Процедура : 2007/2206(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A6-0165/2008

Внесени текстове :

A6-0165/2008

Разисквания :

PV 20/05/2008 - 20
CRE 20/05/2008 - 20

Гласувания :

PV 21/05/2008 - 5.10
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2008)0221

ДОКЛАД     
PDF 188kWORD 135k
22.4.2008
PE 400.495v02-00 A6-0165/2008

относно жените и науката

(2007/2206(INI))

Комисия по правата на жените и равенството между половете

Докладчик: Britta Thomsen

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 EXPLANATORY STATEMENT
 СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРОМИШЛЕНОСТ, ИЗСЛЕДВАНИЯ И ЕНЕРГЕТИКА
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно жените и науката

(2007/2206(INI))

Европейският парламент,

 като взе предвид резолюцията на Съвета от 20 май 1999 г. относно жените и науката(1),

 като взе предвид резолюцията на Съвета от 26 юни 2001 г. за науката и обществото и за жените в науката(2),

 като взе предвид резолюцията на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно равнопоставения достъп и участие на жените и мъжете в обществото на знанието за растеж и иновации(3),

 като взе предвид заключенията на Съвета от 18 април 2005 г. относно засилването на човешките ресурси в науката и технологиите и европейското научноизследователско пространство,

 като взе предвид Решение № 1982/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007-2013 г.)(4),

 като взе предвид Директива 2002/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. за изменение на Директива 76/207/ЕИО за прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишаване и условията на труд(5),

 като взе предвид Плана за действие по програмата „Наука и общество” на Комисията (COM(2001)0714),

 като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Жените и науката: отличие и иновации – равенство на половете в науката“ (SEC(2005)0370),

 като взе предвид Зелената книга на Комисията, озаглавена „Европейското научноизследователско пространство: Нови перспективи“ (COM(2007)0161), и работния документ на службите на Комисията (SEC(2007)0412), придружаващ горепосочената зелена книга,

 като взе предвид своята резолюция от 3 февруари 2000 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено: „Жените и науката – Използване на капацитета на жените за обогатяване на европейската научноизследователска дейност“(6),

 като взе предвид своята резолюция от 9 март 2004 г. относно съвместяването на професионалния, семейния и личния живот(7),

 като взе предвид съобщението на Комисията от 1 март 2006 г., озаглавено „Пътна карта за равенство между жените и мъжете 2006-2010 г.” (COM(2006)0092), и своята съответна резолюция от 13 март 2007 г.(8),

 - като взе предвид своята резолюция от 19 юни 2007 г. за законодателната рамка относно съвместяването на семейния живот и периода на обучение на младите жени в Европейския съюз(9),

 като взе предвид своята резолюция от 27 септември 2007 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз – 2007 г.(10),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете и становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A6‑0165/2008),

А. като има предвид, че научните изследвания са ключов отрасъл за икономическото развитие на Европейския съюз и Европа трябва да наеме 700 000 допълнителни научни работници като част от изпълнението на Лисабонската стратегия за растеж и заетост,

Б.  като има предвид, че жените сред научните изследователи в ЕС са малцинство, като съставляват средно 35 % от научните изследователи в държавния сектор и във висшите учебни заведения и средно само 18 % от научните изследователи в частния сектор,

В.  като има предвид, че делът на жените в най-високите академични степени рядко надвишава 20 % , като за мъжете съществува три пъти по-голяма вероятност да достигнат до професура или друга еквивалентна степен,

Г.  като има предвид, че даже в държавите-членки категоризираните по пол данни за квалификацията, научната област и възрастта научните изследователи са все още са твърде оскъдни,

Д. като има предвид, че научните изследователи жени изпитват повече трудности при съвместяването на професионалния и семейния живот в сравнение с научните изследователи мъже,

Е.  като има предвид, че броят на жените на лидерски позиции в научните области все още е малък,

Ж. като има предвид, че в университетските органи за вземане на решения жените не са представени достатъчно добре за прилагането на балансирана политика за равнопоставеност между половете,

