ДОКЛАД относно искане за снемане на имунитета на Hans-Peter Martin

10.3.2008 - (2007/2215(IMM))

Комисия по правни въпроси
Докладчик: Diana Wallis

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно искане за снемане на имунитета на Hans-Peter Martin

(2007/2215(IMM))

Европейският парламент,

–   като взе предвид искането за снемане на имунитета на Hans-Peter Martin, предадено от постоянния представител на Република Австрия, на 24 Септември 2007 г., и обявено в пленарно заседание на 27 Септември 2007 г.,

–   като изслуша Hans-Peter Martin съгласно член 7, параграф 3 от своя правилник,

–   като взе предвид член 10 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности от 8 април 1965 г. и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на представители в Асамблеята чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

–   като взе предвид решенията на Съда на Европейските общности от 12 май 1964 г. и от 10 юли 1986 г.[1],

–   като взе предвид член 57 от Австрийския конституционен закон,

–   като взе предвид член 6, параграф 2 и член 7 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A6‑0071/2008),

1.  реши да снеме имунитета на Hans-Peter Martin;

2.  възлага на своя председател незабавно да предаде настоящото решение и доклада от водещата комисия на подходящите органи на Република Австрия.

• [1]  Дело 101/63, Wagner с/у Fohrmann и Krier, ССП 1964 г., стр. 383 и Дело 149/85, Wybot с/у Faure и други, ССП 1986 г., стр. 2391

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

На 12 октомври 2007 г. председателят на Парламента предаде на председателя на комисията по правни въпроси писмо от постоянния представител на Австрия, с приложено искане от Виенския районен съд по наказателни дела за снемането на имунитета на Hans-Peter Martin.

Към писмото от постоянния представител бяха приложени писма от Австрийското федерално министерство на правосъдието и от Виенския районен съд по наказателни дела. В писмото от министерството на правосъдието се иска снемането на имунитета на Hans-Peter Martin на основание член 10 от Протокола за привилегиите и имунитетите, в писмото от районния съд по наказателни дела се иска снемането на имунитета на член на Европейския парламент на основание на член 9 от същия протокол.

Тъй като имунитетът, посочен в член 9 от протокола не може да бъде снет, следва да се приеме, че искането за снемане се отнася за основанието на член 10.

Фактическо положение

Към Hans-Peter Martin е предявен граждански иск пред Виенския районен съд по наказателни дела на 6 юни 2007 г. от дружество Merkur Treuhand Wirtschaftstreuhand- und Steuerberatungs Gesellschaft mit beschränkter Haftung по обвинение в търговска клевета съгласно член 152 от Австрийския наказателен кодекс с основанието, че на своята уебстраница www.hpmartin.net, както и в прессъобщението си за APA-OTS OTS0189 5 11 0473 NEF0006 във връзка с обвинението (предявено му от Европейската служба за борба с измамите OLAF) за неправилно използване на средствата, отпускани за секретар-асистент или за сътрудници, той твърди, че след последователно и подробно проучване е било констатирано, че той по никакъв начин не е злоупотребявал със средства на ЕС и че грешка е намерена само в рамките на една формална грешка, направена от неговия счетоводител по това време, г-н Christoph Matznetter, данъчен консултант и настоящ министър на финансите в правителството на Австрия, който според г-н Martin неправилно е осчетоводил три служебни компютъра и две телефонни сметки като разходи за секретар-асистент вместо като разходи за офис оборудване.

Гражданският ищец, Merkur Treuhand Wirtschaftstreuhand- und Steuerberatungs Gesellschaft mit beschränkter Haftung, счита тези твърдения за търговска клевета, тъй като името на Christoph Matznetter, който години наред е бил партньор и управител, предшественик по длъжност от страна на ищеца, е неразривно свързан със самия ищец и както г-н Maznetter, така и ищецът са представени като професионално некомпетентни в изложенията на г-н Martin, което според ищеца подсказва на клиентите, че той предлага консултационни и поддържащи услуги с ниско качество. Ищецът твърди, че един дългогодишен клиент вече е прекратил договора си с него поради тази причина. Тъй като, според ищеца, г-н Martin съзнава, че в действителност ищецът не е отговорен за каквито и да било грешки в осчетоводяването на разходите му за секретар-асистент, а по-скоро, че тези разходи са осчетоводени по този начин по изричното указание на самия г-н Martin, с това той е извършил търговска клевета и следва да бъде наказан съответно.

