ДОКЛАД относно равенството между половете и овластяването на жените в сътрудничеството за развитие

11.2.2008 - (2007/2182(INI))

Комисия по развитие
Докладчик: Feleknas Uca
Докладчик по становище(*): Gabriela Cretu,
Комисия по правата на жените и равенството между половете
(*) Процедура с асоциирани комисии — член 47 от правилника

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно равенството между половете и овластяването на жените в сътрудничеството за развитие

(2007/2182(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2007 г., озаглавено „Равенство между половете и овластяване на жените в сътрудничеството за развитие“ (COM(2007)0100),

–   като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси и външни отношения и на представителите на правителствата на държавите-членки от заседанието им в рамките на Съвета от 14 май 2007 г. относно „Равенство между половете и овластяване на жените в сътрудничеството за развитие“,

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 806/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно насърчаване на равнопоставеността на половете в областта на сътрудничеството за развитие[1],

–   като взе предвид член 2, член 3, параграф 2, членове 137 и 141 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид Хартата за основните права на Европейския съюз, провъзгласена през 2000 г.[2], и по-специално член 23 от нея,

–   като взе предвид Конвенцията на Обединените нации от 18 декември 1979 г. относно премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW),

–   като взе предвид Четвъртата световна конференция за жените, състояла се в Пекин през септември 1995 г., Декларацията и Платформата за действие, приети в Пекин, както и последващите заключителни документи, приети на специалните сесии на Обединените нации "Пекин плюс пет" и "Пекин плюс десет" за по-нататъшни действия и инициативи за прилагане на Декларацията от Пекин и Платформата за действие, приети съответно на 9 юни 2000 г. и на 11 март 2005 г.,

–   като взе предвид Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), приети на срещата на високо равнище на хилядолетието, организирана от ООН през м. септември 2000 г., и по-специално ЦХР за насърчаване на равнопоставеността на половете и овластяване на жените като предпоставка за преодоляване на глада, бедността и болестите, като се постигне равнопоставеност на всички нива на образование и във всички области на дейност, равнопоставено управление на ресурсите и еднакво представителство в обществения и политическия живот,

–   като взе предвид доклада на Комисията относно „Целите на хилядолетието за развитие за периода 2000—2004 г.“ (SEC(2004)1379),

–   като взе предвид заключенията на председателството от Европейския съвет в Брюксел от 16—17 декември 2004 г., в които беше потвърдена пълната ангажираност на Европейския съюз по отношение на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) и за последователност в политиката,

–   като взе предвид своите резолюции от 12 април 2005 г. относно ролята на Европейския съюз за постигане на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР)[3] и от 20 юни 2007 г. относно Целите на хилядолетието за развитие – междинна равносметка[4],

–   като взе предвид своята резолюция от 17 ноември 2005 г. относно стратегия за развитие на Африка[5] и от 25 октомври 2007 г. относно състоянието на отношенията между ЕС и Африка[6],

–   като взе предвид своята резолюция от 29 ноември 2007 г. относно „Постигане на напредък в земеделието в Африка“[7],

–   като взе предвид Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН, приета на 31 октомври 2000 г., относно жените, мира и сигурността (UNSCR 1325 (2000)), и по-специално параграф 1, в която държавите-членки се призовават „да осигурят засилено представителство на жените на всички равнища на вземане на решения в националните, регионални и международни институции [...]“,

–   като взе предвид съвместното изявление на Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Европейския парламент и Комисията относно политиката на развитие на Европейския съюз: „Европейският консенсус“ (Европейският консенсус за развитието), подписано на 20 декември 2005 г.[8] и Европейския консенсус относно хуманитарната помощ от м. декември 2007 г.[9],

–   като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г.[10], изменено със Споразумението за изменение на Споразумението за партньорство (Споразумението от Котону), подписано в Люксембург на 25 юни 2005 г.[11],

–   като взе предвид Декларацията от Рим относно хармонизацията, приета на 25 февруари 2003 г. вследствие Форума на високо равнище относно хармонизацията, както и Декларацията от Париж относно ефективността на помощите, приета на 2 март 2005 г.,

–   като взе предвид Международната конференция за финансиране на развитието, проведена в Монтерей през март 2002 г., както и световната среща на високо равнище относно устойчивото развитие, проведена в Йоханесбург през септември 2002 г.,

–   като взе предвид окончателния доклад, приет през март 2005 г. на 49-ата сесия на Общото събрание на Комисията на ООН за положението на жените,

–   като взе предвид доклада на Програмата за развитие на ООН, озаглавен „По пътя към равенството“ от 2006 г.,

–   като взе предвид докладите на Фонда на ООН за населението от 2005 и 2006 г. относно състоянието на световното население, озаглавени съответно „Обещание за равнопоставеност: равнопоставеност на половете, репродуктивно здраве и Цели на хилядолетието за развитие” и „Път към надеждата: жените и международната миграция”,

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие[12] ("Инструмент за сътрудничество за развитие"(ИСР)),

–   като взе предвид статистическите данни, основани на доклада на членовете на Комитета за подпомагане на развитието към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие относно насоките на политиката за равенството между половете за периода 2004—2005 г., публикуван през юни 2007 г., и доклада на ОИСР за 2006 г. „Равенство между половете и предоставяне на помощ“,

–   като взе предвид Лисабонската стратегия за растеж и заетост от март 2000 г.,

–   като взе предвид Протокола за правата на жените в Африка, известен като „Протокол от Мапуту“, влязъл в сила на 26 октомври 2005 г.,

–   като взе предвид заключенията на Съвета от 5 и 6 декември относно прегледа на прилагането от държавите-членки и институциите на ЕС на Платформата за действие от Пекин, и по-специално на изготвения от португалското председателство съпътстващ доклад, който съдържа показатели за жените и бедността,

–   като взе предвид Международната конференция за населението и развитието (МКНР) на ООН, проведена в Кайро през м.септември 1994 г. и Програмата за действие, приета в Кайро, както и последващите заключителни документи, приети на извънредната сесия на ООН „Кайро+5” относно последващи действия за прилагане на Програмата за действие, приета през 1999 г.,

–   като взе предвид призива за действие на Брюксел за борба срещу сексуалното насилие по време на конфликти и след тях (м. юни 2006 г.);

