ДОКЛАД относно общите принципи на гъвкавата сигурност

15.11.2007 - (2007/2209(INI))

Комисия по заетост и социални въпроси
Докладчик: Ole Christensen

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно общите принципи на гъвкавата сигурност

(2007/2209(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Към общи принципи на гъвкавата сигурност: повече и по-добри работни места посредством гъвкавост и сигурност“ (COM(2007)0359),

–   като взе предвид обяснителното становище на Европейския икономически и социален комитет, относно „Гъвкавата сигурност (измерение на вътрешната гъвкавост - колективното договаряне и ролята на социалния диалог като инструменти за регулиране и реформиране на пазарите на труда)“ от 11 юли 2007 г. (SOC/272),

–   като взе предвид препоръките на европейските социални партньори от 18 октомври 2007 г. относно ключовите предизвикателства пред европейските пазари на труда[1],

–   като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно „Ролята на социалните партньори при съчетаването на професионалния, семейния и личния живот“ от 11 юни 2007 г. (SOC/271),

–   като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно „Заетост на приоритетни категории (Лисабонска стратегия)“ от 12 юни 2007 г. (SOC/251),

–   като взе предвид зелената книга на Комисията относно „Модернизиране на трудовото законодателство за посрещане на предизвикателствата на ХХІ век“ (COM(2006)0708) и резолюцията на Парламента по този въпрос от 11 юли 2007 г.[2],

–   като взе предвид изготвените от ОИСР„Перспективи за заетостта за 2006 г.: увеличаване на работните места и доходите“,

–   като взе предвид доклада на МОТ, озаглавен „Полезна ли е стабилната работна сила за икономиката? Схващания за връзката между срок на наемане на работа, производителност и заетост“ от м. август 2004 г., според който съществува положително взаимодействие между срока на наемане на работа и производителността,

–   като взе предвид Конвенция C87 на МОТ относно свободата на сдружаване и защита на правото на организиране (1948 г.), Конвенция С98 на МОТ относно правото на организиране и колективно договаряне (1949 г.) и Препоръка R198 на МОТ във връзка с трудовите правоотношения (2006 г.),

–   като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите[3], която забранява упражняването на възрастова дискриминация в сферата на заетостта,

–   като взе предвид своята резолюция от 6 септември 2006 г. относно европейския социален модел за бъдещето[4], която утвърждава общи ценности на Европейския съюз като равенство, солидарност, недискриминация и преразпределение,

–   като взе предвид членове от 136 до 145 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид членове 15, 20 и от 27 до 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално правата на закрила в случай на необосновано уволнение и на честни и справедливи условия на труд,

–   като взе предвид Европейската социална харта,

–    като взе предвид доклада на групата на високо равнище относно бъдещето на социалната политика в разширения Европейски съюз от м. май 2004 г.,

–   като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Лисабонската програма на Общността: доклад за техническо изпълнение от 2006 г.“ (SEC(2006)1379) и неговото прилагане,

-    като взе предвид Европейската харта за малките и средни предприятия,

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно социалната програма (COM(2005)0033),

–   като взе предвид националните програми за реформи в рамките на Лисабонската стратегия, представени от държавите-членки,

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Глобална Европа: конкурентноспособност в световен мащаб“ (COM(2006)0567),

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно интегрираните насоки за растеж и заетост (2005-2008 г.) (COM(2005)0141),

–   като взе предвид заключенията на председателството от м. март 2000 г., м. март 2001 г., м. март и м. октомври 2005 г. и м. март 2006 г.,

–   като взе предвид Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно рамковото споразумение за срочна работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP)[5],

–   като взе предвид своята резолюция от 23 март 2006 г. относно демографските предизвикателства и солидарността между поколенията[6],

–   като взе предвид Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги[7],

–   като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2006 г. относно прилагането на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници[8],

–   като взе предвид Конвенцията на МОТ от 1975 г. относно работниците мигранти (допълнителни разпоредби),

–   като взе предвид Конвенцията на МОТ от 1997 г. относно частните бюра по труда,

–   като взе предвид програмата на МОТ за достойни условия на труд,

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Насърчаване на достойни условия на труд за всички: приносът на ЕС за осъществяването на програмите за достойни условия на труд в целия свят“ (COM(2006)0249),

–   като взе предвид Директива 75/117/ЕИО на Съвета от 10 февруари 1975 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените[9],

-    като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите[10],

-    като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Насърчаване на достойни условия на труд за всички: приносът на ЕС за осъществяването на програмите за достойни условия на труд в целия свят“ (COM(2006)0249), и резолюцията на Парламента от 23 май 2007 г. относно насърчаване на осигуряването на достойни условия на труд за всички[11],

–   като взе предвид Директива 76/207/ЕИО на Съвета от 9 февруари 1976 г. относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие, и условията на труд[12],

–   като взе предвид Директива 92/85/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички-родилки или кърмачки[13],

–   като взе предвид Директива 94/33/EО на Съвета от 22 юни 1994 г. за закрила на младите хора на работното място[14],

–   като взе предвид Директива 94/45/ЕО на Съвета от 22 септември 1994 г. за създаване на Европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение[15],

–   като взе предвид Директива 2002/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. за изменение на Директива 76/207/ЕИО на Съвета за прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишаване, и условията на труд[16],

–   като взе предвид Директива 97/81/ЕО на Съвета от 15 декември 1997 г. относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) - Приложение: Рамково споразумение за работа при непълно работно време[17],

–   като взе предвид доклада на Европейската експертна група по гъвкава сигурност, озаглавен "Пътищата към гъвкава сигурност: превръщане на препятствията в мостове", от м. юни 2007 г.,

–   като взе предвид своята резолюция от 13 март 2007 г. относно корпоративната социална отговорност: ново партньорство[18],

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по икономически и парични въпроси, комисията по култура и образование и комисията по права на жените и равенство между половете (A6-0446/2007),

А. като има предвид, че ЕС е не само икономически съюз, но и общност със споделени ценности, поради което всяка реформа на трудовото законодателство и пазара на труда следва да отразява тези ценности, и като има предвид, че продължават да са в сила основните принципи на трудовото право, разработени в Европа; като има предвид, че трудовото законодателство следва да отразява диалога между всички социални партньори и един добър баланс между интересите на работодателите и работниците, от една страна, и гъвкавост и сигурност, от друга страна; като има предвид, че трудовото законодателство предоставя правна сигурност и защита за работниците и работодателите чрез законодателни мерки, колективни договори или съчетание от двете, и като има предвид, че успехът на всяка промяна в трудовото законодателство ще бъде по-голям, ако работниците се чувстват по-сигурни; като има предвид, че е необходимо да се повиши степента на сигурност едновременно на работници и предприятия, особено в случая на малки и средни предприятия; като има предвид, че тази сигурност зависи и от степента на трудност на намиране на нова работа, като има предвид световната конкуренция и бързото развитие на технологиите, които принуждават предприятията да се адаптират все по-бързо,

Б. като има предвид, че поради това гъвкавата сигурност следва да се разглежда като важен компонент на европейския социален модел, подпомагащ конкурентноспособните и приспособими стопански организации и работна сила; като има предвид, че терминът „гъвкава сигурност” поражда сериозни тревоги сред европейските работници, които се опасяват от повишаване на несигурността на работното място, и че следователно терминът и ясните принципи, които той включва, следва да бъдат възможно най-точно определени,

В. като има предвид, че 16% от европейците остават подложени на риск от бедност, а 10% живеят в безработни семейства, и че следователно е от съществено значение всяка реформа на базата на гъвкава сигурност да се основава на подробна оценка на въздействието, що се отнася до групи в уязвимо положение, и че всяка такава реформа следва да бъде насочена към укрепване на социалната интеграция, при което да не се излагат на риск нови групи,

Г. като има предвид, че безработицата в Европейския съюз няма пряко отношение към трудовото законодателство, а по-скоро към ограниченото създаване на работни места, което, наред с други фактори, зависи от наличието на динамични, новаторски и конкурентоспособни дружества и от инвестиране в научноизследователска и развойна дейност и обучение през целия живот, които също така могат да допринесат за динамичен пазар на труда,

Д. като има предвид, че модерната, новаторска и основаваща се на знанието икономика следва да се стреми към конкурентноспособност на най-високото ниво на веригата на стойността, като за постигането на това е необходима дългосрочна заетост и висококвалифицирана и силно мотивирана работна ръка,