З.  като има предвид, че в повечето от страните броят на жените в научните органи не е равен на този на мъжете,

И. като има предвид, че една от приоритетните области на действие на ЕС в Пътната карта за равенство между мъже и жени 2006-2010 г. е равното представителство при вземането на решения, като включително е заложена цел, която следва да бъде постигната до 2010 г., 25 % от ръководните постове в публичния научноизследователски сектор да се заемат от жени,

Й. като има предвид, че Европейският съвет за научни изследвания не е постигнал баланс на половете, тъй като едва 5 от 22-членния състав на неговия Научен съвет са жени,

К. като има предвид, че макар и делът на жените студенти в ЕС да е над 50 % и те защитават 43 % от докторските степени, заеманите от жени висши академични постове са едва 15 %, в резултат на което жените имат значително по-малко влияние при вземането на решения в областта на научноизследователската дейност,

Л. като има предвид, че текущата Седма рамкова програма не изисква задължителни планове за действие във връзка с пола за предложения за проекти,

М. като има предвид, че проучванията показват, че съществуващите системи за оценяване и набиране не са неутрални по отношение на пола,

1.  обръща внимание на държавите-членки на факта, че образователните системи в Европа продължават да поддържат стереотипи, основани на пола, по-специално в области на научните изследвания като природните науки;

2.   счита, че е от изключително голямо значение още от ранно детство науката да се популяризира като интересно поприще и за двата пола; настоятелно призовава това да се взема под внимание при планирането на образователни материали и при подготовката на преподаватели; насърчава университетите и факултетите да извършат анализ на системите си за подбор при прием, с оглед установяване на възможна косвена дискриминация, основаваща се на пола, и съответно да коригират системата на подбор;

3.  призовава Комисията и държавите-членки да предприемат подходящи мерки, с които да се гарантира, че приносът на жените не се изключва в публикациите относно историята на науката и технологиите, не само защото това е очевидна дискриминация, но и защото липсата на поведенчески модели („ролеви модели”) може да снижи присъствието на по-голям брой жени в тези области;

4.  отбелязва прекалено големия дял на жените, които напускат научната кариера с течение на времето; счита, че това явление, често описвано като модел на „спуканата тръба”, трябва да се анализира въз основа на различни модели, сред които и модела на „факторите на привличане и отблъскване”; приканва компетентните органи когато предлагат решения, да отчитат различните фактори като работна среда, професионални стереотипи, конкуренция, изисквания за мобилност и семейни отговорности;

5.  отбелязва, че конвенционалният подход за оценяване на „отличните постижения“ и „постиженията“, наред с другото, и на базата на броя публикации, има ограничителен характер и не взема предвид наличните ресурси като средства, помещения, оборудване и персонал, нито съществените за всеки изследовател характеристики като способността да организира и сплотява изследователска група или да обучава млади изследователи, които са част от неговата група;

6.  призовава Комисията и държавите-членки да вземат предвид в своите дефиниции за отлични постижения и „добър научен работник“ разликите в научните кариери на мъжете и жените; подчертава, че жените научни работници също имат своя принос в научноизследователския свят с различни перспективи и избор на теми за научни изследвания;

7.  изразява съжаление относно факта, че отпуските, които вземат жените по време на научната си кариера по семейни причини, оказват отрицателно въздействие върху техните възможности за кариера, тъй като повечето им колеги мъже не ползват такива отпуски, в резултат на което могат да постигнат сравними позиции на по-млада възраст и по този начин имат предимство в по-нататъшното си професионално развитие; поради тази причина изисква възрастта да се съобразява като критерий за отлични постижения със семейното положение, като се взема предвид броят на лицата, които са на издръжка на изследователя. Призовава също така европейските изследователски институти и факултети да предвидят отпускането на стипендии за докторантура в съответствие с националните разпоредби в областта на отпуска за отглеждане на дете;

