Процедура : 2007/2116(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A6-0033/2008

Внесени текстове :

A6-0033/2008

Разисквания :

PV 12/03/2008 - 19
CRE 12/03/2008 - 19

Гласувания :

PV 13/03/2008 - 4.7
CRE 13/03/2008 - 4.7
Обяснение на вота
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2008)0102

ДОКЛАД     
PDF 225kWORD 153k
5.2.2008
PE 396.500v02-00 A6-0033/2008

относно положението на жените в затвора и въздействието, което има лишаването от свобода на родители върху социалния и семейния живот

(2007/2116(INI))

Комисия по правата на жените и равенството между половете

Докладчик: Marie Panayotopoulos-Cassiotou

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно положението на жените в затвора и въздействието, което има лишаването от свобода на родители върху социалния и семейния живот

(2007/2116(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 6 и член 7 от Договора за ЕС и член 4 от новата Харта на основните права на Европейския съюз, провъзгласена на 12 декември 2007 г.(1), които се отнасят до защитата на правата на човека,

–   като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, по-специално член 5 от нея, Международния пакт за граждански и политически права, по-специално член 7 от него, Европейската конвенцията от 1987 г. относно предотвратяване на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание (и факултативния протокол към нея относно създаването на система за редовни посещения на местата за лишаване от свобода, организирана от независими международни и национални органи(2),

–   като взе предвид член 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, протоколите към нея и съдебната практика на Европейския съд за правата на човека,

–   като взе предвид цитираната по-горе конвенция, с която се създава Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително третиране или наказание на Съвета на Европа, както и докладите на този комитет,

–   като взе предвид съвкупността от минимални правила на Обединените нации във връзка с отношението към лишените от свобода от 1957 г., както и приетите в тази връзка декларации и принципи от Общото събрание на Обединените нации,

–   като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 20 ноември 1989 г.,

–   като взе предвид резолюция (73)5 на Съвета на Европа относно съвкупността от минимални правила във връзка с отношението към лишените от свобода, препоръка R(87)3 относно европейските пенитенциарни правила и препоръка R(2006)2 относно европейските пенитенциарни правила,

–   като взе предвид препоръките, приети от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и по-специално препоръка R (2006) 1747 относно изготвянето на европейска пенитенциарна харта, както и препоръка R (2000) 1469 относно майките и бебетата в затвора,

–   като взе предвид своята резолюция от 26 май 1989 г. относно жените и децата в затвора(3), своята резолюция от 18 януари 1996 г. относно лошите условия на задържане в затворите на Европейския съюз(4), своята резолюция от 17 декември 1998 г. относно условията в затворите в Европейския съюз: устройство и алтернативни наказания(5), както и своята препоръка към Съвета от 9 март 2004 г. относно правата на лишените от свобода в Европейския съюз(6),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете (A6-0033/2008),

А. като има предвид, че по силата на международните(7) и европейски конвенции всеки затворник трябва да бъде третиран в духа на съблюдаване на правата на човека и че условията на задържане трябва да съответстват на принципите на достойнство на човека, недискриминация и зачитане на личния и семеен живот, както и да бъдат обект на редовна оценка от страна на независими органи,

Б.  като има предвид, че специфичните нужди и положение на жените затворнички трябва да бъдат взети под внимание при съдебните решения, в наказателното законодателство и от страна на пенитенциарните институции на държавите-членки,

В.  като има предвид, че лишаването от свобода на жени отразява положението на жените в обществото, където те са ограничени в рамките на система, проектирана, построена и управлявана основно от мъже за други мъже,

Г.  като има предвид, че трябва да бъдат създадени конкретни мерки, отговарящи на специфичните нужди на жените, по-специално прилагането на алтернативни наказания,

Д. като има предвид, че бременните жени, които са в затвора, трябва да получават подкрепа, информация и основните необходими елементи за правилното протичане на бременността и майчинството им, по-специално балансиран хранителен режим, подходящи санитарни условия, свеж въздух, физически упражнения, грижи преди и след раждане,

Е.  като има предвид, че всички лишени от свобода - мъже и жени, трябва да имат еднакъв достъп до медицински грижи, но пенитенциарните политики трябва да обърнат особено внимание на превенцията, проследяването и лечението както на физическия, така и на психическия аспект на здравословните проблеми, специфични за жените,

Ж. като има предвид, че психическото и физическо здраве на майката трябва да се свързва с това на детето,

З.  като има предвид, че голям брой лишени от свобода жени страдат или са страдали от зависимост към наркотици или други вещества(8), които биха могли да бъдат в основата на психически и поведенчески разстройства, налагащи медицинско лечение, както и подходяща социална и психологическа подкрепа в рамките на здравна политика за затворите от глобален характер,

И. като има предвид, че понастоящем е известно, че голяма част от жените, лишени от свобода, са били жертви на насилие, сексуален тормоз или малтретиране в рамките на семейството или двойката, както и че много от тях се намират в ситуация на икономическа и психологическа зависимост; че всички тези елементи са пряко свързани с престъпното им минало и с наличието на физически и психологически последствия като например посттравматичен стрес,

Й. като има предвид, че персоналът в затворите трябва да бъде достатъчно обучен и заинтересован от взимането под внимание на измерението за равенство между жените и мъжете и към специфичните нужди и положение на лишените от свобода жени; като има предвид, че е желателно особено внимание към най-уязвимите от тях, т.е. малолетните и непълнолетни жени и жените с увреждания,