Е. като има предвид, че една от целите на гъвкавата сигурност е да се увеличи предлагането на работни места на пазара на труда и същевременно да се предостави възможност на физическите лица и дружествата да се справят с промяната, както и да се повиши мобилността на европейския пазар на труда, и трябва да се съчетава с политика на създаване на устойчива заетост и доходи,

Ж. като има предвид, че мобилните работници все още са изложени на риск от загуба на социално-осигурителни обезщетения,

З. като има предвид, че, за да се избегне нелоялна конкуренция на вътрешния пазар, държавите-членки е необходимо да гарантират спазването на определено общо равнище на стандарти в трудовото им законодателство, като същевременно се гарантира, че това не възпрепятства държавите-членки да подобряват стандартите, в случай че имат желание за това,

И. като има предвид, че гъвкавата сигурност предполага баланс между права и отговорности на работодатели, работници, лица, търсещи работа, и публични органи, и че тя изисква климат на доверие и прозрачен диалог между публични органи, социални партньори и други заинтересовани лица, като всички страни са подготвени да поемат отговорност за промяна и да изготвят предложения за балансирана политика с оглед подпомагане на процеса на създаване на повече и по-добри работни места за всички, гарантиране на равенство между половете и борба срещу практиките на дискриминация на уязвими групи работници, като например мигранти, по-млади и по-възрастни работници и лица с увреждания,

Й. като има предвид, че, макар съобщението на Комисията да издига принципа на равнопоставеност на жените и мъжете, неговата формулировка е слаба, тъй като не поставя под въпрос фундаменталната неравнопоставеност на жените и мъжете по отношение на достъпа до пазара на труда и участието в него и на справедливото разпределение на незаплатения труд,

К. като има предвид, че високата безработица и сегментацията на пазара на труда трябва да се преодолеят чрез премахване на неравенствата, засягащи определени групи недостатъчно защитени работници, чрез насърчаване на създаването на работни места и чрез осигуряване на закрила на широк спектър права за всички работници и достъп до обучение през целия живот,

Л. като има предвид, че работата на непълен работен ден, по-ниското възнаграждение и срочните трудовоправни отношения – основните рискови фактори за бедност при трудова заетост - са характерни предимно за труда, полаган от жени,

М. като има предвид, че съобщението на Комисията, озаглавено „Към общи принципи на гъвкавата сигурност: повече и по-добри работни места посредством гъвкавост и сигурност“ (COM(2007)0359), трябва да се използва за поставяне на началото на по-балансиран дебат относно гъвкавата сигурност; като има предвид, че в проучванията на ОИСР и МОТ се подкрепя стратегия за политика, която обединява висока степен на социална сигурност, имаща положителни последици за степента на подмяна на работници и за нормата на производителност, а понятието в Европейския съюз за "добра работа" включва права и участие на работниците, справедливо възнаграждение, закрила на безопасността и здравето на работното място, както и организация на работата, съобразена със семейните задължения; като има предвид, че тези права са абсолютно необходими за приемането на Европейския съюз от неговите граждани,

Н. като има предвид, че Европейският социален фонд играе жизненоважна роля за насърчаване на социалния диалог и активните политики на пазара на труда, за да се гарантира по-силен европейски социален модел с повече и по-добри работни места,

О. като има предвид, че наскоро ОИСР заяви, че законодателството за закрила на трудовата заетост няма съществено въздействие върху общото равнище на трудова заетост и че високите равнища на възстановяване на обезщетенията при безработица имат положителни последици за производителността; като има предвид, че освен това, МОТ е доказала, че е налице положителна връзка между продължителността на заемане на даден пост и производителността,

1.  признава, че за да постигне успехи през ХХІ век, Европа се нуждае от добре образована работна сила и дружества, които могат бързо да се възползват от възможностите, откриващи се в едни динамичен свят, за увеличаване на производителността и насърчаване на новаторството;

2.  силно подкрепя заключението, че гъвкавостта може да бъде в интерес както на работниците, така и на работодателите, и че това може да се постигне чрез насърчаване на приспособими и надеждни договорни механизми, в т.ч. постоянни договори;

3.  подчертава обаче, че гъвкавата сигурност може да бъде политическа стратегия за реформиране на пазара на труда и като такава трябва да бъде изчерпателна, като включва всички съществуващи аспекти на заетостта и социалната политика както на национално равнище, така и на равнище на ЕС;

4.  съзнава, че, с оглед на промените в националните социално-осигурителни системи и трудовото законодателство, предлаганите от Комисията варианти за гъвкава сигурност се тълкуват твърде едностранно, тъй като не отчитат разходите, които предполагат тези мерки; поради това призовава Комисията извърши анализ на разходите и ползите във връзка с тези варианти; припомня, че концепция за гъвкава сигурност може да се изгради единствено в дългосрочна перспектива;

5.  подчертава, че европейската стратегия за гъвкава сигурност следва да разглежда по-обстойно изискванията на съвременната икономика, от какъв тип работна сила се нуждаят европейските предприятия, за да бъдат успешни и какви са основните пречки; подчертава необходимостта от отчитане в европейските и националните стратегии на специфичния характер на едноличните дружества, микропредприятията и малките предприятия за производство на стоки и услуги; изразява съжаление, че в съобщението на Комисията гъвкавата сигурност се разглежда единствено в контекста на трудовите правоотношения; поради това призовава за формулирането на свързани с гъвкавата сигурност обществени политики, които да създават подходящи условия за създаване на такъв тип предприятия, за тяхното развитие и прехвърляне;

6.  отбелязва с дълбока загриженост, че съобщението на Комисията се отнася до насърчаването на равенството между половете, но същевременно напълно пренебрегва задълженията и отговорностите, посочени в съобщението на Комисията, озаглавено "Пътна карта за равенство между жените и мъжете"; изразява критика по повод на факта, че съществуващото законодателство на ЕС, което насърчава равенството между половете, досега не е постигнало целите си и разликата в заплащането на основа на пола и липсата на разпоредби за съчетаване на професионалния и семейния живот, както и липсата на обществени заведения за грижи за деца, продължават да бъдат основни проблеми за европейските работници;

7.  счита, че стратегиите за гъвкава сигурност следва да улесняват набирането на работна ръка и да позволяват бързо реагиране на променящите се икономически обстоятелства, че стратегиите за гъвкава сигурност следва да решават тези проблеми на основата на прозрачен диалог със социалните партньори и други заинтересовани лица, в съответствие с националните обичаи и практика, както и на основата на оценка на въздействието, в която гъвкавост и сигурност следва взаимно да се укрепват;

8.  призовава Комисията да представи предложение за ограничен набор от синтезирани количествени показатели относно качеството на труда в допълнение към вече договорените показатели в рамките на реформата на насоките за трудова заетост от Лаакен през 2001 г.; счита, че Комисията следва да разчита и на показатели за инвестиции в човешки умения, на степента на несигурност на работните места и договорите, и на прехода между нестандартни към постоянни договори, за да се следи ефективността на политиките за заетост;

9.   възразява срещу предложеното от Комисията създаване на нов показател за "строгост на законодателството за закрила на трудовата заетост";

10. въпреки това счита, че най-големите проблеми в ЕС се отнасят до предлагането на квалифицирани и приспособими работници за конкурентоспособни и новаторски дружества; подчертава, че следва да се отдаде предимство на създаването на гъвкав пазар на труда чрез повишаване на образователните равнища и разширяване на възможностите за работни стажове и програми за обучение и преквалификация; чрез прилагане на ефективни политики срещу дискриминацията и премахване на бариерите пред интегрирането на пазара на труда на жени, мигранти, по-възрастни или по-млади работници и други групи в неравностойно положение; чрез премахване на пречките пред трудовата и географска мобилност и чрез активни политики за пазара на труда, които подпомагат прехода от едно работно място към друго; подчертава решаващата роля на квалифицираните и приспособими работници и на новите технологии в образованието и обучението, и припомня новите форми на гъвкавост, предложени в споразумението със социалните партньори относно работата от разстояние, работата на непълен работен ден и на срочен договор; изразява несъгласие с разграничаването от страна на Комисията на вътрешни и външни служители;

11. следователно предлага през м. декември 2007 г. Съветът да разгледа възможността за изтегляне на датата за отмяна на преходните мерки, които възпрепятстват свободното движение на работници от осем нови държави-членки до 1 януари 2009 г.; подчертава, че премахването на пречките за мобилност в края на 2008 г. би било важно политическо послание, потвърждаващо ангажимента на Европейския съюз да направи всичко възможно, за да подобри географската и професионална мобилност на работниците;

