ДОКЛАД относно годишния доклад на ЕЦБ за 2006 г.

29.6.2007 - (2007/2142(INI))

Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик: Gay Mitchell

Процедура : 2007/2142(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A6-0266/2007
Внесени текстове :
A6-0266/2007
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно годишния доклад на ЕЦБ за 2006 г.

(2007/2142(INI))

Европейският парламент,

−         като взе предвид годишния доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ) за 2006 г.,

−         като взе предвид член 113 от Договора за създаване на Европейската общност,

−         като взе предвид член 15 от приложения към Договора Протокол относно устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка[1],

−         като взе предвид резолюцията си от 2 април 1998 г. относно демократичната отчетност на третия етап от Икономическия и паричен съюз[2],

−         като взе предвид резолюцията си от 14 март 2006 г. относно стратегическия преглед на Международния валутен фонд[3],

−         като взе предвид резолюцията си от 6 юли 2006 г. относно прихващането на данни за банкови трансфери от системата СУИФТ от тайните служби на Съединените щати[4] и резолюцията си от 14 февруари 2007 г. относно СУИФТ, споразумението “PNR” (относно системата за регистрация на пътници) е трансатлантическия диалог по тези въпроси[5],

−         като взе предвид резолюцията си от 15 февруари 2007 г. относно европейското икономическо положение: подготвителен доклад относно общите насоки за икономическа политика за 2007 г.[6],

−         като взе предвид резолюцията си от 26 април 2007 г. относно публичните финанси в ИПС през 2006 г.[7],

−         като взе предвид съобщението на Комисията относно петгодишнината от пускането в обръщение на евро банкноти и монети (СОМ(2006)0862),

−         като взе предвид съобщението на Комисията относно годишния отчет на еврозоната за 2007 г. (СОМ(2007)0231),

−         като взе предвид доклада на ЕЦБ относно финансовата стабилност от декември 2006 г. и доклада относно финансовата интеграция в Европа от март 2007 г.,

−         като взе предвид пролетните икономически прогнози на Комисията от 7 май 2007 г.,

−         като взе предвид член 45 от своя правилник,

−         като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (А6-0266/2007),

А.       като има предвид, че БВП в еврозоната е нараснал с 2,7% през 2006 г., с 1,4% повече от 2005 г., което е най-добрият резултат от 2000 г. насам, докато равнището на инфлация от 2,2% остава непроменено спрямо 2005 г., което обаче не трябва да води до успокоение,

Б.        като има предвид, че вътрешното търсене, и по-конкретно инвестициите са основната движеща сила, обуславяща растежа в еврозоната,

В.       като има предвид, че повишаването на цените на енергията, започнало през 2005 г., не предизвиква вътрешен инфлационен натиск, тъй като повишението на заплатите се запазва умерено и не се наблюдават вторични ефекти,

Г.        като има предвид, че формулираните от Парламента препоръки в предишните му резолюции относно годишния доклад на ЕЦБ, отнасящи се до прозрачността при гласуване и публикуването на протоколите, все още не са взети предвид,

Д.       като има предвид, че Парламентът желае да помогне за засилване ролята и международната позиция на ЕЦБ и на еврозоната на международната сцена,

Е.        като има предвид наличието на много кандидати за назначаване на старши длъжности в МВФ, СТО и ОИСР, доста различни от тези в Световната банка,

Ж.      като има предвид, че ЕЦБ продължи да коригира лихвените проценти през 2006 г., които от декември 2005 г. бяха повишени осем пъти и нараснаха с 200 базисни пункта, като достигнаха до 4% към настоящия момент,

З.        като има предвид, че в резултат на затягането на паричната политика се очаква темпът на растеж да се забави и през 2007 г. да достигне 2,6%, а инфлацията да се понижи до 1,9%,

И.       като има предвид, че дефицитът по текущата сметка на САЩ продължи да нараства до 6,5% от БВП през 2006 г. и Евросистемата продължи да подчертава рисковете и несигурността, свързани със запазването на големи дисбаланси по текущата сметка в глобален мащаб,

