ДОКЛАД относно ролята на жените в промишлеността
20.12.2007 - (2007/2197(INI))
Комисия по правата на жените и равенството между половете
Докладчик: Ilda Figueiredo
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно ролята на жените в промишлеността
Европейският парламент,
–– като взе предвид член 2, член 3, параграф 2 и членове 141 и 157 от Договора за ЕО,
– като взе предвид новата Харта на основните права на Европейския съюз, провъзгласена на 12 декември 2007 г.[1] , и по-специално членове 5, 23, 27, 28 и 31 от нея,
– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Прилагане в действие на програмата на Общността от Лисабон: политическа рамка за укрепване на преработващата промишленост в ЕС - към по-цялостен подход спрямо промишлената политика“ (COM(2005)0474),
- като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите озаглавено "Как да преодолеем разликата в заплащането на жените и мъжете" (COM(2007)0424)
– като взе предвид доклада на Комисията относно промишлените отношения в Европа през 2006 г.
– като взе предвид публикувания през 2006 г. доклад на Комисията относно скорошното развитие на европейския отраслов социален диалог,
– като взе предвид конвенциите и препоръките на Международното бюро по труда относно равенството между половете в сферата на труда,
– като взе предвид рамката за действие в областта на равнопоставеността на жените и мъжете, подписана от социалните партньори на европейско равнище,
- като взе предвид резолюцията си от 23 май 2007 г. относно насърчаване осигуряването на достойни условия на труд за всички[2],
– като взе предвид своята резолюция от 25 септември 2002 г. относно представянето на жените сред социалните партньори в Европейския съюз[3],
– като взе предвид своята резолюция от 3 февруари 2000 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Жените и науката - Използване капацитета на жените за обогатяване на европейската научноизследователска дейност“[4]
– като взе предвид откритото изслушване, организирано на 5 юни 2007 г. от комисията по правата на жените и равенството между половете относно ролята на жените в промишлеността,
– като взе предвид член 45 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете и становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A6‑0519/2007),
A. като има предвид стратегическата значимост на промишлеността, която е важно да бъде съхранена, по отношение създаването на благосъстояние и работни места в различните държави-членки на Европейския съюз,
Б. като има предвид, че стереотипите, които все още съществуват по отношение на възможностите за образование и работа на жените, допринасят за неравномерното им присъствие в сектора на промишлеността,
В. като има предвид, че ролята на жените в промишлеността следва при всички обстоятелства да се основава на принципите за равно заплащане и професионални перспективи, с цел жените да бъдат представени в по-голяма степен в области на промишлеността, които традиционно не се считат за "женски",
Г. като има предвид, че ролята на жените в промишлеността варира в зависимост от секторите поради променливото им представяне в тях, като те са прекомерно представени в някои сектори (производство на текстил, облекла, шивашки изделия, обувки, корк, кабели, електрическо и електронно оборудване, хранителни продукти), а в други не са достатъчно добре представени, като например във високотехнологичните сектори, което налага различен подход към срещаните проблеми,
Д. като има предвид, че бариери, свързани с пола, все още затрудняват напредването на жените в промишлеността, само че сега тези бариери са по-крехки в сравнение с предишни периоди,
Е. като има предвид, че в секторите, в които жените съставляват мнозинството от трудещите се, се наблюдават като цяло по-ниски заплати, което отразява дискриминацията на труда на жените, както и че колективните споразумения по принцип не вземат предвид в достатъчна степен измерението, свързано с пола, и специфичните потребности на жените, а така също, че трябва да се направят по-убедителни усилия за гарантиране на прилагането на съществуващото вече законодателство,
Ж. като има предвид, че средно около 14% от трудово заетите жени в ЕС работят в промишлеността, като при все това в някои страни този процент надхвърля 25%, че над 21% от въпросната средна стойност работят на непълно работно време, както и че жените съставляват 65% от работещите на непълно време в сектора на промишлеността,
3. като има предвид, че е задължение на всяко предприятие да зачита принципа на равнопоставеност на работното място, независимо от размера му и сектора на дейност,
И. като има предвид, че жените, които имат несигурна работа, работят на непълно работно време, които са временно заети и имат нетрадиционна работа, са обект на по-голяма дискриминация, по-специално когато станат майки и като цяло имат по-малко възможности за основно обучение, професионално обучение и обучение през целия живот; като има предвид, че жените, които имат несигурна работа и работят на непълно работно време, често не са в състояние да правят редовни вноски в пенсионен фонд и поради това са изложени на по-голям риск доходът им да не е достатъчен за издръжката им в по-късни етапи на живота;
Й. като има предвид, че цялостният подход към промишлената политика, препоръчван от Комисията (в споменатото по-горе съобщение, озаглавено "Прилагане в действие на програмата на Общността от Лисабон: политическа рамка за укрепване на преработващата промишленост в ЕС - към по-цялостен подход спрямо промишлената политика), не отчита в достатъчна степен свързаното с равнопоставеността на половете измерение, въпреки че икономическото и социално сближаване се съдържа сред неговите цели,
К. като има предвид, че 99% от преработвателната промишленост, в която е съсредоточена 86% от женската работна сила в промишлеността, се състои от малки и средни предприятия (МСП), в които е заета 58% от работната ръка като цяло в този сектор,
Л. като има предвид, че развитието на системата на труд в промишлеността се характеризира понастоящем предимно с изместване на традиционните схеми на заетост, отколкото с подобряване на условията на труд и перспективите за кариера, по-специално за жените,
