ДОКЛАД относно конвенционалните енергийни източници и енергийни технологии
26.9.2007 - (2007/2091(INI))
Комисия по промишленост, изследвания и енергетика
Докладчик: Herbert Reul
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно конвенционалните енергийни източници и енергийни технологии
Европейският парламент,
– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Енергийна политика за Европа” (СOM(2007)0001),
– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Устойчиво производство на електроенергия от изкопаеми горива: към постигане на почти нулеви емисии от въглищата след 2020 г.” (СOM(2006)0843),
– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Примерна ядрена програма, представена съгласно член 40 от Договора за Евратом за становище на Европейския икономически и социален комитет” (СOM(2006)0844),
– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Към европейски стратегически план за енергийните технологии” (СOM(2006)0847),
– като взе предвид своята резолюция от 10 май 2007 г. относно оценката на Евратом - 50 години Европейска политика за атомна енергия[1],
– като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2006 г. относно Зелената книга „Европейска стратегия за устойчива, конкурентоспособна и сигурна енергия”[2],
– като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2006 г. относно Зелената книга „Енергийна ефективност или постигане на по-големи резултати с по-малко средства”[3],
– като взе предвид своята резолюция от 23 март 2006 г. относно сигурността на енергоснабдяването в Европейския съюз[4],
– като взе предвид заключенията на Съвета за Транспорт, телекомуникации и енергетика от 23 ноември 2006 г. относно „План за действие за енергийна ефективност”,
– като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет от 8 и 9 март 2007 г. относно приемането на План за действие на Европейския съвет (2007-2009 г.) - „Енергийна политика за Европа”,
– като взе предвид предложението за резолюция относно технологиите за чисти въглища, внесено съгласно член 113 от правилника от Salvador Garriga Polledo[5]
– като взе предвид член 45 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по развитие, комисията по международна търговия, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и комисията по регионално развитие (A6-0348/2007),
A. като има предвид, че голямата зависимост на ЕС от вноса на енергия поставя все по-силно в центъра на енергийната политика въпросите за сигурността на енергоснабдяването, възобновяемите енергийни източници, енергоспестяването, енергийната ефективност и диверсифицирането на енергоснабдяването,
Б. като има предвид, че конвенционалните енергийни източници, а именно въглища, нефт, природен газ и атомна енергия, ще продължат да играят важна роля в енергоснабдяването,
В. като има предвид, че, ако не се предприемат превантивни мерки, зависимостта на ЕС от вноса на изкопаеми горива ще се повиши до 65% от общото потребление до 2030 г., както и че снабдяването с газ и нефт е несигурно поради геополитическите рискове и нарастващата конкуренция в търсенето,
Г. като има предвид, че модернизацията на въгледобивния и въглепреработвателен сектор има значителни икономически и социални последици в регионите с малко възможности по отношение на разнообразяването на икономическата активност и създаването на работни места,
Д. като има предвид, че превозните средства, захранвани с електрическа енергия, предоставят възможност за значително подобряване на ефективността, когато са зареждани с електричество от ниско въглероден енергиен източник,
Е. като има предвид, че петролната зависимост може да бъде намалена като страничен ефект от приемането на мерки за справяне със значителните емисии на парникови газове от автомобилите,
Ж. като има предвид, че брутното производство на електроенергия в ЕС се дължи на различните енергийни източници, както следва: 31% - ядрено гориво, 29% - въглища, 19% - природен газ, 14% - възобновяеми енергийни източници и 5% - нефт,
З. като има предвид, че използването на изкопаеми горива изисква по-нататъшни усилия за борба с изменението на климата,
И. като има предвид, че ЕС си постави амбициозни цели за намаляване на емисиите на парникови газове като ключова част от неговата политика за борба с изменението на климата,
Й. като има предвид, че конвенционалните източници на енергия могат да бъдат използвани за производство на моторни горива,
К. като има предвид, че в контекста на преструктурирането на добива на каменни въглища в ЕС е целесъобразно, дори от гледна точка на сигурността на енергоснабдяването, да се запази настоящото ниво на достъп до съществуващите големи местни находища,
Л. като има предвид, че общностното законодателство, като например Директива 2001/77/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2001 г. относно насърчаването на производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния електроенергиен пазар[6], послужи като средство за стимулиране на технологичното развитие и инвестициите за изследователска и развойна дейност в частния сектор,
Преглед
1. приветства горепосочените съобщения на Комисията относно устойчивото производство на електроенергия от изкопаеми горива, европейския стратегически план за енергийните технологии и примерната ядрена програма;
2. подчертава, че подобряването на енергийната ефективност има голям принос за устойчивостта и сигурността на енергоснабдяването и едновременно с това за подобряване на експортните възможности на производителите в ЕС;
3. отдава значение на диверсифицирането на енергийните източници предвид нарастващото намаляване на суровините; изтъква и важността на ядрения разпад за сигурността на енергоснабдяването и евентуалната важност на ядрения синтез в бъдеще, за някои държави; изтъква значението на регионалното използване на ресурсите за сигурността на енергоснабдяването;
4. счита, че допълнителното повишаване на ефективността на технологиите, използвани в работещите с изкопаеми горива централи, е от съществена важност, както и по-нататъшното подобряване на нормите за сигурност в атомните електроцентрали, бързото развитие на технологиите на ядрен синтез и съответното увеличаване на финансирането за изследвания;
5. призовава държавите-членки, както и регионалните и местни органи да диверсифицират и децентрализират производството на енергия, като използват най-подходящите ресурси в различните региони на ЕС и вземат предвид специфичните регионални характеристики;
6. отбелязва, че повишеният достъп до устойчива енергия е от ключово значение за способността на развиващите се страни да постигнат своите Цели за развитие на хилядолетието (ЦРХ) и че според изчисленията понастоящем 2 милиарда души изпитват недостиг на енергия, което ограничава възможностите им за икономическо развитие и по-добър стандарт на живот;
7. подчертава, че изкривяванията на вътрешния енергиен пазар ще продължат да съществуват, докато залегналият в член 174, параграф 2 на Договора за ЕО принцип „замърсителят праща” не бъде приложен в областта на енергийната политика; следователно отново призовава настоятелно държавите-членки да включат в цената на енергията всички външни разходи, включително всички разходи за опазване на околната среда и разходи за отстраняване на последиците;
8. обръща внимание, че цената на енергията следва да отразява също и действителните външни разходи за енергопроизводство, в т.ч. разходите за опазване на околната среда;
9. счита, че успешното намаляване на емисиите на парникови газове от енергийния сектор може да бъде постигнато само въз основа на засилена употреба на нисковъглеродни технологии като ядрената, чистите технологии за използване на въглища и възобновяемите енергийни източници;
Енергийни технологии
10. настоява, че устойчивото енергоснабдяване на ЕС може да се постигне единствено чрез значителни усилия в научните изследвания и промени в поведението на потребителите;
11. приветства Трансатлантическия икономически съвет между ЕС и САЩ, част от трансатлантическото икономическо партньорство между ЕС и САЩ, подписано на 30 април 2007 г. във Вашингтон, който ще подпомогне постигането на по-голямо трансатлантическо разбирателство по отношение на свързаните с енергията теми; подчертава необходимостта от засилване на връзките по енергийните въпроси - нещо, което трябва да включи и законодателните аспекти;
12. изтъква ролята на Европа като световен лидер в научните изследвания и разработването на иновационни енергийни технологии, включително енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници, и по-специално лидер в технологиите за енергия от ядрен разпад;
13. настоява Комисията, държавите-членки, регионите и другите засегнати участници да използват ефективно предоставените от политиката на сближаване възможности и да инвестират в нови енергийни технологии, като използват както възобновяеми източници на енергия, така и устойчиви изкопаеми горива (централи с „ниски емисии“);
14. настоятелно призовава държавите-членки и регионалните органи да предприемат мерки за подобряване на енергийната сигурност чрез засилено пряко сътрудничество в енергийния сектор, по-специално в граничните райони;
15. препоръчва големи инвестиции в нововъведения и приложни изследвания, както и капиталови инвестиции в интелигентни енергийни мрежи и технологии за интелигентни електропреносни мрежи („smart grid”);
16. изтъква, че понастоящем държави и региони извън ЕС инвестират значителни средства в изследователска и развойна дейност, което би могло да застраши в средносрочен план лидерството на Европа в областта на технологиите, но същевременно следва да се избегне концентриране в една област на изразходваните средства; предвид отговорността в световен мащаб за борба с изменението на климата, подчертава, че не би било желателно развиващите се страни да изостават по отношение на внедряването на технологии за улавяне и съхраняване на въглерод (CCS), и изтъква първостепенната важност на близкото сътрудничество с Китай и Индия в тази връзка;
17. подчертава, че преднината на ЕС в областта на технологията, която се дължи на усилията, посветени на изследователска дейност от ЕС и държавите-членки, повишава конкурентоспособността на неговата промишленост и създава работни места в ЕС;
18. призовава ЕС, държавите-членки и предприятията, в съответствие с принципа на субсидиарност, да положат по-големи усилия в изследователската и развойна дейност в енергийната област, преди всичко с оглед засилване на ефективността на производството и доставката на енергия, намаляването на последиците за околната среда, подобряването на безопасността на съществуващите технологии, развитието на техники за съхранение във връзка с възобновяемите енергийни източници и развитието на нови поколения ядрени реактори и на нови енергийни технологии, включително и на ядрен синтез;
