ДОКЛАД относно ефективни правила и процедури за внос и износ за осъществяване на търговската политика
14.5.2008 - (2007/2256(INI))
Комисия по международна търговия
Докладчик: Jean-Pierre Audy
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно ефективни правила и процедури за внос и износ за осъществяване на търговската политика
Европейският парламент,
– като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове от 23 до 31, 95, 133 и 135 от него,
– като взе предвид Договора от Лисабон от 13 декември 2007 г.[1], който е в процес на ратификация от държавите-членки,
– като взе предвид споразумението за създаване на Съвет по митническо сътрудничество, подписано в Брюксел на 15 декември 1950 г. и влязло в сила на 4 ноември 1952 г.,
– като взе предвид Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1994 г., и по-специално членове V, VIII и X от него,
– като взе предвид декларацията на министерската конференция на Световната търговска организация (СТО), приета в Сингапур на 13 декември 1996 г., и по-специално точка 21 от нея,
– като взе предвид декларацията на министерската конференция на СТО, приета в Доха на 14 ноември 2001 г, и по-специално точка 27 от нея,
– като взе предвид решението, прието от Общия съвет на СТО на 1 август 2004 г., и по-специално приложение Г към него относно начините за осъществяване на преговорите за улесняване на търговията,
– като взе предвид декларацията на министерската конференция на СТО, приета в Хонг Конг на 18 декември 2005 г., и по-специално точка 33 от нея и приложение Д към нея,
– като взе предвид докладите на Експертната група и на Органа за уреждане на споровете към СТО по делото (WT/DS315) Европейски общности – някои митнически въпроси,
– като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2913/92от 12 октомври 1992 г. на Съвета за изготвяне на Митнически кодекс на Общността[2],
– като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изготвяне на Митнически кодекс на Общността (Модернизиран митнически кодекс) (COM(2005)0608-),
– като взе предвид Решение № 70/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година относно безкнижна среда в митниците и [3],
– като взе предвид предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за изготвяне на програма за действие за митниците в Общността (Митници 2013) (COM(2006)0201,
– като взе предвид Съобщението на Комисията от 16 март 2005 г. относно правилата за произход в преференциалните търговски режими – Насоки за бъдещето (COM(2005)0100),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 1 април 2008 г., озаглавено „Стратегия за развитието на митническия съюз”, COM(2008)0169),
– като взе предвид проекта за регламент на Комисията относно правилата за произход на системата за обобщени преференции (2046/2007), който е в процес на разглеждане от Комитета по Митническия кодекс,
– като взе предвид Международната конвенция за опростяване и уеднаквяване на митническите процедури ( Конвенция от Киото) с нейните изменения,
– като взе предвид предложението за решение на Съвета относно присъединяването на Европейските общности към Световната митническа организация (СМО) и упражняване на права и задължения, сходни с тези на временните членове на тази организация (COM(2007)0252),
– като взе предвид окончателния доклад от 15 юни 2007 г. на Генерална дирекция „Данъчна политика и митнически съюз” на Комисията относно бъдещата роля на митниците,
– като взе предвид актовете от изслушването, проведено на 19 декември 2007 г. в комисията по международна търговия на Парламента по темата „Относно ефективните правила и процедури за внос и износ за осъществяване на търговската политика”,
– като взе предвид член 45 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по международна търговия (A6-0184/2008),
A. като има предвид, че митническият съюз е един от историческите инструменти за изграждането на икономическо и политическо единство на европейския континент,
Б. като има предвид, че понятията митнически съюз и обща търговска политика са неотделими едно от друго,
В. като има предвид, че правилата и процедурите на Европейския съюз за внос и износ продължават да играят важна роля за доброто функциониране на вътрешния пазар,
Г. като има предвид, че с течение на времето в общата търговска политика са настъпили съществени промени, поради което е било и продължава да е необходимо постоянното адаптиране на правилата и процедурите за внос и износ,
Д. като има предвид, че общата търговска политика може да функционира само ако се основава на ефективни правила и процедури за внос и износ на стоки,
