ДОКЛАД относно: Интегрирани насоки за растеж и заетост (част:« основни насоки на икономическите политики на държавите-членки и Общността): начало на новия цикъл (2008-2010 г.)

4.2.2008 - (COM(2007)0803 – 2007/2275(INI))

Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик: Margarita Starkevičiūtė

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно: Интегрирани насоки за растеж и заетост (част: основни насоки на икономическите политики на държавите-членки и Общността): начало на новия цикъл (2008-2010 г.)

»(2007/0000(INI))

Европейският парламент,

–       като взе предвид съобщението на Комисията относно Интегрираните насоки за растеж и заетост (2008-2010 г.) (COM(2007)0803, част V),

–       като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Изпълнение на Лисабонската стратегия за растеж и работни места посредством политиката на сближаване на ЕС от държавите-членки и регионите, 2007-2013 г.” (COM(2007)0798),

–       като взе предвид 27-те национални програми за реформи (НПР) в рамките на Лисабонската стратегия, представени от държавите-членки,

–       като взе предвид заключенията на Председателството след заседанията на Европейския съвет през м. март 2000 г., м. март 2001 г. и м. март 2005 г.,

–       като взе предвид Интегрираните насоки на Комисията за растеж и заетост (2005-2008 г.) (COM(2005)0141) (интегрираните насоки),

–       като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегически доклад относно обновената Лисабонска стратегия за растеж и заетост: начало на новия цикъл (2008-2010 г.)” (COM(2007)0803),

–       като взе предвид резолюцията си от 15 ноември 2007 г. относно „Европейските интереси: постигане на успех в ерата на глобализацията”[1],

–       като взе предвид член 99, параграф 2 от Договора за ЕО,

–       като взе предвид членове 107 и 45 от своя правилник,

–       като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A6-0029/2007),

А.     като има предвид, че макроикономическа стабилност се осигурява чрез солиден набор от много икономически политики и че предизвикателствата пред стабилността следва да се преодоляват не само чрез макроикономически мерки, но и чрез осъществяване на структурни реформи на стоковите, трудовите и капиталовите пазари,

Б.     като има предвид, че все още предстои да се извърши много за подготовката на Европейския съюз и на държавите-членки за глобализация и за укрепването на основите за икономически успех и засилването на социалното сближаване в средносрочна и дългосрочна перспектива,

В.     като има предвид, че е налице възможност за „извличане на полза за всички” от движещата сила на уникалното конкурентно предимство, произтичащо от разширяванията на Европейския съюз и по-нататъшната му интеграция,

Г.     като има предвид, че наличието на обща валута и обща парична политика предлага допълнително измерение, с оглед интегриране на икономиките и координация на стратегиите за политиката в тази област, което би могло да засили ролята на еврозоната при осигуряването на растеж и заетост за целия Европейски съюз,

Д.     като има предвид, че интегрираните насоки са основен инструмент на макроикономическите политики на ЕС за растеж и заетост в рамките на средносрочен период от три години,

Е.     като има предвид, че Европейският съюз и държавите-членки трябва да провеждат макроикономически, както и микроикономически политики, които да превърнат Европа в по-привлекателно място за инвестиции и работа и да стимулират растежа въз основа на знанието и иновациите,

Ж.    като има предвид, че финансовите услуги са особено важни, тъй като този отрасъл изпълнява ключова роля в качеството си на сектор, който позволява развитието на толкова много области на икономическа дейност,

З.      като има предвид, че в центъра на Лисабонската стратегия за растеж и заетост стоят политики, насочени към повишаване на инвестициите в знания и човешки ресурси, както и към укрепване на капацитета за иновации на икономиката на ЕС,

И.     като има предвид, че икономическите условия за превръщане на съзидателната енергия на хората в новаторски икономически резултати, напр. нови идеи, високотехнологични стопански дейности и регионално развитие, не са достатъчно развити и все още са откъслечни,

Й.     като има предвид, че в контекста на ускорена глобализация по-добрата съгласуваност на законодателните разпоредби на международно равнище, включително поемането на ангажимент за постигане на високи стандарти в областта на околната среда и социалната сфера, е от решаващо значение,

К.     като има предвид, че стабилност и доверие в Европейския съюз могат да се гарантират единствено чрез общото разбиране на закони и правила, които отразяват правилно действителността,

Л.     като има предвид, че е невъзможно да се постигне съществен напредък в създаването на ръководено от знания общество без активното участие на всички граждани на ЕС,

Икономическа рамка          

Осигуряване на растеж и макроикономическа стабилност

1.      приветства стратегическия доклад на Комисията, в който се извършва оценка на прилагането на обновената Лисабонска стратегия за растеж и заетост, в т.ч. интегрираните насоки; подкрепя становището на Съвета, че обновената стратегия трябва да добавя стойност на общностно равнище за подобряване на последователността на реформите, за максимално увеличаване на разпространението на положителните резултати и за гарантиране, че програмите за реформи от Лисабон действително водят до повече и по-добри работни места в целия Европейски съюз;