–   като взе предвид Плана за действие от Мапуту за привеждане в действие на Рамката на европейската политика в областта на сексуалното и репродуктивно здраве и правата за периода 2007-2010 г., приета на извънредната сесия на Африканския съюз през м. септември 2006 г.,

–   като взе предвид рамката за действие на Брюксел и препоръките относно здравеопазването за устойчиво развитие, приети от министрите на здравеопазването на страните от АКТБ в Брюксел през м.октомври 2007 г.,

–   като взе предвид декларацията за „Равенство между половете: основен въпрос в едно променящо се общество“ и съответната програма за действие, приета на Петия европейски съвет на министрите,

–   като взе предвид Декларацията на министрите от Конференцията на министрите по въпросите на равенството между половете, състояла се в Люксембург на 4 февруари 2005 г.,

–   като взе предвид Решение 14/04 на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), прието на 7 декември 2004 г. в София, относно Плана за действие на ОССЕ за 2004 г. за насърчаване на равенството между половете,

–   като взе предвид плана за действие на Общността на нациите за равенство между половете за периода 2005-2015 г.,  

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по развитие и становището на комисията по правата на жените и равенството между половете (A6‑0035/2008);

А. като има предвид, че във Виенската декларация, приета на 25 юни 1993 г. от Световната конференция на ООН за правата на човека, се заявява, че „човешките права на жените и децата от женски пол са неотменна, съставна и неделима част от универсалните права на човека“,

Б. като има предвид, че Европейският консенсус относно развитието определя равенството между половете като общ принцип, съгласно който „ЕС ще включи силен компонент, свързан с въпросите на пола, във всички свои политики и практики в отношенията си с развиващите се страни“ (Раздел I — член 19), а в Споразумението от Котону ясно се подчертава ценността, свързана с равенството между половете, като се утвърждава, че „сътрудничеството спомага за подобряване на достъпа на жените до всички ресурси, което е необходимо, за да могат те да упражняват пълно основните си права“ (член 31),

В. като има предвид, че Общото събрание на ООН включи всеобщия достъп до репродуктивно здраве до 2015 г. като подцел в списъка от Цели на хилядолетието за развитие,

Г. като има предвид, че Пекинската платформа за действие подкрепя включването на въпросите на равенството между половете като ефективна стратегия за насърчаване на равенството между половете и декларира, че правителствата и другите заинтересовани страни „следва да насърчават прилагането на активна и видима политика за включване на въпросите за равенството между половете във всички политики и програми, с оглед анализиране на последиците съответно за жените и мъжете, преди вземането на решения“,

Д. като има предвид, че приблизително 2/3 от работата в световен мащаб се извършва от жени и момичета, при възвръщаемост под 5 % от дохода; като има предвид, че половината от хранителните продукти в световен мащаб се произвеждат с женския труд , а почти 74 % от незаетите жени се занимават основно с домакинска работа и грижи за семейството, в сравнение с 27 % от безработните мъже,

Е. като има предвид, че от 1,3 милиарда души, които живеят в крайна бедност, 70 % са жени, а бедността не е само признак, но и причина за неравномерното разпределение на доходите, собствеността, ресурсите, пазарната сила и правото на разпореждане със собствеността; като има предвид, че ЕС насърчава равенството между половете и правата на жените в своето сътрудничество в областта на развитието чрез двупистов подход за включване на въпросите за равенството между половете в общите политики и специфични мерки, насочени към насърчаване на правата на жените и овластяването им,

Ж. като има предвид, че икономическият растеж е необходимо, но недостатъчно условие за борбата с бедността, тъй като не създава достатъчно нови възможности за прехрана и заетост,

З. като има предвид, че неравенствата между половете водят до други неравенства, с отрицателни последици за благоденствието на жените, техните семейства, общности и личния им потенциал за развитие,

И.  като има предвид, че в повечето страни дейностите, свързани с равенството между половете, не се разглеждат като основен приоритет и въпросите на пола се считат за проблеми с второстепенно значение, а културните, религиозните и социално-икономическите практики се използват като претекст за спиране на прогреса в областта на равенството между половете и правата на жените,

Й. като има предвид, че е доказано, че овластяването на жените ускорява постигането на всички други ЦХР, като води до намаляване на бедността и подобряване на демографските, социалните и икономическите показатели,

K. като има предвид, че включването на въпросите на пола в политиките може да спомогне за превръщането на обществата в по-справедливи и демократични, като жените и мъжете се считат за равни във всички аспекти на живота, без обаче това да заменя специалните политики за равенство между половете и положителните действия, като част от двойния подход за постигане на целта за равенство между половете,

Л. като има предвид, че образованието и обучението на жените и момичетата от ранна възраст (включително и общо сексуално образование) има ключово значение за борбата за изкореняване на бедността и разпространението на болестите, като се гарантира повишаване на познанията, уменията и самочувствието на жените, с оглед на пълноценното им участие в обществото и политиката,

М. като има предвид, че доброто сексуално и репродуктивно здраве на жените и правата им във връзка с това са предпоставка за постигане на равенство между половете, тъй като способността на жените да регулират собствената си плодовитост е от основно значение за овластяването на жените и защото жените, които могат да планират кога да създадат семейство, могат да планират и останалата част от живота си; като има предвид, че здравите жени могат да имат по-голяма плодовитост и че защитата на репродуктивните права, като например семейното планиране (планиране на времето и мястото на раждането и вземане на решения относно репродуктивност, лишена от дискриминация, принуда и насилие), предоставя свобода за по-пълноценно и равноправно участие в обществото,

Н. като има предвид важността на предоставянето на финансова и техническа помощ за организациите на жените, с оглед популяризиране на програмите за най-уязвимата част от населението, включително и жените мигранти, вътрешно разселени или бежанци, и по-специално доставка на оборудване и подходяща техника и технологии за преработка на храни и облекчаване на работната натовареност, улесняване на достъпа на жени до земя, подобряване на достъпа и посещаемостта на момичетата в училищата,

O. като има предвид, че жените са уязвими по отношение на дискриминацията в семейството и дискриминацията във връзка с достъпа до недвижимо имущество и собственост върху земята, както и до ресурси и контрола върху тях,

