ДОКЛАД относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно приложимото право към договорните задължения (Рим I)

21.11.2007 - (COM(2005)0650 – C6‑0441/2005 – 2005/0261(COD)) - ***I

Комисия по правни въпроси
Докладчик: Cristian Dumitrescu

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно приложимото право към договорните задължения (Рим I)

(COM(2005)0650 – C6‑0441/2005 – 2005/0261(COD))

(Процедура на съвместно вземане на решение: първо четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията към Европейския парламент и към Съвета (COM(2005)0650),

–   като взе предвид член 251, параграф 2, член  61, буква в) и член 67, параграф 5 от Договора за ЕО, съгласно които Комисията представи предложението на Парламента (C6‑0441/2005),

–   като взе предвид член 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A6‑0450/2007),

1.  одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Текст, предложен от Комисията	Изменения, внесени от Парламента
Изменение 1 Съображение 1
Съюзът си е поставил за цел да установи пространство на свобода, сигурност и правосъдие. По тази причина Общността трябва да приеме мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение и обхват, необходим за правилното функциониране на вътрешния пазар, включително мерки, насърчаващи съвместимостта на приложимите в държавите-членки норми относно стълкновението на закони.	(1) Общността си е поставила за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие. С цел постепенното създаване на такова пространство Общността трябва да приеме мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение в степента, необходима за правилното функциониране на вътрешния пазар.
Изменение 2 Съображение 1 a (ново)
	(1а) Съгласно разпоредбите на член 65, буква б) от Договора, тези мерки трябва да включват мерки за насърчаване на съвместимостта на приложимите в държавите-членки правила относно стълкновението на закони и на юрисдикция.
Изменение 3 Съображение 2
(2) С цел ефективно прилагане на съответните разпоредби на Договора от Амстердам, Съветът (Правосъдие и вътрешни работи) от 3 декември 1998 г. прие план за действие относно най-добрия начин за прилагане на разпоредбите на Договора от Амстердам в пространство на свобода, сигурност и правосъдие , като подчерта значението на насърчаване съвместимостта на стълкновителни норми, за да се постигне целта − взаимно признаване на съдебни решения, и призова за преразглеждане, при необходимост, на някои разпоредби на Конвенцията относно правото, приложимо към договорните задължения, като взе предвид специалните разпоредби за стълкновителни норми в други инструменти на Общността.	заличава се
Изменение 4 Съображение 3
Европейският съвет в Тампере от 15 и 16 октомври 1999 г. прие принципа на взаимно признаване на съдебни решения като приоритетен при установяването на европейско правно пространство. Програмата от мерки за прилагане на принципа на взаимно признаване на съдебни решения по граждански и търговски дела определя, че съпътстващите мерки, свързани с хармонизацията на стълкновителни норми, в действителност улесняват взаимното признаване на съдебни решения. В Програмата от Хага Европейският съвет потвърди, че усилената работа по стълкновението на закони относно договорните задължения следва да се продължи.	(3) На заседанието си в Тампере на 15―16 октомври 1999 г. Европейският съвет потвърди принципа на взаимно признаване на съдебни и други решения като крайъгълен камък на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси и прикани Съвета и Комисията да приемат програма от мерки за прилагане на принципа на взаимно признаване.
Изменение 5 Съображение3 a (ново)
	(3а) На 30 ноември 2000 г. Съветът прие съвместна програма от мерки на Комисията и Съвета за прилагане на принципа на взаимно признаване на решения по граждански и търговски дела1. Програмата определя мерки, свързани с хармонизирането на правилата относно стълкновението на закони, като например мерки за улесняване на взаимното признаване на съдебни решения. ______________ 1 OВ С 12, 15.1.2001 г., стр. 1.
Изменение 6 Съображение3 б (ново)
	(3б) Програмата от Хага1, приета от Европейския съвет на 5 ноември 2004 г., призова към усилена работа по правилата относно стълкновението на закони в областта на договорните задължения („Рим І“). _____________ 1 OВ С 53, 3.3.2005 г., стр. 1.
Изменение 7 Съображение 4
(4) Правилното функциониране на вътрешния пазар поражда необходимостта стълкновителните норми в държавите-членки да обозначават едно и също национално право, независимо от държавата на съда, в който е заведено делото, за да се подобри предвидимостта на изхода на спора, сигурността по отношение на правото и свободното движение на съдебни решения. Поради същите причини е необходимо да се постигне възможно най-голяма хармонизация между три инструмента - настоящия Регламент, Регламент на Съвета (ЕО) № 2001/44 от 22 декември 2000 г. относно юрисдикцията, признаването и прилагането на съдебни решения по граждански и търговски дела („Брюксел І“) и Регламент на Парламента и Съвета (ЕО) № […] относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим ІІ“).	Правилното функциониране на вътрешния пазар поражда необходимост правилата относно стълкновението на закони в държавите-членки да препращат към едно и също национално право без оглед на държавата на съда, в който е подаден искът, за да се подобри предвидимостта на изхода на спора, сигурността по отношение на правото и свободното движение на съдебни решения.
Изменение 8 Съображение 6
(6) Приложното поле на настоящия регламент следва да бъде определено по такъв начин, че да съответства на Регламент (ЕО) № 44/2001 и Регламент на Парламента и Съвета (ЕО) № […] относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим ІІ“).	(6) Материалноправният обхват и разпоредбите на настоящия регламент следва да са в съответствие с Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела („Брюксел І“)1 и Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим ІІ“)2. ___________ 1 OВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (EО) No 1791/2006 (OВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 1.)   2 OВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 40.
Изменение 9 Съображение 6 a (ново)
	(6а) Семейните отношения следва да обхващат родство по произход, брак, по сватовство и по съребрена линия. Позоваването в член 1, параграф 2 на отношения, имащи последици, сходни на брак и други семейни отношения, следва да се тълкува в съответствие с правото на държавата-членка, където се намира сезираният съд.
Обосновка
Reproduces a recital in Rome II.
Изменение 10 Съображение 6 б (ново)
	(6б) Задълженията, които произтичат от делови отношения, предхождащи сключването на договор, са уредени от член 12 от Регламент (ЕО) № 864/2007. Поради това подобни цели следва да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент.
Обосновка
This recital is necessary having regard to Rome II.
Изменение 11 Съображение 7 a (ново)
	(7а) Когато е направен избор на право и всички други относими към положението елементи се намират в държава, различна от държавата, чието право е избрано, изборът на право следва да не нарушава прилагането на нормативните разпоредби на тази държава, от които не се допуска отклонение по споразумение. Това правило следва да се прилага независимо дали при избора на право е направен и избор на съд. Като има предвид, че не се предвижда съществена промяна в сравнение с член 3, параграф 3 от Римската конвенция, формулировката е приведена, доколкото е възможно, в съответствие с член 14 от Регламент (ЕО) № 864/2007.
Обосновка
This recital is necessary to explain the references to provisions which cannot be derogated from by agreement and how they relate to Rome II.
Изменение 12 Съображение 8
(8) За постигане на общата цел на инструмента − сигурност по отношение на правото в европейското правно пространство − стълкновителните норми следва да бъдат с висок процент на предвидимост. Съдилищата, обаче, следва да запазят известна свобода на действие, за да определят правото, което е най-тясно свързано с конкретната ситуация в ограничен брой от хипотетични случаи.	(8) За постигане на общата цел на инструмента − правна сигурност в европейското съдебно пространство − правилата относно стълкновението на закони следва да имат висока степен на предвидимост. Съдилищата обаче следва да запазят известна свобода да определят правото, което е най-тясно свързано със ситуацията.
Обосновка
The words deleted are not themselves conducive to legal certainty in that they could be confusing.
Изменение 13 Съображение 8 a (ново)
	(8а) Споразумение между страните за предоставяне на изключителна юрисдикция на едно или повече съдилища или правораздавателни органи на държава-членка за разрешаване на спорове по договора следва да бъде един от факторите, които трябва да се вземат предвид при определяне дали изборът на право е ясно посочен.
Обосновка
This recital is necessary as a result of the deletion of the provision in the Commission’s proposal to the effect that a jurisdiction clause would be deemed to reflect an implicit choice-of-law in the absence of a choice-of-law clause.
Изменение 14 Съображение 8 б (ново)
	(8б) Настоящият регламент не изключва възможността страните да включат чрез препращане, в договора помежду им, международни договорно-правни принципи или международна конвенция.
Обосновка
It is considered appropriate to refer to the use of such bodies of non-State law as UNIDROIT in a recital, rather than in the enacting terms.
Изменение 15 Съображение 8 в (ново)
	(8в) В случай че Общността приеме в подходящ правен инструмент правила на материалното договорно право, включително стандартни ред и условия, такъв инструмент може да предвиди възможност страните да изберат да прилагат тези правила.
Изменение 16 Съображение 8 г (ново)
	(8г) Що се отнася до приложимото право при липса на избор, понятията „предоставяне на услуги“ и „продажба на стоки“ следва да се тълкуват по същия начин, както при прилагането на член 5, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 44/2001, доколкото стоките и услугите се уреждат от този регламент. Въпреки че договорите за франчайз и дистрибуция са договори за услуги, те са предмет на специфични правила.
Обосновка
This clarification appears to be desirable.
Изменение 17 Съображение 8 д (ново)
	(8д) Що се отнася до приложимото право при липса на избор, многостранни следва да са онези системи, в рамките на които се извършва търговия, например регулирани пазари и многостранни търговски инструменти, според посоченото в член 4, параграф 1, точки 14 и 15 от Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно пазарите на финансови инструменти, независимо от това дали те разчитат на основен контрагент или не. _______________________________ 1 OВ L 145, 30.4.2004 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2007/44/EО (OВ L 247, 21.9.2007 г., стр. 1).
Изменение 18 Съображение 8 е (ново)
	(8е) При липса на избор на право, приложимото право следва да се определя в съответствие с правилото, определено за конкретния тип договор. Когато договорът не може да се категоризира като един от посочените типове или когато елементите му попадат в обхвата на повече от един от посочените типове, договорът се урежда от правото на държавата на обичайно местопребиваване на страната, която трябва да извърши договорната престация. В случай на договор, състоящ се от група права и задължения, които могат да се категоризират като попадащи в обхвата на повече от един специфичен тип договори, договорната престация следва да се определи, като се вземе предвид центърът на тежестта на договора.
