ДОКЛАД относно средносрочния преглед на индустриалната политика – принос към Стратегията за растеж и заетост на ЕС

24.4.2008 - (2007/2257(INI))

Комисия по промишленост, изследвания и енергетика
Докладчик: Romana Jordan Cizelj

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно средносрочния преглед на индустриалната политика – принос към Стратегията за растеж и заетост на ЕС

(2007/2257(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Средносрочен преглед на индустриалната политика – принос към Стратегията за растеж и заетост на ЕС (COM(2007)0374), и придружаващия го работен документ (SEC(2007)0917),

–   като взе предвид заключенията на Съвета „Конкурентоспособност” от 22 и 23 ноември 2007 г.,

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Малките и средните предприятия – ключ към засилен растеж и заетост. Средносрочен преглед на модерната политика по отношение на МСП” (COM(2007)0592),

–   като взе предвид съобщението на Комисията „Инициатива за водещи пазари в Европа” (COM(2007)0860),

–   като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2006 г. относно политическа рамка за засилване на производството на ЕС – към по-интегриран подход към индустриална политика[1],

–   като взе предвид своята резолюция от 30 ноември 2006 г., озаглавена „Време за превключване на по-висока скорост – създаване на Европа на предприемачеството и растежа”[2],

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A6-0167/2008),

А. като има предвид, че средносрочният преглед на Комисията на индустриалната политика отразява напредъка, постигнат при прилагане на интегрирания подход към индустриалната политика към 2005 г., и определя мерките, които трябва да се вземат през следващите години,

Б.  като има предвид, че върху промишлеността в ЕС падат повече от 80 % от разходите за изследователска и развойна дейност на частния сектор и че новаторските продукти, които произвежда, представляват 73 % от износа на ЕС, като по този начин промишлеността играе важна роля за превръщането на ЕС в икономика, основана на знанието,

В.  като има предвид, че в сравнение с други региони като САЩ и Азия промишлеността в ЕС се адаптира все още сравнително бавно към променящите се пазарни условия и новото технологично развитие, което се дължи на силното регулиране на пазара,

Г.  като има предвид, че такива тенденции като глобализацията, технологичните промени и устойчивото развитие предлагат важни и все още неизползвани възможности за индустриалния сектор в ЕС,

1.  приветства съобщението на Комисията относно прегледа на напредъка, постигнат при прилагане на интегрираната индустриална политика, и подчертава, че проспериращият промишлен сектор е ключово условие за постигане на целите от Лисабон;

2.  отбелязва напредъка, постигнат както с хоризонталните действия, така и с действията, специфични за сектора, и приветства новите инициативи в секторите преработка на хранителните продукти и електронното инженерство;

3.  изразява съжаление относно слабостта на връзката между политиката на ЕС и националната политика в областта на промишлеността и подкрепя инициативите на Комисията и държавите-членки за засилване на тази връзка;

4.  счита, че основната роля на индустриалната политика на ЕС се състои в това да създаде правилни рамкови условия за развитие на предприятията, индустриални инвестиции, новаторство и създаване на работни места, като обръща особено внимание на нуждите на малките и средни предприятия (МСП);

5.   счита, че отворен и конкурентоспособен вътрешен пазар в областта на услугите и промишлеността допринася за възможностите за новаторство и подобрява конкурентоспособността на сектора; придържа се към възгледа, че политиката в областта на конкуренцията играе решаваща роля за гарантиране на възможността потребителите да се възползват от отворен европейски пазар;

6.   подчертава значението на ефикасен режим за обществени поръчки за конкурентоспособността на европейската промишленост; счита, че възлагането на обществени поръчки преди пускането на пазара е важен инструмент за повишаване на иновационния характер на европейските предприятия; насърчава държавите-членки да преразгледат своите политики в областта на обществените поръчки в този контекст и призовава Комисията да насърчава обмена на най-добри практики в тази област;