19. препоръчва, що се отнася до ресурсите в ограничена наличност, които ще продължат да бъдат жизненоважни за енергийната безопасност и независимост на държавите-членки през следващите години, бъдещият Европейски стратегически план за енергийни технологии да благоприятства технологичните разработки, които използват оптимално своите възможности за намаляване на цялостните емисии на парникови газове;
20. приветства съобщението на Комисията за намерението й да представи на Европейския съвет през пролетта на 2008 г. Европейски стратегически план за енергийните технологии; все пак задава въпроса откъде ще се вземат средствата за този план;
21. призовава Комисията да подкрепи технологията за синтетични горива, с оглед на нейния потенциал за укрепване на сигурността на енергийните доставки и намаляване на емисиите от сухопътния транспортен сектор в ЕС;
22. отбелязва, че държавното финансиране в подкрепа на новите предприятия в областта на новите енергийни технологии трябва да бъде достатъчно като сума, да взема под внимание тяхното равнище на търговска жизнеспособност и да се преустанови най-късно, когато получилите подкрепа технологии станат конкурентоспособни;
23. припомня за необходимостта, изтъкната от Съвета, при строежа на нови мощности да се осигури прилагането на най-ефективната налична технология и засиленото използване на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, централно отопление и охлаждане, както и използването на остатъчна производствена енергия;
24. подчертава, че изпълнението на целите от Лисабон, като минимално изискване, и предлагането на съгласуван на международно ниво минимален процент от бюджета, който да бъде заделен за научни изследвания и развойна дейност, би било от полза за борбата с изменението на климата;
Изкопаеми горива
25. изтъква, че изкопаемите горива ще продължат да бъдат много важни за гарантирането на сигурността на енергоснабдяването на ЕС и подчертава стойността на природния газ като изкопаемо гориво с най-ниско въглеродно съдържание;
26. подчертава, че изкопаемите горива трябва да продължат да се използват в дългосрочен план за производство на електроенергия, докато възобновяемите енергийни източници задоволят основните потребности от електроенергия;
27. изтъква, че местните изкопаеми горива, преди всичко големите залежи от въглища и значителните остатъчни находища на нефт и природен газ в някои от държавите-членки и Норвегия, могат да допринесат за сигурността на снабдяването; препоръчва бъдещите мощности за производство на енергия да бъдат оборудвани с технологии за улавяне и съхраняване на въглерод (CCS), където е технически възможно; счита, че приложимите правни и административни правила следва да отговарят на условията за оптимално производство;
28. смята за необходимо да се полагат по-големи усилия за намаляване на емисиите и повишаване коефициента на полезно действие на производството на електроенергия на база изкопаеми горива, включително посредством подкрепа за развитието на комбинираното производство на топлина и eлектроенергия (CHP); въпреки това отбелязва, че и понастоящем някои от европейските електроцентрали са най-ефективните в света;
29. призовава Комисията да насърчава инвестициите в комбинираното производство на топлина и eлектроенергия; отбелязва, че високоефективното комбинирано производство на топлина и eлектроенергия (CHP) може да удвои коефициента на полезно действие на обикновена, захранвана с въглища електроцентрала;
30. счита, че от гледна точка на сигурността на енергоснабдяването и на разходната ефективност не е разумно да се възпрепятства с погрешни пазарни стимули изграждането на модерни и високоефективни, захранвани с въглища електроцентрали;
31. призовава Комисията да гарантира, че системата за търговия с емисии не възпрепятства замяната на вече съществуващи инсталации с модерни съоръжения, включително и атомни електроцентрали, които са благоприятни за климата;
32. призовава да се направят допълнителни подобрения на Механизма за чисто развитие от Протокола от Киото, за да може същият да изпълни целта си да позволи трансфера на ефективни, чисти и подходящи енергийни технологии за развиващите се страни;
33. призовава Комисията да обърне внимание при преразглеждане на системата за търговия с емисии да бъде зачетена адекватно спецификата на пазара за производство на топлоенергия, голяма част от който се състои от самостоятелни пещи (отоплителни котли) на базата на изкопаеми горива и поради незначителния размер на инсталациите не е обхванат от системата за търговия;
34. призовава съществуващите електроцентрали, захранвани с изкопаеми горива, да бъдат допуснати до национално и общностно подпомагане за остатъка от експлоатационния им цикъл с цел да се подобри тяхната енергийна ефективност и екологичните им показатели;
35. обръща внимание на това, че технологиите за улавяне и съхранение на въглерод (CCS) са свързани със загуби на коефициента на полезно действие на електроцентралите и че техническите, екологични и правни въпроси, свързани със съхранението на CO2, представляват предизвикателства, които може да бъдат преодолени единствено чрез научноизследователски усилия и политически инициативи; същевременно изразява убеждение, че е важно CCS устройствата да се въведат при първа възможност в централите, работещи с изкопаеми горива;
36. счита, че най-ефективният начин за предотвратяване на влиянието на парниковите газове върху изменението на климата е бързото и значително намаляване на отделянето на такива газове; в този смисъл, счита, че технологията за улавяне и съхранение на въглерод (CCS) е само едно от потенциалните средства за овладяване на изменението на климата;
37. отбелязва, че CCS невинаги е осъществима възможност за малките електроцентрали, които произвеждат относително малки количества енергия и съществуват главно с цел подсигуряване на захранването;
38. във връзка с технологиите CCS, призовава за извършване на изследователска дейност и за свеждане до минимум на загубите на ефективност, насърчаване на безопасното съхранение на CO2 и изясняване на химични и биологични методи за улавяне на CO2;
39. настоятелно призовава за възлагане на цялостно геологично картографиране с цел определяне на възможностите за безопасно съхранение на CO2 и най-подходящите места;
40. подчертава, че технологиите за улавяне и съхранение на въглерод се базират отчасти на вече изпробвани технически компоненти, но не и на изпробвана в промишлен мащаб цялостна концепция;
41. посочва липсата на достатъчно информация относно последиците от съхранението на CO2 в геологичните слоеве;
42. смята за нецелесъобразно определянето на задължителни нормативи за производство на електроенергия без емисии на CO2 във всички електроцентрали, тъй като, докато технологията за улавяне и съхранение на въглерод (CCS) бъде разработена и готова за употреба, системата за търговия с емисии на ЕС ще регулира нейното разпространение; въпреки това, насърчава промишлеността да вземе предвид идеята за „подготовка за улавяне на въглероден диоксид” при разработката на нови електроцентрали, работещи с изкопаеми горива;
43. призовава Комисията бързо да внесе законопроект за улавяне и съхранение на въглерод с цел изясняване на правните въпроси, свързани със съхранението и пренасянето на CO2 и по този начин да гарантира основа за сигурност на инвестициите в подобни проекти;
44. призовава Комисията да направи оценка на възможните рискове от улавянето и съхранението на CO2 и да определи изисквания за издаване на лицензи за дейностите по улавяне и съхранение на CO2 и за подходящо управление на установените рискове и последици;
45. настоява, докато се изследват възможностите за подпочвено съхранение като част от технологията CCS, да се гарантира, че CO2 се съхранява безопасно и постоянно в места, които не позволяват изтичане на въглерод обратно в атмосферата;
46. счита, че проектите за демонстриране на чисти технологии, използващи въглища, трябва да бъдат осъществявани в региони с традиции във въгледобива и които понасят последствията от плановете за модернизация и са били засегнати от финансовата рамка за периода 2007-2013 г.;
47. призовава Комисията да установи в най-кратки срокове ясни политически насоки за допълнителното стимулиране на изследванията в областта на CCS технологиите, да проучи начини за използването на CCS във връзка с производството на електроенергия в търговски мащаб и да представи предложения за избягване на непоследователността в прилагането на процедурите за CCS-технологиите и системата за търговия с емисии, като същевременно гарантира, че тези насоки и предложения няма да попречат на развитието на възобновяемите енергийни източници или усилията за повишаване на енергийната ефективност;
48. подчертава, че е от значение жителите на зоните, в които се намират електроцентрали, използващи въглища, да бъдат информирани относно свързаните с тях опасности и изтъква, че е важно да бъдат публикувани проектите за модернизиране на съществуващите електроцентрали и намаляване на въздействието им върху околната среда;
49. признава факта, че на настоящия етап от технологичния напредък се изчислява, че електроенергията от приложения за улавяне и съхранение на CO2 ще бъде също толкова скъпа, колкото и електроенергията, произведена от възобновяеми източници;
50. подчертава значението на по-близкото сътрудничество между Комисията и частния сектор за увеличаване на приложимостта на технологиите за чисти въглища;
51. подчертава, че въпреки че е необходимо да се увеличи финансирането за системите за улавяне и съхранение на CO2, това не трябва да бъде за сметка на финансирането на изследванията в областта на енергията от възобновяеми източници;
52. настоятелно приканва Комисията и държавите-членки да стартират информационни кампании, относно CCS технологиите, които включват заинтересованите страни и политиците;
53. предупреждава за едностранната зависимост от определени доставчици или маршрути за доставка на газ и подчертава значението на втечнения природен газ (LNG) във връзка с диверсифицирането на доставките на вносен газ;
54. настоятелно призовава Комисията да разшири геоложките изследвания за търсене на залежи от изкопаеми горива на територията на държавите-членки;
55. изразява съжаление, че Комисията не е обсъдила по-подробно сигурността на доставките на нефт в контекста на енергийния пакет и я призовава да представи съобщение за това;
56. обръща внимание на факта, че изкопаемите горива представляват важен субстрат, който може да бъде основа за производство на големи количества водород, като носител на енергия и като моторно гориво;
57. изразява загриженост от засиленото изграждане на въглищни електроцентрали в Китай и Индия (които, като развиващи се страни, не са обвързани с Протокола от Киото), като подчертава, че се очаква Китай да изпревари САЩ в емисиите на CO2 през 2007 г.; същевременно отбелязва, че Китай и Индия се стремят да разнообразяват източниците на енергия; подчертава износния потенциал на технологиите за чиста енергия на ЕС; подчертава, че за да се насърчи ограничаването на въглеродни емисии, като едновременно се поддържа нивото на икономически растеж, технологиите за чиста енергия, заедно с изграждането на капацитет, трябва да се превърнат в приоритет за инвестициите на ЕС в инфраструктури в развиващите се страни;
