правила с оглед гарантиране на прозрачност и демократичен контрол;

46. счита, че множеството информационни изисквания и/или повторението на действащи разпоредби водят до ненужни разходи, прекомерна административна тежест и също могат да доведат до неблагоприятни последствия по отношение на правната сигурност и следователно пазарната цялост; подчертава, че има основания да се счита, че допълнителни ползи могат да се получат чрез модернизиране, опростяване и при необходимост, отмяна на неефикасни действащи разпоредби;

47. вярва, че Планът за действие в областта на финансовите услуги (FSAP) е допринесъл за отстраняване на много регулаторни празноти в областта на финансовите услуги; въпреки това, изразява увереност, че допълнителното съгласуване с прилагането на правилата за конкуренция може да има мултипликативен ефект върху цялостното функциониране и ефикасност на регулаторната рамка; изтъква, че едно ново законодателство трябва да гарантира справедлива и конкурентна среда в съгласие с политиката за конкуренция;

Системни рискове

48. отбелязва широкия спектър нови развития, които представляват както възможни силни страни, така и евентуални поводи за загриженост, в т.ч. иновационните техники за намаляване на риска, значителния ръст на пазарите на кредитни деривати, увеличената системна важност на големите общоевропейски финансови групи и растящата роля на небанковите институции, като например фондове за хеджиране и инвестиционни фондове с частен капитал;

49. отбелязва, че тези пазарни промени оказват също влияние върху естеството, източника и преноса на системен риск, а по този начин и ефективността на съществуващите инструменти за първоначално намаляване на риска; и затова призовава за основаващо се на доказателства определяне и оценка на източниците на системни рискове и придружаващата ги динамика на финансовите кризи в този контекст;

50. изразява загриженост, че настоящата, основаваща се на национални и секторни принципи, фрагментирана надзорна рамка може да не успее да следва динамиката на финансовия пазар и подчертава, че тя трябва да бъде достатъчно добре снабдена със средства и координирана, така че да предоставя адекватна и бърза реакция в случай на сериозни системни кризи, засягащи повече от една държава-членка;

51. оценява решението на Съвета по икономически и финансови въпроси да поеме инициативата за провеждане на кризисно учение с цел да се провери доколко реакцията на контролните надзорници, финансовите министри и централните банки е подходяща, и насърчава създадената вследствие на това съвместна работна група да направи смели заключения, дори в случай, че те са политически чувствителни;

52. приветства новия доклад на Европейската комисия, оценяващ Директива 2002/47/ЕО[16] относно финансовите обезпечения (FCD); отбелязва забележките на Комисията относно важността на компенсирането преди датата на падеж с цел намаляване на кредитния риск и увеличаване на ефикасността на финансовите пазари, както и по-ефикасно разпределение на регулаторния капитал и насърчава Комисията да формулира предложение за подобряване на съгласуваността на достиженията на правото във връзка с различни общностни инструменти, включително FCD, която съдържа разпоредби относно компенсирането и прихващането, вероятно чрез разработване на единен инструмент, установяващ набор от общи основни принципи за всеки национален правен режим за компенсиране преди датата на падеж;

Архитектура на регулиране и надзор

53. приветства работата, извършена от европейските регулаторни комитети (Комитета на европейските регулаторни органи на пазари на ценни книжа, Комитета на европейските банкови надзорни органи и Комитета на европейските надзорни институции в сферата на застраховането) по консултиране на пазарите, предоставяне на съвети на Комисията и на комисиите от ниво 2 на Съвета, и преди всичко напредъка в сближаването на регулаторните и надзорните практики, без обаче при това да превишават правомощията си и да се опитват да заместят законотворците; убеден e, че тези усилия трябва да се насърчават и че тези комитети трябва да бъдат уместно използвани и снабдени с ресурси за задачата, която са поели;

54. приканва комисиите от ниво 3 (L3) да подобрят междуотрасловата последователност при контролното регулиране и правилата за надзор над групи, по отношение на големи финансови групи, работещи с еднакви или подобни продукти и, след допитване до заинтересованите страни и след спазването на съответната процедура, да предоставят съвети на законотворците за това доколко е необходимо преразглеждане на правилата; приканва ги също така да гарантират, че всички финансови институции са в еднаква степен и по функционален начин обект на надзор във всички държави-членки;