Й.       като има предвид, че големите дисбаланси в глобален мащаб продължават да представляват риск за развитието на обменния курс и на икономическия растеж в световен мащаб, и като има предвид, че е задължително да се обърне внимание на тези рискове,

К.       като има предвид, че през 2006 г. валутният курс на еврото се повиши с 11,4% спрямо щатския долар, с 12,4% спрямо японската йена и с 8% спрямо китайското ренминби,

Развитие на финансите и икономиката

1.        отбелязва, че възстановяването на икономиката в еврозоната се е превърнало в автоматичен процес, чийто основен двигател е вътрешното търсене; отбелязва, че през 2006 г. са създадени 2 млн. работни места и безработицата се е понижила от 8,4% до 7,6%; отбелязва обаче, че структурните пречки, по-специално недостатъчните публични и частни инвестиции в определени ключови сектори като научни изследвания, образование и обучение, продължават да допринасят за неприемливо високото равнище на безработица и че участието на пазара на труда все още е ниско според международните стандарти;

2.        подчертава, че на фона на неотдавнашното бавно възстановяване, всяко допълнително увеличаване на лихвените проценти следва да се извършва предпазливо, за да не се застраши икономическия растеж; изтъква, че за да се подкрепи икономическото възстановяване, държавите-членки трябва да изпълняват както необходимите структурни реформи, така и инвестиционни дейности;

3.        счита, че все още е твърде рано да се различи цикличното от структурното измерение при това възстановяване; въпреки това счита, че някои структурни реформи, по-мащабни от първоначално очакваното, може би вече са допринесли за растежа; счита, че такова възстановяване следва да се възприема като стимул за извършване на национални реформи, адаптирани спрямо условията във всяка държава-членка, най-вече в областта на изследванията, иновациите и образованието, за да се повиши потенциала за растеж в еврозоната;

4.        отбелязва незначителното нарастване на производителността на труда и счита, че нарастването на заплатите в съответствие с развитието на производството е изключително важно, за да се съхрани конкурентноспособността в държавите-членки и да се осигури възможност за създаване на работни места в среда без инфлация;

5.        отбелязва, че ЕЦБ оценява промените в трудовите възнаграждения като риск за ценовата стабилност; в тази връзка припомня, че в годишния доклад на Комисията за 2007 г. относно еврозоната (SEC(2007)0550) се заявява, че възнагражденията в еврозоната продължават да се увеличават постепенно, независимо от рязкото покачване на цените на петрола;

6.        подчертава, че в Договора се прави изрично разграничение между целите за ценова стабилност и за подкрепа на общите икономически политики и поради тази причина двете цели не могат просто да се възприемат като взаимозаместими;

7.        счита, че фискалното консолидиране е важно и преди всичко необходимо при благоприятни условия, за да се постигне растеж в дългосрочна перспектива и че трябва да бъде планирано внимателно, за да се повиши качеството на публичните разходи; счита, че златното правило, според което фискален дефицит може да бъде постигнат единствено чрез инвестиции, е важна стъпка в тази посока;

8.        отбелязва, че някои икономики в еврозоната, а именно Ирландия, Люксембург, Гърция, Финландия и Испания, се представят много по-добре от други по отношение на растежа, като постигат по-високо средно равнище на растеж от средното за еврозоната; отбелязва, че няколко европейски страни извън еврозоната също са постигнали растеж, по-висок от средното равнище; счита, че от тези тенденции могат да се извлекат полезни уроци и че би било полезно ЕЦБ да извърши конкретно проучване;

9.        отбелязва, че икономическите цикли, следвани от икономиките на държавите-членки в еврозоната, се намират на много различни етапи; призовава ЕЦБ да проучи дали подобно различно поведение в единната парична зона би могло в бъдеще да създаде проблем по отношение на стабилността и икономическия растеж;