58. подкрепя сътрудничеството на Комисията с Китай, и в частност Партньорството ЕС-Китай от 2005 г. относно изменението на климата и последвалия през 2006 г. Меморандум за разбирателство относно сътрудничеството в областта на технологиите за генериране на електрическа енергия с почти нулеви емисии, който следва да насърчи развитието на технологии за чиста енергия; призовава Комисията да работи с Китай за изработване на пътна карта за разработване на технологии за чиста енергия в Китай и за определяне на ключовите действия и жалони за разработването и разпространението на технологии за чиста енергия в тази страна; настоятелно призовава Комисията да установи подобни отношения с други страни с нововъзникващи пазарни икономики, и в частност Индия и Бразилия, които също могат да имат значителни запаси от въглища;
59. отбелязва резултатите от едно проучване на Международната агенция по енергетика (МАЕ) от 2005 г., което показа, че разпространението на някои технологии в страни, нечленуващи в ОИСР, би могло да се окаже много по-разходно ефективно и да бъде особено важно, когато са налице значителни различия между геоложките и природните ресурси на страните; счита, че в такива случаи, страните могат да обмислят включването на финансовата подкрепа за развиващите се страни, за да им помогнат да постигнат националните цели за разпространение на гореспоменатите технологии; подчертава, че следователно възможността за трансгранична търговия с инструменти за разпространение би подобрила ефективността, като гарантира, че разпространението се осъществява там, където това е най-ефективно по отношение на разходите;
60. призовава Комисията да подкрепи усилията на Световната банка и регионалните банки за развитие за създаване на рамкова програма за инвестирането в енергийния сектор, насочена към разходите, рисковете и институционалните и информационни прегради, с които трябва да се преборят публично-частните партньорства, поддържащи нисковъглеродните и безвъглеродните технологии; призовава Комисията да направи оценка на различните механизми, предназначени да улеснят сътрудничеството в областта на изследователската и развойна дейност, като Азиатско-Тихоокеанското партньорство за чисто развитие и климат и Ръководния форум за улавяне на въглерод, както и други цели за трансфер на технологии; призовава Комисията да разработи критерии за оценка за международно финансиране, обмен на информация и механизми за изследователска и развойна дейност, въз основа на тяхната способност да допринесат за дългосрочното нисковъглеродно и безвъглеродно технологично развитие;
61. настоятелно призовава Комисията да направи оценка, от териториална гледна точка, на въздействието на нейните предложения в областта на енергийната политика и да предостави резултатите на вниманието на държавите-членки;
62. предвид неотложния характер на ситуацията, призовава за незабавно увеличаване на помощта за развиващите се страни за използването на чисти въглищни технологии, които са доказали своята жизнеспособност и ефективност;
63. подкрепя насърчаването на проекти и технологии, които подобряват енергийната ефективност и енергийната сигурност в развиващите се страни и които са специално приспособени към потребностите и условията в тези страни, например обучение относно произвеждане на ефективни от енергийна гледна точка печки за собствена употреба, което може да спомогне както за създаване на работни места, така и за борбата срещу опустиняването и изменението на климата, и може да подобри здравето;
Ядрена енергия
64. приветства доклада относно Примерната ядрена програма за Общността, който представлява основа за широко обсъждане на ядрената възможност за Европа;
65. подчертава, че атомната енергия е крайно необходима за посрещане на основните енергийни нужди в Европа в средносрочен план;
66. подкрепя предложението на Европейския съвет от м. март 2007 г. да се проведе непредубедена дискусия относно възможностите и рисковете от използването на ядрена енергия;
67. обръща внимание върху факта, че понастоящем средствата за научни изследвания в областта на ядрената енергия се съсредоточават до голяма степен върху технологиите за безопасност;
68. признава факта, че атомната енергия е важна част от електроснабдяването в 15 от 27-те държави-членки, а по този начин и за Съюза като цяло, като доставя една трета от електричеството на ЕС;
69. отбелязва, че производството на атомна енергия се развива промишлено в голям мащаб в ЕС през последните четири десетилетия при постоянно подобряващи се нива на надеждност и сигурност;
70. отбелязва, че Финландия, Франция, България, Румъния, Словакия, Литва (съвместно с Латвия и Естония), Обединеното кралство, Полша и Чехия изграждат нови атомни електроцентрали, планират тяхното изграждане или разглеждат подобна възможност;
71. отбелязва, че ядрената енергия понастоящем e най-големият, беден на СО2 енергиен източник на ЕС и подчертава потенциалната й роля за борбата с изменението на климата;
72. посочва третия доклад на Междуправителствената експертна група по изменението на климата, според който ядрената енергия е един от начините за ограничаване на изменението на климата;
73. отбелязва, че изборът на всяка една държава-членка за или против ядрената енергия остава единствено в нейната компетенция, но може да има последствия върху развитието на цените на електроенергията и в други държави-членки;
74. приканва Комисията да предложи инициативи за поддържането на високо ниво в ЕС на компетенции, необходими именно за запазване на възможността за преминаване към този източник на енергия;
75. обръща внимание на това, че кратко- и средносрочните решения относно използването на атомна енергия също така непосредствено ще засегнат поставянето от ЕС на реалистични цели, свързани с климата; обръща внимание на това, че при отказ от атомната енергия постигането на целите за намаляване на парниковите газове и за борба с изменението на климата няма да бъде възможно;
76. напомня, че държавите-членки, които използват атомна енергия, са се задължили да спазват международните стандарти за безопасност и неразпространение и признава в тази връзка особеното значение на Договора за Евратом;
77. приветства създаването на група на високо равнище за „Ядрена безопасност и обработване на отпадъците“ и счита сформирането на Европейския форум за атомна енергия за важна платформа на заинтересованите страни при обсъждането на пътна карта за инвестиции в атомната област, която ще спомогне за прозрачен, документиран и уравновесен диалог върху съвкупността от въпроси, свързани с употребата и разпространението на тази енергия;
78. приветства призива на Комисията за единни референтни нива за ядрената безопасност, които следва да бъдат въведени в ЕС; в тази връзка, призовава референтните нива да бъдат определени въз основа на най-високите възможни стандарти за безопасност в рамките на „партньорски проверки за определяне на най-добрите практики”;
79. подчертава значението на „Платформата за устойчива технология за атомна енергия”, стартирана през м. септември 2007 г., за установяване на европейски стратегически план за проучване на ядрения разпад;
80. подчертава, че наличните уранови запаси в света се изчисляват за срок на експлоатация над 200 години и че тези залежи правят приложими някои възможности за бъдещо разнообразяване на политическите рискове, свързани със сигурността на снабдяването, или създават възможност за постигане на компромис между риска, цената и местонахождението при избора на източниците на ядрено гориво;
81. подчертава, че разработките, предвидени в рамките на Международния форум върху IV поколение, в който Европейската общност за атомна енергия участва, предполагат, че атомната енергия има дългосрочно бъдеще благодарение на факта, че силно разчита на използване на ресурсите, което позволява удължаване на времетраенето за разработване на потенциалните приложения на атомната енергия на хиляди години и ще намали твърде значително обема и радиоактивността на крайните отпадъци;
82. подчертава изявленията на Комисията относно конкурентоспособността на ядрената енергия и изтъква, че общностното финансиране по Седмата рамкова програма Евратом за научни изследвания ще бъде използвано предимно за научни изследвания в областта на безопасността на атомните централи и ядрения синтез; напомня, че с цел да се отговори по-добре на стратегическите критерии, поставени от ЕС, усилията на Общността би трябвало да се обединят с изследванията, които се стремят да разработят устойчива атомна технология от ново поколение;
83. припомня, че производството на атомна енергия се ползва с голяма независимост спрямо евентуални колебания на цените на урана, тъй като цената на горивото има слабо влияние върху цената на електричеството;
84. с оглед дълготрайността на инвестициите, изтъква необходимостта от стабилна правна и политическа рамка;
85. посочва проучването на Евробарометър от 2006 г., според което добрата осведоменост на населението оказва силно влияние върху отношението му към атомната енергия; във връзка с това подчертава значението на отворен обществен диалог във всяка държава-членка относно атомната енергия, с цел осведомяване на обществото относно положителните и отрицателните последици от атомната енергия, преди да се вземат политически решения;
86. отбелязва, че въпросът за мястото на окончателното съхранение на отработеното ядрено гориво е решен технически и че количеството на отпадъците за окончателно съхранение е малко и предвидимо;
87. призовава Комисията и държавите-членки най-сетне да осъществят напредък по отношение на окончателното съхранение, за да прекратят междинното складиране на отпадъци близо до повърхността на почвата;
88. напомня, че се очаква реакторите от четвърто поколение да подобрят ефективното използване на горивата и да намалят количеството на отпадъците; във връзка с това, призовава Комисията и държавите-членки да се съсредоточат върху разработването на структурни материали и върху оптимизирането на употребата на ядрено гориво, както и да подкрепят проекти, чиято цел е разработването на прототипи на ядрени реактори четвърто поколение;
89. отбелязва, че атомната енергия може да бъде съчетана с енергиите от възобновяеми източници като предлага, например, нестандартни начини за ефикасно и икономично производство на водород или биогорива;
90. напомня, че в световен мащаб се планират или изграждат десетки атомни електроцентрали и че за ЕС е от първостепенно значение да участва в тяхното изграждане, както от гледна точка на промишлената стратегия, така и с цел поддръжка на най-високи стандарти за сигурност на световно равнище;
91. изтъква в заключение ролята на заемите по Евратом и призовава държавите-членки и в бъдеще да направят възможно предоставянето на този важен инструмент за финансиране;
°
° °
92. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.