7.  приветства предложенията на Комисията относно консолидиране на европейския пазар на отбранително оборудване и подобряване на общата конкурентоспособност на отбранителната промишленост на ЕС;

8.   насърчава Комисията да повиши пазарния контрол на веригата за доставки на промишлени и потребителски стоки, включително дистрибуторите и търговците на дребно, за да се гарантира, че на всички етапи на веригата за доставки са създадени условия за конкуренция;

9.  призовава Комисията да увеличи усилията си за премахване на ненужните административни пречки, които затрудняват достъпа до вътрешния пазар, да опрости и подобри регулаторната среда, както и да намали административната тежест за предприятията, като гарантира, наред с другото, че се постига напредък в 13-те приоритетни области, определени от плана за действие на Комисията, за намаляване на административната тежест, и като приложи втория пакет за „ускорени мерки” за отстраняване на административните пречки;

10. настоятелно призовава държавите-членки да постигнат напредък по отношение на определянето и постигането на амбициозни национални цели за намаляване на административната тежест, по-специално такива, които насърчават растежа и развитието на МСП, като например опростени изисквания за докладване и изключения;

11. насърчава Комисията да използва последователен подход към МСП във всички политики на ЕС чрез правилно прилагане на принципа „мисли първо за малките”;

12. силно подкрепя предстоящата инициатива за „Закон за малките предприятия” на европейско равнище; счита, че тя следва да е под формата на законодателно предложение и да включва нови, конкретни инициативи за намаляване на регулаторната тежест за МСП чрез въвеждане на изключения, за улесняване на техния достъп до вътрешния пазар и до процедурите за обществени поръчки, както и за гарантиране, че МСП имат съответен достъп до финансовите източници и изследователска инфраструктура;

13. подчертава значението на Споразумението Базел ІІ[3] за оказване на влияние върху поведението на банките и готовността на банките да заемат средства на относително високорискови потребители, включително МСП; счита това развитие за средство за подкрепа на МСП при инвестирането в и изпълнението на стопански ориентирани изследвания;

14. приветства въведените от Комисията партньорски групи, като напр. CARS 21 и Групата на високо равнище за текстилния сектор; счита, че тези групи представляват важни форуми за засилване на индустриалната политика на ЕС;

15. подчертава спешната необходимост от създаване на общоевропейски пазар за рисков капитал чрез премахване на съществуващите регулаторни и данъчни пречки пред инвестирането на рисков капитал в най-иновационните малки предприятия в Европа;

16. припомня значението на модерните системи за стандартизация и насърчава Комисията да ускори прилагането на стандарти за „нов подход”, като същевременно зачита нуждите на МСП и засилва участието на представители на МСП;

17. счита, че целите на ЕС относно околната среда не следва да се разглеждат като заплаха за промишлеността, а като възможност за постигане на „предимство на изпреварващия ход“ и за превръщане на промишлеността в ЕС в световен лидер в технологиите, продуктите и услугите, които са съобразени с околната среда и са обществено приети; подчертава обаче, че прилагането на нови технологии следва да се придружава от мерки за гарантиране на международната конкурентоспособност на европейските предприятия;

18. счита, че промишленото развитие е тясно свързано с наличието на ефикасна транспортна инфраструктура на европейско равнище, че правилно функциониращата транспортна инфраструктура създава предпоставки за развитието на индустриални зони, включително и извън градовете, както и че държавите-членки следва да могат да използват фондовете за регионално развитие за създаване на индустриални и технологични паркове в селските райони в близост до градски агломерации;

19. счита, че предложеният от Комисията план за действие относно устойчивата индустриална политика следва да създаде рамка за постепенно преминаване към нисковъглеродна и ефикасна по отношение на енергията и ресурсите промишленост, която да допринася за постигане на целите в областта на енергетиката и изменението на климата, формулирани от Европейския съвет на 8 и 9 март 2007 г.; счита, че инициативата за „водещ пазар” и Програмата за действие за стандартите биха могли да играят важна роля в това отношение;