8.  посочва, че възрастовите ограничения за отпускане на стипендии се отразяват неблагоприятно на младите хора, полагащи грижи за лица на тяхна издръжка, и че тези млади хора са предимно жени; поради това призовава Комисията и държавите-членки да гарантират при такива обстоятелства законодателни мерки за коригиране на тази аномалия, като например увеличаване с една година на срока за подаване на заявления за всяка година, през която са полагани грижи за лице на издръжка;

9.  отбелязва, че мобилността е един от ключовите начини за развитие и осигуряване на напредък в една научна кариера, и отбелязва, че тя може да бъде трудно съвместима със семейния живот, поради което следва да бъде улеснено чрез съответните политически мерки;

10. подчертава ролята на инфраструктурата за подпомагане на устойчивия баланс работа – личен живот, както и значението на засилването на сигурността в научните кариери;

11. призовава Комисията и държавите-членки да подобрят ситуацията чрез интегриране на семейния аспект посредством възможности за гъвкаво работно време, по-добри условия за грижи за децата, както и трансграничен достъп до социални осигуровки; призовава да бъдат предвидени такива условия за ползване на родителски отпуск, че мъжете и жените действително да имат свобода на избора; подчертава, че за хармоничното съчетаване на семейния живот и работата отговорност носят както жените, така и мъжете;

12. отбелязва, че докато при настоящите процеси на подбор съществува тенденция към запазване на статуквото, изразяващо се в по-охотното наемане на мъже научни работници, при установяването на по-отворени и по-прозрачни процедури за набиране на персонал ще се увеличат шансовете за равнопоставено признаване и оценка на качествата, които преобладават по-скоро у жените учени;

13. изисква от държавите-членки да извършат анализ, както и да предложат адекватни решения, на факторите, неблагоприятни спрямо наличието на жени на високопоставени длъжности в университетите и ректоратите, което намалява съществено тяхното влияние върху вземането на решения в областта на изследователската дейност в Европейския съюз;

14. поощрява университетите, научноизследователските институти и частните предприятия да приемат и да прилагат в своите организации стратегии за равнопоставеност между половете и да извършват оценка на влиянието на пола в процесите по вземане на решения;

15. призовава Комисията да предприеме действия за повишаване на информираността в научната общност, както и сред лицата, формиращи политиката по този въпрос, относно равните възможности в науката и научните изследвания;

16. призовава Комисията и държавите-членки за по-прозрачни процедури на подбор, както и да поемат задължението да осигурят баланс на половете в оценителските екипи, комисиите по подбор и всички други комисии, като съставът им да включва необвързваща цел от поне 40 % жени и поне 40 % мъже;

17. призовава Комисията да гарантира, че ще обърне внимание на участието на жените в научноизследователски програми, като предвиди целево обучение за информираност във връзка с равнопоставеността на половете за лицата, които вземат решения, участват в консултативни съвети и оценителски екипи, изготвят покани за участие в търг и търгове, и водят преговори за сключване на договори;

18. призовава Комисията да гарантира, че в проектите, представени по покани за предложения, съгласно седмата рамкова програма, се оценява положително балансираното участие на мъже и жени в научната група заявител; настоятелно приканва държавите-членки да предвидят същите правила в своите национални и регионални програми;

19. смята плановете за действие по въпросите за равенството на половете на етапа на предлагане и оценяване на седмата рамкова програма за съществена част от цялостната стратегия за включване на равни възможности за мъжете и жените и политиката за равенство на половете на Европейския съюз; ето защо смята, че тези планове трябва да останат неразделна част от европейските средства, отпускани за научни изследвания;

20. призовава Комисията редовно да докладва пред Парламента относно напредъка по отношение присъствието на жени в групи за оценка и комитети за подбор във връзка със Седмата рамкова програма; призовава Комисията да включи аспекта, свързан с пола, в междинните оценки и докладите за постигнатия напредък по седмата рамкова програма;