Е. като има предвид, че опростяването и модернизирането на правилата и процедурите за внос и износ в Европейския съюз и на международно равнище представляват стратегически цели, свързани с търговската конкурентоспособност,
Ж. като има предвид специфичните за малките и средни предприятия проблеми, породени от митническите правила и процедури, които често са причина за по-труден достъп до международната търговия и им пречат да се възползват оптимално от възможностите, предлагани от глобализацията,
З. като има предвид, че доброто прилагане на общата митническа тарифа, тарифните преференции, антидъмпинговите и антисубсидийни мерки и редица други инструменти на търговската политика налага правилно определяне на тарифното класиране, произхода и стойността на внасяните стоки ,
И. като има предвид, че прекалено ограничаващите или бавни митнически правила и процедури представляват пречка пред международния обмен на стоки и са посочени от икономическите субекти, и по-специално от малките и средни предприятия (МСП), сред главните нетарифни бариери пред търговията;
Й. като има предвид, че ролята на митниците днес не се състои само в събиране на мита (важна дейност, но отстъпила на по-заден план през последните двадесет години), а се насочва към прилагането на нетарифни мерки, по-специално в областта на безопасността и сигурността, на борбата с фалшифицирането, с прането на пари и с наркотиците, както и към прилагането на мерки, свързани със здравеопазването, опазването на околната среда и защитата на потребителите, без да се пренебрегва събирането на ДДС и акцизите за внос, както и освобождаването от тези данъци върху износа и, разбира се, съблюдаването на търговските политики на Съюза;
К. като отчита усилията, положени от месец август 2004 г. насам в рамките на СТО и на кръга от преговори в Доха за договаряне на обвързващо многостранно споразумение за улесняване на търговията, както и трудностите за редица развиващи се страни да финансират мерките, които трябва да се вземат на границите, предложени в рамките на тези преговори,
Л. като има предвид особените трудности, срещани от развиващите се страни при установяването на ефикасни митнически системи, по-специално в областта на инфраструктурата, оборудването, както и обучението и професионалната почтеност на служителите,
М. като има предвид, че основната цел – улесняване на търговията – трябва да се съчетава с не по-малко важната цел – ефективност на проверките,
Н. като има предвид, че проблемите, свързани с безопасността на гражданите и на тяхното имущество, играят все по-важна роля при определянето и прилагането на митнически правила и процедури, особено за някои важни търговски партньори на Съюза,
О. като има предвид, че европейските стандарти за защита на потребителите, по-специално що се отнася до здравето и сигурността, следва да се прилагат за всички продукти, предлагани на общия европейски пазар, независимо какъв е техният произход,
П. като има предвид значителното увеличаване на ефикасността и бързината в резултат на по-широкото използване на информатиката и други модерни технологии при митническите операции и контрола на стоките,
Р. като има предвид необходимостта от отчитане на ограниченията за оперативна съвместимост, свързани с използването на такова оборудване, както и разходите, свързани с използването му за съответните администрации и икономическите субекти,
С. като има предвид, че Договорът за Европейския съюз предвижда сред новите основни цели, посочени в член 3, параграф 5 от него (отговарящ на настоящия член 2, параграф 5, във вида, в който ще бъде изменен от член 1, точка 4 от Договора от Лисабон), че в отношенията си с останалата част от света Съюзът допринася за защитата на своите граждани; че член 3, параграф 2 от този договор (отговарящ на настоящия член 2, параграф 2, във вида, в който ще бъде също така изменен от член 1, точка 4 от Договора от Лисабон) разпорежда също, че Съюзът предоставя на своите граждани пространство на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на хора в съчетание с подходящи мерки по отношение на контрола на външните граници,
Т. като има предвид, че, независимо от факта, че митническите правила и процедури на Съюза се определят и приемат на общностно ниво, ефективното им прилагане зависи от действията на националните администрации на държавите-членки,
У. като има предвид значението на ролята на Световната митническа организация за насърчаване на търговията чрез международното митническо сътрудничество,
Значение на правилата и процедурите за внос и износ
