ДОКЛАД относно Двадесет и третия годишен доклад на Комисията относно упражняването на контрол на прилагането на правото на Общността

23.11.2007 - (2006/2271(INI))

Комисия по правни въпроси
Докладчик: Monica Frassoni

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно Двадесет и третия годишен доклад на Комисията относно упражняването на контрол на прилагането на правото на Общността

(2006/2271(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид Двадесети и третия годишен доклад на Комисията относно упражняването на контрол на прилагането на правото на Общността (COM(2006)0416),

–   като взе предвид работните документи на службите на Комисията (SEC(2006)0999 и 1005),

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно „Европа на резултатите – прилагане на правото на Общността” (COM(2007)0502),

–   като взе предвид член 45 и член 112, параграф 2 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становището на комисията по петиции (A6‑0462/2007),

А. като има предвид, че ефективността на политиките на ЕС се определя до голяма степен от тяхното прилагане на национално, регионално и местно равнище; като има предвид, че спазването на законодателството на Общността трябва да бъде строго контролирано и наблюдавано, за да се гарантират желаните положителни последици за ежедневието на гражданите,

Б.  като има предвид, че броят на оплакванията, свързани с нарушения на правото на Общността, показва ясно, че европейските граждани играят жизненоважна роля за неговото прилагане и че способността на институциите на ЕС да откликват по подобаващ начин на тревоги на гражданите е от значение за доверието в Европейския съюз,

В.  като има предвид, че Комисията може да приспособява средствата, с които си служи, за да изпълнява ефективно функциите си, и да извършва нововъведения, насочени към усъвършенстване на прилагането на правото на Общността,

Годишен доклад за 2005 г. и последващи действия след приемането на резолюция на Парламента

1.  отбелязва, че общият брой на образуваните от Комисията производства за установяване на нарушения постоянно е нараствал през последните години и през 2003 г. е достигнал 2 709 установени нарушения (за ЕС-15); освен това отбелязва, че броят на установените нарушения е намалял драстично през 2004 г. (с 563) и отново е нараснал през 2005 г., макар и до равнище по-ниско от това през 2003 г.: 2 653 регистрирани нарушения (за ЕС-25);

2.  съответно отбелязва, че присъединяването на десет нови държави-членки изглежда не е повлияло на броя на регистрираните нарушения и призовава Комисията да представи пред Парламента обяснение и уверение, че това не се дължи на неизвършено регистриране на жалби или/и липса на вътрешни ресурси в рамките на Комисията за справяне с нарушенията;

3.  приветства готовността на повечето от съответните генерални дирекции да предоставят информация относно предоставените им ресурси за справяне с нарушения в съответната им област на компетентност, както и относно състоянието на производствата за установяване на нарушения; отбелязва, че всяка генерална дирекция има свои начини на действие по отношение на прилагането на правото на Общността и на разпределението на ресурси и че не съществуват механизми за точен общ преглед и обществена оценка на начина, по който функционират тези различни подходи;

4.  ангажира се да подкрепи Комисията посредством увеличение на бюджетните кредити с цел увеличаване на ресурсите в съответствие с исканията на повечето съответни генерални дирекции;

5.  приветства факта, че някои генерални дирекции са разработили специфични механизми, които да допълват използването на производства за установяване на нарушения с цел постигане на ефективен контрол и консолидиране на прилагането на правото на Общността; отбелязва, че в нормативната уредба за електронните съобщения от 2002 г. са установени процедурите за уведомление относно проектите за национални законодателни мерки, които позволяват осъществяването в кратки срокове на сътрудничество между националните регулаторни органи на държавите-членки и Комисията; призовава Комисията да обмисли системното прилагане на този предохранителен механизъм и в други сектори;

6.  счита, че следва да бъде насърчаван обменът на най-добри практики сред държавите-членки, например под формата на срещи, посветени на пакет от въпроси, и семинари по въвеждане в националното законодателство, организирани от Комисията с цел улесняване на прилагането на правото на Общността; призовава Комисията да обмисли начини за включване на Парламента в такива процеси;

