ДОКЛАД относно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2003/109/ЕО за разширяване на обхвата ѝ до лица, ползващи се с международна закрила

14.4.2008 - (COM(2007)0298 – C6‑0196/2007 – 2007/0112(CNS)) - *

Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
Докладчик: Martine Roure

Процедура : 2007/0112(COD)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A6-0148/2008
Внесени текстове :
A6-0148/2008
Разисквания :
Приети текстове :

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2003/109/ЕО за разширяване на обхвата ѝ до лица, ползващи се с международна закрила

(COM(2007)0298 – C6‑0196/2007 – 2007/0112(CNS))

(Процедура на консултация)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2007)0298),

–   като взе предвид член 63, точки 3 и 4 от Договора за ЕО, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C6‑0196/2007),

–   като взе предвид член 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисия по външни работи (A6‑0148/2008),

1.  одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  приканва Комисията да внесе съответните промени в предложението си, съгласно член 250, параграф 2 от Договора за ЕО;

3.  отправя покана към Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

4.  призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

5.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Изменение  1

Предложение за директива – акт за изменение

Съображение 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(5) С оглед правото на лицата, ползващи се с международна закрила, да пребивават в други държави-членки, различни от тази, която им е предоставила международната закрила, е необходимо да се гарантира, че тези държави-членки са уведомени за предишната ситуация по отношение на международната закрила на съответните лица, така че те да могат да изпълнят задълженията си по отношение на спазване на принципа на забрана за връщане. За тази цел разрешителното за пребиваване на дългосрочно пребиваващ - ЕО, дадено на лица, ползващи се с международна закрила, следва да съдържа бележка, даваща информация за факта, че държава-членка е предоставила международна закрила на неговия притежател. При условие, че международната закрила не е оттеглена, тази бележка следва да бъде посочена и в разрешителното за пребиваване на дългосрочно пребиваващ - ЕО, издадено от втората държава-членка.

(5) С оглед правото на лицата, ползващи се с международна закрила, да пребивават в други държави-членки, различни от тази, която им е предоставила международната закрила, е необходимо да се гарантира, че тези държави-членки са уведомени за предишната ситуация по отношение на международната закрила на съответните лица, така че те да могат да изпълнят задълженията си по отношение на спазване на принципа на забрана за връщане. За тази цел разрешителното за пребиваване на дългосрочно пребиваващ - ЕО, дадено на лица, ползващи се с международна закрила, следва да съдържа бележка, даваща информация за факта, че държава-членка е предоставила международна закрила на неговия притежател. При условие, че международната закрила не е оттеглена, тази бележка следва да бъде посочена и в разрешителното за пребиваване на дългосрочно пребиваващ - ЕО, издадено от втората държава-членка. Въпреки това втората държава-членка не може да използва пряко или косвено тази бележка като претекст за отказ за издаване на разрешително за дългосрочно пребиваване на своя територия.

Изменение  2

Предложение за директива – акт за изменение

Съображение 10a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(10а) Съгласно разпоредбите на настоящата директива, предоставянето на статут на дългосрочно пребиваващ следва да не предполага отмяна или оттегляне на правата, които бежанците или лицата, ползващи се със субсидиарна закрила, както и членовете на техните семейства са придобили съгласно Директива 2004/83/ЕО;

Изменение  3

Предложение за директива – акт за изменение

Член 1 – точка 1

Директива (ЕО) № 109/2003

Член 2 - буква е

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

 

 

 

1. В член 2, буква е) се заменя със следното:

1. В член 2 се добавя следната буква еа):

„е) „международна закрила“ означава международна закрила, както е определена в член 2, буква а) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета;“.

„еа) „международна закрила“означава международна закрила, както е определена в член 2, буква а) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета;“.