21. изразява твърдо убеждение, че е необходимо да се въведат специфични мерки за подбор, обучение и връзки с обществеността, с цел популяризиране и насърчаване на по-голямо участие на жени в области като технологии, физика, инженерство, информатика и други области, в които за съжаление все още работят предимно мъже;

22. призовава Комисията и държавите-членки да предприемат положителни действия за насърчаване на жените научни работници и за по-нататъшно развитие на схемите за подкрепа и наставничество, както и целеви политики за професионално развитие; отбелязва, че до особено положителни резултати би довело разработването на структури за подкрепа на професионалната ориентация и предоставянето на консултации, които наред с другото да са предназначени и за жени научни работници; обаче отбелязва и това, че мерки, като например задължителни цели за жени научни работници и професори, са от съществено значение за постигането на равновесие за жените в науката, що се отнася до равнопоставеността между половете,

23. призовава Комисията и държавите-членки да въведат ефективни политики за премахване на основаващите се на пола различия в заплащането; отбелязва, че в научната област принципът на равното заплащане следва да се прилага и спрямо стипендии и възнаграждения;

24. призовава Комисията и държавите-членки да предоставят средства за научни изследвания, предназначени за жените, за да се преодолее недостатъчното финансиране на жените в областта на научните изследвания;

25. подчертава значението на насърчаването на момичетата да избират научна кариера и предлага Комисията и държавите-членки да допринесат за това, като популяризират постиженията на жени в научноизследователската област, както и чрез приемане и прилагане на други мерки за постигане на тази цел;

26. поощрява държавите-членки да насърчават действия за повишаване на осведомеността, за да бъдат момичетата информирани и окуражавани да продължат образованието си на университетско ниво и да получат научни степени в областта на науката и технологиите; поощрява държавите-членки да подобрят процесите, свързани с обмен на знания, тъй като в различните държави-членки се предоставят много различни структури на образователния избор;

27. обръща внимание на необходимостта от специални програми в университетите, които да повишават интереса на момичетата и на младите жени към започване на научни кариери;

28. призовава Комисията и държавите-членки да създадат програми за подготовка и подпомагане на младите жени научни работници по отношение на участието в научноизследователски програми и заявленията за стипендии, за да им помогнат да останат в академичните среди и научните изследвания;

29. приветства действията на Европейската платформа на жените учени, целта на които е да се засили участието на жените в науката и да се увеличи броят на жените учени на отговорни длъжности;

30. призовава Комисията и държавите-членки за по-нататъшно засилване на изграждането на мрежи сред жените учени на национално, регионално и европейско равнище, което е определено като основно средство за разширяване на възможностите, както за привличане на повече жени учени, така и за насърчаване на жените учени да вземат участие в дебата за политиката и засилването на професионалния им напредък;

31. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Европейския икономически и социален комитет, на Комитета на регионите, на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1)

     OВ С 201, 16.07.1999 г., стр. 1.

(2)

      OВ С 199, 14.07.2001 г, стр. 1.

(3)

     OВ С 317, 30.12.2003 г., стр. 6.

(4)

   ОВ L 412, 30.12.2006 г., стр.1.

(5)

     OВ L 269, 5.10.2002 г., стр. 15.

(6)

            OВ С 309, 27.10.2000 г., стр. 57.

(7)

             ОВ C 102 E, 28.4.2004 г., стр. 492.

(8)

             ОВ C 301 E, 13.12.2007 г., стр. 56.

(9)

             Приети текстове, P6_TA(2007)0265.

(10)

           Приети текстове, P6_TA(2007)0423.


EXPLANATORY STATEMENT

The report seeks to identify social, cultural and other kind of barriers that account for the under-representation of women in science. It will briefly introduce the context for the situation today, but the main focus of the report will be to look forward to point to possible solutions and best practices for solving the situation. The background for the report is the current European situation, where women are greatly underrepresented in the field of science.

Statistics tells us that more women than men engage in taking a higher education, yet when it comes to choosing the research career, women are still outnumbered by men. The huge increase in participation of women in higher education has neither led to a corresponding change in the ratio of women to men in particular fields of study or professions – that is, a change in horizontal gender segregation – nor has it eliminated the gender-specific wage gap.

