ДОКЛАД относно въздействието на политиката на сближаване върху интеграцията на уязвимите общности и групи

3.6.2008 - (2007/2191(INI))

Комисия по регионално развитие
Докладчик: Gábor Harangozó

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно въздействието на политиката на сближаване върху интеграцията на уязвимите общности и групи

(2007/2191(INI))

Европейският парламент,

–         като взе предвид член 87, параграф 3, членове 137 и 158 от Договора за ЕО,

– като взе предвид Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 година относно определянето на общи разпоредби за Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд[1],

– като взе предвид съобщението на Комисията от 5 юли 2005 г., озаглавено „Политика на сближаване в подкрепа на растежа и заетостта: стратегически насоки на Общността, 2007-2013 г.“ (COM(2005)0299),

- като взе предвид съобщението на Комисията от 9 февруари 2005 г. относно програмата за социалната програма (СOM/2005/0033),

– като взе предвид Решение 2006/702/ЕО на Съвета от 6 октомври 2006 г. относно стратегическите насоки на Общността за сближаване[2],

– като взе предвид съобщението на Комисията от 17 май 2005 г., озаглавено „Трети доклад за постигнатия напредък в областта на сближаването: към едно ново партньорство за растеж, работни места и сближаване“ (COM(2005)0192),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 12 юли 2006 г., озаглавено „Стратегия за растеж и заетост и реформа на европейската политика на сближаване: четвърти доклад за постигнатия напредък в областта на сближаването“ (COM(2006)0281),

– като взе предвид Териториалната програма на ЕС, Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове и Първата програма за действие за прилагане на Териториалната програма на Европейския съюз,

– като взе предвид подготвяната от Комисията Зелена книга за териториално сближаване,

– като взе предвид доклада на Европейската мрежа за наблюдение на устройството на територията (ESPON), озаглавен „Бъдещето на територията – териториални сценарии за Европа“ и този на Европейския парламент, озаглавен „Регионалните различия и сближаването: кои са стратегиите на бъдещето?“,

- като взе предвид членове 3, 13 и 141 от Договора за ЕО, които изискват от държавите-членки да осигурят равни възможности за всички граждани,

– като взе предвид своята резолюция от 31 януари 2008 г. за Европейска стратегия за ромите[3],

– като взе предвид член 45 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становището на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A6-0212/2008),

А. като има предвид, че една от целите на Общността, така както е посочена в член 158 от Договора за ЕО, е да насърчава хармонично икономическо и социално развитие на територията на Общността и да намали социалноикономическите неравенства между отделните региони,

Б.като има предвид, че могат да възникнат различия както в рамките на районите, така и между тях,

В. като има предвид, че вземането на мерки по отношение на социалните, икономически и териториалните различия между по-проспериращите и най-бедните региони продължава да бъде основната цел на политиката на сближаване и като има предвид, че нейният обхват не следва да се свежда до подкрепа на целите на други стратегии, което би могло да възпрепятства икономическото, социално и териториално сближаване,

Г. като има предвид, че до този момент политиката на сближаване е допринасяла ефективно за подпомагане на най-бедните региони при намаляването на различията по отношение на социално-икономическото развитие,

Д. като има предвид, че цели страни все още са изправени пред значителни предизвикателства за развитието си и че е малко вероятно да се постигне сближаване през периода на настоящата рамка 2007 - 2013 г.

Е. като има предвид, че в някои държави-членки икономическият растеж е концентриран около столиците на държавите и регионите и около големите градски центрове, като оставя други райони неравномерно развити в социално-икономическо отношение и увеличава уязвимостта на социалните общности и групи в тези райони;

Ж. като има предвид, че Договорът от Лисабон посочва териториалното сближаване като една от целите на ЕС и предвижда споделена отговорност между Съюза и държавите-членки в тази област,

З. като има предвид, че понятието "уязвима общност" е твърде широко и няма ясни критерии за определянето му,

И. като има предвид, че много територии все още страдат от своята отдалеченост и от географските си недостатъци и липсва необходимата инфраструктура за реални възможности за развитие с цел достигане на средното ниво на развитие в ЕС,

Й. като има предвид, че подобряването на транспортната инфраструктура и на достъпа до транспорт ще спомогнат изолираните райони да станат по-достъпни, като същевременно се облекчи изолацията на общности и групи, живеещи в тези отдалечени райони, и като има предвид, че укрепването на услугите от общ интерес, по-конкретно образованието, ще подобри условията на живот на уязвимите групи и общности,