М. като има предвид, че обществената нагласа, според която промишлеността е неподходяща сфера за жени, води до дискриминация, която от своя страна води до липса на мотивация на работещите жени, влошаване на техните резултати, оттегляне от кариерата, омаловажаване на уменията им и по-нататъшно намаляване на професионалните им перспективи,
Н. като има предвид, че съществува тясна обвързаност между липсата на детски заведения, работата по необходимост на непълно работно време, както и отсъствието на възможности за обучение и подкрепа при професионалното приобщаване, което би могло да принуди жените да останат на по-ниско квалифицирана работа без достатъчни перспективи за кариера,
О. като има предвид липсата на статистическите данни по полов признак относно разпределението на труда в различните социално-професионални категории и съответното равнище на заплащане в промишлените сектори,
П. като има предвид, че здравните рискове и видовете професионални заболявания могат да бъдат различни при жените и мъжете, както и че е важно да се анализират по-задълбочено съществуващите случаи и техните последици, като се отчетат също така специфичните последици за бременността,
Р. като има предвид, че непрекъснатото образование и ускореното обучение увеличават производителността на труда на жените и приноса им към икономиката,
С. като има предвид, че е необходима единствено работна атмосфера без дискриминации, благоприятстваща за дееспособността на служителките и служителите и за създаването на среда, в която всяка отделна личност е уважавана, а целите й са признати,
1. подчертава ролята на жените в промишлеността и насърчава тяхното утвърждаване при зачитане на равнопоставеността на заплащането, условията на труд, перспективите за кариера, професионалното обучение, като се зачитат също така майчинството и бащинството като основни социални стойности;
2. насърчава държавите-членки да стимулират програми за предприемачество от страна на жените в сектора на промишлеността и да оказват финансова подкрепа на жени, които създават фирми;
3. подчертава необходимостта жените да се насърчават да работят в сектора на промишлеността, за да придобиват постоянно умения, от които имат нужда за постигане на успех в кариерата си;
4. обръща внимание на факта, че множество причини определят всеки етап на развитие на кариерата, водят до създаване на неблагоприятна атмосфера за жените в промишлеността, като например практиките за подбор и наемане на персонал, които в действителност създават бариери при достъпа за жените, различни стандарти за мъжете и жените, различия в разпределението на висококвалифицирана работа и разлика в заплащането на жените и мъжете; следователно счита, че всяка от тези предопределящи причини трябва да бъде обект на конкретни политики, разработени от Комисията и държавите-членки;
5. признава необходимостта от интегрирана промишлена политика, която да отчита задължителната движеща сила - конкурентоспособността, като в същото време гарантира социалните и икономически права на работниците;
6. призовава Комисията и държавите-членки да настояват пред големите фирми да изготвят и прилагат свои собствени, договорени програми за равнопоставеност със задължителен характер, и да насърчават същевременно тяхното изготвяне и договорено прилагане в малките и средни предприятия;
7. потвърждава, че насърчаването на достойни форми на работа е неделима част от ценностите на Европейския съюз и призовава държавите-членки да вземат ефективни мерки с оглед на спазването на социалните стандарти и гарантирането на достойна работа в различните сектори на промишлеността, като по този начин осигурят достойни доходи за работниците и по-специално за жените-работнички, право на сигурна и здравословна работна среда, на социална защита и свобода на сдружаване в професионални съюзи, като по този начин допринесат до голяма степен за премахването на всички форми на дискриминация между мъже и жени на работното място;
8. призовава държавите-членки да вземат всички необходими мерки за ефективна борба срещу експлоатацията на жените на работното място, която е най-разпространена в определени сектори, като например текстилната промишленост, с цел да се гарантира спазването на основните права на работниците, и по-специално на жените работнички, и предотвратяването на социалния дъмпинг;
9. счита, че ролята на жените в който и да е промишлен сектор не може да се разглежда отделно от състоянието на промишлеността в Европейския съюз като цяло, предизвикателствата пред промишлеността в ЕС, нито от необходимостта от намиране на адекватни отговори;
10. приветства факта, че според последните публикувани статистически данни, износът за трети страни в много сектори запазва съотношението си спрямо общия оборот, което е знак за конкурентоспособността на ЕС в съответните сектори; при все това изразява загриженост по отношение на стагнацията на търсенето на вътрешния пазар в някои държави-членки, нарастващия внос от трети страни и продължаващото явление на съкращаване на работни места по сектори в Европейския съюз, което често засяга жените;
11. изтъква необходимостта от спешни мерки за пълно и ефективно прилагане на Директива 75/117 EИО[5] с цел борба с дискриминацията в заплащането, по-специално чрез засилено участие на синдикалните организации и изготвянето на поетапни планове по сектори, съдържащи конкретни цели, които да доведат до прекратяване на пряката и непряка дискриминация в заплащането;
12. призовава Комисията и държавите-членки да вземат всички необходими мерки за гарантиране на защита срещу сексуален тормоз и тормоз по причини, свързани с пола;
13. счита за важно да се разгледа задълбочено въпросът за създаването на методика за анализ на работните функции, която да гарантира правото на равно заплащане за жени и мъже, да отдава дължимото признание на отделните личности и професии и същевременно да поставя работата на равнище структуриращ фактор за увеличаване на производителността, конкурентоспособността и качеството на предприятията, както и подобряване живота на работничките и работниците;