Why should we be concerned with gender segregation in science? There are two main reasons. First, certain fields of science are of higher status than others; underrepresentation of women in higher status fields (such as physics) means that, in aggregate, women scientists have lower status than men scientists. Second, we may face a shortage of scientific personnel in demanding fields. If talent for doing very demanding scientific work is unrelated to sex, the pool for these fields would be much larger with women fully participating in science.

Women researchers are still a minority in the government and higher education sectors, with both sectors having an EU average of 35% women. In all countries these sectors nevertheless have higher proportions of women researchers than the business enterprise sector with an EU average of 18% women according to latest data, but there are large cross-country variations. The countries with the fewest women in business research are Germany (11.8%), Austria (10.4%) and Netherlands (8.7%) whereas Latvia, Bulgaria and Romania all have over 40% women. The situation is improving very slowly. Women researchers only have higher growth rates than men in less than half of the countries, and for a few countries the percentage of women researchers has decreased.

The distribution of researchers by main fields of science shows different patterns for men and women. Among male researchers in the higher education sector, 54% work in natural science and engineering compared to 37% among women researchers. This distribution of researchers across the broad field of science of course reflects study choices made by men and women in higher education. In recent years various studies comparing countries and historical periods in light of horizontal gender segregation in higher education have been presented. They indicate that in the past twenty years the number of women in engineering has increased in most countries. This increase, however, is rather small and often lower than in alternate professions and fields of study. In other words: the increase in the number of women is occurring mostly in fields of study that already had a high percentage of females

A group of individual factors determining individual choices refers to gender stereotypes. Gender stereotypes are simplified but often deep-rooted perceptions of male and female characteristics. They support the continuity of specific gender roles and occupational gender segregation. Some approaches assume that gender stereotypes are formed during the socialisation process whereas others suggest a lifelong process of production and reproduction of gender roles. Typical male characteristics – according to gender stereotypes – include, among others, their interest in technical issues, analytical competences, talent for craftsmanship, career focus and professional ambition, ability to assert themselves, dominance, selfishness, and willingness to “impression management”. On the other hand, typical stereotypes of female characteristics include beliefs that they are child-friendly, have an interest in family, value harmony, and are empathetic, emotional, and altruistic. Engineering, obviously, is associated with male rather than female stereotypes – hence professions in engineering are considered to be typically male in nature and tend not to be a woman’s first choice.

Gender stereotypes are not only important to the choices men and women make regarding their fields of study, they can also influence the decision making process associated with job allocation or research funding. Hiring criteria with male gender stereotypes lead to a preference for hiring men whereas hiring criteria with female gender stereotypes lead to a preference for hiring women.

Family background, as well as inclusion and exclusion mechanisms among peer groups, are also factors at play on the interpersonal level. If a young girl plays with computers and technical toys during her childhood, she might be regarded as an outsider by her female friends. In this situation support and encouragement from the family turns out to be an important social resource. Thus, female students in engineering and other branches of science often have at least one parent with a profession in one of these disciplines. This also points to the importance of having a female role model working in a male-centred profession or field of study.

Despite the expanding access for women to higher education and the growing proportion of female graduates in engineering and other branches of technical sciences, horizontal gender segregation has declined surprisingly little in most countries. The existence of a “glass ceiling” or “sticky floor” for women trying to progress to senior positions is well documented and affects all occupational sectors, even those which are dominated by women. The absence of women in leadership positions is more acute in science and technology occupations than in other fields. At the highest positions in academia women make up 15% (2003) of full professors and equivalent and this is an increase of two percentage points compared to 1999. Data on the share of women on scientific boards show large difference between countries. The Nordic counties show levels close to 50%, but in a majority of countries parity has not been reached and the percentage is below 10% for several of the new member states.

