ДОКЛАД относно напредъка на Турция през 2007 г.

25.4.2008 - (2007/2269(INI))

Комисия по външни работи
Докладчик: Ria Oomen-Ruijten

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно напредъка на Турция през 2007 г.

(2007/2269(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид доклада на Комисията за напредъка на Турция през 2007 г. (SEC(2007)1436),

–   като взе предвид своите предходни резолюции от 27 септември 2006 г. относно напредъка на Турция по пътя към присъединяването[1] и от 24 октомври 2007 г. относно отношенията между ЕС и Турция[2],

–   като взе предвид рамката за преговори с Турция от 3 октомври 2005 г.,

–   като взе предвид Решение 2008/158/EО на Съвета от 18 февруари 2008 г. относно принципите, приоритетите и условията на Партньорството за присъединяване с Република Турция[3](„Партньорство за присъединяване“), както и предходните решения на Съвета относно партньорството за присъединяване от 2001, 2003 и 2006 г.,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по правата на жените и равенството между половете (A6-0168/2008),

А. като има предвид, че преговорите с Турция започнаха на 3 октомври 2005 г. след одобрение от Съвета на рамката за преговори, и като има предвид, че започването на тези преговори представлява началото на дългосрочен и отворен процес,

Б.  като има предвид, че Турция е поела ангажимент за провеждане на реформи, поддържане на добросъседски отношения и постепенно сближаване с ЕС, и като има предвид, че тези усилия трябва да се разглеждат като възможност за допълнително модернизиране на самата Турция,

В.  като има предвид, че цялостното изпълнение на критериите от Копенхаген и капацитетът за интеграция на ЕС, в съответствие със заключенията на Европейския съвет, проведен през декември 2006 г., продължават да бъдат основа за присъединяване към ЕС, който е общност, основаваща се на споделени ценности,

Г.  като има предвид, че в своя доклад за напредъка през 2007 г. Комисията заключи, че „напредъкът в политическите реформи през 2007 г. бе ограничен“ в Турция[4],

Д. като има пред вид, че през 2007 г. демокрацията в Турция беше укрепена, беше избран нов парламент, отразяващ политическото многообразие в страната, и беше сформирано правителство, разполагащо със силен мандат,

Е.  като има предвид, че Турция все още не е приложила разпоредбите, произтичащи от Споразумението за асоцииране между ЕС и Турция и Допълнителния протокол към него,

Ж. като има предвид, че през 2007 г. бяха отворени пет глави от преговорите,

Реформи за изграждане на демократично и благоденстващо общество

1.  приветства поетия от министър-председателя Ердоган ангажимент, че 2008 г. ще бъде година на реформи; настоятелно призовава турското правителство да изпълни обещанията си, като се възползва от голямото си парламентарно мнозинство, и да проведе с решимост реформите от първостепенно значение за превръщането на Турция в съвременна и благоденстваща демокрация, основаваща се на светско държавно управление и на наличието на плуралистично общество;

2.  подчертава, че модернизацията е преди всичко в интерес на самата Турция; потвърждава също така стратегическото значение, което има за ЕС една стабилна, демократична и благоденстваща Турция; отново заявява, че изпълнението на ангажиментите, изложени в Партньорството за присъединяване, е от особено значение за Турция и за бъдещите й отношения с ЕС;

3.  подчертава своята убеденост, че единствено общество, което се ръководи от принципа на зачитане на човешките права и основните свободи и се основава на демокрацията, принципа на правовата държава и социално ориентираната пазарна икономика, може да се превърне в мирно, стабилно и благоденстващо общество;

4.  отбелязва извършеното наскоро преразглеждане на Партньорството за присъединяване; запознат е с факта, че в повечето области това преразглеждане, трето по ред от 2001 г. насам, налага удължаване на периода за неизпълнените приоритети; настоятелно призовава турското правителство да пристъпи към промяна на приоритетите и определените срокове в своите планове за реформи в контекста на партньорството, като има предвид, че допълнителните закъснения ще имат сериозно отражение върху хода на преговорите;

5.  приветства факта, че през 2007 г. демокрацията надделя над опитите на военните за намеса в политическия процес; насърчава турското правителство да продължи да полага систематични усилия, с които да гарантира, че избраното по демократичен път политическо ръководство поема изцяло отговорността за определянето на вътрешната и външната политика и политиката за сигурност, включително по отношение на Кипър, и че въоръжените сили зачитат тази отговорност, като изцяло и недвусмислено признаят контрола от страна на цивилните органи; изтъква необходимостта от установяване на пълен парламентарен контрол върху военната политика и политиката в областта на отбраната, както и върху всички свързани с тях разходи;

