ДОКЛАД относно "Към обща европейска външна политика в областта на енергетиката“

11.9.2007 - (2007/2000(INI))

Комисия по външни работи
Докладчик: Jacek Saryusz-Wolski
Докладчик по становище (*):
Lena Ek, комисия по промишленост, изследвания и енергетика
(*) Процедура с асоциирани комисии - член 47 от правилника

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно "Към обща европейска външна политика в областта на енергетиката“

(2007/2000(INI))

Европейският парламент,

–    като взе предвид Зелената книга на Комисията, озаглавена "Европейска стратегия за устойчива, конкурентоспособна и сигурна енергетика" (COM(2006)0105),

–    като взе предвид първата среща на мрежата на ЕС от кореспонденти за енергийна сигурност (NESCO), проведена на 10 май 2007 г. в Брюксел,

–   като взе предвид съвместния документ на Комисията и Върховния представител на Съвета за външните аспекти на енергийната политика, представен на Европейския съвет от 15-16 юни 2006 г.,

–   като взе предвид своята резолюция от 18 май 2006 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване от страна на Европейската общност на Договора за създаване на Енергийна общност[1],

–   като взе предвид своята резолюция от 23 март 2006 г. относно сигурността на енергийните доставки в Европейския съюз[2],

–   като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2006 г. относно „Енергийната ефективност или да направим повече с по-малко“ – Зелена книга[3],

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 12 октомври 2006 г., озаглавено "Външни отношения в областта на енергетиката - от принципи към действие" (COM(2006)0590),

–   като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2006 г. относно „Европейска стратегия за устойчива, конкурентоспособна и сигурна енергетика" – Зелена книга[4],

–   като взе предвид своята резолюция от 16 ноември 2006 г. относно стратегията за Балтийско море за инициативата "Северното измерение"[5], и по-специално част ІІ от нея,

–   като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 23-24 март 2006 г. относно одобрението от Европейския съвет на Зелената книга за енергийна политика за Европа и от 15-16 юни 2006 г. относно съвместния документ на Комисията и Върховния представител на Съвета за външните аспекти на енергийната сигурност,

–    като взе предвид заключенията от Европейския съвет от 21-22 юни 2007 г. относно мандата на Междуправителствената конференция за изготвяне на Договор за реформа, с който да се изменят съществуващите договори,

–    като взе предвид Договора за създаване на Конституция за Европа, съгласно който енергетиката е сфера на споделени компетенции с държавите-членки,

–    като взе предвид съобщението от Комисията до Европейския съвет и Европейския парламент, озаглавено „Енергийна политика за Европа“ COM(2007)0001,

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент, озаглавено "Укрепване на европейската политика на добросъседство" (COM(2006)0726),

–   като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 8-9 март 2007 г. и Плана за действие на Европейския съвет (2007-2009 г.) относно енергийна политика за Европа (ЕПЕ),

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент, озаглавено "Черноморско взаимодействие - нова инициатива за регионално сътрудничество" (COM(2007)0160),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–    като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по развитие, комисията по международна търговия и комисията по околната среда, здравеопазване и безопасност на храните (A6‑0312/2007),

A.  като има предвид, че енергийната сигурност следва да бъде разглеждана като основен компонент на цялостната сигурност на Европейския съюз, както и като ключов елемент за икономическото и обществено развитие на Европа, за който обаче все още не съществува правно основание в договорите,

Б.   като има предвид, че поради настоящата и все по-нарастваща зависимост на ЕС от енергийни доставки от доста нестабилни и недемократични страни, усилията за гарантиране на сигурността на доставките, полагани изключително на национално равнище, се оказаха недостатъчни и не гарантират дългосрочните интереси на всички държави-членки на ЕС; като има предвид, че външната енергийна политика на ЕС е тясно свързана с неговата вътрешна енергийна политика и е необходимо да се създаде обща енергийна политика с оглед регулиране на вътрешния пазар, както и на външните аспекти, като се вземат предвид политическите и икономическите интереси на всички държави-членки;

В.  като има предвид, че настоящата уязвимост и висока степен на енергийна зависимост на ЕС от страни с авторитарни режими сериозно възпрепятства развитието на надеждна, ефективна и последователна обща външна политика и политика на сигурност, особено по отношение на зачитането, подкрепата и насърчаването на ценностите, на които се основава ЕС,

Г.  като има предвид, че принципите на вътрешния енергиен пазар на ЕС биха могли да послужат като основа за конструктивни политики в отношенията с външни енергийни партньори на ЕС, като се отчитат особените характеристики на съответните трети страни, по-специално с оглед подкрепата на устойчивото енергийно развитие, включително и развитието на енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници,

Д. като има предвид, че сигурността на доставките на достъпни и предвидими цени следва да се гарантира на европейско равнище чрез засилено политическо сътрудничество, както и изграждането на вътрешния енергиен пазар чрез по-нататъшни мерки за либерализация на енергийния пазар,

Е.  като има предвид, че енергията не трябва да се използва като средство за упражняване на политически натиск върху транзитните страни и страните-получателки,

Ж. като има предвид, че понастоящем секторът на природния газ е много уязвим по отношение на външни заплахи; като има предвид, че между страните-износителки на газ се развиват нови форми на по-тясно сътрудничество, които застрашават европейската енергийна сигурност,

З.  като има предвид, че една обща европейска външна политика в областта на енергетиката, основана на принципите на солидарност и диверсификация и насърчаване на устойчивостта, би довела до постигане на синергетичен ефект, като по този начин се обезпечи сигурността на доставките за Европейския съюз и се увеличи възможността за действие на ЕС в областта на външната политика и доверието в него като действащо лице в световен мащаб,

И. като има предвид, че трябва да се подсигурят устойчиви, надеждни и достъпни енергийни доставки; като има предвид, че международните цени на нефта и газта са много нестабилни и затова е в интерес на гражданите на ЕС да се провежда последователна външна политика на ЕС по отношение на енергията,

Й.    като има предвид, че тясното сътрудничество в областта на енергийните доставки съставлява една от най-ефективните и необходими мерки за изграждане на доверие в отношенията между Европейския съюз и съседните страни,

К. като има предвид, че солидарността в областта на енергийната политика може да послужи като основа за бъдеща солидарност и в други области, като по този начин се допринася за засилване на ролята на ЕС в неговите външни отношения,

Л. като има предвид, че трябва да се извърши надеждна оценка на риска за енергийните доставки, като част от външната енергийна политика на ЕС, и в тази връзка, като има предвид, че създадената наскоро мрежа от кореспонденти за енергийна сигурност следва да играе решаваща роля, за което трябва също да е налице необходимия капацитет за наблюдение на система за ранно предупреждение,

М. като има предвид, че съвместните усилия следва да се удвоят в областта на изследователската дейност и използването на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност, както в пределите на ЕС, така и в сътрудничеството с външни партньори и трети страни,

1.   Призовава за разработването на обща европейска външна политика в областта на енергетиката, която да допринася в значителна степен за гарантиране на енергийната сигурност на целия ЕС, като същевременно се преследва целта за устойчивост на международно равнище, като по този начин за гражданите на ЕС се осигурява голяма добавена стойност към усилията, полагани на национално равнище;

2.  Счита, че енергийната политика трябва да бъде неразделна и водеща част от общата външна политика и че енергийната политика следва да бъде отчитана във всички аспекти на външната политика;

3.  Подчертава, че държавите-членки трябва да запазят суверенното си право на стратегически избор относно енергийния микс, да разработват своите енергийни източници и да вземат решения относно организацията на доставките, но същевременно е налице необходимост от разработването на конкретни разпоредби, които да бъдат включени в договорите и да водят до създаването на обща европейска външна политика в областта на енергетиката, обхващаща сигурността на доставките, транзитния пренос и инвестициите, свързани с енергийната сигурност и насърчаването на енергийната ефективност и пестенето на енергия, както и с чистите и възобновяеми енергийни източници, и по-специално в отношенията със страни с бързо нарастващ разход на енергия;

4.  Призовава за намиране на подходящо правно основание за енергетиката и енергийната сигурност в договорите;

5.  Подчертава, че общата европейска външна политика в областта на енергетиката трябва да допринася за насърчаването и реализацията на ценностите и интересите на Европейския съюз и на основните цели на неговата външна политика, а именно запазването на мира и върховенството на правата на човека, демокрацията и правовата държава; признава, че зависимостта на ЕС от внос на енергия може да има значими последствия за неговата независимост при вземането на решения в други области на политика;

6.  Счита за важно ЕС да продължи да води глобална борба срещу промяната на климата, която, наред с други рискове, може да доведе до големи миграционни движения и заплахи за сигурността, както и да изпълни целите от Протокола от Киото; в тази връзка изразява пълната си подкрепа за настоящите усилия за създаване на многостранна рамка за периода след 2012 г. за намаляване на емисиите на парникови газове; счита за необходимо да се интегрират усилията на ЕС в областта на развитието на възобновяемите и чисти енергийни източници и технологии за пестене на енергия във всички външни отношения;

7.  Приветства създаването на NESCO; призовава държавите-членки и Комисията да обединят усилията си, с оглед пълно развитие на оперативния им капацитет и като го използват като ефективна система за ранно предупреждение в случай на заплахи за енергийната сигурност, както и като система за обмен на информация в областта на енергетиката;

8.  Възприема поетапен подход в прехода към общата европейска външна политика в областта на енергетиката;

9.   Призовава Съвета и Комисията до края на 2007 г. да изготвят подробна пътна карта, която да доведе до формулирането на такава политика, като посочат краткосрочни, средносрочни и дългосрочни цели, цели и мерки, с определени срокове за изпълнението им;

10. Призовава Комисията да представи годишен отчет за постигнатия напредък в изпълнението на горепосочените цели, за да може Европейският парламент да се включи активно в наблюдението на общата европейска външна политика в областта на енергетиката;