Обосновка
Recitals 8f, 8g and 8h are considered necessary in order to explain the rules on the applicable law in the absence of choice, in the particular in the case of related contracts or contracts consisting of a bundle of rights and obligations capable of being categorised as more than one of the specified types of the contract for which specific rules are laid down.
Изменение 19 Съображение 8 ж (ново)
	(8ж) Когато договорът е очевидно по-тясно свързан с държава, различна от посочената в член 4, параграфи 1 или 2, клауза за дерогация, включена в тези разпоредби, предвижда да се прилага правото на тази държава. В такъв случай следва да се вземе предвид, inter alia, дали този договор е много тясно свързан с друг договор или договори.
Изменение 20 Съображение 8 з (ново)
	(8з) При липса на избор, когато приложимото право не може да се определи нито въз основа на факта, че договорът може да бъде категоризиран като един от специфичните типове, нито според принципа на приложимост на правото на държавата на обичайно местопребиваване на страната, която трябва да извърши договорната престация, договорът следва да се урежда от правото на държавата, с която той е най-тясно свързан. За да се определи тази държава, следва да се вземе предвид, inter alia, дали този договор е много тясно свръзан с друг договор или договори.
Изменение 21 Съображение 8 и (ново)
	(8и) Що се отнася до тълкуването на договори за превоз на стоки, не се предвижда изменение по същество спрямо член 4, параграф 4, трето изречение от Конвенцията от 1980 г. относно правото, приложимо към договорните задължения1. Следователно договорите за еднократен превоз или други договори, чийто основен предмет е превозът на стоки, следва да се смятат за договори за превоз на стоки.
	За целите на настоящия регламент, понятието „товародател“ следва да означава всяко лице, което сключва с превозвач договор за превоз, а понятието „превозвач“ следва да означава страната по договора, която се наема да превозва стоките, независимо от това дали самата тя извършва превоза или не. _____________ 1 OВ С 334, 20.12.2005 г., стр. 1.
Изменение 22 Съображение 10 б (ново)
	(10б) Инвестиционните услуги и дейности и допълнителните услуги, посочени в раздели А и Б от приложение І към Директива 2004/39/ЕО във вида, в който е изменена, следва да се подчиняват на общото правило, приложимо по отношение на потребителските договори.
Изменение 23 Съображение 10 в (ново)
	(10в) За потребителските договори следва да се правят различни изключения от общото правило за избор на право. Според едно такова изключение общото правило не се прилага към договори, свързани с вещно право върху недвижимо имущество или с наемане на недвижимо имущество, освен ако договорът е свързан с правото за временно ползване на недвижимо имущество по смисъла на Директива 94/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 1994 година относно защитата на купувачите с оглед на определени аспекти от договорите, свързани с придобиването на правото на временно ползване на недвижима собственост1. _______________________________ 1 OВ L 280, 29.10.1994 г., стр. 83.
Изменение 24 Съображение 10 г (ново)
	(10г) За целите на настоящия регламент, позоваванията на права и задължения, които съставляват реда и условията на емитиране, публично предлагане или предложения за изкупуване на прехвърлими ценни книжа, както и позоваванията на записването и откупуването на дялови единици в предприятия за колективно инвестиране следва да включват условията, уреждащи, inter alia, разпределението на ценните книжа или дялови единици, правата в случай на свръхзаписване, правата на оттегляне и подобни въпроси в контекста на предложението, както и въпросите, посочени в членове 9, 10, 11 и 12 от настоящия регламент, като по този начин се гарантира, че всички съответни договорни аспекти на дадено предложение, обвързващо емитента или предлагащата страна с потребителя, се уреждат от едно право.
Изменение 25 Съображение 10 д (ново)
	(10д) За целите на настоящия регламент, финансови инструменти са инструментите, посочени в член 4, параграф 1, точка 17 от Директива 2004/39/ЕО във вида, в който е изменена, а прехвърлими ценни книжа са инструментите, посочени в член 4, параграф 1, точка 18 от същата директива.
Изменение 26 Съображение 10 е (ново)
	(10е) За целите на настоящия регламент финансови услуги като инвестиционните услуги и дейности и допълнителните услуги, предоставяни от специалист на потребител, както се посочва в раздели А и Б на приложение I към Директива 2004/39/ЕО във вида, в който е изменена, и договорите за продажба на дялови единици в предприятия за колективно инвестиране, независимо от това дали попадат в обхвата на Директива 85/611/ЕИО на Съвета от 20 декември 1995 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК)1, следва да подлежат на общото правило, приложимо към потребителските договори. По този начин, при позоваване на реда и условията на емитиране или публично предлагане на прехвърлими ценни книжа, или записването и откупуването на дялови единици в предприятия за колективно инвестиране, тези позовавания следва да включват всички аспекти, които обвързват емитента или предлагащата страна с потребителя, но не следва да включват аспектите, свързани с предоставянето на такива финансови услуги. _______________________________ 1 OВ L 375, 31.12.1985 г., стр. 3. Директива, последно изменена с Директива 2005/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 79, 24.3.2005 г., стр. 9).
Изменение 27 Съображение 10 ж (ново)
	(10ж) Важно е да се провери дали правата и задълженията, от които се състои даден финансов инструмент, не се уреждат от общото правило, приложимо към потребителските договори, тъй като това би могло да доведе до прилагане на различни закони към всеки от използваните инструменти, променяйки по този начин естеството им и възпрепятствайки заменяемостта им в търговията и предлагането. По същия начин, когато се емитират или предлагат подобни инструменти, договорните отношения, установени между емитента или предлагащата страна и потребителя не следва непременно да подлежат на задължително прилагане на правото на държавата на обичайно местопребиваване на потребителя, тъй като е необходимо да се гарантират еднакви ред и условия на емитиране или предлагане. Същият принцип следва да важи за многостранните системи, попадащи в обхвата на член 4, параграф 1, буква зб), за които следва да се гарантира, че правото на държавата на обичайно местопребиваване на потребителя няма да възпрепятства правилата, приложими спрямо договорите, сключени в рамките на тези системи или с операторите на такива системи.
Изменение 28 Съображение 11 a (ново)
	(11а) Работникът или служителят не следва да се лишава от защитата на разпоредби, oт които не се допуска отклонение или от които такова се допуска единствено в негова полза.
Изменение 29 Съображение 11 б (ново)
	(11б) По отношение на трудовите договори, трудът, положен в друга държава, следва да се счита за временен, ако работникът или служителят се очаква да се върне на работа в държавата на произход след изпълнение на задачите си в чужбина. Сключването на нов трудов договор с първоначалния работодател или с работодател, който принадлежи към същата група от дружества като първоначалния работодател, не следва да бъде пречка да се счита, че работникът или служителят полага труд временно в друга държава.
Обосновка
This recital is needed in order to deal with temporary work on another country.
Изменение 30 Съображение 12
(12) Що се отнася до договори, сключени от представители, постановяването на стълкновителните норми следва да урежда трите правоотношения между представляваното лице, представителя и третата страна. Договор, сключен между представляваното лице и третата страна, би останал обект на общите норми на настоящия регламент.	заличава се
Обосновка
It is proposed to delete the provision on agency.
Изменение 31 Съображение 13
(13) Зачитането на обществения ред (ordre public) на държавите-членки изисква конкретни правила относно повелителните норми и изключението на основание обществен ред. Такива правила следва да се прилагат по начин, който е съвместим с Договора.	(13) Съображения от обществен интерес оправдават предоставянето на възможност на съдилищата в държавите-членки при изключителни обстоятелства да прилагат изключения, основани на съображения за обществен ред и особени повелителни норми. Понятието „особени повелителни норми“ следва да се различава от израза „разпоредби, от които не се допуска отклонение по споразумение“, споменати например в член 3, параграф 4, и следва да бъде тълкувано по-рестриктивно.
Изменение 32 Съображение 13 а (ново)
	(13а) В контекста на доброволното прехвърляне на вземане, понятието „отношения“ следва да поясни, че член 13, параграф 1 се прилага също и за имуществените аспекти на прехвърлянето на вземане, например между предишен и нов кредитор, в правни системи, където такива аспекти се разглеждат отделно от аспектите, обхванати от отнасящото се до задълженията право. Терминът „отношения“ обаче не следва да се разбира като отнасящ се към каквито и да е съществуващи отношения между предишен и нов кредитор. В частност, то не следва да съдържа предварителни въпроси по отношение на доброволно прехвърляне на вземане или договорна суброгация. Понятието следва да бъде строго ограничено до аспектите, пряко свързани с това доброволно прехвърляне на вземане/договорна суброгация.
Изменение 33 Съображение 15
(15) Връзката между настоящия регламент и някои други разпоредби на правото на Общността следва да бъде изрично уточнена.	(15) Следва да се избягва положение, при което тълкновителните норми са разпръснати в няколко акта и съществуват различия между тези норми. Въпреки това настоящият регламент не изключва възможността за включване на стълкновителни норми, свързани с договорни задължения, в разпоредби на правото на Общността по конкретни въпроси.
	Настоящият регламент следва да не накърнява прилагането на други актове, предвиждащи разпоредби, предназначени да допринесат за правилното функциониране на вътрешния пазар, доколкото същите не могат да се прилагат съвместно с правото, определено от нормите на настоящия регламент. Прилагането на разпоредбите на приложимото право, определено съгласно правилата на настоящия регламент, не следва да засяга свободното движение на стоки и услуги, уредено с актове на Общността като Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия¹).
	_______________________________________ 1 OВ L 178, 17.7.2000 г. стр. 1.
Обосновка
This recital has been copied from Rome II, where it was introduced in conciliation at the wish of Parliament’s delegation.
Изменение 34 Съображение 16
(16) Зачитането на международните ангажименти, поети от държавите-членки, предполага, че настоящият регламент не трябва да засяга конвенции, отнасящи се до конкретни въпроси, по които държавите-членки са страни. Когато обаче, при сключване на договора материални аспекти на ситуацията се намират в една или повече държави-членки, прилагането на някои международни конвенции, по които само някои от държавите-членки са страни, би било в разрез с целта на едно истинско европейско правно пространство. Нормата, постановена в настоящия регламент, следва да се прилага в съответствие с горното. С цел улеснение четенето на нормите, Комисията ще публикува в Официален вестник на Европейския съюз списък със съответните конвенции на базата на информация, предоставена от държавите-членки.	(16) Зачитането на международните ангажименти, поети от държавите-членки, предполага, че настоящият регламент не трябва да засяга международните конвенции, по които една или повече държави-членки са страни към момента на приемане на настоящия регламент. С цел повишаване достъпността на нормите, Комисията следва да публикува в Официален вестник на Европейския съюз списък със съответните конвенции на базата на информация, предоставена от държавите-членки.