2.      подчертава отново значението на активното прилагане на лисабонската стратегия и на интегрираните насоки, като изтъква взаимната зависимост между напредъка в икономическата, социалната и екологичната област за създаването на динамична и ориентирана към новаторство устойчива икономика;

3.      счита, че нарастващите диспропорции, съвкупното търсене и инфлационният натиск в световен мащаб могат да се превърнат в значимо предизвикателство за паричната политика поради продължителната несигурност на финансовите пазари; подчертава, че здравата и стабилна макроикономическа среда изисква публични финанси с високо качество, с допълнително консолидирани бюджети, както и интелигентна политика в областта на частните и публичните инвестиции, която създава ориентирана към бъдещето инфраструктура и отваря още днес пазарите на утрешния ден; призовава за съгласувани действия за повишаване на издръжливостта на икономиката на ЕС;

4.      вярва, че разумните икономически политики биха помогнали за повишаване на доверието и за намаляване на несигурността при сегашните финансови сътресения; счита, че през 2008 г. Европейският съюз трябва да засили потенциала си за растеж, за да бъде в състояние да създава заетост, по-специално в светлината на своето разширяване до 27 държави-членки;

5.      посочва, че в интерес на макроикономическата стабилност увеличението на производителността трябва да бъде съпътствано от по-справедливо разпределение на благата от растежа и от укрепване на социалното сближаване; във връзка с това обръща внимание на призива темпът на повишение на доходите да не изостава от средносрочния ръст в производителността;

6.      подчертава, че нарастващите финансови диспропорции и прекалено бързите промени в обменните курсове, както и ограниченията в кредитирането и продължителната несигурност на финансовите пазари, са значимо предизвикателство за стратезите в областта на макроикономическата политика и за паричната политика в частност;

7.      посочва, че следва да се обърне по-голямо внимание на установяването на по-добри взаимовръзки между бюджетната политика, трудовите възнаграждения и ръста в производителността, като същевременно се вземат предвид и последиците от бюджетната политика за макроикономическото развитие;

8.      изразява загриженост във връзка с високите равнища на обменния курс на еврото, които вредят на конкурентоспособността на европейската икономика и ограничават, при тези нива, свободата на действие по отношение на паричната политика; подчертава, че повишаването на обменния курс на еврото е резултат от растящите диспропорции в трети страни и липсата на вътрешно търсене в еврозоната;

9.      подчертава необходимостта от разумна фискална политика, като предпоставка за устойчив растеж и създаване на работни места във всяка държава-членка, съгласно съответните разпоредби на Договора, като обща отговорност на Европейския съюз; подчертава голямото значение на ефикасността на публичните финанси и счита, че в повечето страни консолидирането на публичните финанси би спомогнало за запазване на дългосрочната фискална устойчивост; подчертава значението на модернизацията на публичната администрация като средство за подобряване на ефикасността и ефективността на публичните финанси;

Стабилни финансови пазари

10.    посочва, че една добре интегрирана финансова система би могла да повиши ефикасността на паричната политика, особено в еврозоната; смята, че финансовите пазари могат съществено да допринасят за макроикономическата и фискалната стабилност;

11.    отбелязва, че основаващият се на риска подход при капиталовите изисквания улеснява трансграничните потоци от капитали, чието движение се определя от конкретни корпоративни стратегии в големите финансови групи, и създава макроикономическо предизвикателство за по-малките държави-членки; изразява твърдо убеждение, че ефективният финансов надзор и прозрачността са от съществено значение за ограничаването на макроикономическото неравновесие;

12.    подчертава взаимната зависимост на икономиките на държавите-членки, особено в еврозоната; счита, че интегрираните насоки следва да определят широка рамка за по-тясно съгласуване на икономическите политики с оглед уеднаквяване на националните програми за реформи; предлага, за да се засили подкрепата на широка основа за общия проект на ЕС, в хода на този процес да се прилага по-деликатен подход към сближаването, който да отразява икономическото разнообразие и различните традиции;

13.    счита, че един едновременен и съгласуван подход на държавите-членки спрямо растежа – засилено разходване, стимулиране на частните инвестиции и на съвместните инициативи в областта на частното и публичното сътрудничество, като същевременно се държи сметка за финансовата консолидация – може да отключи значителни взаимодействия, да подобри способността на Европа за посрещане на съществуващите предизвикателства в областта на науката и изследванията, транспорта и съобщенията, енергетиката и екологичната устойчивост, като ще подпомогне ефикасното отпускане на ресурси в цяла Европа;

Изготвяне на външнополитическата програма

14.    изтъква, че е извън възможностите на политиките на ЕС да влияят пряко върху нерегулирана световна финансова система, а тя може да пренесе риск от финансова нестабилност; подчертава, че наличието на хомогенен и съгласуван подход от страна на регулаторните и законодателните органи е необходимо предварително условие за противодействие на трансграничното разпространение на риска; счита, че е необходимо да се извърши преоценка на въздействието на стопанския модел и роля на многонационалните финансови групи на световните финансови пазари;