55. призовава комисиите от нива 2 и 3 да задържат свободата на действие и прилагането на по-високи стандарти на национално ниво („gold-plating“) в съответствие с основното законодателство на ниво 1, но същевременно да вземат предвид националните особености и по-конкретно структурните елементи на отделните пазари; предполага, в контекста на работата на МГН, че едно преразглеждане на ползата от това комисиите от ниво 3 също да функционират все повече на принципа на вземане на решения с някаква форма на квалифицирано мнозинство, когато все още се налага определение на техните принципи; предлага на комисиите от ниво 3 да бъде предоставен от Европейския парламент и Съвета годишен мандат за изготвяне на конкретни планове за сътрудничество и прилагане на съгласуваните мерки, евентуално с използване на бюджетни средства на ЕС; препоръчва съответните правомощия и мандати на комисиите от ниво 2 и 3 по „Lamfalussy” да се определят по-прецизно, за да отразяват необходимостта от напредък към по-силно сближаване на практиките им, да им се позволи в рамките на правомощията си да вземат обвързващи за техните членове решения, а също така при процеса на консултации с промишлеността да се получават повече данни от малки и средни предприятия и инвеститори;

56. подчертава важността на интегрираната европейска система от национални и секторни надзорници, работещи при взаимно сътрудничество, която може да осигури ефективен надзор както над големите финансови играчи, така и над местните дружества, дълбоко свързани с националните традиции; подчертава, че всички надзорници трябва да отчетат съответно тези традиции чрез начина, по който извършват своя надзор над дейността на място; приветства засиленото сътрудничество на комисиите от ниво 3, CEBS, CESR и CEIOPS и факта, че те вече публикуват съвместни годишни работни програми;

57. отбелязва, че за ефективно наблюдение на системните и благоразумни рискове на върховите играчи на пазара, настоящата система за взаимодействие може да се нуждае от подсилване въз основа на системата за сътрудничество, която е налице между надзорниците, и насърчава засилване на координирането, особено по отношение на надзора на благоразумния риск над субекти, попадащи под смесена юрисдикция или в смесени отрасли и финансови конгломерати; насърчава споразуменията и кодексите за поведение между държавите-членки и централните банки относно финансовата подкрепа на тази система за пруденциален надзор, по отношение на задълженията за гаранции и кредитор от последна инстанция, когато са замесени няколко или повече държави-членки; отбелязва, че за да се прецени дали сегашната система осигурява истински контрол на системните и благоразумни рискове на главните пазарни субекти, е необходимо да се даде време на сравнително новите мерки за ниво 2 и ниво 3 да се утвърдят;

58. разбира защо държавите-членки имат желание да се даде време за прилагане и изпитване на новите мерки, преди да се обмислят каквито и да било стъпки към по-нататъшно сближаване; изтъква, че ако не се осъществи напредък в тази насока, натискът за обмисляне на централизирана надзорна мярка може да се засили; ето защо при тези обстоятелства се обявява за това по-силното сближаване, под надзора и със сътрудничество между надзорниците на отправната и от приемната страна, в рамките на съществуващите структури, да стане въпрос от особена важност;

59. приветства сътрудничеството между националните надзорни органи, целящо по-добро оползотворяване на надзорните ресурси, развитие на надзорната практика и облекчаване на бремето, което надзорът означава за пазара; положително приема колегиите от надзорници, работещи с финансови конгломерати с многостранна юрисдикция, и проекта за оперативни мрежи, който бе стартиран от CEBS наскоро; приканва колегиите от надзорници да насърчат обща европейска надзорна култура и да определят къде точно са границите на такова доброволно сътрудничество в случай на истинска кризисна ситуация; въпреки това отбелязва, че тези колегии не разполагат с предоставени им на национално ниво права за прехвърляне на компетенции, за приемане на взети с мнозинство решения или просто за влагане на достатъчно ресурси и експертни познания в работата на колегията; затова изтъква необходимостта от определяне на рамка и национални мандати за сътрудничество, и очаква от колегиите от надзорници и от проекта за оперативни мрежи в кратки срокове да предоставят необходимите практични решения (меморандуми за разбирателство) за надзора на трансгранични групи;