6.  изразява загриженост относно последиците от производството за закриване на Партията на справедливостта и развитието; очаква, че турският конституционен съд ще зачете принципите на правовата държава, европейските норми и насоките на Венецианската комисията относно забраната на политически партии;

7.  призовава турското правителство да зачита плурализма и многообразието в светска и демократична Турция при провеждането на реформи и настоятелно приканва правителството и всички политически партии да участват конструктивно в търсенето на консенсус относно важните стъпки за модернизиране на страната;

8.  счита, че изменението на член 301 от Наказателния кодекс, внесено от правителството в парламента, е само първа стъпка към извършване на основна реформа на този член, както и на други членове от Наказателния кодекс, и настоятелно приканва правителството и парламента да осъществят тази реформа във възможно най-кратък срок, за да не може нито един от въпросните членове да се използва отново с цел налагане на произволни ограничения върху свободата на изразяване на мнение; изразява съжаление, че не е постигнат напредък в областта на свободата на изразяване на мнение и че броят на лицата, подлагани на наказателно преследване по силата на законови разпоредби, предоставящи възможност за произволни ограничения на изразяването на мнения, с които не се пропагандира насилието, се е увеличил през 2007 г.[5]; подчертава, че след извършване на наложителното изменение на член 301 ще бъдат необходими допълнителни законодателни мерки и постъпки по прилагането им, с които да се осигури, че Турция гарантира изцяло свободата на изразяване на мнение и свободата на печата в съответствие със стандартите, залегнали в Европейската конвенция за правата на човека;

9.  приветства наскоро приетия от турския парламент Закон за фондациите; приветства намерението на Комисията да разгледа новия текст и подчертава, че тя би следвало да установи дали законът попълва всички празноти, пред които са изправени немюсюлманските религиозни общности по отношение на управлението и придобиването на имоти, включително конфискувани имоти, продадени на трети лица; призовава турските органи да гарантират, че законът се прилага в съответствие с Европейската конвенция за правата на човека и със съдебната практика на Европейския съд по правата на човека;

10. насърчава турското правителство, след извършената положителна стъпка чрез приемане на Закона за фондациите, да изпълни своите ангажименти в областта на свободата на религия, като установи, в съответствие с Европейската конвенция за правата на човека и със съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, законова рамка, която да предоставя възможност на всички религиозни общности да развиват дейност, без да им бъдат създавани неправомерни пречки, особено що се отнася до правния им статут, обучението на духовенството, избора на висши духовници, религиозното образование и построяването на места за богослужение; призовава за опазване на религиозното и културното наследство; отново отправя своя призив отново да бъде отворена гръцката православна семинария в Халки и да се използва в публичното пространство църковното звание Вселенски патриарх; споделя загрижеността, изразена от Съвета на 24 юли 2007 г., по повод на решението на турския касационен съд относно Вселенската патриаршия и очаква това решение да не възпрепятства допълнително упражняването от патриаршията и от други немюсюлмански религиозни общности на техните права, гарантирани съгласно Европейската конвенция за правата на човека;

11. настоятелно приканва турското правителство да поеме, като свой приоритет, политическа инициатива, благоприятстваща трайното уреждане на кюрдския въпрос, което може да има за основа единствено конкретни подобрения в културните, икономически и социални възможности, с които разполагат гражданите от кюрдски произход, включително действителни възможности за изучаване на кюрдски език в рамките на системите на обществените и частните училища и за употребата му в ефир, в обществената сфера и при достъпа до обществени услуги; счита, че възможната забрана върху Партията за демократично общество е в разрез с търсенето на политическо решение;

12. призовава Партията за демократично общество, нейните членове на парламента и кметове да се дистанцират недвусмислено от Кюрдската работническа партия (ПКК) и да предприемат конструктивни действия в търсене на политическо разрешение на кюрдския въпрос в рамките на демократичната турска държава; също призовава всички други политически партии в Турция да предприемат конструктивни действия с оглед на същата цел;

13. изразява съжаление относно многобройните съдебни производства срещу избрани кметове и други политици, образувани срещу тях във връзка с това, че са използвали кюрдския език или са изразили мнението си по кюрдския въпрос, например производствата, довели до неотдавнашните обвинителни присъди срещу Лейла Зана и 53-ма кметове от Партията за демократично общество;