К. като има предвид, че най-бедните страни и райони не разполагат с необходимите финансови средства, за да осигурят собствения си принос към общностното финансиране, на което имат право, и че освен това в тези територии най-често липсват административен капацитет и човешки ресурси за добро оползотворяване на предоставеното финансиране,

Л. като има предвид, че поради силното й териториално въздействие, е необходимо политиката за развитие на селските райони да се съгласува по-добре с регионалната политика с оглед насърчаване на ефективното съчетаване и взаимното допълване на тези политики и за да се преценят положителните и отрицателните страни на повторното им интегриране,

М. като има предвид липсата на налични и сравними микрорегионални статистически данни за регионите на ЕС, в които живеят уязвими общности и групи,

Н. като има предвид, че бедността и изолацията са с подчертано териториален характер,

О. като има предвид, че много от най-необлагодетелстваните микрорегионални територии са изправени пред сложни проблеми от най-различен характер, свързани с тяхното периферно местоположение, намалена достъпност, липса на основна инфраструктура, социално-икономическо изоставане, тенденция към деиндустриализация, ниско ниво на образование и обучение, липса на административен капацитет, висока степен на безработица, влошаващи се жилищни условия и условия на живот, труден достъп до услуги от общ характер, липса на условия за технологично развитие и напредък и многобройно население от изолирани малцинства и уязвими групи,

П. като има предвид, че политиката на сближаване изисква бюджет, измерим с нейните цели и ефективни инструменти, за да се дава възможност на регионите да преодоляват различията в развитието си и да се справят с териториалните предизвикателства, включващи демографските промени, концентрацията в градовете, миграционното придвижване, глобализацията, промените в климата и енергоснабдяването,

1. подчертава, че териториалната концентрация на уязвими общности и групи и социалната изолация, която засяга най-слабо развитите райони, представлява все по-голямо предизвикателство за сближаването на териториите в ЕС; освен това изтъква, че това явление е не само междурегионално в най-слабо развитите области, но и вътрешно-регионално в значителна степен както в развиващи се, така и в развити райони и изисква особено внимание, тъй като се наблюдава тенденция тези уязвими общности и групи да загубят в по-общата положителна картина;

2. призовава държавите-членки да определят критериите, определящи уязвимите общности и групи, за да се открият по-добре проблемите, пред които те са изправени, и да се улеснят целенасочените и систематични мерки;

3. счита, че е уместно териториалното измерение на социалната изолация да се разглежда в рамките на политиката на териториално сближаване;

4. в тази връзка подчертава, че отделните действия сами по себе си не са достатъчни за преодоляване на териториалните проблеми на социалната изолация и затова препоръчва държавите-членки да прилагат всеобхватна стратегия за териториално развитие, като провеждат политики с цел уравновесяване и реализират междусекторния интегриран подход и като съсредоточават вниманието си върху потенциала на всички територии на ЕС;

5. посочва необходимостта от справяне, чрез интегриран подход, с недостатъците по отношение на равните възможности и потенциалното съсредоточаване на социални конфликти в по-слабо развитите райони;

6. отбелязва, в тази връзка, че уязвими групи могат да съществуват във всички региони, дори в най-проспериращите, и че един интегриран подход следва да взема предвид тези групи;

7. отбелязва, че обедняването и изолацията не са присъщи само на градските райони, а засягат и селските райони, въпреки че тези явления могат да приемат специфични форми, особено поради факта, че в селските райони към социалното изключване се прибавя териториалното изключване и че в тези изключени от икономическото развитие райони са засегнати всички социални групи, които живеят там;

8. подчертава, че е важно, в рамките на един интегриран подход, развитието на здравословна околна среда на равнището на Общността, държавите-членки, както и на регионално равнище, да се превърне в приоритет с цел постигане на целите на политиката на сближаване, като например борба с бедността, стабилно здраве на гражданите и по-добро качество на живот във всички региони, които са от определящо значение за дългосрочното развитие и за социалното, икономическо и териториално сближаване в ЕС;

9. подчертава значението на включването на регионалните и местни органи, а също така и на икономическите и социални партньори и съответните неправителствени организации в планирането и прилагането на интегрирани стратегии за развитие, както и значението на подкрепата за инициативи „отдолу нагоре“;

