ДОКЛАД относно изменение на член 29 от Правилника за дейността на Европейския парламент - Образуване на политически групи

2.6.2008 - (2006/2201(REG))

Комисия по конституционни въпроси
Докладчик: Richard Corbett

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

за изменение на член 29 от Правилника за дейността на Европейския парламент - Образуване на политически групи

(2006/2201(REG))

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението за изменение на своя правилник (B6‑0420/2006),

–   като взе предвид членове 201 и 202 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси (A6‑0206/2008),

1.  решава да внесе в своя правилник долупосоченото изменение;

2.  напомня, че настоящото изменение влиза в сила на първия ден от следващата месечна сесия след европейските избори през 2009 г.;

3.  възлага на своя председател да предаде за сведение настоящото решение на Съвета и на Комисията.

Текст в сила	Изменения
Изменение  1 Правилник за дейността на Европейския парламент Член 29 - параграф 2 a (нов)
Текст в сила	Изменение
	2a. Когато числеността на дадена група се понижи под необходимия праг, председателят на Парламента, със съгласието на Председателския съвет, може да разреши по-нататъшното й съществуване до следващото учредително заседание на Парламента, в случай че са изпълнени следните условия:
	- членовете продължават да представляват най-малко една пета от държавите-членки;
	- групата е съществувала по-дълго от една година.
	Председателят на Парламента не прилага настоящата дерогация, когато са налице достатъчно сведения да се допусне, че с нея се злоупотребява.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

В досегашните разисквания в комисията по конституционни въпроси относно възможното преразглеждане на член 29 (Образуване на политически групи) се откроиха три въпроса. Всички се отнасят до възможно преразглеждане на параграф 2 относно минималния размер на политическите групи.

(1) Брой на държавите-членки

Според сега действащата разпоредба на Правилника една политическа група трябва да се състои от членове, "избрани в най-малко една пета от държавите-членки". Статутът на европейските политически партии определя като уместен критерий "една четвърт" от държавите-членки. Беше предложено вътрешнопарламентарните ни разпоредби да отразяват приетото по отношение на европейските политически партии законодателство. Ако променим Правилника на Парламента, така че за отправна точка да служи една четвърт, това би означавало, че за една група в момента биха били необходими членове на ЕП от седем държави-членки, вместо от шест. Нито една от тези цифрови стойности не би се променила в случай на присъединяване на Хърватия.

(2) Брой на членовете на ЕП

Минималният брой членове за образуване на политическа група в момента е двадесет. Това представлява едва 2,55% от членския състав на Европейския парламент. Приложената таблица показва, че в 21 от 25-те национални парламента, които имат правила относно политическите групи, в поне една от парламентарните камари е необходим по-висок праг, който достига 8,5% (Люксембург), 8,1% (австрийски Федерален съвет) или 7% (полски Сенат), но като цяло е над равнището от 4% (15 държави-членки).

Възниква въпросът дали прагът в Европейския парламент би следвало да се повиши, така че да е по-близо до средните за националните парламенти величини. Ако в следващия парламент се установи брой от 30 членове от общо 750, това би съответствало на стойност от 4%, която отново би била по-ниска от средната за националните парламенти.

Предложение за изменение, целящо повишение на минималния брой членове, необходими за създаване на политическа група, беше внесено от докладчика, но при гласуването комисията го отхвърли с много малко мнозинство.

(3) Запазване на група, в случай че след нейното образуване броят на членовете й се понижи под прага

Г-н Bonde и други обърнаха внимание на трудната ситуация, която може да възникне, когато дадена група е била образувана точно с броя членове, необходим за достигане на минималния праг. Впоследствие такава група е изключително уязвима на политически натиск от страна на малка група членове - дори от един-единствен член, която(който) може да заплаши да напусне групата, като по този начин я разруши, ако не наложи волята си по определен въпрос.