1. подчертава значението на ефективността на правилата и процедурите за внос и износ за прилагането на търговската политика;
2. припомня, че ефективността на всяка мярка в рамките на търговската политика зависи в голяма степен от способността на Съюза да гарантира правилното ѝ прилагане; че това се отнася по-специално за мерките за търговска защита и за тарифни преференции от всякакъв вид, предоставени от Съюза на различните му партньори; че ако дадена мярка е неприложима или трудно приложима в митническата практика, тя е неефективна в търговско отношение, като може да доведе до сериозни нарушения на конкуренцията и до множество съпътстващи икономически, социални или екологични вреди;
3. изразява съжаление относно факта, че „митническата осъществимост” на някои инициативи в рамките на търговската политика не винаги се оценява и отчита правилно; напомня, като пример за това, проблемите, възникнали през 2005 г. във връзка с прилагането на меморандума за споразумение с Китай относно вноса на текстилни продукти;
4. подчертава нуждата от по-добро сътрудничество между службите на Комисията, отговарящи за търговската политика и тези, които отговарят за митническата политика, по-специално чрез по-систематична интеграция на тези служби в екипите за преговорите по търговските споразумения;
5. приканва Комисията да обърне специално внимание на проблемите, пред които са изправени МСП, и по-специално във връзка с улесняване на адаптирането на техните информационни системи, на възможно най-ниската цена, към системите, използвани от митническите администрации, както и във връзка с улесняване на достъпа им до статут на лицензиран икономически субект;
6. приветства приемането на Европейската общност като пълноправен член на СМО от 1 юли 2007 г., приемане, което утвърждава международната й компетентност в областта на митническата политика и може да бъде само от полза за вътрешното й единство; призовава от Комисията да подкрепя тази организация;
Тарифна класификация, митническа стойност, произход и икономически режими
7. припомня специалното значение на правилата за тарифна класификация, за определяне на митническата стойност и на произхода – преференциален и непреференциален, на стоките;
8. насърчава Комисията да работи активно за подобряване на тези правила както на общностно ниво, така и в рамките на многостранното сътрудничество в СТО и СМО, в посока на прозрачност, предвидимост, опростяване и ефективност;
9. изразява съжаление относно продължаващите спънки пред хармонизирането на правилата за непреференциален произход на многостранно ниво, хармонизиране, започнало през 1995 г. въз основа на Споразумението за правилата за произход (СПП), сключено в рамките на Уругвайския кръг на преговори; счита, че хармонизирането ще позволи, по-специално, по-ефективно и по-справедливо прилагане на мерките за търговска защита в целия свят и по-добра рамка за практиките за маркировка за произхода; приканва Комисията да предприеме всички възможни мерки с оглед подновяване и приключване на тези преговори въз основа на принципите, определени в СПП;
10 отбелязва усилията, положени от Комисията с цел модернизиране и опростяване на правилата за преференциален произход;
11. изразява съжаление, че, за да упражнява правото си на предварителна проверка, с което разполага в рамките на процедурата по комитология, Парламентът не е по-тясно ангажиран с проекта за регламент за реформа на правилата за произход на Общата система за преференции, който е в процес на разглеждане от държавите-членки в рамките на Комитета по митническия кодекс, въпреки значението и политически чувствителния характер на тази реформа; отбелязва все пак, че е предвидено Комисията да направи изложение по тази тема пред компетентната комисия на Парламента;
12. изтъква сериозните възражения, възникнали в някои сектори на общностната индустрия, като производството на текстил и дрехи, както и селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, по отношение на уеднаквеното прилагане на критерия за добавена стойност; призовава Комисията и държавите-членки да вземат предвид, доколкото е възможно, тези оправдани критики;
13. припомня, че в най-общ план е важно да се гарантира, че преференциите, които се дават на страните, възползващи се от преференциални режими в някои чувствителни сектори, няма да бъдат лесно пренасочени, благодарение на прекалено гъвкави правила за произход, към силно конкурентоспособни трети страни;