Изменение 35 Съображение 16 б (ново)
	(16б) Комисията ще представи предложение на Европейския парламент и на Съвета относно процедурите и условията, съгласно които държавите-членки ще бъдат оправомощени да водят преговори и да сключват от свое име споразумения с трети страни в отделни и извънредни случаи, касаещи секторни въпроси, които съдържат разпоредби относно правото, приложимо към извъндоговорни задължения.
Изменение 36 Съображение 17
(17) Тъй като целта на предложеното действие, а именно подобрена предвидимост на съдебни решения, изискваща действително единни норми на правото в областта на договорните задължения, които да са определени от един задължителен и пряко приложим правен инструмент на Общността, не може да бъде адекватно постигната от държавите-членки поради факта, че те не могат да постановят единни общностни норми, но може да бъде по-успешно осъществена от Общността поради въздействието на такъв инструмент на нейната територия, то Общността може да предприеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, посочен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, регламент, който увеличава сигурността на правото, без да изисква хармонизация на материалните норми на вътрешното право, не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.	(17) Тъй като целта на настоящия регламент не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки, но може да бъде по-успешно осъществена от Общността поради мащаба и въздействието на настоящия регламент, то Общността може да предприеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, посочен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на своята цел.
Изменение 37 Съображение 18
(18) В съответствие с член 3 на Протокола относно позицията на Обединеното Кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейски съюз и Договора за създаване на Европейската общност, тези държави-членки са декларирали намерението си за участие в приемането и прилагането на настоящия регламент. /В съответствие с членове 1 и 2 на Протокола относно позицията на Обединеното Кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейски съюз и Договора за създаване на Европейската общност, тези държави-членки няма да вземат участие в приемането на настоящия регламент, който съответно няма да има задължителна сила за тези държави-членки.	(18) Съгласно член 3 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Ирландия е уведомила за желанието си да участва в приемането и прилагането на настоящия регламент.
Изменение 38 Съображение 18 а (ново)
	(18а) Обединеното кралство не е извършило уведомление по член 3 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, ето защо Обединеното кралство не участва в приемането на настоящия регламент, не е обвързано от него и няма задължение да го прилага.
Изменение 39 Съображение 19
(19) В съответствие с членове 1 и 2 на Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейски съюз и Договора за създаване на Европейската общност, тази държава-членка няма да вземе участие в приемането на настоящия регламент, който съответно няма да има задължителна сила за тази държава-членка,	(19) В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в приемането на настоящия регламент, не е обвързана от него и няма задължение да го прилага.
Изменение 40 Член 1
1. Настоящият регламент се прилага за договорни задължения по граждански и търговски дела във всяка ситуация на стълкновение на закони.	1. Настоящият регламент се прилага за договорни задължения по гражданскоправни и търговски въпроси в случаи на стълкновение на закони.
Обхватът му не включва по-специално приходи, митнически или административни въпроси.	Той не се прилага, в частност, за данъчни, митнически или административни въпроси.
2. Настоящият регламент не се прилага за:	2. Настоящият регламент не се прилага за:
(а) въпроси, свързани със статута или правоспособността на физически лица, без да накърнява член 12;	(а) въпроси, свързани със статута или правоспособността на физически лица, без да накърнява член 12;
(б) договорни задължения, свързани със семейно отношение или отношение, което в съответствие с приложимото към него право има подобни последици, включително задължения за издръжка;	(б) задължения, произтичащи от семейни отношения и отношения, за които по закон се счита, че имат съпоставими последици, включително задължения за издръжка;
(в) задължения, породени от съпружески отношения или схема за собственост върху имущество, които съгласно приложимото към тях право имат последици, подобни на тези от брак, завещания и наследявания;	(в) задължения, породени от режими на съпружеска собственост, режими на собственост при отношения, за които според приложимото право се счита, че имат последици, съпоставими с тези от брак и завещания и наследяване;
(г) задължения, породени от менителници, чекове, записи на заповед и други прехвърляеми инструменти дотолкова, доколкото задълженията по такива други прехвърляеми инструменти произтичат от техния прехвърляем характер;	(г) задължения, породени от менителници, чекове, записи на заповед и други прехвърляеми инструменти дотолкова, доколкото задълженията по такива други прехвърляеми инструменти произтичат от техния прехвърляем характер;
(д) арбитражни споразумения и споразумения относно избор на съд;	(д) арбитражни споразумения и споразумения относно избор на съд;
(е) въпроси, които се уреждат от правото, приложимо към дружества, други юридически лица или неперсонифицирани дружества, като например учредяване чрез регистрация или по друг начин, правоспособност, вътрешна организация или ликвидация на дружества, други юридически лица или неперсонифицирани дружества, личната отговорност на служители и членове в това им качество за задълженията на дружеството или юридическото лице, както и въпросът дали управителен орган на дружество или друго юридическо лице, или неперсонифицирано дружество може да задължава дружеството или лицето по отношение на трети страни;	(е) въпроси, които се уреждат от правото, приложимо към дружества, други юридически лица или неперсонифицирани дружества, като например учредяване чрез регистрация или по друг начин, правоспособност, вътрешна организация или ликвидация на дружества, други юридически лица или неперсонифицирани дружества, и личната отговорност на служители и членове в това им качество за задълженията на дружеството или юридическото лице;
	(еа) въпросът дали представител може да задължава представлявано лице или орган да задължава дружество, юридическо лице или неперсонифицирано образувание по отношение на трето лице;
(ж) учредяването на доверителна собственост и отношенията между учредители, доверителни собственици и бенефициенти;	(ж) учредяването на доверителна собственост и отношенията между учредители, доверителни собственици и бенефициенти;
(з) доказателства и процедура, без да се накърнява член 17;	(з) доказателства и процедура, без да се накърнява член 17;
(и) задължения, произтичащи от пред-договорно отношение.	(и) задължения, произтичащи от делови отношения, предхождащи сключването на договор.
3. Терминът „държава-членка“ в настоящия регламент означава държава-членка с изключение на Дания [, Ирландия и Обединеното Кралство].	3. Терминът „държава-членка“ в настоящия регламент означава държава-членка с изключение на Дания и Обединеното кралство. Въпреки това, в член 3, параграф 5, терминът означава всички държави-членки.
Обосновка
In particular, these changes are intended to bring the wording into line with Rome II.
Изменение 41 Член 2
Всяко право, посочено в настоящата Конвенция, се прилага независимо от това, дали е правото на държава-членка.	Всяко право, посочено в настоящия регламент, се прилага независимо от това дали е правото на държава-членка.
Обосновка
Corrects a manifest error.
Изменение 42 Член 3
1. Без да се засягат членове 5, 6 и 7, всеки договор се урежда от избраното от страните право.	1. Всеки договор се урежда от избраното от страните право.
Изборът следва да бъде изразен или демонстриран с достатъчна степен на сигурност чрез условията на договора за поведение на страните или обстоятелствата по случая. Ако страните са се договорили да предоставят юрисдикция на едно или повече граждански или наказателни съдилища на държава-членка, които да разгледат и разрешат възникнали спорове или спорове, които могат да възникнат от договора, за страните се предполага, че са избрали правото на тази държава-членка.	Изборът следва да бъде направен изрично или да бъде ясно демонстриран чрез условията на договора или обстоятелствата по случая.
Посредством избора си страните могат да посочат правото, приложимо към целия договор или само към част от него.	Посредством избора си страните могат да посочат правото, приложимо към целия договор или само към част от него.
2. Страните също могат да изберат като приложимо право принципите и нормите на материалното право на договора, което се признава в световен мащаб или в Общността. Въпроси, свързани с дела, които се уреждат от такива принципи или норми, които не са изрично уговорени от страните, се уреждат от общите принципи, които са основополагащи за тях, или ако няма такива принципи, в съответствие с правото, приложимо при липса на избор съгласно настоящия регламент.
3. Страните могат по всяко време да уговорят към договора да се прилага право, различно от това, което го е уреждало до този момент, като резултат от по-ранен избор съгласно настоящия член или от други разпоредби на настоящия регламент. Всички промени на приложимото право, които са направени след сключване на договора, не засягат неговата формална действителност съгласно член 10, нито накърняват правата на трети страни.	3. Страните могат по всяко време да се споразумеят към договора да се прилага право, различно от това, което го е уреждало до този момент, като резултат от по-ранен избор съгласно настоящия член или от други разпоредби на настоящия регламент. Никакви промени на приложимото право, които са направени след сключване на договора, не засягат неговата формална действителност съгласно член 10, нито накърняват правата на трети страни.
4. Фактът, че страните са избрали чуждо право в съответствие с параграфи 1 или 2, независимо дали този избор е придружен от избор на чуждо съдилище и при положение, че всички други съществени елементи на ситуацията по време на избора са свързани само с една държава, не засяга прилагането на нормите на правото на тази държава, които не могат да бъдат отклонени чрез договаряне, наричани по-долу „повелителни норми“.	4. Когато всички други относими към положението елементи към момента на избора се намират в държава, различна от държавата, чието право е било избрано, изборът на страните не нарушава прилагането на разпоредбите на правото на тази държава, от които не се допуска отклонение по споразумение.