К. като има предвид, че запазването на семейните връзки е основен инструмент за предотвратяване на повторно нарушение и за социално приобщаване и право на всички лишени от свобода, техните деца(9) и останалите членове на семейството, и че често упражняването на това право е особено усложнено по отношение на жените поради недостига и следователно вероятното отдалечено местонахождение в географски план на центровете за лишаване от свобода на жени,

Л. като има предвид, че върховният интерес на детето трябва винаги да се взима под внимание при решенията, свързани с отделянето му или с оставането му при родителя-затворник, и при положение, че е уместно във всички случаи да се осигури възможност на другия родител да упражнява родителските си права и да се установят съответни процедури за запазване на емоционалните връзки с първоначалната семейна среда (братя и сестри, баби и дядовци и други членове на семейството),

М. като има предвид, че с подписването на цитираната по-горе конвенция за правата на детето (както впрочем и други международни инструменти(10)), държавите-страни по нея са се ангажирали да осигурят на всички деца, без никаква форма на дискриминация и независимо от законовия статус на родителите, притежаването на всички права, предвидени от тази конвенция и по-специално правото на подходящи медицински грижи, развлечения и образование и че този ангажимент трябва също така да се прилага по отношение на деца, живеещи със своя родител-затворник.

Н. като има предвид, че освен наказанието за незаконен акт, ролята на пенитенциарните заведения трябва да е насочена и към социалното и професионално приобщаване, като се отчитат състоянията на социално изключване и бедност, които често характеризират миналото на голям брой лишени от свобода - мъже и жени(11),

О. като има предвид, че значителен брой жени, лишени от свобода, към момента на лишаване от свобода имат висящи съдебни процедури (процедури, свързани с изоставяне, временно приемане или осиновяване на малолетни или непълнолетни лица, развод или разделяне, изваждане от жилището и т.н.), което ги поставя в постоянно състояние на несигурност и стрес,

П. като има предвид, че лишените от свобода често не са осведомени за съществуващите социални ресурси и че в много случаи липсата на административни документи за положението им (лична карта, карта за социално осигуряване, документ за семейна история и т.н.), които са изгубени или невалидни, на практика не им дава възможност да упражняват правата на гражданите на всяка държава-членка,

Р.  като има предвид, че увеличаването на броя на жените, лишени от свобода, е отчасти причинено от влошаването на икономическите условия по отношение на жените,

С. като има предвид, че равен достъп на лишените от свобода - мъже и жени, до работни места, професионално обучение и занимания през свободното време по време на периода на задържане е съществено за психологическото им равновесие и приобщаването им към обществото и работата,

Т.  като има предвид, че не е достатъчно да се позволи на лишените от свобода - мъже и жени, достъп до възможности, колкото и разнообразни да са те, в сферата на образованието, обучението, работата, заниманията през свободното време и индивидуалните мерки, а е необходимо да се разработят придружаващи програми, които да улеснят включването им в подготовката и осъществяването на техния път към приобщаване,

У. като има предвид, че жените затворнички трябва да имат достъп без никаква дискриминация до заплатена работа и доброволни дейности, както и до разнообразни мерки за професионално и гражданско обучение, благоприятстващи за приобщаването им след изтърпяване на наказанието, и отговарящи на изискванията на пазара на труда,

Ф. като има предвид, че успешното социално приобщаване на лишените от свобода - мъже и жени, както и предотвратяването на повторно нарушение, почиват върху качеството на управление, предоставено по време на периода на задържане и по-специално върху създадени партньорства с предприятия и органи за социално подпомагане, както и върху проследяването и социално-професионалното подпомагане, предложени след изтърпяването на наказанието,

Х. като има предвид сериозната необходимост от информация и статистически данни, обобщени по пол, които да бъдат цялостни, ясни и осъвременени,

Условия на задържане

1.  насърчава държавите-членки да инвестират достатъчни средства в полза на модернизацията и приспособяването на пенитенциарните си инфраструктури, както и да прилагат цитираната по-горе препоръка R(2006)2 на Съвета на Европа с цел гарантиране на условия на задържане, зачитащи човешкото достойнство и основните права, по-специално по отношение на настаняването, здравеопазването, хигиената, храненето, вентилацията и осветлението;

2.  отново отправя искане към Комисията и Съвета с оглед на приемането на рамково решение относно минималните стандарти за защита на правата на лишените от свобода въз основа на член 6 от Договора за ЕС (както препоръчва и Съветът на Европа в цитираната по-горе препоръка R(2006)2) и призовава Съвета да разпространява и насърчава прилагането на пенитенциарните правила на Съвета на Европа с цел по-доброто хармонизиране на условията на задържане в Европа, и по-конкретно вземане предвид на специфичните потребности на жените, както и ясното утвърждаване на правата и задълженията на лишените от свобода - мъже и жени;

3.  призовава Комисията да включи в годишния си доклад относно правата на човека оценка на спазването на основните права на лишените от свобода - мъже и жени, и специални условия на задържане, предвидени за жените;

