ДОКЛАД Устойчиво земеделие и биогаз: необходимост от преразглеждане на законодателството на ЕС

7.2.2008 - (2007/2107(INI))

Комисия по земеделие и развитие на селските райони
Докладчик: Csaba Sándor Tabajdi
Докладчик по становище (*):
Werner Langen, комисия по промишленост, изследвания и енергетика
(*) Процедура с асоциирани комисии - член 47 от правилника

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

Устойчиво земеделие и биогаз: необходимост от преразглеждане на законодателството на ЕС

(2007/2107(INI))

Европейският парламент,

- като взе предвид Съобщението на Комисията от 7 декември 2005 г., озаглавено "План за действие относно биомасата" (COM(2005)0628),

- като взе предвид Съобщението на Комисията от 10 януари 2007 г., озаглавено "Пътна карта за възобновяемите енергийни източници - възобновяемите енергийни източници през 21 век: изграждане на по-устойчиво бъдеще" (COM(2006)0848),

- като взе предвид Съобщението на Комисията от 26 ноември 1997 г., озаглавено "Енергия за бъдещето: възобновяеми източници на енергия - Бяла книга за стратегия и план за действие на Общността" (COM(1997)0599),

- като взе предвид Директива 2001/77/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 27 септември 2001 г. относно насърчаване на електроенергията от възобновяеми енергийни източници на вътрешния пазар на електроенергия,[1]

- като взе предвид Съобщението на Комисията от 26 май 2004 г., озаглавено "Дял на възобновяемите енергийни източници в ЕС - доклад на Комисията в съответствие с член 3 на Директива 2001/77/ЕО, оценка на въздействието на законодателни актове и други общностни политики върху развитието на приноса на възобновяемите енергийни източници в ЕС и предложения за конкретни действия" (COM(2004)0366),

- като взе предвид програмата на Комисията "Интелигентна енергия — Европа"[2] и Съобщението й от 8 февруари 2006 г., озаглавено "Стратегия на ЕС за биогоривата" COM(2006)0034),

- като взе предвид Директива 2003/30/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 8 май 2003 г. относно насърчаването на използването на биогорива и други възобновяеми горива за транспорт[3],

- като взе предвид Регламент на Съвета (ЕО) № 1782/2003 от 29 септември 2003 г. относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители[4], и Регламент на Съвета (ЕО) № 1698/2005 от 20 септември 2005 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)[5],

- като взе предвид Решение № 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно механизма за контрол на емисии с парников ефект от Общността и за прилагане на Протокола от Киото,[6]

- като взе предвид Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 г. относно преструктурирането на рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електрическата енергия[7],

- като взе предвид своята резолюция от 29 септември 2005 г. относно дела на възобновяемите енергийни източници в ЕС и предложенията за конкретни действия[8],

- като взе предвид резолюцията си от 23 март 2006 г. за насърчаване на земеделски култури за нехранителни цели,[9]

- като взе предвид член 45 от своя правилник,

- като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони и становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A6 0034/2008),

A.  като има предвид, че Бялата книга за стратегия и план за действие на Общността относно енергия за бъдещето - възобновяеми източници на енергия (COM(1997)0599) поставя за цел увеличаването на възобновяемите енергийни източници от 6% през 1995 г. на 12% през 2010 г.,

Б.   като има предвид, че Комисията заяви в своя "План за действие относно биомасата", че за постигането на тази цел е необходимо количеството енергия от биомаса да бъде повече от удвоено,

В.   като има предвид, че селското и горското стопанство в ЕС значително допринесоха за смекчаване на последиците от изменението на климата, като емисиите на парникови газове от селското стопанство намаляха за периода 1990-2004 г. с 10% в ЕС-15 и с 14% в ЕС-25; като има предвид, че се очаква до 2010 г. емисиите от селското стопанство в Европа да бъдат 16% по-ниски от нивото им през 1990 г.,

Г.  като има предвид, че съществува широк потенциал за значително увеличаване на производството на биогаз, по-специално що се отнася до потенциалния принос на животновъдството (животински тор), утайки, отпадъци и растения, неподходящи за производството на храни и фураж, като предпочитани материали за биогаз; като обаче трябва да се вземе предвид въздействието на използването на животински тор за производство на енергия върху структурата и биологичната активност на почвата,

Д. като има предвид, че досега само 50 PJ биогаз се произвеждат на базата на животински тор, енергийни култури, утайки и органични отпадъци, докато потенциалът само от животински тор възлиза на 827 PJ,

Е.  като има предвид, че производството на биогаз и инсталациите за биогаз са разпространени неравномерно в Европа, още едно доказателство, че потенциалът не се използва пълноценно,

Ж. като има предвид, че биогазът може да се използва по много полезни начини, включително за производство на електрическа енергия, за отоплителни и охладителни системи, като гориво за автомобили и др.,

З.  като има предвид, че използването на биомаса за производство на електрическа енергия може да допринесе за намаляване на емисиите на парникови газове и употребата й за отопление се счита за една от най-евтините,

И. като има предвид, че разработката на инсталации за биогаз на основата на енергийни култури значително забави темпа, което се дължи на бързото покачване на цените на зърнените култури, снабдяването с храни, както и на екологични фактори,