10.      изразява загриженост за наблюдаваното в момента поскъпване на еврото спрямо повечето чуждестранни валути; в тази връзка изтъква, че член 111 от Договора дава правомощия на Съвета по отношение на политиката за обменния курс, но без да уточнява как следва да се упражняват тези правомощия; призовава Еврогрупата, Съвета и ЕЦБ да упражняват изцяло съответните си правомощия и по-тясно да съгласуват своите действия в областта на политиката за обменния курс; отбелязва, че до момента това повишение не е оказало отрицателно влияние на износа на равнище на еврозоната, но последиците от него в държавите-членки са различни; подчертава рисковете, свързани с големите дисбаланси по текущата сметка в световен мащаб, които биха могли да доведат до допълнително повишаване на валутния курс на еврото; отбелязва, че е постигнат консенсус между лицата, определящи политиката, за това как да се разреши проблема със световните дисбаланси; отбелязва, че усилията на международната общност и международните финансови институции за разрешаване на този сериозен проблем съвсем не са достатъчни; изразява надежда, че прилагането на тези мерки (приемане на мерки за намаляване на бюджетния дефицит, насърчаване на частните спестявания в САЩ и за постигане на по-голяма гъвкавост по отношение на обменния курс в редица характеризиращи се с излишъци нововъзникващи пазарни икономики в Азия, и по-специално в Китай), което се контролира от МВФ, ще допринесе значително за постепенното намаляване на световните дисбаланси;

11.      отбелязва, че с малки изключения през последните 10 години цените на недвижимите имоти в еврозоната бележат рязко повишение, най-забележимо в Германия; отбелязва обаче, че независимо от признаците за забавяне на това развитие, кредитите, предоставяни на домакинствата за придобиване на собственост, нарастват с около 10% годишно; отбелязва наличието на спад в цените на жилищата в САЩ и влошаване на пазара на ипотечните кредити, което може да окаже въздействие върху реалната икономика; счита, че подобно развитие следва да се приеме като предупреждение за това какво би могло да се случи в еврозоната; призовава ЕЦБ да следи отблизо тези тенденции, които биха довели до последици за реалната икономика; изисква от ЕЦБ да представи възможни варианти за действие, заедно с техните съответни предимства, като например включването на недвижимите имоти в хармонизирания индекс на потребителските цени или създаване на специален вид показател, или да предложи конкретни мерки, които да бъдат предприети на национално равнище поради различията между националните пазари;

12.      изразява загриженост, че по отношение на лихвените проценти най-голямо разпръскване се наблюдава при потребителските кредити за домакинства; по-специално, отбелязва, че лихвените проценти по банков овърдрафт, които в еврозоната варират значително в диапазон от по-малко от 7% до 13,5% или повече, и препоръчва на ЕЦБ допълнително да проучи причините за това;

Управление

13.      отбелязва, че ЕЦБ и нейният Изпълнителен съвет са независими; подчертава необходимостта от зачитане на конституционния принцип, записан в член 112, параграф 2, буква б) от Договора; потвърждава подкрепата си за независимост на ЕЦБ и за отстояване на всеобщата цел за запазване на ценовата стабилност и за защита на нейните антиинфлационни акредитиви;

14.      счита, че степента на зрялост, достигната от всички участници в Механизма на обменните курсове, следва да улесни възникването на съчетание от политики, което да съпътства ефективното изпълнение на необходимото структурно адаптиране, от което зависи увеличаването на потенциала за растеж в еврозоната; призовава за по-активен макроикономически диалог между Съвета, Комисията, ЕЦБ, Парламента и европейските социални партньори и подкрепя усилията на Еврогрупата за започване на такъв диалог;

Финансова стабилност и интеграция

15.                          приветства публикуването на новия годишен доклад на ЕЦБ относно финансовата интеграция в Европа като полезен принос за развитието на европейската финансова интеграция;

16.                                 изцяло подкрепя усилията на ЕЦБ за насърчаване на финансовата интеграция в еврозоната, предимно това, че играе ролята на катализатор на инициативи на частния сектор, като например Единната европейска платежна зона (SEPA) и инициативата за краткосрочни европейски ценни книжа (STEP); признава значението на по-нататъшната финансова интеграция, която ще спомогне за предпазване на Европейския съюз от външни икономически трусове;