60. подчертава, че сътрудничеството между надзорни органи в страната на произход и в приемащата страна е най-значителният изграждащ елемент от организацията на единния финансов пазар; отбелязва, по-специално, че в областта на процеса на надзорно одобрение при сливания и придобивания трябва да се направи много за улесняване създаването на ефикасно функциониращи финансови конгломерати с по-големи икономии от мащаба; посочва, че трябва надлежно да се вземат под внимание условията на банковия пазар в страната, където е седалището на придобития финансов субект;

61. счита, че би било желателно ролите на Съвета, Комисията и комисиите от ниво 3 да се разпределят по-прецизно; счита също така, че за осъществяването на строг надзор (особено когато съществува явна връзка с въпроси от областта на конкуренцията) е необходимо високо ниво на независимост и безпристрастие, които не могат да се съчетаят добре с подчертано политически профил; изтъква, че държавите-членки следва да бъдат насърчени към сближаване на правомощията на националните надзорници, особено що се отнася до санкциите; счита, че по-голяма степен на сближаване между надзорниците следва да облекчи дейността на компаниите, които са понастоящем обект на повече от един регулатор; подчертава, че най-голямото предизвикателство пред практическото сътрудничество е в комисиите от ниво 3; за тази цел предлага създаване на програми за обучение за надзорници на финансови пазари и приканва Комисията да обмисли до каква степен е възможно определянето на валидни за целия ЕС стандарти за обучение на национални надзорници за опазване и насърчаване на единна европейска надзорна култура;

62. приветства решението на Съвета по икономически и финансови въпроси да създаде подгрупа към Комитета по финансови услуги по дългосрочните въпроси от сферата на надзора, която трябва да докладва през октомври 2007 година; очаква тази група да направи справедлива оценка на настоящата ситуация; заедно с окончателния доклад на МГН, който също се очаква през есента на 2007 г., доклада на Европейския парламент и очаквания последващ доклад на Европейската комисия, това може да създаде благоприятни условия за оценка на оставащите предизвикателства пред интегрирането и ефективността на финансовото регулиране и надзорната архитектура и да осигури ангажимент за евентуални препоръки за по-нататъшни мерки;

63. твърдо вярва, че сближаването на практиките на надзор ще съдейства за формирането на европейски финансов пазар на дребно;

64. приканва МГН да изгради широка перспектива за предизвикателствата и възможностите пред европейската система за надзор и да допринася за по-далновиден дебат в окончателните си заключения;

Световно въздействие

65. вярва, че от страна на Европейския съюз един по-силен противовес на доминиращото положение на САЩ би могъл да укрепи влиянието на Европейския съюз и държавите-членки в световен план, що се отнася до влиянието на Комисията за ценни книжа и борси на САЩ; изразява увереност, че трябва да се изясни моделът на финансиране и рамката за отчетност на саморегулиращите се органи като Съвета по международните счетоводни стандарти; надява се, че ще бъде възможно МВФ да бъде възстановен като действителен глобален паричен орган и действащо лице при предотвратяването на кризи, гарантирането на финансова стабилност и възстановяването на глобални дисбаланси;

66. вярва, че трансатлантическото партньорство следва да се развие и укрепи, като се засили регулаторната координация; подчертава важността на въвеждането на Базел II от органите в САЩ, както и взаимното признаване на счетоводните стандарти от ЕС и САЩ, и призовава за по-подлежащо на демократичен контрол сътрудничество между Европейския съюз и Съединените американски щати при надзора над секторната дейност на регулаторите на алтернативни инвестиционни инструменти, като например фондове за хеджиране, в т.ч. Международната организация на комисиите по ценни книжа и компетентните органи на пазари, където такива фондове са обичайно явление, и като част от диалога между ЕС и САЩ; изразява подкрепа за инициативата на германското председателство на Съвета за Трансатлантическо икономическо партньорство, която цели засилване на трансатлантическата регулаторна координация и избягване на ненужно припокриване и дори евентуална непоследователност, в правилата, приложими за играчите на финансовия пазар;

