Процедура : 2007/2148(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A6-0023/2008

Внесени текстове :

A6-0023/2008

Разисквания :

PV 21/02/2008 - 3
CRE 21/02/2008 - 3

Гласувания :

PV 21/02/2008 - 4.9
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2008)0068

ДОКЛАД     
29.1.2008
PE 396.678v02-00 A6-0023/2008

относно четвъртия доклад за икономическо и социално сближаване

(2007/2148(INI))

Комисия по регионално развитие

Докладчик: Ambroise Guellec

ПОПРАВКИ/ ДОПЪЛНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 EXPLANTORY STATEMENT
 СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТИ
 СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО РИБНО СТОПАНСТВО
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно четвъртия доклад за икономическо и социално сближаване

(2007/2148(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид четвъртия доклад за икономическото и социално сближаване (COM(2007)0273) („четвърти доклад за сближаване”),

-    като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите, озаглавено „Стратегия за най-отдалечените региони: постижения и перспективи” (COM(2007)0507),

-    като взе предвид член 158, член 159 и член 299, параграф 2 от Договора за създаване на Европейската общност,

–   като взе предвид Териториалния дневен ред на ЕС и Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове, както и Първата програма за действие относно прилагането на Териториалния дневен ред на Европейския съюз,

–   като взе предвид доклада на Европейската мрежа за наблюдение на устройството на територията (ESPON), озаглавен „Бъдещето на територията – териториални сценарии за Европа” и този на Европейския парламент, озаглавен „Регионалните различия и сближаването: кои са стратегиите на бъдещето?”

–   като взе предвид становището на Комитета на регионите (COTER-IV-011) от 28 ноември 2007 г. и становището на Икономическия и социален комитет (CESE 1712/2007) от 12 декември 2007 г. относно четвъртия доклад за сближаване,

–   като взе предвид член 45 и член 112, параграф 2 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по бюджети и на комисията по рибно стопанство (A6-0023/2008),

A. като има предвид, че продължаващите съществени неравенства и специфични структурни проблеми в множество европейски региони, които се изостриха от неотдавнашното разширяване на Европейския съюз, все още налагат съществуването на цялостна европейска политика на сближаване,

Б.  като има предвид, че политиката за сближаване на ЕС представлява основен стълб в европейския процес на интеграция и изпълнява активна роля за намаляване на неравенствата и загубите в развитието,

В.  като има предвид ясната връзка между засилването на евроскептичните настроения и увеличаването на неравенствата между отделните територии и вътре в тях, с което се показва необходимостта от икономическо, социално и териториално сближаване с цел постигане на по-голяма степен на сближаване и създаване на здрава основа за легитимността на Европейския съюз, която е постижима чрез видими действия на място в рамките на регионалната политика; като има предвид, че регионалните и местни органи и местните участници имат основна роля за доближаването на дейностите на ЕС до хората и при прилагането на регионалната политика, чиито достижения следва да се огласяват по-ефективно,

Г.  като има предвид, че политиката на сближаване предлага на всеки регион възможността за конкретни ползи по отношение на дълготрайната заетост и по-висок жизнен стандарт за местното население, по-специално в изоставащите региони и съдейства за засилване на конкурентноспособността и административния капацитет и гарантира децентрализация на управлението; като има предвид, че в светлината на това основание всеки опит за повторно национализиране на тази политика трябва да бъде отхвърлен,

Д. като има предвид, че Договорът от Лисабон, одобрен от държавните и правителствени глави на 18 октомври 2007 г. и подписан на 13 декември 2007 г., поставя териториалното сближаване сред основните цели на Съюза, наред с икономическото и социално сближаване,

Е.   като има предвид, че трябва да се отпуснат в бъдеще повече финансови средства за политиката на сближаване, с цел да се решат новите предизвикателства в бъдеще, които имат важно териториално въздействие, като демографските промени, струпването на населението в градовете, сегрегацията, миграционните движения (които са особено проблематични за селските и периферни райони), приспособяването към глобализацията, изменението на климата, енергийното снабдяване и бавния процес на догонване от страна на селските райони; като има предвид, че тези предизвикателства могат да бъдат разрешени само ако бъде признато важното значение на политиката за сближаване за тази цел в бъдеще;

Ясно изразени различия в постигнатото състояние на сближаване в Европейския съюз от 27 държави-членки

1.   приема положително този доклад, който е по-подробен от предходните, съдържа различни индикатори и дава полезни данни от съпоставки с други страни, като Съединените щати, Япония, Китай и Индия, като отразява международния контекст, в който функционират икономиките на ЕС;

2.  изразява съжаление все пак относно липсата на информация от различни нива на Номенклатурата на статистическите териториални единици (NUTS), което би позволило да се вникне по-добре в устойчивостта на растежа и на конвергенцията; изисква поради тази причина по-добри статистически инструменти - подобни на новите показатели (в допълнение на показателите за БВП на глава от населението), които бяха успешно използвани в четвъртия доклад за сближаването - които биха позволили по-точно измерване на място на степента на икономическо, социално и териториално сближаване, както и на конкретния принос на местните дейности за политиката на сближаване; за тази цел намира за необходимо засилването на капацитета на Европейската мрежа за наблюдение на устройството на територията;

3.   отбелязва закъсненията при усвояването на средствата от структурните фондове в държавите-членки и призовава за мерки за подобряване на положението; отчита обаче, че е твърде рано да се извърши оценка на резултатите от политиката на сближаване в новите държави-членки; приветства всички усилия за повишаване на ефективността на политиката за сближаване и за намаляване на прекомерната бюрокрация и призовава за системна оценка на тази политика;