14. отново призовава турското правителство да представи всеобхватна ръководна схема за стимулиране на обществено-икономическото и културното развитие на Югоизточна Турция, където повече от половината население все още живее под прага на бедността; на мнение е, че тази ръководна схема би следвало да отговаря на обществените, природозащитни, културни и геополитически проблеми, произтичащи от Проекта за Югоизточен Анадол; изисква от Комисията да обвърже регионалния компонент на подпомагане по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) с бързото изготвяне на такава стратегия;

15. настоятелно приканва турското правителство да изготви цялостна национална стратегия, насочена към въпроса за вътрешно разселените лица, която би премахнала настоящите юридически и практически недостатъци и би предоставила финансова и друга подкрепа, необходима с цел да се подходи правилно към завръщането и предоставянето на обезщетения на заинтересованите лица;

16. отбелязва настоящия процес на изготвяне на нова гражданска конституция; счита, че той представлява ключовата възможност защитата на правата на човека и на основните свободи да бъде включена като централен елемент в конституцията; отново заявява, че е необходимо установяването на система на взаимен контрол, която да гарантира демокрацията, зачитане на принципа на правовата държава, социалното сближаване и разграничението между религия и държава; подчертава също, че в новата конституция следва да се гарантира равенството между половете, да се избягва използването на неясни критерии като общ морал и възприятието на жените предимно като членове на семейството или общността, както и да се потвърдят човешките права на жените като техни индивидуални права;

17. подчертава необходимостта от по-широко участие на гражданското общество в този конституционен процес с цел постигане на консенсус относно конституционното бъдеще на Турция, което включва политически партии, етнически и религиозни малцинства и социалните партньори; отбелязва разочарованието и загрижеността на част от населението във връзка с това, че вдигането на забраната върху носенето на забрадки в университетите не е било част от пакет от реформи с по-голям обхват, основаващ се на широкообхватна консултация с гражданското общество; отново отправя своята препоръка, съдържаща се в гореспоменатата резолюция от 27 септември 2006 г., относно избирателния праг;

18. отбелязва постигнатия напредък по отношение на ефективността на съдебната власт; приветства плана на турското правителство за прилагане на стратегия за реформи, имаща за цел да укрепи независимостта и безпристрастността на съдебната власт и да увеличи доверието, с което се ползва тя сред обществеността; на мнение е, че тази стратегия би следвало да гарантира, като свой приоритет, че тълкуването на законодателството относно правата на човека и основните свободи е в съответствие със стандартите на Европейската конвенция за правата на човека; отбелязва, че стратегията не може да бъде приложена без амбициозна програма за преквалификация на съдийското съсловие; изразява загриженост относно негативното поведение от страна на някои представители на съдебната власт към международните споразумения относно основните права и свободи, както и към съдебните решения на Европейския съд по правата на човека срещу Турция във връзка с нарушения на Европейската конвенция за правата на човека;

19. настоятелно приканва турския конституционен съд да осъществи напредък с оглед на вземането от негова страна на окончателно решение относно Закона за омбудсмана, с цел да се предостави възможност на правителството незабавно да учреди длъжността омбудсман; отправя препоръка към Турция, че тя следва да сътрудничи по този въпрос с Европейския обмудсман и с националните омбудсмани на съседните държави-членки на ЕС;

20. изразява загриженост относно силно осезаемата в някои части от обществото враждебност, проявявана спрямо малцинствата, и относно политически и религиозно мотивираното насилие; призовава турското правителство да предприеме мерки срещу организациите и средите, които подклаждат тази враждебност, да защити всички онези, които се намират под заплаха и се страхуват за живота си, и да положи систематични усилия за създаването на атмосфера, способстваща за пълното зачитане на основните права и свободи на човека;

21. настоятелно приканва турските органи на управление да проведат пълно разследване на убийствата на Хрант Динк и на тримата християни в Малатия, както и на всички други случаи на насилие на политическа, религиозна или расова основа; осъжда бавността на процесите във връзка с тези случаи, подозренията за пристрастност и произтичащото чувство за безнаказаност и изисква от органите на управление да гарантират пълно изясняване на твърденията за небрежност от страна на компетентните органи, както и да подведат под съдебна отговорност всички лица, отговорни за тези деяния;

22. насърчава турските органи да проявят решимост при разследването на престъпната организация Ергенекон, като същевременно тясно се придържат към принципите на правовата държава, с цел изцяло да разкрият мрежите на организацията, достигащи до държавните структури, и да подведат замесените под съдебна отговорност;