15.    посочва, че Европейският съюз и държавите-членки носят споделена отговорност за намирането на отговор на предизвикателствата, възможностите и несигурността, пред които са изправени гражданите вследствие на глобализацията; изразява убеденост, че трябва да се развива външното измерение на вътрешния пазар, за да се насърчава европейската конкурентоспособност в един глобализиран свят; припомня, че Европейският съюз няма просто пасивно да се приспособява към глобализацията, а напротив – ще я моделира; подчертава значението на засиленото стратегическо сътрудничество с международните партньори, по-специално чрез трансатлантическите отношения, и съвместната работа в рамките на по-силни многостранни организации, като се насърчават основните принципи на ЕС – солидарност, демокрация, правова държава и зачитане на правата на човека;

16.    призовава за предприемането на мерки за борба с протекционизма както в Европейския съюз, така и извън него; подчертава, че протекционизмът по-скоро застрашава, отколкото защитава правата на потребителите и гражданите;

Възвръщане на стопанския динамизъм

Задълбочаване на координацията на икономическата политика

17.    счита, че Европейският съюз следва да демонстрира, в хода на кръговете от различни многостранни преговори, като например преговорите в рамките на СТО, общата гледна точка, която действително отчита интересите на всяка отделна държава-членка;

Съсредоточаване върху приоритетни области

18.    призовава Комисията да разработи последователна интегрирана политика за устойчиво развитие; счита, че устойчивото използване на ресурсите и укрепването на взаимовръзките между опазването на околната среда и растежа, както и подобряването на постиженията в областта на иновациите, могат да се постигнат чрез насърчаване на развитието и използване на съобразени с околната среда технологии, както и "зелени" обществени поръчки, като се обърне особено внимание на малките и средните предприятия;

19.    подчертава ролята на пазарните инструменти за постигане на целите, поставени по време на пролетния Европейски съвет през 2007 г., за превръщане на Европа в икономика, базираща се на енергийната ефективност и възобновяемата енергия; счита, че непрекъснатият натиск в посока към повишаване на цените на енергията и натрупването на заплахи за климата показват, че е важно да се насърчават подобренията в областта на енергийната ефективност като принос едновременно за растежа и за устойчивото развитие; посочва, че търговските дружества в ЕС са сред световните лидери в разработването на технологии за възобновяема енергия;

20.    приветства предложението на Комисията за създаване на "пета свобода" в контекста на научноизследователската дейност и иновациите – свободата на знанието, в допълнение към четирите свободи на движение на стоки, услуги, хора и капитал;

21.    счита, че в контекста на покачване на цените на храните, което изглежда по-скоро постоянно, отколкото циклично, механизмите на общата селскостопанска политика (ОСП), които ограничават предлагането, следва да бъдат преразгледани; смята, че общата селскостопанска политика може да има важна роля при стабилизирането на цените на храните;

22.    изразява отново позицията си относно ползите от изместването на данъчната тежест от облагането на труда към облагането с данъци за нанасяне на щети на околната среда като ефективен начин за справяне с въпросите, свързани с околната среда и заетостта, като счита, че данъчната тежест върху трудовите доходи трябва да бъде намалена с цел създаване на повече работни места и борба с „черната” икономика;

Подобряване на вътрешния пазар

23.    посочва, че вследствие на неуспешното завършване на изграждането на вътрешния пазар производителността в ЕС изостава от своя потенциал и не позволява пълното оползотворяване на възможностите на световния пазар; счита, че докато вътрешният пазар за стоки е относително добре интегриран, пазарите на услуги, в т.ч. финансови услуги, продължават да бъдат доста разпокъсани; призовава за ускорено интегриране на пазара на услуги чрез последователното и съгласувано прилагане и привеждане в изпълнение на договорените правила и чрез премахване на пречките за конкуренция и влизане на пазара; отбелязва, че предоставянето, на достъпни цени, на ефективни услуги от общ икономически интерес има важна роля в една конкурентоспособна и динамична икономика; призовава Комисията да осигури равни условия за услугите от общ интерес (в т.ч. социалните услуги), които да бъдат достъпни за всички;

24.    подчертава, че прилагането на четирите свободи следва да се осъществява по един и същ начин и в еднаква степен в Европейския съюз, а функционирането им да бъде постоянно контролирано;

25.    подчертава необходимостта от отваряне на мрежовите индустрии за конкуренция чрез осигуряване на равни условия и ефективна конкуренция на обединените европейски пазари; в този смисъл вярва, че обществената собственост на пазара на газ и електроенергия е един от основните елементи, водещи до нарушения на европейско равнище, и че трябва да се стимулира още повече конкуренцията на тези пазари; изразява убеденост, че разширяването, подобряването и свързването на европейската инфраструктура, особено чрез съсредоточаване върху трансграничните проекти и взаимните връзки между стара и нова Европа, следва да спомогнат за развиване на подходящи условия за съществено подобряване на производителността в транспортния и енергийния сектор, както и в сектора на информационните и комуникационни технологии;

