ДОКЛАД относно данъчно третиране на загуби при трансгранични ситуации
30.11.2007 - (2007/2144(INI))
Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик: Piia-Noora Kauppi
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно данъчно третиране на загуби при трансгранични ситуации
Европейският парламент,
– като взе предвид съобщението на Комисията относно данъчното третиране на загуби при трансгранични ситуации (СOM(2006)0824),
– като взе предвид съобщението на Комисията "Приносът на данъчната и митническата политика към Лисабонската стратегия" (СOM(2005)0532),
– като взе предвид съответната съдебна практика на Съда на Европейските общности, и по-специално делата C-250/95, Futura Participations and Singer[1], C-141/99, AMID[2], C-397/98 (Metallgesellschaft), C-446/03, Marks & Spencer plc v. David Halsey (HM Inspector of Taxes)[3], и C-231/05, Oy AA[4],
– като взе предвид Директива 94/45/ЕО на Съвета от 22 септември 1994 г. за създаване на Европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение[5],
– като се позова на своята резолюция от 13 декември 2005 г. относно данъчното облагане на предприятия в Европейския съюз: единна консолидирана корпоративна данъчна основа[6],
– като взе предвид съобщението на Комисията за прилагане на Програмата на Общността за подобряване на икономическия растеж и заетостта и насърчаване на конкурентоспособността на предприятията в ЕС: постигнат напредък през 2006 г. и следващи мерки за изготвяне на предложение за Обща консолидирана корпоративна данъчна основа (ОККДО) (СOM(2007)0223),
– като взе предвид своята резолюция от 4 септември 2007 г. относно прегледа на единния пазар: преодоляване на бариерите и липсата на ефективност чрез по-добро изпълнение и прилагане[7],
– като взе предвид член 45 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по правни въпроси (A6-0481/2007),
A. като има предвид, че при националните данъчни системи на държавите-членки все повече трябва да се взема предвид глобализацията на икономиката и да се отчитат правилата и функционирането на вътрешния пазар, за да бъдат постигнати целите на Лисабонската стратегия по отношение на растежа и конкурентоспособността,
Б. като има предвид, че глобализацията на икономиката повиши данъчната конкуренция по начин, който доведе до драстично намаляване на средните ставки на корпоративния данък в индустриалните страни през последните 30 години,
В. като има предвид, че процесът на намаляване на данъчните ставки се ускори след последното разширяване на Евроопейския съюз и като има предвид, че съществува ясна тенденция сред държавите-членки за въвеждане на специфични данъчни схеми, чрез които да се привличат особено мобилни компании,
Г. като има предвид, че съществуването на 27 различни данъчни системи в Европейския съюз представлява пречка за безпроблемното функциониране на вътрешния пазар, причинява значителни допълнителни разходи за трансграничната търговия и предприемаческата дейност във връзка с извършването на административни разходи и разходи за съответствие, възпрепятства преструктурирането на предприятията и води до случаи на двойно данъчно облагане,
Д. като има предвид, че ползотворната данъчна конкуренция, прозрачността на правилата, премахването на данъчните бариери, затрудняващи трансграничните дейности и създаването на равни условия за предприятията от ЕС, осъществяващи дейност на вътрешния пазар, може да донесе общи икономически ползи за целия ЕС чрез наличието на динамична корпоративна среда,
Е. като има предвид, че целесъобразната координация на данъците на равнище ЕС, която няма за цел да хармонизира данъчните ставки, може да допринесе за това изгодите от ползотворната данъчна конкуренция да се разпределят още по-широко между предприятията, техните служители и потребителите,
Ж. като има предвид, че за постигане на целите на Лисабонската стратегия е необходима засилена координация на фискалните политики на държавите-членки,