Изменение  4

Предложение за директива – акт за изменение

Член 1 – точка 3

Директива (ЕО) № 109/2003

Член 4 – параграф 2

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

 

„По отношение на ползващите се с международна закрила периодът между датата, на която е подадено заявлението за международна закрила, и датата, на която е предоставено разрешителното за пребиваване, посочено в член 24 от Директива 2004/83/ЕО, се взема предвид при изчисляване на периода, посочен в параграф 1.“

„По отношение на ползващите се с международна закрила периодът между датата, на която е подадено първото заявление за международна закрила, включително и когато това първо заявление е заявление за временна закрила, когато тя предшества достъпа до международна закрила, и датата, на която е предоставено разрешителното за пребиваване, посочено в член 24 от Директива 2004/83/ЕО, се взема предвид при изчисляване на периода, посочен в параграф 1.“

Изменение  5

Предложение за директива – акт за изменение

Член 1 – точка 3a (нова)

Директива 2003/109/EО

Член 5 – параграф 1 – алинея 1а (нова)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

3а. В член 5, параграф 1 се добавя следната алинея:

 

„Това изискване не се прилага за лица, ползващи се с международна закрила, които нямат достъп до работни места.”.

Изменение  6

Предложение за директива – акт за изменение

Член 1 – точка 3б (нова)

Директива (ЕО) № 109/2003

Член 5 – параграф 2 – алинея 1а (нова)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

3а. В член 5, параграф 2 се добавя следната алинея:

 

"Националните условия за интеграция могат да се налагат на лицата, ползващи се с международна закрила, само след отделно разглеждане на техния случай, като се вземе предвид тяхното особено уязвимо положение, с мотивирано решение и в съответствие с член 33 от Директива 2004/83/ЕО."

Изменение  7

Предложение за директива – акт за изменение

Член 1 – точка 6

Директива (ЕО) № 109/2003

Член 12 – параграф 3 а

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

 

 

 

„3а. Когато държава-членка реши да експулсира дългосрочно пребиваващо лице, чието разрешително за пребиваване на дългосрочно пребиваващ - ЕО съдържа бележката, посочена в член 8, параграф 4, тя се консултира с държавата-членка, посочена в бележката.

Когато държава-членка реши да експулсира дългосрочно пребиваващо лице, чието разрешително за пребиваване на дългосрочно пребиваващ - ЕО съдържа бележката, посочена в член 8, параграф 4, тя се свързва с държавата-членка, която е предоставила международната закрила, за да потвърди статута на дългосрочно пребиваващото лице.

 

Държавата-членка, която е предоставила международната закрила, трябва да отговори писмено на държавата, отправила запитването, в срок от един месец. Решението за експулсиране може да се вземе само след получаването на отговора на държавата-членка, предоставила международната закрила.

Освен ако международната закрила не е междувременно оттеглена, дългосрочно пребиваващото лице се експулсира към тази държава-членка, която незабавно и без формалности приема дългосрочно пребиваващото лице и членовете на неговото/нейното семейство.“

Освен ако международната закрила не е междувременно оттеглена, при спазване на принципа за забрана за връщане, дългосрочно пребиваващото лице може да бъде експулсирано единствено към тази държава-членка, която незабавно и без формалности приема дългосрочно пребиваващото лице и членовете на неговото/нейното семейство.“

Изменение  8

Предложение за директива – акт за изменение

Член 1 – точка 8

Директива (ЕО) № 109/2003

Член 25 – алинея 1 a (нова)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

Комисията съставя списък на центровете за контакт, редовно го осъвременява и го предоставя на държавите-членки.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

1. La Directive 2003/109/CE du Conseil, du 25 novembre 2003, relative au statut des ressortissants de pays tiers résidents de longue durée

À l'occasion du Conseil européen de Tampere de 1999, les États membres ont souligné la nécessité de garantir un traitement équitable aux ressortissants des pays membres résidant légalement dans l'Union européenne. En particulier, tout ressortissant de pays tiers résidant durablement dans un État membre devrait se voir reconnaître un ensemble de droits uniformes aussi proches que possible de ceux qui sont reconnus aux citoyens de l'Union européenne. [1]

Faisant suite aux conclusions de Tampere, le but de la Directive 2003/109/CE du Conseil du 25 novembre 2003, relative au statut des ressortissants de pays tiers résidents de longue durée était de créer un statut uniforme pour ces ressortissants, et de rapprocher les législations des États membres afin de leur assurer un traitement équitable dans tout le territoire européen, quel que soit l'État membre de résidence[2].

D'après cette directive, les États membres doivent reconnaître le statut de résident de longue durée après une durée de cinq années de résidence légale et ininterrompue dans un Etat membre.

Afin d'obtenir le statut de résident de longue durée, le ressortissant de pays tiers doit fournir la preuve qu'il dispose, pour lui et pour sa famille (si elle est à sa charge):

- de ressources stables et suffisantes pour subvenir à ses besoins sans recourir au système d'aide social de l'État membre;

- d'une assurance maladie .