23. отбелязва оценката на Комисията относно продължаващия спад на броя на случаите на мъчения и малтретиране и относно положителния резултат от съответните законодателни мерки; при все това изисква от Комисията да проследи дали законът срещу тероризма и законът за полицейските правомощия не помрачават тази положителна картина; призовава турското правителство да активизира борбата си срещу изтезанията, извършвани извън и в рамките на центровете за задържане, и срещу безнаказаността на представителите на правоприлагащите органи, както и да ратифицира и приложи факултативния протокол към Конвенцията за премахване на изтезанията, като по този начин предостави възможност за систематично предотвратяване на изтезанията и за извършване на независимо наблюдение върху центровете за задържане;

24. отбелязва оценката на министър-председателя Ердоган относно асимилацията, изразена по време на неговото неотдавнашно официално посещение в Германия; в тази връзка счита, че турското правителство следва да предприеме стъпки за осигуряване на всички свои граждани на възможност да развиват своята културна идентичност в рамките на демократичната турска държава; посочва във връзка с това установените в рамката за преговори ангажименти относно зачитането и защитата на правата на малцинствата, ефективния достъп до образование, телевизионно излъчване и публични услуги на език, различен от турски;

25. приветства постигнатия напредък в областта на защитата на жените от насилие и изразява задоволство от работата, извършена от публичните институции и организациите на гражданското общество в тази насока; насърчава турските власти за по-нататъшно премахване на домашното насилие, т. нар. „убийства на честта“ и принудителните бракове, по-специално чрез пълно прилагане на съответното законодателство, продължаване на устойчивата обществена кампания, осигуряване на подслон за повече жертви, разширяване на обученията за правоприлагащите органи и внимателно наблюдение на осъществяваните инициативи; отбелязва със загриженост, че достъпът до достоверни данни за насилието срещу жени все още представлява проблем и настоятелно призовава турското правителство да отстрани този недостатък;

26. признава, че значителен брой жени заемат важни позиции в икономическата, политическата и академичната сфера в Турция и изразява повторно позицията си, че равенството между половете, достъпът до образование и предоставянето на права на жените в политическата, икономическата и социалната сфера са от съществено значение за по-нататъшния икономически растеж и за благоденствието на Турция; отбелязва обаче със загриженост, че общото равнище на заетостта сред жените в Турция все още е само 23.8%[6] и че не се наблюдава почти никакво повишаване на участието на жените в политиката; поради това призовава турското правителство да предприеме по-нататъшни осезаеми стъпки за повишаване на равнището на участие на жените в работната сила, с по-специално внимание към селските райони, както и за разширяване на включването им в системите за здравеопазване и социална сигурност и да създаде инструменти или временни мерки за повишаване на активното участие на жените в политиката;

27. поздравява турското правителство във връзка с оказаната от него подкрепа за успешното осъществяване на проекти за сътрудничество между партньори от ЕС и Турция, като например туининг-проекта за подготовка на създаването на независим орган по въпросите на равнопоставеността на половете, в рамките на който се провежда обучение на 750 държавни служители по въпросите на интегрирания подход за равно третиране на половете; очаква такъв орган по въпросите на равнопоставеността на половете да бъде създаден своевременно;

28. изразява уважение и силна подкрепа за работата на женските организации в Турция, които спомагат за укрепването на ролята на жените в обществото, за защитата им срещу насилието и поощряват икономическата инициатива сред тях, като изграждат положителен пример за разширяване на правата на жените и допринасят за равенството между жените и мъжете;

29. приветства Турция за положителното развитие на нейната икономика; изразява повторно позицията си, че само едно социално сплотено общество, подкрепено от силна средна класа, може да постигне благоденствие; изразява във връзка с това съжаление за слабо изразеното влияние на високия икономически ръст върху все още слабия пазар на труда; изтъква необходимостта от преодоляване на проблема със сивата икономика и поставяне на системата за социално осигуряване на устойчива основа; счита, че една по-голяма роля на малките и средни предприятия би могла да подпомогне постигането на по-бърз икономически растеж;

30. изтъква потенциала на ефективния социален диалог за изграждането на партньорството, необходимо за функционирането на социално ориентираната пазарна икономика; изразява разочарование от ограничения напредък, отбелязан в укрепването на механизмите на социалния диалог; призовава турското правителство да прилага конвенциите на Международната организация на труда и подчертава необходимостта от премахване на съществуващите ограничения на свободата на сдружаване, правото на стачка и правото на колективно договаряне;