4.  настоятелно приканва държавите-членки и страните-кандидатки за присъединяване да ратифицират факултативния протокол към Конвенцията относно предотвратяване на изтезанията (СРТ), установяващ независима система за контрол на местата за лишаване от свобода и призовава Съвета и Комисията да насърчат ратифицирането на тази конвенция и на протокола към нея в рамките на външната политика на Европейския съюз;

5.  припомня, че управлението на центровете за лишаване от свобода в съответствие с националните и международни правни норми трябва да бъде установено от редовни проверки от страна на компетентните органи;

6.  призовава държавите-членки да приемат необходимите мерки с цел гарантиране на реда в пенитенциарните заведения, както и сигурността на персонала и всички лишени от свобода, като се постави край на случаите на насилие и злоупотреби, към които жените и хората, произхождащи от етнически или социални малцинства, са особено уязвими;

7.  припомня "спецификата" на затворите за жени и настоява за въвеждането на структури, свързани със сигурността и приобщаването, създадени специално за жените;

8.  призовава държавите-членки да включат измерението за равенство между жените и мъжете в пенитенциарните си политики и центрове си за лишаване от свобода, както и в по-голяма степен да взимат предвид особеностите на жените и миналото - често травмиращо, на лишените от свобода жени, по-специално чрез насочване на общественото мнение и подходящо обучение, свързано с основните ценности, на медицинския персонал и персонала на затворите;

           а) като включат пола като категория при събирането на данни във всички области, в които това е възможно, с цел да бъдат откроени проблемите и потребностите на жените;

           б) като създадат във всяка държава комисия за проучване и системи за постоянно посредничество за ефективно наблюдение на условията на лишаване от свобода, с цел да се установят и коригират дискриминационните фактори, които все още засягат жените в системата на затворите;

           в) като повдигнат въпроса за потребностите на жените, лишени от свобода, в местните, регионални и национални дебати, с цел насърчаване на приемането на положителни мерки във връзка със социалните ресурси, условията на настаняване, обучението и т.н.

9.  призовава държавите-членки да осигурят равен и недискриминационен достъп на жените до медицински грижи от всякакъв вид, които трябва да бъдат с еднакво качество както за останалата част от населението с оглед превенция и ефикасно лечение на специфичните женски болести(12);

10. припомня необходимостта от взимане на мерки в полза на по-добро отчитане на ясните нужди на лишените от свобода жени по отношение на хигиената в пенитенциарните инфраструктури и по отношение на необходимите хигиенни консумативи;

11. призовава държавите-членки да приемат здравна политика за затворите от глобално естество, с която да се откриват и лекуват още с лишаването от свобода психическите и физическите разстройства, както и да предоставят медицинско и психологическо обслужване на всички задържани - мъже и жени, страдащи от наркомания, като при все това се зачитат особеностите на жените;

12. призовава държавите-членки да предприемат всички необходими мерки с цел предоставяне на психологическа подкрепа на всички лишени от свобода жени, по-специално на преживелите насилие или малтретиране, както и на майките, отглеждащи сами децата си и малолетните и непълнолетни жени, извършили престъпление, с цел да им предоставят по-добра защита и да подобрят техните семейни и социални отношения и следователно възможностите им за приобщаване; препоръчва персоналът в затворите да бъде обучен и заинтересован към особената уязвимост на тези лишени от свобода хора;

13. препоръчва лишаването от свобода на бременните жени и на жените, които имат и отглеждат малките си деца, да се предприема като последна възможност и в този краен случай те да могат да получат по-просторна килия, по възможност индивидуална, както и им бъде обърнато специално внимание, най-вече по отношение на храненето и хигиената; счита, освен това, че бременните жени трябва да могат да получават пренатално и постнатално проследяване с качество, равностойно на това извън затворите;

14. обръща внимание на факта, че когато жени родят без усложнения в затвора, обикновено детето се отделя от майката в срок от 24 до 72 часа след раждането, и призовава Комисията и държавите-членки да предвидят други решения;

15. подчертава необходимостта правната система да следи за спазването на правата на детето, когато се разглеждат въпросите, свързани с лишаването от свобода на майката;

Запазване на семейните връзки и социалните отношения

16. препоръчва да се дава предимство на алтернативните наказания на лишаването от свобода, като например установените в обществото алтернативи, по-специално за майките, щом като наказанието е леко и рисковете за обществената сигурност - ниски, при положение, че лишаването им от свобода може да доведе до сериозни смущения в семейния живот, особено когато са глава на семейство с един родител, имат деца в ранна възраст или се грижат за хора със зависимости или с увреждания; припомня, че съдебните органи трябва да взимат предвид тези елементи при избора на наказание, по-конкретно във върховния интерес на детето на родителя, срещу когото е възбудено дело; препоръчва, в същия смисъл, да се разгледа възможността мъже, лишени от свобода, които се грижат за малолетни или непълнолетни лица или поемат други семейни отговорности, да могат да се ползват от мерки, подобни на предвидените за майките;

17. подчертава, че отраженията на изолацията и потиснатост върху здравето на бременните жени, лишени от свобода, могат също така да имат неблагоприятни, дори опасни последствия за детето - последствия, които е уместно сериозно да бъдат взети предвид при взимането на решение за лишаване от свобода;

18. настоява, от друга страна , че е необходимо съдебната администрация да се осведоми за съществуването на децата преди да вземе решение за предварително задържане или в момента на осъждане, както и да се увери, че са взети мерки за запазване на съвкупността от правата им;

