ДОКЛАД относно предложение за препоръка на Европейския парламент до Съвета относно ролята на Европейския съюз в Ирак

29.2.2008 - (2007/2181(INI))

Комисия по външни работи
Докладчик: Ana Maria Gomes

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРЕПОРЪКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ ДО СЪВЕТА

относно ролята на Европейския съюз в Ирак

(2007/2181(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението за препоръка до Съвета, внесено от Ana Maria Gomes от името на групата PSE относно ролята на Европейския съюз в Ирак (B6-0328/2007),

–   като взе предвид предишните си резолюции относно Ирак, и съвсем наскоро тази от 25 октомври 2007 г[1].

–   като взе предвид своята резолюция от 12 юли 2007 г. относно хуманитарната ситуация на иракските бежанци[2],

–   като взе предвид решенията от своя Председателски съвет от 15 ноември и този от 6 декември 2007 г. относно състава и изпращането на „специална делегация за връзките с Ирак“,

–   като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси и външни отношения относно намесата на ЕС в Ирак, проведен на 23 и 24 април, 15 и 16 октомври и на 19 и 20 ноември 2007 г.,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 7 юни 2006 г., озаглавено „Препоръки за възобновен ангажимент на Европейския съюз към Ирак“ (СОМ (2006)0283),

–   като взе предвид Международния пакт с Ирак, приет в Шарм ел-Шейх, Египет, на 3 май 2007 г.,

–   като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на ООН – 1546 (2004 г.), 1770 (2007 г.) и 1790 (2007 г.), и по-специално приложения І и ІІ към последната,

–   като взе предвид Съвместната дейност на Съвета 2005/190/ОВППС от 7 март 2005 г. относно интегрираната мисия на ЕС в Ирак за подкрепа на правовата държава EUJUST LEX[3], установена в рамките на Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО), и последващите съвместни действия, които внасят изменения в нея и разширяват мандата на мисията,

–   като взе предвид Европейската стратегия за сигурност от 2003 г. относно „Сигурна Европа в един по-добър свят“ от 12 декември 2003 г.,

–   като взе предвид Европейския консенсус за развитие от 22 ноември 2005 г.,

–   като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2006 г. относно жените във въоръжените конфликти и тяхната роля в следконфликтното възстановяване[4],

–   като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2006 г. относно МСП в развиващите се страни[5],

–   като взе предвид член 114, параграф 3 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A6-0052/2008),

А.       като има предвид, че от 2005 г. насам в Република Ирак на два пъти се проведоха многопартийни избори, беше приета Конституция чрез провеждане на референдум, бяха положени основите за федерална държава и страната пое по нелекия път на изграждане на демократични институции,

Б.        като има предвид, че както иракското общество така и неговото политическо ръководство са дълбоко разединени и като има предвид, че положението със сигурността в държавата продължава да бъде изключително опасно,

В.        като има предвид, че Ирак е подложен на сектантски конфликт и бунтове и също така е засегнат от цялостна липса на правова държава,

Г.        като има предвид, че положението със сигурността в Република Ирак се е подобрило, но иракските сили все още са изправени лице в лице с предизвикателството да поддържат и укрепват това подобрение с международна помощ, и че сериозните усилия за гарантиране на възстановяване и устойчиво развитие, както и способността на ЕС да помогне на иракския народ, зависят от непрестанното подобряване на политическото положение и сигурността,

Д.       като има предвид, че десетилетия наред, по време на диктаторския режим, публичната администрация на Ирак е ръководена така, че по-скоро да се упражнява контрол над населението, отколкото да се осигурят обществени услуги, и че годините на строго централизирана администрация от страна на партията Баас доведе до сериозни недостатъци по отношение на способността на иракчани да управляват бюджета и финансовите средства по подходящ начин, като резултатът е, че общественият сектор понастоящем е нестабилен и отслабен, като липсва цялостно развита култура на определяне на приоритетите при предоставянето на обществени услуги на иракското население,

Е.        като има предвид, че съседните държави трябва да се въздържат от каквато и да е намеса във вътрешните работи на Ирак и да зачитат неговата независимост, суверенитет и териториална цялост и желанието на иракския народ да изгради конституционната и политическата система на страната със собствени усилия,

Ж.       като има предвид, че този конфликт е причинил към настоящия момент разселването на 2,4 милиона лица в рамките на Ирак и на 2,28 милиона бежанци в съседните държави, най-вече в Сирия и Йордания,

З.        като има предвид, че кюрдският регион е единственият регион в Ирак, където в достатъчна степен е гарантиран мирът и стабилността и където международното сътрудничество за развитие и частните инвестиции се увеличават,

И.       като има предвид, че в качеството на участник на световната сцена ЕС следва да поеме своята отговорност за изграждането на нов демократичен Ирак и че политиката на ЕС спрямо Ирак следва да се разглежда в широкия контекст на стратегическото партньорство на ЕС за Средиземноморието и Близкия Изток,

Й.       като има предвид, че ЕС подчертава необходимостта от по-стратегически подход в подкрепата за Ирак в процеса на изграждане на демократична федерална държава, като има предвид, че ЕС признава, че за да може да предостави ефективна помощ, трябва да съществува стабилно партньорство с Ирак, непрестанна ангажираност от страна на правителството на Ирак за гарантиране на сигурност, помирение, готовност за сътрудничество, усилия за изграждане на капацитет и демокрация, и усилия в борбата срещу корупцията и гарантиране на прозрачността и ефективността като основополагащи предпоставки за по-голяма роля на Европейския съюз в Ирак; като има предвид, че ключовите предизвикателства за възстановяването са залегнали в институционалния и социалния фронт, а именно изграждането на капацитет на институциите и администрацията, укрепването на правовата държава, прилагането на закона и зачитането на правата на човека,