31. подчертава значението на достъпа до образование като ключов елемент за социално сплотеното общество; поздравява правителството и гражданското общество на Турция за кампанията за увеличаване на броя на момичетата, посещаващи училище; изтъква обаче необходимостта да се осигури регистрирането на всички деца при раждане, както и да се подобрят контрола и прилагането на задължението за образование с цел по-нататъшно намаляване на броя на децата, които не посещават училище; поздравява турското правителство за положителните резултати, постигнати в ограничаването на детския труд, и го насърчава да продължава усилията си в тази насока;

32. изразява загрижеността си от равнището на корупцията; призовава турските власти да разработят обща антикорупционна стратегия, имаща за цел ефективна борба срещу корупцията;

33. изразява загриженост от значителното неравенство в равнището на развитие между отделните турски региони, както и между селските и градските райони; призовава турското правителство да изработи цялостна стратегия, насочена към преодоляване на тези различия; приканва Комисията да представи на Парламента до края на 2008 г. информация за приноса на ЕС към това стратегическо планиране в рамките на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) през 2007 и 2008 г.;

34. призовава турското правителство да прилага нормите на Европейския съюз при проекти с широкообхватни последствия, като например при изграждането на язовири в долината Мунзур, при изграждането на язовира Алианой и при строежа на язовира Илису, както и при добиването на злато в Бергама и други региони, при които дейности възникват заплахи за културното наследство, както и за уникалните и ценни природни обекти; призовава турското правителство да използва правото на ЕС като ръководна насока при планирането на регионални проекти за развитие;

35. остро осъжда насилието, извършвано от Кюрдската работническа партия (ПКК) и други терористични групи на турска територия; осъжда атентата в Диарбекир от януари 2008 г., в който загинаха шест души и над 60 бяха ранени, и изразява най-искрените си съболезнования на семействата на жертвите на това престъпление; изразява солидарността си с Турция в борбата й срещу тероризма и отново призовава ПКК да обяви незабавно и безусловно примирие и да го спазва;

36. отново призовава турското правителство да се въздържа от несъразмерни военни операции, нарушаващи границите на Ирак; призовава Турция да зачита териториалната цялост на Ирак, човешките права и принципите на правовата държава и да гарантира избягването на жертви сред цивилното население; настоятелно призовава правителството на Ирак и Регионалното кюрдско правителство в Ирак да не допускат иракската територия да бъде използвана като база за терористични действия срещу Турция; приветства контактите между правителствата на Турция и Ирак и призовава за предприемане на мерки за засилване на сътрудничеството с Регионалното кюрдско правителство на Ирак, което да позволи под ръководството на Ирак да се осъществи ефективно предотвратяване на терористичните атаки;

Регионални въпроси и външни отношения

37. припомня поетия от Турция ангажимент за добросъседски отношения и подчертава очакванията си Турция да се въздържа от заплахи срещу съседни страни и да разрешава всички съществуващи спорове по мирен начин в съответствие с Хартата на ООН и други съответни международни конвенции и двустранни споразумения и задължения; по-конкретно приканва турските органи на властта, в духа на добрите междусъседски отношения да подобрят диалога с Гърция (напр. относно континенталния шелф в Егейско море) и България (напр. относно правата на собственост на българските тракийски бежанци) с цел разрешаване на всички съществуващи двустранни спорни въпроси;

38. подчертава необходимостта от постигане на цялостно разрешаване на кипърския проблем; приветства споразумението, постигнато от лидерите на двете общности в Кипър на 21 март 2008 г., и призовава двете страни да се възползват от съществуващата в момента възможност за постигане на цялостно разрешаване на проблема в рамките на ООН, на базата на принципите, върху които се основава ЕС; в тази връзка припомня предишните си резолюции, в които се посочва, че оттеглянето на турските сили би улеснило преговорите по уреждането на въпроса;

39. приветства създаването на инструмент за финансова подкрепа за насърчаване на икономическото развитие на турската кипърска общност; отново призовава Комисията да изготви специален доклад за прилагането и ефективността на този инструмент;

40. приветства неотдавнашното официално посещение в Турция на министър-председателя на Република Гърция Костас Караманлис, което дава надежда за по-нататъшно подобрение на двустранните отношения между Гърция и Турция, по-специално за мирно уреждане на всички въпроси, изтъкнати в предходните резолюции на Парламента, на основата на международното право и в съответствие с ангажиментите, поети в рамката за преговори;

41. призовава турското правителство да прекрати икономическата блокада и да отвори отново своята граница с Армения; призовава отново правителствата на Турция и Армения да започнат процес на помирение по отношение на настоящето и на миналото, позволяващ искрена и открита дискусия по събитията от миналото; призовава Комисията да улесни процеса на помирение;

