ДОКЛАД относно „Към нова култура за градска мобилност“

12.6.2008 - (2008/2041(INI))

Комисия по транспорт и туризъм
Докладчик: Reinhard Rack

Процедура : 2008/2041(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A6-0252/2008
Внесени текстове :
A6-0252/2008
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно „Към нова култура за градска мобилност“

(2008/2041(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид Зелената книга, озаглавена "Към нова култура за градска мобилност" (СOM(2007)0551),

–   като взе предвид Бялата книга, озаглавена "Европейска транспортна политика за 2010 г.: време за решаване" (COM(2001)0370),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Нека Европа продължава да се движи – устойчива мобилност за нашия континент: средносрочен преглед на Бялата книга за транспорта на Европейската комисия за 2001 г." (СOM(2006)0314),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Към общоевропейска транспортна мобилност с повишена безопасност, чистота и ефективност: Първи доклад за интелигентните автомобили" (COM(2007)0541),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Конкурентна нормативна рамка за автомобилостроенето през 21ви век. Позиция на Комисията относно окончателния доклад на групата на високо равнище CARS 21. Принос към стратегията на Европейския съюз за икономически растеж и заетост" (COM(2007)0022),

   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Относно инициативата "Интелигентен автомобил": Повишаване на осведомеността относно информационните и комуникационни технологии за по-разумни, по-сигурни и по-чисти превозни средства" (COM(2006)0059),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Логистиката на превоза на товари в Европа – ключът към устойчива мобилност" (СOM(2006)0336),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "План за действие в областта на логистиката на превоза на товари" (COM(2007)0607),

   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Относно тематична стратегия за градската среда" (СOM(2005)0718),

–   като взе предвид предложенията и насоките на Комисията и становищата на Европейския парламент относно структурните фондове и Кохезионния фонд, както и относно Седмата рамкова програма за научни изследвания,

-    като взе предвид преразгледаното предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за създаване на благоприятни условия за продажба на чисти и енергийноефективни пътни превозни средства (COM(2007)0817),

–   като взе предвид своята резолюция от 20 февруари 2008 г. относно приноса към пролетното заседание на Европейския съвет през 2008 г. във връзка с Лисабонската стратегия[1],

–   като взе предвид резолюцията си от 12 юли 2007 г. относно "Нека Европа продължава да се движи - устойчива мобилност за нашия континент"[2],

–   като взе предвид резолюцията си от 15 януари 2008 г. относно CARS 21: Конкурентна нормативна рамка за автомобилостроенето[3],

–   като взе предвид своята резолюция от 5 септември 2007 г. относно логистиката на транспорта на стоки в Европа – ключът към устойчива мобилност[4],

–   като взе предвид своята резолюция от 26 септември 2006 г. относно тематична стратегия за урбанизираната среда[5],

–   като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно „Градска мобилност“,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм, както и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на комисията по регионално развитие (A6-0252/2008),

A. като има предвид, че градските агломерации (градовете и техните околности) в много отношения имат изключително важно значение за живота на гражданите на ЕС; като има предвид, че градските агломерации се сблъскват със сходни проблеми и предизвикателства по отношение на замърсяването, задръстванията, шума и безопасността на движението като резултат от градска мобилност, въпреки различията в размера и структурата им,

Б.  като има предвид, че съществува спешна необходимост от ново мислене и новаторски концепции относно мобилността в градовете, тъй като градският транспорт в голяма степен допринася за изменението на климата, замърсяването и други проблеми на околната среда, както и за свързаните с това отрицателни въздействия върху качеството на живот и здравето на градските жители; като има предвид, че тези проблеми трябва да се решават, за да може една цялостна стратегия на ЕС за борба с изменението на климата и с други проблеми на околната среда да има успех,

B.  като има предвид, че трябва да се установи подходящо поделяне на задачите между ЕС и градовете, при което ЕС следва да играе ясно дефинирана роля; като има предвид, че, съгласно принципа на по-добро регулиране и принципите на субсидиарност и пропорционалност, общностни действия относно градската мобилност следва да бъдат предприемани само когато се създава несъмнена добавена стойност в европейски план,

Г.  като има предвид, че принципите на вътрешния пазар на ЕС следва също да се вземат предвид в сферата на градската мобилност,

Д. като има предвид, че европейските градове следва да могат да избират измежду широк набор от гъвкави инструменти, за да изготвят набор от политики „по мярка” за намиране на интегрирани, устойчиви, социално ефективни и икономически жизнеспособни решения на конкретните си проблеми, свързани с мобилността; като има предвид, че следва да бъдат търсени по-добри логистични решения и преминаване към по-устойчиви видове транспорт във всички видове транспорт и всички сфери (пешеходци, велосипедисти, обществен и частен пътнически транспорт, дистрибуция на стоки, услуги), за да станат центровете на градовете лесно достъпни и да се улесни пътното движение, което е от голямо значение за жителите, посетителите, пътуващите до работното си място, производителите и доставчиците на стоки и услуги – особено малките и средни предприятия; като има предвид, че следва да се обръща особено внимание на оперативната съвместимост на избраните инструменти, така че органите да могат на по-късен етап да налагат мерки относно нарушенията на правилата за движение, свързани с градските райони, на трансгранична основа,

Е.  като има предвид, че европейската политика за градски транспорт трябва да отчита икономическото, социално, териториално и екологично сближаване; като има предвид, че трябва да се обърне особено внимание на конкретните проблеми и условия в "новите" държави-членки,

Ж. като има предвид, че трябва да се обърне внимание на особените потребности на работниците и служителите (пътуващи до работното си място), на хората с намалена подвижност, на децата (детски колички), на разполагащите с най-малко средства и на възрастните; като има предвид, че следва да се отчита, че бързото застаряване на населението на Европа води до демографски промени и до нови потребности от мобилност в обществата,

З.  като има предвид, че е от основно значение да се приеме нов подход към стратегическото планиране за градските райони с цел предварителна подготовка за предизвикателствата, свързани с околната среда, енергията и мобилността, които ще възникват през следващите няколко десетилетия,