7.  приветства полаганите от някои генерални дирекции на Комисията усилия – най-вече от ГД „Околна среда” – за подобряване на проверките за съответствие със съответните директиви, но изразява недоволство от отговора на Комисията относно поверителността на проучванията за съответствие; призовава отново Комисията да публикува на уебстраницата си проучванията, изискани от различните генерални дирекции относно оценката на съответствието на националните мерки по прилагане със законодателството на Общността;

8.  приветства включването за първи път в годишния доклад и съответните му приложения на подробности за специфичното и обстойно третиране на нарушенията, свързани с петиции;

9.  насърчава практиката в различни държави-членки да се изпращат мисии за фактологическо проучване, които разследват въпросите, повдигнати от вносители на петиции; разглежда това като прагматичен начин за разрешаване на проблеми непосредствено с държавите-членки и в интерес на гражданите; счита, че такива мисии са все по-необходими с оглед на това, че Комисията няма правомощия да "инспектира", за да проверява практическото прилагане на правото на ЕО, например, в областта на околната среда;

10. приветства ангажимента на Комисията по правило да включва в бъдещите законодателни предложения кратки изложения на граждани или народи и изисква конкретни примери за такива кратки изложения, както и пояснение, че те съставляват неразделна част от съответния правен акт, както е посочено в параграф 19 от резолюция на Парламента от 16 май 2006 г. относно 21-я и 22-я годишен доклад на Комисията относно контрола върху прилагането на общностното право (2003 и 2004 г.)[1];

11. счита, че Комисията следва да е по-активна при наблюдение на национални събития, което може да разкрие нарушение на общностното право; затова призовава Комисията да използва по-активно своите представителства, с цел предотвратяване или коригиране на нарушенията;

12. призовава държавите-членки да направят повече от чисто формално въвеждане в националното си законодателство на общностното законодателство и да избягват, доколкото е възможно, фрагментарното въвеждане на директиви, с оглед опростяване на законодателството и правенето му по-прозрачно;

13. приветства факта, че в съобщението си, озаглавено „Европа на резултатите – прилагане на правото на Общността”, Комисията е разгледала някои от главните въпроси на политиката, повдигнати в гореспоменатата резолюция на Парламента от 16 май 2006 г.; въпреки това отбелязва, че някои важни въпроси са все още нерешени и не са получили изчерпателен отговор, особено въпросите относно предоставените ресурси за справяне със случаите на нарушения, продължителността на производството за установяване на нарушения, ограниченото използване на член 228 от Договора за ЕО и оценката на прилагането на критериите за приоритет; изисква от Комисията да предостави отговор на тези важни въпроси;

Съобщение на Комисията от 2007 г. относно „Европа на резултатите – прилагане на правото на Общността”

14. приветства факта, че в наскоро приетото си съобщение Комисията отдава значение и надлежно взема предвид въпроса за прилагането на правото на Общността: „ако законодателството не се прилага правилно, има опасност да не бъдат постигнати целите на европейските политики, а гарантираните от Договорите свободи могат да бъдат само частично осъществени”[2]; насърчава Комисията да постигне конкретни и видими резултати чрез действия в изпълнение на поетите ангажименти, изброени в същото съобщение, както и постоянно да информира Парламента за постигнатите резултати;

15. отбелязва, че при разглеждането на петиции се разкриват структурните слабости, които се наблюдават при прилагането на различните норми на правото на Общността от държавите-членки; изразява възгледа, че за да се гарантира последователността и свързаността на правото на Общността, нарушенията на това право трябва системно да се предават на Съда на Европейските общности, най-малко при дела от национално значение, които съставляват прецедент за националната съдебна практика и бъдещата практика; изразява още възгледа, че последователност от страна на Комисията в това отношение би могла значително да намали следващата от това необходимост на гражданите да подават жалба до Комисията и петиция до Европейския парламент по аналогични въпроси;

16. отбелязва, че главните пречки за ефективността на производството за установяване на нарушение (членове 226 и 228 от Договора за ЕО) продължават да бъдат неговата продължителност и ограниченото прилагане на член 228; настоятелно заявява, че предложеният от Комисията срок по отношение на неизвършването на уведомление относно мерките за въвеждане в националното законодателство (не повече от 12 месеца между изпращането на официалното уведомително писмо и решаването на случая или сезирането на Съда по въпроса) и производството за гарантиране на спазването на преди това постановено решение на Съда (между 12 и 24 месеца) в никакъв случай не трябва да се удължава и затова призовава Комисията да извърши в определения срок периодично наблюдение на напредъка на процедурите за нарушение и да информира гражданите за това;