Й. като има предвид, че безпокойствата по отношение на връзката между производството на биоенергия (преди всичко биоетанол и биодизел) и увеличаващите се цени на храните на световния пазар са неуместни по отношение на производството на биогаз на основата на животински тор, утайки, органични отпадъци и вторични продукти, неподходящи за производството на храни и фураж, като освен това във всички случаи безопасната преработка на тези материали е важна задача,

К. като има предвид, че животинският тор в новите държави-членки е преди всичко в смесена форма от 20% или повече слама и с удължено време между производството и отстраняването на тор, негоден за каквато и да било ферментация,

Биогазът като важен ресурс

1. признава биогаза като важен енергиен ресурс, допринасящ за устойчивото развитие на икономиката, селското стопанство и на селските райони и за опазването на околната среда;

2. подчертава, че биогазът може да допринесе за намаляване на икономическата зависимост на Европейския съюз от енергия;

3.   подчертава, че производството на биогаз от животински тор, утайки и битови, животински и органични отпадъци допринася за диверсификацията на енергията и следователно може да допринася все повече за сигурността, конкурентноспособността и устойчивостта на енергийните доставки, а също така и да предложи на селскостопанските производители нови възможности за доходи;

4.   вярва, че използването на биогаз особено за производство на топлина и електроенергия би могло да допринесе в значителна степен за достигането на задължителната цел, до 2020 г. 20 % от общото потребление на енергия в ЕС да се получава от възобновяеми източници;

5.   подчертава, че в дългосрочен план и след по-нататъшни интензивни усилия в областта на научните изследвания възобновяемите източници на енергия като биогаз, биогориво, слънчева и вятърна енергия могат да доведат до по-висока степен на независимост по отношение на изкопаемите енергийни източници;

6.   насърчава Европейския съюз и държавите-членки да използват огромния потенциал на биогаза, като създават благоприятни условия, както и като поддържат и развиват схеми за подпомагане с цел насърчаване на инвестициите в заводи за биогаз и поддръжката им;

Околна среда, енергийна ефективност и устойчивост

7.   подчертава, че производството на биогаз от животински тор има многобройни предимства по отношение на околната среда, като например понижаване на емисиите на метан и CO₂, понижаване на емисиите на фини прахови частици и азотни окиси, много по-малко неприятна миризма, по-хигиенично използване на течния тор и по-добри подхранващи свойства на азота в преработения животински тор, което означава, че е необходимо по-малко количество азот за постигане на същия подхранващ ефект;

8.   подчертава, че производството на биогорива от отпадъци не следва да се превърне в самоцел; намаляването на количеството отпадъци следва да остане приоритет на политиката на ЕС и държавите-членки в областта на околната среда;

9.  призовава за по-широкото използване на течен тор като източник на биогаз, тъй като в тази област все още е налице огромен потенциал, като същевременно се насърчава децентрализацията на съоръженията за производство на биогаз; отбелязва, че по-широкото използване на течен тор за тази цел може да доведе до значително намаляване на освобождаването на метан при съхраняването на течен тор;

10. подчертава, че животинският тор, общинските канализационни отпадъци и агро-промишлените отпадъци съдържат субстанции (бактерии, вируси, паразити, тежки метали, вредни органични вещества), които потенциално могат да представляват заплаха за общественото здраве или околната среда; настоятелно призовава Комисията да осигури вземането на подходящи предпазни мерки с цел предотвратяване на замърсяването и разпространението на тези вещества и на заболяванията, които те предизвикват;

11. заявява, че използването на утайка и на животински или органични отпадъци ще подобри ефикасността на инсталациите за биогаз; заявява, че проблемите с хигиената при използването на животински отпадъци могат в повечето случаи да се контролират сравнително лесно;

12. призовава също така продуктите от първи етап на преработка, като например обелките от картофи или месестата част на плодовете да се използват като биомаса в инсталациите за биогаз;

13. подчертава, че в близко бъдеще се очаква развитие по отношение на техниката и управлението, което ще повиши още повече предимствата за околната среда и здравето на заводите за биогаз, използващи животински тор, течен тор и органични отпадъци;

14. счита, че при инсталации за биогаз, както и при животновъдни стопанства, трябва да са налице устойчивост и съответстващи на региона измерения, така че предимствата за околната среда да доведат и до по-голямо приемане на животновъдните стопанства, които се сблъскват с много проблеми, дължащи се на нарасналия брой оплаквания от страна на съседи и на широката общественост;

15. посочва, че заводите за биогаз на основата на животински тор, утайки или органични отпадъци могат да доведат до по-голяма степен на излугване на амоняк, но заявява, че този страничен ефект може да се контролира сравнително лесно и че трябва да се включат превантивни мерки както в националните законодателства, отнасящи се за заводи за биогаз, така и в безвъзмездните помощи, предоставяни на заводите за биогаз;

16. призовава държавите-членки и Комисията да вземат мерки инсталациите за биогаз да не изпускат метан, тъй като това би намалило положителния ефект по отношение на глобалното затопляне;