4.  отбелязва със задоволство, че страните, които преди са били подпомагани от Кохезионния фонд, а именно Гърция, Испания, Португалия и Ирландия, са отбелязали значителен напредък в процеса на догонване и впечатляващ процент на растеж за периода 2000 - 2006 г., но посочва, че въпреки растежа им остават сериозни различия между техните региони, както и неразрешени дълбоки структурни проблеми;

5.  приветства високия ръст на растеж, отбелязан в новите държави-членки, но отчита, че тяхната икономическа конвергенция може да се предвижда единствено в средносрочен или дългосрочен план и че това ще бъде дълъг процес, поради твърде ниския БВП на глава от населението, който е в началната точка в някои от тези страни;

6.  приветства препотвърждението от страна на Комисията на важната роля, която играе политиката на сближаване за укрепване на способността на всички държави-членки да се развиват хармонично и да създават нови жизнеспособни работни места, както се вижда от много добрите резултати на политиката на сближаване в множество области на Цел 2;

7.   изразява загрижеността си, че конвергенцията между страните много често прикрива задълбочаващите се различия между регионите и във вътрешността им; отбелязва, че това задълбочаване на неравенствата на регионално и местно равнище може да се наблюдава в много области по отношение на заетостта, производителността, доходите, образователните нива или иновационния капацитет; подчертава също ролята на териториалното сътрудничество в помощ на преодоляването на тези проблеми;

8.   подчертава например, че конкурентноспособността на регионите зависи в голяма степен от производителността, достъпността на пазарите и нивото на квалификация на работната ръка, като разликите в това отношение са определено по-подчертани между отделните региони отколкото между държавите-членки; наред с това отбелязва, че институционалните фактори се разглеждат все повече като ключови елементи за конкурентноспособността, като тези фактори включват наличието на социален капитал под формата на бизнес култура и общи норми на поведение, което улеснява сътрудничеството и предприемачеството, както и ефективността на публичната администрация;

9.  счита в това отношение, че в някои развити и дори някои по-слабо развити региони започват да се натрупват различни и много сложни проблеми, които оказват силно териториално въздействие върху потенциала за развитие, като: нисък процент на икономически растеж, понижаване на производителността, на заетостта и застаряване на населението;

10. отчита, че въпреки че високият процент на растеж е позволил на някои държави-членки да достигнат пълна трудова заетост и растеж на БВП на глава от населението, в други държави се стигна до задълбочаване на разликите между социалните групи и затова е задължително да не се забравя необходимостта от социално интегриране на най-уязвимите групи от населението;

11. подчертава, че съществува слаба конвергенция по отношение на образователните равнища и действително голяма разлика по отношение на образованието между Европейския съюз и Съединените американски щати, където 29 % от хората на възраст между 25 и 64 години имат университетска диплома при едва 16 % в Европейския съюз; отбелязва все пак, че съотношението на жените с диплома за висше образование се увеличава по-бързо отколкото при мъжете;

12. припомня значението от интегриране на равнопоставеността на половете, равенството на възможностите и специалните нужди на лицата с увреждания и възрастните хора на всички нива на прилагането на проектите за политиката на сближаване;

13. подчертава ефекта на поляризиране в столичните региони- особено изразено явление в новите държави-членки - които създадоха средно 32% от БВП на съответната страна, а представляват едва 22% от населението; отбелязва, че това поляризиране може да доведе до големи разлики в процента на безработица в градските центрове;

14. счита, че неконтролираният процес на урбанизация може да доведе до демографско, икономическо, социално и екологично неравновесие на ограничена територия и до субурбанизация и обезлюдяване на отдалечените от градовете селски райони; следователно призовава Комисията специално да постави този проблем, като представи конкретни предложения за преодоляването на тези проблеми;

15. подчертава наличието на регионални различия по отношение на достъпността и връзките между центровете и периферните зони, което е резултат от географски и структурни недостатъци, недостатъчни инвестиции в транспортната инфраструктура, както и липса на разнообразяване на възможностите за транспортни връзки, подчертава по-специално значителните пречки по отношение на достъпността до планинските и островни региони, както и до периферните и най-отдалечените райони, които се намират много далеч от Европейския континент; подчертава необходимостта от разработването на мерки за повишаване на регионалния потенциал, на привлекателността и устойчивото развитие на тези региони;

16. изразява голямата си изненада от изявлението на Комисията в четвъртия доклад за сближаването, че „островното положение само по себе си очевидно не представлява особена пречка за развитието” и отбелязва голямото разочарование на населението на островните региони от това изявление, поради факта, че то страда ежедневно от неблагоприятните последици и трудностите, свързани с островното положение,

Регионалната политика и Лисабонската стратегия

17. посочва огромните разлики между държавите по отношение на инвестираните средства в научноизследователската и развойна дейност и отбелязва силно изразените неравенства между отделните региони в областта на иновациите, измерени в четвъртия доклад въз основа на полезен коефициент за регионални постижения в областта на иновациите;

18. споделя мнението на Комисията относно лостовия ефект на политиката на сближаване по отношение на Лисабонската стратегия чрез насочване на публични инвестиции към проекти, които насърчават създаването на по-динамична икономическа среда, която генерира растеж, благоприятства иновациите и се основава на синергетичния ефект в резултат на по-ефективната хармонизация на политиките и програмите;

19. изразява съжаление за това, че потенциалът за иновации на малките предприятия и микропредприятията, както и на фирмите от занаятчийски тип, не е отчетен в достатъчна степен при прилагането на политиката на сближаване, въпреки отделянето на средства за това; следователно призовава за прилагането на активна политика за подкрепа на всички форми на иновация в тези предприятия и също така приканва Комисията да създаде възможности за съвместно сътрудничество между предприятията, публичния сектор, училищата и университетите, с оглед създаване на регионални иновационни клъстери в духа на Лисабонската стратегия;