20. подчертава особено нуждата от устойчиво и балансирано развитие в ЕС както в географски смисъл, така и по отношение на мащаба на проектите; счита, че истински балансираният подход е единственият начин за стимулиране на развитието на промишлеността в ЕС, за създаване на нови възможности за разкриване на работни места и за насърчаване на успешните региони в ЕС; счита, че „инициативата за клъстерите” може да изиграе ролята на здрав лост за новаторството и устойчивото регионално развитие;

21. приветства значителния принос на политиката за сближаване за гарантиране на конкуренцията в промишления сектор и насърчава държавите-членки да продължават да съсредоточават своите инвестиции, в рамките на Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд, върху областите, които насърчават растежа на човешкия капитал, изследванията, новаторството, предприемачеството, и върху помощта за МСП;

22. изтъква, че влиянието на законодателството в областта на опазване на околната среда върху международната конкурентоспособност на енергоемките промишлени отрасли в ЕС спешно следва да се вземе под внимание, за да се избегне изтичането на въглерод и безработицата; в тази връзка настоятелно призовава Комисията активно да насърчава и подкрепя приемането на световни секторни споразумения, които могат да намалят влиянието на конкретни отрасли в целия свят върху околната среда, като същевременно осигуряват равнопоставеност;

23. подкрепя усилията на Комисията да внесе нови законодателни предложения за въвеждане на интензивна и строга оценка на въздействието, която по-конкретно да анализира дали предложенията се отразяват неблагоприятно върху функционирането на вътрешния пазар или върху конкурентоспособността на европейската промишленост съгласно принципа на устойчивост;

24. обръща внимание на настоящите тенденции по отношение на достъпа до суровини; изтъква, че ЕС е изцяло зависим от вноса на няколко метала; призовава Комисията да предложи интегриран подход за осигуряване на устойчив достъп до суровини, който да подобри ефикасността на ресурсите и подкрепи разработването на добивни технологии; приканва Комисията и държавите-членки да подкрепят и ускоряват осъществяването на проектите, обявени от Европейския съвет за проекти от общностен интерес за енергийната безопасност и диверсификацията на енергийните ресурси на ЕС,

25. припомня важната структурна промяна, предизвикана от преместването на заетостта към услугите, свързани с промишлеността; следователно подкрепя планираната инициатива в областта на промишлеността и услугите, която ще анализира секторите на услугите и тяхното въздействие върху конкурентоспособността на промишлеността; насочва вниманието на Комисията по-специално към подобряване на качеството, производителността и стойността на услугите, предоставяни на промишлеността, в частност стопанските услуги, основаващи се на високо ниво на познание;

26. приветства инициативата на Комисията за структурна промяна, която да улесни обмена на най-добри практики между държавите-членки; решително насърчава Комисията при прегледа на своето съобщение от 2005 г., озаглавено „Преструктуриране и заетост – прогнозиране и придружаване на преструктурирането с цел развиване на заетостта: ролята на Европейския съюз” (COM(2005)0120), да подкрепи създаването на широки партньорства на равнище ЕС, както и мрежи за обмен на информация и най-добри практики между експертите в държавите-членки;

27. обръща внимание на необходимостта от непрекъснато приоритетно инвестиране в образование, обучение и изследователска дейност, както и на зависимостта на промишленото развитие и конкурентоспособността на продуктите от ЕС от качеството на човешките ресурси и световното новаторство за нови продукти;