17. призовава Комисията да бъде по-твърда при прилагането на член 228 от Договора, за да се гарантира, че решенията на Съда на Европейските общности се изпълняват правилно;

18. приветства намерението на Комисията да подобри настоящите си методи на работа с цел определяне на приоритетите и ускоряване на обработката и управлението на съществуващите производства, както и да ангажира и официално да включи държавите-членки; отбелязва, че съгласно предложения нов метод на работа запитванията и жалбите, получени от Комисията, ще бъдат директно предавани на съответните държави-членки „когато определен въпрос изисква изясняване на фактическата или правна позиция в държавата-членка. (...) На държавата-членка се предоставя кратък срок, в който да предостави необходимите пояснения, информация и решения пряко на заинтересованите граждани или стопански субекти и да информира Комисията”[3];

19. изразява дълбока загриженост, че чрез връщането на запитванията и жалбите до съответната държава-членка (която поначало е отговорната страна за неправилното прилагане на правото на Общността) новият метод на работа би могъл да създава опасност от отхвърляне от Комисията на нейната институционална отговорност да гарантира прилагането на правото на Общността в качеството й на „пазител на Договора” в съответствие с член 211 от Договора за ЕО; отбелязва, че Комисията често е единственият орган, към който гражданите могат да се обръщат, за да съобщават за случаи на неприлагане на правото на Общността;

20. поради това приканва Комисията да изясни следните въпроси при установяването на новия метод на работа:

– да определи ясно случаите, в които ще се прилага новият метод;

– да потвърди, че новият метод на работа не е алтернативен механизъм на производствата за установяване на нарушения;

– да гарантира, че новият метод няма да забави допълнително образуването на производство за установяване на нарушение, чиято продължителност и сега е много голяма и неопределена, както и да не проявява снизходителност спрямо държавите-членки, когато става въпрос за спазване на определените от Комисията срокове за намиране на решение за гражданина;

– да изясни момента на регистрация на жалбите съгласно новия метод на работа (преди или след реакцията на съответната държава-членка) и да посочи кой следва да вземе решението за регистриране на определена жалба; да гарантира, че при регистриране на жалба ще се спазва принципът на колегиалност в рамките на Комисията;

– да уточни кой следва да предостави отговор на жалбоподателя (Комисията или държавата-членка);

- да информира Парламента относно специфичните мерки, които Комисията възнамерява да вземе, за да гарантира, че по време на преходния период до пълното въвеждане на новата система и в случай, че новата система не даде очакваните резултати, тя ще изпълни изцяло ролята си на пазител на Договора;

21. приветства предложението на Комисията за създаване на пилотен проект с участието на няколко държави членки за проверка на новия метод на работа, който, след оценка на функционирането му през първата година, би могъл да се прилага във всички държави членки;

22. изисква от Комисията да съсредоточи предложения пилотен проект върху държавите-членки, в които прилагането на правото на Общността остава проблематично поради отсъствие на сътрудничество от страна на националните органи, особено на регионално и местно равнище; изисква от Комисията да провери чрез пилотния проект дали и къде са необходими повече ресурси в рамките на Комисията за обработка и управление на жалбите след установяването на новия метод на работа;

23. като се има предвид, че петициите и жалбите от граждани и стопански предприятия улесняват разкриването на значителен брой нарушения, и с цел да се избегне объркване при свързването с различни органи, които се занимават с разрешаване на проблеми, настоятелно призовава Комисията да изследва възможността за ясно обозначаване или за създаването на единен орган, който да оказва сътрудничество на гражданите;

24. приветства решението на Комисията да „въведе по-често вземане на решения за повечето етапи от производството, което да позволява по-бърз напредък”; отбелязва, че Комисията организира четири официални срещи годишно за вземане на решение по производствата за установяване на нарушения и приветства решението на Комисията по-често да осъществява процедурата по вземане на решения по отношение на нарушенията; изразява съжаление, че в съобщението не се определят по-строги политически и организационни мерки за изпълнение на тези нови ангажименти;