20. обръща внимание на факта, че лостовият ефект на структурната помощ може да бъде засилен чрез прилагането на частно съфинансиране; призовава за бързо въвеждане на прозрачни правила и стандартни решения за публично-частни партньорства (ПЧП), които да позволят на регионите да използват частeн капитал за постигането на публични цели;

21. посочва, че спазването на принципа за правилото за автоматично освобождаване на бюджетните кредити е от съществено значение за насърчаване на бързото финансиране и осъществяване на проектите от управленските органи; настоява, че принципът на правилото N+2 (правилото N+3 в новите държави-членки в продължение на първите три години от финансовата рамка за 2007-2013 г.) следва да се спазва;

22. посочва, че отчетените закъснения при изпълнението на структурната политика се дължат отчасти на много стриктни процедури, за които е подходящо да се помисли да бъдат опростени и да бъде направено точно разпределение на отговорностите и компетенциите между ЕС и държавите-членки;

23. отбелязва, че за периода 2007-2013 г. 64% от ресурсите за цел 1 (Конвергенция) и 80% от ресурсите за цел 2 (Конкурентоспособност и заетост в регионите) ще са ориентирани към разходите за иновации; което е с 55 милиарда евро повече в сравнение с предходния период; отбелязва, че използването на тези средства е свързано с възможността на най-необлагодетелстваните региони да управляват достатъчно проекти, свързани с научноизследователската и развойна дейност и иновации и качество, което да гарантира, че те се използват, а не се пренасочват към инвестиции с малка добавена стойност;

24. изисква Лисабонската стратегия да бъде разширена, така че да се включи териториалното измерение, което от своя страна да позволи вземането предвид на специфичните характеристики на регионите, като същевременно се насърчават трансевропейските взаимодействия и сътрудничество и по-специално се подкрепят създаването и прилагането на широкообхватни новаторски дейности;

25. изисква от Комисията да направи оценка на системата на насочване на бюджетни кредити и нейното отражение върху развитието на неравенствата между отделните региони и да провери дали при определянето на приоритетите тази система не облагодетелства прекалено централизирания подход ("top down approach"); очаква, че тази оценка ще започне с публикуването от Комисията през 2008 г. на Петия доклад за напредъка в областта на сближаването, който ще бъде насочен към връзката между политиката на сближаване и приоритетите на Лисабонската стратегия за растеж и заетост за всички региони;

26. подчертава същевременно, че приложното поле на политиката на сближаване не може да бъде ограничено само до постигането на целите, заложени в Лисабонската стратегия; отбелязва, че постигането на териториалното сближаване чрез действията, свързани с цел „Конвергенция” е предусловие за гарантирането на дългосрочната конкурентоспобоност на регионите; счита поради това, че цел 1 („Конвергенция”) и цел 2 („Конкуренция и заетост в регионите”) следва да се възприемат като допълващи се и в бъдеще и, разбира се, допълващи също цел 3 (европейско териториално сътрудничество);

Териториалното сближаване: към интегриран подход

27. призовава Комисията да включи определението за „териториално сближаване” в предстоящата Зелена книга за териториалното сближаване (предвидена за м. септември 2008 г.), за да се постигне по-нататъшен напредък в тази общностна политика;

28. следователно подчертава, че политиката на сближаване не може да облагодетелства вече динамичните региони, какъвто би бил случаят при стриктното насочване на бюджетни кредити; напомня, че с влизането в сила на Договора от Лисабон, политиката на сближаване ще включва трите цели за икономическо, социално и териториално сближаване, които надхвърлят границите на Лисабонската стратегия;

29. подчертава важността на партньорството и прилагането на същинско многопластово управление, при което всички нива - местни, регионални, национални и общностни се консултират с икономическите и социалните партньори - за определянето и прилагането на целите на регионалното развитие, като се уверяват, че не се ограничава обхвата на приложение на определените на европейско равнище приоритети за действие при изпълнението им на национално, регионално или местно равнище ("bottom up approach"); за да се избегне риска от изключване на заинтересованите страни, участващи в местното развитие и сближаване, какъвто често е случаят с градоустройствената политика;

30. предлага да се даде приоритет на политиките, които обслужват истинското полицентрично развитие на териториите, така че да се облекчи натиска върху столиците и да се насърчи появата на вторични центрове; счита,че в тази връзка не бива да се изгубва от погледа предоставянето на помощи за селските райони и важната роля, която играят малките и средни градове в селските райони;

31. призовава също за предприемане на конкретни мерки за смекчаване на разликите между достъпните в териториално отношение региони и регионите с географски неизгодно положение, а именно планинските области, островите, слабо населените, периферни и погранични райони, като се признава неизгодното географско положение на последните и като се предприемат специални и постоянни мерки в тяхна подкрепа; отново потвърждава, че подкрепя отчитането на специфичните проблеми на най-отдалечените региони;

32. препоръчва по-добро обвързване на градската и селската проблематика; подчертава, че развитието на селските райони следва да се координира с извършените дейности в рамките на регионалната политика; във връзка с гореспоменатото, изразява загриженост за уместността на отделен подход за сближаването и развитието на селските райони (посредством Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони); изисква провеждането на проучване за последиците от увеличаване на средствата, предназначени за развитие на селските райони посредством задължителната модулация;

33. предупреждава за опасността от секторизация на политиките и насърчава разработването на интегриран подход, който да определя възможното взаимодействие между политиката на сближаване и основни секторни политики, като транспорт, селско стопанство, рибарство, развитие на селските райони, околна среда и енергетика, научни изследвания и технологии;

34. очаква, че дебатът за политиката на сближаване след 2013 г. ще доведе до предоставянето на специален статут на регионите, разположени по външните граници на Общността, за да се осигури стабилност и благоденствие на трансграничните райони, което впоследствие ще доведе не само до развитие на граничните региони на ЕС, но и ще спомогне за сближаването и конкурентоспособността на ЕС като цяло.