Принос на данъчната политика към Лисабонската програма

26.    отбелязва необходимостта от съгласувана фискална рамка, включително режим за корпоративно данъчно облагане, която да е благоприятна за предприятията, по-специално за малките и средни предприятия, и да е насочена към съживяване на растежа и създаване на трудова заетост;

27.    посочва, че по отношение на държавното финансиране Европейският съюз трябва да насърчава данъчни разпоредби за подпомагане на конкуренцията в глобалната икономика с цел насърчаване създаването на нови предприятия и технологични иновации; отбелязва, че това може да включва, „inter alia”, намаляване на данъците, които затрудняват ефективността и създаването на работни места, по-специално за специфични социални групи като жени, дългосрочно безработните и възрастните хора;

Инвестиране в хората и модернизиране на пазарите на труда

Предприемачество и творчество

28.    изразява убеденост, че за насърчаването на предприемаческа култура и за създаването на благоприятна среда за малките и средните предприятия е изключително важно системата за управление на една институционална уредба за новаторство да се осъвременява и подкрепя от ефикасна система за финансиране, която да осигурява финансиране през всички етапи на новаторския процес - от разработването на идея до нейното осъществяване на равнище предприятие; посочва, че структурната политика трябва да се формулира гъвкаво с оглед приспособяване към творческото себеизразяване и улесняване на рентабилното използване на творчески идеи;

29.    изразява твърдо убеждение, че по-доброто регулиране и осъществяването на амбициозни цели при намаляването на тежестта, произтичаща от новото законодателство на ЕС, допринасят за създаването на по-конкурентна стопанска среда и насърчават частната инициатива; призовава държавите-членки да определят също толкова амбициозни цели, произтичащи от всички равнища на националното законодателство; посочва, че трябва да се обърне особено внимание на укрепването на продуктивността на институционалния и административния капацитет на държавите-членки;

Подход на жизнения цикъл

30. счита, че активните трудови политики следва да съчетават политики, ориентирани към „гъвкава сигурност”, с нови форми на сигурност, в т.ч. мотивация за активно търсене на работа, както и по-добро предвиждане и положително управление на промените, включително икономическо преструктуриране, с оглед намаляване на социалната изолация и улесняване на приспособяването; изразява убеденост, че следва да се съсредоточи особено внимание върху начините за по-ефективно доближаване до гражданите и отговаряне на техните очаквания и потребности;

31. счита, че следва да се развие подходът на жизнения цикъл, за да могат активно да се посрещнат демографските предизвикателства, в т.ч. модернизацията на пенсионните системи, за да се гарантира финансова, икономическа и социална устойчивост;

32. вярва, че образованието е главен определящ фактор за потенциала за дългосрочен растеж и ефективен инструмент за борба с бедността и изолацията, като позволява на хората да подобряват стандарта си на живот; препоръчва ЕС и държавите-членки да прилагат по-ефективни мерки, насочени към увеличаване на инвестициите в образованието и подобряване на достъпа до образование и обучение за всички;

33. счита, че с оглед повишаване на участието в постоянно обучение и обучение на работното място през целия жизнен цикъл, особено за нискоквалифицираните и по-възрастните работници, ефикасни стратегии за обучение през целия живот могат да уравновесят отрицателното въздействие от застаряващото население в ЕС върху пазарите на труда; при все това счита, че трябва да се полагат решителни усилия за повишаване на основните умения на младите хора, за драстично намаляване на ранното напускане на училище и слабото развитие на уменията като цяло, както и за засилване на социалната и трудова интеграция на мигрантите и хората с увреждания, по-специално чрез насърчаване развитието на умения;

Имиграционна политика

34. изразява твърдо убеждение, че следва да се помисли за ефективна имиграционна политика предвид недостига на квалифицирана работна ръка и изискванията на пазара на труда; счита, че допълнителното развиване на всеобхватна европейска миграционна политика, която да допълва политиките на държавите-членки, остава основен приоритет с оглед справяне с предизвикателствата и използване на възможностите, които предлага миграцията в една нова епоха на глобализация;

35. счита, че насърчаването на растежа и сътрудничеството с трети страни, както и по-голямата икономическа откритост от страна на Европейския съюз, продължава да бъде жизненоважно с оглед доброто управление на миграционните потоци и борбата срещу незаконната имиграция; признава, че Европейският съюз се нуждае спешно от стратегия за общ и интегриран граничен контрол, в която да бъдат определени критериите и процедурите за икономическа миграция;