25. отбелязва, че приложението към съобщението съдържа списък с области от правото на Общността, предложени за оценка, и призовава Комисията да предостави обяснение за приложното поле на този списък;

26. изразява съжаление, че Комисията не е изпълнила ангажимента си, обявен в съобщението й от 2002 г. относно „По-добър контрол на прилагането на правото на Общността”, че „прилагането на критериите за приоритет ще бъде оценявано ежегодно по време на обсъждането на доклада относно контрола на прилагането на правото на Общността”[4] приветства нейния нов ангажимент „от 2008 г. да описва и обяснява в своите годишни доклади действията си относно тези приоритети”[5].

27. изтъква, че Парламентът продължава да получава петиции, в които държавите-членки се обвиняват в системни нарушения на човешките и основни права на вносителите и изразява дълбоко съжаление, че критериите за нарушаване на правата на човека и основните свободи, определени в материалното право на Общността, са изчезнали от новия списък на критериите за приоритет; припомня, че Договорът за ЕС дава на Парламента правомощието да открива процедура, определена в член 7, параграф 1 от Договора;

28. настоятелно призовава Комисията широко да прилага принципа, според който всяка кореспонденция, която би могла да разкрива действително нарушение на правото на Общността, следва да се регистрира като жалба, освен ако попада в кръга на изключителните обстоятелства, посочени в точка 3 от приложението към съобщението относно "Отношения с жалбоподателя при нарушения на правото на Общността”[6] отбелязва, че неотдавна Европейският омбудсман е обявил Комисията за отговорна за „неправомерни действия при осъществяването на административна дейност” поради неизвършена регистрация на жалба в съответствие с горепосоченото съобщение; настоятелно призовава Комисията да информира и да се допитва до Парламента за всички промени в изключителните критерии за неизвършване на регистрация на жалби;

29. настоятелно призовава всички служби на Комисията да държат жалбоподателите напълно информирани относно напредъка на техните жалби при изтичането на всеки определен срок (официално уведомително писмо, мотивирано становище, изпращане до Съда), да изготвят мотиви за техните решения и да предоставят тези мотиви най-подробно на жалбоподателите в съответствие с принципите, изложени в съобщението от 2002 г.;

30. приветства намерението на Комисията да предприеме действия за гарантиране на пълен достъп до нейната електронна база данни и я насърчава да действа по този ангажимент възможно най-скоро;

31. приветства поетия от Комисията ангажимент да предостави обобщена информация относно всички етапи от процедурата за нарушение от момента на официално уведомяване нататък; счита, че в интерес на прозрачността и по-доброто прилагане на общностното право в националните съдилища, Комисията следва да предостави съдържанието и момента на осъществяване на контакт с държавите-членки, след приключване на разследването по съответните въпроси;

32. приветства предстоящата публикация на Комисията на обяснителен документ относно съдебната практика на Съда на Европейските общности, отнасяща се до вреди, настъпили вследствие на нарушение на права съгласно общностното право; освен това предлага Комисията да проучи възможността да се включи като amicus curiae в съответни дела за вреди пред национални съдилища, в съответствие с националното процесуално право, какъвто вече е случаят с местното правораздаване, включващо въпроси от конкурентното право на ЕС[7];

Ролята на Европейския парламент и на националните парламенти при прилагането на правото на Общността

33. счита, че постоянните комисии на Парламента следва да изпълняват много по-активна роля при контрола на прилагането на правото на общността в съответните им области на компетентност и в тази връзка следва да получават подкрепа и редовна информация от Комисията; предлага, по възможност, докладчикът на Парламента по определено досие или неговият/нейният назначен заместник да играят главна и постоянна роля в текущо извършвания преглед на спазването на правото на Общността от страна на държавите-членки; отбелязва, че редовните сесии относно прилагането на правото на Общността, организирани от комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните са практика, която би могла да обхване всички комисии на Парламента и че Комисията следва систематично да взема участие;

34. въпреки това отбелязва, че нежеланието на Комисията да предоставя точна информация относно случаите, за които са образувани производства за установяване на нарушения, намалява рязко ефективността на тези сесии и обществения интерес към тях; призовава комисиите на Парламента, по целесъобразност, да предвидят включването на съответните представители на държавите-членки или на Съвета в списъка на поканените за участие в сесиите относно прилагането на правото на Общността;