З. като има предвид, че страните традиционно се опитват да координират данъчните си режими посредством широка мрежа от двустранни данъчни споразумения, които обаче не уреждат напълно въпроси като данъчните облекчения при загуби от трансгранични операции; като има предвид, че в рамките на Европейския съюз двустранният подход е по-неефективен и води до по-слаба последователност, отколкото многостранният съгласуван подход; като има предвид, че общ подход на ЕС за консолидирана корпоративна данъчна основа - каквото е предложението за ОККДО - е най-подходящото решение за трансграничното приспадане на печалби и загуби в рамките на вътрешния пазар и ще доведе до по-голяма прозрачност, инвестиции и конкурентоспособност,
И. като има предвид, че държавите-членки прилагат различни разпоредби относно предоставянето на данъчни облекчения при загуби, формирани от клонове, дъщерни предприятия и части от корпоративни групи, което води до изкривяване на стопанските решения и инвестиционните политики в рамките на вътрешния пазар, с последствия върху техните съответни дългосрочни промишлени стратегии и данъчни приходи,
Й. като има предвид, че на практика в почти всички данъчни системи в ЕС данъчните печалби и загуби се облагат асиметрично, с други думи, печалбите се облагат за годината, в която са реализирани, но данъчно признатия размер на загубите не се възстановява автоматично на съответното предприятие през годината, в която загубите са начислени; отбелязва, че неотдавнашната съдебна практика на Съда на Европейските общности не анализира точно този времеви фактор и значението му за нарастващите трансгранични инвестиции в Европейския съюз,
K. като има предвид, че въвеждането на трансграничен режим за данъчни облекчения за загубите би било равносилно на това някои държави-членки да се откажат от приходите от корпоративен данък без никакво правно обезпечение,
Л. като има предвид, че загубите на местни клонове автоматично се начисляват в нетния резултат на дружеството-майка, но съществуват неясноти по отношение на загубите, формирани от чуждестранни клонове, както и от местни и чуждестранни компании, членове на една група,
М. като има предвид, че липсата на данъчни облекчения при загуби от трансгранични операции представлява бариера за навлизане на определени пазари, което благоприятства установяването на предприятията в големите държави-членки, където националният пазар е достатъчно голям, за да позволи поемането на възможни загуби,
Н. като има предвид, че при това положение и предвид неяснотата по отношение на данъчните облекчения при загуби, малките и средни предприятия (МСП) се намират в неблагоприятна позиция, поради по-ограничената им възможност да извършват трансгранични инвестиции в контекст на несигурност, както и че те често отчитат загуби в периода след създаването им;
1. изразява своята сериозна загриженост относно отрицателното влияние, което различията в режимите, прилагани по отношение на трансграничните загуби от държавите-членки, имат върху функционирането на вътрешния пазар;
2. oтбелязва, че всяка мярка, която възпрепятства свободата на установяване, противоречи на член 43 от Договора за ЕО и поради това следва да бъде премахната чрез целенасочено действие; припомня, че различните режими за данъчно облагане на предприятията възпрепятстват навлизането на компании на различните национални пазари и правилното функциониране на вътрешния пазар, нарушават конкуренцията и пречат на поддържането на равни условия за предприятията на равнище ЕС и поради това въпросът следва да бъде разгледан;
3. намира, че приемането на равнище ЕС на целеви мерки по отношение на данъчното приспадане на трансграничните загуби може да допринесе по-голяма полза за функционирането на вътрешния пазар;
4. изтъква подкрепата си за съобщението на Комисията относно данъчното третиране на загуби при трансгранични ситуации като важна стъпка за разрешаването на въпроса и призовава за адекватна координация между държавите-членки по отношение на графика и решенията;
5. подчертава, че всяка целенасочена мярка за въвеждане на данъчни облекчения при трансгранични загуби следва да се дефинира и прилага на базата на многостранен, общ подход и съгласувани действия от страна на държавите-членки, за да се гарантира последователното развитие на вътрешния пазар; припомня, че подобни целенасочени мерки представляват временно решение до приемането на ОККДО; счита, че ОККДО представлява изчерпателно, дългосрочно решение за данъчните пречки, свързани с трансграничното приспадане на печалби и загуби, както и за трансферните цени и трансграничните сливания и придобивания и операции по преструктуриране;