В същото време гражданският ищец е поискал от г-н Martin като собственик на уебстраницата www.hpmartin.net и прессъобщението за APA-OTS № OTS0189 5 II 0473 NEF0006 да бъде задължен да публикува съдебното решение съгласно член 34, алинея 1 (респективно член 34, алинея 3) от австрийския закон за медиите, и да оттегли (заличи) текста, представляващ клевета, в съответствие с член 33, алинея 1 (респективно член 33, алинея 2) от австрийския закон за медиите.

Според Правната служба на Парламента[1] докато удовлетворението, искано от ищеца е публикуване на съдебното решение, сваляне на материали от уебстраницата и заплащане на разходите по делото, то съдът по наказателни дела може да наложи също и наказание съгласно член 152 от Австрийския наказателен кодекс, а именно лишаване от свобода до шест месеца или парична глоба. Такава присъда обаче, не би засегнала мандата на г-н Martin, тъй като според съответното австрийско законодателство член на парламента губи мястото си в него, ако е осъден на лишаване от свобода за срок от една година или повече.

Законово положение

Г-н Martin е обвинен по следните законови текстове:

Австрийският наказателен кодекс:

Търговска клевета

Член 152. (1) Който направи неверни твърдения, които накърняват или застрашават доброто име, поминъка или професионалния напредък на другиго, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с парична глоба в размер до 360 дневни ставки. Наказанието лишаване от свобода и паричната глоба могат да бъдат наложени успоредно.

(2) Наказателно дело за клевета се възбужда само по иск на пострадалия.

Австрийски закон за медиите:

Оттегляне

Член 33. (1) По искане на ищеца при издадена присъда по наказателно дело за клевета в средство за информация трябва да се постанови оттеглянето на определено медийно съдържание. Същото важи, независимо от чл. 446 от НК и за оправдателни присъди съгласно чл. 29, ал. 3.

(2) По искане на ищеца или на лице, имащо правото да предяви иск, оттеглянето се присъжда в отделно производство, когато в средство за информация е изложен обективният фактически състав на едно наказуемо деяние и преследването на определено лице не е възможно, не е изискано или не се поддържа или ако осъждането е невъзможно по причини, които изключват налагането на наказание. Ако при наличието на доказателство за истинността извършителят не би подлежал на наказание, то това доказателство по силата на чл. 29 е открито и за съдържателя на средството за информация (издател) като участник (чл.41, ал.6).

(2а) Оттеглянето е недопустимо, ако се касае за изказване на трето лице по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 4.

(3) Правото на предявяване на граждански иск за оттегляне от страна на имащия право да го направи се унищожава шест седмици от датата, в която му е станало известно наказуемото деяние или обстоятелството, че не може да бъде подведено или осъдено конкретно лице.

(4) Вместо оттегляне, на собственика на средството за информация по негово искане може да бъде наредено, чрез отделяне на части, покриване (заличаване) или по друг подходящ начин да се погрижи за това, при по-нататъшно разпространяване на информационното съдържание да няма следи от онези части, причинили наказуемото деяние.

(5) Ако в самостоятелното производство бъде присъдено оттегляне на съдържание, то разходите по това са за сметка на собственика на средството за информация.

Публикуване на съдебни решения

Член 34. (1) По искане на ищеца при издадена присъда по наказателно дело за клевета в средство за информация трябва да се постанови публикуването на онези части от решението, чийто съобщаване е необходимо за информиране на обществеността за наказуемото деяние и неговото осъждане. Подлежащите на публикуване части се описват в диспозитива на решението. Съдът може за по-лесната разбираемост на съдържанието на решението или за ограничаване на обема на публикацията да замени текста на решението със съкратена и опростена версия.

(2) В случай на клевета, наказуемо деяние срещу честта или друго подлежащо на наказание действие се отнася до обстоятелства или факти от личния или семейния живот, публикуването на съдебното решение може да бъде постановено само със съгласието на пострадалия, дори ако за преследване на деянието не е необходимо специално правомощие или такова вече е дадено.