И.  като има предвид, че интернализацията на външните разходи е важна стъпка по пътя към постигане на реалистично остойностяване в транспортния сектор; като има предвид, че трябва да се оцени възможността за кръстосано субсидиране в полза на концепциите за устойчив градски транспорт, за да се осигури равнопоставеност между транспорта на стоки и на пътници и между различните видове транспорт; като има предвид, че трябва да се предприемат усилия за разработване на нови финансови инструменти и да се използват по-добре и по-често съществуващите финансови инструменти като структурните фондове и Кохезионния фонд в полза на устойчиви решения за градска мобилност,

Ролята на Европейския съюз

1.   приветства гореспоменатата Зелена книга като подходяща основа за дискусии; приветства също така широкото участие на заинтересованите страни в процеса на формиране на общественото мнение и формулиране на бъдещите политики на ЕС относно градския транспорт;

2.   счита, че е необходимо ясно да се определят сферите на отговорност на ЕС в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност, заложени в Договорите; признава принципа, че местните органи имат свобода да приемат собствени политики относно мобилността, стига да не нарушават приложимото национално и общностно законодателство; същевременно очаква, че – като се прилагат гореспоменатите принципи – държавите-членки и градовете съзнават собствената си отговорност за по-добрата организация и планиране на градската мобилност; въпреки това признава, че координирани действия относно градската мобилност в рамките на Общността могат да създадат ясна добавена стойност в някои области;

3.   счита, че ЕС следва да определи цялостна стратегия относно градската мобилност, водеща до намаляване на високата степен на употреба на частни автомобили и да насърчава преминаване от един към друг вид транспорт в посока на устойчиви видове транспорт, за да подкрепя поетите от него ангажименти за защита на околната среда и намаляване на емисиите на парникови газове;

4.   счита, че в следните области са необходими действия на европейско равнище и призовава за

-   разработване на интегриран европейски глобален подход към градската мобилност, който да служи за общ ориентир за европейските, национални, регионални и местни участници (общини, граждани, стопански субекти и промишленост); този подход следва да се основава на принципите на вътрешния пазар на ЕС за устойчива мобилност и следва да взема предвид икономическата жизнеспособност на градовете и ефекта върху демографската ситуация (миграция извън градовете); подчертава, че това следва да даде ясен стимул на градовете и градските райони за създаване на интегрирани и всеобхватни Планове за устойчива градска мобилност с акцент върху дългосрочното градско планиране и пространствено планиране;

-   събиране и ефективно разпространяване на надеждни и сравними данни за всички аспекти на мобилността в градовете и предградията, като се вземат под внимание бъдещи промени на рамковите условия (напр. демографски промени, икономически растеж, изменение на климата);

-   създаване на изчерпателен списък на действащите в момента общностни разпоредби, които пряко или непряко засягат градската мобилност, като се разглеждат възможностите за тяхното подобряване и опростяване във всеки отделен случай;

-   оценка на изпълнението и прилагането от държавите-членки на европейското законодателство, засягащо градския транспорт и по-специално обществения пътнически транспорт;

-   създаване на списък с местните инициативи за решаване на някои от проблемите, посочени в Зелената книга (напр. такси за пътища, зелени зони, безопасност в обществения транспорт, защита на велосипедистите и т.н.); изразява надежда, че този списък може да даде основа за обмен на най-добри практики в тези области;

-   наблюдение на местни мерки, свързани с достъпа до градските центрове, за да се избягнат нови търговски бариери в рамките на вътрешния пазар на ЕС;

-   създаване на "Европейска платформа за градска мобилност" или друг ефективен форум, който обединява всички данни, най-добри практики и информация по политиките за градска мобилност по разбираем начин, за да се даде на гражданите и на създателите на политики лесен достъп до жизненоважната информация, необходима за разработване на политики за градска мобилност; подчертава, че подобна платформа следва да ползва доколкото е възможно съществуващи бази данни, ресурси и институции, за да се избегне административната усложненост и бюрократизма;

- оценка на външните разходи на различните видове транспорт и преценка на възможността за тяхната интернализация;

5.   призовава Комисията да си сътрудничи с държавите-членки за преодоляване на националните пречки пред градските схеми без в същото време да прилага законодателни актове на ЕС, които биха могли да ограничат местната гъвкавост, която е нужна за решаване на проблемите с мобилността;

Законодателство

6.   счита, че е необходимо ЕС да вземе под внимание специалните изисквания на градския транспорт в онези политики, в които може да законодателства (напр. бюджетна политика, политика относно околната среда, социална политика и политика относно пазара на труда, политика в областта на конкуренцията, промишлена политика, регионална политика и политика на сближаване, транспортна политика и политика относно безопасността по пътищата, енергийна политика);

Стандартизация и хармонизация

7.   призовава за разработване на специфични европейски разпоредби и/или насоки за стандартизация и хармонизация на следното:

- проектиране и функциониране на зелени зони и системи за заплащане на пътни такси; счита, че решението дали да се приложат тези мерки следва да се вземе на местно равнище, като се отчитат конкретните обстоятелства във всяка агломерация; като се има предвид, че при следване на принципите на вътрешния пазар на ЕС, следва да се постави специален акцент върху структурирането им по оперативно съвместим начин, така че да се позволи свободно движение на пътните потоци и да се избегне създаването на различаващи се инициативи в различните държави-членки;

-    технически и организационни изисквания към оперативната съвместимост на различните видове пътнически и товарен транспорт;–  мобилност на хората с увреждания, възрастните хора, хората с малки деца и хората, разполагащи с най-малко средства;

- подобряване на безопасността по пътищата съгласно европейското и националното законодателство;

–    достъпност и оперативна съвместимост на технологии за интелигентни транспортни системи (ИТС) за приложения в целия ЕС;

Разпространение и обмен на най-добри практики

8.   призовава още за подходящи мерки за насърчаване обмена на добри практики, по-специално във връзка с:

- оптимизация на използването на съществуващата инфраструктура, например чрез гъвкави концепции за използване на пътищата,

–    възприемане на мултимодални решения в сферата на транспорта и мобилността (пътен, железопътен, воден транспорт),

-    интегрирани системи за издаване на билети и таксуване, които опростяват достъпа до различни видове транспорт и тяхното комбинирано ползване,