Икономическа целесъобразност и схеми за подпомагане

17. отново заявява,че всяко предоставяне на финансова помощ за заводи за биогаз следва да се основава на ефективността, техническото развитие и положителния баланс по отношение на парниковите газове, създаването на добавена стойност в селските стопанства и в селските райони и на други икономически и екологични предимства на заводите; подчертава, че не бива да бъде застрашена сигурността на снабдяването на населението с храни;

18. с дълбоко безпокойство отбелязва, че в много държави-членки се появява нарастваща конкуренция между използването на определени земеделски продукти, като например царевица, в производството на енергия и в хранителната верига; подчертава, че тази конкуренция доведе до значителен скок в цените на фуражите;

19. призовава държавите-членки и Комисията, при бъдещи предложения за регулиране на сектора на биогаз, да проучат не само екологичните аспекти, а и въздействието върху висококачественото и устойчиво производство на храни;

20. подчертава, че на производството на биогаз на основата на животински тор, утайки и животински и органични отпадъци следва да бъде даден приоритет, тъй като устойчивостта и ползите за околната среда на тези методи са неоспорими;

21. отбелязва, че оптималният размер на завод за биогаз зависи от различни обстоятелства, които определят икономии от мащаба, като тези обстоятелства следва да бъдат проучени задълбочено; заедно със стопанската оценка и равносметката по отношение на парниковите газове, трябва да се извърши оценка преди всичко на това, в каква степен големината на съоръжението се отразява на околното пространство с оглед на разрастването на отглеждането на определени полски култури като монокултури;

22. подчертава, че както от екологичен, така и от икономически аспект би било най-добре операторите на заводите за биогаз да комбинират и използват всички налични органични вещества;

23. счита, че въпреки че младият и новаторски сектор на биогаза се нуждае от начална подкрепа, подобни схеми за подкрепа следва да функционират единствено докато секторът стане търговски жизнеспособен; призовава следователно за тестването на единен инструмент за насърчаване в Европейския съюз, по подобие на германския закон за възобновяема енергия;

24. заявява, че трябва да продължи финансирането на инсталации за биогаз в заводи при внимателно наблюдение и обръщане на ново внимание върху най-авангардните и ефикасни заводи или системи, за да се гарантира икономическо и техническо предимство на Европа в тази област и да се проучат възможности за бъдещето;

25. призовава Комисията да докладва как могат да се въведат критерии за икономическа и екологична ефективност и устойчивост за енергийните култури, с което тази сравнително нова техника ще стане по-безвредна за околната среда и ще се гарантира необходимото внимание на производството и доставките на храни;

26. призовава за по-големи усилия при изследването и насърчаването на нови технологии за биогаз, по-специално при експлоатирането на биомаса (второ поколение биогаз) като биогориво и за увеличаване на рентабилността на съоръженията за производство на биогаз, които предоставят най–големи предимства по отношение на околната среда, тъй като ефективността на съоръженията за производство на биогаз би могла да се увеличи осезаемо само чрез иновативни технологии като например техники за извличане на газ;

27. подчертава в тази връзка значението на зелената генна технология и призовава да се положат по-големи усилия от държавите-членки и от Комисията за изследвания в областта на най-новите технологии за защита на семената и на растенията с цел производството на биогаз да не се конкурира с производството на висококачествени хранителни продукти и с цел значително увеличаване на дела биомаса на единица площ;

28. припомня на държавите-членки и на Комисията, че не е възможен по-нататъшен напредък по отношение на биогаза без допълнително финансиране; припомня, че финансирането е необходимо за научно-изследователска и развойна дейност, за пропагандиране резултатите от конкретни проекти, за инсталации, както и за засилена подкрепа за "зелено електричество" и "зелен газ";

29. припомня, че в тези държави-членки, които допълнително стимулират "зелената енергия" чрез подходящи ценови субсидии или други мерки, се наблюдава и най-големият успех в насърчаването на биогаза;

30. счита, че производството на "зелен газ" следва да се субсидира също както производството на "зелено електричество";

31. настоява Комисията и държавите-членки да гарантират, че средствата от европейските и национални програми се насочват към най-ефективните и устойчиви инсталации, особено инсталациите за производство на електричество и топлинна енергия или съоръжения и мрежи за обогатяване и захранване с биогаз на мрежата за природен газ;

32. подчертава в тази връзка, че подаването на електроенергия, топлоенергия и природен газ в мрежите трябва да става на недискриминационен принцип и призовава биогазът да бъде третиран по същия начин като природния газ, за да може биогазът да разгърне пълния си потенциал след подаването му в мрежата за природен газ;

33. изразява убеждение, че опростените процедури за търговия с CO2 могат да допринесат значително за икономическата жизненост и устойчивост на заводите за биогаз;

34. подчертава, че инсталациите за биогаз могат да помогнат на селскостопанските производители, които не разполагат с достатъчно място за складиране на животинска тор, да разрешат този проблем по икономически осмислен начин;

35. призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че откриването на заводи за биогаз и даването на разрешение за използване на органични отпадъци и утайки не се възпрепятства от излишно дълги бюрократични процедури и правила;

36. обръща внимание на значителните разлики в продължителността и същината на процедурите за разрешение на инсталации за биогаз, прилагани в отделните държави, и призовава държавите-членки да вземат мерки националните изисквания във връзка с териториалното устройство и получаването на разрешения и одобрения да не действат като ненужни спънки;