Les États membres peuvent exiger des ressortissants de pays tiers qu'ils satisfassent à des conditions d'intégration supplémentaires (tels que la maîtrise suffisante d'une langue nationale ). Ils peuvent refuser la délivrance du statut pour des raisons d'ordre public ou de sécurité publique.

Une fois qu'elle a acquis le statut de résident de longue durée, la personne intéressée a le droit à une série de prestations dans les mêmes conditions que les ressortissants de l'Etat membre, notamment en matière de conditions d'accès à un emploi, éducation et formation professionnelle, protection sociale, assistance sociale, libre accès à l'ensemble du territoire de l'État membre concerné, etc.

Le résident de longue durée peut exercer un droit de séjour dans un État membre différent de celui qui lui a délivré le statut, pour une période supérieure à trois mois, en respectant certaines conditions fixées par la proposition, telles que exercer une activité économique, suivre des études ou une formation

Cependant, les États membres, peuvent limiter le nombre de permis de séjour. En même temps, en ce qui concerne la politique du marché de l'emploi, ils ont le droit d'accorder la préférence aux citoyens de l'Union.

La personne disposant d'un statut de résident de longue durée est protégée de façon renforcée à l'encontre de toute décision d'éloignement. Le comportement justifiant une décision d'éloignement doit constituer une menace actuelle et suffisamment grave pour l'ordre public ou la sécurité publique. Les États membres s'engagent à prendre en considération des éléments spécifiques avant de prendre une décision d'éloignement contre une personne résidente de longue durée (âge de la personne, durée de la résidence…).

2. Extension du champ d'application de la Directive aux bénéficiaires d'une protection internationale

La Directive 2003/109/CE est applicable à tout ressortissant d'un pays tiers qui réside légalement sur le territoire d'un État membre.

Cependant, les réfugiés et les personnes titulaires d'une protection temporaire ou subsidiaire avaient été exclus du champ d'application de cette Directive par le Conseil au moment de son adoption. La raison donnée était la précarité de leur situation ou la brièveté de leur séjour.

Pourtant, la proposition présentée en 2001 par la Commission, à l’origine de la directive prévoyait que les réfugiés seraient admissibles au bénéfice du statut de résident de longue durée. Le Parlement européen avait également soutenu cette position.

Néanmoins, dans une déclaration commune du 8 mai 2003, le Conseil et la Commission, conscients de cette lacune, ont exprimé le souhait que la directive soit étendue de façon à s’appliquer aux bénéficiaires d’une protection internationale.

La présente proposition a donc pour objet de mettre en oeuvre cette déclaration en faisant entrer les bénéficiaires d’une protection internationale dans le champ d’application de la directive 2003/109/CE du Conseil.

3. Position du rapporteur

La rapporteure soutient cette proposition d'élargir le champ d'application de la Directive sur le statut des résidents de longue durée aux bénéficiaires d'une protection internationale. Elle regrette cependant que le Conseil ait privilégié cette option plutôt que de prévoir un mécanisme communautaire sur le transfert de responsabilité en matière de protection.

La directive accorde uniquement aux résidents de longue durée, sous certaines conditions, le droit de s’établir dans un deuxième État membre, et non aux bénéficiaires d’une protection internationale proprement dits. Bien que l’installation dans un deuxième État membre puisse dans certains cas déboucher, à un moment ou l’autre, sur un transfert de responsabilité en matière de protection, cette question ne relève pas du champ d’application de la présente directive. Ceci implique que les demandes de transfert de responsabilité en matière de protection restent régies par la Convention de Genève de 1951 et, le cas échéant, par l’accord européen sur le transfert de la responsabilité à l’égard des réfugiés conclu dans le cadre du Conseil de l’Europe.

Un mécanisme communautaire sur le transfert de protection implique la reconnaissance mutuelle des décisions en matière d’asile et un niveau suffisant d’harmonisation des procédures d’asile des États membres. Or ce n'est pas le cas actuellement.

La rapporteure considère donc que l'extension de la directive 2003/109/CE est une mesure dans l'attente d'une nouvelle proposition prévoyant la reconnaissance mutuelle et le transfert de responsabilité en matière de protection internationale. Ceci permettrait de prendre en compte la situation particulière des réfugiés et leur octroyer un droit de circulation et d'installation dans l'UE dès la reconnaissance de leur statut.