35. изтъква, че за да се води борба с „пространствената сегрегация” и социалното изключване, с цел постигане на устойчиво и балансирано развитие, е необходимо провеждането на внимателна жилищна политика, включена в една по-широка стратегия за териториално развитие, градско планиране и стратегия за управление на местните публични услуги;

36. приветства, във връзка с това, приемането на програма за действие за прилагането на Териториалната програма и Лайпцигската харта, с цел по-добро интегриране на териториалното измерение във всички обществени политики на общностно, национално и местно равнище, и очаква конкретни резултати от този процес; с оглед на заплануваното в рамките на Договора от Лисабон допълване на икономическото и социално сближаване с териториален компонент, е необходимо разработването на подходящи индикатори за смислово определение на териториалното сближаване;

37. отбелязва със задоволство обявлението на Комисията за предвидената за м. септември 2008 г. Зелена книга относно териториалното сближаване и изисква тя да съдържа конкретни насоки за прилагането на интегрирания подход;

38.  призовава Комисията да анализира в следващите си доклади степента, до която различните инструменти и политики, включително политиката на сближаване, са допринесли за напредъка, постигнат в областта на икономическото и социално сближаване; счита, че постиженията и проблемите трябва да се анализират във всички важни области, по-специално в областта на Лисабонската стратегия.

39. отчита важността на редовното сътрудничество между Парламента, посредством неговата комисията по регионално развитие, и Комитета на регионите във връзка с бъдещето на регионалната политика;

Нови предизвикателства пред политиката на сближаване и общия бюджет на Европейския съюз

40. счита, че занапред Съюзът ще бъде изправен все по-често пред нови предизвикателства със силно териториално въздействие, които ще засилват съществуващите пречки за регионалното развитие, като демографските промени, струпването на населението в градовете, миграционните движения (които са особено проблематични за селските и периферните райони), енергийните доставки и свързаните с климата проблеми и приспособяването към промените, породени от глобализацията; подчертава в този контекст значението на пилотните проекти, свързани с приспособяването на регионите към тези нови предизвикателства;

41. изисква преди започването на преговори за присъединяване да се изготвят анализи на разходите и на структурно-политическите въздействия на предстоящите разширявания и изразява надежда, че ще може да играе по-голяма роля в политиките на разширяване и добросъседство, като включването му в оформянето на предприсъединиителните инструменти стане задължително;

42. обръща внимание на сериозния проблем с обезлюдяването на много територии на ЕС, което се придружава от остаряване на населението, загуба на човешки капитал, изтичане на капитали, повишаване на разходите за услуги и т.н.;

43. счита, че демографското развитие може да окаже силно териториално въздействие, като например обезлюдяването на някои райони, по-специално на най-слабо развитите селски райони, придружено от струпване на население в градовете и застаряващо общество, или още развитието на местната икономика благодарение на генерирани другаде приходи, което изисква да се разработят специфични иновационни стратегии за решаване на проблемите и предполага особено усилие за поддържането на услугите от общ икономически интерес и високо равнище на универсалните услуги;

44. счита, че изменението на климата ще има различни отражения, особено по отношение на по-честите и по-тежки природни бедствия, като горски пожари, засушавания и наводнения, които ще налагат необходимостта от диференцирани отговори за различните региони на ЕС, с които те трябва да се справят като преразгледат и адаптират стратегиите си за устойчиво развитие, за да осъществят целта на ЕС за намаляване на емисиите на въглероден двуокис; счита, че политиката на сближаване на ЕС следва да бъде щадяща за климата, припомня обаче, че възможностите й в тази област са ограничени; на мнение е, че борбата срещу изменението на климата следва също да се води в рамките на други общностни политики;

45. напомня също колко е важно да се приеме предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Фонд „Солидарност” на Европейския съюз (COM(2005)0108) в рамките на създаването на една ефективна цялостна политика на защита от природни бедствия и извънредни ситуации, който урежда предоставянето на навременна и адекватна помощ за справяне с природните бедствия на регионално равнище, които в някои области, поради тяхното географско местоположение, често са опустошителни;

46. счита, че проблемите на енергийните доставки и поскъпването на енергията могат да имат силни пространствени последствия в териториите поради силната енергийна зависимост на повечето държави-членки, по-специално в селските и планинските региони, островите, както и в най-отдалечените региони - поради тяхната зависимост от транспорта - сектор, който от своя страна е чувствителен по отношение на цената на енергията; изтъква, че развитието на възобновяеми енергийни източници и инвестициите в енергийната ефективност и в децентрализирани снабдителни единици биха могли да предложат възможности за развитие на регионално и местно равнище;

47. настоява отново за повторно използване на неизразходваните бюджетни кредити съгласно прилаганото в политиката на сближаване правило N+2 или N+3, с цел максимализиране на недостатъчните налични ресурси;

48. счита, че продължаването на политиката на сближаване след 2013 г. е подходящ отговор на тези нови предизвикателства и следва да се прилага диференцирано за цялата територия на Съюза; счита, че политиката на сближаване, в съответствие с Договора и принципа на солидарност, следва да остане политика на Общността; противопоставя се следователно на всички опити за повторна национализация на тази политика;

49. счита, че политиката на сближаване следва да бъде още по-силно подкрепена в бъдеще и тази добавена стойност следва да бъде по-силно подчертана; призовава поради това да бъдат отпуснати достатъчно финансови средства за политиката на сближаване на равнище на Общността; изисква преразглеждането на финансовата рамка да стане повод за определяне на нужните бюджетни кредити за посрещане на всички предизвикателства пред политиката на сближаване на Съюза;

°

°          °

50. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.


EXPLANTORY STATEMENT

Introduction

Cohesion, the aim of which is to reduce the economic and social disparities between European regions, is a fundamental objective of the European Union.