67. вярва, че сравнимите регулаторни реакции на основните финансови пазари са целесъобразни в условията на някои нови глобални предизвикателства и рискове; осъзнава, че регулирането на Общността оказва въздействие върху отношенията с трети страни; настоятелно призовава Комисията да поддържа активен диалог и техническо сътрудничество между Европейския съюз и развиващите се страни, за да се гарантира ефикасност и качество на глобалните правни и регулаторни рамки за финансови услуги;

68. посочва водещата роля на Европейския съюз в настоящата работа по рамката Solvency II и очаква тази роля да окаже влияние върху световната регулаторна архитектура и дейностите по установяване на стандарти на Международната асоциация на надзорниците в застраховането;

69. счита, че Европейският съюз би трябвало да възприеме конструктивен и отворен подход към икономическия подем в Югоизточна Азия, особено в Индия, Китай и Южна Корея и да се откаже от евентуални протекционистични мерки на общностно или национално ниво; подкрепя инициативи за изработването на общи глобални стандарти за финансови услуги, като например годишните срещи на Кръглата маса на Европейския съюз и Китай относно финансовите услуги и тяхното регулиране (“Кръгла маса на ЕС-Китай относно финансови услуги и регулиране”);

o o

o

70. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Европейската централна банка, на Комитета на европейските регулатори на ценни книжа, на Комитета на европейските органи за банков надзор и на Комитета на европейските застрахователни и професионални пенсионни надзорни органи.

• [1]  ОВ L 96, 12.4.2003 г., стр. 16.
• [2]  ОВ L 145, 30.4.2004 г., стр. 1.
• [3]  ОВ L 390, 31.12.2004 г., стр. 38.
• [4]  ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 1.
• [5]  ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 201.
• [6]  http://ec.europa.eu/internal_market/financial-markets/docs/code/code_en.pdf.
• [7]  ОВ C 92 E, 16.4.2004 г., стр. 204.
• [8]  ОВ C 45 E, 23.2.2006 г., стр. 140.
• [9]  P6_TA(2006)0294.
• [10]  COD 2006/0166
• [11]  P6_TA(2006)0294.
• [12]  ОВ L 145, 30.4.2004 г., стр. 1.
• [13]  ОВ L 162, 30.4.2004 г., стр. 70.
• [14]  ОВ С 297 Е, 7.12.2006 г., стр. 140.
• [15]  ОВ L 235, 23.9.2003 г., стр. 10.
• [16]  ОВ L 168, 27.6.2002 г., стр. 43.

EXPLANATORY STATEMENT

The Financial Services Action Plan has contributed to delivering an integrated and well functioning European capital market that is taking the lead in the world not least because of the quality and solidity of its regulations. The question is now: who is profiting from this success? Are end users profiting to the same extent as the large multinational players that strengthened their international position in a consolidation that led to pretty dominant positions in the top of the financial markets?

Consolidation at the top of the market is strong, with 30 - 40 major cross border financial players and a high concentration in several member states. Merger and acquisition activity have been high and national markets in new member states are dominated by foreign players. The borders between the sectors are becoming increasingly blurred, with the aid of directives such as MIFID, which has led to initiatives such as project Turquoise in the area of alternative trading platforms, and the CRD and Solvency 2 which offer the possibility of convergence of banking and insurance activity through advanced risk management systems.

The high level of consolidation may lead to issues of competition law and market failure. Can a big listed company (listed on one of the bigger stock exchanges fully involved in such a consolidation process) survive without a rating of one or more of the 3 major rating agencies, without the services of top investment banks accompanying a major acquisition or merger, or without one of the 4 big audit firms for their financial statements?

What happens behind and between the Chinese walls of the City of London and other financial centres? Is there sufficient competition at the top end of the market? That is a first question raised in this report, leading up to suggestions for more in depth economic impact studies and DG Competition sector inquiries, where possible in cooperation with authorities in the US and elsewhere in the world.