Подобряване на икономическото управление

36. приветства докладите за отделните държави, изготвени от Комисията; въпреки това призовава за по-систематичен подход, който да посочва както успехите, така и недостатъците; подкрепя предложението на Комисията да въведе конкретни точки за наблюдение като част от многостранното наблюдение и възможност да се подобрят националните действия по политиките; потвърждава, че следва да се повиши ролята на регионалното равнище при осигуряването на растеж и заетост, както това е признато в новото поколение от програми в областта на политиката на сближаване за периода 2007-2013 г.;

37. изразява съжаление, че видимото присъствие на Лисабонската стратегия в националните политики на много държави-членки е все още ниско; счита, че за ефективното й прилагане е необходима мобилизация на всички заинтересовани страни в икономиката; по-конкретно смята, че по-активното участие на социалните партньори, националните парламенти, органите на регионално и местно равнище и гражданското общество ще подобри резултатите от Лисабонската стратегия и ще засили обществения дебат относно подходящите реформи; подкрепя предложението на Комисията до държавите-членки за задълбочаване на сътрудничеството с националните и регионални парламенти, като същевременно се предвиждат годишни дебати относно прилагането на техните НПР;

38. призовава Съвета да вземе предвид следните промени:

Препоръка на Комисията		Промени, внесени от Парламента

Насока 1

Насока 1. За да осигурят икономическа стабилност за устойчив растеж,	Насока 1. За да осигурят икономическа стабилност за устойчив растеж в глобалната среда,
1. Съответстваща на Пакта за стабилност и растеж, държавите-членки трябва да спазват своите средносрочни бюджетни цели. Докато не постигнат тази цел те следва да предприемат всички необходими коригиращи мерки, за да я постигнат. Държавите-членки следва да избягват циклични фискални политики. Нещо повече, необходимо е тези държави-членки, които имат твърде голям дефицит, да предприемат ефективни действия, за да осигурят бързото му коригиране.	1. Съответстваща на Пакта за стабилност и растеж, държавите-членки трябва да спазват своите средносрочни бюджетни цели. Докато не постигнат тази цел, те следва да предприемат всички необходими коригиращи мерки, за да я постигнат, и да гарантират модернизирането на публичната администрация, както и консолидирането на публичните финанси. Държавите-членки следва да избягват циклични фискални политики. Нещо повече, необходимо е тези държави-членки, които имат твърде голям дефицит, да предприемат ефективни действия, за да осигурят бързото му коригиране.
2. Тези държави-членки, които отчитат дефицит по текущата сметка с риск той да бъде неудържим, следва да работят в посока на неговото коригиране като провеждат структурни реформи, насърчават външната конкурентоспособност и, където е уместно, да допринесат за това коригиране чрез фискални политики.	2. Тези държави-членки, които отчитат дефицит по текущата сметка с риск той да бъде неудържим, следва да работят в посока на неговото коригиране като провеждат структурни реформи, насърчават външната конкурентоспособност и, където е уместно, да допринесат за това коригиране чрез фискални политики, както и чрез консолидирането на резултатите от икономическия растеж и като обръщат по-голямо внимание на установяването на по-добри взаимовръзки между бюджетната политика и повишаването на производителността.
	2а. В интерес на стабилността, държавите-членки не бива да поверяват единствено на паричната политика цялата отговорност в борбата срещу риска от инфлация, особено в настоящата ситуация на високи обменни курсове. Държавите-членки следва да прилагат всички други политики, които могат да бъдат от полза в борбата срещу риска от инфлация.
	2б. Държавите-членки следва да повишат издръжливостта на икономиката на ЕС като развиват външното измерение на вътрешния пазар с цел да отговорят на въпросите, свързани с нарастващите глобални неравновесия.

Насока 2

Насока 2. За да запазят икономическата и финансова стабилност като основа за повишена заетост,	Насока 2. За да запазят икономическата и финансова стабилност като основа за по-добри перспективи за растеж,
с оглед на очакваните разходи за застаряващото население, държавите-членки следва:	с оглед на очакваните в бъдеще демографски предизвикателства, държавите-членки следва:
1. да намалят държавния дълг със задоволителни темпове, за да укрепят публичните финанси;	1. да реформират и подсилят пенсионните, социално-осигурителните системи и системите на здравеопазването, за да гарантират, че те са финансово жизнеспособни и устойчиви, както и адекватни и достъпни в социален план;
2. да реформират и подсилят пенсионните, социално-осигурителните системи и системите на здравеопазването, за да гарантират, че те са финансов жизнеспособни, адекватни и достъпни в социален план;	2. да намалят държавния дълг със задоволителни темпове, като същевременно подобрят управлението на дълга, с цел да укрепят публичните финанси;
3. да предприемат мерки за увеличаване на участието на пазара на труда и предлагането на работна ръка, особено сред жените, младите и възрастните работници, и да насърчават подход към работата, основан на „жизнения цикъл“, за да повишат работните часове в икономиката.	3. да предприемат мерки за увеличаване на участието на пазара на труда и предлагането на работна ръка, особено сред жените, младите и възрастните работници, и да насърчават подход към работата, основан на „жизнения цикъл“, за да повишат работните часове в икономиката; както и
	4. да прилагат „петата свобода” – свободата на знанието – и да насърчават новите умения; да гарантират обучение през целия живот за всички и да модернизират инфраструктурата за научни изследвания, образование и системи за обучение.