- [1] Приети текстове, P6_TA(2007)0181.
- [2] Приети текстове, P6_TA(2006)0603.
- [3] ОВ C 298 E, 08.12.2006 г., стр. 273.
- [4] ОВ C 292 E, 1.12.2006 г., стр. 112.
- [5] B6-0143/2007, RE\659926.
- [6] ОВ L 283, 27.10.2001 г., стр. 33
EXPLANATORY STATEMENT
1. Introduction
In 2004 the share of fossil fuels as a proportion of gross domestic consumption in the EU-25 stood at 79%, the largest percentage being represented by oil (37.2%), followed by gas (23.9%) and coal (17.9%). Coal plays a predominant role in electricity production, oil dominates the transport sector, while gas is used in roughly equal proportions in power production and heating. Because of the prominent role played by fossil fuels and the lack of any equally cheap and efficient alternatives, they are universally predicted to remain a central component of the EU’s energy mix up to and beyond 2020.
At the same time, dependency on fossil fuel imports will rise from 47% in 1990 to around 70% in 2030. Dependency on oil imports will be particularly high, at almost 94%. However, dependency on natural gas imports will also rise from 47.5% in 2004 to some 85% in 2030. The upward trend in both these figures is largely due to a drop in domestic production owing to exhaustion of oil and gas reserves. At the same time, demand for energy is increasing at around 1% per year. Demand for electricity is growing almost twice as fast as demand for other energy sources.
The EU should already be making plans for the future of energy supply. In particular, it must face the challenge of striking a balance between the three pillars of energy policy: competitiveness, sustainability and security of supply. The Commission’s three communications are a step in this direction.
2. The importance of technology
Innovative energy technologies are not only an important economic factor but also make a crucial contribution to security of energy supply. The EU, the Member States and businesses in Europe must make further efforts to advance research into and development of new energy technologies. In this connection reducing the environmental impact and enhancing the safety of existing installations, developing new energy sources, more efficient and cleaner use of fossils fuels and the further development of nuclear fission and fusion technologies are of particular importance.
The export potential of such technologies is also increasingly significant. For example, as early as 2004, environmental technologies with a total value of EUR 22 billion were exported from the EU. The global market volume of energy technology could grow to 2 200 billion by 2020. The aim of EU technology promotion must be to secure the greatest possible share of this market volume for European businesses, including all areas of technology. This will also contribute significantly to securing and creating jobs.
This can only happen if the level of support for research into energy in the EU, which stood at 0.4% of GDP in 2004, is adjusted in line with the significantly higher level in the USA and Japan and is more effectively organised. In accordance with the subsidiarity principle it must concentrate on technologies which are in the strategic interest of the EU as a whole while at the same time generating a substantial and visible added value as compared with support from individual Member States. Improved coordination between national and EU research programmes is also essential.
In addition to support for research, start-up funding is an important instrument for the promotion of future technologies. However, such funding must end once the product has become commercially viable, in order to prevent distortions of competition and windfall profits. Accordingly, greater emphasis should be placed on the construction of a European platform for innovative technologies, as proposed by the Commission in the form of a communication platform between producers and customers. This should permit a rapid overview of innovative technologies in the energy field which are in place or are being developed throughout Europe.
3. Fossil fuels
At present, the cost of producing electricity from fossil fuels in the EU is on average half as much as producing it from renewables (4.7 cents/kWh as opposed to 9.5 cents/kWh). With a view to the competitiveness of European industry on the global market in particular, it would be irresponsible to renounce fossil fuels so long as the alternatives engender significantly higher costs for businesses and consumers. This would also seriously jeopardise the EU's growth targets and the Lisbon objectives.
It is crucial in the interest both of future security of supply and of the environment that obsolete power plants should be replaced with new plants with efficiency levels as high as 55%. Replacing one third of the coal-fired power stations in the EU with modern plants by 2020 would mean a saving of one third of the EU’s CO2 emissions. Which source of fuel is chosen when building new capacity must, however, be left up to the electricity producers, who have the best overview of the costs and advantages of the various energy sources.
For reasons of security of supply, efforts to combat climate change must not lead to any one energy source being put at a disadvantage. This is particularly true of coal, worldwide reserves of which are sufficient for at least another 200 years. Coal is thus the globally most widespread fossil fuel. 26% of these reserves are in the USA, another 23% on the territory of the former Soviet Union. Within the EU, Germany (7%) and Poland (2%) possess a significant proportion of global reserves. The crucial factor is that most of these reserves are to be found in politically stable countries and that, unlike oil and gas, the price volatility of coal is extremely low. This in particular makes coal an indispensable fossil fuel for the EU.
For technological reasons, too, coal should not be neglected. Only if it continues to be used for power production within the EU will it be possible for European businesses to make technological advances in this area and export them to emerging countries such as China and India, which also have large coal reserves. This will secure jobs in the EU and will at the same time make a significant contribution to protecting the world’s environment.
The degree of success achieved by European firms in this respect can be seen from the fact that, in spite of a significant increase in demand for electricity since 1990, there has been only a moderate increase in CO2 emissions from power production. Conversely, the proportionate contribution of transport to European CO2 emissions has risen considerably. Efforts to reduce CO2 emissions must thus apply to all sources of energy.
In the case of CO2 sequestration, which is a welcome development in principle, it needs to be remembered that this technology inevitably leads to a 14% loss of efficiency in coal-fired power stations. This has an impact on future security of supply of fossil fuels and also raises environmental problems. Furthermore, there are still technical and legal issues to be clarified in relation to CO2 capture and storage.
4. The role of nuclear energy
With a share of 31% of power production in the EU, nuclear power plants supply a significant proportion of the base load. In addition to their crucial contribution to security of supply, which proves their competitiveness, they also provide an important benefit to the environment. Thus the building of a fifth nuclear power plant in Finland engenders a 15% reduction in the country’s CO2 emissions. In Germany alone, the existing nuclear power plants account for a saving of 160 million tonnes of CO2 emissions; globally, the saving is 700 million tonnes. On 8-9 March 2007 the European Council correctly noted that nuclear energy makes an important contribution to security of supply and helps the reduction of CO2 emissions.
The link between a high proportion of nuclear energy and low CO2 emissions in the energy economy is also stressed by the IEA in its most recent report for 2006. For example, CO2 emissions in Germany, with its 17 nuclear power plants, are some six times higher than in France, where 59 nuclear reactors are in operation. The 50 nuclear power plants which are currently planned or being built worldwide will thus make a further important contribution to combatting climate change and to security of supply. This is also stressed by international climatologists in the most recent IPCC report on climate change. This contribution will be all the greater since the latest generation of nuclear power plants are more efficient, thus cutting operating costs and boosting environmental performance. Furthermore, the largest uranium reserves are to be found in politically stable countries such as Australia and Canada.
The high level of fuel recycling in modern power stations also significantly contributes to security of supply, particularly since uranium reserves, which will suffice for several generations, can be significantly stretched by the deployment of the latest generation of nuclear power plants. At the same time this high level of recycling helps the avoidance of high-level radioactive waste. It should be stressed that the issue of the final disposal of radioactive waste can be resolved. Final disposal is often blocked not for scientific but for political reasons. In this connection the Commission and the Member States should finally submit and adopt a clear-cut overall plan for final disposal.