28. подчертава факта, че новаторските продукти значително засилват конкурентното предимство на ЕС и представляват 73 % от износа на ЕС; въпреки това отбелязва, че ЕС все още изостава от Съединените щати и Япония в областта на новаторството, особено по отношение на научноизследователската и развойна дейност в стопанския сектор; следователно счита, че общностните програми за финансиране като Седмата рамкова програма за научноизследователско и технологично развитие и демонстрационни дейности и Рамковата програма за конкурентоспособност и новаторство, както и Европейския институт за новаторство и технология, следва да бъдат използвани максимално; в тази връзка приветства инициативата за водещи пазари и Програмата за действие за стандартите като приноси към отключването на пазарния потенциал на новаторските продукти и услуги в определени области с голямо обществено значение; настоятелно призовава Комисията да покаже своята ангажираност за по-добро регулиране в тази област и предупреждава да не се отдава предпочитание на определени технологични решения за сметка на други;

29. счита, че за да се насърчи новаторството в целия ЕС е много важно да се подкрепят дейностите, свързани с изобретения, и да се защитят продуктите на тези дейности; следователно изтъква значението на създаването на прозрачна и опростена политика в областта на правата на интелектуална собственост, както и на вече действащата такава политика; призовава Съвета да предприеме действия, за да въведе възможно най-скоро общностен патент, и призовава Комисията да продължава да се бори с фалшифицирането и да работи за намиране на глобални решения в тази област, основаващи се предимно на европейски модели;

30. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

• [1]       ОВ C 303E, 13.12.2006 г., стp.646.
• [2]      ОВ C 316 E, 22.12.2006 г., стp.378.
• [3]  Международна конвергенция по отношение измерването на капитала и на капиталовите стандарти: подобрена рамка, Базелски комитет по банков надзор, юни 2004 г.

EXPLANATORY STATEMENT

A strong and healthy industrial base is essential to fully exploit EU's economic potential and reach the Lisbon goals. Furthermore, with EU's industry contributing to more than 80% of private sector R&D expenditure and with its innovative products providing around 75% of EU's exports, industry is playing a central role in transforming our economy towards a knowledge based economy.

In general, EU's industry is healthy and dynamic. However, it faces important challenges such as rapid technological change, intense and growing competitive pressure, and the need to contribute to Europe's environmental goals.

Therefore, in 2005 a policy framework was put in place with concrete recommendations for sectoral actions to promote growth, productivity and competitiveness. Seven major cross-sectoral policy initiatives have been launched (Intellectual Property Rights and Counterfeiting Initiative, High-Level Group on Competitiveness, Energy and the Environment, External Aspects of Competitiveness and Market Access, New Legislative Simplification Programme, Improving Sectoral Skills, Managing Structural Change in Manufacturing, Integrated European approach to Industrial Research and Innovation). In addition, seven sector-specific initiatives have been set up (Pharmaceuticals Forum, Mid-Term Review of Life Sciences and Biotechnology Strategy, High-Level Group on the Chemicals Industry, High-Level Group on the Defence Industry, European Space Programme, Taskforce on ICT Competitiveness, Mechanical Engineering Policy Dialogue).

This Communication takes stock of the progress achieved on both the horizontal and the sector-specific actions set out in 2005. According to this mid-term review, there is no need for a fundamental change of the policy. However, the Commission does envisage to strengthen some of the ongoing projects and to launch some new initiatives in response to recent challenges. The following new horizontal actions are announced in the Communication:

· Clusters initiative

· Lead market initiative

· Standards Action Programme

· Action Plan for Sustainable industrial policy

· Industry and services

In addition, two new sectoral initiatives will be undertaken:

· Food industry

· Electra (electrical engineering)

This Communication can be welcomed. The main role of industrial policy at EU level is to put in place the right framework conditions for enterprise development, industrial investment, innovation and job creation. These framework conditions could however vary from sector to sector. Therefore, sectoral initiatives, taking account of the specific context of individual sectors and proposing a tailor-made combination of policies to suit the particular opportunities and challenges they face, are warmly welcomed. Those sectoral initiatives should be strengthened by a horizontal approach, that tackles the barriers EU's industry is facing in its development towards higher-value and higher quality products. Your Rapporteur would like to focus on 3 of these horizontal issues:

"Better regulation":