10. призовава Комисията и държавите-членки да разпределят средствата между развитите градове и изолираните територии, включително селските области, по начин, съобразен със специфичните им нужди, и да въведат създадени за целта дългосрочни програми за определени уязвими общности и групи с участието на местните органи, съответните социални и икономически партньори и представители на целевите групи в процеса на вземане на решения и изпълнението на подобни програми с оглед да се отговори по най-добър начин на техните потребности и да се стигне до действителни решения за преодоляване на изолацията и последиците от нея;

11. призовава за поддържането на доходни дейности в селските райони, което предполага да се обърне специално внимание на семейните стопанства и на дребните и средните земеделски стопанства най-вече чрез преразглеждане на ОСП с цел тя да стане по-справедлива, но също така и на предприемачески дейности, различни от земеделските, но предоставящи стоки и услуги, необходими за задържането на населението и приемането на новопристигащи;

12. подчертава значението на селскостопанските и неселскостопанските икономически дейности (като например обработване и директен маркетинг на селскостопански продукти, туризъм, услуги, малки и средни индустрии) в селските райони за заетостта и предотвратяването на бедността и масовото им напускане; следователно призовава за подобрени структури за допълнително професионално обучение в селските райони с оглед подпомагане на развитието на предприятията;

13. настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да използват по-добре ефекта от взаимното съчетаване и допълване на различните финансови инструменти като Европейския регионален фонд, Кохезионния фонд, Европейския социален фонд, Европейския фонд за интегриране на лица от трети страни, програмата за действие на Общността в областта на общественото здраве и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, с оглед увеличаване на тяхната добавена стойност;

14. призовава Комисията да представи в рамките на предстоящата Зелена книга за териториално сближаване цел за териториалното сближаване и ясна дефиниция за него, критериите за неговото определяне, инструментите му и наличните средства за постигане на териториалните цели;

15.Призовава Комисията и държавите-членки да изработят сравними микрорегионални статистически данни като се обръща специално внимание на социалните показатели като например показателя за човешко развитие, определен от Организацията на Обединените нации, с оглед справяне чрез подходящи мерки със ситуацията в областите, където живеят най-уязвимите общности и групи, и с проблемите, пред които те са изправени;

16.В тази връзка призовава Комисията внимателно да разгледа степента, в която следва да се използват нови количествено измерими показатели за развитие и социални показатели в допълнение към БВП на глава от населението, за да се определят най-уязвимите общности и групи и тяхното местоположение, проявени различия между регионите и в самите региони, да се оценява прилагането и ефективността на политиката и които да се използват като насока за планиране на развитието;

17.призовава Комисията да проучи в рамките на Зелената книга за териториално сближаване дали нивото NUTS-4 би било подходящо за водене на диференцирана политика с оглед постигане на целта на териториално сближаване;

18. подчертава необходимостта да се обърне специално внимание на демографските тенденции към бъдеща концентрация в градовете и масово напускане на селските райони и териториалното им въздействие; затова настоятелно призовава държавите-членки да разработят стратегии за възраждане на уязвимите райони чрез развитие на инфраструктурата, поощряване на създаването на реални възможности за развитие в съответствие със специфичния им потенциал, поддържане на услуги от общ характер посредством административния капацитет на местно равнище и децентрализиране на публичния сектор, предлагащ подходящо обучение и възможности за заетост, подобряване на жилищните условия и условията на живот и повишаване на привлекателността на тези райони и области за инвеститорите; счита, че същевременно градовете се нуждаят от подкрепа в усилията им за справяне със затрудненията от урбанистичен характер;

19. счита, че въпреки че в миналото масовото напускане на селските райони е послужило като предпазна клапа за земеделските стопани, изключени от своята първоначална дейност, това вече не е така, тъй като безработицата засяга с пълна сила неквалифицираните лица и по този начин изградените в селските райони индустриални комплекси са сред първите засегнати от преструктуриранията и преместванията, което ограничава възможностите за многостранни дейности, на които изпитващите затруднения дребни земеделски стопани са могли да разчитат по-рано, за да увеличат доходите си от селскостопанска дейност и така се ускорява процесът на тяхното обедняване;

20. подчертава, че не само че структурните политики трябва да се запазят след 2013 г., но и че прегледът на бюджета следва да се използва като възможност да се осигури предоставяне на необходимите ресурси, за да се гарантира икономическо, социално и териториално сближаване на регионите в ЕС в бъдеще;

21. препоръчва включването на доброволческата дейност като елемент от политическите действия за борба със социалната изолация и за активизиране на уязвимите общности и групи;

22. призовава Комисията да представи специално предложение за решаване по реалистичен и специфичен начин на въпроса с проблемите, пред които са изправени уязвимите общности и групи, включително социалната изолация;

23. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

• [1]  ОВ L 239 от 1.9.2006 г., стр. 248.
• [2]  ОВ L 291 от 21.10.2006 г., стр. 11.
• [3]  Приети текстове, P6_TA(2008)0035.