Насока 3

Насока 3. За да насърчат ефективното разпределение на ресурси, насочени към растеж и заетост	Насока 3. За да насърчат ефективното разпределение на ресурси, насочени към растеж и заетост и да засилят доверието в икономиката.
държавите-членки трябва, без да пренебрегват насоките за икономическа стабилност и устойчивост, да пренасочат състава на публичните разходи към перата, които насърчават растежа в съответствие с Лисабонската стратегия, да адаптират данъчните структури към укрепването на потенциала за растеж, да осигурят наличието на механизми за оценяване на отношенията между публичните разходи и постигането на целите на политиките, както и да осигурят обща съгласуваност на пакетите от реформи.	Държавите-членки трябва, без да пренебрегват насоките за икономическа стабилност и устойчивост, да пренасочат състава на публичните разходи към перата, които насърчават растежа в съответствие с Лисабонската стратегия, да адаптират данъчните структури към укрепването на потенциала за растеж, насърчавайки растежа на основата на производителността, да осигурят наличието на механизми за оценяване на отношенията между публичните разходи и постигането на целите на политиките като например висококачествено инвестиране в целите от Лисабон, както и да осигурят обща съгласуваност на пакетите от реформи.

Насока 4

Насока 4. За да осигурят развитие на заплащането на труда, което допринася за макроикономическа стабилност и растеж	Насока 4. За да осигурят развитие на заплащането на труда, което допринася за макроикономическа стабилност и растеж
и да подобрят приспособимостта си, държавите-членки следва да насърчават подходящите рамкови условия на механизмите за договаряне на заплащането, като в същото време напълно зачитат ролята на социалните партньори, с цел да поощрят развитие на заплащането и разходи за труд, съгласувано със стабилността и тенденцията в производителността в средносрочен план, отчитайки разликите в уменията и условията на местния пазар на труда.	и да подобрят приспособимостта си, държавите-членки следва да насърчават подходящите рамкови условия на механизмите за договаряне на заплащането, като в същото време напълно зачитат ролята на социалните партньори, с цел да поощрят развитие на заплащането и разходи за труд, съгласувано със стабилността и тенденцията в производителността в средносрочен план, като взимат под внимание по-специално професионалистите от финансовия пазар, както и разликите в уменията и условията на местния пазар на труда.

Насока 5

Насока 5. За да насърчат съгласуваността между макроикономическите, структурните политики и политиките по заетостта,	Насока 5. За да насърчат съгласуваността между макроикономическите, структурните политики и политиките по заетостта,
	Държавите-членки трябва: 1. да подобрят координацията на икономическата политика, за да приведат в съответствие своите национални програми за реформи, като същевременно вземат предвид икономическото разнообразие и различията в традициите;
държавите-членки трябва да следват реформите на трудовия и на производствения пазар, които същевременно увеличават потенциала за растеж и поддържат макроикономическата рамка като засилват гъвкавостта, мобилността на факторите и капацитета за коригиране на трудовите и на производствените пазари в отговор на глобализацията, технологичния напредък, изместване на търсенето и циклични промени. По-специално, държавите-членки: следва да дадат нов тласък на реформите на данъците и на придобивките, да подобрят стимулите и да осигурят възвращаемост от заетостта; трябва да повишат приспособимостта на пазарите на труда като съчетаят гъвкавостта и сигурността на заетостта; и подобрят пригодността за заетост като инвестират в човешки капитал.	2. държавите-членки трябва да следват реформите на трудовия и на производствения пазар, които същевременно увеличават потенциала за растеж и поддържат макроикономическата рамка, като гарантират гъвкавостта посредством нови форми на сигурност, мобилността на факторите и капацитета за коригиране на трудовите и на производствените пазари в отговор на глобализацията, технологичния напредък, изместване на търсенето и циклични промени. По-специално, държавите-членки: следва да дадат нов тласък на реформите на данъците и на придобивките, да подобрят стимулите и да осигурят възвращаемост от заетостта; трябва да повишат приспособимостта на пазарите на труда като съчетаят гъвкавостта и сигурността на заетостта; както и да подобрят пригодността за заетост, като инвестират в човешки капитал;
	3. да обърнат особено внимание на повишаването на институционалната и административна ефективност; както и
	4. да допринесат за създаването на всеобхватна имиграционна политика на ЕС, включително критерии и процедури за икономическа миграция, съответстваща на нуждите на трудовия пазар.