The international trend in discussing gender gap and hierarchy at research institutions points to a “pipeline” structure from PhD student to professor. Most researchers start as PhD students, proceed as post-docs, researchers or assistant professors, and are then promoted to associate professor with some ultimately becoming full professors, as seen in Figure 3.1. If the share of women differs from one level to the next, it is assumed that the pipeline “leaks”, i.e. female researchers leave the pipeline because they are not promoted.

As scientists advance in their professional career, they are more likely to be promoted to the higher categories. The more years spent, the higher the probability of being promoted. However, promotion seems to be slower for women than for men: inter-gender differences are statistically significant.

The later entrance of women into science cannot by itself explain the low presence of women in the upper categories at CSIC, since for a similar length of scientific career, women show slower promotion than men. Data suggest that differences in productivity might contribute to explaining the lower promotion of women in some areas (materials science, biology/biomedicine, physics), but this is not the case in others. Differences in personal characteristics, social factors and access to resources have been arguments to explain differences in productivity and gender inequality in science.

Organizational and institutional factors of gender segregation include inequality mechanisms operating at the level of establishments such as firms, research institutes, or research funding institutions. Important institutional mechanisms affecting gender segregation are the recruitment processes, the promotion practices, the decision making and evaluation processes, and the presence of gendered workplace cultures.

Recruiting and hiring processes are still rarely studied, mainly due to difficulties in accessing the relevant institutional data. Gender segregation in recruitment and hiring processes play out in a number of consecutive stages: the way how potential applicants are informed and attracted to positions, then the interview, the receipt of a job offer, and the quality of the received offer, i.e. the starting salary and benefits offered. Each of these stages may be influenced by differential treatment of men and women, and hiring decisions can be affected by gender stereotypes or by same gender preferences. The role that promotion and evaluation practices play in generating gender segregation is even less documented than that of recruitment practices. As regards the funding success rates, there is no statistically significant difference, still as a rule men fare slightly better than women, and considerable gaps occur in particular fields in some counties. Instead, the very low number of applications submitted by women in, for example, engineering, is a much more limiting factor. Finally, to give an example of gendered workplace cultures: “To be taken as an engineer is to look like an engineer, talk like an engineer, and act as an engineer. In most workplaces this means looking, talking, and acting male”(1), — and that still holds true.

The results demand a number of recommendations to enhance the rate of women in science and technology throughout their careers, among others:

 intensification of activities to promote female scientific careers.

 assurance of implementing gender mainstreaming in the EU and national programmes.

 development of scientific career opportunities for female and male researchers across the academic and non-academic research field.

 installation of a cross-disciplinary human resource development programme for research centres.

 provision of advanced programmes for leading scientific positions, for instance: interdisciplinary and intercultural communication, gender competence, management skills in science and coaching/supervising, mentoring competence, etc.

(1)

Robinson, J.G. and J.S. McIlwee (1991), “Men, Women, and the Culture of Engineering”,

The Sociological Quarterly, 32: 406.


СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРОМИШЛЕНОСТ, ИЗСЛЕДВАНИЯ И ЕНЕРГЕТИКА (9.4.2008)

на вниманието на комисията по правата на жените и равенството между половете

относно жените и науката

(2007/2206(INI))

Докладчик по становище: Den Dover

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по правата на жените и равенството между половете да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.   приветства досега въведените политики като например мерки за пряка подкрепа, преференциални политики при наемане на работа и схеми за финансиране, подпомагащи изследователската дейност, провеждана от жени, целта на които е постигането на по-равнопоставено участие от страна на жените в различните научни области и сектори;

2.   посочва, че, за да се осигури съответствие с Лисабонската стратегия, ЕС се нуждае от допълнителни 700 000 научни работници, поради което призовава Комисията и държавите-членки да предприемат конкретни мерки, в съответствие с пътната карта за равенство между мъже и жени за периода 2006-2010 г., за да се гарантира по-балансирано участие на жени и мъже в областта на науката и технологиите;