Neither should the rise in uranium prices give any cause for concern, unlike rises in the price of oil and gas, since the operating costs of a nuclear power station account for only 5% of its total costs. This guarantees a large degree of independence from price fluctuations. At the same time, it already costs significantly less to produce electricity from nuclear power than from fossil fuels and renewables. Consequently modern nuclear power plants can compete with oil from a price of USD 40 to 45 per barrel and with gas from a price of USD 5.70 per MBtu.
Nuclear fusion could make a further contribution to the environment and to security of supply. The creation of the International Thermonuclear Experimental Reactor, in which the EU is a controlling participant, is an important step towards securing future energy supplies. In the EU's 2007 budget, 6% of the research allocations are already set aside for fusion research. In addition, in the context of the EU’s energy budget, 27% of appropriations are spent on nuclear energy, most of it traditionally on nuclear safety.
The safety standards of European nuclear power plants are correspondingly high. In view of the worldwide resurgence of nuclear energy, the EU must ensure that the strict European safety standards are also applied globally. In this way the EU can make a significant contribution to global security of supply and environmental protection. This will also create an important market for European high technology, which will secure jobs in the EU.
СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (10.9.2007)
на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика
относно конвенционалните енергийни източници и енергийни технологии
(2007/2019(INI))
Докладчик по становище: Margrete Auken
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по развитие приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. Подчертава необходимостта от спешни действия в областта на достъпа до енергия, конвенционалните енергийни източници и енергийни технологии с цел да се преодолеят проблемите, свързани с икономическото и социално развитие и изменението на климата;
2. Отбелязва, че повишеният достъп до устойчива енергия е от ключово значение за развиващите се страни, с оглед постигането на техните Цели за развитие на хилядолетието (ЦРХ). Счита се, че понастоящем 2 милиарда души изпитват недостиг на енергия, което ограничава възможностите им за икономическо развитие и за подобряване на стандарта на живот;
3. С оглед на редица неразрешени въпроси относно жизнеспособността на технологията, счита, че нито технологиите за улавяне и съхраняване на въглерод, нито ядрената енергия (имайки предвид съпровождащите я значителни рискове за сигурността) са устойчиви;
4. Призовава за повишено сътрудничество с развиващите се страни, както и за увеличаване на подкрепата и на трансфера на технологии и ресурси от ЕС към тях в областта на устойчивия енергиен капацитет, възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност; отбелязва очевидните предимства, дължащи се на благоприятните климатични условия в области като слънчевата енергия, която предоставя ефективен способ за посрещане на рязко нарастващите разходи за петрол;
5. Въпреки това подчертава, че определени възобновяеми енергийни източници, включително биоетанол, получен от земеделски суровини, биха могли да навредят на традиционното земеделие и да окажат отрицателно въздействие върху световното производство на храни, и биха имали вредни последици за околната среда (напр. обезлесяването на региона на р. Амазонка); подчертава също така, че с оглед на тези неблагоприятни ефекти, това алтернативно решение трябва да се проучи много внимателно и следователно призовава Комисията да продължи работата си по разработването на критерии за устойчивост по отношение на биогоривата;
6. Призовава да се направят допълнителни подобрения на Механизма за чисто развитие от Протокола от Киото, за да може същият да изпълни целта си да създаде възможност за трансфер на ефективни, чисти и подходящи енергийни технологии за развиващите се страни;
7. Признава потенциала, който Световният фонд за енергийна ефективност и възобновяема енергия на ЕС предлага като световен фонд за рисков капитал, който е в състояние да мобилизира частни инвестиции в проектите за енергийна ефективност и за възобновяеми енергийни източници в развиващите се страни;
8. Призовава Европейската Комисия да засили дейността си по отношение на корпоративната социална отговорност, за да гарантира, че многонационалните енергийни предприятия в развиващия се свят полагат всички усилия, за да насърчат енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници и по-чистите технологии при експлоатацията на изкопаеми горива, както и за да гарантират здравословни условия и безопасност за персонала;
9. Счита обаче, че изкопаемите горива също са необходими за преходен период от време с оглед на посрещането на оправданите нужди на развиващите се страни и призовава за провеждане на мерки за подобряване на устойчивото използване на местни ресурси по възможно най-ефективния в енергийно отношение начин; отбелязва заплахата, която представляват агрогоривата по отношение на биоразнообразието и безопасността на храните в развиващите се страни;
10. Предвид неотложния характер на ситуацията, призовава за незабавно увеличаване на помощта за развиващите се страни при използването на чисти въглищни технологии, които са доказали своята жизнеспособност и ефективност;
11. Признава неотложната необходимост от ускоряване на демонстрацията и внедряването на технологии за улавяне и съхранение на въглерод, за да се ограничат емисиите по време на преходния период за развиващите се страни за преминаване от изкопаеми горива към възобновяеми източници; в тази връзка призовава за увеличаване на подпомагането на научноизследователски програми, разработване на необходимите правни и финансови рамки, както и сътрудничество с промишлеността с цел да се гарантира, че всички нови електроцентрали, използващи въглища, ще са съвместими с технологиите за улавяне и съхранение на водород от 2010 г нататък;
12. Подкрепя насърчаването на проекти и технологии, които подобряват енергийната ефективност и енергийната сигурност в развиващите се страни и които са специално приспособени към потребностите и условията в тези страни, например обучение относно произвеждане на ефективни от енергийна гледна точка печки за собствена употреба, което може да спомогне както за създаване на работни места, така и за борбата срещу опустиняването и изменението на климата и за подобряване на общественото здраве;
ПРОЦЕДУРА
|
Заглавие |
Конвенционални енергийни източници и енергийни технологии |
||||||
|
Номер на процедура |
|||||||
|
Водеща комисия |
ITRE |
||||||
|
Становище, изказано от |
DEVE |
||||||
|
Засилено сътрудничество - дата на обявяване в заседание |
|
||||||
|
Докладчик по становище |
Margrete Auken |
||||||
|
Заместен докладчик по становище |
|
||||||
|
Разглеждане в комисия |
27.8.2007 г. |
|
|
|
|
||
|
Дата на приемане |
10.9.20007 |
||||||
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
9 8 0 |
|||||
|
Членове на ЕП, присъствали на окончателното гласуване |
Margrete Auken, Thijs Berman, Nirj Deva, Alain Hutchinson, Romana Jordan Cizelj, Maria Martens, Luisa Morgantini, José Javier Pomés Ruiz, Horst Posdorf, Pierre Schapira, Jürgen Schröder, Feleknas Uca, Johan Van Hecke, Luis Yañez-Barnuevo García, Jan Zahradil, Mauro Zani |
||||||
|
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Irena Belohorská, John Bowis, Atanas Paparizov, Ralf Walter |
||||||
|
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване |
|
||||||
|
Забележки (данни, на разположение само на един език) |
... |
||||||
СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия (7.6.2007)
на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика
по конвенционалните източници на енергия и енергийни технологии
(007/2091(INI))
Докладчик по становище: Sajjad Karim
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по международна търговия приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. Счита, че Комисията е заложила твърде много на улавянето и съхраняването на въглерод (ССS), докато надеждността на този процес за генерирането на енергия все още не е доказана и няма да бъде практическа алтернатива още около 10 години; остава загрижен относно важните въпроси, които все още се повдигат относно безопасността, въздействието върху околната среда, технологическата приложимост, правния статут и цената на появяващите се технологии за улавяне и съхраняване на въглерод (ССS); подчертава, че един от основните проблеми, свързани със ССS, е неговата цена, тъй като за да бъде широко възприета и достъпна алтернатива, цената трябва да бъде намалена от 100 щ. долара за тон на около 10 щ. долара за тон; настоява вниманието да не се отклонява от развиването на възобновяемите източници на енергия, които са една достъпна, практическа алтернатива; настоява, че за стабилизиране на емисиите на въглероден двуокис, на улавянето и съхраняването на въглерод (ССS) трябва да се гледа като на преходно допълнително средство за увеличаване на възобновяемите източници на енергия и тяхната ефективност, а не за да бъде насърчавано използването на въглища;
2. Призовава Комисията да проучи възможността схемата за търговия с емисии (СТЕ) на ЕС да се съчетае с други международни схеми, с цел да създаде примерна цена за въглерода, включваща социалните разходи, и да използва средствата, получени при обмена на въглерод, за ускоряване на действието в полза на развиващите се страни; подкрепя разширяването на европейската схема за търговия с емисии на въглероден двуокис, така че тя да обхване възможно най-много области; подчертава, че включването на социалните разходи на въглеродните емисии в пазарните цени ще подкрепи финансирането на нисковъглеродни технологии, като спомогне за повишаване на тяхната конкурентоспособност по отношение на технологии, които са по-малко съобразени с екологичните критерии;