П. като има предвид, че на жените се отказва достъп до основни здравни услуги, образование на всички равнища, икономическа независимост, възможности за кариера и участие в процесите на вземане на решение,

Р. като има предвид, че в някои култури все още съществуват традиционни и религиозни предразсъдъци, които ограничават и дискриминират достъпа на момичетата и младите жени до образование,

С. като има предвид, че най-малко 130 милиона жени са били принудително подложени на осакатяване на женските гениталии или други насилствени традиционни практики, а други 2 милиона всяка година са застрашени от такива сериозни нарушения на телесната им неприкосновеност и човешките им права,

Т. като има предвид, че жените мигранти са изложени в по-голяма степен на принудителен труд и сексуална експлоатация в сравнение с мъжете и съществува по-голяма вероятност да приемат неблагоприятни условия на труд,

У. като има предвид, че в страните, в които е имало военен конфликт и в които протичат процеси на възстановяване и реинтеграция, институционалните механизми и ангажиментите за равенство между половете представляват ефективни първи стъпки за защита и насърчаване на правата на жените; като има предвид, че участието на всички заинтересовани страни, като правителствени и политически представители, неправителствени организации, групи на гражданското общество и академичната общност, както и прякото участие на женски организации и мрежи, е съществена предпоставка за постигането на съвместно и устойчиво развитие,

Ф. като има предвид, че в Западна Африка 57 процента от възрастното население, живеещо с вируса на ХИВ, са жени, а вероятността младите момичета на възраст между 15 и 24 години да се заразят с него е над три пъти по-висока отколкото при младите мъже,

Х. като има предвид, че е налице информационна неравнопоставеност между мъжете и жените относно начините на предаване на заразата с ХИВ/СПИН и относно мерките за превенция, като тази неравнопоставеност се засилва и от общите нагласи в обществото, свързани с дискриминацията и насилието по полов признак; като има предвид, че образованието и информацията по въпросите на сексуалното и репродуктивно здраве и достъпът до услуги, свързани с репродуктивното здраве, са най-добрата гаранция за превенция на ХИВ/СПИН и други болести, предавани по полов път,

Ц. като има предвид, че всяка година все още се отчитат 536 000 смъртни случаи на родилки (95 % от които са в Африка и Азия), и на всеки смъртен случай се падат по 20 или повече случая със сериозни усложнения, които варират от хронични инфекции до травми, водещи до увреждания, като например обстетрик фистули, които биха могли лесно да бъдат избегнати чрез осигуряване на всеобщ достъп до основни и спешни акушерски грижи и услуги в областта на репродуктивното здраве,

Ч. като има предвид, че според проучване на Международния научноизследователски институт за политика в областта на храните съществува ясна връзка между хранителния статус на децата и степента на участие на жените при вземането на решения в домакинството, като жени, които са с нисък статус и нямат глас при вземането на решения в семейството, страдат по-често от недохранване; в тази връзка отбелязва, че голяма част от смъртните случаи на деца биха могли да бъдат избегнати чрез по-добро хранене и това би допринесло за постигане на Целта на хилядолетието за развитие за намаляване на детската смъртност,

Ш. като има предвид, че някои изпълнени до момента проекти се характеризират с ниска степен на ефективност поради слабости, специфични за отделните страни: нестабилни местни и национални административни органи, корумпирани правителства и липса на опит и квалифициран персонал за решаване на проблемите, свързани с овластяването на жените и равенството между половете,

Щ. като има предвид, че повишеният риск от природни бедствия и процесите на влошаване на ресурсната база на местно и/или регионално равнище засягат в диспропорционално по-висока степен групите от населението в неравностойно положение,

1.  приветства съобщението на Комисията, която го разглежда като продължение на Програмата за действие за включване на равенството между половете в сътрудничеството за развитие на Общността за периода 2001 - 2006 г.;

2.  изразява съжаление от факта, че от момента, когато Съветът за първи път обяви в своята резолюция от 20 декември 1995 г. спазването на принципа за равенството между половете в сътрудничеството за развитие като основен принцип на политиката за развитие на Общността и на държавите-членки, на практика не е направено много по този въпрос;

3   изтъква, че разбирането на хората за ролята на жените в следвоенните общества и за техния принос към следвоенното възстановяване трябва да излезе извън общата реторика за „опита на жените от войната“ и че спецификата и различието на опита на жените от войната трябва да бъдат признати;

4.  изразява съжаление, че повечето национални стратегически документи по Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР) разглеждат въпросите за равенството между половете като област с отражение върху всички останали сфери на дейност, без да се посочват специфични цели или дейности, свързани с въпросите на пола; настоятелно призовава за включване в бъдещите стратегии на цели и дейности, свързани с въпросите на пола,

5.  приветства призива на Комисията ЕС да помага на трети страни при спазването и изпълнението на международните ангажименти, като Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (1979 г.), Програмата за действие от Кайро (1994 г. и 2004 г.), Платформата за действие от Пекин (1999 г. и 2005 г.) и Декларацията за целите на хилядолетието за развитие (2000 г.);

6.  подкрепя възгледа на Комисията, че отпуснатите финансови средства за подпомагане на включването на въпросите, свързани с равнопоставеността на половете в сътрудничеството за развитие, са незначителни в сравнение със средствата, определени за други хоризонтални мерки; изразява съжаление, че само 5% от средствата, отпуснати по Инструмента за сътрудничество за развитие за тематичната програма „Инвестиране в хората” (2007-2013 г.), са предназначени за дейности по равнопоставеността на половете и че регионалните и националните стратегически документи не дават обща представа за заделените от бюджета суми за дейности по равнопоставеността на половете, тъй като въпросите за равенството между половете се споменават само като въпроси, засягащи всички сфери, и не се предоставя информация за финансирането;

7.  изразява загриженост относно новата организация на помощите на Комисията, при която отдава приоритетно значение на бюджетната помощ, тъй като това може да предизвика допълнителни трудности при оценката на напредъка по отношение на равнопоставеността на половете;

8.  препоръчва общия подход на Комисията като добра основа, на която Европейският съюз и неговите държави-членки могат да включат въпросите за равенството между половете в програмите си за сътрудничество за развитие, за да постигнат равнопоставеност на половете и овластяване на жените като основен инструмент за подобряване зачитането на правата на човека и за борба срещу бедността, но отбелязва, че има възможности за извършване на подобрения, по-специално при анализирането на данните, за да се избегне вземането на мерки, които биха могли да накърнят положението на жените;