14. счита за важно да се оценяват проектите, подпомагани от инициативата EQUAL по отношение на повишаване на стойността на работата с цел насърчаване на равенството и подчертава значението на подкрепата за пилотни проекти за анализ на работните функции с оглед гарантиране на правата, свързани с равното заплащане за жени и мъже и които отдават дължимото признание на отделните личности и професии;
15. подчертава необходимостта от стимулиране на инициативи, които допринасят за установяване и прилагане на позитивни политики във фирмите, на политики в областта на човешките ресурси и позитивни мерки, които насърчават равенството между жените и мъжете, като същевременно се придава по-висока стойност на информационните дейности и обучението, водещи до насърчаване, прехвърляне и въвеждане на практики, които са имали успех в различни организации и фирми;
16. призовава Комисията и държавите-членки да предприемат повече действия, повишаване на общественото съзнание и наблюдение на предприятията по отношение на спазването на кодексите за поведение и критериите, свързани със социалната отговорност на предприятията в ежедневната им работа, както и да гарантират по-добри условия на труд, като се отдели внимание на часовата натовареност, зачитането на правата, произтичащи от майчинството и бащинството, по-специално като се гарантира връщане на работа след отпуск по майчинство или бащинство, съвместяването на работата със семейния живот, и призовава тези права да бъдат определени в отделно законодателство; подчертава необходимостта от създаване на условия, които улесняват разпределението на семейните отговорности;
17. препоръчва по-големи възможности за избор на работното място, с което да се позволи на мъжете и жените да имат повече възможности в развитието, както на семейния им живот, така и на професионалната им кариера; счита, че заетостта следва да бъде много по-достъпна за мъжете и жените, в съответствие с промените в техните потребности;
18. призовава държавите-членки да въведат по-добри, по-гъвкави и преносими пенсионни системи; припомня своята позиция на първо четене относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за подобряване на преносимостта на допълнителните пенсионни права[6];
19. подчертава необходимостта от надеждна мрежа на социални услуги и от гъвкавост в предучилищните форми и началните училища с цел подкрепа на работещите жени по време на периода, когато те са ангажирани с отглеждането на децата си;
20. подчертава факта, че дългото работно време поставя служителите под силно напрежение и има отрицателен ефект върху тяхното здраве, благосъстояние и удовлетвореност; в този контекст призовава Комисията да проведе задълбочено изследване на начина, по който дългото работно време се отразява на семейния живот и на здравето на работещите родители и сравнително изследване между държавите-членки на семейните, социални и здравни последствия от дълго работно време;
21. призовава държавите-членки да отличават предприятията, които предприемат действия в полза на равенството между мъже и жени и насърчават баланса между работата и семейството, с цел подпомагане на разпространението на добри практики в тази област;
22. подчертава необходимостта да се гарантира, че мерките, предприети по отношение на съвместяването на професионалния, семейния и личния живот, не водят до разделяне или стереотипизиране, основано на пола, на ролите на мъжете и жените и са в съответствие с приоритетите на Пътната карта за равенство между мъжете и жените (2006-2010 г.), по-специално що се отнася до пълното и равнопоставено включване на жените в пазара на труда и тяхната икономическата независимост, и призовава държавите-членки да осигурят всеобщ достъп до социални услуги на достъпна цена, като ясли, детски градини, занимания в свободното време на децата и помощ за възрастните хора, които в противен случай обикновено се извършват от жени; призовава за ефективна техническа и, където е възможно, финансова подкрепа или стимули за работодателите от МСП, за да прилагат тези политики и практики;
23. подчертава значението на преговорите и колективните споразумения в борбата срещу дискриминацията към жените, особено по отношение на достъпа до работа, възнаграждението, условията на работа, кариерата и професионалното обучение;
24. призовава Комисията и социалните партньори в отделните сектори да определят високи стандарти на защита на здравето на работното място, които да отчитат измерението, свързано с пола и по-конкретно защитата на майчинството в сферата на изследванията, на проверките и превантивната дейност; отбелязва, че жените са непропорционално многобройни в сектори, в които повтарящите се движения причиняват професионални заболявания като мускулно-скелетни увреждания и следва да се обърне специално внимание на тези патологии;
25. насърчава Комисията и държавите-членки да развият в по-голяма степен измерението, свързано с пола в рамките на националните изследвания, проучвания и анкети;
26. подчертава факта, че повечето изследвания относно заетостта на бедните показват, че домакинствата с един доход, особено в случаите, когато жените печелят този доход, са особено засегнати от бедност; подчертава, че премахването на бедността и социалното изключване трябва да остане политически приоритет за Европейския съюз; призовава Комисията и държавите-членки да определят и преследват висока цел за намаляване на броя на бедните работещи хора в Европа;
27. призовава Комисията да насърчава политики и програми за професионално обучение, включително развиване на компютърната грамотност на жените, с цел да увеличи присъствието им в различните сектори на промишлеността, като взема предвид съществуващата финансова подкрепа на местно, национално и общностно равнище и създава по-сериозни стимули за тяхното използване, както от страна на големите предприятия, така и на МСП;
28. призовава Комисията да засили подкрепата за програмите за професионално обучение, насочени към жените в МСП в сферата на промишлеността, както и да подпомага научните изследвания и иновациите, в съответствие със Седмата рамкова програма и с разпоредбите на Европейската харта за малките предприятия, приета в Санта Мария да Фейра през юни 2000 г.