-    разработване на специално пригодени планове за устойчива мобилност и подпомагащи мерки за териториалното и градското планиране ("град на малките разстояния"), процес, в който всички заинтересовани страни следва да бъдат включени на ранен етап,

-    новаторски решения за ефикасен транспорт на стоки, особено за местна дистрибуция на стоки в градовете, включително надеждни системи за товарене и разтоварване, за да се улеснят операциите от "последната миля",

-    устойчиви транспортни услуги за гарантиране на мобилността на туристи в градски и крайградски райони,

-    насоки за политика в областта на възлагане на обществени поръчки, съобразена с околната среда,

-    подобрения за предоставяне на чист местен обществен пътнически транспорт с ударение върху ефикасността, привлекателността, намаляването на емисиите и достъпността, включително за хора с увреждания и хора с намалена мобилност, както и върху безопасността и сигурността,

-    насърчаване на устойчивите "вериги на мобилност": пешеходство-велосипеди-съвместно придвижване на разменни начала със собствени автомобили (carsharing)-съвместно ползване на автомобили от съсобственици (carpooling)-такси-колективна/публична мобилност,

- по-добра организация на транспорта на къси разстояния,

-    мерки за управление на движението за оптимизиране на логистиката и управлението на мобилността за намаляване и/или избягване на транспорта, като например дистанционна трудова заетост или гъвкаво начало на работното време и на учебния процес,

–    мерки за насърчаване на виртуална мобилност, например електронно обучение, електронно банкиране, дистанционно пазаруване (teleshopping) и телеконферентни връзки,

-    въвеждане на зелени зони и системи за заплащане на пътни такси,

-     политики и практики, свързани с паркирането, като например въвеждане на насочващи системи за паркиране,

-     подобряване и увеличаване на употребата на ИТС;

9.   призовава за възможно най-широко разпространяване на данни относно въпроси, отнасящи се до градската мобилност, като например статистически данни на Евростат и CARE (База данни на Общността за пътните произшествия в Европа); отправя искане да бъде отворен достъпът до базата данни CARE, което би било мощен инструмент за обмен на информация и експертен опит между професионалистите в сферата на транспорта;

10. призовава Комисията да подкрепя местните органи чрез насърчаване на пилотни и експериментални проекти, особено онези, които целят прилагането на интегриран подход към градската мобилност и подпомагане на изследванията в областта на градското планиране;

Научни изследвания и развитие

11. подчертава необходимостта от научноизследователска и развойна дейност в областта на устойчивия транспорт, особено за насърчаване на технологичния напредък при разработването на чисти технологии за превозните средства; призовава Комисията и Съвета да инвестират в чисти, по-ефикасни, ориентирани към потребителя и безопасни градски транспортни системи и да вземат мерки за създаване на пазар за подобни системи;

12. посочва, че ЕС има какво да допринесе за разработване и насърчаване на ИТС и за финансиране на новаторски технологии, тъй като те могат да имат значителен принос, например за повишаване безопасността по пътищата и подобряване на пътния поток и логистичната ефективност; поради това счита, че следва да се насърчава по-нататъшното разработване и преди всичко засиленото използване на ИТС в ЕС;

13. призовава Комисията да създаде достъпни и съвместими списъци с научноизследователски и развойни проекти относно градска мобилност по различните рамкови програми на ЕС, като посочва примери, които се прилагат в практиката;

Координация между органите

14. подчертава, че обменът на най-добри практики относно управлението на мобилността и по-добрата координация е от основно значение за подобряване на градския транспорт и мобилност, тъй като стават очевидни проблемите като липса на подходящо разпределение на отговорностите, липса на координация между различните местни, регионални и национални органи и недостатъчна координация между планирането на транспортни системи за градовете, предградията и селата; посочва, че лошата координация между местните органи води до повишени разходи за доставка, повече движение по пътищата и следователно повече замърсяване на околната среда;

15. спешно призовава за по-добра координация между съседни местни органи с цел да се гарантира някаква степен на съгласуваност и да се осигури устойчиво и хармонично развитие на местните и регионални транспортни инфраструктури в трансграничните райони и другаде;

Интегриран подход

16. счита за необходимо градоустройството и градското планиране да се извършват на интегрирана основа, като се вземат предвид настоящите и бъдещи потребности от градски транспорт; въвеждането на бързи влакови връзки между центровете на градовете, речните, железопътни и въздушни терминали и особено по-отдалечените региони следва да бъде приоритет за целите на едромащабното градско развитие и модернизация;

17. припомня, че с оглед на все по-бързо увеличаващата се урбанизация, следва да се обръща повече внимание на предградията, крайградските зони и агломерациите;

Индивидуална отговорност

18. подчертава индивидуалната отговорност на гражданите и счита за необходимо те да бъдат насърчавани да оценяват критично собственото си поведение като участници в пътното движение и по възможност да участват активно в местни форуми за градска мобилност; изразява мнението, че почти всеки гражданин може да промени навиците си, например по отношение на използването на личен автомобил и на използването на алтернативен транспорт (пешеходство, велосипед или обществен транспорт) и по този начин да даде своя личен принос за подобряване на чистотата и качеството на живота в градските райони; призовава националните, регионални и местни органи да предоставят алтернативни варианти за мобилност, за да улеснят тези промени; освен това призовава европейските, националните, регионалните и местните органи да засилят образователните и информационни кампании, за да бъдат гражданите по-осведомени относно поведението си като участници в движението; подчертава особеното значение на образователните кампании за по-младите;

19. в тази връзка подчертава значението и растящия успех на "Деня без коли" в контекста на Седмицата на мобилността на ЕС; отбелязва, че през 2007 г. 1909 града от 23 държави-членки са участвали в тази инициатива; призовава Комисията и държавите-членки да продължат да насърчават тази инициатива и да работят за широкото й възприемане;

20. счита, че следва да се изготви изследване, което да осветлява и да съдържа подробна информация относно всички аспекти на вариантите на градска мобилност, с които гражданите разполагат (частен или обществен транспорт); призовава за ново и стандартизирано събиране на данни по недобре проучени проблеми като поведението на пешеходците и велосипедистите и мотивацията на гражданите при ползването на някои видове транспорт вместо други;