9.  изразява убеждението, че ефективността на включването на равенството между половете в политиките за сътрудничество за развитие зависи от чувствителността на държавите-членки и заинтересованите институции на Европейския съюз към въпросите на равенството между половете; счита, че това предполага, че постигането на целите, заложени в Пътната карта за равенство между жените и мъжете за периода 2006-2010 г. (COM(2006)0092) в рамките на ЕС, е необходима предпоставка за ефективното включване на въпросите за равенството между половете в сътрудничеството за развитие;

10. подчертава необходимостта от това да се обърне внимание не само на жените, но и на отношенията между половете, и по-специално социалните отношения между мъжете и жените, които пораждат и поддържат неравнопоставеност между половете; следователно счита, че проектът трябва да е насочен към мъжете, както и към жените;

11. подчертава, че процесите на глобализация следва да предоставят нови възможности за бедните страни и специфичните потребности на жените следва да се вземат под внимание, тъй като те често са неквалифицирана работна сила, и следователно са в социално неравностойно положение;

12. призовава Комисията да представи практически предложения относно осигуряването на възможности за заетост и препитание за множеството неквалифицирани жени в развиващите се страни, в контекста на един все-по глобализиран свят;

13. призовава Комисията и държавите-членки да предприемат действия в рамките на сътрудничеството за развитие с конкретно и измеримо въздействие върху отношенията между половете, чрез извършване на промени в законите, институциите и съществуващите патриархални стереотипи, увеличаване на бюджетните средства и подобряване на социално-икономическите условия за жените;

14. призовава държавите-членки и Комисията, като работодатели в развиващите се страни, да вземат предвид принципа за достоен труд, чрез повишаване на възнагражденията съгласно препоръка 135 на МОТ относно установяване на минимални възнаграждения, като се отдели специално внимание на развиващите се страни;

15. приветства предложенията за насърчаване на защитата на трудовите и граждански права на наетите по временна заетост и насърчаване на участието на жените в синдикалните организации, с оглед смекчаване на трудностите, с които жените се сблъскват в работната среда;

16. настоятелно призовава Комисията, когато разработва политиките си за сътрудничество за развитие, да подкрепя мерки за укрепване на правния статус на жените, като насърчава еднакъв достъп до достойни условия на труд, както и основните човешки и социални права и да обърне специално внимание на нарастващия брой и уязвимостта на жените мигранти, за да се избегне превръщането на жените в новата експлоатирана класа на обществото;

17. призовава Комисията да направи оценка на потенциалното въздействие на Споразуменията за икономическо партньорство (СИП), от гледна точка на пола;

18. призовава Комисията и държавите-членки да осигурят съгласуваност между политиката на сътрудничество за развитие и другите политики на Общността (напр. търговия и селско стопанство), за да предотвратят евентуално отрицателно взаимодействие между отделните политики, по-специално по отношение на мерките за овластяване на жените;

19. отбелязва, че способността на жените да планират живота си зависи от нивото им на образование; подчертава значението на образователните програми, отчитащи въпросите на пола, които са насочени към жените и мъжете;

20. призовава Комисията да извърши анализ на проблемите на пола на всеки етап на планиране, прилагане и оценка на политиката, с цел гарантиране премахването на всички форми на дискриминация по полов признак, както и защита и насърчаване на човешките права на жените;

21. приканва Комисията да направи оценка на последиците от новите условия за помощи върху положението на жените, като се вземе предвид факта, че на жените и равенството между половете се отделя по-малко внимание, отчасти в резултат на тази нова тенденция на развитие;

22. приветства призива на Комисията за разработването на показатели за постигнатите резултати, отчитащи въпросите на пола и призовава за включването на тези показатели във всички национални стратегически документи по Инструмента за сътрудничество за развитие и Европейския фонд за развитие, както и в оценката на резултатите при междинния и окончателния преглед на тези стратегии; призовава Комисията да разработи евтини, прозрачни и разбираеми параметри под формата на количествено измерими качествени показатели, за да може да извършва редовна и ефективна оценка на напредъка по въпросите на равнопоставеността на половете и овластяването на жените; приканва Комисията, в процеса на диалог с трети страни, да повиши осведомеността относно важността на наличието на съпоставими данни, обобщени по полов признак; подкрепя показателите, разделно обобщени по полов признак в Приложение VII, като добра основа за разработване на всеобхватни инструменти за измерване на резултатите;

23. приветства факта, че в стратегията на Комисията се обръща внимание на явлението, свързано с насилието, основаващо се на пола;

24. подчертава, че насилието срещу жените не е само женски проблем и че е необходим подход, насочен не само към жените, но и към мъжете; като приветства програмите, насочени към жените-жертви, призовава Комисията и държавите-членки да разработят програми, насочени към мъжете с насилническо поведение, като по този начин се отстранят причините, а не само последствията от това явление;

25. приветства инициативата на Комисията за повишаване на осведомеността по отношение на насилието спрямо жените чрез по-широко отразяване на този проблем в медиите и подобряване на обучението на персонала на военните, правораздаващи и правоприлагащи органи; все пак настоява да се обърне по-сериозно внимание на мерките, насочени срещу трафика на хора, изтезанията и вредните традиционни практики, с подчертано внимание към осакатяването на женските гениталии, престъпленията на честта, ранните и принудителни бракове, и настоява за увеличаване на броя на женския персонал в институциите, които пряко подпомагат жертвите на тези практики;

26. приветства изразената в горепосоченото съобщение на Комисията "Равенство между половете и овластяване на жените в сътрудничеството за развитие" очевидна връзка между жените и ХИВ (от гледна точка на нарастващия процент носители на вируса); счита, че към държавите-членки на ЕС трябва да бъде отправен изричен призив за изпълнение на поетите от тях финансови ангажименти в тази област;

27. приканва Европейската комисия и държавите-членки да разработят специфични, обвързани със срокове и измерими ангажименти и да отпуснат подходящи средства, с оглед постигане на всеобщ достъп до превенция и лечение на ХИВ и свързаните с това грижи и подпомагане на всички жени и момичета до 2010 г.;