17.      счита, че услугите на ЕЦБ могат да насърчават европейската финансова интеграция и в тази връзка отбелязва, че Target играе важна роля за постигане на значителна степен на интеграция на паричните пазари и на репо пазарите; счита, че проектът Target 2 – ценни книжа може да има потенциал да стимулира интеграцията, ефективността и сигурността на инфраструктурата на системите за клиринг и сетълмент, която понастоящем предлага недостатъчно висока степен на интегрираност и оперативна съвместимост; подчертава обаче, че това ще превърне ЕЦБ в активен участник на пазара, което ще изисква подходящ контрол на ЕЦБ извън нейните правомощия в паричната политика; припомня, че представянето на предложение за подходящо управление е закъсняло; ето защо с интерес отбелязва проекта Target 2 – ценни книжа и ще продължи да наблюдава внимателно развитието му; счита за важно да бъде въведена подходяща организация за управление;

18.      напълно е осведомен за бързото увеличаване на алтернативни инвестиционни инструменти (хеджингови фондове и инвестиционни фондове с частен капитал), признава, че те осигуряват ликвидност и диверсификация на пазара и създават възможност за подобряване на корпоративната ефективност, но същевременно споделя тревогата на някои централни банки и надзорни органи, че тези фондове могат да доведат до системен риск и високи равнища на експозиция на други финансови институции; приветства наскоро извършените от Комисията проучвания относно хеджинговите фондове и инвестиционните фондове с частен капитал, но изразява съжаление, че досега тези проучвания са били съсредоточени върху пречките за растеж на тези фондове; приканва Комисията да следи всички потенциални пропуски в политиката и призовава за по-широк и по-критичен подход по отношение на степента, до която хеджинговите фондове създават риск за финансовата стабилност и по отношение на управлението на риска във връзка с равнището на заемно кредитиране и диверсификация; настоятелно призовава Комисията да оцени качеството на надзор в офшорни зони и да ускори сътрудничеството с надзорните органи в тези зони;

19.      отбелязва, че кредиторите – небанкови институции (инвестиционни фондове с частен капитал) играят все по-голяма роля в сектора на заемно финансиране в Европейския съюз и в много случаи са готови да поемат по-голям риск от традиционните банкови институции; освен това отбелязва, че небанковите институции имат значителен принос за по-голямата степен на заетост и растеж на дружествата в техния сектор; счита, че това би могло да създаде проблеми при последващо стартиране на кредитния цикъл и би могло да доведе до много по-сложен цикъл от мащабно преструктуриране на корпоративния дълг; изисква от ЕЦБ и другите ангажирани институции да оценят адекватността на осъществявания в момента процес на преструктуриране на дълга в този нов контекст;

20.      отчита заетата от ЕЦБ твърда позиция против подробните планове за поемане и погасяване с публични средства на дългове на банки в несъстоятелност в Европейския съюз; счита, че са необходими повече усилия за подобряване на сътрудничеството и планирането на стрес тестове, но че моралната опасност трябва да бъде сведена до минимум чрез признаване на предимството на решенията на частния сектор при управление на кризи, за да не се насърчават банките да поемат необмислени рискове;

21.      отново призовава Съвета и ЕЦБ, в контекста на прехвърлянето на данни чрез СУИФТ до властите на Съединените щати, да обмислят съвместно начини за подобряване на системата за надзор на СУИФТ, както и призовава ЕЦБ за действия за осъществяване на надзор, използване и определяне на политиката по отношение на СУИФТ;

Външна роля на еврото

22.      отбелязва, че еврото премина успешна фаза на развитие в посока към превръщане в световно използвана резервна и референтна валута; изтъква, че са необходими по-нататъшни стъпки в посока продължаване на положителното развитие на паричното използване на еврото (например, плащането на космически продукти и стоки в евро);

23.      отново отправя искане за действия за единно представителство на еврозоната в рамките на международните финансови институции, така че тя да защитава интересите си със сила, съответстваща на нейната икономическа тежест;

24.      призовава ЕЦБ да наблюдава отблизо развитието в използването на еврото като резервна валута за централните банки и в контекста на нейния годишен доклад относно международната роля на еврото да определи размера и да направи анализ на последиците от това, особено по отношение на обменните курсове;