(3) По искане на ищеца или на страната, имаща правото да предяви иск, публикуването на решението се присъжда в отделно производство, когато в средство за информация е изложен обективният фактически състав на едно наказуемо деяние и преследването на определено лице не е възможно, не е изискано или не се поддържа или ако осъждането е невъзможно по причини, които изключват налагането на наказание. Прилагат се чл. 33, ал. 2, изречение второ и алинея 3.

(3а) Публикуването на съдебно решение е недопустимо, ако се касае за изказване на трето лице по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 4.

(4) Ако наказуемото деяние е извършено в периодично средство за информация, то публикуването на съдебното решение в същото се извършва, като се прилага чл. 13 съответно, като срокът за публикуването започва да тече с влизането в сила и връчването на решението. За прилагането важи чл. 20 съответно.

(5) Публикуване в друго периодично средство за информация се постановява, ако периодичното средство за информация, в което е извършено наказуемото деяние вече не съществува, или ако е извършено в друго, не периодично средство или в чуждестранно средство за информация. Разходите по публикуването на решението са част от разходите по делото. За прилагането важи чл. 46 съответно.

(6) Ако в самостоятелното производство бъде присъдено публикуване на съдебно решение, то разходите по това са за сметка на собственика на средството за информация.

Следните разпоредби относно парламентарния имунитет са релевантни:

Протокол за привилегиите и имунитетите на Европейските общности

Член 10

По време на сесиите на Европейския парламент неговите членове притежават:

а) на територията на тяхната собствена държава – имунитетите, предоставяни на членовете на националните парламенти;

(б) на територията на всяка друга държава-членка – имунитет за всякаква форма на задържане или съдебно преследване.

Имунитетът действа по подобен начин и по отношение на горните членове по време на тяхното пътуване до и от мястото на заседание на Европейския парламент.

Не може да има позоваване на имунитета, когато член на Парламента бъде заловен на мястото на извършване на нарушението и имунитетът не е пречка за Европейския парламент да упражни правото си за снемане на имунитета на някой от неговите членове.

Като се има предвид, че нарушенията, в които е обвинен г-н Martin, са извършени в Австрия, съдебните процедури са предприети в Австрия и г-н Martin е ЧЕП от страна на Австрия, той "притежава имунитета, предоставен на членовете на (австрийския) парламент".

Парламентарният имунитет в Австрия е уреден от член 57 от Федералния конституционен закон:

Член 57

(1) Членовете на Националния съвет никога не бива да бъдат подвеждани под отговорност за начина си на гласуване при упражняването на тази своя длъжност, а за направени устно или писмено изявления могат да отговарят само пред Националния съвет.

(2) Членовете на Националния съвет могат да бъдат задържани под стража само със съгласието на Националния съвет освен в случай на задържане на местопрестъплението при извършването на престъпно деяние. Също така обиск в жилището на член на Националния съвет може да бъде извършен само със съгласието на Националния съвет.

(3) В други случаи членове на Националния съвет могат да бъдат преследвани от съответните органи без съгласието на Националния съвет само за такива наказуеми деяния, които очевидно нямат връзка с политическата дейност на въпросния депутат. Съответният държавен орган трябва обаче да получи решение от Националния съвет за наличието на такава връзка, ако това се поиска от засегнатия депутат или от една трета от членовете на заетата с тези въпроси постоянна парламентарна комисия. В случай на такова искане трябва да бъдат преустановени всякакви действия по преследване от страна на държавни органи.

(4) Съгласието на Националния съвет във всички такива случаи се счита за дадено, ако Националният съвет не е взел решение по съответното искане от страна на извършващия преследването орган в рамките на осем седмици; с цел навременното вземане на решение от страна на Националния съвет неговият председател трябва да постави на гласуване съответното искане най-късно в предпоследния ден на този срок. Периодите, в което парламентът не заседава, не влизат в изчисляването на този срок.