19. призовава държавите-членки да увеличат броя на центрове за лишаване от свобода на жени и по-добре да ги разпределят по териториите си, така че да се улесни запазването на семейните връзки на лишените от свобода жени и да им се даде възможност да участват в религиозни обреди;

20. препоръчва на държавите-членки да насърчат пенитенциарните институции да приемат гъвкави правила по отношение на начините, честотата, продължителността и часовете за посещение, които би трябвало да бъдат разрешени на членовете на семейството, приятелите и трети лица;

21. призовава държавите-членки да улеснят семейното сближаване и по-специално връзките на родители-затворници с децата им, освен ако това не противоречи на интереса на детето, чрез въвеждането на структури за свиждания, където атмосферата е различна от тази в затвора и които дават възможност за общи занимания, както подходящ емоционален контакт;

22. настоятелно призовава държавите-членки да се придържат към международните си задължения(13), като гарантират равенство на правата и отношението към децата, които живеят с лишен от свобода родител, както и да създадат условия на живот, приспособени към нуждите им в рамките на отделения, които са изцяло независими и максимално отдалечени от обикновената среда в затворите, чрез разрешаване на интегрирането на детски градини и класически учебни заведения и чрез щедър и гъвкав режим на излизания в компанията на членове на семейството или на персонал от асоциациите за защита на децата, и позволяващи доброто им физическо, душевно, морално и социално развитие и разполагащи с пригодени структури, както и с квалифициран персонал, които може да помага на майките при отговорностите им, свързани с възпитанието и грижите; препоръчва също така в случай, че малолетни или непълнолетни лица се намират в затвора, да се улесни упражняването на родителски права от съответния друг родител;

23. отбелязва със съжаление, че много от жените, лишени от свобода, са самотни майки и губят връзка с децата си, понякога завинаги; настоява Комисията и държавите-членки да създадат и прилагат алтернативни политики с цел избягване на пълната раздяла;

24. настоятелно призовава държавите-членки да предоставят на всички лишени от свобода безплатна правна помощ, която е насочена към пенитенциарните въпроси и която, в случая с жените, лишени от свобода, е специализирана помощ в областта на семейното право, за да може да се отговаря на въпроси, свързани с приемането, осиновяването, разделянето, насилието, свързано с пола и т.н.

25. препоръчва провеждане на информационни кампании и кампании за насочване към социалните услуги, предоставяни от съответната общност и процедурите за осъвременяване на административните документи, свързани с личното семейно и социално положение, за да могат жените, лишени от свобода, да упражняват изцяло гражданските си права;

26. призовава държавите-членки да прилагат съпътстващи мерки за психо-социална подкрепа с цел да подготвят възможно най-добре отделянето на детето от лишената от свобода майка и да намалят отрицателно влияние от това;

Социално и професионално приобщаване

27. препоръчва на държавите-членки да приемат необходимите мерки с оглед предоставянето на всички лишени от свобода - мъже и жени, възможности за подходящо заплатена и разнообразна работа, позволяваща лична реализация, освободена от всякакъв вид сегрегация по пол или от всякаква друга форма на дискриминация, както и да създадат партньорства с предприятия за тази цел;

28. призовава държавите-членки да инвестират повече средства, наред с другото и чрез използването на общностни финансови инструменти, свързани със заетостта и социалното приобщаване, като например Европейския социален фонд и програмата PROGRESS, за разработването в рамките на затворите на програми за ограмотяване, за обучение през целия живот и за професионално обучение, пригодени към изискванията на пазара на труда и които могат да доведат до получаването на диплом;

29. подчертава, че тези програми трябва да включват езикови курсове, в т.ч. изучаването на националния език (или поне на един от националните езици) за лишените от свобода чужденци - мъже и жени, курсове по информатика, както и по социално и професионално поведение;

30. подчертава първостепенната роля на неправителствените организации по отношение на социалното и професионално приобщаване на лишените от свобода, по-специално на жените, и призовава държавите-членки да насърчават развиването на дейностите на тези организации в затвора, а именно чрез увеличаване на отпуснатите за тях средства, смекчаване на условията за достъп на членовете им в пенитенциарните заведения и повишена информираност на персонала на затворите за необходимостта от добро сътрудничество с тях;

31. счита, че, освен ако не съществуват сериозни рискове за обществената сигурност и тежко наказание, използването в по-голяма степен на полу-свободен режим, позволяващ на лишените от свобода - мъже и жени, да работят или да посещават професионално обучение извън пенитенциарното заведение би могло да улесни социалното им и професионално приобщаване;

32. подчертава, че условията на работа на лишените от свобода - мъже и жени, и особено на бременните жени или жените, които наскоро са родили, трябва да съответстват на националното и общностно законодателство и да бъдат редовно контролирани от компетентните органи;

33. подчертава необходимостта от насърчаване на включването на лишените от свобода -мъже и жени в дейност, свързана с професионално ангажиране и социално приобщаване именно чрез преценка на личното им положение и като се гарантира годишна оценка на това включване;

34. счита за приоритет създаването във всеки център за лишаване от свобода на програми за подпомагане и индивидуална подкрепа, достъпни за всички лишени от свобода -мъже и жени, на доброволен принцип, за определяне, изпълнение и окончателна реализация на техните проекти за личностно развитие и социално приобщаване, които трябва да се изпълняват и след излизане от затвора;