29. призовава Комисията да подкрепя образованието, висшето образование и професионалното обучение; подчертава, че образованието е основен начин за жените да преодолеят сегментацията на пазара на труда, основана на пола;
30. призовава за възможно най-широко разпространение на стратегическата изследователска програма на Европейската технологична платформа за бъдещето на текстилния и шивашкия сектор и настоятелно призовава всички заинтересовани страни да се насочат към иновативни технологии и бизнес модели, при които има равновесие в участието на жените и мъжете на всички равнища;
31. изразява съжаление относно слабото участие на жените в организациите на социалните партньори, като призовава последните да осигурят на преговарящите и на лицата, отговорни за подписването на колективните договори, по-интензивна подготовка по въпросите на равнопоставеността на половете, както и да засилят участието на жените в органите им, отговорни за вземане на решения;
32. призовава Комисията и държавите-членки да благоприятстват за равновесието между жени и мъже в състава на управителните съвети на дружествата, особено в онези дружества, в които държавите-членки имат дялово участие;
33. приветства решението на правителството на Норвегия да предприеме мерки за увеличаване на дяла на жените в управителните съвети на публичните дружества до най-малко 40% до 2003 г. и че наложи със закон квота от 40% жени в управителните съвети на акционерните дружества до края на 2005 г.; призовава държавите-членки да последват примера на Норвегия;
34. подчертава необходимостта да се насърчава създаването на мрежи от жени в отделните дружества, сред дружествата в един и същ отрасъл на промишлеността и между различните отрасли на промишлеността;
35. изразява съжаление относно ниския процент жени в сектора на високите технологии и подчертава значимостта на програми за образование и обучение в областта на науката и технологиите, гарантиращи качество и разнообразие на обучението, предлагано на жените в различните държави-членки и насърчаване на изучаването на наука и технологии сред момичетата;
36. призовава държавите-членки и Комисията да разработят и прилагат стратегии, насочени към преодоляване на несъответствията в работната среда и развитието на кариерата на жените, работещи в сферата на науката и технологиите;
37. счита, че е от значение да се разпространяват съществуващите добри практики по отношение на участието на жените в научноизследователската дейност в рамките на промишлеността и във високотехнологичните области на промишлеността; в тази връзка, подчертава, че е съществено ръководните кадри на промишлени предприятия с намалено участие на жените да бъдат информирани относно перспективите на пола, като тази информираност следва да се изразява чрез количествени цели;
38. насърчава държавите-членки и Комисията при провеждане на всички свързани с тази проблематика политики да вземат предвид специфичното положение на жените в промишлеността, по-специално в секторите, засегнати от структурни промени и от мерки в сферата на международната търговия, независимо дали е по отношение на въпросите на заетостта, на професионалното обучение или на здравето и безопасността на работното място;
39. подчертава необходимостта от повторно обучение за жените над 50-годишна възраст, за да се повиши тяхната пригодност за наемане на работа дори по време на преходни периоди; призовава държавите-членки да увеличат възможностите за обучение през целия живот;
40. признава, че определени региони се характеризират с висока концентрация на предприятия от сектора на текстилната промишленост и производството на облекла, от които зависи в значителна степен заетостта сред жените, произхождащи особено от по-слабо облагодетелствани региони на ЕС; изисква да се обърне особено внимание на този въпрос, по-специално при вноса на продукти от трети страни;
41. настоява за необходимостта от оказване на подкрепа за развитието на необлагодетелстваните региони, на районите, характеризиращи се с трайни структурни недостатъци, на крайно отдалечените райони и на районите, засегнати от деиндустриализация или неотдавнашно промишлено преустройство, с оглед укрепване на икономическото и социалното сближаване и на социалната интеграция на жените в тези зони и райони;
42. счита, че децентрализирането на промишлеността засягат промишлени области със засилено използване на женска работна ръка, като текстилната промишленост, шивашката промишленост, обувната промишленост, производството на кабели, на керамика, на електронно и електрическо оборудване, както и различни области на хранително-вкусовата промишленост, и че тази ситуация засяга най-тежко по-слабо развитите в икономическо отношение държави-членки, което води до безработица и поставя под въпрос икономическото и социалното сближаване;
43. подчертава необходимостта от наблюдение на децентрализирането на предприятия в държавите-членки на ЕС и от промяна на политиката по отпускане на средства на Общността, така че да се гарантират работни места и регионално развитие;
44. призовава да не се отпускат помощи от Общността на предприятия, които, след като са получили подобно финансиране в една държава-членка, прехвърлят производството си в друга държава без изцяло да изпълняват договорите, сключени със засегнатата държава-членка;
45. препоръчва Комисията да следи внимателно настоящите процедури, свързани със затваряне и децентрализиране на промишлени предприятия, като изисква отпуснатите средства да бъдат върнати в случай на нередности;