Another important topical phenomenon is the rapid rise of the alternative investment business, often based in exotic places outside the EU. Do private equity firms and hedge funds bring the real economy the desired investments in innovation, in sustainable growth, in a higher quality of jobs and social cohesion? Or have they brought a much higher leverage on companies’ debt burdens, degrading of their bonds’ status, and higher complexity and interdependency of risks involved in complex financial products like credit risk derivatives? Are hedging techniques that diminish the risks for individual investors, also able to spread and diminish risks at the macro level or do they only lead to herd behaviour?

Commissioner McCreevy so far seems only to promote these alternative investors as providers of liquidity and as activist shareholders. His main concern is to take away barriers for private placement and he resists any discussion about further regulation. Prudential supervisors, Central Banks and the ECB, like their counterparts in the USA are becoming more aware of the financial stability and systemic risks involved. Some inquiries have started on market manipulation and insider dealing. The increasing leverage and debt ratios imposed on companies, the growing risks for underwriting banks, and the increasingly complex architecture of financial techniques meant to diversify and spread risks (such as credit risk derivatives) have led to warnings and investigations. The obverse of greater diversification and liquidity is a greater interdependency between investments and risks, which in case of a major default might lead to unforeseen domino effects in the whole global financial market. Besides individual screening and monitoring of the regulated parts of the system, and better registering and monitoring of the unregulated parts, an overall macro-prudential assessment of systemic and operational risks is what is needed in cooperation between all supervisors and political actors.

A third theme of the report is the much lower degree of integration in the retail financial markets. The answer to the persistent prevalence of traditional domestic structures of retail financing is not simply to open up the national markets by forcing acceptance of foreign products and sales methods on the basis of supervisory and consumer protection regimes of their country of origin. Traditions of consumer protection and conduct of business supervision are firmly rooted in the context of the different legal and social-economic systems and should not be simply overhauled into a one-size-fits-all harmonisation. Focus here should be more on the concrete cross border demands of mobile users than on ambitions to promote cross border shopping amongst domestic users to create more competition and more choice. The rapporteur rather likes to see financial industry developing pilots for pan-European financial products, such as pensions, mortgages or specific insurance products. An appropriate framework of supervision, contractual law and consumer protection should be developed for these products to be portable across borders within the EU, mutually recognised by all involved regulators.

The demand for micro credit from self employed and previously informal sector individuals that endeavour to start their own business is only recently acknowledged and reluctantly met by traditional credit providers. Your rapporteur suggests that, based on best practices in terms of legal and regulatory environment in and outside Europe, the Commission should present an action plan for micro financing.

In this chapter also the sustainable financing of further demographic imbalances via funded pension systems is mentioned. Besides first pillar pay-as-you-go income provision for pensioners, second pillar occupational pensions have a role to play. The big challenge is to make them accessible not just for the happy few. Particularly solidarity based 2^nd pillar DB systems should be developed further and not counteracted and endangered by regulations or provisions that tend to lead to qualitatively deteriorated (DC) systems that put all the investment risks on the individual participant. For prudential supervision the specific IORP directive should be distinguished from the overall Solvency II approach.

Access to basic services is another major issue. A bank account, access to cash machines, card or other safe payment systems, the possibility to make financial transfers at low cost, to save or to borrow money, these are basic needs that should be available for every citizen. This is not evident everywhere though. A low income, previous registration of indebtedness, living in the wrong neighbourhood or even having the wrong name, is denying large numbers of European citizens' acceptance as a bank client and excluding them from the use of basic financial services. The Commission is asked to initiate a European study to assess the accessibility to basic financial services and to consider whether and in how far it is desirable and feasible to enforce universal service obligations on financial institutions to provide these basis services.

A fourth set of recommendations is devoted to strengthening financial literacy and input of users in the policymaking process. In a financial environment of proliferation of new and complex products and clever sales and marketing techniques, it is not enough to simply state that consumers are better off with more choice. Besides transparency requirements and protective frameworks, and also promotion of financial knowledge and education of consumers is a public responsibility. The OECD recommended in 2005 to increase efforts for financial education and capability. Recent studies show an uncomfortable picture, in which one of the striking evidences is that younger generations perform even worse than their parents. It is evident that increasing financial capability and improving financial education via specific programmes and websites, but also as an integral part of basic school education is a must, although it should not be seen as a replacement of prudent protection and supervision.