12. припомня, че свободното движение на работници е един от крайъгълните камъни на Европейския съюз, което налага разглеждането на много въпроси относно съвместимостта на социалните системи на държавите-членки, за да се гарантира пълното прилагане на тази свобода, при най-добри условия за работниците, в полза на европейската конкурентоспособност и без да се накърняват постиженията и равновесието на националните социални системи;

13. подчертава, че в един глобализиран свят, държавите-членки трябва да засилят усилията си за равно третиране на всички лица в трансграничните региони, както и че най-добрите практики налагат сключването на справедливи двустранни споразумения в духа на реципрочност между държавите-членки, по-специално в областта на данъчното облагане;

14. отбелязва, че гъвкавата сигурност следва да подкрепя и прилага равнопоставеността на половете, като насърчава равния достъп на жените и мъжете до качествена заетост и като предлага възможности за съчетаване на работа и семеен живот, особено с оглед на факта, че три четвърти от новите работни места, създадени в ЕС след 2000 г., се заемат от жени, които често вече са заети на гъвкави или по-малко сигурни трудови договори;

15. следователно предлага Европейският съвет през м. декември 2007 г. да приеме по-балансиран набор от общи правила за гъвкава сигурност, основаващи се на създаването на качествена заетост и укрепването на ценностите на европейския социален модел; счита, че тези принципи следва да включват:

•  действия в подкрепа на създаването на приспособими и надеждни договорни механизми и действия, насочени срещу неправомерните трудови практики, особено при някои нестандартни договори;

•  премахване на сегментацията на пазара на труда чрез насърчаване на сигурността на трудовата заетост и подобряване на сигурността на работните места; всички работници трябва да разполагат с ядро от права, независимо от трудовия им статут;

•  съчетаване на професионалния и семейния или личния живот и насърчаване на концепцията за "достойни условия на труд";

•  партньорство между правителството (на местно, регионално и национално равнище), социалните партньори и гражданското общество при управлението на промяната;

•  равнопоставеност на половете и насърчаване на равните възможности за всички;

•  създаване и прилагане на национални пътища в тесни консултации със социалните партньори в съответствие с националните обичаи и практика;

•  увеличаване на приспособимостта на предприятията и работниците чрез засилване на сигурността по време на преходите;

•  необходимост от квалифицирана и адаптивна работна сила, съчетавайки по този начин активните политики на пазара на труда с инвестиции в обучението през целия живот с цел повишаване на възможностите за наемане на работа;

•  макроикономическа рамка за балансиран и устойчив растеж и повече и по-добри работни места;

16. припомня, че Европейският съюз има определени компетенции в областта на заетостта и социалната политика в рамките на принципите на субсидиарност и пропорционалност и напомня на Комисията и на държавите-членки за тяхната отговорност при гарантиране на някои права на равнище ЕС; припомня, че европейското законодателство допълва националните правила относно пазара на труда и представлява важен елемент по отношение на укрепването на правата на работниците;

17. призовава Комисията и държавите-членки да обърнат особено внимание на правното положение на самостоятелно заетите лица, дребните предприемачи и малките и средни предприятия, което се характеризира със силна икономическа зависимост от техните клиенти, и да разгледат заедно най-подходящите законодателни средства за подобряване на нивото на социалната им закрила;

18. изразява съжаление, че Съветът не е успял да постигне напредък по ключови въпроси от областта на трудовата заетост, които биха могли да спомогнат за насърчаването на гъвкавата сигурност като положителна концепция;

19. призовава също така и за възобновяване на борбата срещу недекларирания труд и сивата икономика, които въпреки различната им степен в държавите-членки носят вреди на икономиката, оставят работниците без закрила, вредят на потребителите, намаляват данъчните приходи и водят до нелоялна конкуренция между предприятията; призовава Комисията да се бори срещу недекларирания труд именно чрез по-ефективна координация и административно сътрудничество между националните трудови инспекторати и/или социални партньори; призовава за интензивна координация на национално равнище между съответните публични и частни организации и призовава държавите-членки да използват новаторски методи, основаващи се на показатели и ориентири, характерни за различните стопански отрасли с цел борба срещу намаляването на фискалните приходи; призовава Комисията да подкрепи обмена на най-добри практики между държавите-членки в борбата срещу недекларирания труд;

20. изразява убеденост, че най-добрият начин за създаване на климат на доверие и диалог е чрез участието на социалните партньори и другите заинтересовани страни в адаптирането на националните политики и насърчаването на колективните договори в рамките на ангажираща система за заетост, в която съществува висока степен на доверие и в резултат на това се гарантира установяването на равновесие; подчертава необходимостта от преодоляване на недостатъците в обхвата на колективното договаряне и необходимостта от гарантиране на правата на сдружаване и представителство на социалните партньори; насърчава разширяването на колективното договаряне и социалния диалог съгласно националните обичаи и практики, включително трансграничния и секторния диалог, за да могат да обхванат обучението, организацията на труда и въпросите, свързани с предвиждането на промени, преструктурирането и преместването;

21. припомня, че не съществува универсален подход по отношение на гъвкавата сигурност и че всяка държава-членка следва да изгради елементите на своето разбиране за гъвкавата сигурност въз основа на своето собствено положение и национални традиции, в рамките на общите принципи;

22. подчертава, че всички модели на гъвкава сигурност следва да се основават на общи ценности, които са залегнали в европейския социален модел; счита, че изискванията за гъвкавост и сигурност взаимно се подсилват и че гъвкавата сигурност позволява на предприятията и работниците да се приспособят по подходящ начин към новото международно положение, което се характеризира със силна конкуренция от възникващите икономики, запазвайки същевременно висока степен на социална закрила, социално-осигурителни обезщетения и обезщетения за безработица, защита на здравето и безопасността, активни политики за пазара на труда и възможности за учене/обучение през целия живот и модерно и прозрачно трудово законодателство; освен това подчертава успеха на постоянното и ефективно колективно договаряне, което може да бъде осигурено от силни и представителни социални партньори, и също така подчертава необходимостта от всеобхватни разпоредби относно социалното подпомагане и всеобщ достъп до качествени услуги като например грижи за деца и други зависими лица; подчертава още, че гарантирането на тези равнища на социална закрила може да подпомогне трудовата мобилност и структурната промяна чрез увеличаване на готовността за поемане на рискове; подчертава, че добре проектираните системи за трудова закрила предоставят на бизнеса стимули да инвестира в квалификацията на работниците и да се търсят новаторски и продуктивни начини за преструктуриране, с което се повишава вътрешната гъвкавост и адаптивност на бизнеса;

23. призовава Комисията да насърчи развитието на четирите компонента на политиката, предвидени в нейното съобщение: приспособими и надеждни договорни механизми; комплексни стратегии за обучение през целия живот; ефективни активни политики на пазара на труда; модерни социално-осигурителните системи и да разгледа гъвкавата сигурност в по-широкия контекст на европейския социален модел;

24. подчертава необходимостта от включване на мерките за образование и обучение в една по-широка програма за гъвкава сигурност и подчертава, че обучението през целия живот следва да се справи с различията във възможностите на работниците и трябва да започне от нивото на системата за начално образование;

25. подчертава, че борбата срещу сегментацията на пазара на труда следва да включва осигуряване на ядро от права за всички служители, независимо от конкретния им трудов статут, които следва да включат: равнопоставеност, опазване на здравето и безопасността на работниците и разпоредби относно работното време и времето за почивка, свобода на сдружаването и представителството, защита срещу неправомерно уволнение, колективно договаряне, колективни действия, като подчертава значението на достъпа до обучение, както и постоянната защита на придобитите права чрез включване на периодите на образование и обучение, по-добри възможности за полагане на грижи, запазване на основни социални права като правото на пенсия, на обучение и на обезщетения за безработица по време на промени в професионалното положение, при преминаване от един вид трудов договор към друг и от зависима към автономна заетост; припомня, че основните права и трудовото законодателство осигуряват справедливи условия на живот и труд, адекватно възнаграждение и социална закрила, водещи до гарантиране на минимални условия за достоен живот;

26. подчертава необходимостта от въвеждането на политики, които възпрепятстват експлоатирането на работниците чрез натрупването на нестандартни трудови договори, които не съдържат същите права както трудовите договори на пълно работно време; призовава всички политики на Общността в областта на заетостта да се придържат и в бъдеще към традиционния модел на безсрочния трудов договор, който е в основата на социално-осигурителните системи в държавите-членки;