A burdensome regulatory environment and an excess of red tape, remains one of the bigger barriers for industry. This is foremost the case for small and medium-sized enterprises (SMEs), since they are the first to suffer from excessive bureaucracy (it has been estimated that per employee a small business on average spends around 10 times as much on regulatory duties than a big company). Therefore the "Better Regulation"-agenda is of the utmost importance to raise the competitiveness of European industry. The Commission should step up its efforts to eliminate unnecessary (administrative) barriers to access the internal market, to simplify and to improve the regulatory environment and to reduce the administrative burden on enterprises (i.a. by ensuring that progress is made in the 13 priority areas set out in the Commission's Action Plan in order to achieve the 25% goal by 2012 and by implementing the second package of the 'fast track' measures for removing administrative barriers). But the "Better regulation"-agenda cannot be done only on European level. In order to ensure tangible economic benefits for EU businesses, also Member States should make progress towards setting and reaching their own ambitious national targets in the reduction of administrative burdens, in particular those that encourage SME growth and development (i.a. simplified reporting requirements and exemptions).

Small and medium-sized enterprises:

SMEs are one of the main engines of economic growth and competitiveness in Europe, given their innovative potential and their dynamism and flexibility. Support of SME growth is therefore important. That support can be given by ensuring access to sources of finance (venture capital) and to research infrastructure (cluster policy). Also, support could be given by being coherent in the SME approach across the different EU policies (i.a. properly applying the so-called "Think Small First" principle in policy-making). For SMEs access to markets can be more difficult than for big companies. Therefore, initiatives such as standardisation, protection of intellectual property rights and the availability of easily accessible information are especially important for them. A very important initiative to help SMEs is the announced Small Business Act. This Act should include new, concrete initiatives to reduce the regulatory burden on SMEs, to facilitate their access to the Single Market and to public procurement, and to help SMEs face the challenge of globalization and climate change, for example by providing them with the necessary financial and human resources for their development and change. As far as SME growth support is concerned, it is important to take stock of the success already achieved by some Member States, for example by creating a dedicated national mechanism for cooperation in the implementation, monitoring and evaluation of policies to support SMEs. In this respect, the initiative of the Slovenian Presidency to organize a Conference in spring 2008, which aims at transforming national "best practices" into European level is highly welcomed.

Sustainable development:

EU's industrial competitiveness is motivated by a gradual transition towards a low-carbon and energy- and resource-efficient economy. The environmental goals, with respect to the reduction of greenhouse gases and the increase of energy efficiency, should not be seen as a threat to industry. The first mover advantage could make Europe's industry a world leader in environmentally friendly and socially acceptable technologies, products and services. This golden opportunity should be grasped, both by EU's industrial companies, as by the policy makers. The announced Action Plan on Sustainable industrial policy should therefore put in place a framework to speed up eco-innovation and the development of new markets (which is already to some extent the case with the Lead market initiative). For the short term, the impact on the international competitiveness of the energy intensive EU industries should be taken into consideration in order to avoid the EU "exporting pollution and importing unemployment". This could be done by promoting Global Sectoral Agreements, in order to reduce the environmental impact of specific industries worldwide and at the same time ensuring a level playing field. Furthermore, sustainable development should bear in mind a balanced development across the EU, which means that not only big industries and projects should be supported, but also small scaled ones.

Finally, the connection with the Lisbon strategy is a vital one. Industrial policy is and should remain for an important part a national competence. However, for the policies to be effective, the link should be strengthened between industrial policy actions at national and at European level. Therefore, more emphasis should be put on industrial policy, SMEs and entrepreneurship in the next Lisbon cycle 2008-2010.