К.       като има предвид, че ЕС е установил необходимостта от прилагане на система за многогодишно планиране на операциите, което надхвърля текущото годишно планиране основано на специални мерки, с цел подобряване ефективността на помощта, която предоставя,

Л.       като има предвид, че ЕС трябва да адаптира използването на своите средства, в съответствие с конкретните вътрешни, регионални и хуманитарни предизвикателства, пред които Ирак е изправен; като има предвид, че ефективността, прозрачността и видимостта са основни предпоставки за нарасналата роля на Европейския съюз в Ирак,

М.      като има предвид, че Ирак се е върнал назад спрямо 70-те години, когато равнището на доходи на страната беше средно, и като има предвид, че е необходимо ЕС да приспособи съответно използването на неговите ресурси,

Н.       като има предвид, че Комисията разполага с малка делегация в Багдад от м. декември 2005 г., с оперативен отдел, установен в Аман, и счита, че е много трудно да се действа в някои райони, особено в Багдад, в резултат на военните договорености и положението със сигурността,

О.       като има предвид, че от 2003 г. насам Комисията е предоставила над 800 милиона евро в помощ на Ирак (най-вече чрез Международния фонд за възстановяване на Ирак (IRFFI)) и като има предвид, че ЕС е бил непряко въвлечен в усъвършенстването на принципите на правовата държава в страната от 2005 г. насам, посредством своята мисия, свързана с Европейска политика за сигурност и отбрана (ESDP) и Мисията на ЕС за правова държава в Ирак (EUJUST LEX); като има предвид, че мандатът на EUJUST LEX е бил удължен за последен път,

П.       като има предвид, че правителството на Ирак заедно със Световната банка и ООН съгласуваха Международния пакт с Ирак през м. май 2007 г. като концепция на правителството на Ирак за следващите 5 години и като основен референтен документ за ангажираността на международната общност в страната, при пълно одобрение от страна на Европейския съюз в качеството на един от основните донори,

Р.        като има предвид, че резолюция 1770 (2007 г.) на Съвета за сигурност на ООН наскоро значително разшири мандата на мисията на ООН в Ирак,

С.       като има предвид, че годините на режима на Баас и десетилетията войни са оставили след себе си общество, травматизирано от войната, етническите чистки (включително чрез химическо оръжие, като например в Халабджа) и международната липса на внимание към тези престъпления; като има предвид, че международната общност и особено онези държави, които подкрепиха нахлуването на територията на Ирак, имат законово и морално задължение и интереси в областта на сигурността да подкрепят иракското население и като има предвид, че Европейския съюз, координирайки действията си с другите международни донори, трябва бързо и творчески да мобилизира всички съответни инструменти, с които разполага, за да даде своя принос,

Т.        като има предвид, че Европейският парламент е решен да задълбочи своите отношения със Съвета на представителите на Ирак, в това число чрез официални връзки,

1.   отправя следните препоръки към Съвета:

а)      да приеме заедно с Комисията нова стратегия, която ще увеличи едновременно и количеството и особено качеството на подкрепата от страна на ЕС за усилията, полагани от ООН за изграждане на сигурен, стабилен, обединен, процъфтяващ и демократичен Ирак, който подкрепя човешките права, защитава своите малцинства, насърчава междуетническата толерантност, за да проправи път за регионална сигурност и стабилност; и да отговори на резолюция 1770 (2007 г.), която значително увеличава ролята на ООН в Ирак;

б)      да насочи подкрепата на ЕС за демократично управление по-специално към три цели, а именно: увеличаване на координацията между правителството и Съвета на представителите с оглед намаляване до минимум на пречките в законодателния процес; укрепване на изборните процедури на местно равнище, за да се гарантира, че провинциалните съвети представляват напълно цялото местно население; и засилване на местната демокрация чрез консултативни механизми за редовно и често участие на местното население в процеса на вземане на решения;

в)        да концентрира помощта от страна на ЕС в Ирак главно към подходящо техническо подпомагане и изграждане на капацитет в сферата на правовата държава, правосъдието и правата на човека, доброто управление, финансовия и бюджетен мениджмънт, равенството между половете, здравето и образованието и към укрепване на федералните, регионални и местни правителствени институции;

г)      да прикани настоятелно Комисията да гарантира прозрачността и ефективността на помощта на ЕС за Ирак чрез:

- проследяване на вече изразените през 2005 г. притеснения в становището относно Общия бюджет за 2006 г., внесено от комисията по външни работи на Парламента, като бъде предоставена цялостна, редовна и прозрачна информация относно действителното предоставяне и използване на помощ от страна на ЕС, по-специално на средствата, които се насочват чрез Международния фонд за възстановяване на Ирак (IRFFI);

- пряко осъществяване на дейност на място ако и където обстановката по отношение на сигурността го позволява, а именно в района на пресушените блата в южната част на страната, с тяхното особено пренебрегнато население, и кюрдския регион;

- насърчаване на агенциите на ООН и други международни организации да постъпят по същия начин;

- осигуряване на пълна подкрепа за местните заинтересовани страни, в това число гражданското общество и правителствените органи, при създаването, прилагането и устойчивото използване на проекти и програми;

- осигуряване на това, че финансираните от страна на ЕС проекти не припокриват, а допълват работата на другите международни донори;

- увеличаване пропорцията на финансирането от страна на ЕС за двустранните проекти в областта на техническата помощ и изграждането на капацитет и подобряване на прекия контрол на ЕО върху средствата;

- преместване на основната насоченост на подкрепата от страна на ЕС към двустранните проекти, които са съсредоточени върху техническото подпомагане и изграждането на капацитет в сферата на правовата държава, финансовия мениджмънт, демократичното управление и човешките права;

- осигуряване на насочването на съществена помощ от страна на ЕС за подобряване на управлението на публичните финанси и бюджетния контрол, за да се гарантира, че правителството на Ирак може по-добре да изразходва значителните и нарастващи публични средства, с които понастоящем разполага;