Демократичен контрол

25.      счита, че по отношение на процедурата за назначаване на членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, предварителната демократична отчетност и прозрачността биха се подобрили, ако Съветът оценява няколко потенциални кандидати и ако предложеният от Съвета кандидат бъде обект на вот на одобрение от страна на Парламента; подчертава своята готовност да се присъедини към останалите институции при проучване на възможните подобрения в процедурата по назначаване преди настъпването на срока за подновяване на състава на Изпълнителния съвет през 2010 г.;

26.      подчертава, че доверието в ЕЦБ до голяма степен зависи също и от прозрачността в процеса на вземане на нейните решения; поради това подновява призива си след заседанията на Управителния съвет на ЕЦБ да се публикува резюме на протоколите от тези заседания, в което ясно да са посочени аргументите „за” и „против” взетите решения и дали тези решения са били взети единодушно;

27.      посочва, че е отхвърлил като твърде сложна приетата през 2003 г. система за ротационни права на гласуване, приложима за решенията на Управителния съвет; с оглед бъдещите разширявания на еврозоната, счита, че следва да се въведе система, която да съвместява справедливост и ефективност;

28.      приканва ЕЦБ да отдаде по-голяма тежест на своята комуникационна стратегия относно изслушванията на нейния председател от парламентарната комисия, която отговаря за икономическите и парични въпроси;

29.      отбелязва, че стойността на евробанкнотите в обръщение продължава бързо да се покачва, като отбелязва растеж от 11,2% през 2006 г.; отбелязва, че това стабилно покачване продължава да се отчита главно чрез банкнотите с по-голямо покритие, и по-специално банкнотите от 500 евро, като техният брой в обръщение е нараснал с 13,2%; отново отправя призив към ЕЦБ да проучи причините за този съществен растеж и да извърши анализ на вида транзакции, които се извършват с тези банкноти и на разбивката на търсене по държави, с оглед установяване на евентуални съпътстващи рискове;

30.      възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета,     Комисията, председателя на Еврогрупата и Европейската централна банка.

  • [1]  ОВ С 191, 29.7.1992 г., стр. 68.
  • [2]  ОВ С 138, 4.5.1998 г., стр. 177.
  • [3]  ОВ С 291 Е, 30.11.2006 г., стр. 118.
  • [4]  Приети текстове, Р6_ТА(2006)0317.
  • [5]  Приети текстове, Р6_ТА(2007)0039.
  • [6]  Приети текстове, Р6_ТА(2007)0051.
  • [7]  Приети текстове, Р6_ТА(2007)0168.

EXPLANATORY STATEMENT

In its resolution it adopts on the ECB's annual report, the European Parliament assesses the work of the Central bank. This year I would like to stress the role of the ECB in terms of financial stability and financial integration, and also address in the context of the 5 years of the launch of the Euro the mixed perception of the Euro by European citizens.

1. Comment on the monetary and economic developments which took place in 2006.

First some facts and then some observations.

1.1 Facts

The fact is that the economic situation was much better for the Euro zone in 2006: the GDP of the Euro zone increased by 2.8% in 2006, up from 1.5% in 2005 and the best performance since 2000. Internal demand, notably investment, was the main driving force behind the pick-up. The economic recovery in the Euro zone has become a self sustaining process with domestic demand acting as the main driver. 2 million jobs were created in 2006 and unemployment fell from 8.4 % to 7.5 %, all of which contributes to enhancing consumer confidence.

The inflation rate was 2.2%, unchanged compared with 2005. The increase in energy prices which started in 2005 did not give rise to internal inflationary pressure, since wage increases remained moderate and no second-round effects were observed. But there is no room for complacency.

In this context of recovery the ECB continued to adjust interest rates in 2006, interest rates having been raised seven times since December 2005 by 175 basis points up to the current 3.75 %.

Turning to the future, growth could slow down somewhat in 2007 reflecting notably the withdrawal of monetary accommodation.

1.2 Observations

In this context of recovery, I would like to make following observations:

It is still too early to distinguish the cyclical dimension from the structural one in this recovery. However, it can be considered that some structural reforms may have already fed through into growth. In this context such a recovery should be taken as an incentive to pursue national reforms adapted to each country notably in the domain of research, innovation and education in order to increase the potential for growth of the Euro zone.