5. Когато страните изберат правото на държава, която не е членка, този избор не накърнява прилагането на такива повелителни норми на правото на Общността, каквито са приложими към случая.	5. Когато всички други относими към положението елементи към момента на избора се намират в една или повече държави-членки, изборът на страните на приложимо право, различно от правото на държава-членка, не нарушава прилагането на разпоредби на правото на Общността, по целесъобразност, прилагани в държавата-членка по местонахождение на съда, от които не се допуска отклонение по споразумение.
6. Съществуването и действителността на съгласието на страните относно избора на приложимото право се определя в съответствие с разпоредбите на членове 9, 10 и 12.	6. Наличието и действителността на съгласието на страните относно избора на приложимото право се определя в съответствие с разпоредбите на членове 9, 10 и 12.
Изменение 43 Член 4
1. Доколкото приложимото към договора право не е било избрано в съответствие с член 3, договорът се урежда от правото, определено както следва:	1. Доколкото приложимото към договора право не е било избрано в съответствие с член 3 и без да се нарушават разпоредбите на членове от 4а до 6, правото, което урежда договора, се определя, както следва:
а) договор за продажба се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на продавача;	а) договор за продажба на стоки се урежда от правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на продавача;
б) договор за предоставяне на услуги се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на доставчика на услугата;	б) договор за предоставяне на услуги се урежда от правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на доставчика на услугата;
в) договор за превоз се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на превозвача;
г) договор във връзка с вещно право или право на ползване на недвижимо имущество се урежда от правото на държавата, в която се намира имуществото;	г) договор във връзка с вещно право върху недвижимо имущество или наемане на недвижимо имущество се урежда от правото на държавата, където се намира имуществото;
д) независимо от точка (г), договор за наем за временно лично ползване на недвижимо имущество за срок не повече от шест поредни месеца се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на собственика, при условие че наемателят е физическо лице и неговото обичайно местопребиваване е в същата държава;	д) независимо от предвиденото в буква г), договор за наемане на недвижимо имущество, сключен за временно лично ползване за срок не повече от шест поредни месеца, се урежда от правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на наемодателя, при условие че наемателят е физическо лице и неговото обичайно местопребиваване е в същата държава;
е) договор във връзка с права на интелектуална или индустриална собственост се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на лицето, което прехвърля или предоставя ползването на правата;
ж) договор за франчайз се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на франчайзополучателя;	ж) договор за франчайз се урежда от правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на франчайзополучателя;
з) договор за дистрибуция се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на дистрибутора.	з) договор за дистрибуция се урежда от правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на дистрибутора.
	за) договор за продажба на стоки чрез търг се урежда от правото на държавата, където се провежда търгът, ако такова място може да бъде определено;
	зб) договор, сключен в рамките на многостранна система, която обединява или улеснява обединяването на интереси на многобройни трети лица относно покупко-продажбата на финансови инструменти, съгласно член 4, параграф 1, точка 17 от Директива 2004/39/EО, в съответствие с недискреционните правила и подчинен на едно-единствено право, се урежда от това право.
2. Договори, неуточнени в параграф 1, се уреждат от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване към момента на сключване на договора на страната, която се задължава да предостави услугата, предмет на договора. Когато услугата не може да бъде определена, договорът се урежда от правото на държавата, с която той е в най-тясна връзка.	2. Когато договорът не се урежда от разпоредбите на параграф 1 или когато елементите на договора биха могли да се уреждат от повече от една от разпоредбите на букви от а) до зб) на параграф 1, договорът се урежда от правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на страната, която е длъжна да извърши договорната престация.
	2a. Когато от всички обстоятелства по случая е видно, че договорът е явно по-тясно свързан с държава, различна от посочената в параграф 1 или 2, се прилага правото на тази държава.
	2б. Когато приложимото право не може да бъде определено съгласно параграф 1 или 2, договорът се урежда от правото на държавата, с която същият е най-тясно свързан.
Обосновка
This amendment should be read in conjunction with the new Recitals 8f, 8g and 8h.
Изменение 44 Член 4а (нов)
	Член 4а Договори за превоз
	1. Доколкото приложимото право към договор за превоз на стоки не е било избрано от страните в съответствие с член 3, приложимото за такива договори право е правото на държавата по обичайно местопребиваване на превозвача, при условие че мястото на получаване или мястото на предаване, или обичайното местопребиваване на товародателя е в същата държава. Ако тези изисквания не са изпълнени, се прилага правото на държавата, в която се намира договореното между страните място на предаване.
	2. Доколкото приложимото право към договор за превоз на пътници не е било избрано от страните в съответствие с алинея втора, приложимо е правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на пътника, при условие че отправният пункт или пунктът на местоназначение се намира в същата държава. Ако тези изисквания не са изпълнени, се прилага правото по обичайното местопребиваване на превозвача.
	Страните могат да изберат като приложимо към договора за превоз на пътници в съответствие с член 3 само правото на държавата, в която:
	а) е обичайното местопребиваване на пътника; или
	б) е обичайното местопребиваване на превозвача; или
	ба) е мястото на централното управление на превозвача; или
	в) се намира отправният пункт; или
	г) се намира пунктът на местоназначението.
	3. Когато от всички обстоятелства по случая е видно, че договорът, при липса на избор на право, е явно по-тясно свързан с държава, различна от посочената в параграф 1 или 2, се прилага правото на тази държава.
Обосновка
This straightforward solution is intended to promote legal certainty.
Изменение 45 Член 5
1. Потребителски договори по смисъла и при условията, предвидени в параграф 2, се уреждат от правото на държавата-членка, в която е обичайното местопребиваване на потребителя.	1. Договор, сключен от физическо лице за цел, която може да се смята, че е извън рамките на неговото занятие или професионална дейност („потребител“) с друго лице, което упражнява своето занятие или професионална дейност („специалист“) се урежда от правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на потребителя, при условие че:
	а) специалистът извършва своята търговска или професионална дейност в държавата, в която е обичайното местопребиваване на потребителя, или
	б) във всички случаи насочва тази дейност към съответната държава или към няколко държави, включително и към първата,
	и договорът попада в обхвата на тази дейност.
2. Параграф 1 се прилага за договори, сключени от физическо лице - потребител, чиято цел на обичайно местопребиваване в държава-членка може да се счита, че е извън рамките на неговото занятие или професионална дейност, с друго лице - специалист, който упражнява своето занятие или професионална дейност.	2. Без да се нарушава параграф 1, страните могат да изберат приложимото право за даден договор, за който се прилага настоящият член, в съответствие с член 3. Въпреки това, този избор не може да води до лишаване на потребителя от защитата, която му осигуряват разпоредбите, от които не се допуска отклонение чрез договор съгласно правото, което при липса на избор би било приложимо съгласно параграф 1.
Той се прилага при условие, че договорът е бил сключен с лице, което упражнява занятие или професионална дейност в държавата-членка, в която е обичайното местопребиваване на потребителя, или по някакъв начин насочва тези дейности към същата държава-членка или няколко държави, включително тази държава-членка, като договорът попада в обхвата на тези дейности, освен ако специалистът не е знаел къде е обичайното местопребиваване на потребителя и това незнание не е резултат от неговата небрежност.
3. Параграф 1 не се прилага за:	3. Параграфи 1 и 2 не се прилагат за:
a) договор за доставка на услуги, когато услугите трябва да бъдат предоставени изключително на потребителя в държава, различна от тази, в която е обичайното му местопребиваване;	a) договор за доставка на услуги, когато услугите трябва да бъдат предоставени изключително на потребителя в държава, различна от тази, в която е обичайното му местопребиваване;
б) договори за превоз, различни от договори, свързани с пакетни пътувания по смисъла на Директива 90/314/ЕИО от 13 юни 1990 г.;	б) договор за превоз, различен от договор, свързан с пакетни пътувания по смисъла на Директива 90/314/ЕИО от 13 юни 1990 г.;
в) договори във връзка с вещно право или право на ползване на недвижимо имущество, различни от договори, свързани с право на временно ползване по смисъла на Директива 94/47/ЕО от 26 октомври 1994 г.;	в) договор във връзка с вещно право върху недвижимо имущество или с наемане на недвижимо имущество, различен от договор, свързан с правото на временно ползване на недвижимо имущество по смисъла на Директива 94/47/ЕО;
	г) права и задължения, които съставляват финансов инструмент, и права и задължения, които съставляват реда и условията за емитирането или публичното предлагане и предложенията за изкупуване на прехвърлими ценни книжа и записването и откупуването на дялови единици в предприятия за колективно инвестиране, доколкото същите не представляват предоставяне на финансова услуга;
	д) договор за записване или закупуване на нова емисия прехвърлими ценни книжа съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 18 от Директива 2004/39/ЕО или права и задължения за записване или откупуване на дялови единици в предприятия за колективно инвестиране;
	е) договор, сключен в рамките на системата, попадаща в приложното поле на член 4, параграф 1, буква зб) от настоящия регламент.
Изменение 46 Член 6
1. Независимо от разпоредбите на член 3, избор на право, направен от страните в трудов договор, не води до лишаване на работника или служителя от защитата, която му осигуряват повелителните норми на правото, което би било приложимо съгласно настоящия член при липса на избор.	1. Всеки индивидуален трудов договор се урежда от правото, избрано от страните съгласно член 3. Въпреки това, този избор не може да води до лишаване на работника или служителя от защитата, която му осигуряват разпоредбите, от които не се допуска отклонение чрез договор съгласно правото, което при липса на избор би било приложимо съгласно параграфи 2, 2а и 3.
2. При липса на избор в съответствие с параграф 3, трудовите договори се уреждат от:	2. Доколкото приложимото право към индивидуалния трудов договор не е избрано от страните, договорът се урежда от правото на държавата, в която или, при липса на такава, от която работникът или служителят обичайно полага своя труд по изпълнение на договора. Държавата, където обичайно се полага трудът не се счита за променена, ако той временно е нает в друга държава.