27. подчертава необходимостта от въвеждане на превантивни и съпътстващи мерки за противодействие на периодичното натрупване на нестандартни договори;

28. призовава за създаване на всеобхватни системи за обучение през целия живот, приложими и за работниците с нестандартни договори; призовава държавите-членки да съсредоточат стратегиите върху области, които имат слабости на национално равнище, да осъществят конкретно насочени инвестиции в образованието и обучението и да гарантират, че функционирането на публичните органи и стопански организации се подобрява; призовава държавите-членки да гарантират правото и достъпа до обучение за всички;

29. призовава за укрепване на системите за индустриални отношения, на равнище ЕС и на национално равнище, като ключ за постигане и прилагане на политики за гъвкава сигурност, които са балансирани и предоставят на предприятията правилния вид гъвкавост, като същевременно се гарантира премахване на нелоялната конкуренция за сметка на условията на труд;

30. подчертава необходимостта дружествата да изпреварват промените, свързани с работата и потребностите си в областта на човешките ресурси, за да изготвят планове за вътрешно обучение и преквалификация на служителите си;

31. припомня, че предвид тази връзка, подизпълнителите, работниците, които притежават много умения, начинаещите работници и случайно наетите работници са работници с високорискова гъвкавост, за което свидетелства високият процент на злополуки сред тях;

32. счита, че при обучението през целия живот следва да се обръща внимание на различните възможности сред работниците и това обучение трябва да започва в ранно образователната система; счита, че още в ранно образователната система трябва да се води борба срещу неграмотността и да се повишава равнището на квалификация на всички зрелостници;

33. призовава социалните партньори и публичните органи в държавите-членки да насърчават обучението през целия живот и да инвестират в него; освен това призовава държавите-членки да насърчават дружествата да увеличават своите инвестиции в обучението през целия живот;

34. подчертава важността на Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007 - 2013 г.) за създаване на нови и по-добри дружества, които ще насърчат Европа на знанието;

35. признава, че новаторските форми на организация на труда, като например самоусъвършенстващи се организации, обучаване в много умения и редуване на работните места посредством обучение, предлагано от работодателите, инициативи за секторни фондове, подпомагане на регионалното развитие и активни политики за пазара на труда, които са в подкрепа на интегриращия пазар на труда;

36. изразява убедеността си по отношение на значението на насърчаването на стабилни трудови правоотношения чрез подобряване на организацията на труда и качеството на отношенията на работното място въз основа на доверие и диалог; освен това изразява убедеността си, че трудовото законодателство, съвременните форми на обучение през целия живот, устойчивите социално-осигурителни системи, както и ефективните и ефикасните политики на пазара на труда могат да допринесат за осигуряването на висока степен на доверие;

37. припомня значението на ефективните активни политики за пазара на труда, включително консултации и насоки, преквалификация и подпомагане чрез мобилност, за да се съкратят преходните периоди при смяната на работното място и социално-осигурителната система, които следва активно да мотивират хората да търсят нови възможности за работа, при което също така се насърчава отвореност към промяната чрез намаляване на загубата на приходи и предоставяне на възможности за образование;

38. подчертава, че е необходимо да се улесни мобилността чрез разработване на пътища за издигане в кариерата, за да се бъде по-лесно за работниците да преминат към по-сигурна, стабилна и висококвалифицирана заетост, и чрез насърчаване на признаването на умения и квалификации, придобити по време на официално, нешаблонно и неофициално обучение[19];

39. припомня правото на достъп до обучение през целия живот и признаването и възможността за прехвърляне на официално, неофициално и неформално обучение и компетентности, които са ключови фактори, за да могат хората да придобият умението да преминават от едно работно място към друго и от безработица или незаетост към трудова заетост, тъй като именно те подобряват шансовете им за трудова заетост;

40. призовава държавите-членки да въведат мерки, с цел да се насърчи равният достъп до качествена заетост за жените и мъжете, които да отговарят на разпоредбите на европейския пакт за равнопоставеност на половете и съобщението относно демографското бъдеще на Европа; призовава държавите-членки да премахнат съществуващата разлика в заплащането въз основа на пола;

41. отбелязва, че отправната точка за жените и мъжете както на пазара на труда, по-специално по отношение на властовия баланс, така и при разпределението на незаплатения труд, е различна;

42. подчертава важността на отчитането на всички аспекти на гъвкавост, включително гъвкавост на организацията на труда и работното време, по-специално чрез използването на нови технологии; подчертава, че е необходимо социалните партньори да договорят по-добри споразумения за работното време, които да са достатъчно гъвкави, за да отговарят на потребностите на работодателите и работниците и да дадат възможност за съчетаване на професионалния, семейния и личния живот;

43. призовава държавите-членки и социалните партньори да намалят своите политики на ранно пенсиониране на работниците и да въведат договорености в подкрепа на гъвкавото пенсиониране за по-възрастните работници чрез трудова заетост на непълно работно време, поделяне на едно работно място и подобни схеми, които насърчават удължаването на активния живот и могат да увеличат интегрирането на по-възрастните работници на пазара на труда;

44. напомня на държавите-членки, че за да се трансформира гъвкавата сигурност в по-висока съвкупна заетост, трябва да се създаде насърчаваща макроикономическа среда, а стратегията за гъвкавата сигурност трябва да включва подобрена координация на макроикономическите политики и публичните разходи в подкрепа на интелигентния растеж, като разходите се насочат към приоритетите на Лисабонската стратегия;

45. напомня на Комисията за необходимостта да се предостави необходимото време на Парламента, което в никакъв случай да не е по-малко от пет месеца, за изпълнение на неговата консултативна роля;

46. счита, че общите принципи на гъвкавата сигурност следва да се възприемат като въпрос, който засяга всички сектори и да се прилагат от институциите на Общността и държавите-членки в рамките на Лисабонската стратегия; призовава за преразглеждане на насоките за заетост, така че да се даде възможност да се вземат предвид аспекти на гъвкавата сигурност; както и за включването на специална глава относно качеството и силата на социалния диалог в годишния Съвместен доклад за трудовата заетост; призовава Комисията и държавите-членки да включват в по-голяма степен Парламента и националните парламенти, както и социалните партньори, в прилагането и контрола на отворения метод на координация, в т.ч. европейската стратегия за заетост и насоките за заетостта, с цел да се оптимизира ефикасността на тези политики; отбелязва, че мерките, попадащи в рамките на насоките за заетостта, включително гъвкавата сигурност, отговарят на условията за получаване на подкрепа от Европейския социален фонд (ЕСФ), по-конкретно обучението и активните мерки на пазара на труда, и призовава държавите-членки да гарантират, че програмите на ЕСФ допринасят за изпълнението на европейската стратегия за заетост и стратегиите за гъвкава сигурност;

47. призовава Европейския съвет и Комисията да създадат амбициозна програма за социална реформа както на равнище ЕС, така и на национално равнище; освен това призовава институциите да изготвят съвместно с Парламента прогноза за бъдещето на една социална Европа; следователно подчертава, че за да се подсили растежът и да се увеличат равнищата на заетост и качеството на работата, трябва да се гарантират социални права и закрила, дълбоко вкоренени в европейската традиция; подчертава, че една социална Европа, заедно с амбициозни национални реформи, ще предложи по този начин истинска добавена стойност за работниците и гражданите, използвайки всички налични средства; счита, че единствено вътрешният пазар, който съчетава икономическа свобода със социални права, може да получи подкрепата на гражданите;

48. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Комитета за социална закрила, Европейския комитет за заетост и на правителствата и парламентите на държавите-членки и страните-кандидатки.