Финансиране

21. счита, че Европейският съюз може съществено да допринесе за финансирането на мерки в областта на градския транспорт на пътници и стоки, например като използва средства от структурните фондове и Кохезионния фонд, и призовава Комисията да изпълнява своите отговорности в това отношение; припомня отговорността на държавите-членки за финансиране на предписаните от общностното право мерки, засягащи околната среда и транспорта;

22. призовава Комисията да изготви конкретни, ориентирани към пазарната икономика инструменти за създаване на балансирана и благоприятна рамка за устойчива мобилност в агломерациите;

23. призовава, в контекста на предстоящото преразглеждане на бюджета на ЕС, финансирането на проекти със средства на ЕС в бъдеще да се обвърже в по-голяма степен с условия и изисквания, свързани с устойчив транспорт и опазване на околната среда, и вижда в това подходящ инструмент за насърчаване на екологосъобразни и широко достъпни транспортни концепции;

24. призовава Комисията да работи както самостоятелно, така и съвместно с Европейската инвестиционна банка, например за разглеждане на настоящите и бъдещи възможности за финансиране на градски транспорт; предлага да се разработи подробен наръчник, в който систематично са представени всички налични фондове в областта на градския транспорт; също така призовава Комисията да разгледа въпроса относно кръстосаното субсидиране в транспортния сектор, за да се осигури равнопоставеност между всички видове транспорт и между транспорта на стоки и на пътници; освен това следва да бъдат оценени всички аспекти на публично-частните партньорства и техния възможен принос към концепциите за устойчива градска мобилност;

25. призовава Бюрото на Европейския парламент и неговите служби да дадат пример като приложат собствените му решения и засилят мерките за управление на мобилността за членовете на ЕП, персонала и посетителите с цел да включат устойчивата мобилност в прилагането от Парламента на регламента относно схема на Общността по управление на околната среда и одитиране (СОУОСО);

                                                                            o

                                                                 o                    o

26. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Introduction

When the mid-term review of the Transport White Paper was presented, the European Commission announced, in 2006, its intention of producing an Urban Transport Green Paper. After a wide-ranging public hearing in the first half of 2007, it published a Green Paper entitled ‘Towards a new culture for urban mobility’ (COM(2007)0551) on 25 September 2007. Publication of the Green Paper signals the start of the consultation period, which will end on 15 March 2008 and during which the parties involved are invited to state their views on the Commission’s proposals. The Commission will then, later in the year, present an action plan containing specific measures.

The rapporteur welcomes the publication of this comprehensive Green Paper, which endeavours to address and summarise as many aspects of urban mobility as possible. The rapporteur considers that, in contrast to the Commission’s approach setting out the individual points according to subject (flowing traffic, greener cities, urban transport which is more intelligent, more accessible and safer), there is one central question to be addressed and this is therefore made the focus of a new classification: ‘What role can / should / must the European Union play in questions of urban transport, and how can / should / must it proceed?’

The role of the European Union

Accordingly, the first section aims to list the areas in which activities at European level can achieve clear added value[1]. In this context, the rapporteur would like to stress the importance of an overall, integrated European concept of urban transport. The importance of obtaining reliable, comparable data should also be emphasised; these not only show the actual state of affairs but also take account of future changes in the framework conditions (e.g. demographic changes). Listing and analysing the rules currently in force in the area of urban transport – in particular regarding possible deregulation – is also important. Last but not least, an assessment of external costs and the possibility of their being internalised must be undertaken.

Hard law / Soft law

A second section examines the role of the EU as legislator. Urban transport is a horizontal issue, meaning that it is affected by a number of policy areas which are already regulated EU‑wide. These include environment policy, social and labour market policy, competition policy, industry policy, regional and cohesion policy and transport policy. Against this background, the legitimate interest of the European Commission in this subject can be clearly understood.

Reference should also be made to the added value which the EU can provide in improving urban mobility: namely, the opportunity it has to formulate fundamental standards and norms when developing new outline solutions. These should to some extent correspond to the same principles across the Community, so that citizens and industry in the individual Member States are dealing with structures which have been mutually agreed upon.

Whilst there are very close similarities between the problems encountered with urban transport, the heterogeneity of European cities means that nowhere are they exactly the same. It would therefore be useful if instruments which vary in their detail but are essentially similar could be made available to towns and cities so they can overcome their transport problems. Municipalities should be in a position to make their own choice of the outline solutions suitable for them – and which they would subsequently implement – from a structured range. First and foremost, this would entail enabling municipalities to create an individual policy mix on the basis of basically standardised solutions. One-off solutions should be avoided at all costs.

In order that citizens, industry and business within the Community may enjoy comparable basic conditions, green zones, low emission zones and urban road charging facilities should be installed/structured in an essentially similar way throughout Europe. In this context the interoperability of technical solutions is of prime importance. The principle of maximum feasible compatibility must, however, also be considered in other areas which are not dependent on technology (e.g. the introduction of vignettes or stickers enabling special access). Particular attention should be paid to weaker road users such as persons with restricted mobility, children and the elderly. A related question is that of road safety, which should be seen as an integrated concept taking account of and affecting all areas of transport and infrastructure.

Alongside hard law measures such as these, the implementation of soft law measures, i.e. disseminating and exchanging best practice, is possible in many other areas. An important point in overcoming urban transport problems is making optimal use of the available infrastructure, not least because space, being so limited, is the most valuable resource in urban areas. Innovative solutions such as road use concepts tailored to different times of day can contribute to solving traffic problems in this context. Multimodular transport concepts also offer a range of possibilities. For example, the potential for integrating inland waterway transport into urban transport concepts has barely been exploited. The European Commission could also offer its support to issues of regional and urban planning. The importance of tailor‑made mobility plans, in particular, should be more widely discussed. This area covers, for example, the problematic area of commuting and ‘artificial traffic creation’ (e.g. large shopping centres on the edges of towns vs. the ‘city of short distances’). In terms of the economic performance of an urban area, special attention should also be paid to a sophisticated logistics concept, primarily in the form of efficient, well-organised goods and freight transport.