а) правото на държавата, в която или от която работникът или служителят обичайно полага своя труд по изпълнение на договора. Местоизпълнението не се счита за променено, ако той временно е нает в друга държава. Трудът, положен в друга държава, се смята за временен, ако работникът или служителят се очаква да продължи работата си в държавата на произход след извършване на дейностите си в чужбина. Сключването на нов трудов договор с първоначалния работодател или работодател, който принадлежи към същата група от дружества като първоначалния работодател, не е пречка да се счита, че работникът или служителят полага своя труд временно в друга държава;
б) ако работникът или служителят обичайно полага своя труд в или от всяка държава, или ако той обичайно полага своя труд в или от територия, която не е предмет на национален суверенитет, договорът се урежда от правото на държавата, в която се намира седалището, чрез което е бил нает.
	2a. Когато приложимото право не може да бъде определено съгласно параграф 2, договорът се урежда от правото на държавата, където се намира седалището, чрез което работникът или служителят е бил нает.
3. Правото, посочено в параграф 2, може да бъде изключено, когато от обстоятелствата е видно, че като цяло договорът е по-тясно свързан с друга държава, в такъв случай договорът се урежда от правото на тази държава.	3. Когато от обстоятелствата е видно, че като цяло договорът е по-тясно свързан с друга държава, различна от посочената в параграфи 2 или 2а, се прилага правото на тази държава.
Изменение 47 Член 7
Член 7 Договори, сключени от представител	заличава се
1. При липса на избор съгласно член 3, договор, сключен между представлявано лице и представител се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на представителя, освен ако последният не упражнява или не трябва да упражнява основната си дейност в държавата, където представляваното лице има обичайно местопребиваване, в такъв случай се прилага правото на тази държава.
2. Отношението между представляваното лице и трети страни, породено от факта, че представителят е действал в изпълнение на пълномощията си, превишил е пълномощията си или е действал без пълномощия, се урежда от правото на държавата, в която представителят е имал обичайно местопребиваване, когато е действал. Въпреки това, приложимото право е правото на държавата, в която представителят е действал, ако или представляваното лице, от чието име е действал, или третата страна има обичайно местопребиваване в тази държава, или представителят е действал на борса или е участвал в търг.
3. Независимо от параграф 2, когато приложимото право към отношение, което е предмет на същия параграф, е определено в писмен вид от представляваното лице или представителя и насрещната страна изрично го е приела, така определеното право се прилага за тези въпроси.
4. Правото, определено в параграф 2, също урежда отношението между представителя и третата страна, породено от факта, че представителят е действал в изпълнение на пълномощията си, превишил е пълномощията си или е действал без пълномощия.
Изменение 48 Член 8
Повелителни норми	Особени повелителни норми
1. Повелителните норми са норми, чието зачитане държавата смята, че е от решаващо значение за гарантиране на нейната политическа, социална или икономическа организация, до такава степен, че те са приложими към всяка ситуация попадаща в обхвата им, независимо от приложимото в противен случай право към договора съгласно настоящия регламент.	1. Особени повелителни норми са норми, чието зачитане държавата смята, че е от решаващо значение за гарантиране на нейните обществени интереси, като например нейната политическа, социална или икономическа организация, до такава степен, че те са приложими към всяка ситуация, попадаща в обхвата им, независимо от приложимото в противен случай право към договора съгласно настоящия регламент.
2. Разпоредбите на настоящия регламент не ограничават прилагането на правните норми на държавата на съда в ситуация, в която те са повелителни.	2. Разпоредбите на настоящия регламент не ограничават прилагането на особените повелителни норми на държавата на съда.
3. Могат да бъдат приложени повелителните норми на правото на друга държава, с която ситуацията е в тясна връзка. Когато преценяват дали да приложат тези повелителни норми, съдилищата вземат предвид тяхното естество и цел в съответствие с дефиницията в параграф 1, както и последиците от тяхното прилагане или неприлагане за целта на съответните повелителни норми и за страните.
Обосновка
This amendment is designed to clarify the meaning of overriding mandatory provisions (see also Recital 13 as amended). It has also better-regulation aims as it will bring Rome I into line with Rome II. This would also facilitate the ultimate merger of Rome I and Rome II into a single instrument.
Изменение 49 Член 10
	-1. Договор, сключен между лица, които се намират в една и съща държава или чиито представители са в една и съща държава към момента на сключване на договора, е формално действителен, ако съответства на изискванията за форма, установени от правото, приложимо към договора по същество съгласно настоящия регламент, или от правото на държавата, в която е сключен договорът.
1. Всеки договор има формална действителност, ако спазва изискванията за форма, установени от правото, приложимо към договора по същество съгласно настоящия регламент, или от правото на държавата, в която се намира едната или другата страна или неин представител към момента на сключване на договора, или от правото на държавата, в която едната или другата страна има обичайно местопребиваване към този момент.	1. Всеки договор между лица, които се намират в различни държави или чиито представители са в различни държави, има формална действителност, ако спазва изискванията за форма, установени от правото, приложимо към договора по същество съгласно настоящия регламент, или от правото на която и да е от държавите, където която и да е от страните или който и да е от техните представители се намира към момента на сключване на договора, или от правото на държавата, където която и да е от страните е имала обичайно местопребиваване към този момент.
2. За действителността на едностранно волеизявление във връзка със съществуващ или бъдещ договор е необходимо да бъдат спазени изискванията за форма, установени от правото, което се прилага или би се прилагало към договора по същество съгласно настоящия регламент, или от правото на държавата по местоизвършване на волеизявлението, или от правото на държавата, в която съставилото го лице има обичайно местопребиваване към този момент.	2. За действителността на едностранно волеизявление във връзка със съществуващ или бъдещ договор е необходимо да бъдат спазени изискванията за форма, установени от правото, което се прилага или би се прилагало към договора по същество съгласно настоящия регламент, или от правото на държавата по местоизвършване на волеизявлението, или от правото на държавата, в която извършилото го лице е имало обичайно местопребиваване към този момент.
3. Параграфи 1 и 2 на настоящия член не се прилагат за договори, които попадат в обхвата на член 5. Формата на такива договори се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на потребителя.	3. Параграфи -1, 1 и 2 на настоящия член не се прилагат за договори, които попадат в обхвата на член 5. Формата на такива договори се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на потребителя.
4. Независимо от параграфи 1−3 на настоящия член, всеки договор с предмет право върху недвижимо имущество или право на ползване на недвижимо имущество попада под действието на повелителните изисквания за форма на правото на държавата, в която се намира недвижимото имущество, ако съгласно същото право тези изисквания са повелителни разпоредби по смисъла на член 8.	4. Независимо от параграфи от -1 до 3 на настоящия член, всеки договор с предмет вещно право върху недвижимо имущество или наемане на недвижимо имущество попада под действието на повелителните изисквания за форма на правото на държавата, в която се намира недвижимото имущество, ако съгласно същото право тези изисквания са наложени независимо от държавата, в която е сключен договорът, и независимо от правото, по което се урежда договорът, и от които не се допуска отклонение по споразумение.
Изменение 50 Член 13
1. Насрещните задължения на предишен и нов кредитор по доброволно прехвърляне на вземане или договорна суброгация на право да се противопостави на трето лице се уреждат от правото, което съгласно настоящия регламент се прилага за договора между предишния и новия кредитор.	1. Отношенията между предишен и нов кредитор по доброволно прехвърляне на вземане или договорна суброгация на иск срещу трето лице ("длъжник") се уреждат от правото, което съгласно настоящия регламент се прилага за договора между предишния и новия кредитор.
2. Приложимото към първоначалния договор право определя действието на ограниченията в договора относно прехвърляне на вземането между новия кредитор и длъжника, отношенията между новия кредитор и длъжника, условията, при които договорът за прехвърляне на вземането може да се противопостави на длъжника, както и дали длъжникът е изпълнил своите задължения.	2. Приложимото към прехвърленото вземане или отстъпения чрез суброгация иск право определя следното: а) допустимостта на прехвърляне на вземането, включително действието по отношение на кредитора на ограниченията в договора и правните ограничения относно прехвърляне на вземането или суброгация между новия кредитор и длъжника; б) отношенията между новия кредитор и длъжника; в) условията, при които договорът за прехвърляне на вземането може да се противопостави на длъжника; г) дали длъжникът е изпълнил своите задължения; както и д) дали новият кредитор има право на вземането, включително приходите от него, по отношение на други нови кредитори по същото вземане, кредитори на предишния кредитор и други трети страни.
3. Въпросът дали договорът за прехвърляне на вземането или суброгация може да се противопостави на трети лица се урежда от правото на държавата, в която предишният кредитор или автор на суброгацията има обичайно местопребиваване към този момент.
Изменение 51 Член 14
Законна суброгация	Правна суброгация
Когато лице предяви иск съгласно договор срещу друго лице и трето лице има задължение да удовлетвори кредитора, правото, приложимо към задължението на третото лице да удовлетвори кредитора определя дали третото лице има право да заведе дело срещу длъжника.	Когато лице ("кредитор") предяви иск съгласно договор срещу друго лице ("длъжник") и трето лице има задължение да удовлетвори кредитора или е удовлетворило кредитора в изпълнение на това задължение, правото, приложимо към задължението на третото лице да удовлетвори кредитора, определя дали и в каква степен третото лице има право да упражни срещу длъжника правата, които кредиторът е имал срещу длъжника според правото, приложимо към техните отношения.
Изменение 52 Член 15
Многостранна отговорност	Множество длъжници