35. припомня необходимостта от прилагане на мерки за социални грижи по време на периода на задържане и след това с цел подготвяне и подпомагане на лишения от свобода в постъпките му за приобщаване и по-специално при търсенето на жилище и работа с оглед избягването на положения на социално изключване и повторно нарушение;

36. подчертава голямото значение на запазването и насърчаването на контактите на лишените от свобода - мъже и жени с външния свят, по-специално посредством достъпа им до пресата и средствата за масово осведомяване, както и връзката им с органи за социално подпомагане, НПО и културни, артистични или други асоциации, упълномощени от пенитенциарните органи;

37. припомня, че редовният достъп на всички лишени от свобода до спортни и творчески дейности, както и до възможности за артистично и културно образование, е съществено за психологическото им равновесие и благоприятства възможностите за социално приобщаване;

38. призовава Комисията да обърне особено внимание на населението в затворите в рамките на своята програма за действие за борба срещу социалното изключване;

39. препоръчва на държавите-членки да обърнат особено внимание на лишените от свобода - мъже и жени с чуждо гражданство, по-специално по отношение на езиковите и културни различия, да улесни запазването на контактите с близките им, както и комуникацията с консулствата на страната им и да имат достъп до ресурсите и програмите на затвора, както и до разбираема информация; препоръчва им също така да взимат предвид специфичното положение на чужденките при планирането на дейностите в затворите, да обучат служители за работа в мултикултурен контекст както в затвора, така и извън него и да въведат услуги по медиация в затвора и извън него;

40. призовава държавите-членки да предприемат всички необходими мерки в рамките на улесняването на социалното и професионално приобщаване, с цел да включат в националното си законодателство стандарти, които благоприятстват за назначаването на работа на бивши лишени от свобода жени, отглеждащи сами децата си и малолетни или непълнолетни жени, извършили престъпление, както в частния, така и в обществения професионален сектор;

41. насърчава държавите-членки да обменят информация и добри практики относно условията на задържане и по-специално на жените, както и по отношение на ефективността на мерките за професионално обучение и социално приобщаване; счита, че е важно в тази връзка да се насърчава и финансира участието на пряко заинтересованите органи и лица във формирането на новаторски програми и добри практики, както и в национални и международни конгреси и дискусии в качеството им на мотивационен фактор и елемент за генериране на положителна енергия;

42. призовава Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, да насърчава изследванията върху средата в затвора от гледна точка на пола и да финансира проучвания относно причините за престъпността, както и относно ефективността на наказателните системи с оглед да се позволи по-добро участие на лишените от свобода - мъже и жени, в социалния, семеен и професионален живот;

43. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията както и на парламентите и правителствата на държавите-членки, на присъединяващите се страни и на страните-кандидатки за присъединяване.

(1)

ОВ С 303 от 14.12.2007 г., стр. 1.

(2)

ОВ С 32 от 5.2.1996 г., стр. 102.

(3)

ОВ С 158 от 26.6.1989 г., стр. 511.

(4)

ОВ С 32 от 5.2.1996 г., стр. 102.

(5)

ОВ С 98 от 9.4.1999 г., стр. 299.

(6)

ОВ С 102 Е от 28.4.2004 г., стр. 154.

(7)

Членове 1, 3, 5 и 12 от Всеобщата декларация за правата на човека и член 1 от основните принципи относно третирането на лишени от свобода, приети от Общото събрание на Обединените нации с резолюция 45/111 от 14 декември 1990 г.

(8)

Препоръка R (2006)2, цитирана по-горе

(9)

Член 9, параграф 3 от цитираната по-горе конвенция за правата на детето

(10)

Членове 1, 3, 5 и 12 от Всеобщата декларация за правата на човека и член 1 от основните принципи относно третирането на лишени от свобода

(11)

Препоръка R (2006)2, цитирана по-горе

(12)

Препоръка R (2006)2, цитирана по-горе

(13)

Препоръка R (2006)2, цитирана по-горе


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Les femmes représentent environ 4,5 à 5 % de la population carcérale européenne (cette proportion allant de 2,9 % en Pologne à 7,8 % en Espagne).

Le milieu carcéral reste principalement adapté aux détenus hommes et les problèmes spécifiques des femmes, qui constituent une part limitée, mais croissante, de leur population, restent souvent ignorés. Les principaux sujets de préoccupation sont les soins de santé, la situation des mères et la réinsertion professionnelle et sociale.

Il apparait qu'une grande partie des femmes détenues souffrent de dépendance aux stupéfiants ou à d'autres substances et que beaucoup d'entre elles ont été victimes d'abus psychologiques, physiques ou sexuels. Il convient de porter un intérêt particulier à leurs besoins en matière de soins de santé et d'hygiène. Les détenues enceintes, notamment, doivent se voire accorder une attention particulière et pouvoir bénéficier de ressources spécifiques en termes de régime alimentaire, d'activité physique, de tenues vestimentaires, de traitements médicamenteux et de soins médicaux.