42. признава ролята на Турция като важен партньор на ЕС от гледна точка на реализацията на целите на външната политика на ЕС в Черноморския регион, Централна Азия и широкия Близък изток; призовава Комисията и Съвета да използват по-добре потенциала на близките отношения между ЕС и Турция в тези региони;

43. призовава Турция да подпише Римския статут на Международния наказателен съд, тъй като това е ключов многостранен инструмент;

44. приветства приноса на Турция в мисиите на Европейската политика за сигурност и отбрана и операциите в Босна и Херцеговина и в Демократична република Конго, както и приноса й в операциите на НАТО в Косово, Дарфур и Афганистан;

45. изразява обаче съжаление във връзка с възраженията на Турция срещу прилагането на стратегическото сътрудничество ЕС-НАТО, основаващо се на споразумението „Берлин-плюс“ и представляващо негово продължение; изразява загриженост във връзка с отрицателните последствия за закрилата на персонала на ЕС, по-специално на полицейската мисия на ЕС в Афганистан и мисията на Европейския съюз в областта на върховенството на закона (EULEX) в Косово и призовава Турция да оттегли тези възражения във възможно най-кратък срок;

Отношения ЕС-Турция

46. настоятелно приканва турското правителство да приложи изцяло и незабавно разпоредбите, произтичащи от Споразумението за асоцииране между ЕС и Турция и Допълнителния протокол към него; припомня, че неизпълнението на ангажиментите, поети от Турция, ще продължи да влияе сериозно върху преговорния процес;

47. отбелязва амбицията на Турция да се превърне в евроазиатски енергиен център, както и ролята, с която тя може да допринесе за енергийната сигурност на Европа; приветства напредъка, постигнат от Турция в енергийната област; припомня посочената по-горе резолюция от 24 октомври 2007 г. в подкрепа на започването на преговори по тази глава; насърчава Турция да се присъедини към Европейската енергийна общност като пълноправен член, като по този начин се задълбочи сътрудничеството между ЕС и Турция в областта на енергетиката, което може да бъде от полза за всички участващи страни; призовава Турция да подкрепи изцяло проекта за изграждане на газопровод Набуко, представляващ приоритетен проект за Европа;

48. призовава Комисията и турското правителство да започнат преговори по споразумение за визови облекчения между ЕС и Турция;

49. изтъква, че един от основните имиграционни маршрути от широкия Близък изток и от Южна Азия към Европа преминава през територията на Турция; отбелязва ограничения напредък, постигнат в областта на управлението на миграционните процеси; призовава Комисията и Турция да ускорят преговорите по споразумението за реадмисия, в съответствие с основните права на човека, с цел то да бъде сключено без забавяне; настоятелно призовава турското правителство да прилага надлежно съществуващите двустранни споразумения и протоколи за реадмисия, сключени с държавите-членки на ЕС;

50. приветства напредъка, постигнат от турското правителство в областта на образованието, обучението, младежта и културата по отношение на съгласуването с достиженията на правото на ЕС; подчертава значението на близкото и продължително сътрудничество между ЕС и Турция в тези области, които са от съществено значение за успешната модернизация на турското общество в дългосрочна перспектива;

51. приветства определянето на Истанбул за Европейска столица на културата за 2010 г. като възможност за укрепване на междукултурния диалог и за сътрудничество между ЕС и Турция;

52. отново изразява своята подкрепа за диалога между ЕС и Турция по въпросите на гражданското общество и изисква Комисията да изготви доклад за дейностите, извършени в рамките на този диалог, както и за помощта, предоставена на турското гражданско общество в рамките на ИПП; призовава турското правителство към по-тясно сътрудничество с гражданското общество в процеса на реформите;

53. приветства факта, че ИПП предвижда подкрепа по отношение на мерки за насърчаване на по-добра информираност при обществените разисквания във връзка с разширяването на ЕС; приканва турското правителство, както и неправителствените участници в Турция и ЕС да използват пълноценно тези средства с цел увеличаване на подкрепата за процеса на реформа и по-нататъшно укрепване на отношенията между ЕС и Турция;

54. изразява съжаление за това, че Комисията не е издала продължение на представеното през 2004 г. изследване на въздействието и призовава то да бъде представено на Парламента незабавно;

55. призовава турското правителство да създаде всички необходими структури за пълно усвояване на помощта в рамките на помощта по ИПП и да увеличи капацитета на Турция за усвояване на тези помощи; приканва Комисията да изготви доклад до края на 2008 г. относно помощта, предоставена на Турция по ИПП от 2007 г. насам;

56. отново изтъква значението на двустранните и тристранни програми за трансгранично сътрудничество (Турция-Гърция-България), а също така и на тези, осъществени в рамките на програмата за Черно море на Инструмента за европейско добросъседство и партньорство (ИЕДП) и Трансграничното сътрудничество (ТС), като подходящ инструмент за насърчаване на по-тесни социални, културни и икономически връзки между партньорите на местно равнище в граничните райони;

°

°         °

57. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, на генералния секретар на Съвета на Европа, на председателя на Европейския съд по правата на човека и на правителството и парламента на Република Турция.