Another issue is environmental responsibility in transport policy. Important considerations concerning the quality of life and health are among the main reasons for drawing up this Green Paper. This is directly linked to an environmentally aware procurement policy, for example, the significance of which can then be seen in the question of internalising external costs, as this can be an important (financial) influence on more environmentally friendly mobility. Further steps must be taken in the area of local public transport. This must be made more efficient, attractive and accessible, thereby encouraging a modal shift among citizens and avoiding a situation where it is mainly the socially weaker members of society who are ‘forced’ to make journeys within the urban area using public means of transport which may have little appeal. An additional measure would involve exploiting the potential represented by alternative means of transport such as the bicycle. Better organisation of short-distance transport can usually contribute to easing the burden on urban areas, especially at peak times. Measures aimed at avoiding the use of transport altogether, such as wider use of teleworking concepts, should not be underestimated. Efforts should also be made to reduce the load on transport by attempting to reduce the volume of traffic at peak times in the morning or late afternoon by, for example, introducing flexible working hours for employees. Small variations in the start of the school day might also prove effective here.

The area of research and development harbours considerable, as yet unexploited potential, for example in terms of the improved organisation of traffic flow or road safety. Technological progress also enables more environmentally friendly vehicles to be built. A special effort needs to be made to promote new developments and implement concepts/solutions such as these as much as possible.

Citizens in towns and cities should, however, also realise that they have a vital role to play in determining cleanliness and quality of life in urban areas. They should, on the one hand, be encouraged to assess their own behaviour as road users critically, including, for example, questioning whether the use of a private car is really necessary in each case. Driving habits might also be geared to environmental criteria, at little inconvenience to the individual. This presupposes, however, that public transport offers an alternative means of travel which is competitive. Finally, people must be encouraged to cover short distances, in particular, on foot – and not only for reasons of a more healthy lifestyle. One of our primary goals must be ensuring that this can be done in ‘fresh’ air.

Financing

Funding from the structural and cohesion funds or the Research Framework Programmes is available to the Commission for financing. The particular importance of urban transport for everyone concerned and the fact that, as was mentioned above, there are already many European rules concerning urban areas means that the Commission must be called on to honour its responsibility with respect to financing. The investment required to improve urban mobility and the corresponding compliance with European regulations means that there is a broad need for financing which must be met primarily by the local authorities concerned. Reference should also be made to the financing responsibility of Member States for measures concerning the environment and transport which are set out in Community law. This means that Member States must guarantee towns and cities the financial means with which to implement Community law in this context.

The rapporteur also attaches great importance to developing and setting up new financial instruments, for example in cooperation with the EIB. In this regard the potential inherent in cross-subsidisation in the field of transport should not be overlooked. Tying support to obligations undertaken is another financial – and therefore important – steering mechanism. For example, the implementation of environmentally friendly solutions can be made a condition for the granting of funding.

  • [1]  It should be noted at the outset that the lists in this draft report are not to be taken as exhaustive, and that they serve primarily to illustrate the basic principles described.

СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (8.4.2008)

на вниманието на комисията по транспорт и туризъм

относно Зелена книга: Към нова култура за градска мобилност
(2041/2008(INI))

Докладчик по становище: Justas Vincas Paleckis

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по транспорт и туризъм да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.   изтъква, че в градските райони и в техните прилежащи зони са съсредоточени повече хора от когато и да било; подчертава необходимостта да се положат усилия за постигане на устойчив и екологосъобразен градски транспорт, достъпен и съобразен с нуждите на потребителите, по-специално за потребителите с намалена подвижност, като например хората с увреждания и възрастните хора;

2.   счита, че увеличаването на автомобилното движение означава, че улиците в големите градове функционират на границата на своите възможности, а често и ги надвишават, така че пътната мрежа на големите градове е изключително податлива на нарушения на трафика и ѝ липсва гъвкавост, което води до задръствания, които се образуват много бързо дори и при дребни проблеми. Следователно намаляването на податливостта към нарушаване на трафика на пътните мрежи в големите градове (например с интелигентни транспортни системи, чрез въвеждане и подкрепяне на нови навици във връзка с транспорта и управляването на МПС) е много важно;

3.   посочва необходимостта от приемане и прилагане на цялостен подход, който да отчита всички измерения на достъпността и да покрива всички средства за превоз;

4.   подчертава, че достъпът до мобилност за всички (включително за тези, които нямат достъп до личен автомобил) е социален фактор, на който е необходимо да се обърне внимание;

5.   обръща внимание на важността на изграждането на съоръжения за паркиране в предградията, с оглед на увеличението на броя на всекидневно пътуващите, с гъвкав достъп до други транспортни средства от тях;

6.   счита, че екологичният обществен транспорт е средство за намаляване на емисиите в градските райони, където качеството на въздуха се отразява върху здравето не само на техните жители, но и на посетителите и хората, работещи в градовете;

7.   отбелязва, че справянето със задръстванията на движението ще подобри качеството на въздуха и ще намали шумовото замърсяване; смята, че това може да се постигне ефективно чрез контрол над физическия достъп до пътищата посредством политики, свързани с достъпа, и въздействие върху пътуването с автомобили до определени райони с помощта на политики, отнасящи се до паркирането;

8.   посочва необходимостта от отделяне на развитието на градския транспорт от отрицателното въздействие върху околната среда посредством приемането на последователни политики в рамките на пакета от мерки на Комисията за действия в областта на климата и възобновяемата енергия;

9.   подчертава необходимостта от намаляване на цените за пътуване с всички видове обществен транспорт, в съответствие със социални критерии, за да се повиши ежедневното им ползване от все по-голям брой граждани, като следователно се намали употребата на замърсяващи частни превозни средства;

10. отбелязва нуждата от стратегия за спиране на упадъка на обществения транспорт в новите държави-членки и за възпиране увеличаването на използването на лични автомобили;

11. предлага промяна, в размер на най-малко 1% на година, на разстоянието в километри, което се изминава от пътниците, от личен транспорт като например автомобили, към устойчиви транспортни методи, като например обществения транспорт и колоезденето, както е посочено в резолюцията на Европейския парламент от 26 септември 2006 г. относно Тематичната стратегия за урбанизираната среда[1];

12. подчертава, че целият обществен транспорт следва да стане по-достъпен и съобразен с нуждите на гражданите с увреждания;