46. призовава държавите-членки и Комисията да вземат предвид измерението, свързано с пола, при разпределянето на помощите от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, за да достигат тези помощи и до сектори с висока концентрация на жени работнички;
47. подчертава необходимостта от съсредоточаване върху контролирани структурни промени в текстилната промишленост и необходимостта да бъдат насочвани и насърчавани жените да продължат образованието си, за да повишат пригодността си за наемане на работа в промишлените отрасли, в които има растеж;
48. подчертава значимостта на общностните програми, насърчаващи създаването на запазени марки, закрилата на указанията за произход на продукцията и рекламата извън границите на Общността на продукция на промишлените сектори, в които преобладават жените, особено в рамките на професионалните и международните изложения, като подпомагат труда на жените и гарантират тяхната заетост;
49. счита, че във връзка с мерките, които Общността следва да предприеме, по-специално в рамките на преговорите в Световната търговска организация (СТО), е необходимо да се отчита контекстът и специфичните характеристики на всеки сектор, възможностите и предизвикателствата, пред които той се изправя, и трудностите, които срещат държавите-членки, особено в областта на заетостта на жените и правата на жените;
50. подчертава необходимостта от закрила на правата на работничките и работниците в процеса на преструктуриране на промишлените предприятия, необходимостта от пълно гарантиране на организациите им, по-специално на европейските работнически комитети в целия ход на тези процеси, наличието на информация и възможност за решителна намеса, в т.ч. правото на глас, както и необходимостта от определяне на критериите за обезщетенията, дължими на работничките и работниците в случай на незачитане на договорните задължения от страна на предприятието;
51. призовава отговорните лица в предприятията да включат в планирането на персонала гъвкави мерки по отношение на семейната политика с цел да се улесни връщането на работничките и работниците към кариерата след прекъсване;
52. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.
- [1] ОВ С 303 от 14.12.2007 г., стр. 1.
- [2] Текстове, приети на тази дата, Р6_ТА(2007)0206.
- [3] ОВ C 273 E от 14.11.2003 г., стp. 169.
- [4] ОВ С 309 от 27.10.2000 г., стp. 57.
- [5] Директива 75/117/ЕИО на Съвета от 10 февруари 1975 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно прилагането на принципа за равно заплащана на мъжете и жените (ОВ L 45 от 19.2.1975 г., стр. 19).
- [6] Приети текстове, 20.6.2007 г., P6_TA(2007)0269
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
I. Introduction
L'industrie européenne est en grande mutation, mais elle conserve une importance stratégique pour le développement de l'ensemble des États membres de l'Union européenne, et une réflexion sur le secteur du point de vue de l'égalité entre les hommes et les femmes s’impose.
Il y a une diversité de secteurs très hétérogènes, dans lesquels la présence, le rôle et les perspectives des femmes qui y travaillent sont particulièrement différentes.
D’une part, les secteurs « traditionnels » d’occupation féminine se concentrent dans l’industrie de transformation, avec près de 85% d’emploi féminin industriel total. De l'autre, apparaissent les nouveaux secteurs des TIC avec 15% de cet emploi, et l'industrie de pointe (aéronautique, industrie chimique) où les femmes sont peu représentées.
Dans l’enquête sur les forces de travail dans l’Union européenne d’Eurostat, nous pouvons constater que sur près de 200 millions de personnes employées ou exerçant une activité économique dans l’Union européenne, plus de 44% sont des femmes. En moyenne, plus de 14% des femmes employées travaillent dans l’industrie, mais dans certains pays, ce pourcentage avoisine les 25% ou plus, en particulier en Bulgarie avec 28% et dans certains nouveaux États membres de l'Est, comme la République tchèque (26%), la Slovaquie et la Roumanie, et dans d'autres, elle avoisine les 20%, comme en Grèce, en Hongrie et au Portugal.
On note encore que cet emploi est, bien souvent, à temps partiel (plus de 21%), et que les femmes représentent près de 65% des travailleurs à temps partiel dans ce secteur.
II. Emploi et politique industrielle
Étudier la situation des femmes dans l'industrie implique une analyse des différentes politiques communautaires, afin de souligner les priorités commues, les spécificités et les divergences et contradictions.
La Commission européenne a présenté l’analyse de l’industrie dans le contexte de la Stratégie de Lisbonne, au moyen de sa communication (COM(2005)0474) intitulée « Mettre en œuvre le programme communautaire de Lisbonne : Un cadre politique pour renforcer l’industrie manufacturière de l’UE - vers une approche plus intégrée de la politique industrielle ».
Dans ce document, on indique, entre autres, que « La Commission reste donc fidèle à ses engagements d’appliquer une politique industrielle visant à encourager et à faciliter le processus de l’innovation et les mutations industrielles », et soulignant aussi que « La communication sur le programme d’action pour la croissance et l’emploi observe en particulier que la politique industrielle repose sur un partenariat entre l’UE et les États membres ».