• [1]  OВ C 306 E, 15.12.2006, стp. 284.
• [2]  Приети текстове, P6_TA(2007)0472.
• [3]  OВ L 51, 26.2.2008, стp. 4.
• [4]  Заключения относно Турция, доклад на Комисията относно напредъка на Турция през 2007 г., COM(2007)663/SEC(2007)1436.
• [5]  Редовен доклад на Комисията за 2007 г. (COM(2007)663), стр. 14.
• [6]  Статистическо приложение към Доклада на Комисията за напредъка на Турция за 2007 г. (SEC(2007)1436).

СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете (15.4.2008)

на вниманието на комисията по външни работи

относно доклада за напредъка на Турция през 2007 г.
(2007/2269(INI))

Докладчик по становище: Emine Bozkurt

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

-     като взе предвид своите резолюции от 6 юли 2005 г.[1] и 13 февруари 2007 г.[2] относно ролята на жените в обществения, икономическия и политическия живот в Турция,

1.   подчертава, че спазването на правата на човека и в частност правата на жените е conditio sine qua non за членство в ЕС и призовава Комисията да постави на приоритетно място проблема за правата на човека и по-специално правата на жените при преговорите с Турция;

2.   подчертава, че за Турция е от значение да се бори с всички форми на дискриминация в съответствие с член 13 от Договора за ЕО, който изисква равнопоставеност за всички, без значение от пола, расата или етническия произход, религията или убежденията, наличието на физическо или умствено увреждане, възрастта или сексуалната ориентация;

3.   отбелязва със загриженост изявлението на Комисията[3], че достъпът до достоверни данни за насилието срещу жени и убийствата на честта все още представлява проблем ; призовава турското правителство да предостави конкретни и достоверни данни по тези въпроси, както и за процента на неграмотност сред жените, за равния достъп на жените до образование и за проблемите, свързани с участието на жените на пазара на труда;

4.   настоятелно призовава турското правителство спешно да предприеме реформи с оглед постигането на действителна равнопоставеност на половете, оправомощаване на жените, социална сигурност, премахване на бедността сред жените като явление, както и насилието срещу тях, увеличаване участието на жените на пазара на труда и в сферата на образованието, науката и икономическия, обществения и политическия живот;

5.   призовава турското правителство спешно да обнародва Закона за равностойното положение, както беше посочено в окръжното писмо на министър-председателя от 4 юли 2006 г.;

6.   обезпокоен е от факта, че броят на нерегистрираните при раждане деца остава висок, особено в източната част на страната, както и че мнозинството от тези деца са момичета; счита, че това затруднява борбата срещу принудителните бракове и престъпленията в името на честта, доколкото пострадалите нямат официална самоличност; отново призовава настойчиво турските власти да продължат да вземат всички необходими мерки, за да се гарантира, че всички деца в Турция се регистрират при раждане;

7.   приветства инициативите и мерките, предприети от турското правителство; все пак подчертава, че са необходими по-нататъшни усилия за приемане на мерки срещу всички форми на насилие срещу жените;

8.   със съжаление отбелязва, че положението на жените на пазара на труда в Турция се е влошило през последните години и подчертава, че Турция трябва да привлече повече жени на пазара на труда и да осигури добри условия на труд, в съответствие с програмата за достоен труд, подкрепяна от Международната организация на труда и Европейския съюз;

9.   счита, че е от ключово значение новата конституция да гарантира равнопоставеността на половете и да предостави на жените повече, а не по-малко права, включително възможността да упражняват напълно правото си на работа; че конституцията следва да постави основите за равнопоставено представителство на всички равнища на вземане на решение, че следва да се избегне използването на неясни критерии, като „общоприета нравственост“; че конституцията следва да не се ограничава до възприемането на жените най-вече като членове на семейството или общността или като уязвима група, която се нуждае от закрила и че следва да утвърди правата на човека по отношение на жените, в това число както сексуалните и репродуктивните, така и индивидуалните им права;