11. Призовава Комисията да изготви годишни доклади относно съблюдаването на правилата, които регулират вътрешния пазар в енергийния сектор, особено по отношение на прозрачността и спазването от фирми от трети страни на законодателството на ЕС в областта на конкуренцията, и най-вече от основни доставчици, заедно с всички техни дъщерни дружества; приветства поканата, отправена към Комисията от страна на Европейската среща на високо равнище от 8-9 март 2007 г. за извършване на оценка на въздействието върху международния пазар на вертикално интегрираните енергийни дружества от трети страни и на начина за прилагане на принципа на реципрочност;

12. Подкрепя намерението на Комисията да предприеме подходящи мерки за предотвратяване на неконтролираното влагане на инвестиции от страна на чуждестранни държавни компании от трети страни в енергийния сектор на ЕС, и по-специално в мрежите за пренос на природен газ и електроенергия;

13. Призовава за по-тясно сътрудничество между Председателството, Комисията и Върховния представител, за да могат те да говорят с един глас и да действат съвместно по въпроси, свързани с общата външна политика в областта на енергетиката; счита за необходимо да се засили ролята на Комисията и на тази на Европейския парламент при определянето на общата външна политика в областта на енергетиката в рамките на предстоящия преглед на договорите; предлага, след влизането в сила на новия Договор за реформа, да се назначи, с одобрението на Съвета и на Комисията, Висш представител за външната енергийна политика, с двойна функция, който да работи под ръководството на назначения неотдавна Върховен представител на Европейския съюз по въпросите външната политика и сигурността, който ще бъде заместник-председател на Комисията, като по този начин ще работи едновременно за Съвета и Комисията и ще отговаря за координирането на всички политики в рамките на общата европейска външна политика в областта на енергетиката, допринасяйки за способността на ЕС да защитава интереси си в областта на енергийната сигурност при воденето на преговори с външни партньори на ЕС;

14. Убеден е, че Договорът за енергийната харта (ДЕХ) трябва да бъде крайъгълният камък на общата европейска външна политика в областта на енергетиката, тъй като той е най-важният инструмент на международната общност за насърчаване на сътрудничеството в енергийния сектор, осигурява основа за честно и справедливо отношение, обезпечава сигурността на инвестициите и гарантира правото на обезщетение в случай на експроприация и/или национализация; призовава Комисията и Съвета да изискват категорично прилагането на ДЕХ и текстът на Транзитния протокол да се включва във всички договори и споразумения с енергийни партньори;

15. Насърчава държавите-членки и Комисията да продължават да полагат усилия за поощряване сред съседните страни на ЕС, в сътрудничество с трети страни, разпространението на принципите и нормите на вътрешния пазар; следователно, настоятелно призовава Комисията да обсъди разширяването на Европейската енергийна общност, която понастоящем включва ЕС и Югоизточна Европа, така че да включи, по целесъобразност, и други трети страни, и да се създадат нови регионални енергийна пазари по нейно подобие, например Евро-средиземноморската енергийна общност, с цел гарантиране на сигурността на доставките;

Основни принципи и препоръки за действие в рамките на общата европейска външна политика в областта на енергетиката

A. Диверсификация

16. Счита, че като се има предвид нарастващата зависимост на ЕС от ограничен брой енергийни източници, доставчици и транспортни маршрути, е от съществено значение да бъдат подкрепени приоритетните инициативи, насочени към тяхната диверсификация, както в географско отношение, така и чрез разработване на устойчиви алтернативи; счита, че следва да се даде специално предимство на безопасните за околната среда и възобновяеми енергийни източници; смята, че сигурността на доставките на достъпни и предвидими цени следва да бъде основна цел на ЕС;

17. Подкрепя издигането в приоритет на всички проекти за диверсификация на енергийните източници, осъществявани в съседните страни на ЕС, и най-вече на тези, които имат за цел изграждането на нови транспортни коридори, като се диверсифицират както доставчиците, така и маршрутите, като коридора за доставка на електроенергия Каспийско море - Черно море - ЕС, и по-специално изграждането на тръбопровода „Набуко“, инфраструктурата за втечнен природен газ (LNG), свързаността на електроснабдителните мрежи и доизграждането на Евросредиземноморските мрежи за електроенергия и природен газ, както и осъществяването на нови нефтени инфраструктурни проекти от европейски интерес, като проекта Одеса-Гданск и Констанца-Триест, които следва да бъдат включени в списъка с проекти от приоритетно значение за Европа;

18. Приветства назначаването на координатори на ЕС за приоритетни проекти от европейски интерес, както бе посочено от Европейския съвет в заключенията му от март 2007 г., и по-специално за проекта "Набуко" и енергийната връзка между Германия, Полша и Литва;

19. Призовава Комисията и държавите-членки да провеждат активни политики на най-високо политическо равнище, с оглед да се обезпечи диверсификацията на източниците на природен газ на Общността; очаква, че при всяко сътрудничество между страните-износителки на газ ще се спазват правилата на отворения, прозрачен и конкурентоспособен пазар; счита, че една инициатива за създаване на организация на производителите на газ по подобие на ОПЕК би била в разрез с тази цел;

20. Отбелязва, че е от съществено значение да се премине от декларации към действие и да се обявят търгове за конкретни приоритетни проекти, и призовава Висшия представител на ЕС за външната енергийна политика, след назначаването му, да отговаря също така и за координирането на работата по изграждане на външна енергийна инфраструктура, като проектите "Набуко" и "Одеса-Гданск"; същевременно призовава Комисията, Председателството и Върховния представител да се ангажират в по-голяма степен към развитието на външната енергийна инфраструктура, съвместно с европейските координатори;

21. Счита, че изпълнението на проекти за диверсификация на енергийните източници трябва да бъде сред приоритетите на засилената европейска политика на добросъседство, и призовава към по-активна подкрепа за подобряване на инвестиционния климат и регулаторната рамка в енергийните сектори на страните-производителки и транзитните страни, въз основа на принципите на ДЕХ;

22. Призовава да се отчетат различните ситуации, в които се намират държавите-членки, когато става дума за енергийния микс, зависимост от вноса и инфраструктурата, и подкрепя всички усилия, насочени към преодоляването на съществуващата зависимост на държави-членки от доставчици с доминиращо положение на пазара, от ограничения в инфраструктурата, от източници на енергия с високо съдържание на въглерод и от внос на енергия от държави, които систематично нарушават буквата и духа на Хартата на ООН;

23. Подкрепя всички усилия, насочени към създаване на нови източници за финансиране на всички важни проекти, включително специални заеми от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), както и заделяне на средства за тази цел по специални бюджетни редове в рамките на бюджета на ЕС, при условие, че това не застрашава сигурността на някоя държава-членка;

24. Призовава за подобряване на сътрудничеството между ЕИБ и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), с оглед на използването на финансови инструменти за подпомагане на приоритетни проекти;

25. Счита потенциалната зависимост от внос на биогорива за също толкова тревожна, както зависимостта от външни доставки на петрол или газ; призовава Комисията да разработи, в сътрудничество с партньорите на ЕС, глобална схема за сертифициране, която да гарантира устойчивост на производството и използването на биогорива, които не представляват риск за биоразнообразието, както и стандарти за етапите на отглеждане и преработка и общия баланс на жизнения цикъл на парниковите газове;

Б. Единство в защитата на интересите на ЕС

26. Счита за неизбежно за Съюза разработването на дългосрочна стратегия и рамка, водещи към създаването на обща външна политика в областта на енергетиката, с цел да се постигне силна позиция в диалога с основните страни-доставчици и да се увеличи способността да се говори с един глас в дискусиите на равнище ЕС, държава-членка и промишлени предприятия, което ще създаде основа за солидарност и в други области на политика и за засилване на външната роля на Съюза;

27. В краткосрочен план, призовава държавите-членки да обменят информация помежду си и с Комисията и да се консултират помежду си и с Комисията относно стратегически решения за важни двустранни споразумения с трети страни за енергийни проекти, които биха могли да засегнат интересите на други държави-членки и на ЕС като цяло, както следва да се постъпва по отношение на всички външнополитически въпроси от общ интерес; и в случаи, когато са постигнати двустранни споразумения, които са в противоречие с интересите на други държави-членки и на ЕС като цяло, призовава държавите-членки и, където е целесъобразно, Комисията да работят заедно за постигане на съгласие, което да осигури неутрализиране на всякакви отрицателни ефекти, и по-специално на такива свързани с въздействието върху околната среда, в съответствие с принципа на солидарност;

28. Призовава държавите-членки и Комисията да извършват пълна оценка на въздействието върху околната среда, преди да вземат решение за крупни инфраструктурни инвестиции; по-специално ги приканва настоятелно да разгледат риска за екосистемите и човешкия живот, произтичащ от планирания Северноевропейски тръбопровод/Северното течение, поради наличието на боеприпаси и оръжия, изхвърлени на морското дъно по трасето на планирания тръбопровод по дъното на Балтийско море; изтъква, че в случай на голяма екологична катастрофа, финансовата отговорност следва да се поеме от участващите в проекта страни;

29. В средносрочен план, призовава на Комисията да се предоставят институционални правомощия за договаряне на рамкови споразумения на ЕС с трети страни относно енергийните доставки;

В. Солидарност в кризисни ситуации

30. Като има предвид, че солидарността и енергийната сигурност са необходими за безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар, в това число и равния достъп до енергия на всички икономически оператори, призовава Съвета и държавите-членки да създадат механизми за солидарност, в съответствие с духа на солидарност между държавите-членки, както е посочено в новия Договор за реформа, одобрен от Европейския съвет през юни 2007 г., което би позволило на ЕС да действа ефективно, незабавно и съгласувано в кризисни ситуации, причинени от прекъсване на доставките, нанасяне на щети по ключова инфраструктура или други обстоятелства;