6. посочва, че някои държави-членки прилагат различни методи за премахване на двойното данъчно облагане, като признават платения в чужбина данък (метод на кредитиране) или като изключват реализирания в чужбина доход от данъчната основа (метод на освобождаване); отбелязва, че само някои от държавите-членки, прилагащи метода на освобождаване, не предвиждат облекчения при загуби, реализирани от чуждестранни клонове;
7. обръща внимание на факта, че когато загубите, формирани от чуждестранни компании с постоянно място на стопанска дейност в страната, не могат да се приспадат от печалбите на съответните дружества-майки, се получава разлика в третирането в сравнение с положението, което би съществувало в рамките само на една национална данъчна система и това представлява пречка за свободата на установяване;
8. счита за приоритет предприемането на действия в подкрепа на групите от фирми, които развиват дейност в няколко държави-членки, тъй като именно тези групи страдат от неравностойно третиране по отношение на трансграничните загуби в сравнение с групите от фирми, развиващи дейност само в една държава-членка;
9. намира, че изкривяванията, произтичащи от различията в националните системи, са в ущърб най-вече на малките и средни предприятия в сравнение с техните потенциални конкуренти и следователно изисква от Комисията да приеме специфични мерки в тази област;
10. припомня, че има твърде малко общи договорености по отношение на облекченията за загуби при трансгранични операции между дъщерни дружества и дружества-майки (групи) и следователно загубите в рамките на дадена група от дружества не се отчитат автоматично по същия начин, както в рамките на отделно дружество;
11. посочва, че повечето държави-членки предоставят национални облекчения при загуби за групи, като в действителност ги третират като един субект, но малко държави-членки прилагат това при трансграничните операции; припомня, че липсата на данъчни облекчения при трансгранични операции на групи може да доведе до промяна на инвестиционните решения по отношение на мястото и правната форма (клон или дъщерно дружество);
12. признава, че е трудно приложното поле на националните данъчни режими просто да се разшири като се включат трансграничните операции, предвид различните данъчни основи;
13. настоятелно призовава данъчните облекчения при трансгранични загуби да бъдат разглеждани като уместни, въпреки че следва да се изтъкне необходимостта от последващо подробно разработване на схема за данъчни облекчения при трансгранични загуби; предлага да бъде взето решение дали данъчните облекчения при трансгранични загуби ще бъдат ограничени до дъщерни дружества по отношение на дружеството майка или обратно, както и че следователно следва да се изготви задълбочена оценка за бюджетния ефект от схемата, при която от печалбите на дъщерните дружества могат да се приспаднат загубите на дружеството майка;
14. разглежда решението на Съда на Европейските общности по делото Marks & Spencer като приемане на правото на държавите-членки да запазят своите данъчни системи, особено по отношение на проблемите, свързани с укриването на данъци;
15. отбелязва, че решението на Съда на Европейските общности по делото Oy AA показва, че различните национални данъчни системи третират различно загубите и поради това няма яснота дали загубите могат да бъдат консолидирани в рамките на една група за всички трансгранични ситуации, дори когато загубите са окончателни и пораждат неравнопоставеност, както показа делото Marks & Spencer;
16. вярва, че корпоративните групи, които оперират в няколко държави-членки, следва да бъдат третирани, доколкото това е възможно, по същия начин, както групи, които оперират на територията на една държава-членка; подчертава, че в случаи на загуби от трансгранични операции на чуждестранни дъщерни дружества трябва да се избегне двойното облагане на дружеството-майка, данъчната тежест трябва да се разпределя балансирано между държавите-членки, загубите да не се отчитат двукратно, а укриването на данъци да бъде предотвратено;