28. приветства категоричното потвърждаване в горепосоченото съобщение на Комисията "Равенство между половете и овластяване на жените в сътрудничеството за развитие" на връзката между политиките и програмите, свързани с ХИВ/СПИН, и политиките и услугите, свързани със сексуалното и репродуктивно здраве и права;

29. призовава Комисията да засили своята роля на политически лидер в областта на сексуалното и репродуктивно здраве и права (СРЗП) и да увеличи финансирането за СРЗП, с цел подпомагане на страните да постигнат ЦХР, и по-специално целта за всеобщ достъп до репродуктивно здраве, свързана с ЦХР за подобряване на здравето на майките (ЦХР5) и да разгледа въпроси, на които понастоящем не се обръща внимание, свързани със СРЗП на жените, като например обстетрик фистули и фистули, причинени от травма;

30. подчертава, че дискриминацията на момичета и жените допринася за повишен риск от заразяване с ХИВ, тъй като техният нисък социален статус ги затруднява да вземат решения по въпросите на сексуалността;

31. изразява дълбоко съжаление относно статуса на жените, който съгласно шериата е приравнен с този на движима собственост, и счита, че това потисничество напълно противоречи на всички принципи, които настоящият доклад счита за много важни;

32. приветства факта, че съобщението на Комисията признава важността на подпомагането на научните изследвания за микробициди и ваксини (които са най-обещаващите технологии за жените) и призовава Европейският съюз допълнително да гарантира включването на научноизследователската и развойна дейност за откриване на ваксина срещу СПИН и микробициди в рамките на по-общите програми за развитие и равнопоставеност на половете;

33. счита, че овластяването на жените чрез осигуряване на пълен достъп до информация, свързана със сексуалното и репродуктивно здраве, доставка на услуги и стоки, ги поставя в по-добра позиция да изискват безопасен секс и да се предпазват от заболявания, предавани по полов път, включително ХИВ; подкрепя мерките, предложени от Комисията за предпазване на жените от заболявания, предавани по полов път, и по-специално финансовата подкрепа за разработването на микробициди и ваксини, както и мерките за репродуктивно здраве и права;

34. насърчава Европейския съюз да поощрява включването на превенцията на предаването на ХИВ от майка на дете в рамките на пакета от всеобхватни подходи за борба с ХИВ;

35. подчертава значението на поставянето на жените в центъра на проблема с водоснабдяването, канализацията и хигиената; и следователно подчертава важността на разширяването на достъпа до безопасна питейна вода, подходящ санитарен контрол и вода за промишлени цели;

36. критикува остро факта, че мерките за борба срещу традиционни практики, включващи насилие срещу жените, не са включени стратегията на Комисията; осъжда всякакви правни, културни и религиозни практики, които водят до дискриминация на жените, до изключването им от политическия и обществения живот, изолиране на жените в ежедневния им живот, както и практиките, които толерират изнасилването, домашното насилие, принудителния брак, липсата на равни права при дела за развод, „убийствата на честта”, задължението на жените против волята им да носят определен тип облекло, тормоза, в случай че не спазват норми и правила, основаващи се пола, трафика на жени и принудителния труд; призовава настоятелно Комисията и държавите-членки да водят борба срещу тези практики в рамките на политиките на сътрудничество за развитие; призовава Комисията да положи енергични усилия, за да подкрепи прилагането на програми за осведомяване и застъпничество, насочени към повишаване на съзнанието на обществото и промяна на нагласите на общественото мнение, при националното планиране в отделните страни, и да заложи като критерии за добро управление на страните-партньори мерките, които се вземат за борба срещу всички форми на насилие срещу жените, включително и вредните традиционни практики;

37. отбелязва с тревога доклада на Фонда на ООН за населението относно състоянието на населението по света през миналата година , в който се признава, че в световен мащаб съществува дефицит от 60 000 000 жени и че „липсата” на тези жени се дължи на избор на пола на детето преди раждането, на аборт и детеубийство;

38. призовава Комисията и държавите-членки на ЕС да изпълнят призива на Брюксел за предприемане на действия срещу сексуалното насилие при конфликти и след тях;

39. призовава Комисията да заложи сексуалното и репродуктивно здраве и права в условията на кризи и в конфликтни райони, включително и борбата срещу сексуалното насилие, като приоритет на етапа на предоставяне на хуманитарна помощ, както и на следвоенно възстановяване;

40. подчертава необходимостта от допълване на представата за жените като уязвими жертви с образа им на силно диференцирана група от обществени фигури, притежаващи ценни ресурси и способности и имащи собствени приоритети; изтъква, че жените трябва да оказват влияние върху хода на събитията и да направляват процеса на развитие;

41. счита, че участието на жените в процесите на вземане на решения на всички нива е необходимо условие за наличието на добро управление и приветства всякакви поддържащи мерки, като стимули за попълване на квоти, подкрепа за женските движения и организации и активно насърчаване на правата на жените в националните стратегически документи; подчертава необходимостта от засилване на ролята на жените при вземането на политически решения и от гарантиране на пълното им участие във всички усилия за насърчаването на мира и разрешаването на конфликти; също така подкрепя препоръките, дадени в Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН от 2000 г.;

42. призовава ЕС да положи повече усилия за прилагане на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН от 2000 г., в която се призовава за по-голямо участие на жените на всички равнища на вземане на решения в процеса на разрешаване на конфликти и мирния процес;

43. подчертава, че изнасилването се използва като военно оръжие и че този проблем трябва да се реши чрез програми за подкрепа на жертвите;

44. призовава Европейската комисия да положи значителни усилия, за да вземе предвид равнопоставеността на половете при националното планиране; подчертава, че все още са необходими значителни усилия за включването на равенството между половете като задача на хоризонтално равнище в ежедневната практика на сътрудничеството за развитие на ЕС; призовава Комисията да се стреми към равновесие между половете в делегациите на Комисията, като назначава повече жени в състава на делегациите, в това число и като ръководители на делегации;

45. подчертава потенциала на микрокредитите като инструмент, който политиките на сътрудничество за развитие могат да използват, с цел насърчаване развитието на местните общности и овластяването на жените;