EXPLANATORY STATEMENT

Introduction

Cohesion policy is one of the most important priorities of the European Union. With a financial envelop amounting 1/3 of the EU budget, this policy based more than any other policy on the principle of solidarity is intended to reduce economic, social and territorial disparities between the Member States and their 268 regions.

Nevertheless, those disparities still remain important. We have to bear in mind that one region in four has a GDP per inhabitant under 75% of the average of the European Union and that there are also important imbalances appearing within regions.

Several European analyses, the results of the ESPON 2006 programme, the Cohesion Reports and the strategic initiatives draw attention to the fact that social exclusion is concentrated spatially in the most underdeveloped areas.

The aim of the report is to draw the attention to the spatial inter-linkage system of segregation, vulnerable groups and to underline the importance of the identification and territorial approach-based treatment of these processes. Therefore, the issue of vulnerable communities and groups should be addressed in the context of the territorial cohesion.

The document intends to highlight that in order to cope with territorial exclusion it is necessary to identify and recognize that the main problems are rooted in micro-territorial development.

However, there is hardly any information on European level to be found in territorial analyses prepared so far and in the current European system of statistics.

Shift from poverty to exclusion

Vulnerable groups are facing multi-dimensional problems through which poverty deepens and it takes up the form of exclusion and increasing segregation. Prolonged inactivity and long-term unemployment reduces the capacity of those affected to overcome their social exclusion and economic difficulties.

Exclusion has a strong spatial character

Exclusion from the flow of economic and social development mostly appears spatially and is inter-related with territorial exclusion; therefore the access of the vulnerable groups to work and services is lower.

The living prospects of social groups are determined by their geographical location: regions, micro-regions concerned and most generally by their living environment. The spatial determination of the risk of being excluded is therefore very strong.

The phenomenon appears on micro-regional level

It is important to highlight that these social and economic crises areas are mostly emerging in peripheral intra-regional areas or in micro-regions lagging behind and in most of the cases they can not be grasped at NUTS 2 level.

Therefore, the emergence of spatially determined vulnerable communities should be examined - relying on EU terminology - not on NUTS 2 levels, but on LAU1 and LAU 2 levels.

Segregation also in rural areas

Segregation processes are clearly more visible in the cities than in the surrounding less densely inhabited areas. The situation in the rural areas affected by segregation is however even worse. In urban areas the segregation processes are inter-related with the flow of suburbanization which results in the decline of traditional city centres and desindustrialized peripheries. Meanwhile, beside urban ghettos, in rural areas lagging behind, social tensions are much more concentrated in lagging behind rural areas. Rural population suffers from a very disadvantaged situation in the new member states where the economic transition has strengthened the intra-regional disparities.

The problem is hidden: Missing instruments

The phenomenon of territorial exclusion here is neither sufficiently covered by European statistics, nor by policy instruments.

Those groups of society affected also by territorial exclusion are hidden for the spatial analysis, action planning and decision-makers as well.

These processes happen at lower territorial levels; this is why the present observatory means at NUTS 2 level, such as data collection by EUROSTAT or the systematic analyses of the ESPON programme are not capable of identifying them on a European scale. There are no generally applied, suitable territorial indicators.

As the results of our analysis presented in this report, the current system of statistics is not capable of producing an analysis of intra-regional disparities within NUTS 2 regions that would be comparable EU-wide. Indicators measuring disparities of the territorial statistical units are not able to show the real intra-regional disparities at all. The territorial characteristics which bring about local, regional and social disadvantages - especially segregation - have not been introduced uniformly on European level yet.

Intra-regional social and geographical peripheries

Regarding territorial disparities, the European cohesion policy focusing on NUTS 2 regions neglects several problems which arise within the regions. The intra-regional disparities are in many cases of more importance than those between the regions.

The outstanding social and economic indicators of the large and middle-sized cities -being the regional economic drivers - often take our minds off the problems present in segregated urban districts. Serious gaps are indeed created between the dynamic urban areas and those areas excluded from the social and economic development processes.