- използване на своя опит от програмите за предоставяне на помощ и подпомагане на партньорите по Европейската политика за добросъседство, за да се намерят способи за по-ефективно участие в Ирак;

д)      да разгледа възможността за приемане от страна на Комисията на многогодишен Документ за национална стратегия за Ирак;

е)      да насърчи подновяването на двустранните политически, дипломатически, културни и икономически отношения и обмен между държавите-членки и Ирак;

ж)     да включи следните елементи в нова стратегия за проактивна ангажираност от страна на ЕС и неговите държави-членки в Ирак, която да се приложи доколкото обстоятелствата, а именно сигурността, го позволяват, и при провеждане на близки консултации с иракските органи и други партньори, като агенциите на ООН и НПО:

- увеличаване размера, отговорността и средствата на делегацията на Комисията в Багдад, придобиване на собствени нови помещения и и гарантиране безопасността на условията, при които живеят и работят служителите; насърчаване на държавите-членки на ЕС, които не са представени в Багдад, да се завърнат и да споделят помещенията на Комисията и свързаните разходи за сигурност;

- осигуряване на по-видимо присъствие на ЕС/ЕО в Ербил, Насирия, Басра и в други райони на Ирак, където обстановката по отношение на сигурността го позволява;

- увеличаване подкрепата за правовата държава и правосъдието, чрез продължаващо концентриране по- специално върху съдебните институции и неправителствените органи в следните области: укрепване на Института за съдебно обучение, подкрепа за създаването на служби за разследване на тежки престъпления, укрепване на Висшия съдебен съвет, помощ за създаването на пилотен съд в Басра, укрепване на Иракската адвокатска колегия и подпомагане за създаването на центрове за правна помощ;

- надграждане на положителния опит от EUJUST LEX и подготвяне на продължението на мисията, въз основа на придобитите познания и въз основа на задълбочена външна оценка, в това число в рамките на Ирак, относно въздействието на мисията, с оглед допълнителното укрепване на иракската полицейска и наказателноправна система като се използват едновременно ЕПСО и инструментите на Общността;

- предоставяне на подкрепа за реформата на управлението на публичните финанси и отчетността;

- продължаване предоставянето на техническа подкрепа за организирането на свободни и честни избори;

- подкрепа за процеса на помирение, а именно инициативите относно Киркук и други вътрешно оспорвани територии, включително населените с асирийци области, известни като „Равнините Nineveh“ и християнските малцинства, които живеят в тях; подкрепа за инициативите на ООН за улесняване на регионалния диалог, а именно като се намерят начини и средства за подобряване оперативния капацитет, в това число въздушния транспорт;

- възползване от специфичното естество на Инструмента за стабилност[6] за предоставяне на съществена помощ, решаваща за развитието в ситуация на криза или излизане от криза, като преобладаващата в Ирак: подкрепа за развитието на демократични, несектантски, плуралистични, федерални, регионални и местни институции, като се поставя специален акцент върху Съвета на представителите и неговата способност да ръководи законодателния процес, да контролира изпълнителната власт и да осигури по-силна позиция за жените в иракското общество; насърчаване зачитането на човешките права и основните свободи, демокрацията и правовата държава, като се поставя особен акцент върху правата на жените, малцинствата и децата; подкрепа за мерки за укрепване развитието и организирането на гражданското общество и участието му в политическия процес, както и за насърчаване на независими, плуралистични и професионални медии; подкрепа за дейности за отстраняване на мини;

- предоставяне на съвети и подкрепа за кюрдския регион и неговото управление в усилията му да се бори с трафика на наркотици;

- запазване съсредоточаването на средствата на Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР)[7] предназначени за Ирак във връзка с Целите на хилядолетието за развитие, за да се гарантира, като въпрос с най-висок приоритет, всеобщият достъп до жизненоважните грижи, предоставяни от общественото здравеопазване, което спешно се нуждае от мерки за укрепване на институциите и изграждане на капацитет с оглед коригиране на острия структурен дефицит; и предприемане на приоритетни действия, за да се избегне допълнително влошаване на образователната система, в това число прилагане на практически мерки за осигуряване на пълен достъп на момичетата до всички нива на образование; както и подкрепа за съживяването на екологичната и социална система на пресушените блатисти местности и опазване на уникалното наследство на местното арабско население;

- насърчаване на европейски НПО да започнат диалог с техните иракски еквиваленти, които вече са особено активни в кюрдския регион, и да използват широко Европейския инструмент за демокрация и човешки права (EIDHR)[8] за предоставяне на техническа и финансова помощ на организации на гражданското общество, с цел да се обърне внимание на: равното участие на жените и мъжете в политическия, икономическия и социалния живот; насилието насочено срещу жени, а именно насилствените бракове, престъпленията „на честта“, трафика и осакатяването на полови органи; правата на местното население и лицата, принадлежащи към малцинства и етнически групи, в това число асирийците (халдейци, сирийски християни и други християнски общности), язиди и тюркмени; правата на децата, особено борбата срещу детския труд, детската проституция и трафика на деца; борбата срещу безразборното задържане и мъченията; и премахването на смъртната присъда;

- насърчаване и подпомагане правителството на Ирак, за да приеме, като въпрос от изключителна спешност, законодателство относно извънредни ситуации за предоставяне на финансова помощ на над един милион бедстващи жени, глави на семейства, и зависимите от тях лица;

- увеличаване на финансовия пакет за Ирак по програма „Erasmus Mundus“; подкрепа за текущите и нови дейности, насочени към създаването на мрежи между иракските и чуждестранните университетски институции и организации, отделни университетски преподаватели и интелектуалци и студентски организации, с оглед съживяване на академичната общност;