For over 20 years already, the regional policy has been working to achieve harmonious, sustainable development of the whole of Europe’s territory. More than twenty years of programmes and structural adjustments to bring about convergence between increasingly diverse regions and improve the living conditions of all Europe’s citizens.

After the latest enlargement, which profoundly changed the EU’s territorial dimension, there is a great necessity to revive the objective of territorial cohesion in order to make a success of integration, and also to respond to the crisis of meaning that is sweeping through Europe and to reconcile its citizens to the European project.

Parliament therefore welcomes this first report on cohesion since the enlargements of 2004 and 2007.

Mixed verdict on the state of convergence in the EU of 27

According to the data contained in the fourth report, the period from 2000 to 2006 has some success stories to show as regards convergence at national level. The main beneficiaries of cohesion – Greece, Spain, Ireland and Portugal - recorded impressive growth rates.

Since 2000, the highest rate of growth has been recorded in the countries where per-capita GDP was lowest in terms of purchasing power, Greece and Portugal for instance, with respective growth rates of 2.8% and 2% of their GDP between 2000 and 2006. And the number of regions with a per-capita GDP lower than 75% of the EU average went down from 78 to 70.

Nonetheless, having started from very low per-capita GDP levels, and despite dynamic growth rates, more difficulties are recorded in the new Member States than in the old ones. On the basis of current growth rates, it looks as if Poland, as well as Bulgaria and Romania, will take more than 15 years to reach a per-capita GDP of 75% of the EU-27 average.

While narrowing of gaps between Member States has certainly progressed in recent years, the development gaps within Member States have widened. The widening of regional and infraregional disparities can be observed in a number of areas, whether in terms of employment, productivity, income, education levels or innovation capacity.

Some of the most developed regions are even beginning to experience very weak, or even negative, growth rates. It is noted that between 1995 and 2004 productivity has fallen in 29 regions in Italy, France, Spain and Germany, while employment rates have fallen in 16 regions, essentially in the eastern part of Germany, the north-east of France and the north of England. These regions will have to adapt to the pressures of world trade by developing innovative, high-technology economies.

Often these regions are also the most affected by demographic change, particularly the ageing of their populations. Depopulation accentuates economic problems, since regional purchasing power goes down and the qualified workforce emigrates from these regions in large numbers. Cohesion policy must respond to this major challenge so that the demographic and territorial balance of the EU is maintained.

The report also carries out an interesting comparison with the EU’s main global competitors. From this it emerges that regional disparities, measured in terms of per-capita GDP, are much more marked within the EU-27 than in the United States or Japan: all the states of the USA, and 40 of the 47 regions of Japan, have a per-capita GDP that is higher than the EU average. This is partially explained by the specificity of the EU’s territory, which presents great geographical and cultural diversity within a restricted area, and a historical specificity which is linked to the division of the continent following the two world wars.

In China, on the other hand, per-capita GDP barely reaches one fifth of the Community average, and in India one eighth.

Steering 2007-2013 funds towards the Lisbon Strategy

The new programming of the structural funds for 2007-2013 was officially launched in a Europe enlarged to include 27 Member States on 1 January 2007. While the budget is still substantial (308 billion euros for the whole Union), the needs of the new Member States call for major investment, which means, for the old Member States, a refocusing of funding priorities to cope with reduced budgets.

Above and beyond integration objectives, the 2007-2013 programming is firmly centred around the promotion of innovation and competitiveness policies, the European Union having declared its desire to catch up with the other great powers (the United States and Japan) and to devote 3% of its GDP to research and development.

The 4th cohesion report shows up enormous disparities in research and development investment: while 27 regions exceeded the Barcelona objective of spending more than 3% of GDP on research and development, in more than 100 regions expenditure on research and development did not even reach the level of 1%. We also note that research and development activities are concentrated mainly in the metropolises, although some high‑performing regions without major cities show that a high level of investment and employment in research and development does not necessarily go hand in hand with a major urban population concentration.

In the framework of the revised Lisbon Strategy, an earmarking system has therefore been introduced in order to steer appropriations towards expenditure in this area.

On the basis of the operational programmes already received, the report indicates that on average 64% of convergence objective resources and 80% of competitiveness objective resources will be allocated to investment in Lisbon objectives, which corresponds to some 210 billion euros, representing 55 billion euros more than in the previous period.

There is no doubt that the cohesion policy has a real leverage effect on the competitiveness and growth of an area, with, inter alia, the development of public-private partnerships and territorial synergies in favour of employment, innovation and research, within which SMEs can easily cooperate with universities and local development structures.

But, while cohesion policy must make its contribution to innovation and research in the framework of the Lisbon Strategy, a flexible approach to earmarking funds is needed in order to ensure balanced development of territories. This because to regard cohesion policy as a financial instrument of the Lisbon Strategy would mean that neither the objectives of cohesion policy nor those of the Lisbon Strategy were achieved. Cohesion policy cannot be seen as a mere tool for achieving the objectives of other sectoral policies; rather, it is a Community policy of high European added value with its own raison d’être – cohesion.

Given the weak results brought to light by the mid-term review, but also because it is subjected to serious constraints under the European budget in a Europe of 27, the cohesion policy does not have as its first objective the goal of making Europe the most competitive knowledge-based economy in the world.

This is one of the reasons why structural policies must not be situated within a perspective that is compartmentalised by topic, but rather within an approach that is integrated with the other policies of the Union and the public policies pursued by the Member States.

The adoption of the European Territorial Agenda (ETA) and the Leipzig Charter on Sustainable European Cities at the ministerial meeting in Leipzig on 24 and 25 May 2007 was an important step in promoting the integrated approach. Their objectives should be achieved through the adoption of a programme of concrete action and implementation, such that the territorial dimension will be better integrated into all public policies, both Community and national.