35. счита, че на комисиите на Парламента (в т.ч. на комисията по петиции) следва да се предоставя достатъчна административна подкрепа, за да изпълняват ефективно функциите си; изисква от работната група по парламентарна реформа, от комисията по бюджети и други съответни органи на Парламента да представят конкретни предложения, наред с другото, с гореспоменатата роля на докладчици и да оценят възможностите и смисъла от създаване на специална работна група в рамките на секретариата на всяка комисия, за да се гарантира постоянен и ефективен контрол на прилагането на правото на Общността;

36. призовава за засилване на сътрудничеството между националните парламенти и Европейския парламент и техните съответни членове с цел насърчаване и засилване на ефективния контрол по европейските въпроси на национално равнище; счита, че националните парламенти могат да играят много важна роля при контрола на прилагане на правото на Общността, като по този начин допринесат за укрепване на демократичната легитимност на Европейския съюз и приближаването му до гражданите;

37. припомня поетия от Съвета ангажимент да насърчи държавите-членки да изготвят и публикуват таблици, илюстриращи съответствието между директивите и мерките за въвеждане в националното законодателство; настоява, че такива таблици са от основно значение за да се даде възможност на Комисията да извършва ефективен контрол върху мерките за прилагане във всички държави-членки; призовава Парламента като съзаконодател да предприеме всички необходими стъпки, за да гарантира, че разпоредбите относно тези таблици не са премахнати от текста на предложението на Комисията по време на законодателния процес;

38. отбелязва, че националните съдилища играят съществена роля при прилагането на правото на Общността и подкрепя изцяло усилията на Комисията за определяне на допълнително обучение за национални съдии, юристи и длъжностни лица в националните органи;

39 призовава Комисията да подобри наблюдението за спазване от страна на съдебните органи на държавите-членки на решенията на Парламента относно парламентарния имунитет и когато Комисията открие неспазване на тези решения, да информира Парламента за действията, които възнамерява да предприеме;

°

°         °

40. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Съда на Европейските общности, Европейския омбудсман и парламентите на държавите-членки.

• [1]  OВ C 297 E, 7.12.2006 г., стр. 122.
• [2]  COM(2007)0502, стp. 2.
• [3]  COM(2007)0502, стр. 7
• [4]  COM(2002)0725, стр. 12.
• [5]  COM(2007)0502, стр. 9.
• [6]  COM(2002)0141.
• [7]  Съобщение на Комисията относно сътрудничество между Комисията и съдилищата на държавите-членки по прилагане на членове 81 и 82 ЕО (OВ C 101, 27.4.2004 г., стр. 54), параг. 17 до 20.

EXPLANATORY STATEMENT

This draft report evaluates the Commission's monitoring of the application of Community law in 2005. It also analyses the Communication on "A Europe of results - Applying Community law" COM(2007)0502 that the Commission adopted recently.

The draft report is the result of extensive meetings the rapporteur held with the Commissioners responsible for the application of Community law in their sectors of competence. Moreover, extensive contacts were maintained with the different services of the Commission dealing with the management and the enforcement of Community law.

In the framework of this report, a public hearing on the application of Community law was organised on 3 May 2007, where representatives of national parliaments, national judges, practitioners and representatives of national governments shared their experience and expertise and contributed to the conceptualisation of the report. The draft report also draws on a Comparative study on the transposition of EC law in the Member Sates prepared by the Policy Department of the European Parliament in co-operation with the European Centre for Parliamentary Research and Documentation.

The draft report takes into account the experience of some of the parliamentary committees in the application of Community law and recognises the important role the European Parliament should play in contributing to the correct application of the EC law.