31. Призовава Комисията да подкрепи включването на така наречената „клауза за енергийна сигурност“ в споразуменията за търговия, асоцииране, партньорство и сътрудничество с държави-производителки и транзитни държавите, които следва да изготвят кодекс за поведение и да конкретизират мерки, които да бъдат предприети в случай на прекъсване на доставките или всякаква едностранна промяна на условията на доставка от страна на някой от партньорите;

32. Предлага създаването на ефективен механизъм, включващ NESCO, с цел реагиране в случай на прекъсване на доставките, включително и мерки за ефективно използване на предупредителни системи и изграждане на свързана европейска критична енергийна инфраструктура, и по-специално за пренос на природен газ и електроенергия, която би могла да се използва за подпомагане на нуждаещи се държави-членки, като се вземат предвид геоложките и географски характеристики на тези държави-членки, особено по отношение на складовия им капацитет и близостта им до източници на енергия;

Г. Засилено сътрудничество с основни страни-производителки, транзитни страни и страни-потребителки

33. Призовава ЕС и държавите-членки да участват активно в тесен диалог с всички основни страни-производителки, транзитни страни и страни-потребителки, и по-специално да укрепят връзките в енергийния сектор с Алжир, Египет и другите държави-производителки от региона Машрек/Магреб;

34. Подкрепя всички мерки, насочени към насърчаване на прозрачността и по-доброто управление на енергийния сектор чрез енергийни партньорства с трети страни, имащи за цел създаването на взаимноизгодни, открити, прозрачни, недискриминационни и стабилни правни условия за достъп до активи нагоре по веригата и за инвестиции и търговия в областта на енергетиката, които да се основават на принципа на реципрочност и на лоялна и прозрачна конкуренция, като се гарантира, че приходите от търговията с енергия няма да бъдат използвани за неподходящи цели и отклонени за финансиране на тероризъм;

35.   Подчертава необходимостта от продължаване на партньорствата в областта на научно-изследователската и развойна дейност с основни страни-потребителки и транзитни страни извън ЕС, с цел справяне с предизвикателствата на глобалното затопляне и развитие на алтернативни и възобновяеми енергийни източници; подчертава, че следва да се развива засилено сътрудничество в областта на енергетиката с трети страни, в това число и САЩ, по-специално с оглед развитието на технологиите за енергийна ефективност и насърчаването на комбинираното отопление и комбинираната енергия чрез производство и използване на възобновяеми енергийни източници и устойчива биомаса;

36. Призовава ЕС да води диалог с развиващите се страни в сферата на енергетиката, с цел увеличаване на децентрализацията на възобновяемите енергийни източници и достъпността и устойчивостта на енергийните доставки, както и да развива енергийна инфраструктура от общ интерес;

37. Подчертава по-специално значението на засиления диалог в областта на енергетиката със САЩ и други ключови енергийни партньори, които споделят ценностите на ЕС; призовава институциите на Общността да насочат усилията си към установяването на партньорство за енергийна сигурност със САЩ;

38. Призовава за активно включване на европейските държави, които не са членки на ЕС, като например Норвегия, във външната енергийна политика на ЕС;

39.  Призовава за съгласувана енергийна политика във всички области на европейската външна политика, като Северното измерение, Инициативата за черноморско взаимодействие и Евросредиземноморското партньорство;

40. Подкрепя инициативите на Комисията да развие по-тесен диалог относно енергийния сектор с държавите от Южен Кавказ, Каспийския и Централноазиатския регион, както и със Средиземноморския регион и Близкия Изток; приветства идеята за възприемане на подход на критичен и конструктивен диалог по отношение на държавите от региона, при който да се балансират ползите за ЕС от диверсификацията на неговите доставки на петрол и природен газ и целта за провеждане на политически реформи в тези страни;

41. Призовава да бъдат развити съществуващите механизми и да бъдат създадени нови механизми в рамките на Европейската политика на добросъседство и Инициативата за черноморско взаимодействие, които да доведат до задълбочаване на сътрудничеството с транзитните страни – Украйна, Беларус, Молдова, държавите от Южен Кавказ, региона на Машрек и Магреб, с оглед постигане на по-голяма прозрачност във функционирането на пазара и осигуряване на стабилност на доставките и транзитния пренос;

42. Подчертава значението на Турция като транзитен възел за диверсифициране на доставките на газ за ЕС; очаква от Турция пълно сътрудничество с ЕС с цел улесняване на транзитния пренос;

43. Насърчава Турция да се присъедини като пълноправен член към Европейската енергийна общност, която в момента включва държавите от Югоизточна Европа и осигурява структурирана регулаторна рамка за задълбочаване на регионалното сътрудничество в областта на енергетиката, като по този начин повишава енергийната сигурност и подкрепя инвестициите; подкрепя кандидатурите на Украйна, Норвегия и Молдова за членство в енергийната общност;

44. Призовава Комисията, в допълнение към мрежата от кореспонденти за енергийна сигурност (NESCO), да разработи инструменти и механизми, които да й позволят да си сътрудничи по-добре със съседните държави в анализа и наблюдението на ситуацията в транзитните райони, като по този начин подобри способността на ЕС за предотвратяване на кризисни ситуации и за по-бързо и ефективно реагиране в случай на криза;

45. Подчертава значението на стратегическото партньорство на ЕС с Русия в областта на енергетиката, като изтъква, че Русия продължава да зависи почти изцяло от пазара на ЕС и от неговите големи европейски потребители за износа си на енергия; настоятелно призовава ЕС да подчертае аспектите на взаимозависимост в диалога между ЕС и Русия в областта на енергетиката; привлича вниманието върху факта, че енергийното партньорство между ЕС и Русия може да се основава единствено на принципа за недискриминация и равно третиране при еднакви условия на пазарен достъп;

46. Подчертава, че Русия вече е обвързана с ДЕХ съгласно 45 от него[6]; убеден е, че в допълнение към необходимостта от ратифициране на Договора за енергийната харта от страна на Русия, ЕС следва да договори официален рамков документ за отношенията с Русия в енергийната област в контекста на новото Споразумение за партньорство и сътрудничество; счита, че самото транспониране на принципите на ДЕХ в Споразумението за партньорство и сътрудничество е излишно, като същевременно признава добавената стойност на разпоредбите, които изясняват или допълват задълженията, съдържащи се в ДЕХ, и по-специално тези, съдържащи се в Транзитния протокол;

47. Подчертава, че ратифицирането на Договора за енергийната харта би било видим и осезаем начин за Русия да покаже своя ангажимент към осигуряването на надеждни доставки на енергия и към сътрудничество в областта на енергетиката, основано на общи принципи и ценности;

48. Призовава Съвета и Комисията да използват влиянието си, за да убедят Русия да се ангажира за създаването на открити, справедливи и прозрачни пазари за производство и доставки на енергия и счита, че ратифицирането на ДЕХ и Транзитния протокол към него би повлияло положително на подкрепата на ЕС за членство на Русия в СТО;

49. Изразява загриженост относно цялостната неефективност на руската енергийна система както по отношение на проучването и транспорта, така и в промишленото и битово потребление, което може да има много тежки последици за задълженията на Русия като доставчик; призовава Комисията да разгледа този въпрос в рамките на своето техническо сътрудничество с Русия;

50. Подчертава, че принципът за развитие на екологични и енергийно ефективни технологии следва да се включи в едно ново споразумение между ЕС и Русия; подчертава важността от засилването на сътрудничеството между ЕС и Русия по въпроси, свързани с околната среда, в рамките на Северното измерение;

51. Призовава Комисията да поиска, в рамките на диалога с основните доставчици на въглеводороди за ЕС, равно третиране на европейските компании, основано изключително на икономически критерии и без каквато и да е намеса на политически фактори при определянето на покупните цени;

52  Призовава Комисията да изготви доклад относно клаузите за местоназначение на доставките на природен газ, които в действителност предотвратяват повторен износ на природен газ за вътрешния пазар и призовава Комисията да наложи отмяна на такива клаузи, съдържащи се в договори за природен газ за пазара на ЕС, тъй като те са забранени от правото на ЕС;

53. Призовава за засилване на диалога с Китай, Индия, Бразилия и други развиващи се страни, с оглед изграждането на стабилен и предвидим световен пазар на енергия, основан на правилата за честност и прозрачност и насочен към обединяване на усилията в борбата с глобалното затопляне и за поддържане на устойчивото развитие;

54. Призовава за засилено партньорство с Близкия Изток и Северна Африка в енергийния сектор; подчертава значението на бъдещото енергийно партньорство между ЕС и Африка, което е планирано да стартира на срещата на високо равнище между ЕС и Африка, която ще се проведе на 7-8 декември в Лисабон, като една от основните инициативи в рамките на съвместната стратегия на ЕС и Африка; счита, че енергийното партньорство трябва да допринесе за укрепване на диалога между Африка и ЕС относно достъпа до енергия и енергийната сигурност, като се увеличат инвестициите в енергийна инфраструктура, възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност, като се разшири ползването за целите на развитието на приходите от петрол и газ, като се насърчи прозрачността и се включи промяната на климата в сътрудничеството в областта на енергетиката и развитието;

55. Призовава Комисията да насърчава лоялната конкуренция на международно равнище като предприеме действия в рамките на СТО в подкрепа на конкретни правила за прозрачността на енергийния пазар, и по-специално на мерките, свързани с изкривяването на пазара;

56. Препоръчва Комисията да направи оценка, в рамките на СТО, на възможността за договаряне на многостранни споразумения за конкретни енергийни пазари, като например пазарите на биогорива, и да докладва на Европейския парламент в най-кратки срокове;

57. Призовава Комисията и Съвета да противодействат активно и решително на всички олигополни тенденции, като например опасността от създаването на газов картел;

58. Насърчава държавите-членки, които са членове на Г8, и Комисията да използват този форум за популяризиране на енергийните интереси на ЕС, включително във формат Г8 + 5, който обединява ключови производители и потребители;