Continuing to steer towards territorial cohesion

Cohesion policy must concentrate on the fundamental objective of territorial cohesion, and cannot be centred (as it would be if appropriations were strictly earmarked) on the regions with the greatest potential for rising productivity and employment, which would risk marginalising regions with a limited potential for growth but not, on the other hand, eligible for the convergence objective.

The fourth report gives a snapshot of territorial cohesion in the EU of 27, and notes a strong concentration of economic activity in the capitals. In 2004, for example, the capital-city regions generated an average of 32% of their countries’ GDP, while representing 22% of the population. This is a very noticeable phenomenon, and is most marked in the new Member States.

The report analyses territorial developments at local level, where the acceleration of urbanisation is upsetting demographic balances, with a strong tendency to suburbanisation in Europe’s cities and to depopulation of rural areas. If public policies remain unchanged, these territorial disparities can only become still more marked in the future.

The ESPON report ‘Scenarios on the Territorial Future of Europe (Territorial Futures)’(1) is highly relevant in this connection. It compares two long-term territorial development scenarios. One of the scenarios, which is geared to competitiveness alone, would be likely to engender stronger economic growth and the emergence of new technologies, but would bring with it higher environmental and social costs that would, in the long term, have unfavourable economic and social effects.

On the other hand, a scenario geared towards cohesion gives rise to a more diffuse model as far as the attraction and polarisation potentials of metropolitan areas are concerned. Several high-performing zones of integration could emerge, both in the heart of Europe and in the more outlying regions. This polycentric-development model, while yielding weaker economic growth than the first scenario, is better distributed geographically, thus avoiding a polarisation within a restricted area of population conflicts and social and environmental pressures.

It is for this reason that expenditure needs to be steered even more effectively towards projects geared towards enhancing the attractiveness of all territories. We must not forget that one of Europe’s great advantages in terms of competitiveness is its diversity.

Balanced, sustainable development which takes account of properly identified territorial needs must not ignore this fact. The Union’s regional policy must therefore be pursued in close partnership with the regional players and in coordination with other national and European policies. In this context, it would be useful to see whether the architecture put in place by the Commission: Community strategic guidelines – national strategic framework of reference – operational programmes – represents the best possible way to achieve genuinely multi-level governance and proper identification of territorial needs.

New territorial challenges and the EU budget

The fourth report demonstrates that regional and interregional disparities are much more marked in the EU than in the United States or Japan. Even though the virtually simultaneous arrival of 12 new Member States caused some turmoil in the statistics, there is no doubt that the territorial challenges to be met are formidable, whether in terms of economic and technological development, accessibility or quality of life.

Into this situation have come new factors, which will loom larger still in the years to come: urban concentration, bringing problems of congestion and issues of sociocultural integration in the cities; changing demographics, taking the form above all of an ageing population; migratory movements; continuing globalisation and increasing demand for agricultural products; climate change, leading to greater vulnerability to natural disasters for some regions, as well as rising energy prices.

These new challenges bring a new dimension to territorial development, making it essential that structural policies are maintained after 2013. It is necessary, therefore, not to focus exclusively on the new Member States, since these challenges are also very important for the EU of 15 and call for a broader approach than that of the Lisbon Strategy.

Furthermore, the fourth report’s conclusions on future challenges to be faced by cohesion policy prove that new indicators supplementing per-capita GDP must be devised, which will be better able to depict the territorial realities of each region and the degree of cohesion already in existence on the ground.

It is essential that the structural policies should incorporate the new factors and allocate the necessary resources to them, since the level of territorial cohesion will depend increasingly on their territorial impact and on the way in which they are taken into account by public policy.

It is interesting to note the new and growing attention being shown by countries such as China and Russia to the EU’s cohesion policy as a means of achieving balanced regional development.

The cohesion policy currently accounts for about one third of expenditure within the EU budget and, in 2008, it will become the largest item of budgetary expenditure.

Nonetheless, despite enlargement and the new territorial challenges, the volume of funds is decreasing in relation to the EU’s GDP. According to the Commission’s estimates, by 2013 the expenditure linked to cohesion will represent only 0.35% of GDP, which would correspond to the level at the beginning of the 1990s.

We know, of course, that cohesion policy is exposed to the temptations of renationalisation, to which some Member States seem particularly susceptible, in direct ratio to an attitude which views Community policies primarily in accounting terms. And yet, as the fourth report on cohesion shows, the added value of the structural programmes cannot be seen in terms of figures alone.

When the EU budget’s health check is carried out in 2008-2009, the cohesion policy must be perceived first and foremost in terms of its contribution to European integration, and not simply as a redistribution tool. Failing this, there is a great risk that the European project itself will be put in danger.

Against this background, the rapporteur welcomes the adoption in May 2007 of the European Territorial Agenda, which provides an indispensable road-map for the emergence of a realisation, at the level of the Council and of every EU Presidency, of territorial cohesion as a political priority.

Conclusion

For the future, before and, above all, after 2013, a durable, dynamic regional policy is needed in the European Union:

–         in order to achieve convergence of the new Member States, while guaranteeing territorial balance throughout Europe

–         in order to accompany the Lisbon (and Göteborg) Strategy effectively, but also to counterbalance any excessive ‘lisbonisation’, which would be a factor of new disparities

–         in order to support sectoral policies, but, first and foremost, guarantee an integrated approach in the Union’s policies

–         in order to encourage Europeans to stand behind the construction of the European Union and also to enable Europe to prevent, or help deal with, crisis situations

–         in order to remedy the most serious structural handicaps within the Union (very remote regions, mountainous areas, most northerly regions, etc.) and to meet major new challenges: climate change, energy and sustainable development, demography, urban development, etc.

–         in order to promote multi-level governance, of Europe and the regions, and to develop interregional, transnational and cross-border forms of cooperation, and make territorial cohesion a high-priority Community objective.