Plus de la moitié des détenues des prisons européennes ont un enfant au moins, la proportion étant particulièrement élevée en Espagne et en Grèce. Les enfants résidant avec leur parent incarcéré doivent recevoir une protection et des soins adaptés et ne doivent souffrir d'aucune forme de discrimination. La détention des femmes peut entraîner des conséquences particulièrement graves lorsque celles-ci élevaient seules leurs enfants avant d'être incarcérées. Le maintien des liens familiaux constitue un problème supplémentaire. Dans la mesure où il y a moins de prisons pouvant accueillir des femmes, elles peuvent se retrouver incarcérées loin de leur domicile et de leur environnement familial et amical, ce qui limite d'autant les possibilités de visites.

Les femmes incarcérées peuvent également être victimes de discrimination en ce qui concerne l'accès à l'emploi et aux services d'éducation et de formation professionnelle, qui sont souvent insuffisants, empreints de stéréotypes de genre et peu adaptés aux besoins du marché du travail.

Compte tenu du fait que le nombre de femmes détenues a augmenté dans un grand nombre d'États membres, parfois plus vite que la population carcérale masculine (par exemple en Angleterre et au Pays de Galles, la population carcérale masculine a augmenté, entre 1992 et 2002, de 50 % alors que la population féminine a augmenté de 173 %(1)), il est devenu nécessaire de prendre des mesures afin de répondre aux besoins des femmes détenues.

Les soins de santé en prison

Presque toutes les études consacrées aux conditions de vie de la population carcérale font part de préoccupations liées aux soins de santé. Conformément aux normes et conventions internationales et européennes, tous les détenus, hommes et femmes, doivent bénéficier d'un accès égal aux services de soins, qui doivent être de même qualité que ceux fournis au reste de la population.

Au delà de certaines similarités, les problèmes de santé des deux sexes accusent des différences considérables en termes de nature, d'intensité et de complexité. L'univers carcéral est principalement adapté aux hommes, et les politiques, les programmes, les procédures et le personnel pénitentiaires ne tiennent souvent pas suffisamment compte des besoins des femmes en matière de santé. Celles-ci ont des besoins supplémentaires et différents, non seulement en matière d'hygiène et de soins gynécologiques ou liés à la maternité, mais également en terme de santé psychologique, notamment parce que beaucoup d'entre elles ont été, récemment ou dans le passé, victimes d'abus de nature physique, affective ou sexuelle.

Il est donc important de mettre l'accent sur la nécessité de prévoir des programmes de soins et des conditions d'hygiène adaptés aux besoins spécifiques des femmes détenues et de garantir une formation adaptée du personnel médical des prisons. Il convient, de plus, de mettre en œuvre une approche intégrée relative à la toxicomanie ou aux autres problèmes de santé.

A. Toxicomanie

La population carcérale peut être considérée comme un groupe à haut risque en ce qui concerne l'usage de stupéfiants: les consommateurs de drogues sont surreprésentés dans le milieu carcéral et une part importante des femmes détenues ont été condamnées pour des infractions à la législation sur les stupéfiants (la plupart d'entre elles pour détention de drogue), ce qui prouve que les problèmes de drogue prennent une importance croissante parmi les femmes délinquantes(2).

Cependant, selon une étude récente, seuls quelques-uns des pays européens ont mis en place des programmes de traitement de la toxicomanie à destination des détenus(3).

Dans son rapport annuel pour l'année 2006(4), l'Observatoire européen des drogues et des toxicomanies a conclu qu'il "est désormais admis qu'il est essentiel de tenir compte des différences entre hommes et femmes en ce qui concerne les comportements liés à l'usage de stupéfiants afin de pouvoir mettre au point des réponses efficaces" et que "l'égalité d'accès aux services et la prise en compte des problèmes spécifiques à chaque sexe figurent parmi les éléments essentiels à la mise en place de soins de qualité dans ce domaine." Les rapports nationaux disponibles pour l'année 2006 révèlent que seuls quatre pays (France, Portugal, Slovaquie et Suède) ont mis en place des projets spécifiques orientés sur le genre pour les détenues consommatrices de drogues.

B. Santé mentale

L'institution carcérale en tant que telle n'est non seulement pas adaptée pour accueillir des individus souffrant de maladies mentales graves et chroniques, mais l'isolement et le désœuvrement liés à l'emprisonnement peuvent également contribuer à l'apparition de troubles de ce type. Bien que le personnel des prisons soit supposé maintenir l'ordre et la sécurité, la prison demeure un environnement hostile qui peut fragiliser des individus ayant été, dans le passé, victimes de violences ou d'abus. Il est donc essentiel d'adopter une politique de santé intégrée couvrant tant les problèmes physiques que mentaux et de fournir une aide psychologique aux détenus souffrant de troubles mentaux.

C. Grossesse

La Commission des droits de l'homme de l'ONU note, dans ses observations relatives au Pacte international relatif aux droits civils et politiques que "les femmes enceintes privées de liberté doivent être traitées avec humanité et dans le respect de leur dignité pendant toute la période précédant et suivant l'accouchement et lorsqu'elles s'occupent des nouveau-nés. Les États parties doivent faire état des mesures prises à cet effet ainsi que des soins médicaux et de santé assurés à ces mères et à leurs enfants."(5)

Les détenues enceintes doivent recevoir des soins médicaux adaptés avant et après la naissance, mais elles ne sont pas toujours considérées comme une priorité médicale par un personnel carcéral disposant de ressources limitées et avant tout soucieux de maintenir la sécurité. L'ensemble de règles minimales des Nations unies pour le traitement des détenus, à son point 23, paragraphe 1, indique que "dans les établissements pour femmes, il doit y avoir les installations spéciales nécessaires pour le traitement des femmes enceintes, relevant de couches et convalescentes"(6). Elles doivent également recevoir une alimentation et des soins médicaux particuliers, et suivre un programme spécifique d'exercices physiques, des exigences auxquelles les structures carcérales ne répondent pas suffisamment.