59. Подкрепя всички мерки, насочени към укрепването на многостранни технически инициативи, като Световното партньорство за намаляване на изгарянето на природен газ, Инициативата за прозрачност в добивната промишленост, Специалната група за финансови действия, „Екваториалните принципи“ на МФК и програмата ИНОГЕЙТ;

60. Подчертава, че общата европейска политика за енергийния сектор сама по себе си не е достатъчна и че трябва да бъде разработена обща европейска енергийна политика, която да включва и обща европейска политика за изследвания и технологии в областта на енергетиката;

61. Призовава Съвета да изготви стратегия за защита от терористични заплахи на ключовата енергийна инфраструктура в рамките на ЕС и районите в непосредствена близост до ЕС;

62. Призовава Комисията да внесе предложения за реформа на регулирането, основана на най-добрите практики в отделните държави-членки, и по-специално пълно разделяне на собствеността между производството, преноса и разпределението на енергия, осъществяване на по-строг независим национален регулаторен контрол и по-добра координация на дейностите на регулаторните органи на равнище ЕС, за да се насърчи развитието на нови и възобновяеми енергийни източници, както и създаването на по-ясна рамка за увеличаване на инвестициите в преносната инфраструктура;

63. Подчертава, че създаването на оперативно съвместими енергийни системи чрез добре координирана трансевропейска енергийна мрежа ще допринесе за по-голяма конкурентоспособност на пазарите за природен газ и електроенергия, ще подобри сигурността на доставките и опазването на околната среда и ще укрепи позициите на ЕС по отношение на страните-доставчици и транзитните страни;

64. Подчертава, че замърсяването от експлоатацията на енергийни ресурси, особено на нефт, може не само да причини сериозни и необратими щети на околната среда, но и да доведе до сериозни рискове за сигурността в регионален и глобален план, като например в Близкия Изток; призовава за нови предпазни мерки и инвестиции за постигане на по-голяма сигурност и ефективност при експлоатацията на енергийни ресурси;

65. Призовава към публичен дебат с цел повишаване на осведомеността на гражданите на ЕС за общата европейска външна политика в областта на енергетиката и подчертаване на положителните аспекти на подобна политика посредством публична информационна кампания;

                                                                  o

o o

66. Възлага на своя председател да изпрати настоящата резолюция на Съвета, Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

• [1]  OВ C 297 E, 7.12.2006 г., стр. 340.
• [2]  OВ C 292 E, 1.12.2006 г., стр. 112.
• [3]  ОВ C 298 E, 8.12.2006 г.
• [4]  Приети текстове, P6_TA (2006) 0603.
• [5]  OВ C 314 E, 21.12.2006 г., стр. 330.
• [6]  Член 45, параграф 1 от ДЕХ предвижда, че държави, които са подписали, но не са ратифицирали ДЕХ, са временно обвързани от него от момента на подписването му до ратификацията му, освен ако тези страни не решат да се откажат от него съгласно член 45.

EXPLANATORY STATEMENT

In the recent years, energy security has moved to the top of the political agenda of the European Union. This is, however, not an entirely new development, as the reflection on the need for a common political approach to energy was already at the heart of the 1952 European Coal and Steel Community Treaty and the 1957 Euratom Treaty. The global energy markets and geopolitical situation have changed considerably since. There are many reasons for energy security becoming a priority issue, but one of the most significant may be considered the January 2006 Russia-Ukraine gas dispute and the subsequent supply crisis that affected several Member States. This dispute was a real wake up call for the EU. From almost one day to the other we discovered that energy is not just a commodity, essential for our continued economic development and well-being but it can also be used as a political tool, instrument of political pressure. In this context, the EU's growing dependence on external energy supplies, largely from undemocratic and unstable countries, and particularly gas dependence on Russia, is worrying as it may harm the long-term economic and political interests of the Member States, as well as the overall security of the European Union. Any difficulty, even temporary, that has the effect of reducing energy supplies from third countries will also cause serious disturbances in the economic activity of the Union.

Moreover, the global pressure on energy resources is increasing. The rise of China and India as major global economic powers, the continued growth in US energy demand and instability in the key oil-exporting regions are dramatically affecting international energy markets. Prospects for stable production are increasingly linked to internal political issues and the regional ambitions of major suppliers. These dynamics may affect the global balance of power, as energy security has become a top factor in countries' national security and economic development.

The new policy should cover all geographic directions of energy supply in the Eastern and Southern Neighbourhood, Central Asia, Mediterranean Region and Middle East. The importance of the future EU-Africa Energy Partnership and intensification of dialogue on access to energy and energy security should also be stressed.

European response to challenges

The growing EU energy import dependence has increased the importance of energy supply security policies. Even if the EU is able to shift towards energy efficiency and renewable sources of energy within the next two decades, our dependency on oil and gas will not diminish dramatically. We can reduce this dependency but not escape it. Consequently, we will have to source beyond our borders and we will increasingly be competing for energy. That is why we have to manage this dependency through foreign policy on energy with appropriate instruments. Some major consumers (US, China) have promoted energy supply security as a priority in their foreign and security policy. Some EU Member States have already followed this approach. However, on the EU level there is today no Community competence on external energy matters and "speaking with one voice" remains an objective far away from the reality.

Nevertheless, the awareness about the strategic importance and geo-political dimensions of energy related security matters is growing. In its paper on "An external policy to serve Europe's energy interests", addressed in 2006 to the European Council, the High Representative has raised the issue by calling for a wider reflection which should have led to an overall Action Plan. While its adoption by the Council in March 2007 has undoubtedly contributed to the consolidation of internal energy market, in the area of foreign policy on energy, the progress was far too modest based on declarations rather than concrete plan on how to proceed to a new ambitious policy.

Towards a common European Foreign Policy on Energy

The rapporteur believes that energy security must be regarded as an essential component of the overall security of the European Union. He regrets that there is still no treaty basis for it. Hereby, he welcomes that the IGC mandate for the new Reform Treaty, adopted by the European Council of June 2007 foresees new provisions on energy solidarity.

The rapporteur believes, however, that it is time to go beyond the existing frameworks and calls for a common European foreign policy on energy to be implemented and equipped with appropriate instruments. This new policy should be based on solidarity and diversification and on the promotion of sustainability. It should be coherent (backed by all Union policies, the Member States and industry) and consistent with the EU's broader foreign policy objectives such as conflict prevention and the promotion of human rights. Its effectiveness will depend on the EU availability to gather its considerable collective resources and put them at the service of shared interests. This would require engaging with producer, transit and consumer countries and to intensify "energy diplomacy". The EU's 27 Member States need to replace their current preference for energy unilateralism with a new common policy of energy solidarity. It is only by acting collectively that Europe can hope to deal with main suppliers on even terms. The new policy should therefore create synergies ensuring security of supply for the European Union and enhance the EU's strength and capacity for action in foreign policy, as well as its credibility as a global actor.

It is important to underline that while individual Member States should retain the legitimate and sovereign right to choose their internal energy mix and to decide on the supply structure etc., the development of coherent and focused common foreign policy on energy would enhance the collective external energy security and increase the EU's potential to face more efficiently today's challenges.

The rapporteur is convinced that the development of such a policy would bring substantial added value according to subsidiarity principle to efforts made at national level and this is the only way to tackle efficiently the energy policy issue. He makes a number of concrete proposals to this end, supporting a gradual approach towards a common European foreign policy on energy, considering that the common European energy policy should be built on the principles such as - diversification, unity in defending the EU's interests, solidarity in crisis situations, and strengthened cooperation with major producer, transit and consumer countries.

He proposes a series of innovative ideas which should help to carry out this ambitious project:

· The creation of a post of a "double hatted" High Official on Foreign Energy Policy, who would be responsible for coordinating all policies related to all external aspects of energy security (e.g. energy, environment, trade, transport, competition). Building synergies in a coherent way would certainly strengthen the EU's ability to protect its energy security interests. This institutional "nouveauté" constitutes an important tool. We should remember Jean Monnet's saying that "nothing functions without institutional anchor".

· Appeal on the Commission to set up by the end of 2007 a precise "road- map" leading to the formation of a common foreign policy on energy, indicating short, medium and long term objectives, targets and steps with specific time-frame for implementing them. The rapporteur considers that this is necessary to engage the internal dynamic and move from declarations to action. In this regard, he calls on the Commission to submit to the European Parliament an annual Progress report concerning the implementation of the main objectives of the new policy, including the assessment of the observance by the third countries of the rules governing the EU internal market, such as transparency, principle of reciprocity, compliance with the EU competition law. The rapporteur insists in the close monitoring by the EP of progress in the development of the new policy.

· Need to develop a broad form of energy diplomacy, which must not be focused only on the EU's own security of supply. Energy security should constitute one of the cornerstones of the Neighbourhood Policy. Close cooperation in the energy field and the possibility of sharing energy reserves constitute one of the most effective and indispensable confidence-building measures.

·  Inclusion of concrete provisions in the Treaties, covering security of supply, transit and investment, as already indicated in the negotiating mandate for the new Reform Treaty. In fact, the rapporteur's desire would be to equip the EU with institutional competence to negotiate the overall political energy security framework with producer and transit countries.

· Consultation among Member States and the Commission on strategic decisions concerning major bilateral agreements with third countries, proposing that where bilateral agreements have been reached, which run contrary to the interest of the EU as whole or other Member States, the Commission and the Member States should work together to neutralise any negative effects of such agreements. This is a practical reflection of the principle of solidarity and refers to decisions which have been already taken like the construction of Baltic pipeline. Building-up of energy crisis infrastructure, especially for gas, which could be used to assist the Member States in need, should also be given special attention.

· Inclusion of so called "energy security clause" in all agreements with producer and transit countries, which lay down a code of conduct and explicitly outline measures to be taken in the event of disruption of supply by one of the partners.