37. призовава за въвеждането на опростена процедура за издаване на разрешителни за строеж на съоръжения за производство на биогаз;

38. призовава Комисията да състави общ положителен списък на продуктите, чието използване в инсталации за биогаз е разрешено, така че селскостопанските производители в отделните държави-членки да бъдат поставени при равностойни условия;

39. насърчава селскостопанските производители да си сътрудничат за откриването и функционирането на заводи за биогаз;

Необходимост от преразглеждане на законодателството на ЕС

40. настоява Комисията и държавите-членки да развиват последователна политика по отношение на биогаза; призовава Комисията да представи специален доклад за биогаза и как употребата му се насърчава в Европа, в който да открои измененията в европейското и националните законодателства, необходими за улесняване на по-нататъшното разширение на сектора, да посочи най-ефективните начини за използване на европейските фондове и програми, както и да даде примери за най-добри практики; в тази връзка изисква да се извърши оценка на въздействието на различните начини на производство на биогаз върху климата, екологията на околното пространство, доходите в селските райони и световната сигурност на прехраната;

41. насърчава приемането на директива на ЕС за производството на биогаз, в която да се включат следните елементи:

а)   конкретни цели за даване на предимство на използването на животински тор, като например делът на асимилирания животински тор, като се имат предвид селскостопанските условия и положението в държавите-членки,

б)   годишни статистически данни и отчети за производството на селскостопански биогаз с цел проследяване изпълнението на целите,

в)   мерки за строителство и насърчаване на инсталации за биогаз, основани на оценка на въздействието на национално и регионално равнище, както и насърчаване на тези инсталации, които имат най-големи екологични предимства на национално и/или регионално равнище и са икономически устойчиви; мерки за разпространение и насърчаване на резултатите от предишни демонстрационни проекти и опит, които да се включат във всички планове; в случай, че разпоредбите за регионално и селско развитие не позволяват финансиране на тези мерки, тези разпоредби трябва да се изменят,

г)    държавите-членки на ЕС следва да предприемат национално и регионално планиране, за да ограничат законовите и административни пречки, например следва да няма преференции за природния газ или за други изкопаеми горива в области, където е осъществимо да се продава топлинна енергия от биогаз на местните доставчици на топлинна енергия,

42. призовава Комисията да представи възможно най-скоро предложение за директива за биологичните отпадъци, която да включва стандарти за качество; призовава Комисията да проучи възможността за обща директива за биогаз и биологични отпадъци;

43. приканва Комисията да представи предложения за законодателство в областта на използването на остатъци от инсталации за биогаз; призовава Комисията да гарантира, че само такъв органичен материал, който прави възможна употребата на остатъците без опасност за околната среда, може да бъде използван в инсталации за биогаз; призовава Комисията да помисли за забрана на добавянето в храните за животни на вещества, увеличаващи растежа и съдържащи тежки метали, ако се докаже, че това представлява проблем от европейски мащаб за по-нататъшното използване на полето на остатъците от биогаз;

44. призовава Комисията да гарантира ефективното прилагане във всички държави-членки и региони на Директивата за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (КПКЗ), Директивата за нитратите, Директивата за канализационните утайки, Рамковата директива за водите, Директивата за птиците, Директивата за местообитанията и законодателството относно тежките метали, така че инсталациите за биогаз на основа животински тор и утайки да станат по-привлекателни;

45. настоява Комисията да представи възможно най-скоро стратегия за включването на инсталациите за биогаз в механизма от Киото, например чрез "зелени сертификати", специални бонуси или данъчни кредити за електричество и топлинна енергия от инсталации за биогаз или други мерки; подчертава, че това би увеличило разходната ефективност на инсталациите за биогаз и същевременно би направило по-прозрачни усилията на селското стопанство за борба с изменението на климата;

46. изисква да бъде проверено дали Директивата за нитратите ще стане излишна, щом като бъде приложена изцяло Директивата за подпочвените води;

47. призовава Комисията чрез препоръки или директива да насърчи захранването на мрежата за природен газ с биогаз;

48. призовава Комисията да представи възможно най-скоро предложенията си за по-нататъшно засилено използване за биогаз на вторичните продукти от животновъдството и земеделието, както е определено в Плана за действие по отношение на биомасата;

49. настоява държавите-членки, които не са включили мерки в съществуващите национални програми за развитие, или чиито мерки са недостатъчни, да включат биогаза в средносрочните си оценки на съществуващите програми за селско и регионално развитие и да предложат бъдещи действия;

50. призовава Комисията да гарантира сътрудничеството и координацията между държавите-членки, включително тези, които понастоящем не разполагат с предприятия за производство на биогаз или имат малко на брой такива, с цел запознаване с най-добрите практики на предприятията за производство на биогаз посредством трансфер на знания и технологии;

51. призовава Комисията най-късно до15 декември 2008 г. да представи на Европейския парламент съгласуван доклад за производството на биогаз в Европа и перспективите му в бъдеще, заедно с оценка на въздействието, в който отчита направените по-горе предложения и напредъка по тях;

52. приканва настоящето и бъдещите председателства да стимулират по-нататъшни дискусии относно начините за насърчаване на устойчиво производство на биогаз; като в тази връзка устойчивото насърчаване на съоръжения за производство на биогаз следва да съдържа комбинирано производство на топлина и електроенергия;

53. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на парламентите и правителствата на държавите-членки.