14. изразява съжаление, че режимите на Общността за митническо складиране и за складове за активно и пасивно усъвършенстване се използват слабо от европейските предприятия заради сложността им; приканва Комисията да предложи опростяване на икономическите режими, въвеждане на по-гъвкави процедури и премахването на документите на хартиен носител;
Улесняване на търговията
15. придава първостепенно значение на преговорите за улесняване на търговията, започнали през август 2004 г. в рамките на СТО; припомня значителните ползи, които се очакват от едно амбициозно споразумение в областта с оглед намаляване на стойността на търговските операции, повишаване на конкурентоспособността и търговския престиж в международен план на развиващите са страни, както и с оглед подобряване на международния търговски обмен;
16. отчита факта, че е възможно резултатите от преговорите относно улесняването на търговията да наложат на развиващите се страни прилагането на скъпоструващи програми, чието финансиране би могло да представлява трудност за тези страни; поради това счита за необходимо в крайните резултати от преговорите развитите страни да поемат ясен ангажимент за осигуряване на финансова и техническа помощ за развиващите се страни, за да могат тези страни да финансират привеждането в съответствие, регулирането и прилагането на бъдеща многостранна рамка;
17. подчертава извънредния дух на сътрудничество, характерен за тези преговори, на които не подхождат опитите за спазаряване във връзка с други теми от кръга на преговорите в Доха; счита, че изготвянето на заключение и прилагането на мерки по отношение на улесняване на търговията могат да се осъществят по различно време без риск от нарушаване на преговорния процес и поради това настоява за излизането си от единния ангажимент;
18. подкрепя също така включването на по-амбициозна глава „улесняване на търговията и митническо сътрудничество” във всички нови споразумения за свободна търговия, за които Комисията води преговори, като продължение на съобщението ѝ от 4 октомври 2006 г., озаглавено „Глобална Европа: конкурентоспособна в световен мащаб – Принос към стратегията на ЕС за растеж и заетост”(COM(2006)0567);
Нови мисии на митниците
19. припомня, че е необходимо да се изготви на равнище Европейски съюз план за борбата срещу фалшифицирането и пиратството; подчертава необходимостта да се засили сътрудничеството в тази област между службите на Комисията, отговарящи за интелектуалната собственост, търговската политика и митническата политика, както и с митническите администрации на държавите-членки, а също и между тези администрации;
20. изразява задоволството си от постигането на съгласие между държавите-членки и Комисията относно срока на международно споразумение относно фалшифицирането (Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (АСТА)), тъй като това споразумение се нарежда сред основните приоритети на общата търговска стратегия на Съюза и ще представлява международна рамка на високо равнище за засилване на прилагането на правото на интелектуална собственост и за защита на производителите срещу промишлени фалшификации, а потребителите срещу рисковете за здравето и сигурността им, свързани с многобройните фалшифицирани стоки;
21. призовава Комисията и държавите-членки да вземат необходимите мерки, за да се гарантира, че стоките, които се внасят, за да се продават в търговските мрежи в Европейския съюз, отговарят на европейските стандарти за защита на потребителите, по-специално що се отнася до здравето и сигурността, така че да се предотврати появата на продукти или вещества, които мотат да се окажат опасни за потребителите;
Обезпокоително ограничаване на свободата от съображения за сигурност
22. признава основателността на опасенията във връзка с безопасността на гражданите и на тяхното имущество, но подчертава нуждата да се намери точната мярка в съотношението между контрола и улесняването, за да не се пречи без основание или в прекалено голяма степен на международния търговски обмен; счита въпреки това, че митниците играят първостепенна роля в пълното прилагане на мерките на Общността както в областта на здравеопазването, така и в областта на опазване на природната среда и защита на потребителите, и че мерките за митнически улеснения не трябва да засягат тази роля;
23. подкрепя рамката на стандартите SAFE (Улесняване и безопасност на търговския обмен), приета от Съвета на СМО през 2005 г.; присъединява се безусловно към мнението, изразено от СМО, че „не е нито приемливо, нито полезно да се проверяват всички пратки”, а трябва да се даде предимство на ефективното управление на риска с помощта на добре работещи информационни системи;