13. подчертава, че насърчаването на използването на обществения транспорт е един от най-ефективните начини за намаляване на свързаното с транспорта шумово замърсяване и замърсяване на въздуха и на задръстванията в градските райони, особено в случая на транспортните системи, които не използват пътната мрежа, като например подземните и наземни железопътни системи;

14. изтъква, че използването на велосипеди, както и на други видове безмоторен транспорт, особено в градовете, спестява енергия и пространство, не е шумно, не води до отделяне на CO2, не предизвиква замърсяване на въздуха и е много ефективно в борбата срещу затлъстяването и заболяванията, свързани с липсата на физическа активност; също така набляга на необходимостта от насърчаване на тези алтернативни методи на транспорт чрез създаване на специални подходящи зони, като например колоездачни алеи и пешеходни зони, както и на необходимостта да се насърчава мобилността на пешеходците и колоезденето при разяснителните кампании, свързани с начините на пътуване, и при плановете за пътуване, както и разпространяването на карти с регионалните мрежи и съществуващите маршрути за колоездачи;

15. призовава Европейската комисия и местните органи да предприемат незабавни действия за увеличаване на образователните и информационни кампании, за да бъдат гражданите по-съзнателни относно поведението си в уличното движение, като се наблегне особено на образователните кампании за по-младото поколение;

16. подчертава, че за всеки град с над 100 000 жители следва да се изисква план за устойчив градски транспорт (ПУГТ) в съответствие с правото на Общността; счита, че подобно законодателство би могло да съдържа ясни срокове и задължителни цели, определени на местно и европейско равнище;

17. счита, че плановете за устойчив градски транспорт (ПУГТ) биха могли да включват в себе си средствата, чрез които местните органи възнамеряват:

- да насърчават разновидностите безмоторен транспорт, като например колоездене и ходене пеша, посредством изграждане на широка мрежа от алеи за велосипедисти и осигуряване на безопасни алеи и наземни кръстовища за пешеходци;

- да насърчават обществения транспорт чрез използване на европейско финансиране за развитието на инфраструктурата на обществения транспорт, както и да разпространяват информация относно съществуващите добри примери, като например въвеждането на комплексни системи за ценообразуване и таксуване, а също така и разработването на системи от типа 'Park and Ride' („паркирай и пътувай”);

- да се справят с нарастващата употреба на лични автомобили посредством ограничения за паркирането и пътни такси за управляване на МПС в рамките на определени градски зони, както и чрез райони, за които се предвижда ограничаване на вредните емисии и забрана за придвижване на моторни превозни средства;

18. подчертава, че следва да се предостави възможност на НПО и на други заинтересовани страни да вземат участие в подготвянето на ПУГТ, които следва да бъдат предоставени на разположение на обществеността; освен това счита, че от съществено значение е и редовното извършване на оценка на постигнатия напредък, както и разпространяването на резултатите от тези оценки;

19. подкрепя Комисията в нейните усилия за насърчаване на екологосъобразни обществени поръчки, при зачитане на принципа на субсидиарност, като счита, че това може да даде пример и да се разпространи и в други области; изразява убеденост, че използването на строги екологични стандарти като ключов критерий при избора е подходящ начин за насърчаване на устойчив градски транспорт;

20  поощрява Комисията да предоставя помощ и информация на градовете, които насърчават новата култура за градска мобилност;

21. подчертава, че градовете с устойчив транспорт са отговорни и за развитието на районите около тях; подчертава, че поради това развитието на градския транспорт следва да обхваща и развитието на устойчиви междурегионални транспортни връзки, като изисква от компетентните органи да обърнат особено внимание на съседни градски райони, намиращи се в две различни държави;

22. изразява съгласието си със становището на Комисията относно това, че общественият транспорт в градските райони следва да се подобри чрез комбинация от политики, посредством които икономически мерки, свързани с предлагането, се подкрепят от съответни политики, насочени към създаването на устойчиво търсене, обръщайки особено внимание на мерките, които са в състояние да намалят използването на автомобили и да увеличат действията в посока към работа, извършвана у дома, вместо да се пътува ежедневно до службата, като например:

- демонстрационни или пилотни проекти за местни и регионални обществени органи;

- градоустройствено планиране на транспортни оси, различни от предназначените за автомобили;

- кампании за убеждаване на хората да не използват автомобилен транспорт, както и за предлагане на алтернативи;

- данъчни стимули;

- кампании за обучение по екологично шофиране;

23. посочва необходимостта от насърчаване на разискванията и сътрудничеството между местните органи във всички държави-членки с цел обменяне на най-добри практики, опит и мерки;

24. изказва похвала за работата, извършена в резултат на инициативата CIVITAS[2], и подчертава ролята на Комисията за активното разпространение на натрупания опит и на най-добрите и най-лошите практики в полза на градове, които не участват в инициативата;

25. счита за уместно, поради големите регионални различия в качеството на транспорта в ЕС, предоставянето на един достъпен за всички местни органи "ноу-хау" под формата на необвързващи насоки;

26. призовава Комисията да насърчава инвестициите в изследователски и пилотни проекти за енергийно ефективни, съобразени с екологичните изисквания превозни средства и интелигентни транспортни системи; поощрява премахването на техническите пречки пред възприемането на „зелени” интелигентни транспортни системи чрез стандартизация и оперативна съвместимост на системите;

27. изтъква, че правилното превръщане на външните разходи във вътрешни следва да бъде основа за всяка устойчива транспортна система; изборът на средствата и таксите за борба срещу тези външни разходи (преди всичко задръствания, замърсяване на въздуха, шум) би следвало, все пак, в градското пространство да подлежи на принципа на субсидиарност; следователно трябва да стане ясно, че налагането на екологични данъци за автомагистрали от трансевропейските мрежи (TEN) в градски райони за всички видове моторни превозни средства (леки автомобили, товарни автомобили) попада в рамките на принципа на субсидиарност;

28. призовава Комисията да гарантира съвместимостта на своите политически приоритети за устойчив градски транспорт и намаляване на емисиите на CO2 с начина, по който се разходват средствата от структурните фондове и от кохезионния фонд;

29. призовава Комисията да включи изисквания, свързани с околната среда, в разпределянето на средства от регионални фондове за проекти за градска мобилност;