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ВЪТРЕШНИЯ ПАЗАР И ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ (8.4.2008)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно средносрочен преглед на индустриална политика:принос към стратегията за растеж и заетост на ЕС
(2007/2257(INI))

Докладчик по становище: Jacques Toubon

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  Приветства съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно средносрочния преглед на индустриалната политика (COM(2007)0374) и подчертава, че проспериращ промишлен сектор е ключово условие за постигането на целите от Лисабон;

2.   Признава, че секторът е изправен пред изпълнено с предизвикателства бъдеще поради глобализацията, технологичното развитие и проблемите с опазването на околната среда;

3.   Счита, че отворен и конкурентоспособен вътрешен пазар в областта на услугите и промишлеността допринася за възможностите за иновации и подобрява конкурентоспособността на сектора; придържа се към възгледа, че политиката в областта на конкуренцията е ключова за гарантирането на възможността потребителите да се възползват от отворен европейски пазар;

4.   Изразява съжаление относно слабостта на връзката между политиката на ЕС и националната политика в областта на промишлеността и призовава Комисията и държавите-членки да работят за засилването на тази връзка;

5.   Подчертава значението на ефикасен режим за обществени поръчки за конкурентоспособността на европейската промишленост; счита, че възлагането на обществени поръчки преди пускането на пазара е важен инструмент за повишаване на иновационния характер на европейските предприятия; насърчава държавите-членки да преразгледат своите политики в областта на обществените поръчки в този контекст и призовава Комисията да насърчава обмена на най-добри практики в тази област;

6.   Приветства водещата пазарна инициатива на Комисията и подкрепя нейната цел за развитие на благоприятни условия за нововъзникващите пазари на иновационни продукти и услуги в специфични области с висока стойност за обществото; настоятелно призовава Комисията да покаже своята ангажираност за по-добро регулиране в тази област и предупреждава да не се отдава предпочитание на определени технологични решения за сметка на други;

7.  Приветства предложенията на Комисията относно консолидирането на европейския пазар на отбранителни съоръжения и подобряване на общата конкурентоспособност на отбранителната промишленост на ЕС;

8.   Припомня значението на инициативата, насочена към приемане на „закон за малките предприятия” на равнището на ЕС, по-специално с оглед намаляване, посредством освобождавания, на бремето от разпоредби, пред които са изправени МСП; призовава Комисията във всичките си инициативи, свързани с промишления сектор, систематично да отчита ролята на МСП, като се има предвид тяхната роля за развитието и заетостта;

9.   Подчертава значението на опазването, в рамките на политиката за конкуренцията и отворените пазари, на силата на европейската промишленост и изразява желание да бъде взето предвид адаптирането на европейската регулаторна рамка и на международните правила и норми, приложими спрямо търговския обмен, така че да бъде насърчено установяването на справедливи условия за конкуренцията в международен мащаб;

10. Приветства въведените от Комисията партньорски групи, като напр. CARS 21 и Групата на високо равнище за текстилния сектор; счита, че тези групи представляват важни форуми за засилване на политиката на ЕС в областта на промишлеността;

11. Припомня, че амбициозната политика в областта на правата на интелектуалната собственост е ключов елемент от конкурентоспособността на промишлените предприятия и най-вече на МСП и, следователно, постигането на споразумение относно патент на Общността и система за патентно съдопроизводство е от ключово значение, тъй като засилва усилията на митническите служби в борбата срещу фалшифицирането;

12. Подкрепя продължаващата програма на Комисията за опростяване и подобрение на регулаторната среда и за намаляване на административните тежести;

13. Припомня значението на модерните системи за стандартизация и насърчава Комисията да ускори прилагането на нови стандарти за подход, като същевременно зачита нуждите на МСП и засилва участието на представители на МСП;

14. Насърчава Комисията да представи предложение за директива, целящо създаването на обща консолидирана корпоративна данъчна основа между държавите-членки, които биха приветствали подобна инициатива;

15. Изразява дълбока загриженост относно бъдещето на фармацевтичния сектор в дългосрочен план и в частност относно слабостта на европейската научноизследователска и развойна дейност, както и отсъствието на ефективно функциониращ единен пазар в този сектор; призовава Комисията и държавите-членки да разгледат спешно този въпрос;

16. Призовава за изработването на устойчива промишлена политика, стимулираща най-вече иновациите в областта на опазването на околната среда, като отчита изменението на климата, което оказва въздействие върху планетата; насърчава предприятията да се възползват от възможностите, предлагани от пазара на нови технологии и да съсредоточат усилията си върху намаляването на въглеродните емисии и на местните замърсявания, от една страна, и върху подобряването на енергийната ефективност, в съчетание с мерки за насърчаване на използването на възобновяеми енергийни източници и гарантирането на безопасното и устойчиво използване на природни ресурси, от друга.