• [1]  "Ключови предизвикателства пред европейските пазари на труда: съвместен анализ на европейските социални партньори", 18 октомври 2007 г.
• [2]  Приети текстове, P6_TA(2007)0339.
• [3]  ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16.
• [4]  ОВ C 305 E, 14.12.2006 г., стр. 141.
• [5]  ОВ L 175, 10.7.1999, стр. 43.
• [6]  ОВ C 292 E, 1.12.2006 г., стр. 131.
• [7]  ОВ L 18, 21.1.1997 г., стр. 1.
• [8]  ОВ C 313 E, 20.12.2006 г., стр. 452.
• [9]  ОВ L 45, 19.2.1975 г., стр. 19.
• [10]  ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23.
• [11]  Приети текстове, P6_TA (2007)0206.
• [12]  ОВ L 39, 14.2.1976 г., стр. 40.
• [13]  ОВ L 348, 28.11.1992 г., стр. 1.
• [14]  ОВ L 216, 20.8.1994 г., стр. 12.
• [15]  ОВ L 254, 30.9.1994 г., стр. 64.
• [16]  ОВ L 269, 5.10.2002 г., стр. 15.
• [17]  ОВ L 14, 20.1.1998 г., стр. 9.
• [18]  Приети текстове, P6_TA(2007)0062.
• [19]  Нешаблонното образование се отнася до организирани и продължителни образователни дейности, които не отговарят точно на определението за официално образование. Неофициалното обучение се отнася до дейности извън официалното и нешаблонното образование, на по-ниска организационна степен, като например самообучение. Официалното образование е редовната образователна система на всяка страна. Вж. SEC(2006) 639

EXPLANATORY STATEMENT

1.  The Commission, following its report on the Modernisation of Labour Law, published in July 2007[1] its communication on the pathways of flexicurity on the basis of the recommendations of its expert group[2]. Closely linked to the debate on labour law, the debate on flexicurity is also very timely given that the welfare systems of the Member States of the European Union face challenges due to the progressive integration of world and European economies, high unemployment, the ageing of European society, the pace of technological change and the increasing role of women in the labour market. However, only an EU based on economic and social cohesion that defends its common values can be strong enough to defend its interests and preserve and enhance the values associated with the European social model – equality, solidarity, individual rights and responsibilities, non-discrimination and redistribution with access for all citizens to high-quality public services - and the high social standards already achieved.

2.  European integration has always progressed via the combination of European legislation and reforms on the national, regional and local levels. The European framework offers an inestimable opportunity to frame national legislation and the evolution of the Internal Market. The EU acquis in the social field on one hand and the Open Method of Coordination together with the National Reform Programs on the other have created the framework for the coordination of Member States' social policies. The flexicurity debate can be part of this framework and the different parts of the reforms for the pathways will have to be carried through at the most appropriate level. Although no one-size-fits-all solution can achieved due to the differing characteristics of the European Member States labour markets and social policies, our internal market also created and continues to create common challenges that can best be best tackled at the EU level. The role of the EU, while respecting the competence of the Member States, is not simply to be a platform of exchange of best practice, but also to frame the debate by agreeing legislation, guidelines and benchmarks, for implementation at Member States level.

3.  As several studies have indicated, flexicurity models can only function in an environment which fosters trust. It is crucial to reflect upon the consequences for all stakeholders including employers, employees and the society at large. People will accept recurring change if they have guarantees and compensating mechanisms. This involves the empowerment of individuals to make choices over their lives without facing major risks for their carriers/pensions. This involves strengthened social protection and labour market systems, a quality social infrastructure and core rights with developed consultation processes. To foster this trust there are several 'pathways' which Member States could follow, but this can only function if they are embedded in a substantial European framework which cares for a core of social and employment rights for all (potential) workers.

4.  A strong European framework with the full participation of the social partners on national, sectoral and European level is an absolute precondition to allow Member States to implement flexicurity pathways based on trust. This means that European social partners, along with their national counterparts, need to play a leading role in designing the necessary European legislative framework which would provide European businesses and workers with the guarantees needed for their flexibility and security. Flexicurity is about enhancing Social Europe, which in turn enhances the productivity and the competitiveness of our companies. The European Social Model, including highly competitive businesses and a highly-skilled adaptable workforce, should be constructed simultaneously at the national and the European levels by bringing closer and harmonising European legislation in the economic, employment, social and environmental fields.

5.  Not only does the EU need to quickly reform its institutional setup to be more effective, it must provide policies to its citizens and businesses which mitigate the side effects of increased competition and market opening which sometimes create new types of risk for both employers and employees. Flexicurity has been proposed as a way of more evenly distributing these risks but the debate over it has been clouded by prejudice and suspicion. Member States which implemented comprehensive flexicurity policies (Nordic and The Netherlands), it is a well-functioning and widely supported approach to reconciling the objectives of a dynamic economy and a secure workforce. At European level, there are widespread fears that the term has been hijacked to provide cover for what is essentially a deregulatory drive, giving priority to the needs of employers over those of employees.

6.  Therefore the starting point of the debate should be a clear and unambiguous definition of flexicurity. There are various models of flexicurity in Europe, combining to different degrees internal flexibility and security within enterprises, and external flexibility and security in accordance with the Member States' historical pasts, legal traditions, economic situations, public finances and industrial relations systems. However, they are based on common principles of solidarity, equity, rights and responsibilities. Thus flexibility and security requirements are not contradictory but rather mutually reinforcing. Therefore, the combination of these two should be seen as an opportunity. Flexicurity combines the ability firms and workers to adapt with a high level of social protection, social security and unemployment benefits, health and safety protection, active labour market policies and life long learning and vocational training opportunities. This is supported by recurrent and effective collective bargaining taking place in a tri-partite structure with strong and representative social partners as well as broad welfare provisions and universal access to good quality services such as childcare and care for other dependents. In this respect, the definition of flexicurity in the Commission's Green Paper on labour law and its Communication on Flexicurity is too narrow and is not adequately policy-oriented.

7.  The basic assumption by the Commission that the risks and benefits need to be spread among workers with protected contracts and those who do not have such contracts (insiders and outsiders) is regrettable. Segmentation of the labour can be ended only if the social partners, both employers and employees agree on the balance of rights and obligations. It is therefore crucial to include the social partners in the debate on flexicurity and this should have been done earlier. Although the Commission supports strong social partnership in principle, the communication does not specify a strategy for promoting and strengthening social partnership on the European and national levels. Moreover, the Commission's claim that strict employment protection creates unemployment is not supported by the OECD's 2006 Employment Outlook[3] report which claims that employment protection legislation has no influence on the total employment rate. Thus new-comers or returnees to the labour-market need stepping-stone jobs for easier access, but these need to include a core of rights which protect these workers from unfair treatment. In this respect, the Commission did not adequately explain what it meant by 'sufficient' flexibility in recruitment.

8.  There is a need for a clear division of labour between the EU and the Member States; what needs to be done on the European level and what on the national one. The Commission's communication can be complemented by exposing the role of the European Union in the flexicurity policy-making process. Key European legislation whose adoption or revision is lagging behind is not mentioned. Directives such as Working Time, Temporary Agency, Posting of Workers and the European Works Council and information and consultation of workers need to guarantee and raise protection to employees across the EU in order to enhance their trust and to balance the risks associated with the pressures of enhanced competition, restructuring and labour market flexibility. This is part of the flexicurity pathways as are the numerous agreements concluded by the European social partners on fixed-term work, parental leave, part-time work and teleworking.

9.  Moreover, social dialogue and collective bargaining on the European level needs to be encouraged given the progressive integration of European economies and labour markets. (deleted because it has been discussed with them) The Flexicurity principles cannot be concluded without a formal input of the social partners in fixing rights and responsibilities of employers and employees. Social Partners should be convened at all levels (European, national, sectoral, regional and local) to discuss how to enhance the flexibility and security both internally and externally.

10.  On the national level, the common principles agreed between the Member States need to be implemented via the Lisbon strategy and therefore need to be included in the revised European Employment Guidelines as they represent the framework to be implemented by the Member States through their National Reform Programmes.

11.  The Commission communication mentions the need to guarantee a 'basic level of job protection'. This means that any form of employment, whether non-standard or otherwise, should carry with it a core of rights regardless of the specific employment status, which should include: equal treatment, workers' health and safety protection and provisions on working time, freedom of association and representation, collective bargaining, collective action, and access to training as well as the protection of acquired rights; Any reform of national labour law should be carried out in the framework of these core rights.

12.  Higher investment into lifelong learning and vocational training and the better recognition of formal, non-formal and informal learning are preconditions of any flexicurity policy. The fourth European working conditions surveys (2005)[4] show that there is no improvement in the levels of training in companies. There are also significant differences in the level of access to training between Member States, between low and high skilled workers, between workers with secure and those with precarious contracts, and between those with solid basic education and those who did not benefit of secondary/university education. Therefore new incentives are needed in order to raise levels in the future.

13.  Important to emphasise is the impact of flexicurity on gender issues and equal opportunities. Flexible labour market arrangements have greater impact on disadvantaged groups such as women, migrant, younger, older workers and those living with a disability, hence the importance of introducing core rights for all workers and stronger social and labour market inclusion policies.