· Prioritization of all diversification projects creating new transport corridors, such as Central Asia-South Caucasus-Europe corridor, in particular the construction of the Nabucco pipeline, the interconnection of electricity grids and the completion of the Euro-Mediterranean electricity and gas infrastructure rings and Odessa-Gdansk project. All instruments ranging from political dialogues and Community policies such as trade, development, competition, research and environment through to financial grants and loans, including those of the EIB, EBR, should be used in a coherent manner to speed up the completion of these infrastructure projects.

Furthermore, the rapporteur :

· Supports all steps aimed at promoting transparency, rule of law and improved governance in the energy sector through energy partnerships with third countries, with the objective of creating mutually beneficial, open, transparent, non-discriminatory, stable, legal conditions for energy investment in trade, to be based on the principle of reciprocity. In this connection, the rapporteur encourages the Commission to take appropriate steps to prevent uncontrolled investment of state-owned foreign companies in the EU's energy sector, in particular the gas and electricity transmission networks.

· Insists on the application of the Energy Charter Treaty, including the Transit Protocol by the EU's major energy partners, recalling that Russia is already bound by that Treaty, which should be the cornerstone of a common European foreign policy on energy. The report appeals on Russia to ratify the Charter, while recognising that the EU should also negotiate a formal framework document in the context of the new PCA negotiations, in order to clarify the obligations contained in Treaty, particularly in the Transit Protocol. Furthermore, it says that the ratification by Russia of the above would positively influence the EU's support for Russian accession to the WTO.

The rapporteur is fully aware that there is still a long and difficult way towards establishing a new common EU foreign policy on energy and, as it usually occurs with new ideas, there might be some resistance and fears to confer more responsibility to the Commission in this strategically important area. However, common threats to secure energy supplies necessitate a common response and this is the only efficient way to satisfy long term interests of the Union as a whole and its Member States. This would also serve as a new impetus to greater European integration. The reality of present challenges calls for an ambitious and courageous approach.

Today's European Union was built on concrete achievements, with the vision and instruments to serve it. The objective of this report is to let it happen once again!

СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (3.7.2007)

на вниманието на комисията по външни работи

Към обща европейска външна енергийна политика
(2007/2000(INI))

Докладчик по становище (*): Lena Ek

(*) Засилено сътрудничество между комисии - член 47 от правилника

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва комисията по външни работи, като водеща комисия, да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. Припомня, че външната енергийна политика на ЕС е тясно свързана с неговата

вътрешна енергийна политика и подчертава необходимостта от създаване на обща енергийна политика с оглед регулиране на вътрешния пазар, както и на външните аспекти, като се вземат предвид политическите и икономическите интереси на всички държави-членки; също така потвърждава, че общата външна политика и политика на сигурност определено представлява съществена предпоставка за осигуряване на необходимото доверие в Европа, с оглед защита на нейните енергийни интереси в международен план;

2.        Призовава държавите-членки на предстоящата междуправителствена конференция да включат принципите на общата енергийна политика в Договора за ЕО, с цел да се създаде стабилна основа за съвместни действия в областта на енергетиката по отношение на трети страни;

3.        Подчертава, че създаването на добре координирана европейска енергийна мрежа и изграждането на действително конкурентен вътрешен енергиен пазар ще укрепи позициите на ЕС по отношение на външните доставчици;

4.        Призовава, следователно, Комисията да внесе предложения за реформа на регулирането, основана на най-добрите практики в отделните държави-членки, и по-специално да се отделят по-ясно производството, преноса и разпределението на енергия, осъществяване на по-строг независим национален регулаторен контрол и по-добра координация на дейностите на регулаторните органи на равнище ЕС, за да се улесни развитието на нови и възобновяеми енергии, както и създаване на по-ясна рамка за увеличаване на инвестициите в преносната инфраструктура; също така изисква да се изготви многогодишен прогнозен план за приоритетните инвестиции на равнище ЕС в областта на инфраструктурата (терминали за метановози, газопроводи, електропроводи с високо напрежение, инсталации за децентрализирано производство на електроенергия и др.), с цел да се определят приоритетите за финансиране на инструментите на Общността (Европейска инвестиционна банка, структурни фондове);

5.        Подчертава, че е важно спрямо трети страни да се възприеме подхода "да

се говори с един глас", за да се осигури отправянето на еднакво послание в

     дискусиите на равнище ЕС, държава-членка и промишленост;

6.        Призовава за изготвяне на обща стратегия за гарантиране на доставките и транзитните маршрути, чрез осигуряване на солидарност между страните в рамките на ЕС; в този контекст призовава за по-добро определяне на механизмите на солидарност и техническите стандарти за бързо подпомагане на държави-членки, които имат затруднения с енергийните доставки; също така призовава за въвеждане на интегриран механизъм на ЕС за действие при неотложни случаи, с цел повишаване на сигурността на доставките на петрол и газ;

7.        Подчертава необходимостта от насърчаване на международното сътрудничество с изследователски центрове от трети страни за развитие на възобновяеми енергии, като вятърната и слънчевата енергия, и енергийната ефективност, както и пасивни жилища и устойчиви градове, чисти въглищни технологии и биогорива, без отрицателни въздействия върху околната среда, в по-слабо развити страни и в партньорство с бързо развиващи се страни; счита, че опитът на ЕС в областта на възобновяемите източници на енергия и енергийната ефективност може да се предаде на тези страни;

8.       Приканва настоятелно Комисията да разгледа разширяването към други трети          страни на Енергийната общност, включваща ЕС и Югоизточна Европа и да   създаде нови регионални енергийни пазари със съседни страни по подобие на   Енергийната общност в Югоизточна Европа, като например Евро-  средиземноморската енергийна общност, с цел да се обезпечи сигурността на   доставките; призовава за засилено енергийно сътрудничество с други страни,   като Съединените американски щати, по-специално по отношение на   технологиите за енергийна ефективност и насърчаването на комбинирано   отопление и електричество чрез производство и използване на възобновяеми   енергийни източници и устойчива биомаса; привлича вниманието върху факта,   че енергийното партньорство между Руската федерация и ЕС може да се   основава единствено на принципа на недискриминация и справедливо третиране   и при условията на равен достъп до пазара; призовава ЕС да разглежда достъпа и   интелигентното използване на устойчиви енергийни източници в Африка и в   развиващите се страни на други места като приоритет в своите политики за   сътрудничество;

9.       Счита потенциалната зависимост от внос на биогорива за също толкова        тревожна, както зависимостта от външни доставки на петрол или газ; призовава   Комисията да разработи, в сътрудничество с партньорите на ЕС, глобална схема   за сертифициране, която да гарантира устойчивост на производството и   използването на биогорива, които не представляват риск за биоразнообразието,   както и стандарти за етапите на отглеждане и преработка и общия баланс на   жизнения цикъл на парниковите газове;

10.      Предлага споразуменията за партньорство и сътрудничество с региони,         произвеждащи петрол и газ, да се използват за гарантиране на прозрачност,   реципрочност и пазарен достъп в страните-доставчици, с цел насърчаване на   инвестиции в добивната и транспортна инфраструктура и за осигуряване на   дългосрочни доставки;

11.      Призовава всяко бъдещо споразумение за сътрудничество в областта на         енергетиката между ЕС и Руската федерация да включва клауза за взаимен   достъп до инфраструктури и да разглежда въпроса за техническите повреди в   трети страни, които се отразяват на трансграничните доставки на държавите-  членки; подчертава, че ратифицирането и прилагането от Руската федерация на   Транзитния протокол и Договора за енергийната харта са от изключително   значение за осигуряването на бъдещи инвестиции в енергийната инфраструктура   на Руската федерация и за гарантирането на достатъчни доставки на газ за ЕС в   бъдеще;

12.      Припомня ангажимента на Руската федерация за временно прилагане на       Договора за енергийната харта, който Руската федерация подписа, в   съответствие с член 45, параграф 1 от него; приканва настоятелно Комисията и   Съвета да изискат от Руската федерация да действа в съответствие с поетите от   нея ангажименти в областта на енергетиката;

13.      Изразява надежда, че Руската федерация е готова за открит и задълбочен диалог,      насочен към установяване на лоялни и взаимно приемливи отношения с ЕС в   областта на енергетиката;

14.      Признава, че зависимостта на ЕС от внос на енергия оказва значително         въздействие върху независимостта му при вземането на решения в други   области на политика; следователно, подчертава, че трябва да се предприемат   решителни действия за подкрепа на развитието и използването на местни,   нисковъглеродни енергийни източници; припомня, че по-специално   едностранната зависимост следва да се избягва;

15.      Счита използването на енергийните доставки като политически мотивиран  инструмент за политика за неприемливо; призовава Съвета и Комисията да се   противопоставят съвместно на тези действия и да демонстрират своята подкрепа   и солидарност към засегнатите държави-членки;

16.      Признава зависимостта на ЕС от традиционни енергийни доставки като петрол и   газ; изразява съжаление за голямото значение на петрола за икономиката на ЕС   и призовава за намаляване на зависимостта от вноса на петрол; подчертава, че   повишаването на енергийната сигурност на ЕС и намаляването на уязвимостта   на Съюза по отношение на прекъсването на доставките изисква диверсификация   на източниците за доставка на петрол между няколко страни и маршрути;   призовава за повишаване на използването на алтернативни горива, за пестене на   енергия и провеждане на изследвания в тези области (в сектора на   строителството, транспорта и преобразуването на енергия);

17.      Признава нарастващата важност на газта и необходимостта от диверсификация        на доставките и маршрутите на пренос на газ, включително например   създаването на терминали и съоръжения за складиране на втечнен природен газ,   както и изграждането на нови тръбопроводи и приветства споменаването в   заключенията на председателството на Европейския съвет от Брюксел (8 и 9   март 2007 г.), в които се подчертава голямата важност на газопровода Набуко,   като един от проектите от европейски интерес;