La rapporteure partage l'avis de la Commission que cette Directive doit impérativement s'appliquer à la fois aux réfugiés et aux bénéficiaires d'une protection subsidiaire. En effet, la protection subsidiaire concerne de plus en plus de personnes ayant un besoin d'une protection internationale, il serait donc inacceptable d'exclure un si grand nombre de personnes des droits conférés par la directive 2003/109/CE. Par ailleurs, les conclusions du sommet de Tampere et le Livre Vert sur le futur régime d'asile européen commun prévoient la création d’une procédure d’asile commune et l'introduction d’un statut uniforme applicable à l’ensemble du territoire de l’UE. Ceci est basé sur la volonté de faire de l’Union un espace de protection unique pour les réfugiés. Il serait donc incohérent avec ces objectifs d'introduire dans cet instrument une distinction entre les droits des réfugiés et les droits des bénéficiaires de la protection subsidiaire. Enfin, le critère principal pour l'acquisition du statut de résident de longue durée est la durée de résidence sur le territoire de l'Etat membre et non le statut de la personne concernée.

La rapporteure insiste également pour que la procédure d'examen soit comptabilisée dans le calcul des cinq ans de résidence préalable à la demande de statut de résident de longue durée. En effet, le statut légal d'une personne bénéficiant d'une protection internationale débute au moment de sa première demande. La reconnaissance du statut confirme cette période préalable de résidence légale. Par ailleurs, la procédure d'examen peut durer longtemps en fonction des Etats membres, or la personne bénéficiant d'une protection internationale commence son processus d'intégration dans le pays d'accueil dès le début de la procédure. La rapporteure ajoute que dans certains cas, avant d'avoir accès à une demande de protection internationale, plusieurs personnes font une première demande de protection temporaire. Or lorsque cette protection temporaire aboutit à une protection internationale, elle doit également être comptabilisée dans la durée de procédure.

La rapporteure souhaite que les bénéficiaires d'une protection internationale soient dispensées des conditions matérielles (ressources stables et régulières, et assurance maladie) pour l'octroi du statut de résident de longue durée afin de prendre en compte le caractère vulnérable de leur situation. Il serait d'autant plus incohérent de leur imposer une condition de ressources minimum étant donné que l'article 11 de la de la Directive 2003/9/CE du Conseil du 27 janvier 2003 relative à des normes minimales pour l'accueil des demandeurs d'asile dans les États membres permet aux Etats membres de limiter leur accès au marché de l'emploi pendant une période allant jusqu'à 12 mois après la date de dépôt de leur demande de protection.

La rapporteure souhaite que les critères nationaux d'intégration qui peuvent être pratiqués par les Etats membres soient encadrés plus précisément afin de prendre en compte la spécificité de la situation des personnes bénéficiant d'une protection internationale. Des critères de connaissances linguistiques ou culturels ne peuvent être appliqués de la même manière aux réfugiés du fait de leur statut particulier. Ces critères doivent par ailleurs être conformes aux critères d'intégration prévus par la Directive 2004/83/CE .

Etant donné qu’il n’y a pas de transfert de responsabilité en matière de protection internationale vers le deuxième EM, il est crucial de s’assurer que le principe de non-refoulement sera respecté par le deuxième État membre. Ce point revêt une importance encore accrue lorsqu’un bénéficiaire d’une protection internationale se voit octroyer le statut de résident de longue durée dans un deuxième État membre après cinq ans de résidence dans ce dernier.

La Commission propose que l’article 8 de la directive prévoit que ces informations devront être mentionnées sur le permis de séjour de longue durée délivré par le premier Etat membre. Elle ne prévoit cependant, en cas d'expulsion, qu'une simple consultation de l'Etat membre qui a octroyé la protection internationale. Il convient de renforcer ce mécanisme afin de garantir le principe de non refoulement. La rapporteure propose par conséquent que les autorités du deuxième Etat membre soient tenues d’attendre la réponse écrite du premier Etat afin de garantir que la personne ne sera pas renvoyée dans un pays dans lequel elle est menacée. Si cet État membre confirme que la personne concernée bénéficie toujours d’une protection internationale, alors l’éloignement du deuxième État membre ne sera possible que vers l’État membre qui lui a accordé cette protection à l’origine.