Integrated approach is needed to tackle the problem on territorial level

Based on the analysis above, the horizontal approaches are not sufficient to solve the problems of vulnerable groups. In order to tackle the situation of these vulnerable groups a territorial approach is needed, which would address to the complexity of the problems locally, in the concerned areas. There is a genuine need for a micro-regional based approach focusing on intra-regional disparities and on the most sensitive areas.

If not, the polarization processes can deepen - especially if the economic and social interventions will be concentrated around the dynamic centres - and the excluded areas will further decline. When tackling this problem, greater emphasis should be laid on spatial planning and the integrated spatial development.

2. Intra-regional territorial exclusion

The lack of equal opportunities, the concentration of social conflicts, with special regard to segregation resulting in the concentration of the vulnerable groups, can occur in several situations. It is a well-known urban problem, but on the basis of the experience gained by new member states it appears mostly on a territorial basis.

The most underdeveloped areas are at a risk of territorial exclusion

There is both spatial and social distance between the vulnerable group and the majority of the society. The causes of exclusion root mostly the location of the excluded group. Location can mean serious disadvantages according to the following factors:

· Location features:

           o Accessibility of workplaces

           o Distance of city centres

           o The poor transport infrastructure or its relative high expenditure

           o Low income

· Internal features of the area

           o Lack of presence of successfully operating entrepreneurships

           o Low employment rate

           o Low income

           o Low rate of qualification

           o Human resources (in terms of health, qualification, well-being)

           o The state of the built environment

           o Tensions between the different social groups, racism and     segregation

           o Lack or low quality of public services

Territorial exclusion is not generally the typical problem of the underdeveloped areas, and not only the rural areas, but it is specially the feature of the peripheries, micro-regions being in deep crisis. Territorial exclusion has the following generic types, often resulting in a whole range of different territorial features present at the same time:

- Peripheral location;

- Concentration of excluded social groups - "social periphery";

- Concentration of social conflicts as a result of economic and structural transformation.

Larger territorial units hide the problems of excluded territories

One of the problems of the lack of visibility of underdeveloped and lagging behind areas lies in the territorial aggregation. If the statistics show the data of bigger territorial units, the differences within the territorial units disappear. The available basis unit of measurement of the EU cohesion policy (NUTS 2) makes the social and economic factors of these territorial units of the different countries comparable. For the division of the resources of cohesion policy between regions and countries it is this approach that should be further applied.

However, from the point of view of the interpretation of territorial cohesion, there are several spatial processes under way which do not appear through the socio-economic indicators identified on NUTS 2 level, and therefore remain hidden.

The territorial concentration of vulnerable groups on the regions’ peripheries

Beside the needs of the cities and their wider surrounding rural areas, it is the lack of infrastructure which is the main reason for the serious development gaps within the regions, especially in Eastern Central Europe.

Due to the local territorial organisation of the labour market, the lack of transport or information connections; the rural inhabitants with their lower mobility can not access the advantages offered by more developed cities. Consequently, the attraction impact of the cities is not crowned with success, and due to the poverty and the insufficient availability of infrastructure the potential of rural areas is less and less recognized.

In the new member states, where the tensions coming from the immigration concentrated in cities are less present, social segregation and the equal opportunities shortcomings appear mostly in these rural areas. It is at least a challenge of similar scale.

Territorial exclusion is beyond the social problems

Moreover, while poverty is basically a result of insufficient income, territorial exclusion goes beyond this, since those living in segregated settlements and areas lose consequently a lot more opportunities: learning opportunities, access to infrastructure and services.

The ethnic differences - concentration of immigrants in urban ghettos and enhanced segregation of the Roma population in the new member states - make the problems of lagging behind areas even more serious, since their integration is even more challenging.

Finally, most vulnerable groups are likely while being excluded from the positive spill-over of socio-economic development to be as well excluded from decision-making processes.

Limited territorial data collection and processing in the European research

The social problems are not visible enough through the European statistics. In order to get comparable territorial units, we need to select the different territorial levels and data from the different countries in such a way that the variation of size of territorial units will be as small as possible.