Когато кредитор предяви иск срещу няколко длъжници, които са солидарно задължени, и един от тези длъжници е удовлетворил кредитора, приложимото право към задължението на този длъжник към кредитора урежда правата на този длъжник да предяви иск срещу останалите длъжници. Когато приложимото право към задължението на длъжник към кредитора предвижда норми, осигуряващи му защита от дела за установяване на отговорността му, той също може да се позове на тях срещу останалите длъжници.	Ако кредитор предяви иск срещу няколко длъжници, които са задължени по един и същи иск, и един от длъжниците вече е удовлетворил иска изцяло или частично, приложимото право към задължението на длъжника към кредитора урежда също така правата на длъжника да поиска правна защита срещу останалите длъжници. Другите длъжници могат да се позоват на защитата, която са имали срещу кредитора, в степента, позволена от правото, приложимо за техните задължения към кредитора.
Изменение 53 Член 16
Законно прихващане	Прихващане
1. Законното прихващане се урежда от правото, приложимо към задължението, във връзка с което се предявява правото на прихващане.	В случаите, в които правото на прихващане не е договорено между страните, прихващането се урежда от правото, приложимо към иска, спрямо който се предявява правото на прихващане.
Изменение 54 Член 17, параграф 1
1. Правото, което урежда договора съгласно настоящия регламент, е приложимо дотолкова, доколкото в частта си относно договорните отношения съдържа норми, които допускат установени от закона презумпции или определят тежестта на доказване.	1. Правото, което урежда договорното задължение съгласно настоящия регламент, е приложимо дотолкова, доколкото в частта си относно договорните задължения съдържа норми, които допускат установени от закона презумпции или определят тежестта на доказване.
Изменение 55 Член 18
Приравняване на обичайно местопребиваване	Обичайно местопребиваване
1. За дружества или фирми и други юридически лица или неперсонифицирани дружества, главното предприятие се счита за обичайно местопребиваване за целите на настоящия регламент.	1. За целите на настоящия регламент, обичайното местопребиваване на дружества и други юридически лица или неперсонифицирани образувания е мястото на централното управление.
	Обичайното местопребиваване на физическо лице в процеса на неговата стопанска дейност е неговото основно място на търговска дейност.
Когато договорът е сключен по време на оперативната дейност на филиал, клон или друго предприятие, или ако съгласно договора, такова предприятие носи отговорност за изпълнението на договора, това предприятие се счита за обичайното местопребиваване.	1a. Когато договорът е сключен по време на оперативната дейност на клон, представителство или друго предприятие, или ако съгласно договора такова предприятие носи отговорност за изпълнението на договора, мястото, където се намира този клон, представителство или друго предприятие, се счита за обичайното местопребиваване.
2. За целите на настоящия регламент, когато договорът е сключен по време на търговската дейност на физическо лице, мястото на установяване на това физическо лице се счита за обичайно местопребиваване.	2. При определяне на обичайното местопребиваване референтният момент е моментът на сключване на договора.
Изменение 56 Член 20
Обществен ред	Обществен ред на сезирания съд
Прилагането на правна норма на правото на всяка държава по смисъла на настоящия регламент може да бъде отказано, само ако резултатите от това приложение са явно несъвместими с обществения ред („ordre public“) на сезирания съд.	Прилагането на разпоредба на правото на всяка държава, по смисъла на настоящия регламент, може да бъде отказано само ако резултатите от това приложение са явно несъвместими с обществения ред („ordre public“) на сезирания съд.
Изменение 57 Член 21
Когато една държава включва няколко териториални единици, всяка от които има собствен правен режим в областта на договорните задължения, всяка териториална единица се счита за държава за целите на определяне на приложимото право съгласно настоящия регламент.	1. Когато една държава включва няколко териториални единици, всяка от които има собствен правен режим в областта на договорните задължения, всяка териториална единица се смята за държава за целите на определяне на приложимото право съгласно настоящия регламент.
	2. Държава-членка, в която различни териториални единици имат собствен правен режим в областта на договорните задължения, не е длъжна да прилага настоящия регламент към стълкновения единствено между правните режими на такива единици.
Изменение 58 Член 22
Настоящият регламент не засяга прилагането и приемането на актове на институциите на Европейските общности, които:	Настоящият регламент не засяга прилагането на разпоредби на общностното право, които във връзка с конкретни въпроси предвиждат стълкновителни норми в областта на договорните задължения.
а) във връзка с конкретни въпроси, постановяват норми за избор на право в областта на договорните задължения; списък от такива актове, които понастоящем са в сила, е предоставен в Приложение І; или б) уреждат договорни отношения, и които по силата на волята на страните се прилагат в ситуации на стълкновение на закони; или в) постановяват норми, насърчаващи доброто функциониране на вътрешния пазар, когато такива норми не могат да се прилагат едновременно с правото, определено от нормите на международното частно право.
Обосновка
This provision has been aligned on the corresponding provision of Rome II.
Изменение 59 Член 22 а (нов)
	Член 22а
	1. Настоящият регламент заменя Римската конвенция в държавите-членки, с изключение на териториите на държавите-членки, които попадат в териториалния обхват на посочената конвенция и които са изключени от действието на настоящия регламент по силата на член 299 от Договора. 2. Доколкото настоящият регламент заменя разпоредбите на Римската конвенция, всяко позоваване на конвенцията се тълкува като позоваване на настоящия регламент.
Изменение 60 Член 23
1. В срок от шест месеца от влизането в сила на настоящия регламент държавите-членки предоставят на Комисията списъка на многостранните конвенции, по които те са страни и които са приложими при стълкновение на закони по конкретни въпроси в областта на договорните задължения. Комисията публикува списъка в Официален вестник на Европейския съюз в срок от шест месеца след тази дата. След датата на публикуване, държавите-членки уведомяват Комисията за всяко денонсиране на конвенция, като Комисията публикува уведомленията в Официален вестник на Европейския съюз в срок от шест месеца от датата на тяхното получаване.	1. Настоящият регламент не засяга прилагането на международни конвенции, по които една или повече държави-членки са страни към датата на приемане на настоящия регламент, и които предвиждат стълкновителни норми, отнасящи се до договорните задължения.
2. Настоящият регламент не засяга прилагането на международните конвенции, упоменати в параграф 1. Въпреки това, когато по време на сключване на договор материалните аспекти на ситуацията се намират в една или повече държави-членки, настоящият регламент се прилага с предимство пред следните конвенции: - Хагска конвенция от 15 юни 1955 г. относно правото, приложимо към международна продажба на стоки; - Хагска конвенция от 14 март 1978 г. относно приложимото към представителство право.	2. Въпреки това, настоящият регламент, при отношенията между държави-членки, има предимство пред конвенции, сключени изключително между две или повече от тях, доколкото такива конвенции засягат въпроси, уредени от настоящия регламент.
3. Настоящият регламент се прилага с предимство пред двустранни международни конвенции, сключени между държави-членки и изброени в Приложение ІІ, ако те касаят въпроси, уредени от настоящия регламент.
Изменение 61 Член 23 а (нов)
	Член 23а Списък на конвенции
	1. В срок до ...* държавите-членки уведомяват Комисията за конвенциите, посочени в член 23, параграф 1. След тази дата държавите-членки уведомяват Комисията относно всички актове за денонсиране на такива конвенции.
	2. В срок от шест месеца след получаването Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз: (i) списък с конвенциите по параграф 1; (ii) списък с актове за денонсиране по параграф 1;
	____ * 12 месеца след датата на приемане на настоящия регламент.
Изменение 62 Член 23 б (нов)
	Член 23б Клауза за преразглеждане
	1. Не по-късно от ...* Комисията представя доклад на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет относно прилагането на настоящия регламент. При необходимост докладът се придружава от предложения за адаптиране на настоящия регламент. Не по-късно от ...** , докладът се предхожда от: (i) проучване на последиците от разпоредбите на член 5 от настоящия регламент, което в частност ще отчете: а) влиянието върху потребителските договори, сключвани по електронен път; б) резултата от прилагането на повече от един правен режим спрямо същия договор, както и в) съгласуваността с член 15 от Регламент № 44/2001; (ii) проучване относно популяризирането на алтернативното решаване на спорове (АРС) в областта на електронната търговия и полезни начини за подкрепата и насърчаването му чрез законодателни и други мерки; в проучването ще бъде разгледана и степента, в която биха могли да се използват онлайн-схеми за АРС, в съчетание със сертификати за доверие, с цел да се увеличи потребителското доверие към електронната търговия и да се избегне необходимостта от съдебни производства; (iii) предложения, които Комисията счита за целесъобразни, в рамките на проекта в областта на договорното право, с оглед въвеждане на стандартни договорни условия, които да се прилагат по-специално при трансгранични електронни сделки между предприятия и потребители; (iv) преразглеждане на разпоредбите, отнасящи се до приложимото право, които се съдържат в законодателството на Общността в областта на застрахователното дело.
	_____ * Две години след датата, от която започва прилагането на настоящия регламент. ** Една година след датата на влизане в сила на настоящия регламент.
Изменение 63 Член 23 в (нов)
	Член 23в Прилагане във времето Настоящият регламент се прилага за договори, сключени след датата, от която същият се прилага.
Обосновка
Unlike in the case of torts and delicts, contracts are entered into deliberately and voluntarily. It is essential for the parties to know that the provisions on applicable law contained in this Regulation will apply only to contracts concluded after its date of application. Therefore proceedings brought after the date of application concerning contracts concluded before that date will apply the Rome Convention.
Изменение 64 Член 24
Срокове на влизане в сила и приложение	Дата на влизане в сила и приложение
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след датата на неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз.	Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след датата на неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент се прилага, считано от [една година след влизането му в сила].	Настоящият регламент се прилага, считано от [осемнадесет месеца след влизането му в сила], с изключение на член 24, който се прилага, считано от [12 месеца след датата на приемането].
Регламентът се прилага към договорни задължения, породени след датата, на която е започнало прилагането му. Въпреки това, за договорни задължения, породени преди датата, на която е започнало прилагането му, настоящият регламент се прилага в случаите, когато последиците от неговите разпоредби правят приложимо същото право, което би било приложимо съгласно Римската конвенция от 1980 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.	Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки съгласно Договора за създаване на Европейската общност.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