17. Подчертава спешната необходимост от създаване на общоевропейски пазар за рисков капитал чрез премахване на съществуващите регулаторни и данъчни пречки пред инвестирането на рисков капитал в най-иновационните малки предприятия в Европа;

18. Насърчава Комисията да повиши пазарния контрол на веригата за доставки на промишлени и потребителски стоки, включително дистрибуторите и търговците на дребно, за да се гарантира, че на всички етапи на веригата за доставки са създадени условия за конкуренция;

19. Приветства значителния принос на политиката за сближаване за гарантиране на конкуренцията в промишления сектор и насърчава държавите-членки да продължават да съсредоточават своите инвестиции, в рамките на Европейския фонд за възстановяване и развитие и Европейския социален фонд, в области, които насърчават растежа на човешкия капитал, изследванията, иновациите, предприемачеството и помощта за малките и средни предприятия;

20. Подкрепя усилията на Комисията да внесе нови законодателни предложения за въвеждане на интензивна и строга оценка на последствията, която по-конкретно да анализира дали предложенията се отразяват неблагоприятно върху функционирането на вътрешния пазар или върху конкурентоспособността на европейската промишленост; призовава Комисията, особено по отношение на законодателни предложения в областта на защитата на потребителите, защитата на климата и опазването на околната среда, да разглежда конкурентоспособността като основна цел на Лисабонската стратегия.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	8.4.2008
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	38 1 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Cristian Silviu Buşoi, Charlotte Cederschiöld, Gabriela Creţu, Mia De Vits, Janelly Fourtou, Vicente Miguel Garcés Ramón, Evelyne Gebhardt, Małgorzata Handzlik, Malcolm Harbour, Anna Hedh, Iliana Malinova Iotova, Pierre Jonckheer, Alexander Lambsdorff, Kurt Lechner, Lasse Lehtinen, Toine Manders, Arlene McCarthy, Nickolay Mladenov, Catherine Neris, Bill Newton Dunn, Zita Pleštinská, Zuzana Roithová, Heide Rühle, Leopold Józef Rutowicz, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Marianne Thyssen, Jacques Toubon, Bernadette Vergnaud, Barbara Weiler, Marian Zlotea
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Emmanouil Angelakas, Colm Burke, Giovanna Corda, Bert Doorn, Brigitte Fouré, Olle Schmidt, Gary Titley
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Janusz Wojciechowski

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	21.4.2008
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	36 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Šarūnas Birutis, Jan Březina, Philippe Busquin, Jorgo Chatzimarkakis, Giles Chichester, Pilar del Castillo Vera, Den Dover, Norbert Glante, András Gyürk, Fiona Hall, David Hammerstein, Mary Honeyball, Romana Jordan Cizelj, Werner Langen, Anne Laperrouze, Angelika Niebler, Reino Paasilinna, Atanas Paparizov, Francisca Pleguezuelos Aguilar, Anni Podimata, Vladimír Remek, Teresa Riera Madurell, Andres Tarand, Catherine Trautmann, Claude Turmes, Nikolaos Vakalis
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Jean-Pierre Audy, Göran Färm, Robert Goebbels, Eija-Riitta Korhola, Pierre Pribetich, Vittorio Prodi, Esko Seppänen, Silvia-Adriana Ţicău, Vladimir Urutchev, Lambert van Nistelrooij