24. изразява дълбоко съжаление относно факта, че приемането от Конгреса на САЩ през юли 2007 г. на така наречения „закон HR1” и едностранното въвеждане от 2012 г. от страна на САЩ на изискването за сканиране на всички превозни контейнери, пътуващи за тази държава; изразява съмнение относно ефективността на подобна мярка и нейната съвместимост с правилата на СТО; изразява опасения, че след прилагането й на практика тази мярка може да се превърне в спирачка за развитието на трансатлантическия търговски обмен;
25. отбелязва, че сигурността на търговските отношения е от особено значение във все по-интегрираната световна икономика; настоятелно призовава Трансатлантическия диалог на законодателите и Комисията да продължат да полагат усилия, за да се гарантира , че американското законодателство, предвиждащо сканиране на всички превозни контейнери, пътуващи за тази държава, ще се развие в посока към приемане на подход, основан на риска; призовава Комисията да повдигне този въпрос както пред Трансатлантическия икономически съвет, така и пред други инстанции, така че да се постигне преразглеждане от страна на САЩ на решението им в тази посока; призовава за насърчаване на взаимното признаване на „одобрените икономически оператори” и на нормите за сигурност, приети от Световната митническа организация (C-TPAT, рамка от стандарти SAFE);
Продължаваща липса на хармонизация
26. припомня, че съвместимостта на митническата система на Съюза с правилата на СТО е потвърдена по същество от Органа за уреждане на споровете към СТО по делото WT/DS315, цитирано по-горе, и приветства този резултат;
27. въпреки това констатира, че както нашите търговски партньори, така и самите европейски икономически субекти се нуждаят от по-добра хармонизация между националните администрации в прилагането на митническото законодателство на Общността;
28. отбелязва, че понякога се установяват различия с отрицателни последици между държаните-членки, например в областта на събирането на ДДС при внос, условията за получаване на някои опростени процедури, честотата на физическия контрол на стоките и санкциите;
29. счита, че трябва да се направи всичко, за да се гарантира равно третиране на икономическите субекти на цялата митническа територия на Общността, което е необходимо за запазването на целостта на вътрешния пазар, за защита на финансовите интереси на Съюза, за запазването на външните му правомощия – по-специално в областта на търговската политика – и за спазването на поетите международни ангажименти;
30. изразява подкрепата си за всички инициативи, съдействащи за повишаване на съгласуваността между националните администрации, за насърчаване на съвместните им усилия, за изграждане на нови системи за комуникация и обмен на информация, за развитие на най-добрите практики и за обмен на персонал и опит, за да могат различните администрации да работят при прилагане на законодателството на Общността като едно цяло;
31. подчертава ключовото значение в това отношение на инструменти като интегрираната тарифа (Taric), обвързващата тарифна информация (RTC), обвързващата информация за произход(RCO), както и общата рамка за управление на риска; приканва Комисията и държавите-членки да продължават да усъвършенстват тези инструменти и да гарантират доброто им функциониране;
32. подчертава необходимостта от унифициране на доказателственото право или от определяне на общи минимални норми и от гарантиране на еднаквото прилагане от двадесет и седемте държави-членки на регламентите на Общността в областта на митническото право (по-специално Регламент (ЕО) №1383/2003);
33. призовава Комисията да включи в предложенията си точни разпоредби относно административните и наказателни санкции за нарушаване на митническите разпоредби, посочени в член 27, буква а) и член 280 от Договора за ЕО, във вида, в който ще бъдат изменени с Договора от Лисабон;
34. изразява съжаление по повод на колебанието от страна на Комисията и на държавите-членки на този етап относно идеята за създаване на нови структури, които биха гарантирали уеднаквеното прилагане на митническото законодателство на Общността; призовава Комисията и държавите-членки да проучат сериозно идеята за унифициране на митническите служби на Европейския съюз, с оглед на по-ефективното прилагане на митническите правила и процедури на цялата митническа територия на Европейския съюз;
o
o o
35. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и на парламентите на държавите-членки, на Световната митническа организация, на Световната търговска организация, както и на държавите в процес на присъединяване и на страните кандидатки.