17. счита, че би било полезно да се започне дискусия относно определението и характеристиките на корпоративните групи в Европейския съюз, като се взема предвид съществуването на общо европейски институции, като „Европейското дружество“ и „Европейското кооперативно дружество“, без намерението обаче обхватът на мерките за облекчения при трансгранични загуби да бъде ограничен изключително до подобни институции;
18. подчертава отново значението да се даде определение на понятието „корпоративна група“, с цел да не се позволи на фирмите да разпределят опортюнистично своите печалби и загуби между държавите-членки; счита, че за целите на дефинирането на корпоративна група, може да е от полза да се набележат специфични определящи характеристики в рамките на предприятието, както е предвидено от Директива 94/45/ЕО за създаване на Европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение;
19. приветства трите алтернативни сценария, предложени в съобщението на Комисията относно данъчното третиране на загуби при трансгранични ситуации; изтъква подкрепата си за целенасочени мерки, които биха позволили ефективното и незабавно приспадане на загуби, формирани от чуждестранни дъщерни дружества (годишни, а не само при ликвидация, както в случая Marks and Spencer), които могат да се възстановят, когато дъщерното дружество отново започне да реализира печалби, чрез съответен допълнителен данък за дружеството-майка;
20. с цел съответните предложения да се прилагат така, че да се избегне укриването на данъци, препоръчва да се обмисли дали не би било целесъобразно създаването на автоматизирана система за обмен на информация, подобна на VIES за ДДС, така че държавите-членки да могат да следят дали отрицателни данъчни основи, декларирани от дъщерни фирми в други държави-членки, са действителни;
21. въпреки това, настоятелно призовава Комисията да продължи да проучва възможностите за осигуряване на консолидирана корпоративна данъчна основа за дейностите на предприятията на територията на ЕС;
22. отбелязва, че бъдещ задълбочен анализ е от голямо значение за оценяване на степента, до която предлаганата схема за данъчни облекчения при трансгранични загуби може да насърчи трансграничната дейност на МСП;
23. изтъква, че никоя целенасочена мярка, отнасяща се до данъчното третиране на загуби при трансгранични ситуации, която е предприета от отделна държава-членка, няма, сама по себе си, да реши проблема с нарушението на конкуренцията и високите разходи за спазване на изискванията за предприятията в ЕС, осъществяващи дейност на вътрешния пазар, които произтичат от поддържането на 27 различни данъчни системи;
24. подчертава, че е необходимо държавите-членки да действат координирано при въвеждане на целенасочени мерки за облекчения при трансгранични загуби в рамките на едно предприятие или група; припомня необходимостта от по-силно координиране между държавите-членки по данъчни въпроси и призовава Комисията да играе активна роля в тази насока;
25. подкрепя усилията на Комисията за създаване на паневропейска единна консолидирана корпоративна данъчна основа (ОККДО); отбелязва, че ОККДО ще доведе до по-голяма прозрачност и ефективност, като позволи на компаниите да действат съгласно едни и същи правила в чужбина и на националния пазар, създаде равни условия и насърчи конкурентоспособността на предприятията в ЕС, увеличи трансграничната търговия и инвестиции, като по този начин създаде условия за извличане в пълен размер на ползите от вътрешния пазар по отношение на инвестициите и растежа, както и намали значително административната тежест и разходи за спазване на изискванията и възможностите за укриване на данъци и за измами;
26. припомня, че ОККДО съдържа общи правила относно данъчната основа и по никакъв начин не накърнява свободата на държавите-членки да продължават да определят собствените си данъчни ставки;
27. приветства намерението на Комисията да приеме ОККДО, дори и в рамките на засилено сътрудничество; изтъква все пак, че това не е възможно най-доброто решение, тъй като при липса на цялостна, обща за ЕС система, ползата от прозрачността и по-ниските административни разходи може до известна степен да бъде намалена;
28. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.