СТАНОВИЩЕ на комисията по петиции (9.10.2007)

на вниманието на комисията по правни въпроси

относно контрола върху прилагането на общностното право (2005 г.) - 23-ти годишен доклад
(2006/2271(INI))

Докладчик по становище: Diana Wallis

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по петиции приканва водещата комисия по правни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

Годишният доклад за 2005 г. и докладът на анкетната комисия относно Equitable Life

1.      приветства включването за първи път в годишния доклад и съответните му приложения на подробности за специфичното и обстойно третиране на нарушенията, свързани с петиции; изразява съгласието си с Комисията, че петициите представляват ценен източник на информация за откриване на нарушения на правото на Общността; приветства заявеното от Комисията намерение да разшири стратегическата роля на обсъжданите въпроси в рамките на своите годишни доклади;

2.      насърчава практиката в различни държави-членки да се изпращат мисии за фактологическо проучване, които разследват въпросите, повдигнати от вносители на петиции; разглежда това като прагматичен начин за разрешаване на проблеми непосредствено с държавите-членки и в интерес на гражданите; счита, че такива мисии са все по-необходими с оглед на това, че Комисията няма правомощия да "инспектира", за да проверява практическото прилагане на правото на ЕО, например, в областта на околната среда;

3.      приветства ангажимента на Комисията по правило да включва в бъдещите законодателни предложения кратки изложения на граждани или народи и изисква конкретни примери за такива кратки изложения, както и пояснение, че те съставляват неразделна част от съответния правен акт, както е посочено в параграф 19 от резолюция на Парламента от 16 май 2006 г. относно 21-я и 22-я годишен доклад на Комисията относно контрола върху прилагането на общностното право (2003 и 2004 г.)[1];

4.      счита, че когато петиции и практически опит доказват, че определен законодателен акт на Общността не оправдава посочените цели, Парламентът, Съветът и Комисията следва да обмислят преразглеждане на законодателството като приоритет;

5.      припомня поетия от Съвета ангажимент да насърчи държавите-членки да изготвят и публикуват таблици, илюстриращи съответствието между директивите и мерките за въвеждане в националното законодателство[2]; подкрепя трайните усилия на Комисията по този въпрос;

6.      счита, че Комисията следва да е по-активна при наблюдение на национални събития, което може да разкрие нарушение на общностното право, както и при осъществяване на контрол в процеса по прилагане в държавите-членки; затова призовава Комисията да използва по-активно своите представителства, с цел предотвратяване или коригиране на нарушенията;

Съобщение на Комисията от 2007 г. относно "Европа на резултатите – прилагане на общностното право"

7.      приветства предстоящата публикация на Комисията на обяснителен документ относно съдебната практика на Съда на Европейските общности, отнасяща се до вреди, настъпили вследствие на нарушение на права съгласно общностното право; освен това предлага Комисията да проучи възможността да се включи като amicus curiae в съответни дела за вреди пред национални съдилища, в съответствие с националното процесуално право, какъвто вече е случаят с местни дела, включващи въпроси от конкурентното право на ЕС[3];

8.      приветства намерението на Комисията да подобри настоящите методи на работа и отбелязва предложената пилотна програма, която включва пряко участие на държавите-членки в работата по запитвания и жалби;

9.      счита, че такъв нов подход, който се прилага от най-близката географски до гражданите точка, не следва:

- по отношение на досиета, които са предадени на държавите-членки, да води до занижено ниво на сътрудничество с Европейския парламент, който представлява народите на държавите, събрани заедно в Общността, и по-специално посредством неговата комисия по петиции;

- да води до намаляване на правата на жалбоподател по отношение на Комисията;

- да се използва от държавите-членки за приписване на неоправдани заслуги за успехи, постигнати съвместно на равнище Европейски съюз, или да се използва за забавяне на започването на производство за установяване на нарушение;

10.    счита, че когато петиция до Европейския парламент се внася успоредно с жалба, разглеждана по новия подход, предвиждан по пилотния проект, съответната държава-членка следва активно и пряко да се ангажира да съдейства лоялно на комисията по петиции;

11.    отбелязва, че при разглеждането на петиции се разкриват структурните слабости, които се наблюдават при прилагането на различните норми на правото на Общността от държавите-членки; изразява възгледа, че за да се гарантира последователността и свързаността на правото на Общността, нарушенията на това право трябва системно да се предават на Съда на Европейските общности, най-малко при дела от национално значение, които съставляват прецедент за националната съдебна практика и бъдещата практика; изразява още възгледа, че последователност от страна на Комисията в това отношение би могла значително да намали следващата от това необходимост на гражданите да подават жалба до Комисията и петиция до Европейския парламент по аналогични въпроси;