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
L'union douanière, fête son quarantième anniversaire en 2008. Elle a constitué l'une des premières étapes de la construction européenne, et a permis, à terme, la suppression de tous les droits de douanes à l'importation et à l'exportation entre les États de l'Union, et l'adoption d'un tarif extérieur commun par ces pays dans leurs relations avec les pays tiers. Elle est la contrepartie indissociable du bon fonctionnement du marché intérieur et d’une bonne application des accords commerciaux de l’Union.
La politique douanière relève de la compétence de la Communauté mais sa mise en œuvre est assurée par les États membres : les administrations douanières nationales sont chargées d'appliquer au quotidien la législation de l'Union européenne ; c’est d’ailleurs là l'un des problèmes cruciaux de l’efficacité opérationnelle des procédures d’importations et d’exportations de marchandises.
De nombreuses évolutions législatives sont en cours ou ont eu lieu récemment : code des douanes communautaire modernisé, décision relative à un environnement sans support papier pour la douane et le commerce, programme d’action pour la douane dans la Communauté (Douane 2013), projet de règlement de la Commission sur les règles d'origine SPG, etc. Enfin, le traité de Lisbonne, en cours de ratification par les États membres, prévoit dans son article 1er, point 4 que la protection de ses citoyens sera, dans les relations de l'Union avec le reste du monde, une des priorités de l'Union.
Au plan international, les incertitudes ne manquent pas et les négociations dans le cadre de l'Organisation mondiale du commerce (OMC) connaissent un ralentissement préjudiciable, notamment en matière de facilitation du commerce. Par ailleurs, la Communauté européenne a dû faire face à un lourd contentieux devant l’organe de règlement des différents de l’OMC sur son organisation douanière qui présente, notamment en raison de l’intervention des multiples administrations nationales, des caractéristiques non conformes aux règles de l’OMC. Au sein même de l’Organisation mondiale des douanes (OMD), dont la Communauté européenne n’est membre que depuis 2007, l'on constate un ralentissement des progrès en matière d’efficacité et d’harmonisation mondiale des procédures douanières suite aux préoccupations sécuritaires apparues aux États-Unis depuis les attentats du 11 septembre 2001. En août dernier, le Congrès américain a voté une loi (la loi du 100% scanning) qui fait virtuellement « exploser » le système. Même si cette loi ne deviendra pleinement applicable qu'en 2012, elle ouvre, dès maintenant, une période d'incertitude concernant le mouvement des marchandises à travers le monde.
C’est dans ce contexte que les douanes européennes sont arrivées à une époque charnière, où leur avenir pour les vingt prochaines années se redessine : c'est la raison pour laquelle le rapporteur a pris l'initiative de lancer le débat politique sur les règles et procédures d’importation et d’exportation au service de la politique commerciale, afin que le Parlement européen puisse s'exprimer sur ces questions essentielles pour la compétitivité de l'Union comme pour la protection de ses citoyens, protection qui, depuis le traité de Lisbonne en cours de ratification auprès des États membres, est devenue un objectif de l’Union.