It is crucial that wages increase in line with productivity developments in order to preserve competitiveness in member states and to allow for job creation in a non inflationary environment.

Fiscal consolidation is key and all the more necessary in good times in order to achieve long-term growth. Such consolidation must be carefully designed so as to enhance the quality of public expenditures. The golden rule is a significant step in this direction;

"Small" economies have performed better than "large" economies since the creation of the Euro zone in terms of growth with notably Ireland, Finland, and Luxembourg achieving a higher average growth rate than the Euro zone average. Lessons might be drawn from such developments and a specific study by the ECB of the reasons underlying these trends would be useful.

I would like also to underline the risks associated with large global current account imbalances (the US current account deficit continued to rise up to 6.5 % of GDP in 2006) which could result in additional increases in the Euro exchange rate. In 2006 the exchange rate of the Euro appreciated by 11.4 % against the US dollar, 12.4 % against the yen and 8 % against the Chinese renminbi. Such a trend will not be sustainable for the Euro zone and I note the European Commission Annual Report on the Euro Area - 2007 states that there is now a broad consensus among policy makers on how to tackle the problem of global imbalances following multilateral consultation launched by the IMF in April 2006.

I would like to draw the attention to developments in real estate prices. All over the Euro zone real estate prices have experienced stark increases for about 10 years now with few exceptions, most notably in Germany. There are some signs that this development is slowing down, but credit granted to households for housing purchases is still rising by around 10 % per year. There has been a recent decline in the US housing prices and a deterioration in the mortgage credit market which could have an impact on the real economy. I suggest that such a development should be taken as a warning for what could take place in the Euro zone. Therefore the ECB should monitor closely these developments which have the potential to have consequences for the real economy. It would be useful for the ECB to present ways forward with their respective advantages such as: including real estate in the Harmonised Index of Consumer Prices or devise a specific type of indicator or to suggest specific measures to be taken at national levels due to heterogeneities among national markets.

I would also like to draw attention to the fact that interest rates on loans to households for consumption purposes show the highest level of dispersion. In particular, interest rates on overdrafts vary considerably within the Euro area from less that 7% to 13.5% or more and should be the subject of further ECB research and report.

2. Turning to the financial stability and integration

I welcome the publication of a new ECB annual report on Financial integration in Europe.

Financial integration and financial stability is a major issue taking into account the significant changes in the financial sector currently occurring with an incredible speed, in terms of means of financing for corporates, financial innovation, new types of financial actors and cross border mergers of financial actors.

We should first fully support the ECB efforts to foster Euro zone financial integration notably by acting as a catalyst for private sector initiatives such as SEPA and STEP.

Central bank services can also foster European financial integration. In this respect TARGET has been instrumental in achieving a high integration of the money markets and the repo market. The Target 2 Securities project has the potential to foster the integration, the efficiency and the safety of the clearing and settlement infrastructure which currently offers an insufficient degree of integration and interoperability. Therefore we should support the Target 2 Securities project provided that an appropriate governance is set up, and we should continue to closely monitor developments in this project.

Regarding new actors in the financial sector, the issue of hedge funds needs to be adressed. It is generally agreed that hedge funds have positive impacts on financial stability notably by delivering liquidity and fostering dispersion of risks. But it is also generally agreed that combined with the increased use of complex financial instruments they also have the potential for making the financial system more vulnerable to unexpected shocks. Therefore, due to the global dimension of financial markets, I feel we should support strong international cooperation to foster transparency through higher disclosure and exchange of information among financial supervisors and central banks. We should also support increased indirect supervision by which supervisors are ensured that banks assess and monitor carefully their exposures to their hedge funds counterparts.

We can also observe that new non-bank lenders (private equity) are playing an increasing role in the leveraged sector in the EU. Without entering into the debate of pros and cons, I suggest that it could raise problems when the credit cycle next turns and could lead to a much more complex cycle of large corporate debt restructuring. Therefore we should request the ECB and other bodies involved to assess the adequacy of current debt restructuring processes in this new context.