Насока 6

Насока 6. За да дадат своя принос за динамичен и добре функциониращ Икономически и паричен съюз (ИПС), държавите-членки от еврозоната трябва да осигурят по-добра координация на техните икономически и бюджетни политики, по-конкретно:	Насока 6. За да дадат своя принос за динамичен и добре функциониращ Икономически и паричен съюз (ИПС), държавите-членки от еврозоната трябва да осигурят по-добра координация на техните икономически и бюджетни политики, по-конкретно:
	1. да увеличат максимално положителния ефект от разпространението на реформите, като се има предвид, че съществуването на обща валута и на обща парична политика предлага допълнително измерение на координацията;
1. да обърнат специално внимание на фискалната устойчивост на публичните им финанси в пълно съответствие с Пакта за стабилност и растеж;	1а. да обърнат специално внимание на фискалната устойчивост на публичните им финанси в пълно съответствие с Пакта за стабилност и растеж;
2. да дадат своя принос за политики, които подкрепят икономическото възстановяване и са съвместими с ценовата стабилност, като по този начин повишават доверието между промишлеността и потребителите в краткосрочен план, а същевременно са съвместими с дългосрочния устойчив растеж;	2. да дадат своя принос за политики, които подкрепят икономическото възстановяване и са съвместими с ценовата стабилност, като по този начин повишават доверието между промишлеността и потребителите в краткосрочен план, а същевременно са съвместими с дългосрочния устойчив растеж;
3. да наблягат на структурни реформи, които увеличават дългосрочния потенциал на растеж на еврозоната и подобряват нейната производителност, конкурентоспособност и икономическо приспособяване към несиметрични сътресения, като се обръща особено внимание на политиките за заетостта; както и	3. да наблягат на структурни реформи и да следват инвестиционни приоритети в съответствие с целите от Лисабон, които увеличават дългосрочния потенциал за растеж на еврозоната и подобряват нейната производителност, конкурентоспособност и икономическо приспособяване към несиметрични сътресения, като се обръща особено внимание на политиките за заетостта; както и
4. да осигурят влияние на еврозоната в световната икономика, съизмеримо с нейната икономическа тежест.	4. да осигурят влияние на ЕС и еврозоната в световната икономика, съизмеримо с нейната икономическа тежест.

Насока 7, уводна част и параграфи 1, 2 и 3

Насока 7. За да се увеличават и подобрят инвестициите в научноизследователска дейност, по-специално от страна на частните предприятия, глобалната цел от 3 % от БВП за 2010 г. се потвърждава с адекватно разпределение между частните и публичните инвестиции, като държавите-членки ще определят конкретни междинни стойности. Държавите-членки трябва да разработят още мерки за насърчаване на научноизследователската и развойна дейност, по-специално в промишлеността чрез:	Насока 7. За да се увеличават и подобрят инвестициите в научноизследователска дейност, по-специално от страна на частните предприятия и за да се подкрепи предприемаческата култура и да се поощри частната инициатива, Държавите-членки трябва да разработят още мерки за насърчаване на модернизирането на икономиката и на всички форми на иновация чрез:
1. подобрени рамкови условия и осигуряване на достатъчно конкурентна и привлекателна среда за функциониране на дружествата;	1. създаване на чувствителни към нуждите на пазара институции и на подобрени рамкови условия, за да се гарантира достатъчно конкурентна бизнес среда за функциониране на дружествата, както и ползи за тях от прилагането на иновации;
2. по-ефективно и ефикасно публично финансиране на научноизследователската и развойната дейност и развитие на публично-частните партньорства (ПЧП);	2. увеличаване на икономическите стимули, включително чрез опростяване на данъчните системи;
3. развиване и укрепване на елитните центрове на образователните и изследователски институции в държавите-членки, както и създаването на нови, където е уместно, и подобряване на сътрудничеството по обмена на технологии между публичните изследователски институти и частните предприятия;	3. улесняване на достъпа до финансиране, за да се благоприятства за създаването на МСП и за растежа, по-специално чрез микрозаеми и други форми на рисков капитал;
	3а. поощряване на децентрализацията на промишлените центрове за научни изследвания с цел по-нататъшното им повторно свързване с образователните центрове, както и на проучванията в областта на разнообразието от различни изследователски култури;

Насока 11, параграф 4

4. да продължат борбата с измененията на климата, като в същото време изпълняват целите от Киото по разходоефективен начин, особено по отношение на МСП.	4. да продължат борбата с измененията на климата, като в същото време изпълняват целите от Киото по разходоефективен начин, особено по отношение на МСП;
	4а. да изпълнят ангажиментите, поети по време на пролетния Европейски съвет през 2007 г. за справяне с предзвикателството "енергетика и околна среда"; както и
	4б. в контекста на покачването на цените на храните, което изглежда не е циклично, а ще продължи да съществува, да се преразгледат механизмите на Общата селскостопанска политика, които ограничават снабдяването.