Поради това следва да се обмисли възможността за разрешаване на една група да продължи да съществува, най-малко за определен период от време, ако след нейното образуване броят на членовете й се понижи под необходимия праг. Например, ако за образуване на политическа група са необходими 30 членове, такава група може да продължи да съществува в срок до една година, при условие че има най-малко 25 членове. Въпреки това, за да бъде въведено такова правило, то би следвало да е придружено от мерки за гарантиране, че членовете не могат последователно да бъдат „заемани” на различни групи за подпомагане на тяхното образуване, след което да се прехвърлят отново и отново за образуване на нови групи.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

Политически групи в националните парламенти

Страна	Общ брой на членовете на Парламента/Камара	Минимален брой членове за политическа група	% от общия брой
Австрия
Национален съвет	183	5	2,7 %
Федерален съвет	62	5	8,1 %
Белгия
Камара на представителите	150	5	3,3 %
Сенат	71	2	2,8 %
България	239	10	4,2 %
Кипър	Според Конституцията 80 (от които 56 кипърски гърци; кипърските турци напуснаха през 1963 г.); понастоящем de facto 56	7 (от 56)	12 %
Чешка република
Камара на депутатите	200	10[1]	5 %
Сенат	81	5	6,2 %
Дания	179	4[2]	2,2 %
Естония	101	5	5 %
Финландия	200	неуместно	неуместно
Франция Национално събрание	577	20	3,5 %
Сенат	331	15	4,5 %
Германия	598 (плюс потенциалните допълнителни мандати) 16-и германски Бундестаг: 614	30 плюс x 16-и германски Бундестаг: 31	5 %
Гърция	300	10	3,3 %
Унгария	386	15	3,9 %
Ирландия	166	7	4,2 %
Италия
Камара на депутатите	630	20	3,2 %
Сенат	315[3]	10	3,2 %
Латвия	100	5	5 %
Литва	141	7	5 %
Люксембург	60	5	8,3 %
Малта		неуместно	неуместно
Нидерландия
Камара на представителите	150	1	0,7 %
Сенат	75	1	1,3 %
Полша
Сейм	460	15[4]	3,3 %
Сенат	100	7	7 %
Португалия	230	2	0,9 %
Румъния
Камара на депутатите	332	10	3 %
Сенат	137	7	5,1 %
Словакия	150	8	5,3 %
Словения	90	3	3,3 %
Испания
Конгрес	350	15[5]	4,3 %
Сенат	259	10	3,9 %
Швеция	349	14[6]	4 %
Обединено кралство	646	неуместно	неуместно

• [1]  Тази цифрова стойност се прилага при образуването на нова група по време на парламентарния мандат. След избори се прилага по-нисък праг от 3 членове (1,5%).
• [2]  В Правилника за дейността не е определен праг, но групи, които се състоят от по-малко от 4 членове, биха получили по-малка финансова подкрепа. Тъй като партия, която е получила по-малко от 2% от гласовете, няма да има места във Фолкетинга, в повечето случаи има практическо ограничение от 4 членове.
• [3]  Италианският Сенат се състои от 315 избрани сенатори, но някои сенатори може да бъдат назначени с пожизнен мандат от президента на републиката. Поради това общият брой на сенаторите надвишава 315 и е променлив във времето.
• [4]  В камарите на полския парламент се прави разлика между "клубове" и "групи". Създаването на групи е възможно с минимален брой от 3 членове (което представлява 0,65% в Сейма, 3% в Сената).
• [5]  По-нисък праг от 5 членове (1,42%) се прилага за партии, които са получили или 15% от гласовете в региона/избирателните райони, в който(които) са представлявали кандидати, или 5% от националния изборен форум/партийната коалиция, в който(която) са участвали.
• [6]  На теория - 1, ако дадена политическа партия получи повече от 12% от гласовете в един избирателен район. Това досега не се е случвало в избори в Швеция. Прагът е 4 % от гласовете в цялата страна, което отговаря на около 14 места.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	27.5.2008
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	15 13 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Jim Allister, Richard Corbett, Brian Crowley, Hanne Dahl, Andrew Duff, Ingo Friedrich, Anneli Jäätteenmäki, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Timothy Kirkhope, Jo Leinen, Íñigo Méndez de Vigo, Ashley Mote, Borut Pahor, Rihards Pīks, Adrian Severin, József Szájer, Johannes Voggenhuber, Dushana Zdravkova
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Graham Booth, Costas Botopoulos, Klaus Hänsch, György Schöpflin, Mauro Zani
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Philip Claeys, Ingeborg Gräßle, Sepp Kusstatscher, Michael Henry Nattrass, Renate Weber