• [1]  ОВ L 283, 27.10.2001 г., стp. 33.
• [2]  Решение № 1230/2003/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 26 юни 2003 г. относно приемането на многогодишна програма за действие в областта на енергетиката: "Интелигентна енергия - Европа" (2003 — 2006 ), ОВ L 176, 15.7.2003 г., стр. 29.
• [3]  ОВ L 123, 17.5.2003 г., стp. 42.
• [4]  ОВ L 270, 21.10.2003 г., стp. 1.
• [5]  ОВ L 277, 21.10.2005 г., стp. 1.
• [6]  ОВ L 49, 19.2.2004 г., стp. 1.
• [7]  ОВ L 283, 31.10.2003 г., стp. 51.
• [8]  OВ C 227Е, 21.9.2006 г., стp. 599.
• [9]  OВ C 292Е, 1.12.2006 г., стp. 140.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

The environmental and economic advantages of biogas

I. General characteristics of biogas production in the European Union

In this period of exploding oil prices, of increasing natural gas prices, and of considerable energy-import dependence more and more countries are setting up incentive legislations to valorise the energy potential of biogas, that resembles and can substitute natural gas (biogas contains between 55% and 65% methane).

Biogas produced in integrated agricultural plants plays and important role among the bioenergy resources and can be used as a universal energy source. After increasing methane-concentration purified biogas can be used to propel mechanical output, and through that electricity (lighting of buildings and animal husbandry sites); burning the biogas produces heat usable for heating and drying drying (plastic houses, greenhouses, corn, piggery heating, public facilities). Biogas can also be used for fuelling cooling machines (refrigerators), or for fuel-cells. Upgraded and pressurized biogas can be used as biofuel suitable for running road vehicles. Biogas gathered from one hectare of biomass is twice as effective as biodiesel.

Today there are some 4,242 farm-scale and around 26 centralized biogas plants in the EU, but with wide differences from one EU member state to another. Biogas production is most developed in Germany, Belgium, Austria and Denmark. In most countries farm scale biogas plants are predominant, but Denmark has the largest share of its production on centralized biogas plants. The annual biogas production from agricultural biogas plants in Europe by mid 2007 is estimated at 1.85x10⁹ m3 of biogas (containing 65% methane). The potential for biogas production based on manure in the EU is 827 PJ (Petajoule) whereas today some about 50 PJ is produced from both animal manure, energy crops and organic waste. This means that there is a potential of a 14 times increase in the animal manure only.

II. Environmental aspects

Biogas from manure does have numerous environmental advantages, like reduction of methane and CO2-emissions, reduction of emissions of particulate matter and nitrous oxides, far less obnoxious odour, hygienisation of slurry and far better fertilizing capacity of the nitrogen in the treated manure, meaning less nitrogen is needed to reach the same fertilizing effect.

Production of biogas (and thus methane) in a closed, controlled system like a biogas plant – and the subsequent utilization of the biogas as renewable energy source through combustion - has a very positive effect on the "green house emission account". Under normal circumstances there will be a considerable methane emission from storage and application of animal manure; by collecting the biogas through biogas installations, the total methane emission from agriculture will be reduced compared to a ‘no biogas plants’ scenario. By converting the methane into energy and carbon dioxide through combustion, there is a ‘reverse’ input to the green house effect account, because CO2 is by far less harmful than methane, and because the energy from the biogas combustion replaces fossil energy sources.

CO2-emissions from renewable energy sources (like combustion of straw, wood and biogas) are considered neutral, because the same amounts of CO2 which are emitted upon combustion have basically been assimilated by green plants in the first place to produce the biomass.

Hydrogen sulphide (H2S) is probably the substance in biogas which is given most focus, when talking about potential hazards. Different methods can be used to reduce the concentration of H2S in the biogas; either the biogas is cleaned itself, for instance in a scrubber, or a small amount (approximately four percent) of fresh air is added to the biogas in a tank - for instance a covered, gas-tight slurry storage tank - where bacteria at the surface of the slurry take up the H2S. A further advantage of this is that the sulphur remains in the slurry for later plant nutrition.

Other substances may be present in small amounts in the biogas. Nitrogen (N2) and oxygen (O2) may be present in concentrations up to a couple of percent (this would typically be the case if fresh air is added to the biogas for desulphurization), but these gasses are obviously not an environmental hazard. Hydrogen (H2) may also be present in small amounts, but will be eliminated during combustion. Two potentially hazardous gasses, carbon monoxide (CO) and ammonia (NH3) may also be present in trace amounts, but given a safe and controlled combustion process, CO is completely eliminated. Amount of ammonia is negligible compared to the potential for reduction of nitrogen to the environment resulting from the improved utilization of the bio fertilizer compared to untreated slurry.