Dans une optique de large consultation des acteurs du domaine de la douane, la commission du commerce international a organisé le 19 décembre 2007, sur proposition du rapporteur, une mini-audition à laquelle ont participé des intervenants issus de la Commission, de l'OMD, de l'OMC, ainsi que de BusinessEurope. Les actes de cette audition figurent comme document de travail à ce rapport.
Il est à noter ici que les procédures d’importation et d’exportation sont une question transversale. Il s'agit bien sûr d'un élément essentiel du fonctionnement du marché intérieur qui a besoin de règles communes appliquées d'une manière harmonisée à ses frontières extérieures. C'est pourquoi les questions douanières, comme récemment le code des douanes communautaire modernisé, figurent parmi les compétences de sa commission du marché intérieur et de la protection du consommateur. Cependant, ces règles communes s'étendent bien au-delà du marché intérieur en tant que tel et ont un impact sur tous les volets de la politique commerciale et, donc, de la compétitivité économique de l’Union et de la protection de ses citoyens.
Le rôle des douanes au 21ème siècle : une perception qui diffère selon les États
Le rôle des douanes s'éloigne aujourd'hui de la simple collecte de droits de douane, qui a connu un recul considérable au cours des vingt dernières années, pour s’orienter vers l’application de mesures non tarifaires, notamment en matière de sécurité et de sûreté, de lutte contre la contrefaçon, le blanchiment de capitaux et les stupéfiants, ainsi que vers l’application de mesures ayant trait à la santé, à l’environnement et à la protection des consommateurs, sans oublier la collecte de la TVA et des accises à l’importation ou encore l’exonération de ces taxes à l’exportation et, bien évidemment, le respect des politiques commerciales de l’Union.
La douane, au 21ème siècle, est un outil multifonctionnel. Elle exerce, en premier lieu, une fonction fiscale, c'est-à-dire la perception de droits et de taxes sur les mouvements de marchandises. Sa deuxième fonction est économique : la douane est au service du commerce extérieur et de sa facilitation. Enfin, elle a une fonction sécuritaire car elle est responsable des frontières d'un Ètat et de la lutte contre les fléaux tels que la contrebande.
Les pays opèrent un classement dans l'application de ces fonctions. Par exemple, les pays en développement, pour lesquels les droits de douanes constituent une ressource budgétaire importante, privilégient principalement la fonction fiscale.
Dans d'autres pays, comme les États-Unis, c'est la fonction sécuritaire qui est privilégiée, dans le contexte de méfiance qui a fait suite aux attentats du 11 septembre 2001. Le rapporteur trouve parfaitement respectable que la sécurité des personnes joue un rôle plus grand dans la définition des règles et des procédures douanières. En revanche, il considère que certaines mesures, prises de manière unilatérale par les Etats-Unis, entravent sérieusement les échanges commerciaux et la croissance du commerce mondial.
La douane européenne essaie d'assurer un équilibre entre ces trois fonctions. La "déclaration de mission commune", présentée au groupe Politique douanière le 11 juillet 2007, mentionne les quatre engagements suivants :
- garantir la sûreté et la sécurité des citoyens;
- protéger les intérêts financiers de la Communauté et de ses États membres;
- protéger la Communauté contre le commerce illégal ou déloyal, tout en soutenant les activités commerciales légitimes;
- renforcer la compétitivité des entreprises européennes par la mise en place de méthodes de travail modernes soutenues par un environnement facilement accessible.
Un système douanier au service de la facilitation du commerce
Le rapporteur tient à rappeler que ces règles et ces procédures d'importation et d'exportation pouvaient constituer, si elles sont appliquées de manière trop stricte, un obstacle non tarifaire, qui décourage les échanges.