12.    изтъква, че Парламентът продължава да получава петиции, в които държавите-членки се обвиняват в системни нарушения на човешките и основни права на вносителите; припомня, че Договорът за ЕС дава на Парламента правомощието да открива процедура, определена в член 7, параграф 1 от Договора, която може да доведе до назначаването на независими лица да докладват за опасността от сериозно нарушаване на принципите, върху които се основава Европейският съюз, в т.ч. зачитане на правата на човека, гарантирани от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи;

13.    счита, че ако запитването или жалбата разкрие нарушение на общностното право, от първостепенно значение е държавата-членка да предложи средства за правна защита; освен това счита, че този термин следва да се тълкува разширително и че самото спиране на нарушението понякога може да не е достатъчна мярка;

14.    като се има предвид, че петициите и жалбите от граждани и стопански предприятия улесняват разкриването на значителен брой нарушения[4], счита че те следва да се насърчават и разглеждат по най-подходящите начини, с цел да се избегне объркване; като се има предвид объркващия характер на съществуващото разнообразие от органи, които се занимават с жалби и разрешаване на проблеми, чиито брой може допълнително да нарасне с предложената пилотна програма, настоятелно призовава Комисията да изследва възможността за ясно обозначаване или за създаването на единен орган, който да оказва сътрудничество на гражданите;

15.    приветства поетия от Комисията ангажимент да предостави обобщена информация относно всички етапи от процедурата за нарушение от момента на официално уведомяване нататък; счита, че в интерес на прозрачността и по-доброто прилагане на общностното право в националните съдилища, Комисията следва да предостави съдържанието и момента на осъществяване на контакт с държавите-членки, след приключване на разследването по съответните въпроси;

16.    счита, че е налице неотложна нужда от подобряване на административните ресурси на неговата комисия по петиции с цел увеличаване на капацитета на Парламента за провеждане на независими разследвания по петициите, отправени до него.

• [1]  OВ C 297 E, 7.12.2006 г., стр. 122.
• [2]  Междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество, (OВ C 321, 31.12.2003 г., стр. 1). Вж. също Съобщение на Комисията COM(2006)0689.
• [3]  Съобщение на Комисията относно сътрудничество между Комисията и съдилищата на държавите-членки по прилагане на членове 81 и 82 ЕО (OВ C 101, 27.4.2004 г., стр. 54), параг. 17 до 20.
• [4]  Вж. приложение I, стр. 4 - 8 от годишния доклад; вж. също работния документ на длъжностните лица на Комисията: Ситуацията в различните сектори, SEC(2006)999, стр. 23 до 26.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	3.10.2007
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	21 1 0
Членове на ЕП, присъствали на окончателното гласуване	Simon Busuttil, Luis Herrero-Tejedor, Carlos José Iturgaiz Angulo, Mairead McGuinness, Manolis Mavrommatis, Gay Mitchell, Marie Panayotopoulos-Cassiotou, Radu Ţîrle, Michael Cashman, Proinsias De Rossa, Alexandra Dobolyi, Lasse Lehtinen, Miguel Angel Martínez Martínez, Maria Matsouka, Marian Harkin, Diana Wallis, Marcin Libicki, Margrete Auken, David Hammerstein, Kathy Sinnott
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Carlos Carnero González, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	20.11.2007
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	24 0 0
Членове на ЕП, присъствали на окончателното гласуване	Carlo Casini, Bert Doorn, Cristian Dumitrescu, Monica Frassoni, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Neena Gill, Othmar Karas, Piia-Noora Kauppi, Klaus-Heiner Lehne, Katalin Lévai, Antonio López-Istúriz White, Hans-Peter Mayer, Manuel Medina Ortega, Aloyzas Sakalas, Diana Wallis, Tadeusz Zwiefka
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Mogens N.J. Camre, Charlotte Cederschiöld, Vicente Miguel Garcés Ramón, Luis de Grandes Pascual, Kurt Lechner, Eva Lichtenberger, Marie Panayotopoulos-Cassiotou, Gabriele Stauner
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Toine Manders, Tomáš Zatloukal