Compared to the huge input of financial service providers into the preparation of legislation and policymaking at European level, the voice of consumers and users such as SMEs is practically absent. In 2004 the Commission established FIN-USE, in which 14 independent experts provide input at an individual basis into the many financial markets dossiers that DG Market is working at. Its relevance and effectiveness will be evaluated this spring. Besides this academic forum in summer 2006 a Financial Services Consumer Group was set up, which – as a subgroup of DG SANCO’s dialogue with consumers – intends to have stronger relations with the organisations of consumers. Our own experience in the EP shows that in lobbies on the different FSAP dossiers the input of consumers and end users is heavily underrepresented. The rapporteur recommends the Commission to consider facilitating and financing experts clearly linked or even assigned to European organisations of consumers and users of financial market products and services that will be able to keep track with all the consultative and regulatory activities in the FSAP field.

In the institutional sphere the rapporteur reiterates the line followed by the EP’s Economic and Monetary Affairs Committee focused on better regulation by a.o. thorough impact assessments and consistent implementation an enforcement. The comitology agreement is endorsed and the demand for EP observers in the level 2 committees is repeated.

Ample attention is devoted to the architecture of regulation and supervision. The rapporteur warns that the current fragmented supervisory framework may not be able to keep up pace with the dynamics of the financial markets, particularly in overseeing complex new products and their interactions and effects at macro level. While the present system can be considered to be able to secure efficient conduct of business supervision in the context of national traditions and practices of supervision on the spot , the rapporteur makes the case for a system of supervision based on the existing domestic structures and traditions of supervision and enforcement, that includes also a well equipped European level executive level with a mandate for prudential and systemic risk supervision of the large cross border and cross sector financial conglomerates.

She welcomes the activities of the joint Council ECB working group that draws the lessons of the crisis exercise held in April 2006 and the setting up of a FSC subgroup that will be dealing with the problems in the supervisory architecture for the longer term. The EP proposal for the establishment of a new High Level advisory group of wise persons is reiterated and the interinstitutional monitoring group (IIMG) is encouraged to draw some further lines on the future of the Lamfalussy procedure. In the autumn there will be different reports to assess the state of affairs and to create the basis for further going steps in the regulatory and supervisory structure. Further progress and success of the FSAP requires a reliable professional well equipped European supervisory structure that is well matched against the 30-ish - or via further consolidation even less - big European level players an that also externally could reinforce European influence on the global rules and their enforcement on players acting on the European markets, but based outside the European Union.

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ (11.4.2007)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно финансовите услуги 2005 – 2010 г. – Бяла книга
(2006/2270(INI))

Сокладчик по становище: Jean-Paul Gauzès

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правни въпроси приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  приветства приоритетите от икономическо естество, които се съдържат в Бялата книга на Комисията, по-специално: консолидирането на финансовия европейски пазар, премахването на пречките за свободно движение на капитали, подобряване на контрола на финансовите услуги;

2.  отбелязва, че един от приоритетите се отнася до правния аспект, по-специално до „реализиране, зачитане и последователна оценка на съществуващата законодателна рамка и стриктно прилагане на принципите на подхода "по-добро законотворчество" във всяка бъдеща инициатива”;

3.  счита, че консултациите на страните-участници – по-специално относно финансовите услуги на „ междуинституционалната група за надзор” – следва да продължават да играят ключова роля и подчертава, че трябва да бъдат достатъчно организирани в посока на процеса за вземане на решения, така че становищата да бъдат взети ефективно под внимание; изисква от Комисията да продължи да публикува отговорите на консултациите им така, че да гарантира прозрачност на процеса;