3.   счита обаче, че са необходими повече усилия с оглед засилване присъствието на жени на високопоставени длъжности (например, в научни съвети и комитети за оценка) и във всички научни области, включително изследователска дейност, наемане на работа, професионално обучение, образование, информационни технологии, инженеринг, търговия, съобщения, връзки с обществеността, реклама и промишлени отношения, като за жените се предвидят новаторски форми на трудова гъвкавост, позволяващи продължаване на трудовата активност и по време на отпуска по майчинство;

4.   счита, че са необходими повече действия за преодоляване на недостатъчното присъствие на жените, особено в научните академични среди; за целта препоръчва да се предоставят преки мерки за подпомагане и стипендии с цел насърчаване на жени да заемат високопоставени длъжности, както и стипендии за програми за обучение и наставничество, чрез които да се оказва помощ на жените да продължават да се занимават активно с научно академична и изследователска дейност и да участват в проекти за отпускане на стипендии и осъществяване на проекти, като същевременно се гарантира тяхната мобилност и гъвкавост и тази на техните семейства;

5.   счита, че мрежите от жени учени са съществен инструмент за привличане на по-голям брой жени в научните и технологичните области и повишаването им на отговорни длъжности; за целта призовава Комисията и държавите-членки да създадат мрежи на европейско, национално и регионално равнище и да подкрепят вече съществуващите мрежи като Европейската платформа на жените учени;

6.   счита, че за да се премахнат някои от пречките, пред които са изправени жените при достигане до високопоставени длъжности в научната кариера, е необходимо да се предприемат конкретни мерки за популяризиране на по-добро схващане на понятията „добра научноизследователска работа”, „високо научно постижение” и „новаторство”, особено доколкото се отнася до критериите за определението за „добър научен работник”, които не следва да се ограничават до броя публикации на научните работници;

7.   призовава Комисията и държавите-членки да предприемат подходящи мерки, с които да се гарантира, че приносът на жените не се изключва от публикации относно историята на науката и технологията, не само защото това е очевидна дискриминация, но и защото отсъствието на „ролеви модели” затруднява насърчаването на присъствието на по-голям брой жени в такива области;

8.   призовава Европейската комисия и държавите-членки да премахнат всички финансови и административни препятствия пред жените в областта на науката и да създадат за тях по-привлекателни и гъвкави условия за работа, които да направят по-лесно за тях съвместяването на работа и семеен живот и да стимулират техния интерес за кариера във всички научни области чрез форми на подпомагане, конкретно предназначени за жени в отпуск по майчинство, които да не се отразяват на предвидения бюджет за научни изследвания; освен това, призовава държавите-членки да гарантират равна подялба на родителските отговорности чрез насърчаване на еднаквото използване от мъже и жени на отпуск за отглеждане на дете и гъвкави условия на труд както за мъжете, така и за жените;

9.   посочва, че възрастовите ограничения за отпускане на стипендии се отразяват неблагоприятно на младите хора, полагащи грижи за лица на тяхна издръжка, и че тези млади хора са предимно жени; поради това призовава Комисията и държавите-членки да гарантират при такива обстоятелства включването в законодателството им на мерки за коригиране на тази аномалия, като например увеличаване с една година на срока за подаване на заявления за всяка година, през която са полагани грижи за лице на издръжка;

10. изразява твърдо убеждение, че е необходимо да се въведат специфични мерки за подбор, обучение и връзки с обществеността, с цел популяризиране и насърчаване на по-голямо участие на жени в области като технологии, физика, инженеринг, информатика и други области, в които за съжаление все още работят предимно мъже;

11. призовава Комисията да гарантира, че в проектите, внесени вследствие покани за представяне на предложения по Седмата рамкова програма за научни изследвания, техническо развитие и демонстрационни дейности, се оценява положително балансираното участие на мъже и жени в научната група заявител; настоятелно приканва държавите-членки да предвидят същите правила в своите национални и регионални програми;