(1)

‘Scenarios on the Territorial Future of Europe (Territorial Futures)’, ESPON 2006.


СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТИ (18.12.2007)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно четвъртия доклад за икономическо и социално сближаване

(2007/2148(INI))

Докладчик по становище: Nathalie Griesbeck

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджети приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  отбелязва, че на 5 юли 2007 г., неизпълнените поети задължения за предходното програмиране възлизаха на 92 693 милиона евро и, че по-голямата част от тях (повече от 65 милиарда евро) се отнася до проекти по цел 1 (повече от 70 % от бюджетните кредити за поети задължения);

2.  отбелязва, че политиката на сближаване (Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Европейският кохезионен фонд) представлява отсега нататък 36 % от финансовата рамка за 2007 – 2013 г., т.е. сумата от 347 милиарда евро при текущи цени;

3.  подчертава размера на забавянето на записаните суми в плащания за политиките по функция1Б (Сближаване), като се има предвид, че това би следвало да бъде политически приоритет на Европейския съюз за финансовата рамка 2007-2013 г.;

4. изразява съжаление за това, че неизпълнените поети задължения от този момент нататък достигат до обезпокояващо ниво, което отговаря на нивото на тригодишни поети задължения, като „нормалният” допустим праг е нивото на двугодишните поети задължения и счита, че е необходимо да се спре тази тенденция с оглед на преразглеждането на финансовата рамка;

5. отбелязва, че в годишния си доклад за управление на календарната 2006 г. (глава 6, точка 6.39), Сметната палата повдига многобройни критики относно изпълнението на структурните фондове, по-специално относно високия процент на грешки, който достига най-малко до 12 % от отпуснатите средства за съфинансиране;

6.  изразява съжаление за значителното закъснение, допуснато от Комисията при утвърждаването на националните стратегически референтни рамки (НСРР) и оперативните програми (ОП) относно ЕФРР, ЕСФ и Европейския кохезионен фонд при програмирането на периода 2007-2013 г.;счита, че това закъснение не следва да причини загуби на средства за държавите-членки и затова настоятелно призовава Комисията да предостави на държавите-членки необходимата помощ; подчертава, че изпълнението в края на м. септември 2007 г. на функция 1Б представляваше 37% от записаните суми в задължения и 59% от записаните суми в плащания;

7.  припомня, че спазването на принципа на правилото за автоматично освобождаване на бюджетните кредити е от съществено значение за насърчаване на бързото финансиране и осъществяване на проектите от управленските органи; настоява, че принципът на правилото N+2 (правилото N+3 в новите държави-членки в продължение на първите три години от финансовата рамка за 2007-2013 г.) следва да се спазва;

8.  припомня, че отчетените закъснения при изпълнението на структурната политика се дължат, между другото, на много стриктни процедури, за които е подходящо да се помисли да бъдат опростени и да бъде направено точно разпределение на отговорностите и компетенциите между ЕС и държавите-членки;

9.  подчертава отново, че държавите-членки са отговорни за управлението на фондовете и припомня, че МИС от 17 май 2006 г. съдържа декларация в тази връзка и, че е желателно да се внесе национална декларация на подходящото политическо ниво, която да обхваща общностните фондове при поделено управление;

10. изисква Комисията и държавите-членки да приключат възможно най-бързо последните ОП, които все още не са одобрени;

11. изисква Комисията да приложи спешно новото програмиране, като вземе предвид принципите за добро финансово управление, необходимостта за гарантиране на възвръщаемост на инвестициите и за ефективна възможност за приемането им от държавите-членки; подчертава също важната роля на държавите-членки и на управленските органи за навременното и съгласно изискванията представяне на исканията за плащания;

12. припомня съвместния ангажимент на Парламента и на Съвета относно контрола на процеса на одобряване на ОП и проекти и изисква Комисията да предостави инструменти за контрол по време на бюджетната процедура, както беше изискано в съвместната декларация от 13 юли 2007 г.;

13. счита, че в тази връзка би било уместно да се въведат общи показатели за всички държави-членки за качествени и количествени постижения и припомня, че възнаграждението на работниците или служителите, показателят за бедност, качеството на живот, средната продължителност на живот, конкурентноспособността и колебанията в нивото на дългосрочната безработица, както и нивото на услугите от обществен интерес в регионите биха могли да бъдат отчетени като качествени показатели; изисква държавите и регионите, които се възползват от европейските фондове, да дават по-ясни сведения относно ролята на Европейския съюз, за да знаят гражданите, че Европейският съюз допринася в голяма степен за развитието на техните територии и за сближаването;

14  призовава Комисията да анализира в следващите си доклади степента, до която различните инструменти и политики, включително политиката на сближаване, са допринесли за напредъка, постигнат в областта на икономическото и социално сближаване; постиженията и проблемите трябва да се анализират във всички важни области, по-специално в областта на Лисабонската стратегия.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

18.12.2007 г.

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

30

1

 

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Laima Liucija Andrikienė, Reimer Böge, Konstantinos Botopoulos, Paulo Casaca, Valdis Dombrovskis, Brigitte Douay, Göran Färm, Szabolcs Fazakas, Ingeborg Gräßle, Louis Grech, Nathalie Griesbeck, Catherine Guy-Quint, Jutta Haug, Ville Itälä, Anne E. Jensen, Wiesław Stefan Kuc, Zbigniew Krzysztof Kuźmiuk, Nils Lundgren, Vladimír Maňka, Gérard Onesta, Margaritis Schinas, Esko Seppänen, László Surján, Gary Titley, Kyösti Virrankoski, Ralf Walter

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Michael Gahler, Marusya Ivanova Lyubcheva, Paul Rübig

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

 


СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО РИБНО СТОПАНСТВО (23.11.2007)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно Четвъртия доклад за икономическото и социално сближаване

(2007/2148(INI))