4.  отбелязва, че съгласно споразумението относно „по-добро законотворчество”, всяко ново предложение на Комисията следва да предизвика анализ за въздействието върху важните въпроси; изразява съжаление, че до момента този ангажимент не е осъществен по задоволителен начин и подчертава, че анализите за въздействие не следва да имат като последица парализирането на законодателната дейност; потвърждава отново ангажимента си за по-добро законотворчество и за извършване на анализи за последиците, когато са внесени съществени изменения към законодателното предложение;

5.  припомня, че изборът на адекватен инструмент, по-специално на директива или регламент не е безразличен; изисква да започне обсъждане при работата на междуинституционалната група за надзор;

6.  приветства ангажимента на Комисията в подкрепа на последователното тълкуване на терминологията в различните държави-членки; приканва настойчиво Комисията да следи за съгласуването на новите изготвени предложения със съществуващата терминология, както на европейско, така и на световно ниво;

7.  изразява загриженост относно факта, че процентът на транспониране на общностното законодателство от държавите-членки в определения срок е все още нисък и приканва към увеличаване на сътрудничеството между контролиращите органи на държавите-членки;

8. счита, че в случай на последваща оценка, която показва, че някои текстове не са дали добри резултати, те следва да бъдат изменени или заличени в рамките на законодателната процедура.

PROCEDURE

Title	White Paper on financial services 2005-2010
Procedure number	2006/2270(INI)
Committee responsible	ECON
Opinion by   Date announced in plenary	JURI 29.11.2006
Enhanced cooperation – date announced in plenary
Drafts(wo)man   Date appointed	Jean-Paul Gauzès 24.10.2006
Previous drafts(wo)man
Discussed in committee	29.1.2007		11.4.2007
Date adopted	11.4.2007
Result of final vote	+: –: 0:	17 0 0
Members present for the final vote	Marek Aleksander Czarnecki, Bert Doorn, Cristian Dumitrescu, Monica Frassoni, Giuseppe Gargani, Klaus-Heiner Lehne, Hans-Peter Mayer, Hartmut Nassauer, Aloyzas Sakalas, Francesco Enrico Speroni, Gary Titley, Jaroslav Zvěřina, Tadeusz Zwiefka
Substitute(s) present for the final vote	Sharon Bowles, Jean-Paul Gauzès, Marie Panayotopoulos-Cassiotou, Jacques Toubon
Substitute(s) under Rule 178(2) present for the final vote
Comments (available in one language only)	...

PROCEDURE

Title

Financial services policy (2005-2010) - White Paper

Procedure number

2006/2270(INI)

Committee responsible   Date authorisation announced in plenary

ECON 29.11.2006

Committee(s) asked for opinion(s)   Date announced in plenary

JURI 29.11.2006

Not delivering opinion(s)   Date of decision

Enhanced cooperation   Date announced in plenary

Rapporteur(s)   Date appointed

Ieke van den Burg 13.12.2005

Previous rapporteur(s)

Discussed in committee

30.1.2007

27.3.2007

8.5.2007

Date adopted

18.6.2007

Result of final vote

+ - 0

31 2 4

Members present for the final vote

Mariela Velichkova Baeva, Pervenche Berès, Sharon Bowles, Ieke van den Burg, David Casa, Jan Christian Ehler, José Manuel García-Margallo y Marfil, Jean-Paul Gauzès, Gunnar Hökmark, Karsten Friedrich Hoppenstedt, Sophia in 't Veld, Othmar Karas, Piia-Noora Kauppi, Wolf Klinz, Christoph Konrad, Kurt Joachim Lauk, Andrea Losco, Astrid Lulling, Cristobal Montoro Romero, Joseph Muscat, Lapo Pistelli, Joop Post, John Purvis, Alexander Radwan, Bernhard Rapkay, Heide Rühle, Eoin Ryan, Antolín Sánchez Presedo, Margarita Starkevičiūtė, Ivo Strejček, Sahra Wagenknecht

Substitute(s) present for the final vote

Katerina Batzeli, Werner Langen, Vladimír Maňka, Donato Tommaso Veraldi, Kristian Vigenin

Substitute(s) under Rule 178(2) present for the final vote

Wolfgang Bulfon

Date tabled

27.6.2007

Comments (available in one language only)