- укрепване капацитета на иракските органи за упражняване на ефективен граничен контрол, който наред с другото следва да намали притока от оръжия и въоръжение в страната; помощ за слагането на край на нелегалния поток от малки оръжия и леко въоръжение към Ирак, а именно като Кодексът за поведение на ЕС при износ на оръжие стане правно задължителен, като се подобри надзорът от страна на Алтеа на EUFOR върху натрупаните количества в Босна и Херцеговина, като се ускори унищожаването на натрупаните количества на Балканите и се окаже съдействие на иракските органи за събиране на излишните малки оръжия и леко въоръжение посредством мащабна програма за разоръжаване, демобилизация и реинтеграция, като се използват едновременно ЕПСО и инструментите на Общността;

- продължаване на желаните и продуктивни преговори във връзка с новото Споразумение за търговия и сътрудничество, като същевременно се подчертава значението на зачитането на човешките права като елемент, засягащ договорните отношение на ЕС с трети страни, в това число и в борбата срещу тероризма;

- предоставяне на административна и техническа помощ и насърчаване на изграждането на местен капацитет с оглед да се подпомогне правителството на Ирак за прилагане на новата му програма за микрокредити и да се обменят най-добри практики относно положителната роля, която микрокредитирането може да играе за предоставяне на права на жените в техните общности, и особено на над един милион бедстващи вдовици;

-    настоятелно приканване на Комисията да облекчи тежкото положение на иракските бежанци в Йордания и Сирия и в други държави в региона, засегнати от кризата с иракски бежанци, и значително увеличаване на прозрачността и ефективността на помощта на ЕС за иракските бежанци в тези държави;

- увеличаване на подкрепата на ЕС за НПО и международните организации в техните усилия да облекчат тежкото положение на иракските бежанци в съседните страни, както и на вътрешно разселените лица (ВРЛ), в това число 4 000 асирийски семейства, които са намерили убежище главно в Равнините Nineveh; настоятелно призовава иракските органи да изпълнят задълженията си за осигуряване на финансова и друга подкрепа за реинтеграцията на бежанците и ВРЛ;

- увеличаване възможностите на иракските бежанци за намиране на убежище в държавите-членки на ЕС, слагане край на настоящите произволни критерии при предоставянето на закрила и предотвратяване на завръщането на сила; спешен отговор на изключително трудното и тежко положение на палестинските бежанци, които са блокирани в граничния район между Ирак и Сирия;

- призоваване на правителството на Ирак и международните органи да възстановят античните предмети, взети от иракския Национален музей в Багдад и от други части на Ирак вследствие на инвазията през 2003 г., с цел опазване на иракската история и култура за бъдещите поколения;

з)      да използва ценния опит, придобит от ЕС и неговите държави-членки в успешните операции на Провинциалните екипи за възстановяване (PRT) в Афганистан, и да разгледа възможността за участие в усилията на Провинциалните екипи за възстановяване в Ирак, главно при предоставянето на основни услуги и инфраструктура;

и)     да насърчи европейски фирми да инвестират във възстановяването на Ирак в контекста на търгове, финансирани от правителствата на държавите-членки и от иракското правителство и/или на основата на тясно сътрудничество между тях;

й)     да насърчи и подпомогне участието на европейските фирми в търгове за договори за възстановяване на Ирак, тяхното присъствие на място и използването на предходния опит, придобит в Ирак както преди войната, така и по време на възстановителния период;

к)      да приветства статута на Ирак на наблюдател в Световната търговска организация (СТО) като ключова стъпка в посока реинтеграцията на Ирак в международната икономика, което спомага за положително допълнение към преговорите между Европейския съюз и Ирак относно Споразумението за търговия и сътрудничество; да очаква неговото пълно присъединяване към СТО в подходящ бъдещ момент;

л)      да води преговорите относно Споразумението за търговия и сътрудничество между ЕС и Ирак така, че да улесни и насърчи вътрешните реформи в Ирак и да доближи търговския режим на Ирак до правилата и контролните мерки на многостранните системи; да информира редовно Парламента за достигнатия етап в преговорите между ЕС и Ирак по отношение Споразумението за търговия и сътрудничеството;

м)     да насърчава иракското правителство да използва приходите от продажби на петрол по такъв начин, че да гарантира, че те ще бъдат отново инвестирани в Ирак и че ще бъдат управлявани от органи за обществени поръчки при окончателен контрол от страна на иракското правителство; да препоръча този подход да бъде основно условие за осигуряване на подкрепа от страна на ЕС за възстановяването и развитието на иракската икономика;

н)     да призове многонационалните сили в Ирак (MNF-I) да започнат диалог с правителството на Ирак и да дадат отчет относно положението на над 24 000 лица, задържани от многонационалните сили в Ирак, така че да се осигури зачитане на правото им на справедлив процес и на основните им човешки права;

о)     да започне диалог със САЩ и активно да работи в посока засилена многостранност на ролята, която международната общност играе в страната, под егидата на ООН; да подкрепи усилията на Ирак за увеличаване честотата и задълбочеността на разговорите, водени със съседните на Ирак държави, по-специално Иран, Сирия, Саудитска Арабия и Турция във връзка с бъдещето на Ирак, без да се засяга какъвто и да е друг тревожен въпрос; да призове настоятелно Турция да зачита териториалната цялост на Ирак и да не отвръща на терористични действия чрез военни действия на територията на Ирак; да призове настоятелно Ирак да не допуска иракската територия да бъде използвана като база за терористични действия срещу Турция;

п)        да разкрие информацията за това кои частни военни компании и частни охранителни компании отговарят за сигурността на служителите на ЕС в Ирак; да приеме концепция относно наемането на военни и частни охранителни компании по време на операции в рамките на ЕПСО, да установи ясни насоки за използването на частни военни и охранителни компании от институциите на ЕС;