Докладчик по становище: Pedro Guerreiro

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по рибно стопанство приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.   изразява съжаление заради липсата на данни и специфична оценка на рибното стопанство и на Финансовия инструмент за ориентиране на рибарството (ФИОР) в четвъртия доклад за икономическото и социално сближаване в ЕС;

2.   потвърждава значението на общата политика в областта на рибарството (ОПР) за насърчаването на социално-икономическото сближаване на крайбрежните общини, за местното развитие и за развитието на културните традиции;

3.  подчертава, че през последните десет години рибното стопанство беше засегнато от намаляване на броя на работните места (35 %), на корабите (20%) и на улова (28%), което доведе до сериозни социални и икономически последици за регионите и общностите в неравностойно положение;

4.   припомня, че след неотдавнашното разширяване на ЕС, някои региони от цел 1, които развиват активна дейност в областта на рибарството, бяха несправедливо ощетени чрез "статистическия ефект", докато срещаните от тях сериозни структурни проблеми не бяха разрешени и съществуващите различия не изчезнаха;

5.  настойчиво призовава структурната политика на ЕС в областта на рибното стопанство действително да насърчава модернизацията и устойчивото развитие на отрасъла, запазването на работните места, справедливото възнаграждение и подобряването на условията за живот и работа на рибарите;

6.  изразява съжаление, че средствата за Европейския фонд за рибарство (ЕФР) в ЕС на 27 не се различават съществено от бюджета на ФИОР в ЕС на 15 и счита, че финансирането за ЕФР следва да бъде увеличено;

7.   счита, че съществуването на ОПР изисква отпускането на съответните финансови средства, които да бъдат адаптирани спрямо отрасъла на рибарството на общностно равнище, най-вече за дребното крайбрежно и занаятчийско рибарство, така че да предоставят ефикасен отговор на нуждите и предизвикателствата, пред които е изправен отрасъла;

8.   подчертава съществения принос на рибното стопанство за създаване на социални и икономически условия за рибарските общности в най-отдалечените и най-изостаналите региони, но също така на бедните рибарски общности, живеещи в проспериращи региони;

9.  изразява съжаление относно продължаването и дори разширяването на регионалните асиметрии и на икономическото и социално неравенство между различните държави-членки, и в рамките на отделните държави-членки; подчертава, че определени държави-членки и някои региони в момента се намират на различен етап на развитие в рамките на Европейския съюз;

10. счита, че политиката на сближаване е съществен инструмент за насърчаване на намаляването на регионалната асиметрия и на социалното неравенство, за благоприятстване на действителното сближаване и за стимулиране на растежа и заетостта, като същевременно се осигури възможност за преразпределяне и компенсиране на разходите за вътрешния пазар, най-вече в полза на най-слабо развитите региони; както и че следва финансирането й с общностни средства да бъде увеличено и да се осигури цялостното й прилагане;

11. отхвърля всеки опит за въвеждане на нови условия, като например критерии за политическо и икономическо развитие, за предоставянето на финансови средства в рамките на политиката на сближаване, които биха ограничили допълнително достъпа до тази политика, най-вече за най-отдалечените и най-изостаналите региони; счита, че БВП на глава от населението трябва да продължи да бъде използван като основен показател за допустимост за участие в политиката на сближаване на ЕС;

12. с оглед на бъдещото създаване на "морска политика" на ЕС подчертава принципа, че на новите перспективи би трябвало да отговорят нови, по-значителни финансови средства, както и че от това не бива да бъде ощетен Европейския фонд за рибарство.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

22.11.2007

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

25

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Alfonso Andria, Stavros Arnaoutakis, Elspeth Attwooll, Iles Braghetto, Paulo Casaca, Zdzisław Kazimierz Chmielewski, Carmen Fraga Estévez, Duarte Freitas, Ioannis Gklavakis, Alfred Gomolka, Pedro Guerreiro, Heinz Kindermann, Rosa Miguélez Ramos, Philippe Morillon, James Nicholson, Willi Piecyk, Struan Stevenson, Catherine Stihler, Margie Sudre, Daniel Varela Suanzes-Carpegna, Cornelis Visser

Заместник(ци), присъствали на окончателното гласуване

Ole Christensen, Josu Ortuondo Larrea, Carl Schlyter

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Friedrich-Wilhelm Graefe zu Baringdorf


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

23.1.2008

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

49

1

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Alfonso Andria, Emmanouil Angelakas, Stavros Arnaoutakis, Elspeth Attwooll, Jean Marie Beaupuy, Rolf Berend, Jana Bobošíková, Victor Boştinaru, Antonio De Blasio, Bairbre De Brún, Petru Filip, Gerardo Galeote, Iratxe García Pérez, Eugenijus Gentvilas, Ambroise Guellec, Pedro Guerreiro, Marian Harkin, Jim Higgins, Filiz Hakaeva Hyusmenova, Mieczysław Edmund Janowski, Gisela Kallenbach, Tunne Kelam, Evgeni Kirilov, Constanze Angela Krehl, Jamila Madeira, Mario Mantovani, Sérgio Marques, Miroslav Mikolášik, James Nicholson, Lambert van Nistelrooij, Jan Olbrycht, Maria Petre, Pierre Pribetich, Wojciech Roszkowski, Grażyna Staniszewska, Catherine Stihler, Margie Sudre, Oldřich Vlasák, Vladimír Železný

Заместник(ци), присъствали на окончателното гласуване

Peter Baco, Jan Březina, Brigitte Douay, Den Dover, Jill Evans, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Dariusz Maciej Grabowski, Mirosław Mariusz Piotrowski, Francisca Pleguezuelos Aguilar, Christa Prets, Miloslav Ransdorf, Czesław Adam Siekierski, László Surján

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Vladimir Urutchev

Правна информация - Политика за поверителност