46. призовава Комисията да разработи политики за насърчаване на жените за формиране на групи за оказване на взаимопомощ, както и към самостоятелност, и в сътрудничество с международни организации (като Finance PlaNet), да разшири мрежата за микрофинансиране, така че повече жени да получат достъп до заеми, с цел подобряване на икономическия им статус;

47. призовава Комисията да предостави ясна информация за наличните механизми за наблюдение и оценка на прилагането на настоящата стратегия, включително и мониторинг на финансовите и човешките ресурси, които ще бъдат осигурени за гарантиране на ефективното й прилагане;

48. посочва, че на национално равнище има по-голяма вероятност да бъде постигната равнопоставеност на половете, ако са налице достатъчно финансови средства и квалифицирани специалисти по въпросите на равнопоставеността на половете, по-специално местни специалисти, като част от екипите по проекти;

49. настоятелно призовава Комисията да осигури за своите служители, които работят в развиващите се страни, обучение по въпросите на пола;

50. приветства мерките, предложени от Комисията в областта на образованието, като счита, че овластяването на жените чрез повишаване на равнището на образование води до подобряване на положението както на жените, така и на децата им;

51. подчертава необходимостта от по-нататъшно насърчаване на достъпа на момичетата до образование и професионално обучение на всички равнища, с цел предотвратяване на ранното отпадане от училище и подкрепа за качествена и справедлива образователна политика, чрез обучение на преподавателите по въпросите на пола, и осигуряване на подкрепа за реформа на учебните програми, в които да се включат въпросите за равенството между половете, сексуалното и репродуктивното здраве и постигането на независимост на жените, тъй като в голяма част от развиващите се страни момичетата все още са подложени на дискриминация по отношение на достъпа до образование;

52. отбелязва, че стратегията в областта на дейностите на ЕС на международно и регионално равнище за съжаление не включва позицията на ЕС относно реформата на ООН в областта на равенството между половете;

53. приветства създаването на партньорство между ЕО и ООН за равенство между половете за развитие и мир[13]; подчертава интереса на Европейския парламент за това да бъде осведомяван и включван в работата по това партньорство;

54. подчертава, че е важно да се насърчава координацията между донорите, с оглед включване на въпросите на пола в политиките, подобряване на диалога и комуникацията за постигане на общо разбирателство по подходяща методология и понятията, свързани с пола;

55. приветства намерението на Комисията да обвърже отпускането на бюджетни помощи с критерии за ефективност, оценявани на базата на показатели за резултатите, разделно обобщени на полов признак; въпреки това настоява, решенията за налагане на наказания за некомпетентност на административните органи да бъдат вземани внимателно, така че да не засягат крайните бенефициенти на помощите, т.е. жените;

56. подчертава, че само участието на жените в процеса на вземане на решения не води до намаляване на неравностойното положение на жените, но че пречките пред участието на жените могат да се преодолеят единствено чрез целеви и ефективни усилия на местно равнище;

57. подчертава, че доброто управление включва зачитане на основните свободи и разглеждане на правата на жените и равнопоставеността на половете като основни права и че тези права са много важни за постигането на ЦХР и на други цели на развитието;

58. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

• [1]    ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 40.
• [2]    ОВ С 364, 18.12.2000 г., стр. 1.
• [3]    ОВ С 33 Е, 09.02.2006, стр. 311.
• [4]    Приети текстове, P6_TA(2007)0274.
• [5]    ОВ С 280 Е, 18.11.2006 г., стр. 475.
• [6]    Приети текстове, P6_TA(2007)0483.
• [7]  Приети текстове, P6_TA-PROV(2007)0577.
• [8]    ОВ С 46, 24.02.2006 г., стр. 1.
• [9]    Декларацията за Европейския консенсус относно хуманитарната помощ беше одобрена от Съвета на 19 ноември и от Европейския парламент − на 29 ноември и беше подписана от председателите на Комисията, Съвета и Европейския парламент на 18 декември 2007 г.
• [10]  OВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3.
• [11]   ОВ L 209, 11.08.2005, стр. 27.
• [12]   ОВ L 378, 27.12. 2006 г., стр. 41.
• [13]    „Партньорството между ЕС и ООН за равенство между половете за развитие и мир“ е инициатива, в която участват Европейската комисия, Фондът на ООН за жените (UNIFEM) и Международният център за обучение на Международната организация на труда (ITCILO). Инициативата е следствие от конференцията „Как да постигнем развитие: Насърчаване на равенството между половете в новите условия за отпускане на помощи и партньорства“, организирана съвместно от Европейската комисия и UNIFEM през ноември 2005 г.

EXPLANATORY STATEMENT

In fundamental terms, your rapporteur welcomes the Commission strategy. The Commission communication takes account of many of the recommendations made by civil society organisations. Nevertheless, your rapporteur feels that key aspects have been neglected and that many of the calls made in the communication are half-hearted. She draws attention to the need to scrutinise closely the way in which the EU and the Member States implement the communication, with a view to ensuring that its proposals do not simply look good on paper but are actually put into practice.

Background

Gender equality and equal access to resources for men and women are of decisive importance to sustainable development. In Africa, for example, women make up 52% of the total population, but perform 75% of agricultural work and produce and market 60 to 80% of the food. Despite this, more than two-thirds of illiterate people in the world are women and in developing countries girls are 11% less likely than boys to attend a secondary school. In sub-Saharan Africa, women earn only 10% of income and own only 1% of assets. Women are also marginalised when it comes to decision-making. Although they make up half the electorate, they hold only 12% of parliamentary seats. Health statistics reveal an even more dramatic gulf between the sexes. In sub-Saharan Africa 60% of HIV-positive adults are women; girls account for 75% of all new cases of Aids infection among young people. In wars between States or in domestic conflicts, the first victims are always the weakest in society, i.e. women, children and the elderly. Women and young girls are vulnerable because their biological nature exposes them to risks relating to their reproductive health and sexually transmitted diseases, in particular Aids, whilst in times of war or conflict it is very difficult to gain access to reproductive health services.

The updated Commission strategy

The strategy proposes practical measures in five areas fundamental to the promotion of equality: responsible governance, employment, education, health and violence against women. The strategy contains guidelines for the more systematic integration of gender equality issues into development policy and illustrates just how effective direct budgetary aid can be in supporting measures to foster gender equality.