3. Отбелязва, че ролята на улавянето и съхраняването на въглерод (ССS) ще бъде разгледана в прегледа на СТЕ след 2012 г.; отбелязва същевременно, че някои бизнес проекти за улавяне и съхраняване на въглерод могат да влязат в действие преди 2012 г., включително в държави-членки и в Норвегия, които ще бъдат свързани със СТЕ посредством Споразумението за Европейското икономическо пространство (Споразумението за ЕИП) от 1 януари 2008 г.; призовава работната група по СТЕ да проучи в каква степен улавянето и съхраняването на въглерод може да бъде признато в рамките на схемата за търговия с емисии (СТЕ), като се има предвид необходимостта от сходно третиране на дейностите с ниски емисии на CO2 или без такива, както и необходимостта от сходни условия както между различните възможности за улавяне и съхраняване на въглерод, така и навсякъде в ЕС по отношение на инвестициите в гореспоменатите технологии;
4. Изразява загриженост от засиленото изграждане на въглищни електроцентрали в Китай и Индия (които, като развиващи се страни, не са обвързани с Протокола от Киото), като подчертава, че се очаква Китай да изпревари САЩ в емисиите на въглероден двуокис през 2007 г., но отбелязва, че те се стремят да разнообразяват източниците на енергия; подчертава износния потенциал на европейските технологии за чиста енергия; подчертава, че за да се насърчи ограничаването на въглеродни емисии, като едновременно се поддържа нивото на икономически растеж, технологиите за чиста енергия, заедно с изграждането на капацитет, трябва да се превърнат в приоритет за инвестирането в европейски инфраструктури в развиващите се страни;
5. Подкрепя сътрудничеството на Комисията с Китай, и в частност Партньорството ЕС-Китай от 2005 г. относно промяната на климата и последвалия през 2006 г. Меморандум за разбирателство относно сътрудничеството в областта на технологиите за генериране на електрическа енергия с почти нулеви емисии, който следва да насърчи развитието на технологии за чиста енергия; призовава Комисията да работи с Китай за изработване на пътна карта за разработване на технологии за чиста енергия в Китай и за определяне на ключовите действия и жалони за разработването и разпространението на технологии за чиста енергия в Китай; настоятелно призовава Комисията да установи подобни отношения с други страни с нововъзникващи пазарни икономики, и в частност Индия и Бразилия, които също могат да имат значителни запаси от въглища;
6. Отбелязва резултатите от едно проучване на Международната агенция по енергетика (МАЕ) от 2005 г., което показа, че разпространението на някои технологии в страни, нечленуващи в ОИСР, би могло да се окаже много разходно ефективно и да бъде особено важно, когато са налице значителни различия между геоложките и природните ресурси на страните; счита, че в такива случаи, страните могат да обмислят включването на финансовата подкрепа за развиващите се страни, за да им помогнат да постигнат националните цели за разпространение на гореспоменатите технологии; подчертава, че следователно възможността за трансгранична търговия с инструменти за разпространение би подобрила ефективността, като гарантира, че разпространението се осъществява там, където това е най-ефективно по отношение на разходите;
7. Отбелязва, че политиките за разпространение, като възобновяемите механизми за подкрепа, имат тенденция да се прилагат на национално равнище и че все още не е направен опит за тяхното хармонизиране; отчита, че хармонизирането на съществуващите инструменти може да бъде практически трудно, но счита, че очакваното широко въвеждане на политики за разпространение на технологии за чиста енергия в следващите 5-10 години предоставя значителна възможност за проучване на начините, по които съответните политики за разпространение могат да бъдат проектирани с цел максимизиране на ефикасността от международната търговия; призовава Комисията да проучи възможностите за включване на търговски аспект в нейния политически подход с цел обединяване на усилията в по-големи пазари, минимизиране на разходите в регионите или запазване на диференциран подход между страни, намиращи се на различна степен на развитие; счита, че подобно хармонизиране би позволило по-голяма трансгранична съгласуваност и би стимулирало намаляването на разходите, посредством ускоряването на растежа на нови пазари в чужбина, особено в развиващите се страни;
8. Призовава Комисията да подкрепи усилията на Световната банка и регионалните банки за развитие за създаване на рамкова програма за инвестирането в енергийния сектор, насочена към разходите, рисковете и институционалните и информационни прегради, с които трябва да се преборят партньорствата в обществения и частния сектор, поддържащи нисковъглеродните и безвъглеродните технологии; призовава Комисията да направи оценка на различните механизми, предназначени да улеснят сътрудничеството в областта на изследователската и развойна дейност, както и други цели за трансфер на технологии, като Азиатско-Тихоокеанското партньорство за чисто развитие и климат и Ръководния форум за улавяне на въглерод; призовава Комисията да разработи критерии за оценка за международно финансиране, обмен на информация и механизми за изследователска и развойна дейност, въз основа на тяхната способност да допринесат за дългосрочното нисковъглеродно и безвъглеродно технологично развитие;
9. Подчертава, че трансферът на технологии за чиста енергия към развиващите се страни е ключов в борбата срещу климатичните промени и за изпълнение на целите на хилядолетието за развитие; отбелязва, че на срещата на високо равнище в Гленигълс през 2005 г. ръководителите на Г8 признаха необходимостта от по-голямо международно сътрудничество и съгласуваност в областта на изследванията и разработването на енергийни технологии; отбелязва също така, че същевременно, държавните глави на Бразилия, Мексико, Южна Африка, Китай и Индия излязоха със съвместно изявление, целящо създаването на нов модел за международно сътрудничество в бъдеще, включително по-добро участие в изследователската и развойната дейност, международното финансиране за трансфера на технологии и съгласувани усилия за справяне с някои въпроси, свързани с правата на интелектуална собственост; призовава Комисията, по пътя на диалога, да разгледа преградите, свързани с правата върху интелектуалната собственост, за придобиването на съществуващи патентовани технологии за чиста енергия, въз основа на допълнителен анализ на това как международното финансиране и публично-частните инициативи са допринесли за трансфера на технологии, обхванати от права на интелектуална собственост, в други области; призовава Комисията да проучи потенциала на нови видове публично-частни партньорства в световен мащаб в областта на технологиите, насочени към борба с климатичните промени, като се опира на опита на международните споразумения в подкрепа на достъпа на правата върху интелектуалната собственост до ретровирусните лекарствени продукти за развиващите се страни.
ПРОЦЕДУРА
|
Заглавие |
Конвенционални източници на енергия и енергийни технологии |
||||||
|
Номер на процедура |
|||||||
|
Водеща комисия |
ITRE |
||||||
|
Становище, изказано от Дата на обявяване в заседание |
INTA |
||||||
|
Докладчик по становище Дата на назначаване |
Sajjad Karim |
||||||
|
Разглеждане в комисия |
11.4.2007 |
8.5.2007 |
|
|
|
||
|
Дата на приемане |
4.6.2007 |
||||||
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
12 2
|
|||||
|
Членове на ЕП, присъстващи на окончателното гласуване |
Graham Booth, Carlos Carnero González, Daniel Caspary, Françoise Castex, Christofer Fjellner, Béla Glattfelder, Eduard Raul Hellvig, Jacky Henin, Sajjad Karim, Erika Mann, Vural Öger, Georgios Papastamkos, Tokia Saïfi, Corien Wortmann-Kool |
||||||
СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (11.9.2007)
на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика
по конвенционалните енергийни източници и енергийни технологии
(2007/2091(INI))
Докладчик по становище: Bogusław Sonik
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. приветства съобщението относно устойчивото производство на електрическа енергия от изкопаеми горива: към постигане на почти нулеви емисии от въглищата след 2020 г. (COM(2006)0843);
2. подчертава, че са необходими действия във връзка със сигурността и разнообразяването на енергийните доставки в Европа и същевременно подчертава, че тези действия следва да бъдат изцяло в съответствие със стратегията за устойчиво развитие и целите в рамките на политиката за борба с изменението на климата;
3. отбелязва ролята на изкопаемите горива като важен елемент от съчетаването на различни видове енергия в Европейския съюз; отбелязва, че 50% от електрическата енергия в ЕС понастоящем се произвежда от изкопаеми горива (предимно въглища и природен газ); изтъква, че изкопаемите горива допринасят в голяма степен за изменението на климата; отново призовава Комисията и държавите-членки да дадат допълнителен тласък на мерките за енергоспестяване и на прехода към устойчиви енергийни източници;
4. е силно загрижен във връзка с емисиите на CO2, отделяни от изкопаеми горива, които понастоящем са най-сериозната причина за глобалното затопляне, но признава факта, че за да могат изкопаемите горива да изпълняват каквато и да е роля по отношение на съчетаването на различни видове енергия, трябва да се приложат незабавно решения за рязко намаляване на емисиите на парникови газове;