The proposal for a regulation (Rome I) purports to convert the 1980 Rome Convention into a Community instrument and to revise it, where necessary.

Although the need for the adoption of a regulation has been called in question in some quarters, your rapporteur considers that it is worthwhile on the following grounds: (a) a regulation is more readily amended than a convention and, as part of the acquis communautaire, can be more rapidly extended to new Member States; (b) the possibility of references to the Court of Justice for preliminary rulings will be secured (see Belgium’s delay in implementing the protocols to the Rome Convention on its interpretation by the Court of Justice); (c) a regulation will afford a single instrument directly binding on national courts, whereas ratification of an international convention in many countries necessitates the adoption of national legislation in order to make the convention binding in domestic law. The only drawback is that the regulation will not apply to Denmark. It is to be hoped that the United Kingdom will overcome its initial reluctance and ultimately take part in the adoption of the regulation.

Having said this, your rapporteur notes that many of the provisions of the proposed regulation are novel as compared with the Rome Convention. These have been discussed in depth in committee and appropriate amendments made to the Commission's text.

The amendments contained in this report are designed to improve the text as proposed by the Commission in the light of the various submissions that have been made to the rapporteur and also with a view to making it more consistent with the Rome II.

Lastly, the rapporteur observes that there are numerous discrepancies between the language versions of the Commission’s proposal. He trusts that these will be eliminated by the lawyer-linguists of Parliament and the Council in the course of the procedure.

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЗАЕТОСТ И СОЦИАЛНИ ВЪПРОСИ (14.9.2006)

for the Committee on Legal Affairs

on the proposal for a regulation of the European Parliament and of the Council on the law applicable to contractual obligations (Rome I)
(COM(2005)0650 – C6‑0441/2005 – 2005/0261(COD))

Draftsman: Jan Andersson

SHORT JUSTIFICATION

The aim of the Commission's proposal is not to establish a new set of legal rules, but to convert an existing convention, the Rome I Convention of 1980 (the Convention), into a Community instrument. However, the Commission has also tried to modernise certain provisions in the Convention, in particular those relating to contract of employment.

The proposal has been preceded by consultations of the Member States and the civil society, in particular through a Green paper and a public hearing.[1] The green paper received about 80 replies from governments, universities, practitioners etc.[2] The European Community has legal competence to adopt Community instruments concerning Conflict-of-laws rules (or private international law) under Article 61(c) EC Treaty.

The proposal was presented by the Commission, December 15th 2005. The Committee on Legal Affairs has been appointed the responsible Committee in the European Parliament.

The Committee on Employment and Social Affairs has decided to give a draft opinion on the proposal for the responsible committee due to the close connection between the Directive 96/71/EC, concerning the posting of workers in the framework of the provision of services, and the proposal. The proposal also covers important changes in the rules of applicable law to the contract of employment.

This draft opinion addresses inconsistencies and legal technical elements that can be clarified in order to improve the Regulation. The overall ambition is to provide greater legal certainty for the law applicable to employment contracts.

AMENDMENTS

The Committee on Employment and Social Affairs calls on the Committee on Legal Affairs, as the committee responsible, to incorporate the following amendments in its report:

Text proposed by the Commission	Amendments by Parliament
Amendment 1 Recital 11
(11) Regarding individual employment contracts, the conflict rule should make it possible to identify the centre of gravity of the employment relationship, looking beyond appearances. This rule does not prejudge the application of the mandatory rules of the country to which a worker is posted in accordance with Directive 96/71/EC of 16 December 1996 concerning the posting of workers in the framework of the provision of services.	(11) Regarding individual employment contracts, the conflict rule should make it possible to identify the centre of gravity of the employment relationship, looking beyond appearances. This Regulation is without prejudice to the application of the mandatory rules of the country to which a worker is posted in accordance with Directive 96/71/EC of 16 December 1996 concerning the posting of workers in the framework of the provision of services.
Justification
The relationship and reference to Directive 96/71/EC in the Regulation must be clear. The rule laid down in the first sentence is not the only element for which the regulation should be without prejudice to the Posting Directive. The wording "prejudge" also seem ambiguous and is changed to "without prejudice". The amendment gives clarification and consistency in relation to Directive 96/71/EC.
Amendment 2 Recital 11 a (new)
	(11a) Directive 96/71/EC lays down minimum rules for the protection of workers applicable to posted workers on the territory of a Member State other than the State in which they normally work and does not prevent Member States from imposing other terms and conditions of employment laid down in collective agreements, nor from imposing other employment conditions where these are public policy provisions.
	OJ L 18, 21.1.97, p. 1.
Justification
This new recital clarifies the specific nature of the rules set out in Directive 96/71/EC which does not prevent Member States from adopting more protective measures at national level for instance by imposing other employment conditions in case of public policy provisions.
Amendment 3 Article 6, paragraph 1
1. Notwithstanding the provisions of Article 3, in a contract of employment a choice of law made by the parties shall not have the result of depriving the employee of the protection afforded him by the mandatory rules of the law which would be applicable under this Article in the absence of choice.	1. Notwithstanding the provisions of Article 3, in an individual contract of employment a choice of law made by the parties shall not have the result of depriving the employee of the protection afforded him by the mandatory rules of the law which would be applicable under this Article in the absence of choice.
Justification
The heading to Article 6 refers to “Individual Employment Contracts”, while the text in Article 6 speaks about “a contract of employment”. This discrepancy was also present in the Convention. This discrepancy is somewhat ambiguous. "Contract of employment" seems to be a wider notion, potentially including collective agreements in some Member States, while the wording “individual employment contract” would rule out the application of article 6 on collective agreements. The wording “individual contract of employment” is added for reason of consistency.
Amendment 4 Article 6, paragraph 2
2. A contract of employment shall, in the absence of choice in accordance with Article 3, be governed:	2. Notwithstanding the provisions of Article 4, an individual contract of employment shall, in the absence of choice in accordance with Article 3, be governed:
Justification
The wording “notwithstanding the provisions of Article 4” appearing in the Convention has been deleted by the Commission. This text is reintroduced due to clarity and consistency.
Amendment 5 Article 6, paragraph 2, point (a)
(a) by the law of the country in or from which the employee habitually carries out his work in performance of the contract. The place of performance shall not be deemed to have changed if he is temporarily employed in another country. Work carried out in another country shall be regarded as temporary if the employee is expected to resume working in the country of origin after carrying out his tasks abroad. The conclusion of a new contract of employment with the original employer or an employer belonging to the same group of companies as the original employer does not preclude the employee from being regarded as carrying out his work in another country temporarily;	(a) by the law of the country in which the employee habitually carries out his work in performance of the contract. The place of performance shall not be deemed to have changed if he is temporarily employed in another country. However, his employment and pay conditions shall be subject to the law of the country in which he is temporarily employed. Work carried out in another country shall be regarded as temporary if the employee is expected to resume working in the country of origin after carrying out his specific tasks abroad.
Justification
The text "work carried out in another country shall be regarded as temporary if the employee is expected to resume working in the country of origin after carrying out his tasks abroad" did not appear in the Convention. It carries a risk of a broad interpretation of "tasks". What if the task of the worker is, e.g. to represent the employer established in Member State X for his activities in Member State Y? When is such a task "carried out"? It could potentially be a very long period. The inclusion of "specific" points out that the temporary activity in another country should be interpreted narrowly.
The text did not appear in the Convention. In a conflict between the local employer and the employee the only relevant place of work must be in the country of posting. Another law might be applied, but only through the escape clause of Section 3. This new addition extends and thereby obscures the meaning of the place of work as the regular connecting factor. Moreover, this rule could also stimulate that employment contracts are signed only as cover for the real contract. This rule should therefore be deleted.
The terms ‘from which’ are highly ambiguous. The amendment aims to prevent regular posting from a Member State where employment law is less developed than in the country of posting.
Amendment 6 Article 6, paragraph 2, point (a a) (new)
	(aa) if the employee does not habitually carry out his work in any one country, by the law of the country from which the employee habitually caries out his wok in performance of the contract;
Amendment 7 Article 6, paragraph 2, subparagraph 2 (new)
	unless it appears from the circumstances as a whole that the contract is more closely connected with another country, in which case the contract shall be governed by the law of that country.
Amendment 8 Article 6, paragraph 3
3. The law designated by paragraph 2 may be excluded where it appears from the circumstances as a whole that the contract is more closely connected with another country, in which case the contract shall be governed by the law of that country	deleted
Justification
This flexibility clause should be reserved for exceptional cases, such as that of employees required, for instance, to work in aircraft, on ships or on oil rigs. For this reason it is preferable to include the clause in the paragraph dealing specifically with that issue.
Amendment 9 Article 8, paragraph 1
1. Mandatory rules are rules the respect for which is regarded as crucial by a country for safeguarding its political, social or economic organisation to such an extent that they are applicable to any situation falling within their scope, irrespective of the law otherwise applicable to the contract under this Regulation.	1. For the purposes of this Article, mandatory rules are rules the respect for which is regarded as necessary by a country for protecting workers or for safeguarding its political, social or economic organisation to such an extent that they are applicable to any situation falling within their scope, irrespective of the law otherwise applicable to the contract under this Regulation.
Justification
The text “for the purpose of this article” is added for the sake of clarity and consistency. Mandatory requirements occur in different articles of the Regulation, but also with different meanings. It is therefore important to settle that the definition of mandatory rules in Article 8 is only for the purpose of that specific article to contract of employment.
The word ”crucial” is replaced by “necessary”. The Posting of workers Directive (POW) is based on the possibility for the host MS to derogate from the law of the MS of origin in case of posting. A narrow definition of what can be considered the “hard core” provision of the labour law of the host MS, which could be applied in case of posting, could undermine the list of art. 3(1) POW or prevent its extension to other fields of labour protection. The definition of mandatory rules also risks to undermine the application by MS of terms and conditions of employment on matters other than those referred to in art. 3(1) in the case of “public policy provisions”.
The notion of mandatory rules cannot be defined/interpreted in a restrictive manner; it should at least concern rules that are crucial for the protection of workers.

PROCEDURE

Title	Proposal for a regulation of the European Parliament and of the Council on the law applicable to contractual obligations (Rome I)
References	COM(2005)0650 – C6-0441/2005 – 2005/0261(COD)
Committee responsible	JURI
Opinion by   Date announced in plenary	EMPL 16.2.2006
Enhanced cooperation – date announced in plenary
Drafts(wo)man   Date appointed	Jan Andersson 19.4.2006
Previous drafts(wo)man
Discussed in committee	22.6.2006		12.9.2006
Date adopted	13.9.2006
Result of final vote	+: –: 0:	26 12 0
Members present for the final vote	Jan Andersson, Jean-Luc Bennahmias, Iles Braghetto, Philip Bushill-Matthews, Milan Cabrnoch, Alejandro Cercas, Ole Christensen, Bairbre de Brún, Derek Roland Clark, Harald Ettl, Richard Falbr, Carlo Fatuzzo, Ilda Figueiredo, Joel Hasse Ferreira, Roger Helmer, Karin Jöns, Jan Jerzy Kułakowski, Sepp Kusstatscher, Jean Lambert, Raymond Langendries, Bernard Lehideux, Elizabeth Lynne, Thomas Mann, Mario Mantovani, Jan Tadeusz Masiel, Maria Matsouka, Ria Oomen-Ruijten, Pier Antonio Panzeri, Jacek Protasiewicz, José Albino Silva Peneda, Jean Spautz, Anne Van Lancker, Gabriele Zimmer
Substitute(s) present for the final vote	Françoise Castex, Richard Howitt, Jamila Madeira, Dimitrios Papadimoulis, Leopold Józef Rutowicz, Gabriele Stauner, Patrizia Toia
Substitute(s) under Rule 178(2) present for the final vote
Comments (available in one language only)	...

• [1]  COM(2002)0654 Green Paper on the conversion of the Rome Convention of 1980 on the law applicable to contractual obligations into a Community instrument and its modernisation.
• [2]  All contributions are published on DG Justice and Home affairs web page; http://europa.eu.int/comm/justice_home/news/consulting_public/rome_i/news_summary_rome1_en.htm

ПРОЦЕДУРА

Заглавие	Приложимо право към договорните задължения (Рим I)
Позовавания	COM(2005)0650 - C6-0441/2005 - 2005/0261(COD)
Дата на представяне на ЕП	15.12.2005
Водеща комисия        Дата на обявяване в заседание	JURI 16.2.2006
Подпомагаща(и) комисия(и)        Дата на обявяване в заседание	EMPL 27.4.2006		LIBE 16.2.2006
Неизказано становище        Дата на решението	LIBE 22.2.2006
Докладчик(ци)        Дата на назначаване	Cristian Dumitrescu 23.2.2006
Заместен(и) докладчик(ци)	Maria Berger
Разглеждане в комисия	21.6.2006		11.9.2006		20.11.2006		20.12.2006
	26.2.2007		19.3.2007		2.5.2007		11.6.2007
	10.9.2007
Дата на приемане	20.11.2007
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	25 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Carlo Casini, Marek Aleksander Czarnecki, Bert Doorn, Cristian Dumitrescu, Monica Frassoni, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Neena Gill, Othmar Karas, Piia-Noora Kauppi, Klaus-Heiner Lehne, Katalin Lévai, Antonio López-Istúriz White, Hans-Peter Mayer, Manuel Medina Ortega, Aloyzas Sakalas, Diana Wallis, Tadeusz Zwiefka
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Mogens N.J. Camre, Charlotte Cederschiöld, Luis de Grandes Pascual, Vicente Miguel Garcés Ramón, Kurt Lechner, Eva Lichtenberger, Marie Panayotopoulos-Cassiotou, Gabriele Stauner
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Toine Manders, Tomáš Zatloukal