Beyond territorial aggregation problems, there are only limited social indicators at our disposal in territorial breakdown and therefore the European spatial research focus less on the social problems. There are some case studies which show the phenomena of segregation and territorial exclusion, but no Europe-wide analysis having higher level validity has been prepared yet. The indicators which can be applied territorially are as follows:

           - Activity rate

           - Employment rate

           - Long-term unemployment rate

           - Higher education rate

           - Human development index (HDI)

           - Risk of poverty

           - Life expectancy

           - Proportion of those having maximum primary school qualification

The way how poverty and social exclusion risks are tackled varies country by country. The systems of the member states differ not only in their available resources but also in the mechanisms of allocation. Besides national differences if we really want to solve the problems of lagging behind and segregated territories, we need to admit that the problems of poverty and social exclusion are territorial issues that need to be addressed through a spatial approach with sufficient resources concretely targeting the most disadvantaged areas. These resources should help to unlock the potentials of competitiveness of lagging behind and segregated territories taking into account their challenges and opportunities and make them able to catch up in order to create a territorially and socially more cohesive EU.

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ И РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ (6.5.2008)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно въздействието на политиката за сближаване върху интеграцията на уязвими общности и групи
(2007/2191(INI))

Докладчик по становище: Ilda Figueiredo

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по земеделие и развитие на селските райони приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  отбелязва, че обедняването и изключването не са присъщи само на градските райони, а засягат и селските райони, въпреки че тези явления могат да приемат специфични форми, особено поради факта, че в селските райони към социалното изключване се прибавя териториалното изключване и че в тези изключени от икономическото развитие райони всички социални категории, които живеят там, са засегнати;

2.  подчертава, че въпреки че жените имат важна роля за икономиката на селските райони, присъствието им е почти напълно незабележимо в органите за вземане на решения, и по тази причина следва да се вземат мерки на всички равнища с цел жените да бъдат по-добре представени в кооперациите, профсъюзите и местните политически органи, както и да се приемат конкретни мерки за подпомагане на жените в селските райони с цел гарантиране на техните права и борба с бедността;

3.  подчертава, че въпреки че сезонните работници винаги са били една от най-уязвимите групи в селските райони, понастоящем голяма част от сезонната работа се извършва от работници мигранти; следователно счита, че на тези работници следва да се гарантира възможността за трудови договори и условия на труд, които са сходни с тези на местните работници;

4.  счита, че въпреки че в миналото масовото напускане на селските райони е послужило като предпазна клапа за земеделските стопани, изключени от своята първоначална дейност, понастоящем това вече не е така, тъй като безработицата засяга с пълна сила неквалифицираните лица; добавя, че изградените в селските райони индустриални комплекси са сред първите засегнати от преструктуриранията и преместванията, което ограничава възможностите за многостранна дейност, на които изпитващите затруднения дребни земеделски стопани са могли да разчитат по-рано, за да увеличат доходите си от селскостопанска дейност като по този начин се ускорява процесът на тяхното обедняване;

5.  призовава за поддържането на доходни дейности в селските райони, което предполага да се обърне специално внимание на семейните стопанства и на дребните и средните земеделски стопанства най-вече чрез преразглеждане на ОСП с цел тя да стане по-справедлива, но също така и на предприемачески дейности, различни от земеделските, но предоставящи стоки и услуги, необходими за задържането на населението и приемането на новопристигащи;

6.  отбелязва, че селскостопанската дейност често е последната съществуваща дейност в селските райони; подчертава в тази връзка значението от поддържане на качествени обществени услуги в селските райони, включително в планинските райони и крайно отдалечените райони, за да се справи с изолирането и да гарантира универсалния достъп до образование, здравеопазване, транспорт и комуникации, култура и достоен живот за земеделските стопани и техните семейства; счита, че е необходимо да се прилагат мерки за насърчаване на младите земеделски стопани да създават стопанства, но освен тяхната жизнеспособност, вниманието трябва да се насочи към гарантиране на качество на живот в селските райони като се насърчава равен достъп до обществени услуги (пощенски служби, училища, обществен транспорт, здравни услуги и др.), запазване на услугите за обществеността (заведения за дневни грижи за деца, заведения за грижи за възрастни, социално настаняване и др.) и места за социален живот, които позволяват да се прекъсне изолацията (магазини, кафенета, културни центрове и др.);

7.  счита, че производството на енергия от възобновяеми енергийни източници като например селскостопански биогазове и дървесни отпадъци в местни централи има потенциала да съживи икономиките в селските и периферните райони и да подкрепи една устойчива енергийна политика в степен да се гарантира положителен въглероден баланс на процеса и да се избегне отрицателното въздействие върху сигурността на хранителните доставки и агроекосистемите на международно равнище; призовава да бъдат инвестирани повече средства от структурните и кохезионни фондове за разработване на технологии за този вид производство на енергия;