5. отправя препоръка във връзка с прегледа на схемата на ЕС за търговия с емисии за провеждане на търг за първоначалните квоти за сектора на производството на електрическа енергия с цел да се подобри включването на външните разходи, свързани с емисиите на CO2, и да се въведат по-големи стимули за инвестиции в по-ефективно производство на електрическа енергия;
6. отбелязва, че въглищата могат да продължат да оказват ценен принос към сигурността на енергийните доставки, както и не само към икономиката на ЕС, но и към световната икономика като цяло, при условие че се използват подходящи технологии; припомня, че са разработени технологии за „чисти въглища“, които обаче не се използват широко в сектора за производство на електрическа енергия;
7. подчертава, че тъй като промишленото приложение на технологиите за „чисти въглища“ ще отнеме поне още едно десетилетие, значителното намаляване на емисиите на парникови газове трябва да продължи да бъде крайъгълен камък на политиката на ЕС по отношение на изменението на климата, както бе посочено в заключенията от Европейския съвет, проведен през м. март 2007 г.;
8. признава, че прилагането на технологиите за „чисти въглища“ би могло да доведе до понижаване на ефективността на енергийното производство;
9. изтъква, че технологиите и процесите за улавяне и съхранение на CO2 могат да се окажат именно едни от тези подходящи технологии, въпреки че понастоящем те се намират в етап на изпитания и изискват допълнителни оценка и изследвания;
10. подчертава, че финансовите средства на ЕС, предназначени за изследвания в областта на системите за улавяне и съхранение на CO2, ще се използват единствено за научни изследвания и разработки във връзка със съхранението на въглерод и неговото въздействие върху околната среда, докато проучванията във връзка със постигането на почти нулеви емисии на CO2 от захранваните с въглища електроцентрали ще се финансират от самите енергийни предприятия;
11. признава факта, че в настоящия етап от технологичния напредък се изчислява, че електрическата енергия от приложения за улавяне и съхранение на CO2 ще бъде също толкова скъпа, колкото и електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници;
12. настоятелно приканва Комисията да увеличи финансирането на научноизследователската и развойна дейност в областта на енергетиката, по-специално на технологиите за „чисти въглища“ и на възобновяемите източници на енергия, и да превърне демонстрациите на технологии за устойчиво използване на изкопаеми горива в един от своите приоритети в близко бъдеще; същевременно призовава държавите-членки да проявят еднакво силна ангажираност по отношение на научноизследователската и развойна дейност и демонстрациите в тази област;
13. подчертава, че въпреки че е необходимо да се увеличи финансирането за системите за улавяне и съхранение на CO2, това не трябва да се прави за сметка на финансирането на изследванията в областта на енергията от възобновяеми източници;
14. отправя искане към Комисията да изготви европейски стратегически план за енергийни технологии, основаващ се на системен и интегриран подход, който ще представлява подходящ инструмент за цялостната координация на научноизследователската и развойна дейност и демонстрациите, както и за максимално взаимодействие както на равнището на ЕС, така и на национално равнище;
15. при все това настоятелно приканва Комисията да осигури свободен достъп до резултатите от демонстрационните проекти в областта на системите за улавяне и съхранение на CO2 за страни в преход като Китай и Индия, където прилагането на подобни технологии би спомогнало за значително намаляване на световните емисии на CO2;
16. признава международното измерение на технологиите за улавяне и съхранение на CO2 и тяхната съществена роля в борбата срещу изменението на климата в други икономики, в които се използват въглища (включително САЩ, Япония, Индия и Китай);
17. подчертава значението на близкото сътрудничество между Комисията и частния сектор за повишаване на приложимостта на технологиите за чисти въглища;
18. настоятелно приканва Комисията да предложи при приемането на законодателните предложения във връзка със системите за улавяне и съхранение на CO2 да бъдат налагани правни задължения по отношение на въвеждането на системи за улавяне и съхранение на CO2 в новите централи, захранвани с въглища, включително лигнитни въглища;
19. призовава Комисията да направи оценка на възможните рискове от улавянето и съхранението на CO2 и да определи изисквания за издаване на разрешения за дейностите по улавяне и съхранение на CO2 и за подходящо управление на установените рискове и въздействие;
20. призовава Комисията и държавите-членки да въведат ясен механизъм за застраховане или поемане на отговорност преди разработването на каквито и да е търговски проекти за съхранение на въглерод; подчертава, че подобен механизъм би гарантирал наличието на високи стандарти по отношение на околната среда, както и на система с правно задължителен характер за определяне на отговорността при изтичания на CO2;
21. призовава Комисията да проучи задълбочено възможните мерки за извършване на демонстрации на технологиите за устойчиво използване на изкопаемите горива, и по-специално на технологии за изгаряне на въглища с ниски емисии на въглерод.
ПРОЦЕДУРА
|
Заглавие |
Конвенционални енергийни източници и енергийни технологии |
||||||
|
Номер на процедура |
|||||||
|
Водеща комисия |
ITRE |
||||||
|
Становище, изказано от: |
ENVI |
||||||
|
Засилено сътрудничество – дата на обявяване в заседание |
|
||||||
|
Докладчик по становище |
Bogusław Sonik |
||||||
|
Заместен докладчик по становище |
|
||||||
|
Разглеждане в комисия |
26.6.2007 г. |
|
|
|
|
||
|
Дата на приемане |
11.9.2007 г. |
||||||
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: 42 –: 0 0: 3 |
|
|||||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Adamos Adamou, Georgs Andrejevs, Liam Aylward, John Bowis, Frieda Brepoels, Hiltrud Breyer, Dorette Corbey, Chris Davies, Avril Doyle, Mojca Drčar Murko, Edite Estrela, Matthias Groote, Satu Hassi, Jens Holm, Caroline Jackson, Dan Jørgensen, Christa Klaß, Eija-Riitta Korhola, Holger Krahmer, Urszula Krupa, Aldis Kušķis, Linda McAvan, Marios Matsakis, Alexandru-Ioan Morţun, Roberto Musacchio, Péter Olajos, Miroslav Ouzký, Vladko Todorov Panayotov, Vittorio Prodi, Frédérique Ries, Guido Sacconi, Daciana Octavia Sârbu, Horst Schnellhardt, Richard Seeber, Kathy Sinnott, Bogusław Sonik, María Sornosa Martínez, Antonios Trakatellis, Thomas Ulmer, Marcello Vernola, Anders Wijkman, Glenis Willmott |
||||||
|
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Kathalijne Maria Buitenweg, Jutta Haug, Andres Tarand |
||||||
|
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване |
|
||||||
|
Данни (забележки, на разположение само на един език) |
... |
||||||
СТАНОВИЩЕ на комисията по РЕГИОНАЛНО развитие (25.7.2007)
на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика
относно традиционните източници на енергия и технологиите за производство на енергия
(2007/2091(INI))
Докладчик по становище: Francisca Pleguezuelos Aguilar
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. подчертава значението в дългосрочен план на традиционните енергийни източници за производството на енергия и регионалното развитие в Европа;
2. подчертава значението на традиционните източници на енергия от гледна точка на заетостта и доходите в миньорските райони (около 300 000 работни места само във въгледобивната промишленост), както и в областите, в които са разположени електроцентрали;
3. подчертава особената стратегическа важност на енергията от въглища и ядрената енергия (равняващи се съответно на 29 и 31% от производството на електроенергия в ЕС) за настоящия и бъдещия европейски енергиен микс; отбелязва изключително високата степен на зависимост от вноса на енергия от региони извън Общността, в които са налице проблеми по отношение на сигурността;
4. призовава за повишаване ефективността на технологиите, използвани в централите, работещи с изкопаеми горива, по-нататъшно подобряване на нормите за сигурност в ядрените централи, бързо развитие на технологиите на ядрен синтез и съответно увеличаване на финансирането за изследвания;
5. призовава държавите-членки, както и регионалните и местни власти да диверсифицират и децентрализират производството на енергия, като използват най-подходящите ресурси в различните региони на ЕС и вземат предвид специфичните регионални характеристики;
6. посреща със задоволство изводите, съдържащи се в Четвъртия доклад на Комисията относно икономическото и социално сближаване (COM(2007)0273), според които регионите с най-висок БВП на глава от населението имат най-ниско потребление на енергия на единица произведена продукция; при все това изтъква, възможностите за икономически растеж, които предоставят инвестициите в производството на устойчива енергия от изкопаеми горива за всички региони на ЕС, посредством новаторство и конкурентноспособна енергийна политика; ето защо призовава Комисията и държавите-членки да анализират факторите, които способстват за стимулиране на подобни инвестиции, както и да насърчат, за тази цел, обмена на добри практики;
7. призовава настоятелно Комисията, както и регионалните и местни власти да предприемат мерки с цел поощряване на рационалното използване на енергията, както електрическа, така и термална, и по-специално чрез широко обхватно насърчаване на строителството на „интелигентни“ от гледна точка на енергията сгради, рационални системи за улично осветление, правилно изолиране на системите за пренос на термална енергия (в частност в градските агломерации), замяна на остарелите електрически уреди с уреди, пестящи енергия и т.н.;