As one of a series of measures designed to improve the coordination of the development aid provided by the Member States and the Commission, the communication entitled ‘Gender Equality and Women’s Empowerment in Development Cooperation’ sketches out for the first time a European strategy to foster gender equality and women’s empowerment. With a view to achieving that objective, the EU strategy identifies three areas for action: firstly, 41 practical measures are proposed in the areas of responsible governance, employment, education, health and violence against women. Your rapporteur welcomes the fact that the Commission has described the 41 measures in detail and makes strengthening the role of women central to effective governance. However, not all of the 41 measures have been clearly defined: whilst some parameters leave no room whatsoever for interpretation, in your rapporteur’s view the wording of measures dealing with trade policy has deliberately been kept vague.

Secondly, the strategy calls for more effective account to be taken of gender equality as a horizontal task in political dialogue with partner countries. This goal should be achieved by establishing genuine partnerships for dialogue on gender-related issues and development involving governments, civil society, academics and international organisations. In this area, what is missing from the communication are practical proposals as to how sustainable dialogue with civil society can be developed.

Gender-related issues must be incorporated more effectively into development cooperation itself. In that connection, your rapporteur draws attention to the failure to include in the country strategy documents proper measures to implement gender mainstreaming. When cooperation strategies are devised and implemented, much greater account should be taken of the key role played by women in generating economic growth and fostering development. The strategy proposes that every measure should be assessed on the basis of its contribution to gender equality with a view to ensuring that individual development projects tackle gender-related issues more effectively.

As regards the accountability requirement, your rapporteur would like to point out that in its communication the Commission fails to highlight its own accountability vis-à-vis European citizens and the European Parliament. All the bodies and groups involved in development policy, from the media to national governments, are reminded of their responsibility and accountability, whilst the Commission skates over its own role.

Thirdly, the strategy assesses what additional benefits for gender equality budgetary aid for developing countries, or aid in specific areas such as health or education, can bring by comparison with the funding of individual projects. In that connection, your rapporteur points out that the communication fails to make clear where the money would come from and how it would be allocated. A reference to the funds involved would make the Commission’s statements in the communication more convincing.

Significant criticisms

At this point your rapporteur will briefly develop her most significant criticisms of the strategy:

The strategy and economic and trade policy

It is unfortunate that the strategy fails to mention the EPAs (Economic Partnership Agreements). At no point is reference made to the link between strengthening the role of women and the economic agreements between the EU and the ACP States – not even when the Commission makes clear its view that ‘although trade liberalisation has had a positive impact on most economies in the long term, it may also result in short-term negative consequences for vulnerable groups’.

‘Harmful traditional practices’ – traditional practices involving violence against women

Many traditional customs violate young girls’ fundamental rights – to education, to personal development and to freedom from bodily harm. Genital mutilation, arranged marriages, honour killings, dowry killings – these human rights violations symbolise the massive discrimination suffered by women in societies where such traditions are maintained. Your rapporteur deplores the fact that the 41 measures set out in the Commission strategy do not include efforts to combat these forms of violence.

Women in weak states and the least-developed countries (LDCs)

In the strategy, the Commission fails to comment on the specific role played by women in weak states and the LDCs. In weak states, women’s already low social status is further undermined by instability and/or the non-existence of organisational structures designed to safeguard the well-being of the population.

Women and agriculture – European agricultural policy

The Commission strategy and the Council conclusions both refer to the key role played by women in agriculture. Your rapporteur criticises the fact that the analysis of this issue fails to take account of the EU’s highly subsidised common agricultural policy, which is responsible, amongst other things, for destroying agricultural markets in the developing countries.

СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете (22.11.2007)

на вниманието на комисията по развитие

относно равенството между половете и овластяването на жените в сътрудничеството за развитие
(2007/2182(INI))

Докладчик по становище (*): Gabriela Creţu

(*) Процедура с асоциирани комисии – член 47 от правилника

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.     като има предвид, че е възможно жените да страдат от дискриминация в областта на брака и по отношение на достъпа до недвижима и поземлена собственост, както и до ресурси и контрола върху тях,

Б.     като има предвид, че много жени нямат достъп до основни услуги в областта на здравеопазването, образование на всички равнища, икономическа независимост, кариера, участие в процесите по вземане на решения и т.н.,

В.     като има предвид, че неравенството между половете често води до неравенство и в друго отношение с негативни последици за благополучието на жените, техните семейства и общности, както и за техните възможности за развитие в личен план,

Г.     като има предвид, че в повечето страни дейностите във връзка с равенството между половете не се разглеждат като приоритетни, като въпросът за половете се разглежда като второстепенен, а културните, религиозните и социално-икономическите практики се използват като оправдание за възпрепятстване на напредъка в областта на равенството между половете и правата на жените,

Д.    като има предвид, че е доказано, че овластяването на жените ускорява изпълнението и на останалите Цели за развитие на хилядолетието, като намалява бедността и подобрява демографските, социалните и икономическите индикатори,

Е.     като има предвид, че ефективността на някои проекти, осъществявани досега, е била намалена от слабости, специфични за различните страни: слаба местна и национална администрация, корумпирани правителства или липса на експертни познания и обучен персонал, който да се справя с проблемите, свързани с овластяването на жените и равенството между половете,

1.      препоръчва общия подход на Комисията като добра основа, на която Европейският съюз и неговите държави-членки могат да включат интегрирането на равенството между половете в програмите си за сътрудничество за развитие, за да постигнат равнопоставеност между половете и овластяване на жените като основен инструмент за подобряване зачитането на човешките права и в борбата срещу бедността, но отбелязва, че има място за подобрение, по-специално при анализирането на данните, за да се избегне вземането на мерки, които биха могли да накърнят позицията на жените;

2.      изразява убеждението, че ефективността на интегрирането на равенството между половете в политиките за сътрудничество за развитие зависи от чувствителността от страна на държавите-членки и засегнатите институции на Европейския съюз към проблемите на равенството между половете; това предполага, че постигането на целите, поставени от Пътната карта за равенство между жените и мъжете 2006-2010 г. (COM(2006)0092), в рамките на ЕС е необходимо предварително условие за успешно интегриране на равенството между половете в сътрудничеството за развитие;