12. подкрепя целта за установяване и зачитане на равенството между мъже и жени с една и съща образователна степен, умения и заслуги при заемането на едни и същи научни длъжности, както на етапа на подбор, така и на етапа на наемане на работа, а също така и през цялата им професионална кариера, като това е от изключително значение, за да се предостави възможност на жените за допълнително професионално обучение и за професионално повишение въз основа на заслугите им, както и с цел зачитане на принципа на равно участие на мъже и жени на ръководни постове; изразява съжаление, че въпреки че в повечето държави-членки броят на жените с университетска диплома надвишава броя на мъжете и че жените притежават по-висока средна степен на академична квалификация в сравнение с колегите си мъже, жените не са представени достатъчно във всички академични и научноизследователски институти.

13. счита, че е от изключително голямо значение още от ранно детство науката да се популяризира като интересно поприще и за двата пола; настоятелно призовава това да се взема под внимание при планирането на образователни материали и при подготовката на преподаватели; насърчава университетите и факултетите да извършат анализ на системите си за подбор при прием, с оглед установяване на възможна косвена дискриминация, основаваща се на пола, и съответно да коригират системата на подбор;

14. призовава Комисията редовно да докладва пред Парламента относно напредъка по отношение присъствието на жени в групи за оценка и комитети за подбор във връзка със Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности; призовава Комисията да включи аспекта, свързан с пола, в междинните оценки и докладите за постигнатия напредък по Рамковата програма;

15. призовава държавите-членки да анализират факторите, които стоят в основата на ниското съотношение на жените (средно 15% в ЕС), заемащи висшестоящи длъжности в университети и ректорати, което определено намалява влиянието им при вземането на решения в областта на научните изследвания, въпреки че 43% от издадените в ЕС дипломи за докторска степен се притежават от жени;

16. призовава Комисията и държавите-членки да въведат ефективни политики за премахване на основаващите се на пола различия в заплащането; отбелязва, че в научната област принципът на равното заплащане следва да се прилага и спрямо стипендии и възнаграждения;

17. насърчава университетите, научноизследователските институти и частните стопански предприятия да възприемат в своите организации стратегии за равенство и по отношение процесите на вземане на решение.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

8.4.2008

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

48

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Šarūnas Birutis, Jan Březina, Jerzy Buzek, Giles Chichester, Dragoş Florin David, Pilar del Castillo Vera, Den Dover, Nicole Fontaine, Adam Gierek, András Gyürk, Fiona Hall, David Hammerstein, Rebecca Harms, Erna Hennicot-Schoepges, Mary Honeyball, Ján Hudacký, Romana Jordan Cizelj, Anne Laperrouze, Pia Elda Locatelli, Eugenijus Maldeikis, Eluned Morgan, Angelika Niebler, Reino Paasilinna, Atanas Paparizov, Francisca Pleguezuelos Aguilar, Anni Podimata, Miloslav Ransdorf, Vladimír Remek, Herbert Reul, Teresa Riera Madurell, Mechtild Rothe, Paul Rübig, Andres Tarand, Britta Thomsen, Catherine Trautmann, Nikolaos Vakalis, Adina-Ioana Vălean, Alejo Vidal-Quadras

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Etelka Barsi-Pataky, Ivo Belet, Zdzisław Kazimierz Chmielewski, Robert Goebbels, Satu Hassi, Gunnar Hökmark, Pierre Pribetich, Vittorio Prodi, Esko Seppänen, Silvia-Adriana Ţicău


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

14.4.2008

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

12

0

8

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Emine Bozkurt, Zita Gurmai, Lívia Járóka, Piia-Noora Kauppi, Astrid Lulling, Siiri Oviir, Doris Pack, Zita Pleštinská, Karin Resetarits, Teresa Riera Madurell, Eva-Britt Svensson, Anne Van Lancker, Anna Záborská

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Gabriela Creţu, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Donata Gottardi, Anna Hedh, Marusya Ivanova Lyubcheva

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Manolis Mavrommatis, Miroslav Mikolášik

Правна информация - Политика за поверителност