La détention des mères de famille

L'incarcération des mères peut gravement perturber la vie de famille. La séparation nuit à la fois aux mères et aux enfants, qui deviennent les victimes innocentes des décisions prises à l'encontre de leur mère.

La majorité des femmes détenues dans les prisons européennes ont entre 20 et 40 ans, et sont donc susceptibles d'être mères ou de le devenir. Lorsqu'elles ont déjà des enfants au moment de leur incarcération, elles les élèvent souvent seules ou en ont la garde principale. Selon Rachel Taylor:

– 66 % des femmes détenues au Royaume-Uni en 2002 avaient des enfants;

– 55 % d'entre elles avaient au moins un enfant âgé de moins de 16 ans, et plus d'un tiers avaient un ou plusieurs enfants âgés de moins de 5 ans;

– 34 % des mères élevaient seules leurs enfants avant d'être incarcérées, 43 % d'entre elles s'attendant à être mères célibataires après leur libération.

A. Mères

Les femmes détenues citent les préoccupations liées à leurs enfants comme l'un des plus importants facteurs de dépression et d'anxiété, pouvant les mener à l'automutilation. L'étude élaborée pour la Commission européenne(7) confirme que " tous les rapports par pays ont insisté sur le fait que les pertes et les ruptures dues à la séparation [...] d'avec leurs enfants constituaient l'une des principales sources de souffrance pour les femmes détenues."

Les détenus qui ont manqué à leurs devoirs de citoyens peuvent réussir en tant que parents et, de plus, le fait d'être bons parents peut les aider à devenir de meilleurs citoyens. Les études ont prouvé que la qualité des liens familiaux est importante au moment de la libération, notamment parce que le fait d'avoir un environnement familial stable vers lequel se tourner contribue de façon considérable à prévenir la récidive(8).

B. Enfants

Plusieurs études ont noté qu'il était difficile d'établir des généralités en ce qui concerne les incidences sur les enfants de la séparation d'avec leurs parents en raison d'une incarcération(9). Ces effets sont fonction d'un grand nombre de variables: l'âge auquel a lieu la séparation, la durée de la séparation, la proximité de l'enfant avec son nouveau tuteur et la façon dont est perçue l'incarcération dans le milieu dans lequel évolue l'enfant(10). Le fait de permettre à une mère de garder son bébé en prison soulève des questions complexes en termes de structures propres à assurer le développement physique, mental et émotionnel de l'enfant, dont des échanges avec des personnes extérieures (en particulier avec d'autres enfants).

Le Conseil de l'Europe recommande, dans un rapport publié en 2000, de "créer de petites unités closes ou semi-closes flanquées de services sociaux pour le petit nombre de mères qui doivent être maintenues en détention, unités où les enfants puissent être pris en charge dans un milieu accueillant et qui tiennent compte au mieux des intérêts de l'enfant, tout en assurant la sécurité publique"(11).

Lorsqu'existent, les unités spéciales destinées à accueillir les mères et leurs bébés restent en nombre très limité. Ces unités coûtent cher, et l'offre est donc inférieure à la demande.

C. Visites des enfants en prison

Les visites sont, pour les détenus, un moyen essentiel de maintenir des relations familiales de qualité, et cette possibilité devrait être offerte dès que possible. Une étude française a montré que lorsqu'un condamné n'avait pas de contact avec un enfant au cours des six premiers mois de détention, aucun contact ultérieur n'avait ensuite lieu(12).

Le maintien des liens familiaux joue un rôle important dans la prévention de la récidive et la réintégration sociale des détenus. Cependant, un certain nombre de facteurs, tels que la rigueur des conditions de visite et le caractère peu accueillant des lieux prévus à cet effet, peuvent perturber les relations familiales et les contacts avec les enfants. Il s'agit donc de mettre en place un environnement créant un équilibre entre les impératifs de sécurité et le maintien de relations familiales de qualité (conditions de visite flexibles, salle de visite permettant une certaine liberté de mouvement et une certaine intimité familiale, environnement accueillant pour les enfants, etc.).

Préparer l'avenir: réintégration sociale et professionnelle

Les prisons ont deux missions essentielles et complémentaires:

– protéger la population des individus ayant eu des comportements dangereux ou répréhensibles;

– réinsérer au sein de la société les personnes condamnées après leur libération.

A. Éducation, formation et emploi:

Les statistiques relatives aux femmes détenues montrent que celles-ci ont en général un faible taux d'éducation et d'importantes lacunes en termes de qualifications. Au Royaume-Uni par exemple, 47 % des femmes détenues n'ont aucun diplôme et 33 % d'entre elles ont été exclues du système scolaire (contre 2 % au sein de la population générale)(13). Si le temps de l'incarcération doit être mis à profit pour préparer les détenus à une vie plus stable après leur libération, l'éducation constitue dans ce cadre un instrument important.