8.  подчертава значението на селскостопанските и неселскостопански икономически дейности (като например обработване и директен маркетинг на селскостопански продукти, туризъм, услуги, малки и средни индустрии) в селските райони за заетостта и предотвратяването на бедността и масовото им напускане; следователно призовава за подобрени структури за допълнително професионално обучение в селските райони за подпомагане на развитието на предприятията;

9.  счита, че на новите държави-членки следва да се обърне специално внимание, тъй като въпреки че през периода на преход към пазарна икономика в тези страни имаше очевидни миграционни вълни към селските райони, в бъдеще тази тенденция е възможно да се обърне, като така се задълбочат проблемите с обедняването не само в селските райони, а и в градските центрове;

10. подчертава, че ниската гъстота на населението в селските райони и следователно слабата електорална тежест на тези райони имат последици и по отношение на политическите решения; отбелязва в тази връзка, че по отношение на професионалната реализация се наблюдава насърчаване към специализиране, което е слабо съвместимо с многостранната дейност, наложена от нестабилния характер на заетостта в селските райони; подчертава освен това, че е необходимо да се предостави по-голяма подкрепа на младите земеделски стопани с цел борба с обезлюдяването на селските райони.

11. Отбелязва, че трябва да се обърне внимание на свързването и допълването на средствата, отпуснати за развитието на селските райони независимо дали произхождат от регионалната политика или от ОСП;

12. подчертава значението от запазване на традиционните форми на земеделие, като например малките обработваеми площи, които подпомагат сближаването в селските общности в периферните региони;

13. подчертава необходимостта от засилване на подкрепата за асоциациите на земеделските стопани, кооперациите, винарските кооперации и други местни институции в областта на занаятчийството и други дейности, допълващи земеделието, с оглед улесняване на пласирането на продуктите, създаването на местни пазари и по-тесни връзки между производител и потребител.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	6.5.2008 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	33 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Vincenzo Aita, Peter Baco, Bernadette Bourzai, Luis Manuel Capoulas Santos, Giuseppe Castiglione, Giovanna Corda, Joseph Daul, Albert Deß, Carmen Fraga Estévez, Ioannis Gklavakis, Lutz Goepel, Friedrich-Wilhelm Graefe zu Baringdorf, Lily Jacobs, Elisabeth Jeggle, Heinz Kindermann, Véronique Mathieu, Rosa Miguélez Ramos, James Nicholson, Neil Parish, María Isabel Salinas García, Agnes Schierhuber, Willem Schuth, Czesław Adam Siekierski, Donato Tommaso Veraldi, Janusz Wojciechowski, Andrzej Tomasz Zapałowski
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Liam Aylward, Esther De Lange, Ilda Figueiredo, Gábor Harangozó, Wiesław Stefan Kuc, Astrid Lulling, Kyösti Virrankoski

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	29.5.2008 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	28 5 17
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Emmanouil Angelakas, Stavros Arnaoutakis, Jean Marie Beaupuy, Rolf Berend, Jana Bobošíková, Victor Boştinaru, Wolfgang Bulfon, Bairbre de Brún, Gerardo Galeote, Iratxe García Pérez, Eugenijus Gentvilas, Zita Gurmai, Gábor Harangozó, Mieczysław Edmund Janowski, Tunne Kelam, Evgeni Kirilov, Constanze Angela Krehl, Florencio Luque Aguilar, Sérgio Marques, Jan Olbrycht, Markus Pieper, Pierre Pribetich, Wojciech Roszkowski, Elisabeth Schroedter, Grażyna Staniszewska, Catherine Stihler, Margie Sudre, Kyriacos Triantaphyllides, Lambert van Nistelrooij, Oldřich Vlasák, Vladimír Železný
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Bernadette Bourzai, Jan Březina, Den Dover, Emanuel Jardim Fernandes, Fernando Fernández Martín, Francesco Ferrari, Louis Grech, Ramona Nicole Mănescu, Francisca Pleguezuelos Aguilar, Zita Pleštinská, Samuli Pohjamo, Christa Prets, Jürgen Schröder, Richard Seeber, Bart Staes, László Surján, Manfred Weber
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Manuel Medina Ortega, Nicolae Vlad Popa