I also take note of the strong position taken by the ECB against detailed plans for a public bail-out of a failing bank within the European Union. I think that such a view has to be supported. More work on improving cooperation and planning of stress test is required but that it is right that moral hazard should be minimised by a firm commitment to the primacy of private sector solutions in crisis management in order not to encourage banks to take il- considered risks.

I want also to mention in this report the issue of the transfer of data by SWIFT to the US authorities. I would like to reiterate the European Parliament call on the Council and the ECB to reflect together on the way to improve the system of supervision of SWIFT. I would like also to reiterate the call on the ECB for action in its role regarding SWIFT as an overseer, a user and a policymaker.

3. Democratic scrutiny

Regarding democratic scrutiny, I would like to reiterate one important point raised in last year's resolution regarding the procedure for appointing the members of the Executive Board. Actually ex-ante democratic accountability and transparency would improve if the Council evaluated several potential candidates and if the candidate proposed by the Council were then subject to a vote of approval by the Parliament. Improvements in the procedure of appointment have to be explored before the Executive Board next comes up for renewal in 2010.

4. Five years of Euro banknotes and coins

At the end of 2006, the number of banknotes in circulation stood at 11.3 billion with a value of Euro 628.2 billion. The dynamic growth of the number of 50 euro, 100 euro, and 500 euro banknotes combined, with rates of 12.5 %, 9.6 % and 13.2 % respectively raises questions about the need for and use of such large denominations, including the possibility of criminal activities, and requires further examination by the ECB.

Turning to the fact that Euro banknotes and coins were introduced five years ago, I observe that according to the Eurobarometer survey, the number of European citizens who consider the adoption of the Euro as advantageous for their country have kept declining since the launch of the Euro in 2002 from 59 % to 48 %. In some countries (in Italy, the Netherlands and Greece) a majority of the citizens express a negative opinion.

There may be many reasons for this trend notably the perception by a large majority of citizens that prices have increased due to the Euro. I also consider that the first generation of banknotes, devoid of all representation of real living beings, landscapes or monuments, may have helped to convey a cold image of monetary integration and perhaps contributed to Europeans distancing themselves from the Euro. Therefore it would be useful for the ECB to present its ideas on the second generation of banknotes to the Parliament in order that we can consider together the reasons for the change in public opinion.

ПРОЦЕДУРА

Заглавие

Годишен доклад на ЕЦБ за 2006 г.

Номер на процедура

2007/2142(INI)

Водеща комисия               

        Дата на обявяване в заседание на разрешението

ECON
21.6.2007 г.

Подпомагаща(и) комисия(и),

        Дата на обявяване в заседание

 

 

 

 

 

Неизказано становище    

        Дата на решението

 

 

 

 

 

Засилено сътрудничество              

        Дата на обявяване в заседание

 

 

 

 

 

Докладчик(ци)   

        Дата на назначаване

Gay Mitchell

13.3.2007 г.

 

Заместен(и) докладчик(ци)

Pervenche Berès

 

Разглеждане в комисия

24.4.2007 г.

8.5.2007 г.

21.5.2007 г.

26.6.2007 г.

 

Дата на приемане

26.6.2007 г.

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

41

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Mariela Velichkova Baeva, Zsolt László Becsey, Pervenche Berès, Sharon Bowles, Ieke van den Burg, David Casa, Christian Ehler, Jill Evans, Elisa Ferreira, Jean-Paul Gauzès, Donata Gottardi, Benoît Hamon, Gunnar Hökmark, Sophia in 't Veld, Othmar Karas, Christoph Konrad, Guntars Krasts, Kurt Joachim Lauk, Andrea Losco, Astrid Lulling, Cristobal Montoro Romero, Joseph Muscat, Lapo Pistelli, John Purvis, Alexander Radwan, Bernhard Rapkay, Eoin Ryan, Heide Rühle, Antolín Sánchez Presedo, Olle Schmidt, Cristian Stănescu, Margarita Starkevičiūtė

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Katerina Batzeli, Harald Ettl, Werner Langen, Maria Petre, Gianni Pittella, Gilles Savary, Kristian Vigenin, Corien Wortmann-Kool

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Slavi Binev

Дата на внасяне

29.06.2007 г.

Забележки (данни, на разположение само на един език)