Parce que leurs ressources (en personnel et financières) sont limitées, les prisons européennes ne sont pas en mesure de compenser tous les déficits en matière d'éducation et de qualification, mais elles doivent au moins offrir à l'ensemble des détenus la possibilité d'acquérir les connaissances éducatives de base nécessaires à leur future réinsertion sociale.

On observe, dans beaucoup des prisons européennes, un décalage entre la formation professionnelle proposée aux femmes et les demandes du marché du travail. La formation offerte par la plupart des prisons est "féminisée" et se limite à l'apprentissage des compétences et aptitudes composant le rôle sociétal et culturel traditionnellement attribué aux femmes (couture, coiffure, activités de ménage, travaux textiles et de broderie, etc.). Ces activités peu rémunératrices ne sont pas très cotées sur le marché du travail et peuvent ainsi contribuer à entretenir des inégalités sociales et compromettre l'insertion sociale et professionnelle.

Les autorités carcérales doivent être encouragées à offrir une formation professionnelle de qualité et adaptée aux besoins du marché du travail ainsi que des possibilités d'emplois diversifiés et en se libérant des stéréotypes fondés sur le sexe. La collaboration des institutions carcérales avec les entreprises extérieures pour l'emploi de détenus doit également être encouragée comme faisant partie intégrante du processus de réhabilitation du détenu.

B. Insertion sociale

À leur libération, la plupart des détenues se trouvent face à toute une série de problèmes vitaux: trouver un logement, s'assurer un revenu régulier, recréer les liens familiaux et assurer la subsistance de leurs enfants ou d'autres membres de la famille dépendant d'eux.

L'insertion sociale des détenus doit, pour réussir, être préparée au cours de l'incarcération et après la libération, en coopération avec les services sociaux et les autres organisations compétentes, afin de garantir une transition en douceur entre incarcération et liberté. Une attention particulière doit être accordée à la préparation psychologique (analyse de l'infraction à l'origine de leur incarcération, traitement des traumatismes et des dépendances à travers un soutien et des soins psychologiques adaptés) et à l'aide sociale à la libération (construction de projets positifs).

(1)

Women and the criminal justice system, Fawcett Society, 2004

(2)

Training curriculum for women's prisons - health aspects, Claudia Kestermann (dans International Study on Women's Imprisonment - Current situation, demand analysis and "best practice"),

http://www.uni-greifswald.de/~ls3/Dokumente/Reader_womeninprison.pdf.

(3)

Problematic drug users in prison, MacDonald M (exposé dans le cadre du séminaire Criminal Justice and Drugs, Reducing Drug Use – Combating Crime, Lessons from Other Countries on Dealing with Drug Related Offences, Juillet 2005), http://www.uce.ac.uk/crq/presentations/2

(4)

Rapport annuel 2006: l’état du phénomène de la drogue en Europe, question particulière n° 2, http://issues06.emcdda.europa.eu/en/page013-en.html

(5)

Observation générale n° 28: Égalité des droits entre hommes et femmes (article 3),  adoptée le 29 mars 2000,

http://www.unhchr.ch/tbs/doc.nsf/(Symbol)/13b02776122d4838802568b900360e80?Opendocument

(6)

Ensemble de règles minimales des Nations unies pour le traitement des détenus, adopté par le premier Congrès des Nations unies pour la prévention du crime et le traitement des délinquants, à Genève en 1955, et tenu à Genève en 1955 et approuvé par le Conseil économique et social dans ses résolutions 663 C (XXIV) du 31 juillet 1957 et 2076 (LXII) du 13 mai 1977, http://www.ohchr.org/french/law/detenus.htm

(7)

Women, Integration and Prison: an Analysis of the Processes of the Socio-Labour Integration of Women Prisoners in Europe, projet MIP (mujeres, integración y prisión) coordonné par la SURT (Associació de dones per la Reinserció Laboral), janvier 2005, http://mip.surt.org/en/final_results.html

(8)

Étude d'Oliver Robertson, citée précédemment

(9)

idem, p.11

(10)

Forgotten Families - the impacts of imprisonment, dans Family Matters, Ann Cunningham, 2001, p.36 et 37

(11)

http://assembly.coe.int/Documents/WorkingDocs/doc00/FDOC8762.htm

(12)

Relais Enfants-Parents - Maintien des liens en détention (1999), cité dans Children of imprisoned Parents: European Perspectives of Good Practices, Elizabeth Ayre et al, 2006, p.48

(13)

http://www.quaker.org/qcea/prison/Country%20Reports/UK_England%20and%20Wales_%20Report%20-%20Final.pdf


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

28.1.2008

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

27

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Edit Bauer, Hiltrud Breyer, Edite Estrela, Věra Flasarová, Lissy Gröner, Lívia Járóka, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Esther De Lange, Pia Elda Locatelli, Astrid Lulling, Siiri Oviir, Doris Pack, Marie Panayotopoulos-Cassiotou, Zita Pleštinská, Teresa Riera Madurell, Eva-Britt Svensson, Anne Van Lancker, Anna Záborská

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Corina Creţu, Anna Hedh, Elisabeth Jeggle, Christa Klaß, Marusya Ivanova Lyubcheva

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Petru Filip, Eva Lichtenberger, José Ribeiro e Castro, María Sornosa Martínez

Правна информация - Политика за поверителност