3.      призовава Комисията и държавите-членки да предприемат действия в рамките на сътрудничеството за развитие с конкретно и измеримо въздействие върху отношенията между половете (изменения на закони, институции и съществуващи патриархални стереотипи, увеличаване на бюджетните средства и подобряване на социалните и икономическите условия за жените);

4.     подчертава необходимостта от това да се обърне внимание не само на жените, но и на отношенията между половете, т.е. социалните отношения между мъжете и жените, които пораждат и поддържат неравнопоставеност между половете; следователно, съответни проекти трябва да са насочени както към мъжете, така и към жените;

5.      призовава Комисията и държавите-членки да гарантират съгласуваност между политиката на сътрудничество за развитие и другите политики на Общността (напр. търговия, селско стопанство), за да предотвратят евентуално отрицателно влияние, по-специално по отношение на мерките за овластяване на жените;

6.      счита, че участието на жените в процесите на вземане на решения на всички нива е необходимо условие за добро управление и приветства всякакви поддържащи мерки, като стимули за попълване на квоти, подкрепа за женските движения и организации, активно насърчаване на правата на жените в СПО и т.н.; подчертава необходимостта от увеличаване на ролята на жените при вземането на политически решения и от гарантиране на пълното им участие във всички усилия за насърчаването на мира и разрешаването на конфликти и подкрепя препоръките на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН от 2000 г.;

7.      приканва Комисията да направи оценка на последиците от новите условия за подпомагане върху положението на жените, като се вземе предвид, че вниманието към жените и равенството между половете е намаляло, отчасти като резултат от тази нова тенденция в развитието;

8.     приветства намерението на Комисията да обвърже отпускането на бюджетни помощи с критерии за измерване на изпълнението, оценявани на базата на индикатори за резултат, разделно обобщени на полов принцип; настоява обаче, решенията за налагане на наказания за некомпетентност на администрациите да бъдат вземани внимателно, така че да не засягат крайните бенефициенти на помощите, т.е. жените;

9.      призовава Комисията да разработи политики за насърчаване на жените във формирането на групи за оказване на взаимна помощ, както и към самостоятелност, и, в сътрудничество с международни организации (като Finance PlaNet), да разшири мрежата за микрофинансиране, така че повече жени да получат достъп до заеми с цел подобряване на икономическото им положение;

10.    настоятелно призовава Комисията, когато разработва политиките си за сътрудничество за развитие, да подкрепя мерки за укрепване на правния статус на жените, насърчава еднакъв достъп до прилични условия на труд, както и основните социални права и правата на човека и да обърне специално внимание на нарастващия брой и уязвимостта на жените мигранти, за да се избегне превръщането на жените в новата експлоатирана класа на обществото;

11.    приветства мерките, предложени от Комисията в областта на образованието, като счита, че овластяването на жените чрез повишаване на равнището на образование подобрява положението както на жените, така и на децата им;

12.    подчертава необходимостта от по-нататъшно насърчаване на достъпа на момичета до образование и професионално обучение на всички равнища, от предотвратяване на ранното напускане на училище и подкрепа за качествена образователна политика, даваща равни възможности, посредством преподаватели, образовани по свързаните с пола въпроси, и подкрепа за реформа на учебните програми, в които да се включи тематиката за равенството между половете, сексуалното и репродуктивното здраве и постигането на независимост на жените, тъй като в голяма част от развиващите се страни момичетата все още са подложени на дискриминация по отношение на достъпа до училищата;

13.    счита, че овластяването на жените чрез осигуряването на пълен достъп до информация, свързана със сексуалното и репродуктивното здраве, услуги и снабдяване ги поставя в по-добра позиция да изискват безопасен секс и да се предпазват от заболявания, предавани по полов път, включително HIV; подкрепя мерките, предложени от Комисията, по-специално финансовата подкрепа за разработването на микробициди и ваксини, които да предпазват жените от заболявания, предавани по полов път, както и мерките за репродуктивното здраве и права;

14.    подчертава, че насилието срещу жените не е само женски проблем и че е необходим подход, насочен не само към жените, но и към мъжете; като приветства програмите, насочени към жените-жертви, призовава Комисията и държавите-членки да разработят програми, насочени към мъжете с насилническо поведение, като по този начин третира причините, а не само последствията на този феномен;

15.    приветства инициативата на Комисията да повиши осведомеността по отношение на насилието спрямо жените, като увеличи отразяването в медиите и обучението на персонала на военните, правораздаващи и правоприлагащи органи; настоява обаче да се обърне по-сериозно внимание на мерките, насочени срещу трафика на хора, изтезанията и вредни традиционни практики, с подчертано внимание към генитално осакатяване на жени, престъпления на честта, ранни и принудителни бракове, и настоява за увеличаване на женския персонал в институциите, които пряко подпомагат жертвите.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	20.11.2007
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	16 0 7
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Edit Bauer, Hiltrud Breyer, Ilda Figueiredo, Věra Flasarová, Lívia Járóka, Piia-Noora Kauppi, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Esther De Lange, Roselyne Lefrançois, Siiri Oviir, Marie Panayotopoulos-Cassiotou, Zita Pleštinská, Anni Podimata, Christa Prets, Teresa Riera Madurell, Eva-Britt Svensson, Anna Záborská
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Jill Evans, Iratxe García Pérez, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Donata Gottardi, Anna Hedh, Filiz Hakaeva Hyusmenova
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	29.1.2008
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	18 13 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Thijs Berman, Josep Borrell Fontelles, Marie-Arlette Carlotti, Corina Creţu, Marek Aleksander Czarnecki, Nirj Deva, Koenraad Dillen, Fernando Fernández Martín, Alain Hutchinson, Romana Jordan Cizelj, Madeleine Jouye de Grandmaison, Filip Kaczmarek, Glenys Kinnock, Maria Martens, Gay Mitchell, Luisa Morgantini, Horst Posdorf, José Ribeiro e Castro, Toomas Savi, Frithjof Schmidt, Jürgen Schröder, Feleknas Uca, Johan Van Hecke, Jan Zahradil
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Gabriela Creţu, Sorin Frunžaverde, Miguel Angel Martínez Martínez, Manolis Mavrommatis, Atanas Paparizov, Anne Van Lancker, Ralf Walter, Renate Weber
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Catherine Neris