  • [1]  point 21 des conclusions de Tampere
  • [2]  Au sens de la directive on entend par:
    - ressortissant de pays tiers: toute personne n'ayant pas la citoyenneté d'un des États membres de la Communauté européenne;
    - résident de longue durée: tout ressortissant d'un pays tiers disposant du statut prévu par la présente directive;

СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи (3.3.2008)

на вниманието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

относно предложението за директива на Съвета относно изменение на Директива 2003/109/ЕО за разширяване на обхвата ѝ до лица, ползващи се с международна закрила
(COM(2007)0298 – C6‑0196/2007 – 2007/0112(CNS))

Докладчик по становище: Николай Младенов

КРАТКА ОБОСНОВКА

Целта на предложението е да предложи на бежанците и лицата, ползващи се със субсидиарна закрила (наричани по-нататък „лица, ползващи се с международна закрила“), правна сигурност по отношение на пребиваването им в държава-членка и права, съпоставими с тези на гражданите на ЕС след петгодишно законно пребиваване, като по този начин се заличава пропускът, съществуващ при Директива 2004/83/ЕО. Това се постига чрез заличаване на изключенията от обхвата на Директива 2003/109/ЕО, които се отнасят до лицата, ползващи се с международна закрила, като същевременно при необходимост се взема предвид тяхното специфично положение в сравнение с други граждани от трети страни. Понастоящем лицата, ползващи се с международна закрила, нямат право на статут на дългосрочно пребиваващи съгласно Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни.

Предложението гласи, че перспективата за получаване на статут на дългосрочно пребиваващ в държава-членка след определено време е важен елемент за цялостната интеграция на лицата, ползващи се с международна закрила, в държавите-членки на пребиваване. Това предложение, което има за цел да измени Директива 2003/109/ЕО, може да се счита за средство за интеграция на граждани на трети страни, ползващи се с международна закрила, в приемащата държава-членка и следователно засяга имиграционната политика.

Предложението включва четири ключови елемента:

а)      Позволява на лицата, ползващи се с международна закрила, да получат статут на дългосрочно пребиваващи в държавата-членка, която им е предоставила закрила, при същите условия като други граждани от трети страни.

б)     Определя условията, при които дългосрочно пребиваващите лица, включително лицата, ползващи се с международна закрила, могат да упражняват правото си на пребиваване в друга държава-членка.

в)     Не включва механизъм за прехвърляне на отговорност при закрила съгласно общностното законодателство[1].

г)      Гарантира спазването на принципа на забрана за връщане, в случаите, когато ползващо се с международна закрила лице, което вече е получило статут на дългосрочно пребиваващ в дадена държава-членка, е получило също така статут на дългосрочно пребиваващ и в друга държава-членка след като е пребивавало там пет години.

С оглед на горепосоченото Вашият докладчик:

а)      Подкрепя инициативата на Европейската комисия за заличаване на пропуска, допуснат вследствие изключването на бежанците и лицата, ползващи се с международна закрила, от обхвата на Директива 2003/109/ЕО.

б)     Счита, че разширяването на обхвата на Директива 2003/109/ЕО за бежанците и ползващите се със субсидиарна закрила лица, е важно с оглед зачитане на равноправното третиране на лицата, ползващи се с международна закрила; подчертава, че изключването на ползващите се със субсидиарна закрила лица от обхвата на предложението, ще усложни допълнително правната рамка, което значително ще намали очакваните ползи от предлаганата директива.

в)     Подкрепя включването на периода между датата, на която е подадено заявлението за международна закрила, и датата, на която е предоставено разрешителното за пребиваване, в изчисляването на продължителността на петгодишния период на пребиваване, необходим при кандидатстване за статут на дългосрочно пребиваващ.