So in general, if leak of biogas from the installations is prevented effectively, and if the combustion of the biogas is carried out under optimal conditions the overall effects on emissions from converting organic biomass to biogas through anaerobic digestion are absolutely positive. Not only by reducing CO2-emissions from using fossil fuel, but also by a net reduction in other emissions (methane etc.) from animal manure etc. compared to a situation without a biogas plant

III. Energy aspects and the need for EU and national support

Biogas output from animal fertilizers is rather low (40-90 m3/t (cubic meters per tons), much higher from cereals (170-220 m³/t), and even higher from food-industrial materials (primarily slaughterhouse by-products and waste (250-480 m³/t). Combining different biogas raw materials a minimum output of 120 m³/t is desirable. Animal manure processing and biogas technologies contain joint elements, therefore it is advisable to link the support for setting up biogas plants to animal manure processing, but also using other raw materials like organic waste or non-food energy crops. The co-digestion units are capable of treating different types of waste at the same time, principally liquid and solid manures mixed with diverse organic waste.

Biogas production’s profitability is negative both in the case of farm-scale biogas plants centralised plants. Revenues include value of the biogas itself in the form of heat and electricity and value of increased field effect of nitrogen in livestock manure. Larger biogas plants that receive external biomass have the possibility for additional income from fertiliser value of N, P and K, value of "gate fees", and value of CO2e reduction. In some EU member states biogas plants have the possibility to generate income from sale of Green Certificates. On the cost side the investment and operational costs are both considerable.

Profitability and competitiveness of a biogas plant is mainly determined by the selling price of the produced electricity (usually set by the state). In Hungary for example the green-electricity price is set at 0,09 EUR per kWh (kilowatt per hour) for all renewable energy sources, whereas in Germany - with the possible bonuses - it amounts to around 0,2 EUR per kWh - twice as much as in Hungary, while the electricity wholesale prices are almost the same. The selling price set by the state is therefore in many cases insufficient for the sustainability of the biogas production.

The analyses show that the value of the CO2_e could almost bring the economy of farm-scale plants in balance, and cover around half of the economic loss for the centralised plants. Removal of the transition costs for trade with CO2_e would not only benefit the profitability of the biogas production, but also the national accounts for the CO2_e production.

Nevertheless, negative profitability clearly shows that biogas production is not viable without considerable support from both European and national financial resources. Investments should be encouraged by various measures, including regional and rural development EU-funds. They key factor is, however the ‘green-electricity’ price set by the state, which should be sufficient to ensure sustainability and act as a real incentive. However, these European and national resources should be spent wisely. All financial support for biogas installations ought to be based on the efficiency, technical development and positive greenhouse-gas balance and other environmental advantages of installations.

IV. A need for a new biogas directive and review of legislation

EU as well as national legislation has to be revised in order to facilitate the setting-up and operation of biogas plants across the EU:

· First and foremost, an EU-directive on biogas production is needed, with specific targets for the agricultural biogas share within the target for renewable energy production, statistical elements, measures for construction and promotion of biogas-installations based on a national or regional impact evaluation, measures for dissemination and promotion of results gained from prior experiences, call for national and regional planning in order to restrict legal and administrative hindrances, and recommendations for the minimum level and yearly adjustment mechanism of payment for ‘green-electricity’ and 'green gas'.

· The legislation on the use of residues from biogas installations should be revised.

· A ban should be considered on using growth enhancers in animal feed containing heavy metals if this should be a European wide problem for later use of biogas residues on fields.

· The effective enforcement of the IPPC and Nitrates Directives are crucial, along with the Sewage Sludge Directive, Water Framework Directive, Birds directive, Habitats Directive and the Heavy Metals legislation.

· A strategy is needed to include biogas installations into the Kyoto-mechanism.

· EU-wide legislation is needed to ensure that biogas - upgraded to natural gas quality - can be fed into the natural gas network.

· Proposals are needed for further enhancing the use of animal by-products for biogas as announced in the 'Biomass action plan',

· Member States should include biogas in their mid-term evaluation of existing rural and regional development programmes and propose actions for the future. Rural Development strategies, including LEADER projects should contain development scenarios for biomass and biogas utilities;

· The Commission should present a coherent report on European biogas production to the European Parliament until 15 December 2008 taking into account the above mentioned proposals and the progress made;

· Efforts should be made to fund research, development and demonstration.

The draft was also discussed with independent experts and Member States administrations who have helped immensely to clarify up certain aspects of a future biogas-policy.

СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (*) (28.1.2008)

на вниманието на комисията по земеделие и развитие на селските райони

относно устойчиво селско стопанство и биогаз: необходимост от преразглеждане на законодателството на ЕС
(2007/2107 (INI))

Докладчик по становище(*): Werner Langen

(*) Процедура с асоциирани комисии − член 47 от правилника

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по земеделие и развитие на селските райони да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че производството на биогаз от тор, утайки, както и от битови, животински и органични отпадъци спомага за диверсификация на енергийните източници и следователно може все повече не само да допринесе за сигурността, конкурентоспособността и устойчивостта на енергийното снабдяване, но и да открие нови възможности за доходи на селските стопани;

2.  отбелязва с дълбока загриженост нарастващата конкуренция в много държави-членки между потреблението на енергия и използването на някои селскостопански продукти като например царевица в хранителната верига; подчертава, че тази конкуренция доведе до значително увеличаване на цените на фуражите;