10. потвърждава значението на неправителствените организации, както и на други представители на гражданското общество и поради това призовава турското правителство да гарантира наличието на задълбочен координиран и придобил официален характер диалог с гражданското общество и неправителствените организации на жените, по-специално при изготвянето на новата конституция, както и да гарантира, че гражданското общество участва неизменно във всички области на вземане на решения, включително политиката за социална сигурност и преговорите с ЕС;

11. отбелязва с удовлетворение, че е започнало прилагането на правителственото окръжно писмо за борба с убийствата на честта и домашното насилие срещу жени; подчертава, че е необходимо съдебните производства на жертвите да бъдат разглеждани бързо, поверително и по хуманен начин; все пак изразява загриженост от факта, че домашното насилие срещу жени продължава да бъде широко разпространено и че убийствата на честта, ранните и принудителните бракове все още се срещат;

12. поздравява турското правителство във връзка с оказаната от него подкрепа за успешното осъществяване на проекти за сътрудничество между съответните партньори от ЕС и Турция, като например проекта за подготовка създаването на независим орган за равенство между половете, в рамките на който се провежда обучение на 750 държавни служители по прилагане аспектите на равенството между половете, и изразява своята надежда, че този орган ще бъде създаден в най-скоро време;

13. отбелязва с безпокойство, че не се наблюдава нарастване на политическото участие на жените; счита, че увеличаването броя на жените в Парламента от 4,4% до 9% е недостатъчно и посочва, че предстоящите местни избори се явяват възможност за подобряване на тази ситуация чрез прибягване до такива средства като квоти за жените в изборните листи;

14. за пореден път отправя искане за постоянна Комисия по правата на жените и равнопоставеността на половете с пълни законодателни правомощия в турския парламент; разглежда такава комисия като важно средство за подобряване на положението с правата на жените и интегрирания подход за равно третиране на половете в Турция;

15. призовава турските власти да продължат да се занимават с неравенството между половете в началното образование и да наблюдават по-добре отпадналите от училище, особено момичетата.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	14.4.2008 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	20 0 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Emine Bozkurt, Maria Carlshamre, Zita Gurmai, Lívia Járóka, Piia-Noora Kauppi, Astrid Lulling, Siiri Oviir, Doris Pack, Zita Pleštinská, Karin Resetarits, Teresa Riera Madurell, Eva-Britt Svensson, Anne Van Lancker, Anna Záborská
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Gabriela Creţu, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Donata Gottardi, Anna Hedh, Маруся Иванова Любчева
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Manolis Mavrommatis, Miroslav Mikolášik

• [1]  OВ C 157 E, 06.07.2006 г., стp. 385.
• [2]  OВ C 287 E, 29.11.2007 г., стp. 174.
• [3]  Виж доклада на Комисията за напредъка на Турция през 2007 г. (SEC(2007)1436), стр.18.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	21.4.2008 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	53 2 4
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Vittorio Agnoletto, Bastiaan Belder, André Brie, Elmar Brok, Marco Cappato, Philip Claeys, Véronique De Keyser, Giorgos Dimitrakopoulos, Michael Gahler, Georgios Georgiou, Bronisław Geremek, Ana Maria Gomes, Jana Hybášková, Jelko Kacin, Ioannis Kasoulides, Metin Kazak, Maria Eleni Koppa, Johannes Lebech, Willy Meyer Pleite, Francisco José Millán Mon, Philippe Morillon, Pasqualina Napoletano, Annemie Neyts-Uyttebroeck, Baroness Nicholson of Winterbourne, Raimon Obiols i Germà, Ria Oomen-Ruijten, Ioan Mircea Paşcu, Alojz Peterle, Bernd Posselt, Christian Rovsing, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Jacek Saryusz-Wolski, György Schöpflin, Hannes Swoboda, Antonio Tajani, Charles Tannock, Geoffrey Van Orden, Kristian Vigenin, Jan Marinus Wiersma, Josef Zieleniec
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Irena Belohorská, Giulietto Chiesa, Andrew Duff, Milan Horáček, Marie Anne Isler Béguin, Евгени Кирилов, Marios Matsakis, Николай Младенов, Doris Pack, Inger Segelström, Karl von Wogau
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Emine Bozkurt, Panayiotis Demetriou, Florencio Luque Aguilar, Juan Andrés Naranjo Escobar, José Ribeiro e Castro, Salvador Domingo Sanz Palacio, José Albino Silva Peneda, Bart Staes