8. изразява задоволство относно заключенията на Европейския съвет, състоял се на 9 март, и по-специално във връзка с взетото решение за намаление с 20% на емисиите на парникови газове до 2020 г. в сравнение със стойностите за 1990 г., или с 30% в случай на споразумение с други промишлено развити страни в рамките на международните споразумения; при все това припомня своята резолюция от 14 декември 2006 г. относно европейската стратегия за устойчива, конкурентноспособна и сигурна енергия - Зелена книга[1], в която се посочва, че до 2020 г. 25% от потреблението на енергия следва да се опира на възобновяеми източници и отправя искане към държавите-членки да сътрудничат тясно с местните и регионални власти при разработване и прилагане на националните планове с оглед постигане на тази амбициозна цел;
9. изтъква отново големия потенциал, с който разполагат отдалечените и най-отдалечените райони по отношение на възобновяемите източници на енергия поради техните географски и климатични характеристики; призовава настоятелно този фактор с изключителен потенциал да бъде използван по-възможно най-добрия начин;
10. отбелязва значителния потенциал на производството на енергия от биомаса, като част от енергийния микс на ЕС, което би могло да допринесе за създаване на редица работни места в селските райони ; припомня на Комисията и държавите-членки, че производството на енергия от биомаса, както и от изкопаеми горива, води до изпускане в атмосферата на значителни количества CO2 и държавите-членки следва да използват технологии за улавяне на въглеродния двуокис, при възможност; отбелязва, че екстензивното производство на биомаса следва да бъде извършвано по устойчив начин, без да се нанасят вреди на околната среда, както в ЕС, така и в трети страни;
11. счита, че Европейският съюз заема водеща позиция в световен мащаб по отношение на т.нар. „чисти” технологии за производство на енергия, които са ефикасни и свързани с малки емисии на въглероден двуокис, което би могло да съставлява ключов фактор за регионалното развитие, и настоятелно приканва държавите-членки и регионални и местни власти да поощрят инвестициите за въпросните технологии;
12. настоява Комисията, държавите-членки, регионите и другите засегнати участници да използват ефективно предоставените от политиката на сближаване възможности и да инвестират в нови енергийни технологии, като използват както възобновяеми източници на енергия, така и устойчиви изкопаеми горива (централи с „ниски емисии“);
13. настоятелно призовава държавите-членки и регионалните власти да предприемат мерки за подобряване на енергийната сигурност чрез засилено пряко сътрудничество в енергийния сектор, по-специално в граничните райони;
14.счита, че е особено важно да се инвестира в технологиите за устойчиво производство на енергия и изразява положителното си мнение относно използването на структурните фондове, като един от начините за финансиране на проекти от подобно естество;
15. изразява съжалението си относно липсата на по-задълбочена и точна информация относно потреблението, цените и производството на енергия на регионално равнище; призовава Комисията и държавите-членки към сътрудничество с оглед провеждане на изследване относно тези данни на европейско равнище;
16. отправя настоятелно искане към Комисията да направи оценка, от териториална гледна точка, на въздействието на нейните предложения в областта на енергийната политика и да предостави резултатите на вниманието на държавите-членки;
17. отбелязва отново, че залежите от въглища са доста разпръснати в световен мащаб, като Европейският съюз разполага с известно количество от тях, което гарантира доставките; ето защо изразява задоволство относно предложението на Комисията да инвестира в пилотни проекти, предоставящи цялостни технологични решения за т.нар. „чисти въглища“ чрез улавяне и съхранение на въглероден двуокис, с оглед постигане на жизнеспособността от търговска гледна точка на въпросните технологии за устойчиво използване на въглищата за производство на електроенергия;
18. подкрепя използването на седиментни басейни за съхраняване на въглерод, но отбелязва, че според Междуправителствения комитет на ООН по климатичните промени, Европа разполага с малко на брой седиментни басейни с голям потенциал, които биха могли да бъдат използвани за съхраняване на CO2, като повечето от тях са разположени в Северно, Средиземно и Черно море; изтъква, че преносът на уловения в процеса на производство CO2 до най-подходящите за неговото съхраняване райони трябва да се извършва чрез тръбопроводи или по море, като това следва да се вземе предвид при изчисляване на стойността, изразена във въглерод, на подобни проекти;
19. отбелязва, че в Европейския съюз една трета от съоръженията, използващи въглища, ще достигнат края на своя технологичен живот преди т.нар. „технологии за устойчиво използване на въглищата“ да станат надеждни от търговска гледна точка и отправя искане новите електроцентрали, използващи изкопаеми горива, да могат да получат помощи на национално и общностно равнище (чрез структурните фондове);
20. изтъква факта, че според Междуправителствения комитет на ООН по климатичните промени концентрацията на въглерод води до повишаване киселинността на водата; ето защо, счита, че е от значение съхраняването на въглерод под морското дъно да няма отрицателно въздействие върху морската среда или хранителната верига и следва да не бъде разрешено в зони, в които морската екосистема е особено уязвима;
21.призовава настоятелно държавите-членки да финансират в еднаква степен научноизследователската и развойна дейност, от една страна, и пилотни проекти за разработване на технологии за т.нар. „чисти въглища“, от друга страна.
22. подчертава, че е от значение жителите на зоните, в които се намират електроцентрали, използващи въглища, да бъдат информирани относно свързаните с тях опасности и изтъква, че е важно да бъдат публикувани проектите за модернизиране на съществуващите централи и подобряване на въздействието им върху околната среда;
23. призовава за отпускане на повече средства за измерване на въздействието върху околната среда и подобрителни мерки в районите, в които са разположени електроцентрали, използващи въглища.
ПРОЦЕДУРА
|
Заглавие |
относно традиционните източници на енергия и технологиите за производство на енергия |
||||||
|
Номер на процедура |
|||||||
|
Водеща комисия |
ITRE |
||||||
|
Становище, изказано от Дата на обявяване в заседание |
REGI |
||||||
|
Засилено сътрудничество - дата на обявяване в заседание |
|
||||||
|
Докладчик по становище Дата на назначаване |
Francisca Pleguezuelos Aguilar |
||||||
|
Заместен докладчик по становище |
|
||||||
|
Разглеждане в комисия |
7.6.2007 |
|
|
|
|
||
|
Дата на приемане |
17.7.2007 |
||||||
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: 39 –: 0 0: 4 |
|
|||||
|
Членове на ЕП, присъствали на окончателното гласуване |
Alfonso Andria, Stavros Arnaoutakis, Elspeth Attwooll, Tiberiu Bărbuleţiu, Jean Marie Beaupuy, Rolf Berend, Wolfgang Bulfon, Bairbre de Brún, Vasile Dîncu, Gerardo Galeote, Iratxe García Pérez, Pedro Guerreiro, Zita Gurmai, Marian Harkin, Jim Higgins, Filiz Husmenova, Mieczysław Edmund Janowski, Rumiana Jeleva, Tunne Kelam, Evgeni Kirilov, Constanze Angela Krehl, Mario Mantovani, Sérgio Marques, James Nicholson, Lambert van Nistelrooij, Jan Olbrycht, Maria Petre, Markus Pieper, Pierre Pribetich, Wojciech Roszkowski, Elisabeth Schroedter, Grażyna Staniszewska, Kyriacos Triantaphyllides, Oldřich Vlasák |
||||||
|
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Jan Březina, Den Dover, Jill Evans, Emanuel Jardim Fernandes, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Samuli Pohjamo, Christa Prets, Károly Ferenc Szabó |
||||||
|
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Thomas Ulmer |
||||||
|
Забележки (данни, на разположение само на един език) |
|
||||||
- [1] Приети текстове, P6(2006)0603
ПРОЦЕДУРА
|
Заглавие |
Конвенционални енергийни източници и енергийни технологии |
|||||||||||
|
Номер на процедура |
2007/2091(INI) |
|||||||||||
|
Водеща комисия |
ITRE |
|||||||||||
|
Становище, изказано от Дата на обявяване в заседание |
REGI 26.4.2007 |
DEVE 26.4.2007 |
INTA 26.4.2007 |
ENVI 26.4.2007 |
|
|||||||
|
Неизказано становище |
TRAN 28.2.2007 |
IMCO 7.5.2007 |
ECON 13.3.2007 |
AFET 8.5.2007 |
|
|||||||
|
Засилено сътрудничество - дата на обявяване в заседание |
|
|
|
|
|
|||||||
|
Докладчик по становище Дата на назначаване |
Herbert Reul |
|
||||||||||
|
Заместен докладчик по становище |
|
|
||||||||||
|
Разглеждане в комисия |
3.5.2007 |
7.6.2007 |
12.9.2007 |
|
|
|||||||
|
Дата на приемане |
13.9.2007 |
|||||||||||
|
Резултат от окончателното гласуване |
+ - 0 |
37 7 3 |
||||||||||
|
Членове на ЕП, присъствали на окончателното гласуване |
Šarūnas Birutis, Jan Březina, Philippe Busquin , Jorgo Chatzimarkakis, Giles Chichester, Den Dover, Nicole Fontaine, Adam Gierek, Norbert Glante, András Gyürk, Rebecca Harms, Erna Hennicot-Schoepges, Ján Hudacký, Romana Jordan Cizelj, Romano Maria La Russa, Patrick Louis, Eluned Morgan, Angelika Niebler, Reino Paasilinna, Atanas Paparizov, Francisca Pleguezuelos Aguilar, Miloslav Ransdorf, Herbert Reul, Mechtild Rothe, Paul Rübig, Lydia Schenardi, Andres Tarand, Britta Thomsen, Radu Ţîrle, Alejo Vidal-Quadras, Dominique Vlasto. |
|||||||||||
|
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Alexander Alvaro, Jean-Pierre Audy, Ivo Belet, Danutė Budreikaitė, Joan Calabuig Rull, Manuel António dos Santos, Neena Gill, Françoise Grossetête, Satu Hassi, Edit Herczog, Vittorio Prodi, Bernhard Rapkay, Esko Seppänen, Peter Skinner, Dirk Sterckx, Silvia-Adriana Ţicău, Vladimir Urutchev. |
|||||||||||
|
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване |
|
|||||||||||
|
Дата на внасяне |
26.9.2007 |
|||||||||||
|
Забележки (данни, на разположение само на един език) |
|
|||||||||||