(5) В случай на залавяне на местопрестъплението при извършване на престъпно деяние, съответният орган трябва незабавно да извести председателя на Националния съвет за извършения арест. Ако Националният съвет или, в свободните от заседания периоди, отговорната по съответни въпроси постоянна комисия поиска това, задържането или преследването трябва да бъдат отменени или изобщо прекратени.

(6) Имунитетът на депутатите свършва в деня на първото заседание на новоизбрания Национален съвет, при органите на Националния съвет, чиито функции надхвърлят този момент, с прекратяването на съответните функции.

(7) Подробностите се уреждат от федералния закон за правилника за дейността на Националния съвет.

Релевантният текст за настоящия въпрос е алинея 3 от този член, съгласно който без съгласието на националния парламент негов член може да бъде обект на съдебно преследване само за нарушение, което не е пряко свързано с политическата дейност на въпросния депутат.

Други съображения

В писмо от 7 февруари 2008 г. до докладчика, което бе разпространено и до членовете на комисията по правни въпроси, както и на изслушването пред комисията на 25 февруари 2008 г. г-н Martin заяви, че гражданският иск в наказателното дело, което е повод за искането за снемане на имунитета му е бил предшестван от гражданско дело (все още висящо) "по същото обвинение и със същата цел", заведено от същата фирма, която разглежда себе си като правоприемник на "Merkur Treuhand", действала като агент по плащанията на г-н Martin по времето, в което е станал фактът - предмет на делото - и председател на която е било лице, което "понастоящем е политик от социалдемократическата партия".

Г-н Martin изтъкна, че той не търси имунитет в гражданското дело: "Ако бъда намерен за виновен в уронване доброто име на [ищеца], ще си платя за това - и още: не съм защитен с имунитет".

Той уверява обаче, че "е необичайно и - доколкото ми е известно дори невъзможно в други държави - да се заведе освен това и граждански иск в наказателен съд по същото обвинение". В писмото си от 7 февруари 2008 г. той се аргументира, че "искането за снемане на имунитета ми сега, основан на граждански иск, ... е чисто и просто политическо. То се основава директно на работата ми като депутат, в извършването на парламентарната ми работа, и е насочено към това да урони моята репутация".

Отбелязва се също така, че г-н Martin е информирал комисията за това, че текат преговори с цел постигането на извънсъдебно уреждане.

Анализ

Въпросът, на който трябва да се отговори, е дали фактите, заради които г-н Martin е обвинен в престъпно деяние, са "пряко свързани с неговата политическа дейност по смисъла на член 57, алинея 3 от Федералния конституционен закон.

Счита се, че въпросът, а именно кой е бил отговорен за грешката в осчетоводяването - членът на парламента или агентът му по плащанията - не е свързан с политическата дейност на г-н Martin. Това е просто спор между член на парламента и организация, предлагаща услуги.

По въпроса, дали са налице достатъчно доказателства за дух на преследване (fumus persecutionis), заради който да се откаже снемането на имунитета на г-н Martin, макар и да може да е необичайно възбуждането на наказателно дело по същото обвинение, това само по себе си не създава такъв дух. Нещо повече, производството е възбудено от фирма, предлагаща услуги, която е правоприемник на фирмата, свързана с "политик от социалдемократическата партия", за когото г-н Martin предполага, че стои зад обвиненията, а не от тази фирма или самия политик. На последно място, г-н Мартин е информирал комисията по правни въпроси, че са в ход преговори за постигането на извънсъдебно уреждане, което явно показва, че спорът е основателен.

Следователно се счита, че парламентарният имунитет на г-н Hans-Peter Martin следва да бъде снет.

• [1]  Правно становище от 25.02.2008 г., SJ-0066/08.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	10.3.2008
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	17 1 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Titus Corlăţean, Othmar Karas, Piia-Noora Kauppi, Klaus-Heiner Lehne, Katalin Lévai, Antonio Masip Hidalgo, Manuel Medina Ortega, Hartmut Nassauer, Aloyzas Sakalas, Francesco Enrico Speroni, Diana Wallis, Rainer Wieland, Jaroslav Zvěřina, Tadeusz Zwiefka
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Mogens Camre, Vicente Miguel Garcés Ramón, Georgios Papastamkos, Dagmar Roth-Behrendt