EXPLANATORY STATEMENT
INTRODUCTION
This Commission Communication is presented within the framework of the Communication on “Coordinating Member States’ direct tax systems in the Internal Market” (COM(2006) 823 final) and constitutes an illustration of the Commission's twin-track strategy for removing tax obstacles in the internal market, which contemplates a long-term comprehensive solution (CCCTB) that is accompanied by short-term targeted measures based on cooperation and coordination of Member States tax policies, without involving any harmonisation.
In its Communication, the Commission explores options to target the specific problem that arises from the absence of cross-border relief of losses, drawing consequences from recent rulings from the European Court of Justice (ECJ), notably in the Marks & Spencer case.
THE ISSUE AND THE OPTIONS PROPOSED BY THE COMMISSION
All tax systems in the EU treat profits and losses asymmetrically: whereas profits are taxed on the year they are earned, losses cannot be refunded on the year the loss is incurred. Losses are thus set off against future profits. Whereas a company with several domestic operations will in principle and automatically be able to set off losses and be taxed on the net result, this will not be the case for companies having operations in several Member States. The Commission recalls that cross-border relief of losses within a group of companies is in principle not available, with a few exceptions.
This different treatment of cross-border losses has an impact on the functioning of the internal market; it favours domestic investments and cross-border investment in larger Member States; it favours large companies vis-à-vis SMEs. As a result, business and companies sustain higher prices.
As regards losses within a company, the Commission strongly encourages the Member States to review their tax systems in order to allow for losses to be automatically taken into account in the net result of the company in a similar way as this already happens in domestic situations.
As regards losses within a group of companies, the Commission encourages Member States to introduce and maintain domestic tax systems for loss relief within a group of companies that offer treatment equivalent to that provided for loss relief within a single company. The Communication discusses three alternative methods: (i) a definitive transfer of losses or profits, without recapture; (ii) a temporary loss transfer, that allows for that loss to be recaptured once the subsidiary returns to profit; and (iii) the current taxation of the subsidiary's results, whereby the tax paid by a subsidiary in its country of residence would be credited against the tax payable in the parent company's country in respect of income from the subsidiary.
THE RAPPORTEUR POSITION
The European Union, which has the largest competitive single market in the globe, must be made tax-competitive. By contrast to the other large single markets in the world (US, Japan, China), the EU Internal Market is characterized by a large number of tax-induced obstacles. Measures such as those proposed in the Communication work in the right direction towards a more tax-competitive environment for EU businesses.
The rapporteur thus welcomes the Commission's approach and supports the twin track strategy that identifies short-term, feasible measures that are based on cooperation between Member States. These measures are aimed at eliminating distortions and enhancing the attractiveness of the country in question as an investment location and thereby help to meet the objectives of the Lisbon Strategy.
Whereas direct taxation does not as such fall within the purview of the Community, the powers retained by the Member States must nevertheless be exercised consistently with Community law. Although many of the issues that arise in this context are dealt with by bilateral treaties between Member States, problems like cross-border loss compensation are not covered within the scope of the existing treaties, as the ECJ rulings show. Moreover, in this respect, the OCDE process and the bilateral treaties fail to take fully into account the EU dimension.
Groups present in several Member States should be treated as far as possible in the same way as groups in a single Member State.
Whereas the three alternatives proposed in the Communication are welcome, the rapporteur particularly supports any targeted measures which would enable effective and immediate deduction of losses by foreign subsidiaries (annual, not just terminal as in the Marks and Spencer case) which would be recaptured once the subsidiary returns to profit through a corresponding additional tax on the parent company. This option serves best the purpose of avoiding cash-flow disadvantages that hit in particular SME start-ups and affect cross-border investment in less large Member States.
However, the introduction of targeted measures such as the ones proposed in the Communication should not prevent the Commission from actively exploring ways towards creating an EU-wide system of consolidated profits where subsidiaries would be treated like branches.