ИЗМЕНЕНИЯ

Комисията по външни работи приканва водещата комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да включи в доклада си следните изменения:

Текст, предложен от КомисиятаИзменения, внесени от Парламента

Изменение 1

СЪОБРАЖЕНИЕ 10 А (ново)

 

(10а) Съгласно настоящата директива, предоставянето на статут на дългосрочно пребиваващ следва да не предполага отмяна или оттегляне на правата на бежанците или лицата, ползващи се с международна закрила, придобити съгласно Директива 2004/83/ЕО;

ПРОЦЕДУРА

Заглавие

Разширяване на обхвата на Директива 2003/109/ЕО до лица, ползващи се с международна закрила

Позовавания

COM(2007)0298 – C6-0196/2007 – 2007/0112(CNS)

Водеща комисия

LIBE

Становище, изказано от

       Дата на обявяване в заседание

AFET

9.7.2007 г.

 

 

 

Докладчик по становище

       Дата на назначаване

Nickolay Mladenov

12.9.2007 г.

 

 

Разглеждане в комисия

5.11.2007 г.

11.2.2008 г.

27.2.2008 г.

 

Дата на приемане

27.2.2008 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

50

2

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Elmar Brok, Colm Burke, Véronique De Keyser, Michael Gahler, Bronisław Geremek, Maciej Marian Giertych, Alfred Gomolka, Richard Howitt, Jana Hybášková, Anna Ibrisagic, Metin Kazak, Maria Eleni Koppa, Helmut Kuhne, Joost Lagendijk, Vytautas Landsbergis, Johannes Lebech, Emilio Menéndez del Valle, Francisco José Millán Mon, Philippe Morillon, Pasqualina Napoletano, Vural Öger, Cem Özdemir, Justas Vincas Paleckis, Ioan Mircea Paşcu, Alojz Peterle, Hubert Pirker, Samuli Pohjamo, Bernd Posselt, Michel Rocard, Raül Romeva i Rueda, Libor Rouček, Jacek Saryusz-Wolski, György Schöpflin, Hannes Swoboda, Charles Tannock, Geoffrey Van Orden, Ari Vatanen, Kristian Vigenin, Zbigniew Zaleski, Josef Zieleniec

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Mariela Velichkova Baeva, Cristian Silviu Buşoi, Andrew Duff, Árpád Duka-Zólyomi, David Hammerstein, Jaromír Kohlíček, Erik Meijer, Nickolay Mladenov, Józef Pinior, Inger Segelström, Marcello Vernola

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Renate Weber

  • [1]     Исканията за прехвърляне на отговорност при закрила продължават да бъдат регламентирани от Женевската конвенция от 1951 г. и от Европейското споразумение за прехвърляне на отговорност за бежанци, сключено в рамките на Съвета на Европа, когато те са приложими.

ПРОЦЕДУРА

Заглавие

Разширяване на обхвата на Директива 2003/109/ЕО до лица, ползващи се с международна закрила

Позовавания

COM(2007)0298 – C6-0196/2007 – 2007/0112(CNS)

Дата на консултация с ЕП

26.6.2007 г.

Водеща комисия

       Дата на обявяване в заседание

LIBE

9.7.2007 г.

Подпомагаща(и) комисия(и)

       Дата на обявяване в заседание

AFET

9.7.2007 г.

DEVE

9.7.2007 г.

EMPL

9.7.2007 г.

 

Неизказано становище

       Дата на решението

DEVE

19.7.2007 г.

EMPL

27.6.2007 г.

 

 

Докладчик(ци)

       Дата на назначаване

Martine Roure

10.9.2007 г.

 

 

Разглеждане в комисия

9.10.2007 г.

27.2.2008 г.

27.3.2008 г.

 

Дата на приемане

27.3.2008 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

34

0

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Alexander Alvaro, Philip Bradbourn, Carlos Coelho, Esther De Lange, Gérard Deprez, Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Armando França, Patrick Gaubert, Roland Gewalt, Jeanine Hennis-Plasschaert, Lívia Járóka, Ewa Klamt, Magda Kósáné Kovács, Wolfgang Kreissl-Dörfler, Stavros Lambrinidis, Henrik Lax, Roselyne Lefrançois, Sarah Ludford, Javier Moreno Sánchez, Rareş-Lucian Niculescu, Athanasios Pafilis, Martine Roure, Inger Segelström, Csaba Sógor, Vladimir Urutchev, Ioannis Varvitsiotis, Manfred Weber, Tatjana Ždanoka

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Edit Bauer, Sophia in ‘t Veld, Jean Lambert, Marian-Jean Marinescu, Bill Newton Dunn, Nicolae Vlad Popa

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Manolis Mavrommatis

Дата на внасяне

14.4.2008 г.