3.  призовава биогазът да се използва не само при производството на електрическа енергия и топлоенергия, но осигуряването на оптималното му местно използване да се ползва с приоритет − доколкото техническите и икономическите условия позволяват това и при условие че може да се гарантира защита на здравето − така че да е възможно директно захранване с биогаз на мрежите за природен газ, чрез което се намалява зависимостта на Съюза от внос на природен газ от страни, нечленуващи в ЕС;

4.  подчертава в тази връзка, че подаването на електроенергия, топлоенергия и природен газ в мрежите трябва да става на недискриминационен принцип и призовава биогазът да бъде третиран по същия начин като природния газ, за да може биогазът да разгърне пълния си потенциал след неговото подаване в мрежата за природен газ;

5.  призовава да се положат по-големи усилия за изследване и насърчаване на нови технологии за биогаз, по-специално за използване на биомаса (второ поколение биогаз) като биогориво и за подобряване на рентабилността на съоръженията за производство на биогаз, които предоставят най–големи предимства по отношение на околната среда, тъй като ефективността на съоръженията за производство на биогаз може да се увеличи значително само чрез иновативни технологии, като например техники за извличане на газ;

6.  подчертава в тази връзка значението на „зелените” генни технологии и призовава държавите-членки и Комисията да положат по-големи усилия за провеждане на научни изследвания в областта на най-новите технологии за защита на семената и на растенията, за да се гарантира, че производството на биогаз не се конкурира с висококачествено производство на хранителни продукти и за да се позволи значително увеличаване на дела биомаса на единица площ;

7.  счита, че въпреки че новият и новаторски сектор на биогаза се нуждае от първоначално подпомагане, такива схеми за подпомагане следва да продължат да се прилагат само докато секторът стане жизнеспособен от пазарна гледна точка;

8.  призовава следователно за тестването на единен инструмент за подпомагане в ЕС по подобие на германския Закон за възобновяемите енергийни източници;

9.  призовава държавите-членки и Комисията при внасянето на бъдещи предложения относно регулирането на сектора на биогаза да разглеждат не само аспектите, свързани с околната среда, но и въздействието върху висококачествено и устойчиво производство на хранителни продукти;

10.  призовава за по-широкото използване на течен тор като източник на биогаз, тъй като това използване все още има огромен потенциал, като същевременно се насърчава децентрализацията на съоръженията за производство на енергия от биогаз; отбелязва, че по-широкото използване на течен тор за тази цел може да доведе до значително намаляване на освобождаването на метан при съхраняването на течен тор;

11.  призовава за въвеждането на опростена процедура за издаване на разрешителни за строеж на съоръжения за производство на биогаз;

12.  призовава също така за използването на продукти от първи етап на преработка, като например картофени обелки или месеста част на плодовете като биомаса за съоръженията за производство на биогаз;

13.  подчертава, че в дългосрочен план и с оглед на резултатите от допълнителни интензивни усилия в областта на научните изследвания, възобновяемите енергийни източници като биогаза и биогоривата, наред със слънчевата и вятърната енергия, могат да доведат до по-висока степен на независимост по отношение на изкопаемите горива и атомната енергия.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	24.1.2008 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	45 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Šarūnas Birutis, Jan Březina, Renato Brunetta, Philippe Busquin, Jerzy Buzek, Pilar del Castillo Vera, Dragos Florin David, Den Dover, Adam Gierek, Norbert Glante, Fiona Hall, David Hammerstein, Rebecca Harms, Erna Hennicot-Schoepges, Mary Honeyball, Romana Jordan Cizelj, Werner Langen, Anne Laperrouze, Pia Elda Locatelli, Eugenijus Maldeikis, Eluned Morgan, Angelika Niebler, Reino Paasilinna, Atanas Paparizov, Francisca Pleguezuelos Aguilar, Anni Podimata, Miloslav Ransdorf, Vladimír Remek, Herbert Reul, Teresa Riera Madurell, Mechtild Rothe, Paul Rübig, Andres Tarand, Britta Thomsen, Catherine Trautmann, Nikolaos Vakalis, Alejo Vidal-Quadras, Dominique Vlasto
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Neena Gill, Lambert van Nistelrooij, Pierre Pribetich, Vittorio Prodi, John Purvis, Esko Seppänen, Vladimir Urutchev
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (19.12.2007)

на вниманието на комисията по земеделие и развитие на селските райони

относно устойчиво земеделие и биогаз: необходимост от преразглеждане на законодателството на ЕС
(2007/2107(INI))

Докладчик по становище: Adamos Adamou

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по земеделие и развитие на селските райони да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.   вярва, че използването на биогаз за производство на топлина и електроенергия би могло да допринесе в значителна степен за достигането на задължителната цел, до 2020 г. 20 % от общото потребление на енергия в ЕС да се получава от възобновяеми източници;

2.   подчертава, че производството на биогорива от отпадъци не следва да се превърне в самоцел; намаляването на количеството отпадъци следва да остане приоритет на политиката на ЕС и държавите-членки в областта на околната среда;