Mais les défis relatifs à l’emploi, dans le cadre de ce document, ne comprennent aucune dimension de genre, et ne valorisent donc pas comme il se doit la participation des femmes dans aucun des secteurs de l'industrie, où elles sont majoritairement reléguées pour les travaux sans qualifications, lesquels sont les plus vulnérables en cas de restructuration. Aussi, convient-il d'insister sur la nécessité du recours méthodique au "gender mainstreaming" dans l'établissement de la politique industrielle communautaire.
Cette approche méthodique, qui devrait comprendre une participation active de tous les partenaires sociaux, doit permettre une évaluation des parties intéressées par les défis, secteur par secteur, en tenant compte du niveau d'employabilité et de la cohésion économique, sociale et territoriale. La perte de compétitivité d'une entreprise peut découler tant d'une main-d’œuvre non préparée pour les changements technologiques, que d'une incapacité à maintenir les ressources humaines dues à une politique de conciliation inadéquate, ou à la prévalence de priorités de la concurrence et du commerce mondial en affectant les droits des femmes et la cohésion économique et sociale. C'est pourquoi les risques sont profondément féminisés parce que les parties concernées sont, en premier lieu, les femmes des secteurs industriels plus fragiles.
III. Le problème statistique
Les recherches effectuées indiquent qu’il existe un manque de données ventilées par sexe et par fonction au sein des entreprises, ce qui, d’une part, rend difficile les comparaisons entre les différents secteurs et, de l’autre, ne permet pas d’évaluer avec une précision suffisante la différenciation des fonctions fondées sur le genre.
Ces lacunes ont des répercussions significatives tant sur le plan de l'évaluation de la différence réelle de salaire, soit dans l'analyse de l'évolution des carrières des femmes au sein des entreprises. On sait que dans certains secteurs, il existe encore des différences de salaires entre les hommes et les femmes de près de 20% pour des travaux similaires. En outre, les catégories professionnelles où dominent les femmes ont des salaires plus bas et il n’est pas rare de trouver dans des usines majoritairement d’emploi féminin des chefs majoritairement masculins.
À titre d’exemple, la recherche de l’EIRO sur une approche intégrée de l’égalité entre les hommes et les femmes dans les relations industrielles souligne le problème des données statistiques quantitatives. Il est certain qu’il importe d’approfondir la collecte de données qualitatives (exemple, bonnes pratiques) en incluant ce qui se passe au niveau des accords collectifs de travail, notamment la valeur légale et le degré d’application en ce qui concerne les clauses d’égalité de droits et des chances.
Mais il importe aussi de développer et d’approfondir la collecte de statistiques différenciées par sexe, de manière à pouvoir évaluer et développer davantage la dimension de genre dans les études et les sondages/enquêtes nationaux sur les conditions de travail, afin de déterminer avec précision les difficultés e les besoins spécifiques des femmes et des hommes.
ІV. La formation professionnelle
La Fondation européenne pour l’amélioration des conditions de travail, dans son sondage sur les conditions de travail 2005, affirme que les employés à temps partiel (en majorité les femmes) ont, en général, un accès limité à la formation professionnelle.
En outre, il convient de souligner que dans les PME, qui emploient près de 60% de main-d’œuvre dans l’industrie de transformation, l’accès à la formation continue constitue un problème majeur, vu le manque de possibilités de rotation, compte tenu de l’effectif réduit. Aussi, est-il essentiel de garantir des formes de soutien aux PME pour faire face à des difficultés accrues de manière à favoriser le maintien de l’emploi des femmes qui y travaillent en situation précaire.
V. Les stéréotypes
La persistance des stéréotypes commence dans le choix de l’éducation des filles et des garçons, mais se reflète aussi dans la division du travail dans l'industrie et au sein des entreprises.
On sait que, malgré l’augmentation du nombre de filles dans les études techniques et scientifiques, les obstacles rencontrés dans les phases postérieures des études et dans le premier milieu professionnel suscitent chez les jeunes femmes un abandon des carrières scientifiques au sein de l'industrie. Ainsi, les projets existants dans le domaine des TIC ont pour objectif de redéfinir les postes professionnels pour attirer un plus grand nombre de filles pour ce marché du travail.
VI. Les partenaires sociaux
Le Parlement européen dans sa résolution du 10 septembre 2002, sur la participation des femmes aux organes des partenaires sociaux de l’UE, a souligné l’absence de participation des femmes aux organes de décision, en invitant la Commission et les partenaires sociaux à s’engager activement pour favoriser l’égalité des genres dans ce domaine.
Dans les enquêtes sur le rôle des femmes dans les Syndicats, Homa Dean [1] indique les principales lignes d’action positive en faveur de la représentation des femmes et surtout de la prise de conscience de la dimension de genre dans les problématiques rencontrées dans les négociations collectives, incluant la nécessité que celles-ci incluent une amélioration des données statistiques ventilées par sexe, formations internes sur le « gender mainstreaming », un « gender impact assessment » et un « gender audit ».
L’adoption d’un cadre d’action pour l’égalité entre les hommes et les femmes par les partenaires sociaux européens (UNICE/UEAPME, CEEP et CES) consiste en un engagement significatif pour une meilleure prise de conscience sur la situation des femmes sur le marché du travail. L'objectif de l'équilibre de la représentation des deux sexes pourra avoir un impact significatif sur les secteurs industriels. En outre, il convient de souligner l'engagement des partenaires sociaux dans la promotion des filles dans les carrières techniques et/ou scientifiques.