2.  подчертава ангажимента на Парламента към принципите и практиките на парламентарната демокрация; във връзка с това припомня своята инициатива в Бюджета за 2008 г. за оказване подкрепа за изграждането на демокрация на парламенти от трети държави, своята решимост дейно да подкрепи Съвета на представителите на Ирак като предложи помощ за изграждане на капацитет, и своята работа за насърчаването на двустранните отношения посредством своята специална делегация за Ирак; във връзка с това, взема решение да подкрепи по-нататъшното развитие на Съвета на представителите на Ирак посредством:

(а) разработване на инициативи за укрепване на възможностите на избраните иракски представители за изпълнение на конституционната им роля в обществото чрез добри парламентарни практики, ефективни отношения с изпълнителната власт и достигане до избирателите;

(б) увеличаване трансфера на придобит опит в действащата администрация, обучаване на професионален персонал, развиване на напълно оперативна система от комисии, изчерпателен правилник и институционална прозрачност и отчетност;

(в) предоставяне на експертен опит при изготвянето на законодателство, което е от съществено значение за ефективното прилагане на федерална държавна структура;

3.  възлага на своя председател да предаде тази препоръка на Съвета и, за сведение, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки и на правителството и Съвета на представителите на Република Ирак.

• [1]  Приети текстове, P6_TA(2007)0481.
• [2]  Приети текстове, P6_TA(2007)0357.
• [3]  ОВ L 62, 09.03.2005 г., стр. 37.
• [4]  ОВ C 298 Е, 08.12.2006 г., стр. 287.
• [5]  ОВ C 298 Е, 08.12.2006 г., стр. 171.
• [6]  Вж. Регламент (EC) No 1717/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 г.за установяване на Инструмент за стабилност (OВ L 327, 24.11.2006 г., стp. 1).
• [7]  Вж. Регламент (EC) No 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. за създаване на финансов инструмент за развитие на сътрудничеството (OВ L 378, 27.12.2006 г., стp. 41).
• [8]  Вж. регламент (EC) No 1889/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно установяване на финансов инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света (OВ L 386, 29.12.2006 г., стp. 1).

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Introduction

1.   This recommendation of the European Parliament to the Council is about the future of Iraq and the future of the EU’s involvement in that country. While the emphasis of this report therefore lies in addressing concrete proposals to the Council on how to improve the situation on the ground in Iraq, any reflection on the EU’s involvement in that country cannot avoid the lessons learned from the mistakes of the past.

Iraq since 2003

2.   The 2003 invasion of Iraq has been a strategic and humanitarian disaster. Independently of the various justifications used by the US and its allies to go to war in March 2003, the actual outcome has unfortunately disappointed the naively and irresponsibly optimistic pre-war predictions in most, if not all, areas.

3.   Strategically, the invasion has endangered Iraqi unity; it has created a vast training ground for terrorist organisations (namely Al Qaeda), on a scale only comparable to Afghanistan in the 1980s and 1990s; it has removed one of the major barriers to Iran’s aspirations for regional hegemony; it has served as a source of inspiration for extremist Islamist discourse, and probably practice, on a global scale; and, perhaps above all, it has weakened the ability of democratic movements in the Middle East to promote peaceful, gradual and sustainable political and economic change in their respective countries.

4.   On the humanitarian level the outcome of the 2003 invasion is even more questionable. Estimates of casualties vary wildly, from between 77.757 to 84.705[1] civilian casualties, over 100.000 to 150.000[2] of war-related deaths (civilian and non-civilian), including deaths from criminal gangs, to between 392,979 to 942,636 excess Iraqi deaths linked to the 2003 invasion and subsequent occupation, which include casualties due to increased lawlessness, degraded infrastructure and poorer healthcare[3]. At the time of writing 3880 US soldiers have died in Iraq.

5.   More important than an exercise in morbid accountability is the acknowledgement that the 2003 war and the subsequent chaos and violence have added a new and thick layer of collective trauma to a society already suffering from the consequences of decades of war, dictatorship and sanctions. While the removal of the Saddam regime is in itself a positive development, it, and other laudable spin-offs of the 2003 invasion – namely in the field of democracy and constitutional order – have to be seen as just parts of an equation that overall has most probably left the Iraqis worse off than they were. The most disturbing proof for this is the degree to which Iraqis are voting with their feet. Out of a total population of around 27 million, over 2 million Iraqis are IDPs, having left their homes mostly as a result of the ongoing violence and another 2 million have left the country and are now refugees, mostly in neighbouring Jordan and Syria. There are 200.000 Iraqi refugees in Europe. The refugee crisis has caused a considerable brain drain, disproportionately affecting the once prosperous and educated Iraqi middle class. According to UNAMI and other UN agencies, in some hospitals, 80% of medical doctors have left; depending on the region, 30% to 70% of the schools have closed; 70% of the population lack access to adequate water supply and 81% have no access to effective sanitation; chronic child malnutrition stands at 23%. Unemployment is still rampant: according to UNAMI it stands at over 80%, while over half the population lives on less than $1/day.

6.   While these numbers have their roots in the long decline of the Iraqi economy since the 1980s due to war, sanctions, dictatorship and mismanagement, post-2003 developments either made a bad situation worse, or have simply failed to address Iraq’s most pressing security and developmental challenges.

Europe and Iraq

7.   The 2003 war divided Europe. Some Member States of the European Union (EU) took a political decision to support the United States in its decision to rush to war to supposedly defend the world from Saddam’s weapons of mass destruction. The unity of the EU on the international stage was one of the casualties of this fateful decision. The legacy of the 2003 disunity has plagued the EU’s potential role in the reconstruction of Iraq.

8.   The EC has committed around €818 million to Iraqi reconstruction since 2003, in addition to the contributions coming from member states. But the EU has not been successful in substantially improving the situation on the ground. It is true that it has not been the only donor whose contributions for Iraqi reconstruction have produced disappointingly few results. However, this recommendation argues that Europe can do much more and much better, namely by engaging more intensively with Iraqi institutions, and civil society actors by considerably expanding its presence on the ground and by finding more creative ways to use its resources.