18.      Изразява тревога от неотдавнашното развитие на нещата, което може да доведе        до намаляване на способността на ЕС за диверсификация на неговите   доставчици на газ и транзитни маршрути, а именно предполагаемата инициатива   за създаване на международен газов картел; призовава Комисията и държавите-  членки да провеждат активни политики на най-високо политическо равнище, с   оглед да се позволи на ЕС диверсификация на неговите източници на природен   газ;

19.      Призовава държавите-членки и Комисията да разгледат обстойно екологичните      аспекти, преди да одобряват последващи големи инвестиции в   инфраструктурата; по-специално ги приканва настоятелно да обмислят риска за   екосистемите и човешкия живот, произтичащ от планирания Северноевропейски   тръбопровод/Северното течение, поради наличието на боеприпаси и оръжия,   изхвърлени на морското дъно по трасето на планирания тръбопровод по дъното   на Балтийско море;

20.      Счита, че е от жизненоважно значение ЕС да продължи да води глобална борба с    изменението на климата и да се стреми към постигане на целите, заложени в   протокола от Киото, като припомня заключенията на доклада “Stern” относно   икономическите възможности, свързани с изпълнението на критериите от Киото   и рисковете за развиващите се икономики; счита за необходимо усилията на ЕС   за развитие на възобновяеми и чисти енергийни източници и технологии за   пестене на енергия и енергийна ефикасност да се включат във всички външни   отношения.

ПРОЦЕДУРА

Наименование	Към обща европейска външна енергийна политика
Номер на процедура	2007/2000(INI)
Компетентна комисия	AFET
Становище от   Дата на обявяване в пленарна зала	ITRE 18.1.2007 г.
Засилено сътрудничество – дата на обявяване в пленарна зала	18.1.2007 г.
Докладчик   Насрочена дата	Lena Ek 27.2.2007 г.
Предишен докладчик	Jacek Saryusz-Wolski
Обсъждано в комисията	11.4.2007 г.		3.5.2007 г.	25.6.2007 г.
Дата на приемане	26.6.2007 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	36 1 0
Членове, присъствали на окончателното гласува	Šarūnas Birutis, Jan Březina, Philippe Busquin, Jerzy Buzek, Jorgo Chatzimarkakis, Giles Chichester, Silvia Ciornei, Vera Pilar del Castillo, Den Dover, Lena Ek, Nicole Fontaine, Adam Gierek, Norbert Glante, Umberto Guidoni, András Gyürk, Rebecca Harms, Romana Jordan Cizelj, Werner Langen, Romano Maria La Russa, Pia Elda Locatelli, Teresa Riera Madurell, Eugenijus Maldeikis, Angelika Niebler, Miloslav Ransdorf, Vladimír Remek, Herbert Reul, Andres Tarand, Britta Thomsen, Radu Ţîrle, Catherine Trautmann, Alejo Vidal-Quadras, Dominique Vlasto
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Alexander Alvaro, Christian Ehler, John Purvis, Hannes Swoboda, Silvia-Adriana Ţicău
Заместници по правило 178, параграф 2, присъствали на окончателното гласуване
Коментари (достъпни само на един език)

СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (3.5.2007)

на вниманието на комисията по външни работи

по „Към обща европейска външна политика за енергията“
(2007/2000(INI))

Докладчик по становище: Anders Wijkman

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  приветства съобщението на Комисията до Европейския съвет „Външни енергийни отношения – от принципи към действие“, която поставя на дневен ред промяната на климата и енергийната сигурност, както и политиките в областта на енергетиката и развитието; подчертава, че при планирането и осъществяването на своята енергийна политика, Европейският съюз трябва да съблюдава принципите, на които се основава неговата политика за развитие и сътрудничество; изразява съжаление, че финансовите ресурси, набелязани за справяне с предизвикателствата на енергетиката и развитието са недостатъчни;

2.  подчертава, че сътрудничеството на ЕС с развиващите се страни в областта на енергийните доставки трябва да включва аспекта устойчивост; счита, че една от целите следва да бъде да се гарантира, че развиващите се страни са в състояние да вземат под внимание съображения, свързани с климата, в процесите на вземане на решения на национално равнище, че имат добре функциониращи енергийни пазари, могат да участват в международни институции и са в състояние да разработват политики за възобновяема енергия, даващи приоритет както на ефективността, така и на възобновяемите източници;  

3.  подчертава, че енергетиката е трансверсален въпрос с висок потенциал за развитие, тъй като наличието на достъпни енергийни услуги е от първостепенно значение за задоволяване на основните нужди и осигуряване на множество приспособления за заместване на човешкия труд и възможности за генериране на доходи;

4.  подчертава, че икономическото развитие не трябва да означава повторение на замърсяващите практики на индустриализираните държави; призовава за допълнително изграждане на капацитет за устойчива енергия и технологично сътрудничество; подчертава потенциалните ползи за развиващите се страни от получаването на достъп до технологии, разработени или разработващи се понастоящем в Европейския съюз, както и до неговите програми в областта на производството на енергия и управлението на търсенето; призовава за създаване на достатъчно добре финансирани енергийни партньорства със страни като Китай и Индия, където бързо нарастващите емисии на парникови газове (GHG) представляват сериозна заплаха за стабилността на климата и следователно за развитието; смята, че тези партньорства следва да имат за цел постигането на устойчиво развитие и не следва да заместват сътрудничеството за развитие, нито да се броят към набелязания размер помощ, с който се е ангажирал ЕС;

5.  подчертава, че в много развиващи се страни съществуват отлични предпоставки за развитието на възобновяеми технологии, което осигурява ефективен начин за посрещане на стремителното нарастване на разходите за петрол; предлага подкрепата за производството на възобновяема енергия в страните-партньорки, основаващо се на строги критерии за устойчивост, да бъде основен приоритет за многостранните финансови институции;

6.  приветства енергийното партньорство между Европейския съюз и Африка; подчертава, че основната цел би трябвало да бъде осигуряването на достъпна енергия за намаляване на бедността, на основата на ефективността и източниците на възобновяема енергия, а не гарантирането на европейските енергийни доставки;

7.  подчертава силната уязвимост на населението в много страни с ниски доходи по отношение на метеорологични бедствия вследствие на промяната на климата; изразява особена загриженост относно сериозната заплаха за развитието и постигането на Целите за развитие на хилядолетието, произтичаща от очакваното нарастване на честотата на силните бури и наводненията, засиления недостиг на прясна вода, както и повишаването на нивото на моретата; настойчиво призовава предотвратяването на бедствия и намаляването на риска да бъдат включени в стратегиите за намаляване на бедността;

8.   призовава Комисията да насърчава засилването на аспектите, свързани с енергията, в дейността на многостранни организации в областта на търговията, финансите и развитието, и по-специално Световната търговска организация, Световната банка и нейната Инвестиционна рамка за чиста енергия и устойчиво развитие, Международната финансова корпорация (МФК) и Рамковата конвенция на ООН за измененията на климата, както и да окажат по-голяма подкрепа на многостранни технически инициативи като Световното партньорство за намаляване на изгарянето на природен газ, Инициативата за прозрачност в добивната промишленост, Специалната група за финансови действия, „Екваториалните принципи“ на МФК и програмата ИНОГЕЙТ;

9.   подчертава, че е вероятно несигурната енергийна и климатична ситуация да даде импулс на международни кризи и конфликти, с катастрофални последици за демокрацията, правата на човека и развитието, както в примера с конфликта в Дарфур; призовава следователно за по-голямо отчитане от страна на международната общност на аспектите на енергийното и климатично предизвикателство, свързани със сигурността, заедно с въпросите на икономиката, околната среда и развитието;

10. отбелязва водещата роля на Европейския съюз в помощта за развитие; подчертава, че политиките за развитие и програмите за сътрудничество следва да се основават на партньорски отношения с развиващите се страни; политиките и действията на дарителите следва да осигуряват стимули за взаимноизгодни отношения със страните-получателки и да отчитат тясната връзка между енергийната политика и политиките в други сектори, като селското стопанство, търговията, околната среда, демографията, здравеопазването и образованието;

11. подчертава неприемливата ситуация в много държави-производителки на нефт и природен газ по отношение на липсата на прозрачност относно използването на ресурсите от нефт и природен газ и липсата на ползи за развитието от експлоатирането на подобни енергийни ресурси; призовава следователно за смели инициативи от страна на ЕС за поставяне на доброто управление в центъра на енергийната сигурност; призовава за прозрачност в управлението на добивната промишленост, като например производството на нефт, от страна както на правителствата, така и на компаниите, и изисква вноса на тези ресурси в ЕС да бъде обвързан с цялостното оповестяване на начина на използване на постъпленията от нефта и природния газ; в допълнение, призовава за интелигентно санкциониране на корупционните практики в държавите-производителки на нефт и природен газ;

12. призовава държавите-членки да поемат своите отговорности в областта на възобновяемата енергия, като част от една обща европейска стратегия в отношенията с развиващите се страни.

ПРОЦЕДУРА

Заглавие	Към обща европейска външна политика за енергията
Номер на процедура	2007/2000(INI)
Водеща комисия	AFET
Становище, изказано от        Дата на обявяване в заседание	DEVE 18.1.2007 г.
Засилено сътрудничество – дата на обявяване в заседание
Докладчик по становище        Дата на назначаване	Anders Wijkman 30.1.2007 г.
Предишен докладчик
Разглеждане в комисия	2.5.2007 г.		10.4.2007 г.
Дата на приемане	3.5.2007 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	23 0 0
Депутати, присъстващи на окончателното гласуване	Margrietus van den Berg, Josep Borrell Fontelles, Danutė Budreikaitė, Thierry Cornillet, Ryszard Czarnecki, Emanuel Jardim Fernandes, Filip Kaczmarek, Maria Martens, Miguel Portas, José Ribeiro e Castro, Toomas Savi, Frithjof Schmidt, Feleknas Uca, Anna Záborská, Jan Zahradil
Заместник(ци), присъстващ(и) на окончателното гласуване	Milan Gaľa, Ana Maria Gomes, Alain Hutchinson, Manolis Mavrommatis, Ralf Walter, Anders Wijkman, Gabriele Zimmer
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъстващ(и) на окончателното гласуване	Michael Gahler
Забележки (данни на разположение само на един език)	...

СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия (2.3.2007)

на вниманието на комисията по външни работи

относно общата европейска външна политика за енергията
(2007/2000(INI))

Докладчик по становище: Jean-Pierre Audy

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по международна търговия приканва комисията по външни работи, като водеща комисия, да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава важната роля на системата за международна търговия и търговските споразумения за установяване на стабилна регулаторна рамка, която да създава среда, благоприятстваща търсенето на иновативни и нови решения в областта на енергетиката, и по-специално в областта на възобновяемата и устойчива енергия;

2.  насърчава операциите, свързани с кръстосани инвестиции, взаимното отваряне на пазарите, спазването на правилата на конкуренцията и стратегическите визии, с оглед сключване на дългосрочни договори;

3.  подкрепя принципа за разширяване на енергийната общност, така че да се създаде паневропейска енергийна общност, функционираща при прозрачните правила на пазарната икономика;

4.  призовава Комисията да насърчава лоялната конкуренция на международно равнище, като предприема действия в рамките на Световната търговска организация (СТО) в подкрепа на специални правила за прозрачността на енергийния пазар, и по-конкретно по отношение на мерките, предизвикващи изкривяване на търговията;

5.  препоръчва Комисията да направи оценка, в рамките на СТО, на възможността за водене на преговори за сключване на многостранни споразумения за специфични енергийни пазари, например биогоривата, и в най-кратки срокове да докладва резултатите от това на Европейския парламент;

6.  счита, че е необходимо да се включи раздел за енергетиката във всички нови търговски споразумения на ЕС;

7.  призовава Комисията да организира срещи на високо равнище между основните страни вносителки и доставчици за ЕС, като се започне с петрола и газта;

8.  очаква търсенето в световен мащаб на научни изследвания в областта на енергетиката да се увеличи в резултат на повишаването на цената на енергията; смята, че европейските производители, с оглед на водещата им позиция в областта на технологиите, са в особено добро положение да посрещнат това търсене; следователно, приканва настоятелно Комисията да приложи, съвместно с производителите и държавите-членки, мерки за подкрепа на научните изследвания в областта на енергетиката, и по-специално да подкрепи изследванията за по-широката употреба на възобновяеми източници на енергия и водород, както и да подкрепи ITER (Международния термоядрен експериментален реактор), проект, който освен с Европейския съюз, включва САЩ, Япония, Русия, Китай, Индия и Корея;

9.  подчертава, че основният приоритет на външната енергийна политика на ЕС трябва да е намаляването на зависимостта от изкопаеми горива от големи доставчици и изготвянето на дългосрочна стратегия за диверсификация на енергийните източници на Съюза;

10.  счита, че една глобална система за определяне на горна граница и за търговия с CO₂ по протокола от Киото би спомогнала за намаляване на ръста на търсенето на енергия в световен мащаб; подчертава, че една такава система трябва да ползва възприетия от ООН принцип за "ограничаване и сближаване", съгласно който всички страни с течение на времето следва да постигнат еднакъв общ дял на емисиите на глава от населението; наред с това счита, че намаляването на емисиите от кораби и въздухоплавателни средства ще допринесе за постигане на горепосочената цел;

11.  призовава Комисията да отчита в по-голяма степен връзките между енергийната политика и климата при провеждането на своята търговска политика;

12.  подчертава необходимостта от продължаване и насърчаване на използването на наличните на местно равнище чисти ресурси, и по-специално преработката на част от европейската селскостопанска продукция за насърчаване използването на устойчива биомаса и разработването на биогорива от второ поколение, с цел да се подпомогне за намаляване на зависимостта от вноса, както и разширяване използването на водните централи; също така приветства неотдавнашното решение на Комисията за определяне на задължителна минимална цел за биогоривата от 10% от горивата за превозните средства до 2020 г.;

13.  подчертава важността за ЕС от по-нататъшното развитие на общ европейски глас на международно равнище в подкрепа на целите на Съюза в областта на енергийната политика.

ПРОЦЕДУРА

Заглавие	Към обща европейска външна политика за енергията
Номер на процедура	2007/2000(INI)
Водеща комисия	AFET
Становище, изказано от        Дата на обявяване в заседание	INTA 18.1.2007
Докладчик по становище        Дата на назначаване	Jean-Pierre Audy 18.12.2006
Разглеждане в комисия	23.1.2007	27.2.2007
Дата на приемане	27.2.2007
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:		18 1 2
Депутати, присъстващи на окончателното гласуване	Françoise Castex, Christofer Fjellner, Béla Glattfelder, Ignasi Guardans Cambó, Eduard Raul Hellvig, Jacky Henin, Sajjad Karim, Ģirts Valdis Kristovskis, Marusya Ivanova Lyubcheva, Albert Jan Maat, Vural Öger, Georgios Papastamkos, Robert Sturdy, Gianluca Susta, Zbigniew Zaleski
Заместник(ци), присъстващ(и) на окончателното гласуване	Jean-Pierre Audy, Panagiotis Beglitis, Elisa Ferreira, Jens Holm, Javier Moreno Sánchez, Carl Schlyter

СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (11.6.2007)

на вниманието на комисията по външни работи

по към обща европейска външна политика в областта на енергетиката
(2007/2000(INI))

Докладчик по становище: Umberto Guidoni

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.   Приветства заключенията на председателството от заседанието на Европейския съвет в Брюксел от 8-9 март 2007 г., в които ясно се заявява, че "във връзка с предизвикателствата, свързани с промените на климата, следва да се предприемат ефективни и неотложни мерки"; следователно счита за необходимо да изработи рамка за действие в тази насока;

2.   Признава значимостта на потенциалните рискове за международната сигурност, свързани с промените на климата и предизвикани, наред с другото, от задълбочаващата се липса на източници на питейна вода, масовите миграции и несъответствието между регионите, страдащи най-много от последствията от промените на климата и регионите, които в най-голяма степен са отговорни за емисиите; приветства първата дискусия в Съвета за сигурност на ООН относно заплахите за глобалната сигурност, свързани с промените на климата;

3.   Отново призовава борбата срещу промените на климата да не се превръща във въпрос, който засяга единствено дипломатите, занимаващи се с проблемите на климата, и активистите от движенията за защита на околната среда, а вместо това да бъде включена в сферата на външната политика, търговската политика и други области на политиката, както и да бъде поставена в основата на дейностите, предприемани от ЕС и държавите-членки;

4.   Призовава ЕС да предприеме мерки за адаптиране на своите дейности и финансови ресурси към предизвикателствата на енергийната политика и политиката в областта на климата;

5.   Приветства плановете за установяване на мрежа от енергийни връзки с оглед улесняване своевременното вземане на мерки от страна на ЕС при възникване на криза в областта на енергийната сигурност; подчертава важността на осигуряването на системи за ранно предупреждение по отношение на заплахи за околната среда;

6.   Подчертава, че производството и потреблението на енергия са основните източници на емисии на парникови газове и подчертава, че е необходимо въвеждане на интегриран подход към околната среда и енергетиката, за да се постигнат целите за устойчива енергийна политика за Европа, а именно:

–  преследване на целите, свързани с околната среда и борба с промените на климата, както Парламентът вече подчерта в своята резолюция от 14 февруари 2007 г.[1];

–  повишаване на сигурността на енергийните доставки и спиране нарастването на цените на енергията;

–  насърчаване на сътрудничеството между държавите-членки на ЕС и съседните им страни, в съответствие, наред с другото, с Договора за създаване на Енергийна общност, тъй като понастоящем не се наблюдава наличие на честна конкуренция на европейския енергиен пазар;

7.   Припомня значението на интегрирания подход, който представлява ключов елемент за постигане на съгласуваност между вътрешните и външните аспекти на енергийната политика, както и между енергийната политика и други свързани политики; посочва, че зависимостта на ЕС от внос на енергия има значително отражение върху неговата способност за самостоятелно вземане на решения в други области на политиката; подчертава, следователно, необходимостта от решителни действия в подкрепа на развитието и използването на местни енергийни източници;

8.   Призовава ЕС да укрепи доверието в своите действия чрез обща външна политика, която да включва и въпросите от сферата на енергетиката;

9.   Припомня необходимостта от изграждане на по-тясно взаимосвързан и интегриран вътрешен пазар на газ и електроенергия, с цел създаване на една ефективна обща европейска външна политика в областта на енергетиката; подчертава необходимостта да се "говори с един глас" при контактите с трети страни, за да се гарантира отправянето на единно послание в разискванията на равнището на ЕС, на държавите-членки или на промишлеността;

10. Призовава за повече откритост и консултации, за да се гарантира намирането на решение на проблемите, свързани с околната среда и безопасността, преди започване на строителни работи по изграждането на нови газопроводи и петролопроводи, в това число на газопровода, преминаващ през Балтийско море;

11. Призовава ЕС от самото начало на строителните работи по изграждане на газопровода през Балтийско море, свързващ Русия с Германия, да проведе паралелни, цялостни проучвания на околната среда (например на въоръженията и мунициите, които все още се намират на морското дъно), като по този начин изключи възможността за каквито и да е заплахи за безопасността на околната среда; отбелязва, че при евентуално изпълнение на плана следва да се спазват действащите екологични стандарти;