VII. Quelques propositions
C’est dans ce contexte qu’est présenté un ensemble de propositions fondamentales pour défendre l'emploi avec des droits des femmes dans l'industrie, valoriser leur participation, lutter contre les discriminations, lutter pour l’égalité des droits et de perspectives de carrière, de salaires, de formation professionnelle et continue, dans le respect de la maternité et de la paternité comme valeurs sociales fondamentales, entre autres :
- insister sur les mesures urgentes de lutte contre les discriminations salariales, notamment par l’élaboration de plans sectoriels progressifs, avec des objectifs précis, qui permettent de mettre fin aux discriminations salariales directes et indirectes;
- insister sur une meilleure sensibilisation et contrôle des entreprises en accordant une attention particulière aux conditions de travail, aux horaires, au respect des droits de maternité et de paternité, à la conciliation entre travail et vie familiale, en demandant que ne soit pas approuvée une législation exempte de ces droits ;
- éviter la mobilité forcée et les conditions de travail inférieures pour les femmes migrantes;
- garantir que les mesures prises dans le domaine de la conciliation entre vie professionnelle, familiale et privée ne résultent pas en une segmentation des rôles hommes/femmes contraires aux priorités de la Feuille de route pour l'égalité entre les femmes et les hommes (2006-2010), notamment en ce qui concerne l'indépendance économique des femmes, et demande de couverture universelle des crèches, garderies, occupation des temps libres des enfants et aides aux personnes âgées;
- définir les paramètres de protection de la santé au travail qui tiennent compte de la dimension de genre, tant au niveau de la recherche que de l’inspection des mesures de prévention ;
- développer la dimension du genre dans les études et les sondages/enquêtes nationaux sur les conditions de travail et l’embauche ;
- intensifier l’aide à la formation professionnelle destinée aux femmes au sein des PME industrielles, notamment l’aide à la recherche et à l’innovation, conformément au 7è programme-cadre et aux dispositions contenues dans la Charte de Santa Maria da Feira sur les PME ;
- meilleure planification des besoins de formation des femmes en vue de contribuer à l’amélioration de leurs conditions d’emploi, en soulignant l’importance des programmes de formation opérationnels pour la science et la technologie, en garantissant la qualité et la diversification des offres de formation pour les femmes dans les différents États membres et diffuser les bonnes pratiques existantes en ce qui concerne la participation des femmes à la recherche industrielle et dans les industries de pointe ;
- tenir compte dans toutes les politiques de la situation spécifique des femmes dans l’industrie, notamment dans les secteurs touchés par les changements structurels et par les mesures dans le domaine du commerce mondial ;
- accorder une attention particulière à l’importation des produits provenant de pays tiers, car il importe d'accompagner le Memorandum d'accord entre l'Union européenne et la République populaire de Chine sur l'importation de certains produits textiles, au regard de son éventuelle prolongation au-delà de décembre 2007 ;
- soutenir les régions défavorisées, les zones ayant des désavantages structurels permanents, les régions ultrapériphériques et les zones victimes de désindustrialisations ou de reconversions industrielles récentes afin de renforcer l’inclusion sociale des femmes ;
- accorder une attention particulière aux délocalisations qui touchent les industries à forte intensité de main-d’œuvre féminine, comme le textile, le vêtement, la broderie, la chaussure, le câblage, la céramique, le matériel électrique et électronique et diverses dans le domaine alimentaire ;
- soutenir le secteur textile comme filière de production et soutenir les programmes communautaires qui favorisent la création de marques, la défense de l’indication d’origine de la production et la promotion externe des produits communautaires de secteurs industriels où prédominent les femmes, notamment dans les foires professionnelles et internationales, en favorisant, ainsi, le travail des femmes et en garantissant leur emploi ;
- accorder une attention particulière aux mesures à prendre, notamment dans le domaine de l’OMC, pour tenir compte du contexte et des caractéristiques spécifiques de chaque secteur, des possibilités et des défis qu'ils doivent relever et les difficultés rencontrées par chaque État membre, notamment en matière d'emploi des femmes et de droits.
- [1] "Les femmes dans les syndicats – méthodes et bonnes pratiques pour l´intégration de la dimension du genre" – Homa Dean, Institut Fédéral Belge pour l´Egalité des Femmes et des Hommes.
СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРОМИШЛЕНОСТ, ИЗСЛЕДВАНИЯ И ЕНЕРГЕТИКА (27.11.2007)
на вниманието на комисията по правата на жените и равенството между половете
относно ролята на жените в промишлеността
(2007/2197(INI))
Докладчик по становище: Den Dover
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по правата на жените и равенството между половете да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. счита, че ролята на жените във всички промишлени сектори не може да се разглежда отделно от състоянието на промишлеността в Европейския съюз като цяло, предизвикателствата пред промишлеността в ЕС или необходимостта от намиране на адекватни отговори;
2. препоръчва по-голяма гъвкавост на работното място, с което да се позволи на мъжете и жените да имат повече избор в развитието, както на семейния им живот, така и на професионалната им кариера; счита, че временната заетост следва да бъде много по-достъпна за мъжете и жените, в съответствие с промените в техните потребности;
3. изразява загриженост по отношение на стагнацията на търсенето на вътрешния пазар в редица държави-членки, нарастващия внос от страни извън ЕС и продължаващото известно съкращаване на работни места в този сектор в ЕС, което често засяга жените, приветства факта, че според последните статистически данни, износът за страни извън ЕС в много сектори запазва съотношението си спрямо общия оборот, което е знак за конкурентоспособността на ЕС в съответните сектори;
4. призовава държавите-членки да въведат по-добри, по-гъвкави и преносими пенсии за жените, с оглед на тяхната по-висока продължителност на живот и неспособност да поемат ангажимент пред работодателите за дълъг период поради домашни и семейни задължения през целия им професионален живот; и припомня своята позиция на първо четене относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за подобряване на преносимостта на допълнителните пенсионни права[1];
5. призовава за възможно най-широко разпространение на стратегическата изследователска програма на Европейската технологична платформа за бъдещето на текстилния и шивашкия сектор и настоятелно приканва всички заинтересовани страни да се насочат към иновативни технологии и бизнес модели, при които има равновесие в участието на мъжете и жените на всички равнища;
6. от една страна, призовава Комисията и държавите-членки да изготвят и прилагат политики, които имат за цел съчетаването на професионалния и личния живот за мъжете и жените, по-голяма гъвкавост на работното време за мъжете и жените и широк достъп до услуги за грижи за деца и възрастни, в съответствие с целите от Барселона, като от друга страна, призовава за ефективна техническа и, където е възможно, финансова подкрепа или стимули за работодателите от МСП да прилагат тези политики и практики;
7. призовава Комисията да насърчава политики и програми за професионално обучение, включително развиване на компютърната грамотност, за жени, с цел да увеличи тяхното участие в различни сектори на промишлеността, като взема предвид съществуващата финансова подкрепа на местно, национално и общностно равнище и създава по-сериозни стимули за тяхното използване, както за големи предприятия, така и за МСП;
8. напомня общото задължение на предприятията да зачитат принципа на равнопоставеност на работното място, независимо от техния размер и сектор на дейност;
9. призовава Комисията и държавите-членки да вземат подходящи мерки за гарантиране на правото на труд при равенство на възможностите, включително мерки за гарантиране на равнопоставеност между мъжете и жените по отношение на достъпа до работни места, условията на труд, обучението и професионалното израстване;
10. подчертава факта, че ролята на жените в промишлеността следва при всички обстоятелства да се основава на принципите за равно заплащане и професионални перспективи, с цел да се насърчи тяхното по-широко участие и в области на промишлеността, които традиционно не са им възлагани;
11. призовава Комисията и държавите-членки да вземат всички необходими мерки за гарантиране на защита от сексуален тормоз и тормоз, основан на пола;
12. призовава Комисията и държавите-членки да насърчават предприятията да договарят и прилагат програма за равнопоставеност; отбелязва, че в някои държави-членки големите предприятия са задължени да договарят план за равнопоставеност в рамките на колективно споразумение;
13. насърчава Комисията и държавите-членки да поощряват равновесието в представителството на мъжете и жените в управителните съвети на предприятията, особено в онези предприятия, в които има участие на държави-членки.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
Дата на приемане |
22.11.2007 |
||
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
+: –: 0: |
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Jan Březina, Jerzy Buzek, Pilar del Castillo Vera, Jorgo Chatzimarkakis, Giles Chichester, Den Dover, Nicole Fontaine, Adam Gierek, Norbert Glante, Umberto Guidoni, András Gyürk, David Hammerstein, Erna Hennicot-Schoepges, Ján Hudacký, Romana Jordan Cizelj, Werner Langen, Anne Laperrouze, Eluned Morgan, Angelika Niebler, Reino Paasilinna, Miloslav Ransdorf, Vladimír Remek, Paul Rübig, Andres Tarand, Britta Thomsen, Radu Ţîrle, Patrizia Toia, Catherine Trautmann, Claude Turmes, Nikolaos Vakalis, Alejo Vidal-Quadras |
||
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Neena Gill, Eija-Riitta Korhola, Lambert van Nistelrooij, Vladimir Urutchev |
||
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Holger Krahmer, Umberto Pirilli, Carl Schlyter |
||
- [1] Приети текстове, 20.6.2007 г., P6_TA(2007)0269.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
Дата на приемане |
17/12/2007 |
||
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
29 0 0 |
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Edit Bauer, Emine Bozkurt, Hiltrud Breyer, Edite Estrela, Věra Flasarová, Claire Gibault, Zita Gurmai, Esther Herranz García, Piia-Noora Kauppi, Pia Elda Locatelli, Doris Pack, Marie Panayotopoulos-Cassiotou, Zita Pleštinská, Christa Prets, Karin Resetarits, Eva-Britt Svensson, Anne Van Lancker, Anna Záborská |
||
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Gabriela Creţu, Iratxe García Pérez, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Donata Gottardi, Anna Hedh, Kartika Tamara Liotard, Marusya Ivanova Lyubcheva, Ria Oomen-Ruijten, Maria Petre |
||
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Árpád Duka-Zólyomi, Manolis Mavrommatis, Paul Rübig |
||