9.   This recommendation to the Council will follow the same basic approach of the EP’s resolution on the European Union and Iraq – A Framework for Engagement[4] of 6 July 2005, namely that the EU’s role in Iraq has to be guided by the “need to move on from past events and to look towards the future” and by the “moral and political duty” of the “international community” to help the people of Iraq.

10. In this recommendation, UN Security Council resolutions on Iraq provide the overarching framework for the EU’s involvement in Iraq. UNSC Resolution 1770, which considerably expands the United Nations Assistance Mission for Iraq’s (UNAMI) mandate, emphasizes “the importance of the stability and the security of Iraq for the people of Iraq, the region and the international community” and it underscores “the importance of continued regional and international support for Iraq’s development”.

11. The EU, as a global actor with its own interests and responsibilities, cannot and must not ignore the crisis unfolding in Iraq: the country is vital for regional, global and of course European security. This recommendation is based on the assumption that the EU has at its disposal a host of financial and political resources that can be usefully used to promote the final outcome of a safe, stable, unified, prosperous and democratic Iraq that upholds human rights, protects its minorities and contributes to a more stable Middle East.

The importance of effectiveness, transparency and visibility

12. The European Parliament has on many occasions expressed its dissatisfaction with the use of multilateral trust funds as a way to channel EC funding. These types of funds are not administered by the EU and it is impossible to track the way they are spent on the ground with any kind of precision. In the particular case of Iraq, the use of the International Reconstruction Fund Facility for Iraq (IRFFI) as the main conduit for Community funds has raised concerns in the European Parliament about transparency, effectiveness and visibility. These concerns have been particularly acute about the World Bank Iraq Trust Fund, which is one of the components of the IRFFI. Already in its 2005 resolution on Iraq[5], the European Parliament expresses its surprise about the fact that “the funds allocated to reconstruction are being partly administered by the World Bank and not entirely by the United Nations”, and underlines that “to date, the World Bank Trust has only utilised a minute proportion of the funds set aside.” The Opinion of the Foreign Affairs Committee on the draft general budget for the European Union for the financial year 2006 (C6-0000/2005 – 2005/2001 (BUD))[6] is even more explicit and “requests… that no further funding be channelled to the World Bank.”

13. The Commission’s inability to provide the European Parliament with data on how European resources are being spent led to the decision to enter 20% of commitment appropriations on budget line 19.10.03 (DCI Middle East) in reserve, in the context of the final adoption of the 2008 Budget. The condition for release of the reserve was that the European Commission “present to Parliament an exhaustive overview of the use of funds in Iraq (in 2006, 2007 and planned for 2008).” At the time of writing, the reply of the Commission to this request by Parliament has been considered unsatisfactory.

14. This recommendation reiterates European Parliament demands for more transparency, less use of multilateral trust funds in general, and of the World Bank ITF within the IRFFI in particular, and a greater reliance on bilateral projects, namely with UN agencies. As long as the absorption capacity of the Iraqi administration is limited and as long as the IRFFI fails to provide a sufficient level of transparency and visibility to EU funds, the EU should switch the emphasis of its support to bilateral projects focussed on technical assistance and capacity-building in the fields of rule of law, financial management, democratic governance and human rights. The Commission itself has started to move in this direction, which is a welcome development.

15. The specific recommendations on the future EU involvement in Iraq are of course contingent on the security circumstances on the ground, which constitute the single most important barrier to a greater European role in that country. In any case, the EU should not fail to follow the United Nations if/when it expands its presence in Iraq - be it in Baghdad or elsewhere. It goes without saying that the question of the presence of US troops on Iraqi soil escapes the purview of this resolution. However, it labours under the assumption that the US will assume its responsibilities for security in Iraq for as long as the Iraqi authorities find it necessary. The only long-term solution for the stabilization of Iraq is an increased multilateralization and gradual demilitarization of the international presence on the ground, led by the UN. It is in this context that the EU can add substantial value.

16. The EU should use all the relevant external action financial instruments at its disposal to support an increased political commitment to the stability and the prosperity of Iraq. Iraq is not a conventional case for development assistance and the preferred approach so far – using mostly the Development and Cooperation Instrument (DCI) – must be changed. The June 2006 Commission Communication on Recommendations for renewed European Union engagement with Iraq[7] contains a set of useful guidelines for the future. Its emphasis on (1) the importance of the inclusiveness of the political process and in the government, and (2) the security situation in the country, is welcome. However, for the EU to make a difference, it must use the instruments at its disposal creatively. Apart from an intensified political dialogue with the Iraqi institutions (with a particular emphasis on the Council of Representatives), the Stability Instrument, the European Instrument for Democracy and Human Rights (EIDHR), humanitarian aid and the DCI, but also ESDP measures in the field of DDR and SSR, should all be combined to mutually reinforce each other, in order to help build a safe, stable, unified, prosperous and democratic Iraq that upholds human rights and protects its minorities. Iraq does not lack money. It lacks the stability, the political will, the strong political institutions and the administrative capacity to spend it well. These are areas where the EU can make a difference.

17. One particular area where the EU must invest is human rights. The death penalty, the culture of impunity and the systematic violation of human rights in all areas of Iraqi collective life, must be targeted by the EU’s actions in Iraq. The rights of religious and ethnic minorities should rank particularly high in the list of priorities for future EU action in the country. The EIDHR should be substantially mobilized for Iraq, namely with a view to strengthening Iraqi civil society.

18. Finally this recommendation demands transparency from the European Council in what concerns the use of Private Military and Security Companies (PMC/PSCs) by EU staff in Baghdad. The EU lacks clear guidelines for the use of these companies for ESDP operations in particular, but also for their employment by EU institutions abroad more generally. As long as transparency in this area does not radically improve and clear guidelines for the use of PMC/PSCs by EU institutions out side the EU are not created, it will be extremely difficult for the European Parliament to agree to an expansion of the EU’s physical presence in Iraq.