30. призовава Комисията да насърчава местните органи да предоставят финансови и нефинансови стимули на стопанските и частните ползватели, за да преминат към транспортни средства с ниски емисии и/или да обновят съществуващия автомобилен парк, или да го осъвременят с наличните екологосъобразни технологии; припомня, че по отношение на комплексни проекти за възстановяване на градските и селски райони, които могат да включват инвестиции, свързани с транспорта, на разположение на ниво ЕС се намират няколко източника на финансиране, като например структурните фондове, кохезионният фонд, както и заеми от Европейската инвестиционна банка; припомня, че по отношение на научните изследвания и иновациите градовете и регионите могат да участват в обмена на най-добри практики и общи проекти („Региони на знанието” и „Региони за икономическа промяна”), както и в проекти, свързани с инфраструктура, управление на автомобилното движение, управление на мобилността и комуникации, посредством рамковите програми на ЕС за научноизследователска и развойна дейност и иновации (например CIVITAS);

31. подчертава, че максималното положително въздействие може да бъде постигнато единствено ако местните и националните органи имат комплексен и систематичен подход спрямо градската мобилност, наблягайки особено на дългосрочното градоустройствено планиране;

32. отбелязва със задоволство, че се предприемат все повече действия от страна на местните органи за ограничаване на достъпа до градовете на най-замърсяващите превозни средства, за да се гарантира по-добро спазване на техните територии на нормите за качество на въздуха, както и за установяването на „зелени” зони, известни като зони без замърсяване и задръствания; призовава Комисията да осигури насоки относно разграничаването на „зелените” зони в градовете, въз основа на стандартни указателни знаци на ЕС за „зелени” зони и хармонизирано обозначаване на „чистите” моторни превозни средства;

33. подчертава, че ефективността на градските „зелени” зони зависи от трансграничното прилагане на правилата, ръководещи въпросните зони; призовава Комисията да предприеме действия за улесняване на трансграничното прилагане на глоби за пътнотранспортни нарушения, включително декриминализирани нарушения, за да може да се проследяват чуждестранни моторни превозни средства, които навлизат незаконно в тези зони;

34. подчертава, че действия от страна на Комисията биха били особено полезни за оказването на помощ при създаването на насоки относно „зелените” зони, с цел да се гарантира, че системите в различните страни и градове на ЕС са съвместими;

35. отбелязва, че замърсяването на въздуха все още представлява сериозна причина за здравните проблеми в ЕС; затова подчертава, че градовете с висока степен на замърсяване на въздуха следва да обмислят въвеждането на стриктни мерки, в т.ч. пътни такси за управляване на МПС в рамките на определени градски зони, както и райони, за които е предвидено ограничаване на вредните емисии и забрана за придвижване на моторни превозни средства; също така подчертава, че въвеждането на ограничение на скоростта от 30 километра в час в центъра на градовете не само намалява движението на МПС и замърсяването на въздуха, но може да намали и броя на смъртните случаи при пътнотранспортни произшествия;

36. обръща внимание на възможностите, които предлага създаването на математически модели (при приблизителното оценяване на потока на автомобилното движение и вредните емисии) за по-ефикасно управление на градската транспортна инфраструктура;

37. призовава Комисията да насърчи намаляването на замърсяващите видове транспорт в историческия център на старинните градове и разширяването на пешеходните зони, като същевременно гарантира достъпността, както и запазването на традиционното им ползване;

38. отбелязва необходимостта от въвеждане на нова култура за градска мобилност на ранните етапи от образованието, като се започне от основното училище;

39. подчертава факта, че градските „зелени” зони не следва да се превръщат в нови граници, ограничаващи мобилността на граждани и стоки; в този смисъл, призовава Комисията да изготви насоки относно начините, по които „зелените” зони могат да се съчетаят с мобилността (пешеходци, колоездачи, обществен транспорт и стоки); като първа стъпка, призовава Комисията да създаде европейски уебсайт, който да предоставя информация за правилата, ръководещи различните градски „зелени” зони на цялата територия на ЕС, както и относно начините за достъп до тези зони;

40. обръща внимание на значението на правилната поддръжка на моторните превозни средства;

41. обръща внимание на значението на обмена на най-добри практики между държавите-членки;

42. обръща внимание на общата необходимост от увеличена икономичност на транспорта. Това може да означава не само преминаване от автомобил към използване на обществения транспорт, или от автомобил – на велосипед, но и от голям автомобил към малък, или от автомобил, който не е пълен, към автомобил, който е пълен с пътници. Всяка подобна промяна ще бъде приветствана и подкрепяна;

43. обръща внимание на значението на пространственото планиране. Градоустройственото планиране в много отношения е ключът към устойчивия транспорт, така че проучване и насоки на ниво ЕС биха запълнили съществуващата празнина.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

2.4.2008

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

[41]

[3]

[0]

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Adamos Adamou, Georgs Andrejevs, Margrete Auken, Johannes Blokland, John Bowis, Frieda Brepoels, Hiltrud Breyer, Martin Callanan, Chris Davies, Avril Doyle, Mojca Drčar Murko, Edite Estrela, Jill Evans, Anne Ferreira, Matthias Groote, Françoise Grossetête, Satu Hassi, Gyula Hegyi, Jens Holm, Marie Anne Isler Béguin, Dan Jørgensen, Christa Klaß, Urszula Krupa, Jules Maaten, Linda McAvan, Marios Matsakis, Roberto Musacchio, Riitta Myller, Vladko Todorov Panayotov, Vittorio Prodi, Guido Sacconi, Richard Seeber, Kathy Sinnott, Bogusław Sonik, Evangelia Tzampazi, Thomas Ulmer, Marcello Vernola, Anja Weisgerber, Glenis Willmott

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Christofer Fjellner, Johannes Lebech, Kartika Tamara Liotard, Miroslav Mikolášik, Bart Staes

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

 

  • [1]  ОВ C 306 E, 15.12.2006 г., стр. 182.
  • [2]  www.civitas-initiative.eu

СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие (10.4.2008)

на вниманието на комисията по транспорт и туризъм

Към нова култура за градска мобилност
(2008/2041(INI))