3.   подчертава, че животинският тор, общинските отпадъчни води и земеделските и промишлени отпадъци могат да съдържат вещества (бактерии, паразити, тежки метали, вредни органични вещества), които могат да излагат на опасност общественото здраве и околната среда;

4.   настойчиво призовава Комисията да гарантира предприемането на подходящи предпазни мерки с цел избягване на замърсяването и разпространението на тези вещества и на всяко причинено от тях заболяване, като се има предвид, че термичната обработка намалява вирусите само до определена степен и че повечето органични замърсители почти не претърпяват редукция, а тежките метали остават незасегнати;

5.   с дълбоко безпокойство отбелязва, че в много държави-членки се появява нарастваща конкуренция между използването на определени земеделски продукти, като например царевица, в производството на енергия и в хранителната верига; подчертава, че тази конкуренция, която доведе до значителен скок в цените на фуражите, се дължи предимно на отсъствието на социални и свързани с околната среда критерии по отношение на производството на биогорива, както и на твърде централизиран подход към производството на биогаз;

6.   призовава Комисията да проучи, въз основа на сравнение на цикъла на конверсия на различни видове биомаса в предприятията за производство на биогаз, устойчивостта на тези видове по отношение на обема емисии на парникови газове и тяхното въздействие върху качеството на въздуха, биоразнообразието, включително естествената растителност (горски масиви, ливади, блатисти терени), стопанисването на земята и производството на храни;

7.  подчертава, че няма законодателство на Общността, което урежда въпросите, свързани с биогаз; признава, че прилагането на свързаното с това агро-екологично законодателство, включително Директивата за нитратите, Директивата за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (КПКЗ), Директивата за канализационните утайки, Рамковата директива за водите, Директивата за птиците, Директивата за местообитанията и законодателството относно тежките метали, е от изключително значение за гарантиране на устойчиво производство на биогаз;

8.   призовава Комисията да гарантира сътрудничеството и координацията между държавите-членки, включително тези които понастоящем не разполагат с предприятия за производство на биогаз или имат малко на брои такива, с цел взаимен обмен на най-добри практики по отношение на предприятията за производство на биогаз;

9.   призовава Комисията да събере всички налични данни за производството на биогаз в държавите-членки, с цел да се изясни развитието на темата биогаз в Европейския съюз, като се отчита, че тези данни са необходими и полезни при формулирането на съответна стратегия за решаването на проблема;

10. настоятелно приканва Комисията да представи в най-кратки срокове предложение за директива за биологичните отпадъци, включително и на стандарти за качеството; счита, че производството на биогаз трябва да се обмисли внимателно в сравнение с алтернативното използване на отпадъци и животински тор;

11. призовава Комисията да представи предложение за сертификационна схема за устойчив биогаз; такава сертификационна схема следва да се основава на подхода на снабдителната верига, като отчита всички социални и свързани с околната среда фактори

12. приканва настоящето и бъдещите председателства да стимулират по нататъшни дискусии относно начините за насърчаване на устойчиво производство на биогаз. като в тази връзка устойчивото насърчаване на съоръжения за производство на биогаз трябва да съдържа комбинирано производство на топлина и електроенергия.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	19.12.2007
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	40 0 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Adamos Adamou, Georgs Andrejevs, Margrete Auken, Liam Aylward, John Bowis, Magor Imre Csibi, Avril Doyle, Mojca Drčar Murko, Anne Ferreira, Matthias Groote, Satu Hassi, Gyula Hegyi, Jens Holm, Marie Anne Isler Béguin, Christa Klaß, Eija-Riitta Korhola, Aldis Kušķis, Linda McAvan, Roberto Musacchio, Riitta Myller, Miroslav Ouzký, Владко Тодоров Панайотов, Vittorio Prodi, Guido Sacconi, Carl Schlyter, Richard Seeber, María Sornosa Martínez, Antonios Trakatellis, Thomas Ulmer, Anders Wijkman, Glenis Willmott
Заместник(ци), присъствали на окончателното гласуване	Kathalijne Maria Buitenweg, Bairbre de Brún, Karsten Friedrich Hoppenstedt, Miloš Koterec, Johannes Lebech, Miroslav Mikolášik, Alojz Peterle, Bart Staes, Marianne Thyssen
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	29.1.2008
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	33 0 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Vincenzo Aita, Bernadette Bourzai, Niels Busk, Luis Manuel Capoulas Santos, Giuseppe Castiglione, Giovanna Corda, Gintaras Didžiokas, Constantin Dumitriu, Carmen Fraga Estévez, Ioannis Gklavakis, Lutz Goepel, Esther Herranz García, Lily Jacobs, Elisabeth Jeggle, Heinz Kindermann, Véronique Mathieu, Mairead McGuinness, Rosa Miguélez Ramos, Neil Parish, María Isabel Salinas García, Willem Schuth, Czesław Adam Siekierski, Alyn Smith, Petya Stavreva, Csaba Sándor Tabajdi, Witold Tomczak, Janusz Wojciechowski, Andrzej Tomasz Zapałowski
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Christa Klaß, Wiesław Stefan Kuc, Catherine Neris, Maria Petre, Markus Pieper, Kyösti Virrankoski