  B6‑0328/2007

• [1]  Numbers from the Iraqi Body Count as of December 1, 2007.
• [2]  Numbers of the Iraqi Health Ministry, November 2006.
• [3]  Numbers of the latest study by the medical journal The Lancet, October 2006.
• [4]  P6_TA(2005)0288.
• [5]  P6_TA(2005)0288.
• [6]  PE 360.281v02-00.
• [7]  COM (2006) 283.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРЕПОРЪКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ ДО СЪВЕТА (B6-0328/2007)

внесено съгласно член 114, параграф 1 от своя правилник,

от Ana Maria Gomes

от името на групата PSE

относно ролята на ЕС в Ирак

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 114, параграф 1 от своя правилник,

А) като има предвид съществената роля на Ирак за стабилността в целия регион и в Близкия Изток в широкия смисъл на думата;

Б) като има предвид междуобщностните и вътреобщностните прояви на насилие;

В) като има предвид, че няма възможно военно разрешение на проблема, а още по-малко такова, наложено от чуждестранни сили;

Г) като има предвид необходимостта от създаване на национални сили за опазване на реда, в които да участват всички общности и които могат да се ползват от доверието на съответните общности;

Д) като има предвид необходимостта всички политически участници от всички общности да се включат в търсенето на трайно решение;

Е) като има предвид, че е необходимо да се продължава в посока облекчаване нещастията, сполетели гражданското население на Ирак и по специално тези, които са преместени или са намерили убежище в съседните държави;

Ж) като има предвид ангажиментите, поети от „Дарителската конференция”;

З) като има предвид съвместната отговорност на Парламента в европейската бюджетна сфера;

И) като има предвид, че между 2003 г и 2006 г. Европейският съюз е отпуснал помощ на Ирак в размер от 718,5 милиона евро;

Й) като има предвид, че средствата на ЕС са били използвани, без върху тях да е бил упражняван реален контрол от страна на ЕС, основно чрез ООН и Световната банка и са били насочени към „Международния фонд за възстановяване на Ирак”;

1. Иска от Съвета да спази следните препоръки:

а) Европейският съюз да продължава да допринася за създаването на обединена, стабилна, демократична, светска държава, която да зачита религиозните свободи;

б) да се увеличава броят на инициативите, които позволяват сближаването  между различните общности и по-специално в областта на конституционната реформа и разпределението на властта;

в) да се разработи, в тясно сътрудничество с ООН, останалите участници и  иракските власти, адекватен дългосрочен план за реформа в областта на   сигурността, който да се основава на принципа на демократичната отговорност   на въоръжените сили и оставящ акцент върху демобилизацията на милициите;

г) да даде своя принос при подпомагането на Ирак в извличането на полза от неговите минерални богатства;

д) да проведе независима проверка на използването на европейски средства чрез ООН и Световната банка;

2. Възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на Съвета и, за сведение, на Комисията, иракското правителство, Съвета на представителите на Ирак, ООН, Световната банка.

СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия (5.2.2008)

на вниманието на комисията по външни работи

относно предложение за препоръка на Европейския парламент до Съвета относно ролята на Европейския съюз в Ирак
(2007/2181(INI))

Докладчик по становище: Ignasi Guardans Cambó

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по международна търговия приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

отправя до Съвета следните препоръки:

1.  приветства статута на Ирак на наблюдател в Световната търговска организация (СТО) като ключова стъпка с оглед на реинтеграцията на Ирак в международната икономика, което оказва положителен принос към преговорите между Европейския съюз и Ирак относно Споразумението за търговия и сътрудничество; очаква неговото пълно присъединяване към СТО в подходящ бъдещ момент; междувременно следва да бъде гарантирана непрестанна подкрепа за изграждането на капацитет в рамките на държавата посредством предоставяне на финансови средства;

2.  да води преговорите относно Споразумението за търговия и сътрудничество между ЕС и Ирак, така че да улесни и насърчи вътрешните реформи в Ирак и да доближи търговския режим на Ирак до правилата и контролните мерки на многостранната система;

3.  да осигури помощ на Ирак за създаване на адекватни и легитимни институции, което да позволи на неговите представители да водят преговори за условията за присъединяване и да насърчава непрекъсната помощ от страна на ЕС с оглед насърчаването на присъединяването и активното участие на Ирак в международни организации, споразумения и договори като Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD), Програмата на ООН за развитие (ПРООН), Програмата на ООН за околната среда (UNEP), Международната организация на труда (МОТ), Протокола от Киото и Конвенцията за биологичното разнообразие;

4.  да съсредоточи своето внимание върху ангажимента, поет от Европейския съюз, за развитие на Международния пакт с Ирак и подкрепа на реформите в Ирак с оглед на постигане на многообразна пазарна икономика, която да отговаря на нуждите и потребностите на иракското общество и на изискванията и възможностите за дълготрайно и справедливо участие в световната търговия;

5.  да отчете различията, свързани с развитието и социалното и икономическо разнообразие сред иракските региони при начертаване насоките на бъдещите търговски политики и при приноса за възстановяването на страната; следователно да препоръча с предимство да се окаже подкрепа за изграждането на капацитет за микро-, малки и средни предприятия;

6.  да съсредоточи продължителни усилия от страна на ЕС за подпомагане изграждането на капацитет по отношение на иракските административни и икономически институции, особено по отношение на възстановяването на институционалната рамка, по-специално независима централна банка, стабилна валута, данъчен и бюджетен орган и безпрепятствено развитие на финансовите пазари, както и да призове частния сектор да насърчава реформите на икономическия пазар и преките чуждестранни инвестиции;

7.  да призове иракските органи да спазват изискванията за прозрачност, изложени в член Х от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ, 1994 г.), да приемат необходимото законодателство и да изградят своя капацитет за прилагане на това законодателство в области като интелектуалната собственост, обществените поръчки, пречките от технически характер пред търговията, санитарните и фитосанитарните мерки;