Докладчик по становище: Jan Olbrycht

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по транспорт и туризъм да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  изразява съгласие с твърдението на Комисията, изразено в Зелената книга „Към нова култура за градска мобилност“ (COM(2007)0551), че градската мобилност е важен елемент за стимулиране на икономическия растеж и заетостта, както и за балансираното регионално развитие в ЕС, като по този начин допринася за постигане на целите на Лисабонската и Гьотеборгската стратегии;

2.  подчертава, че осигуряването на еднакъв и лесен достъп на гражданите до координирана система на качествени транспортни услуги, включително обществен транспорт, в градовете и крайградски райони е важен елемент за постигане на териториална сплотеност на ЕС; призовава да се обърне специално внимание на хората с увреждания и на възрастните хора;

3.  подчертава, че градската мобилност играе решителна роля за осигуряването на вътрешна сплотеност на градските агломерации, и поради това стратегиите за развитие на градския транспорт трябва да бъдат тясно свързани с по-широкообхватните стратегии за благоустройство и развитие на градските площи;

4.  изразява убеждението си че, докато качеството на инфраструктурата и услугите е от особено значение за привлекателността и конкурентоспособността на градските центрове, ефективността на транспортните инвестиции зависи от техните връзки със стратегията за устойчиво развитие, разработена за дадена агломерация; следователно счита за абсолютно необходимо вземането под внимание на настоящото и бъдещото влияние на градския транспорт при разработване на планове за градско развитие на агломерациите;

5.  призовава Комисията, държавите-членки, регионалните и местни органи да възприемат интегриран подход при планирането на транспортните инвестиции в градовете и крайградските райони, като се вземат предвид социалните, икономически и екологични фактори; подчертава значението на обществените консултации за развитието на успешно устойчиво градско планиране;

6.  призовава Комисията да улесни разработването на интегриран подход, като проведе проучвания относно положителното въздействие на този подход и посочи разходите при един неинтегриран подход; освен това призовава Комисията да представи наръчник за непосредствените участници, който съдържа информация за прилагането на интегрирания подход, например под формата на контролен списък;

7.  призовава Комисията да извърши преглед на законодателството и насоките на Общността, които пряко или косвено оказват влияние върху посоката на устойчивото развитие на градовете, с цел да се улеснят регионите и градовете с общи референтни рамки при вземането на решения в областта на планирането и осъществяването на стратегии за развитие;

8.  призовава Комисията да разработи подробен наръчник, в който ясно са представени всички налични фондове в областта на градския транспорт (Рамкова програма за научни изследвания, регионални средства, Life+, Marco Polo), както и възможностите, предоставени от ЕИБ, като този наръчник следва образеца на наръчника относно градовете, публикуван наскоро от ГД „Регионална политика”;

9. припомня, че Комисията трябва да насърчава местните участници да създават публично-частни партньорства;

10. подчертава, че планирането на развитието на градските райони е в компетенцията на местните органи; призовава Комисията да подкрепя местните органи чрез насърчаване на пилотни и експериментални проекти, особено онези, които се отнасят до прилагането на интегриран подход към градската мобилност, както и да подпомага изследванията в областта на градското планиране и да насърчава използването за тази цел на наличните финансови средства в държавите-членки;

11. призовава Комисията да представи чрез примери на добри практики в държавите-членки предимствата по отношение на създаване на интегриран план за мобилност при изпълнението на мащабни проекти и да разгледа възможностите за въвеждане на система за награждаване на градовете за въвеждане на новаторски решения в борбата със задръстванията в градските транспортни системи;

12. изразява убеждението си, че достъпът до помощи от структурните фондове и Кохезионния фонд следва да е свързан с разработването на интегрирана стратегия за устойчиво развитие на градовете и крайградските райони;

13. подчертава значението на сътрудничеството между градовете и регионите в процеса на разработване на оптимални стратегии за развитие и призовава Комисията да включи въпросите за градската мобилност в обхвата на обмена на опит и добри практики, особено в рамките на програмата URBACT и инициативата „Региони за икономическа промяна“.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

08.4.2008

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

47

0

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Emmanouil Angelakas, Stavros Arnaoutakis, Elspeth Attwooll, Rolf Berend, Jana Bobošíková, Victor Boştinaru, Antonio De Blasio, Petru Filip, Gerardo Galeote, Iratxe García Pérez, Eugenijus Gentvilas, Gábor Harangozó, Filiz Hakaeva Hyusmenova, Mieczysław Edmund Janowski, Rumiana Jeleva, Gisela Kallenbach, Tunne Kelam, Evgeni Kirilov, Miloš Koterec, Constanze Angela Krehl, Miguel Angel Martínez Martínez, Sérgio Marques, Miroslav Mikolášik, James Nicholson, Lambert van Nistelrooij, Jan Olbrycht, Maria Petre, Markus Pieper, Pierre Pribetich, Elisabeth Schroedter, Grażyna Staniszewska, Catherine Stihler, Margie Sudre, Kyriacos Triantaphyllides, Vladimír Železný.

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Bernadette Bourzai, Jan Březina, Brigitte Douay, Den Dover, Emanuel Jardim Fernandes, Francesco Ferrari, Madeleine Jouye de Grandmaison, Ramona Nicole Mănescu, Ljudmila Novak, Mirosław Mariusz Piotrowski, Zita Pleštinská, Samuli Pohjamo, Manfred Weber,

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Jean-Paul Gauzès, Jacques Toubon.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

29.5.2008 г.

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

27

2

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Inés Ayala Sender, Paolo Costa, Arūnas Degutis, Petr Duchoň, Saïd El Khadraoui, Robert Evans, Emanuel Jardim Fernandes, Francesco Ferrari, Brigitte Fouré, Mathieu Grosch, Georg Jarzembowski, Timothy Kirkhope, Sepp Kusstatscher, Jörg Leichtfried, Marian-Jean Marinescu, Erik Meijer, Seán Ó Neachtain, Willi Piecyk, Paweł Bartłomiej Piskorski, Luís Queiró, Reinhard Rack, Brian Simpson, Yannick Vaugrenard

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Nathalie Griesbeck, Zita Gurmai, Leopold Józef Rutowicz

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Astrid Lulling, Rovana Plumb, Bart Staes