14.  Macroeconomic policies should encourage investment into active labour market policies and enhanced partnership with employers training and lifelong learning programmes for an adaptable workforce. It is important that all initiatives need to be negotiated with the social partners and need to be financially sustainable. If a Member State decides to take over from companies the risks associated with restructuring by introducing less stringent employment protection, companies should in exchange commit to invest more into workers via training and lifelong learning as well as investing more into R&D in order develop the workplace, improve working methods and the work environment and develop new technologies to keep the company competitive. This should be done in close consultation between management and workers.

15.  Unemployment still remains high in Europe, and more needs to be done both by the Member States and by the European Union to change the situation. There can be employment for all if the right reforms and investments are made by the private and the public sectors. Europe needs to invest more in lifelong learning as well as in research and development to meet the challenges of the 21st century.

• [1]  Communication from the Commission to the Council, the European Parliament, the European Economic and Social Committee and the Committee of Regions entitled 'Towards Common Principles of Flexicurity: More and Better Jobs through flexibility and security. COM(2007) 0359.
• [2]  http://ec.europa.eu/employment_social/employment_strategy/pdf/flexi_pathways_en.pdf
• [3]  http://www.oecd.org/document/38/0,2340,en_2649_201185_36261286_1_1_1_1,00.html
• [4]  http://www.eurofound.europa.eu/ewco/surveys/EWCS2005/index.htm

СТАНОВИЩЕ на комисията по икономически и парични въпроси (6.11.2007)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно общите принципи на гъвкавата сигурност
(2007/2209(INI))

Докладчик по становище: Olle Schmidt

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по икономически и парични въпроси приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.   Приветства дискусията относно гъвкавата сигурност, започната от Комисията; припомня, че постоянното намаляване на населението в трудоспособна възраст налага промяна в политиките по отношение на пазара на труда, тъй като средният годишен темп на растеж на БВП за ЕС-25 ще намалее систематично от 2,4% за периода 2004-2010 г. на само 1,2% за периода 2030-2050 г.;

2.   счита, че приоритетът на европейската стратегия за промяна на политиките на пазара на труда следва да бъде създаването на гъвкав пазар на труда, основан на дълготрайна, висококвалифицирана и силно мотивирана работна сила, чрез повишаване на образователните нива, разширяване на програмите за обучение и преквалификация, премахване на бариерите пред интегрирането на групи в неравностойно положение сред работната сила, гарантиране на равнопоставеност на половете и борба с дискриминационните практики, премахване на пречките за професионалната и географска мобилност и активни трудови политики, които улесняват прехода от една работа към друга, висококвалифицирана работа;

3.  отбелязва, че коефициентът на зависимост вероятно ще се удвои и ще достигне 51% до 2050 г., докато населението в трудоспособна възраст се очаква да намалее с 30 милиона; настоява, че потенциалът на работната сила трябва да бъде използван пълно и ефективно с цел гарантиране на постигането на устойчивост на пенсионните и здравни системи; отбелязва, че този процес може да бъде до голяма степен улеснен, ако на европейските предприятия от частния сектор бъде дадена собствена политическа подкрепа и икономически поощрения, за да подобрят резултатите си по отношение на инвестициите, изследователската и развойна дейност, иновациите и обучението, като по този начин допринесат за икономическия растеж и високото ниво на трудова заетост; следователно счита, че всички нови мерки по отношение на политиката на пазара на труда трябва да спомагат за отговорното управление на публичните финанси;

4.   поради това изразява съжаление, че стриктното национално законодателство за защита на заетостта, предпазвайки тези, които са вече част от системата, може също да усложни влизането в системата за тези, които търсят достъп до нея; припомня дискусията на Комисията относно приобщени и неприобщени лица; приветства амбицията възходящата мобилност да бъде превърната в основна цел при даване на определение за гъвкава сигурност; подчертава, че характерът на европейските общества изисква по-мобилен и гъвкав пазар на труда, който се съсредоточава върху отделната личност;

5.   признава, че моделът за гъвкава сигурност може да даде добри примери за начина за постигане на целите на Лисабонската стратегия;

6.   призовава Комисията и държавите-членки да отделят специално внимание на достъпа на младите хора до пазара на труда; отбелязва, че стажовете могат да представляват особено ценен и привлекателен начин за натрупване на важен опит и контакти от младите хора; призовава Комисията да прикани държавите-членки да гарантират, че стажовете не се използват по дискриминационен или неправомерен начин;

7.   отбелязва, че докато съществени елементи от социалната политика и трудовото законодателство остават въпрос от национална компетенция, Европейският съюз трябва да се адаптира към новите предизвикателства и да подобри координацията на социалните и икономическите политики, за да насърчи изложените в член 2 от Договора цели; настоява, че когато се дава определение на гъвкава сигурност, различните национални и регионални условия следва да се вземат надлежно предвид, с цел да се избегнат грешките на унифициращия подход;

8.   припомня, че свободното движение на работници е един от крайъгълните камъни на Европейския съюз, което налага разглеждането на много въпроси относно съвместимостта на социалните системи на държавите-членки, за да се гарантира пълното прилагане на тази свобода, при най-добри условия за работниците, в полза на европейската конкурентоспособност и без да се накърняват постиженията и равновесието на националните социални системи;

9.   призовава също така и за възобновяване на борбата срещу недекларирания труд и сивата икономика, които, в различна степен в отделните държавите-членки, носят вреди на икономиката, оставят работниците без закрила, вредят на потребителите, намаляват данъчните приходи и водят до нелоялна конкуренция между предприятията;

10. подчертава, че в един глобализиран свят, държавите-членки трябва да засилят усилията си за равно третиране на всички лица в трансграничните региони, както и че най-добрите практики налагат сключването на справедливи двустранни споразумения в духа на реципрочност между държавите-членки, по-специално в областта на данъчното облагане;

11. подчертава необходимостта от строга съгласуваност между новите трудови политики и от рамка за насърчаваща макроикономическа политика, която позволява реализирането на достатъчно инвестиции в образованието и обучението, гарантира провеждането на политики, насърчаващи активността на пазара на труда, като професионалното обучение, преквалификацията, обучението през целия живот, обезщетенията при безработица, и осигурява добре разработена и комплексна социално-осигурителна система, която спомага за приспособяването към свързаните с икономическите промени рискове;

12. призовава по-специално социалните партньори и публичните органи в държавите-членки да гарантират осигуряването на инвестиции в обучението през целия живот чрез договаряне на ориентир, представляващ 2 % от БНП (общо публични и частни разходи);

13. настоява, че за да се трансформира гъвкавата сигурност в по-висока съвкупна заетост, трябва да се създаде насърчаваща макроикономическа среда и стратегията за гъвкава сигурност трябва да включва подобрена координация на макроикономическите политики и публичните разходи в подкрепа на интелигентния растеж, като разходите се насочат към приоритетите на Лисабонската стратегия;

14. призовава държавите-членки да координират своите данъчни и бюджетни политики, за да разработят обща макроикономическа рамка, в която европейските инвестиционни стратегии могат да се прилагат за стимулиране на растежа, заетостта и конкурентоспособността, с цел осигуряване на жизнеспособност на гъвкавата сигурност;

15. припомня, че икономическият успех, постигнат чрез гъвкавата сигурност, следва да се основава на двойна икономическа политика, при която разширената гъвкавост се компенсира с по-голяма сигурност; настоява за запазването на такава двойственост с цел подобряване на европейските икономики; отбелязва, че от икономическа гледна точка гъвкавата сигурност не е нито само гъвкавост, нито само сигурност, а е и следва да бъде съчетание от двете.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	5.11.2007
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	39 0 0
Резултат от окончателното гласуване	Mariela Velichkova Baeva, Zsolt László Becsey, Pervenche Berès, Slavi Binev, Sharon Bowles, Udo Bullmann, Ieke van den Burg, Christian Ehler, Jonathan Evans, José Manuel García-Margallo y Marfil, Jean-Paul Gauzès, Donata Gottardi, Benoît Hamon, Karsten Friedrich Hoppenstedt, Othmar Karas, Piia-Noora Kauppi, Wolf Klinz, Christoph Konrad, Andrea Losco, Gay Mitchell, Cristobal Montoro Romero, John Purvis, Alexander Radwan, Dariusz Rosati, Eoin Ryan, Antolín Sánchez Presedo, Manuel António dos Santos, Olle Schmidt, Peter Skinner, Margarita Starkevičiūtė, Sahra Wagenknecht
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Harald Ettl, Ján Hudacký, Werner Langen, Gianni Pittella, Margaritis Schinas, Charles Tannock
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Cornelis Visser, Jamila Madeira

СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование (9.10.2007)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно общите принципи на гъвкавата сигурност
(2007/2209(INI))

Докладчик по становище: Giovanni Berlinguer

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по култура и образование приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  счита, че е необходим интегриран подход за гъвкава сигурност, който има за цел да поддържа и подобрява социалното равенство, защитата на работните места, равенството между половете, високото качество на работните места и колективното трудово договаряне; в рамките на този глобален подход счита, че обучението през целия живот е съществен елемент за динамичния трудов пазар и за възможността работниците да бъдат наемани на работа през цялото си кариерно развитие и живот;

2.  подчертава необходимостта, в рамките на всеобхватен подход към гъвкавостта и мобилността, да се прилага възможността за прехвърляне на придобити социалноосигурителни права;

3.  припомня правото на достъп до обучение през целия живот и признаването и възможността за прехвърляне на официално, неофициално и неформално обучение и компетентности, които са ключови фактори, за да могат хората да придобият умението да преминават от едно работно място към друго и от безработица или незаетост към трудова заетост, тъй като именно те подобряват шансовете им за трудова заетост;

4.  подчертава връзката между слабата защита на работните места и съществуването на неравенства, доколкото младежите, по-слабо квалифицираните лица, жените, работниците мигранти и възрастните лица с по-ниска степен на образование могат да бъдат подложени на много по-голям натиск на работното място и за тези групи все още са налице много форми на неравенство по отношение на достъпа до обучение през целия живот;

5.  подчертава отново важния принос на уменията в областта на информационните технологии при наемането на работа и затова призовава Комисията да засили програми като "Обучение през целия живот", за да се даде възможност на граждани от всички възрасти да имат равен достъп до образование и обучение;

6.  припомня, че за да бъде Европа конкурентноспособна, е необходимо да се подобри равнището на образование и да се инвестират повече средства в образование и обучение;

7.  отново изтъква, че е важно да се насърчава, укрепва и установява култура на обучение през целия живот, особено за възрастни, чрез създаване на гъвкави възможности за образователни и учебни програми, както и на подходящи условия за тяхното прилагане;

8.  счита, че подходът за гъвкава сигурност трябва да бъде последователен във всичките си аспекти, включително социалния, образователния и културния аспект, така че при социалния диалог и преговорите между социалните партньори действително да могат да се постигнат набелязаните цели;

9.  отбелязва, че въпреки очевидната тясна взаимна връзка между обучението през целия живот и организацията на пазара на труда, доколкото притежаването на умения и тяхното постоянно усъвършенстване е истинското богатство, с което могат да разполагат по-слабите работници в контекста на един "прогресивен" подход към гъвкавата сигурност, системата за обучение през целия живот често се използва от предприятията за инвестиране в работници, от които се счита, че има нужда, а същевременно не се обръща внимание на останалите, като по този начин разходите за тяхното обучение и трудно реинтегриране на пазара на труда се прехвърлят в тежест на публичния бюджет;

10. подчертава необходимостта от включване на образователни и учебни мерки в една по-широка програма в областта на политиката на гъвкава сигурност;

11.счита, че при обучението през целия живот следва да се обръща внимание на различните възможности сред работниците и това обучение трябва да започва в ранно образователната система; счита, че още в ранно образователната система трябва да се води борба срещу неграмотността и да се повишава равнището на квалификация на всички зрелостници.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	04.10.2007 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	20 1 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Maria Badia i Cutchet, Giovanni Berlinguer, Guy Bono, Věra Flasarová, Claire Gibault, Vasco Graça Moura, Lissy Gröner, Ruth Hieronymi, Manolis Mavrommatis, Ljudmila Novak, Doris Pack, Zdzisław Zbigniew Podkański, Karin Resetarits, Hannu Takkula, Helga Trüpel, Henri Weber, Thomas Wise, Tomáš Zatloukal
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Elisabeth Morin, Nina Škottová, Ewa Tomaszewska
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете (6.11.2007)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно "Към общи принципи на гъвкавата сигурност: повече и по-добри работни места чрез гъвкавост и сигурност"
(2007/2209(INI))

Докладчик по становище: Kartika Tamara Liotard

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A.     като има предвид, че, макар съобщението на Комисията да издига принципа на равнопоставеност на жените и мъжете, неговата формулировка е слаба, тъй като не поставя под въпрос фундаменталната неравнопоставеност на жените и мъжете по отношение на достъпа до пазара на труда и участието в него и на справедливото разпределение на незаплатения труд,

Б.     като има предвид, че в страните, в които е бил развит моделът на гъвкавата сигурност (като например северните държави-членки), като неразделна част от модела в същото време са били гарантирани стабилни социално-осигурителни системи и публични инвестиции за осигуряване на грижи, като има предвид, че намесата на публичните политики, независимо от това под каква форма се извършва на практика, е задължително условие на стратегията за гъвкава сигурност, като има предвид, че в държавите-членки, които осигуряват в най-голяма степен дневни грижи за децата, се наблюдава най-висок процент на заетост за двамата родители; като има предвид, че съчетаването на работата и личния живот следва да бъде признато за един от стълбовете в рамките на гъвкавата сигурност,

В.     като има предвид, че дебатът за гъвкавата сигурност трябва да бъде включен в обхвата на задълженията по Договора по отношение на равнопоставеността на жените и мъжете и борбата срещу дискриминацията и на инициативите, насочени към съчетаването на професионалния и личния живот, разликата в заплащането между жените и мъжете, Лисабонска стратегия за растеж и заетост, особено във връзка с поставената цел за 60% заетост на жените до 2010 г., целите по отношение на грижите за децата, посочени на заседанието на Европейския съвет в Барселона през м. март 2002 г. и въпросите на демографския преход; като има предвид необходимостта от цялостен съгласуван подход, демонстриращ, че гъвкавата сигурност представлява инструмент, който следва съответно да взема предвид и да се придържа към другите инициативи на ЕС, по-конкретно към Европейския пакт за равнопоставеност между половете, Пътната карта за равенство между жените и мъжете (2006-2010 г.), директивите за равно третиране на жените и мъжете, отворения метод на координация на социалната закрила и социалната интеграция и стратегията на ЕС за активна интеграция,

1.      отбелязва, че гъвкавата сигурност следва да подкрепя и прилага равнопоставеността на половете, като насърчава равния достъп на жените и мъжете до качествена заетост и като предлага възможности за съчетаване на работа и семеен живот, особено с оглед на факта, че три четвърти от новите работни места, създадени в ЕС след 2000 г., се заемат от жени, които често вече са заети на гъвкави или по-малко сигурни трудови договори;

2.      подчертава в тази връзка, че определение на общите принципи за гъвката сигурност, което отчита равнопоставеността на половете, и формулиране на политиките, необходими за неговото прилагане, трябва да вземат предвид, с оглед избягване на по-нататъшна сегментация на пазара на труда и увеличаване на социалната и професионална неравнопоставеност, следното:

-     свръх-представянето на жените при нестандартните форми на заетост (нетипична заетост, срочни договори, договори на непълно работно време) и необходимостта от гарантиране на сигурност чрез законодателство за защита на заетостта и трудови политики, включващи равни възможности за жените и мъжете;

-     честото редуване на заетост и оказване на грижи при жените,

-     липсата на равновесие между половете по отношение на разпределението на отговорностите в семейството и дома,

-     специфичното положение на самотните родители, огромното мнозинство от които са жени,

-     въпросите на равнопоставеността на половете във връзка с "цифровата пропаст",

-     необходимостта от подходяща закрила и социални помощи през преходните периоди (грижи, отговорности в семейството, образование, обучение и преквалификация),

-     необходимостта работа и работно време да бъдат договорени и организирани по гъвкав начин, така че да се даде възможност за съчетаване на професионалния, семейния и личния живот,

-     необходимостта от гъвкавост в областта на професионалното обучение и преквалификация и на всички мерки за връщане към заетост, включително през преходните периоди, за да се даде възможност за съчетаване на професионалния, семейния и личния живот,

-     ролята на социалните партньори за определяне и прилагане на мерки, отчитащи равнопоставеността на половете,

-     Европейският пакт за равнопоставеност между половете, Пътната карта за равенство между жените и мъжете (2006-2010 г.) и съобщението на Комисията относно "Демографското бъдеще на Европа - от предизвикателство към възможност" [1]