Насока 12, уводна част и параграфи 1 и 6

Насока 12. За да разширят и задълбочат вътрешния пазар, държавите членки трябва:	Насока 12. За да разширят и задълбочат вътрешния пазар, както и да осигурят отворени и конкурентоспособни пазари, държавите членки следва:
1. да ускорят транспонирането на директивите за вътрешния пазар;	1. да ускорят транспонирането на директивите за вътрешния пазар и да премахнат оставащите препятствия пред трансграничните дейности;
6. да ускорят интеграцията на финансовия пазар чрез последователно и съгласувано прилагане и изпълнение на Плана за действие за финансовите услуги.	6. да ускорят интеграцията на пазар на услуги, в т.ч. финансови услуги, чрез съгласувано прилагане на законодателството за вътрешния пазар и изпълнение на Плана за действие за финансовите услуги, като в същото време засилват прозрачността, отговорността и надзора за инвеститори, пазари и регулаторни органи по отношение на алтернативните и класическите инвестиционни дейности на финансовите пазари;
	6а. да допринесат за разработването на балансиран подход към регулирането на трансграничното разпространение на финансовия риск;
	6б. да създадат подходящи условия за подобрена ресурсна ефективност на транспортната и енергийната инфраструктура, като обърнат специално внимание на трансграничните отсечки и периферните региони и на взаимното свързване между „старите“ и „новите“ държави-членки; както и
	6в. да играят водеща роля на международно равнище по отношение на въпроси, свързани с управлението на кризи, както и за усъвършенстването на настоящите режими за глобален надзор.

Насока 13, параграф 6

6. насърчаване на отвореността навън включително в многостранен контекст;	6. насърчаване на отвореността навън включително в многостранен контекст, по-специално чрез трансатлантическите отношения;
	6а. доизграждането на трансатлантическия пазар;

o

o         o

39. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията.

• [1]               Приети текстове, P6_TA(2007)0533.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Since Parliament's last report on the Broad Economic Policy Guidelines for 2007 there have been important changes in Europe. Although, the upswing the European economy saw has sustained and growth picked up almost to 3% in 2007, recent turmoil on the global financial markets and the slowdown of the US economy have substantially increased the risks to the downside. The Commission's latest economic outlook 2008-2009 therefore indicates a deceleration of growth.

In its Strategic report on the Renewed Lisbon Strategy published on 11 December 2007, the Commission proposes to re-confirm the existing Broad Economic Policy Guidelines (BEPG) for the period 2008-2010, as part of the Integrated Guidelines. The BEPG are the main instrument for EU economic policy in the context of the overall Lisbon Strategy as well as benchmark for the yearly stability and convergence programmes. The Commission is of the opinion that the focus should now be on implementation. This view is confirmed by external consultants who have evaluated the Integrated Guidelines and by EcoFin Council conclusions on 13 November 2007.

Notwithstanding this reconfirmation, the Commission acknowledges that the context within which the Integrated Guidelines should be implemented needs to be updated. A stronger emphasis should be put on measures aimed at investing more in people and at modernising labour markets.

The Commission takes the view that not all Member States have undertaken reforms with equal determination. While underlining the importance of macro-economic stability, it emphasises the need to implement outstanding reforms to reinforce the fundamentals to sustain solid economic growth in the future and help the EU withstand adverse developments in the global economy.

As the centre of gravity for the next cycle is proposed to shift to implementation, each Member State should, as part of its implementation report, submit an action plan in which it sets out the measures it will take to follow-up the recommendations and/or 'points to watch'. This mechanism is believed to facilitate the coordination of reforms and the multilateral surveillance in Council. The need for coordination is even higher within the euro area for which the Commission will present proposals for more effective coordination and governance before Summer 2008.

The European Parliament is, as the only European Union body directly elected by its citizens, the appropriate forum for assessing and analysing the strategies and measures that the Member States are taking to improve economic policy coordination and implement the Lisbon guidelines. In view of the drafting and ensuing assessment of the Integrated Guidelines, this must also be reflected in appropriate entitlement to institutional participation.

.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	29.1.2008
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	24 2 13
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Gabriele Albertini, Mariela Velichkova Baeva, Zsolt László Becsey, Pervenche Berès, Sebastian Valentin Bodu, Udo Bullmann, Ieke van den Burg, Manuel António dos Santos, Christian Ehler, Anne Ferreira, José Manuel García-Margallo y Marfil, Jean-Paul Gauzès, Robert Goebbels, Donata Gottardi, Gunnar Hökmark, Karsten Friedrich Hoppenstedt, Sophia in 't Veld, Piia-Noora Kauppi, Christoph Konrad, Guntars Krasts, Astrid Lulling, Gay Mitchell, Cristobal Montoro Romero, John Purvis, Alexander Radwan, Bernhard Rapkay, Dariusz Rosati, Heide Rühle, Antolín Sánchez Presedo, Olle Schmidt, Peter Skinner, Margarita Starkevičiūtė, Ivo Strejček, Cornelis Visser, Sahra Wagenknecht
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Katerina Batzeli, Daniel Dăianu, Ján Hudacký, Vladimír Maňka, Thomas Mann, Bilyana Ilieva Raeva
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Alfonso Andria