12. Призовава държавите-членки да насърчават значително повишаване на енергийната ефективност, тъй като това е най-ефективната политика, с конкретни действия за постигане на тази цел, като например премахване на ДДС върху мерките за енергийна ефективност, като поставянето на изолации, предотвратяване разхищението на енергия и развитие на възобновяеми енергийни източници и енергийни източници с ниски емисии;

13. Счита, че чрез една добре балансирана национална система на данъци и такси енергийната ефективност в държавите-членки може да бъде подобрена и излишната консумация на енергия може да бъде предотвратена;

14.  Подчертава значението на предотвратяване свръхконсумацията на енергия, и следователно настоятелно призовава държавите-членки да насърчават развитието на обществения транспорт и разширяването на неговата инфраструктура, както и развитието и модернизацията на централното отопление; в тази връзка подчертава, че в случай на енергийна криза, преминаването към използване на друг енергиен източник е по-лесно осъществимо при наличие на централно отопление;

15. В контекста на предоставянето на облекчения за използване на биогорива или биомаса в ЕС, наложително е ЕС да гарантира, че това не поставя под заплаха осигуряването на прехраната в глобален мащаб, не води до засилване на натиска върху естествените горски масиви, до увеличаване на насажденията от монокултури или екзотични видове или до задълбочаване на промените на климата чрез унищожаване на тропическите гори;

16. Призовава ЕС да предприеме общи действия на международно равнище за намаляване на неустойчивото нарастване на търсенето на енергия и осъществяване на преход към нисковъглеродна икономика; тези действия следва да допринесат за постигане на следните цели:

- определяне на силно амбициозни измерими цели във всеки сектор, свързан с енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници и използването на биогорива, което би позволило на ЕС да заеме водеща позиция в борбата с промените на климата и да се превърне в световен лидер по отношение на развитието на авангардни и щадящи околната среда технологии в областта на енергетиката;

-  подкрепа на развитието и използването на възобновяеми източници на енергия (вятър, слънчева енергия, биомаса, водна и геотермална енергия) в ЕС и трети страни, едновременно с включване на повече програми за чиста и ефективна енергия в политиката на ЕС за развитие, което би осигурило справедлив трансфер на технологии и би допринесло за осигуряване на водеща позиция на ЕС в развитието на международните пазари, въпреки че следва да се има предвид, че при развитието и използването на гореспоменатите възобновяеми енергийни източници е необходим известен период от време, преди тези източници да започнат да носят приходи;

17. Призовава ЕС да започне диалог със Съединените щати и страните от Азия за значително повишаване на енергийната ефективност и за засилване на влиянието му в страните от Източна и Централна Азия;

18. Призовава ЕС да води специален диалог с развиващите се страни по енергийните въпроси и да използва инструментите на Общността (например наскоро одобреният Глобален фонд за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници), за да осигури допълнителни финансови средства за подобряване развитието на децентрализирани възобновяеми енергийни източници, енергийна достъпност и устойчивост в тези страни, както и енергийна инфраструктура от общ интерес, като същевременно насърчава технологиите за енергийна ефективност, осигуряващи по-ниски въглеродни емисии;

19. Призовава ЕС, в допълнение към предоставянето на финансова помощ за развиващите се страни, да прилага своите технологии на международно равнище и да влезе в диалог с онези държави, които би трябвало да следват примера на ЕС, както и да заложи използването на обща енергийна инфраструктура като дългосрочна цел;

20. Призовава ЕС да се стреми активно към нови видове енергийно партньорство със страни, които притежават значителен потенциал за възобновяемо производство и/или износ на водород или електроенергия, наред с другото, от концентрирана слънчева енергия;

21. Подчертава, че нарастващата зависимост на ЕС от внос на енергия би могъл да доведе до бъдещи политически трудности; отбелязва със загриженост, че критиките във връзка със защитата на правата на човека в страните-доставчици на природен газ и нефт често не се изразяват достатъчно ясно, колкото би трябвало, поради опасения от ограничаване на доставките;

22. Подчертава, че принципът на развитие на благоприятни за околната среда и ефективни в енергийно отношение технологии следва да бъде включен в едно ново споразумение между ЕС и Русия; подчертава важността на засилването на сътрудничеството между ЕС и Русия в областта на околната среда в рамките на Северното измерение;

23. Счита, че създаването на европейски регулаторен орган ще представлява значителен принос за постигането на целите на европейската външна политика в областта на енергетиката;

24. Подчертава, че въпреки същественото значение на гарантирането на енергийните доставки, наред с другото, чрез външнополитически средства, никога не трябва да бъдат поставяни под въпрос първостепенните цели на външната политика на Европейския съюз и неговите държави-членки, като защитата на правата на човека, насърчаването на демокрацията и върховенството на закона, трансатлантическото партньорство и най-вече - опазването на мира;

25. Призовава за незабавно извършване на оценка на въздействието върху климата на външната помощ на ЕС и на подкрепата, оказвана от международни финансови институции; признава приоритетното значение на постигането на Целите на хилядолетието за развитие по отношение на развиващите се страни; убеден е, че по-специално технологиите за интелигентна енергия, възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност имат огромен потенциал за разширяване на достъпа до енергия без увеличаване на емисиите, като същевременно се намалява зависимостта от външни енергийни източници и се постигат целите по отношение на климата, наред с целите за развитие;

26. Подкрепя предложеното енергийно партньорство с Африка; настоятелно препоръчва, обаче, установяването на подобно партньорство и с Китай и Индия, като се има предвид изключително бързото увеличаване на емисиите от парникови газове в тези страни и неотложната необходимост те да бъдат подпомогнати в изграждането на капацитет, както и в инвестирането във възобновяеми енергийни източници и технологии за енергийна ефективност;

ПРОЦЕДУРА

Заглавие	Към обща европейска външна политика за енергията
Номер на процедура	2007/2000(INI)
Водеща комисия	AFET
Становище, изказано от        Дата на обявяване в заседание	ENVI 18.1.2007
Засилено сътрудничество – дата на обявяване в заседание
Докладчик по становище        Дата на назначаване	Umberto Guidoni 27.2.2007
Предишен докладчик
Разглеждане в комисия	2.5.2007
Дата на приемане	5.6.2007
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	49 0 1
Депутати, присъстващи на окончателното гласуване	Adamos Adamou, Georgs Andrejevs, Liam Aylward, Irena Belohorská, Johannes Blokland, John Bowis, Hiltrud Breyer, Martin Callanan, Dorette Corbey, Chris Davies, Avril Doyle, Mojca Drčar Murko, Edite Estrela, Jill Evans, Karl-Heinz Florenz, Matthias Groote, Erna Hennicot-Schoepges, Jens Holm, Caroline Jackson, Dan Jørgensen, Christa Klaß, Eija-Riitta Korhola, Holger Krahmer, Urszula Krupa, Peter Liese, Jules Maaten, Linda McAvan, Alexandru-Ioan Morţun, Riitta Myller, Péter Olajos, Miroslav Ouzký, Antonyia Parvanova, Vittorio Prodi, Guido Sacconi, Daciana Octavia Sârbu, Karin Scheele, Carl Schlyter, Richard Seeber, María Sornosa Martínez, Antonios Trakatellis, Evangelia Tzampazi, Thomas Ulmer, Marcello Vernola, Glenis Willmott
Заместник(ци), присъстващ(и) на окончателното гласуване	Alfonso Andria, Iles Braghetto, Umberto Guidoni, Caroline Lucas, Miroslav Mikolášik, Alojz Peterle
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъстващ(и) на окончателното гласуване	-
Забележки (данни на разположение само на един език)	-

• [1]  Приети текстове, P6_TA(2007)0038.

ПРОЦЕДУРА

Заглавие	Към обща европейска външна политика за енергията
Номер на процедура	2007/2000(INI))
Водеща комисия                        Дата на обявяване в заседание на разрешението	AFET 18.1.2007
Подпомагаща(и) комисия(и),         Дата на обявяване в заседание	DEVE 18.1.2007			INTA 18.1.2007	ENVI 18.1.2007	ITRE 18.1.2007
Неизказано становище             Дата на решението
Докладчик(ци)            Дата на назначаване	Jacek Saryusz-Wolski 28.11.2006
Разглеждане в комисия	5.6.2007		16.7.2007		3.9.2007
Дата на приемане	3.9.2007
Резултат от окончателното гласуване	+ - 0	45 3 4
Членове на ЕП, присъстващи на окончателното гласуване	Roberta Alma Anastase, Christopher Beazley, Angelika Beer, Bastiaan Belder, André Brie, Elmar Brok, Colm Burke, Hélène Flautre, Hanna Foltyn-Kubicka, Michael Gahler, Jas Gawronski, Maciej Marian Giertych, Klaus Hänsch, Jana Hybášková, Jelko Kacin, Metin Kazak, Bogdan Klich, Vytautas Landsbergis, Emilio Menéndez del Valle, Eugen Mihăescu, Francisco José Millán Mon, Philippe Morillon, Annemie Neyts-Uyttebroeck, Raimon Obiols i Germà, Vural Öger, Ria Oomen-Ruijten, Justas Vincas Paleckis, Ioan Mircea Paşcu, Tobias Pflüger, Hubert Pirker, Samuli Pohjamo, Bernd Posselt, Libor Rouček, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Jacek Saryusz-Wolski, István Szent-Iványi, Antonio Tajani, Charles Tannock, Geoffrey Van Orden, Kristian Vigenin, Josef Zieleniec
Заместник(ци), присъстващ(и) на окончателното гласуване	Laima Liucija Andrikienė, Maria Badia i Cutchet, Mariela Velichkova Baeva, Árpád Duka-Zólyomi, Lilli Gruber, Milan Horáček, Evgeni Kirilov, Jaromír Kohlíček, Nickolay Mladenov, Aloyzas Sakalas, Csaba Sándor Tabajdi
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъстващ(и) на окончателното гласуване
Дата на внасяне	11.9.2007