3.      призовава държавите-членки да насърчават политиките на пазара на труда и социалната закрила, които съдействат за възможно най-гладкия преход от една работа на друга, и да вземат предвид, че родителите с малки деца се отличават с най-ниска географска мобилност;

4.      изразява загриженост от факта, че, три години преди 2010 г., посочена като краен срок за постигане на целите на Лисабонската стратегия, Комисията продължава да разглежда жените като неприобщени лица на пазара на труда; отбелязва, обаче, че по принцип развитието, което се наблюдава на пазара на труда в Европа, преди всичко деиндустриализацията на европейската икономика и съответстващия ръст в сектора на услугите, води до благоприятни последици за жените, при които съществува по-високо равнище на заетост в сравнение с мъжете при професии с висока степен на специализация; следователно призовава Комисията да проведе цялостно и подробно проучване на условията на труд на жените в държавите-членки, по-специално на равнището на заетост на пълно и непълно работно време и на сезонната заетост, както и на положението на мъжете и жените, заети в нововъзникващи сектори на пазара на труда;

5.      подчертава, че борбата срещу несигурния и недеклариран труд следва да доведе до по-голяма яснота на статута на икономически зависимите работници, много от които са жени, и на техните социални права, както и до засилване на контрола и мерките в областта на недекларирания труд;

6.      привлича вниманието към факта, че жените са заети основно в сектори, като услугите, текстилната промишленост и селското стопанство, в които синдикати липсват или са слаби, и че, следователно, те не се ползват от предимствата на колективните трудови договори и често се налага да работят на индивидуален договор, ако такъв изобщо съществува; подчертава, че в подобни случаи жените се нуждаят от специална закрила срещу нарушения от всякакъв характер и от приемливо равнище на възнагражденията;

7.      отбелязва, че Комисията нееднократно е подчертавала значението на достатъчни социални помощи и помощи за безработни, а същевременно желае да намали тези помощи с цел стимулиране на участието в пазара на труда; счита, че Комисията следва да поясни допълнително чрез практически примери как може да се постигне по-добър баланс между сигурност и гъвкавост при жените, най-вече по отношение на увеличените професионални рискове за жените вследствие на усилията за съчетаване на професионалния, семейния и личния живот, и да се гарантира високо равнище на сигурност на работното място;

8.      отбелязва, че жените ще бъдат изправени пред все повече професионални проблеми с течение на времето, особено ако трябва да участват в по-голяма степен във все по-конкурентния пазар на труда; подчертава, че, предвид нарастващия брой жени сред работната сила, гъвкавата сигурност е обречена на провал, ако успоредно не се предприемат мерки за преодоляване на препятствията пред активното участие на жените на пазара на труда, по-специално разликата в заплащането между жените и мъжете, дискриминацията и липсата на достатъчно услуги за гледане на деца и грижи за възрастни хора и лица в положение на зависимост; изтъква, че ползата от инвестирането в подобни услуги е двойна, тъй като то позволява на жените на запазят работата си и увеличава тяхното равнище на заетост;

9.      призовава Комисията, предвид количествените цели за създаването на услуги за гледане на деца за поне 90% от децата на възраст между три и шест години и за 33% от децата под три години, които бяха определени от Европейския съвет в Барселона и следва да бъдат постигнати до 2010 г., и предвид значението, което постигането на тези цели има за съчетаването на професионалния и семейния живот, да се определи кои държави-членки изостават значително спрямо поставените цели и да се изяснят причините за това;

10.    изтъква, че политиките на гъвкавост и сигурност следва също да се прилагат в областта на самонаемането и свободните професии, при положение че в тези сектори за жените все още съществува по-голям риск да напуснат пазара на труда;

11.    приветства насърчаването на обучението през целия живот за заетите лица, независимо от вида на техния трудов договор, както и за безработните, работниците с ниска квалификация, работещите на срочни договори, самонаетите лица, по-възрастните работници и жените; същевременно отбелязва, че е необходимо образованието и обучението да бъдат адаптирани, за да се осигури възможност за обучение през целия живот на жените и мъжете, които съчетават работата с грижата за деца и роднини; отбелязва, че това може да се постигне, например, чрез използване на местни помещения, организиране на грижи за гледане на деца, дистанционно обучение за живущите в отдалечени райони и осигуряване на индивидуално адаптирани програми и гъвкаво обучение;

12.    изтъква, че формулирането на стратегии за обучение през целия живот, съобразени с жените и изискванията на семейния живот, трябва да се разглежда като дългосрочна инвестиция, която изисква поделяне на разходите между публичния и частния сектор и активно участие на социалните партньори, предприятията и работещите;

13.    призовава държавите-членки да използват структурните фондове за финансиране на професионалното обучение, обучението през целия живот и мерките за подкрепа на търсенето на работа и за насърчаване на предприемачеството, особено в селските райони и районите в икономически упадък, с оглед улесняване на уязвимите групи и най-вече жените, които спомагат за запазването на особено крехката социална структура в подобни райони, при намирането и задържането на работа;

14.    отбелязва със съжаление, че все още съществуват значителни разлики в заплащането на жените и мъжете за еднаква работа, както и че много държави-членки изобщо не прилагат принципа за равно заплащане за труд с еднаква стойност;

15.    изисква адекватна и точна система за оценка на работата на жените и мъжете, основаваща се на резултатите, а не на индивидуалните умения за договаряне на заплащането, които могат да намалеят при жените при по-честа смяна на работата;

16.    отбелязва, че решението за създаване на деца и удовлетворителен личен живот е индивидуално решение с важни социални и икономически последици, което по-ниското равнище на сигурност за работещите би могло да подкопае;

17.    отбелязва, че броят на жените на пазара на труда е нараснал, като същевременно режимите на работа не са имали значително въздействие по отношение на постигането на равенство между жените и мъжете; същевременно отбелязва, че проучванията потвърждават, че в семействата, в които и двамата родители работят, незаплатеният труд като домакинските задължения и отговорности е по-равномерно разпределен и споделян;

18.    отбелязва, че отправната точка за жените и мъжете както на пазара на труда, по-специално по отношение на властовия баланс, така и при разпределението на незаплатения труд, е различна;

19.    отбелязва, че липсата на въпроси относно равновесието между професионалния и личния живот в дебата за гъвкавата сигурност противоречи на другите инициативи, по-специално консултациите между социалните партньори относно съчетаването на професионалния, семейния и личния живот;

20.    отбелязва, че липсата на перспектива за равнопоставеност на половете в дебата за гъвкавата сигурност носи риск от засилване на съществуващите трайни разлики между жените и мъжете по отношение на заплащането и реалния им избор за пълноценно равнопоставено участие на пазара на труда и в незаплатения труд;

21.    следователно подчертава, че сигурността следва да включва поне области като платен отпуск за отглеждане на дете, правото за намаляване на работното време за лицата, които имат деца и се грижат за тях, достъп до финансово достъпни дневни грижи за децата и равен достъп до социални помощи и услуги.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	5.11.2007 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	16 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Věra Flasarová, Claire Gibault, Piia-Noora Kauppi, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Marie Panayotopoulos-Cassiotou, Anni Podimata, Christa Prets, Karin Resetarits, Amalia Sartori, Eva-Britt Svensson, Anna Záborská
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Jill Evans, Donata Gottardi, Christa Klaß, Kartika Tamara Liotard, Corien Wortmann-Kool
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

• [1]  COM(2006)0571.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	12.11.2007
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	32 6 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Jan Andersson, Alexandru Athanasiu, Edit Bauer, Philip Bushill-Matthews, Alejandro Cercas, Jean Louis Cottigny, Proinsias De Rossa, Harlem Désir, Harald Ettl, Richard Falbr, Ilda Figueiredo, Stephen Hughes, Karin Jöns, Ona Juknevičienė, Jan Jerzy Kułakowski, Jean Lambert, Bernard Lehideux, Thomas Mann, Jan Tadeusz Masiel, Jiří Maštálka, Ana Mato Adrover, Csaba Őry, Pier Antonio Panzeri, Jacek Protasiewicz, Bilyana Ilieva Raeva, José Albino Silva Peneda, Gabriele Stauner, Ewa Tomaszewska, Anne Van Lancker, Gabriele Zimmer
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Françoise Castex, Donata Gottardi, Richard Howitt, Sepp Kusstatscher, Jamila Madeira, Ria Oomen-Ruijten, Agnes Schierhuber, Anja Weisgerber
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Vincenzo Aita