Dans ce cadre se pose la problématique de la facilitation du commerce. La facilitation fait actuellement l'objet d'une négociation importante à Genève dans le cadre du cycle de Doha. Il s'agit d'un sujet abordé trois ans après le début du cycle (2004), et sur lequel un réel consensus se dégage entre les pays. Cependant, il n'est possible de dégager un accord dans ce domaine que quand l'ensemble des points du cycle aura été abordé, en vertu du principe de "l'engagement unique".
Or, les négociations de Doha étant ralenties par certains sujets, notamment l'agriculture, c'est toute la réforme de la facilitation du commerce qui est bloquée. C'est pourquoi le rapporteur appelle à la sortie de la facilitation du commerce de "l'engagement unique", et demande que cette question soit traitée séparément.
Un déficit d'harmonisation : cause d'un système douanier fragile
Le rapporteur tient à souligner que la persistance d'un déficit d'harmonisation est une cause manifeste de fragilisation du système douanier européen. Ce système a fait l'objet d'un procès, initié par les États-Unis, devant l'organe de règlement des différends de l'OMC, lequel organe a confirmé en appel, en formulant quelques critiques, la compatibilité du système douanier de l'Union européenne avec les règles de l'OMC. Néanmoins, le déficit d'harmonisation a été souligné, comme le font, régulièrement, les partenaires commerciaux de l'Union et les opérateurs économiques européens eux-mêmes, qui sont demandeurs d'une plus grande harmonisation entre les administrations douanières nationales.
Ce déficit aboutit en outre à un traitement différencié des entreprises. Par exemple, il n'est pas cohérent que la perception de la TVA puisse se faire à l'importation par les administrations douanières ou que la possibilité soit offerte aux entreprises de payer la TVA en régime intérieur.
Le rapporteur admet que le processus d'harmonisation est un processus difficile car il y a des limites intrinsèques. Cependant, le rapporteur tient à encourager ce processus, et tient à souligner que l'éclatement de la mise en œuvre de notre politique commerciale et de nos règles douanières communes entre toutes les administrations nationales constitue un handicap sérieux obligeant constamment la Commission à des efforts de coordination.
La création d'une administration douanière
Le rapporteur comprend que la réforme du code des douanes constitue la priorité de la Commission européenne et qu'il s'agit d'une tâche suffisamment complexe pour ne pas y ajouter une réforme institutionnelle. Cependant, le rapporteur tient à ouvrir la piste de réflexion de la création d'une fonction publique européenne douanière en proposant que soit étudiée la possibilité de créer une coordination intégrée des administrations douanières nationales en vue d’aller vers une administration communautaire en charge de l’union douanière. En effet, la logique d'harmonisation toujours plus poussée des règles douanières implique que la fonction douanière devient de facto identique dans toute l'Union. Compte tenu des longs délais que nécessitent les évolutions communautaires, surtout celles qui touchent aux prérogatives des États membres, le rapporteur considère que le moment est venu de mettre sur la table cette question qui est tout à la fois symbolique, car elle couronne quarante ans d'intégration douanière toujours plus poussée, et pragmatique, car elle se pose dans l'optique d'une organisation des douanes plus efficace, dans une planète qui se complexifie, qui va vite, et qui ne nous attend pas.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
6.5.2008 |
|
|
|
||
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
24 0 0 |
||||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Graham Booth, Daniel Caspary, Christofer Fjellner, Glyn Ford, Ignasi Guardans Cambó, Jacky Hénin, Ģirts Valdis Kristovskis, Caroline Lucas, Marusya Ivanova Lyubcheva, Erika Mann, Helmuth Markov, David Martin, Vural Öger, Georgios Papastamkos, Tokia Saïfi, Gianluca Susta, Daniel Varela Suanzes-Carpegna, Iuliu Winkler, Corien Wortmann-Kool |
|||||
|
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Jean-Pierre Audy, Vasco Graça Moura, Javier Moreno Sánchez, Salvador Domingo Sanz Palacio, Zbigniew Zaleski |
|||||
|
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Anne Ferreira |
|||||