The rapporteur calls on the Commission to make sure that, when submitting any specific proposal, the choice is made in favour of those that seek to find a proper balance between the interests of the internal market and the need to prevent abuse and erosion of Member States' tax bases. To this end, she encourages the Commission to continue its work towards a common consolidated corporate tax base.
СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси (20.11.2007)
на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси
по данъчното третиране на загуби при трансгранични ситуации
(2007/2144(INI))
Докладчик по становище: Giuseppe Gargani
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по правни въпроси приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. изразява своята сериозна загриженост относно отрицателното влияние, което различията в режимите, прилагани по отношение на трансграничните загуби от държавите-членки, имат върху функционирането на вътрешния пазар;
2. намира, че приемането на европейско равнище на целеви мерки по отношение на данъчното приспадане на трансграничните загуби може да допринесе по-голяма полза за функционирането на вътрешния пазар;
3. счита за приоритет предприемането на действия в подкрепа на групите от фирми, които развиват дейност в няколко държави-членки, тъй като именно тези групи страдат от неравностойно третиране по отношение на трансграничните загуби в сравнение с групите от фирми, развиващи дейност само в една държава-членка;
4. намира по-специално, че изкривяванията, произтичащи от различията между националните системи, са в ущърб най-вече на малките и средни предприятия в сравнение с техните потенциални конкуренти и следователно изисква от Комисията да приеме специфични мерки в тази област;
5. предлага на Комисията, сред предлаганите от нея алтернативни мерки, да дава предимство на временното прехвърляне на загубите (така наречения „метод на приспадане и реинтегриране“), както и да се ангажира за тази цел с извършването на задълбочен анализ на възможностите, предлагани от гореспоменатата мярка;
6. въпреки това приканва Комисията да проучи и други възможности, особено с оглед на въвеждането на обща консолидирана данъчна основа за предприятията, което би допринесло в по-голяма степен за справяне с трудностите, които възникват по отношение на трансграничните загуби.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
20.11.2007 г. |
||
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
24 0 0 |
|
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Carlo Casini, Bert Doorn, Cristian Dumitrescu, Monica Frassoni, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Neena Gill, Othmar Karas, Piia-Noora Kauppi, Klaus-Heiner Lehne, Katalin Lévai, Antonio López-Istúriz White, Hans-Peter Mayer, Manuel Medina Ortega, Aloyzas Sakalas, Diana Wallis, Tadeusz Zwiefka |
||
|
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Mogens N.J. Camre, Charlotte Cederschiöld, Vicente Miguel Garcés Ramón, Luis de Grandes Pascual, Kurt Lechner, Eva Lichtenberger, Marie Panayotopoulos-Cassiotou, Gabriele Stauner |
||
|
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Toine Manders, Tomáš Zatloukal |
||
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
21.11.2007 г. |
||
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
34 4 1 |
|
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Mariela Velichkova Baeva, Zsolt László Becsey, Pervenche Berès, Slavi Binev, Sharon Bowles, Udo Bullmann, Ieke van den Burg, Christian Ehler, Jill Evans, Elisa Ferreira, Donata Gottardi, Benoît Hamon, Gunnar Hökmark, Karsten Friedrich Hoppenstedt, Sophia in 't Veld, Piia-Noora Kauppi, Wolf Klinz, Kurt Joachim Lauk, Andrea Losco, Cristobal Montoro Romero, Joseph Muscat, John Purvis, Alexander Radwan, Bernhard Rapkay, Dariusz Rosati, Heide Rühle, Eoin Ryan, Antolín Sánchez Presedo, Manuel António dos Santos, Margarita Starkevičiūtė, Ivo Strejček,, Cornelis Visser, Sahra Wagenknecht |
||
|
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Harald Ettl, Ján Hudacký, Werner Langen, Thomas Mann, Gianni Pittella, |
||
|
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Holger Krahmer, |
||