8.  да призове иракските органи да гарантират прозрачност и липса на дискриминация по отношение на обществените поръчки, като по-специално третират като представители на най-облагодетелствана нация всички доставчици на ЕС във връзка с всички органи, свързани с обществените поръчки, докато Ирак се присъедини към многостранното споразумение относно обществените поръчки;

9.  да насърчава иракското правителство да използва приходите от продажби на петрол, така че да гарантира, че те ще бъдат отново инвестирани в Ирак и че ще бъдат управлявани от органи за обществени поръчки при окончателен контрол от страна на иракското правителство; препоръчва този подход да бъде основно условие за осигуряване на подкрепа от страна на ЕС за възстановяването и развитието на иракската икономика;

10.  да признае, че гарантирането на регулаторни и фактически равни условия за чуждестранните инвеститори в страната е от взаимна полза и представлява сериозен интерес както за Европейския съюз, така и за Ирак;

11.  да вземе предвид, че в светлината на необходимостта от по-устойчиви модели за търговия достъпът до енергийни източници е въпрос на определяне на правила на многостранна основа, на които двустранните търговски споразумения, които си оспорват най-облагодетелстваните условия за достъп, не трябва да вредят;

12.  да гарантира, че изпълнителните институции и органи на Европейския съюз предоставят цялостна, редовна и прозрачна информация относно предоставянето и използването на помощи от страна на ЕС, в това число фондовете, които ще бъдат разгърнати посредством други организации, като Международния фонд за възстановяване на Ирак;

13.  да информира редовно Парламента относно достигнатия етап на преговори между ЕС и Ирак по отношение на търговията и сътрудничеството;

14.  да насърчава воденето на постоянен диалог между Комисията, Световната банка, Международния валутен фонд и Европейската инвестиционна банка, за да се координират подходите и инициативите за възстановяването на страната и/или анулирането на дълга и съответните изисквания на икономическата политика, с цел да се позволи устойчиво социално, икономическо и съобразено с околната среда развитие в държавата, в съответствие с предпочитанията, изразени от иракския народ;

15.  да препоръча настойчиво на Комисията да създаде своя собствена база данни, считано от 2008 г., за проекти, управлявани от ООН и Световната банка или от която и да е друга международна институция, и които получават финансиране от общия бюджет на Европейския съюз за съвсем конкретни групи проекти; всеки проект следва да може да бъде намерен в тази база данни и да бъде ясно обозначен във връзка с финансовата помощ, която получава от ЕС;

16.  да препоръча на държавите-членки и на Комисията постепенно да се насочват към проекти, управлявани и финансирани от ЕС; да поиска от Комисията да предостави на Парламента документ, в който се определя стратегията за това как може да бъде постигната целта до м. май 2008 г.; проектите, които още известен период от време ще бъдат под егидата на ООН и на Световната банка, подлежат на разяснение;

17.  да препоръча на ЕС да продължи да отпуска финансови помощи по програми, които ще допринесат за възстановяване на иракското общество като цяло;

18.  да подкрепя постепенното установяване на регионално икономическо сътрудничество като ценна първа стъпка с оглед на намаляване на напрежението и предоставяне на възможност за постепенно развитие на политическото и икономическото сътрудничество в Ирак;

19.  да призове Ирак, както и държавите-членки да насърчават доброто управление, прозрачността и отговорността във връзка с експлоатацията на природните ресурси, като гарантират, че подобна експлоатация не води до каквато и да е липса на равновесие в рамките на околната среда и се използва предимно в полза на иракските граждани.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	23.1.2008 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	17 4 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Kader Arif, Francisco Assis, Graham Booth, Carlos Carnero González, Daniel Caspary, Christofer Fjellner, Béla Glattfelder, Ignasi Guardans Cambó, Jacky Hénin, Alain Lipietz, Caroline Lucas, Marusya Ivanova Lyubcheva, Erika Mann, Vural Öger, Georgios Papastamkos, Godelieve Quisthoudt-Rowohl, Peter Šťastný, Gianluca Susta, Daniel Varela Suanzes-Carpegna, Iuliu Winkler, Corien Wortmann-Kool
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Jean-Pierre Audy, Zbigniew Zaleski
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	27.2.2008
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	62 0 2
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Monika Beňová, Elmar Brok, Colm Burke, Philip Claeys, Véronique De Keyser, Giorgos Dimitrakopoulos, Michael Gahler, Bronisław Geremek, Maciej Marian Giertych, Ana Maria Gomes, Alfred Gomolka, Klaus Hänsch, Richard Howitt, Jana Hybášková, Anna Ibrisagic, Metin Kazak, Maria Eleni Koppa, Helmut Kuhne, Joost Lagendijk, Vytautas Landsbergis, Johannes Lebech, Emilio Menéndez del Valle, Francisco José Millán Mon, Philippe Morillon, Pasqualina Napoletano, Raimon Obiols i Germà, Vural Öger, Cem Özdemir, Justas Vincas Paleckis, Ioan Mircea Paşcu, Alojz Peterle, Hubert Pirker, Samuli Pohjamo, Bernd Posselt, Michel Rocard, Raül Romeva i Rueda, Libor Rouček, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Jacek Saryusz-Wolski, György Schöpflin, Hannes Swoboda, Charles Tannock, Geoffrey Van Orden, Ari Vatanen, Kristian Vigenin, Zbigniew Zaleski, Josef Zieleniec
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Mariela Velichkova Baeva, Cristian Silviu Buşoi, Giulietto Chiesa, Andrew Duff, Árpád Duka-Zólyomi, David Hammerstein, Tunne Kelam, Evgeni Kirilov, Jaromír Kohlíček, Peter Liese, Erik Meijer, Nickolay Mladenov, Borut Pahor, Józef Pinior, Antolín Sánchez Presedo, Inger Segelström
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Renate Weber